Последни блог постове

  • Бисерка Йовчева: 21 години в преследване на мечтите

    По повод 21-ия рожден ден на шуменската школа по информатика,ви споделяме едно скрито за специален повод интервю с основателката му г-жа Бисерка Йовчева.

    Тя е учител на големи имена в съвременната българска информатика и млади надежди - Ростислав Руменов, Румен Христов, Марин Йорданов, Антон и Ивайло Черневи, Михаил Ковачев. Освен това е и доктор по “Методика на обучението по информатика” в Шуменския университет.

     

    "Основахме школата заедно с проф. Антон Моллов. Моят любим учител и приятел. Идеята да направим частна школа по информатика, каквато дотогава в България нямаше, ни осени на гарата в Каспичан. Прибирахме се с влак след състезание в Русе. Носехме огромните си компютри. По онова време всеки състезател си носеше машината. Представете си колко тежаха!" 

    "Знаете ли, причината школата да остане в Шумен е дълбоко лична. Повярвайте, мястото й е там. В средата на 90-те, когато държава на практика нямаше, имах нужда от средства. Не за мен, за близък човек, който все още ми липсва. Започнах да търся работа и за кратко работих къде ли не. Докато един ден не проумях, че това, което мога да правя най-добре, е да преподавам. И разбрах какво се иска от мен. Най-интересното е, че веднъж взели решението да основем школата, сякаш всичко тръгна по вода. Ето, дни след това срещаме наш приятел на улицата в Шумен. Пита ни какво правим, ние му разказваме. А той “Еее, страшен късмет извадихте! Откога се чудя на кого да дам сграда за обучение!” Така че сграда си имахме почти от самото начало, малка, олющена, но наша. А защо не е в Математическата гимнация - Тогава, през 1997-ма, нямаше нищо. Никакви условия. Знаете ли вица за комунистическия и капиталистическия Ад? Ами, срещат се двама мъченици. Този от капиталистическия Ад носи кофа с катран, другият - две кофи с катран. Първият започва да се оплаква колко му е трудно, колко катран пренася по цял ден. С едната кофа! А онзи от комунистическия Ад, с двете кофи, се усмихва широко - “О, при нас е много добре! Вярно е, две кофи трябва да нося, но то я катран няма, я кофи”. Та, и при нас така - в сградата на гимназията я ток нямаше, я парно. Не можеш да учиш в такива условия. Исках на децата да им е топло, уютно. 

    Започнах с 6-цифров заем. Личен, нямаше какво да заложа. И до днес си мисля, че банката просто искаше да бъде излъгана. За капак първият ни учебен ден беше 1ви април! Малко преди това бях събрала родители на 30-ина деца и най-уверено им заявих, че ще докарам децата им до национално ниво. Това им обещах. Изобщо не знаех мога ли да се справя. Те също. Години по-късно ми признаха, че не са се надявали на много. Просто искали децата им да се занимават с нещо смислено... Урокът в Шумен в момента струва 4 лв. Малко преди да отворим, срещам моя приятелка от Турция. Казвам й какво съм намислила и тя решава да ми даде пари за 5 компютъра. Поръчвам ги, бяха последно поколение, Pentium, с цветни монитори, струваха 3 милиона лева. И й губя телефона! Затова отидох в банката. И всяка година продължавах да се връщам, за да рефинансирам заема си. 

    По онова време всички искаха да се научат да работят с компютър. Започнах да ходя в завода за фаянс в Исперих, за да обучавам служители им в компютърна грамотност. Ставах в 6 часа, взимах такси до Исперих, преподавах до 12. От 12 до 13 пътувах обратно до Шумен, защото в 13 започваха занятията ми в университета. И така до 17 часа, когато отивах в школата, за да преподавам до 21 вечерта.

    И не, не ми беше нужна почивка. Имах нужда да се съсипя от работа, за да заспя. И да не мисля.

    През 2010 г., отново трудна година, школата беше пред затваряне. Не съм добра в сметките. Хвърлям се във всичко със страшна емоция и забравям, че аз също трябва да се храня. Та, тогава отново събрах родителите, плакахме много. Заявих им - “Минавам в нелегалност. Само така школата може да оцелее.” Вече имахме доста успешни състезатели, всички знаеха за нас. При все това... На следващата сутрин баща на двама ученика идва да плати таксата. Помня, че тогава правех отстъпка за второ дете от семейството. Човекът, счетоводител, ми каза “Виж сега. Никакви отстъпки повече! И ако искаш да оцелееш, от днес годишната ти такса е не 300, а 500.” Този мъж цяла нощ беше смятал и изчислявал какво да направя, за да не загина. Всички родители го последваха. Така пак ми помогнаха да си стъпя на краката.

    Днес е лесно. Почти всички мои ученици са някъде по света. Наскоро се върнах от централата на Google в Цюрих. Пътувам толкова често къде ли не, но почвам да се уморявам. Имам нужда да остана на едно място. На година през школата ни минават между 100 и 120 деца. Първият випуск беше около 100-ина. Повечето са момчета, да, програмирането е по-скоро мъжка професия. Което не означава, че няма изключения. Когато говорим за работа с компютър, тя може да бъде в сферата на информационните технологии - тогава всичко се свежда до използването на готови програми, или в сферата на програмирането - тогава, когато пишем програми. Противно на общото впечатление, в България има недостиг на програмисти. Трябват ни още около 10 000. Да! Само в централа на Google в Швейцария работят 4 500 програмисти.

    Програмирането е стимулиране на човешко поведение. Средство, с което да обясним на една машина да свършат нещо като човек. Не, не, напротив. Далеч сме от това. Все още машините имат много елементарни възможности. А що се отнася до това дали децата ми се занимават с изкуство - Разбира се. Всичките ми информатици за танцьори!"

     Честит рожден ден, Школа А&Б!

    Виж още:

  • Блиц с математиците Кристиан и Матей

    Кристиан е бронзов медалист от Младежката Балканска олимпиада по математика от 2016 г. в Румъния, както и златен медалист от Жаутиковската олимпиада от 2019 г.
    Матей е носител на сребърен медал от Младежката Балканска олимпиада по математика от 2017 г. в България. 


    Днес ги срещаме в блиц: 

     

    1.     Представи се в едно изречение?

    Кристиан: На 17 години съм, обичам да се занимавам с възможно най-много неща и да се развивам всестранно.
    Матей: Казвам се Матей Петков, на 16г. съм, наполовина шахматист, наполовина математик, наполовина лингвист, изцяло притежаван от една черна котка.

    1.     В момента се занимавам с …

    К: Всичко, което не е свързано с училище.
    М: Шахмат, математика, лингвистика и тийнейджърство.

    1.     Как те наричат приятелите?

    К: Зависи, най-често Крис или Коминчев.
    М: За жалост нямам прякор. Трябва да поработя над това.

    1.     Последното международно състезание, на което участва?

    К: Международна Жаутиковска Олимпиада по Математика в град Алмати, Казахстан.
    М: След броени дни заминавам за Световното първенство по шахмат в Порто Карас, Гърция.

    1.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    К: „Трябваше да спя повече“
    М: Още пет минутки... В стаята: „Къде си забравих несесера?“

    1.     Кога би се отказал да решиш една задача?

    К: Когато ми свърши времето на състезанието.
    М: Никога.

    1.     Какво може да те ядоса?

    К: Когато някой си прави изводи на основа на стереотипи.
    М: Човешката (и котешката) глупост.

    1.     На кого се възхищаваш?

    К: На всеки един човек, който полага упорит труд за да постигне целите си.
    М: Твърде много, за да бъдат изброени, но ако трябва да избера някого, ще е баща ми.

    1.     Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    К: Последните си два рождени дни прекарвам на състезание или подготовка по математика. Тази година се очертава този сценарий да се повтори.
    М: Не се сещам за големи такива.

    1.  Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    К: Опит, приятели, пътешествия. Всичко, което знам и мога, съм научил покрай състезание.
    М: Концентрацията.

    1.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    К: Доктор на футболистите.
    М: Обяснител.

    1.  Най-красивата страна, в която си бил

    К: Всяка една страна, която съм посетил досега. Освен Индия. Преживяването ми в Индия не остави нито един приятен спомен и не заслужава да бъде коментирано.
    М: ЮАР.

    1.  Любима история от състезание?

    К: На едно състезание по математика ми беше дадена тема за клас, различен от моя, но аз забелязах грешката едва при предаването на темата. В крайна сметка успях да участвам в съответната си възрастова група, но оттогава и до ден днешен във всяка стая се напомня на участниците да проверяват класа на темата, която решават. По този начин, чрез моята небрежност оставих следа в българските състезания по математика.
    М: Това може да отнеме цял ден.

    1.  Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

    К: Математиката е начинът, по който човек мисли и се справя с проблеми.
    М: Maтематиката е отговорът на почти всички въпроси, с които ме занимаваш постоянно!

    1.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    К: Писмеността, тъй като е най-ефективният начин за предаване на знания.
    М: Първият научнофантастичен роман, написан от Лукиан, живял през II в. пр. н.е.

    1.  Най-великото българско изобретение?

    К: Лютеницата. Нито едно ястие, което съм опитвал през живота си, не може да надвие тази перфектна комбинация от домати, чушки, патладжан, захар, сол и много любов.
    М: Киселото мляко – може да се яде с всичко и е наистина вкусно!

    1.  Последното нещо, което научи?

    К: Един учител ми показа значението на думата сизигия – нареждането на позициите на няколко тела в една права.
    М: Котката ми би предпочела листа пред месо – що за животно е това?

    1. И защо математика?

    К: Защото обичам да човъркам ума си с различни загадки и главоблъсканици.
    М: Защото математиката е в почти всичко останало.

    1.  Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

    К: Наскоро една пряителка ме научи да ги помня до деветото, но рядко използвам повече от две цифри след запетаята.
    М: 4 сигурни и 6 хипотетични

    1.  Питагор или Архимед?

    К: Архимед, тъй като последните му думи са били „Не ми разваляй чертежите“ по адрес на римски войник, който му е стъпвал върху чертежите  в пясъка.
    М: Архимед – изобретател е и не е сектант.

    1.  Любима поднаука от математиката?

    К: Без съмнение е геометрията.
    М: Приложната математика

    1.  Защо?

    К: Преди това беше най-омразната ми поднаука от математиката, и затова си поставих за цел да подобря познанията си в тази област. С времето тя се превърна в най-силното ми оръжие на всяко състезание. Така тя ми показва, че с малко повече усилие мога да бъда добър във всяка една посока.
    М: Защото е красива и полезна.

    1.  Любимо занимание/хоби?

    К: Баскетбол, също свиренето на китара.
    М: Диспутиране и подкрепяне на Левски.

    1.  За какво мечтаеш?

    К: Да мога да обикалям света.
    М: За възможността да правя каквото искам, когато искам.

    1.  Какво мобилно приложение би разработил?

    К: Което да помага на хората.
    М: Кармаметър, който измерва в реално време натрупването на добра и лоша карма.

    1. Ако можеше да избираш, кога би се родил?

    К: 90-те години на миналия век, когато съвременните технологии тепърва навлизат в ежедневието, но не са станали толкова голяма част от нас, каквато са сега.
    М: Около 2200-та година, за предпочитане 2184 – така бих бил на i години в годината ij два пъти през живота си.

    1.  Песента, която описва настроението ти в момента?

    К: Jeremy на Pearl Jam.
    М: Don`t stop me now - Queen.

    1.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    К: Действам.
    М: Избирам.

    1.    Ако беше на 80 години, какво би казал на децата си (внуците си)?

    К: Да работят здраво за да могат после да се наслаждават на постигнатото от тях. Но и да не забравят за удоволствията в живота, защото и те ще станат на 80 и ще трябва да разправят на техните внуци как са си пропиляли младините в работа.
    М: Няма друго нещо като семейството!

    1. Каква е твоята работа-мечта?

    К: Екскурзовод. Обикаляш света и научаваш множество факти за културата и традициите на множество страни.
    М: Все още обяснител.

    1.  За какво никога не ти остава време?

    К: Винаги имам чувството, че колкото и да се опитвам, не успявам да отделя достатъчно време за близките за мен хора.
    М: Да прочета достатъчно книги.

    1.  Има ли любов от пръв поглед?

    К: Не, любовта изисква време и опознаване.
    М: Да.

    1.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    К: Мога ли да кажа кораб? :)
    М: Другар(ка).

    1.  Кафе или чай?

    К: Чай.
    М: Чай.

    1.  Компютър или лаптоп?

    К: Лаптоп, по-компактен е.
    М: Телефон.

    1. Планина или море?

    К: Тъй като съм израснал на морския бряг, планина е очевидният отговор за мен.
    М: Планина, но с дълги преходи.

    1.  Какво ти предстои в следващите месеци?

    К: Множество подготовки и състезания, особено през наближаващия април месец, да се надяваме че предстоят и много пътувания между състезанията.
    М: Световното по шахмат в Порто Карас, училище в НПМГ, PUMAC (математика) в Принстън и Всерусийската олимпиада по математическа лингвистика в Санкт Петербург, някое друго купонче. (бел.ред. - Към момента на публикуване на този материал някои от изброените събития вече са изминали. Вижте повече за участието във Всерусийската олимпиада през март т.г. тук)

    1.  Поздрави събеседника си!

    К: Пожелавам ти много щастие и време за всичко, което ти доставя удоволствие, също и да извлечеш максимално много от живота си.
    М: 건배!

    1.  Съвет към другите състезатели?

    К: Ако искате нещо, не се отказвайте да се борите за него и то само ще дойде при вас.
    М: Има и по-важни неща.

     

  • “Проектите на олимпийците” - Никола Каравасилев и ролята му в новото училище Izzi Science for Kids

    Днес в рубриката “Проектите на олимпийците” ви срещаме с Никола Каравасилев, бивш състезател по астрономия, и настоящ ръководител на не един национален отбор. Освен това преподавател и най-общо казано - ентусиаст.
    Поводът за днешния материал е новото частно начално училище  Izzi Science for Kids, което ще следва методите на програмата STEAM (Science, Technology, Engineering, Art, Mathematics) на Cambridge Primary. А сред учителите в училището, което отваря врати през септември, е именно олимпиецът Никола.

    ----

    Никола Каравасилев е възпитаник на НПМГ, която завършва през 2006 г.  с профил физика, след което записва Астрофизика, Метеорология и Геофизика във Физическия факултет на Софийския университет - с бакалавърска степен от 2010 г. , и магистърска от 2011 г. “В момента основно се занимавам с подготовка на ученици за различни състезания по физика и астрономия. Водя школи в Първа Частна Математическа гимназия. През следващата учебна година ще преподавам в новосъздаденото училище Izzi science for kids, за което ще говоря по-късно.”

    Като ученик участва в три поредни Международни олимпиади по астрономия (2001, 2002 и 2003г.), а през 2009 г. е поканен да води отбора, който представя България в тази олимпиада, което прави и следващите две години.  През 2011 г. по негова инициатива страната ни се включва и в Международната олимпиада по астрономия и астрофизика. От тогава до днес, вече осем години, Никола е неотлъчно ръководител на отбора ни, който участва в нея ежегодно. (Към 2018 г. спечелените медали на МОАА са 22:  5 златни, 6 сребърни, 11 бронзови - бел. ред.)

    Също така, младият ръководител е бил отговорен и за българските отбори от Международния турнир на младите физици през 2012, 2016 и 2018 година, като предстои и 2019 г. През 2017 и 2018 г. води и отборите за Международния турнир на младите естествоизпитатели. Лидерството му не спира до тук - от 2017 до сега Никола води и отбори на СМГ и ПЧМГ на Международната Жаутиковска олимпиада, а през изминалата есен - учениците на Международната олимпиада по експериментална физика.

    “Без съмнение, любимият ми предмет в училище беше физиката.”, споделя Каравасилев, и с ръка на сърцето признава, че не си представя да работи нещо различно от това, което прави в момента. “Ако не бях станал физик (астроном) с еднаква вероятност можех да стана и футболист и заварчик :).”

    Предвид динамичността и разнообразието на работния му ден, се интересуваме да разберем как минава един негов ден, но не се учудваме, че това изцяло зависи кой е денят. “Има дни, които прекарвам почти изцяло във Физическия факултет, например уикендите си. Тогава провеждам своите школи, в които се подготвяме за предстоящи състезания по физика и астрономия. През седмицата програмата ми е много различна, и както е модерно да се казва - динамична :). Много е вероятно да бъда открит в ПЧМГ, особено следобяд, защото тогава са школите ми. Може да ме намерите и във Физическия факултет, подготвяйки някой експеримент. През следващата учебна година все по-често, ще бъда и в новото ни училище - Izzi science for kids. “

    В Izzi science for kids ще се изучават всички задължителни предмети, които са предвидени от МОН.  В добавка към тях ще има следобедни занимания по наука, в модерно оборудвани лаборатории, а също и занимания по интереси: всякакви видове спорт, танци, изучаване на музикални инструменти и т.н. Училището е двуезично и голяма част от заниманията ще се водят на английски език. По време на следобедните занимания ще използваме програмите на Cambridge primary.

    Тяхната идея е децата да следват една много балансирана програма, в която да има акцент върху науката, но в никакъв случай да не се пренебрегват останалите аспекти на тяхното развитие. “Надяваме се, че по този начин ще успеем да изградим хармонично развити и критично мислещи личности.”

    Астрофизикът ще води следобедните занимания по физика, като основната му задача ще бъде да представи тази сложна наука по достъпен и разбираем за децата начин. Също така, в лабораторията на училището ще води и свои ученици, с които се подготвят за различни състезания, за които се изисква експериментална дейност.

    Вижте кои са другите замесени лица в проекта - сред екипа са и химикът Наско Стаменов, географът Димитър Желев и микробиологът Явор Денчев.

    Тази година училището приема деца в предучилищна възраст, първи и втори клас. При наличие на интерес, възможно е да отворят приеми и за третокласници. Кандидатстването се състои от три етапа. В първия от тях, родителите трябва да изпратят снимка на нещо тримерно, което са изработили с децата си. Няма никакво ограничение от какъв материал и какво точно да се направи. “За нас е важно да видим какво е интересно на детето, а също така и каква е ангажираността на родителите му.”

    Повече информация ще откриете на http://izzi.academy и на info@izzi.academy

  • “ПРОЕКТИТЕ НА ОЛИМПИЙЦИТЕ” - ИВО И СТЕНЛИ, КОИТО СЪЗДАДОХА АКАДЕМИЯ ЗА ПОДГОТОВКА НА УЧЕНИЦИ И СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА

     В днешното издание на рубриката “Проектите на олимпийците” ви срещаме с Иво Дилов (дясно на снимката) и Станислав Димитров (ляво), възпитаници на СМГ и дългогодишни състезатели по математика и информатика на национално, балканско и международно ниво.

    Понастоящем са студенти във Факултета по математика и информатика при Софийския университет, но още докато са в гимназията започват да подготвят и да помагат на по-малките да следват техните стъпки. През свободното си време пътуват и се забавляват, тренират гимнастика и плуване, но много добре знаят какво искат и обичат да правят. Те следват своето призвание и през изминалата година създават СиКадеми - образователен център за метаматика и информатика, за забавно и интересно решаване на задачи, подготовки за кандидатстване и специализирани състезания.

    Иво Даниел Дилов е носител на бронзови медали от Балканиада по информатика 2015 и Жаутиковска олимпиада (по информатика) 2014, както и на сребърен медал на Жаутиковска олимпиада (по информатика) 2016. Продължава да се състезава и до сега като студент, като най-значимото постижение е класирането на отбора му (Иво, Даниел Атанасов и Антон Чернев) на световните финали на студентското състезание по програмиране - ACM ICPC 2018. От над 10 години български отбор не се бе класирал, а те успяха да се издигнат до 56-о място.

    Станислав Георгиев Димитров като ученик участва в националните състезания по математика, на Всерусийската олимпиада по математика, Шаригинската геометрична олимпиада и турнира на Младите математици, но като студент рядко намира време за математически състезания.  Той е и един от авторите на сборника “555 задачи по геометрия. Решения по “Геометрия в картинки” на А. В. Акопян” (прочети повече тук).

    И двамата са ангажирани с образованието си по Компютърни науки в СУ, където се нагърбват с нелеката задача да вземат 3 и 4 курс за една година. Иво води школи в SIcademy, Телерик и СМГ, подпомага националните състезания по информатика с авторски задачи, но е намерил време да поработи и по интересен deep learning проект на американска компания. А Станислав съчетава работата с деца и с водене на упражнения във ФМИ.

    Иво споделя, че ясно помни, когато за първи път стъпва “от другата страна”. “Бях още 7-ми клас и Яшу, който ме беше научил да програмирам в 5-ти клас, ми предложи да му помагам с преподаването на тазгодишните петокласници, които тепърва прохождаха в информатиката. До този момент ми изглеждаше сякаш всеки, който разбира от програмиране, може да го преподава на тези, които не разбират. Тогава осъзнах колко съм грешал! Как да обясниш това, което на теб ти е очевидно на човек, който дори не разбира основите? Трябва не просто да разбираш от това, за което говориш, ами да успееш да се поставиш на мястото на ученика и да подбереш точните думи, с които да го насочиш в правилната посока. Математиката много ми помогна за това, защото там те учат точно как да обясниш как от “неубеденост в X” да стигнеш до “убеденост в X”, демек да докажеш X. И така след още много лагер школи, курсове и обучения, които съм водил, стигнах до там където съм сега.”

    Станислав открива, че му харесва да работи с деца и в първи курс усилено изготвя планове, задачи и подходи за по-ефективна работа. “Бил съм жури на Младежката Балканска олимпиада през 2017, когато България беше домакин на събитието (във Варна - бел. ред.), както и две поредни години съм част от международното жури на Турнира на младите математици.”

    В момента екипът от преподаватели в СиКадеми е от 4 човека - освен Иво и Станислав (когото всички наричат Стенли), Костадин Гаров (бронзов медалист, БОМ 2016) и Станислав Йорданов - всички бивши състезатели с участия на международни състезания. Идеята за създаването на своя академия се се ражда още през 2017 г., а първите курсове стартират през април на изминалата година. “След цяла година водене на редовни курсове, Стенли беше решил, че много неща в процеса на организация на курсове могат и трябва да бъдат правени по начин, който се фокусира над важното, а именно - обучението на децата.” Стартират с курсове по математика за 4-и клас, а сега имат курсове от 2-и до 8-и клас.  Основната част от курсовете подготвя младите ученици за състезанията по математика, пред които са поставени най-малките. А от тази учебна година подготвят и ученици от 7-8-ми клас за младежката балканиада по математика.

    “Това, на което се осланя нашата академия, е състезатели да обучават състезатели в малки групи по интересен и забавен начин. Така ключовите знания и умения могат да се предават бързо и ефикасно. “, гордо отбелязва Иво Дилов.

    Може ли човек да посещава школата, ако е начинаещ? “Да! Повечето курсове, които предлагаме, са за напълно начинаещи.”

    На уебсайта на Сикадеми www.sicademy.bg има информация как може да се запише всеки желаещ.

    Контакти
    Телефон: +359 899856334, sicademymaths@gmail.com
    Адрес: Ж.К. Лозенец ул. Христо Смирненски номер 9

  • "ПРОЕКТИТЕ НА ОЛИМПИЙЦИТЕ" - ФИЗИКЪТ ЙОРДАН СЪЗДАВА УЧЕБЕН РОБОТ

    В тазседмичната статия в рубриката “Проектите на олимпийците” ви срещаме със 17-годишния Йордан, част от националния отбор за Турнира на младите физици през 2018 г. Неотдавна го срещнахме в блиц интервю, а днес посвещаваме материала на интереса му към роботиката
    и разработаката му - четирикрак учебен робот, който да е лесен за сглобяване и ползване.  
    Той се надява роботът да може да се използва в училище в часовете по информатика и физика.

     

    Йордан започва да прави роботи във видеоигри като Kerbal Space Program, Besiege и подобни, даже много преди да знае какво е серво мотор или Arduino платка. Именно те го запалват по ходещите машини и роботиката като цяло. В десети клас прави първия ми истински робот, “ако 4 серво мотора, държани с ластици един за друг може да се нарече робот“, споделя състезателя. А след много пот и молитви нещо да не изгори разработва прототипа на сегашния си проект. По това време роботиката все му е хоби, но нещата бързо се променят, след като усеща тръпката след първото си състезание с прототипната версия.

    Името на робота е ILEX – съкратено от Intelligent Life Exterminator.

    "Накратко, състои се от две части – самият четирикрак робот и Arduino библиотека за работа с него. И двете са разработени да се използват от българските училища, които се занимават главно с точни науки като математическите гимназии. Често експериментите в учебния план не се правят, защото установките са похабени или са трудни за използване или на учителя не му се разправя... С цел разрешаването на два от проблемите, разработих компонентите да са възможно най-здрави и лесни за подмяна при нужда. Всъщност това го потвърдих „експериментално“ – на първото състезание с новия робот се наложи да сменя единия мотор ден преди представянето. След кратко обикаляне по софийските магазини за части успях да намеря мотор и роботът беше като нов. За да се накара ILEX да ходи е достатъчно да напишеш само robot.walk(), като програмирането на нови команди също не е трудно поради разположението на краката. “

    Освен това Йордан разработва и няколко различни варианта на не-електронните части, по-точно за 3D-принтиране и за лазерно рязане, тъй като не всяко училище има достъп до 3D принтер. “Ако случайно някой счупи един от краката на робота, той може да продължи да функционира на три крака, а откачането и свързването на нови компоненти е лесно. Това отново съм го потвърдил по трудния начин – на едно друго състезание по случайност скъсах кабелите на един мотор и след като открих, че секундно лепило, изолирбанд и светена вода не помагат, просто откачих целия крак и роботът беше способен да ходи. В зависимост от нуждите на училището съм разработил две шасита – едното е с по-висока здравина, а другото има допълнителна поставка за още един серво мотор, върху когото могат да се поставят различни сензори.
    Може би най-важната черта на този робот е, че неговата потенциална цена е около два пъти по-ниска в сравнение с най-евтините подобни установки за обучение по роботика, което ще е в голям плюс за училищата, проявяващи интерес към него.

    В момента работя по алгоритъм, който да позволява на робота да се движи стабилно по неравен терен само с помощта на жироскоп. В действителност, фокусът ми в момента е да разширя моя проект да засяга не само учебната среда.

    Реших да се занимавам с роботика, след като забелязах, че много от моите съученици се питат „Абе за какво ще ни е тази математика и информатика в живота?“. Истината е, че от всички науки най-лесно ще е да посочиш някой проект по роботика и да кажеш „Ето за това.“. Освен това, роботите са навсякъде около нас и предвид автоматизацията на нашия свят, те ще продължават да ни заобикалят. Тази наука е и връзката между реалността и идеализираните светове на физиката, математиката и информатиката – за мен лично е прекрасно да гледаш как числата и алгоритмите, които си писал след множеството обиди и ругатни по адрес на compiler-а се превръщат в истински, носещи смисъл движения като ходене, преодоляване на препятствия или даване на лапа за high five.

    Поради горните причини е изключително важно обучението по роботика да започва колкото се може по-рано. Аз започнах да се занимавам с тази наука сравнително късно, защото нямаше кой да ме насочва в проектирането на робота и в резултат - главно сам съм се обучавал на това, което ми е трябвало като умения и знание. Би било прекрасно, ако учениците с интерес биват обучавани в извънкласни школи по роботика или дори тя да се преподава в училище не само в малкото на брой специализирани паралелки. Освен това програмирането на роботи ще доведе и към придаване на смисъл на часовете по математика и информатика – каква е ползата от суха теория, ако не се показва и практическото й приложение?

    За да можеш да проектираш робот, който да не се разпадне като кула от карти при първото му пускане, имаш нужда от познания главно по физика, инжинерни науки и информатика.  По-точно, трябва да знаеш под какъв ъгъл трябва да е завъртян всеки мотор, за да може крайната точка на роботския крайник да има дадени координати, да знаеш как изглежда походката на типичното четирикрако животно, как можеш да я оптимизираш за специфичния случай на твоя робот... Освен това трябва да можеш да работиш с поялник и като цяло с ръцете си. Но най-важното нещо, което трябва да притежава един човек, занимаващ се с роботиката (роботик?) е да не се отчайва, когато нещо не стане от първия път. Всичко останало може да се научи в процеса на работа.”

    Разпитваме го и какво му предстои тази година -  това са освен участия и състезания по ИТ и роботика, така и важно кандидатстване в университет. “Разбира се, продължавам да правя промени и одобрения по ILEX с надеждата, че някой ден като роботите се обърнат срещу хората, мен ще ме пощадят.”

  • "Проектите на олимпийците" - Математикът Александър (Parkman) за хип хопа и науката в музиката

    Александър Шумаков учи във Факултета по Математика и Информатика към Софийския Университет, а преди това завършва ПМГ Хасково. 
    В различните етапи на училището любимите му предмети се въртят -  информатика, физика, математика, литература, английски език. Затова и е ходил на състезания по всички изброени, като постиженията му по информатика и математика се отличават най-много.

    "По информатика ходех в прогимназията, а с математика най-сериозно се занимавах в 11-ти и 12-ти клас. Пиедесталът на постиженията ми са бронзово и сребърно отличие съответно на азиатските състезания SASMO и AIMO през 2014 г.", казва Сашо. В момента работи като програмист. А сред нещата, с които обича да си запълва циферблата, са видеоигри, книги, филми и, разбира се, музика.

    "Има прекалено много наука в музиката, от която хората бягат. За мен всеки занимаващ се с музика човек, а дори и активните слушатели, са на едно интуитивно ниво физици и математици - имат нюх за броене, чуване на числа във формата на честоти, усещане на хармонии, които са връзки между различни честоти, и т.н. Относно моята музика - старая се във всяко едно парче, в което участвам по някакъв начин, да има химия и в изпълненията, и в посланието към слушателя."

    В музикалното му амплоа го познаваме като Parkman, а ние, разбира се, побързахме да разберем от къде идва арстистичния му псевдоним. 

    "Parkman малко звучи като супер герой и човек може би би си помислил, че съм активист за нещо като Грийн Пийс или тем подобни, но реалната история е доста по-неангажираща. Когато започвах да пиша първите си текстове излизах с една компания, от която всички бяха от една махала, и сборния ни пункт беше Градската градина. Там пък имаше едно заведение, което беше обърнало името на градината на английски, и се казваше Сити парк. По някаква причина ми звучеше добре и лесно запомнящо се да съм “момчето от градината” и оттам Parkman. От друга страна, обаче, това име нямаше да го има ако нямаше образ, който да запечатам в него, така че бих казал, че моите си кретени са виновни за него. Ако не бяха те, то най-вероятно щях да копирам Kota the Friend и да се кръстя Сашко Приятелят."

     Също така е част и от суперформацията, току-що изгряла на българския хип хоп хоризонт - Ф4, в която дели сцена, студио и микрофон с Михаил Павлов - MishMash и Камен Колев - Warp. 

    "Тази история е доста по-дълга. Накратко - другите двама главни замесени и основоположници на групата, Камен и Мишо, са от Шумен, та са си градски, аз се запознах с Мишо на морето преди години, защото му бях фен и отидох да му го кажа в лицето (и мисля че беше останал малко шокиран тогава), а с Камен се познаваме от интернет. Започнахме да се сформираме като групировка през далечната 2016-та, като идеята беше няколкото идиоти, които сме, да си имат моментален отдушник за лоши чакри. Тогава, обаче, нещата не се получиха и зарязахме идеята в архивите, откъдето и я изкарахме края на 2018-та. Успяхме да се съберем на едно място и за няколко месеца избълвахме достатъчно голямо количество продукция да ни издържи до края на лятото. Работният процес протича така - никога не знаем какво ще правим до последния момент, всеки се надвиква с останалите, Мишо може би се къпе, аз говоря с някой по телефона, Камен се рови в Ютуб и по някое време решаваме, че трябва да скалъпим нещо. Този момент се проточва между половин и един час и каквото стане бива оставено да съхне. Няма един генератор на идеи, всеки се меси в работата на другите и казва какво не му харесва, което според мен е и причината да звучим по-естествено и отличимо отколкото в самостоятелните си работи.             
    (TL;DR) Ф4 е полимеризация на захар, подправки и всичко, което сме сметнали за хубаво в някакъв момент. Пък ще видим дали наистина е хубаво по-нататък."

    "Като рападжии една от най-важните теми за нас е колко сме яки всъщност. Извън това често наблягаме на осмиване на статуквото и на самите себе си, защото единственото по-смешно от това да се водиш по стадото, е да си мислиш, че си нещо повече, ако не го правиш."

    Що се отнася до съвременната хип хоп сцена, според Александър "хората започват да се усещат, че има много почва, от която може да поникне и много хляб (да, според мен хлябът никне в тези среди, расте по дървета). Най-вълнуващо ми е когато някой от SoCalledCrew или Голям Юс има пръст в нова продукция и за тях бързам най-нетърпеливо. Въпреки това има още доста готини хора, които няма да споменавам поименно, защото ще стане твърде дълго."

    През годината Сашо си обещава да се захване по-сериозно с нещата, които все отлага. Планират общо около 8 албума от всички около Ф4, но за момента нямат по-конкретен план. "Песни ще има със сигурност и със същата сигурност ще се стараем ние, всички около нас и хората, които ни слушат, да са здрави и добре."

  • АСТРОНОМИТЕ ВАСИЛ И ЯВОР В БЛИЦ

    Васил е бронзов медалист от Международната олимпиада по астрономия през 2017 и 2018 г., както и носител на сребро и бронз от Турнира на младите естествоизпитатели от 2017 и 2018 г. Явор дебютира на Международната олимпиада по астрономия в Шри Ланка през 2018 г., където печели бронзов медал.

    Днес ги срещаме в блиц:

     

    1.      Представи се в едно изречение:

    Васил: Васил Николов, 10 клас, София, състезател по физика и астрономия.
    Явор: Аз съм Явор Йорданов, деветокласник съм в НПМГ София и се състезавам основно по физика и астрономия.

    1.      В момента се занимавам с...

    В: Физика и астрономия.
    Я: Подготвям се за Турнира на младите физици.

    1.      Как те наричат приятелите?:

    В: Васко.
    Я: Явор, Явка.

    1.      Последното международно състезание, на което участва

    В: Жаутиковска олимпиада 2019.
    Я: Международната олимпиада по астрономия, която се проведе през месец октомври в Шри Ланка.

    1.      Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    В: Дано да са хубави задачите.
    Я: Може и да не се изложа.

    1.      А на деня след това?

    В: Хубави си бяха.
    Я: Изложил съм се.

    1.      Кога би се отказал да решиш една задача?

    В: Когато не ми е интересна.
    Я: След като съм се опитвал да я реша теоретично на компютър вече около месец и учителите ми са ми казали поне няколко пъти да се откажа.

    1.      На кого се възхищаваш?

    В: На никого.
    Я: Като цяло се възхищавам на учители, които успяват по оригинален и интересен начин да обяснят науката. Такива са например Наско Стаменов и Никола Каравасилев.

    1.      Най-ценното, което състезанията ти дадоха?

    В: Подсилиха интереса ми към природните науки.
    Я: Те са стимул за мен да науча повече отколкото иначе бих и да тествам възможностите си. Освен това покрай тях обикалям България и света и се запознавам с много хора със сходни интереси.

    1.  А пък ти взеха...?

    В: Много време (доста добре прекарано).
    Я: Голяма част от свободното ми време.

    1.  Ако можеше да си избереш една-единствена суперсила, каква би била тя?

    В: Телепортация.
    Я: Да мога да пътувам навсякъде из времето и пространството. Само така бих могъл да имам реална представа за това какъв е всъщност света.

    1.  Ако притежаваше машина на времето, напред или назад във времето би предпочел да пътуваш?

    В: Напред.
    Я: Напред. Това е по-неизвестната ни посока.

    1.  Любим момент/ история от състезание?

    В: Когато по случайност открих сайта iao2016.org (вече живее само в спомените ни).
    Я: Едно от любимите ми състезания до момента е Есенното състезание по физика тази есен в Сандански. Ходихме на кино, разхождахме се в парка, гледахме звездите и ядохме чипс до 3-4 часа сутринта.

    1.  Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

    В: Изследваш неща, много по-големи от всичко, което си виждал, и никога няма да се доближиш до тях.
    Я: Това е науката която изучава всичко свързано с космоса. Тя е едновременно физика, химия, биология, история и география на вселената.

    1.  Защо астрономия?

    В: Тя е част от физиката, в която не можеш да проведеш експеримент в пълния смисъл на думата, и това я прави много интересна.
    Я: Откровено казано, няма конкретна причина. Просто ми се стори интересна и реших да пробвам.

    1.  Опиши астрономията с три думи!

    В: Неизчерпаема, обединяваща повечето науки.
    Я: Готино, мислене, недоспиване.

    1.  Защо и за кого тя е полезна?

    В: Например без астрономия нямаше да има GPS. Полезна е на всички в модерната цивилизация.
    Я: За всички. Тя ни помага да си обясним защо има сезони, защо Слънцето изгрява и залязва, защо годината е 365 дни и много други неща.

    1.  Астрономите са готини, защото...

    В: Са ненормални.
    Я: Имат нестандартно мислене, сплотени са и не се възприемат взаимно като конкуренция, дори при суровите състезателни условия на подборния кръг за международната олимпиада.

    1.  Най-великото изобретение, измисляно някога...

    В: Транзистора.
    Я: Книгата.

    1.  Астрономия или астрофизика?

    В: Астрофизика.
    Я: Астрофизика.

    1.  Плутон планета ли е?

    В: Не.
    Я: Почти.

    1.  Любимо съзвездие?

    В: Нямам.
    Я: Орион.

    1.  Вярваш ли в извънземни?

    В: Да.
    Я: Да.

    1.  А в зодии? Коя зодия си?

    В: Не.
    Я: Не. Като съм се родил Слънцето е било в съзвездието Бик, колкото и да се опитват астролозите да ме убедят, че съм зодия Близнаци.

    1.  Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

    В: Като петно върху Земята.
    Я: Това вероятно би било много интересна гледка. Всички видими слънчеви лъчи ще минават през земната атмосфера, която ще пропуска само по-червените от тях и цялата лунна повърхност ще има червеникав оттенък.

    1.  Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

    В: Изследване на тъмната енергия и материя.
    Я: Астрономията ще става все по-важна наука. Пътуването в космоса ще се развива все повече и повече и в някакъв момент може да стане дори ежедневие за хората.

    1.  Родното ти място?

    В: София.
    Я: София.

    1.  Любимо занимание/хоби?

    В: Планинарство.
    Я: Четене.

    1.  За какво мечтаеш?

    В: -
    Я: Да допринеса за развитието на науката и да подпомогна популяризирането и.

    1.  Кой е отговорът на всички въпроси?

    В: 42
    Я: Отговорът е, че няма такъв отговор.

    1.  В какво се крие красотата на науката?

    В: В неразбраните явления.
    Я: В това че всяко нещо в нея има някакъв смисъл и отражение в света около нас.

    1.  Какъв си бил в предишния си живот?

    В: Не съм имал предишен живот.
    Я: Химик или пианист.

    1.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    В: Нож.
    Я: Още някой.

    1.  Кокошката или яйцето?

    В: Някаква бактерия.
    Я: Яйцето.

    1.  Театър или кино?

    В: Кино.
    Я: Театър.

    1.  Планина или море?

    В: Планина.
    Я: Море.

    1.  Изгрев или залез?

    В: Изгрев.
    Я: Залез.

    1.  Какво ти предстои в следващите месеци?

    В: IYPT.
    Я: Олимпиади по физика, химия и астрономия, Турнир на младите физици, Пролетно състезание по физика, след малко повече време и Международен турнир на младите естествоизпитатели.

    1.  Кого искаш да поздравиш?

    В: Иван Попов, да продължава да е много мощен.
    Я: Преподавателката ми по физика Жана Кюркчиева. Ако не беше тя, можеше и да се откажа от астрономията и въобще да не отида на подборния кръг за международната олимпиада. Също така искам да поздравя подготвялите ме за международната олимпиада по астрономия учители Ева Божурова, Даниела Иванова, Захари Дончев и Никола Каравасилев. Те практически са ме научили на по-голямата част от астрономията, която знам.

    1.  Пожелай ни нещо!

    В: Да продължавате да помагате на олимпийските отбори по природни науки.
    Я: Все така успешно да популяризирате дейността на олимпийските ни отбори!

    1.  Съвет към младите състезатели?

    В: Да се отдадат на науката, която ги интересува.
    Я: Не решавайте, че не можете да направите нещо. Така само увеличавате шанса да не успеете.

  • ХРИСТИНА И КАЛИНА, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО АСТРОНОМИЯ И АСТРОФИЗИКА, В БЛИЦ

    Христина е състезател от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Румъния през 2014 година.
    Калина е участвала в Международната олимпиада по астрономия през 2016 година в България, където печели бронзов медал, и през 2018 година в Шри Ланка.

    Днес ги срещаме в блиц:

     

    1.      Представи се в едно изречение (име, курс/клас, университет, град, състезател по…)

    Христина: Казвам се Христина Илиева, завършила средното си образование в ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ Бургас и бакалавър по физика в Durham University (UK). Състезавах се по 4 (ако правилно ги броя?) предмета в гимназията, но мисля, че астрофизиката заслужава споменаване най-много.
    Калина: Калина, 11кл., МГ”Д-р Петър Берон”, Варна, астрономия.

    1.      В момента се занимавам с ...

    Х: Преподаване и програмиране. Имам доста да уча и в двете направления и смятам, че в наши дни и двете са много важни за хора, които искат академична кариера.
    К: Решаване на задачи по математика и физика, подготовка по 2 езика за изпити.

    1.      Как те наричат приятелите?

    Х: Хрис.
    К: Кали, Калина, сестра ми понякога ме нарича Кики. А други хора понякога ме наричат Калино.

    1.      Последното международно състезание, на което участва

    Х: Международната по Астрономия и Астрофизика (IOAA) в Румъния, 2014. Бях 11ти клас, ако някой се опита да го сметне. Нищо не взех там, но бях първия бургаски ученик на международна по астрономическа дисциплина.
    К: Международна олимпиада по астрономия в Шри Ланка.

    1.      Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    Х: „Снощи наистина трябваше да си легна 5 часа по-рано“
    К: Май не си мисля много неща в деня на олимпиадата. Всичко си е нормално. Зависи по какво е олимпиадата, разбира се. Някои са по-важни от други.

    1.      А на деня след това?

    Х: Обикновено „Можеше и по-зле да е“.
    К: Колко е забавно да съм с готини хора в друг град/държава. Общо взето се наслаждавам на хубавите и забавните моменти, защото знам, че никога нищо няма да е същото. Никога вече няма да съм на конкретно състезание, с конкретни хора и никога няма да почувствам същото или да решавам същите задачи.

    1.      Кога би се отказал да решиш една задача?

    Х: Когато ми „изяжда“ от времето да реша някоя друга задача, която ми е по-по силите и/или „струва“ повече точки. Но това е сега, докато бях състезател нямах такова мислене и имах ужасния навик да блъскам най-трудната задача тъпо и упорито, докато не ми хареса отговора.
    К: Когато нямам нужните знания, за да я реша или съответно времето не ми стига.

    1.      На кого се възхищаваш?

    Х: Труден въпрос. Не съм срещнала или слушала за човек от реалния живот, който да задържи възхищението ми за твърде дълго. Рано или късно винаги ми става ясно, че това, което буди възхищение у хората, е дошло с цената на недостатък в характера на човека. Възхищението ми не разделя плодове на труда от личност и принципи. Не е най-оптимистичният възможен възглед, знам.
    К: Тук сигурно се очаква да отговоря нещо умно, а именно някой учен или някой състезател, който има високи постижения в своята си научна област. Това може би е доста добър пример, за човек, на когото да се възхищавам, защото зад успехите се крият хиляди лишения, много време и т.н. Аз, разбира се, се възхищавам на тези хора, но се възхищавам много повече на хора, владеещи баланс между науката и личността; хора, които помагат на другите и мислят по-различно от обикновените; хора, които забелязват малките неща в живота и се опитват да направят някого друг щастлив, а не мислят само за своя успех и своето щастие. Възхищавам се на позитивни и успяващи в живота хора.

    1.      Най-ценното, което състезанията ти дадоха?

    Х: Да се науча да губя с достойнство, да се уча от грешките си, и да знам, че една битка война не прави. А, и че не е важно да си ходещ справочник, а да можеш да мислиш логично.
    К: Приятелствата и аутистичните преживявания. Смея да твърдя, че това означава много за мен и ако не бяха състезанията нямаше да се развия по този начин като личност. Именно заради приятелствата в състезанията аз научих изключително много и зад гърба ми има прекрасни спомени, които може да избледнеят, но никога няма да бъдат забравени и винаги като се сещам за тях, ще съм с усмивка на уста.

    1.  А пък ти взеха...?

    Х: Безгрижието от ужким най-безгрижните години в живота. Разглеждайки нещата ретроспективно, не подхождах по най-здравословния начин към тях.
    К: Други приятелства и нормален живот. Честно казано за второто въобще не съжалявам, защото ненормалният живот е нещо много по-вълнуващо и по-интересно.

    1.  Ако можеше да си избереш една-единствена суперсила, каква би била тя?

    Х: Безотказен самоконтрол.
    К: Труден въпрос. Може би да не ми се налага да спя, но въпреки това мозъкът ми да пресъздава сънищата по всяко време. Така ще имам много време за полезни неща.

    1.  Ако притежаваше машина на времето, напред или назад във времето би предпочел да пътуваш?

    Х: Назад. Напред така или иначе отивам.
    К: Назад, естествено. Доста неща бих променила, бих преживяла отново хубавите моменти, бих решавала повече задачи, бих променила отношението си към любимите си хора и всичко би било различно в настоящето - например личността ми, взаимоотношенията ми с другите и успехите ми.

    1.  Любим момент/ история от състезание?

    Х: Любимите ми моменти са прекалено много, че да избера един абсолютен фаворит. Не знам защо, но се сещам как по време на един национален кръг по астрономия Захари Дончев трябваше да дава дефиниция на радиус (на окръжност) на международен медалист. Доколкото помня, въпросът беше резултат на комбинация от недоразумение и закусване с вафла Хумор (което все пак успешно повдигна духа в момент, в който всички бяха притеснени), но беше и ярък пример как от астроном всичко можеш да очакваш.
    К: Изключително много са ми любите моменти. Всички са свързани с други състезатели. Много забавни бяха така наречените “мамби” - това е когато направиш нещо гадно на приятел по време на лагер или състезание, но това нещо не причинява трайни щети. Любимите моменти са много и не мога да избера един единствен.

    1.  Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

    Х: Астрономията ни учи защо светят звездите, защо нощното небе е тъмно, как работи времето, колко е голяма и стара е Вселената и още колко ще остарее, какво представляват черните дупки и още куп неща, за които не се сещаме в ежедневието. За да станеш астроном, трябва да имаш само огромен запас от любопитство и желание да разбираш света, в който живееш.
    К: Астрономията е нещо велико и безкрайно. Ще те научи как работи вселената и защо се случват доста интересни неща.

    1.  Защо астрономия?

    Х: Ако трябва да съм честна, при мен причината беше, че ми беше много по-лесна от другите природни науки. А това пък защо – до ден днешен не съм сигурна. Най-голяма страст съм имала към нея може би (дори не помня кога за първи път съм разглеждала енциклопедии за космоса)? Най-логична ми е била (с доброто количество математика в нея, няма как да няма още повече логика)? Била е достатъчно забутано и неприличащо на никое друго поле, че да ми се хареса на хипстърския тийнейджърски мозък? Никога няма да разбера.
    К: Защото не е предмет в училище и астрономите са най-големите балъци (в хубавия смисъл, разбира се)!

    1.  Опиши астрономията с три думи!

    Х: Начин на мислене.
    К: Величествена, задълбочаваща, вдъхновяваща.

    1.  Защо и за кого тя е полезна?

    Х: Краткият отговор – за всички, по един или друг начин, защото е изключително разнообразна. Като при всяка фундаментална наука, не е тривиално да се посочи ползата ѝ за отделни хора (питате „за кого“), но следствията ѝ и възможностите, които тя създава, са това, което ни прави толкова напреднала цивилизация. Без всичките сателити около Земята, всички сме съгласни, че комуникацията ни нямаше да е същата. Има много изобретения, предвидени да бъдат инструмент за астрономически изследвания, но са навлезли в живота на всички нас, защото са изключително практични.
    К: За човечеството като цяло. Дава информация за мащабите. Щом наблюдаваме в космоса, виждаме в миналото.

    1.  Астрономите са готини, защото…

    Х: Следващия въпрос :D
    К: Са астрономи. Това е напълно достатъчно. Всеки астроном би разбрал.

    1.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    Х: Айряна, който казва нещо различно, е долен лъжец.
    К: Не се сещам за нещо конкретно, освен баналния отговор-колелото.

    1.  Астрономия или астрофизика?

    Х: Астрофизика. Но всеки трябва да започне от някъде, затова астрономията също е важна.
    К: Астрофизика.

    1.  Плутон планета ли е?

    Х: Наскоро прочетох статия, в която Земята и Луната бяха определени като „планетна двойка“, импликация, че Луната е планета. Не е напълно грешно, но не бих казала, че е и вярно. Истината е, че около дефиницията на думата „планета“ още има дебати. Отговорът ми: това е просто от въпрос на дефиниция, която няма да ни доведе до нищо съществено. Вместо да задаваме този въпрос и в следващите 20 години, можем например да се кефим, че вече можем да картографираме Плутон и Харон.
    К: Не

    1.  Любимо съзвездие?

    Х: Водно конче
    К: Касиопея, защото това беше първото съзвездие, което научих и винаги виждах в небето, за разлика от другите съзвездия.

    1.  Вярваш ли в извънземни?

    Х: Този въпрос можеше да е отговор на въпроса „Кой е най-досадният въпрос за един астрофизик?“. Не ми стига паметта да се сетя колко пъти са ме питали това хората, когато разберат с какво се занимавам и обикновено е сигнал да се изнижа от разговора директно. Но сериозно – Не е въпрос на вярване, а какво имаме като технология да открием и да докажем. Освен това, извънземни какво по-точно? Микроорганизми? Цивилизации?
    К: Не мисля, че е до вяра или не. Зависи какво е виждането на хората за извънземни. Но моето със сигурност не е малки зелени човечета с големи глави и 3 пръста.

    1.  А в зодии? Коя зодия си?

    Х: Вярвам, че шарлатанията е по-стара и от науката, защото винаги ще има хора, които не обичат да се замислят, когато не разбират нещо. Много по-лесно да вярваш в нещо плоско и мистично, за да си отговориш на въпросите за живота. Откровено ми е тъжно за възрастни хора, които неиронично говорят за зодии в 21ви век. Няма нужда да си астроном за да разбираш що за глупости са това. В крайна сметка, ако за някой е толкова важно, според Космополитан например, бих била скорпион. А ако се опитваме да спазвам някаква дефиниция на зодия (т.е. в кое съзвездие е било слънцето като съм се раждала) – дева.
    К: Както един друг състезател казва: ”Аз не съм зодия, аз съм човек!”

    1.  Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

    Х: Слънчево затъмнение на Земята, гледано от Луната би било готино – да гледаш как сянката на Луната минава по повърхността на Земята. 
    Слънчево затъмнение на Луната от Луната – ако не се случи Тихия океан да сочи към Луната, ще е още по-красиво – очертанията на континентите ще светят.
    К: По-продължително и малко по-грозно. Честно казано не съм наблюдавала слънчево затъмнение, гледано откъдето и да е, но знам, че понякога може да е изключително красиво заради появата на слънчевата корона.

    1.  Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

    Х: Астрономията ще се автоматизира все повече и всичко ще стане въпрос на това колко големи са ни най-големите телескопи. В този ред на мисли, по-скоро очаквам с нетърпение изобретения, не открития.
    К: Доста неща все още не са открити. Очаквам тези, за които бих допринесла аз или някой мой познат.

    1.  Родното ти място?

    Х: Бургас. Отворена покана за всеки, който иска да се пие с мен мента на пейка в някоя лятна нощ в бургаската морска, hmu
    К: Най-добрият град за живеене в България - Варна.

    1.  Любимо занимание/хоби?

    Х: Танци. Плашещо бързо измести старото ми хоби, рисуването (а то така ми липсва... но всеки си има периоди на различна креативност, предполагам)
    К: Преди рисувах, но в последствие спрях, въпреки че много ми харесва. Иначе обичайните неща за човек. Ако имаше наблизо планина, хобито ми със сигурност щеше да е планинарство.

    1.  За какво мечтаеш?

    Х: Точно в момента си мечтая за вита баничка със спанак.
    К: За един пълноценен и щастлив живот. Мечтая и за други, по-малки неща всеки ден. Но няма ден, в който да не се отделя от света и да започна да си мечтая моите си неща.

    1.  Кой е отговорът на всички въпроси?

    Х: *няма да го направя*
    *няма да го кажа*
    *Христина, НЕ*

    1. :D

    К: 42

    1.  В какво се крие красотата на науката?

    Х: В това, че на нея не ѝ пука кой я мисли за красива. Или вярна. Тя борави с доказуеми факти и просто Е.
    К: Красотата се крие в тайните, които все още не са открити.

    1.  Какъв си бил в предишния си живот?

    Х: Като бях много малка, едната ми баба ме заведе на врачка. Според врачката съм била принцеса. Според мен е твърде вероятно да съм била сврака.
    К: Няма откъде да знам, че съществува нещо като предишен живот.

    1.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    Х: Добре напълнена електронна книга на слънчеви батерии. Набелязала съм си литература за сигурно сумарно 20 години чисто време само четене, и все се жалвам, че нямам време да чета.
    К: Човек, когото да изям. Другият вариант е високо технологична лодка, с която да се върна, но май първият отговор е по-рационален.

    1.  Кокошката или яйцето?

    Х: Яйцето. И ако въпросът е кое е дошло първо (много преди кокошките да евюлюират като вид някакви твари са се люпели, вместо да се раждат), и ако въпросът е кое е по-вкусно.
    К: Повече обичам да ям пиле, а не яйца, въпреки че яйцата са по-полезни.

    1.  Театър или кино?

    Х: Зависи. Театърът е по-важен за актьорството според мен и един страхотен театрален спектакъл буди у мен много по-силно уважение от безупречен филм. Но неоспоримо консумирам повече кино. Киното за мен е по-скоро развлечение.
    К: Не гледам често подобни неща. И двете си имат предимства и недостатъци. Особено днешните филми и постановки са несравними с тези от преди 30 години.

    1.  Планина или море?

    Х: Море. Корените ми са котви.
    К: И двете ми въздействат по уникален и велик начин.  Обожавам и двете и не бих могла да избера. Лятото ходя на планина, а зимата често се разхождам по брега. Много ми харесват и двете и винаги бих се съгласила да посетя което и да е от двете, ако няма много хора там.

    1.  Изгрев или залез?

    Х: Изгрев.
    К: Залез, защото вечерта е нещо по-вълнуващо и лично от деня. Иначе доста често наблюдавам изгреви, особено на многото лагери през лятото.

    1.  Какво ти предстои в следващите месеци?

    Х: Да се науча как да преподавам на деца под 14 години. Разглеждам го като приключение и критична част от развитието си като учен. Няма голям смисъл да правиш открития, ако не можеш да ги обясниш разбираемо на света после.
    К: Олимпиади, състезания, подготовка за изпити по езици и много хубави моменти с приятели, надявам се.

    1.  Кого искаш да поздравиш?

    Х: Wut. Не съм попаднала някак в рубрика на ТянковТВ, нали?
    К: Хората, с които напоследък не си комуникирам много и разбира се, хората, които знаят, че са важна част от живота ми. Абе, непознати съинтервюиран, поздравявам и теб!

    1.  Пожелай ни нещо!

    Х: Достигайте до повече ученици и продължавайте да се развивате в същия дух! Но моля, не се поддавайте на изкушението да пишете статии за кликове.
    К: Живи, здрави, прави и корави! Продължавайте си напред с всичко, с което се захванете и дори да се провали, не се отказвайте! Надявам се да не сте се отчаяли от дългите ми отговори, но бях посъветвана да отговарям по този начин.

    1.  Съвет към младите състезатели?

    Х: Пазете се. Грижете се за здравето си – това ЩЕ ви направи по-добри и в науката (да, Пешо, ако ходиш на фитнес за тонус, няма да станеш батка и няма да станеш по-тъп). Вслушвайте се в инстинктите си. Много внимавайте на кого за какво се доверявате (уви, да, и по състезания и по школи също). Не си трайте, ако на вас или на някой около вас му се случва нещо нередно.
    НЕ разчитайте само на учителите и ръководителите си, за да ви подготвят, това е най-голямата грешка, която можете да допуснете, ако гоните медали. Реалността е такава, че няма да ви стигат часовете подготовка само по школи, а понякога неминуемо ще ви се преподават и грешни неща. Учителите ви са хора и допускат грешки.
    А ако някой ден наистина решите да се занимавате с наука и действително да допринасяте за развитието ѝ (ама не мерилото да е леля Мария от осми вход да ви казва, че сте велик, защото по телевизора са ви пуснали и са казали, че сте учен или да е да сте писани 690ти автор в статия със 700 автора), бъдете готови да имате непоклатимо постоянство и самодисциплина и да направите някои жертви - най-вече се подгответе психически да работите в чужбина. Не защото в България не може, а защото в науката е нещо глобално и в нея се пътува за обмяна на опит и за повишаване на квалификация. Това е напълно нормално и си струва нервите.

    К: Живейте живота си умерено и правете така, че след време като погледнете в миналото, да се чувствате удовлетворени от всичко, което ви се е случило - състезания, преживявания и хора. Опитвайте се да вниквате в науката, а не само да решавате задачи, защото това не води до траен успех и удовлетворение. Опитвайте да не се лишавате много от човешки неща и преживявания в името на състезанията!

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни