Цветелин Илиев, състезател по химия: “Нашето поколение иска да спасява Земята”
Цветелин Илиев е бронзов медалист по химия, на 21 години, родом от Велико Търново. След като завършва Националната природо-математическа гимназия в столицата с математика, записва Химия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Интересът ми към природните науки се зароди още в Търново. Бях на 13-14 години, когато преподавателите ми по математика и по география – Тодор Иванов и Таня Попова, истински ме запалиха. По това време ме интересуваха толкова много неща, че не знаех откъде да започна. Влизайки в НПМГ, лека-полека започнах да намирам пътя си и се “престроих” в химията.
Не е задължително човек да бъде в специални условия, за да развие отношение към науката. Разбира се, гимназията профилира и фокусира интереса ти, но със сигурност можеш да се развиеш във всякаква среда.
Шири се мнението, че хората, които се занимават с природни науки, са доста скучни и не умеят да се забавляват. Това не е вярно: животът ни определено не е нито скучен, нито се ограничава до безкрайно решаване на задачи. Особено олимпийците – ние често пътуваме, запознаваме се непрестанно с нови хора. Образованието е комплексен процес – освен точните науки, има и малко музика, малко литература. НПМГ дава възможност да развиеш всякакви интереси. Имаме много добри отбори по волейбол и хандбал – подкрепяме ги много, вълнуваме се, викаме по мачове.
Ако говорим за благородно съперничество, основните ни конкуренти са СМГ, както и някои училища от страната, например Природо-математическата в Търново и тази в Плевен, която има и страхотна база по химия. Това е добре, защото конкуренцията тласка към развитие, води ни към върха.
За да запиша да уча в София, имах нужда от някой, който да ме насочи, сам не бих се решил. Мой познат от Търново се беше класирал на Национална олимпиада по география, това го мотивира да отиде в НПМГ. Получавах информация от него – колко страхотна среда за развитие е училището всъщност. Може да се каже, че той ми помогна да взема решението за преместване в столицата. Доволен съм от своя избор.
Химията е навсякъде около нас, живеем и дишаме заради нея. Всички неща, от които човек се вълнува, са химия… дори любовта. Но светът е много по-лесен и по-красив, когато просто не си обясняваме нещата… В поезията можем да останем с необяснимото, но когато възникне проблем, трябва да седнем и да си ги обясним. Проблемите в моята област, които напоследък вълнуват света, са как да бъдат създадени алтернативни горива и как да развием умно отношение към природата.
Аз още опознавам почвата. Миналата година се занимавах с нанотехнологии – също нашумяла тема. Проектът, по който работихме, беше свързан с пречистването на водоеми от индустриални замърсители. Синтезирахме наночастици от благородни метали, които да правят по-малко отровни замърсителите. Добрата новина е, че най-отровните вещества съвсем скоро ще бъдат по-малко отровни. Химията се променя, променят се и предизвикателствата пред нея. Нашето поколение иска да спасява Земята! Търсим нови постижения, но мислим и за природата.
Най-вредното, което дишаме, са газовете от колите и цигарения дим. Доста голяма част от веществата блокират дишането. В храните също има доста вредни вещества, въпреки че почти всеки ден намираме техни заместители, които не са толкова опасни. Не мисля, че човечеството може да изчезне по този начин… По-скоро ако се случи някакъв катаклизъм или ние не се унищожим с трето катастрофално събитие от световен мащаб. Както е казал Алберт Айнщайн: „Не зная с какво ще се води Третата световна война, но четвъртата ще е с камъни и пръчки“. Конфликтите трябва да се избегнат. Ядреното оръжие все пак е по-страшно от химическото.
В Щатите и в Западна Европа, Китай и Япония има страхотни специалисти по химия. И ние в България обменяме опит с големите университети там. Може да се каже, че сме част от световната сцена, защото имаме все по-голямо участие в общи проекти.
Напоследък започнах да разбирам идеята на Сдружението (СРООПН) и да намирам тази инициатива за абсолютно невероятна. Едно от нещата, които изключително много ми помогнаха в гимназията, беше приемственият метод на обучение – бивши олимпийци продължаваха да се връщат и да ни подготвят за национални и международни състезания. Имаше хора, които си идват от къде ли не по света и отделят много от свободното си време само за нас, малките. Постепенно започнах да разбирам смисъла от цялата тази мрежа и си казах, че след като завърша, след като приключа моите години като олимпиец, аз ще продължа с тази практика. И наистина, вече втора година се занимавам и не съм единствен. Имам съученик – Георги Генов, който замина за Англия, вече кара докторантура в Кеймбридж. Той си взе една седмица отпуск, за да прекарва времето си от сутрин до вечер в училище. Също така мой колега от Факултета – четвъртокурсникът Наско Стаменов продължава да усъвършенства подготовката за практическите задачи и да помага на настоящи олимпийци въпреки голямата си заетост. Радвам се, че останах в България, и по тази причина – имам време и мога да се занимавам целогодишно с това. Когато станем ръководители на отбори, притеснението ни е тройно – първо се притесняваш как са подготвени състезателите, след това какво са написали. В момента, в който обаче излязат и кажат какво са написали, за нас настъпва спокойствие, защото сме наясно точно какво са направили. Когато чуеш награждаването, те обзема такава еуфория, виждаш как всичките усилия са си заслужавали…
Така че Сдружението е нещо изключително. Съществуването на такава организация е абсолютно задължително. Най-малкото защото създава общество – опознаваме се на събития и продължаваме контактите и занапред. Не говоря само за науката, но и за изграждането на приятелски отношения.
Време за художествена литература ми остава по празниците – Коледа, Великден. Последната ми книга е Game of Thrones. Харесвам хубавите филми, може да се каже, че съм киноман. „Изкуплението Шоушенк“ ми е любим, също „Форест гъмп“, „Боен клуб“. Тази година номинациите на „Оскарите“ бяха страхотни. Наскоро гледах „Все още Алис“, който силно ме впечатли.
