Алексей Христов за олимпиадите, подготовката и подкрепата за българските състезатели по природни науки
Алексей Христов е председател на УС на СРООПН и програмен директор на “Американска фондация за България” .
Настоящото интервю бе публикувано в Наука OffNews през януари/2017.
Как се появи идеята за Сдружението?
Идеята за Олимпийското сдружение по природни науки възникна постепенно във времето след 2005 г., откогато започнах да работя с ръководителите на отборите и учениците, които участват в тях. Конкретният повод за създаването му бе началото на сътрудничеството с нашия основен партньор - Фондация "Америка за България". И така през 2010 г., с хората, които подготвят нашите олимпийци, се обединихме в "Сдружение на ръководители на олимпийските отбори по природни науки". Сега вече работим с ръководители на девет отбора: математика, информатика, физика, биология, химия, лингвистика, астрономия, астрофизика и отбора на младите физици.
В какво се състои неговата дейност?
Основно е свързана с финансиране и подпомагане на дейности по подготовката и участието на българските олимпийски отбори по природни науки в международните олимпиади или други традиционни състезания с международно участие.
Някои отбори имат повече национални и регионални състезания от други. Най-много такива има по математика и информатика. За част от дисциплините пък има само три кръга - биологията, но и астрономия, астрофизика, лингвистика. Последните три науки дори не се изучават в училище по задължителния учебен план като отделни дисциплини. Затова отборите разчитат за подготовката на учениците на школи за извънкласни занимания из цялата страна. Най-добрите ученици от страната след това участват в така наречените Национални школи. Тази практика започна с отбора по информатика през 2007 г. и след като видяхме колко е успешна, предложихме и на другите отбори да я приложат. Е, разбира се не всички го правят, но например биолозите и химиците, които разполагат с модерните Олимпийски лаборатории „Америка за България“ в съответните факултети на СУ „Св. Климент Охридски“, не само започнаха да правят национални школи, но и сезонни – пролетни, зимни и летни, за да компенсират липсата на национални състезания.
И така, за да се формира един национален олимпийски отбор, състезателите преминават през общински, областен и национален кръг на олимпиадата си. Тогава класираните на първите десет места формират разширения състав на отбора и започват подготовка за международната олимпиада. В процеса на интензивни занимания и след множество контролни се определя титулярният състав на отбора. И така е в случаите, когато няма други национални или международни състезания. Повечето отбори обаче имат. Даже на някои вече са им в тежест. Затова пък най-натоварените поддържат национални ранглисти по класове – математика и информатика.
Такава е нашата дейност. Ръководителите на отбори участват в целогодишния процес по подбор и подготовка на отборите, а и ги водят на международните състезания и олимпиади.
Какви са трудностите, които срещахте през годините?
За трудностите могат да ви разкажат най-вече самите ръководители. Разбира се, знам за множество проблеми, повечето от които се стремим да решим. Един от постоянните проблеми е комуникацията с Министерството на образованието и науката (МОН). При честата напоследък смяна на политическите ръководства на МОН за всички нас е доста трудно всеки път да обясняваме кои сме, с какво помагаме на най-изявените ученици в международни състезания, защо го правим и защо се налага да го правим, след като служителите на МОН твърдят, че всичко с подготовката и участието на олимпийските отбори по природни науки е наред. Вече успяваме по-бързо да се „заявим“ пред министерството.
В отношенията с държавните институции постигнахме напредък, като в последните няколко години се сприятелихме с президента на Републиката Росен Плевнелиев. С него не беше трудно, тъй като той самият като ученик е бил състезател и през 1982 година става лауреат на първото национално състезание по информатика. Президентът Плевнелиев беше патрон на множество инициативи на СРООПН от 2014 година насам и това даде нов тласък на отношенията ни с държавата.
Друга основна трудност е с приемствеността в подготовката на учениците по места както в училище, така и в извънкласните школи. За радост, все още има стари „мохикани“, които самоотвержено се занимават с учениците в страната. Такива са Пламен Пенчев в Добрич, Бисерка Йовчева в Шумен, Руско и Антон Шикови в Ямбол, а и на много други места. Голяма част от тях вече няколко десетилетия подготвят медалисти от международни олимпиади, но някои вече са в пенсионна възраст. Проблемът е с младите учители, които трябва да поемат щафетата от тях. Много са малко или въобще ги няма. Затова ние често заедно с подготовките на отборите организираме и семинари за учители за работа с изявени ученици. (...) Сега нашата мисия е да бъдем успешни медиатори между учениците, учителите, ръководителите на школи и отборите и МОН, за да постигнем максимален резултат със средствата от ОПНОИР, държавния бюджет, дарители и отговорния бизнес.
(...)
Има ли сдружението планове за някакви бъдещи проекти и инициативи за привличане на интереса на по-голям брой ученици към природните науки и високите постижения в тях?
Естествено е да имаме такива планове. През 2016 година, за да подобрим работата на Сдружението с обществеността и отговорния бизнес, за привличане на подкрепа и средства за отборите, създадохме Съвет за развитие към СРООПН. В него поканихме хора, които и досега са ни помагали. На първо място това е Председателят на Съвета за развитие Елена Маринова, президент на Мусала софт. Нейната компания има дългогодишни традиции в наемането на олимпийски медалисти по информатика. Един от водещите мениджъри на компанията е медалист от Международна олимпиада по информатика. Също през 2016 обявихме създаването на Мрежа на възпитаниците на олимпийските отбори, като разполагаме с данни от последните десет години за участниците във всички отбори, с които работим. Целта на мрежата с участието на олимпийски медалисти от предишните десетилетия е да подобрим подготовката и участието на състезателите в международни олимпиади.
Някои от тях и сега, а и през годините назад са помагали и в подготовката, и във финансирането на отборите. Мнозина имат успешни академични и бизнес кариери по цял свят. Помагат със задачи и с лекции в подготовката на отборите.
От няколко години работим по създаването на поне една мобилна лаборатория по природни науки, която да пътува по училища из страната, и вярваме, че с подкрепата на нашия основен партньор ФАБ, със съдействието на МОН и отговорния бизнес в страната, ще успеем да я осъществим. За повишаване на интереса към върховите постижения на най-талантливите и изявени български ученици създадохме Олимпийския пресклуб, в който участват в лично качество десетки журналисти от български медии. Създадохме и устойчиви институционални партньорства, които доведоха до множество публикации и участия в предавания на нашите момчета и момичета. Така техният пример е видим, а надяваме се да стане и заразителен.
И ще завърша с най-значимата инициатива, която сме започнали - създаване на Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI) за ученици до 15,5 години.
Пълния текст можете да прочетете тук.
