Българската „Зала на славата“ събира най-високите постижения за всички времена на българските олимпийци в Международните олимпиади по науки. Тя е вдъхновение за бъдещите участници, признание за изключителни успехи, символ на дългогодишната история и престиж на научните олимпиади. В нея са най-добрите български олимпийци, оставили трайна следа в световната олимпийска история. Това са състезатели, спечелили златни олимпийски медали, поставили световни рекорди и достигнали върхове, които друг българин не е успявал.

Днес представяме Александър Проданов:

Олимпиец:

Александър Проданов

Науки:

• Физика
• Астрономия и астрофизика

Постижения:

• 2019 – Бронзов медал – Международна олимпиада по физика (IPhO)
• 2019 – Сребърен медал – Европейска олимпиада по физика (EuPhO)
• 2020 – Бронзов медал – Международна олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA) – (заради Ковид се води електронно издание)
• 2020 – Златен медал – Европейска олимпиада по физика (EuPhO)
• 2021 – Сребърен медал – Международна олимпиада по физика (IPhO)
• 2021 – Сребърен медал – Международна олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA)
• 2022 – Златен медал – Европейска олимпиада по физика (EuPhO)
• 2022 – Златен медал – Международна олимпиада по физика (IPhO)
• 2022 – Златен медал – Международна олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA)

Образование:

• Профилирана природо-математическа гимназия “Никола Обрешков”, Казанлък
• Физически факултет към СУ

Александър, ти си част от българската „Зала на славата“ на отборите по природни науки.

Радвам се, че съм постигнал достатъчно, че да бъда част от българската „Зала на славата“. Всеки олимпиец, стигнал до националния отбор, е полагал усилия в продължение на достатъчно дълго време, за да е систематично сред най-добрите в страната си. Постигането на достатъчно високи резултати на международните олимпиади впоследствие обаче не зависи само от това колко подготвен си. Има прекалено много други обстоятелства, които често са отвъд твоя контрол. Затова не смятам, че най-важното в тази “Зала на славата” са нейните членове и кои са те, а че въобще я има. Нейното съществуване е доказателство за успехите, които човек може да постигне, ако е последователен, мотивиран, дисциплиниран и работлив. Това са качества, които водят до резултати и в други аспекти на живота. Тя служи и за мотивация и вдъхновение на следващите поколения. Именно затова е голяма чест да съм част от залата. В същото време чувствам и отговорност за това да бъда добър пример, какъвто винаги съм се старал да бъда.

Как започна всичко?

Интересът ми към света и природните науки започна от ранна детска възраст. Обичах да гледам National Geographic преди лягане. Когато бях на 4 г. вместо да ми четат приказки за лека нощ, ми четяха енциклопедии. След това се научих сам да си ги чета. Искал съм да бъда космонавт, изобретател, физик, математик и дори египтолог. Природните науки – и най-вече физиката и математиката – обаче винаги са били в центъра на моите интереси. Когато се сдобихме с лаптоп, прекарвах много време в четене на неща в интернет. Бях се научил да решавам квадратни уравнения от интернет, когато бях 2. клас.

Исках да се занимавам с физика, затова когато бях във 2. клас, мама е питала Теодосий Теодосиев дали може да ходя на школа. Той каза, че първо трябва да овладея математиката. Оттам започнах да ходя на уроци и състезания по математика. Когато бях 5. клас влязох в казанлъшката ПМГ и продължих заниманията си по математика с Христо Лесов. Лятото между 6. и 7. клас бях на първата си школа по физика, където се и запознах лично с Тео. Там той каза на моите родители, че „ще го направим световен шампион“. Тези думи доста ме мотивираха тогава. Започнах да ходя на школи при него и да ходя на състезания по физика. Занимавах се и доста в свободното си време с университетска физика и математика просто защото ми беше много интересно. Като станах 9. клас, влязох в националния отбор по физика и оттогава започнаха участията ми по международни олимпиади по физика.

Разкажи ни за хората, които изиграха ключова роля в пътя ти? На кого си благодарен?

Важна роля изиграха всички от моето семейство, които винаги са ме подкрепяли в тези ми интереси. Моят дядо беше строителен техник и покрай него научих много за това как да работя с ръцете си и да мисля прагматично. Неговият строителен справочник е една от книгите, които много обичах да разглеждам. Именно оттам и за пръв път се сблъсках с тригонометричните функции и таблици. Сестра му беше учителка по математика и винаги ме учеше на нови неща, когато се видехме. Тя ми подари една книжка – „Занимателна геометрия“ на Я. Перелман, за която едно цяло лято бях като залепен. С моя баща съм се упражнявал да смятам наум. Моята леля беше доста образован човек и винаги ме е подкрепяла във всяко мое начинание със съвети и опит. Благодарен съм и на моите майка, сестра, братовчеди, баби и всички други от семейството и приятелите ми, които винаги са ме подкрепяли и насърчавали.

Естествено, моите учители също имат централна роля в пътя ми. Учителите ми по математика Христо Лесов, Радушка Иванова, Мариана Попчева, Светлана Стефанова, Евгени Георгиев, Любомир Любенов ме научиха на последователно и логическо мислене. Учителят ми по физика от училище Георги Бяндов винаги ме е насърчавал да се занимавам с всяко нещо, което ми е интересно, и винаги е бил толкова добър събеседник за обсъждане. Теодосий Теодосиев е човекът, който ми е дал толкова много и тъй безвъзмездно – сборници, книги, уреди, предизвикателства, място, където да работя, среда от други мислещи и мотивирани ученици и още много други. Благодарен съм и на преподавателите от лагер-школите по физика като Никола Каравасилев, Камен Велев, Александър Кратинов, Съби Теодосиев, които с радост наричам приятели в момента, както и на ръководителите на отборите по физика Мирослав Абрашев, Виктор Иванов, Димитър Мърваков, Нено Тодоров.

Имаше ли някакви ритуали или навици за подготовката и състезанията?

На първите ми състезания ходих с един и същ пуловер, който наричах късметлийски. Естествено, той бързо спря да ми става.

Преди всяко състезание, олимпиада или първи учебен ден майка ми поливаше вода пред входната врата. Това все още го правим понякога преди да замина за някое състезание или преди изпити в университета.

По принцип не съм суеверен и не смятам, че такива неща имат някакъв реален ефект. И все пак, за мен това са начини да запаметя емоциите преди състезание или олимпиада . Повод да си спомням, че имам близки хора, които ми стискат палци.

Кой момент завинаги ще остане в съзнанието ти от олимпийската ти кариера?

Определено има един момент, който винаги ще остане в съзнанието ми.

Когато бях 9. клас, се престраших да се пробвам да вляза в националния отбор. По време на националната олимпиада, вечерта след теоретичния тур, бяхме в залата, където разсекретяваха резултатите от този тур и щеше да стане ясно кои продължават към втория експериментален тур. На един проектор се показваше една таблица с фиктивни номера и точки. След всеки разсекретен плик, се обновяваше таблицата и се виждаше съответният човек какви точки е изкарал. Състезателите се познавахме и имахме някаква представа кои са претендентите за най-добър резултат и всички следяхме резултатите, за да видим кой от тези състезатели е пръв. Времето течеше, плик след плик се разсекретяваха, но моето име не идваше. В същото време самоличността на първенеца също оставаше неизвестна. Никога няма да забравя вълнението и напрежението. Първенецът остана анонимен до последния плик, който бе именно моят. В този момент, като видях моето име най-отгоре на тъкмо обновилата се таблица, изпитах неописуема радост и удовлетворение. Това беше резултатът от всичкия труд и всичкото отделено време. Просто потънах в стола си и някак не можех да повярвам, а г-н Бяндов ме гледаше с огромна усмивка и се радваше с мен.

Кое беше най-голямото предизвикателство в годините ти като състезател и как се справи с него?

Определено най-голямото предизвикателство за мен бе да се справя с притеснението преди състезанията. 

Съвсем в началото, когато започнах да ходя на състезания, първо по математика, за мен беше от най-голяма важност да се представя отлично и да бъда сред най-добрите. Когато това не се случваше, бях силно разочарован от себе си. Оставях резултатите да влияят на чувството ми за себестойност. Колкото повече исках да се справя отлично, толкова повече се притеснявах и толкова по-лоши бяха резултатите, понеже под силно напрежение и страх от провал човек не винаги успява да покаже най-доброто от себе си. Така се обрича на разочарование. Резултатите от едно състезание не винаги са доказателство за умения, знания, труд и вложено сърце. Тези качества винаги водят до резултат, макар и да има не малка корелация между двете. Научих се да слагам акцента там, където чувствам смисъла – в труда, в удоволствието от ученето, във влагането на сърце в нещата, които правя. Оттогава насам, макар често да се вълнувам, рядко изпитвам притеснение преди състезания, изпити и т.н., защото знам, че отивам да се предизвикам и да направя всичко, което мога, а това спокойствие всъщност доведе отчасти и до по-добрите ми постижения. Дори резултатът да не е съвсем добър, аз пак съм доволен, спокоен, удовлетворен и нямам угризения, а и в това състояние съм много по-отворен към това да погледна трезво на нещата, да намеря причините за по-слабото представяне и да ги адресирам. 

Този начин на мислене доведе и до това да спра да се подготвям конкретно за състезания и олимпиади, а да се занимавам с това, което ми е истински интересно и ме прави щастлив – да уча физика и математика, дори извън конспекта за олимпиадите. Това от своя страна ми помогна да развия малко по-общо разбиране на физиката, което пък допринесе за по-добрите ми постижения.

Накратко, като не се концентрираш върху самия резултат, постигаш по-добри резултати. Това показва моят опит, макар да звучи като парадокс.

Кой град или държава са оставили най-силни спомени от участията ти на олимпиади?

За жалост по-голямата част от кариерата ми на олимпиец премина по времето на пандемията и олимпиади, които се провеждат дистанционно (ако въобще се провеждат).

Все пак, със сигурност няма да забравя първата си международна олимпиада по физика, която се проведе в Тел Авив, Израел. Бях впечатлен от изключително добрата и стегната организация. Имахме много екстензивна културна програма – посетихме и се къпахме в Мъртво море, посетихме изключителни исторически забележителности, пихме силно кафе в пустинята при бедуините, карахме каяк по река Йордан и какво ли още не.

Какво ти дадоха олимпиадите?

Личностно – критично мислене; концентрация и хладнокръвие в напрегнати ситуации; постоянство; взимане на решения на база факти, независимо от ситуацията

Академично – знанията, натрупани по време на заниманията ми с наука като ученик (от които неизменна част беше именно решаването на различни задачи покрай олимпиади), представляват една добра познавателна основа, върху която непрекъснато надграждам; подход базиран на разбиране, вместо запаметяване, който ми позволява бързо да усвоявам нов материал чрез осъзнаване на основните идеи в него; способност за правене на нестандартни аналогии

Професионално – структуриране на мислите; последователен подход към различни проблеми; интуиция за намиране на бързи решения; търсене на най-оптималното решение; способност за продължително задържане на внимание

Социално – контакти и среда с много хора с подобни цели, интереси и светоглед

Като индивид – увереност, че мога да се справя дори с най-трудно изглеждащите задачи, стига да вложа достатъчно усилие и време ; високи изисквания към продуктите и качеството на труда ми ; стремеж към постоянно самоусъвършенстване

Като част от отбора – научих се да работя в екип, да подкрепям и насърчавам хората около мен ; разбрах какво е доброжелателна конкуренция – съперници, а не врагове, и как това допринася за развитието на един човек

Като част от международна общност – видях от първа ръка колко голям е светът, колко много хора от всички краища на света се интересуват от наука и намират смисъл в откриване и прилагане на нови знания ; видях, че има много по-добри състезатели и учени от мен, което според мен е нещо важно и трябва да се осъзнае навреме, защото помага да поставиш акцента на пътя и смисъла вместо на резултата и защото ти показва, че сам не можеш да направиш големи открития и че науката е съвместно дело на цялото човечество

Най-ценната ти награда?

Голяма част от олимпийската си кариера прекарах като част от школата на Тео. Там той освен да ни преподава физика и математика и да ни занимава с въпроси свързани с философията и изкуството, често ни разказваше и истории свързани с някои от най-успешните състезатели от миналото на школата. Слушал съм много за това колко трудно е да се спечели златен медал от международната олимпиада по физика и колко изключителни са учениците, които са постигали такъв резултат.

Затова, когато аз завоювах златен медал от международната олимпиада, се почувствах сякаш това бе кулминацията на целия ми труд.

И все пак, минаха вече 4 години оттогава и вече това е минало. Осъзнаваш, че има и много по-важни и дълготрайни неща от самите медали и награди, които са ми останали от олимпиадите и състезанията. Самото чувство да си състезател е един от най-хубавите и приятни спомени от това ми време – да знаеш, че след няколко месеца е поредното състезание, в което с твоите съперници ще премерите сили, решавайки предизвикателни, поучителни, красиви и елегантни задачи, да ходиш на състезания на най-различни места из България и света заедно с твоите учители и ръководители, да се запознаваш с нови хора и още много други. За мен най-голямата награда си остават спомените от прекрасните преживявания покрай олимпиадите и хората, с които съм се запознал.

Ако можеше да се върнеш назад, какъв съвет би си дал преди първата олимпиада?

Не се притеснявай, за да можеш да дадеш всичко от себе си и да нямаш угризения, и най-вече се забавлявай!

Събирането с най-добрите ученици по физика на едно място донесе ли контакти, които да запазиш?

Благодарение на олимпиадите и школите имам толкова много трайни запознанства с хора, повечето от които вече мога да нарека приятели. На практика държа връзка с почти всички от отборите, от които съм бил част. Засега не правим по същество съвместни неща, но в бъдеще е доста вероятно това да се промени. Не искам да изброявам хора, понеже е сигурно, че ще пропусна поне един, а списъкът е много дълъг.

Къде си сега?

Сега (към 2026г.) съм в България. Тази година завършвам бакалавърската си степен по теоретична физика във Физическия факултет на Софийския университет, част съм от научната група по теория на елементарните частици към ИЯИЯЕ, БАН, и съм член на тазгодишната национална комисия за олимпиадите по физика като автор на задачи. 

Личностно и житейски се опитвам да бъда по-добър и смислен човек с всеки изминал ден.

Какво предстои за теб?

Предстои ми да започна магистърската си степен (вероятно в Германия), след което планирам да взема докторска степен. Дългосрочният ми план е да се занимавам с академична наука (теоретична физика), като имам силното желание това да се случва в България. Пожелавам си да намеря тази област от теоретичната физика, в която искам да правя своите изследвания, и това да правя в България, по този начин допринасяйки за подобряването на обстановката тук.

Най-голямата ми цел е да намеря своя смисъл и да живея според него, да бъда добър и всеотдаен човек. Мисля, че имам добра идея как изглежда това. Това е свързано с научна дейност на ръба на човешкото познание и подпомагане на развитието на науката в България, за да има повече възможности за професионално развитие в академията, които да задържат и привличат повече млади хора.

Какво предстои в твоята сфера? 

В съвремието физиката, както и на практика всички други науки, се развива в много и различни посоки. Авангардът на човешкото познание е толкова голям, че вече сам един човек не може да го осъзнае в цялост – камо ли човек като мен, който тъкмо навлиза в тази материя. Дори големият Нютон е казвал, че цял живот си е играел с няколко камъчета на брега на големия океан. Мога само да маркирам някои от основните въпроси, които са завладели мисленето на много учени, занимаващи се с фундаментална физика. Те се простират от микросвета – защо има повече материя от антиматерия, какво има отвъд Стандартния модел, как се обединяват електромагнитното, силното и слабото ядрено взаимодействие в т.нар. GUT (Grand Unified Theories), през космологията и макросвета – защо Вселената се разширява по точно този начин и изотропна и хомогенна ли е тя наистина, какво са тъмната енергия и тъмната материя, какво се случва в близост до свръхмасивни компактни обекти и как такива обекти взаимодействат помежду си, до въпроси засягащи самия фундамент на света ни – каква е природата на времето, изградено ли е от нещо още по-фундаментално пространство-времето, как се вписват гравитацията и квантовата механика в т.нар. теория за квантовата гравитация и има ли „Теория на всичко“ и как изглежда тя (възможни кандидати са например Струнната теория и теорията на примковата квантова гравитация).

Какво ти даде България и ти на нея?

България е една от страните със силни олимпийски традиции. В някакъв смисъл на нея дължа това, че станах олимпиец. В България получих подкрепа, подготовка (често безвъзмездна за учителя), среда … В по-общ план, в България се чувствам щастлив, свободен, почивам си и се вдъхновявам сред нашата природа. България ми даде и възможност за едно добро достъпно висше образование, в което имам достатъчно свободно време за размисъл и самостоятелно учене и развитие, имам възможност да комуникирам със специалисти на световно ниво, а дори и да се включа в тяхната работа.

По време на олимпийската ми кариера съм донесъл на България 5 златни, 7 сребърни и 2 бронзови медала от различни международни олимпиади и състезания по физика, астрономия и астрофизика, с което смятам, че съм допринесъл своето за поддържане имиджа на страната ни на международната сцена. В допълнение, на България смятам да дам своето бъдеще – в малко по-далечно бъдеще очаквам да правя своите научни изследвания и да преподавам в България, като голямата ми цел е да помогна да направим България и българските университети място, в което нашите перспективни млади хора да имат желание да остават, а не да се чудят кой чуждестранен университет да изберат по-напред.

Какъв съвет би дал за следващото поколение олимпийци?

Щом става дума за състезания и олимпиади – полагайте труд, усилия, влагайте сърце, не мислете за резултата, бъдете спокойни и се забавлявайте.

Не превръщайте олимпиадите в самоцел. Светът е прекалено хубаво и интересно място, за да живее човек във вечно състезание с другите. Правете и учете това, което ви е интересно и не спирайте да бъдете любознателни и да се предизвиквате.

Ако трябва да обясниш на дете защо да участва в олимпиада, какво ще му кажеш?

Ако това (този предмет/област) ти е интересно и искаш да се занимаваш с него, виж дали има олимпиади по този предмет. Там ще срещнеш хора като теб, с които ще станете приятели, ще предизвиквате както един и друг, така и сами себе си, да ставате все по-добри и по-добри в това, което ви носи удоволствие и щастие.

Ще ти останат много хубави и приятни спомени и как да кажа… то просто е много забавно и вълнуващо!

Има ли нещо което искаш да добавиш?

Бих искал да благодаря на СООПН и на всички дарители, които правят нашето участие възможно. Искам и да благодаря на всички, замесени в подготовката на нашите състезатели – от учители и университетски преподаватели, през автори на задачи до бивши състезатели, които са минали от другата страна и сега са ментори на новите поколения олимпийци. Работата на всички тези хора често остава на заден план, но без тях нито едно от нашите постижения нямаше да е възможно!