Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН, https://olympicbg.org) и Министерството на образованието и науката (МОН, https://www.mon.bg) отчитат ръст от близо 7000 участия в първи (общински) кръг на националните олимпиади по науки след първата година на кампанията „Участвай! Олимпиадата е за всички“(https://uchastvai.olympicbg.org/).
Ученическите олимпиади по науки се провеждат в три кръга – общински, областен и национален, от който се избира разширения отбор, от който пък се селектира националния отбор представящ България на Международните олимпиади във всяка от науките.
Участието в първи кръг на олимпиадата е първата стъпка към международната сцена, но и най-достъпният начин всеки ученик да опита силите си и да открие нови хоризонти в науката. Това е първата крачка към големи постижения и увереност в собствените способности. Вижте повече за инициативата тук: https://uchastvai.olympicbg.org/.
Кампанията „Участвай! Олимпиадата е за всички” стартира през 2025 и по данни от РУО и МОН за националните олимпиади по: математика, информатика, лингвистика, география и икономика, физика, астрономия, химия и опазване на околната среда, и биология и здравно образование общият брой участия в първия кръг нараства от 71 037 през 2025 г, на 78 033 през 2026 г. Това означава 6 996 участия повече или ръст от 9,85%.
Основни данни
| Участия 2025 | Участия 2026 | Разлика | Ръст |
| 71 037 | 78 033 | +6 996 | +9,85% |
*Данните отчитат участия, а не уникални ученици, като един ученик може да участва в повече от една олимпиада.
*”Изкуствен интелект” не е включен в статистиката.България е основател на международната олимпиада и излъчва национален отбор от 2024 насам, национално състезание се провежда за първи път през 2025/2026 учебна година, а национална олимпиада ще бъде проведена за първи път през 2026/2027
Графика 1. Общ брой участия в първия кръг на олимпиадите по науки.
Какво показват резултатите
Първата година на кампанията „Участвай! Олимпиадата е за всички“ показва национален ръст: участията в общинския кръг на олимпиадите по науки нарастват от 71 037 през 2025 г. на 78 033 през 2026 г. — почти 7000 участия повече, или ръст от 9,85%. Ръст има в 7 от 8 разглеждани олимпиади.
Математиката остава най-широкият вход към олимпийската система – олимпиадата традиционно е най-масова и започва от най-ранна възраст. Математиката е с 42 104 участия, следвана от география и икономика 14 266, биология 6 869 и химия 6 666.
Най-голям абсолютен ръст има участието в олимпиадата по математиката (3959 участници), а най-висок процентен ръст – участието в олимпиадата по информатика (20,54%).
Особено силни сигнали има при информатиката (ръст от 107 участници или 20,54%) и астрономията (ръст от 361 участници или 14,26%) – дисциплини, в които България има златни медали от международните олимиади през 2025 г. и които са сред най-бързо растящите през първата година на кампанията, макар и от по-ниска база.
Данните показват и важни посоки за развитие. Лингвистиката има изключителни международни успехи, включително абсолютно първо и второ място в света през 2025 г., но остава с най-ниска входна база (633 през 2025) и лек спад (до 621 през 2026) в участията през изминалата година. Информатиката расте най-бързо, но също остава с нисък абсолютен брой участници. Физиката (3986 участия) и астрономията (2893 участия) имат силен потенциал за по-широко популяризиране на фона на по-големия интерес към химия (6666 участия) и биология (6869 участия)
Регионално картината е положителна, но неравномерна. 22 от 28 области отчитат ръст, като Варна е с най-голям ръст както в абсолютна, така и в процентна стойност (ръст от 2978 участия или 146,84%), а София-град остава най-големият олимпийски център (20 851 участия). В 6 от области имат спад: Благоевград (спад от 875 участия или 19,10%), Добрич (спад от 493 участия или 23,85%), Шумен (спад от 405 участия или 23,77%), Пазарджик (спад от 171 участия или 6,85%), Монтана (спад от 95 участия или 6,31%) и Кърджали (спад от 111 участия или 6,14%).
ДЕТАЙЛИ
Данни по науки
| Олимпиада | 2025 | 2026 | Разлика | Ръст |
| Информатика | 521 | 628 | 107 | 20,54% |
| Астрономия | 2 532 | 2 893 | 361 | 14,26% |
| Биология и здравно образование | 6 069 | 6 869 | 800 | 13,18% |
| Физика | 3 555 | 3 986 | 431 | 12,12% |
| Математика | 38 145 | 42 104 | 3 959 | 10,38% |
| Химия и опазване на околната среда | 6 099 | 6 666 | 567 | 9,30% |
| География и икономика | 13 483 | 14 266 | 783 | 5,81% |
| Лингвистика | 633 | 621 | -12 | -1,90% |
Таблица 1: Данни по науки
Най-масова е олимпиадата по математика с 42 104 участия през 2026 г., следвана от география и икономика с 14 266, биология и здравно образование с 6869 и химия и опазване на околната среда с 6666.
Графика 2. Абсолютен брой участия по олимпиади
Най-голямо е процентното увеличение в информатиката: увеличение с 20.54%, а най-голям е абсолютният ръст в математиката: увеличение с 3 959 участника.
Графика 3. Процентен ръст на участията по олимпиади.
Най-големите
Олимпиадата по Математика остава най-широкият вход към олимпийската система. Тя започва от най-ранна възраст и традиционно привлича най-голям брой ученици, като през 2026 г. отчита и най-големия абсолютен ръст: +3959 участия / +10,38% спрямо 2025 г. Това я прави основна база, от която по-късно могат да се развият интереси и към други научни дисциплини. Силата на математическата школа се вижда и в международните резултати — през 2025 г. Ангел Христов, Андрей Стефанов и Веселин Маркович спечелиха сребърни медали от Международната олимпиада по математика, а Петко Лазаров, Георги Николов и Илия Василев — бронзови отличия.
Олимпиадата по География и икономика е втората най-масова олимпиада по брой участия. С 14 266 участия през 2026 г. тя показва, че теми като природа, общество, ресурси, икономика и развитие са близки и разбираеми за голям брой ученици. Ръстът от 783 участия / +5,81% демонстрира стабилен интерес и потенциал за още по-широко включване. През 2025 г. българският отбор по география също завоюва медали на международната сцена — Звездемир Пенев, Борис Донков и Николай Костадинов спечелиха сребърни медали, а Кристиан Петров — бронзов медал от Международната олимпиада по география.
Олимпиадата по Биология и здравно образование отчита един от най-силните абсолютни ръстове: +800 участия / +13,18% спрямо предходната година. Това е важен сигнал, че интересът към живата природа, човешкото здраве, медицината и съвременните биологични науки расте. През 2026 г. биологията изпреварва химията по общ брой участия. Силните представяния на българските ученици в международните олимпиади по биология през последните години също допринасят за по-голямата видимост на дисциплината — през 2025 г. отборът с Боян Ценов, Димитър Оронов, Стоян Добрев и Мартин Замфиров спечели четири медала от Международната олимпиада по биология, а Виктор Лилов остава един от най-силните примери за български олимпиец със златни медали и в биологията, и в химията.
Олимпиадата по Химия и опазване на околната среда също показва стабилно разширяване, с 6666 участия през 2026 г. и ръст от 567 участия / +9,30% . Това е особено важно за дисциплина, която свързва фундаменталната наука с практически теми като технологии, материали, медицина, енергия и околна среда. И тук силните международни представяния на българските олимпийци през последните години помагат химията да бъде разпознавана като дисциплина с реален път от училищния интерес до световната сцена. През 2025 г. Дамян Иванов спечели златен медал от Международната олимпиада по химия, Виктор Ангелов — сребърен, а Никола Нинков и Теодор Кусев — бронзови медали.
Най-малките
Олимпиадата по лингвистиката е с най-ниска входна база от всички дисциплини — 621 участия през 2026 г. спрямо 633 през 2025 г., или спад от 12 участия / -1,90%. Това е особено важно, защото България има изключителни международни успехи именно в тази дисциплина — през 2025 г. Ванеса Калинкова и Никола Николов спечелиха златни медали с абсолютно първо и абсолютно второ място на Международната олимпиада по лингвистика. Данните показват, че лингвистиката има много по-голям потенциал за популяризация..
Олимпиадата по Информатика отчита най-високия процентен ръст сред всички олимпиади – от 521 участия през 2025 г. на 628 през 2026 г., или +107 участия / +20,54%. Въпреки това тя остава с втората най-ниска входна база след лингвистиката, което е учудващо на фона на стратегическото значение на дисциплината и силните международни успехи на България. През 2025 г. Веселин Маркович и Александър Гатев спечелиха златни медали от Международната олимпиада по информатика. Това означава, че интересът расте, но входът към системата все още трябва да бъде разширяван — особено извън традиционно силните центрове.
Олимпиадата по физика и астрономия са следващите дисциплини с по-ниска база, но и със силен потенциал за развитие. Физиката нараства от 3555 участия през 2025 г. на 3986 през 2026 г.: + 431 участия / +12,12%. Астрономията нараства от 2532 участия на 2893: + 361 участия / +14,26%, което я прави втората най-бързо растяща олимпиада по процентен ръст. Това е особено силен сигнал – именно в астрономията и астрофизиката България спечели три златни международни медала през 2025 г. — чрез Светослав Арабов, Елена Йорданова и Петър Попов. Когато една наука бъде представена като вдъхновяваща, достъпна и свързана с реални български успехи, тя може да привлече повече ученици към първата им стъпка в олимпийската система.
Данни по области
Данните показват ръст както в големите, така и в редица по-малки области.
Варна отчита най-голям ръст: от 2028 на 5006 участия или +146,84%, следвана от по-малки области с двуцифрен процентен ръст: Разград +51,17%, Хасково +42,93%, Смолян +39,43%, Ловеч +29,37%, Стара Загора +21,27%, Плевен +20,67%, Видин +18,18%, Габрово +13,90%, Силистра +11,80%, Ямбол +11,08% и София-регион +10,66%.
София-град отчита процентен ръст от +10,25% и не изненадващо остава най-големия олимпийски център с 20 851 участия през 2026 г.
Най-големите увеличения в абсолютни стойности са във Варна (2978 участия), следвана от София-град (1938 участия), Смолян (772 участия), Разград (523 участия), Стара Загора (402 участия), Ловеч (336 участия), Хасково (334 участия) и Плевен (282 участия).
| РУО / област | 2025 | 2026 | Разлика | Ръст |
| Варна | 2 028 | 5 006 | 2 978 | 146,84% |
| Разград | 1 028 | 1 554 | 526 | 51,17% |
| Хасково | 778 | 1 112 | 334 | 42,93% |
| Смолян | 1 958 | 2 730 | 772 | 39,43% |
| Ловеч | 1 144 | 1 480 | 336 | 29,37% |
| Стара Загора | 1 890 | 2 292 | 402 | 21,27% |
| Плевен | 1 364 | 1 646 | 282 | 20,67% |
| Видин | 726 | 858 | 132 | 18,18% |
| Габрово | 1 245 | 1 418 | 173 | 13,90% |
| Силистра | 1 441 | 1 611 | 170 | 11,80% |
| Ямбол | 1 110 | 1 233 | 123 | 11,08% |
| София-регион | 2 148 | 2 377 | 229 | 10,66% |
| София-град | 18 913 | 20 851 | 1 938 | 10,25% |
| Търговище | 1 202 | 1 318 | 116 | 9,65% |
| Враца | 1 480 | 1 617 | 137 | 9,26% |
| Русе | 1 770 | 1 903 | 133 | 7,51% |
| Кюстендил | 1 391 | 1 474 | 83 | 5,97% |
| Сливен | 1 362 | 1 427 | 65 | 4,77% |
| Перник | 1 382 | 1 447 | 65 | 4,70% |
| Пловдив | 6 050 | 6 171 | 121 | 2,00% |
| Велико Търново | 2 538 | 2 552 | 14 | 0,55% |
| Бургас | 3 926 | 3 943 | 17 | 0,43% |
| Кърджали | 1 808 | 1 697 | -111 | -6,14% |
| Монтана | 1 505 | 1 410 | -95 | -6,31% |
| Пазарджик | 2 498 | 2 327 | -171 | -6,85% |
| Благоевград | 4 581 | 3 706 | -875 | -19,10% |
| Шумен | 1 704 | 1 299 | -405 | -23,77% |
| Добрич | 2 067 | 1 574 | -493 | -23,85% |
Таблица 2: данни по области (подредени по процентен ръст)
Графика 4. Процентен ръст по области, общо за всички олимпиади.
Данните показват не само общ ръст, но и много ясна посока за следващия етап на кампанията. След първата година на „Участвай! Олимпиадата е за всички“ вече може да се види къде участието расте, къде има скрит потенциал и къде са нужни по-насочени усилия.
Част от областите показват силен ръст и могат да бъдат разглеждани като примери за успешна мобилизация — Варна, Разград, Хасково, Смолян, Ловеч, Стара Загора и Плевен. Видин, Хасково и Ямбол заслужават специално внимание и адмирации. Въпреки ниската изходна база, и трите области увеличават участието си в първия кръг, като Хасково е сред лидерите в страната с ръст от близо 43%.
В същото време има области, в които общият брой участия намалява спрямо предходната година — Благоевград, Добрич, Шумен, Пазарджик, Монтана и Кърджали. Тези резултати не променят положителната национална картина, но показват, че следващата фаза на кампанията трябва да бъде по-прецизна.
Особено внимание заслужава Благоевград, където се отчита най-големият абсолютен спад, включително в няколко природни науки. Добрич е друг важен случай, защото спадът там е най-силен в процентно изражение и е концентриран основно в една дисциплина. Шумен е област с традиции в олимпийската подготовка, но през 2026 г. отчита значително намаление на участието, включително в традиционно силната там информатика.
Феноменът Олимпиец на годината – Веселин Маркович
Къде са най-големите ръстове – географски и по дисциплини:
- Варна е с най-висок абсолютен (2978 участника) и процентен (+146.84%) ръст на участници в първи кръг на олимпиадите.
- Математиката е науката с най-голям абсолютен ръст на участници в първи кръг на олимпиадата.
- Информатиката е с най-голямо процентно увеличение на участници в първи кръг на олимпиадата.
Какво е общото между тези данни?
Най-добрият олимпиец на 2025 е варненец, двоен медалист – по математика и информатика. Той е Веселин Маркович от МГ „Д-р Петър Берон“ – Варна. През 2025 г. Веселин спечели златен медал от Международната олимпиада по информатика в Боливия и сребърен медал от Международната олимпиада по математика в Австралия.
Данните доказват, че примерът е важен, а близкият пример е най-мощен мотиватор.
Ето още данни, които потвърждават тази теза:
- В областите, от които идват златни медалисти, общият ръст на участията е с +1,65% по-висок от средния за страната: +11,5% срещу +9,85%.
- В 3 от 4 науки, в които България има златни медалисти през 2025 г., участието в първия кръг през 2026 г. расте: информатика (+20,54%), астрономия (+14,26%), химия (+9,30%).
Какво направихме за популяризацията на олимпиадите по науки
Ръстът в участието в първия кръг на олимпиадите по науки е резултат и от целенасочена работа за по-широка видимост на олимпийската система. През първата година на кампанията „Участвай! Олимпиадата е за всички“ Сдружение на олимпийските отбори по природни науки, в партньорство с МОН, медии, общини и бизнес партньори, работи за това олимпиадите да бъдат представени като достъпна възможност за всяко дете, което има интерес и желание да опита.
Част от акцентите:
Кампанията беше реализирана в партньорство на Сдружение на олимпийските отбори по природни науки с Министерството на образованието и науката, което позволи посланието да достигне до регионалните управления на образованието, училища, директори, учители, ученици и родители.
Беше създаден и специален сайт — uchastvai.olympicbg.org, който обяснява какво представляват олимпиадите, защо участието е важно и как учениците могат да направят първата си крачка.
В партньорство с БТА бяха реализирани интервюта и материали с директори, учители и представители на училища, които популяризираха първия кръг и показаха защо участието е ценно дори когато е само първи опит. В 90% от областите, в които бяха проведени интервюта с директори на училища от БТА в рамките на кампанията “Участвай! Олимпиадата е за всички!”, се отчита увеличение на участието в първия кръг на олимпиадите. Средният ръст на областите с проведени интервюта е +15,65% (спрямо средно за страната +9.85%), като сред тях са и някои от областите с най-висок ръст в цялата страна – Разград, Хасково, Ловеч, Стара Загора и Плевен. Това е силен индикатор, че активното говорене за олимпиадите и личното ангажиране на училищните общности могат да имат реален положителен ефект върху участието на учениците.
През 2025 г. за първи път беше събрана по-цялостна база данни за участието в общинския кръг на олимпиадите по науки чрез РУО и МОН. Това позволи не само да се отчете националният ръст, но и да се види къде участието расте най-бързо, къде има спад и къде трябва да бъде насочена следващата фаза на кампанията.
Сдружението на олимпийските отбори по природни науки работи за подкрепа и силно медийно позициониране на най-добрите олимпийци по науки чрез публикации, интервюта, телевизионни и онлайн материали. Това популяризира успехите, повод за национална гордост и издига престижа и привлекателността на олимпиадите.
Така първата година на „Участвай! Олимпиадата е за всички“ създаде информационна, институционална и обществена основа, върху която следващият цикъл на кампанията може да надгради с още по-насочена работа по региони, дисциплини и училища.
Извод
Първата година на инициативата „Участвай! Олимпиадата е за всички“ показва, че когато учениците бъдат информирани ясно, навреме, те имат интерес и участват в олимпиадите. Данните доказват също, че близкият пример е най-добрия стимул.
През лятото предстоят анализи, работа с РУО и подготовка за новия олимпийски сезон. Очаквайте анонс на кампанията „Участвай! Олимпиадата е за всички“ 2026/2027 в началото на учебната година.
Междувременно – пожелаваме на българските национални отбори по науки 2026 успешно представяне на Международните олимпиади това лято.
Източник: предоставени данни за общинския кръг на олимпиадите по науки за 2025 и 2026 г. от РУО; анализ на СООПН. Данните отчитат уникални участия, а не уникални ученици.
Всички данни могат да бъдат видяни тук: https://uchastvai.olympicbg.org/
