Последни блог постове

1. Представи се в едно изречение!
В: Ванеса. Усмихната, енергична и винаги готова за новости.
И: Приятно момче на 17 години от град Шумен на име Иван, което се занимава с информатика.

2. В момента се занимавам с …
В: В момента се занимавам както със състезателна информатика, така и с работа по научни разработки в сферата на информатиката и математиката (изключително интересен процес :))
И: Подготовка за есеннения турнир по информатика “Джон Атанасов”.

3. Как те наричат приятелите?
В: Копонеса!
И: Ванка.

4. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
В: Със сигурност не би могло да се побере в едно изречение, но накратко казано: важни знания, ценен опит и незабравими моменти, прекарани с прекрасни хора.
И: Нов начин на мислене.

5. Но ми взеха…
В: Голяма част от времето, за което дори за момент не съм съжалявала.
И: Доста от времето.

6. Последното международно състезание, на което участва ?
В: Московска Отворена Олимпиада 2016, Русия.
И: Romanian Masters of Informatics в Букурещ.

7. Първата/последната ти мисъл в деня на олимпиада/състезание?
В: “ Ще бъдат/Бяха едни интересни пет часа.”
И: Първата - “Дано да мине гладко.” Последната - “Дано не само при мен не е минало гладко.”

8. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
В: Отговорите варираха от нинджа, през супергерой, та чак до програмист. Би се получила интересна комбинация.
И: Може би космонавт.

9. А сега как отговаряш?
В: Ако съдим по това, не съм се променила – нинджа, супергерой и програмист все още звучи добре.
И: Програмист или учител.

10. Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?
В: Предполагам отделеното време... не бих го нарекла компромис, тъй като процесът на работа ми е изключително приятен. :)
И: Загърбване на други хобита и интереси.

11. Любим момент/ история от състезание?
В: Предполагам получаването на първата ми национална награда би могло да бъде наречено любим момент – то ми даде амбиция да продължа напред.
И: Отивахме на състезание Русия и летяхме от Букурещ. Закъснявахме за самолета ни с много и когато пристигнахме ни казаха, че е твърде късно. Момент по-късно обаче се оказа, че може да стане, но трябва много да бързаме. След експресно чекиране, спринт през цялото летище, се качихме на самолета и излетяхме в момента, в който седнахме. Дори имаше служители, които бягаха с нас и ни навигираха из летището.

12. Най-досадният въпрос за един информатик?
В: "Не те ли заболяха очите от този компютър???"
И: Не мога да определя кой е най-досадният, но е измежду тези: Може ли да хакнеш един facebook профил? / Ще ми смениш ли harddisk-а? / На състезания презентации ли правите?

13. Три думи, с които би описал информатиката?
В: Обширна, вълнуваща наука.
И: Интересна, Иновативана, Интерактивна.

14. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна - кога и как?
В: Интересът ми към компютрите в далечния четвърти клас постави началото,  а интересът към програмирането беше причина за продължението... :)
И: В пети клас се записах в курса по информатика в училище, защото момичето, което харесвах, ходеше, а там вече се запалих, защото е много интерактвина наука и изисква различно мислене.

15. С кой известен учен би искал да срещнеш?
В: Christopher Voigt.
И: Ричард Файнман или Алберт Айнщайн.

16. Най-великото изобретение, измисляно някога…
В: Беше ми попаднало някъде, че тирбушонът оглавява някои класации... Простичките неща понякога са най-ценни.
И: Интернет.

17. А ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
В: Бих заложила на вечния двигател, макар и невъзможен според съвременните закони.
И: Добре контролиран изкуствен интелект.

18. Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?
В: Подреждането на приоритети, което се дължи на твърде разнообразните ми интереси.
И: Не се сещам за най-трудната, но всяка свързана с 3D геометрия е нагоре в списъка.

19. Как протича една твоя подготовка за състезание?
В: Задачи, задачи и пак задачи. Трупането на опит е най-ефективният начин за подготовка.
И: Решаване на задачи, учене и преговаряне на теория. Към края на деня вече играем настолни или други игри.

20. Любимият ти научен виц?
В: *в търсене на научни вицове* / Оптимистът вижда чашата наполовина пълна. Песимистът – наполовина празна. Инженерът – два пъти по-голяма, отколкото трябва да бъде. Примерно...
И: Не точно виц. - “Трима души влизат в един бар. Бармана - Всички ли ще пиете бира? 1вия - Не знам. 2рия - Не знам. 3тия - Да.”

21. Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?
В: Създаването на биоинформатични технологии.
И: Машинното самообучение (Machine learning)

22. Кой е отговорът на всички въпроси?
В: Аз съм пас – Бими, 2016
И: Отговорът на живота, вселената и всичко останало е 42.

23. Развиваш се в поприще с непрестанни открития и обновения. Какво ново предстои в сектора, какво очакваш с нетърпение да бъде разработено?
В: Едно от нещата, които очаквам и следя с интерес, е развитието на технологиите за 3D принтиране на органи.
И: Електрически и безпилотни коли, които ще намалят инцидентите и замърсяванията неколкократно . Компанията Тесла на Илън Мъск може би най-добър пример за такива.

24. Най-големият недостатък на българското IT образование - в училище и във ВУЗ?
В: Като ученичка в 12ти клас на този етап, според мен недостатъците на IT образованието в училище със сигурност не са малко – накратко: малко отделени часове, без особено високи изисквания.
И: В училище часовете по информатика или информационни технологии никога не успяха да ни запалят по предмета. Бройката на добри учители е твърде ниска.

25. Къде може да те срещне най-често човек?
В: За човек, който обича да пътува, вероятно „някъде из БДЖ“ би бил доста подходящ отговор.
И: В Школа “А&Б” или училище.

26. Любимо занимание/хоби?
В: Изключвайки програмирането, движението и спорта са неизменна част от ежедневито ми – едно от любимите ми места в родния ми град Шумен не случайно е Шуменското плато – подходящо място за сутрешен, обеден, следобеден, вечерен джогинг.
И: Скейт и баскетбол.

27. Какво му трябва на човек, за да е щастлив?
В: Добра компания.
И: Любов, приятели и свобода.

28. Ако можеше да избираш, къде би се родил?
В: Не съжалявам, че съм се родила в малко градче в България, красиво е... и не бих го променила. :)
И: Бих избрал България.

29. А кога?
В: 1998 беше подходяща година.
И: В бъдещето, защото то е неясното.

30. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?
В: Хубава книга – няма батерии.
И: Въдица.

31. Песента, която описва настроението ти в момента?
В: Michael Buble – Feeling Good
И: Aerosmith - Dream On

32. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?
В: Мисля?
И: Чувствам.

33. Кокошката или яйцето?
В: Кокошката.
И: Може би яйцето.

34. Последната книга, която прочете?
В: „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси, невероятна книга.
И: “Сигурно се шегувате, г-н Файнман!”

35. За какво никога не ти остава време?
В: За това, за което и нямам желание да остава.
И: За училище и сън.

36. Любим предмет в училище?
В: Може би биология.
И: Новият ни учител по физика е много интересен затова в момента е физиката.

37. Благородно завиждам на....
В: На всички, които успяват да справят с концентрацията в моментите, в които им е нужна. Е... аз рядко успявам.
И: Много хора, но не искам да ги споменавам.

38. Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?
В: Ако се постарая...
И: Да. Най-доборото ми време е 55 секунди.

39. Судоку или кръстословица?
В: Судоку.
И: Кръстословица.

40. Проза или поезия?
В: Проза.
И: Поезия.

41. Планина или море?
В: Планина.
И: Планина, но все се получава, че ходя по-често на море..

42. Какво ти предстои до края на академичната година?
В: Състезания, конференции, изпити, кандидатстване... Ще бъде забавна година.
И: Много състезания и мъки в училище.

43. Кое е най-голямото ти лично и/или академично постижение през изминалата година?
В: За най-голямо постижение през годината приемам всички онези положителни и насърчаващи коментари относно работата по разработките ми. Няма нищо по-хубаво от това да видиш, че трудът ти е оценен.
И: Сребро от последното състезание, което беше в Румъния.

44. Кого искаш да поздравиш?
В: Всички прекрасни приятели, учители, организатори... Обич за вас и безкрайни благодарности. :)
И: Шефа (Виктор Трезиев), Димитър Карев.

45. И поздрав за събеседника ти (изненада):
В: No diggity!
И: Да е жив и здрав.

46. Съвет към младите състезатели?
В: Мотивацията е важна!!1!!!!! И все пак... забавлявайте с това, което правите.
И: Дерзайте! 

Енчо Мишинев е дванадесетокласник в математическата гимназия “Атанас Радев”, гр. Ямбол. Още от 6-ти клас е състезател в областта на състезателната информатика, утвърждавайки се като неколкократен златен и сребърен медалист от Международната и Балканската олимпиади, Централноевропейската, Традиционна руска олимпиади и Romanian Master of Informatics.

Последното международно състезание, на което взех участие, е Международният турнир по информатика в Шумен. Иначе беше много добра година и в състезателен, и в личностен план. Не мисля, че е имало нещо, за което да не ми остане време.
В момента се концентрирам върху кандидатстването си в университет, но се старая и да поддържам добра форма за състезанията по информатика. В по-близък план очаквам отговори от университетите, в които съм кандидатствал, а в по-дългосрочен: и аз не зная, тъй като не знам какво да очаквам от евентуалното образование в чужбина.

“Образование - тук или зад граница?” -  Зад граница. Не съм запознат с това каква е ситуацията в други науки, но за информатиката многократно съм чувал (и от хора, учещи в България), че просто образованието тук не е на ниво.

Като ме питаха какъв искам да стана, сменях решението си много често. Спомням си, че доста пъти съм отговарял полицай. От много години обаче твърдо отговарям програмист и не смятам да променям решението си вбъдеще.

Спомням си, че на първата ми международна олимпиада в Австралия през 2013-та, по време на първия състезателен ден, организаторите трябваше да преследват някакво животно подобно на опосум, което се беше вмъкнало и тичаше изпод масите на състезаващите се участници.

Едно от най-важните неща, които състезанията предоставят, e възможността да пътуваш и да се срещаш с много различни хора. Ще ми се да бях осъзнал по-рано, че макар резултатите да са важни, в дългосрочен план се запомнят преживяванията. Много полезно е да общуваш с хора от съвсем различни места, за да осъзнаеш колко всъщност си приличаме всички.

Информационната наука е сравнително нова, така че има много възможности за развитие. Надявам се областта на изкуствения интелект да се развие до толкова, че да може да бъде прилагана практично в ежедневието.
Технологичната еволюция много улеснява ежедневния живот и недостатъци почти няма. Много хора смятат, че напредването на технологиите пречи на отношенията между хората, но аз мисля, че е тъкмо обратното. Все пак в днешно време няма никакъв проблем да поддържаш активна връзка със семейство и приятели, които са на хиляди километри от теб.

След 50-100 години според мен ще има много развития в технологиите, но плавни. Вероятно ще имаме малка колония на Марс, компютрите ще са много по-мощни, космическите кораби ще са много по-бързи. Надявам се също глобализацията да е силно напреднала.

През свободното си време не правя нищо особено - излизам с приятели и играя видеоигри. Харесвам различни филмови жанрове като най-вече комедии и психологически трилъри. Музика харесвам почти всякаква, а книги, да бъда честен, чета рядко. През лятото обичам да играя тенис на корт.

“Какво би посъветвал младите олимпийци?” - Просто да се отдадат на това, което им е интересно. Успехите ще дойдат сами.

Секретариатът на ЦК на БКП възлага на Министерството на народната просвета и на ЦК на ДКМС от 1 до 14 юли 1966 г.  да организират и проведат в София, България, VIII Международна олимпиада по математика за ученици от средните училища.

Изграждат се: организационен комитет на олимпиадата под председателството на министъра на народната просвета Ганчо Ганев, оперативен комитет за олимпиадата с ръководител проф. Алипи Матеев и секретар Стоян Будуров, група за координиране с ръководител проф. Боян Петканчин и редица технически комисии.

Организационният комитет отправя покана за участие до 14 страни - от социалистическия лагер и Финландия. Отзовават се да участват в олимпиадата 9 държави - Народна Република България, Германска демократична република, Монголска народна република, Полска народна република, Социалистическа република Румъния , Съветския съюз, Унгарска народна република, Чехословашка социалистическа република и Съциалистическа федеративна република Югославия.

Съгласно уставно положение всяка страна участва с отбор от осем учиника и двама ръководители.

Българската група ученици, както и на предните олимпиади, се съставя чрез подробен изпит, измежду предложените 36 ученика от 12 окръга, първенци на националната олимпиада: 

1. Любомир Владимиров Михайлов, XI клас на 21 средно политехническо училище, гр. София, който получава на републиканския кръг на националната ни олимпиада 27 от възможните 40 точки, на на подробния изпит - 21 от 30 т.;
2. Георги Колев Гаргов - XI клас на 114 средно политехническо училище, София, получава съответно 31 и 27 точки;
3. Дечко Петров Матев - XI клас на I политехническа гимназия, Казанлък - 31 и 18 т.;
4. Людмила Йорданова Кръстева - XI клас, II политехническа гимназия - Видин, 30 и 19 т.;
5. Павел Сергеев Симеонов - XI клас на Политехническа гимназия “Гео Милев” - Плевен, 30 и 17 т.;
6. Петко Иванов Казанджиев - XI клас, I политехническа гимназия - Казанлък, 40 и 19 т. (участва и на VII-ма МОМ);
7. Раденко Тодоров Радков - XI клас, II политехническа гимназия - Русе, 40 и 16 т.;
8. Христо Кръстев Христов - XI клас на II средно политехническо училище, Варна - 36 и 19 т.;

За ръководители на нашия отбор се определят: проф. Спас Манолов от Висшия инжинерно-строителен институт в София - член на международното жури, и Костадин Петров - асистент в Софийския университет - педагогически ръководител.

За VIII МОМ страните участнички представят 51 задачи. От тях оперативната комисия подбира 19, които предлага на международното жури, което пък се председателства от  проф. Алипи Матеев, декан на математическия факултет. Международното жури определя темите на състезателния изпит. За първия тур - 3 задачи: словесно-логическа (представена от СССР), планиметрия с тригонометрия (УНР), стереометрия (НРБ). За втория тур - 3 задачи: алгебра с тригонометрия (СФРЮ), алгебра (ЧССР), планиметрия (ПНР). За решение на задачите се определя по 4 часа на тур, за шестте задачи максималната оценка за един ученик е 40т., за отбор - 320, а за деветте отбора - 2880.
На 5 юли 1966 в една от големите зали на Софийския университет става официално откриване на VIII МОМ с кратко слово на председателя, проф. Матеев.

На 5 и 6 юли в същата зала се провежда състезателният изпит на олимпиадата. Ръководителите на отделните делегации проверяват и оценяват писмените работи на своите ученици, а български математици координират оценките на всички състезатели.

Деветте състезаващи се колектива получават общо 2145 точки - 74% от възможните 2880 т. Най-добър успех има в решението на тригонометричното равенство, на която колективите набират 98%. Най-нисък успех се получава на задачата по стереометрия - 50% от възможните 504 т.

Отделните ученически колективи се класират както следва:

• Съветският съюз - 92%
• Унгария - 88%
• ГДР - 88%
• Полша - 84%
• Румъния - 80%
• България - 74%

НРБ - 238 т. (логическа - 38/48 т., планиметрия с тригонометрия - 50/56, стереометрия - 27/ 56 т., алгебра с тригонометрия - 35/40, алгебра - 29/56, планиметрия - 59/64 т.)

• Югославия - 70%
• Чехословакия - 67%
• Монголия - 28%

Интересно е да се отбележи, че на VIII МОМ всички отбори повишават успеха си в сравнение с миналата олимпиада - България с 45%, ГДР - с 33%, Полша - с 29% и тн.

За учениците, постигнали висок успех на олимпиадата, междунородното жури определя три вида награди - дипломи: първа - от 40 до 39 т., втора - от 38 до 34 т., трета - от 33 до 31 т. Раздават се 13 първи, 15 втори и 11 трети награди.  Вън от тези награди журито определя за най-добре представилия се монголски ученик поощрителна награда.

Единадесет са първенците на VIII МОМ, които набират по 40 т. Между тях особено изпъква работата на унгарския ученик Ласло Ловас.

На VIII МОМ българската група ученици има амбицията да устоява математическата чест на своята родина - домакин на олимпиадата. Групата показва по-добър успех в сравнение с предишните години: 29% през 1965 г., 59% през 1964 г.

Първенец по успех на нашия отбор е ученикът Георги Гаргов от София. Той получава 34 т. - т.е. 85% и достойно извоюва втора награда. Успех отбелязват и учениците: Людмила Кръстева от Видин - 33 т. (83%) и Петко Казанджиев от Казанлък и Владимир Михайлов от София с по 30 т. (80%), които получават трета награда.

Закриването на VIII МОМ става на 13 юли в Аулата на Софийския университет. На тържеството присъстват участниците в олимпиадата, министърът на народната просвета, представител на ЦК на ДКМС, представители на някои посолства и на Съюза на учителите, председателят на физико-математическото дружество, видни наши професори математици, ръководни лица от МНП и отдел Просвета при СГНС, директори на училища, учители. Реч произнася Ганчо Ганев, министър на народната просвета и председател на организационния комитет на олимпиадата, слова произнасят още Ян Вишин (ЧССР) - от името на ръководителите на делегациите и Валтер Липе (ГДР) - от името на участниците.

Участниците в олимпиадата се изкачват на планината Витоша, в София посещават мавзолея на вожда на българския народ Георги Димитров и музея на съпротивителното движение, разглеждат паметника на руските воини-освободители, паметника на Съветската армия, храм-паметник “Александър Невски”, присъстват на оперетен спектакъл. В четеридневна екскурзия гостите посещават градовете Търговище, Велико Търново, Варна, Несебър, Стара Загора, Пловдив. Любуват се нашето Черноморие, отдъхват в курортните комплекси “Дружба”, “Златни пясъци”, “Слънчев бряг”, “Боровец”. Разглеждат мавзолея на Владислав Варненчик и язовир “Искър”.

(вж. още: "ИЗ АРХИВИТЕ: 1-ВА МЕЖДУНАРОДНА ОЛИМПИАДА ПО МАТЕМАТИКА, РУМЪНИЯ 1959 Г.")

Той е  Александър Кирилов Даскалов, 27 год., завършил Бакалавър по Математика и Икономика в University of Warwick, UK, в момента работещ като Quant Trader в Tibra Trading в Лондон.

В момента съм в Лондон - твърде грандиозни планове за следващата година нямам, основният акцент е върху пътуването - вече имам билети да посетя Австралия и Япония, надявам се по-интересни места предстоят. Заделил съм време и да се прибирам често и до България, разбира се.

Основната причина да се учи зад граница е предимно свързана с по-разнообразните възможности за развитие - известните университети събират изключителни умове на едно място и създават много благоприятни условия за развитие. Животът в чужбина също така разширява кръгозора на младите хора и студентството е подходящ момент от живота на човек за впускане в подобно начинание. В България като че ли засега няма достатъчно силно изградена връзка между научния и частния сектор, за да се изгради среда, в която икономиката е задвижена от науката и има естествена ниша за реализация на млади, умни и амбициозни хора. Надявам се, че това е до време, и аз самият имам план да се върна в България до 30-годишна възраст.

Три думи, с които да опиша математиката: точна, необятна и красива. Наистина не мога да си спомня конкректна ситуация, която ме обвърза към нея, може би най-добре може да бъде описано чрез стария анекдот - професорът пише на дъската на 1-ва година студенти по математика "Математически начин на мислене". След като всички го прочитат той задрасква математически и обяснява - няма друг начин на мислене.

Освен широката разпознаваемост на състезателните успехи, която отваря много врати, успехите ми по математика изградиха в мен увереност и самочувствие, които са безценни без значение от сферата, в която се занимаваш.
А освен сблъсък с много различни и разнообразни култури, състезанията ми дадоха безценен опит да мога да си поставям цели и да се боря да ги изпълнявам. Освен това, като всяка друга спортна дисциплина, те ми помогнаха да изградя борбен и състезателен дух, както и до някаква степен чувство на национална принадлежност и гордост.

Замисляйки се за това кой е най-важният момент около подготовката за един състезател, според мен ситуацията варира от човек до човек - различни неща работят за различни хора. Във всеки случай, познаването на повече проблеми е винаги ползотворно и затова всякакви лекции и подготвителни лагери са много съществени - смятам, че ИМИ-БАН полага страхотни усилия в тази насока. Нещо, което като външен наблюдател ми се струва, че се е нарушило напоследък, е разнообразието от училища, които произвеждат качествени състезатели - изглежда все повече ученици идват от все по-малко училища, а това със сигурност не помага на конкурентното развитие.

Спортът определено е предпочитания метод за забавление - ски, уиндсърф, футбол, волейбол, катерене и каквото още ми раздвижва адреналина. На културната сцена бих дал клиширания отговор - харесвам "хубави" филми/музика/книги - избягвам да робувам на определен жанр.

3 онлайн научни източника на информация, които Александър препоръчва:

Може да звучи дърташки, но имам чувство, че източниците са се променили откакто ми се налагаше да ги търся. Във всеки случай има някои класически места:

• http://www.artofproblemsolving.com/ има страхотен форум и ресурси
• http://gen.lib.rus.ec/ - подходящо за намиране на научни статии
• http://www.mit.edu/~alexrem/Math%20Competitions.html - подготвено от бивш олимпиец - попаднах на него съвсем случайно докато подготвях лекция за подготовка на олимпиици - показателно, че google обикновено е най-добрия източник за подобни ресурси.

1. Представи се в едно изречение!

А: Аз съм Александър, студент първа година в University of Oxford, специалност Engineering Science, но и горд бивш възпитаник на СМГ.
Б: Казвам се Бойко, на 20 години съм и обичам да уча физика (както и много други неща, но физиката засега преобладава) !

2. В момента се занимавам с ...

А: Последните два дни се уча да връзвам папийонка и да решавам диференциални уравнения. Вчера правих двете едновременно!
Б: Учене! Студент съм в Англия.

3. Как те наричат приятелите?

А: Просто Съни.
Б: Бойко, Боци, Boyko.

4. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

А: Умението да оставам концентриран за четвърт ден.
Б: Поле за изява, което да възнаграждава усилията ми. Когато изкараш добър резултат, това винаги те мотивира да работиш още по-усърдно. Освен това и е приятно да прекараш време с други хора, които споделят интереса ти.

5. Последното международно състезание, на което участва:

А: Международната Олимпиада по Физика 2016, Швейцария.
Б: Международната олимпиада по физика в Индия (2015 г. в Мумбай, където Бойко печели бронз - бел. ред.) . Българският отбор се представи много добре и замалко да се върнем с 5 сребърни медала. Уви, бяха само 2 сребърни и 3 бронзови.

6. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

А: Да изпия един Имодиум ( първата ми мисъл преди всяко състезание, изпит, пътуване).
Б: “Какво ли ще има за закуска..?”

7. Кога би се отказал да решиш една задача?

А: Когато знам как да я реша.
Б: Опитвам се винаги да стигна до някакво заключение по задачата. Ако то е различно от това на автора, така да бъде – бих се радвал да го дискутирам с него/нея. Понякога знанията по материала не ми стигат. Може би тогава бих се отказал, за да прочета теорията (надявайки се да не забравя да се върна на задачата!).

8. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

А: Ветеринар и гипсаджия.
Б: Физик! (…всъщност беше „полицай“…)

9. А сега как отговаряш?

А: Със сигурност не ветеринар, защото ме е страх от кучета. Иначе не знам.
Б: „Ще правя каквото и да е, стига да има положителен ефект върху обществото и да ме предизвиква да решавам интересни проблеми“. Или нещо от този род.

10. Най-големия компромис, който си правил заради подготовката за олимпиадите?

А: Всяка година с класа ходихме на ски за по седмица, и преди 2 години си тръгнах на втория ден заради наближаващо състезание по физика, за което трябваше да се готвя. Иначе не бих казал че съм се лишавал от нещо друго. Успявах да съчетая физиката с всичко останало.
Б: Уикендът.

11. Любим момент/ история от състезание?

А: За да не засрамя някой мой приятел, ще засрамя себе си с история, която не мисля че съм разказвал.
По-рано тази година, сутринта преди Националния Турнир на Младите Физици преядох с баница, бисквити и боза. Впоследствие повърнах 5 минути преди началото на презентацията си. Но пък ми беше за късмет – изкарах един от най-високите резултати за сутринта :D
Б: Много са... Една от тях се случи на рождения ми ден, който случайно съвпадна с олимпиадата в Индия. Според момчетата от отбора трябваше да го отбележим някак. Какъв по-добър начин от това да ме хвърлят в басейна? Охраната забеляза как ме носят натам и със съжаление им обясни, че басейнът е затворен по това време. Нямаше друг вариант освен да напълнят ваната в стаята ми и да ме хвърлят там. Беше трудно да обясня на руснака, с който живеех, какво точно се е случило и защо всичко е във вода.

12. Аз съм малко дете. Обясни ми какво е физиката с изречение-две!

А: Не мисля, че съществува дефиниция на физиката. Може би накратко, е наука, която изследва причините и влиянието на явленията във Вселената.
Б: Физиците си представят, че сложните неща, като движението на планетите и ураганните ветрове, всъщност са прости неща – падащи топчета и движеща се течност, но в по-голям размер. В много случаи се оказват прави!

13. Три думи, с които би описал физиката?

А: Всеобхватна, интересна, логична.
Б: Математика и въображение.

14. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)

А: Мисля, че се запалих по физиката в 9 клас, когато учихме класическа механика. Хареса ми това, че написаното на листа представя нещо истинско, което може да се наблюдава, за разлика от всичко останало, което бях учил в училище дотогава.
Б: -

15. С кой известен учен би искал да срещнеш?

А: Не смятам, че среща с известен учен би ме обогатило по някакъв начин – мога да науча повече за него и работата му от учебник, отколкото от разговор. Бих се снимал с Нютон - за лайковете, де.
Б: Ричард Файнман. Той е бил човек с наистина уникален поглед в науката и един от малкото, които могат да обяснят идеите си достъпно!

16. Най-великото изобретение, измисляно някога…

А: Бих казал, че това е транзисторът – ускорил е развитието на практически всичко.
Б: Езикът, за да може другите велики изобретения да се изобретят по веднъж.

17. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

А: Машина за четене на мисли.
Б: Може би компютърен език, на който да се решават задачи. Не съм видял нищо иновативно в тази сфера, докато има готови езици за доказване на теореми в математиката. Двадесет и първи век е и все още пишем ред след ред на хартия!

18. Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?

А: Въпрос 41 на матурата по БЕЛ.
Б: Това постоянно се променя. Като студент се сблъсквам с много различни задачи, някои от които са много различни от тези, които решавах като ученик. Важното е, че намирам някакво решение и минавам на следващата! ☺

19. Любимият ти научен виц?

А: Има 10 типа хора – такива, които разбират двоичната бройна система, и такива, които не я разбират.
Б: Знам няколко, но не са много добри ☹.

20. Има ли нещо, което физиката не може да обясни?

А: Има, и то може би повече отколкото може да обясни. Засега, де.
Б: Много неща! Физиката не може да отговори защо стават повечето неща, които описва. Задайте въпроса „защо“ достатъчно пъти на някой физик и ще разберете за какво говоря.

21. Теоретична или експериментална физика?

А: Теоретична.
Б: Аз предпочитам теоретична, но експерименталната май е по-важна.

22. Кое според теб е най-интересното приложение на физиката?

А: Не мога да се спра на едно и ще посоча две – в електрониката и авиационното инженерство.
Б: Има толкова много: от двигателите, които трябва да качат хора на Марс, до създаването на единиците за съхранение на информация в квантовия компютър…

23. Любимо занимание/хоби?

А: Последния месец гребане. Обичам и да отглеждам риби и водни растения, но напоследък не ми стигат времето и средствата.
Б: Напоследък предпочитам да спортувам – фитнес, тичане, въобще всякакъв вид движение. Доста често ги променям, но винаги съм готов да науча нещо ново.

24. За какво мечтаеш?

А: Не мисля, че някога съм мечтал за нещо . Просто си поставям малки цели за близкото бъдеще. В момента обаче нямам конкретна.
Б: Мечтая думата „наука“ да не е табу в България, когато се говори за кариерно развитие.

25. Ако можеше да избираш, къде би се родил?

А: На същото място, където съм се родил.
Б: На Марс, след като колонията ни се развие и сме сключили мир с марсианците.

26. А кога?

А: По същото време, доволен съм си.
Б: Колкото може по-напред в бъдещето.

27. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

А: Лодка.
Б: Кърпа, естествено.

28. Песента, която описва настроението ти в момента?

А: Галена – Пей сърце.
Б: Pierce Fulton - Make Me Blue

29. Кой е отговорът на всички въпроси?

А: “Не”.
Б: Това го знам, 42.

30. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

А: Виж въпрос 29. (не си падам философ)
Б: Мисля по въпроса.

31. Кокошката или яйцето?

А: Зависи как са приготвени.
Б: Кокошката? От еволюционна гледна точка...

32. Последната книга, която прочете?

А: Трябва ли да съм честен?
Б: Nation от Тери Пратчет. Препоръчвам я на всеки.

33. За какво никога не ти остава време?

А: За книги.
Б: Да си готвя.

34. Любим предмет в училище/университета?

А: В училище – математика.
Б: Това винаги зависи от учителя... За добро или лошо.

35. Благородно завиждам на ....

А: Себе си преди 4 години.“
Б: Elon Musk, за огромните приноси към развитието на технологията в правилните посоки.

36. Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

А: Никога не съм опитвал, защото не мисля, че мога.
Б: Няколко пъти съм пробвал, но не става :(

37. Судоку или кръстословица?

А: В свободното време - судоку. В час – и двете.
Б: Задача по физика.

38. Проза или поезия?

А: Проза.
Б: И двете имат невероятни представители, но бих предпочел прозата. Героите имат повече поле за развитие.

39. Театър или кино?

А: Кино (за предпочитане вкъщи).
Б: Много зависи от постановката/филма.

40. Планина или море?

А: Море.
Б: Планина!

41. Какво ти предстои до края на академичната година?

А: Със сигурност много учене, няколко изпита, надявам се успешни, както и първата ми регата!
Б: За многото работа и изпитите съм сигурен, но за останалото не знам.

42. Кого искаш да поздравиш?

А: Всеотдайните си учители, най-вече Л. Минчева, Н. Каравасилев и И. Ушагелов. <3
Б: Който реши да прочете интервюто :)

43. Съвет към младите състезатели?

А: Да не го приемат навътре ако не са много успешни състезатели, защото това не е определящ фактор за научната им кариера и бъдещето като цяло. А към тези, които го приемат навътре – да не решават много задачи, а да четат решенията. Няма как да открият топлата вода, но могат да я използват! Знам, че всеки учител би ме убил за тези ми думи, но аз така най-много съм научил :D 
Б: Не спирайте да учите нови неща, особено извън предмета ви.

От 21 до 31 юли 1959 година в гр. Брашов, Румъния се провежда I Международна олимпиадата по математика за ученици от средните училища.

В олимпиадата вземат участие седем страни от социалистическия лагер. Всяка страна се представя с ученически отбори (делегации) с по осем ученика. Като изключение Съветският съъз участва с четири ученика.

На I МОМ нашата страна се прадставя с учениците:

1. Венцислав Хараламбиев Андрейчев, XI клас, Езикова гимназия в Ловеч;
2. Иван Костадинов Цицелков, XI клас на VI Политехническа гимназия, Пловдив;
3. Любозар Михайлов Димитров, XI клас на V Политехническа гимназия в гр. Варна;
4. Недка Неделчева Иванова, XI клас на V Средно политехническо училище, Стара Загора;
5. Петър Здравков Баларев, XI клас на XX средно политехническо училище, София;
6. Рафаил Райнов Златаров, XI клас, Средно опитно училище, Бургас;
7. Тодор Пенев Тодоров, XI клас, Политехническа гимназия в гр. Две Могили;
8. Цветана Христова Пенковска, XI клас, XXV средно политехничско училище, София;

Учениците, влизащи в състава на нашия отбор, са предложени от отделите на Народна просветапри Окръжните народни съвети, като най-изтъкнати ученици, известни с добрата си математическа подготовка.

Международното жури, председателствано от акад. Г. Моисил (ССР) разглежда задачите, предлагани от страните участнички в олимпиадата. От тях подбира шест задачи и уточнява критерия за оценката им. За първия тур - три задачи - аритметика (ПНР), алгебра (ССР), тригонометрия (УНР). За втория тур - три задачи - по плавиметрия (УНР), планиметрия (ССР), стереометрия (ЧССР).
Времетраене за всеки тур - 4 часа. Максималният брой точки за един ученик за шестте задачи е 40, за всеки тур - по 20. Максималният брой точки за един отбор е 320 т.

Олимпиадата се открива с подходящо тържество в гр. Брашов. По поръчение на румънското дружество за математически и физически науки и румънското Министерство на просветата, при откриването проф. Никола Теодореску, член-кореспондент на Академия на науките в ССР, произнася реч. Той пожелава МОМ все повече да се развива и да обхване повече страни.

Най-добре се представя отборът на Румъния, следван от отборите на: Унгария, Съветския съюз, Чехословакия, България, Полша, ГДР.

По решение на междунородното жури на отличилите се на олимпиадата се определят четири вида индивидуални награди - дипломи: първа (за получилите 40-37 точки), втора - 36 т., трета - от 35-33, и грамоти - от 32 до 24 т. Възможни максимален брой 40 т. получава само Богослав Дивиш от Чехословакия, първенец на I МОМ.

Българският отбор получава 133 т. - 42% от възможните 320. В общото класиране заемаме пето място. В първия тур -в  решението на алгебричните въпроси - отборът ни получава 61% от възможните 160 т. В решението на геометричните задачи отборът ни няма успех и това понижава общия му резултат.

Задоволителен е успехът ни и на задачите по аритметика и тригонометрия. Най-голям успех показва нашият ученик Иван Цицелков от Пловдив. Той набира 30 от мъзможните 40 т. и с право си извоюва първенството на българската група на I МОМ. На И. Цицелков журито отрежда наградата - грамота, гордостта на българската група от олимпиадата. 

Из книгата "Международни олимпиади по математика : 1969-1978 : Очерци за българското участие и решени задачи" 

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ИНТЕРНЕТ НА НЕЩАТА

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?

Интернет на нещата е компютърна мрежа, изградена от предмети, към които са прикрепени малки електронни устройства със сензори. Устройствата не притежават голяма изчислителна мощ, но консумират изключително малко електроенергия.

ЗАЩО Е ВАЖНО?

Идеята за Интернет на нещата е важна, тъй като с нея хората ще имат повече знания за света около тях. Едно добро нейно приложение във всекидневния живот е в предотвратяването на инциденти. Пример за това е мостът в Минесота, който се е срутил през 2007 г. поради твърде голям товар. Имало е много пострадали. Един начин това да се избегне е към моста да се прикрепят малки електронни устройства, които да измерват товара и ако той бъде надвишен, да сигнализират на хората.

КАКВО СЛЕДВА?

Гореописаното е само малка част от това, което може да ни донесе Интернет на нещата. Представете си, че по този „умен“ мост мине една „умна“ кола. Тогава водачът ще знае какво е теглото върху моста в реално време, а също така дали мостът е заледен и т.н. С това ще увеличи сигурността на шофьорите.

ИВАН ИВАНОВ учи в Американския колеж в София. Състезател е в националния отбор по информатика младша възраст. Има два сребърни медала от Младежката балканска олимпиада по информатика през 2014 и 2015 г.

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 79 / юли 2016.

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ЯДРЕН СИНТЕЗ

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО? Независимо от това колко сложен или далечен от нас звучи, ядреният синтез е процес, протичащ и в този момент в нашата собствена звезда – Слънцето. При него, под въздействието на изключително високи температура и налягане, две или повече по-леки атомни ядра се сливат, за да образуват едно ново. Новосъздаденото ядро обаче е с маса, по-малка от сумата на образуващите го маси и тук се намесва безспорно най-добре рекламираното уравнение E = m.c2. Чрез него Алберт Айнщайн ни помага да изчислим точно в колко енергия се превръща „липсващата” маса.

ЗАЩО Е ВАЖНО? За разлика от съществуващите ядрени реактори, работещи на принципа на ядреното делене, реактор, в който се извършва синтез, не произвежда радиоактивни отпадъци. Освен че не би замърсявал околната среда, подобен реактор би бил над 100 пъти по-ефективен в производството на енергия, а това, комбинирано с ниската цена на необходимото гориво (изотопите на водорода – деутерий и тритий), го правят привлекателен избор за тези, търсещи оптималния енергиен източник.

КАКВО СЛЕДВА? Към момента прототипни реактори са били тествани само за части от секундата като водещите в надпреварата са френският (ITER) и Stellarator в немския Институт по физика на плазмата „Макс Планк“ (показан на илюстрацията). Въпреки огромния напредък в тази област за последните 10 години учените все още са скептично настроени към реализацията на проекта в близкото бъдеще. Засега енергията, нужна за получаването на синтез, е много по-голяма от генерираната от реакторите, но едно е сигурно… това няма да спре стремежа ни към едно по-светло и чисто бъдеще.

Симеон Стефанов е носител на сребърен медал от Международния турнир на младите физици в Тайланд през 2015г. Ученик е в XII клас на МГ „Баба Тонка” в Русе.

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия е публикувана в бр. 78 / юни 2016.