Последни блог постове

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ФАНИ И НЕРИ, СЪСТЕЗАТЕЛКИ ПО ХИМИЯ

     

      1. Представи се в едно изречение!
        Ф: Фани, на 25 години, бивш състезател по химия и възпитаник на НПМГ, завършила съм магистратура по химия в Humboldt-Universität zu Berlin.
        Н: Казвам се Нери Калфова, възпитаничка на НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ и състезателка по химия.

      2. В момента се занимавам с ...  
        Ф: Правя докторантура.
        Н: Следвам медицина в Софийски университет.

      3. Как те наричат приятелите?
        Ф: Фани.
        Н: По най-различен начин – Нери, Нер, Нерита, Нерви :D Наистина ми е трудно да изброя всичките.

      4. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
        Ф: Дадоха ми ясна цел, към която да се стремя и по-важното - удоволствие от участието. 
        Н: Наистина много. Благодарение на тях имах възможността да се запозная с изключително интелигентни хора, с голяма част от които не само се сприятелихме, но и станахме едно голямо семейство. Освен това състезанията ме научиха на много неща - да се справям с проблеми, с които никога не съм се сблъсквала преди, да не се отказвам при първия неуспешен опит.

      5. Но ми взеха...
        Ф: Не мисля, че са ми взели нещо.  
        Н: Не мисля, че има такова :)

      6. Последното международно състезание, на което участва:
        Ф: Международната олимпиада по химия в Токио през 2010.
        Н: Международната Менделеевска олимпиада по химия (ММОХ) в Москва през 2014 г.

      7. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
        Ф: Относно самата олимпиада: „Стегни се, трябва да се класираш за следващия кръг.“
        Н: „Започва се“

      8. Кога би се отказала да решиш една задача?
        Ф: Когато виждам, че предвиденото време за нея е изтекло, а има други задачи за (до)решаване. 
        Н: Когато се убедя, че вече съм дала всичко от себе си.

      9. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…” ?
        Ф: Секретарка (обичах, а и все още обичам най-различни канцеларски материали).
        Н: Първо беше лекар, след това фризьор, адвокат, журналист и какво ли още не…

      10. А сега как отговаряш?
        Ф: Научен изследовател. 
        Н: Лекар :)

      11. Любима история от състезание?
        Ф: Спомням си за Международната Менделеевска олимпиада през 2009 в Туркменистан, която явно беше сравнително интересно събитие за страната. Почти навсякъде, където ни водеха, имаше журналисти и давахме интервюта, в края на които винаги трябваше да поздравим и благодарим на президента им.
        Н: За експерименталния кръг на ММОХ щяха да ни превозват с автобуси от пансиона, в който бяхме настанени, до Москва. Чакайки автобуса да потегли, изведнъж осъзнах, че съм забравила баджа в стаята си, а без него няма да ме допуснат до лабораторията. Помолих шофьора да ме изчака и се затичах към стаята. За нещастие на стълбите се засякох с част от комисията и с ръководителите си, които не трябваше да виждам до края на експерименталния кръг, за да не изтече информация относно задачите. Щом ме видяха, се обърнаха на другата страна и се направиха, че не ме познават, за да не ме дисквалифицират. За щастие успях да си взема баджа и да се кача в автобуса преди да е потеглил. Беше изпълнена с адреналин сутрин…

      12. Три думи, с които би описала химията?
        Ф: Миризлива, мръсна и интересна.
        Н: Логична, необятна, забавна.

      13. А математиката?
        Ф: Сложна, но важна и необходима.
        Н: Скучна, но необходима.

      14. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна?
        Ф: В 7 клас, първата ми олимпиада по химия и подготовката за нея. Спечели ме с това, че можех да решавам всички задачи с лекота. 
        Н: Химията ми беше интересна още в 7-ми клас, когато започнахме да я изучаваме – харесваше ми колко е логична тази наука, както и опитите, които ни демонстрираха. Любовта ми към нея обаче се зароди, когато влязох в НПМГ. Страстта на учителите към химията и старанието им да представят нещата по най-лесния, разбираем и забавен начин ме грабна и ме накара да я заобичам не по-малко от тях. Благодарности на г-жа Антония Илиева, както и на останалите учители по химия в НПМГ, които всеки ден вдъхновяват бъдещите химици, фармацевти, лекари и стоматолози на България!

      15. Най-великото изобретение, измисляно някога…
        Ф: Интернет.
        Н: Несъмнено електричеството – едно от нещата, без които не можем да си представим ежедневието ни, и което е дало възможност за създаването на редица изобретения.

      16. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
        Ф: Ако имах идея за ново изобретение, за което никой досега не се е сещал, не бих я споделила преди да си направя изобретението ;). 
        Н: Машина за телепортиране, въпреки че изобщо не е в моята област.

      17. Най-трудната задача, с която си се сблъсквала?
        Ф: Научаването на немски и адаптирането в Германия.
        Н:  О! Ужас! – задача от практическия кръг на НОХ 2002 г. Спомням си, че доста се мъчих над тази задача в 10 клас.
      18. Любим /химичен/ елемент?
        Ф: Нямам любим елемент, гледам да не ги дискриминирам.
        Н: Fe.

      19. В какви съединения участва, важен ли е за околната среда?
        Ф: Всички елементи са важни за околната среда, освен може би създадените в лабораторни условия.
        Н: Fe е вторият по разпространение метал. Изключително важен е за организма, тъй като участва в структурата нa хема, който е кофактор на много белтъци  – хемоглобин, миоглобин, цитохроми, пероксидази. Редица сплави на желязото, поради добрите си механични и физикохимични свойства, се използват широко в практиката – чугун, стомана. Една от неговите соли, наречена зелен камък ( FeSO4.7H20) намира приложение в селското стопанство за борба с вредителите по растенията.

      20. Кой е най-важният момент от подготовката на един млад състезател?
        Ф: Да не се отказва и да решава задачи.
        Н: Най-важна е мотивацията. За да бъдеш добър състезател е необходим изключително много труд – в свободното си време решаваш задачи, четеш допълнителна литература, посещаваш различни курсове и проекти, често прекарваш дори събота и неделя в училище.  Затова е важно да обичаш това, с което се занимаваш и да бъдеш мотивиран, в противен случай е много трудно.

      21. Има ли нещо, което, да речем, физиката не може да обясни?
        Ф: Все още много неща, за съжаление или може би по-скоро за щастие.
        Н: Не разбирам чак толкова от физика, но най-вероятно има.

      22. Кое е най-интересното откритие в химията?
        Ф: Познанията в химията се натрупват бавно, постепенно и много учени допринасят за разясняване на наблюдаваните явления, затова е трудно да се говори за едно-единствено откритие. От практична гледна точка, предполагам, са били най-важни откритията през 19ти век, когато учените са започнали да синтезират органични съединения. А от философска гледна точка - най-интересният феномен според мен е концептът за равновесието.
        Н: Катализата и различни проучвания в тази област.

      23. Кой е любимият ти аспект/ раздел от химията?
        Ф: Теориетичната химия.
        Н: Органична химия.

      24. Кое според теб е най-интересното приложение на химията?
        Ф: Фармацията.
        Н: За мен - като бъдещ лекар, най-интересното приложение на химията е фармацевтичната индустрия.

      25. Любимо занимание?
        Ф: Да седна да си почина с чиста съвест след изморителен ден.
        Н: Да ходя на кино с приятели.

      26. Ако имаше супер сила, каква щеше да е тя?
        Ф: Да спирам времето.
        Н: Да чета мисли (особено на преподавателите ми по време на изпит :D)

      27. Любим предмет в училище/университета?
        Ф: В училище: химия, в университета: квантова химия.
        Н: Биохимия.

      28. А най-омразен?
        Ф: Литература.
        Н: Все още на първо място е географията.

      29. Най-големият минус на българската образователна система?
        Ф: Последните 1-2 години от гимназията са общо взето губене на време, което би могло да бъде по-добре оползотворено чрез наблягане на повече математика и информатика.
        Н: Един от основните проблеми е, че учениците са затрупвани с прекалено много фактология по всяка една дисциплина. Според мен учебното съдържание трябва да се преработи по такъв начин, че да се изучават важните неща, а не детайли, които в голяма степен се забравят в даден момент. По този начин ще има повече време за упражнения, които да затвърдят знанията, както и за придобиване на практически умения по дадените дисциплини.

      30. Имаш ли любима сентенция?
        Ф: Не.
        Н: Много харесвам една мисъл на Мартин Лутер Кинг Младши:
        "If you can’t fly, then run/ if you can’t run, then walk/ if you can’t walk, then crawl/ but whatever you do,/ you have to keep moving forward!"

      31. Последния виц, който те разсмя?
        Ф: Не помня, ще разкажа един, за който се сещам:
        Попитали Бай Ганьо: Какво правиш, когато има спешна работа за вършене?
        -
        Лягам да спя. Ако някой друг я е свършил като се събудя, значи наистина е била спешна, а ако не – то не е била спешна и може да почака още.
        Н: Попитали американеца: - Коя обичаш повече – любовницата или жената?
        - Ооо, тук е Америка – бизнес, къща, семейство, жена…разбира се, че жената.
        Попитали италианеца: Коя обичаш повече – любовницата или жената?
        - Ооо, тук е Италия – амор, жени, любов…разбира се, че любовницата.
        Попитали накрая и българина:А ти коя обичаш повече – любовницата или жената? 
        Той се замислил малко и казал:- Абе, *** ги и двете, но най-много си обичам мама!

      32. Най-голямата беля, която си правила? 
        Ф: Не се сещам за най-голямата, но например наскоро успях да усмърдя всички лаборатории на катедрата, както и целия коридор на етажа на серни съединения.
        Н: Като бях малка обичах да правя различни прически на куклите си. Един ден след като бях подстригала вече всичките си кукли, реших да подстрижа и малката ми сестричка, която имаше прекрасни руси къдрици. За съжаление никой не оцени творението ми, а майка ми и до днес не може да ми го прости :D

      33. Препоръчай ни книга!
        Ф: Ако знаете руски - S.N.U.F.F на Виктор Пелевин, ако не - поредицата за „Фондацията“ от Айзък Азимов.
        Н: “Престъпление и наказание” на Достоевски.

      34. А филм?
        Ф: “Interstellar”.
        Н: “The theory of everything”.

      35. Коя е песента, която слуша последно?
        Ф: Queen – Scandal.
        Н: Кристиян Костов - Beautiful mess. Песента е страхотна и съм  много горда с моя приятел Петър, който участва като танцьор в клипа.

      36. Формулата за щастие?
        Ф: (добро здраве) x (кратка памет)^2
        Н: Да обичаш себе си за това, което си + Да се занимаваш, с нещо, което ти е интересно и забавно + Да си заобиколен от верни приятели = Щастие

      37. Какво никога не си пробвала, а би искала? 
        Ф: Да ям торта без ръце.
        Н: Латиноамерикански танци.

      38. Ако не беше химия - какво?
        Ф: Може би математика.
        Н: Най-вероятно щях да се пренасоча към биологията. Винаги съм се опитвала да отделям време и на двете науки. Подготовката за състезания обаче изисква много време и затова реших, че ще се съсредоточа върху химията. Малко са хората, които успяват да се подготвят наистина добре и да отидат на международни олимпиади по различни науки в една година.

      39. Колело или мотор? 
        Ф: Колело.
        Н: Колело.

      40. Айрян или таратор?
        Ф: Айрян.
        Н: Таратор.

      41. Шах или Не се сърди човече?
        Ф: Не се сърди човече.
        Н: И двете.

      42. Футбол или волейбол?
        Ф: Волейбол.
        Н: Футбол.

      43. Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?
        Ф: Работа в лабораторията, писане на статии и посещение на няколко конференции в Европа.
        Н: Много учене и тежки изпити :(

      44. Поздрави събеседника си? 
        Ф: Да е жив и здрав, и щастлив.
        Н: Поздравявам го с тази песен - The Script и Will.I.Am - Hall of fame.

      45. Съвет към младите състезатели?
        Ф: Най-важното в състезанието е участието, затова борете се УПОРИТО да участвате във всеки един кръг, особено международния ;) – там вече резултатите не са толкова важни, колкото да си прекарате добре и да се запознаете с умни хора от цял свят (все пак недейте да се представяте зле нарочно, хубаво е родителите и сънародниците ви да имат допълнителен повод да се гордеят с вас). В 12ти клас не забравяйте да отделите време и да вземете решение относно какво и къде искате да следвате. Това е по-важно за бъдещия ви живот от участието в олимпиадата, която за жалост приключва окончателно на този етап ☹.

        Н: Вярвайте в себе, учете се от грешките си и не губете кураж независимо какво се случва. Бъдете все така мотивирани и устремени напред, но не забравяйте и да се забавлявате, защото това е част от идеята на състезанията!

    Фани Маджарова е бронзова медалистка, участвала на Международната по химия през 2009 и 2010, а Нери познаваме от изданията на олимпиадата през 2014.

  • БРОНЗОВИЯТ МЕДАЛИСТ ЦВЕТАН И МАГИЯТА НА ХИМИЯТА: НЕОБИЧАЙНА. НЕПРЕДВИДИМА. НЕОБЯТНА.

    Казвам се Цветан Захариев, на 28 години съм и завърших НПМГ „Академик Любомир Чакалов“ през 2006 година. Роден съм и към настоящия момент живея в град София. Работя в Института по Обща и неорганична химия на БАН.

    В момента съм в България, работя над научноизследователски проект върху луминесцентни материали за оптични диоди. В края на месец юни ми предстои да участвам в 67-та среща с Нобелови лауреати по химия в град Линдау, Германия – възможност, която се дава само на 400-те най-високо квалифицирани млади учени в света! Извън научната дейност, бях избран за наблюдател от квотата на младите учени в Общото събрание на БАН. Предстои още половин година заседания и обсъждания на важни въпроси от управлението на Академията.

    Получих образованието си в България – от ранните ученически години, до дипломирането ми като доктор по Теоретична химия. Наблюденията ми върху чуждестранното образование са фрагментарни, предимно въз основа на разказите на мои познати, приятели и роднини, които учат или работят зад граница. Отделно имам някои бегли впечатления от различни материали (лекции, упражнения), давани на студентите от преподаватели в реномирани западни университети.
    Може да се каже, че образованието в чужбина е концентрирано върху изграждането на конкретни умения – да се работи с различна апаратура, да се обработват бързо и ефективно данните, и да се усвояват в рамките на кратки срокове нови методи и информация. В нашата образователна система е залегнала основната цел студентите и учениците да придобият солидни познания, основани на реално разбиране на усвояваната материя. Тези системи имат своите предимства и недостатъци, и аз съм на мнение, че реформите в средното и висшето образование трябва да бъдат проведени така, че да съчетвават най-доброто от двете. Това би дало сериозно предимство на България и нейните учени в сферата на фундаменталните изследвания.
    По-голямата част от нашите олимпийци бързо се ориентират, че образователната система у нас може да им предложи твърде малко по отношение на възможности и реализация. След като човек е бил на предна линия, той предпочита да не губи темпо и да продължи да се състезава с най-добрите. Да има достъп до най-модерното оборудване. Да работи с международно признати изследователи и да се учи от тях. В нашите университети това се знае, но не се предприемат никакви действия за да се покаже на онези състезатели които остават, че натрупаните от тях знания и положените от тях усилия се оценяват.  Отделни преподаватели се противопоставят на тази тенденция, но те са единици. Накрая трябва да се отбележи, че дори когато попаднат в чужбина, нашите студенти далеч не винаги успяват да се реализират като учени, а навлизат в други сфери. Много от моите приятели, медалисти от международните олимпиади, работят в различни компании в IT-сферата, производството и т.н. В това няма нищо лошо, но в същото време подобно преориентиране ми изглежда като сериозно пропиляване на интелектуален потенциал.

    Състезанията по химия бяха първите събития, в които успях да се почувствам като част от една голяма общност от хора с общи интереси. През тези години срещнах много приятели. С някои от тях по-късно загубихме връзка, но контактите ни през онези ранни години ни позволяваха да обменяме идеи, информация за ценни учебници, дори да се учим взаимно един от друг – понякога се оказваше, че всеки е чел нещо, което другите не са. Олимпиадите бяха и първото „бойно поле“, което ни показа колко добре трябва да бъдем подготвени, не само в избраната от нас област, но и в редица други - математика, физика и биология. Никога не знаеш пред каква задача ще се изправиш и какви средства ще ти бъдат необходими за нейното решаване.

    Нещо, което трудно осъзнах след като олимпийските години приключиха, беше фактът, че в реални условия се преследват доста по-прагматични и лесни цели. Вече не беше важно колко знаем и какво умеем, стига да „произвеждаме“ нещо, което да е от полза. Университетските преподаватели имаха проблеми от съвсем друго естество и за тях ентусиазмът, който ни владееше, беше малко необичаен и обременяващ.

    Сред най-ценните неща, които един млад състезател се учи в подобна среда, е да вярва в себе си – всичко може да бъде постигнато, когато има воля и последователност! Да вярва в своя собствен избор – никое усилие не отива напразно. Да цени учителите си и да общува с тях при всяка възможност- в моменти на сериозни затруднения или съмнение в себе си, общуването с тях е източник на мотивация и духовни сили.
    Има случаи, в които на състезателя се доказва колко малко знае (това ни беше заявявано и гласно, по време на нашата подготовка за МОХ през 2006 година). Подобна идея е погрешна и води само до демотивация на учениците. Разбира се, те няма как да знаят всичко, но да се създава у тях усещане, че след дълга и упорита работа са стигнали до никъде, е абсурдно! Още повече, хората, които трябва да ръководят подготовката, не винаги проявяват необходимото старание.

     

     

    С учредяването на СРООПН и с оборудването на лабораториите за подготовка на олимпийските ни отбори, подобни неприятни аспекти се проявяват доста по-рядко. Въпреки това разглеждам настоящите подобрения като малка стъпка от далеч по-дълъг път на развитие: едно сравнение между подготовката на нашите отбори и тези на страни като Германия и САЩ, показва, че там с въпросната дейност са ангажирани много повече хора. В Германия това са предимно студенти (олимпийци) доброволци. Тук трябва да бъде разширен значително кръга от специалисти, активно ангажирани с олимпийската подготовка. Добра идея в тази посока би било основаването на Ученически институт по химия към БАН (подобен на УчИМИ), който да се фокусира върху посочените по-горе дейности и проблеми.

    Най-интересният спомен от състезателните ми години е олимпиадата в Южна Корея, това беше второто ми пътуване извън пределите на България и много от това, което виждахме, ми се струваше различно и интересно – традиционната кухня, обичаите, старата им архитектура, интересни бяха и посещенията в петролната рафинерия на една от най-големите им компании – SK Corporation. Спомням си, че обикаляхме с автобус между огромните тръбопроводи поне 40 минути. Същия ден посетихме и един от автомобилните заводи на компанията Hyundai и ни беше позволено да видим поточната линия, където автомобилите се сглобяват. Бяха ни обърнали внимание, че на територия 2 пъти по-малка от нашата живеят приблизително 50 милиона души. Когато пътувахме с автобусите им не видяхме нито едно парче необработена земя.

    Една от задачите на експерименталния кръг включваше работа със спектрофотометър – апарат, който измерва погълнатата от веществото светлина. При подготовката в София бяхме работили с една по-стара версия на този апарат, който имаше размерите на голяма картонена кутия (подозирам, че студентитев СУ все още се обучават с такива „динозаври“). В Корея всяко едно работно място (участниците бяха повече от 800!), беше оборудвано с малък спектрофотометър (мисля, че този модел се използва за полеви тестове), който можеше да се носи в едната ръка. Последният беше управляван с помощта на лаптоп. Прекрасно е да учиш и работиш в условия, в които имаш достъп до последната дума на техниката.

    Трите думи, с които бих описал химията са: Необичайна. Непредвидима. Необятна.

    Такава ми се струваше още от първия момент, когато видях онези странни символи в тетрадката на по-големия ми брат (той беше в 7-ми клас, а аз в 1-ви).  Той се отнасяше с огромно старание и прилежност към тази наука, доста по-сериозно отколкото към математиката или физиката например, и фактът, че умееше да разчита онова особено йероглифно писмо, будеше у всичките ни роднини реакции на уважение и възхищение. Още тогава си казах, че искам да усвоя и аз това странно искуство, което би ме превърнало в сериозна и уважавана персона за околните. На практика това предопредели цялата ми биография, поне до настоящия момент. Всичко, което правех оттам нататък беше съсредоточено около идеята, че искам да бъда химик – също като брат ми Иван, и че искам един ден да уча в същата гимназия, където учеха и той, и другият ми брат Росен (той беше в математическа паралелка).

    Лично за мен най-интересното откритие в химията е периодичната система. Впечатляващо е не само успешното обобщаване на свойствата на познатите дотогава (1869г.) химични елементи, но и фактът, че с помощта на получения периодичен закон Менделеев предсказва съществуването на елементите Галий (Ga), Скандий (Sc), Германий (Ge) и благородните газове (хелий, неон, аргон и т.н.) - още преди те да бъдат открити. Това е един от първите случаи в съвременното развитие на химията, при който теорията изпреварва експеримента.

    Любима ми е квантовата химия – това е област, в която химични задачи се решават с помощта на физични методи, разработени на основата на квантовата механика. Това, което я прави интересно за мен е, че може да разкрие редица подробности за свойствата на молекулите, които по никакъв начин не могат да бъдат наблюдавани или възпроизведени с методите на класическата химия. В някои случаи, химикът теоретик влиза в ролята на предсказател, тъй-като някои от получените резултати не са наблюдавани експериментално.

    А любимият ми химичен елемент е Паладий (Pd), пореден номер 46, представител на т.нар. „платинова група“ (паладий, платина, родий, рутений, иридий и осмий). Образува оксиди, хлориди и може да участва в редица комплексни съединения. Уникална е способността му да абсорбира (поглъща) водород – многократно по-висока от тази на който и да е друг метал. Паладият, също така, катализира и редица реакции в органичната химия. Токсичността му е относително ниска, изключение представляват някои растителни видове, за които паладиевите соли са летални дори в малки дози.  

    Ако можех да създам каквото и да е изобретение, това би била Атомната батерия от разказите на Айзък Азимов – малък енергиен източник, разработен на основата на ядрения разпад. Достатъчно мощен да захрани всяко устройство – от LED крушка до космически кораб!

    На 5-годишна възраст исках да стана космонавт. Тази моя мечта е все още жива и се надявам, че в някакъв момент ще успея да полетя в междузвездното пространство. Донякъде се доближих до нея преди 3 години, когато гостувах в изследователския център NASA Ames, в Mountain View, Калифорния.

    Бъдещите ми научни начинания са свързани вероятно със специализация и усвояването на нови теоретични методи. Това все още е въпрос на организация. Планирам и написването на оригинален учебник по Теоретична и изчислителна химия за студенти на български език (такъв учебник у нас не е съставян, въпреки че отдавна има такива и в англоезичната, и в рускоезичната литература).
    Свободното време най-често използвам за разходки – както в града, така и сред природата. Това е най-добрият начин да разтоваря ума си от всички мисли за работа, предстоящи събития и пр. Срещите с приятели са друг начин, по който „презареждам батериите“. Може да прозвучи като парадокс, но някои от най-интересните идеи идват именно по време на такива дейности. Обичам да съчетавам разходките и с посещения на културни събития, на музеи и галерии или на библиотеките. Имам сериозна слабост по отношение на класическата музика и по-конкретно – към бароковата. Друга страст ми е историята. Интересувам се и от изящни изкуства, много харесвам книгите на Кенет Кларк, както и заснетата от него филмова поредица „Цивилизацията“. Почитател съм на Уди Алън и неговите филми.

     

    Три онлайн научни източника на информация, които Цветан препоръчва:

    • https://pubchem.ncbi.nlm.nih.gov/# - база данни, в която може да се търси информация за голям брой вещества. Включва изчерпателна информация за техния строеж, химични и физични свойства.
    • http://mathworld.wolfram.com/ - този сайт е удобен за справки при появата на непознати математически понятия.
    • https://www.nist.gov/pml/productsservices/physical-reference-data - база данни, подсигурена от Националния институт по стандартизация и технологии (NIST) на САЩ. Съдържа информация за физични константи, спектроскопски данни, информация за въздействието на рентгенови и гама лъчи с различни вещества и други полезни данни.

     

  • СЪСТЕЗАТЕЛЯТ ИВАН РАЗРАБОТВА РОБОТИ И ПРЕДПОЧИТА САМ ДА СЪЗДАВА ИГРИ, ВМЕСТО ДА ИГРАЕ ЧУЖДИ

    Иван Иванов, който е едва на 16, вече програмира като второкурсник. От миналата година разработва проект за сумо роботи, а новата му страст са платки с процесор, които могат да са полезни в бита на всяко семейство. От 5 клас насам е събрал над 30 медала по информатика и математика.
    “Обичам да си автоматизирам някои неща в стаята. Например за сега имам температурен сензор, който документира температурата на уеб страницата ми.”
    Иван почти не използва социални мрежи и не играе компютърни игри: “За мен е по-приятно сам да си направя игра, отколкото да играя нечия друга. Струва ми се, че тези игри губят повече време и по-скоро не ти дават нищо. Докато решавайки задачи, получавам нещо за времето, което отделям.”

    Талантът започва да решава задачи по математика и информатика след 5 клас, когато е приет в СМГ, по това време преминава и курс по програмиране, а родителите му му купуват първия компютър. Неговият баща Даниел си спомня: “Тогава основното напрежение и труд бяха по адрес на математиката, защото първата година е много трудна - който успее да оцелее. Но тези усилия му се отблагодариха, защото следващата година се представи на международно състезание в Китай, откъдето отборът се върна с медали.
    Емил Келеведжиев, ръководител на националния отбор по информатика, споделя: “Той има вродени интелигентност и способности за тази дейност. И за да си добър програмист в състезателен аспект - дори е сравнимо със спортна дисциплина като шаха, както се казва - талантът не е достатъчен, трябва и труд.”

    След 7 клас Иван е приет в Американския колеж в столицата и ангажиментите съответно се увеличават, което далеч не му пречи да се явява на състезания. “Той е в каданс от края на август до края на юли - следва непрестанен ритъм, при който всяко едно отпускане води до провал. Има календарен план със състезания, който се следва стриктно. Но този, който не е на върха или не е добре квалифициран, е обречен.” - смята бащата на Иван по отношение на “изгубеното детство”.

    В свободното си време програмистът кара колело, плува, отскоро започва и уроци по тенис, но време за приятели почти няма, фокусирал се е най-много върху мечтите си, а именно да работи в софтуерна компания, да разработи полезен софтуерен продукт.

     

    Настоящото интервю бе излъчено в рубриката “Талантливите българчета” през април/2016 в предаването “Преди обед” на БТВ.

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ФЕОДОР И КАЛИНА, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО АСТРОНОМИЯ

    1. Представи се в едно изречение!
      Ф: Аз съм Феодор Светланов Кономаев.
      К: Лудо дете на 18, което ходи по планините, наблюдава с телескопи и постоянно се усмихва

    2. В момента се занимавам с:
      Ф:
      Астрофизика, астрономия и физика.
      К: С хората от катедра „Астрономия“ на СУ организираме много интересни неща – кръжок, наблюдения, лекции и се радвам, че мога да съм част от това. Правя и доста наблюдения и събирам данни, за да напиша научна статия. Готвя се за малкото останали състезания, за матури, за бал. И естествено ходя по планините постоянно, обикалям страхотни места и се радвам на всичко около мен.

    3. Как те наричат приятелите?
      Ф:
      Обикновено ме наричат Федя, но в на последната международна един колумбиец ми измисли прякор – Магнус.
      К: Кали.

    4. Последното международно състезание, на което участва ?
      Ф: X-та Международна Олимпиада по Астрономия и Астрофизика, Бубанешвар, Одиша, Индия. (декември 2016, бел. ред.)
      К: Международен турнир на младите физици през 2016г. в Русия.

    5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
      Ф: „Няма да се справя.“
      К: “Не може ли да започват малко по-късно, не ми се става…”

    6. Кога би се отказал да решиш една задача?
      Ф: Когато са минали пет минути след края на теоретичния кръг и е крайно време да започна номерирането на страниците и попълването на бланките.
      К: Когато олимпиадата е 4 часа, а имам още три други задачи :D

    7. С кой известен учен би искал да срещнеш?
      Ф: Професор Стивън Уилям Хокинг.
      К: Карл Сейгън
      .
    8. На кого се възхищаваш?
      Ф: На своите ръководители по астрономия.
      К: На Боян Петров, защото съчетава науката с височинния алпинизъм, бори се за опазването на българската природа и доказва, че човек може да постигне много, работейки здраво. Пожелавам му само успехи и един ден да четем и за вторите седем.

    9. Най-големия компромис, който правиш заради подготовките?
      Ф: През последните два месеца посветих страшно много време на подготовката си по астрофизика.
      К: Не празнувах Рождения си ден, защо трябваше да бъда на състезание по физика в Сандански. Което не беше лошо, защото пак си изкарах супер, но по-голям „компромис“ от това не мога да измисля – състезанията са си част от живота ми.

    10. Най-ценното, което състезанията ми дадоха..?
      Ф: Познанството с много хора, с които споделям толкова много общи неща. Запознах се с толкова прекрасни хора като моите настоящи ръководители.
      К: Всички невероятни спомени, за които се сещам. Знанията определено са най-полезното нещо, но най-ценни за мен са спомените и приятелите. Защото вече главата ми не побира всички случки, които сме преживели по състезания къде ли не и мога да разказвам с дни и винаги с усмивка. Запознах се с хора, които обичам и много ценя и винаги ще съм благодарна, че ги има.

    11. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
      Ф: 4-годишен: космонавт; 6г.- палеонтолог или астронавт; 11г. – астроном;
      14г. – програмист; 15г. – астрофизик; 16г. – космолог; 17г. – астрофизик програмист.
      К: Художничка, стюардеса, интериорен дизайнер, астронавт, сеизмолог…

    12. Най-красивата страна, в която си бил?
      Ф: От природна гледна точка – Индия, от културна – Киргизия и Русия, от архитектурна – Катар. Но като цяло – България.
      К: България.

    13. Любим момент/ история от състезание?
      Ф: Може би награждаването на XIX Международната Олимпиада по Астрономия в Киргизия.
      К: Ох, толкова са много, че е невъзможно да посоча любим. Ще се пробвам с няколко... Миналата година на втори кръг по астрономия влязохмe в стаята с кебапчета. В Димитровград се натъкнахме на някакъв фестивал и решихме да се включим в хорото (с доста скромните си умения). Бяхме в Пловдив и звъннахме на пицария в Русе да си поръчаме пица. В Севлиево ни заваля брутален сняг (през октомври) и едвам се прибрахме, но пък си взехме една котка и си я донесохме в София. В Кюстендил търсихме илюминати. В Пловдив гоних влак на високи токчета и с тежък куфар, а пък във Варна на фара един особено интересен местен човек, попрекалил с виното, ни каза, че човек винаги трябва да е романтичен. Май трябва да спра дотук :D

    14. Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!
      Ф: Астрономията е науката за вселената като цяло и всяка нейна част поотделно. Изучаването ѝ разкрива на човека истинските мащаби на всемира и дава на човек нов поглед върху живота и света.
      К: Учим се да разбираме Вселената!

    15. Защо астрономия?
      Ф: От четиригодишен ми купуваха енциклопедии за космоса. Това отключи интереса ми към тази наука. С нетърпение чаках да стана пети клас, за да мога да започна да посещавам кръжока във варненската обсерватория. Попаднах при госпожа Ева Божурова. Ходех на метеорни експедиции и слушах лекции в обсерваторията. Тогава разбрах и за олимпиадата по астрономия…
      К: Защото всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите! (Оскар Уайлд)

    16. Опиши астрономията с три думи:
      Ф: Интересна, необятна и красива.
      К: Красива, итересна наука.

    17. Защо и за кого тя е полезна?
      Ф: За всички, за цялото човечество.
      К: Реално погледнато, за всички. Изследвайки небесните тела, правим открития, които после могат да се приложат във всички останали сфери.

    18. Астрономите са готини, защото:
      Ф: Това са хората, с които можеш да запалиш лагерен огън на покрива на индийското общежитие и да прекараш най-прекрасните вечери в живота си.
      К: Защото са всеотдайни в това, което правят, на всяка цена ще ти помогнат и се забавляват страхотно!

    19. Най-великото изобретение, измисляно някога:
      Ф: Колелото. Последвано от лоста и макарата.
      К: Колкото и да е клиширано - компютър.

    20. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
      Ф: Заради „парадокса за дядото“ не бих избрал машината на времето, а по-скоро хипердрайва от „Междузвездни войни“.
      К: Генератор на енергия от възобновяеми източници, достатъчно малък, но и достатъчно мощен, че да е достатъчен за голям брой хора.

    21. Астрономия или астрофизика?
      Ф: От състезателна гледна точка, Олимпиадата по астрономия предлага много по-добри и интересни задачи от тази по астрофизика. Там се изисква интелект и придобит усет. Олимпиадата по астрофизика се свежда нерядко до скоростно решаване на задачи или пък до задачи по математика.
      От научна гледна точка по-интересна ми е астрофизиката. С нея искам да се занимавам и вбъдеще.
      К: Астрофизика.

    22. Плутон планета ли е?
      Ф: Не, разбира се.
      К: Не точно, планета-джудже е.

    23. Любимо съзвездие?
      Ф: Кил.
      К: Орион.

    24. Вярваш ли в извънземни?
      Ф: Няма причина, която да ме кара да смятам, че не съществуват.
      К: Те или съществуват, или не. Няма как да вярвам в тях. Дали има или няма според мен – отговорът е: не знаем.

    25. А в зодии? Коя зодия си?
      Ф: Водя се стрелец, иначе съм змиеносец. Но това е като не отчитаме прецесията на земната орбита… Ама по-скоро съм си магаре.
      К: Когато съм се родила, Слънцето е било между съзвездията Водолей и Риби. НО
      Това няма никакво значение :) Разположението на небесните тела на фона на звездите в момента на раждане на човек не влияят по какъвто и да е начин на формирането на неговия характер, на постъпките му и на това какво го очаква.

    26. Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?
      Ф: Ако става дума за слънчево затъмнение (луната затъмнява слънцето за земния наблюдател), от луната бихме виждали само осветената част на земята.
      Обаче ако става дума за затъмнение на слънцето от земята за наблюдател от луната, то би било много зрелищно. Ще се вижда земната атмосфера, през която се пречупват слънчевите лъчи. Освен това ще се вижда и красивата слънчева корона.
      К: Ако на Земята се наблюдава слънчево затъмнение и си на страната на Луната, обърната към Земята, ще видиш осветената от Слънцето Земя и Лунната сянка, плъзгаща се по диска ѝ.
      Ако пък на самата Луна се наблюдава Слънчево затъмнение, ще видиш диска на Земята да преминава пред Слънчевия.

    27. Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?
      Ф: Предстоят много нови открития. Надявам се да се намери начин на предаване на информацията със скорост, по-висока от тази на светлината, въпреки че едва ли ще има такава възможност. Очаквам в скоро време човечеството да погледне към вселената по нов начин, използвайки вече не само електромагнитните, но и гравитационните вълни.
      К: Определено астрономията я чакат доста добри години. Предстои пускането на няколко нови телескопа: Космическият телескоп Джеймс Уеб ще бъде пуснат в експлоатация в края на 2018г. Огледалото му ще е с диаметър 6,5м (в сравнение – на Хъбъл е 2,4м). До 2024г. се очаква пускането няколко огромни наземни телескопа в Чили, на Хаваите и в САЩ.
      С помощта на всичко това смятам, че ще можем да напреднем много в различните астрономически проучвания и дори не мога да си представя докъде ще стигнем. Очаквам го с голямо нетърпение.

    28. Родното ти място?
      Ф: Град Варна.
      К: София.

    29. Любимо занимание?
      Ф: Харесвам информатиката (в информатическа паралелка съм), но ме влече и ботаниката (градинарството).
      К: Да ходя в планината. С приятеля ми се стараем да прекарваме там колкото се може повече време и определено мечтаем да обиколим и българските и чуждестранните планини и да се качваме по все по-високи върхове.

    30. За какво мечтаеш?
      Ф: Световна държава с общ език, култура и управление.
      К: Да успея да изкача много високи върхове. И нищо да не се променя, защото съм изключително щастлива сега. Мечтая да виждам повече усмивки по улиците :). Вярвам неизменно в хората и си мечтая всички да споделят тази моя вяра.

    31. Кой е отговорът на всички въпроси?
      Ф: Според една книга („Пътеводител на галактическия стопаджия“) е 42. Според мен универсален отговор съществува и трябва да бъде открит.
      К: 42.

    32. В какво се крие красотата на науката?
      Ф: В разбирането на механизма на действие на вселената, явленията и вникването на човечеството все по-надълбоко в познанието, търсейки смисъла на всичко и горепосочения отговор на всички въпроси.
      К: В това, че винаги задава въпроси и съмнява. Никога не се примирява с нещо неизвестно, а търси неговото обяснение. В това, че не ѝ пука дали „вярваш“ в нея или не – ако нещо е факт, то си остава факт, колкото и някой да твърди, че не вярва.

    33. Кокошката или яйцето?
      Ф: Коацерватната капка.
      К: Яйцето, твърдо сварено, със сол и червен пипер или по панагюрски.

    34. Какъв си бил в предишния си живот?
      Ф: Не вярвам в прераждането. Би било жалко, ако хората се прераждат, но би било жалко и ако човешката душа изчезва.
      К: Звезда. В края на живота си избухнала като свръхнова, вследствие на което се синтезирали химичните елементи, от които съм изградена сега.

    35. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
      Ф: Квадрант.
      К: Сигнална ракета или нещо, което би ми помогнало да оцелея (аптечка) и да се върна невредима вкъщи. Прагматична съм, знам.

    36. Книга или електронен четец?
      Ф: Тъй като съм традиционалист, предпочитам книгата.
      К: Книга.

    37. Проза или поезия?
      Ф: Предпочитам поезия.
      К: Поезия.

    38. Рок или рап?
      Ф: Рок, разбира се.
      К: Рок.

    39. Театър или кино?
      Ф: Опера.
      К: Кино.

    40. Планина или море?
      Ф: Тъй като съм роден в морски град, интерес за мен представлява изследването на вътрешността на континента. По време на лагерите за подготовка ходих на много походи в планината, от които останах много доволен.
      К: Планина (ако на някого още не му е станало ясно :D )

    41. За или против униформите в училище?
      Ф: Твърдо против.
      К: Против (но ЗА това да се съобразяваш какво обличаш)

    42. Изгрев или залез?
      Ф: Изгрев. Това е краят на дългата наблюдателна нощ и началото на новия ден.
      К: Залез.

    43. Какво ти предстои в следващите месеци?
      Ф: Подготовки. Състезателният сезон няма край.
      К: Олимпиада по астрономия, после матури, после бал.  Кандидатстване и после цяло лято в Рила, в Пирин и в Родопите.

    44. Кого искаш да поздравиш?
      Ф: Искам да поздравя своите ръководители, които изградиха състезателя в мен – доктор Ева Стефанова Божурова и господин Захари Дончев Дончев. Без тях аз нямаше да бъда човекът, който съм, и нямаше да стигна дотук.
      К: Учените и преподавателите от катедра „Астрономия“, за това, че са страхотни, готини и ми помагат с всичко.
      Никола Каравасилев, който отделя почти цялото си време, за да обучава хората като мен и освен това е и много добър приятел.
      Милен Минев и Ганчо Ганчев – докторанти в катедра Астрономия и като цяло най-готините приятели, които мога да имам
      Ангел Димитров – за това, че е винаги до мен защото го обичам безкрайно много
      И всички, на които им се налага да ме търпят рано сутрин, преди да си изпия третото кафе.

    45. Какво си пожелаваш оттук нататък?
      Ф: Да давам от себе си каквото мога и, ако е рекъл Господ, това да даде добри резултати.
      К: Здраве за мен и всички около мен.

    46. Съвет към младите състезатели?
      Ф: В последно време все повече се убеждавам, че всичко е възможно и че няма непостижими неща за човешкото същество, в частност – състезателя. Разбрах, че абсолютно всичко е постижимо, ако се положат необходимото количество труд и упоритост.
      Моят ръководител, господин Дончев, неведнъж ми е казвал, че за пълен успех на едно състезание са необходими три неща – познания, спокойствие и късмет, като и трите са еднакво важни. Две от тях зависят от самия човек и за тях той сам трябва да се погрижи.
      К: -

    Феодор Кономаев е олимпиец от националните отбори по астрономия и астрофизика, а Калина Стоименова - от отбора на Младите физици и кръжока по астрономия.

  • "НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ" С ТИНА ВЛАДИМИРОВА, МЕДАЛИСТКА ПО ЛИНГВИСТИКА

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: TEXT MINING

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ


    КАКВО?
    Възможно ли е компютърът да анализира, да разбира и оценява нещо толкова разнообразно и неопределено като създадения от човека текст? Около половин век след възникването на този въпрос той вече е способен да извлича информация от даден текст, като например да генерира резюмета, да класифицира документи според някакви признаци и да преценява дали отношението на говорителя към дадена тема е положително, или негативно.

    ЗАЩО Е ВАЖНО?
    Извличането на смисъл от текст намира широко приложение в множество области като бизнес и маркетинг, национална сигурност, производство на софтуер и дори здравеопазване. Процесът като цяло много улеснява боравенето с голямо количество текст, като спомага по-бързо и по-точно откриване на нужната информация, например при разглеждане на данните за даден пациент или при опитите за предотвратяване на киберпрестъпления.

    КАКВО СЛЕДВА?
    Методите за text mining (букв. „извличане на текст“) продължават да се усъвършенстват. Правят се опити да се оптимизира работата на търсачките, като към търсенето по ключови думи се добави и търсенето на еквивалентни по смисъл думи и словосъчетания.


    Тина Владимирова е ученичка в XII клас в СМГ „Паисий Хилендарски“.
    Има два сребърни медала съответно от XIII и XIV Международна олимпиада по лингвистика.

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
    Настоящата статия и публикувана в бр. 82 / октомври 2016.

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С МАГДАЛЕНА И ЕВГЕНИ, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО МАТЕМАТИКА

    Магдалена Георгиева е сребърна медалистка от Европейската олимпиада по математика за момичета (2015), а Евгени Кайряков - двукратен златен медалист от Младежката Балканска олимпиада по математика (2015-2016).

    1. Представи се в едно изречение!

    М: Аз съм Магдалена и се интересувам от много неща, малко от които обаче са сериозни хобита; понякога съм доста скучна, но имам и своите добри моменти.
    Е: Казвам се Евгени, на 16 съм, от Пловдив, зодия Водолей (поздрав за всички астрономи).

    2. В момента се занимавам с ...

    М: В по-общ план: малко с математика, испански, карате и всякакви неща според сезона и настроението.
    Е: Математика, но ходя на състезания по физика, химия, информатика, интересни са ми и езиците.

    3. Как те наричат приятелите?

    М: Когато не са ми ядосани – Маги.
    Е: Старая се да се придържат към Евгени.

    4. Последното международно състезание, на което участва:

    М: Европейската олимпиада по математика за момичета през 2015 в Минск.
    Е: Harvard-MIT Mathematics Tournament в Бостън.

    5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    М: Това е трудно, не си спомням. Но вероятно не е било нещо по-различно от всеки друг ден – все пак трябва да се разсъня преди да осъзная какъв ден е и какво имам да правя.
    Е: Принципно гледам да си пазя мисленето за състезанието, но може би винаги има нещо от рода на „Хм, стана време“.

    6. Кога би се отказал да решиш една задача?

    М: Ако съм започнала – вероятно не бих, но ако не съм – мога да се откажа, ако типът задача не ми хареса. А и не винаги съм в настроение за решаване на задачи.
    Е: Обикновено не се отказвам толкова лесно, мислил съм някои задачи и с дни, но в крайна сметка се усещам, че толкова време нямам, и ми се налага да погледна решението.

    7. С кой известен учен би искал да срещнеш?

    М: Архимед. Може би банално, но е толкова напред спрямо времето си, че няма как да не му се възхищавам най-много.
    Е: Ферма, да го питам в крайна сметка как е щял да го събере т’ва доказателство на една страница.

    8. На кого се възхищаваш?

    М: Това е дълъг списък... На родителите ми, на сестра ми, на Никола Вапцаров, Иван Вазов, вече споменатия – Архимед, на Ивет Лалова, Бионсе, Никол Кидман, Виктория Бекъм, може би Рузвелт и Ленин, както и всеки, който е много добър в нещо и развива таланта си.
    Е: На гении, които обаче живеят тук и сега, и са преди всичко хора.

    9. Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    М: Може би това, че за няколко месеца бях спряла да тренирам, за да свикна с часовата разлика и да си оправя режима на сън за едно състезание в Хонг Конг. Но този „компромис” ми се отрази доста затормозяващо всъщност.)
    Е: Не са един или два, но най-големият е огромното количество отделено време. Въпреки това никога не съм и не бих съжалявал за него.

    10. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    М: Абстрактно мислене, спокойствие в изпитни ситуации и много вдъхновение за бъдещето.
    Е: Това, че ме научиха да вярвам в и на себе си.

    11. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    М: Като малка исках да съм учителка. След това нотариус, дипломат, зъболекар. В края на началното училище исках да съм полицайка, а след това в гимназията много дълго исках да съм психолог, след това прокурор. Накрая все пак се спрях на нещо, с което има най-голям шанс да съм полезна – математика и статистика, с което наистина се надявам да върша нещо полезно за обществото.
    Е: Адвокат, космонавт..., от 1-2 години отговорът стана „математик”.

    12. Най-красивата страна, в която си бил:

    М: Филипините, определено. Природата там беше прекрасна, видях места, до които сякаш не бяха стигали хора преди – толкова запазено и естествено. Освен това хората изглеждат изключително дружелюбни. Не знам дали просто аз бях попаднала на такова място, или навсякъде е толкова хубаво, но със сигурност имах голям късмет с това, че имах възможност да видя това райско кътче от света.
    Е: Архитектурно - определено САЩ. Но по-красива природа от тази в България не съм виждал.

    13. Любим момент/ история от състезание?

    М: Имах доста познати и приятели състезатели от различни градове и на всяко състезание сме се събирали и сме си прекарвали супер забавно заедно – много моменти, които остават в съзнанието. Имали сме много забавни игри, които са продължавали и цяла нощ (вечерта след състезанието, разбира се) – асоциации, туистър, мафия... Но освен тези, две много конкретни неща ми изплуват в паметта. Едното е моментът, в който тръгнах с гаджето ми, който тогава също беше състезател, а другото – как с момичето, което беше с мен в стая веднъж убивахме с лакочистител 8-сантиметрова хлебарка (сериозно, мерихме я с линийка след като я убихме).
    Е: Най-хубавият ми спомен от състезание е от малката Балканиада в Румъния, когато успяхме да се сближим много с гидовете (румънци). Бяха супер готини, беше много зареждащо преживяване.

    14. Аз съм малко дете. Обясни ми какво е математика с изречение-две!

    М: Математиката е числата и фигурите, които рисуваш. Всяко нещо, което виждаш има своето обяснение „защо?” написано на езика на математиката.
    Е: Едно такова много готино и заразно. Трябва да пробваш, за да разбереш.

    15. Опиши математиката с три думи!

    М: Полезна, естествена, необятна.
    Е: Предизвикателна, възпитаваща, мотивираща.

    16. Най-великото изобретение, измисляно някога…

    М: Езикът и азбуката.
    Е: Компютъра.

    17. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    М: Истински мислоем или нещо,което да чете мисли и да насочва вниманието изключително върху идеите, които имат потенциал да пожънат голям успех.
    Е: Решавач на задачи ми е първосигналният отговор. Иначе определено би било нещо като „универсално лекарство” – лек за всяка болест.

    18. И защо математика?

    М: Защото ме кара да мисля и защото може би имам някакъв усет за нея.
    Е: Защото ти позволява да доказваш и дооткриваш себе си, използвайки въображението си. За мен математиката не е просто наука – тя е поглед към света.

    19. Колко знака след запетаята знаеш от “пи” ?

    М: Не знам дали трябва да се засрамя (но в моя защита, никога не съм мислела, че ми трябва да знам повече цифри) – само две.
    Е: 5, а на другите никога не съм обръщал внимание.

    20. Любимият ти математически/научен виц?

    М: Не помня вицове, така че репертоара ми е много еднообразен. За научен виц не се сещам, но ето един забавен:
    Руски археолози намерили при разкопките си медни кабели, които установили, че датират отпреди 1000 години. Така направили извода, че още преди 1000 години прадедите им са били достатъчно напреднали, че да разполагат с мрежа от кабели. За да се конкурират с тях, американците също започнали проучвания в областта. Намерили оптични кабели на 200 метра дълбочина. От тези открития те направили извода, че техните предци още преди 2000 години са разполагали с оптична мрежа от кабели. Тогава българите изследвали до 500 метра дълбочина и, като не открили нищо, заключили че още преди 5000 години предшествениците ни са ползвали безжичната мрежа.
    Е: По-скоро е тъпизъм: 
    Говорят си двама информатици:
    - 100010110101.
    - 01011011110100.

    21. Питагор или Архимед?

    М: Архимед, естествено. Въпреки че ми беше много интересно, когато се запознавах с Питагор и питагорейството.
    Е: Питагор.

    22. Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?

    М: Спомням си, че имаше една от международна олимпиада, за която се възхищавах на единия или двамата, които я бяха решили – задача, която имаше май пет стъпки, които съвсем не бяха очевидни или навързани особено.
    Е: Да балансирам приятели, семейство, училище, математика, хобита, сън и всичко друго, за което не ми остава време.

    23. Любима поднаука от математиката?

    М: Най-голямата ми любов – това е храната на въображението – геометрията, но най-чистата и красива геометрия (и стереометрия) – не аналитичните подходи за решаване. Можех да чертая един и същ чертеж с часове дори 1-2 дни, но винаги решавах геометричните задачи. Може да съм пренебрегвала други, но геометричните не помня да съм.
    Е: Комбинаторика.

    24. Защо?

    М: С риск да прозвуча твърде пристрастна, геометрията е просто много красива. Когато решението се покаже, то изглежда толкова просто и логично (а гениалните неща са прости). Освен това, обичам да мисля в картинки и пространствено. А и геометрията никога не е праволинейна, което не е винаги сигурно за алгебрата например. И, може би един не съвсем важен аргумент, но аз не мога да напиша два реда, дори най-елементарна сметка, без да допусна грешка, а в геометрията не се налага да смяташ особено и няма нищо, което да се сгреши от разсеяност.
    Е: Защото за мен е по-скоро нагласа на ума, отколкото поднаука на математиката (и общо взето е най-добрият контрапример на твърдението „Не ме бива в сметките, не ставам за математик”).

    25. Любимо занимание/хоби?

    М: Определено най-много обичам да си губя времето... Най-голямото ми изкушение са сериалите – като наркоман съм  в тази област; гледам всичко – когато остана с по-малко от 3-4 сериала, които да излизат в момента, (обикновено лятото, когато повечето сериали са в почивка) винаги си намирам още някой нов сериал за гледане. Разбира се, това би омръзнало, ако не разнообразявах с излизания и общуване с приятели, както и правене на дори малко, но полезни неща.
    Е: Определено танците.

    26. За какво мечтаеш?

    М: За световен мир :D … Мечтая да променя живота на много хора към нещо хубаво. Мечтая хората да са по-щастливи и да не губя позитивния си поглед на света.
    Е: Това, което правя, да продължава да ме прави щастлив.

    27. Ако можеше да избираш, къде би се родил?

    М: В някое прекрасно, щастливо и любящо семейство като моето. Мястото е формалност; България ми харесва, Бургас – също. Все пак не искам да се раждам в държави, където се водят войни, където жените не са напълно свободни от родителите си дори след навършване на пълнолетие (като в Япония) или не са равноправни на мъжете (заради вяра например), или където средната продължителност на живота е под 60 години.
    Е: България е супер.

    28. А кога?

    М: Ако се бях родила дори само няколко века по-рано, нямаше да имам почти никакви права, а и как щях да се наслаждавам на любимата си история. Вярно, може би можех да се срещна с някой изключителен учен, писател или философ, но такива има и сега, просто както става обикновено, тези бъдещи велики личности не са съвсем оценени. Ето, аз например миналата година имах възможност да присъствам на едно събитие с Андрю Уайлс – гениалният математик зад доказателството на Последната Теорема на Ферма. Защо ми е да се раждам в миналото? Бъдещето ме изкушава по-малко. То крие прогреса, а с него идва и изнервяща може би уреденост (поне аз така си го представям). А може дори да е малко скучно – вероятно продължителността на живота ще е много по-голяма и хората ще пилеят толкова много повече от него. Сега всичко е толкова прекрасно!
    Е: Малко по-рано, 1990 някъде, да се порадвам на 18 години без истерия около смартфоните.

    29. Песента, която описва настроението ти в момента?

    М: Sean Paul & Sia – Cheap Thrills
    Е: The Weeknd – I Feel It Coming.

    30. Кой е отговорът на всички въпроси?

    М: Усмивка.
    Е: 7.

    31. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    М: Живея... И мога и трябва да изживея живота си по най-добрия начин.
    Е: Трябва да осмисля съществуването си.

    32. Кокошката или яйцето?

    М: Кокошката – тя просто е еволюирала от някой друг вид.
    Е: Яйцето.

    33. Последната книга, която прочете?

    М: “Азбучни убийства” на Агата Кристи.
    Е: “Елизабет е изчезнала”.

    34. За какво никога не ти остава време?

    М: Да чета, а последните години и да пиша в дневника си.
    Е: За мен и за семейството.

    35. Има ли любов от пръв поглед?

    М: Защо не?! Всичко е възможно…
    Е: Да.

    36. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    М: Надявам се този остров да е топъл, защото иначе трябва да взема палто, което е много непрактично. Надявайки се на заточение на някой тропически остров, ще кажа уиндсърф: ще имам достатъчно време да се усъвършенствам в карането, а може с малки изследователски обиколки с него в последствие да намеря някое близко заселено островче (ама това след като съм сигурна, че няма да падна и да дам възможност на акулите да ме изядат).
    Е: Хладилник със слънчеви батерии има ли?

    37. Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

    М: Преди около четири години се бях научила и дори се опитвах да си направя собствен рекорд за бързо нареждане, но наскоро установих, че вече съм забравила едната формула.
    Е: Не, дори и след десетките опити (безуспешни, разбира се) на всякакви хора да ме научат.

    38. Проза или поезия?

    М: В общия случай – проза, но за поети като Вапцаров, Смирненски и Лилиев бих направила изключение.
    Е: Проза.

    39. Театър или кино?

    М: Театър! Просто отговорът ми изглежда толкова очевиден, че сравнението ми се струва смешно.
    Е: Кино.

    40. Планина или море?

    М: Зависи от сезона. Много обичам да карам ски в планината зимата и в морето лятото, много обичам да ходя на поход в планината за седмица всяка година през август и много обичам да скачам от едни скали на остров св.Иван в морето през лятото.
    Е: Ако е планина, да е Трявна. Иначе море.

    41. Какво ти предстои в следващите месеци?

    М: Двайсетият ми рожден ден. Връщам се за втората си година в университета в Оксфорд. Освен това продължавам с ученето на испански. Имам планове и да пробвам тренировки по ШотоКан. Имам голямо желание също да стана доброволка към една организация, която работи с деца. Освен това кандидатствах по една програма за нещо като консултантски стаж по време на ученето, но за това първо ми предстои интервю и силно се надявам да се получат нещата.
    Е: Много решаване на задачи и състезания.

    42. Кого искаш да поздравиш?

    М: Всички, които са прочели интервюто и са стигнали дотук. Благодаря ☺
    Е:Групата на Димо.

    43. Съвет към младите състезатели?

    М: Открийте забавното в състезанията, защото най-важното е това да е една весела част от живота ви!
    Е: Ами гответе се усилено, вярвайте, че ще стане, и помнете, че на никого не е било лесно.

  • Янислав и магията на химията

    Янислав Данчовски е от Плевен и е напълно омагьосан от вълшебния свят на химията. Хобито му е да задава всякакви въпроси, свързани със заобикалящата го среда, както и да прави ефектни химични експерименти. Страстта му към химията започва още от най-ранна възраст, от малък задава въпроси на родителите си, за които те често нямат отговор. “Като малък беше много любознателно дете от всяко едно естество - “това защо така?” “как?”, и търсеше отговор, и то не само от един, а от няколко човека.”, спомня си бащата на Янислав. “Беше ми интересно всичко, което използваме в бита - защо сапуните мият ръцете, защото от сода с оцет се получават балони, това как виждаме от мръсния, черен петрол стават лекарства - нещо, без което не можем.”

    Първоначално бъдещият химик учи математика в Математическата гимназия в Плевен, малко по-късно е запленен от химията и така започва неговата борба за знание в областта на науката. Удовлетворение Яни изпитва и когато всичко около него е подредено точно както в аптека: “Без значение дали става въпрос за оправена стая, или за порядък във взаимоотношенията между хората, обичам всичко около мен да е спретнато, ясно и без заобиколки.”

    Без заобиколки е и пътят му към националните и международни олимпиади по химия, на които започва да ходи след 9 клас. Има 30 грамоти и 8 медала. “Най-ценният медал и най-голям повод за радост е бронзовият, който спечелих през август 2016 в Тбилиси, Грузия.” Освен че успява да пребори над 300 участници от 80 страни, Донка Ташева, ръководител на националния отбор по химия, го определя като “човек, който може да се сработи с всички в колектива така, че да има спокойна обстановка, в която да се работи добре, а това е изключително важно.”

    С приятели Янислав обича да кара колело, да се разхожда в планината, да ходи по купони; слуша музика и танцува народни танци. Не пропуска да помогне на някой в нежда, а със свой приятел неведнъж оборудват химическата лаборатория в родния му град с предмети, които намират от разпродажби или от интернет. “Химията е много скъпа наука. Самото оборудване, химикалите са скъпи - има такива, които дори 1 грам струва повече от 1 грам злато.”

    Тази година Янислав завършва 12 клас в Плевен и вече е приет във Факултета по химия и фармация към Софийския университет. “Иска ми се да допринеса за откриването на нови лекарства, за използването на целия научен ресурс - включително  кадрите, които имаме, защото имаме невероятни химици и учени в България. А всичко това трябва да се използва за подобряването стандарта на живот.”

     

    Настоящото интервю бе излъчено през октомври/2016 в рубриката “Талантливите българчета” в предаването “Преди обед” на БТВ.

    На снимката: Медалистът Янислав и Донка Ташева, ръководител на отбора по химия на Шестата годишна олимпийска среща

    Снимка: С. Спиридонова

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ВЕЛИЧКО И ЕЛИЦА, БИВШИ СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО ЛИНГВИСТИКА

     1. Представи се в едно изречение:

    В: Казвам се Величко Вълков, завършил съм Софийска Математическа Гимназия и бакалавър по „Информационни системи“ в Софийски университет, състезател съм по математическа лингвистика :)
    Е: Елица Миланова, състезател по математическа лингвистика, възпитаник на ГХП „Св. св. Кирил и Методий”, гр. Пловдив, в момента преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски”.

    2. В момента се занимавам с ...

    В: Следвам магистратура „Софтуерни технологии“ във Софийски университет и работя като програмист.
    Е: Лингвокултурология, китайски език и езда (в редките случаи, когато ми остане време :) )

    3. Как те наричат приятелите?

    В: Вел, най-често :)
    Е: Ели.

    4. Последното международно състезание, на което участва?

    В: Олимпиадата по математическа лингвистика в Стокхолм, 2010 година.
    Е: МОЛ в Стокхолм.

    5. Първата ти мисъл в деня на олимпиадата?

    В: Предполагам съм се чудил с какви задачи ще се сблъскам :)
    Е: Дали наистина е денят на олимпиадата (ужасно съм разсеяна и вечно бъркам дати ☺).

    6. Най-трудната задача, с която си се сблъсквал?

    В: На същата тази олимпиада имаше задача с наименованията на иРНК – полипептиди от биологична гледна точка – генетика. Най-трудната задача, с която съм се сблъсквал; на олимпиадата не успях да я реша :)
    Е: Общуването с администрацията.

    7. С кой известен учен би искал да срещнеш?

    В: Алфред Нобел. Бил е изключително интелигентен, работлив човек, а освен това и идеалист.
    Е: С Леонардо да Винчи – винаги съм го възприемала като доказателство, че науката и изкуството са двете страни на едно и също нещо.

    8. Най-големия компромис, който си правил заради подготовката за олимпиадите?

    В: Вероятно отделеното време. Гледах (и още гледам) на подготовката като на интересно хоби.
    Е: Не отидох на екскурзия след абитуриентския си бал, за да отида на лятна школа, но не помня да съм го преживявала като голям компромис.

    9. Участието в олимпиади е…

    В: Изживяване, което си заслужава. Екскурзии, познанства, слава, предизвикателства.
    Е: Възможност да създадеш невероятни приятелства.

    10. Най-вкусното/странното нещо, което си ял по време на международна олимпиада?

    В: Аз ям почти всичко. Не ми е направило нещо такова впечатление. Но мога да кажа какво не съм опитал – шведска кисела херинга (surströmming). А искам да опитам.
    Е: Уникален шоколадов сладкиш, но така и не разбрах името му.

    11. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…” ?

    В: Мислех,че ще стана икономист. В крайна сметка станах програмист.
    Е: Принцеса.

    12. А какво отговаряш сега?

    В: С удоволствие бих бил нещо средно между филолог и програмист. Компютърен лингвист например.
    Е: Все още искам да съм принцеса :)

    13. Най-красивата страна, в която си бил?

    В: Швеция, в Стокхолм. Безспорно. На второ място е Словакия, Братислава.
    Засега :)
    Е: Обожавам да пътувам. Харесвам всички места, на които съм била.

    14. Любима история от състезание?

    В: Когато един състезател от България се хвана на бас с един от Германия, като който загуби баса, трябва да тича около игрището на пансиона, в който беше състезанието. В крайна сметка така и стана – немският състезател тича :)
    Е: По време на отборния кръг на един НОЛ в Благоевград ни бяха оставили да решаваме по хотелските стаи. Половината от отбора спеше, а другата половина уж решаваше. Накрая се оказа, че най-важните моменти от задачата ги отбеляза едно момче, което основно спеше, но от време на време отваряше очи, казваше по някоя гениална мисъл и пак си заспиваше.

    15. Кой е най-трудният език?

    В: От тези, които съм учил (макар малко, и ми се учи още) – японски.
    Е: Казват, че арабският бил сред най-трудните. Смятам да пробвам някой ден.

    16. А най-странно звучащият?

    В: Вероятно някой ескимоски език би бил доста странен за нас. Има и езици с доста странни звукови системи в Африка.
    Е: Вероятно езиците с щракащи звукове.

    17. Колко езика говориш?

    В: Четири на ниво, на което мога да водя разговор – български, английски, немски, шведски. Също съм учил малко чешки, руски, френски и японски.
    Е: С българския - 4.

    18. А колко би искал да говориш? Кои?

    В: Искам да науча чешки/словашки, испански, руски, иврит и японски. Също някой угрофински език би бил интересен.
    Е: Колкото може повече. В момента уча сръбски.

    19. Кажи нещо на фински/индонезийски/арабски/ каквото ти хрумне!

    В: egészségedre (унгарски)
    Е: 有志者事竟成 - yǒuzhìzhě shì jìng chéng

    20. Какво каза току що?

    В: Наздраве!
    Е: Ако има кой да си го помечтае, значи има и как да го изпълни.

    21. Опиши лингвистиката с едно изречение?

    В: Нещо изключително интересно и свежо, което добавя и към общата култура.
    Е: Лингвистиката е наука за езика.

    22. Защо и за кого тя е полезна?

    В: За филологично насочените е нещо ключово. Иначе развива начин на мислене, който е полезен. И обща култура.
    Е: За всички. Не е лошо човек да познава това, което използва всеки ден.

    23. Колко подобласти на лингвистиката можеш да изброиш?

    В: Фонетика, синтаксис, семантика.
    Е: Няколко.

    24. Какво е психолингвистика?

    В: Емоционалната страна на лингвистиката. Връзка между психологията и езика.
    Е: Подходящо поле за изява за онези, които така и не са избрали дали искат да бъдат психолози, или лингвисти.

    25. Родното ти място?

    В: София, България.
    Е: София, но по чиста случайност.

    26. Любимо занимание/хоби?

    В: Лингвистика, боядисване на фигурки (войници), планинарстване.
    Е: Много са и постоянно се прибавят нови.

    27. Висше образование – в България или в чужбина?

    В: И двете си имат плюсове и минуси. Аз избрах да уча в България, но и в чужбина е хубаво.
    Е: В България.

    28. За какво мечтаеш?

    В: Да пътувам по света с любими хора.
    Е: Да имам възможността да обиколя света.

    29. Ако можеше да избираш, къде би се родил?

    В: В северозападна Европа. Някъде в Скандинавия.
    Е: Отново тук.

    30. А кога?

    В: Или в късното средновековие, или края на 19 век.
    Е: Отново сега.

    31. Ще открием ли perpetuum mobile?

    В: По-скоро не.
    Е: Вероятно.

    32. Какъв си бил в предишния си живот?

    В: Предполагам вълк. Все пак съм Вълков.
    Е: Вероятно също толкова разсеяна, колкото и сега :)

    33. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    В: Хладилник с ядене/пиене и вграден акумулатор.
    Е: Книга.

    34. Какво яде за закуска?

    В: Директно обядвах днес – свински врат със зелена салата.
    Е: Киви.

    35. Рок или рап?

    В: Рок :)
    Е: Рок.

    36. Театър или кино?

    В: Кино :)
    Е: Театър.

    37. Планина или море?

    В: Планина :)
    Е: Море.

    38. Японски или китайски?

    В: Японски :)
    Е: Китайски.

    39. Граматика или семантика?

    В: Семантика :)
    Е: Семантика.

    40. Какво ти предстои в следващите месеци?

    В: Стаж, след което дипломна работа :)
    Е: Няколко пътувания, и все повече слънчеви дни.

    41. Кого искаш да поздравиш?

    В: Лингвистите, с които се познавам. Интересно хоби и интересни хора :)
    Е: Първата си учителка по математическа лингвистика – г-жа Дима Родопска.

    42. А какво ще пожелаеш на събеседника си?

    В: Да пътува колкото може по света. Стига да не се излага на риск. Заслужава си.
    Е: Интересни възможности, от които да успява да се възползва.

    43. Какво си пожелаваш оттук нататък?

    В: Да посетя Исландия :)
    Е: Аз и хората, които обичам,  да сме здрави.

    44. Съвет към младите състезатели?

    В: Да работят здраво върху успехите си и да се забавляват.
    Е: Да гледат на състезанията като на възможност да откриват себе си и нови приятели.

Календар Виж

В социалните мрежи

YouTube каналът ни