Последни блог постове

  • СТЕФАН И ДИМИТЪР, МЕДАЛИСТИ ПО ФИЗИКА, В БЛИЦ

    И двамата са бронзови медалисти от Международната олимпиада по физика. Стефан е от тазгодишния национален отбор, а Димитър - от 2017 г.
    Освен това печелят медали и от Romanian Masters of Physics и Eвропейската по физика, а Стефан има немалко постижения на международната сцена и по астрономия и астрофизика и през ноември ще се състезава в Китай.

    Днес ги срещаме в блиц:



    1.     Представи се в едно изречение

    Стефан: Стефан Иванов от Бургас, на 17 -> 18 години.
    Димитър: Димитър Ружев, на 19 години от гр. София.

     

    1.     В момента се занимавам с ...

    С: Рожден ден.
    Д: Инженерни науки, като втора година студент в Оксфорд.

     

    1.     Как те наричат приятелите?

    С: По различни начини, не съм обръщал много внимание.
    Д: Почти всички ми викат по фамилия – Ружев или Ружко, но семейството и приятели от детството използват обичайното Митко.

     

    1.     Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    С: Знания, приятели, контакт с много добри преподаватели и учени.
    Д: Нагласата да не се притеснявам независимо какво се случва.

     

    1.     Последното международно състезание, на което участва

    С: Международната олимпиада по физика (21-29.07.) в Лисабон.
    Д: Международната олимпиада по физика в Индонезия, юли 2017.

     

    1.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада? 

    С: Напоследък е “Защо не спах повече?”.
    Д: Защо всеки път трябва да започва толкова рано :D

     

    1.     Кога би се отказал да решиш една задача?

    С: Когато няма време. За нещастие се оказва, че на определени олимпиади трудността е не толкова в нивото на задачите, а в малкото време.
    Д: Когато спре да ми бъде интересна.

     

    1.     Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    С: Багерист.
    Д: Физик в ЦЕРН, въпреки че сигурно съм имал и други отговори.

     

    1.     А сега как отговаряш?

    С: Сега не съм толкова сигурен.
    Д: Не знам, твърде напред в бъдещето е да го мисля.

     

    1.  Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    С: Самата подготовка ми носи удоволствие покрай новите знания, така че не бих говорил за компромиси.
    Д: Мисля че само веднъж съм приемал подготовката като компромис, когато аз решавах задачи или бях на състезание, а приятелите ми караха ски. Извън този случай не считам, че съм изпуснал нещо важно.

     

    1.  Любим момент/ история от състезание?

    С: Сещам се за едно състезание в Индия, където церемониите (откриване, закриване, културна вечер) бяха над 5 часа, не можеше да се спи от мегафоните на организаторите, отсервирахме чиниите си в легени, които после само поливаха с маркуч, и т.н. От един момент нататък вече ни беше забавно.

    Д: Леко глуповата история но ето я: Действието се развива началото на осми клас в Пекин. Всички участници имахме организирана вечеря, която се състоеше от местни ястия, непонятни за нас. Съответно ние решихме да изследваме тези толкова странни съчетания от вкусове и неизвестни съставки. Първо тествахме една особена супа от белтъци като я капнахме на салфетка и тя не попи в следващите десетина минути и решихме да не ѝ се доверяваме. След това ни сервираха известната Патица по Пекински с гарнитура варени картофи (всъщност това бяха твърдосварени яйца), за която съчинихме теория, че се ражда от остатъците на въпросните яйца и израства в каналите на града където после я ловят и сготвят. Толкова сме се смяли, че на следващия ден имах мускулна треска.

     

    1.  Аз съм малко дете. Обясни ми какво е физиката с изречение-две!

    С: Физиката ще ти обясни защо нещата падат към земята, защо небето е синьо, защо бумерангът се връща…
    Д: Когато изследваме света около нас, планети, звезди, много малки и невидими частици, наричаме го физика. А сега отиди да си играеш с приятелите.

     

    1.  Три думи, с които би описал физиката?

    С: Всеобхватна, логична, приложима.
    Д: Всеобятна, фактологична, вдъхновяваща.

     

    1.  Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)

    С: Първите олимпиади, на които съм се явявал (преди пет години), всъщност не са по физика, а по астрономия. Но само за да разгледа процесите в една звезда, например, на човек са му нужни термодинамика, квантова механика, магнетизъм и доста други неща, та постепенно любопитството ми се насочи към физиката.
    Д: -

     

    1.  С кой известен учен би искал да срещнеш?

    С: Ричард Файнман.
    Д: В момента бих предпочел да се запозная не с физик, а с човекът, който считам, че въвежда иновативните технологии от лабораториите в реалния свят - Elon Musk.

     

    1.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    С: Транзисторът.
    Д: Интернет.

     

    1.  Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    С: Нещо, даващо безсмъртие на хората.
    Д: Телепортиращо устройство, би улеснило почти всичко и би решило голяма част от проблемите пред които сме изправени.

     

    1.  Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?

    С: Ако става дума за задача от олимпиада, спомням си за една задача от тазгодишната Европейска олимпиада по физика, провела се в Москва. Авторското решение заема само няколко реда, но възпроизвеждането му е отнело на останалата част от журито дни.
    Д: Ставането рано сутрин.

     

    1.  Любимият ти научен виц?

    С: Не уча вицове.
    Д: Какво е характерно за социалния математик – гледа в обувките на другия.

     

    1.  Има ли нещо, което физиката не може да обясни?

    С: Има значение как се дефинира “физика”, но все пак със сигурност има такива неща.
    Д: На този етап много неща, черни дупки, квантова механика, изкривяване на време-пространството и какво се случва около скоростта на светлината. Но с времето и те ще бъдат обяснени.

     

    1.  Теоретична или експериментална физика?

    С: Теоретична.
    Д: И двете – една теория без експериментално потвърждение е също толкова безсмислена като таблица от данни, които не разбираш.

     

    1.  Кое според теб е най-интересното приложение на физиката?

    С: В системите на човешкото тяло се разпознават всякакви концепции от физиката – топлопроводимост, дифузия, електрически вериги и др.
    Д: Тази година изучавахме механизма на работа на транзисторите (които изграждат процесорите на компютрите) и се оказва, че работят на изключително хитър и интересен принцип.

     

    1.  Любимо занимание/хоби?

    С: Шах, нумизматика, тенис на маса…
    Д: Да си строя разни неща у нас – роботи, платки и да ги програмирам.

     

    1.  За какво мечтаеш?

    С: Да бъда максимално полезен на обществото с работата си.
    Д: Всичко да продължва да върви гладко както до сега.

     

    1.  Ако можеше да избираш, къде би се родил?

    С: По света съм виждал по-красиви градове от българските и по-красива природа, но не бих се родил другаде.
    Д: Защо бих променил каквото и да било?

     

    1.  А кога?

    С: В днешно време. Правят се повече полезни открития, отколкото във всеки друг момент от историята.
    Д: Отново не бих променил нищо.

     

    1.  Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

    С: Фотоапарат.
    Д: Кораб.

     

    1.  Песента, която описва настроението ти в момента?

    С: В момента? Нещо, свързано с рожден ден.
    Д: Стефан Вълдобрев – По-полека

     

    1.  Кой е отговорът на всички въпроси?

    С: После.
    Д: 42

     

    1.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    С: От съществуването само по себе си не следва нищо, всеки сам трябва да търси целите си.
    Д: Действам.

     

    1.  Кокошката или яйцето?

    С: Яйцето.
    Д: Аз съм инженер, не биолог, но както госпожата ни по биология казва – еволюционно яйцето съществува много преди появата на птиците (още при влечугите), така че е яйцето.

     

    1.  Последната книга, която прочете?

    С: “Дюн”.
    Д: Човекът във високия замък от Филип К. Дик, става дума за алтернативен изход от Втората световна война, много ми хареса и силно я препоръчвам.

     

    1.  За какво никога не ти остава време?

    С: Да чета книги.
    Д: Ако не ми е стигнало времето за нещо, то то не е било толкова важно.

     

    1.  Любим предмет в училище/университета?

    С: Физика?
    Д: Най-много ми харесват практическите упражнения които имаме в университета. Миналата година строихме мост и радио приемник, които в момента стоят като трофеи в стаята ми.

     

    1.  Благородно завиждам на....

    С: Хората, които реално могат да направят това интервю за 20 минути :(.
    Д: Никого.

     

    1.  Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

    С: Не.
    Д: Да, но сигурно ще ми отнеме няколко минути понеже не съм се знаимавал от няколко години.

     

    1.  Судоку или кръстословица?

    С: Кръстословица.
    Д: Судоку, не ме бива особено много с думите, така че дори и лесните кръстословици са предизвикателство.

     

    1.  Проза или поезия?

    С: Проза.
    Д: Проза, понеже с поезията съм скаран още от училище.

     

    1.  Театър или кино?

    С: Кино.
    Д: Кино, въпреки че ходя много рядко.

     

    1.  Планина или море?

    С: Планина (нали съм от Бургас).
    Д: И двете са много важна част от мен и когато съм на едно от местата си мисля за другото.

     

    1.  Какво ти предстои до края на академичната година?

    С: Кандидатстване за университети, матури, последни олимпиади.
    Д: Много учене, доста пътуване, весели случки със стари приятели и надяваме се нови запознанства.

     

    1.  Кого искаш да поздравиш?

    С: Бабите и дядовците си.
    Д: Неизвестният на мен събеседник в това интервю! Успех във всичко с което си се захванал или ще се захванеш!

     

    1.  Съвет към младите състезатели?

    С: Абстрахирайте се от очакванията си за състезание. Те само биха ви стресирали, а това би попречило да покажете възможностите си.
    Д: Да се трудят, но и забавляват на състезанията, както и извън тях. Да не си тровят живота с неща които са им неприятни, но да пробват от всичко!

  • ИНТЕРВЮ С МЛАДИТЕ ФИЗИЦИ ИВАН И ДРАГНИ

    Иван Димитров, възпитаник на МГ Пловдив и студент в Оксфорд, е състезател от националния отбор за
    Международния турнир на младите физици през 2016 и 2017 г.,  а Драгни Драгнев, ученик в Немската гимназия в София,
    дебютира на Турнира тази година. 

    Днес ги срещаме в блиц:

     

    1. Представи се в едно изречение

      Иван: 
      Аз съм Иван от Пловдив, харесва ми да се занимавам с най-различни неща, но основният ми интерес е към физиката - все пак това уча в момента
      Драгни: Аз съм Драгни Драгнев Драгнев, на 18 години от немската гимназия в София. 

    2. В момента се занимавам с … 

    И:В момента съм във ваканция и си почивам, но иначе това ми е първата година като студент в университета в Оксфорд.
    Д:В момента главно се занимавам с физика, астрономия и училище. Все забавни неща.

    3. Как те наричат приятелите? 

    И:Най-често Иван/Ванка, зависи с кого и къде съм.
    Д:Най-често хората ми казват Драгни, рядко ме наричат Драго, а понякога се случва да бъда наречен Джрейгной или Гадни.

    4. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    И:Най-ценното умение, което ми дадоха е да мисля рационално, ако се сблъскам с нещо неочаквано/нещо, което не знам. Иначе състезанията бяха мястото, където се запознах с много хора със сродни интереси, с които поддържам контакт и до днес.
    Д:Помагат ми да си организирам времето и да съм по-продуктивен.

    5.Последното международно състезание, на което участва

    И: Международният турнир на младите физици в Сингапур през 2017.
    Д: Международният турнир на младите физици, който се проведе в Пекин, Китай.

    6. Първата ти мисъл в деня на олимпиада? 

    И:Каквото стане. ¯\_()_/¯
    Д:„Това дойде по-бързо, отколкото очаквах“ 

    7. Кога би се отказал да решиш една задача?

    И: Ако до следващите ден-два не ми дойде идея за решение.
    Д: Зависи от това колко е интересна задачата, така че бих отговорил всичко между няколко часа и няколко години.

    8. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    И: Не си спомням. Мисля, че давах някое клише като отговор.
    Д: Като малък (то и сега де) много обичах динозаврите. Мечтата ми беше да стана палеонтолог. Та това и отговарях.

    9. А сега как отговаряш?

    И: Не съм сигурен все още. Има време да реша.
    Д: Засега отговорът ми е теоретичен физик, но пък кой знае накъде ще ме отвее вятърът.

    10. Най-големият компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    И:Няколко пъти съм се отказвал от състезания по други предмети, за да отида на състезания по физика.
    Д:Най-големите компромиси, които съм правил, са свързани с пропускане на учебни часове, даже направо бих казал учебни седмици. Наваксването след това е трудно. Пропускал съм и не малко семейни пътувания, но понякога се налага. 

    11. Любим момент/ история от състезание?

    И: Имаше един турнир на младите физици, където с отбора решихме да “подготвим” “решението” на една от задачите в нощта преди състезанието. Резултатът беше фантастичен.

    Д: Беше много забавно, когато на турнира на младите физици напълнихме куфара и стаята на Никола (Каравасилев), с около 160 пластмасови бутилки. Разбира се, това се случи посред нощ, докато той спеше. Идеята беше да остане приятно изненадан, когато се събуди. Не съм сигурен, че стана така.

    12. Аз съм малко дете. Обясни ми какво е физиката с изречение-две!

    И: Физиката е наука, която се опитва да обясни почти всичко.
    Д: Физиката е това, което използваме хората, за да можем да си обясним заобикалящия ни свят. Тя може да ни даде отговор на множество въпроси, като започнем със „Защо водата става на лед?“ и „Защо небето е синьо, а облаците бели?“ и стигнем до „Какво е слънцето и защо свети?“ и „Колко е голяма вселената?“

    13.Три думи, с които би описал физиката?

    И:Интересна, Логична, Предизвикателна.
    Д:Могъща, полезна и красива.

    14.Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)

    И: Имаше една екскурзия в ЦЕРН ,когато бях в седми клас, на която ми се стори, че да се занимавам с физика ще е доста интересно. Затова започнах да участвам на състезания и ми хареса.

    Д: Като малък обичах да гледам National Geographic. Там от време на време пускаха научнопопулярни филми за физика. Спомням си, че ми бяха супер интересни, особено тези с водещ Браян Грийн (вече не си спомням как точно се наричаше поредицата). Епизодите за квантова механика и струнната теория определено грабнаха любопитството ми.

    15.С кой известен учен би искал да срещнеш?

    И: Ричард Файнман.
    Д: Хмм, ако не е нужно този учен да е сред живите, тогава бих казал Ричард Файнман, но ако трябва да е жив, тогава бих казал Мичио Каку. (много харесвам книгите му) 

    16. Най-великото изобретение, измисляно някога…

    И: Електричеството.
    Д: Бих казал интернетът. Доста си е впечатляващ. 

    17. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    И: Интересно би било устройство, което ми позволява да пренеса съзнанието си в мен от миналото. По този начин ще мога да пресъздам устройството (защото съм успял да го създам веднъж) и ще мога да манипулирам това, което ще се случи във важни моменти.

    Д: Бих създал някакво устройство, което да ми позволява да си говоря с Бог. Нещо като телефон например. (надявам се само да ми вдига)

    18. Най-трудната задача, с която си се сблъсквал?

    И: Последната задача от третия кръг на олимпиадата по физика през 2016 година. Ставаше дума за устройство, направено от 2 вдлъбнати огледала и тогава аз просто нямах идея какво се случва. Сега сигурно мога да я реша.
    Д: Да ставам рано за училище в продължение на цял срок, когато съм първа смяна. Тъжното е, че даже не се и шегувам.

     19. Любимият ти научен виц?

     И: Айнщайн, Пасакал и Нютон решили да играят на криеница. На Айнщайн му се паднало да търси другите двама и той започнал да брои.
    Паскал веднага избягал и успял да се скрие някъде, но Нютон не могъл да измисли достатъчно добро място и затова просто извадил един тебешир и нарисувал квадрат със страна 1 метър на земята и застанал вътре в него.
    Айнщайн си отваря очите и гледа - Нютон е пред него. Айнщайн, учуден се обръща към Нютон:
    - Нютоне, намерих те, ти губиш играта.
    - Аз не мисля така - отвръща Нютон, - Нютон върху квадратен метър е Паскал.

    Д:Ахахах, добре. Вицът е следният:

    Господинът по физика връщал контролните и когато дошло времето на Иванчо да си получи писанията, учителят му казал:
    - Иванчо, имаш много потенциал!
    Иванчо бил много изненадан, защото от физика изобщо не разбирал, но останал още по-изненадан, когато учителят го хвърлил през прозореца.
    Край. 

    20. Има ли нещо, което физиката не може да обясни?

    И:Засега има доста неща, които са все още необяснени, но това е защото самата физика все още не е достатъчно развита, за да ги обясни.
    Д:На този етап в развитието ѝ като наука – определено да. Но в бъдеще- кой знае…

    21. Теоретична или експериментална физика?

    И: Някъде между двете.
    Д: Теоретичната и експерименталната физика са малко като ин и ян - хаос и ред. И двете са изключително важни и сякаш се нуждаят едно от друго, за да може да се допълнят и да придадат смисъл на съществуването си. Въпреки това… теоретичната физика ме радва маалко повече :D.

    22.Кое според теб е най-интересното приложение на физиката?

    И: Много интересно приложение на идеи от квантовата физика в момента е в квантовите компютри.
    Д: Конструирането на различни инструменти, които ни предоставят по-пълна картина и ни позволяват да надникнем малко по-дълбоко в същината на заобикалящия ни свят. (Като телескопи, микроскопи, големи адронни колайдери и др.)

    23. Любимо занимание/хоби?

    И:Те са няколко неща, които въртя, за да не ми омръзнат. Най-често са да жонглирам, играя баскетбол или Reddit.
    Д:Обичам да строя различни неща от лего, както и да сглобявам макетни модели. Харесва ми и да чета научнопопулярна литература.

    24. За какво мечтаеш?

    И: Засега - да завърша.
    Д: Да мога да допринеса с нещо към човешките знания за света.

    25.Ако можеше да избираш, къде би се родил?

    И:Може би в някоя Скандинавска държава, защото там шансът да се падна в добри за живот условия е най-голям.
    Д:Не бих искал да променям местоположението на моето раждане.

    26. А кога?

    И: Истинската си рождена дата.
    Д: Както и времеположението. 

    27. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

    И: Остра брадва.
    Д:Най-големият възможен роял. Може да се използва за толкова много неща! 

    28. Песента, която описва настроението ти в момента? 

    И: Bruno Mars - The Lazy Song
    Д: Има една песен, която може да опише настроението ми по всяко едно време. Това е песента за патето.

    29.Кой е отговорът на всички въпроси?

    И:Не знам.
    Д:Ахахах, това е лесно – 43. :D 

    30. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..? 

    И: Мисля.
    Д: Действам…?

    31. Кокошката или яйцето?

    И: Яйцето, защото иначе няма обяснение от къде е дошла кокошката.
    Д: Яйцето. 100% :D

    32. Последната книга, която прочете?

    И:“Игра на тронове” на Джордж Р.Р. Мартин.
    Д:„Частица на края на вселената“ от Шон Карол. Една от най-хубавите научнопопулярни книги, които съм чел. Научих доста любопитни неща за ЦЕРН и главните експерименти, които се провеждат там, както и мъничко за Хигс бозона и квантовата теория на полето. Препоръчвам я на всеки, който се интересува от подобни лудории. Много интересно четиво!

    33. За какво никога не ти остава време?

    И:Не мисля, че в момента има такова нещо.
    Д:Да се науча да програмирам. Някой ден… 

    34.Любим предмет в училище/университета?

    И:В училище бяха физика и информатика. В университета любимият ми предмет засега е механика.
    Д:Разбира се, като изключим физиката и математиката, бих казал литература.

    35. Благородно завиждам на....

    И: Хората, които могат да седнат и да си свършат задълженията на момента.
    Д: Георги. 

    36. Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

    И:Не. Веднъж се опитах, но изгубих интерес.
    Д:Само на 2/3, въпреки че имаше едни период, в който можех да го нареждам и цялото. Хубави дни… 

    37. Судоку или кръстословица?

    И:Кръстословица. Решаването на судоку е твърде еднообразно и омръзва бързо, докато кръстословиците винаги могат да те изненадат с нещо.
    Д:Судоку , даже без да се замисля. 

    38. Проза или поезия?

    И:Проза.
    Д:Ахахах, и двете :D. Тук везните са напълно равни.

    39. Театър или кино?

    И:Кино.
    Д:Въпреки че ходя по-често на кино, определено театърът ми харесва повече. 

    40. Планина или море?

    И:Планина.
    Д:Зависи какво е времето навън, както и какво е настроението ми. И на двете места човек може да си намери интересни занимания. 

    41. Какво ти предстои до края на академичната година?

    И:Изпити.
    Д:Хмм… бая неща (не че се оплаквам, даже напротив). Като цяло най-важните се очертават да бъдат кандидатстването в университети, не чак толкова гаден изпит по немски, състезания и олимпиади по физика, астрономия и математика и накрая – матури. (И много успехи, надявам се!) 

    42. Кого искаш да поздравиш?

    И: Семейството си, приятели и учители.
    Д:Всички! ^^ (Без Георги :D)

     43. Съвет към младите състезатели?

    И:Ако им е интересно и искат да се състезават, да го правят, независимо от предишните си резултати. Защото най-лесно прозрения се получават по време на състезанията. Но да се готвят също е важно.

    Д:Най-важното е да следвате мечтите си и да се занимавате с това, което ви прави наистина щастливи. Полезно е и да се вслушвате в думите на възрастните, защото понякога може да научите повече отколкото сте очаквали.

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ГРЕГОРИАН И ВАЛЕРИ, МЕДАЛИСТИ ПО МАТЕМАТИКА

    И двамата са сребърни медалисти от Младежката Балканиада по математика. Грегориан - от 2011 г., а Валери - от 2018 г.

    Днес ги срещаме в блиц:

     

    Представи се в едно изречение?

    Г: Грегориан Пириндев, на 21 години от гр. Банкя. (Завършил СМГ, бел. ред.)
    В: Казвам се Валери Ванков, на 15 години, от София. (9 клас в Американски колеж)


    В момента се занимавам с ...

    Г: Трета година студент по Математика и Компютърни науки в Оксфорд.
    В: Математика, защото ми е интересна и с нея времето минава неусетно.

    Как те наричат приятелите?

    Г: Греги
    В: Предпочитам да ме наричат Валери, но, разбира се, това не спира приятелите ми да ме наричат и по безброй други начини.

    Последното международно състезание, на което участва?

    Г: The Harvard-MIT Math Tournament в Бостън, февруари 2015.
    В: Младежката балканска олимпиада по математика, която тази година се проведе в Родос, Гърция.

    Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    Г: Нещо средно между „Спи ми се“ и „Днеска пръскам“.
    В: Обикновено, след като се разсъня, си спомням, че в този ден съм на състезание.

    Кога би се отказал да решиш една задача?

    Г: Когато ми отнема време от нещо по-важно.
    В: Когато не ми е много интересна или когато осъзная, че съм ѝ отделил много часове, дни или дори месеци, без да напредна.

    Какво може да те ядоса?

    Г: Неадекватност, негативно настроение, автобуса Банкя-София.
    В: Неспазено обещание.

    На кого се възхищаваш?

    Г: На родителите си. Възхищавам се на тяхната трудолюбивост, грижовност и енергия.
    В: На родителите си, защото притежават качества, които се надявам да съм наследил или да придобия с времето.

    Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    Г: Не съм правил кой знае какви компромиси. Изпускал съм ски лагер с класа.
    В: Понякога ми се иска да разполагах с повече време, за да съчетавам подготовката по математика с всичко останало, което ме интересува.
     

    Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    Г: Приятели, начин на мислене – как да разрешавам проблеми ефективно.
    В: Увереност, упоритост и вярата, че след трудните моменти следват по-добри дни.
     

    Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    Г: Актьор. Като малък много обичах да играя различни роли и да имитирам хора. Дори участвах в театралната трупа на началното ми училище.
    В: Едно от желанията ми беше да стана архитект, тъй като професията съчетава математика и изобразително изкуство, а и защото бях вдъхновен от проектите на испанския архитект Антонио Гауди, сред които са Casa Batllo, La Pedrera и, разбира се, La Sagrada Familia.

    Най-красивата страна, в която си бил?

    Г: България. В нито една друга страна не съм видял толкова богато природно разнообразие на толкова малка площ. Ако говорим за чужбина, изборът е труден. Бих казал Италия.
    В: Франция и по-конкретно Париж заради зашеметяващата архитектура и забележителности - Айфеловата кула, Лувъра и Версай.

    Любима история от състезание?

    Г: Твърде много са за да имам една която да ми е любима, затова ще разкажа забавна и даже човек може да си изведе поука.
    В 8 клас се класирах за Младежката Балканиада, която се проведе в Кипър. След като пристигнахме първата вечер в хотела, разбрахме че двама българи ще споделяме стаята си с един румънец. Той още не беше пристигнал и ние, двамата българи, решихме да му спогодим номер. Оставихме му леглото под климатика, намалихме температурата до 10 градуса и скрихме дистанционното. Далеч не беше благородна постъпка, ама какво да ни прави човек. Не го дочакахме и заспахме. На следващата сутрин се събудихме премръзнали и схванати, а от румънеца следа няма – бил пристигнал късно и го настанили другаде. Поуката – шопската философия „Я не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле“ не е готина.

    В: Когато се връщахме от състезание в Хонконг, в Истанбул имаше опит за преврат и затова полетът ни беше отменен. Трябваше да останем още една вечер в Хонконг, а на следващия ден полетът ни беше с две прекачвания – в Тайланд и Катар. Преживяването беше изморително, но и доста забавно!

    Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

    Г: Ако си представиш света като една голяма загадка, математиката е най-силното оръжие, с което да я разрешиш.
    В: Математиката е това нещо, което обяснява света около нас.

    Най-великото изобретение, измисляно някога…

    Г: Интернет.
    В: Печатарската преса, защото тя дава началото на по-бързото разпространяване на информация още по времето на Просвещението.

    Най-великото българско изобретение?

    Г: Пълнените чушки – моя голяма любов!
    В: Електронно-изчислителната машина, която се смята за прародител на днешните компютри, създадена Джон Атанасов.

    Последното нещо, което научи?

    Г: Разни алгоритми, които намират решения близки до оптималните по ефективен начин.
    В: Понятието „симетрична група“.

    И защо математика?

    Г: От малък ме влече. Обичам да решавам проблеми и да си човъркам мозъка. Математиката е наука, която развива мисленето ми и изгражда важни основи за която и да е сфера на живота. Тя ми дава инструментите, с които да следвам интересите и мечтите си.
    В: Интересна е и е полезна. Това, което най-много ми харесва в нея, е възможността една задача да бъде решена по много начини, както и че тя свежда нещо по-сложно до друго, което е по-просто и разбираемо.

    Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

    Г: 3.1415926535… - 10 знака
    В: 8, но повече от 5 никога не са ми потрябвали.

    Питагор или Архимед?

    Г: И двамата имат огромен принос в науката и не мога да ги сравня.
    В: Архимед

    Любима поднаука от математиката?

    Г: Теория на вероятностите.
    В: Алгебра

    Защо?

    Г: Моделирането на реалния събития като математически обекти е изключително интересно. Донякъде е вид изкуство. И ако някое дете ме пита какво е това, мога да му кажа, че предвиждам бъдещето.
    В: Защото алгебрата е сложна и задачите дават възможност да се измислят интересни и креативни решения. Също така с алгебрични методи могат да бъдат решени множество сложни геометрични задачи.

    Любимо занимание/хоби?

    Г: Да пътувам, опознавам различни култури.
    В: Любимите ми занимания са да чета, да слушам музика, да рисувам и да спортувам.

    За какво мечтаеш?

    Г: За интересен живот - да обикалям света, да допринасям за науката, да бъда глава на голямо семейство.
    В: Животът ми е да изпълнен с много приятни изненади, както и да направя околосветско пътешествие.

    Какво мобилно приложение би разработил?

    Г: Някое, което да стимулира хората да излизат от домовете си.
    В: Някое, което пуска безплатно музика в зависимост от настроението на потребителя, като максимално се придържа към вкусовете на човека.

    Ако можеше да избираш, кога би се родил?

    Г: Живеем в много интересно време. Не бих си сменил датата на раждане.
    В: В края на 70-те/началото на 80-те, за да прекарам тийнейджърските си години с музика от 90-те.

    Песента, която описва настроението ти в момента?

    Г: So Called Crew – Отвън
    В: Mariah Carey-If It’s Over

    “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    Г: Творя.
    В: Не трябва да си губя времето, живеейки нечий чужд живот, а трябва да следвам своя път и да бъда щастлив от това, което постигам.

    Ако беше на 80 години, какво би казал на децата си (внуците си)?

    Г: Да излизат навън и да играят!
    В:  „Ако трябва да избереш между това да си прав и да си мил, избери да бъдеш мил”- Dr. Wayne Dyer

    Каква е твоята работа-мечта?

    Г: Работа в която мога да творя, да се чувствам полезен и да я върша с кеф!
    В: Психоисторик, което е измислена професия, описана в книгата, която чета в момента – “Foundation” от Айзък Азимов.

    За какво никога не ти остава време?

    Г: За подреждане, малко съм разхвърлян.
    В: Д упражнявам по-сложните пиеси, които разучавам по пиано.

    Има ли любов от пръв поглед?

    Г: О, да! Може да трае секунди, може да трае години. Но със сигурност съществува.
    В: Вярвам, че има.

    Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    Г: Вълшебната лампа на Аладин.
    В: Приятел, за да не се чувствам самотен.

     

    Кафе или чай?

    Г: И двете!
    В: Чай 

    Компютър или лаптоп?

    Г: Лаптоп – не ме свърта на едно място за дълго.
    В: Лаптоп. 

    Планина или море?

    Г: Обожавам и двете.
    В: Планина. 

    Какво ти предстои в следващите месеци?

    Г: Ще съчетавам полезното с приятното. Очакват ме проект на Канарите и изпити в Оксфорд.
    В: Надявам се да ми предстоят много хубави моменти. Смятам да продължа да работя усърдно по математика, за да напредвам. 

    Поздрави събеседника си!

    Г: Успех в състезанията, в училище (или университет/работа), в любовта!
    В: Пожелавам ти здраве, щастие и късмет, както и математиката да продължава да ти доставя удоволствие. 

    Съвет към другите състезатели?

    Г: Да се трудят усърдно за състезанията, но и да си отделят време за други неща. Музика, спорт, театър, каквото ги влече. Да не се ограничават, а да опитват от всичко!
    В: Не отивайте с предварителни нагласи на състезания, а се ориентирайте в обстановката на място.

  • МЕДАЛИСТЪТ ПО БИОЛОГИЯ ВИКТОР: "И АЗ, КАТО ДРУГИТЕ ДЕЦА, ИСКАХ ДА СТАНА ПРЕЗИДЕНТ"

    Виктор Георгиев e на 19 години, от Кюстендил. Току-що завършил НПМГ София, той грабна бронзов медал на тазгодишната
    Международна олимпиада по биология в Иран, и съвсем скоро започва обучението си в
    HAN University of Applied Sciences в Немехен, Холандия.

     

    Според моите наблюдения и разбирания основният проблем на образованието тук е, че липсва далновидност и се обръща твърде малко внимание на практическата страна на обучението, която е особено важна за научните специалности. Висшето образование в България не е задължително по-лошо, но определено се различава доста от това в някои други страни, като тези различия влияят на качеството. Всеки обаче трябва да вземе собственото си решение.

    Предстои първата ми година от бакалавъра в специалност „Life Sciences“, свързана с много работа, но и с възможности за много приятни запознанства и пътувания. Към момента вече съм се настанил в студентското си общежитие, а интересното тепърва ще се случва. Към края на тази година се надявам да прекарвам време със семейство и приятели отново в България. Очаква ме много работа, ако искам да завърша отлично първата си година в университета. Имам намерение също така да се включа в подготовката на олимпийците през следващия състезателен сезон, стига, естествено, да имам възможност.

    Според мен най-ценното, което дават олимпиадите на състезателя, е възможността да се развива като характер – да се старае честно и почтено за нещо, на което се е отдал, да се научи да печели и да губи с достойнство и да уважава себе си и другите.
    Най-хубави спомени имам от националния кръг на олимпиадата по биология във Варна през 2016 г. Разхождахме се вечер из морската градина, заравяхме се взаимно в пясъка, а последния ден едва намерихме ресторант край плажа, който да побере цялата ни група. На сутринта преди да заминем, след като почти не бяхме спали предишната нощ, отидохме на брега, където посрещнахме изгрева. 

    Когато ме питаха какъв искам да стана, като порасна голям, и аз, като много други деца, че ще стана президент. Сега вече отдавна съм осъзнал, че научноизследователската работа е нещото, с което мога да съм истински полезен.

    Ако можех да създам каквото и да е изобретение, бих изобретил технология, която много бързо да заличава химическо и радиационно замърсяване. А ако става въпрос за мобилно приложение, често съм си мислил, че такова, което може да определи дадено растение до вид само по снимка, която си направил в парка, би било много полезно.

    Моментът, в който реших да се занимавам конкретно с биология, беше след националния кръг на олимпиадата в седми клас, когато се представих учудващо добре и разбрах, че ме бива в това. От малък любопитствах за всичко свързано с природата. Но едва в НПМГ осъзнах какво наистина е науката и окончателно се убедих, че това е нещото за мен. Впоследствие намерих нещото, с което исках да се занимавам в професионален план, и с което мога до известна степен да се идентифицирам. Също така, науката влияе на възгледите ти за света и обществото, като те учи да се стремиш винаги да бъдеш рационален и да избягваш предубежденията. 

    Любимата ми поднаука е молекулярната биология. Иначе с особен интерес следя развитието на биомедицината и връзката й със съвременните когнитивни науки. Макар и много бавно, учените придобиват все повече познания за работата на човешкия мозък като част от цялостния организъм, които могат някога да се приложат за разработването на терапии срещу едни от най-тежките познати заболявания.

    Най-трудният термин, с който съм се сблъсквал, е Ретротранспозон – подвижен генетичен елемент; ДНК последователност, която се транскрибира в РНК и впоследствие чрез обратна транскрипция тази РНК молекула дава идентична ДНК последователност, която се вгражда на друго място в генома. Самото значение не е толкова сложно, но просто аз трудно произнасям буквата „р“.

    Любимото ми занимание за свободното време са разходките сам или с компания, тъй като ми действат доста разтоварващо и не ми позволяват да мисля сериозно за каквото и да било. Обичам и да чета. Харесвам книги с не толкова очевиден смисъл, които ми предлагат идеи, за които не съм се сещал, и върху които мога да разсъждавам допълнително. Същото важи и за филмите, сред които обикновено предпочитам некомерсиалните, направени заради замисъла. А относно музиката – напоследък слушам почти всичко, в зависимост от настроението и ситуацията.

     

    3 онлайн научни източника на информация, които Виктор препоръчва:

    • Първото, за което се сетих, беше Wikipedia. Но ако някой търси сериозна информация, поднесена по разбираем начин, може да открие поредица от видео уроци на теми от различни научни области на www.khanacademy.org.
    • Когато се подготвях за последната национална олимпиада и учих задълбочено по анатомия, използвах http://www.innerbody.com. Този сайт много ми помогна и изглежда полезен за студенти по медицина.
    • А когато някой търси конкретни научни статии, които да използва, препоръчвам да посети сайта на Националния център за биотехнологична информация на САЩ - www.ncbi.nlm.nih.gov. - Там има достъп до архив от статии и друга специализирана информация. Тук е моментът да отбележа, че е крайно време в часовете в училище да се ползват и такива източници на информация като допълнение на обичайните учебници, за да могат учениците да се научат да работят с огромни количества от данни, които трябва да оценят и представят правилно.

     

    ВИЖТЕ ОЩЕ:

  • Проф. Мирослав Абрашев, ръководител по физика: "Умни деца у нас винаги има, въпросът е да се намерят и да се стимулират"

    – Проф. Абрашев, защо има олимпиади по природни науки всяка година, а не както са спортните една на 4 години?

    – Толкова бързо растат децата, че всеки випуск е различен. Ако не се провежда олимпиада всяка година, някои деца няма да имат шанс да се явят. Състезателният живот на един спортист е между 17 и 25 години, а продължителността на състезателния живот на един ученик е 1 или 2 години. Самият факт, че всяка година отборът е различен – най-много един-двама ученика да се повторят, е показателен.

    – Вие бил ли сте олимпиец като ученик?

    – Да, аз също съм бил олимпиец през 1981 година и тогава имах бронзов медал. България е била два пъти домакин през 1971 и 1981 година, защото в този период малко държави са участвали на Международната олимпиада по физика и е трябвало да се въртят като домакини. На моята олимпиада, която беше 12-та поред, се явиха 14 държави, а България беше точно по средата – 7-ма. Като тогава вече имаше пробив и освен бившите социалистически държави,  участваха и държави като Германия, Финландия, Швеция и Италия.

    – От колко години има олимпиада по физика?

    – Нашата олимпиада е една от най-старите! Тя се провежда ежегодно от 1967 година и през юли ще бъде 49-та поред. Олимпиадата по физика е тръгнала като инициатива на бившите соц държави. Интересното е, че на първата, която е по инициатива на Полша, СССР не е участвал – имало е пет държави: Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България. Така че ние сме съоснователи на олимпиадата и сме участвали във всички досега. Нямало е ГДР, нямало е СССР.

    – А от колко време сте ръководител на олимпийския ни отбор по физика?

    – Истината е, че няма много желаещи за този пост. Обикновено един ръководител, като тръгне да остарява, търси някой да го замести. Дълги години ръководител е бил доц. Максим Максимов, някъде около 1999 година доц. Виктор Иванов го замени. Тъй като ние сме и преподаватели, и учени, и много други неща едновременно, през 2003 г. на Виктор му се наложи да ходи на една командировка във Франция точно по време на подготовката. Тогава той ме помоли да го заместя. И така станахме двама.

    – Кои са учениците, които са определени да представят България?

    – Тази година съставът на националния отбор по физика е Георги Александров (СМГ), Руско Русков (ПГПАЕ Бургас), Владислав Стефанов (МГ „Гео Милев“ Плевен), Стефан Иванов (МГ Бургас) и Иво Петров (СМГ).

    – Каква е вашата задача през дните на олимпиадата?

    Ръководителите от повече от 90 държави се събират в една зала, обявяват им се задачите и започват дискусии. Винаги може да се открият грешки. Обикновено по-слабите държави искат да се облекчат темите, а всъщност най-добрите въобще не се обаждат. Аз до сега не съм чул ръководител на Китай или Тайван  да се обади въобще. След края на дискусиите ръководителите на тези държави, които искат да преведат задачите на собствения си език, се захващат с него. Преводът обикновено е посред нощите, защото дискусиите са продължили цял ден. Ръководителите продължават да работят и през следващите дни, тъй като независимо от домакините трябва да оценят работите на своя отбор. След това се провежда т. нар. „модерация“ – сравняване на оценките и дискусия между ръководителите и домакините за окончателните резултати.

    – Вие нямате достъп до учениците през тези дни?

    – Не, нещо повече – на нас ни е забранено. На нас ни оставят средства за комуникация, но на тях им ги взимат. Взимат им лаптопи и мобилни телефони. Обикновено като мине единият кръг, ни събират, за да си споделим как е минало и след това пак ни засекретяват. Ние по правило сме в различни хотели от децата, нямаме право да контактуваме. В правилата на олимпиадите е заложено, че, ако се установи изтичане на информация или контакт, съответният ръководител се изключва за вечни времена. Но досега не е имало такъв случай, макар че доста пъти е имало съмнения. Не за нашия отбор, разбира се.

     

    Цялото интервю с проф. Абрашев прочетете на MediaBricks.bg 

    Тук може да видите един тренировъчен ден на учениците ни по физика 

  • ИНТЕРВЮ С ДОЦ. АЛБЕНА ЙОРДАНОВА, РЪКОВОДИТЕЛ ПО БИОЛОГИЯ : "КЪДЕТО И ДА БЪДА ПО СВЕТА, МОЕТО СЪРЦЕ Е ТУК!"

    Бихте ли се представили на нашите читатели?

    Казвам се Албена Йорданова и от 5 години съм доцент по биохимия в Медицински факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От 2010 г. имам честта и отговорността да бъда и ръководител на Националния отбор по биология. За мен е огромна привилегия да познавам и непрекъснато да откривам младите таланти на България, които обичат живота, природата, знанието и търсят отговори на въпросите, които ги вълнуват.

    Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

    Родена съм в квартал Върба на гр. Радомир, където израснах сред природата и от малка съм пленена от тайните на живота. Около мен винаги е имало много растения, градини, домашни любимци, за които се грижим и до днес със семейството ми. И след като попаднах и на прекрасни учители по биология в моя роден град животът ми логично тръгна в тази посока. След 8-ми клас кандидатствах в Националната природо-математическа гимназия и от 1983 година живея в София. Но връзката ми с моя любим град е много силна и почти всяка седмица прекарвам почивните си дни там, сред зеленината на поляните и хълмовете, наслаждавайки се на допира до истинския живот. След като завърших Биологически факултет на СУ през 1990 год. съдбата ме срещна с моя бъдещ научен ръководител, ментор и приятел проф. Здравко Лалчев, с когото и до сега работим по обща научна тематика, свързана с ранната диагностика и съвременното лечение на белодробна незрялост при недоносени новородени деца, както и на различни други белодробни заболявания при възрастни. Екипът ни е сплотен, лоялен и убедено мога да кажа, че колегите ми са и мои приятели, с които споделям както работните задължения, така и празниците в живота.

    Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

    Ако страстта към знания е в душата и сърцето им, няма сила, която да промени посоката на тяхната професионална реализация. За мен учените и преди време, и днес са авантюристи, носещи в себе си духа на Дон Кихот. Така че благородната лудост да постигнеш планираното от теб и да откриеш поредната тайна на живота, е лична удовлетвореност от постигнатата цел. А когато е споделена и от сплотен колектив, тогава признанието е пълноценно!

    Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

    Както споменах от 2010 г. съм ръководител на Националния отбор по биология заедно с доц. Снежана Томова и докторант Радослав Александров. За да достигнем до участието на Международна олимпиада, с колеги от СУ и БАН подготвяме тестове и практически задачи за Областния и Националния кръг на Националната олимпиада. Победителите в призовата десетка продължават надпреварата, като след нови изпити и практически задачи избираме четирима участници, представящи България на това най-сериозно състезание по биология в света. От 2010 година до сега нашите състезатели за завоювали 13 бронзови и два сребърни медала, както и 8 почетни грамоти. Така че Олимпиадата по биология е част от моето ежедневие, която ме зарежда позитивно, срещайки и развивайки младите умове на страната ни.

    Цялото интервю с доц. Албена Йорданова (юни 2017) прочетете на Българска Наука.

  • Медалистът Светослав: "Откакто химията ме плени, не ме е пускала"

    Светослав Аначков е златен и сребърен медалист по химия. През 2014 година защитава докторска степен по теоретична химия във Факултета по Химия и Фармация на Софийския Университет. От 2015 година насам е главен асистент във ФХФ-СУ.

     

    Последното състезание, на което участвах, беше през далечната 2005 година на 37-та Международна олимпиада по химия в Тайпе, Тайван, където завоювах сребърен медал. От 2016 година преминах към „тъмната страна“ – вече не съм участник, а член на Националната комисия за олимпиадата по химия и ООС.
    По време на олимпиадата в Тайван за първи път посетих увеселителен парк и водните атракции (тип рафтинг) ми харесаха супер много. Този спомен беше споделен с участниците от Холандия, с които бяхме в една лодка, подскачаща по бързеите.

    През годините преди всичко се срещнах с много интересни хора по време на самите олимпиади, а и след това на сбирките на бившите олимпийци по природни науки. Също така, подготовката за олимпиадата ми донесе и много знания, които са ми полезни и до момента. Тук е интересно да отбележа, че олимпийските задачи биха затруднили даже докторантите в университети като Кеймбридж: „The International Chemistry Olympiad (IChO) brings together teams of the most talented pre-university chemists from around the world to compete in a gruelling competition that would challenge many graduate students“ (41st IChO, 2009, Cambridge, UK).
    Най-важните моменти от една подготовка според мен, са зараждането на страстта към науката и намирането на необходимата мотивация за успех. За да се случат, са необходими много добри и ентусиазирани учители; отлична материална база, за да се правят експерименти във всяко училище; лесен достъп до учебници и учебни материали; и, не на последно място, организиране на школи, където бивши олимпийци помагат на настоящите.

    Три думи, с които бих описал химията: Химията е магия. Тя е необятна, но пък подредена. Както химията, така и физиката, ме спечелиха с това, че обясняват явленията в света около нас. Плениха ме, когато се докоснах до тях за пръв път, а именно в 7 клас през 1999-2000 година. И очевидно след като ме е пленила, не ме е пускала. Занимавам се с нея до ден-днешен и не си представям да спра.

    Ако трябва да избера едно любимо откритие в химията, това е откритието на молекулните машини. Те изглеждат като научна фантастика, но са напълно реални – отговорни са за мускулното съкращение (кинезин), за доставянето на енергия (АТФ синтаза) и т.н. За тяхното откритие беше присъдена и Нобеловата награда по химия за 2016 година. За мен химията е едно цяло, но ако трябва да избера раздел фаворит, избирам Физикохимия.
    Ако можех да създадам каквото и да е изобретение, това би било устройство за телепортация. Много обичам да посещавам и разглеждам различни места по света, но пътуването до тях е често дълго и понякога мъчително. Освен това, ако има устройство за телепортация, човек може да живее, където пожелае, и да учи / работи даже на „другия край“ на света.

    Винаги отговорът на въпроса „Какъв искаш да станеш, като пораснеш голям?“ е бил еднакъв – учен. С възрастта се менеше само конкретната научна област: математика, физика, астрономия, химия и т.н. Важно е обаче да осъзнаем, че отделните научни области са силно свързани и можем само да спечелим, ако знаем по „малко“ във всяка от тях.

    Каква е формулата за щастие? Една (химична) смес, която носи щастие (буквално), е шоколадът. При похапване на шоколад отделяме ендорфини, които ни карат да се чувстваме щастливи, намаляват усещането за болка и стрес. В заключение, яжте шоколад не само по време на олимпиада.

    През свободното си време обичам да чета книги и да гледам фентъзи / научно-фантастични сериали. Когато времето позволява обичам да ходя по планини, да посещавам природни забележителности и да правя много любителски снимки.
    Сега (даже докато пиша тези редове) съм във ФХФ-СУ. През предстоящата учебна година ще се занимавам с преподавателска дейност, научна работа по договори с международни компании и университети (Unilever, S.C. Johnson, ETHZ) и, разбира се, ще подготвям задачи за олимпиадата по химия. 

     

    3 онлайн научни източника на информация, които Светослав препоръчва:

     

    • http://gen.lib.rus.ec
    • http://libgen.pw/
    • http://sci-hub.tw/ - Последният сайт е много полезен за всички научни работници в България, тъй като там можем да намерим научни статии, които иначе са недостъпни. Издателствата, разбира се, правят опити да спрат достъпа до тези сайтове, но за сега поне опитите са неуспешни.

     

  • "Very Important Bulgarians": проф. Красимир Манев и как се създават състезатели по информатика на световно ниво

    Проф. Красимир Манев е завършил Математика във ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация по теоретични основи на информатиката. От 1976 г. до 2013 г. преподава Дискретна математика, Алгоритми и Програмиране във ФМИ на СУ, а от 2013 г. преподава и в Нов български университет (НБУ). Автор е на повече от 75 научни публикации и над 30 учебници и учебни помагала за ученици и студенти. От 1981 г. до 2001 г. е член на Национална комисия за извънкласна работа по информатика, а между 1999 г. и 2001 г. е председател на Комисията. Многократно е бил ръководител на българските отбори за участие в международни и балкански олимпиади. Член е на международния комитет на IOI в периодите 2001 г. – 2003 г. и 2006 г. – 2013 г. и е Президент на IOI през 2009 г., както и от 2014 до 2017 г. Професорът е и един от учредителите на младежката олимпиада eJOI - София, 2017.

     

    International Olympiad of Informatics (IOI) е международно състезание по програмиране. То е едно от най-старите в света и едно от най-мащабните по рода си. Провежда се ежегодно вече повече от четвърт век. IOI води началото си от времето, когато България има международна известност с компютрите “Правец”, които произвежда ъс световна известност, което напомня за мястото на България в тази индустрия.

    “Ние сме екип от хора, които направиха първата олимпиада по информатика, която съществува и до днес и, която е втората може би по големина след математическата. Има една особеност, че някои от държавите изчезнаха, появиха се под друга форма и не всички държави са участвали равен брой пъти. Но във вечната класация на първо място е Китай, безусловно, които са участници още от първата олимпиада. Не са пропускали нито една. Следва Руската федерация, която, така да се каже, губи медалите си във времето когато е била Съветски съюз, за това е малко по-назад от Китай. На трето място в тази вечна класация е Полша. На четвърто - Румъния. А на пето място - България. Съединените щати, които са пропуснали първите няколко години, все още не могат да наваксат тази липса на ранните медали и са малко след нас. Къде ще се проведе олимпиадата решава международният комитет на олимпиадата, чийто президент съм аз. (2016, към момента на интервюто, бел. ред.)

    Всяка година разглеждаме кандидатури на различни държави и в зависимост от характера на предложенията и възможностите избираме един от кандидатите, който да стане домакин. Четири години след като сме го избрали, за да има време да се подготви за това събитие. През 2018 г. олимпиадата ще бъде в Япония. През 2019 г. Азербайджан ще посрещне олимпиадата, а през 2020 г. - Сингапур.” 

    “В съвременните институции, специално тези, които се борят с престъпността, просто не е възможна работа без софтуер. Не можете да оставите един човек да ходи от град на град да краде и във всеки град да му бъде налагано минимално наказание, като че ли за пръв път е хванат, просто защото няма данни от другите места, където е злоупотребил и е крал. Тези неща са абсолютно необходими в 21 век и е редно българските софтуерни фирми, които са доказали качествата си, да изпълняват тези проекти, а не да бъдат раздавани срещу невероятно големи суми на чужди компании."

    "Коя българска черта от характера пречи за успеха?" - “Чертата на българина да живее по лекия начин. Да може да спечели без да се труди. Ако има начин да се печели без труд, това е мечта на много българи, според мен. Българинът сякаш не може да повярва, че човек може да забогатее с работа или от работата може да получи удоволствие. Това ми се с струва, просто убива всички инициативи и е причина да не сме много добре.”

     

    “Преподавам от 1976 година. Грубо казано, това са 40 години. Ако около 300 души, смятам, че на година са били мои студенти, за 40 години по 300 души, това са 12000 студенти. Срещат ме хода на улицата, които говорят за мен, с мен като сякаш сме много близки, от което аз разбирам, че някога аз съм бил техен учител, но не за всички знам. Хората, на които съм преподавал, са предимно много успешни програмисти. Те са топ специалисти, топ мениджъри вече в индустрията. (..) Много мои студенти работят в престижни фирми. Google, в Цюрихския филиал, във филиала в Калифорния, в Лондон. С някои хора се чуваме по-често, с някои по-рядко. Някои ми се обаждат, за да помогна за нещо. Някои се обаждат и питат могат ли те да помогнат за нещо. Неотдавна се състоя Балканиадата за ученици - всяка година балканските държави се събират, което е много хубава подготовка за международната олимпиада. През 2015 г. олимпиадата беше в Русе. Имаше известно недофинансиране. Не достигаха малко пари. Обади се наш състезател Емил Ибришимов, който също е вече успешен мениджър в областта на софтуера, и каза, че фирмата му се интересува, без да знае за олимпиадата, дали може да помогне с нещо и беше добре дошъл. Той помогна да стане една хубава Балканиада в Русе.”

    “Започнах да уча в София на 15 години. Сам в общежитието на Националната гимназия. Нямаше кой да ме изпере. Беше ми трудно, но всички мои съученици бяха в същото положение, помагахме си един на друг. Дъщеря ми беше много добра по математика, но избра друга професия -психолог, занимава се с модерния сега human resources management. Синът ми е приет в университета от Националната олимпиада по информатика. Той се занимаваше с информатика почти непрекъснато в ученически години, но предпочете да следва бизнес стопанско управление в Стопанския факултет на СУ. Стана мениджър на софтуерна фирма, която по-късно стана и филиал на американска софтуерна компания. Сега той е вице-президент на българския клон на тази софтуерна компания, така че и двамата имаха математически качества.

    Баща ми не ми даваше съвети. Майка ми, напротив, тя съветваше непрекъснато. Тя, когато ме забележи, че през деня не уча, молеше, понеже сме в едно и също училище, колегите, с които имам час, да ме изпитат и да ми напишат лоша бележка, за да ми натрие носа и следващия път да се готвя по-усилено. Не ме допускаше изобщо да се отпускам. Караше ме да уча непрекъснато и да бъда в час и така завърших с пълно отличие осми клас в историческото училище Априлов.”

     

     

    “Олимпиадата събира около 300-320 ученици от 80-85 държави. Ние сме една от силите. силите, олимпиадата е върхът на една пирамида от участници. По-важното за нас като тийм, който работи по организация на олимпиадата, е, че увличаме достатъчно деца, които да се занимават с програмиране без да са състезатели. А такива хора са важни за индустрията.

    Селекцията се прави след трите кръга на Националната олимпиада. Общински избира хора за областния кръг. В областния кръг се избират хората за националния. А националният кръг избираме 12 души за разширен състав. Следват няколко контролни състезания, подготовка на тези 12 човека и няколко контролни, от които избираме четворката, която ще ни представя през съответната година.

    Известно е, че човечеството понякога ражда гении. Генадий Кераткевич е едно такова все още дете. Той е студент, влезе в четвърти клас в Международната олимпиада и още с първото си явяване на тази 10-годишна възраст завоюва първия сребърен, няколко точки го делиха от златните медали. След това Караткевич още 6 пъти участва в олимпиада. Няма друг човек със 7 участия. В следващите 6 участия завоюва 6 златни медала, като три от шестте беше абсолютен първенец. Това е много рядко срещан феномен. Имаме много добри позиции. В челната 100-ца за всички времена имаме 7 човека. (към момента второ място заема Христо Венев с четири златни и един сребърен медали, бел. ред.)

    Нашата професия е много трудна. В областта на информатиката е необходим огромен труд, който обаче се отплаща много сериозно. За това бих казал “не спирайте да работите, трудете се много и ще имате успех в нашата област”.”

     

    Следното интервю с Красимир Манев, част от рубриката VIB - Very Important Bulgarians,
    бе излъчено в ефира на Bloomberg TV през май 2016 - вижте цялото тук.

     

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни