Българската „Зала на славата“ събира най-високите постижения за всички времена на българските олимпийци в Международните олимпиади по науки. Тя е вдъхновение за бъдещите участници, признание за изключителни успехи, символ на дългогодишната история и престиж на научните олимпиади. В нея са най-добрите български олимпийци, оставили трайна следа в световната олимпийска история. Това са състезатели, спечелили златни олимпийски медали, поставили световни рекорди и достигнали върхове, които друг българин не е успявал.

Днес представяме Томислав Гунчев:

Олимпиец:

• Томислав Гунчев

Наука:

• Химия

Постижения:

• 1988 г. – златен медал на Международна олимпиада по химия IChO
• 1988 г. – златен медал и абсолютно първо място на Балканска олимпиада по химия
• 1989 г. – златен медал и абсолютно първо място в света на Международна олимпиада по химия IChO

Образование:

• Национална природо-математическа гимназия (НПМГ)
• Софийски университет „Св. Климент Охридски“
• University of Cambridge – с отличие
• University of California, Berkeley (докторантура)

Кариера:

• Над 20 години опит в IT сектора като софтуерен инженер
•  Работил за NexTag, eBay, Nabble, Hippo

В момента:

• фокус върху блокчейн технологии 
• директор на швейцарската софтуерна компания Jelurida

Томислав, ти си част от българската „Зала на славата“ на отборите по природни науки, какви са спомените от успехите на олимпиадите?

Участието ми в олимпиадите все пак беше преди повече от 35 години. Спомените са малко избледнели. Предпочитам да гледам в настоящето и да правя планове за бъдещето, а не да почивам на стари лаври и самооценката ми да се опира на постижения от ученическите ми години. 

Относно това как възприемах славата тогава – за мен беше естествен резултат от няколко години натрупване на знания в област на науката, която ми беше много интересна. Знанията бяха подкрепени от систематична подготовка с решаване на задачи и редовно участие в ученически олимпиади, започвайки, доколкото си спомням, още от 6-7 клас. Един ефект на славата, който тогава не очаквах, е, че действа малко демобилизиращо. След като си бил веднъж на първо място в света, осъзнаваш, че не винаги и не във всичко може да си пръв, и нямаш толкова мотивация колкото преди. Ред е и на други да станат шампиони, аз вече съм доказал, че го мога, не е нужно да продължавам толкова усърдно. Е, все пак ми остана достатъчно мотивация да завърша Кеймбридж и после Бъркли.

Как започна всичко?

Като ученик се интересувах от природни науки и математика. Отначало биология, после химия. Мисля, че бях в 6. клас, когато учителката по химия ми даде сборник със задачи за упражнение вкъщи, виждайки интереса ми. Започнах да ги решавам не като домашно, а за да науча как се решават. После почнах да ходя на районни и градски олимпиади по химия и по математика, като самият аз бях изненадан от това колко успешно се представях. След като бях приет в НПМГ, трябваше да избера между математика и химия, в крайна сметка се фокусирах изцяло върху химията. Още в 9. клас се класирах на подборния кръг, след година-две вече стигнах и до международните олимпиади, където взех златни медали.

Разкажи ни за хората, които изиграха ключова роля в пътя ти? На кого си благодарен?

За това, че поощряваха интереса ми към химията и всячески ми съдействаха с подготовката за олимпиадите, съм благодарен на учителите си още от предгимназиалните класове и на тези от НПМГ. Признателен съм и на преподавателите от Химическия факултет към СУ, които се занимаваха с подготовката на международния отбор след подборния кръг. 

Имаше ли някакви ритуали или навици за подготовката и състезанията? Останаха ли и до днес някои от тях?

Чак ритуали, не бих казал. Преди всеки кръг, прелиствах за последно учебниците. Гледах да се съобразявам със съответното ниво на олимпиадата и да “забравям” по-сложните неща, които знам, за да не объркам проверяващите.

Когато установявах, че наистина съм забравил някакъв факт, закон, уравнение, веднага посягах към книгите, за да си го припомня. Тогава нямаше интернет, на който да разчитам. Достъпността на информация в наши дни донякъде пречи. Свикваме, че не е нужно да помним детайли. Но поне в химията няма как да решаваш задачи, ако фактите и подробностите не са ти в главата винаги с теб. Като студент дори бях запомнил атомните тегла на много от елементите без да искам.

Купувах си много книги и учебници, дори и по един и същ предмет, но от различни автори. Като прочетеш нещо обяснено по няколко различни начина и с различен подход, помага да го разбереш по-добре.

Като режим на работа помня, че като се върнех от училище често бях твърде уморен и следобед спях по 2-3 часа или просто си почивах, почвах да уча и пиша домашни едва вечерта. И сега, в следобедните часове не се опитвам да работя, освен рутинни неща, които не изискват концентрация.

Нямах навика да слушам музика, докато учех, пречеше ми. Когато работих в лабораторията като студент  и после в офис като програмист, даже си слагах тапи в ушите, за да се изолирам от шума и разговорите наоколо. Като ме видят с тапите, знаеха да не ме безпокоят за щяло и нещяло.

Какво ти дадоха олимпиадите?

Дадоха ми увереност в себе си, в способността ми да решавам сложни проблеми в състезателна обстановка. Също получих академични и задълбочени познания в областта на химията, способност да виждам и интерпретирам света около мен през погледа на химик и учен. Понякога прилагам този начин на мислене и към проблеми от съвсем различни сфери.

Какъв е споменът ти от отбора по химия, с който участваше на олимпиадите?

Олимпиадите по природни науки са индивидуален спорт. Да, в процеса на подготовката има оживена комуникация, взаимно учене и разяснения, дискусии, спорове относно кое е правилното или най-доброто решение. Но в деня на състезанието, всеки сам си решава задачите, няма място за колективна работа. Спомням си единствено как “колективно” писахме речта ми след първото ми място на олимпиадата в ГДР, тъй като тогава английският ми не беше на ниво, нито пък ме биваше по писане на речи.

Събирането с най-добрите ученици в света по химия на едно място донесе ли контакти на международно ниво?

Не бих казал, че съм станал част от някаква международна общност вследствие на олимпиадите, не и в онези години, когато нямаше комуникации по интернет. Вярно, знаейки че да се класираш на международна олимпиада изисква много усилия и висока интелигентност, като разбера, че някой е бил олимпиец, и автоматично го възприемам като член на специална категория хора.

Ако можеше да се върнеш назад, какъв съвет би си дал преди първата олимпиада?

Преди първата, надали бих си дал съвет да променя каквото и да било. По-скоро след последната, но не знам какъв. От една страна, можех да си спестя следващите 10 години образование в област, която в крайна сметка няма нищо общо със сегашната ми професия. От друга страна, ако още тогава си бях сменил кариерата, щях да съжалявам, че не съм дори опитал. Други неща бих променил, които не са свързани с олимпиадите и с образованието ми.

На къде продължи пътят ти след медалите?

През 1991 г., все още с желание да уча химия и в бъдеще да се занимавам с изследователска дейност, бях приет в Кеймбридж, откъдето ми дадоха пълна стипендия. Там завърших с отличие бакалавърска степен през 1994 г. Не направих опит обаче да остана във Великобритания, не ме привлече като място за живеене. Да се върна в България в онези години не беше добра идея, предвид плановете ми за академична кариера. Да продължа в европейски държави като Германия или Франция също не можех да мисля, поради незнание на чужд език освен английски. Така взех решение да отида в САЩ, където бях приет в Калифорнийския университет в Бъркли, от който получих докторска степен през 1999 г.

Някъде по средата на следването си започнах да се замислям какво ми предстои след това. Осъзнах, че колкото и да ми е интересна науката, да се опитам да продължа с академична кариера и да търся професорска позиция в университет нито си струва усилията и жертвите, нито ще ми донесе удовлетворение в дългосрочен план. Беше края на 90-те години, когато интернет технологиите започнаха да навлизат в ежедневието и реално да променят живота ни, а в Силициевата долина около мен масово се търсеха софтуерни инженери. Взех решение, че това би било подходяща кариера за мен и успоредно с работата си по докторската ми дисертация по органометална химия, завърших и 3-4 курса по компютърни науки и програмиране. Придобитите ми включително и от олимпиадите аналитично мислене, математически умения и способност да решавам сложни проблеми, също допринесоха да си намеря добре платена работа като софтуерен инженер в интернет стартъп още преди да съм завършил. Това сложи началото на вече 25-годишната ми кариера в IT бизнеса.

Към момента съм сигурен, че това беше най-доброто решение за мен. Сега разполагам със свобода и независимост, които надали някога бих постигнал, ако бях останал да се занимавам с наука. Предвид съвременното състояние на университетската наука, решението ми даже се оказа далеч по-далновидно, отколкото преди 25 години предполагах.

Къде си сега – географски, професионално, личностно?

Живея в Швейцария, ръководя компания занимаваща се с блокчейн технологии, но приоритет са ми семейството и личния живот. В свободното си време интензивно преразглеждам познанията си, в опит да ги прочистя от заблуждения, както и да ги разширя в нови за мен области.

Какво ти даде България? 

Основното, което мога да кажа, че ми е дала България, е образованието. Обективно погледнато, образованието на ниво гимназия и университет в България през 80-те години не беше никак лошо, поне що се отнася до природните науки. Не е трябвало да наваксвам, за да достигна нивото на състудентите си в Кеймбридж, даже напротив, бях по-подготвен от много от тях. Това съответства и на резултатите от олимпиадите, не само аз индивидуално, но и българският отбор като цяло винаги се представяше добре в сравнение с държави с много по-големи ресурси от тогавашна България.

Какъв съвет би дал за следващото поколение олимпийци?

Ако имате планове да се занимавате с научно-изследователска дейност, първо си осигурете финансова независимост. Така ще имате свободата да работите това, което ви е интересно, а не това, за което има финансиране. Свободата да достигате до заключения и публикувате резултати, които са верни дори да не са в съгласие с текущите догми. За да не трябва да правите компромиси със съвестта си. За да не трябва да жертвате личен живот, семейство и всички странични интереси в името на кариерата. За да имате мобилност – хоризонтална и вертикална в кариерата, а и географска, т.е. избор къде да живеете, какво и за кого да работите. Или поне имайте план Б, под формата на алтернативна кариера, която да ви осигурява нормално съществуване без да е абсолютно наложително винаги да сте пръв.

Ако трябва да обясниш на дете защо да участва в олимпиада, какво ще му кажеш?

Ако наистина ти е интересна някоя наука, подготовката и участието в олимпиади е както най-ефективният така и най-увлекателният начин да навлезеш сериозно в нея, да придобиеш трайни познания за основите на тази наука, да възприемеш начина на мислене необходим за решаване на проблеми в съответната област. Решаването на задачи на ниво олимпиада ще ти даде много по-задълбочено разбиране на материала, отколкото ученето като за изпит или писането на обикновени домашни. Ако в бъдеще се занимаваш с академична или дори приложна дейност в областта на тази наука, придобитите познанията и умения ще са ти от незаменима полза. Но дори и да си избереш различна кариера след време, способността да решаваш сложни проблеми, да научаваш нови неща и задълбочено да навлизаш в някаква област на познанието пак ще ти е от полза. Аналитичното мислене, способността да се концентрираш и работиш в състезателна обстановка и при ограничено време, са умения, които ще ти помагат независимо с какво се занимаваш.

Подготвяйки се и участвайки в олимпиади и подобни състезания, ще бъдеш заобиколен от съученици със сходни интереси и познания, с които ще намериш много общ език и теми за разговор, ще създадеш приятелства с хора като теб. Същевременно ще имаш възможност да премериш силите и способностите си във високо-интелектуално предизвикателство, изискващо тренировки и усилия не по-малки от спортните състезания.