Българската „Зала на славата“ събира най-високите постижения за всички времена на българските олимпийци в Международните олимпиади по науки. Тя е вдъхновение за бъдещите участници, признание за изключителни успехи, символ на дългогодишната история и престиж на научните олимпиади. В нея са най-добрите български олимпийци, оставили трайна следа в световната олимпийска история. Това са състезатели, спечелили златни олимпийски медали, поставили световни рекорди и достигнали върхове, които друг българин не е успявал.
Днес ви представяме Виктор Лилов, който е спечелил общо 4 златни медала от Международните олимпиади по химия, биология и Менделеевската.
Виктор е част от националните отбори на България по химия и по биология в периода 2023 – 2024 г., когато е ученик в СМГ, София. Той печели 2 златни медала (2023, 2024) от Международната олимпиада по химия (IChO) и 1 златен медал (2024) и един сребърен медал (2023) от Международната олимпиада по биология (IBO). Също така печели и златен (2024) и сребърен (2023) медали от Международната Менделеева олимпиада по химия (IMChO).
Виктор е първият ученик в света, спечелил едновременно злато от Международните олимпиади по химия и по биология и единственият в една година. През 2024 г. той се класира на абсолютно второ място по химия в света, а по биология стана единственият европеец в топ 10.
Сега Виктор е на 19 години и е втори курс „Природни науки“ в Тринити Колидж на университета Кеймбридж, Великобритания. Той е член на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки и помага на следващото поколение български олимпийци по науки.
Носител е на отличията „Почетен знак на Президента на република България“, почетен гражданин на град София и е включен в класациите 30 под 30 на „Форбс“ България и 40 под 40 на Дарик за 2024 г.
Виктор, ти си част от Българската „Залата на славата“ на отборите по науки, какви са спомените от успехите на олимпиадите?
С увереност мога да кажа, че да бъда в „Зала на славата“ никога не е било целта ми или мотивацията да се справям добре. Всичко, което съм правил, е поради желанието ми да се представя достойно за пред себе си, да мога да си спомням състезателните ми години с гордост, не със съжаление, че не съм постигнал нещо. Така че може да се каже, че присъствието ми в „Залата на славата“ е резултат от това, че очакванията ми към себе си са били такива, че не бих се задоволил на нищо по-малко.
Как започна всичко?
Както почти всеки човек би казал, пътят ми започна с много добър учител – Миглена Георгиева по биология. В началото това беше единствената природна наука, която ми допадаше, а тя имаше истински талант да я преподава интересно. В 9 клас, когато учихме биохимия, започнах да се интересувам от химия, и с помощта на учителя ми Борис Толев и неговата школа направих първите си крачки в областта.
Как измина пътя си към медалите?
Още от 9-ти клас съм бил готвен (трениран) от бивш състезател по биология – Здравко Иванов, също част от българската “Зала на славата” с постиженията си по лингвистика и биология. Тогава той беше фокусиран да ни преподаде основите на биологията, които ни бяха нужни, за да можем да решаваме задачи, или да имаме интересни дискусии по темата. В течението на годините неговата школа стана по-фокусирана върху сложни задачи и обсъждането на логиката и механизмите зад различните клетъчни явления, като за него беше важно да мислим критично и разбираме, да можем да систематизираме бързо и ефективно информация от статии и други източници – все умения, които ми бяха полезни на състезания и впоследствие в университетът, и които съм убеден че ще ползвам и в бъдеще.
По химия след 10 клас бях готвен от бивш състезател – Евгени Стателов. С него решавахме задачи от минали олимпиади, обсъждахме материалът, който се дава, като той много се стараеше да ни предоставя елегантни решения на задачите, които сами по себе си да служат като учебен материал.
Най-важната част от учебния процес на един успешен състезател е самоподготовката, така че съм прекарал по-голямата част от времето си четейки учебници и решавайки задачи сам, но всяка седмица съм се събирал със съотборниците или онлайн, или на живо, за да обсъждаме задачи или нещо ново, което сме научили и смятаме, че заслужава да се дискутира.
Кои са хората, на които си благодарен за успехите ти?
На първо място искам да благодаря на семейството си, които са ме възпитали да търся знание, да съм любопитен и обичам да чета. Извън гореспоменатите хора нямаше да се справя без класните си ръководители от 5. до 12. клас, особено г-н Иван Симеонов, учител по математика, който по мое мнение е и най-добрият в страната. Той наблягаше на това да развием математическото си мислене – качество, без което не бихме могли да се занимаваме с природни науки – и винаги се стараеше да имаме възможност да развиваме потенциала си в областите, които ни бяха интересни, дори когато те не бяха пряко свързани с математиката. Със сигурност нямаше да се справя и без съотборниците си по химия от 2023 г. – Крум Александров, Преслав Георгиев и Явор Христов, с които постоянно се предизвиквахме, и се стараехме да сме по-добри, защото и четиримата бяхме нахъсани и упорити и ако не се опитвахме да се подобряваме с всеки изминал ден, нямаше да можем да сме конкуренция един на друг. Също така съм и благодарен на комисиите по химия и биология, особено на Светослав Аначков и Никола Бурджиев от комисията по химия, и на ръководителите си по двете дисциплини.
Имаш ли някакви ритуали или навици за подготовките и състезанията? Останаха ли и до днес някои от тях?
Нямам конкретен ритуал или навик, винаги съм се старал да се занимавам с това, което искам, което ми е приятно, като рядко съм си слагал график или съм правил планове. Според мен когато прекарваме време с нещо, което ни доставя удоволствие, се учим най-ефективно и нямаме нужда от нищо повече.
От известно време отборът по химия (и този по биология през 2023-та и 2024-та) имаме талисман, който носим на състезания и предаваме от поколение на поколение.
Кой момент завинаги ще остане в съзнанието ти от олимпийската ти кариера.
Винаги ще помня първия си златен медал на международна олимпиада – когато бяхме в Цюрих, за целия отбор това беше първата присъствена международна олимпиада по химия и още не бяхме изградили репутацията си като състезатели. Затова когато по време на награждаването стигнахме до златните медали, бяхме много щастливи, когато осъзнахме, че сме спечелили два такива, и вече сме се доказали като отбор, чиито състезатели не са за подценяване и от традиционно най-силните държави – Китай, САЩ и Русия.
Кое беше най-голямото предизвикателство в годините ти като състезател и как се справи с него?
Най-трудно беше в началото – когато тепърва навлизах в областта и нямах никакви знания и никаква интуиция. По време на състезанията е имало моменти, в които ми е писвало, искал съм да се приключва, да си почина, имало е и моменти, в които съм правил грешки, които съм смятал, че ще ми провалят всички шансове за добро представяне. Въпреки това никога не съм се отказвал, винаги съм давал всичко от себе си, независимо от обстоятелствата.
Според мен най-важните качества за един състезател (и като цяло в живота) са хъс, целеустременост, неспособност да се откаже и упорство почти до глупост. Неизбежно е да се окажем в ситуация, в която ще искаме да се откажем, но никога не трябва да позволим на външни фактори да ни препънат. За мен най-важно е да съм доволен от себе си, така че всичките ми действия са насочени в тази посока – понякога се получава, понякога не, но така мога да се отдам на спомени без да ме е яд, без да съжалявам за нищо, със спокойствието, че когато е било време, съм направил всичко по силите си да постигна каквото съм си наумил.
Какво ти дадоха олимпиадите като личност и академично развитие?
Според мен всичките ми личностни характеристики вече са били част от мен преди да започна да се занимавам със състезания, но в процеса на подготовка чертите като хъс, упорство и концентрация са се засилили, за да пригодят начина ми на учене и състезаване. Нещо, което винаги ме е впечатлявало на самата олимпиада е осъзнаването, че всичко, което сме учили, цялото време прекарано над учебници и задачи, се концентрира в два състезателни дни по 5-6 часа, през които трябва да дадем всичко от себе си, да не правим грешки и през цялото време да сме концентрирани и отдадени. Така че може да се каже, че от състезанията съм се научил да не се предавам и да се справям възможно най-добре когато е важно, да работя добре под напрежение.
Широко известен факт в олимпийските среди е, че добро класиране на международна олимпиада води до на практика гарантиран прием в повечето престижни университети. Също така знанията, които трупаме като подготовка са далеч над училищно ниво и често се застъпват с материала, преподаван в университетите, така че за бивши състезатели обикновено бакалавърската степен минава доста лесно и приятно. Тъй като повечето международни олимпиади вече са сравнително стари, някои от професорите са ходили на тях и медал от олимпиада е добър начин да се покаже, че сме способни и могат да обсъждат и по-сложни концепции от стандартните задачи, които ни се дават.
Добро представяне на международна олимпиада стои добре в CV-то, тъй като ни отличава от повечето ни връстници и служи като добро мерило за способностите ни. Разбира се, не всички знаят какво е международна олимпиада, но в огромна част от случаите потенциалните работодатели (или професори) имат познати, които са запознати.
Може и да е леко тъжно да се отбележи, но повечето хора, които стават успешни състезатели нямат особено голям социален живот преди да започнат да се състезават. Това е защото в началото на състезателната ни кариера, прекарваме поне година, в която научаваме основите на науката, с която се занимаваме, което налага да прекарваме часове наред всеки ден, четейки учебници и решавайки задачи, дейност, несъвместима с активен социален живот. За щастие, докато се състезаваме, се запознаваме с други хора със същите преживявания, с които често си общуваме. Така че заради олимпиадите се запознах с по-голямата част от най-близките ми приятели. Това се отнася не само до ученическите години – и в университета се запознах с бивши състезатели от други държави, с които често се виждаме.
Състезанията по природни науки като цяло са индивидуални състезания, така че независимо от факта, че отиваме като отбор, накрая всичко опира до собствените ни способности, до това как ние самите се представим. От участието ми на състезания се научих да разчитам на себе си, да работя самостоятелно, без да разчитам на чужда помощ и осъзнавайки, че съм единственият отговорен за резултата си. Според мен това е важно умение, защото невинаги има към кого да се обърнем, и е важно да можем сами да се справим с всяко предизвикателство, което може да изникне.
Кои държави, посетени заради олимпиадите, ще запомниш?
Може би най-незабравимото преживяване на олимпиада, което съм имал, беше на IChO 2023 в Цюрих. Швейцария е много приятна и спокойна държава, имахме възможност да посетим ETH Zurich и някои от по-големите градове. Но причината да имам толкова добри спомени от олимпиадата няма много общо със самата държава – това беше олимпиадата, в която бяха обърнали най-голямо внимание на това да се социализираме с останалите участници – на някои от екскурзиите бяха резервирали цели вагони, за да може всички да пътуваме заедно. Това беше и годината, в която всички в отбора се познавахме много добре и се бяхме готвили заедно през цялата година, така че бяхме сплотени и през цялото време се опитвахме да се запознаем с възможно най-много хора, да се забавляваме и да се представим добре на състезанието (това е и най-силната година досега за България в 56-годишната история на IChO, с 2 златни и 2 сребърни медала).
Какъв е споменът ти от отборът по химия, с който участваше на олимпиадите?
Макар огромната част от подготовката ни да е самостоятелна, в момента, в който се класираме на международна олимпиада, ставаме и част от отбора, който ще представлява страната ни. Освен конкуренцията между нас, която ни дърпа напред, има и взаимното уважение и старанието да се учим един от друг, тъй като всеки един от нас има различен подход, различни способности и методи за справяне с поставените задачи. Особено добър пример за това е отборът по химия през 2023, в който четиримата имахме коренно различен начин на решаване на задачи, и прекарвахме голяма част от времето си дискутирайки различни теми. Също така тогава бяхме и много сплотен отбор, което се отрази добре на цялостното ни представяне и превърна международната олимпиада по химия в един от най-приятните ми спомени.
Какво ти донесе събирането с най-добрите ученици в света по химия на едно място?
В момента, в който стъпим на първата си международна олимпиада, ние ставаме част от общността на бивши и настоящи състезатели по съответната наука. Това ни позволява да се запознаем с много хора, от които можем да се учим, да разберем за учебници и задачи, за които не сме чували преди, но които се превръщат в неразделна част от подготовката на бъдещите поколения. Освен това, намираме и хора със сходни интереси, с които можем да обсъждаме различни въпроси, които ни вълнуват, или задачи, които ни затрудняват.
Коя е най-ценната ти награда?
Няма едно конкретно отличие, което да смятам за най-важно. За мен най-ценно ще е знанието, че съм се състезавал, дал съм всичко от себе си когато е било важно, и съм постигнал резултати, с които се гордея, и които са отворили много врати. Покрай състезанията се запознах и с много хора, с които продължавам да си общувам, с които обсъждам различни теми, които са ми интересни, и на които мога да разчитам, че ще ми помогнат в случай на нужда. От гледна точка на външен вид на медалите, най-красив е златният медал по биология от 2024, следван от златото по химия от 2023 и след това златото от Менделеева от 2024.
Ако можеше да се върнеш назад – какъв съвет би си дал преди първата олимпиада?
Първото сериозно състезание, на което се явих, беше Международната Менделеева олимпиада по химия (IMChO), като там се справих особено потресаващо зле на експерименталния кръг. Затова бих си казал следното: „Не изгаряй продукта си, слагай повече индикатор и не разсипвай и без това съсипания си продукт по пода!“. От по-сериозна гледна точка, смятам, че вече имах достатъчно опит от националните олимпиади, на които се явявах, за да мога психически да се справя със стреса и напрежението от участието на голямо международно състезание, и да не позволя на емоциите да нарушат концентрацията ми и да се отразят на представянето ми.
Как ти се отрази това, че участва в олимпиади в повече от една наука?
Природните науки са интердисциплинарни / взаимносвързани, така че има много умения, знания и качества, които са приложими във всички области. Химията особено има много общи области с физиката (физикохимия) и биологията (биохимия), така че знанията ми по биология ми помогнаха, когато учих биохимия, а знанията ми по химия ми позволиха да разбера в по-голям детайл и от различна гледна точка метаболизма и клетъчните процеси на молекулно ниво. За състезания най-важно е да сме концентрирани и да даваме всичко от себе си, без да се влияем от околностите, така че на колкото повече състезания се явяваме, толкова по-добре се справяме впоследствие. На последно място за практическите кръгове и по химия, и по биология, е изключително важно да можем да правим няколко неща бързо и точно, така че независимо от това какъв експеримент всъщност правим, способността да сме безгрешни, макар и за много кратък период от време е нещо, което ни е нужно и в двете дисциплини.
Имаш ли приятелства благодарение на олимпиадите, които останаха във времето?
Олимпиадите са високо емоционални преживявания, и след самото състезание обикновено продължаваме да сме в контакт с хората, с които сме се запознали и с които сме прекарали повече време. Макар да следвам в университет извън България, продължавам да си говоря с повечето от бившите си съотборници, и се виждаме когато имаме възможност. С приятелите ми от други държави се виждаме по-рядко, но понякога си пишем, ако срещнем интересна задача или имаме друг повод. Още сме прекалено млади, за да имаме общи проекти, но очаквам, че в бъдеще някои от колегите ми ще са хора, с които сме ходили заедно на международни олимпиади, тъй като това са едни от най-добрите ученици в съответните области, много от които впоследствие стават и успешни учени.
Къде си сега – географски, професионално, личностно?
Сега съм в Trinity College, Cambridge, UK, почивайки си след работа в департамента по химия. Като студент, целта ми е да натрупам възможно най-много опит, за да може да намеря добра лаборатория, в която да работя след като завърша. Знам, че искам да се занимавам с нещо, което да комбинира интересите ми в химията и биологията, с превес на химията, каквото и да се окаже това.
Какво предстои пред теб?
Предстои ми да завърша университет, да взема докторска степен и да започна научна работа. Както винаги, целта ми за бъдещето е да съм доволен от себе си, каквото и да изисква това. Към момента искам да имам собствена научна група, за да имам свободата да се занимавам със задачи, които са ми интересни, и които намирам за важни.
Какво предстои в твоята сфера?
Органичната химия е сферата, в която имам най-много познания, така че ще коментирам нея: органичната химия винаги е имала една главна цел: да измисля начини, по които да можем да правим произволна (органична) молекула лесно, бързо и с добър добив. Според мен няма едно конкретно нещо, което да е голям пробив, има много области, по които се работи, които допринасят за развитието на науката. От теоретична гледна точка напоследък има много нови изследвания в така-наречения „molecular editing”, органичната електрохимия, фотокатализата и late-stage functionalization също са области, по които има много работа, и от доста време изчислителната химия навлиза като начин за определянето на механизми и разработването на реакции. Също така с развитието на роботиката позволява да се автоматизират много процеси, макар това още да не е станало стандартна практика в лабораториите.
Какво ти даде България?
България ми даде среда, в която да се развивам. Като ученик в СМГ, бях на място, където всички са много умни, от което са излезли едни от най-силните състезатели и учени на държавата ни, така че за да се открои човек, трябва да стане наистина много добър. Според мен точно този стремеж е и причината от СМГ да излизат толкова силни ученици – независимо какво направим, все ще има някой със сходни или по-добри постижения и това ни дърпа напред и ни кара да се стараем повече, да се трудим по-усърдно, за да бъдем запомнени след като завършим.
Подготовката ни към Софийски Университет също беше много ценна, защото ни даде практическите умения за работа в лаборатория, които са ни нужни когато започваме да се занимаваме с научна работа, и които правят практиките в университета значително по-лесни.
Какъв съвет би дал на следващото поколение олимпийци?
На този въпрос винаги съм отговарял по един и същи начин и този път не е по-различен – най-важно е да открием област, с която ни е приятно да се занимаваме, за която можем да четем с часове без да се уморяваме, без да ни е скучно. След това е важно да сме упорити, да имаме вътрешно желание да се справим добре. Трябва да сме устойчиви психически, да не се влияем от външни фактори, да сме концентрирани, да дерзаем и никога да не се отказваме!
Ако трябва да обясниш на дете защо да участва в олимпиада – какво ще му кажеш?
Олимпиадите са начин да разберем с какво искаме да се занимаваме като пораснем, да придобием практически опит и да се запознаем с интересни хора със същите интереси.
