Последни блог постове

  • Младите математици Деси и Светльо в блиц

    Младежката Балканиада по математика лесно идентифицира бъдещите олимпийски звезди. Днес в блиц събираме двама златни медалисти - Десислава (МБОМ 2018) и Светлин (МБОМ 2017 и 2016):

     

    1.     Представи се в едно изречение?

    Десислава: Десислава Николова, ученичка в СМГ, 9 клас.
    Светлин: Аз съм Светлин Лалов, на 16 съм и уча в СМГ.

     

    1.     В момента се занимавам с …

    Д: С попълване на лексикон и пиене на кафе.
    С: Математика и да кажем видео игри.

     

    1.     Как те наричат приятелите?

    Д: Деси
    С: Просто Светльо, не обичам някой да ме нарича Светлин.

     

    1.     Последното международно състезание, на което участва?

    Д: Младежката Балканска Олимпиада по математика, 2018 г.
    С: Последното международно състезание, макар да беше в България, беше IMC, където отборът ни взе категоричното първо място, а в индивидуалното също взех злато.

     

    1.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    Д: Защо се захванах с математика?
    С: Гладен съм.

     

    1.     Кога би се отказал да решиш една задача?

    Д: Зависи от обстоятелствата и стимула.
    С: Когато не мога да измисля вече повече от няколко дена.

     

    1.     Какво може да те ядоса?

    Д: Несъобразителността.
    С: Като цяло всичко, ядосвам се доста лесно.

     

    1.     На кого се възхищаваш?

    Д: Много хора притежават качества, на които се възхищавам, като амбиция, упоритост, постоянство, решителност, увереност, остроумие и др.
    С: На Антов, който е две години по-голям.

     

    1.     Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    Д: Отделеното време.
    С: Да отделям по–малко време на приятелите ми.

     

    1.  Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    Д: Борбеност.
    С: Самочувствие. Преди да почна да се занимавам с математика бях доста срамежлив.

     

    1.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    Д: Всеки път различно - актриса, танцьорка и т.н.
    С: Колкото и странно да звучи, исках да стана фризьор, не знам защо.

     

    1.  Най-красивата страна, в която си бил?

    Д: Монако.
    С: Филипините, бяхме на някакво островче и беше уникално.

     

    1.  Любима история от състезание?

    Д: Ще се въздържа. Не искам да излагам ръководителите.
    С: Бях в провинцията на състезание и помня как се карах с продавачката на дюнери, защото ми бяха сложили 2 пъти кисели краставички, а аз изрично им бях казал да не ми слагат.

     

    1.  Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

    Д: Математиката е езикът на числата и представлява връзката между тях и света.
    С: Математиката е просто забавна и интересна!

     

    1.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    Д: Хладилникът.
    С: Чушкопекът.

     

    1.  Най-великото българско изобретение?

    Д: Компютърът.
    С: Чушкопекът хахаха.

     

    1.  Последното нещо, което научи?

    Д: Как се правят палачинки.
    С: Последното нещо, което научих е, че животът може и да "съква" понякога, но винаги всичко се оправя.

    1.  И защо математика?

    Д: Развива мисленето и ми харесва да се занимавам с нея.
    С: Защото мога да прекарам 5 часа, занимавайки се с нея, без да се усетя, че закъснявам вече с час за среща.

     

    1.  Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

    Д: 5
    С: Честно казано, само 2, другите мога да си ги изкарам.

     

    1.  Питагор или Архимед?

    Д: Архимед.
    С: Питагор.

     

    1.  Любима поднаука от математиката?

    Д: Геометрия.
    С: Мени се доста с годините, но в момента е геометрията.

     

    1.  Защо?

    Д: При решаването на геометрични задачи се изисква не само логическо мислене, но и пространствено мислене.
    С: Защото е красива.

     

    1.  Любимо занимание/хоби?

    Д: Танци на пилон.
    С: Обичам да играя карти, тенис на маса, видео игри. Като цяло съм хазартен тип и обичам състезанията по каквото и да било.

     

    1.  За какво мечтаеш?

    Д: За пътешествия и приключения.
    С: За щастлив живот.

     

    1.  Какво мобилно приложение би разработил?

    Д: Такова, което може да решава тестове.
    С: Сигурно една от онези зарибяващи игрички, които ти омръзват след месец.

     

    1.  Ако можеше да избираш, кога би се родил?

    Д: Не бих променила времето по което съм родена.
    С: Не бих си сменил датата на раждане.

     

    1.  Песента, която описва настроението ти в момента?

    Д: “Почивни дни”
    С: Elioth Smith - Between The Bars

     

    1.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    Д: Разполагам с ресурс от време, което да оползотворя максимално пълноценно.
    С: Мисля?

     

    1.   Ако беше на 80 години, какво би казал на децата си (внуците си)?

    Д: Да ме заведат на море.
    С: Да си живеят живота и да прекарват много време с приятели и близки.

     

    1. Каква е твоята работа-мечта?

    Д: Нямам такава…засега.
    С: Обичам да преподавам, но да е мащабно.

     

    1.  За какво никога не ти остава време?

    Д: Да си оправя стаята.
    С: Да си подредя стаята.

     

    1.  Има ли любов от пръв поглед?

    Д: Предполагам, че има.
    С: Да.

     

    1.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    Д: Някой близък човек.
    С: Приятел, няма само аз да съм там, яя.

     

    1.  Кафе или чай?

    Д: Кафе.
    С: Чай.

     

    1.  Компютър или лаптоп?

    Д: Лаптоп.
    С: Компютър.

     

    1.  Планина или море?

    Д: Море.
    С: Море.

     

    1.  Какво ти предстои в следващите месеци?

    Д: Учебната година.
    С: Купончета, а, у.

     

    1.  Поздрави събеседника си!

    Д: Поздрави и до нови срещи!
    С: Опаа, кво става.

     

    1.  Съвет към другите състезатели?

    Д: Да не се обезкуражават от неуспехите си, а да продължават да гонят целите си, но да помнят, че животът е много повече от решаване на задачи.
    С: Преди да почнете или продължите си намерете подходяща мотивация, защото тя е в основата на всичко!

  • МЕЖДУНАРОДНА ОЛИМПИАДА ПО ИНФОРМАТИКА: НАЧАЛОТО

    През 1987 г. България става инициатор на идеята за Международна олимпиада по информатика (МОИ). Първата МОИ се провежда в гр. Правец през 1989 г. с участието на ученици от 13 страни.

    Инициативата на България за Международна олимпиада по информатика се корени още в началото на 70-те години на миналия век, когато, по примера на извънкласната работа по математика, се слага началото и на извънкласната работа по информатика. Започва се със семинари, задочни и летни школи, конкурси в списания, състезания и олимпиади по информатика на различни равнища в страната.

    С времето училищните състезания прерастват в градски, те от своя страна – в национални, започват участия в международни състезания нас и в чужбина. Така се стига до идеята и за Международна олимпиада по информатика (МОИ).

    Обединител и инициатор на извънкласната дейност по математика и информатика в страната е Екипът за извънкласна работа по математика и информатика (ръководител Петър Кендеров) към Съюза на математиците в България (СМБ). Опитът на екипа в международните олимпиади по математика (МОМ) се адаптира по-късно и към организацията на първите две международни олимпиади по информатика (вж. Началото).

    СЪСТЕЗАНИЯ ПО ИФОРМАТИКА ПРЕДИ 1989 г.

    Състезания по програмиране

    В началото на 70-те години на ХХ век в някои български училища започват да се провеждат Състезания по програмиране. По това време броят на компютрите в страната не е голям и достъпът на ученици до тях – силно ограничен. Състезателите пишат програмите си на хартия, които журито оценява. Ако има компютърно време на разположение, програмите се изпълняват. След появата на микрокомпютрите, състезанията започват да се организират подобно на днешните – изпълнението на програмата на компютър става задължителен елемент от оценяването.

    От 1985 г. Екипът за извънкласна работа по математика и информатика към СМБ, съвместно с Министерството на образованието и науката, организира ежегодно Национална олимпиада по информатика (НОИ). Първата се провежда през май 1985 г. в София. Олимпиадата протича в два кръга за две възрастови групи. Успешно представилите се ученици от 8-11 клас се допускат до втория – републиканки кръг на олимпиадата, който се провежда в различни градове на страната.

    Във втората половина на 80-те години на миналия век в България вече е натрупан сериозен опит в провеждането на състезания по програмиране за ученици. От 1987 г. започва организирането на международни състезания по програмиране:

    През май 1987 г. София е домакин на Втората международна конференция на IFIP и UNESCO Децата в информационния век (19-23 V.1987). По идея на акад. Благовест Сендов, председател на Организационния комитет на конференцията, Екипът за извънкласна работа по математика и информатика към СМБ организира паралелно с конференцията Междуна­родно отворено състезание по програмиране за ученици (17-19 V.1987). Състезанието се провежда в две възрастови групи (до 14 и над 14 го­дини). Участват 28 ученици от 6 страни: България, ГФР (дн. Германия), Румъния, Съветският съюз (дн. Русия), Унгария и Чехословакия. Председател на Международното жури е акад. Петър Кендеров. Победител в старшата възрастова група е Вълчо Вълчев, ученик от Математическата гимназия в Бургас.

    През лятото на 1987 г. в Братислава се провежда Международно състезание по програмиране. В него участват България, Съветският съюз (дн. Русия) и Чехословакия.

    През 1988 г. Варна е домакин на Международното състезание по програмиране за професионални училища и техникуми. В него участват общо 18 ученици от България, ГДР, Куба, Полша. Съветски съюз (дн. Русия) и Унгария. Председател на Международното жури е Павел Азълов.

    През 1988 се провежда и Международно състезание по компютърни науки в Нова Горица, бивша Югославия.

    Подбор и подготовка на българските отбори

    Участниците в българските отбори за международни състезания по информатика се подбират измежду най-добре представилите се ученици в Националната олимпиада по информатика. С избраните десетина от тях се провежда двуседмична подготовка. Тя се ръководи от преподаватели и аспиранти към Математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет и МИ с ИЦ (дн. ИМИ) при БАН, както и от изявени учители. Резултатите от контролните работи на участниците и преките впечатления от тяхната работа са базата за сформиране на български отбор за международни състезания.

     

    Източник: Музей на математиката и информатиката в България

  • БЛИЦ С ЦВЕТИ И ВИКТОР, МЕДАЛИСТИ ПО ЛИНГВИСТИКА

    И двамата са едва 10-11 клас, но вече с няколко международни други олимпиади по лингвистика. 
    На МОЛ в Чехия тази година Виктор грабна злато, а Цветелина - бронз, но и двамата бяха в един тим, 
    който взе и сребърен медал в отборните класирания.

     

    Днес ги срещаме в блиц: 

     

     

    1.     Представи се в едно изречение (име, училище/университет, състезател по…)

    Цветелина: Казвам се Цветелина Стефанова, уча в СУ за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“ в град Русе и се състезавам по математическа лингвистика, математика, руски език и други.
    Виктор: Казвам се Виктор Петров Балтин, уча в ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ Бургас, и се състезавам по лингвистика.

     

    1.     В момента се занимавам с ...

    Ц: Уча испански, пиша стихове и ходя на курс по програмиране.
    В: Предимно гледам да се подготвям за изпити по езици, но тук таме хвърлям око на математиката

     

    1.     Как те наричат приятелите?

    Ц: Цвети.
    В: Обикновено Балтин, или каквато и да е вариация на фамилията ми (вкл. Балтен, Балатум, Балтомир, Блатен, т.н.)

     

    1.     Последното международно състезание, на което участва

    Ц: Международната олимпиада по лингвистика в Прага.
    В: Международната олимпиада по лингвистика в Прага

     

    1.     Първата ти мисъл в деня на олимпиадата?

    Ц: „Нагласих ли си всичко необходимо за състезанието?“
    В: Разочарованието ми как пак съм се събудил в 5 сутринта и как имам цели четири часа, които се налага да пропилея

     

    1.     Най-трудната задача, с която си се сблъсквал?

    Ц: Как да си разпределя времето така, че да ми стига за всичко.
    В: Списъка с книги и писатели, написан на старогрузински.

     

    1.     С кой известен учен би искал да срещнеш?

    Ц: Бих искала да се срещна с много велики учени, които са оставили забележителна диря в историята на науката - Ноам Чомски, Айнщайн, Леонардо да Винчи, Мария Кюри, Ломоносов, Тесла…
    В: Иван Держански, за не знам си кой път.

     

    1.     Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    Ц: Не мисля, че съм правила големи компромиси, единствено подготовката ми отнема част от свободното време, но си струва.
    В: Че отделям повече време за тях, отколкото за приятелите ми.

     

    1.     Участието в олимпиади е…

    Ц: Удоволствие и невероятно изживяване. Прави те по-дисциплиниран и подготвен за живота. Също така се запознаваш с много хора, с които имате общи интереси, и се създават дълготрайни приятелства.
    В: Невероятно изживяване, което си струва всичките компромиси.

     

    1.  Най-вкусното/странното нещо, което си ял по време на международна олимпиада?

    Ц: Най-странното е салатата със захар, която ядох в Чехия, но съм чувала, че е имало и доста по-странни. Най-вкусното – може би морковената халва по време на международната олимпиада в Индия или някое от индийските пикантни ястия.
    В: Отговор и на двете неща – хлебарки :)

     

    1.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    Ц: Учителка. Макар че нерядко си променях мнението – писател, моден дизайнер, лекар и други, най-често отговарях „учителка“.
    В: Програмист.

     

    1.  А какво отговаряш сега?

    Ц: Казвам, че все още не съм решила. Може би ще се занимавам с наука. Много ми харесва работата в ЦЕРН.
    В: Достатъчно богат, че да не ми се налага да мисля за пари.

     

    1.  Най-красивата страна, в която си бил

    Ц: Всяка страна си има своето очарование. Иначе където и да отида, винаги правя сравнение с България, и смятам, че тук си е най-хубаво.
    В: Тайланд.

     

    1.  Любим момент/ история от състезание?

    Ц: Обичам моментите, когато състезателите се събираме да играем настолни игри. Защото точно това е хубавото на лингвистите – че са задружни.
    В: Как в Хонконг си изтървах телефона зад най-задните седалки в автобуса, и всичките техники, които пробвахме, за да го измъкнем от там (да бръкнеш с ръка се оказа най-ефективно).

     

    1.  Кой е най-трудният език?

    Ц: Този, който не разбираме. Отделно от това, колкото по-непознати явления за даден човек има в някой език (т.е. такива, които не присъстват в родния му език), толкова той е по-труден за научаване от конкретния човек. Например за един българин това са може би езиците с тонове, както и тези със сричкотворни съгласни.
    В: Химията.

     

    1.  А най-странно звучащият?

    Ц: Сещам се например за езиците таа и пираха.
    В: Химията

     

    1.  Колко езика говориш?

    Ц: Три – български, английски и руски.
    В: С различна степен на успеваемост: български, английски, френски, руски, немски.

     

    1.  А колко би искал да говориш? Кои?

    Ц: Много – поне повечето от по-разпространените езици. Но не знам дали ще ми стигне животът, за да ги науча.
    В: Колкото може повече.

     

    1.  Кажи нещо на фински/индонезийски/арабски/ каквото ти хрумне

    Ц: O lásce šeptal tichý mech;
    květoucí strom lhal lásky žel,
    svou lásku slavík růži pěl,
    růžinu jevil vonný vzdech.
    (Карел Хинек Маха, откъс от поемата „Май“, на чешки език)

    В: sillä ei meitä silloin kiellot haittaa kun myö tanssimme laiasta laitaan

     

    1.  Какво каза току що?

    Ц: Любов нашепваше мъха,
    цъфтеше храст в примамна жал
    и славей, страстно закопнял,
    пробуди в розата дъха.

    В: От фински: Кой ще послуша майка си когато тя му каже не...
    Бонус точки за този, който се сети това откъде е.

     

    1.  Опиши лингвистиката с едно изречение

    Ц: Наука, която изучава езика като явление, изследва как и защо го има и как работи.
    В: Лингвистиката е, най-общо казано, науката, изучаваща всички измерения на информацията, с която хората комуникираме по между си.

     

    1.  Защо и за кого тя е полезна?

    Ц: Полезна е за всеки, защото подобрява езиковата компетентност, развива логическото мислене и въображението и помага да се опознаят чужди култури. А и така човек научава повече и за родния си език и му е по-лесно да учи чужди езици.
    В: Тя може да е от помощ на абсолютно всички по абсолютно всякакви начини, но за момента е най-важна в развиването на изкуствения интелект.

     

    1.  Колко подобласти на лингвистиката можеш да изброиш?

    Ц: Фонетика, фонология, морфология, морфофонология, синтаксис, семантика, семиотика, дискурсивен анализ, прагматика, стилистика, приложна лингвистика, компютърна лингвистика, корпусна лингвистика, социолингвистика, етнолингвистика, невролингвистика, психолингвистика и още много други. Но това не е необходимо да се знае, за да можеш да решаваш лингвистични задачи.
    В: Точна бройка не мога да дам, но някои, от които се интересувам особено – фонетика, фонология, прагматика, семантика, морфология, и много още.

     

    1.  Какво е психолингвистика?

    Ц: Дял от лингвистиката, който изучава връзката между езика и психологичните аспекти при образуване на речта.
    В: Науката, която изучава как езикът и съзнанието си влияят един на друг

     

    1.  Родното ти място?

    Ц: Русе.
    В: Сливен.

     

    1.  Любимо занимание/хоби?

    Ц: Имам много такива – народни танци, квилинг, рисуване, писане на стихове, четене на книги, шахмат и други.
    В: Да уча езици.

     

    1.  Висше образование – в България или в чужбина?

    Ц: Все още не съм решила. И двете имат позитивни и негативни страни.
    В: В чужбина, но най-вече заради опита, който ще получа с излизането ми извън зоната на комфорта

     

    1.  За какво мечтаеш?

    Ц: Светът да стане по-добро място. Също и да мога да летя.
    В: Всеки си мечтае за някого.

     

    1.  Ако можеше да избираш, къде би се родил?

    Ц: В България.
    В: На същото място.

     

    1.  А кога?

    Ц: По същото време. Има много неизследвани неща и технологиите се развиват достатъчно бързо, за да могат да се проучат тези неща.
    В: По същото време.

     

    1.  Ще открием ли perpetuum mobile?

    Ц: Може би. Човешкият ум е неограничен, въпросът е в каква посока ще се насочи.
    В: Не, но това няма да ни попречи да се доближим максимално.

     

    1.  Какъв си бил в предишния си живот?

    Ц: Вероятно добро същество.
    В: Някоя голяма птица.

     

    1.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    Ц: Здрава лодка или остър нож.
    В: Приятел, да не бъде толкова самотен острова.

     

    1.  Какво яде за закуска?

    Ц: Палачинка със сирене.
    В: Огромно количество кисело мляко.

     

    1.  Проза или поезия?

    Ц: Поезия. Макар че харесвам и двете.
    В: Поезия.

     

    1.  Рок или рап?

    Ц: Рок.
    В: Зависи от настроението.

     

    1.  Театър или кино?

    Ц: И двете. Но ако трябва да избера едно, бих избрала театъра. Там всичко е на живо и няма втори дубъл.
    В: Кино.

     

    1.  Планина или море?

    Ц: Ако може да са заедно, е най-добре.
    В: И от двете по много.

     

    1.  Японски или китайски?

    Ц: За изучаване – японски. За създаване на задачи по лингвистика – китайски.
    В: Корейски.

     

    1.  Граматика или семантика?

    Ц: Семантика. Развива въображението и ни помага да видим света през чужди очи. Но граматиката също е важна и интересна и развива логиката.
    В: Граматика.

     

    1.  Какво ти предстои в следващите месеци?

    Ц: Разнообразна програма – забавления, учене и подготовка за състезания.
    В: Да се спукам от изпити.

     

    1.  Кого искаш да поздравиш?

    Ц: Бих искала да поздравя всички, които са спомогнали за моето развитие и ме подкрепят, както и всички бивши, настоящи и бъдещи лингвисти.
    В: Всички 72ма Пешо без мен, и адаша, който ни напусна.

     

    1.  А какво ще кажеш/пожелаеш на събеседника си?

    Ц: Да е жив и здрав, както и да има много успехи.
    В: Да се видим някой път :)

     

    1.  Какво си пожелаваш оттук нататък?

    Ц: Аз и близките ми да сме здрави – другото се постига.
    В: Аз съм готов на абсолютно всичко, което животът може да ми подхвърли. Не са ми нужни пожелания, а действия.

     

    1.  Съвет към състезателите?

    Ц: Да се занимават само ако това им доставя удоволствие, да се забавляват, решавайки задачите, и да си проверяват контролните примери.
    В: Да не се отказват, да работят, да сграбчват абсолютно всеки шанс, който им се отвори, и винаги на първо място да поставят собственото си развитие.

  • СТЕФАН И ДИМИТЪР, МЕДАЛИСТИ ПО ФИЗИКА, В БЛИЦ

    И двамата са бронзови медалисти от Международната олимпиада по физика. Стефан е от тазгодишния национален отбор, а Димитър - от 2017 г.
    Освен това печелят медали и от Romanian Masters of Physics и Eвропейската по физика, а Стефан има немалко постижения на международната сцена и по астрономия и астрофизика и през ноември ще се състезава в Китай.

    Днес ги срещаме в блиц:
     

    1.     Представи се в едно изречение

    Стефан: Стефан Иванов от Бургас, на 17 -> 18 години.
    Димитър: Димитър Ружев, на 19 години от гр. София.

     

    1.     В момента се занимавам с ...

    С: Рожден ден.
    Д: Инженерни науки, като втора година студент в Оксфорд.

     

    1.     Как те наричат приятелите?

    С: По различни начини, не съм обръщал много внимание.
    Д: Почти всички ми викат по фамилия – Ружев или Ружко, но семейството и приятели от детството използват обичайното Митко.

     

    1.     Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    С: Знания, приятели, контакт с много добри преподаватели и учени.
    Д: Нагласата да не се притеснявам независимо какво се случва.

     

    1.     Последното международно състезание, на което участва

    С: Международната олимпиада по физика (21-29.07.) в Лисабон.
    Д: Международната олимпиада по физика в Индонезия, юли 2017.

     

    1.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада? 

    С: Напоследък е “Защо не спах повече?”.
    Д: Защо всеки път трябва да започва толкова рано :D

     

    1.     Кога би се отказал да решиш една задача?

    С: Когато няма време. За нещастие се оказва, че на определени олимпиади трудността е не толкова в нивото на задачите, а в малкото време.
    Д: Когато спре да ми бъде интересна.

     

    1.     Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    С: Багерист.
    Д: Физик в ЦЕРН, въпреки че сигурно съм имал и други отговори.

     

    1.     А сега как отговаряш?

    С: Сега не съм толкова сигурен.
    Д: Не знам, твърде напред в бъдещето е да го мисля.

     

    1.  Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    С: Самата подготовка ми носи удоволствие покрай новите знания, така че не бих говорил за компромиси.
    Д: Мисля че само веднъж съм приемал подготовката като компромис, когато аз решавах задачи или бях на състезание, а приятелите ми караха ски. Извън този случай не считам, че съм изпуснал нещо важно.

     

    1.  Любим момент/ история от състезание?

    С: Сещам се за едно състезание в Индия, където церемониите (откриване, закриване, културна вечер) бяха над 5 часа, не можеше да се спи от мегафоните на организаторите, отсервирахме чиниите си в легени, които после само поливаха с маркуч, и т.н. От един момент нататък вече ни беше забавно.

    Д: Леко глуповата история но ето я: Действието се развива началото на осми клас в Пекин. Всички участници имахме организирана вечеря, която се състоеше от местни ястия, непонятни за нас. Съответно ние решихме да изследваме тези толкова странни съчетания от вкусове и неизвестни съставки. Първо тествахме една особена супа от белтъци като я капнахме на салфетка и тя не попи в следващите десетина минути и решихме да не ѝ се доверяваме. След това ни сервираха известната Патица по Пекински с гарнитура варени картофи (всъщност това бяха твърдосварени яйца), за която съчинихме теория, че се ражда от остатъците на въпросните яйца и израства в каналите на града където после я ловят и сготвят. Толкова сме се смяли, че на следващия ден имах мускулна треска.

     

    1.  Аз съм малко дете. Обясни ми какво е физиката с изречение-две!

    С: Физиката ще ти обясни защо нещата падат към земята, защо небето е синьо, защо бумерангът се връща…
    Д: Когато изследваме света около нас, планети, звезди, много малки и невидими частици, наричаме го физика. А сега отиди да си играеш с приятелите.

     

    1.  Три думи, с които би описал физиката?

    С: Всеобхватна, логична, приложима.
    Д: Всеобятна, фактологична, вдъхновяваща.

     

    1.  Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)

    С: Първите олимпиади, на които съм се явявал (преди пет години), всъщност не са по физика, а по астрономия. Но само за да разгледа процесите в една звезда, например, на човек са му нужни термодинамика, квантова механика, магнетизъм и доста други неща, та постепенно любопитството ми се насочи към физиката.
    Д: -

     

    1.  С кой известен учен би искал да срещнеш?

    С: Ричард Файнман.
    Д: В момента бих предпочел да се запозная не с физик, а с човекът, който считам, че въвежда иновативните технологии от лабораториите в реалния свят - Elon Musk.

     

    1.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    С: Транзисторът.
    Д: Интернет.

     

    1.  Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    С: Нещо, даващо безсмъртие на хората.
    Д: Телепортиращо устройство, би улеснило почти всичко и би решило голяма част от проблемите пред които сме изправени.

     

    1.  Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?

    С: Ако става дума за задача от олимпиада, спомням си за една задача от тазгодишната Европейска олимпиада по физика, провела се в Москва. Авторското решение заема само няколко реда, но възпроизвеждането му е отнело на останалата част от журито дни.
    Д: Ставането рано сутрин.

     

    1.  Любимият ти научен виц?

    С: Не уча вицове.
    Д: Какво е характерно за социалния математик – гледа в обувките на другия.

     

    1.  Има ли нещо, което физиката не може да обясни?

    С: Има значение как се дефинира “физика”, но все пак със сигурност има такива неща.
    Д: На този етап много неща, черни дупки, квантова механика, изкривяване на време-пространството и какво се случва около скоростта на светлината. Но с времето и те ще бъдат обяснени.

     

    1.  Теоретична или експериментална физика?

    С: Теоретична.
    Д: И двете – една теория без експериментално потвърждение е също толкова безсмислена като таблица от данни, които не разбираш.

     

    1.  Кое според теб е най-интересното приложение на физиката?

    С: В системите на човешкото тяло се разпознават всякакви концепции от физиката – топлопроводимост, дифузия, електрически вериги и др.
    Д: Тази година изучавахме механизма на работа на транзисторите (които изграждат процесорите на компютрите) и се оказва, че работят на изключително хитър и интересен принцип.

     

    1.  Любимо занимание/хоби?

    С: Шах, нумизматика, тенис на маса…
    Д: Да си строя разни неща у нас – роботи, платки и да ги програмирам.

     

    1.  За какво мечтаеш?

    С: Да бъда максимално полезен на обществото с работата си.
    Д: Всичко да продължва да върви гладко както до сега.

     

    1.  Ако можеше да избираш, къде би се родил?

    С: По света съм виждал по-красиви градове от българските и по-красива природа, но не бих се родил другаде.
    Д: Защо бих променил каквото и да било?

     

    1.  А кога?

    С: В днешно време. Правят се повече полезни открития, отколкото във всеки друг момент от историята.
    Д: Отново не бих променил нищо.

     

    1.  Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

    С: Фотоапарат.
    Д: Кораб.

     

    1.  Песента, която описва настроението ти в момента?

    С: В момента? Нещо, свързано с рожден ден.
    Д: Стефан Вълдобрев – По-полека

     

    1.  Кой е отговорът на всички въпроси?

    С: После.
    Д: 42

     

    1.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    С: От съществуването само по себе си не следва нищо, всеки сам трябва да търси целите си.
    Д: Действам.

     

    1.  Кокошката или яйцето?

    С: Яйцето.
    Д: Аз съм инженер, не биолог, но както госпожата ни по биология казва – еволюционно яйцето съществува много преди появата на птиците (още при влечугите), така че е яйцето.

     

    1.  Последната книга, която прочете?

    С: “Дюн”.
    Д: Човекът във високия замък от Филип К. Дик, става дума за алтернативен изход от Втората световна война, много ми хареса и силно я препоръчвам.

     

    1.  За какво никога не ти остава време?

    С: Да чета книги.
    Д: Ако не ми е стигнало времето за нещо, то то не е било толкова важно.

     

    1.  Любим предмет в училище/университета?

    С: Физика?
    Д: Най-много ми харесват практическите упражнения които имаме в университета. Миналата година строихме мост и радио приемник, които в момента стоят като трофеи в стаята ми.

     

    1.  Благородно завиждам на....

    С: Хората, които реално могат да направят това интервю за 20 минути :(.
    Д: Никого.

     

    1.  Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

    С: Не.
    Д: Да, но сигурно ще ми отнеме няколко минути понеже не съм се знаимавал от няколко години.

     

    1.  Судоку или кръстословица?

    С: Кръстословица.
    Д: Судоку, не ме бива особено много с думите, така че дори и лесните кръстословици са предизвикателство.

     

    1.  Проза или поезия?

    С: Проза.
    Д: Проза, понеже с поезията съм скаран още от училище.

     

    1.  Театър или кино?

    С: Кино.
    Д: Кино, въпреки че ходя много рядко.

     

    1.  Планина или море?

    С: Планина (нали съм от Бургас).
    Д: И двете са много важна част от мен и когато съм на едно от местата си мисля за другото.

     

    1.  Какво ти предстои до края на академичната година?

    С: Кандидатстване за университети, матури, последни олимпиади.
    Д: Много учене, доста пътуване, весели случки със стари приятели и надяваме се нови запознанства.

     

    1.  Кого искаш да поздравиш?

    С: Бабите и дядовците си.
    Д: Неизвестният на мен събеседник в това интервю! Успех във всичко с което си се захванал или ще се захванеш!

     

    1.  Съвет към младите състезатели?

    С: Абстрахирайте се от очакванията си за състезание. Те само биха ви стресирали, а това би попречило да покажете възможностите си.
    Д: Да се трудят, но и забавляват на състезанията, както и извън тях. Да не си тровят живота с неща които са им неприятни, но да пробват от всичко!

  • ИНТЕРВЮ С МЛАДИТЕ ФИЗИЦИ ИВАН И ДРАГНИ

    Иван Димитров, възпитаник на МГ Пловдив и студент в Оксфорд, е състезател от националния отбор за
    Международния турнир на младите физици през 2016 и 2017 г.,  а Драгни Драгнев, ученик в Немската гимназия в София,
    дебютира на Турнира тази година. 

    Днес ги срещаме в блиц:

     

    1. Представи се в едно изречение

      Иван: Аз съм Иван от Пловдив, харесва ми да се занимавам с най-различни неща, но основният ми интерес е към физиката - все пак това уча в момента
      Драгни: Аз съм Драгни Драгнев Драгнев, на 18 години от немската гимназия в София. 

    2. В момента се занимавам с … 

    И:В момента съм във ваканция и си почивам, но иначе това ми е първата година като студент в университета в Оксфорд.
    Д:В момента главно се занимавам с физика, астрономия и училище. Все забавни неща.

    3. Как те наричат приятелите? 

    И:Най-често Иван/Ванка, зависи с кого и къде съм.
    Д:Най-често хората ми казват Драгни, рядко ме наричат Драго, а понякога се случва да бъда наречен Джрейгной или Гадни.

    4. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    И:Най-ценното умение, което ми дадоха е да мисля рационално, ако се сблъскам с нещо неочаквано/нещо, което не знам. Иначе състезанията бяха мястото, където се запознах с много хора със сродни интереси, с които поддържам контакт и до днес.
    Д:Помагат ми да си организирам времето и да съм по-продуктивен.

    5.Последното международно състезание, на което участва

    И: Международният турнир на младите физици в Сингапур през 2017.
    Д: Международният турнир на младите физици, който се проведе в Пекин, Китай.

    6. Първата ти мисъл в деня на олимпиада? 

    И:Каквото стане. ¯\_(ツ)_/¯
    Д:„Това дойде по-бързо, отколкото очаквах“ 

    7. Кога би се отказал да решиш една задача?

    И: Ако до следващите ден-два не ми дойде идея за решение.
    Д: Зависи от това колко е интересна задачата, така че бих отговорил всичко между няколко часа и няколко години.

    8. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    И: Не си спомням. Мисля, че давах някое клише като отговор.
    Д: Като малък (то и сега де) много обичах динозаврите. Мечтата ми беше да стана палеонтолог. Та това и отговарях.

    9. А сега как отговаряш?

    И: Не съм сигурен все още. Има време да реша.
    Д: Засега отговорът ми е теоретичен физик, но пък кой знае накъде ще ме отвее вятърът.

    10. Най-големият компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    И:Няколко пъти съм се отказвал от състезания по други предмети, за да отида на състезания по физика.
    Д:Най-големите компромиси, които съм правил, са свързани с пропускане на учебни часове, даже направо бих казал учебни седмици. Наваксването след това е трудно. Пропускал съм и не малко семейни пътувания, но понякога се налага. 

    11. Любим момент/ история от състезание?

    И: Имаше един турнир на младите физици, където с отбора решихме да “подготвим” “решението” на една от задачите в нощта преди състезанието. Резултатът беше фантастичен.

    Д: Беше много забавно, когато на турнира на младите физици напълнихме куфара и стаята на Никола (Каравасилев), с около 160 пластмасови бутилки. Разбира се, това се случи посред нощ, докато той спеше. Идеята беше да остане приятно изненадан, когато се събуди. Не съм сигурен, че стана така.

    12. Аз съм малко дете. Обясни ми какво е физиката с изречение-две!

    И: Физиката е наука, която се опитва да обясни почти всичко.
    Д: Физиката е това, което използваме хората, за да можем да си обясним заобикалящия ни свят. Тя може да ни даде отговор на множество въпроси, като започнем със „Защо водата става на лед?“ и „Защо небето е синьо, а облаците бели?“ и стигнем до „Какво е слънцето и защо свети?“ и „Колко е голяма вселената?“

    13.Три думи, с които би описал физиката?

    И:Интересна, Логична, Предизвикателна.
    Д:Могъща, полезна и красива.

    14.Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)

    И: Имаше една екскурзия в ЦЕРН ,когато бях в седми клас, на която ми се стори, че да се занимавам с физика ще е доста интересно. Затова започнах да участвам на състезания и ми хареса.

    Д: Като малък обичах да гледам National Geographic. Там от време на време пускаха научнопопулярни филми за физика. Спомням си, че ми бяха супер интересни, особено тези с водещ Браян Грийн (вече не си спомням как точно се наричаше поредицата). Епизодите за квантова механика и струнната теория определено грабнаха любопитството ми.

    15.С кой известен учен би искал да срещнеш?

    И: Ричард Файнман.
    Д: Хмм, ако не е нужно този учен да е сред живите, тогава бих казал Ричард Файнман, но ако трябва да е жив, тогава бих казал Мичио Каку. (много харесвам книгите му) 

    16. Най-великото изобретение, измисляно някога…

    И: Електричеството.
    Д: Бих казал интернетът. Доста си е впечатляващ. 

    17. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    И: Интересно би било устройство, което ми позволява да пренеса съзнанието си в мен от миналото. По този начин ще мога да пресъздам устройството (защото съм успял да го създам веднъж) и ще мога да манипулирам това, което ще се случи във важни моменти.

    Д: Бих създал някакво устройство, което да ми позволява да си говоря с Бог. Нещо като телефон например. (надявам се само да ми вдига)

    18. Най-трудната задача, с която си се сблъсквал?

    И: Последната задача от третия кръг на олимпиадата по физика през 2016 година. Ставаше дума за устройство, направено от 2 вдлъбнати огледала и тогава аз просто нямах идея какво се случва. Сега сигурно мога да я реша.
    Д: Да ставам рано за училище в продължение на цял срок, когато съм първа смяна. Тъжното е, че даже не се и шегувам.

     19. Любимият ти научен виц?

     И: Айнщайн, Пасакал и Нютон решили да играят на криеница. На Айнщайн му се паднало да търси другите двама и той започнал да брои.
    Паскал веднага избягал и успял да се скрие някъде, но Нютон не могъл да измисли достатъчно добро място и затова просто извадил един тебешир и нарисувал квадрат със страна 1 метър на земята и застанал вътре в него.
    Айнщайн си отваря очите и гледа - Нютон е пред него. Айнщайн, учуден се обръща към Нютон:
    - Нютоне, намерих те, ти губиш играта.
    - Аз не мисля така - отвръща Нютон, - Нютон върху квадратен метър е Паскал.

    Д:Ахахах, добре. Вицът е следният:

    Господинът по физика връщал контролните и когато дошло времето на Иванчо да си получи писанията, учителят му казал:
    - Иванчо, имаш много потенциал!
    Иванчо бил много изненадан, защото от физика изобщо не разбирал, но останал още по-изненадан, когато учителят го хвърлил през прозореца.
    Край. 

    20. Има ли нещо, което физиката не може да обясни?

    И:Засега има доста неща, които са все още необяснени, но това е защото самата физика все още не е достатъчно развита, за да ги обясни.
    Д:На този етап в развитието ѝ като наука – определено да. Но в бъдеще- кой знае…

    21. Теоретична или експериментална физика?

    И: Някъде между двете.
    Д: Теоретичната и експерименталната физика са малко като ин и ян - хаос и ред. И двете са изключително важни и сякаш се нуждаят едно от друго, за да може да се допълнят и да придадат смисъл на съществуването си. Въпреки това… теоретичната физика ме радва маалко повече :D.

    22.Кое според теб е най-интересното приложение на физиката?

    И: Много интересно приложение на идеи от квантовата физика в момента е в квантовите компютри.
    Д: Конструирането на различни инструменти, които ни предоставят по-пълна картина и ни позволяват да надникнем малко по-дълбоко в същината на заобикалящия ни свят. (Като телескопи, микроскопи, големи адронни колайдери и др.)

    23. Любимо занимание/хоби?

    И:Те са няколко неща, които въртя, за да не ми омръзнат. Най-често са да жонглирам, играя баскетбол или Reddit.
    Д:Обичам да строя различни неща от лего, както и да сглобявам макетни модели. Харесва ми и да чета научнопопулярна литература.

    24. За какво мечтаеш?

    И: Засега - да завърша.
    Д: Да мога да допринеса с нещо към човешките знания за света.

    25.Ако можеше да избираш, къде би се родил?

    И:Може би в някоя Скандинавска държава, защото там шансът да се падна в добри за живот условия е най-голям.
    Д:Не бих искал да променям местоположението на моето раждане.

    26. А кога?

    И: Истинската си рождена дата.
    Д: Както и времеположението. 

    27. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

    И: Остра брадва.
    Д:Най-големият възможен роял. Може да се използва за толкова много неща! 

    28. Песента, която описва настроението ти в момента? 

    И: Bruno Mars - The Lazy Song
    Д: Има една песен, която може да опише настроението ми по всяко едно време. Това е песента за патето.

    29.Кой е отговорът на всички въпроси?

    И:Не знам.
    Д:Ахахах, това е лесно – 43. :D 

    30. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..? 

    И: Мисля.
    Д: Действам…?

    31. Кокошката или яйцето?

    И: Яйцето, защото иначе няма обяснение от къде е дошла кокошката.
    Д: Яйцето. 100% :D

    32. Последната книга, която прочете?

    И:“Игра на тронове” на Джордж Р.Р. Мартин.
    Д:„Частица на края на вселената“ от Шон Карол. Една от най-хубавите научнопопулярни книги, които съм чел. Научих доста любопитни неща за ЦЕРН и главните експерименти, които се провеждат там, както и мъничко за Хигс бозона и квантовата теория на полето. Препоръчвам я на всеки, който се интересува от подобни лудории. Много интересно четиво!

    33. За какво никога не ти остава време?

    И:Не мисля, че в момента има такова нещо.
    Д:Да се науча да програмирам. Някой ден… 

    34.Любим предмет в училище/университета?

    И:В училище бяха физика и информатика. В университета любимият ми предмет засега е механика.
    Д:Разбира се, като изключим физиката и математиката, бих казал литература.

    35. Благородно завиждам на....

    И: Хората, които могат да седнат и да си свършат задълженията на момента.
    Д: Георги. 

    36. Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

    И:Не. Веднъж се опитах, но изгубих интерес.
    Д:Само на 2/3, въпреки че имаше едни период, в който можех да го нареждам и цялото. Хубави дни… 

    37. Судоку или кръстословица?

    И:Кръстословица. Решаването на судоку е твърде еднообразно и омръзва бързо, докато кръстословиците винаги могат да те изненадат с нещо.
    Д:Судоку , даже без да се замисля. 

    38. Проза или поезия?

    И:Проза.
    Д:Ахахах, и двете :D. Тук везните са напълно равни.

    39. Театър или кино?

    И:Кино.
    Д:Въпреки че ходя по-често на кино, определено театърът ми харесва повече. 

    40. Планина или море?

    И:Планина.
    Д:Зависи какво е времето навън, както и какво е настроението ми. И на двете места човек може да си намери интересни занимания. 

    41. Какво ти предстои до края на академичната година?

    И:Изпити.
    Д:Хмм… бая неща (не че се оплаквам, даже напротив). Като цяло най-важните се очертават да бъдат кандидатстването в университети, не чак толкова гаден изпит по немски, състезания и олимпиади по физика, астрономия и математика и накрая – матури. (И много успехи, надявам се!) 

    42. Кого искаш да поздравиш?

    И: Семейството си, приятели и учители.
    Д:Всички! ^^ (Без Георги :D)

     43. Съвет към младите състезатели?

    И:Ако им е интересно и искат да се състезават, да го правят, независимо от предишните си резултати. Защото най-лесно прозрения се получават по време на състезанията. Но да се готвят също е важно.

    Д:Най-важното е да следвате мечтите си и да се занимавате с това, което ви прави наистина щастливи. Полезно е и да се вслушвате в думите на възрастните, защото понякога може да научите повече отколкото сте очаквали.

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ГРЕГОРИАН И ВАЛЕРИ, МЕДАЛИСТИ ПО МАТЕМАТИКА

    И двамата са сребърни медалисти от Младежката Балканиада по математика. Грегориан - от 2011 г., а Валери - от 2018 г.

    Днес ги срещаме в блиц:

     

    Представи се в едно изречение?

    Г: Грегориан Пириндев, на 21 години от гр. Банкя. (Завършил СМГ, бел. ред.)
    В: Казвам се Валери Ванков, на 15 години, от София. (9 клас в Американски колеж)


    В момента се занимавам с ...

    Г: Трета година студент по Математика и Компютърни науки в Оксфорд.
    В: Математика, защото ми е интересна и с нея времето минава неусетно.
     

    Как те наричат приятелите?

    Г: Греги
    В: Предпочитам да ме наричат Валери, но, разбира се, това не спира приятелите ми да ме наричат и по безброй други начини.

    Последното международно състезание, на което участва?

    Г: The Harvard-MIT Math Tournament в Бостън, февруари 2015.
    В: Младежката балканска олимпиада по математика, която тази година се проведе в Родос, Гърция.
     

    Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    Г: Нещо средно между „Спи ми се“ и „Днеска пръскам“.
    В: Обикновено, след като се разсъня, си спомням, че в този ден съм на състезание.
     

    Кога би се отказал да решиш една задача?

    Г: Когато ми отнема време от нещо по-важно.
    В: Когато не ми е много интересна или когато осъзная, че съм ѝ отделил много часове, дни или дори месеци, без да напредна.
     

    Какво може да те ядоса?

    Г: Неадекватност, негативно настроение, автобуса Банкя-София.
    В: Неспазено обещание.
     

    На кого се възхищаваш?

    Г: На родителите си. Възхищавам се на тяхната трудолюбивост, грижовност и енергия.
    В: На родителите си, защото притежават качества, които се надявам да съм наследил или да придобия с времето.
     

    Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    Г: Не съм правил кой знае какви компромиси. Изпускал съм ски лагер с класа.
    В: Понякога ми се иска да разполагах с повече време, за да съчетавам подготовката по математика с всичко останало, което ме интересува.
     

    Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    Г: Приятели, начин на мислене – как да разрешавам проблеми ефективно.
    В: Увереност, упоритост и вярата, че след трудните моменти следват по-добри дни.
     

    Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    Г: Актьор. Като малък много обичах да играя различни роли и да имитирам хора. Дори участвах в театралната трупа на началното ми училище.
    В: Едно от желанията ми беше да стана архитект, тъй като професията съчетава математика и изобразително изкуство, а и защото бях вдъхновен от проектите на испанския архитект Антонио Гауди, сред които са Casa Batllo, La Pedrera и, разбира се, La Sagrada Familia.

    Най-красивата страна, в която си бил?

    Г: България. В нито една друга страна не съм видял толкова богато природно разнообразие на толкова малка площ. Ако говорим за чужбина, изборът е труден. Бих казал Италия.
    В: Франция и по-конкретно Париж заради зашеметяващата архитектура и забележителности - Айфеловата кула, Лувъра и Версай.

    Любима история от състезание?

    Г: Твърде много са за да имам една която да ми е любима, затова ще разкажа забавна и даже човек може да си изведе поука.
    В 8 клас се класирах за Младежката Балканиада, която се проведе в Кипър. След като пристигнахме първата вечер в хотела, разбрахме че двама българи ще споделяме стаята си с един румънец. Той още не беше пристигнал и ние, двамата българи, решихме да му спогодим номер. Оставихме му леглото под климатика, намалихме температурата до 10 градуса и скрихме дистанционното. Далеч не беше благородна постъпка, ама какво да ни прави човек. Не го дочакахме и заспахме. На следващата сутрин се събудихме премръзнали и схванати, а от румънеца следа няма – бил пристигнал късно и го настанили другаде. Поуката – шопската философия „Я не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле“ не е готина.

    В: Когато се връщахме от състезание в Хонконг, в Истанбул имаше опит за преврат и затова полетът ни беше отменен. Трябваше да останем още една вечер в Хонконг, а на следващия ден полетът ни беше с две прекачвания – в Тайланд и Катар. Преживяването беше изморително, но и доста забавно!

    Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

    Г: Ако си представиш света като една голяма загадка, математиката е най-силното оръжие, с което да я разрешиш.
    В: Математиката е това нещо, което обяснява света около нас.

    Най-великото изобретение, измисляно някога…

    Г: Интернет.
    В: Печатарската преса, защото тя дава началото на по-бързото разпространяване на информация още по времето на Просвещението.

    Най-великото българско изобретение?

    Г: Пълнените чушки – моя голяма любов!
    В: Електронно-изчислителната машина, която се смята за прародител на днешните компютри, създадена Джон Атанасов.

    Последното нещо, което научи?

    Г: Разни алгоритми, които намират решения близки до оптималните по ефективен начин.
    В: Понятието „симетрична група“.

    И защо математика?

    Г: От малък ме влече. Обичам да решавам проблеми и да си човъркам мозъка. Математиката е наука, която развива мисленето ми и изгражда важни основи за която и да е сфера на живота. Тя ми дава инструментите, с които да следвам интересите и мечтите си.
    В: Интересна е и е полезна. Това, което най-много ми харесва в нея, е възможността една задача да бъде решена по много начини, както и че тя свежда нещо по-сложно до друго, което е по-просто и разбираемо.

    Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

    Г: 3.1415926535… - 10 знака
    В: 8, но повече от 5 никога не са ми потрябвали.

    Питагор или Архимед?

    Г: И двамата имат огромен принос в науката и не мога да ги сравня.
    В: Архимед

    Любима поднаука от математиката?

    Г: Теория на вероятностите.
    В: Алгебра

    Защо?

    Г: Моделирането на реалния събития като математически обекти е изключително интересно. Донякъде е вид изкуство. И ако някое дете ме пита какво е това, мога да му кажа, че предвиждам бъдещето.
    В: Защото алгебрата е сложна и задачите дават възможност да се измислят интересни и креативни решения. Също така с алгебрични методи могат да бъдат решени множество сложни геометрични задачи.

    Любимо занимание/хоби?

    Г: Да пътувам, опознавам различни култури.
    В: Любимите ми занимания са да чета, да слушам музика, да рисувам и да спортувам.

    За какво мечтаеш?

    Г: За интересен живот - да обикалям света, да допринасям за науката, да бъда глава на голямо семейство.
    В: Животът ми е да изпълнен с много приятни изненади, както и да направя околосветско пътешествие.

    Какво мобилно приложение би разработил?

    Г: Някое, което да стимулира хората да излизат от домовете си.
    В: Някое, което пуска безплатно музика в зависимост от настроението на потребителя, като максимално се придържа към вкусовете на човека.

    Ако можеше да избираш, кога би се родил?

    Г: Живеем в много интересно време. Не бих си сменил датата на раждане.
    В: В края на 70-те/началото на 80-те, за да прекарам тийнейджърските си години с музика от 90-те.

    Песента, която описва настроението ти в момента?

    Г: So Called Crew – Отвън
    В: Mariah Carey-If It’s Over

    “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    Г: Творя.
    В: Не трябва да си губя времето, живеейки нечий чужд живот, а трябва да следвам своя път и да бъда щастлив от това, което постигам.

    Ако беше на 80 години, какво би казал на децата си (внуците си)?

    Г: Да излизат навън и да играят!
    В:  „Ако трябва да избереш между това да си прав и да си мил, избери да бъдеш мил”- Dr. Wayne Dyer

    Каква е твоята работа-мечта?

    Г: Работа в която мога да творя, да се чувствам полезен и да я върша с кеф!
    В: Психоисторик, което е измислена професия, описана в книгата, която чета в момента – “Foundation” от Айзък Азимов.

    За какво никога не ти остава време?

    Г: За подреждане, малко съм разхвърлян.
    В: Д упражнявам по-сложните пиеси, които разучавам по пиано.

    Има ли любов от пръв поглед?

    Г: О, да! Може да трае секунди, може да трае години. Но със сигурност съществува.
    В: Вярвам, че има.

    Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    Г: Вълшебната лампа на Аладин.
    В: Приятел, за да не се чувствам самотен.

     

    Кафе или чай?

    Г: И двете!
    В: Чай 

    Компютър или лаптоп?

    Г: Лаптоп – не ме свърта на едно място за дълго.
    В: Лаптоп. 

    Планина или море?

    Г: Обожавам и двете.
    В: Планина. 

    Какво ти предстои в следващите месеци?

    Г: Ще съчетавам полезното с приятното. Очакват ме проект на Канарите и изпити в Оксфорд.
    В: Надявам се да ми предстоят много хубави моменти. Смятам да продължа да работя усърдно по математика, за да напредвам. 

    Поздрави събеседника си!

    Г: Успех в състезанията, в училище (или университет/работа), в любовта!
    В: Пожелавам ти здраве, щастие и късмет, както и математиката да продължава да ти доставя удоволствие. 

    Съвет към другите състезатели?

    Г: Да се трудят усърдно за състезанията, но и да си отделят време за други неща. Музика, спорт, театър, каквото ги влече. Да не се ограничават, а да опитват от всичко!
    В: Не отивайте с предварителни нагласи на състезания, а се ориентирайте в обстановката на място.

  • МЕДАЛИСТЪТ ПО БИОЛОГИЯ ВИКТОР: "И АЗ, КАТО ДРУГИТЕ ДЕЦА, ИСКАХ ДА СТАНА ПРЕЗИДЕНТ"

    Виктор Георгиев e на 19 години, от Кюстендил. Току-що завършил НПМГ София, той грабна бронзов медал на тазгодишната
    Международна олимпиада по биология в Иран, и съвсем скоро започва обучението си в
    HAN University of Applied Sciences в Немехен, Холандия.

     

    Според моите наблюдения и разбирания основният проблем на образованието тук е, че липсва далновидност и се обръща твърде малко внимание на практическата страна на обучението, която е особено важна за научните специалности. Висшето образование в България не е задължително по-лошо, но определено се различава доста от това в някои други страни, като тези различия влияят на качеството. Всеки обаче трябва да вземе собственото си решение.

    Предстои първата ми година от бакалавъра в специалност „Life Sciences“, свързана с много работа, но и с възможности за много приятни запознанства и пътувания. Към момента вече съм се настанил в студентското си общежитие, а интересното тепърва ще се случва. Към края на тази година се надявам да прекарвам време със семейство и приятели отново в България. Очаква ме много работа, ако искам да завърша отлично първата си година в университета. Имам намерение също така да се включа в подготовката на олимпийците през следващия състезателен сезон, стига, естествено, да имам възможност.

    Според мен най-ценното, което дават олимпиадите на състезателя, е възможността да се развива като характер – да се старае честно и почтено за нещо, на което се е отдал, да се научи да печели и да губи с достойнство и да уважава себе си и другите.
    Най-хубави спомени имам от националния кръг на олимпиадата по биология във Варна през 2016 г. Разхождахме се вечер из морската градина, заравяхме се взаимно в пясъка, а последния ден едва намерихме ресторант край плажа, който да побере цялата ни група. На сутринта преди да заминем, след като почти не бяхме спали предишната нощ, отидохме на брега, където посрещнахме изгрева. 

    Когато ме питаха какъв искам да стана, като порасна голям, и аз, като много други деца, че ще стана президент. Сега вече отдавна съм осъзнал, че научноизследователската работа е нещото, с което мога да съм истински полезен.

    Ако можех да създам каквото и да е изобретение, бих изобретил технология, която много бързо да заличава химическо и радиационно замърсяване. А ако става въпрос за мобилно приложение, често съм си мислил, че такова, което може да определи дадено растение до вид само по снимка, която си направил в парка, би било много полезно.

    Моментът, в който реших да се занимавам конкретно с биология, беше след националния кръг на олимпиадата в седми клас, когато се представих учудващо добре и разбрах, че ме бива в това. От малък любопитствах за всичко свързано с природата. Но едва в НПМГ осъзнах какво наистина е науката и окончателно се убедих, че това е нещото за мен. Впоследствие намерих нещото, с което исках да се занимавам в професионален план, и с което мога до известна степен да се идентифицирам. Също така, науката влияе на възгледите ти за света и обществото, като те учи да се стремиш винаги да бъдеш рационален и да избягваш предубежденията. 

    Любимата ми поднаука е молекулярната биология. Иначе с особен интерес следя развитието на биомедицината и връзката й със съвременните когнитивни науки. Макар и много бавно, учените придобиват все повече познания за работата на човешкия мозък като част от цялостния организъм, които могат някога да се приложат за разработването на терапии срещу едни от най-тежките познати заболявания.

    Най-трудният термин, с който съм се сблъсквал, е Ретротранспозон – подвижен генетичен елемент; ДНК последователност, която се транскрибира в РНК и впоследствие чрез обратна транскрипция тази РНК молекула дава идентична ДНК последователност, която се вгражда на друго място в генома. Самото значение не е толкова сложно, но просто аз трудно произнасям буквата „р“.

    Любимото ми занимание за свободното време са разходките сам или с компания, тъй като ми действат доста разтоварващо и не ми позволяват да мисля сериозно за каквото и да било. Обичам и да чета. Харесвам книги с не толкова очевиден смисъл, които ми предлагат идеи, за които не съм се сещал, и върху които мога да разсъждавам допълнително. Същото важи и за филмите, сред които обикновено предпочитам некомерсиалните, направени заради замисъла. А относно музиката – напоследък слушам почти всичко, в зависимост от настроението и ситуацията.

     

    3 онлайн научни източника на информация, които Виктор препоръчва:

    • Първото, за което се сетих, беше Wikipedia. Но ако някой търси сериозна информация, поднесена по разбираем начин, може да открие поредица от видео уроци на теми от различни научни области на www.khanacademy.org.
    • Когато се подготвях за последната национална олимпиада и учих задълбочено по анатомия, използвах http://www.innerbody.com. Този сайт много ми помогна и изглежда полезен за студенти по медицина.
    • А когато някой търси конкретни научни статии, които да използва, препоръчвам да посети сайта на Националния център за биотехнологична информация на САЩ - www.ncbi.nlm.nih.gov. - Там има достъп до архив от статии и друга специализирана информация. Тук е моментът да отбележа, че е крайно време в часовете в училище да се ползват и такива източници на информация като допълнение на обичайните учебници, за да могат учениците да се научат да работят с огромни количества от данни, които трябва да оценят и представят правилно.

     

    ВИЖТЕ ОЩЕ:

  • Проф. Мирослав Абрашев, ръководител по физика: "Умни деца у нас винаги има, въпросът е да се намерят и да се стимулират"

    – Проф. Абрашев, защо има олимпиади по природни науки всяка година, а не както са спортните една на 4 години?

    – Толкова бързо растат децата, че всеки випуск е различен. Ако не се провежда олимпиада всяка година, някои деца няма да имат шанс да се явят. Състезателният живот на един спортист е между 17 и 25 години, а продължителността на състезателния живот на един ученик е 1 или 2 години. Самият факт, че всяка година отборът е различен – най-много един-двама ученика да се повторят, е показателен.

    – Вие бил ли сте олимпиец като ученик?

    – Да, аз също съм бил олимпиец през 1981 година и тогава имах бронзов медал. България е била два пъти домакин през 1971 и 1981 година, защото в този период малко държави са участвали на Международната олимпиада по физика и е трябвало да се въртят като домакини. На моята олимпиада, която беше 12-та поред, се явиха 14 държави, а България беше точно по средата – 7-ма. Като тогава вече имаше пробив и освен бившите социалистически държави,  участваха и държави като Германия, Финландия, Швеция и Италия.

    – От колко години има олимпиада по физика?

    – Нашата олимпиада е една от най-старите! Тя се провежда ежегодно от 1967 година и през юли ще бъде 49-та поред. Олимпиадата по физика е тръгнала като инициатива на бившите соц държави. Интересното е, че на първата, която е по инициатива на Полша, СССР не е участвал – имало е пет държави: Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България. Така че ние сме съоснователи на олимпиадата и сме участвали във всички досега. Нямало е ГДР, нямало е СССР.

    – А от колко време сте ръководител на олимпийския ни отбор по физика?

    – Истината е, че няма много желаещи за този пост. Обикновено един ръководител, като тръгне да остарява, търси някой да го замести. Дълги години ръководител е бил доц. Максим Максимов, някъде около 1999 година доц. Виктор Иванов го замени. Тъй като ние сме и преподаватели, и учени, и много други неща едновременно, през 2003 г. на Виктор му се наложи да ходи на една командировка във Франция точно по време на подготовката. Тогава той ме помоли да го заместя. И така станахме двама.

    – Кои са учениците, които са определени да представят България?

    – Тази година съставът на националния отбор по физика е Георги Александров (СМГ), Руско Русков (ПГПАЕ Бургас), Владислав Стефанов (МГ „Гео Милев“ Плевен), Стефан Иванов (МГ Бургас) и Иво Петров (СМГ).

    – Каква е вашата задача през дните на олимпиадата?

    Ръководителите от повече от 90 държави се събират в една зала, обявяват им се задачите и започват дискусии. Винаги може да се открият грешки. Обикновено по-слабите държави искат да се облекчат темите, а всъщност най-добрите въобще не се обаждат. Аз до сега не съм чул ръководител на Китай или Тайван  да се обади въобще. След края на дискусиите ръководителите на тези държави, които искат да преведат задачите на собствения си език, се захващат с него. Преводът обикновено е посред нощите, защото дискусиите са продължили цял ден. Ръководителите продължават да работят и през следващите дни, тъй като независимо от домакините трябва да оценят работите на своя отбор. След това се провежда т. нар. „модерация“ – сравняване на оценките и дискусия между ръководителите и домакините за окончателните резултати.

    – Вие нямате достъп до учениците през тези дни?

    – Не, нещо повече – на нас ни е забранено. На нас ни оставят средства за комуникация, но на тях им ги взимат. Взимат им лаптопи и мобилни телефони. Обикновено като мине единият кръг, ни събират, за да си споделим как е минало и след това пак ни засекретяват. Ние по правило сме в различни хотели от децата, нямаме право да контактуваме. В правилата на олимпиадите е заложено, че, ако се установи изтичане на информация или контакт, съответният ръководител се изключва за вечни времена. Но досега не е имало такъв случай, макар че доста пъти е имало съмнения. Не за нашия отбор, разбира се.

     

    Цялото интервю с проф. Абрашев прочетете на MediaBricks.bg 

    Тук може да видите един тренировъчен ден на учениците ни по физика