Последни блог постове

Калоян е бронзов медалист по астрономия и участник в две международни олимпиади, а Цанимир - сребърен и бронзов медалист от три олимпиади - по астрономия и астрофизика.

1. Представи се в едно изречение (име, курс/клас, университет, град, състезател по…)

Калоян: Казвам се Калоян Генков, докторант съм във Физически факултет на СУ и като ученик в НПМГ се състезавах в олимпиадите по информационни технологии, физика и астрономия.
Цанимир: Аз съм Цанимир Ангелов от Перник и уча 2-ри курс (вече 3ти, бел.ред.) Квантова и космическа теоретична физика в Софийския университет. Аз съм бивш състезалел по астрономия, астрофизика и физика.

2. В момента се занимавам с …

К: Експерименти по докторантската ми работа.
Ц: Сканирам записки по теоретична механика в 3 през нощта, защото съм в сесия.

3. Как те наричат приятелите?

К: Най-често „Генков“. В училище половината съученици имаха повтарящи се имена и ни стана навик да си говорим на фамилии. Може на някой да му звучи странно или превзето, но на мен всъщност ми харесва.
Ц: Цани.

4. Последното международно състезание, на което участва:

К: Турнирът на младите физици през 2010 година във Виена (леле, остарявам!)
Ц: Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Гърция 2013 година.

5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

К: Трябва да се разсъня.
Ц: “Това в шкафчето мирише и трябва да го изхвърлим!”

6. А на деня след това?

К: Всъщност по-интересни са часовете след олимпиадата. Тогава обсъждаш с приятели задачите и кой как ги е решил, чудиш се какво ли си пропуснал и се ядосваш на всяка грешка, която си откриеш. Очакваш официалните решения, резултатите, с две думи – ентусиазъм и адреналин. На следващия ден обикновено си се върнал вече към „нормалния живот“.
Ц: “Наистина трябва да го изхвърлим!”

7. Кога би се отказал да решиш една задача?

К: Когато знам, че няма да имам достатъчно време или пък, че ще изкарам повече точки, ако реша останалите.
Ц: Когато надвиша времето, което мога да заделя за нея.

8. На кого се възхищаваш?

К: На истинските учители, които независимо от западащото състояние на образователната система като цяло, дискредитирането на тяхната професия и неблагоприятните условия на труд продължават да правят това, за което са призвани в името на учениците си.
Ц: Илон Мъск!

9. Най-ценното, което състезанията ти дадоха?

К: Трудно ми е да избера само на едно нещо. Все пак ще се спра на множеството познанства с умни хора и чудесно прекараното време из страната и в чужбина.
Ц: На Международния турнир на младите физици в Германия 2012 ни дадоха едни раници... По дяволите колко са здрави тези раници!

10. А пък ти взеха...?

К: Не мисля, че има нещо, което да са ми взели, Ако и да са ми взели, то вероятно е било нещо, което така или иначе не съм желал.
Ц: Удовлетворението. Вече каквото и да правя чувствам, че не е достатъчно.

11. Ако можеше да си избереш една-единствена суперсила, каква би била тя?

К: Емоционалният отговор е да мога да чета мисли. По-рационалният – със силата на мисълта да локализирам всяка загубена вещ.
Ц: Регенерация. Останалото сам мога да си го уредя.

12. Ако притежаваше машина на времето, напред или назад във времето би предпочел да пътуваш?

К: Бих попътувал и в двете посоки. Ако все пак трябва да избирам, ще предпочета бъдещето. Все пак аз съм любопитен човек, а за света на миналото имаме представа от историческите извори. За бъдещето имаме само прогнози и хипотези, но по същество то е непредвидимо и съответно интересно.
Ц: Ако имам регенерация назад за да подобря настоящето, защото бъдещето така или иначе ще го дочакам. Ако нямам регенерация в бъдещето за да го прегледам.

13. Любим момент/ история от състезание?

К: За тази история се сетих още, докато отговарях на 6-ти въпрос. МОА в Индия, 2006 година, бях 8 клас. Теоретичният кръг отмина, и в разпаленото обсъждане на задачите и със съотборниците стигнах до извода, че съм се изложил здраво. За малко бях унил, но не след дълго си казах „какво пък толкова“ и на един лист написах „Show must go on“. И се разхождах с тази табелка сред останалите олимпийци. Голям смях падна, а ръководителката на отбора Ева Божурова още обича да разказва тази история.
Ц: 2013 година бяха последните ученически олимпиади, в които участвах. Тогава националната олимпиада по астрономия беше последната възможност аз и братовчед ми Дилян Христов категорично да спечелим олимпиадата. Така и стана – аз бях първи на тема 11-12 клас, а той първи на тема 9-10 клас. Още не мога да повярвам, че реално успяхме и взехме двата златни медала!

14. Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

К: Астрономията не е астрология! Това е една истинска наука, която изследва планетите и звездите и е толкова интересна, че мнозина смятат, че това е била първата наука, с която са се занимавали хората!
Ц: Аналогия на географията върху небесната сфера, обединена с физика и геометрия.

15. Защо астрономия?

К: Защото всеки, погледнал красотата на нощното небе е бил възхитен от необятността и величието на Вселената.
Ц: Защото ако човек така или иначе се занимава с физика са му нужни съвсем малко усилия за да навлезе в астрономията.

16. Опиши астрономията с три думи!

К: Необятна, загадъчна, възхитителна.
Ц: Вход към астрофизиката.

17. Защо и за кого тя е полезна?

К: Без ранните астрономически наблюдения вероятно още щяхме да смятаме, че Земята е плоска, нямаше да имаме точен календар и щяхме да си въобразяваме, че Вселената е едно малко парче земя, върху което живеем. Благодарение на астрономията хората са имали смелостта да пътуват по океаните и да заселват нови земи, благодарение на нея имаме и мечтата да пътуваме из космоса и да заселваме нови планети!
Ц: Астрономията не е полезна за нито един човек. Тя е полезна за човечеството като цяло, защото е добро средство за потвърждаване на идеи като общата и специалната теория на относителността и отхвърляне на идеи като религиите.

18. Астрономите са готини, защото…

К: Са нощни птици!
Ц: Астрономите в гимназията се делят на 2 вида - такива, които се любуват на небето и после отиват да учат медицина или право (над 90%) и такива, които остават да се занимават с наука. С първите не съм контактувал особено, а вторите не са представителна извадка.

19. Най-великото изобретение, измисляно някога…?

К: В по-близкото минало – електричеството. Но като цяло, бих казал писмеността.
Ц: Писмеността.

20. Астрономия или астрофизика?

К: В момента по-активно се развива астрофизиката. Но пък без астрономията днешното време нямаше да е същото. Така, че вие изберете!
Ц: Астрофизика.

21. Плутон планета ли е?

К: Не.
Ц: Европа не е континент по геоложки, а по исторически причини. Мисля, че същото трябва да стане и с Плутон, за да спрат хората да задават този въпрос.

22. Любимо съзвездие?

К: Орион.
Ц: Ралица.

23. Вярваш ли в извънземни?

К: Няма научна причина да бъде отречено възникването на (разумен) живот и на други планети, подобни на Земята. При това, съществуват и теории, че животът на Земята всъщност е дошъл от космоса. Но не вярвам, че ни посещават или следят извънземни. 
Ц: Не, аз в нищо не вярвам. Знам какви са следствията от уравнението на Дрейк.

24. А в зодии?

К: Интересен факт: зодиакалните съзвездия са всъщност 13. Освен добре познатите от хороскопите, съзвездието Змиеносец също лежи на еклиптиката (т.е. Слънцето преминава през него). Как да вярвам в зодиите, след като дори и бройката им не е коректна? Още повече – периодите на зодиите вече не са валидни. Поради прецесията на земната ос се променят датите, в които Слънцето навлиза в границите на различните зодиакални съзвездия. Тъй като периодът на прецесия е около 26000 години, то около 2200 години са нужни, за да имаме отклонение с точно една зодия. А по-сериозно – не мога да твърдя или отричам, че характерът на даден човек може да бъде различен в зависимост от това в кой сезон е роден. Може би метеорологичните условия по време на различните фази от нашия растеж по някакъв начин влияят върху изграждането на характерите ни. Но в никакъв случай положението на Луната, орбиталното движение на Меркурий или пък настроението на кометите имат отношение по този въпрос.

Ц: Не. Този въпрос е обиден.

25. Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

К: Нищо особено. Като лунната нощ, но без да се вижда Земята. На Луната няма атмосфера, така че небето е обсипано със звезди и денем, и нощем. Стига човек да не гледа към Слънцето или Земята, ще вижда едно прекрасно небе, отрупано със звезди. Слънчево затъмнение ще можем да видим само от тази страна на Луната, която е винаги обърната към Земята. По време на лунния ден, тя е осветена от Слънцето, а по време на лунната нощ – от разсеяната светлина на Земята. Слънчевото затъмнение ще е „специално“ с това, че тогава Лунната повърхност ще е най-слабо осветена – нито Слънцето ще я огрява, нито дневната страна на Земята.
Ц: Комунистическо.

26. Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

К: Опознаването на тъмната материя и тъмната енергия. А с нетърпение очаквам да избухне Бетелгейзе.
Ц: Те не биха били точно астрономически открития, но бих се впечатлил, ако някой разгадае тъмната материя и енергия.

27. Родното ти място?

К: София.
Ц: Перник.

28. Любимо занимание/хоби?

К: Планинско колоездене (за съжаление все по-трудно намирам време за него), настолни игри с приятели.
Ц: Имам научно-популярен канал в YouTube - QuantumAstronavt, в който демонстрирам и обяснявам физични експерименти, говоря за астрономия, математика и физика, а от скоро дори оборвам конспиративни теории, влизащи в противоречие с научни изследвания.

29. За какво мечтаеш?

К: В личен план предпочитам да го запазя за себе си. В общ план мечтая за свят с образовани хора, в който ресурсите се използват разумно и целесъобразно, навсякъде се използва електрическа енергия, а пък тя от своя страна се добива по чист и устойчив начин (и не, не говоря за вярътна или слънчева енергия, а по-скоро за гарантирано безопасна ядрена енергия).
Ц: За последиците от това Falcon Heavy на SpaceX да направи първия си полет. Да съществува активна ракета, която да може да прати смислени товари на приемливи цени до Луната и Марс променя всичко.

30. Кой е отговорът на всички въпроси?

К: Пет. Изненада! Понякога и 426 (ако го знаех, нямаше да пиша толкова много отговори досега).
Ц: “Не знам.”

31. В какво се крие красотата на науката?

К: В това отношение науката е като хората. Истинската красота се показва само тогава, когато я опознаеш. Усещането да разбереш как работи света около теб е неописуемо. Усещането да намериш просто и разумно обяснение на това, което изглежда като магия е несравнимо. За съжаление доста хора не съумяват да оценят това и остават слепи за красотата на природните закони.
Ц: В това, че всичко друго е грозно.

32. Какъв си бил в предишния си живот?

К: Това е провокативен въпрос. За да отговоря, трябва да си задам въпроса какво съм аз – съзнанието ми или физическото ми тяло? Ако говорим за съзнанието ми – ами не съм бил нищо в предишния си живот – възникнал съм преди 26 години и съм уникален и неповторим. Не вярвам в прераждането, колкото и изкушаващо да е това.
Ако говорим за физическата ми форма – бил съм много неща. Атомите, от които съм изграден, са били части от растения, животни, минерали, морета, реки, облаци (всъщност основно сме изградени от вода!)… Със всяка хапка храна, всяка глътка вода, та дори и със всяко вдишване моят състав се променя! Но нека намесим и астрономията – тъй като химичните елементи по-тежки от лития се синтезират в звездите, то може да се каже, че съм със звезден произход. Всъщност по време на живота на звездите се синтезират само елементите не по-тежки от желязото. Останалите елементи се получават при избухването на свръхновите – един доста зрелищен начин, по който умират по-големите звезди. Така че в себе си съдържаме и тленните останки на някоя свръхнова!

Ц: Не.

33. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

К: Машина за телепортиране!
Ц: Метална тенджера със семена.

34. Кокошката или яйцето?

К: Ако трябва да избирам кое да ям – повече обичам яйцата. Но предполагам, че задавате до болка познатият въпрос кое е било първото. Всъщност отговорът е пределно ясен – яйцето. Според скромните ми познания по биология, кокошката далеч не е единственият вид, който снася яйца (в частност динозаврите са снасяли яйца доста преди да се появят кокошките).
Ц: Пилешки бутчета с яйчена салатка.

35. Театър или кино?

К: Театър. Хората, които ме познават, знаят, че киното не е моята страст.
Ц: Кино.

36. Планина или море?

К: Планина.
Ц: Морета на Марс!

37. Изгрев или залез?

К: Залез. Горещата атмосфера прави залезите по-красиви, пък и не се налага да ставаш рано, за да им се порадваш.
Ц: Зависи от посоката на времето. От друга страна, имам източно изложение и се радвам на изгревите.

38. Какво ти предстои в следващите месеци?

К: Участие в конференции.
Ц: Да се измъча със сесията и после да работя двойни смени цяло лято.

39. Кого искаш да поздравиш?

К: Всеки, който успя да стигне до края на интервюто! Но специално поздравявам любимите си хора!
Ц: По-здравявам всички, които погледнаха канала след като видяха 28 въпрос.

40. Пожелай ни нещо!

К: Пожелавам ви много успешни олимпийци, на които да задавате провокативни въпроси! Но преди всичко, здраве! 
Ц: Пожелавам ви да се подобри средното ниво на образованието в България и да се класират все по-добри състезатели.

41. Съвет към младите състезатели?

К: Обичайте това, което правите и правете това, което обичате! Бъдете любопитни, задавайте въпроси и търсете отговорите им, а след като ги намерите, ги подлагайте на съмнение! И решавайте задачи, но също така знайте, че нищо прекалено не е хубаво!
И малко по-встрани от клишатата. Много обичам един съвет, който Ева Божурова обича да дава: „Ако задачата на олимпиадата ви се стори много трудна, бъдете внимателни. Ако ви се стори много лесна, бъдете още по-внимателни!“

Ц: Ако искате да сте щастливи, доволни и уважавани, не се занимавайте с наука. Ако искате да сте от значение, продължавайте в същия дух.

Пенчо Бейков  има 12 медала от национални и международни олимпиади и състезания. 22-годишният Пенчо се занимава с химия от 7 години. (В момента е студент по медицина в Софийския университет, бел.ред.) Признава, че любовта му към природната наука е голяма, интересът му към химията се заражда случайно.

Всичко започва, когато е ученик в седми клас и все още се колебае каква гимназия да избере и какво да учи. “В последния момент реших да се явя на състезанието “Талантлив химик”, и то не защото имаше определена причина, а защото и другите решиха да ходят.”

До онзи момент Пенчо харесва химията, но не смята да се ориентира към нея по-сериозно. След състезанието нещата се променят: “Помня, тогава закъснях за час и моята госпожа тогава по химия, госпожа Закарян, дойде при мен: “Искам да те поздравя за успеха, понеже ти имаш над 5.50 на “Талантлив химик” и с тази оценка можеш спокойно да кандидатстваш в НПМГ.” - Така Пенчо влиза в Националната природо-математическа гимназия без изпит.

“Там попаднах в една страхотна среда, която предразполага наистина хората да се занимават по-задълбочено с химия и с другите природни науки биология, физика, математика също. Вече оттам започна истинският ми интерес към химията, към състезанията, национални и международни.”

Пенчо започва активно участие на състезания по химия в България и по света. Става лауреат от национални олимпиади и състезания по химия. Носител е на бронзови отличия и най-голямото му постижение - сребърен медал от международна олимпиада по химия в Азербайджан през 2015 година.

На въпросите колко медала има и кои са му най-ценните, Пенчо отговаря: “Имам 12 медала. В 11 клас започнах и с по-сериозните ми успехи. Тогава първият ми медал от международна олимпиада е, всъщност на Менделеевската олимпиада в Москва.”

Съществуват две международни олимпиади по химия - Менделеевска и международна. В първата участват деца от страните от бившия Съветски съюз, както и някои други страни като България, Турция, Саудитска Арабия, а във втората деца от целия свят. На международна олимпиада по химия обикновено участниците могат да стигнат 300 от около 80 страни, казва ръководителят на Пенчо доцент Христо Чанев.

“За да има успех в олимпиади и състезания, не само по химия, ключова е индивидуалната извънкласна работа. Тези форуми не разчитат на ученици, които са учили химия единствено и само в клас. Нивото е изключително различно. Пенчо за годините направи изумителен възход. Далеч надмина това, което ние очакваме. Един изключително четящ човек.”, споделя Христо Чанев, ръководител на националния отбор по химия. 

На въпроса кой е любимият му елемент Пенчо отговаря: “Въглеродът е любимият ми елемент, защото все пак той е основата на органичната материя, която изгражда всичко живо около нас.”

Пенчо постига успехите си по химия в България и за радост на всички решава вместо да завърши висшето си образование в чужбина, да остане в родината. Решава да избере България, защото знае, че “всяко начинание по принцип е много трудно, но в последствие усилията, които си вложил, наистина си заслужават и ти се отплащат за това.”

Настоящото интервю бе излъчено в рубриката “Талантливите българчета” през декември/2015 в предаването “Преди обед” на БТВ.

"За какво се сещате първосигнално, когато чуете “български олимпийски успехи”? За Стефка Костадинова, Йордан Йовчев, Ивет Лалова? Да, но не само! В едни по-различни спортове - тези за ума, българите оставят своите следи вече 60 години. Става въпрос за националните и международните състезания, които също наричаме олимпиади, а сферата, в която сме най-силни, е тази на природните науки. Химия, физика, биология, математика, информатика, астрономия, астрофизика. Звучат сякаш твърде далеч, а малко известен факт е, че българските ученици стоят с успехите си редом до тези на САЩ, Китай, Русия.

Знаете ли, че първата международна олимпиада по природни науки е тази по математика? Още през 1959 г. се поставят основите - в Румъния, а България, Унгария и Румъния са единствените държави, които са участвали във всички издания на олимпиадата по математика от създаването ѝ до днес. Към 2017 г. страната ни е участвала 58 пъти и е била домакин два пъти - 1966 - София и през 1975 в Бургас. Още много интересни факти за българската олимпийска следа ни съобщават от СООПН - Сдружение на ръководители на олимпийските отбори по природни науки.

Всяка година около 60 ученици от гимназиална възраст участват в над 15 от най-елитните международни форуми по природни науки. Активният сезон е лятото, когато са съсредоточени най-важните финални кръгове, и то не на всеки 4 години, а абсолютно всяка година. Усилията от страна на състезателите, досущ като при спортистите, са ежедневни, целогодишни и изискват изключителна амбициозност, постоянство и отдаденост. Изключително важна роля имат и техните “треньори” - ръководителите - елитни преподаватели от водещите гимназии, университети, БАН. Научните олимпийци имат и друга допирна точка с колегите им от спортната арена - условията на труд често не са такива, каквито би трябвало да бъдат, за да могат децата да се подготвят редовно и качествено. Вече бивши състезатели разказват, че се е случвало на практическия кръг от Международна олимпиада да се сблъскат за пръв път с някой уред, невиждан в българските лаборатории.

Факт е обаче, че резултатате на въпреки са налице - общо 821 медала от 1959 към момента, като само 95 от тях са от изминалия сезон 2016/2017. Фернандо Магелан пропътува повече от 60 000 км в околосветското си пътешествие, цялата обиколка на Земята е повече от 39 000 000 км, има 7 континента, 194 държави и близо 500 планети. През IX век България за пръв път достига територии на три морета. Днес обаче нашите научни откриватели достигат дори отвъд звездите и Космоса."

Цялата статия прочетете на VarrioSport.bg.

Бисерка Йовчева е главен асистент в Катедрата по компютърна информатика в Шуменския университет. Доктор по методика на преподаването по информатика. Чете лекции по програмиране и теория на графите. Преди всичко обаче Бисерка Йовчева е учителка, треньорка на българския отбор по програмиране. В частната Школа „А & Б“ в Шумен тя обучава и тренира млади програмисти от цялата страна - дистанционно и на място. 

Бисерка Йовчева, заедно с проф. Красимир Манев и Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН),  е инициатор на EJOI – първата европейска младежка олимпиада по информатика, която ще бъде проведена в България от 7 до 13 септември. В нея ще участват 23 европейски държави и 96 състезателя. 

• Защо eJOI е важна за страната ни? И защо Младежка?

България е инициатор и създател на Първата Международна олимпиада по информатика. Освен това нашите информатици се нареждат на пето място в неофициалното класиране за всички времена. В Топ 20 на света вече има четирима българи: Христо Венев (който е втори), Румен Христов, Енчо Мишинев и Ростислав Руменов. Успехите ни се дължат на много добрата подготовка на нашите състезатели и създадената система за откриване и подготовка на млади таланти в областта на програмирането. Всичко това съвсем естествено показва защо ние инициирахме еJOI. Освен това тази идея отново поставя България в елита на държавите, подготвящи отлични кадри в областта на Информационните технологии.

През годините стана ясно, че за да се подготви един добър състезател (в частност - добър програмист) са необходими около 4-5 години усилен труд, както на обучаемия, така и на неговите учители и треньори. Това изисква голямо себеотдаване, подготовката е трудна, а детската психика е такава, че ако не се виждат реални резултати, много скоро интересът спада. Макар да има много международни състезания за ученици в гимназиална възраст, но освен Международния Есенен Турнир в Шумен и Балканската Младежка Олимпиада по Информатика (които са в доста ограничен обем), няма други международни състезания за “малки” ученици (до 15 години). Тази олимпиада ще ги мотивира и ще помогне за по-добрата им подготовка.

• Какво се надявате да постигнете с учредяването на олимпиадата?

Ще предоставим на малките състезатели платформа за изява, като по този начин ще повишим тяхната мотивация. Освен това ще издигнем авторитета на България сред Европейската и Световната ИТ общност.

• Каква е тайната на българския успех по информатика?

Преди всичко отличната работа на хората, които се занимават с подготовката на нашите национали. Това са хора ентусиасти, които със знанията и възможностите си биха могли да се реализират на много престижни и високо платени позиции в различни ИТ фирми, но те са приели като своя мисия работата с младите хора - бъдещи програмисти и посланици на страната ни по света.
Ако се загледате в класиранията на национални състезания, ще видите, че се очертават няколко центъра за подготовка в страната - Варна, Шумен, Ямбол, София, Пловдив, Плевен и др. Единствено в България има програма за подготовка на малки ученици  (от 10-11-годишна възраст)  по програмиране, независимо че тя не е включена в учебната програма на училищата. При подготовката се използва уникална методика, известна под името “Спираловиден подход в обучението по програмиране”, която през 2008 година беше представена в моята дисертация. Всичко изброено, както и подкрепата на ИТ бизнеса и МОН, са предпоставка за нашето отлично представяне. Все пак да не забравяме нашите отлични, неуморни, умни и амбициозни деца, които правят всичко това възможно.

• Какъв е потенциалът на българските състезатели по информатика на състезанията - като цяло?

Както вече казах, България се нарежда сред страните, показали най-високи резултати в състезанията по информатика и се надяваме, че и тук ще запазим тази тенденция.

• Как върви подготовката и организацията?

За сега всичко е по план :) Подготвяме едно страхотно състезание за участниците в него. Получихме мощна подкрепа от бизнеса и от редица държавни и обществени институции. Не искам да изброявам, за да не пропусна някого, но сме благодарни на всички, особено на нашите златни спонсори - Фондация "Америка за България", Абритес и Телелинк, както и на МОН, за това, че застана зад идеята и я прие като своя. Всички министри в периода на организация, като започнем от Меглена Кунева, която направи възможен старта на олимпиадата, преминем през проф. Николай Денков, и стигнем до сегашния министър Красимир Вълчев, са подкрепяли нашето начинание и са съдействали максимално за реализацията му.

• Какво ви остава в предстоящия месец до състезанието?

Много работа!!! По организацията, по подготовката на отбора - все пак има мой Шуменски състезател в българския отбор и аз трябва да обърна внимание на подготовката му. Предстои уточняване на всички дейности, подготовка на материали, вече работят научния и технически комитет, трябва да се решат проблемите с настаняването, храненето и забавленията на нашите гости. Подготвили сме им много интересни изненади и приятни преживявания в часовете извън състезанието. Всичко това обаче изисква още много работа на целия екип.

• А какво следва след eJOI - в личностен и академичен план?

EJOI е един от големите проекти в моя живот. Щастлива съм, че вече виждам неговата реализация. Но аз имам пред себе си и други цели, така че веднага след този се заемам с реализацията на другите си проекти. В момента не искам да ги споделям, защото са на много начален етап - има време. Като цяло оставам вярна на това, на което съм посветила живота си - децата и тяхната подготовка по информатика. Естествено ще продължим работата в Школа А&Б заедно с моите колеги, с които сме заедно и в EJOI.

Вижте още:

ОСТАВА ПО-МАЛКО ОТ МЕСЕЦ ДО EJOI - ЕВРОПЕЙСКА МЛАДЕЖКА ОЛИМПИАДА ПО ИНФОРМАТИКА

КОГАТО ДА СИ УЧИТЕЛ Е ИСТИНСКО ПРИЗВАНИЕ И СТРАСТ – ИНТЕРВЮ С БИСЕРКА ЙОВЧЕВА

ЗЛАТЕН И ТРИ БРОНЗОВИ МЕДАЛА ЗА БЪЛГАРИЯ ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА ОЛИМПИАДА ПО ИНФОРМАТИКА

Казвам се Христо Пламенов Върбанов и съм на 33 години. Завърших НПМГ, специалност “Химия”, през вече далечната 2003 г. Следващите стъпки бяха магистър по фармация (МУ София) и докторантура по химия във Виенския университет. След 2.5 години постдок в Лозана, Швейцария, сега съм обратно във Виена и за момента работя във Виенския университет като изследовател по проект в областта на медицинската химия (разработване на противоракови метални комплекси). Тази и следващата година са от изключителна важност за мен с оглед на професионалното ми развитие. Предстои да взема някои важни решения, които ще определят бъдещия ми път в науката и живота. 

И в България, и в Австрия има големи разлики между отделните училища. Като цяло впечатлението ми е, че повечето австрийски студенти влизат в университета със слаби познания по химия… Ако сравнявам с това, което съм учил и научил в НПМГ, мога смело да кажа, че в НПМГ се получава много по-солидна подготовка по природните науки, отколкото в повечето австрийски училища. Обратно, австрийските професионални училища дават по-добро образование отколкото родните техникуми/професионални гимназии. Западноевропейските университети имат две основни предимства спрямо българските: 1) по-добра материална база; 2) по-голям брой мотивирани студенти и преподаватели. В Австрия висшето образование е безплатно (семестриална такса от 17 евро) и за повечето специалности няма приемни изпити (достатъчно е да си изкарал матура). Това води до доста проблеми и като цяло снижаване на качеството на образование, както и на удължаване на времето, което студентите прекарват в университета преди да се дипломират.

Аз завърших висшето си образование в България и не съжалявам за това; когато човек е мотивиран, има начин да получи много и от българското висше образование, въпреки многото му недостатъци и по-бедна материална база. На ниво докторантура и като цяло научно-изследователска дейност разликите между България и Европа са големи - и за съжаление не в полза на България.  

Олимпиадите и съзтезанията ми дадоха много като познания, преживявания, запознанства, личностно израстване, състезателен дух, ентусиазъм. Не мисля, че са ми взели нещо. Те бяха и важен стимул да се развивам, както и истинска проверка какво съм научил и какво мога. Това, на което учат подобни преживявания, са: воля, дисциплина, състезателен дух, развитие на аналитичния ум, последователност, здравословна доза амбиция. Най-много харесвах времето след края на състезателния ден и преди научаването на резултатите. Докато учителите проверяваха какво сме сътворили, ние разпускахме, разхождахме се.
Най-важното за един състезател е мотивацията му, желанието и интереса към съответната наука, неговия хъс; естествено, всичко това трябва да е подплатено с постоянство и трудолюбие.

В НПМГ съществува традицията настоящи и бивши олимпийци (ученици от по-горен клас, както и бивши ученици) да участват в подготовката за олипиaди на бъдещите олимпийци. Това според мен е много ценно, защото новата генерация олимпийци получава много от техните батковци и каки: не само като споделен опит и познания, но и като мотивация и вдъхновение.
Доста неща се промениха и подобриха в организацията и подготовката за олимпиади през последните 10-15 години. Когато аз бях олимпиец, до последно не се знаеше дали ще се намерят пари да отидем на международна олимпиада; накрая се наложи да пътуваме с автобус. Добре че олимпиадата беше в Атина; не знам как бихме отишли, ако беше в Канада, например. Следващи подобрения биха дошли, и ако в организацията на олимпиади и подготовката за тях участват само мотивирани хора с много ентусиазъм.

На 5-6 годишна възраст ме занимаваха няколко „професии”, сред които изобретател, оптимизиране на градския транспорт и създаване на нови линии и донякъде готвач..... В интерес на истината и 3-те неща са свързани с химията по някакъв начин. Какво бих отговорил сега? Като изследовател и учен в момента съм поставил този въпрос на ново изследване, чиито резултати очаквам да станат ясни към края на годината. :)
Бъдещето в академичната наука в днешно време е като цяло несигурно и трудно предсказуемо. Системата не функционира особено добре, повечето неща се правят на парче... проекти за 1-3 години, базирани повече на „модни” тенденции, отколкото на реaлни нужди, възможности, експертиза на съответния екип от учени.... Моето желание е да създам своя научно-изследователска група, в която да продължа да развивам проектите над които работя в момента; да имам дълъг времеви хоризонт за работа, който позволява развитие на идеите ми.

В 7-ми клас участвах на олимпиaдата по химия, с която и влезнах да уча специалност химия в НПМГ... Всичко това, в голяма степен предопредели и личния ми живот, приятелите, връзките ми... следване, заминаване в чужбина.
“Химията е океан от знания”, казваше моя учител в гимназията....та, трудно е да се обхване само с три думи. Вълнуваща, магична, красиво логична. Винаги съм имал слабост към природата и към изучаването й (още от дете), химията ме привличаше още преди първия ми сблъсък с нея... Спомням си впечатлението, което ми оставяха сцените с химични опити или алхимични лаборатории в анимационните филми, които гледах като дете. Впоследствие природните науки ми бяха любимите и най-интересни предмети в училище. Спомням си и първия ми учебник по химия (за 7-ми клас).... С какъв интерес четях историите за това как са открити алкалните, алкалоземните и халогенните елементи... те ме поглъщаха и ги бях прочел още преди да стигнем до тези теми в клас. Друго, което ме впечатли от сблъсъка с първия ми учебник по химия, беше, че химията освен всичко друго има и свой структуриран език: знаците на химичните елементи са буквите, съставящи азбуката на химията, формулите на химичните съединения, думите, а химичните уравнения, изреченията... и всичко това също подлежи на свои собствени правила на синтаксис и морфология.

Химията, за разлика от останалите природни науки, не само изучава природата, веществата създадени от нея и природните процеси, но и сама създава обекти, които да изучава. Да проектираш, след това създадеш (синтезираш) дадено вещество (химическо съединение), след това да го охарактеризираш (като структура и свойства) и накрая да го изследваш за приложението, заради което си го създал или да му откриеш ново приложение... всичко това е невероятно вълнуващ процес, а всяко съединение, което ти си “създал” и “възпитал”, е по някакъв начин твое дете, за което се надяваш да стане голям човек, който да остави следа.

Всеки раздел на химията носи своята красота и логика и има аспекти, които ме вълнуват. Най предпочитаните ми дялове са и тези, които познавам най-добре, и с които е свързана работата ми: медицинска химия, координационна химия и неорганична химия.
Любимият ми химичен елемент е платината (Pt) - уникален и с много, много приложения: в катализата, бижутерията, електрохимията. Повечето хора свързват платината основно с това че е благороден и скъп метал и не подозират, че платинови комплекси са едни от най-успешните противоракови лекарства. Всъщност, покрай изследователската дейност, свързана с разработване на платинови комплекси с противотуморна активност се зароди и моята връзка с платината, с която сме неразделни вече 12 години.

Най-интересното за мен откритие в химията е периодичният закон и периодичната система (Д. Менделеев, 1869). Това откритие само по себе си е ядро на разбирането на логиката на химията. В моята област бих отличил откриването на противотуморната активност на cisplatin (B. Rosenberg, 1965) и впоследствие превръщането му в едно от най-успешните противоракови лекарства.
Ако можех аз да създам каквото и да е изобретение, за моята област това би бил ефективен химиотерапевтик срещу проблемни тумори (например, рак на панкреаса); по-добър модел за изследване на нови кандидати за противоракови лекарства, които намаляват изследванията с животни и броя на жертваните животни.
А извън медицинската химия: изобретение, което намалява чудовищния отпечатък на човека  върху природата и околната среда (например, обезврежда/разлага тоновете безрасъдно изхвърлен боклук или отровни газове). Макар че в това отношение най-голямата промяна би била дошла, ако можеше да се изобрети средство, което да промени мисленето на масата от хората, така че глупостта и егоизма да отстъпят място на разума и на разбирането, че и други живеят на тази земя...

В свободното си време обичам да ходя на планина, да се срещам с приятели, да се разхождам из града, да посещавам нови места, да ходя на театър, да слушам музика; имам и слабост към обществения транспорт (особено релсовата му разновидност) и на всяко ново място на което отивам разучавам транспортната схема, какви трамваи, влакове, метро има.
Слушам основно рок и филмови композиции, близо 50% от музиката на компютъра ми е българска, като една от любимите ми групи е ФСБ. От филмите харесвам комедии, детективски истории, някои филми за супергерои, анимации, филми като „Красив ум“; голям фен съм на „Досиетата X“. Книги: от класически, през детективски, до автори като Ричард Бах и Хорхе Букай.

Онлайн източници на научна информация, които Христо препоръчва:

• https://scifinder.cas.org/ - Основен онлайн научен източник на информация и на търсене на такава (извън Гугъл), е SciFinder (не е безплатен, но повечето университети имат лиценз) :
• Друго, което бих препоръчал, е да се абонирате да получавате заглавията на новите статии, които излизат в основните  списания във вашата област (областта, която ви интересува). По този начин всяка седмица получавате e-mail с всички заглавия (+ абстракти) на последните публикации излезнали във вашта област (безплатно).
  Аз съм се абонирал основно за списания на RSC (http://pubs.rsc.org) и ACS (http://pubs.acs.org)

Казвам се Тина Владимирова и съм на 18 години, тази година завършвам Софийската математическа гимназия и съм олимпиец по математическа лингвистика. До момента съм участвала в три Международни олимпиади по лингвистика, на които съм спечелила два сребърни медала, както и в две Традиционни всерусийски олимпиади по лингвистика, от които съм носител на сребърен и златен медал. В идните месеци ми предстои участие в 15. МОЛ в Дъблин, Ирландия.

Последно участвах в тазгодишната Традиционната всерусийска олимпиада по лингвистика в Санкт Петербург, където спечелих диплом I степен. Може би най-вълнуващото и най-запомнящото се състезание за мен беше 13. МОЛ, която се проведе в Благоевград. Когато разбрахме, че МОЛ ще се проведе в България, първоначално бяхме малко скептично настроени – голяма част от вълненията около международните олимпиади са свързани с пътуването до някоя далечна и екзотична дестинация. Впоследствие преживяването се оказа ключово както за сплотяването на отбора, така и за популярността ни сред чужденците – завързахме много приятелства, голяма част от които започнаха покрай темата за българската култура и език. Още повече че тогава беше едно от най-силните представяния на българския отбор в историята на МОЛ – спечелихме 7 медала, сред които беше и моят първи от международно състезание.

Едно от най-важните неща, които олимпиадите ми дадоха и продължават да ми дават, са контактите – връзките с интелигентни хора, които споделят интересите ми, усещането, че принадлежа към една общност. Освен това ме научиха на дисциплина и отдаденост, както и да успявам да се мобилизирам и да давам всичко от себе си в деня на състезанието. Още нещо, върху което повлияха състезанията, е начинът ми на мислене – усвоих качеството да разпознавам проблеми, да виждам една ситуация от всички страни и да търся креативни решения, без да се отказвам. Не мога да се сетя за нещо, което състезанията да са ми отнели, освен евентуално... свободно време през лятото. Но цената си струва.
Олимпиадите могат да се превърнат в доста ценно преживяване за един млад човек. Освен че ни учат как да работим по-добре в екип и да полагаме максимални усилия, те със сигурност разширяват светогледа – всичките познанства с хора от разнообразни страни и култури определено обогатяват начина, по който човек възприема света.

Първото нещо, което ме грабна, когато чух за математическата лингвистика, беше припокриването на математика и език в една дисциплина. Още повече и това, че не бях чувала за нея преди, за мен тази наука беше напълно непозната. След като се запознах с материята, най-много ми допадна това, че задачите са самодостатъчни – човек трябва да разчита само на собствената си способност да разсъждава (и на натрупания опит от вече решени задачи). За да бъде човек добър в математическата лингвистика, му трябват като цяло умение да мисли логично, но и нестандартно, да бъде наблюдателен, за да открива отношенията между на пръв поглед независими едни от други явления, да бъде широко скроен и да се наслаждава на разнообразието на културите и езиците по света.

Лингвистиката е най-общо наука за езика. Математическата лингвистика позволява представянето на дадено езиково явление чрез формални математически и логически модели. В една задача по математическа лингвистика решаващият трябва без предварителни знания за съответния език, по пътя на логиката, да открие явлението, около което е построена задачата (често става въпрос например за образуване на конкретен вид форми на някои думи, за конструиране на изречения, за звукови промени и пр.) От съответните примери в условието решаващият трябва да изведе правила, които след това да приложи в контролните примери като доказателство, че е разбрал как работи явлението.

Говоря английски и немски език на сравнително високо ниво, някога съм учила и съвсем малко руски. За мен би било най-интересно да уча езици, възможно най-различни от тези, които вече знам. От една страна имам желание да опозная езиците на източна Азия, но са ми любопитни също така и изкуствените езици, като например есперанто и лоджбан.

През всичките години, в които съм се занимавала с математическа лингвистика, съм научила изключително много както от учителите в школите, така и от лекторите, но определено доста полезно за мен е било и общуването с по-опитните състезатели. Благодарна съм на всички тези хора, че винаги са ме подкрепяли и са осигурявали възможно най-добрите условия за развитие.

Както всички завършващи, не разполагам с особено много свободно време, но при наличие на такова, се старая да го оползотворявам максимално. Най-често свиря на пиано или чета книги, а отскоро се занимавам и със салса. При подходящи условия навън карам ролери. За мен музиката е начин на живот – когато не свиря, слушалките са в ушите ми през цялото време. Слушам най-различни жанрове: от рок и метъл през класика до дъбстеп. Фен съм и на българския ъндърграунд хип-хоп.

Пожелавам на СООПН да продължава да подкрепя всичките талантливи деца на България и да им дава възможности да се изявяват.

Три онлайн научни източници на информация, които Тина препоръчва:

• khanacademy.org
• academia.edu
• youtube.com

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ГРАВИТАЦИОННИ ВЪЛНИ

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?
Гравитационните вълни са предвидени от Общата теория на относителността на Айнщайн. Представляват деформация на пространство-времето, която се получава, когато две масивни тела (например черни дупки) се въртят бързо или се сливат. Ефектът бе експериментално потвърден на 11 февруари 2016 г. от двата детектора на LIGO в САЩ.

ЗАЩО Е ВАЖНО?
Гравитационните вълни са нов начин за наблюдение на небето, който ще ни позволи да придобием по-добра и пълна представа за Вселената.

КАКВО СЛЕДВА? 
Италианският детектор Virgo ще заработи отново през 2018 г., след като бе спрян за технически подобрения през 2011 г. Тогава се очаква да заработи и японската обсерватория KAGRA. Предстои усъвършенстване и на LIGO, като се очаква през 2021 г. детекторите да имат десет пъти по-голяма чувствителност от първоначалните.

Георги Александров е ученик в Х клас в Софийската математическа гимназия. Носител е на сребърен медал от международната олимпиада по астрономия през 2015г. в гр. Казан и бронзов медал от Олимпиадата през 2016 г. в Пампорово.

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
Настоящата статия и публикувана в бр. 85 / януари 2017.

Мирослав Владимиров Радомиров е двукратен бронзов медалист по астрономия. Възпитаник е на Природо математическа гимназия „Акад. Боян Петканчин” град Хасково, Хасково, в момента е на 25 години и е магистър 2 курс  по Теоретична и Математическа Физика в Софийския Университет. Последното международно състезание, на което участва, е петата Международна Олимпиада по Астрономия и Астрофизика в Полша (2011), откъдето пък се завръща с почетна грамота.

Следващата учебна година започвам докторантура в областта на теоретичната физика, сега предстои ми защита на магистърска дипломна работа. Интересите ми са най-вече свързани с квантова теория на полето, теория на струните, суперсиметрия и теория на относителността.   
Олимпиадите и състезанията развиха мисленето и пространственото ми въображение, дадоха ми и доста незабравими спомени, пътувания в чужбина и нови приятели, с които и до днес поддържам връзка. И не мисля, че са ми взели нещо. Определено най-същественият момент за един млад състезател е самоподготовката - човек научава нещата най-добре, когато си ги чете сам. От опит знам, че няма много полза, ако само гледаш как учителят решава задачите на дъската. За да се научиш и ти да ги решаваш, трябва непрекъснато да се опитваш. 
Едно от нещата, които научих е, че човек колкото и да е умен, няма как да достигне до върха, ако не по положи достатъчно усилия. Другото е да не се отчайваш, ако не си от най-добрите. Не е важно да си най-добрият, а всеки следващ път да си все по-добър.

Когато бях във втори клас открих, че имам дарба да рисувам и поради тази причина исках да стана художник. Година по-късно реших, че като порасна ще стана архитект, защото много се интересувам от всякакви сгради и съоръжения (къщи, небостъргачи, мостове), а в свободното си време ще рисувам за удоволствие. В пети клас започнах да се занимавам с астрономия, но изобщо не съм си мислел, че като порасна ще се занимавам с наука. Може би чак в девети или десети клас разбрах, че искам да стана учен. Това бих отговорил и сега.  

Четиринадесета Международната Олимпиада по Астрономия в Ханг Джоу, Китай. След като олимпиадата свърши и трябваше вече да се прибираме, българите решихме да останем още един ден, за да посетим Шан Хай. До там пътувахме с влак, който се движеше на магнитна възглавница с 450 km/h. Както се досещате, пътуването с този влак за жалост продължи доста кратко време. В центъра на града беше пълно с интересни сгради и високи небостъргачи.

Трите думи, с които бих описвал астрономията:  Красота, вълшебство, страст. Когато бях малък, прочетох една детска енциклопедия и много се запалих по астрономията. В пети клас разбрах, че във Хасково има астрономическа обсерватория и там се провежда кръжок. Веднага се записах. Госпожата, която води кръжока, се нарича Йоанна Кокотанекова и тя носи най-голяма отговорност за успехите и интереса ми към науката.  (Прочетете и интервюто ни с астрономическото семейство Кокотанекови, бел. ред.)

Любимият ми аспект от астрономията е изследването на неутронните звезди и черните дупки, защото за описанието им са необходими двата най-съвременни дяла във физиката, а именно: квантова теория на полето и теория на относителността. Най-интересното за мен астрономическо откритие са гравитационните вълни причинени от сблъсък на две черни дупки, които бяха открити през 2015 г. Тези вълни са предречени преди 100 години в Общата теория на относителността от Алберт Айнщайн.

Ако можех аз да създам каквото и да е изобретение, бих създал вълшебна отвара, която предотвратява възможността една жена да има повече от две деца, и ако можех, бих направил тази отвара задължителна за всички жени по света. Според мен най-големият проблем на човечеството е многобройното население, което с всяка изминала година расте с все по-голяма скорост. Проблеми като глобалното затопляне, замърсяването на въздуха, водите, почвите, изчезването на много животински и растителни видове - всички те са вследствие на огромния брой хора, които населяват планетата.

В близкото бъдеще техниката ще се развива все повече и повече и ще става неизменна част от живота на хората. До 20 години човек ще е стъпил на Марс, след около 50 - петролът на Земята ще е свършил, затова всички ще се придвижват с електрически коли. Голяма част от професиите ще се вършат от роботи. Космическото пространство около Земята ще става все по-достъпно. Ще бъдат изградени още космически станции в орбита около Земята, на Луната и на Марс. Съмнявам се, че имам достатъчно въображение, за да си представя света и в далечното бъдеще.    

Най-неприятният предмет в училище ми беше литературата. Никога не съм се интересувал от това какво е искал да каже авторът и какви изразни средства е ползвал, за да го направи, и мразех, когато трябваше да пишем интерпретативни съчинения или есета. Общо взето този предмет доста ме натоварваше психически.

Покрай астрономията започнах да се занимавам с астрофотография, фотография и физика. Научих се да обяснявам доста добре задачи по математика и физика на мои приятели и познати. Ако не беше астрономията, в момента най-вероятно щях да съм архитект или музикант. Обичам да свиря на китара и пиано, да ходя на тренировки по плуване и винг чун (китайско бойно изкуство). Слушам най-вече класическа музика, рок и поп. Гледам всякакъв жанр филми, но не съм от хората, които четат книги. Любимата ми книга е Шестото клеймо на Дан Браун.  

3 онлайн научни източника на информация, които Мирослав препоръчва: 

• wikipedia.org
• kolibka.com
• arxiv.org