Последни блог постове

В тазседмичната статия в рубриката “Проектите на олимпийците” ви срещаме със 17-годишния Йордан, част от националния отбор за Турнира на младите физици през 2018 г. Неотдавна го срещнахме в блиц интервю, а днес посвещаваме материала на интереса му към роботиката
и разработаката му - четирикрак учебен робот, който да е лесен за сглобяване и ползване.  
Той се надява роботът да може да се използва в училище в часовете по информатика и физика.

Йордан започва да прави роботи във видеоигри като Kerbal Space Program, Besiege и подобни, даже много преди да знае какво е серво мотор или Arduino платка. Именно те го запалват по ходещите машини и роботиката като цяло. В десети клас прави първия ми истински робот, “ако 4 серво мотора, държани с ластици един за друг може да се нарече робот“, споделя състезателя. А след много пот и молитви нещо да не изгори разработва прототипа на сегашния си проект. По това време роботиката все му е хоби, но нещата бързо се променят, след като усеща тръпката след първото си състезание с прототипната версия.

Името на робота е ILEX – съкратено от Intelligent Life Exterminator.

"Накратко, състои се от две части – самият четирикрак робот и Arduino библиотека за работа с него. И двете са разработени да се използват от българските училища, които се занимават главно с точни науки като математическите гимназии. Често експериментите в учебния план не се правят, защото установките са похабени или са трудни за използване или на учителя не му се разправя... С цел разрешаването на два от проблемите, разработих компонентите да са възможно най-здрави и лесни за подмяна при нужда. Всъщност това го потвърдих „експериментално“ – на първото състезание с новия робот се наложи да сменя единия мотор ден преди представянето. След кратко обикаляне по софийските магазини за части успях да намеря мотор и роботът беше като нов. За да се накара ILEX да ходи е достатъчно да напишеш само robot.walk(), като програмирането на нови команди също не е трудно поради разположението на краката. “

Освен това Йордан разработва и няколко различни варианта на не-електронните части, по-точно за 3D-принтиране и за лазерно рязане, тъй като не всяко училище има достъп до 3D принтер. “Ако случайно някой счупи един от краката на робота, той може да продължи да функционира на три крака, а откачането и свързването на нови компоненти е лесно. Това отново съм го потвърдил по трудния начин – на едно друго състезание по случайност скъсах кабелите на един мотор и след като открих, че секундно лепило, изолирбанд и светена вода не помагат, просто откачих целия крак и роботът беше способен да ходи. В зависимост от нуждите на училището съм разработил две шасита – едното е с по-висока здравина, а другото има допълнителна поставка за още един серво мотор, върху когото могат да се поставят различни сензори.
Може би най-важната черта на този робот е, че неговата потенциална цена е около два пъти по-ниска в сравнение с най-евтините подобни установки за обучение по роботика, което ще е в голям плюс за училищата, проявяващи интерес към него.

В момента работя по алгоритъм, който да позволява на робота да се движи стабилно по неравен терен само с помощта на жироскоп. В действителност, фокусът ми в момента е да разширя моя проект да засяга не само учебната среда.

Реших да се занимавам с роботика, след като забелязах, че много от моите съученици се питат „Абе за какво ще ни е тази математика и информатика в живота?“. Истината е, че от всички науки най-лесно ще е да посочиш някой проект по роботика и да кажеш „Ето за това.“. Освен това, роботите са навсякъде около нас и предвид автоматизацията на нашия свят, те ще продължават да ни заобикалят. Тази наука е и връзката между реалността и идеализираните светове на физиката, математиката и информатиката – за мен лично е прекрасно да гледаш как числата и алгоритмите, които си писал след множеството обиди и ругатни по адрес на compiler-а се превръщат в истински, носещи смисъл движения като ходене, преодоляване на препятствия или даване на лапа за high five.

Поради горните причини е изключително важно обучението по роботика да започва колкото се може по-рано. Аз започнах да се занимавам с тази наука сравнително късно, защото нямаше кой да ме насочва в проектирането на робота и в резултат - главно сам съм се обучавал на това, което ми е трябвало като умения и знание. Би било прекрасно, ако учениците с интерес биват обучавани в извънкласни школи по роботика или дори тя да се преподава в училище не само в малкото на брой специализирани паралелки. Освен това програмирането на роботи ще доведе и към придаване на смисъл на часовете по математика и информатика – каква е ползата от суха теория, ако не се показва и практическото й приложение?

За да можеш да проектираш робот, който да не се разпадне като кула от карти при първото му пускане, имаш нужда от познания главно по физика, инжинерни науки и информатика.  По-точно, трябва да знаеш под какъв ъгъл трябва да е завъртян всеки мотор, за да може крайната точка на роботския крайник да има дадени координати, да знаеш как изглежда походката на типичното четирикрако животно, как можеш да я оптимизираш за специфичния случай на твоя робот... Освен това трябва да можеш да работиш с поялник и като цяло с ръцете си. Но най-важното нещо, което трябва да притежава един човек, занимаващ се с роботиката (роботик?) е да не се отчайва, когато нещо не стане от първия път. Всичко останало може да се научи в процеса на работа.”

Разпитваме го и какво му предстои тази година -  това са освен участия и състезания по ИТ и роботика, така и важно кандидатстване в университет. “Разбира се, продължавам да правя промени и одобрения по ILEX с надеждата, че някой ден като роботите се обърнат срещу хората, мен ще ме пощадят.”

Александър Шумаков учи във Факултета по Математика и Информатика към Софийския Университет, а преди това завършва ПМГ Хасково. 
В различните етапи на училището любимите му предмети се въртят -  информатика, физика, математика, литература, английски език. Затова и е ходил на състезания по всички изброени, като постиженията му по информатика и математика се отличават най-много.

"По информатика ходех в прогимназията, а с математика най-сериозно се занимавах в 11-ти и 12-ти клас. Пиедесталът на постиженията ми са бронзово и сребърно отличие съответно на азиатските състезания SASMO и AIMO през 2014 г.", казва Сашо. В момента работи като програмист. А сред нещата, с които обича да си запълва циферблата, са видеоигри, книги, филми и, разбира се, музика.

"Има прекалено много наука в музиката, от която хората бягат. За мен всеки занимаващ се с музика човек, а дори и активните слушатели, са на едно интуитивно ниво физици и математици - имат нюх за броене, чуване на числа във формата на честоти, усещане на хармонии, които са връзки между различни честоти, и т.н. Относно моята музика - старая се във всяко едно парче, в което участвам по някакъв начин, да има химия и в изпълненията, и в посланието към слушателя."

В музикалното му амплоа го познаваме като Parkman, а ние, разбира се, побързахме да разберем от къде идва арстистичния му псевдоним. 

"Parkman малко звучи като супер герой и човек може би би си помислил, че съм активист за нещо като Грийн Пийс или тем подобни, но реалната история е доста по-неангажираща. Когато започвах да пиша първите си текстове излизах с една компания, от която всички бяха от една махала, и сборния ни пункт беше Градската градина. Там пък имаше едно заведение, което беше обърнало името на градината на английски, и се казваше Сити парк. По някаква причина ми звучеше добре и лесно запомнящо се да съм “момчето от градината” и оттам Parkman. От друга страна, обаче, това име нямаше да го има ако нямаше образ, който да запечатам в него, така че бих казал, че моите си кретени са виновни за него. Ако не бяха те, то най-вероятно щях да копирам Kota the Friend и да се кръстя Сашко Приятелят."

 Също така е част и от суперформацията, току-що изгряла на българския хип хоп хоризонт - Ф4, в която дели сцена, студио и микрофон с Михаил Павлов - MishMash и Камен Колев - Warp. 

"Тази история е доста по-дълга. Накратко - другите двама главни замесени и основоположници на групата, Камен и Мишо, са от Шумен, та са си градски, аз се запознах с Мишо на морето преди години, защото му бях фен и отидох да му го кажа в лицето (и мисля че беше останал малко шокиран тогава), а с Камен се познаваме от интернет. Започнахме да се сформираме като групировка през далечната 2016-та, като идеята беше няколкото идиоти, които сме, да си имат моментален отдушник за лоши чакри. Тогава, обаче, нещата не се получиха и зарязахме идеята в архивите, откъдето и я изкарахме края на 2018-та. Успяхме да се съберем на едно място и за няколко месеца избълвахме достатъчно голямо количество продукция да ни издържи до края на лятото. Работният процес протича така - никога не знаем какво ще правим до последния момент, всеки се надвиква с останалите, Мишо може би се къпе, аз говоря с някой по телефона, Камен се рови в Ютуб и по някое време решаваме, че трябва да скалъпим нещо. Този момент се проточва между половин и един час и каквото стане бива оставено да съхне. Няма един генератор на идеи, всеки се меси в работата на другите и казва какво не му харесва, което според мен е и причината да звучим по-естествено и отличимо отколкото в самостоятелните си работи.             
(TL;DR) Ф4 е полимеризация на захар, подправки и всичко, което сме сметнали за хубаво в някакъв момент. Пък ще видим дали наистина е хубаво по-нататък."

"Като рападжии една от най-важните теми за нас е колко сме яки всъщност. Извън това често наблягаме на осмиване на статуквото и на самите себе си, защото единственото по-смешно от това да се водиш по стадото, е да си мислиш, че си нещо повече, ако не го правиш."

Що се отнася до съвременната хип хоп сцена, според Александър "хората започват да се усещат, че има много почва, от която може да поникне и много хляб (да, според мен хлябът никне в тези среди, расте по дървета). Най-вълнуващо ми е когато някой от SoCalledCrew или Голям Юс има пръст в нова продукция и за тях бързам най-нетърпеливо. Въпреки това има още доста готини хора, които няма да споменавам поименно, защото ще стане твърде дълго."

През годината Сашо си обещава да се захване по-сериозно с нещата, които все отлага. Планират общо около 8 албума от всички около Ф4, но за момента нямат по-конкретен план. "Песни ще има със сигурност и със същата сигурност ще се стараем ние, всички около нас и хората, които ни слушат, да са здрави и добре."

Васил е бронзов медалист от Международната олимпиада по астрономия през 2017 и 2018 г., както и носител на сребро и бронз от Турнира на младите естествоизпитатели от 2017 и 2018 г. Явор дебютира на Международната олимпиада по астрономия в Шри Ланка през 2018 г., където печели бронзов медал.

Днес ги срещаме в блиц:

1.      Представи се в едно изречение:

Васил: Васил Николов, 10 клас, София, състезател по физика и астрономия.
Явор: Аз съм Явор Йорданов, деветокласник съм в НПМГ София и се състезавам основно по физика и астрономия.

2.      В момента се занимавам с...

В: Физика и астрономия.
Я: Подготвям се за Турнира на младите физици.

3.      Как те наричат приятелите?:

В: Васко.
Я: Явор, Явка.

4.      Последното международно състезание, на което участва

В: Жаутиковска олимпиада 2019.
Я: Международната олимпиада по астрономия, която се проведе през месец октомври в Шри Ланка.

5.      Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

В: Дано да са хубави задачите.
Я: Може и да не се изложа.

6.      А на деня след това?

В: Хубави си бяха.
Я: Изложил съм се.

7.      Кога би се отказал да решиш една задача?

В: Когато не ми е интересна.
Я: След като съм се опитвал да я реша теоретично на компютър вече около месец и учителите ми са ми казали поне няколко пъти да се откажа.

8.      На кого се възхищаваш?

В: На никого.
Я: Като цяло се възхищавам на учители, които успяват по оригинален и интересен начин да обяснят науката. Такива са например Наско Стаменов и Никола Каравасилев.

9.      Най-ценното, което състезанията ти дадоха?

В: Подсилиха интереса ми към природните науки.
Я: Те са стимул за мен да науча повече отколкото иначе бих и да тествам възможностите си. Освен това покрай тях обикалям България и света и се запознавам с много хора със сходни интереси.

10.  А пък ти взеха...?

В: Много време (доста добре прекарано).
Я: Голяма част от свободното ми време.

11.  Ако можеше да си избереш една-единствена суперсила, каква би била тя?

В: Телепортация.
Я: Да мога да пътувам навсякъде из времето и пространството. Само така бих могъл да имам реална представа за това какъв е всъщност света.

12.  Ако притежаваше машина на времето, напред или назад във времето би предпочел да пътуваш?

В: Напред.
Я: Напред. Това е по-неизвестната ни посока.

13.  Любим момент/ история от състезание?

В: Когато по случайност открих сайта iao2016.org (вече живее само в спомените ни).
Я: Едно от любимите ми състезания до момента е Есенното състезание по физика тази есен в Сандански. Ходихме на кино, разхождахме се в парка, гледахме звездите и ядохме чипс до 3-4 часа сутринта.

14.  Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

В: Изследваш неща, много по-големи от всичко, което си виждал, и никога няма да се доближиш до тях.
Я: Това е науката която изучава всичко свързано с космоса. Тя е едновременно физика, химия, биология, история и география на вселената.

15.  Защо астрономия?

В: Тя е част от физиката, в която не можеш да проведеш експеримент в пълния смисъл на думата, и това я прави много интересна.
Я: Откровено казано, няма конкретна причина. Просто ми се стори интересна и реших да пробвам.

16.  Опиши астрономията с три думи!

В: Неизчерпаема, обединяваща повечето науки.
Я: Готино, мислене, недоспиване.

17.  Защо и за кого тя е полезна?

В: Например без астрономия нямаше да има GPS. Полезна е на всички в модерната цивилизация.
Я: За всички. Тя ни помага да си обясним защо има сезони, защо Слънцето изгрява и залязва, защо годината е 365 дни и много други неща.

18.  Астрономите са готини, защото...

В: Са ненормални.
Я: Имат нестандартно мислене, сплотени са и не се възприемат взаимно като конкуренция, дори при суровите състезателни условия на подборния кръг за международната олимпиада.

19.  Най-великото изобретение, измисляно някога...

В: Транзистора.
Я: Книгата.

20.  Астрономия или астрофизика?

В: Астрофизика.
Я: Астрофизика.

21.  Плутон планета ли е?

В: Не.
Я: Почти.

22.  Любимо съзвездие?

В: Нямам.
Я: Орион.

23.  Вярваш ли в извънземни?

В: Да.
Я: Да.

24.  А в зодии? Коя зодия си?

В: Не.
Я: Не. Като съм се родил Слънцето е било в съзвездието Бик, колкото и да се опитват астролозите да ме убедят, че съм зодия Близнаци.

25.  Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

В: Като петно върху Земята.
Я: Това вероятно би било много интересна гледка. Всички видими слънчеви лъчи ще минават през земната атмосфера, която ще пропуска само по-червените от тях и цялата лунна повърхност ще има червеникав оттенък.

26.  Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

В: Изследване на тъмната енергия и материя.
Я: Астрономията ще става все по-важна наука. Пътуването в космоса ще се развива все повече и повече и в някакъв момент може да стане дори ежедневие за хората.

27.  Родното ти място?

В: София.
Я: София.

28.  Любимо занимание/хоби?

В: Планинарство.
Я: Четене.

29.  За какво мечтаеш?

В: -
Я: Да допринеса за развитието на науката и да подпомогна популяризирането и.

30.  Кой е отговорът на всички въпроси?

В: 42
Я: Отговорът е, че няма такъв отговор.

31.  В какво се крие красотата на науката?

В: В неразбраните явления.
Я: В това че всяко нещо в нея има някакъв смисъл и отражение в света около нас.

32.  Какъв си бил в предишния си живот?

В: Не съм имал предишен живот.
Я: Химик или пианист.

33.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

В: Нож.
Я: Още някой.

34.  Кокошката или яйцето?

В: Някаква бактерия.
Я: Яйцето.

35.  Театър или кино?

В: Кино.
Я: Театър.

36.  Планина или море?

В: Планина.
Я: Море.

37.  Изгрев или залез?

В: Изгрев.
Я: Залез.

38.  Какво ти предстои в следващите месеци?

В: IYPT.
Я: Олимпиади по физика, химия и астрономия, Турнир на младите физици, Пролетно състезание по физика, след малко повече време и Международен турнир на младите естествоизпитатели.

39.  Кого искаш да поздравиш?

В: Иван Попов, да продължава да е много мощен.
Я: Преподавателката ми по физика Жана Кюркчиева. Ако не беше тя, можеше и да се откажа от астрономията и въобще да не отида на подборния кръг за международната олимпиада. Също така искам да поздравя подготвялите ме за международната олимпиада по астрономия учители Ева Божурова, Даниела Иванова, Захари Дончев и Никола Каравасилев. Те практически са ме научили на по-голямата част от астрономията, която знам.

40.  Пожелай ни нещо!

В: Да продължавате да помагате на олимпийските отбори по природни науки.
Я: Все така успешно да популяризирате дейността на олимпийските ни отбори!

41.  Съвет към младите състезатели?

В: Да се отдадат на науката, която ги интересува.
Я: Не решавайте, че не можете да направите нещо. Така само увеличавате шанса да не успеете.

Христина е състезател от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Румъния през 2014 година.
Калина е участвала в Международната олимпиада по астрономия през 2016 година в България, където печели бронзов медал, и през 2018 година в Шри Ланка.

Днес ги срещаме в блиц:

1.      Представи се в едно изречение (име, курс/клас, университет, град, състезател по…)

Христина: Казвам се Христина Илиева, завършила средното си образование в ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ Бургас и бакалавър по физика в Durham University (UK). Състезавах се по 4 (ако правилно ги броя?) предмета в гимназията, но мисля, че астрофизиката заслужава споменаване най-много.
Калина: Калина, 11кл., МГ”Д-р Петър Берон”, Варна, астрономия.

2.      В момента се занимавам с ...

Х: Преподаване и програмиране. Имам доста да уча и в двете направления и смятам, че в наши дни и двете са много важни за хора, които искат академична кариера.
К: Решаване на задачи по математика и физика, подготовка по 2 езика за изпити.

3.      Как те наричат приятелите?

Х: Хрис.
К: Кали, Калина, сестра ми понякога ме нарича Кики. А други хора понякога ме наричат Калино.

4.      Последното международно състезание, на което участва

Х: Международната по Астрономия и Астрофизика (IOAA) в Румъния, 2014. Бях 11ти клас, ако някой се опита да го сметне. Нищо не взех там, но бях първия бургаски ученик на международна по астрономическа дисциплина.
К: Международна олимпиада по астрономия в Шри Ланка.

5.      Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

Х: „Снощи наистина трябваше да си легна 5 часа по-рано“
К: Май не си мисля много неща в деня на олимпиадата. Всичко си е нормално. Зависи по какво е олимпиадата, разбира се. Някои са по-важни от други.

6.      А на деня след това?

Х: Обикновено „Можеше и по-зле да е“.
К: Колко е забавно да съм с готини хора в друг град/държава. Общо взето се наслаждавам на хубавите и забавните моменти, защото знам, че никога нищо няма да е същото. Никога вече няма да съм на конкретно състезание, с конкретни хора и никога няма да почувствам същото или да решавам същите задачи.

7.      Кога би се отказал да решиш една задача?

Х: Когато ми „изяжда“ от времето да реша някоя друга задача, която ми е по-по силите и/или „струва“ повече точки. Но това е сега, докато бях състезател нямах такова мислене и имах ужасния навик да блъскам най-трудната задача тъпо и упорито, докато не ми хареса отговора.
К: Когато нямам нужните знания, за да я реша или съответно времето не ми стига.

8.      На кого се възхищаваш?

Х: Труден въпрос. Не съм срещнала или слушала за човек от реалния живот, който да задържи възхищението ми за твърде дълго. Рано или късно винаги ми става ясно, че това, което буди възхищение у хората, е дошло с цената на недостатък в характера на човека. Възхищението ми не разделя плодове на труда от личност и принципи. Не е най-оптимистичният възможен възглед, знам.
К: Тук сигурно се очаква да отговоря нещо умно, а именно някой учен или някой състезател, който има високи постижения в своята си научна област. Това може би е доста добър пример, за човек, на когото да се възхищавам, защото зад успехите се крият хиляди лишения, много време и т.н. Аз, разбира се, се възхищавам на тези хора, но се възхищавам много повече на хора, владеещи баланс между науката и личността; хора, които помагат на другите и мислят по-различно от обикновените; хора, които забелязват малките неща в живота и се опитват да направят някого друг щастлив, а не мислят само за своя успех и своето щастие. Възхищавам се на позитивни и успяващи в живота хора.

9.      Най-ценното, което състезанията ти дадоха?

Х: Да се науча да губя с достойнство, да се уча от грешките си, и да знам, че една битка война не прави. А, и че не е важно да си ходещ справочник, а да можеш да мислиш логично.
К: Приятелствата и аутистичните преживявания. Смея да твърдя, че това означава много за мен и ако не бяха състезанията нямаше да се развия по този начин като личност. Именно заради приятелствата в състезанията аз научих изключително много и зад гърба ми има прекрасни спомени, които може да избледнеят, но никога няма да бъдат забравени и винаги като се сещам за тях, ще съм с усмивка на уста.

10.  А пък ти взеха...?

Х: Безгрижието от ужким най-безгрижните години в живота. Разглеждайки нещата ретроспективно, не подхождах по най-здравословния начин към тях.
К: Други приятелства и нормален живот. Честно казано за второто въобще не съжалявам, защото ненормалният живот е нещо много по-вълнуващо и по-интересно.

11.  Ако можеше да си избереш една-единствена суперсила, каква би била тя?

Х: Безотказен самоконтрол.
К: Труден въпрос. Може би да не ми се налага да спя, но въпреки това мозъкът ми да пресъздава сънищата по всяко време. Така ще имам много време за полезни неща.

12.  Ако притежаваше машина на времето, напред или назад във времето би предпочел да пътуваш?

Х: Назад. Напред така или иначе отивам.
К: Назад, естествено. Доста неща бих променила, бих преживяла отново хубавите моменти, бих решавала повече задачи, бих променила отношението си към любимите си хора и всичко би било различно в настоящето - например личността ми, взаимоотношенията ми с другите и успехите ми.

13.  Любим момент/ история от състезание?

Х: Любимите ми моменти са прекалено много, че да избера един абсолютен фаворит. Не знам защо, но се сещам как по време на един национален кръг по астрономия Захари Дончев трябваше да дава дефиниция на радиус (на окръжност) на международен медалист. Доколкото помня, въпросът беше резултат на комбинация от недоразумение и закусване с вафла Хумор (което все пак успешно повдигна духа в момент, в който всички бяха притеснени), но беше и ярък пример как от астроном всичко можеш да очакваш.
К: Изключително много са ми любите моменти. Всички са свързани с други състезатели. Много забавни бяха така наречените “мамби” - това е когато направиш нещо гадно на приятел по време на лагер или състезание, но това нещо не причинява трайни щети. Любимите моменти са много и не мога да избера един единствен.

14.  Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

Х: Астрономията ни учи защо светят звездите, защо нощното небе е тъмно, как работи времето, колко е голяма и стара е Вселената и още колко ще остарее, какво представляват черните дупки и още куп неща, за които не се сещаме в ежедневието. За да станеш астроном, трябва да имаш само огромен запас от любопитство и желание да разбираш света, в който живееш.
К: Астрономията е нещо велико и безкрайно. Ще те научи как работи вселената и защо се случват доста интересни неща.

15.  Защо астрономия?

Х: Ако трябва да съм честна, при мен причината беше, че ми беше много по-лесна от другите природни науки. А това пък защо – до ден днешен не съм сигурна. Най-голяма страст съм имала към нея може би (дори не помня кога за първи път съм разглеждала енциклопедии за космоса)? Най-логична ми е била (с доброто количество математика в нея, няма как да няма още повече логика)? Била е достатъчно забутано и неприличащо на никое друго поле, че да ми се хареса на хипстърския тийнейджърски мозък? Никога няма да разбера.
К: Защото не е предмет в училище и астрономите са най-големите балъци (в хубавия смисъл, разбира се)!

16.  Опиши астрономията с три думи!

Х: Начин на мислене.
К: Величествена, задълбочаваща, вдъхновяваща.

17.  Защо и за кого тя е полезна?

Х: Краткият отговор – за всички, по един или друг начин, защото е изключително разнообразна. Като при всяка фундаментална наука, не е тривиално да се посочи ползата ѝ за отделни хора (питате „за кого“), но следствията ѝ и възможностите, които тя създава, са това, което ни прави толкова напреднала цивилизация. Без всичките сателити около Земята, всички сме съгласни, че комуникацията ни нямаше да е същата. Има много изобретения, предвидени да бъдат инструмент за астрономически изследвания, но са навлезли в живота на всички нас, защото са изключително практични.
К: За човечеството като цяло. Дава информация за мащабите. Щом наблюдаваме в космоса, виждаме в миналото.

18.  Астрономите са готини, защото…

Х: Следващия въпрос :D
К: Са астрономи. Това е напълно достатъчно. Всеки астроном би разбрал.

19.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

Х: Айряна, който казва нещо различно, е долен лъжец.
К: Не се сещам за нещо конкретно, освен баналния отговор-колелото.

20.  Астрономия или астрофизика?

Х: Астрофизика. Но всеки трябва да започне от някъде, затова астрономията също е важна.
К: Астрофизика.

21.  Плутон планета ли е?

Х: Наскоро прочетох статия, в която Земята и Луната бяха определени като „планетна двойка“, импликация, че Луната е планета. Не е напълно грешно, но не бих казала, че е и вярно. Истината е, че около дефиницията на думата „планета“ още има дебати. Отговорът ми: това е просто от въпрос на дефиниция, която няма да ни доведе до нищо съществено. Вместо да задаваме този въпрос и в следващите 20 години, можем например да се кефим, че вече можем да картографираме Плутон и Харон.
К: Не

22.  Любимо съзвездие?

Х: Водно конче
К: Касиопея, защото това беше първото съзвездие, което научих и винаги виждах в небето, за разлика от другите съзвездия.

23.  Вярваш ли в извънземни?

Х: Този въпрос можеше да е отговор на въпроса „Кой е най-досадният въпрос за един астрофизик?“. Не ми стига паметта да се сетя колко пъти са ме питали това хората, когато разберат с какво се занимавам и обикновено е сигнал да се изнижа от разговора директно. Но сериозно – Не е въпрос на вярване, а какво имаме като технология да открием и да докажем. Освен това, извънземни какво по-точно? Микроорганизми? Цивилизации?
К: Не мисля, че е до вяра или не. Зависи какво е виждането на хората за извънземни. Но моето със сигурност не е малки зелени човечета с големи глави и 3 пръста.

24.  А в зодии? Коя зодия си?

Х: Вярвам, че шарлатанията е по-стара и от науката, защото винаги ще има хора, които не обичат да се замислят, когато не разбират нещо. Много по-лесно да вярваш в нещо плоско и мистично, за да си отговориш на въпросите за живота. Откровено ми е тъжно за възрастни хора, които неиронично говорят за зодии в 21ви век. Няма нужда да си астроном за да разбираш що за глупости са това. В крайна сметка, ако за някой е толкова важно, според Космополитан например, бих била скорпион. А ако се опитваме да спазвам някаква дефиниция на зодия (т.е. в кое съзвездие е било слънцето като съм се раждала) – дева.
К: Както един друг състезател казва: ”Аз не съм зодия, аз съм човек!”

25.  Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

Х: Слънчево затъмнение на Земята, гледано от Луната би било готино – да гледаш как сянката на Луната минава по повърхността на Земята. 
Слънчево затъмнение на Луната от Луната – ако не се случи Тихия океан да сочи към Луната, ще е още по-красиво – очертанията на континентите ще светят.
К: По-продължително и малко по-грозно. Честно казано не съм наблюдавала слънчево затъмнение, гледано откъдето и да е, но знам, че понякога може да е изключително красиво заради появата на слънчевата корона.

26.  Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

Х: Астрономията ще се автоматизира все повече и всичко ще стане въпрос на това колко големи са ни най-големите телескопи. В този ред на мисли, по-скоро очаквам с нетърпение изобретения, не открития.
К: Доста неща все още не са открити. Очаквам тези, за които бих допринесла аз или някой мой познат.

27.  Родното ти място?

Х: Бургас. Отворена покана за всеки, който иска да се пие с мен мента на пейка в някоя лятна нощ в бургаската морска, hmu
К: Най-добрият град за живеене в България - Варна.

28.  Любимо занимание/хоби?

Х: Танци. Плашещо бързо измести старото ми хоби, рисуването (а то така ми липсва... но всеки си има периоди на различна креативност, предполагам)
К: Преди рисувах, но в последствие спрях, въпреки че много ми харесва. Иначе обичайните неща за човек. Ако имаше наблизо планина, хобито ми със сигурност щеше да е планинарство.

29.  За какво мечтаеш?

Х: Точно в момента си мечтая за вита баничка със спанак.
К: За един пълноценен и щастлив живот. Мечтая и за други, по-малки неща всеки ден. Но няма ден, в който да не се отделя от света и да започна да си мечтая моите си неща.

30.  Кой е отговорът на всички въпроси?

Х: *няма да го направя*
*няма да го кажа*
*Христина, НЕ*

42. :D

К: 42

31.  В какво се крие красотата на науката?

Х: В това, че на нея не ѝ пука кой я мисли за красива. Или вярна. Тя борави с доказуеми факти и просто Е.
К: Красотата се крие в тайните, които все още не са открити.

32.  Какъв си бил в предишния си живот?

Х: Като бях много малка, едната ми баба ме заведе на врачка. Според врачката съм била принцеса. Според мен е твърде вероятно да съм била сврака.
К: Няма откъде да знам, че съществува нещо като предишен живот.

33.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

Х: Добре напълнена електронна книга на слънчеви батерии. Набелязала съм си литература за сигурно сумарно 20 години чисто време само четене, и все се жалвам, че нямам време да чета.
К: Човек, когото да изям. Другият вариант е високо технологична лодка, с която да се върна, но май първият отговор е по-рационален.

34.  Кокошката или яйцето?

Х: Яйцето. И ако въпросът е кое е дошло първо (много преди кокошките да евюлюират като вид някакви твари са се люпели, вместо да се раждат), и ако въпросът е кое е по-вкусно.
К: Повече обичам да ям пиле, а не яйца, въпреки че яйцата са по-полезни.

35.  Театър или кино?

Х: Зависи. Театърът е по-важен за актьорството според мен и един страхотен театрален спектакъл буди у мен много по-силно уважение от безупречен филм. Но неоспоримо консумирам повече кино. Киното за мен е по-скоро развлечение.
К: Не гледам често подобни неща. И двете си имат предимства и недостатъци. Особено днешните филми и постановки са несравними с тези от преди 30 години.

36.  Планина или море?

Х: Море. Корените ми са котви.
К: И двете ми въздействат по уникален и велик начин.  Обожавам и двете и не бих могла да избера. Лятото ходя на планина, а зимата често се разхождам по брега. Много ми харесват и двете и винаги бих се съгласила да посетя което и да е от двете, ако няма много хора там.

37.  Изгрев или залез?

Х: Изгрев.
К: Залез, защото вечерта е нещо по-вълнуващо и лично от деня. Иначе доста често наблюдавам изгреви, особено на многото лагери през лятото.

38.  Какво ти предстои в следващите месеци?

Х: Да се науча как да преподавам на деца под 14 години. Разглеждам го като приключение и критична част от развитието си като учен. Няма голям смисъл да правиш открития, ако не можеш да ги обясниш разбираемо на света после.
К: Олимпиади, състезания, подготовка за изпити по езици и много хубави моменти с приятели, надявам се.

39.  Кого искаш да поздравиш?

Х: Wut. Не съм попаднала някак в рубрика на ТянковТВ, нали?
К: Хората, с които напоследък не си комуникирам много и разбира се, хората, които знаят, че са важна част от живота ми. Абе, непознати съинтервюиран, поздравявам и теб!

40.  Пожелай ни нещо!

Х: Достигайте до повече ученици и продължавайте да се развивате в същия дух! Но моля, не се поддавайте на изкушението да пишете статии за кликове.
К: Живи, здрави, прави и корави! Продължавайте си напред с всичко, с което се захванете и дори да се провали, не се отказвайте! Надявам се да не сте се отчаяли от дългите ми отговори, но бях посъветвана да отговарям по този начин.

41.  Съвет към младите състезатели?

Х: Пазете се. Грижете се за здравето си – това ЩЕ ви направи по-добри и в науката (да, Пешо, ако ходиш на фитнес за тонус, няма да станеш батка и няма да станеш по-тъп). Вслушвайте се в инстинктите си. Много внимавайте на кого за какво се доверявате (уви, да, и по състезания и по школи също). Не си трайте, ако на вас или на някой около вас му се случва нещо нередно.
НЕ разчитайте само на учителите и ръководителите си, за да ви подготвят, това е най-голямата грешка, която можете да допуснете, ако гоните медали. Реалността е такава, че няма да ви стигат часовете подготовка само по школи, а понякога неминуемо ще ви се преподават и грешни неща. Учителите ви са хора и допускат грешки.
А ако някой ден наистина решите да се занимавате с наука и действително да допринасяте за развитието ѝ (ама не мерилото да е леля Мария от осми вход да ви казва, че сте велик, защото по телевизора са ви пуснали и са казали, че сте учен или да е да сте писани 690ти автор в статия със 700 автора), бъдете готови да имате непоклатимо постоянство и самодисциплина и да направите някои жертви - най-вече се подгответе психически да работите в чужбина. Не защото в България не може, а защото в науката е нещо глобално и в нея се пътува за обмяна на опит и за повишаване на квалификация. Това е напълно нормално и си струва нервите.

К: Живейте живота си умерено и правете така, че след време като погледнете в миналото, да се чувствате удовлетворени от всичко, което ви се е случило - състезания, преживявания и хора. Опитвайте се да вниквате в науката, а не само да решавате задачи, защото това не води до траен успех и удовлетворение. Опитвайте да не се лишавате много от човешки неща и преживявания в името на състезанията!

И двамата дебютират като състезатели в
Международния турнир на младите физици в Пекин през 2018 г.
Йордан се занимава с роботика, а на Нина й предстои кандидатстване в университет.

Днес ги срещаме в блиц:

1.    Представи се в едно изречение

Йордан: Здравейте, аз съм Йордан Цветков, на 17 години съм и уча в МГ „Академик Кирил Попов“ (гр. Пловдив).
Нина: Казвам се Нина, когато не знам как да отговоря на съобщение пращам кактус и никога не съм знаела как да се представя в едно изречение. *кактус*

2.    В момента се занимавам с ...

Й: Роботика. Разработвам четирикрак учебен робот, който да е лесен за сглобяване и ползване. Надявам се евентуално да може да се използва в училище в часовете по информатика и физика (в програмирането на такава машина има и страшно много физика все пак...).
Н: Подготовка за ТМФ, пролетното и олимпиадата по физика, както и с активна почивка след кандидатстването.

3.    Как те наричат приятелите?

Й: Дани и Данчо, но най-вече Йорда.
Н: Нинóнина.

4.    Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

Й: Състезанията главно ме научиха на труд, постоянство и упоритост – най-важните качества, които един човек трябва да притежава, за да успее.
Н: Прекрасни приятелства и познанства <3

5.    Последното международно състезание, на което участва

Й: Международния турнир на младите физици, който се проведе на 20-27 юли 2018 г. в Пекин.
Н: IYPT 2018

6.    Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

Й: „Язък, пак забравих да си взема четка за зъби...“
Н: „Закъснявам адски много.“

7.    Кога би се отказал да решиш една задача?

Й: Когато тази задача ми взима от времето за по-важни дейности.
Н: Когато знам как се решава и не ми се занимава да напиша решението, тоест когато задачата ми е скучна. И след това се оказва, че всъщност не знам как да я реша...

8.    Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

Й: Първо исках да стана разрушител на сгради, после тунинг-майстор, след това исках да стана политик.
Н: Най-ранният отговор на този въпрос, който помня, е обичайното „космонавт“, но в детското ми съзнание това е било еквивалент на човек, който изучава неизвестното, и именно това е желанието ми и до днес.

9.    А сега как отговаряш?

Й: Човек, занимаващ се с роботиката ... Роботик?
Н: Човек, който изучава неизвестното.

10.  Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

Й: Не ми се е налагало да правя компромиси, поне засега.
Н: Може би хобитата ми – отказала съм се от това да съм добра в доста неща, за да мога да отделям време за физиката.

11.  Любим момент/ история от състезание?

Й: Цялото преживяване от едно състезание е вълнуващо и не мога да посоча конкретен момент.
Н: Трудно ми е да ги класирам, но ето един от Китай, за да е тематично – след като цял ден бяхме ходили из Пекин, на 40 градуса и ужасен задух, най-сетне допълзяхме до двора пред общежитията ни. А в двора има фонтан – от онези големите, с ясни означения да не ги доближаваш. Беше като във филм – аз и двама от съотборниците ми спряхме пред него, спогледахме се и тичайки влязохме във фонтана. След известно време щастие дойде един от полицаите, леко ужасен, леко пребледнял, и ни изкара от там, а след като минахме мокри през цялото фоайе му се наложи и да почисти. Беше мил човек, можеше да ни изгонят от там..

12.  Аз съм малко дете. Обясни ми какво е физиката с изречение-две!

Й: Физиката обяснява защо, как и колко движещите неща се движат, парещите неща парят и нещата с електричество те разтреперват, като ги пипнеш.
Н: Кое е най-голямото нещо, което можеш да си представиш? А най-малкото? Физиката изучава и двете и всичко между тях, и ако искаш да знаеш нещо за света около себе си, физиката може да ти отговори. И е супер забавна.

13.  Три думи, с които би описал физиката?

Й: Пълна с изненади.
Н: Красива, фундаментална, комплексна.

14.  Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)

Й: Това е физиката на движещите се тела, защото тя е най близка до главния ми интерес – роботиката.
Н: Всъщност въпросите „кога?“ и „как?“ са доста добър пример за такава нишка – винаги водещото за мен е било любопитството. От много отдавна и напълно естествено.

15.  С кой известен учен би искал да срещнеш?

Й: Много бих искал да се срещна с екипа на Boston Dynamics, защото те имат невероятен принос към развитието на любимата ми област.
Н: Бих се срещнала с Лайбниц, за да го гушна – не е заслужавал отношението на Нютон. Всъщност, може би бих се срещнала с Нютон, за да го ударя – никой не е заслужавал да го търпи.

16.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

Й: Интегралните схеми. Без тях не бихме могли да четем това интервю.
Н: Тиксото.

17.  Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

Й: Бих създал програмируема материя – вещество, което да можем прецизно с компютър да дефинираме каква твърдост, обем, здравина, еластичност да има, и да можем да променяме свойствата му в движение.
Н: Телепортация. Така няма да закъснявам за всичко.

18.  Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?

Й: Не мога да посоча конкретна задача, но като тип полу-експерименталните задачи като тези от Турнира на младите физици са винаги много по-трудни от тези от теоретичните олимпиади – затова за първите имаме 4 месеца да ги решим, а за вторите – 4 часа.
Н: *real talk* Да не си мисля, че не съм добра във физиката. Иначе има една задача за параболично огледало, която не мога да реша вече няколко месеца.

19.  Любимият ти научен виц?

Й: Ом, Шрьодингер и Хайзенберг пътуват с кола. Полицай ги спира за превишена скорост и ги пита:
- Знаете ли колко бързо се движехте?
- Не, но вече знам точно къде се намирам.  – отговаря Хайзенберг.
- Карахте със 90 в оживен град. – отвръща полицаят. Хайзенберг скача като ужилен и казва:
- Супер, вече не знам къде се намирам!
Полицаят смята, че има нещо гнило в тази работа и отваря багажника. След като вижда какво има вътре, пита
- Защо имате мъртва котка в багажника?
- Да, тя ВЕЧЕ е мъртва. Благодаря, гадняр! - крещи Шрьодингер.
Полицая решава да ги арестува. Само Ом се съпротивлява.

Н: Ежедневието ми е любимият научен виц – близките ми приятели от класа са химик и биоложка и по някакъв начин постоянно успяваме да спорим за това коя е най-висшата наука. А всички знаем, че всъщност е философията.

20.  Има ли нещо, което физиката не може да обясни?

Й: Защо винаги кабелите на слушалките се оплитат след поне час ползване.
Н: Харесва ми да вярвам, че има.

21.  Теоретична или експериментална физика?

Й: Не може да се обясни научно явление, ако първо не се наблюдава, затова експериментална физика.
Н: Теоретична. Въпреки че експерименталната също е доста забавна. Честно, нямам отговор. *кактус*

22.  Кое според теб е най-интересното приложение на физиката?

Й:  В действителност много от законите за разпределение на частииците от външни фактори в термодинамиката (като например Болцмановото разпределение) могат да се приложат в икономиката, като тя даже има и цял неофициален дял, който се занимава с прилагането на различни закони от физиката.
Н: Ускорителите на частици. (Това приложение ли е..? Броим го за приложение.)

23.  Любимо занимание/хоби?

Й: Обичам да взимам неизползвани пластмасови части и електронни компоненти и от тях да правя роботи, самолети и подобни неща.
Н: Може би тенисът.

24.  За какво мечтаеш?

Й: В момента – някое от по-големите училища да проявят интерес в моята разработка за учебен робот.
Н: Да допринеса към това, човечеството да знае малко повече за Вселената.

25.  Ако можеше да избираш, къде би се родил?

Й: В България. Не мога да преценя как живота в друга страна би ме променил, но се предпочитам в тази ми версия.
Н: *името на най-добрата за раждане софийска болница*

26.  А кога?

Й: В настоящето. В момента науката като цяло се развива с изключително голяма скорост и искам за съм част от това развитие.
Н: Честно казано не бих променила това.

27.  Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

Й: Телепортер, настроен да ме върне в Пловдив.
Н: Умният отговор е наръчник за строене на сал, но май просто бих си взела огромна книга, сала ще го измисля.

28.  Песента, която описва настроението ти в момента?

Й: ФСБ – Няма как.
Н: “Journey to Arcadia” на Avantasia.

29.  Кой е отговорът на всички въпроси?

Й: Ще го видя в Google.
Н: 42

30.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

Й: Си губя времето с екзистенциални въпроси.
Н: ...мисля? Или поне се опитвам.

31.  Кокошката или яйцето?

Й: Динозаврите.
Н: Доколкото знам яйцето.

32.  Последната книга, която прочете?

Й: „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли.
Н: “The Name of the Wind” на Patrick Rothfuss

33.  За какво никога не ти остава време?

Й: За дребните работи като например да изхвърля боклука, да си подредя стаята и подобни дейности.
Н: За нищо никога не ми остава време.

34.  Любим предмет в училище/университета?

Й: Физиката е на първо място, но харесвах изобразителното изкуство почти толкова, колкото нея.
Н: Математика.

35.  Благородно завиждам на....

Й: Хората, които намират време да участват в състезания в повече от една област.
Н: Русата физичка, тя си знае.

36.  Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

Й: За съжаление не.
Н: Не...

37.  Судоку или кръстословица?

Й: По-скоро кръстословица.
Н: Судоку.

38.  Проза или поезия?

Й: Проза.
Н: Проза, вдъхновена от поезия.

39.  Театър или кино?

Й: Театър.
Н: Кино.

40.  Планина или море?

Й: Планина.
Н: Планина с вирове, където може да се плува.

41.  Какво ти предстои до края на академичната година?

Й: Предвиждам първо да участвам в предстоящите състезания по роботика и след това ще продължа с физиката.
Н: Последните състезания по физика и малко матури. Надявам се и други забавни неща.

42.  Кого искаш да поздравиш?

Й: Бих искал да поздравя доц. д-р Гинка Екнер, Георги Иванов и учителката ми по физика Боряна Генева които ми помогнаха изключително много в подготовката за Турнира.
Н: Вальо, защото е забавен и като цяло окей. И мама.

43.  Съвет към младите състезатели?

Й: Независимо от това колко трудно е, дерзайте!
Н: Правете това, което обичате искрено, и не бъдете мързеливи.

И двамата са състезатели по информатика. Александър Гьорев е носител на почетна грамота от Международната олимпиада по информатика от 2009 година, а Станислав Николов е участник в Младежката балканска олимпиада по информатика от 2016 година.

 
Днес ги срещаме в блиц:

1. Представи се в едно изречение!

Александър: Казвам се Александър, на 25 г., роден в София, израснал в Пловдив, завършил в Германия, работещ в САЩ.
Станислав: Няма пък!

2. В момента се занимавам с ...

А: … разработване на софтуер за hedge fund в Ню Йорк.
С: Информатика, математика, лингвистика, физика... абе всичко.

3. Как те наричат приятелите?

А: Сашо, Сáка, Алекс.
С: Джо, I guess е по-кратко и запомнящо се от Станислав.

4. Най-ценното, което състезанията ми дадоха...

А: … многобройни приятелства и възможности за развитие.
С: Нови приятели, перспектива какво могат другите на моята възраст, купони.

5. Но ми взеха...

А: … много здравословен сън. По редица причини - от безсъници, заради трудна задача, която не можеш да оставиш, докато не си решил, през събуждане в 3 сутринта, за онлайн състезание (TopCoder), до среднощни LAN партита по време на състезания и лагер-школи.
С: Невежеството и спокойствието, че мога да си седя на задника по цял ден и да очаквам добри резултати... също и здравето на черния дроб.

6. Последното международно състезание, на което участва?

А: Присъствено - ACM ICPC Northwestern Europe Regional Contest 2014 (NWERC) в Линшопинг, Швеция, онлайн - мисля, че беше един Facebook Hacker Cup около 2014 г.
С: CodeIT финалите, които бяха в София.

7. Какво отговаряше, когато те питаха "Когато порасна, искам да стана..."?

А: Най-ранният ми спомен е, че исках да стана космонавт.
С: Ми не помня, ама сигурно нещо тъпо като "работник във фабрика за шоколад".

8. А сега как отговаряш?

А: Професионален музикант.
С: Учен, откривател.

9. Любима история от състезание?

А: Ах, труден въпрос… толкова много са! В по-ранните години, когато не всички хотели имаха WiFi си спомням как обикаляхме различни части на хотела, търсейки свободни WiFi мрежи (или такива с не толкова сигурна защита), връзвахме един компютър към намерената мрежа, носихме си и рутери, които да предават интернет на останалите и си правихме нощни LAN партита по стаите и коридорите.
С: Не мисля, че която и да е от любимите ми е за разказване пред толкова широка публика :D

10. Най-досадният въпрос за един информатик?

А: “Ще може ли да ми преинсталираш Windows-а?”
С: "Ще ми оправиш ли принтера/телефона/facebook-а?" или "Може ли да хакнеш ${ИМЕ}?". Запомнете, хора, ние не сме tech support.

11. Три думи, с които би описал информатиката?

А: Предизвикателна, възнаграждаваща, интересна.
С: Мърдаща шарена математика

12. Три думи, с които ТЯ, ако можеше, би те описала?

А: “Имаше повече потенциал”.
С: Off-by-one errors

13. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (кога и как?)

А: В началото (~5. клас) беше малко битка между състезанията по информатика срещу тези по математика, тъй като по това време вече имах някаква зародена любов към математиката от 2-3 години. Нещата, които наклониха везните в полза на информатиката, може би са колко интерактивно и бързо получаваш обратна връзка за това как се справяш. Също така те оценяват компютри, а не хора (математици), което малко или много елиминира каквато и да било субективност.
С: Като малък много обичах да играя компютърни игри, въпреки че никога не се бях замислял как и от къде идват. Просто се пръкваха. Често рисувах мои си измислени игри или се опитвах да разбера как работят механиките на някоя само по screenshot-ове в интернет. Един ден приятел на нашите ми показа html и как да си правя прости web странички. Предполагам може да се каже това е първото ми сблъскване с "код", дори и да не се води програмиране. Когато майка ми видя, че програмирането ми е интересно, тя ме записа в академията на телерик и останалото е история.

14. Най-великото изобретение, което българинът е дал на света?

А: Киселото мляко (fun fact - Стамен Григоров ми се пада прапрадядо).
С: Баницата

15. А ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

А: Хм, устройство, което разчита и записва сънищата ти би било готино. Винаги, когато се събудя, си спомням, че съм сънувал нещо, но не и какво точно.
С: Лек за смъртта

16. Как протича/ше една подготовка за състезание?

А: Ние се занимавахме с решаване на задачи общо взето целогодишно. Обсъждахме в междучасия със съученици, участвахме в онлайн състезанията (TopCoder, USACO и др). Също така обикновено пишехме молба до директора за освобождаване от часове през седмицата преди състезание и се събирахме в някоя компютърна зала и решавахме и обсъждахме задачи по цял ден (Е! Разпускахме и с някои компютърни игри между различните задачи). Също така последните години ходих за седмица преди състезание в шуменската школа “А и Б”. Много мотивиращо ми действаше фактът, че бях заобиколен от други състезатели.
С: Нищо не се променя преди или след състезания, опитвам се да поддържам постоянно високо ниво.

17. Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

А: Целият напредък в сферата на изкуствения интелект и доста заинтригуващ. Ако успееш да достигнеш такова ниво, че да накараш компютри да започнат да се самообучават и правят експерименти и открития, с висока научна стойност, тогава смятам, че скоростта, с която ще започнат да се разрешават големи проблеми като например тези в здравния сектор ще започне да нараства с експоненциална скорост.
С: Или ще са невероятните алгоритми на google, способни да разберат, сортират и индексират цялото човешко знание и да ни го поднесат при нужда за секунди, или nothotdog - приложението, което казва дали има хотдог на дадена снимка.

18. Какво мобилно приложение му липсва на съвременния свят?

А: Светът има достатъчно мобилни приложения както си е.
С: Ако знаех, щяхте да слушате това интервю по новините... от личната ми яхта.

19. Живот и здраве, къде си се представяш след 5 години?

А: На някой плаж в Тайланд.
С: Твърде дълъг период от време, за да мога да отговоря, твърде къс, за да приемете за сериозно това че не знам. За сега ще кажа просто Европа.

20. А след 50?

А: В къща на Балкана.
С: На Луната или Марс (дори не се шегувам)

21. Къде може да те срещне най-често човек?

А: Чисто статистически погледнато или на работа или в леглото ми. Свободното си време прекарвам най-вече в дейности свързани със спорт (волейбол, йога, фитнес) или музика (свирене, ходене по концерти).
С: СМГ или градинките наоколо :D

22. Как протича едно твое ежедневие?

А: Обикновено се събуждам в 6:30, правя си сутрешната рутина (оправям си леглото, пия една бутилка вода, преговарям си малко немския речник, и още 2-3 неща), отивам на фитнес или йога за 1-1.5 ч., после на работа през деня, някои дни след работа свиря музика с колеги или играя волейбол, прибирам се, готвя си вечеря и обяд за следващия ден и времето до лягане е свободно за каквото дойде.
С: 1/3 преминава в сън, 1/3 в училище, останалото варира от ден на ден. Опитвам се сутрин да програмирам и да ходя на фитнес, а вечер да чета или уча нещо друго, но точно в момента програмата ми е в основен ремонт, така че няма да давам повече детайли.

23. Ако можеше да измислиш нова величина, за какво би била тя?

А: Величина за колко оптимално живееш живота си.
С: Мързеливост. Мисля, че ще е много полезна на хората да се подобрят (визирам себе си в случая) в това отношение.

24. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

А: Ако трябва да е предмет, може би пиано, ако не - добър приятел.
С: Самолет

25. Номинация и награда за най-добър учител отива при...

А: Дочка Панайотова и Лилия Иванова - първите ми учители по информатика в 5. клас. Без тях нищо, което последва нямаше да е възможно.
С: Някой не толкова добър, защото всички учители, които познавам би трябвало да са получили вече такива.

26. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

А: ... е мое задължение да помагам на хората около мен, които имат нужда.
С: ...Мисля? wtf, какво мога да кажа :D

27. Любимо занимание/хоби?

А: Да свиря музика или да играя волейбол… все още не мога да реша кое ми харесва повече.
С: Пътуване, особено с колело или влак. Ако youtube се брои за хоби, определено него практикувам най-много.

28. Песента, която описва настроението ти в момента?

А: Tom Misch - It Runs Through Me
С: Milkshake... редакция: отварям интервюто 4 часа по-късно и сега си мисля за viva la vida

29. Последната книга, която прочете?

А: Умберто Еко - “Номер нула”.
С: 1984

30. За какво никога не ти остава време?

А: Трудно съчетавам всичките всекидневни задължения с развлечения без да жертвам времето за здравословен сън.
С: Абсолютно всичко. Дори и календарът да ми е празен, все не мога да сместя нищо като хората...

31. Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

А: Човек трябва коренно да погледне в себе си и да отдели време се опознае. Да се замисли как различните външни фактори му се отразяват, и да елиминира негативните влияния във всекидневието си. Струва ми се, че голяма част от хората прекарват ежедневието си на автопилот без да отделят време, когато се спираш и оценяваш до къде си стигнал, защо правиш това което правиш и какво може да промениш към по-добро.
С: От биологична гледна точка, допамин.

32. Благородно завиждам на....

А: … реализиралите се професионални музиканти.
С: Всички успешни състезатели и учени.

33. Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?

А: Много пътувания, концерти и живот и здраве сватба (не моя).
С: Парти за посрещане на следващата.

34. Поздрави събеседника си!

А: Продължавай в същия дух и прави това, което те вълнува.
С: Честит рожден ден!

35. Пожелай ни нещо!

А: Скоро да се разраснете достатъчно, че да правите и международни срещи извън България.
С: ъъъъм, повече олимпийци?! Не съм сигурен как се пожелават неща на организации.

36. Съвет към младите състезатели?

А: Да не се страхуват да се запознават със състезатели от други градове и възрастови групи. Приятелствата създадени по време на състезания и школи траят надълго и надалече. Също така, ако има нещо, което искаш да постигнеш - започни от днес и си поставяй малки цели, които да те направляват. Чистият психичен ефект на това да зачеркнеш нещо завършено от TO DO листа си е адският мотиватор (пристрастяващо е веднъж, като започнеш).
С: Не се отказвайте, дори и да изглежда трудно или да нямате успехи. Най-вероятно няма да стане по-лесно така или иначе xD. Важно е да имате ясна представа какво ще правите с живота си, какво ще постигнете и как състезаването ви приближава към това.

Стефан е носител на сребърен и бронзов медал от Международната олимпиада по информатика през 2008 и 2009 г.
Добрин е сребърен и бронзов медалист от Балканската олимпиада по информатика през 2016 г., Европейската младежка олимпиада - EJOI от 2017 г., както и от Romanian Masters of Informatics от 2018 г. 

Днес ги срещаме в блиц: 

1.       Представи се в едно изречение!
   
   Стефан: Стефан Аврамов, бивш състезател по информатика.
   Добрин: Моето име е Добрин Башев и съм ученик от X клас в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ – гр. Габрово.

2.    В момента се занимавам с…
   
   С: Програмирам на работа, имам разни и други хобита извън нея.
   Д: Състезателна информатика.

3.    Как те наричат приятелите?
   
   С: Стефчо, Стеф, Аврамов
   Д: Използват всякакви вариации на името ми, но най-често Доби.

4.    Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
   
   С: Приятели, интересна работа все още и някаква добра долна граница за най-лошото в неизвестното бъдеще.
   Д: Възможността да се запозная с много хора със сходни интереси, всеки от които има нещо оригинално и неповторимо в себе си.

5.    Но ми взеха…
   
   С: Не чувствам да са ми взели нещо, тогава исках това да правя, така си почивах и ми беше забавно, не съм жертвал нещо. По-късно разбрах за социалните контакти, но тогава не знаех, че съществува такова нещо, никой не ми каза.
   Д: Значително количество свободно време, което така или иначе нямах представа какво ще правя.

6.    Последното международно състезание, на което участва?
   
   С: Студентската по информатика в Букурещ сякаш? Но не помня кога беше, отдавна.
   Д: Romanian Master of Informatics, което се проведе от 10 до 13 октомври 2018 г. в Букурещ.

7.    Какво отговаряше, когато те питаха „Когато порасна, искам да стана…“?
   
   С: Динозавър, пилот, художник, имаше градация.
   Д: Зъболекар, адвокат, хидроинженер.

8.    А сега как отговаряш?
   
   С: Пенсионер. Шегувам се – рокзвезда ;)
   Д: Искам да се занимавам в областта на компютърните науки. Времето ще покаже какво точно.

9.    Любимата история от състезание?
   
   С: На една школа своеволно отидохме да гледаме на кино The Dark Knight, навръщане учителите ни издебнаха от храстите, накараха ни се и ни прокудиха към вкъщи веднага. Все още не съм напълно сигурен каква беше логиката, може би защото се прибрахме късно и сме си рискували живота, не знам. Но ако е за конкретно състезание точно… класирах се за националния отбор за 10 точки, от над 1000 максимум. На момчето след мен му беше доста тъпо.
   
   Д: Бяхме на национална олимпиада по информатика в Хасково. Цялата габровска група отиде на награждаването (или както е прието да се нарича - сватбата). Спонсорите от „Дерони“ бяха подготвили по една торба с лютеница за ръководителите на победителите. След края на церемонията аз събрах смелост да помоля за една от останалите торби. На традиционната обща снимка с наградите всеки държеше по нещо от торбата. На път за общежитието се отбихме в хипермаркет като оставихме торбата с лютеница за съхранение на гишето за информация. Заедно с Цвета Тодорова няколко пъти обиколихме целия магазин, когато съобщиха, че магазинът затваря. Всички се запътиха към касите и се образуваха огромни опашки на касите. Докато чакахме да бъдем обслужени, чухме следното съобщение: „Моля госпожица Цвета Тодорова и господин Добрин Башев да се явят на информация“. Последва второ съобщение, което призоваваше групата от Габрово да се яви на информация, а аз бях достатъчно несъобразителен да успокоя Цвета с думите: „Спокойно, никой тук не знае че сме от Габрово“. Когато всичко приключи, срещнахме погледа на ръководителя ни Тоня Ноева, чието лице беше придобило цвета на лютеницата заради нашето огромно закъснение.

10.   Най-досадният въпрос за един информатик?
    
    С: „Най-досадният въпрос за един информатик?“ ;) … предполагам „Имаш ли си приятелка?“.
    Д: Как доказваш, че това е вярно?

11.   Три думи, с които би описал информатиката?
    
    С: По-интересна математика.
    Д: Иновативна, вълнуваща, оригинална.

12.   Три думи, с която ТЯ, ако можеше, би те описала?
    
    С: Талант, макар пропилян.
    Д: Решителен, креативен, инициативен.

13.   Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна?
    
    С: Стартът беше завист към съученик и неговите успехи, но беше благородна. Реших и аз да се пробвам и се развих без да му преча. Оказа се, че ми се отдава, хареса ми колко разнообразни проблеми и по колко различни начини се решаваха и как можех често сам да ги измислям без да чета чужди теории.
    Д: О, не беше просто една нишка, а много и то памучни. Говоря за тениската с телеришка нинджа, която носеше г-жа Галя Неделчева, когато в пети клас търсеше желаещи за школа по информатика.

14.   Най-великото изобретение, което българинът е дал на света?
    
    С: Нямам силно мнение, но кирилицата предполагам?
    Д: Прототип на съвременния компютър.

15.   А ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
    
    С: Нещо по-достъпно и безопасно за персонално хвърчене насам-натам, примерно.
    Д: Квантов компютър.

16.   Как протича/ше една подготовка за състезание?
    
    С: Нямах специална подготовка, често заспивах с проблем, понякога математически ;) Понякога сутрин се събуждах с решение и го пробвах през деня.  Просто имах период в началото, в който нонстоп някаква задача не ми даваше мира и се чудех как се решава. Нямах нещо специално за преди състезание.
    Д: Решаване на задачи. После идва най-трудната част – да си приготвя багажа.

17.   Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?
    
    С: Al може би? Ще помогне да се разберем и ние самите повече, дали за добро или лошо, ще разберат внуците ни.
    Д: Изкуствен интелект.

18.   Какво мобилно приложение му липсва на съвременния свят?
    
    С: Не се сещам, всичко мобилни приложения си има сякаш, дори в излишък. Може би такова, което да те ограничава колко време си гледаш телефона, но не мисля, че някой че го ползва, а и предполагам има вече.
    Д: Честно казано, не се сещам за някакво важно мобилно приложение, което още да не е създадено.

19.   Живот и здраве, къде си се представяш след 5 години?
    
    С: На някоя сцена под земята.
    Д: В университет, силно се надявам някой престижен.

20.   А след 50?
    
    С: Просто под земята ;)
    Д: Радвам се, че нямам никаква представа за това. Иначе защо ми е да живея, ако знаех как ще се развие животът ми.

21.   Къде може да те срещне най-често човек?
    
    С: Да си карам колелото из парковете или да чета някоя книга пак там.
    Д: В училище. Някаква тайнствена сила ме държи в него часове наред след последния звънец.

22.   Как протича едно твое ежедневие?
    
    С: Работа, след това различно, или карам колело, или свиря, или ходя на суинг, или всичко, или нещо друго.
    Д: След като стана от сън имам около час (понякога повече) за разни дейности, които изискват максимална концентрация. След закуска отивам на училище, а след училище се предполага, че пиша домашни. В свободното си време се старая да присъстват различни занимания и като цяло го използвам доста ефективно, макар че винаги може и по-добре.

23.   Ако можеше да измислиш нова величина, за какво би била тя?
    
    С: За стойност на съществуване.
    Д: Вероятно нещо свързано с поведението на елементарните частици.

24.   Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?
    
    С: Акустична китара.
    Д: Слънцезащитен крем.

25.   Номинация и награда за най-добър учител отива при…
    
    С: Стоян Капралов, макар че ми е преподавал може би 5-6 часа максимум, за съжаление.
    Д: Изпитвам огромна благодарност към всички свои учители, които са ме научили на нещо ново или са породили у мен интерес към даден предмет. Учителят, който е оказал най-голямо влияние върху мен, е Младен Манев. Той не пестеше усилия да помага на своите ученици, учеше ни на дисциплина и отговорност, беше мъдър, проницателен и винаги ни зареждаше с позитивното си излъчване.

26.    „Мисля, следователно съществувам“ – Съществувам, следователно…?
    
    С: Няма да си губя времето особено.
    Д: Мисля. Тоест: съществувам, тогава и само тогава, когато мисля. Още не съм открил смисъла в съществуването, лишено от мислене.

27.   Любимо занимание/хоби?
    
    С: Да свиря.
    Д: Като оставим настрана информатиката, обичам да свиря на пиано.

28.   Песента, която описва настроението ти в момента?
    
    С: Touchè Amorè – Green
    Д: Try everything

29.   Последната книга, която прочете?
    
    С: Chuck Palahniuk – Choke, всъщност и препоръчвам, тъпите не ги дочитам.
    Д: Червените мишки. Кой каза че приказките са само за малки деца?

30.   За какво никога не ти остава време?
    
    С: За всичко имам време.
    Д: Щеше ми се да имам повече време за четене.

31.   Какво му трябва на човек, за да е щастлив?
    
    С: Не мисля, че има нещо, което да е валидно за всеки. Може би някаква сигурност и достъпност до базовите неща, нататък сам си го избираш…
    Д: Цел.

32.   Благородно завиждам на…
    
    С: Joshua Homme, примерно.
    Д: Хората, които не се притесняват да споделят чувствата си и да казват това, което мислят.

33.   Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?
    
    С: Суинг партита и фестивали, да посетя два големи рок фестивала в чужбина, да свирим пред хора с групата, надявам се, или поне да измислим добри песни ;)
    Д: Първото и най-важно нещо е международният есенен турнир по информатика „Джон Атанасов“

34.   Поздрави събеседника си!
    
    С: Йо!
    Д: Привет!

35.   Пожелай ни нещо!
    
    С: Пожелавам ви базовите неща и да си излизате от комфортната зона по-често ;)
    Д: Бъдете все така мотивирани да подкрепяте българските състезатели по природни науки и споделяйте радостта от техните успехи.

36.   Съвет към младите състезатели?
    
    С: Не правете нищо насила и не бъдете скучни.
    Д: Да очакват неочакваното, особено на състезания по информатика.

Тервел е състезател на Международната олимпиада по астрономия през 2017 г.

Денислав участва в Турнира на младите физици през 2018 г., а в момента е в националния отбор на Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Пекин. 

Днес ги срещаме в блиц: 

1. Представи се в едно изречение (име, курс/клас, университет, град, състезател по…)

Тервел: Казвам се Тервел Галинов Стоянов, ученик от 9 клас в МГ „Д-р Петър Берон“ – град Варна. Състезавам се основно в сферата на астрономията и физиката.
Денислав: Казвам се Денислав Георгиев, 12 клас в СМГ, състезател съм по астрономия и астрофизика.

2. В момента се занимавам с...

Т: Астрономия, физика, математика, химия, философия.
Д: В момента съм се фокусирал върху подготката ми за изпита на Кеймбридж (NSAA), както и за международната олимпиада по астрономия и астрофизика.

3. Как те наричат приятелите?

Т: Всъщност с различни галени имена, но най-често просто „Тервел“.
Д: Дени – някак очевидно е май.

4. Последното международно състезание, на което участва?

Т: Международна олимпиада по астрономия 2017 г.
Д: Международия турнир на младите физици 2018 г. в Пекин.

5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

Т: „Show time“
Д: Спи ми се.

6. А на деня след това?

Т: „Дано се прибера бързо“
Д: Важното е да сме живи и здрави.

7. Кога би се отказал да решиш една задача?

Т: Не бих.
Д: Когато след  5-10 минути гледане все още нямам идея какво се случва в нея. Обикновено ако в първите минути нямам абсолютно никакъв пробив, и в следващите 168 часа нямам.

8. На кого се възхищаваш?

Т: Ева Божурова, моята преподавателка по астрономия, за отдадеността й.
Д: На Никола Янакиев от моя клас.

9. Най-ценното, което състезанията ти дадоха?

Т: Възможност за самооценка.
Д: Те ме научиха да работя ефективно и да мисля рационално, когато съм притеснен.

10. А пък ти взеха...?

Т: Не бих казал, че са ми взели нещо.
Д: Свободно време , при това доста.

11. Ако можеше да си избереш една-единствена суперсила, каква би била тя?

Т: Да контролирам водата.
Д: Да се телепортирам. Би било толкова удобно от логистична гледна точка.

12. Ако притежаваше машина на времето, напред или назад във времето би предпочел да пътуваш?

Т: Назад.
Д: Назад. Има доста неща, които съм можел да направя по различен (вероятно доста по-добър) начин. Пък и не виждам каква работа бих имал напред във времето.

13. Любим момент/ история от състезание?

Т: Историите за изгубване в чужди градове, поради гледан наобратно гугъл мапс са много, но най-запомнящ за мен е последният ми лагер за Подборен кръг за IAO. Срещнах много приятели и си изкарах прекрасни две седмици, макар и да не завършиха точно както ми се искаше…
Д: Миналото лято имаше едно състезание в Индия. Стаите ни бяха оборудвани с едни доста съмнително закрепени вентилатори. Но пък за сметка на това се въртяха доста бързо. Та нали сте виждали онези видеа : „1000 degrees glowing knife vs….” Е, направхиме нещо такова с вентилаторите. Та това продължи докато не хвърлихме един от дунапреновите „матраци“ по вентилатора докато ползвателя му беше извън стаята. Та, за да го заменим откраднахме пластмасовите чаши от бюфета и го напълнихме с такива.

14. Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

Т: Необятност.
Д: Доста е интересна, ще научиш много нови смайващи неща за света, в който живеем. Трябва да пробваш.

15. Защо астрономия?

Т: В астрономията се преплитат знанията по останалите природни науки, а те именно са ми любими.
Д: Честно, нямам идея. Просто ми харесва.

16. Опиши астрономията с три думи!

Т: Наука, Вълнение, Телескоп.
Д: Toва е доста сложно. Добре ще опитам – всеобхватна, необятна, интересна.

17. Защо и за кого тя е полезна?

Т: Тя е полезна за всички, интересуващи се от това какво, къде и защо сме ние, предлагайки обективен поглед „от Космоса“, понеже именно чрез откритията в тази област ние можем да разсъждаваме как изобщо сме се появили, като се основаваме на известни факти, закономерности и теории.
Д: Като цяло астрономията е полезна за цялото човечество. Дава ни представа за мястото ни в света, пък и доста помага за изграждане и тестване на теории.

18. Астрономите са готини, защото…

Т: Не се притесняват от това, че мислят нестандартно.
Д: .. са астрономи. Това би трябвало да е достатъчно определение.

19. Най-великото изобретение, измисляно някога…

Т: Колелото.
Д: Доста са. И е като верижна реакция. Без предишните е нямало да има следващите. Да кажем летателните апарати.

20. Астрономия или астрофизика?

Т: Астрономия.
Д: Астрофизика.

21. Плутон планета ли е?

Т: Живеем в свободен свят, всичко може да е планета, стига да използваме подходящо понятие за планета. Но иначе – Не.
Д: Ами ако бях Плутон и 75 години съм бил планета, а после някой изведнъж реши, че вече не заслужавам, би ми станало доста гадно. Така че го подкрепям и да, планета е.

22. Любимо съзвездие?

Т: Воловар.
Д: Стрелец. Има доста интересни астрономически обекти в него. Жалко, че от нашите ширини не можем да го високо в небето, защото там много по-ясно се виждат нещата.

23. Вярваш ли в извънземни?

Т: Разбира се. Човек трябва да е доста тесногръд и самонадеян, за да мисли, че сме единствени.
Д: Не точно. Вярвам че все някъде има живот, но определено не вярвам в това, че те са построили пирамидите, изяли бисквитите в хола или подобни.

24. А в зодии? Коя зодия си?

Т: Не, в зодии специално не. Риби.
Д: Надявам се, че този въпрос не е сериозен.

25. Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

Т: Хммм, не мога да кажа без да съм го видял лично, но предполагам в първия момент на пълната фаза ще си помисля, че съм си изгубил зрението.
Д: Трудно ми е да си представя. Със сигурност ще е по-тъмно и по-дълго. Като цяло това е май.

26. Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

Т: Всъщност очаквам с нетърпение да разберем как работят тези черни дупки и какво е всъщност тази тъмна материя.
Д: Да се изгради по-цялостен модел на Вселената, в която живеем.

27. Родното ти място?

Т: Варна.
Д: София.

28. Любимо занимание/хоби?

Т: Каране на колело.
Д: Този въпрос винаги ми е бил някак труден, защото се изисква да се сетя за всевъзможните начини, по които си губя време. На последно време започнах да се занимавам с гмуркане, така че маркирам това като финален отговор.

29. За какво мечтаеш?

Т: Да обиколя света (защо не световете).
Д: Честно и аз не знам. Засега не знам какво ме очаква напред във времето и нямам планове какво ще правя след като завърша университет. Не мога да мисля чак толкова напред във времето. Бих се радвал някой ден да постигна нещо значимо, но искам да го определям като мечта.

30. Кой е отговорът на всички въпроси?

Т: 26, разбира се.
Д: „Не знам“ и „мързи ме“ са доста универсални отговори.

31. В какво се крие красотата на науката?

Т: В това, че онзи голям Х може да ти задържи вниманието с години и дори да не успееш да разбереш какво крие.
Д: Науката може да обясни всички неща и връзките между тях.

32. Какъв си бил в предишния си живот?

Т: Не знам, не куче надявам се…
Д: Косатка. Има един много хубав виц за костаки.

33. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

Т: Изкушавам се да кажа телескоп, защото на подобен остров условията за наблюдение ще са добри (сравнително), но всъщност – ще си взема лодка, с която да се върна.
Д: Бърза лодка. Не обичам самотните места и бих искал да се прибера по възможно най-бързия начин.

34. Кокошката или яйцето?

Т: Яйцето.
Д: Чувал съм, че и динозаврите са снасяли яйца. Но потърсих в гугъл и пишеше, че в черупката се съдържа "овокледидин-17“, който се образува в кокошката, така че вече не съм сигурен кой е отговорът.

35. Театър или кино?

Т: Театър.
Д: Кино, предполагам. Всъщност предпочитам театър, но много по-често посещавам кино салона, така че май кино е отговорът.

36. Планина или море?

Т: Планина.
Д: Море. Но не да лежа на плажа по цял ден, а да си намеря някое дълбоко място с чиста вода и приятни рифове, което да разгледам. Бонус точки за потънали кораби.

37. Изгрев или залез?

Т: Залез.
Д: Залез. Не съм по сутрешните дейности.

38. Какво ти предстои в следващите месеци?

Т: Най-скоро са есенните състезания по математика и физика, след това ноември месец има Международно състезание по математика, което ще се проведе във Варна. И разбира се, сериозна подготовка за олимпиадите, които наближават.
Д: Не знам. Приятни неща, надявам се. Може би за този въпрос трябваше да ползвам пътуването напред във времето.

39. Кого искаш да поздравиш?  

Т: Виктор Мирев, бивш състезател по астрономия и астрофизика.
Д: Всеки който чете това. Също и неизвестния ми партньор в този блиц въпросник.

40. Пожелай ни нещо!

Т: Продължавайте в същия дух.
Д: Продължавайте да работите в същия дух!

41. Съвет към младите състезатели?

Т: Колкото и банално да звучи – да си четат условията на задачите бавно и с разбиране.
Д: Просто да мислят по време на състезанието. Няма нужда да си изрешил 42 сборника, ако не те е страх да мислиш. Доказан факт е обаче, че решаването на задачи помага значително.