Последни блог постове

  • “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” със състезателката по биология Виктория Христова

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НЕВРОНИ

    КАКВО?
    Молекулярни биолози от Пенсилванския университет в САЩ откриха непознат досега механизъм за регенерация на неврони. Това може да доведе до успешни опити за по-бързото заздравяване на мозъчната тъкан.
    Научният пробив показа, че дендритите (частите от невроните, които служат за приемане на информация), имат възможността да се възстановяват след прекарана мозъчна травма.

    КАК СА ГО НАПРАВИЛИ?
    Предишни проучвания показват, че увредени нервни клетки поправят нанесената щета единствено чрез регенериране на техните аксони – частта от неврона, която предава нервния импулс на други клетки. Новите резултати използват плодовата мушица
    Drosophila. С помощта на UV лазер екипът от учени премахнал всички дендрити в множество нервни клетки. Очакваните резултати били, че непосредствено след това клетката би загинала. За огромно учудване
    обаче те не само не загивали, а и възстановявали дендритите си с много
    по-голяма скорост, отколкото възстановяват аксони. Едва след 48 часа в клетката може да се наблюдава почти пълна регенерация.

    КАКВО СЛЕДВА?
    Приложенията за човешкото здраве са изключително важни. При случаи на инсулт например, когато част от мозъчната тъкан страда от недостиг на кръв, дендритите на невроните биват тежко увредени и могат да бъдат поправени само когато щетите са нищожни. Учените се надяват значително да подобрят процес по възстановяване.

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и  сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 72.


     

    Виктория Христова е ученик в НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“, гр. София. Носител на два медала от международни състезания и почетна грамота от Международната олимпиада по биология=

  • Медалистът по лингвистика Валентин Димов: “Музиката е най-сериозното ми хоби”

    Валентин Димов е ученик в 11 клас в Първа немска езикова гимназия, София. Участник е българския олимпийски отбор по лингвистика и носител на два сребърни медала. Казва, че го вълнува най-вече компютърната лингвистика, която се занимава с това как една задача да бъде решена от машина – например машинен превод, гласово разпознаване, всякакъв вид обработка и анализ на данни.


    Ако не бях записал СМГ, а после и Немската, сигурно щях да се занимавам с музика. Но аз така или иначе го правя. Това ме разтоварва. Музиката е най-сериозното ми хоби. Аз съм вокалът, имаме рок група, казва се Shuffle. Скоро ще бъдем петима – барабанистката ни е от СМГ, басистът ни (надяваме се) ще бъде от Първа Английска, двамата ни китаристи също са от СМГ. Свирим всякакви форми на рок , метъл и т.н. – предимно кавъри, но имаме и няколко авторски парчета. А феновете стават все повече!

    Елитните училища наричаме “елитни”, защото има смисъл да си там. Това е общото помежду им, както и подборът на учениците и високият клас учители. Специално Немската е интересна и защото отваря пътя към Германия. Много от нас искаме да завършим там. Немската школа е много силна в техническите специалности, в инженерството, но и в комютърните науки (Мюнхен, Щутгарт), макар че няма реномето на САЩ. Попаднах в Немската, след като в 4-ти клас записах СМГ. Връзката между двете гимназии е стара и здрава, доста ученици от СМГ след 7-ми клас кандидатстват в Първа немска. Различните програми, училищните обмени, семинарите и контактите на нашето училище с подобни школи в Германия са изключително предимство.

    От 6-годишен пея. Започнах в хора на Борис Карадимчев – “Пим Пам”. Сцената ме научи на самоувереност и самообладание, а това са качества, които много помагат не само по принцип в живота, но и по време на състезание. И досега продължавам да пея, защото имам нужда от това. Иначе след 4-ти клас избягах от кварталното училище, защото не го харесвах. Влязох в СМГ – място, което подготвя изключителни състезатели – първо се състезавах по математика, а после и по физика. В 8-ми клас приключих с тях, защото в Немската доскоро нямаше школи по точни науки. Мисля, че ще възстановят традицията им, защото разбраха, че учениците имат желание, а и потенциал да ги посещават.
    Изпитът за кандидатстване след 4-ти клас е състезание с нестандартни задачи. СМГ предлага курсове, които могат да подготвят детето, запознават го много добре с математическото мислене. Но си е сериозно занимание – по 10-12 часа на седмица. Когато кандидатствах, брат ми също учеше там, това ме мотивира допълнително. Сега той е в Англия, следва архитектура.

    Като казвам, че СМГ подготвя състезатели, нямам предвид, че това се случва на всяка цена. Преподавателите там първо намират тези ученици, които могат, а сред тях – тези, които са мотивирани да участват, и подготвят именно тях. Състезанията дават различни качества – ефективно под стрес, но и в срок, учат те да не се паникьосваш, подготвят математическото ти мислене във всяка една сфера.

    Александър Велинов, който подготвя националния ни отбор по лингвистика, е изключителен и нетипичен преподавател. Знае как да ни мотивира, има огромни познания за принципите на математическата лингвистика, добър оратор е и умее да поддържа специални отношения учител-ученик. Дали е важно учителят да скъсява дистанцията? В училище дистанцията е задължителна – трудно е да възпитаваш някой – защото преподавателят е и възпитател, когато той те мисли за равен. Но когато отношенията преминат на друго ниво и заниманията са вече полуакадемични, по-сериозни и задълбочени, либералното общуване помага. Като в университет сме.

    Купоните ни по състезания за пословични. Никога няма да забравя първото ми състезания в Сливен, тогава срещнах компанията, с която днес се подготвяме заедно. Както и първия ни семинар в Слънчев бряг. А и олимпиадата в Благоевград тази година, където научих много неща и свикнах да спя на жега! Шегата настрана, в Благоевград имаше страхотни лектори – ръководители на отборите от други държави, членовете на журито, страхотно впечатление ми направи Драгомир Радев – българин, който подготвя американския олимпийски отбор по лингвистика! Имаше 270 участника, страшно много хора – чехи, австралийци, унгарци, индийци. Традиционно най-добрите в света са Русия и САЩ. България се нарежда веднага след тях – това е огромно признание! Историята на възникването на световната олимпиада по лингвистика е много интересна. Когато Московският университет основава специалността през 60-те години, никой не се записва – някаква нова, непозната специалност?! Тогава университетът решава да направи олимпиада, голяма съветска олимпиада. И интересът внезапно скача.

    Отворен въпрос, който лингвистиката изследва доста напоследък, е доколко машината може да “разбира” езика и да работи с него по-задълбочено. Машините анализират огромни масиви (най-вече) текст по чисто статистически алгоритми. Най-големите хардуерни компании са най-добри в това, защото имат много машини. Google например има доооста текст. И понякога машините са много по-добри от човека – вземете проекта на IBM Watson – изкуствен интелект, създаден да се състезава в куиза Jeopardy!. На конкретни въпроси той размазва останалите състезатели. Когато обаче на машините им се наложи да се справят с езика в по-голяма дълбочина и да изпълняват по-сложни задачи, или просто да се справят с по-странни, написани на жаргон или не напълно правилни текстове, те рядко успяват – там се изисква начин на мислене и разбиране, който за момента е типичен само за човека. Въпросът е докога.

    Сдружението на ръководителите на олимпийски отбори в България координира като общи всички отделни инициативи на различните отбори. Създава мрежа. Помага със средства. Тази година например ни осигури достъп до Олимпийския център, където се подготвяхме. Работи за популяризирането на дейността на отборите, засилва престижа на България. Мисля си, че Сдружението би могло да помогне на повече преподаватели да се усъвършенстват. Имаме нужда от това.


    Три източника за популярно знание по лингвистика, които Валентин препоръчва:

    • Linguistic Society of America
    • Книгите на Александър Велинов и проф. Иван Держански – “Лингвистична мозайка” и “Лингвистиен калейдоскоп”
  • Кокотанекови, семейство астрономи: “Интересът на човек към звездите гради богата обща култура”

    Димитър Кокотанеков

    Аз съм в Димитровград, Йоанна – в Хасково. Обсерваторията в Димитровград, която е и първият планетариум в България, се казва “Джордано Бруно”. Не знам защо са я кръстили точно така. Работя там от 30 години, а през последните съм и неин директор. Започнах да предподавам, като пишех съобщения по училищата, канех децата да наблюдаваме заедно звездното небе…
    И моята преподавателска дейност, и тази на Йоанна, са безплатни за децата. Имаме знание, което можем да дадем на децата без да вземем обратно, а и защото сме в конкуренция с много занимания за ученици – езици, танци. Tанците особено са много популярни. После математика, литература. И нашата астрономия за капак! Нещо толкова абстрактно, неуловимо, сякаш без практическо приложение в живота ни днес. Все още неприложимо!
    След 50 години може би ще е друго. Замислете се колко полета с пътнически самолет е имало преди 100 години и колко са те днес. Само за един ден във всяка точка на света… Така вероятно ще стане и с полетите към звездите.

    Олимпиадата по астрономия, заедно с тази по математическа лингвистика, са най-бързо развиващите се олимпиади за гимназисти в света. Тази по астрономия се проведе преди 17 години във Варна, където е построена и първата българска обсерватория. Ние участвахме в нея. И оттогава все така.

    Нашите ученици винаги стигат до националния кръг на олимпиадата по астрономия, а често се класират и за националния олимпийски отбор. Надяваме се, че следващата година международната олимпиада ще бъде у нас. Със сигурност такава молба вече е постъпила в комитета, който организира международните олимпиади. Но да се върнем обратно във Варна – тък за 41-ва година след броени дни ще се проведе Националната младежка конференция по астрономия. Тук тийнейджърите представят свои наблюдения и техните резултати във вид на доклади.
    И правят нови запознанства, което е може би най-голямото богатство на участията в състезания – разговорите с твои връстници със силни интереси в една и съща област, различните отбори, а често и различните олимпийски дисциплини… След такива срещи децата поддържат контакт и затвърждават наистина трайни приятелства. Знаем го от нашите собствени деца. Имаме син и дъщеря, които – общо взето – обучавахме експериментално. В момента и двамата следват извън България в Холандия и Германия. Пътуват често и ни разказват, че където и по света да отидат, има на кого да се обадят и с кого да поговорят за живота, но и за астрономията.

    Наблюдаваме затъмнения – слънчеви и лунни, гледаме комети, правим снимки на комети. Изучаваме звездното небе. Това е астрономията. Астрофизиката се занимава със звездите, галактиките, с Вселената. Знаете ли, тъжно е, че децата днес не познават звездното небе… Толкова е лесно, у нас има условия то да бъде наблюдавано, дори без специална подготовка. Науката за звездите винаги е била и винаги ще бъде… Тя е в най-дълбоката древност и в най-далечното бъдеще. Интересът на човек към звездите гради богата обща култура, отваря сетивата за всяко едно знание.

    В България има 10 обсерватории и 5-6 планетариума, които извършват популяризаторска дейност. Всички те са дело на местните общности, това е много ценно. Всички те са преживели трудни времена, но са оцелели до днес и ги има.


    Йоанна Кокотанекова

    В Хасково ръководя астрономическата обсерватория към Младежкия център в общината, както и един от първите любителски клубове по астрономия у нас – “Хелиос”. В клуба членуват не само младежи, ами хора на всякаква възраст и с всякакви професии. Всъщност, 90% от членовете ни са с други професии. Често това са наши бивши ученици, които от малки са били наоколо. Всяка Коледа – защото тогава всеки си идва от някъде – провеждаме разговори, в които някой представя по-задълбочено нова, интересна тема, обект на неговата работа в момента. Мило е, защото за много хора е някак престижно да участват в клуба и в тези разговори. Те са най-различни – наш ученик, който работеше в група с нобелови лауреати по биология, ни разказа за това. Друг наш ученик, който навремето се колебаеше дали да продължи с научна дейност или да избере приложна професия извън полето на астрономията, в крайна сметка избра научната дейност, и днес се занимава със струнната теория извън България. Емил Иванов, световноизвестният български тенор и изключителен астрофотограф, също участва в клуба ни. Снимките му се търсят дори от НАСА.

    Дисциплината Физика и астрономия в Софийския университет е стара, изучава се над 100 години. Тъгата е, че след университета никой не иска да се върне в училище… И днес децата сякаш нямат желание да положат усилия, да се гмурнат по-дълбоко, след като задоволят първичното си любопитство. Даваме си сметка, че в астрономията пътят от откритието до неговото внедравяне е наистина дълъг. За разлика от химията, физиката, които в последните 100 години намериха начин да внедряват в масово производство своите открития.

    Заниманията ни към двете обсерватории – в Хасково, и в Димитровград, не са като в класната стая. Винаги се стараем на децата да им бъде интересно, водим ги по други обсерватории, в планината, наблюдаваме, заснемаме, доказваме.
    Сдружението на ръководителите на олимпийски отбори ни помага най-вече с това, че финансира подготовката ни за международни олимпиади, а също и с това, че сплотява децата.

    Моята страст си остава Слънцето. Следващото пълно слънчево затъмнение е само след месец, на 20-ти март тази година. Ще бъде на Фарьорските острови, архипелаг в Дания.


    Любопитна астрномия онлайн от Йоанна:

  • “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” с Кристиан Георгиев, олимпиец по лингвистика

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

    КАКВО?
    Еволюцията на машинния превод поставя отново въпроса “Ще могат ли компютрите да заменят преводачите?” От средата на миналия век човекът се опитва да научи компютъра как да превежда текст от един естествен език на друг. Сред последните големи напредъци в тази област е разбиването на текста на фрази, а не на отделни думи. След това фразите се превеждат и се сглобяват в изречението.

    ЗАЩО?
    Машинният превод е от изключителна важност. Наличието на универсален преводач би улеснило в пъти комуникацията. Днес повечето от нас са свикнали да използват Google Translate или друг подобен софтуер за бърз превод на определена информация. Лесно може да се види обаче, че преводът не е особено прецизен и надежден.

    КАКВО СЛЕДВА?
    Възможно ли е компютрите да изместят хората в тази област? Едва ли, поне докато използват статистически данни, но без да разбират онова, което “четат”. Това обаче не означава, че не могат да бъдат полезни. Машините са отлична алтернатива при нужда от бърз превод като, например, когато пътувате в чужбина или имате нужда от спешна справка на чужд език.

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и  сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 67.


     

    Кристиан Георгиев е носител на почетна грамота от Международната олимпиада по математическа лингвистика в Пекин през 2014 г., както и на златен медал от Националната олимпиада през 2015. Ученик е в ОМГ, гр. Пловдив.

  • Цветелин Илиев, състезател по химия: “Нашето поколение иска да спасява Земята”

    Цветелин Илиев е бронзов медалист по химия, на 21 години, родом от Велико Търново. След като завършва Националната природо-математическа гимназия в столицата с математика, записва Химия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.


    Интересът ми към природните науки се зароди още в Търново. Бях на 13-14 години, когато преподавателите ми по математика и по география – Тодор Иванов и Таня Попова, истински ме запалиха. По това време ме интересуваха толкова много неща, че не знаех откъде да започна. Влизайки в НПМГ, лека-полека започнах да намирам пътя си и се “престроих” в химията.

    Не е задължително човек да бъде в специални условия, за да развие отношение към науката. Разбира се, гимназията профилира и фокусира интереса ти, но със сигурност можеш да се развиеш във всякаква среда.

    Шири се мнението, че хората, които се занимават с природни науки, са доста скучни и не умеят да се забавляват. Това не е вярно: животът ни определено не е нито скучен, нито се ограничава до безкрайно решаване на задачи. Особено олимпийците – ние често пътуваме, запознаваме се непрестанно с нови хора. Образованието е комплексен процес – освен точните науки, има и малко музика, малко литература. НПМГ дава възможност да развиеш всякакви интереси. Имаме много добри отбори по волейбол и хандбал – подкрепяме ги много, вълнуваме се, викаме по мачове.
    Ако говорим за благородно съперничество, основните ни конкуренти са СМГ, както и някои училища от страната, например Природо-математическата в Търново и тази в Плевен, която има и страхотна база по химия. Това е добре, защото конкуренцията тласка към развитие, води ни към върха.

    За да запиша да уча в София, имах нужда от някой, който да ме насочи, сам не бих се решил. Мой познат от Търново се беше класирал на Национална олимпиада по география, това го мотивира да отиде в НПМГ. Получавах информация от него – колко страхотна среда за развитие е училището всъщност. Може да се каже, че той ми помогна да взема решението за преместване в столицата. Доволен съм от своя избор.

    Химията е навсякъде около нас, живеем и дишаме заради нея. Всички неща, от които човек се вълнува, са химия… дори любовта. Но светът е много по-лесен и по-красив, когато просто не си обясняваме нещата… В поезията можем да останем с необяснимото, но когато възникне проблем, трябва да седнем и да си ги обясним. Проблемите в моята област, които напоследък вълнуват света, са как да бъдат създадени алтернативни горива и как да развием умно отношение към природата.

    Аз още опознавам почвата. Миналата година се занимавах с нанотехнологии – също нашумяла тема. Проектът, по който работихме, беше свързан с пречистването на водоеми от индустриални замърсители. Синтезирахме наночастици от благородни метали, които да правят по-малко отровни замърсителите. Добрата новина е, че най-отровните вещества съвсем скоро ще бъдат по-малко отровни. Химията се променя, променят се и предизвикателствата пред нея. Нашето поколение иска да спасява Земята! Търсим нови постижения, но мислим и за природата.

    Най-вредното, което дишаме, са газовете от колите и цигарения дим. Доста голяма част от веществата блокират дишането. В храните също има доста вредни вещества, въпреки че почти всеки ден намираме техни заместители, които не са толкова опасни. Не мисля, че човечеството може да изчезне по този начин… По-скоро ако се случи някакъв катаклизъм или ние не се унищожим с трето катастрофално събитие от световен мащаб. Както е казал Алберт Айнщайн: „Не зная с какво ще се води Третата световна война, но четвъртата ще е с камъни и пръчки“. Конфликтите трябва да се избегнат. Ядреното оръжие все пак е по-страшно от химическото.
    В Щатите и в Западна Европа, Китай и Япония има страхотни специалисти по химия. И ние в България обменяме опит с големите университети там. Може да се каже, че сме част от световната сцена, защото имаме все по-голямо участие в общи проекти.

    Напоследък започнах да разбирам идеята на Сдружението (СРООПН) и да намирам тази инициатива за абсолютно невероятна. Едно от нещата, които изключително много ми помогнаха в гимназията, беше приемственият метод на обучение – бивши олимпийци продължаваха да се връщат и да ни подготвят за национални и международни състезания. Имаше хора, които си идват от къде ли не по света и отделят много от свободното си време само за нас, малките. Постепенно започнах да разбирам смисъла от цялата тази мрежа и си казах, че след като завърша, след като приключа моите години като олимпиец, аз ще продължа с тази практика. И наистина, вече втора година се занимавам и не съм единствен. Имам съученик – Георги Генов, който замина за Англия, вече кара докторантура в Кеймбридж. Той си взе една седмица отпуск, за да прекарва времето си от сутрин до вечер в училище. Също така мой колега от Факултета – четвъртокурсникът Наско Стаменов продължава да усъвършенства подготовката за практическите задачи и да помага на настоящи олимпийци въпреки голямата си заетост. Радвам се, че останах в България, и по тази причина – имам време и мога да се занимавам целогодишно с това. Когато станем ръководители на отбори, притеснението ни е тройно – първо се притесняваш как са подготвени състезателите, след това какво са написали. В момента, в който обаче излязат и кажат какво са написали, за нас настъпва спокойствие, защото сме наясно точно какво са направили. Когато чуеш награждаването, те обзема такава еуфория, виждаш как всичките усилия са си заслужавали…
    Така че Сдружението е нещо изключително. Съществуването на такава организация е абсолютно задължително. Най-малкото защото създава общество – опознаваме се на събития и продължаваме контактите и занапред. Не говоря само за науката, но и за изграждането на приятелски отношения.

    Време за художествена литература ми остава по празниците – Коледа, Великден. Последната ми книга е Game of Thrones. Харесвам хубавите филми, може да се каже, че съм киноман. „Изкуплението Шоушенк“ ми е любим, също „Форест гъмп“, „Боен клуб“. Тази година номинациите на „Оскарите“ бяха страхотни. Наскоро гледах „Все още Алис“, който силно ме впечатли.

  • Медалистът по информатика Владислав Харалампиев обикаля света, изследва Антарктика и моделира самолети

    Владислав Харалампиев е носител на два златни и два сребърни медала по информатика. Възпитаник e на Софийската Математическа гимназия, и продължава обучението си в специалност Компютърни науки във Факултета по математика и информатика към Софийския университет. „Състезанията са специфично нещо – трябва много практика, не само талант. Трябва да се научат много неща, да се развие умение бързо и без грешки да се пишат програми“, казва Владислав за опита си в различни състезателни мероприятия.


    Последната научна разработка, в която съм участвал, е върху задачата за „измитане“ на полигони (polygon sweepwidth). Това е обобщение на класическа графова задача върху геометрични фигури. Участвах заедно с проф. Минко Марков и проф. Георги Георгиев. Представихме резултатите си на Юбилейната научна конференция 125 години математика и природни науки в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
    Английският език е важен, не само заради научната литература, но и за всеки, който иска неговата работа да стигне до голяма група хора и да предизвика истинска дискусия. Руският също е много полезен, защото има голямо количество смислени материали на този език.

    Най-интересните хора срещнах на о-в Ливингстън по време на 21 Антарктическа експедиция – тези хора са физици, географи, алпинисти. Попаднах там, тъй като проф. Пимпирев – ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктида,ме покани да участвам. Експедицията беше свързана с геодезични замервания и теренни наблюдения. Аз участвах в проект за GPS системи. 2013 беше година на соларен максимум. По принцип, повишената слънчева активност е негативно явление за GPS измервания. Това особенно се чувства при системите с висока точност – навигационните модули на самолети и ракети и други подобни. В условия на Антарктика трябваше да замерваме, а когато се върнем в България и да обработим различни данни. Имаше и странични задания, например определяне на скоростта на движение и издигане на остров Ливингстън.
    Такива изследвания се правят на Антарктида – там има по-малко замърсяване със сигнали. Имаше, разбира се, и премеждия – батериите, които бяхме взели, уж трябваше да издържат шест часа, а издържаха половин. В района на Антарктическия полуостров, където се намира Българската Полярна База „Св. Климент Охридски”, се наблюдава затопляне на климата, снежната покривка непрекъснато се увеличава, а това повишава влажността на въздуха и променя природните условия. Един от ледниците заради големите снеговалежи и под собствената си тежест е тръгнал към базата. Снежната покривка достигаше на някои места 5-6 метра и трябваше много да копаем.

    От Софийски университет ни дават много възможности за научна и състезателна дейност – два пъти ни изпращха на обучения в Международната зимна школа по програмиране в Харков, Украйна, редовно ни изпращат на национални и регионални олимпиади по програмиране, имаме достъп до научни конференции… Във ФМИ се провежда семинар по алгоритми, има и курс по състезателно програмиране. Миналата година бях на стаж на суперкомпютъра в Националния център за суперкомпютърни приложения. За съжаление отборите в университета намаляват всяка година. Мои приятели, които са две години по-големи от мен и вече завършиха, са ми разказвали, че по тяхно време отборите били 4, две години по-рано – 10, а в момента са 2… Мисля, че все повече хора в България се отказват от състезанията и заниманията с научна дейност. Също така, много хора, които са участвали в ученически състезания, не продължават да се обучават в български университети, а заминават за други държави.

    Информатиката е много практически насочена наука, дори теоретическата й част. Компютрите дават възможност да се извършват колосални изчисления и да се съхранява огромно количество данни. Информатиката използва тези възможности за решаването на истински задачи, изникващи пред хората. По същество знанията, които генерира тази наука, превръщат изчислителните машини в полезен за хората инструмент. Информатиката е доста млада наука и знанията в тази област все още не са превърнати в стройна теория. За разлика, например, от алгебрата или математическия анализ. Има и много нерешени проблеми. Например въпросът за равенството на класовете P и NP, за съществуването на one-way function, за най-бързия алгоритъм за умножаване на числа, за това може ли ефективно да се разложи число на прости делители и много други. Тези проблеми може да изглеждат далеч от практиката, но нашите предположения за отговорите им лежат в основата на технологиите ни. От отговорите им зависи, например, дали нашите средства за сигурност наистина са сигурни. Или докъде се простират границите на нещата, които ние може да разберем.

    В България има много хора, които се занимават с програмиране. Не мисля, че е хубаво още от първи курс студентите да започват работа в софтуерни фирми. Така не остава време за качествено обучение и хората си стават „занаятчии“, а не високо квалифицирани специалисти. В крайна сметка всичко зависи от личните желания и амбиции. Иска ми се в България да има по-голяма общност от хора, „запалени“ по състезания. Много е полезно, когато има с кого да обсъждаш решения и кого да попиташ. За жалост състезателите в България (поне сред студентите) все повече намаляват. Което се отразява и на ученическите състезания. Важно е да има нови идеи и нови задачи. А тези неща често ги правят студентите. А и е много относително кой е умен. Това, че някой може да решава задачи, не го прави умен.

    Вероятно ще продължа да се занимавам с програмиране и занапред. Бях на различни стажове за софтуерен инженер – миналата година бях в Dropbox в Сан Франциско, тази – в Google MTV. Нещата, с които се занимават там, далеч не са толкова интересни, колкото бихте очаквали. От друга страна, тези стажове са само три месеца, добре платени са и са начин да финансираш обучението си в университета.
    Обичам да пътешествам. Покрай състезанията и участието си в Антарктическата експедиция успях да отида в много страни – Казахстан, Канада, Чили, Египет, Италия, Румъния, Словения, Германия, Франция, Русия, САЩ, Тайланд, Гърция, Швейцария, Сърбия… Едно от любимите ми места е Казахстан, където ходих два пъти с отбора на СМГ за Международната Жаутиковска олимпиада. Хората там са много добри и гостоприемни. Много ми хареса, въпреки че и двата пъти бях там през зимата и беше много студено: до -20 градуса. Бях на Международната олимпиада по информатика (IOI) в Тайланд, където също е интересно. Хората и културата са много различни, хората там са по-щастливи. Аржентина също много ми допадна.
    Обичам да рисувам, но не съм добър – резултът не съостветва на идеите ми. Много обичам живопис, да посещавам художествени музеи и картинни галерии. В Сан Франциско имаше страхотни галерии и музеи, но любимите ми са Третияковска галерия и Пушкински музей в Москва. Любимият ми художник е Иван Шишкин – руски художник, който рисува руска природа, северни гори. Имаме много картини вкъщи.
    Обичам и да плувам, занимавам се с авиомоделизъм, дори си направих автопилот. Баща ми също се интересува от това, но може би от година не сме ходили да пускаме самолети, зашото просто не ни остава време.

    Последната книга, която прочетох, е “Сравнителни жизнеописания” от Плутарх. Това е сборник на биографиите на велики политици и полководци от Древността. Сега чета „Двукратные изыскания в Южном Ледовитом океане“. Последният филм, който гледах, е “22 минути“, руски филм за инцидент с танкер в Аденския залив.


    Три онлайн източника на информация, които Владислав препоръчва:

    • codeforces – сайт за състезания по програмиране
    • e-maxx.ru – сайт, който описва голямо разнообразие от алгоритми
    • Google
  • “Винаги съм считал геометрията за удоволствие”, казва олимпиецът Станислав Чобанов

    Станислав Чобанов, сребърен и бронзов медалист по математика, е на 20 г. от гр.Варна. Възпитаник е на МГ “Д-р Петър Берон”, а след това записва Приложна математика във ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“. След първи курс се мести в Minerva Schools at KGI. Наскоро пък на пазара излезе книгата учебник “555 задачи по геометрия. Решения по “Геометрия в картинки” на А. В. Акопян”, в която Станислав е съавтор, което е и основният повод да се свържем с него. (И, впрочем, можете да поръчате учебника на този адрес.)


    Трудно е да се опише Минерва накратко, тъй като почти всички аспекти на образованието тук са по-различни от тези в България, а и в чужбина. В този университет отсъстват традиционните лекции, учим в 7 града по света, компютрите са главното средство за обучение, а студентското тяло е много разнообразно. Избрах Минерва, търсейки нестандартно предизвикателство за висшето си образование. След повече от месец, прекаран в Сан Франциско, мога да кажа, че силно препоръчвам Минерва на всеки, който търси нещо различно за себе си. Тук очакванията към студентите са много високи, работи се много. Според мен си струва.

    Идеята за “555 задачи по геометрия. Решения по “Геометрия в картинки” на А. В. Акопян”  се зароди спонтанно, като на шега, през лятото на 2014 година. Никога преди това не съм си представял, че ще можем да реализираме такъв проект, най-вече заради големия обем работа, както и заради липсата на опит – та аз тъкмо бях завършил гимназия! Получи се благодарение на страхотния екип. Работихме усилено, подкрепяхме се, бяхме мотивирани и действахме с желание.

    “Геометрия в картинки” на А. В. Акопян представлява една чудесна колекция от над 555 задачи по геометрия, чиито условия са зададени по интересен начин – само с чертежи. Не съм ги броил, но мисля, че в същинската част на книгата има под 30 думи. По този начин на читателя се спестява много време – четене на условието, рисуване на хубав чертеж. Вместо това е оставен да се наслаждава на същинската част – решаването. Задачите са разнообразни, има и трудни, но има и лесни. Аз лично винаги съм считал геометрията за удоволствие. Така реших, че ако свърша полезна работа в тази област, ще ми бъде и приятно. Оказах се прав. Този фактор е важен, защото ако човек върши работата си с желание, обикновено крайният продукт излиза по-добър. Психологията играе значителна роля в случая.

    Сработката ни протече плавно, в началото не бяхме много наясно какво точно вършим, но бързо се организирахме и скицирахме план за действие. Ние с Любен и Стенли (Любен Личев и Станислав Димитров – бел. ред.) сме приятели от дълго време. След първите 2 месеца бяхме изрешили задачите на хартия. До края на 2014 година вече ги бяхме написали на компютър и бяхме сложили чертежите. Редакцията отне още шест месеца. Така мина около година – от август 2014, когато започнахме работа, до август 2015, когато книгата излезе.

    Любен и Стенли са уникални хора! Ако дори един от тях липсваше, тази книга нямаше да я има. Любен Личев, в момента студент във Франция, е носител на два сребърни и един бронзов медал от Международната олимпиада по математика. Той умее да работи най-усърдно от всички хора, които познавам. Станислав Димитров, ученик в СМГ, беше моторът на нашия екип. Той ни убеди да се захванем с това в самото начало, а след това вложи къртовски труд в реализирането на проекта. Екипната работа беше ключът към нашия успех. Правилното разпределение на работата и добрата дисциплина ни позволиха да бъдем максимално ефективни. Учихме се един от друг. Недостатъците ги усетихме накрая, когато трябваше да съберем всички файлове на едно място и си пролича, че стиловете ни на писане са различни. Научихме важен урок, преодолявайки този проблем.

    Неотдавна участвахме с проект на конкурса Innofair, където спечелихме награда. Тогава решихме, че нашите амбиции се простират извън издаването на една книга. Започнахме съвместна дейност с Viva Cognita, където проектът ни ще продължи да се развива и в бъдеще. Главните цели са добра обратна връзка на читателите с авторите, достъп до добър интерактивен чертеж към всяка задача, стимулиране на креативността на читателите, давайки им възможност да публикуват алтернативни решения и да коментират задачите. Можете да го проверите тук.

    Олимпиадите ми дадоха много през годините – знания и умения да разсъждавам логично. Научиха ме, че трябва да работя усърдно, за да постигна целите си. Чрез състезанията се запознах с много хора и завързах добри приятелства. Обиколих както България, така и света. Научих се, че както е важно да помагам на себе си и да се развивам, така е важно и да помагам на по-младите.

    Стремя се да ценя свободното си време не по-малко от другото. Най-много обичам да го прекарвам с приятелите си. От начините за разтоварване любими са ми спортът и киното. Харесва ми да пробвам нови неща. Например напоследък започнах да готвя и да уча чужди езици.


    Три онлайн научни източника на информация, които Станислав препоръчва:

  • “Тук всеки е високо мотивиран”, споделя олимпиецът по информатика Румен Христов от MIT

    Румен Христов е на трето място в световната ранглиста по информатика. Носител е на цели 8 златни и 4 сребърни медала. В момента учи трети курс компютърни науки в MIT (Масачузетски технологичен институт) в Съединените щати.

     

    Не зная докога ще уча, искам да направя магистратура, но всичко тук е много динамично. Ето, питаш ме какво ми се работи. Нямам идея. Големите компании в тази сфера са млади – Google, Facebook. Може би следващия месец ще се появи още по-голям играч от тях? Или  някой ще изчезне. Кой знае. Така че в момента съм фокусиран върху обучението си.

    Аз също бях предубеден за разликата в обучението. И убеден, че преподавателите в MIT са много “по-” от тези в България. Не е така. Говоря си с приятели от различни школи по света, разлика в нивото почти няма. Разликата е в подхода им към ученика, към начина, по който той трупа или доказва знание. Тук крайната цел е да натрупаш колкото се може повече знание, не да “се доказваш”. И това го има, но то е естествено следствие. Ще ти дам пример – MIT не е случайно място, тук всеки е високо мотивиран да бъде най-добрият, а и плаща наистина много пари. В MIT да не ходиш на лекции, защото нещо не ти се учи, е почти изключено. Но се случва някои лекции наистина да не са добре посетени. Тогава преподавателите сядат, мислят и представят на студентите си някакъв модел за мотивация, някаква мини кампания, която да върне интереса им към тяхната дисциплина. Защото е ясно, че не става въпрос за мързел, а за липса на интерес. В България е точно обратното. Ако не ходиш на училище или на лекции, значи си някакво деграде, аутсайдер. Ами, не. Ето, аз не учех почти нищо друго, освен математика. По химия например – ще кажеш, пак природна наука, близка до мен, изобщо не учех. Учителката ме фрустрира – закъсня за контролно и заради своето закъснение, ни накара да приключим по-рано; а толкова исках да довърша, защото наистина знаех. Такива едни неща правят разликите между тук и там. Сега ме е яд, че не разбирам от химия.

    От друга страна, без моите преподаватели в школата “А и Б” в Шумен – Бисерка Йовчева и Петър Петров, аз нямаше да бъда тук. Те ми дадоха и знанията, и желанието да стигна по-далеч.

    Най-големият плюс за мен от олимпиадите е, че обиколих света. Между 7 и 12 клас пътувах страшно много. Имах и времето да преживея тези пътувания. Сега, и да имам пари, няма да е същото. Защото ще препускам, ще имам още куп неща, които ме ангажират. Тогава просто решавах задачи и се наслаждавах на случката.

    За да се занимаваш с компютърни науки, първо трябва да научиш английски. Точка. После да започнеш да програмираш. Наскоро Барак Обама демонстрира как за час-час и нещо можеш да придобиеш елементарни умения в програмирането – нещо като “в 3 лесни стъпки” за всички, които си мислят, че науката е супер трудна и недостъпна. Не е.

    Това, което ме впечатли тук, е мотивацията. Тук всеки, който знае повече от теб, те мотивира и това е страхотно. С приятели, сред които и българи, живеем 40 човека в една къща. Това е нашето братство. Братството е много яка работа, нещо като тайно общество, но без страхотиите от филмите. Нашето се казва Номер 6 и е на 100-ина години. За да приобщим нов член към Номер 6, трябва да го одобрим. И това не е нещо супер сложно – просто трябва да се харесаме. Ние него, той – нас.

    Братствата тук – защото те са големи структури, имат своите принципи и закони, са начин да цениш и уважваш своите състуденти, своята школа. Да се връщаш с носталгия тук и да знаеш, че твоят университет е станал част от самия теб, от твоите корени. Мисля, че в България това го няма – силната принадлежност, гордостта, че учиш някъде. А е супер важно за репутацията на един университет.

    В САЩ много хора се занимават с наука. Много. Мисля, че това е начинът науката да стане част от живота на едно общество и на хората изобщо. Много хора да я практикуват. Половината мой университет се занимава с наука. Така науката навлиза в живота ни. В MIT има 7 българи, които учат за бакалавърска степен и още много други, които карат магистратура и докторантура. Приятел съм с много от тях, с някои живеем заедно в братството. Едни се занимават с математика, други – с механично инженерство, с инженерство, тук то е основното.

    В софтуерното инженерство няма трендове, всичко е тренд и в следващия момент – вече не е. Тук хората се вълнуват много, например от самодвижещи се автомобили. Но така е през последните няколко години. Да, автомобили, които се карат сами. Трудното да обясня това, от което аз се вълнувам, се дължи на факта, че крайният продукт на нашата дисциплина е много по-различен от процеса, по който се стига до него.

    Образованието ми струва 60 000 долара годишно. За щастие, по-голямата част от сумата се поема от университета във вид на стипендия. Освен това, всяко лято работя.

    Последната книга, която прочетох, беше биографията на Ричард Файнман – той е бил изключително умен и забавен човек и книгата съдържаше и технически, и смешни моменти, така че ми пасна доста. Не съм голям фен на филмите, но може би последният беше Gone Girl. В MIT има между 30 и 40 отбора по най-различни спортове, с това също се занимавам.

    Не е толкова трудно да стигнеш до Щатите. Малко хора биха ми повярвали, но с доста работа и правилната подготовка всеки може да стигне до тях. Ако имаш правилните ресурси и започнеш да се подготвяш от 8-9 клас, имаш реални шансове да го постигнеш. Друг е въпросът, че пътят е дълъг и труден и в крайна сметка не винаги си струва.


    3 онлайн източника за знание, които препоръчвам:

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни