Медалистът по информатика Владислав Харалампиев обикаля света, изследва Антарктика и моделира самолети
Владислав Харалампиев е носител на два златни и два сребърни медала по информатика. Възпитаник e на Софийската Математическа гимназия, и продължава обучението си в специалност Компютърни науки във Факултета по математика и информатика към Софийския университет. „Състезанията са специфично нещо – трябва много практика, не само талант. Трябва да се научат много неща, да се развие умение бързо и без грешки да се пишат програми“, казва Владислав за опита си в различни състезателни мероприятия.
Последната научна разработка, в която съм участвал, е върху задачата за „измитане“ на полигони (polygon sweepwidth). Това е обобщение на класическа графова задача върху геометрични фигури. Участвах заедно с проф. Минко Марков и проф. Георги Георгиев. Представихме резултатите си на Юбилейната научна конференция 125 години математика и природни науки в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Английският език е важен, не само заради научната литература, но и за всеки, който иска неговата работа да стигне до голяма група хора и да предизвика истинска дискусия. Руският също е много полезен, защото има голямо количество смислени материали на този език.
Най-интересните хора срещнах на о-в Ливингстън по време на 21 Антарктическа експедиция – тези хора са физици, географи, алпинисти. Попаднах там, тъй като проф. Пимпирев – ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктида,ме покани да участвам. Експедицията беше свързана с геодезични замервания и теренни наблюдения. Аз участвах в проект за GPS системи. 2013 беше година на соларен максимум. По принцип, повишената слънчева активност е негативно явление за GPS измервания. Това особенно се чувства при системите с висока точност – навигационните модули на самолети и ракети и други подобни. В условия на Антарктика трябваше да замерваме, а когато се върнем в България и да обработим различни данни. Имаше и странични задания, например определяне на скоростта на движение и издигане на остров Ливингстън.
Такива изследвания се правят на Антарктида – там има по-малко замърсяване със сигнали. Имаше, разбира се, и премеждия – батериите, които бяхме взели, уж трябваше да издържат шест часа, а издържаха половин. В района на Антарктическия полуостров, където се намира Българската Полярна База „Св. Климент Охридски”, се наблюдава затопляне на климата, снежната покривка непрекъснато се увеличава, а това повишава влажността на въздуха и променя природните условия. Един от ледниците заради големите снеговалежи и под собствената си тежест е тръгнал към базата. Снежната покривка достигаше на някои места 5-6 метра и трябваше много да копаем.
От Софийски университет ни дават много възможности за научна и състезателна дейност – два пъти ни изпращха на обучения в Международната зимна школа по програмиране в Харков, Украйна, редовно ни изпращат на национални и регионални олимпиади по програмиране, имаме достъп до научни конференции… Във ФМИ се провежда семинар по алгоритми, има и курс по състезателно програмиране. Миналата година бях на стаж на суперкомпютъра в Националния център за суперкомпютърни приложения. За съжаление отборите в университета намаляват всяка година. Мои приятели, които са две години по-големи от мен и вече завършиха, са ми разказвали, че по тяхно време отборите били 4, две години по-рано – 10, а в момента са 2… Мисля, че все повече хора в България се отказват от състезанията и заниманията с научна дейност. Също така, много хора, които са участвали в ученически състезания, не продължават да се обучават в български университети, а заминават за други държави.
Информатиката е много практически насочена наука, дори теоретическата й част. Компютрите дават възможност да се извършват колосални изчисления и да се съхранява огромно количество данни. Информатиката използва тези възможности за решаването на истински задачи, изникващи пред хората. По същество знанията, които генерира тази наука, превръщат изчислителните машини в полезен за хората инструмент. Информатиката е доста млада наука и знанията в тази област все още не са превърнати в стройна теория. За разлика, например, от алгебрата или математическия анализ. Има и много нерешени проблеми. Например въпросът за равенството на класовете P и NP, за съществуването на one-way function, за най-бързия алгоритъм за умножаване на числа, за това може ли ефективно да се разложи число на прости делители и много други. Тези проблеми може да изглеждат далеч от практиката, но нашите предположения за отговорите им лежат в основата на технологиите ни. От отговорите им зависи, например, дали нашите средства за сигурност наистина са сигурни. Или докъде се простират границите на нещата, които ние може да разберем.
В България има много хора, които се занимават с програмиране. Не мисля, че е хубаво още от първи курс студентите да започват работа в софтуерни фирми. Така не остава време за качествено обучение и хората си стават „занаятчии“, а не високо квалифицирани специалисти. В крайна сметка всичко зависи от личните желания и амбиции. Иска ми се в България да има по-голяма общност от хора, „запалени“ по състезания. Много е полезно, когато има с кого да обсъждаш решения и кого да попиташ. За жалост състезателите в България (поне сред студентите) все повече намаляват. Което се отразява и на ученическите състезания. Важно е да има нови идеи и нови задачи. А тези неща често ги правят студентите. А и е много относително кой е умен. Това, че някой може да решава задачи, не го прави умен.
Вероятно ще продължа да се занимавам с програмиране и занапред. Бях на различни стажове за софтуерен инженер – миналата година бях в Dropbox в Сан Франциско, тази – в Google MTV. Нещата, с които се занимават там, далеч не са толкова интересни, колкото бихте очаквали. От друга страна, тези стажове са само три месеца, добре платени са и са начин да финансираш обучението си в университета.
Обичам да пътешествам. Покрай състезанията и участието си в Антарктическата експедиция успях да отида в много страни – Казахстан, Канада, Чили, Египет, Италия, Румъния, Словения, Германия, Франция, Русия, САЩ, Тайланд, Гърция, Швейцария, Сърбия… Едно от любимите ми места е Казахстан, където ходих два пъти с отбора на СМГ за Международната Жаутиковска олимпиада. Хората там са много добри и гостоприемни. Много ми хареса, въпреки че и двата пъти бях там през зимата и беше много студено: до -20 градуса. Бях на Международната олимпиада по информатика (IOI) в Тайланд, където също е интересно. Хората и културата са много различни, хората там са по-щастливи. Аржентина също много ми допадна.
Обичам да рисувам, но не съм добър – резултът не съостветва на идеите ми. Много обичам живопис, да посещавам художествени музеи и картинни галерии. В Сан Франциско имаше страхотни галерии и музеи, но любимите ми са Третияковска галерия и Пушкински музей в Москва. Любимият ми художник е Иван Шишкин – руски художник, който рисува руска природа, северни гори. Имаме много картини вкъщи.
Обичам и да плувам, занимавам се с авиомоделизъм, дори си направих автопилот. Баща ми също се интересува от това, но може би от година не сме ходили да пускаме самолети, зашото просто не ни остава време.
Последната книга, която прочетох, е “Сравнителни жизнеописания” от Плутарх. Това е сборник на биографиите на велики политици и полководци от Древността. Сега чета „Двукратные изыскания в Южном Ледовитом океане“. Последният филм, който гледах, е “22 минути“, руски филм за инцидент с танкер в Аденския залив.
Три онлайн източника на информация, които Владислав препоръчва:
- codeforces – сайт за състезания по програмиране
- e-maxx.ru – сайт, който описва голямо разнообразие от алгоритми
