Последни блог постове

Казвам се Мартин Мартинов, на 27 години, от Козлодуй. От 14-годишен живея в София. Основното си образование завърших в НПМГ “Акад. Л. Чакалов” през 2009 година. Продължих в Медицински Университет-София по специалност медицина, където през 2015 година се дипломирах като Първенец на випуск - ”Златен Хипократ”. От декември 2015 работя в Клиника по Изгаряне и Пластична хирургия на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, към момента като лекар-специализант по Пластично-Възстановителна и Естетична Хирургия.
Когато бях малък и ме попитаха какъв искам да стана, когато порасна, отговарях адвокат, а сега бих отговорил Човек. С каквото и да се занимаваме, на първо място трябва да сме хора, в добрия и пълен смисъл на думата.

Олимпиадите ми дадоха ми незабравими моменти, приятелства, знания, мотивация и амбиция,  научиха ме никога да не се отказвам, да бъда максималист, но и да умея да балансирам между липсата на време и качеството. Но не мисля, че са ми отнели каквото и да било. Сред ценните неща, на които може да се научи един олимпиец от всичко това, са дисциплина, качествена и бърза работа дори и в моменти на стрес и, разбира се, креативност.

Най-важният момент в подготовката на един млад състезател е желанието за прогрес. Наистина трябва да го искаш, за да успееш и да си добър. След това идва и сериозната теоритична и прктическа подготовка. От личен опит мога да кажа, че времето за подготовка на отборите е малко, поне преди години беше така. На международно ниво се съревновавахме с отбори, подготвяни месеци, дори години, а ние разчитахме на две седмици.
Качеството на образованието в България продължава да спада, а причините за това са комплексни. Много често липсва мотивация, както у ученици/студенти, така и у преподаватели. Материалната база на много места е твърде оскъдна и стара. Все още има “острови”, където нивото е високо, но те намаляват. Каква е водещата причина за обучение зад граница и каква е разликата, не мога да коментирам от личен опит, затова и няма да го направя.

Имам много хубави спомени от състецателните години, и не мога да определя конкретен фаворит. Просто човек трябва да го изпита, за да разбере. Заслужава си. Химията е много интересна област, а аз съм си състезател по душа. Така се открихме :) Всичко, което ти се случва, те изгражда като човек. Така и тя ми помогна доста комплексно в последващите години на развитие. Трите думи, с които бих я описал, са: постоянство, мотивация, креативност.
За мен интересни и значими открития са тези, които са в помощ на човечеството и имат реално и широко приложение. Може би най-интересното откритие в химията  за мен са полимерите, а любимият ми раздел - аналитичната химия. По мое мнение в този дял бях и най-добър. Като любим химичен елемент бих определил Въглерода. Той е в основата на живота, изгражда диамантите, отговорен е за глобалното затопляне и в редица съединения може да убива. Въпрос на гледна точка и обстоятелства.

В бъдеще смятам да се развивам в сферата на медицината и времето ще покаже от научна гледна точка посоката. В свободното време? В медицината “свободно време” е доста неясно понятие, но все пак от филмите предпочитам комедиите, качествен звук и да прекарвам време с важните за мен хора. Обичам да пътувам, а понякога обичам да не правя нищо.

  3 онлайн научни източника на информация,  които Мартин препоръчва:

• Science Direct
• Medscape
• Wikipedia

1. Представи се в едно изречение!
   Е: Аз съм Емилия, бивша състезателка по биология (основно) и ученичка от НПМГ, понастоящем съм студентка в Единбургския университет.
   Г: Георги К. Маринов, МГ „Гео Милев“ Плевен (випуск 2004), MIT (B.S. 2008), Caltech (PhD 2014). Олимпийски съзтезател по биология (IBO 2003 и IBO 2004).
    
2. В момента се занимавам с ...
   Е: Молекулярна биология и по щипка от всичко останало!
   Г: Разнообразни научни изследвания в областта на функционалната геномика.
    
3. Как те наричат приятелите?
   Е: Еми, Емчо, Емилия, чушка…
   Г: Името “Георги” има множество различни умалителни.
    
4. Последното международно състезание, на което участва?
   Е: То е и единственото – международната олимпиада по биология през 2014 г.
   Г: IBO 2004 Australia.
    
5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
   Е: “Колко е часът, дали не се успах?!”
   Г: Много отдавна беше, няма как да дам точен отговор. А и олимпиадата не е в един ден.
    
6. А последната?
   Е: “По дяволите…”
   Г: Разочарование от неуспеха.
    
7. Най-ценното, което ти дадоха олимпиадите?
   Е: Стабилни основни знания по биология и химия, които бяха добър старт за висшето ми образование.
   Г: Олимпиадата дава стимул да се научат много неща, които после служат за солидна основа за надграждане по-късно. И, разбира се, тя отваря определени врати, на които иначе би било немислимо да се чука.
    
8. А какво ти взеха?
   Е: Малко от увереността в себе си.
   Г: Не мисля, че са отнели нещо съществено.
    
9. Имаш ли си талисман за късмет?
   Е: Преди обичах да си нося разни разноцветни камъчета, но засега най-верният ми талисман е просто добрата закуска.
   Г: Стремя се да се придържам към научния светоглед във всички аспекти на живота си, а в него място за суеверия няма.
    
10. Кой е най-важният момент от подготовката на един млад състезател?
    Е: Когато човек сам осъзнае че времето за самоподготовка е пропорционално на успеха.
    Г: Ако разбира се той се случи, най-важният момент е осъзнаването на пропастта между средното образование в България и световното ниво, което следва да стимулира работа в съответната насока. Друг важен момент е достигането до разбирането, че състезанията сами по себе си са безсмислени, освен ако не служат като подготовка за научна кариера по-късно (което би трябвало да информира подхода към тях, от който има два общи типа - научаване много добре на ограничения обем знания, които има някакъв шанс да потрябват на състезание от една страна, и от друга, натрупване на толкова голям обем знания, че той естествено да покрива по-голямата част от нужното за състезанието без това да е специфична цел), но това обикновено се случва, след като състезателната кариера е приключила.
     
11. Любим момент/ история от състезание?
    Е: Хахахаха! Наистина е много трудно да избера! Имали сме доста забавни моменти, но като че ли най-приятно ми беше на купона след Националната олимпиада по химия (2013 г.) в Бургас, в ресторанта на хотела, където бяхме настанени. Играхме „Мафия”, бяхме „млади” и безгрижни… мил спомен!
    Г: Живите коали и кенгурута в Австралия.
     
12. Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!
    Е: Биологията е науката за всички живи организми – не само хората и животните, а и растенията, и гъбите, и някои съвсем малки създания, които даже не се виждат без специални уреди. Има много различни дялове в биологията, някои се занимават с това да описват и изучават структурата на видовете живи същества на Земята, а други изучават процесите в съвсем малките единици, изграждащи тези живи същества.
    Г: Диференциална репродукция на саморепликатори. Максимална продукция на ентропия.
     
13. Опиши биологията с три думи!
    Е: Наука за живота.
    Г: Фундаментален светогледоформиращ предмет.
     
14. Най-великото изобретение, измисляно някога…
    Е: Компютърът!
    Г: Няма обективни критерии, по които да се рамкират.
     
15. Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
    Е: Бих измислила уред за телепортиране до която и да е точка във Вселената, за да мога да изследвам не само Земята, но и непознати засега планети. Би било малко опасно, защото ако да речем объркам координатите, мога да се озова на звезда или в черна дупка, но рискът си струва!
    Г: Не е точно изобретение, но пълната де ново синтеза на жива еукариотна клетка е нещо, с което бих бил наистина горд.
     
16. Любима поднаука от биологията?
    Е: Молекулярна биология!
    Г: Протистологията.
     
17. Защо?
    Е: Дава ми удовлетворяващи отговори на въпросите „защо и как” дадени процеси в клетките се случват, а не просто ги описва.
    Г: Повечето от биологически най-интересните организми на планетата са едноклетъчни еукариоти..
     
18. Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?
    Е: Стивън Хокинг.
    Г: Не заменям човешкия мозък за нищо известно на науката.
     
19. Защо?
    Е: За да видя най-сетне какво значи да разбираш физика.
    Г: Никой друг известен ни организъм не е способен на толкова пълно разбиране за заобикалящия го свят.
     
20. Кой е най-досадният въпрос за един биолог?
    Е: Наистина няма досадни въпроси, има само досадни биолози, които не обичат да обясняват на прост език.
    Г: Масовото неразбиране на еволюционната теория е неизчерпаем източник на такива, кой от кой по-досадни.
     
21. Най-трудният термин, с който си се сблъсквал?
    Е: Сигурно има и други, но се сещам за термина “парасегмент” – така се наричат условните сегменти в ембрионите на насекомите, които дават начало на видимите сегменти в ларвите, но имат различни от тях граници.
    Г: Биологията като наука се характеризира с огромна широта, но с не толкова дълбочина, и съответно няма трудни термини, под които да стоят голям брой слоеве на пирамидата на познанието (както е например в математиката и физиката).
     
22. Как виждаш света след 10 години?
    Е: Струва ми се че ще настъпи едно враждебно положение в Европа, което доста би затруднило развитието на новите технологии и науката, докато по-развитите азиатски държави биха продължавали да просперират.
    Г: Трудно е да се прогнозира, най-вероятно е негативните тенденции, които доминират сега, да продължат да се задълбочават, но до наистина сериозни катаклизми все още да не се е стигнало и нещата да са си както сега в проспериращите райони на света (които обаче ще са се смалили донякъде по размер).
     
23. Ами след 50?
    Е: Световна криза за ресурси поради настъпващите климатични промени.
    Г: Но за сметка на това след 50 години е доста вероятно, в резултат на заформящата се глобална екологична катастрофа и изчерпването на критически важни невъзобновими ресурси, положението да е станало бедствено на много места. Проблемът е, че точно това е периодът, в който динамиката на глобалната система почва да се доминира от силно нелинейни процеси и точните прогнози стават невъзможни. По-лесно е да се каже какво ще е положението след 300 години.
     
24. Растенията имат ли чувства?
    Е: Науката казва да! Учудващо, но има цял дял от биологията, основан преди 10-ина години, наречен растителна невробиология, който се занимава с именно този въпрос. Знае се например, че при допир и други въздействия от външната среда растенията реагират с калциеви импулси, подобни на акционния потенциал при животните.
    Г: Не.
     
25. Кой е учителят, който те научи на най-много неща?
    Е: Благодарна съм на всички учители с които съм се срещнала през годините, но безспорно г-н Валентин Дойнов от НПМГ е човекът, който ми даде най-много основни знания с които да продължа да се развивам.
    Г: Недялка Андреева, от плевенското МГ.
     
26. Теория или практика?
    Е: Разбира се и двете са важни, но на мен практиката ми се струва по-разнообразна и интересна, а и е единственият начин за достигане до истина.
    Г: Едното не може без другото.
     
27. Би ли си купил парцел на Луната?
    Е: Не, не, искам поне Луната да е свободна от меркантилните интереси на когото и да е.
    Г: Не, едва ли някой пак ще стъпи на нея, съответно това са пари на вятъра.
     
28. Къде си сега?
    Е: В едно прилично шотландско градче – Единбург.
    Г: В момента съм постдок в департамента по генетика в Станфорд.
     
29. Любимо занимание?
    Е: Да си работя на спокойствие над експериментите в лабораторията.
    Г: Футбол и фрийстайл.
     
30. Висше образование – в България или в чужбина?
    Е: За мен правилният отговор е в чужбина.
    Г: Имам чувството, че това не се разбира добре в България – мелниците за дипломи не са българско изобретение, а добре развита система в страните с дълга традиция на обществени отношения, въртящи се около принципите на свободния пазар. Като не говорим само за класическите печално известни for-profit колежи, дори и институции като Харвард, Принстън и пр. продават дипломи (разликата от ставащото в България и практиките там са цената и стойността на полученото в замяна). По света има няколкостотин университета, които определено са за предпочитане пред опциите в България, но съвсем не всеки университет в Западна Европа и САЩ дава по-добро образование от това, което може да се получи у нас.
     
31. Най-неприятен предмет от училище?
    Е: Физика.
    Г: Литературата.
     
32. За какво мечтаеш?
    Е: Да се занимавам с новаторски научни проекти, да правя нови открития и един ден да ръководя собствена лаборатория.
    Г: Голямо откритие.
     
33. Какво харесваш в себе си?
    Е: Решителността си – ако правя нещо, това е, няма връщане назад.
    Г: Не съм се замислял.
     
34. А какво - не?
    Е: Че ужасно много се притеснявам да говоря пред хора и че не мога да се абстрахирам лесно от емоции.
    Г: Списъкът е дълъг.
     
35. Има ли живот след смъртта?
    Е: Надявам се не!
    Г: Както казах, като се има предвид огромния му емпирически му успех, придържането към научния светоглед във всички аспекти на живота е добра идея. Това означава, че отношението ми към религия, суеверия, псевдонаука и пр. е изключително негативно.
     
36. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
    Е: Бих си взела компания – няма значение дали е животинка или човек, но просто нещо, което да прави дните малко по-разнообразни.
    Г: Няколко тона консерви и отварачка.
     
37. Препоръчай ни книга!
    Е: „Пътеводител на галактическия стопаджия”
    Г: William R. Catton, Jr. - Overshoot (1981)
     
38. А филм?
    Е: „Теорията на всичко” – един биографичен филм за Стивън Хокинг.
    Г: Не се сещам в момента.
     
39. Компютър или лаптоп?
    Е: Лаптоп, доста по-удобно!
    Г: Лаптоп.
     
40. Васко Кръпката или Васко Кеца?
    Е: Не мога да избера, не харесвам нито един от двамата.
    Г: Нито един.
     
41. Лютеница или кьополу?
    Е: Кьопооолууу!!! Ммм...със сиренце!
    Г: Лютеница.
     
42. За или против униформите в училище?
    Е: “ЗА” изискването на прилично облекло от учениците, но против пълната забрана за изява на стил… накратко съм против униформите.
    Г: В един идеален свят бих бил против. В реалните български условия съм по-скоро “за”.
     
43. Какво ти предстои в до края на академичната/календарната година?
    Е: Изпити, шофьорски курс и стаж в лаборатория.
    Г: Работа.
     
44. Поздрави събеседника си?
    Е: Здравей! Дуел в „Тривиадор” ?
    Г: Ами в момента не знам кой точно е той, така че ще трябва да се огранича с традиционните клишета за здраве, успехи и т.н.
     
45. Съвет към младите състезатели?
    
    Е: Библията на биолога – Campbell’s Biology, има около 1400 страници (в зависимост от изданието). Ако човек прочита само по две страници на ден (10-15 минути), за две години може да получи горе-долу добра теоретична подготовка за международната олимпиада… ако можех да върна времето, бих направила това по-рано!
    
    Г: Конкретно по биология, най-важният съвет, който искам да дам, и то не само на състезателите, но и на всички, насочили се към нея, е да учат математика и статистика. Неразбирането от страна на управляващите образователната система на връзката между тези дисциплини, която става все по-дълбока и дълбока, е откровено трагично. И това обрича минаващите през нея в момента на лаборантско съществуване, ако искат да се занимават професионално с наука, и на неспособност да вършат работата си на световно ниво, ако искат да се занимават с медицина.
    А иначе по-общо, съветът ми е да не се гледа на олимпиадата като на самоцел. Успехът в нея, разбира се, е важен, и трябва да се преследва целенасочено, но подготовката за олимпиадата трябва да е подчинена на цялостното научно развитие, с по-високи цели за дългосрочното бъдеще.

През август 2016 г. националният отбор на България се връща от Международната олимпиада по информатика в Казан, Русия, с един златен и два сребърни медала.
Невероятно постижение постига вече дългогодишният състезател Христо Венев, който грабва поредно злато и заема трайно място в българската олимпийска хроника. Талантливият информатик става втори във вечната ранглиста, като така подобрява досегашния роден рекорд - до 2016 г. България се отличава в предните места в лицето на Румен Христов и неговото пето място.

Настоящото интервю бе излъчено през ноември/2016 в рубриката “Талантливите българчета” в предаването “Преди обед” на БТВ.

За 18-годишния Христо информатиката е начин на живот, запалва се по компютрите благодарение на майка си. “Разказа ми как се е занимавала с компютри, когато е била ученичка, оттам се записах и на школи по информатика..” След школата идват и олимпиадите. За пръв път се явава на национална по информатика, когато е есва 5 клас, следват медали, грамоти и признания. Става ученик в СМГ, където прави впечатление с аналитичната си и задълбочена мисъл.
Президентът на Международната олимпиада по информатика, българинът Красимир Манев, споделя, че познава Христо от 7 години  - откакто се състезава и много бързо започва да показва високи резултати. Вече 5 години е представител в националния отбор на България за МОИ.
Още на първата си МОИ талантливото момче печели сребърен медал, а след като на следващите четири олимпиади грабва златото, става най-добрият български състезател по информатика до сега. “С това свое постижение той заема второ място във вечната класация на участниците от международни олимпиади, след супер гения от Беларус Караткевич. А това е огромен резултат!”, гордо отбелязва проф. Манев. И въпреки че Генадий Караткевич има 1 сребърен и 6 златни медала от международни олимпиади по информатика, Христо не таи болни амбиции да задмине първенеца - приема успеха си с усмивка и без да се възгордява.

“Не съм полагал твърде много усилия - занимавал съм се, когато ми е интересно, най-вече за да усъвършенствам себе си и да науча нови неща.”
От международни състезания Христо може да се похвали с над 15 медала. Като най-ценни определя първото си злато - от 2013, МОИ в Австралия, второто - от МОИ 2014 в Тайван, и последното - от Международната в Казан, Русия, през 2016 г.
Младият информатик признава, че се занимава с информатика, когато му е интересно и се чувства провокиран. Обича да решава задачи, да играе игри, в свободното си време излиза с приятели, чете книги. Любимият му писател е Тери Пратчет, а предпочитаният стил музика - метъл. През изминалата година завърши СМГ, на която подари два от медалите си, след което е приет да учи Компютърни науки в Оксфорд.
Неговият ръководител не крие надеждите си, че Христо би се насочил към науката, тъй като има качества на учен, задълбочен поглед към проблемите. По-младите състезатели Христо съветва “Нека правят, това, което им е интересно, и нека това ги води напред.”

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: МОЛЕКУЛЯРНИ МАШИНИ

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?
Молекулярните машини са хиляди пъти по малки от човешки косъм. Както името подсказва, става дума за молекули, способни да извършват работа. Как? За да изпълнява своите функции, всяка машина се нуждае от възможността да придвижва своите части в пространството една спрямо друга. Това не би могло да се осъществи чрез добре познатата ни ковалентна връзка, която „зашива” атомитев пространството. За тази цел учените потърсиха и откриха нова (механична) връзка, чрез която молекули се свързват, без да контактуват пряко помежду си. За работата си в тази област учените Жан-Пиер Соваж, Фрейзър Стодарт и Бернард Феринга спечелиха Нобелова награда за химия през 2016 година.

ЗАЩО Е ВАЖНО?
Молекулярните машини могат да усъвършенстват широк кръг от технологии, улеснявайки ежедневието ни. Днес, в процеса на изследване на свойствата на молекулярните мотори, последните разкриват приложението си в сферата на компютърните технологии, биотехнологиите и в много други.

КАКВО СЛЕДВА?
В развитието си молекулярните мотори са на етап, подобен на електромоторите – открити са в лабораторни условия и реалното им приложение тепърва престои. Затова можем да очакваме следващата технологична революция да бъде предизвикана от откритията в химията.

Кръстьо Драгинов е ученик в 12 клас в ПМГ „Яне Сандански”, гр. Гоце Делчев.
Носител е на бронзов медал от 48-ата Международна олимпиада по химия, проведена в Тбилиси, Грузия (2016).

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
Настоящата статия и публикувана в бр. 84 / декември 2016.

1. 1. Представи се в едно изречение!
      Ф: Фани, на 25 години, бивш състезател по химия и възпитаник на НПМГ, завършила съм магистратура по химия в Humboldt-Universität zu Berlin.
      Н: Казвам се Нери Калфова, възпитаничка на НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ и състезателка по химия.
       
   2. В момента се занимавам с ...  
      Ф: Правя докторантура.
      Н: Следвам медицина в Софийски университет.
       
   3. Как те наричат приятелите?
      Ф: Фани.
      Н: По най-различен начин – Нери, Нер, Нерита, Нерви :D Наистина ми е трудно да изброя всичките.
       
   4. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
      Ф: Дадоха ми ясна цел, към която да се стремя и по-важното - удоволствие от участието. 
      Н: Наистина много. Благодарение на тях имах възможността да се запозная с изключително интелигентни хора, с голяма част от които не само се сприятелихме, но и станахме едно голямо семейство. Освен това състезанията ме научиха на много неща - да се справям с проблеми, с които никога не съм се сблъсквала преди, да не се отказвам при първия неуспешен опит.
       
   5. Но ми взеха...
      Ф: Не мисля, че са ми взели нещо.  
      Н: Не мисля, че има такова :)
       
   6. Последното международно състезание, на което участва:
      Ф: Международната олимпиада по химия в Токио през 2010.
      Н: Международната Менделеевска олимпиада по химия (ММОХ) в Москва през 2014 г.
       
   7. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
      Ф: Относно самата олимпиада: „Стегни се, трябва да се класираш за следващия кръг.“
      Н: „Започва се“
       
   8. Кога би се отказала да решиш една задача?
      Ф: Когато виждам, че предвиденото време за нея е изтекло, а има други задачи за (до)решаване. 
      Н: Когато се убедя, че вече съм дала всичко от себе си.
       
   9. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…” ?
      Ф: Секретарка (обичах, а и все още обичам най-различни канцеларски материали).
      Н: Първо беше лекар, след това фризьор, адвокат, журналист и какво ли още не…
       
   10. А сега как отговаряш?
       Ф: Научен изследовател. 
       Н: Лекар :)
        
   11. Любима история от състезание?
       Ф: Спомням си за Международната Менделеевска олимпиада през 2009 в Туркменистан, която явно беше сравнително интересно събитие за страната. Почти навсякъде, където ни водеха, имаше журналисти и давахме интервюта, в края на които винаги трябваше да поздравим и благодарим на президента им.
       Н: За експерименталния кръг на ММОХ щяха да ни превозват с автобуси от пансиона, в който бяхме настанени, до Москва. Чакайки автобуса да потегли, изведнъж осъзнах, че съм забравила баджа в стаята си, а без него няма да ме допуснат до лабораторията. Помолих шофьора да ме изчака и се затичах към стаята. За нещастие на стълбите се засякох с част от комисията и с ръководителите си, които не трябваше да виждам до края на експерименталния кръг, за да не изтече информация относно задачите. Щом ме видяха, се обърнаха на другата страна и се направиха, че не ме познават, за да не ме дисквалифицират. За щастие успях да си взема баджа и да се кача в автобуса преди да е потеглил. Беше изпълнена с адреналин сутрин…
        
   12. Три думи, с които би описала химията?
       Ф: Миризлива, мръсна и интересна.
       Н: Логична, необятна, забавна.
        
   13. А математиката?
       Ф: Сложна, но важна и необходима.
       Н: Скучна, но необходима.
        
   14. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна?
       Ф: В 7 клас, първата ми олимпиада по химия и подготовката за нея. Спечели ме с това, че можех да решавам всички задачи с лекота. 
       Н: Химията ми беше интересна още в 7-ми клас, когато започнахме да я изучаваме – харесваше ми колко е логична тази наука, както и опитите, които ни демонстрираха. Любовта ми към нея обаче се зароди, когато влязох в НПМГ. Страстта на учителите към химията и старанието им да представят нещата по най-лесния, разбираем и забавен начин ме грабна и ме накара да я заобичам не по-малко от тях. Благодарности на г-жа Антония Илиева, както и на останалите учители по химия в НПМГ, които всеки ден вдъхновяват бъдещите химици, фармацевти, лекари и стоматолози на България!
        
   15. Най-великото изобретение, измисляно някога…
       Ф: Интернет.
       Н: Несъмнено електричеството – едно от нещата, без които не можем да си представим ежедневието ни, и което е дало възможност за създаването на редица изобретения.
        
   16. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
       Ф: Ако имах идея за ново изобретение, за което никой досега не се е сещал, не бих я споделила преди да си направя изобретението ;). 
       Н: Машина за телепортиране, въпреки че изобщо не е в моята област.
        
   17. Най-трудната задача, с която си се сблъсквала?
       Ф: Научаването на немски и адаптирането в Германия.
       Н:  О! Ужас! – задача от практическия кръг на НОХ 2002 г. Спомням си, че доста се мъчих над тази задача в 10 клас.

   18. Любим /химичен/ елемент?
       Ф: Нямам любим елемент, гледам да не ги дискриминирам.
       Н: Fe.

   19. В какви съединения участва, важен ли е за околната среда?
       Ф: Всички елементи са важни за околната среда, освен може би създадените в лабораторни условия.
       Н: Fe е вторият по разпространение метал. Изключително важен е за организма, тъй като участва в структурата нa хема, който е кофактор на много белтъци  – хемоглобин, миоглобин, цитохроми, пероксидази. Редица сплави на желязото, поради добрите си механични и физикохимични свойства, се използват широко в практиката – чугун, стомана. Една от неговите соли, наречена зелен камък ( FeSO4.7H20) намира приложение в селското стопанство за борба с вредителите по растенията.

   20. Кой е най-важният момент от подготовката на един млад състезател?
       Ф: Да не се отказва и да решава задачи.
       Н: Най-важна е мотивацията. За да бъдеш добър състезател е необходим изключително много труд – в свободното си време решаваш задачи, четеш допълнителна литература, посещаваш различни курсове и проекти, често прекарваш дори събота и неделя в училище.  Затова е важно да обичаш това, с което се занимаваш и да бъдеш мотивиран, в противен случай е много трудно.

   21. Има ли нещо, което, да речем, физиката не може да обясни?
       Ф: Все още много неща, за съжаление или може би по-скоро за щастие.
       Н: Не разбирам чак толкова от физика, но най-вероятно има.

   22. Кое е най-интересното откритие в химията?
       Ф: Познанията в химията се натрупват бавно, постепенно и много учени допринасят за разясняване на наблюдаваните явления, затова е трудно да се говори за едно-единствено откритие. От практична гледна точка, предполагам, са били най-важни откритията през 19ти век, когато учените са започнали да синтезират органични съединения. А от философска гледна точка - най-интересният феномен според мен е концептът за равновесието.
       Н: Катализата и различни проучвания в тази област.

   23. Кой е любимият ти аспект/ раздел от химията?
       Ф: Теориетичната химия.
       Н: Органична химия.

   24. Кое според теб е най-интересното приложение на химията?
       Ф: Фармацията.
       Н: За мен - като бъдещ лекар, най-интересното приложение на химията е фармацевтичната индустрия.

   25. Любимо занимание?
       Ф: Да седна да си почина с чиста съвест след изморителен ден.
       Н: Да ходя на кино с приятели.

   26. Ако имаше супер сила, каква щеше да е тя?
       Ф: Да спирам времето.
       Н: Да чета мисли (особено на преподавателите ми по време на изпит :D)

   27. Любим предмет в училище/университета?
       Ф: В училище: химия, в университета: квантова химия.
       Н: Биохимия.

   28. А най-омразен?
       Ф: Литература.
       Н: Все още на първо място е географията.

   29. Най-големият минус на българската образователна система?
       Ф: Последните 1-2 години от гимназията са общо взето губене на време, което би могло да бъде по-добре оползотворено чрез наблягане на повече математика и информатика.
       Н: Един от основните проблеми е, че учениците са затрупвани с прекалено много фактология по всяка една дисциплина. Според мен учебното съдържание трябва да се преработи по такъв начин, че да се изучават важните неща, а не детайли, които в голяма степен се забравят в даден момент. По този начин ще има повече време за упражнения, които да затвърдят знанията, както и за придобиване на практически умения по дадените дисциплини.

   30. Имаш ли любима сентенция?
       Ф: Не.
       Н: Много харесвам една мисъл на Мартин Лутер Кинг Младши:
       "If you can’t fly, then run/ if you can’t run, then walk/ if you can’t walk, then crawl/ but whatever you do,/ you have to keep moving forward!"
        

   31. Последния виц, който те разсмя?
       Ф: Не помня, ще разкажа един, за който се сещам:
       Попитали Бай Ганьо: Какво правиш, когато има спешна работа за вършене?
       -Лягам да спя. Ако някой друг я е свършил като се събудя, значи наистина е била спешна, а ако не – то не е била спешна и може да почака още.
       Н: Попитали американеца: - Коя обичаш повече – любовницата или жената?
       - Ооо, тук е Америка – бизнес, къща, семейство, жена…разбира се, че жената.
       Попитали италианеца: Коя обичаш повече – любовницата или жената?
       - Ооо, тук е Италия – амор, жени, любов…разбира се, че любовницата.
       Попитали накрая и българина:А ти коя обичаш повече – любовницата или жената? 
       Той се замислил малко и казал:- Абе, *** ги и двете, но най-много си обичам мама!
        
   32. Най-голямата беля, която си правила? 
       Ф: Не се сещам за най-голямата, но например наскоро успях да усмърдя всички лаборатории на катедрата, както и целия коридор на етажа на серни съединения.
       Н: Като бях малка обичах да правя различни прически на куклите си. Един ден след като бях подстригала вече всичките си кукли, реших да подстрижа и малката ми сестричка, която имаше прекрасни руси къдрици. За съжаление никой не оцени творението ми, а майка ми и до днес не може да ми го прости :D
        
   33. Препоръчай ни книга!
       Ф: Ако знаете руски - S.N.U.F.F на Виктор Пелевин, ако не - поредицата за „Фондацията“ от Айзък Азимов.
       Н: “Престъпление и наказание” на Достоевски.
        
   34. А филм?
       Ф: “Interstellar”.
       Н: “The theory of everything”.
        
   35. Коя е песента, която слуша последно?
       Ф: Queen – Scandal.
       Н: Кристиян Костов - Beautiful mess. Песента е страхотна и съм  много горда с моя приятел Петър, който участва като танцьор в клипа.
        
   36. Формулата за щастие?
       Ф: (добро здраве) x (кратка памет)^2
       Н: Да обичаш себе си за това, което си + Да се занимаваш, с нещо, което ти е интересно и забавно + Да си заобиколен от верни приятели = Щастие
        
   37. Какво никога не си пробвала, а би искала? 
       Ф: Да ям торта без ръце.
       Н: Латиноамерикански танци.
        
   38. Ако не беше химия - какво?
       Ф: Може би математика.
       Н: Най-вероятно щях да се пренасоча към биологията. Винаги съм се опитвала да отделям време и на двете науки. Подготовката за състезания обаче изисква много време и затова реших, че ще се съсредоточа върху химията. Малко са хората, които успяват да се подготвят наистина добре и да отидат на международни олимпиади по различни науки в една година.
        
   39. Колело или мотор? 
       Ф: Колело.
       Н: Колело.
        
   40. Айрян или таратор?
       Ф: Айрян.
       Н: Таратор.
        
   41. Шах или Не се сърди човече?
       Ф: Не се сърди човече.
       Н: И двете.
        
   42. Футбол или волейбол?
       Ф: Волейбол.
       Н: Футбол.
        
   43. Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?
       Ф: Работа в лабораторията, писане на статии и посещение на няколко конференции в Европа.
       Н: Много учене и тежки изпити :(
        
   44. Поздрави събеседника си? 
       Ф: Да е жив и здрав, и щастлив.
       Н: Поздравявам го с тази песен - The Script и Will.I.Am - Hall of fame.
        
   45. Съвет към младите състезатели?
       Ф: Най-важното в състезанието е участието, затова борете се УПОРИТО да участвате във всеки един кръг, особено международния ;) – там вече резултатите не са толкова важни, колкото да си прекарате добре и да се запознаете с умни хора от цял свят (все пак недейте да се представяте зле нарочно, хубаво е родителите и сънародниците ви да имат допълнителен повод да се гордеят с вас). В 12ти клас не забравяйте да отделите време и да вземете решение относно какво и къде искате да следвате. Това е по-важно за бъдещия ви живот от участието в олимпиадата, която за жалост приключва окончателно на този етап ☹.
       
       Н: Вярвайте в себе, учете се от грешките си и не губете кураж независимо какво се случва. Бъдете все така мотивирани и устремени напред, но не забравяйте и да се забавлявате, защото това е част от идеята на състезанията!

Фани Маджарова е бронзова медалистка, участвала на Международната по химия през 2009 и 2010, а Нери познаваме от изданията на олимпиадата през 2014.

Казвам се Цветан Захариев, на 28 години съм и завърших НПМГ „Академик Любомир Чакалов“ през 2006 година. Роден съм и към настоящия момент живея в град София. Работя в Института по Обща и неорганична химия на БАН.

В момента съм в България, работя над научноизследователски проект върху луминесцентни материали за оптични диоди. В края на месец юни ми предстои да участвам в 67-та среща с Нобелови лауреати по химия в град Линдау, Германия – възможност, която се дава само на 400-те най-високо квалифицирани млади учени в света! Извън научната дейност, бях избран за наблюдател от квотата на младите учени в Общото събрание на БАН. Предстои още половин година заседания и обсъждания на важни въпроси от управлението на Академията.

Получих образованието си в България – от ранните ученически години, до дипломирането ми като доктор по Теоретична химия. Наблюденията ми върху чуждестранното образование са фрагментарни, предимно въз основа на разказите на мои познати, приятели и роднини, които учат или работят зад граница. Отделно имам някои бегли впечатления от различни материали (лекции, упражнения), давани на студентите от преподаватели в реномирани западни университети.
Може да се каже, че образованието в чужбина е концентрирано върху изграждането на конкретни умения – да се работи с различна апаратура, да се обработват бързо и ефективно данните, и да се усвояват в рамките на кратки срокове нови методи и информация. В нашата образователна система е залегнала основната цел студентите и учениците да придобият солидни познания, основани на реално разбиране на усвояваната материя. Тези системи имат своите предимства и недостатъци, и аз съм на мнение, че реформите в средното и висшето образование трябва да бъдат проведени така, че да съчетвават най-доброто от двете. Това би дало сериозно предимство на България и нейните учени в сферата на фундаменталните изследвания.
По-голямата част от нашите олимпийци бързо се ориентират, че образователната система у нас може да им предложи твърде малко по отношение на възможности и реализация. След като човек е бил на предна линия, той предпочита да не губи темпо и да продължи да се състезава с най-добрите. Да има достъп до най-модерното оборудване. Да работи с международно признати изследователи и да се учи от тях. В нашите университети това се знае, но не се предприемат никакви действия за да се покаже на онези състезатели които остават, че натрупаните от тях знания и положените от тях усилия се оценяват.  Отделни преподаватели се противопоставят на тази тенденция, но те са единици. Накрая трябва да се отбележи, че дори когато попаднат в чужбина, нашите студенти далеч не винаги успяват да се реализират като учени, а навлизат в други сфери. Много от моите приятели, медалисти от международните олимпиади, работят в различни компании в IT-сферата, производството и т.н. В това няма нищо лошо, но в същото време подобно преориентиране ми изглежда като сериозно пропиляване на интелектуален потенциал.

Състезанията по химия бяха първите събития, в които успях да се почувствам като част от една голяма общност от хора с общи интереси. През тези години срещнах много приятели. С някои от тях по-късно загубихме връзка, но контактите ни през онези ранни години ни позволяваха да обменяме идеи, информация за ценни учебници, дори да се учим взаимно един от друг – понякога се оказваше, че всеки е чел нещо, което другите не са. Олимпиадите бяха и първото „бойно поле“, което ни показа колко добре трябва да бъдем подготвени, не само в избраната от нас област, но и в редица други - математика, физика и биология. Никога не знаеш пред каква задача ще се изправиш и какви средства ще ти бъдат необходими за нейното решаване.

Нещо, което трудно осъзнах след като олимпийските години приключиха, беше фактът, че в реални условия се преследват доста по-прагматични и лесни цели. Вече не беше важно колко знаем и какво умеем, стига да „произвеждаме“ нещо, което да е от полза. Университетските преподаватели имаха проблеми от съвсем друго естество и за тях ентусиазмът, който ни владееше, беше малко необичаен и обременяващ.

Сред най-ценните неща, които един млад състезател се учи в подобна среда, е да вярва в себе си – всичко може да бъде постигнато, когато има воля и последователност! Да вярва в своя собствен избор – никое усилие не отива напразно. Да цени учителите си и да общува с тях при всяка възможност- в моменти на сериозни затруднения или съмнение в себе си, общуването с тях е източник на мотивация и духовни сили.
Има случаи, в които на състезателя се доказва колко малко знае (това ни беше заявявано и гласно, по време на нашата подготовка за МОХ през 2006 година). Подобна идея е погрешна и води само до демотивация на учениците. Разбира се, те няма как да знаят всичко, но да се създава у тях усещане, че след дълга и упорита работа са стигнали до никъде, е абсурдно! Още повече, хората, които трябва да ръководят подготовката, не винаги проявяват необходимото старание.

С учредяването на СРООПН и с оборудването на лабораториите за подготовка на олимпийските ни отбори, подобни неприятни аспекти се проявяват доста по-рядко. Въпреки това разглеждам настоящите подобрения като малка стъпка от далеч по-дълъг път на развитие: едно сравнение между подготовката на нашите отбори и тези на страни като Германия и САЩ, показва, че там с въпросната дейност са ангажирани много повече хора. В Германия това са предимно студенти (олимпийци) доброволци. Тук трябва да бъде разширен значително кръга от специалисти, активно ангажирани с олимпийската подготовка. Добра идея в тази посока би било основаването на Ученически институт по химия към БАН (подобен на УчИМИ), който да се фокусира върху посочените по-горе дейности и проблеми.

Най-интересният спомен от състезателните ми години е олимпиадата в Южна Корея, това беше второто ми пътуване извън пределите на България и много от това, което виждахме, ми се струваше различно и интересно – традиционната кухня, обичаите, старата им архитектура, интересни бяха и посещенията в петролната рафинерия на една от най-големите им компании – SK Corporation. Спомням си, че обикаляхме с автобус между огромните тръбопроводи поне 40 минути. Същия ден посетихме и един от автомобилните заводи на компанията Hyundai и ни беше позволено да видим поточната линия, където автомобилите се сглобяват. Бяха ни обърнали внимание, че на територия 2 пъти по-малка от нашата живеят приблизително 50 милиона души. Когато пътувахме с автобусите им не видяхме нито едно парче необработена земя.

Една от задачите на експерименталния кръг включваше работа със спектрофотометър – апарат, който измерва погълнатата от веществото светлина. При подготовката в София бяхме работили с една по-стара версия на този апарат, който имаше размерите на голяма картонена кутия (подозирам, че студентитев СУ все още се обучават с такива „динозаври“). В Корея всяко едно работно място (участниците бяха повече от 800!), беше оборудвано с малък спектрофотометър (мисля, че този модел се използва за полеви тестове), който можеше да се носи в едната ръка. Последният беше управляван с помощта на лаптоп. Прекрасно е да учиш и работиш в условия, в които имаш достъп до последната дума на техниката.

Трите думи, с които бих описал химията са: Необичайна. Непредвидима. Необятна.

Такава ми се струваше още от първия момент, когато видях онези странни символи в тетрадката на по-големия ми брат (той беше в 7-ми клас, а аз в 1-ви).  Той се отнасяше с огромно старание и прилежност към тази наука, доста по-сериозно отколкото към математиката или физиката например, и фактът, че умееше да разчита онова особено йероглифно писмо, будеше у всичките ни роднини реакции на уважение и възхищение. Още тогава си казах, че искам да усвоя и аз това странно искуство, което би ме превърнало в сериозна и уважавана персона за околните. На практика това предопредели цялата ми биография, поне до настоящия момент. Всичко, което правех оттам нататък беше съсредоточено около идеята, че искам да бъда химик – също като брат ми Иван, и че искам един ден да уча в същата гимназия, където учеха и той, и другият ми брат Росен (той беше в математическа паралелка).

Лично за мен най-интересното откритие в химията е периодичната система. Впечатляващо е не само успешното обобщаване на свойствата на познатите дотогава (1869г.) химични елементи, но и фактът, че с помощта на получения периодичен закон Менделеев предсказва съществуването на елементите Галий (Ga), Скандий (Sc), Германий (Ge) и благородните газове (хелий, неон, аргон и т.н.) - още преди те да бъдат открити. Това е един от първите случаи в съвременното развитие на химията, при който теорията изпреварва експеримента.

Любима ми е квантовата химия – това е област, в която химични задачи се решават с помощта на физични методи, разработени на основата на квантовата механика. Това, което я прави интересно за мен е, че може да разкрие редица подробности за свойствата на молекулите, които по никакъв начин не могат да бъдат наблюдавани или възпроизведени с методите на класическата химия. В някои случаи, химикът теоретик влиза в ролята на предсказател, тъй-като някои от получените резултати не са наблюдавани експериментално.

А любимият ми химичен елемент е Паладий (Pd), пореден номер 46, представител на т.нар. „платинова група“ (паладий, платина, родий, рутений, иридий и осмий). Образува оксиди, хлориди и може да участва в редица комплексни съединения. Уникална е способността му да абсорбира (поглъща) водород – многократно по-висока от тази на който и да е друг метал. Паладият, също така, катализира и редица реакции в органичната химия. Токсичността му е относително ниска, изключение представляват някои растителни видове, за които паладиевите соли са летални дори в малки дози.  

Ако можех да създам каквото и да е изобретение, това би била Атомната батерия от разказите на Айзък Азимов – малък енергиен източник, разработен на основата на ядрения разпад. Достатъчно мощен да захрани всяко устройство – от LED крушка до космически кораб!

На 5-годишна възраст исках да стана космонавт. Тази моя мечта е все още жива и се надявам, че в някакъв момент ще успея да полетя в междузвездното пространство. Донякъде се доближих до нея преди 3 години, когато гостувах в изследователския център NASA Ames, в Mountain View, Калифорния.

Бъдещите ми научни начинания са свързани вероятно със специализация и усвояването на нови теоретични методи. Това все още е въпрос на организация. Планирам и написването на оригинален учебник по Теоретична и изчислителна химия за студенти на български език (такъв учебник у нас не е съставян, въпреки че отдавна има такива и в англоезичната, и в рускоезичната литература).
Свободното време най-често използвам за разходки – както в града, така и сред природата. Това е най-добрият начин да разтоваря ума си от всички мисли за работа, предстоящи събития и пр. Срещите с приятели са друг начин, по който „презареждам батериите“. Може да прозвучи като парадокс, но някои от най-интересните идеи идват именно по време на такива дейности. Обичам да съчетавам разходките и с посещения на културни събития, на музеи и галерии или на библиотеките. Имам сериозна слабост по отношение на класическата музика и по-конкретно – към бароковата. Друга страст ми е историята. Интересувам се и от изящни изкуства, много харесвам книгите на Кенет Кларк, както и заснетата от него филмова поредица „Цивилизацията“. Почитател съм на Уди Алън и неговите филми.

Три онлайн научни източника на информация, които Цветан препоръчва:

• https://pubchem.ncbi.nlm.nih.gov/# - база данни, в която може да се търси информация за голям брой вещества. Включва изчерпателна информация за техния строеж, химични и физични свойства.
• http://mathworld.wolfram.com/ - този сайт е удобен за справки при появата на непознати математически понятия.
• https://www.nist.gov/pml/productsservices/physical-reference-data - база данни, подсигурена от Националния институт по стандартизация и технологии (NIST) на САЩ. Съдържа информация за физични константи, спектроскопски данни, информация за въздействието на рентгенови и гама лъчи с различни вещества и други полезни данни.

Иван Иванов, който е едва на 16, вече програмира като второкурсник. От миналата година разработва проект за сумо роботи, а новата му страст са платки с процесор, които могат да са полезни в бита на всяко семейство. От 5 клас насам е събрал над 30 медала по информатика и математика.
“Обичам да си автоматизирам някои неща в стаята. Например за сега имам температурен сензор, който документира температурата на уеб страницата ми.”
Иван почти не използва социални мрежи и не играе компютърни игри: “За мен е по-приятно сам да си направя игра, отколкото да играя нечия друга. Струва ми се, че тези игри губят повече време и по-скоро не ти дават нищо. Докато решавайки задачи, получавам нещо за времето, което отделям.”

Талантът започва да решава задачи по математика и информатика след 5 клас, когато е приет в СМГ, по това време преминава и курс по програмиране, а родителите му му купуват първия компютър. Неговият баща Даниел си спомня: “Тогава основното напрежение и труд бяха по адрес на математиката, защото първата година е много трудна - който успее да оцелее. Но тези усилия му се отблагодариха, защото следващата година се представи на международно състезание в Китай, откъдето отборът се върна с медали.
Емил Келеведжиев, ръководител на националния отбор по информатика, споделя: “Той има вродени интелигентност и способности за тази дейност. И за да си добър програмист в състезателен аспект - дори е сравнимо със спортна дисциплина като шаха, както се казва - талантът не е достатъчен, трябва и труд.”

След 7 клас Иван е приет в Американския колеж в столицата и ангажиментите съответно се увеличават, което далеч не му пречи да се явява на състезания. “Той е в каданс от края на август до края на юли - следва непрестанен ритъм, при който всяко едно отпускане води до провал. Има календарен план със състезания, който се следва стриктно. Но този, който не е на върха или не е добре квалифициран, е обречен.” - смята бащата на Иван по отношение на “изгубеното детство”.

В свободното си време програмистът кара колело, плува, отскоро започва и уроци по тенис, но време за приятели почти няма, фокусирал се е най-много върху мечтите си, а именно да работи в софтуерна компания, да разработи полезен софтуерен продукт.

Настоящото интервю бе излъчено в рубриката “Талантливите българчета” през април/2016 в предаването “Преди обед” на БТВ.

1. Представи се в едно изречение!
   Ф: Аз съм Феодор Светланов Кономаев.
   К: Лудо дете на 18, което ходи по планините, наблюдава с телескопи и постоянно се усмихва
    
2. В момента се занимавам с:
   Ф: Астрофизика, астрономия и физика.
   К: С хората от катедра „Астрономия“ на СУ организираме много интересни неща – кръжок, наблюдения, лекции и се радвам, че мога да съм част от това. Правя и доста наблюдения и събирам данни, за да напиша научна статия. Готвя се за малкото останали състезания, за матури, за бал. И естествено ходя по планините постоянно, обикалям страхотни места и се радвам на всичко около мен.
    
3. Как те наричат приятелите?
   Ф: Обикновено ме наричат Федя, но в на последната международна един колумбиец ми измисли прякор – Магнус.
   К: Кали.
    
4. Последното международно състезание, на което участва ?
   Ф: X-та Международна Олимпиада по Астрономия и Астрофизика, Бубанешвар, Одиша, Индия. (декември 2016, бел. ред.)
   К: Международен турнир на младите физици през 2016г. в Русия.
    
5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
   Ф: „Няма да се справя.“
   К: “Не може ли да започват малко по-късно, не ми се става…”
    
6. Кога би се отказал да решиш една задача?
   Ф: Когато са минали пет минути след края на теоретичния кръг и е крайно време да започна номерирането на страниците и попълването на бланките.
   К: Когато олимпиадата е 4 часа, а имам още три други задачи :D
    
7. С кой известен учен би искал да срещнеш?
   Ф: Професор Стивън Уилям Хокинг.
   К: Карл Сейгън
   .
8. На кого се възхищаваш?
   Ф: На своите ръководители по астрономия.
   К: На Боян Петров, защото съчетава науката с височинния алпинизъм, бори се за опазването на българската природа и доказва, че човек може да постигне много, работейки здраво. Пожелавам му само успехи и един ден да четем и за вторите седем.
    
9. Най-големия компромис, който правиш заради подготовките?
   Ф: През последните два месеца посветих страшно много време на подготовката си по астрофизика.
   К: Не празнувах Рождения си ден, защо трябваше да бъда на състезание по физика в Сандански. Което не беше лошо, защото пак си изкарах супер, но по-голям „компромис“ от това не мога да измисля – състезанията са си част от живота ми.
    
10. Най-ценното, което състезанията ми дадоха..?
    Ф: Познанството с много хора, с които споделям толкова много общи неща. Запознах се с толкова прекрасни хора като моите настоящи ръководители.
    К: Всички невероятни спомени, за които се сещам. Знанията определено са най-полезното нещо, но най-ценни за мен са спомените и приятелите. Защото вече главата ми не побира всички случки, които сме преживели по състезания къде ли не и мога да разказвам с дни и винаги с усмивка. Запознах се с хора, които обичам и много ценя и винаги ще съм благодарна, че ги има.
     
11. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
    Ф: 4-годишен: космонавт; 6г.- палеонтолог или астронавт; 11г. – астроном;
    14г. – програмист; 15г. – астрофизик; 16г. – космолог; 17г. – астрофизик програмист.
    К: Художничка, стюардеса, интериорен дизайнер, астронавт, сеизмолог…
     
12. Най-красивата страна, в която си бил?
    Ф: От природна гледна точка – Индия, от културна – Киргизия и Русия, от архитектурна – Катар. Но като цяло – България.
    К: България.
     
13. Любим момент/ история от състезание?
    Ф: Може би награждаването на XIX Международната Олимпиада по Астрономия в Киргизия.
    К: Ох, толкова са много, че е невъзможно да посоча любим. Ще се пробвам с няколко... Миналата година на втори кръг по астрономия влязохмe в стаята с кебапчета. В Димитровград се натъкнахме на някакъв фестивал и решихме да се включим в хорото (с доста скромните си умения). Бяхме в Пловдив и звъннахме на пицария в Русе да си поръчаме пица. В Севлиево ни заваля брутален сняг (през октомври) и едвам се прибрахме, но пък си взехме една котка и си я донесохме в София. В Кюстендил търсихме илюминати. В Пловдив гоних влак на високи токчета и с тежък куфар, а пък във Варна на фара един особено интересен местен човек, попрекалил с виното, ни каза, че човек винаги трябва да е романтичен. Май трябва да спра дотук :D
     
14. Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!
    Ф: Астрономията е науката за вселената като цяло и всяка нейна част поотделно. Изучаването ѝ разкрива на човека истинските мащаби на всемира и дава на човек нов поглед върху живота и света.
    К: Учим се да разбираме Вселената!
     
15. Защо астрономия?
    Ф: От четиригодишен ми купуваха енциклопедии за космоса. Това отключи интереса ми към тази наука. С нетърпение чаках да стана пети клас, за да мога да започна да посещавам кръжока във варненската обсерватория. Попаднах при госпожа Ева Божурова. Ходех на метеорни експедиции и слушах лекции в обсерваторията. Тогава разбрах и за олимпиадата по астрономия…
    К: Защото всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите! (Оскар Уайлд)
     
16. Опиши астрономията с три думи:
    Ф: Интересна, необятна и красива.
    К: Красива, итересна наука.
     
17. Защо и за кого тя е полезна?
    Ф: За всички, за цялото човечество.
    К: Реално погледнато, за всички. Изследвайки небесните тела, правим открития, които после могат да се приложат във всички останали сфери.
     
18. Астрономите са готини, защото:
    Ф: Това са хората, с които можеш да запалиш лагерен огън на покрива на индийското общежитие и да прекараш най-прекрасните вечери в живота си.
    К: Защото са всеотдайни в това, което правят, на всяка цена ще ти помогнат и се забавляват страхотно!
     
19. Най-великото изобретение, измисляно някога:
    Ф: Колелото. Последвано от лоста и макарата.
    К: Колкото и да е клиширано - компютър.
     
20. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
    Ф: Заради „парадокса за дядото“ не бих избрал машината на времето, а по-скоро хипердрайва от „Междузвездни войни“.
    К: Генератор на енергия от възобновяеми източници, достатъчно малък, но и достатъчно мощен, че да е достатъчен за голям брой хора.
     
21. Астрономия или астрофизика?
    Ф: От състезателна гледна точка, Олимпиадата по астрономия предлага много по-добри и интересни задачи от тази по астрофизика. Там се изисква интелект и придобит усет. Олимпиадата по астрофизика се свежда нерядко до скоростно решаване на задачи или пък до задачи по математика.
    От научна гледна точка по-интересна ми е астрофизиката. С нея искам да се занимавам и вбъдеще.
    К: Астрофизика.
     
22. Плутон планета ли е?
    Ф: Не, разбира се.
    К: Не точно, планета-джудже е.
     
23. Любимо съзвездие?
    Ф: Кил.
    К: Орион.
     
24. Вярваш ли в извънземни?
    Ф: Няма причина, която да ме кара да смятам, че не съществуват.
    К: Те или съществуват, или не. Няма как да вярвам в тях. Дали има или няма според мен – отговорът е: не знаем.
     
25. А в зодии? Коя зодия си?
    Ф: Водя се стрелец, иначе съм змиеносец. Но това е като не отчитаме прецесията на земната орбита… Ама по-скоро съм си магаре.
    К: Когато съм се родила, Слънцето е било между съзвездията Водолей и Риби. НО
    Това няма никакво значение :) Разположението на небесните тела на фона на звездите в момента на раждане на човек не влияят по какъвто и да е начин на формирането на неговия характер, на постъпките му и на това какво го очаква.
     
26. Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?
    Ф: Ако става дума за слънчево затъмнение (луната затъмнява слънцето за земния наблюдател), от луната бихме виждали само осветената част на земята.
    Обаче ако става дума за затъмнение на слънцето от земята за наблюдател от луната, то би било много зрелищно. Ще се вижда земната атмосфера, през която се пречупват слънчевите лъчи. Освен това ще се вижда и красивата слънчева корона.
    К: Ако на Земята се наблюдава слънчево затъмнение и си на страната на Луната, обърната към Земята, ще видиш осветената от Слънцето Земя и Лунната сянка, плъзгаща се по диска ѝ.
    Ако пък на самата Луна се наблюдава Слънчево затъмнение, ще видиш диска на Земята да преминава пред Слънчевия.
     
27. Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?
    Ф: Предстоят много нови открития. Надявам се да се намери начин на предаване на информацията със скорост, по-висока от тази на светлината, въпреки че едва ли ще има такава възможност. Очаквам в скоро време човечеството да погледне към вселената по нов начин, използвайки вече не само електромагнитните, но и гравитационните вълни.
    К: Определено астрономията я чакат доста добри години. Предстои пускането на няколко нови телескопа: Космическият телескоп Джеймс Уеб ще бъде пуснат в експлоатация в края на 2018г. Огледалото му ще е с диаметър 6,5м (в сравнение – на Хъбъл е 2,4м). До 2024г. се очаква пускането няколко огромни наземни телескопа в Чили, на Хаваите и в САЩ.
    С помощта на всичко това смятам, че ще можем да напреднем много в различните астрономически проучвания и дори не мога да си представя докъде ще стигнем. Очаквам го с голямо нетърпение.
     
28. Родното ти място?
    Ф: Град Варна.
    К: София.
     
29. Любимо занимание?
    Ф: Харесвам информатиката (в информатическа паралелка съм), но ме влече и ботаниката (градинарството).
    К: Да ходя в планината. С приятеля ми се стараем да прекарваме там колкото се може повече време и определено мечтаем да обиколим и българските и чуждестранните планини и да се качваме по все по-високи върхове.
     
30. За какво мечтаеш?
    Ф: Световна държава с общ език, култура и управление.
    К: Да успея да изкача много високи върхове. И нищо да не се променя, защото съм изключително щастлива сега. Мечтая да виждам повече усмивки по улиците :). Вярвам неизменно в хората и си мечтая всички да споделят тази моя вяра.
     
31. Кой е отговорът на всички въпроси?
    Ф: Според една книга („Пътеводител на галактическия стопаджия“) е 42. Според мен универсален отговор съществува и трябва да бъде открит.
    К: 42.
     
32. В какво се крие красотата на науката?
    Ф: В разбирането на механизма на действие на вселената, явленията и вникването на човечеството все по-надълбоко в познанието, търсейки смисъла на всичко и горепосочения отговор на всички въпроси.
    К: В това, че винаги задава въпроси и съмнява. Никога не се примирява с нещо неизвестно, а търси неговото обяснение. В това, че не ѝ пука дали „вярваш“ в нея или не – ако нещо е факт, то си остава факт, колкото и някой да твърди, че не вярва.
     
33. Кокошката или яйцето?
    Ф: Коацерватната капка.
    К: Яйцето, твърдо сварено, със сол и червен пипер или по панагюрски.
     
34. Какъв си бил в предишния си живот?
    Ф: Не вярвам в прераждането. Би било жалко, ако хората се прераждат, но би било жалко и ако човешката душа изчезва.
    К: Звезда. В края на живота си избухнала като свръхнова, вследствие на което се синтезирали химичните елементи, от които съм изградена сега.
     
35. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
    Ф: Квадрант.
    К: Сигнална ракета или нещо, което би ми помогнало да оцелея (аптечка) и да се върна невредима вкъщи. Прагматична съм, знам.
     
36. Книга или електронен четец?
    Ф: Тъй като съм традиционалист, предпочитам книгата.
    К: Книга.
     
37. Проза или поезия?
    Ф: Предпочитам поезия.
    К: Поезия.
     
38. Рок или рап?
    Ф: Рок, разбира се.
    К: Рок.
     
39. Театър или кино?
    Ф: Опера.
    К: Кино.
     
40. Планина или море?
    Ф: Тъй като съм роден в морски град, интерес за мен представлява изследването на вътрешността на континента. По време на лагерите за подготовка ходих на много походи в планината, от които останах много доволен.
    К: Планина (ако на някого още не му е станало ясно :D )
     
41. За или против униформите в училище?
    Ф: Твърдо против.
    К: Против (но ЗА това да се съобразяваш какво обличаш)
     
42. Изгрев или залез?
    Ф: Изгрев. Това е краят на дългата наблюдателна нощ и началото на новия ден.
    К: Залез.
     
43. Какво ти предстои в следващите месеци?
    Ф: Подготовки. Състезателният сезон няма край.
    К: Олимпиада по астрономия, после матури, после бал.  Кандидатстване и после цяло лято в Рила, в Пирин и в Родопите.
     
44. Кого искаш да поздравиш?
    Ф: Искам да поздравя своите ръководители, които изградиха състезателя в мен – доктор Ева Стефанова Божурова и господин Захари Дончев Дончев. Без тях аз нямаше да бъда човекът, който съм, и нямаше да стигна дотук.
    К: Учените и преподавателите от катедра „Астрономия“, за това, че са страхотни, готини и ми помагат с всичко.
    Никола Каравасилев, който отделя почти цялото си време, за да обучава хората като мен и освен това е и много добър приятел.
    Милен Минев и Ганчо Ганчев – докторанти в катедра Астрономия и като цяло най-готините приятели, които мога да имам
    Ангел Димитров – за това, че е винаги до мен защото го обичам безкрайно много
    И всички, на които им се налага да ме търпят рано сутрин, преди да си изпия третото кафе.
     
45. Какво си пожелаваш оттук нататък?
    Ф: Да давам от себе си каквото мога и, ако е рекъл Господ, това да даде добри резултати.
    К: Здраве за мен и всички около мен.
     
46. Съвет към младите състезатели?
    Ф: В последно време все повече се убеждавам, че всичко е възможно и че няма непостижими неща за човешкото същество, в частност – състезателя. Разбрах, че абсолютно всичко е постижимо, ако се положат необходимото количество труд и упоритост.
    Моят ръководител, господин Дончев, неведнъж ми е казвал, че за пълен успех на едно състезание са необходими три неща – познания, спокойствие и късмет, като и трите са еднакво важни. Две от тях зависят от самия човек и за тях той сам трябва да се погрижи.
    К: -

Феодор Кономаев е олимпиец от националните отбори по астрономия и астрофизика, а Калина Стоименова - от отбора на Младите физици и кръжока по астрономия.