Последни блог постове

  • НОВИНИ ОТ БЪДЕЩЕТО: Теломери и теломераза – открития в молекулярната биология

    София, 22 април 2015 г. – В Деня на Земята, участници в олимпийските отбори на България по природни науки представиха бъдещето – това, което се случва днес, благодарение на науката. Отборите поканиха представители на медиите у нас на специална среща, за да представят накратко себе си и своята дейност с любопитни новини от света на науката, филм и демострация. Целта на срещата бе да бъде създаден Олипмийски пресклуб – кръг от приятели на образованието и науката. Основна роля на клуба ще бъде да информира обществеността за дейността, постиженията и успехите на олимпийските ни отбори по природни науки, донесли на България стотици медали от най-престижните научни състезания за младежи в света.


    На срещата всеки от отборите представи своята новина от бъдещето, на която всички ще станем свидетели съвсем скоро, благодарение на областта, в която съответният отбор се състезава. Ето какво ни разказа отборът по биология за теломерните участъци, едно от важните открития в молекулярната биология.

    През 2009 г. Нобеловата награда за медицина и физиология бе присъдена на трима американски учени в областта на молекулярната биология. Елизабет Блекбърн от Университета на Калифорния в Сан Франциско и нейните сътрудници Керъл Грейдър и Джак Шостак бяха наградени за „изясняване на начина по който краищата на хромозомите са защитени чрез подобни на капачки участъци – теломери и за откритието на ензима теломераза, който дава възможност на клетките да се делят непрестанно, без да умират”. Резултатите от техните изследвания намират широко приложение днес като алтернатива при лечение на раковите заболявания, както и за забавяне на процесите на стареенето.

    Какво представляват теломерните участъци и защо те се оказват ключов фактор в такива фундаментални и привидно раздалечени области на медицината като рака и стареенето?

    Във всяка от нашите клетки (без половите) се съдържат по 46 молекули ДНК, които формират преди всяко клетъчно делене надмолекулни комплекси, наречени хромозоми. Всяка ДНК верига в хромозомата завършва със специална структура, наречени теломер, който представялва многократни повтори на една и съща секвенция, в която не се съдържа генетична информация (при бозайниците това са средно около 10 000 нуклеотида с един и същ повтор ТТАГГГ). Оказва се, че при различните индивиди повторите са от 8000 до 18000 нуклеотида, като при мъжете теломерните участъци са по-къси и по-нестабилни от при жените.

    При всяко делене на клетките теломерните участъци се скъсяват с до няколко дестки нуклеотида, поради неспособността на главния ензим при репликацията ДНК-полимераза да синтезира копие на самия край на хромозомата (ДНК-полимеразата се нуждае от зародиш – РНК-праймер, към който да се добавят нови нуклеотиди и който след това се разгражда и замества от ДНК; при всяка следваща репликация в самия край на изоставащата ДНК верига при последния РНК-праймер е невъзможно ДНК-полимеразата да се “намести” и да доизгради крайния участък. Този феномен се нарича краева недорепликация и е един от факторите на биологичното стареене. Оказва се обаче, че по време на ембрионалното развитие в младите организми, както и в стволовите клетки на възрастните, както и при раковите клетки, се синтезира уникален ензим, наречен теломераза, който може да удължава скъсените теломери и така да предпазва хромозомите и клетките.

    За съжаление в клетките на възрастните организми в хода на клетъчната диференциация този ензим трайно се инактивира, което води до необратимите процеси на стареене и смърт.

  • НОВИНИ ОТ БЪДЕЩЕТО: Колебателни реакции в химията

    София, 22 април 2015 г. – В Деня на Земята, участници в олимпийските отбори на България по природни науки представиха бъдещето – това, което се случва днес, благодарение на науката. Отборите поканиха представители на медиите у нас на специална среща, за да представят накратко себе си и своята дейност с любопитни новини от света на науката, филм и демострация. Целта на срещата бе да бъде създаден Олипмийски пресклуб – кръг от приятели на образованието и науката. Основна роля на клуба ще бъде да информира обществеността за дейността, постиженията и успехите на олимпийските ни отбори по природни науки, донесли на България стотици медали от най-престижните научни състезания за младежи в света.


     

    На срещата всеки от отборите представи своята новина от бъдещето, на която всички ще станем свидетели съвсем скоро, благодарение на областта, в която съответният отбор се състезава. Отборът по химия представи колебателните реакции – нещо като вечно движение в химията – до скоро смятана за невъзможна теория, за която вече се доказва, че на практика се случва, и то с много широко разпространение.

    Колебателните реакции са интересен пример за това как ситуация, изглеждаща на теория напълно невъзможна, се оказва възможна на практика и широко приложима за обяснение на неразкрити тайни на човешкия организъм и света около него. Същността на тези реакции е, че те се извършват като затворен цикъл и се наблюдава смяна на редуващи цветове на сместа през определено време. Заради това тези реакции се наричат още “химически часовник” и са зрелищни и често предпочитани за химически демонстрации.

    По-интересното за тях е свързанo с откриването им. Когато за първи път е създаден подобен химичен часовник, цялото научно съсловие го отрича категорично и заявява, че подобен резултат противоречи на законите на физиката и химията и е невъзможен. Това научно “затъмнение” продължава близо половин век, докато Белоусов, а след него и Жаботински откриват и обясняват нова колебателна реакция и показват, че практически и теоретично не нарушава основните принципи в науката. От този момент нататък настъпва революция в науката и учени от цял свят се занимават с изследване на впоследствие наречената реакция на Белоусов-Жаботински. Тя се превръща в интерес не само на химиците, а също и на физици, математици, биолози и медици. (Използвани са и трудове, предсказващи съществуването на такива реакции, на знаменития учен Алън Тюринг, станал наскоро известен с филмовата адаптация за живота и работата му “Игра на кодове”.)

    Начинът на действие на реакцията може нагледно да се обясни с метод, базиран на взаимодействието между зайци и вълци в природата. Ако в една гора има равен брой зайци и вълци, в началото вълците ще започнат да преследват зайците, за да ги изядат. Вълците ще са сити и ще увеличават броя си за сметка на зайците, които постепенно ще изчезват. Това се случва до момента, когато останат 2-3 заека, които не могат да бъдат хванати и започват да се развиват нормално – за сметка на вълците, които, оставени без храна, ще започнат да намаляват. Ще се стигне до момент, в който гората ще се пренасели от зайци, а вълците ще са на изчезване, но ще има предостатъчно храна за тях и бързо техният брой ще се увеличава отново и тн. Тоест идеята е, че непрекъснато броят вълци и броя зайци ще се мени първо в полза на едните, после в полза на другите, но винаги ще се връща към изходно положение. Подобно нещо се случва и в реакционната смес. Ако се разгледа синия цвят като глутницата вълци, а червения като зайците, непрестанно единият цвят ще надделява на другия, от което ще последва надделяването на първия, което ще продължи в непрестанен цикъл.

    Вълнуващото за този тип реакции е, че те успяват да обяснят процесите в човешкото тяло, които в повечето случаи са на същия принцип. Целия ни организъм се основава на циклични реакции, без които ще престане дишането, кръвообращението или предаването на нервни импулси. Откритие от такава важност се равнява с откриването на двойната спирала на ДНК. В днешно време се правят симулации на сърдечния пулс или разпространяване на възбуждането на нервната система чрез тези реакции. Това се дължи на факта, че ако реакцията се извърши в тънък слой течност, се наблюдава възникване на активни центрове, от които се разпространява реакцията чрез така наречените автовълни и хода на получените спирали или кръгове имитират ритъма на сърцето например.

    Също така реакцията Белоусов-Жаботински може да се изпозва за модел при изследване на различни хаотични процеси, които са предмет на интерес на други науки като науки за Земята и други планети, ядрената физика, инженерна механика, физика на елеметарните частици, та дори и някои проблеми от социална тематика например непрекъснатото изменение на населението и икономическите кризи. Учени се опитват да си обяснят дори и възникването на живота от неживата природа, уповавайки се на колебателните реакции, наричайки ги “животоподобни”, чрез идеята за самоорганизация (получаването на тези подредени структури от непрекъсната хомогенна среда).

    Разработва се и “мокър компютър” (wet computer), който ще имитира мозъчната дейност, базирайки се на реакцията на Белоусов-Жаботински. Връзките между градивните му единици ще са на базата на човешките неврони. Възможностите, които могат да се открият в бъдеще, са безгранични –  като например създаване на молекулни роботи или лекарства, които биохимично да получават и приемат сигнали от човешкото тяло и да реагират с клетката спрямо получения сигнал.

    Приложението на колебателните реакции е повсеместно и откриването им дава тласък на развитието на науката. Те са адекватен пример как едно научно откритие, изглеждащо отначало невъзможно и незначително, обяснява и ще продължава да обяснява неразкритите тайни за живота и света.

  • “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” с олимпиеца Александър Иванов

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

    КАКВО?

    С помощта на ускорителя LHC учените от ЦЕРН откриха т.нар. пентакварк. Това е частица, съставена от пет кварка в стабилна конфигурация. Голяма част от познатите ни частици, като протона и неутрона, са съставени от само три кварка. Ето защо пентакваркът е относително екзотична частица. Съществуването му е предсказано още през 70-те години на ХХ в., но откриването на подобни частици е изключително трудно.

    КАК СА ГО НАПРАВИЛИ?

    Процесът за получаване на пентакварка е познатият на физиците метод на сблъскване на частици при високи енергии. Учените от ЦЕРН откриват въпросната частица в детектора LCHb. Тя се е получила в резултат от разпада на специален вид барион, известен като “ламбда-нула-би”. Анализът показва, че откритието не се дължи на случайна грешка или флуктуация, а е истинска частица.

    ЗАЩО Е ВАЖНО?

    Защото може да доведе до по-дълбокото ни разбиране за това, как кварките си взаимодействат в частиците. Възможно е две частици да изглеждат като една вследствие на слабо свързване между кварките. Да вземем като нагледен например водната молекула, в която има 2 атома водород и един кислород, свързани помежду си. Аналогично, пентакваркът може да съществува вследствие на подобно взаимодействие между мезон и барион. Но ако взаимодействието е достатъчно силно, последните биха могли да се слеят. Произходът на подобни взаимодействия е труден за изследване и новото откритие може да помогне за разбирането им.


     

    АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ е медалист от множество национални и международни състезания. Тази година е участвал в състезанията EUSO и IYPT, където българските отбори взеха сребърни медали. Интересува се от математика, физика, квантова физика, астрономия и астрофизика.

     

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и  сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 68.

  • “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” със състезателката по биология Виктория Христова

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НЕВРОНИ

    КАКВО?
    Молекулярни биолози от Пенсилванския университет в САЩ откриха непознат досега механизъм за регенерация на неврони. Това може да доведе до успешни опити за по-бързото заздравяване на мозъчната тъкан.
    Научният пробив показа, че дендритите (частите от невроните, които служат за приемане на информация), имат възможността да се възстановяват след прекарана мозъчна травма.

    КАК СА ГО НАПРАВИЛИ?
    Предишни проучвания показват, че увредени нервни клетки поправят нанесената щета единствено чрез регенериране на техните аксони – частта от неврона, която предава нервния импулс на други клетки. Новите резултати използват плодовата мушица
    Drosophila. С помощта на UV лазер екипът от учени премахнал всички дендрити в множество нервни клетки. Очакваните резултати били, че непосредствено след това клетката би загинала. За огромно учудване
    обаче те не само не загивали, а и възстановявали дендритите си с много
    по-голяма скорост, отколкото възстановяват аксони. Едва след 48 часа в клетката може да се наблюдава почти пълна регенерация.

    КАКВО СЛЕДВА?
    Приложенията за човешкото здраве са изключително важни. При случаи на инсулт например, когато част от мозъчната тъкан страда от недостиг на кръв, дендритите на невроните биват тежко увредени и могат да бъдат поправени само когато щетите са нищожни. Учените се надяват значително да подобрят процес по възстановяване.

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и  сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 72.


     

    Виктория Христова е ученик в НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“, гр. София. Носител на два медала от международни състезания и почетна грамота от Международната олимпиада по биология=

  • Медалистът по лингвистика Валентин Димов: “Музиката е най-сериозното ми хоби”

    Валентин Димов е ученик в 11 клас в Първа немска езикова гимназия, София. Участник е българския олимпийски отбор по лингвистика и носител на два сребърни медала. Казва, че го вълнува най-вече компютърната лингвистика, която се занимава с това как една задача да бъде решена от машина – например машинен превод, гласово разпознаване, всякакъв вид обработка и анализ на данни.


    Ако не бях записал СМГ, а после и Немската, сигурно щях да се занимавам с музика. Но аз така или иначе го правя. Това ме разтоварва. Музиката е най-сериозното ми хоби. Аз съм вокалът, имаме рок група, казва се Shuffle. Скоро ще бъдем петима – барабанистката ни е от СМГ, басистът ни (надяваме се) ще бъде от Първа Английска, двамата ни китаристи също са от СМГ. Свирим всякакви форми на рок , метъл и т.н. – предимно кавъри, но имаме и няколко авторски парчета. А феновете стават все повече!

    Елитните училища наричаме “елитни”, защото има смисъл да си там. Това е общото помежду им, както и подборът на учениците и високият клас учители. Специално Немската е интересна и защото отваря пътя към Германия. Много от нас искаме да завършим там. Немската школа е много силна в техническите специалности, в инженерството, но и в комютърните науки (Мюнхен, Щутгарт), макар че няма реномето на САЩ. Попаднах в Немската, след като в 4-ти клас записах СМГ. Връзката между двете гимназии е стара и здрава, доста ученици от СМГ след 7-ми клас кандидатстват в Първа немска. Различните програми, училищните обмени, семинарите и контактите на нашето училище с подобни школи в Германия са изключително предимство.

    От 6-годишен пея. Започнах в хора на Борис Карадимчев – “Пим Пам”. Сцената ме научи на самоувереност и самообладание, а това са качества, които много помагат не само по принцип в живота, но и по време на състезание. И досега продължавам да пея, защото имам нужда от това. Иначе след 4-ти клас избягах от кварталното училище, защото не го харесвах. Влязох в СМГ – място, което подготвя изключителни състезатели – първо се състезавах по математика, а после и по физика. В 8-ми клас приключих с тях, защото в Немската доскоро нямаше школи по точни науки. Мисля, че ще възстановят традицията им, защото разбраха, че учениците имат желание, а и потенциал да ги посещават.
    Изпитът за кандидатстване след 4-ти клас е състезание с нестандартни задачи. СМГ предлага курсове, които могат да подготвят детето, запознават го много добре с математическото мислене. Но си е сериозно занимание – по 10-12 часа на седмица. Когато кандидатствах, брат ми също учеше там, това ме мотивира допълнително. Сега той е в Англия, следва архитектура.

    Като казвам, че СМГ подготвя състезатели, нямам предвид, че това се случва на всяка цена. Преподавателите там първо намират тези ученици, които могат, а сред тях – тези, които са мотивирани да участват, и подготвят именно тях. Състезанията дават различни качества – ефективно под стрес, но и в срок, учат те да не се паникьосваш, подготвят математическото ти мислене във всяка една сфера.

    Александър Велинов, който подготвя националния ни отбор по лингвистика, е изключителен и нетипичен преподавател. Знае как да ни мотивира, има огромни познания за принципите на математическата лингвистика, добър оратор е и умее да поддържа специални отношения учител-ученик. Дали е важно учителят да скъсява дистанцията? В училище дистанцията е задължителна – трудно е да възпитаваш някой – защото преподавателят е и възпитател, когато той те мисли за равен. Но когато отношенията преминат на друго ниво и заниманията са вече полуакадемични, по-сериозни и задълбочени, либералното общуване помага. Като в университет сме.

    Купоните ни по състезания за пословични. Никога няма да забравя първото ми състезания в Сливен, тогава срещнах компанията, с която днес се подготвяме заедно. Както и първия ни семинар в Слънчев бряг. А и олимпиадата в Благоевград тази година, където научих много неща и свикнах да спя на жега! Шегата настрана, в Благоевград имаше страхотни лектори – ръководители на отборите от други държави, членовете на журито, страхотно впечатление ми направи Драгомир Радев – българин, който подготвя американския олимпийски отбор по лингвистика! Имаше 270 участника, страшно много хора – чехи, австралийци, унгарци, индийци. Традиционно най-добрите в света са Русия и САЩ. България се нарежда веднага след тях – това е огромно признание! Историята на възникването на световната олимпиада по лингвистика е много интересна. Когато Московският университет основава специалността през 60-те години, никой не се записва – някаква нова, непозната специалност?! Тогава университетът решава да направи олимпиада, голяма съветска олимпиада. И интересът внезапно скача.

    Отворен въпрос, който лингвистиката изследва доста напоследък, е доколко машината може да “разбира” езика и да работи с него по-задълбочено. Машините анализират огромни масиви (най-вече) текст по чисто статистически алгоритми. Най-големите хардуерни компании са най-добри в това, защото имат много машини. Google например има доооста текст. И понякога машините са много по-добри от човека – вземете проекта на IBM Watson – изкуствен интелект, създаден да се състезава в куиза Jeopardy!. На конкретни въпроси той размазва останалите състезатели. Когато обаче на машините им се наложи да се справят с езика в по-голяма дълбочина и да изпълняват по-сложни задачи, или просто да се справят с по-странни, написани на жаргон или не напълно правилни текстове, те рядко успяват – там се изисква начин на мислене и разбиране, който за момента е типичен само за човека. Въпросът е докога.

    Сдружението на ръководителите на олимпийски отбори в България координира като общи всички отделни инициативи на различните отбори. Създава мрежа. Помага със средства. Тази година например ни осигури достъп до Олимпийския център, където се подготвяхме. Работи за популяризирането на дейността на отборите, засилва престижа на България. Мисля си, че Сдружението би могло да помогне на повече преподаватели да се усъвършенстват. Имаме нужда от това.


    Три източника за популярно знание по лингвистика, които Валентин препоръчва:

    • Linguistic Society of America
    • Книгите на Александър Велинов и проф. Иван Держански – “Лингвистична мозайка” и “Лингвистиен калейдоскоп”
  • Кокотанекови, семейство астрономи: “Интересът на човек към звездите гради богата обща култура”

    Димитър Кокотанеков

    Аз съм в Димитровград, Йоанна – в Хасково. Обсерваторията в Димитровград, която е и първият планетариум в България, се казва “Джордано Бруно”. Не знам защо са я кръстили точно така. Работя там от 30 години, а през последните съм и неин директор. Започнах да предподавам, като пишех съобщения по училищата, канех децата да наблюдаваме заедно звездното небе…
    И моята преподавателска дейност, и тази на Йоанна, са безплатни за децата. Имаме знание, което можем да дадем на децата без да вземем обратно, а и защото сме в конкуренция с много занимания за ученици – езици, танци. Tанците особено са много популярни. После математика, литература. И нашата астрономия за капак! Нещо толкова абстрактно, неуловимо, сякаш без практическо приложение в живота ни днес. Все още неприложимо!
    След 50 години може би ще е друго. Замислете се колко полета с пътнически самолет е имало преди 100 години и колко са те днес. Само за един ден във всяка точка на света… Така вероятно ще стане и с полетите към звездите.

    Олимпиадата по астрономия, заедно с тази по математическа лингвистика, са най-бързо развиващите се олимпиади за гимназисти в света. Тази по астрономия се проведе преди 17 години във Варна, където е построена и първата българска обсерватория. Ние участвахме в нея. И оттогава все така.

    Нашите ученици винаги стигат до националния кръг на олимпиадата по астрономия, а често се класират и за националния олимпийски отбор. Надяваме се, че следващата година международната олимпиада ще бъде у нас. Със сигурност такава молба вече е постъпила в комитета, който организира международните олимпиади. Но да се върнем обратно във Варна – тък за 41-ва година след броени дни ще се проведе Националната младежка конференция по астрономия. Тук тийнейджърите представят свои наблюдения и техните резултати във вид на доклади.
    И правят нови запознанства, което е може би най-голямото богатство на участията в състезания – разговорите с твои връстници със силни интереси в една и съща област, различните отбори, а често и различните олимпийски дисциплини… След такива срещи децата поддържат контакт и затвърждават наистина трайни приятелства. Знаем го от нашите собствени деца. Имаме син и дъщеря, които – общо взето – обучавахме експериментално. В момента и двамата следват извън България в Холандия и Германия. Пътуват често и ни разказват, че където и по света да отидат, има на кого да се обадят и с кого да поговорят за живота, но и за астрономията.

    Наблюдаваме затъмнения – слънчеви и лунни, гледаме комети, правим снимки на комети. Изучаваме звездното небе. Това е астрономията. Астрофизиката се занимава със звездите, галактиките, с Вселената. Знаете ли, тъжно е, че децата днес не познават звездното небе… Толкова е лесно, у нас има условия то да бъде наблюдавано, дори без специална подготовка. Науката за звездите винаги е била и винаги ще бъде… Тя е в най-дълбоката древност и в най-далечното бъдеще. Интересът на човек към звездите гради богата обща култура, отваря сетивата за всяко едно знание.

    В България има 10 обсерватории и 5-6 планетариума, които извършват популяризаторска дейност. Всички те са дело на местните общности, това е много ценно. Всички те са преживели трудни времена, но са оцелели до днес и ги има.


    Йоанна Кокотанекова

    В Хасково ръководя астрономическата обсерватория към Младежкия център в общината, както и един от първите любителски клубове по астрономия у нас – “Хелиос”. В клуба членуват не само младежи, ами хора на всякаква възраст и с всякакви професии. Всъщност, 90% от членовете ни са с други професии. Често това са наши бивши ученици, които от малки са били наоколо. Всяка Коледа – защото тогава всеки си идва от някъде – провеждаме разговори, в които някой представя по-задълбочено нова, интересна тема, обект на неговата работа в момента. Мило е, защото за много хора е някак престижно да участват в клуба и в тези разговори. Те са най-различни – наш ученик, който работеше в група с нобелови лауреати по биология, ни разказа за това. Друг наш ученик, който навремето се колебаеше дали да продължи с научна дейност или да избере приложна професия извън полето на астрономията, в крайна сметка избра научната дейност, и днес се занимава със струнната теория извън България. Емил Иванов, световноизвестният български тенор и изключителен астрофотограф, също участва в клуба ни. Снимките му се търсят дори от НАСА.

    Дисциплината Физика и астрономия в Софийския университет е стара, изучава се над 100 години. Тъгата е, че след университета никой не иска да се върне в училище… И днес децата сякаш нямат желание да положат усилия, да се гмурнат по-дълбоко, след като задоволят първичното си любопитство. Даваме си сметка, че в астрономията пътят от откритието до неговото внедравяне е наистина дълъг. За разлика от химията, физиката, които в последните 100 години намериха начин да внедряват в масово производство своите открития.

    Заниманията ни към двете обсерватории – в Хасково, и в Димитровград, не са като в класната стая. Винаги се стараем на децата да им бъде интересно, водим ги по други обсерватории, в планината, наблюдаваме, заснемаме, доказваме.
    Сдружението на ръководителите на олимпийски отбори ни помага най-вече с това, че финансира подготовката ни за международни олимпиади, а също и с това, че сплотява децата.

    Моята страст си остава Слънцето. Следващото пълно слънчево затъмнение е само след месец, на 20-ти март тази година. Ще бъде на Фарьорските острови, архипелаг в Дания.


    Любопитна астрномия онлайн от Йоанна:

  • “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” с Кристиан Георгиев, олимпиец по лингвистика

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

    КАКВО?
    Еволюцията на машинния превод поставя отново въпроса “Ще могат ли компютрите да заменят преводачите?” От средата на миналия век човекът се опитва да научи компютъра как да превежда текст от един естествен език на друг. Сред последните големи напредъци в тази област е разбиването на текста на фрази, а не на отделни думи. След това фразите се превеждат и се сглобяват в изречението.

    ЗАЩО?
    Машинният превод е от изключителна важност. Наличието на универсален преводач би улеснило в пъти комуникацията. Днес повечето от нас са свикнали да използват Google Translate или друг подобен софтуер за бърз превод на определена информация. Лесно може да се види обаче, че преводът не е особено прецизен и надежден.

    КАКВО СЛЕДВА?
    Възможно ли е компютрите да изместят хората в тази област? Едва ли, поне докато използват статистически данни, но без да разбират онова, което “четат”. Това обаче не означава, че не могат да бъдат полезни. Машините са отлична алтернатива при нужда от бърз превод като, например, когато пътувате в чужбина или имате нужда от спешна справка на чужд език.

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и  сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 67.


     

    Кристиан Георгиев е носител на почетна грамота от Международната олимпиада по математическа лингвистика в Пекин през 2014 г., както и на златен медал от Националната олимпиада през 2015. Ученик е в ОМГ, гр. Пловдив.

  • Цветелин Илиев, състезател по химия: “Нашето поколение иска да спасява Земята”

    Цветелин Илиев е бронзов медалист по химия, на 21 години, родом от Велико Търново. След като завършва Националната природо-математическа гимназия в столицата с математика, записва Химия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.


    Интересът ми към природните науки се зароди още в Търново. Бях на 13-14 години, когато преподавателите ми по математика и по география – Тодор Иванов и Таня Попова, истински ме запалиха. По това време ме интересуваха толкова много неща, че не знаех откъде да започна. Влизайки в НПМГ, лека-полека започнах да намирам пътя си и се “престроих” в химията.

    Не е задължително човек да бъде в специални условия, за да развие отношение към науката. Разбира се, гимназията профилира и фокусира интереса ти, но със сигурност можеш да се развиеш във всякаква среда.

    Шири се мнението, че хората, които се занимават с природни науки, са доста скучни и не умеят да се забавляват. Това не е вярно: животът ни определено не е нито скучен, нито се ограничава до безкрайно решаване на задачи. Особено олимпийците – ние често пътуваме, запознаваме се непрестанно с нови хора. Образованието е комплексен процес – освен точните науки, има и малко музика, малко литература. НПМГ дава възможност да развиеш всякакви интереси. Имаме много добри отбори по волейбол и хандбал – подкрепяме ги много, вълнуваме се, викаме по мачове.
    Ако говорим за благородно съперничество, основните ни конкуренти са СМГ, както и някои училища от страната, например Природо-математическата в Търново и тази в Плевен, която има и страхотна база по химия. Това е добре, защото конкуренцията тласка към развитие, води ни към върха.

    За да запиша да уча в София, имах нужда от някой, който да ме насочи, сам не бих се решил. Мой познат от Търново се беше класирал на Национална олимпиада по география, това го мотивира да отиде в НПМГ. Получавах информация от него – колко страхотна среда за развитие е училището всъщност. Може да се каже, че той ми помогна да взема решението за преместване в столицата. Доволен съм от своя избор.

    Химията е навсякъде около нас, живеем и дишаме заради нея. Всички неща, от които човек се вълнува, са химия… дори любовта. Но светът е много по-лесен и по-красив, когато просто не си обясняваме нещата… В поезията можем да останем с необяснимото, но когато възникне проблем, трябва да седнем и да си ги обясним. Проблемите в моята област, които напоследък вълнуват света, са как да бъдат създадени алтернативни горива и как да развием умно отношение към природата.

    Аз още опознавам почвата. Миналата година се занимавах с нанотехнологии – също нашумяла тема. Проектът, по който работихме, беше свързан с пречистването на водоеми от индустриални замърсители. Синтезирахме наночастици от благородни метали, които да правят по-малко отровни замърсителите. Добрата новина е, че най-отровните вещества съвсем скоро ще бъдат по-малко отровни. Химията се променя, променят се и предизвикателствата пред нея. Нашето поколение иска да спасява Земята! Търсим нови постижения, но мислим и за природата.

    Най-вредното, което дишаме, са газовете от колите и цигарения дим. Доста голяма част от веществата блокират дишането. В храните също има доста вредни вещества, въпреки че почти всеки ден намираме техни заместители, които не са толкова опасни. Не мисля, че човечеството може да изчезне по този начин… По-скоро ако се случи някакъв катаклизъм или ние не се унищожим с трето катастрофално събитие от световен мащаб. Както е казал Алберт Айнщайн: „Не зная с какво ще се води Третата световна война, но четвъртата ще е с камъни и пръчки“. Конфликтите трябва да се избегнат. Ядреното оръжие все пак е по-страшно от химическото.
    В Щатите и в Западна Европа, Китай и Япония има страхотни специалисти по химия. И ние в България обменяме опит с големите университети там. Може да се каже, че сме част от световната сцена, защото имаме все по-голямо участие в общи проекти.

    Напоследък започнах да разбирам идеята на Сдружението (СРООПН) и да намирам тази инициатива за абсолютно невероятна. Едно от нещата, които изключително много ми помогнаха в гимназията, беше приемственият метод на обучение – бивши олимпийци продължаваха да се връщат и да ни подготвят за национални и международни състезания. Имаше хора, които си идват от къде ли не по света и отделят много от свободното си време само за нас, малките. Постепенно започнах да разбирам смисъла от цялата тази мрежа и си казах, че след като завърша, след като приключа моите години като олимпиец, аз ще продължа с тази практика. И наистина, вече втора година се занимавам и не съм единствен. Имам съученик – Георги Генов, който замина за Англия, вече кара докторантура в Кеймбридж. Той си взе една седмица отпуск, за да прекарва времето си от сутрин до вечер в училище. Също така мой колега от Факултета – четвъртокурсникът Наско Стаменов продължава да усъвършенства подготовката за практическите задачи и да помага на настоящи олимпийци въпреки голямата си заетост. Радвам се, че останах в България, и по тази причина – имам време и мога да се занимавам целогодишно с това. Когато станем ръководители на отбори, притеснението ни е тройно – първо се притесняваш как са подготвени състезателите, след това какво са написали. В момента, в който обаче излязат и кажат какво са написали, за нас настъпва спокойствие, защото сме наясно точно какво са направили. Когато чуеш награждаването, те обзема такава еуфория, виждаш как всичките усилия са си заслужавали…
    Така че Сдружението е нещо изключително. Съществуването на такава организация е абсолютно задължително. Най-малкото защото създава общество – опознаваме се на събития и продължаваме контактите и занапред. Не говоря само за науката, но и за изграждането на приятелски отношения.

    Време за художествена литература ми остава по празниците – Коледа, Великден. Последната ми книга е Game of Thrones. Харесвам хубавите филми, може да се каже, че съм киноман. „Изкуплението Шоушенк“ ми е любим, също „Форест гъмп“, „Боен клуб“. Тази година номинациите на „Оскарите“ бяха страхотни. Наскоро гледах „Все още Алис“, който силно ме впечатли.

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни