Последни блог постове

  • Медалистът Светослав: "Откакто химията ме плени, не ме е пускала"

    Светослав Аначков е златен и сребърен медалист по химия. През 2014 година защитава докторска степен по теоретична химия във Факултета по Химия и Фармация на Софийския Университет. От 2015 година насам е главен асистент във ФХФ-СУ.

     

    Последното състезание, на което участвах, беше през далечната 2005 година на 37-та Международна олимпиада по химия в Тайпе, Тайван, където завоювах сребърен медал. От 2016 година преминах към „тъмната страна“ – вече не съм участник, а член на Националната комисия за олимпиадата по химия и ООС.
    По време на олимпиадата в Тайван за първи път посетих увеселителен парк и водните атракции (тип рафтинг) ми харесаха супер много. Този спомен беше споделен с участниците от Холандия, с които бяхме в една лодка, подскачаща по бързеите.

    През годините преди всичко се срещнах с много интересни хора по време на самите олимпиади, а и след това на сбирките на бившите олимпийци по природни науки. Също така, подготовката за олимпиадата ми донесе и много знания, които са ми полезни и до момента. Тук е интересно да отбележа, че олимпийските задачи биха затруднили даже докторантите в университети като Кеймбридж: „The International Chemistry Olympiad (IChO) brings together teams of the most talented pre-university chemists from around the world to compete in a gruelling competition that would challenge many graduate students“ (41st IChO, 2009, Cambridge, UK).
    Най-важните моменти от една подготовка според мен, са зараждането на страстта към науката и намирането на необходимата мотивация за успех. За да се случат, са необходими много добри и ентусиазирани учители; отлична материална база, за да се правят експерименти във всяко училище; лесен достъп до учебници и учебни материали; и, не на последно място, организиране на школи, където бивши олимпийци помагат на настоящите.

    Три думи, с които бих описал химията: Химията е магия. Тя е необятна, но пък подредена. Както химията, така и физиката, ме спечелиха с това, че обясняват явленията в света около нас. Плениха ме, когато се докоснах до тях за пръв път, а именно в 7 клас през 1999-2000 година. И очевидно след като ме е пленила, не ме е пускала. Занимавам се с нея до ден-днешен и не си представям да спра.

    Ако трябва да избера едно любимо откритие в химията, това е откритието на молекулните машини. Те изглеждат като научна фантастика, но са напълно реални – отговорни са за мускулното съкращение (кинезин), за доставянето на енергия (АТФ синтаза) и т.н. За тяхното откритие беше присъдена и Нобеловата награда по химия за 2016 година. За мен химията е едно цяло, но ако трябва да избера раздел фаворит, избирам Физикохимия.
    Ако можех да създадам каквото и да е изобретение, това би било устройство за телепортация. Много обичам да посещавам и разглеждам различни места по света, но пътуването до тях е често дълго и понякога мъчително. Освен това, ако има устройство за телепортация, човек може да живее, където пожелае, и да учи / работи даже на „другия край“ на света.

    Винаги отговорът на въпроса „Какъв искаш да станеш, като пораснеш голям?“ е бил еднакъв – учен. С възрастта се менеше само конкретната научна област: математика, физика, астрономия, химия и т.н. Важно е обаче да осъзнаем, че отделните научни области са силно свързани и можем само да спечелим, ако знаем по „малко“ във всяка от тях.

    Каква е формулата за щастие? Една (химична) смес, която носи щастие (буквално), е шоколадът. При похапване на шоколад отделяме ендорфини, които ни карат да се чувстваме щастливи, намаляват усещането за болка и стрес. В заключение, яжте шоколад не само по време на олимпиада.

    През свободното си време обичам да чета книги и да гледам фентъзи / научно-фантастични сериали. Когато времето позволява обичам да ходя по планини, да посещавам природни забележителности и да правя много любителски снимки.
    Сега (даже докато пиша тези редове) съм във ФХФ-СУ. През предстоящата учебна година ще се занимавам с преподавателска дейност, научна работа по договори с международни компании и университети (Unilever, S.C. Johnson, ETHZ) и, разбира се, ще подготвям задачи за олимпиадата по химия. 

     

    3 онлайн научни източника на информация, които Светослав препоръчва:

     

    • http://gen.lib.rus.ec
    • http://libgen.pw/
    • http://sci-hub.tw/ - Последният сайт е много полезен за всички научни работници в България, тъй като там можем да намерим научни статии, които иначе са недостъпни. Издателствата, разбира се, правят опити да спрат достъпа до тези сайтове, но за сега поне опитите са неуспешни.

     

  • "Very Important Bulgarians": проф. Красимир Манев и как се създават състезатели по информатика на световно ниво

    Проф. Красимир Манев е завършил Математика във ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация по теоретични основи на информатиката. От 1976 г. до 2013 г. преподава Дискретна математика, Алгоритми и Програмиране във ФМИ на СУ, а от 2013 г. преподава и в Нов български университет (НБУ). Автор е на повече от 75 научни публикации и над 30 учебници и учебни помагала за ученици и студенти. От 1981 г. до 2001 г. е член на Национална комисия за извънкласна работа по информатика, а между 1999 г. и 2001 г. е председател на Комисията. Многократно е бил ръководител на българските отбори за участие в международни и балкански олимпиади. Член е на международния комитет на IOI в периодите 2001 г. – 2003 г. и 2006 г. – 2013 г. и е Президент на IOI през 2009 г., както и от 2014 до 2017 г. Професорът е и един от учредителите на младежката олимпиада eJOI - София, 2017.

     

    International Olympiad of Informatics (IOI) е международно състезание по програмиране. То е едно от най-старите в света и едно от най-мащабните по рода си. Провежда се ежегодно вече повече от четвърт век. IOI води началото си от времето, когато България има международна известност с компютрите “Правец”, които произвежда ъс световна известност, което напомня за мястото на България в тази индустрия.

    “Ние сме екип от хора, които направиха първата олимпиада по информатика, която съществува и до днес и, която е втората може би по големина след математическата. Има една особеност, че някои от държавите изчезнаха, появиха се под друга форма и не всички държави са участвали равен брой пъти. Но във вечната класация на първо място е Китай, безусловно, които са участници още от първата олимпиада. Не са пропускали нито една. Следва Руската федерация, която, така да се каже, губи медалите си във времето когато е била Съветски съюз, за това е малко по-назад от Китай. На трето място в тази вечна класация е Полша. На четвърто - Румъния. А на пето място - България. Съединените щати, които са пропуснали първите няколко години, все още не могат да наваксат тази липса на ранните медали и са малко след нас. Къде ще се проведе олимпиадата решава международният комитет на олимпиадата, чийто президент съм аз. (2016, към момента на интервюто, бел. ред.)

    Всяка година разглеждаме кандидатури на различни държави и в зависимост от характера на предложенията и възможностите избираме един от кандидатите, който да стане домакин. Четири години след като сме го избрали, за да има време да се подготви за това събитие. През 2018 г. олимпиадата ще бъде в Япония. През 2019 г. Азербайджан ще посрещне олимпиадата, а през 2020 г. - Сингапур.” 

    “В съвременните институции, специално тези, които се борят с престъпността, просто не е възможна работа без софтуер. Не можете да оставите един човек да ходи от град на град да краде и във всеки град да му бъде налагано минимално наказание, като че ли за пръв път е хванат, просто защото няма данни от другите места, където е злоупотребил и е крал. Тези неща са абсолютно необходими в 21 век и е редно българските софтуерни фирми, които са доказали качествата си, да изпълняват тези проекти, а не да бъдат раздавани срещу невероятно големи суми на чужди компании."

    "Коя българска черта от характера пречи за успеха?" - “Чертата на българина да живее по лекия начин. Да може да спечели без да се труди. Ако има начин да се печели без труд, това е мечта на много българи, според мен. Българинът сякаш не може да повярва, че човек може да забогатее с работа или от работата може да получи удоволствие. Това ми се с струва, просто убива всички инициативи и е причина да не сме много добре.”

     

    “Преподавам от 1976 година. Грубо казано, това са 40 години. Ако около 300 души, смятам, че на година са били мои студенти, за 40 години по 300 души, това са 12000 студенти. Срещат ме хода на улицата, които говорят за мен, с мен като сякаш сме много близки, от което аз разбирам, че някога аз съм бил техен учител, но не за всички знам. Хората, на които съм преподавал, са предимно много успешни програмисти. Те са топ специалисти, топ мениджъри вече в индустрията. (..) Много мои студенти работят в престижни фирми. Google, в Цюрихския филиал, във филиала в Калифорния, в Лондон. С някои хора се чуваме по-често, с някои по-рядко. Някои ми се обаждат, за да помогна за нещо. Някои се обаждат и питат могат ли те да помогнат за нещо. Неотдавна се състоя Балканиадата за ученици - всяка година балканските държави се събират, което е много хубава подготовка за международната олимпиада. През 2015 г. олимпиадата беше в Русе. Имаше известно недофинансиране. Не достигаха малко пари. Обади се наш състезател Емил Ибришимов, който също е вече успешен мениджър в областта на софтуера, и каза, че фирмата му се интересува, без да знае за олимпиадата, дали може да помогне с нещо и беше добре дошъл. Той помогна да стане една хубава Балканиада в Русе.”

    “Започнах да уча в София на 15 години. Сам в общежитието на Националната гимназия. Нямаше кой да ме изпере. Беше ми трудно, но всички мои съученици бяха в същото положение, помагахме си един на друг. Дъщеря ми беше много добра по математика, но избра друга професия -психолог, занимава се с модерния сега human resources management. Синът ми е приет в университета от Националната олимпиада по информатика. Той се занимаваше с информатика почти непрекъснато в ученически години, но предпочете да следва бизнес стопанско управление в Стопанския факултет на СУ. Стана мениджър на софтуерна фирма, която по-късно стана и филиал на американска софтуерна компания. Сега той е вице-президент на българския клон на тази софтуерна компания, така че и двамата имаха математически качества.

    Баща ми не ми даваше съвети. Майка ми, напротив, тя съветваше непрекъснато. Тя, когато ме забележи, че през деня не уча, молеше, понеже сме в едно и също училище, колегите, с които имам час, да ме изпитат и да ми напишат лоша бележка, за да ми натрие носа и следващия път да се готвя по-усилено. Не ме допускаше изобщо да се отпускам. Караше ме да уча непрекъснато и да бъда в час и така завърших с пълно отличие осми клас в историческото училище Априлов.”

     

     

    “Олимпиадата събира около 300-320 ученици от 80-85 държави. Ние сме една от силите. силите, олимпиадата е върхът на една пирамида от участници. По-важното за нас като тийм, който работи по организация на олимпиадата, е, че увличаме достатъчно деца, които да се занимават с програмиране без да са състезатели. А такива хора са важни за индустрията.

    Селекцията се прави след трите кръга на Националната олимпиада. Общински избира хора за областния кръг. В областния кръг се избират хората за националния. А националният кръг избираме 12 души за разширен състав. Следват няколко контролни състезания, подготовка на тези 12 човека и няколко контролни, от които избираме четворката, която ще ни представя през съответната година.

    Известно е, че човечеството понякога ражда гении. Генадий Кераткевич е едно такова все още дете. Той е студент, влезе в четвърти клас в Международната олимпиада и още с първото си явяване на тази 10-годишна възраст завоюва първия сребърен, няколко точки го делиха от златните медали. След това Караткевич още 6 пъти участва в олимпиада. Няма друг човек със 7 участия. В следващите 6 участия завоюва 6 златни медала, като три от шестте беше абсолютен първенец. Това е много рядко срещан феномен. Имаме много добри позиции. В челната 100-ца за всички времена имаме 7 човека. (към момента второ място заема Христо Венев с четири златни и един сребърен медали, бел. ред.)

    Нашата професия е много трудна. В областта на информатиката е необходим огромен труд, който обаче се отплаща много сериозно. За това бих казал “не спирайте да работите, трудете се много и ще имате успех в нашата област”.”

     

    Следното интервю с Красимир Манев, част от рубриката VIB - Very Important Bulgarians,
    бе излъчено в ефира на Bloomberg TV през май 2016 - вижте цялото тук.

     

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С МАРТИН И КРИС, МЕДАЛИСТИ ПО ЛИНГВИСТИКА

    Мартин Николов е настоящ състезател по математическа лингвистика, бронзов медалист от МОЛ 2017. Кристиан Георгиев пък е участник в няколко международни състезания, носител на злато и сребро, а вече и студент в MIT.

    Днес ги срещаме в блиц:

    1. Представи се в едно изречение (име, училище/университет, състезател по…)

    Мартин: Името ми е Мартин Николов, в момента уча в 11 клас в ПЧМГ и се състезавам в областта на математическата лингвистика.
    Кристиан: Кристиан, MIT, състезател по лингвистика и математика.

    1. В момента се занимавам с ...

    М: Главно с подготовка за предстоящите състезания по лингвистика, както и с организацията на турнир по природни науки и лингвистика.
    К: Това лято гледам да си почивам повечко. Иначе с математика. (публикуваме го със закъснение, знаем! - бел.ред.)

    1. Как те наричат приятелите?

    М: Палитрата от обръщения варира.
    К: Крис.

    1. Последното международно състезание, на което участва?

    М: Международната олимпиада по лингвистика в Ирландия през 2017г.
    К: Международната Олимпиада по лингвистика в Майсор, Индия. (2016)

    1. Първата ти мисъл в деня на олимпиадата?

    М: „Не би трябвало да закъснея, ако поспя още малко...“
    К: „Ааа! Гущеер!“ После се сприятелихме с гущерчето, но в първия момент ме изненада доста.

    1. Най-трудната задача, с която си се сблъсквал?

    М: Честно казано, сблъсквал съм се с много сложни задачи и ми се струва трудно да излъча едноличен победител. Определено обаче мога да кажа, че задачите с разчитане на баркод ми създават сериозни главоболия.
    К: Да разпределям времето си ефективно

    1. С кой известен учен би искал да срещнеш?

    М: Джоузеф Уолстънхолм
    К: Терънс Тао

    1. Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    М: Не мисля, че ми се е налагало да правя големи компромиси заради подготовки, като може би изключим сравнително ранното ставане през уикенда.
    К: Време

    1. Участието в олимпиади е…

    М: Съревнование както с другите състезатели, така и със самия себе си.
    К: Забавно и в някои случаи полезно

    1.  Най-вкусното/странното нещо, което си ял по време на международна олимпиада?

    М: Ирландски картофи.
    К: Пилешки крака (с ноктите) в Китай. Това е най-странното, не беше супер вкусно.

    1.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    М: „Като мама, шеф на фирма“ 
    К: Май всеки път различно.

    1.  А какво отговаряш сега?

    М: „Само не и като мама“ :). Понякога се случва и да отговоря „лингвист“.
    К: Няма много промяна

    1.  Най-красивата страна, в която си бил?

    М: Колебая се между Сингапур и Ирландия.
    К: Индонезия

    1.  Любим момент/ история от състезание?

    М: Определено бих избрал real-life-quest-a, в който взех участие по време на миналогодишната подготовка за IOL (нищо, че не се брои за състезение). Не мисля, че някога пак ще ми се случи да обиколя цяла София за 2 часа и накрая да се озова в Борисовата градинка, търсейки един специфичен паметник.
    К: Доста са... един съвсем скорошен е как заменихме леглата в хотелската стая с детски басейн (и го ползвахме по предназначение впоследствие).

    1.  Кой е най-трудният език?

    М: Може би най-обективният отговор е „този, който все още не си успял да овладееш“. В моя случай са включени и всички програмни езици.
    К: Субективно е. Зависи от разстоянието в родословното дърво до майчиния език на човека, който отговаря.

    1.  А най-странно звучащият?

    М: Пираха.
    К: Силбо Гомеро 

    1.  Колко езика говориш?

    М: Към днешна дата говоря (с варираща успеваемост) три: български, английски и немски.
    К: Почти три (включвайки български)

    1.  А колко би искал да говориш? Кои?

    М: Колкото повече, толкова по-добре. 
    К: Не твърде много. Освен английски и италиански, искам да науча испански, руски и някой забавен език, който все пак да ми свърши работа някъде.

    1.  Кажи нещо на фински/индонезийски/арабски/ каквото ти хрумне?

    М: kilig (тагалог)
    К: Bolje da nosim kratko kosu (не е нещо много екзотично, сръбски е, но песента ми се е забила в главата от няколко дена)

    1.  Какво каза току що?

    М: Най-общо думата назовава чувството да имаш пеперуди в стомаха.
    К: По-добре е да сме с къса коса.

    1.  Опиши лингвистиката с едно изречение?

    М: Езикознание.
    К: Вече е направено: „Лингвистиката създава приятелства“

    1.  Защо и за кого тя е полезна?

    М: За всеки, който иска да се сблъска с различни езици/начини на мислене.
    К: Освен (очевидно) за тези, които се интересуват от теоретична лингвистика, състезанията са полезни на всеки, който желае да си разшири мирогледа и има нужното време и желание.

    1.  Колко подобласти на лингвистиката можеш да изброиш?

    М: Семантика, фонетика, синтаксис, морфология, социолингвистика, диалектология, психолингвистика…
    К: Между половин и една дузина.

    1.  Какво е психолингвистика?

    М: Дял от лингвистиката, който изучава как хората приемаме, обработваме и възпроизвеждаме езиковата информация, или накратко - дисциплината, с която бих искал да се занимавам вбъдеще.
    К: Принципно си има Google… иначе звучи малко като псевдонаука (надявам се да не засегна никого)

    1.  Родното ти място?

    М: София
    К: Монтана

    1.  Любимо занимание/хоби?

    М: В момента ходя на курсове по музикална продукция.
    К: Отборен спорт с приятели (няма толкова значение дали ще е футбол, волейбол или ядене)

    1.  Висше образование – в България или в чужбина?

    М: В чужбина
    К: Тук делата говорят: в чужбина.

    1.  За какво мечтаеш?

    М: За 8-часов сън по седем пъти в седмицата.
    К: Красотата да спаси света

    1.  Ако можеше да избираш, къде би се родил?

    М: В България.
    К: Барселона

    1.  А кога?

    М: Края на XIXв, началото на ХХ в.
    К: По същото време.

    1.  Ще открием ли perpetuum mobile?

    М: Сигурно е само, че няма да го открия аз :)
    К: Не

    1.  Какъв си бил в предишния си живот?

    М: Много вероятно Атанас Далчев.
    К: Не вярвам в прераждането.

    1.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    М: Надуваема лодка
    К: Приятел

    1. Какво яде за закуска?

    М: Пожертвах закуската, в името на още 10 минути сън.
    К: Точно днес...шкембе чорба

    1. Проза или поезия?

    М: Поезия
    К: Проза

    1. Рок или рап?

    М: Рап
    К: И двете, но ако трябва да избера едно - рап.

    1. Театър или кино?

    М: „Влезли сте във филма, защото не ходите на театър.“ Гринго-Богдан Григоров
    К: Кино

    1. Планина или море?

    М: Олимпийският център за подготовка.
    К: Планина

    1. Японски или китайски?

    М: Японски
    К: Японски

    1. Граматика или семантика?

    М: Семантика
    К: Семантика

    1.  Какво ти предстои в следващите месеци?

    М: Като за начало, няма да е зле да завърша 11 клас.

    К: Много учене

    1.  Кого искаш да поздравиш?

    М: Всички, които са ме подкрепяли до сега и продължават да ме подкрепят, както и всички, които тепърва се захващат с лингвистиката.
    К: Ще открадна отговора от някой от предните участвали: „Всеки, който е стигнал дотук“

    1.  А какво ще кажеш/пожелаеш на събеседника си?

    М: Да бъде здрав и да постигне всички свои цели.
    К: Да е жив и здрав

    1. Какво си пожелаваш оттук нататък?

    М: Да посетя о.Ман.
    К: Късмет

    1. Съвет към състезателите?

    М: Проверявайте си контролните примери!
    К: Да се състезават само ако това, което правят им доставя удоволствие

  • Блиц интервю с биолозите Ваня и Делян

    Ваня Миланова е настоящ състезател по биология, изявила се на Международната през 2017 г., а Делян Георгиев е бивш олимпиец, двукратен бронзов медалист от Международните през 2009 и 2010 г.

    Днес ги срещаме в блиц:

     

    1.     Представи се в едно изречение?

    Ваня: Аз съм Ваня Миланова, ученичка в НПМГ „Академик Любомир Чакалов“, състезател по биология.
    Делян: Казвам се Делян, завършил съм НПМГ, а от скоро и университа в Упсала, Швеция. Участвах в олимпиадите по биология в Япония (2009) и Южна Корея (2010).

    1.     В момента се занимавам с ...

    В: Учене. Балансирам между подготовката за матурите и подготовката за олимпиадата по биология.
    Д: Обучавам магистри в летен курс по синтетична биология (iGEM).

    1.     Как те наричат приятелите?

    В: Ванче.
    Д: Дидо.

    1.     Последното международно състезание, на което участва?

    В: Международната олимпиада по биология в Ковънтри, Великобритания, 2017 г.
    Д: iGEM 2016, университетско отборно състезание по синтетична биология.

    1.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    В: „Ти имаш потенциал, позволи си да го покажеш точно днес!“
    Д: Каквото стане - такова.

    1.     А последната?

    В: „Направих каквото можах, пък да става каквото ще!“
    Д: Дали не съм пропуснал някой въпрос?

    1.     Най-ценното, което ти дадоха олимпиадите?

    В: Срещнаха ме с прекрасни хора, които по един или друг начин ме направиха човека, който съм сега.
    Д: Чудесни преживявания.

    1.     А какво ти взеха?

    В: Не е като да не са ми взели нищо. Взеха ми част от свободното време и го направиха една идея по-смислено.
    Д: Последните 6 летни ваканции.

    1.     Имаш ли си талисман за късмет?

    В: Да, но не носи късмет само на мен, а на всички биолози олимпийци от моето училище. Казва се Резус и е плюшена маймунка.
    Д: Не, не съм суеверен.

    1.  Кой е най-важният момент от подготовката на един млад състезател?

    В: Постоянството. Независимо в каква област се състезаваш, трябва да поддържаш тонус. Трудът винаги се отплаща, а и гарантира вървене към прогрес.
    Д: Способността да размишляват. Запомнянето наизуст е умение, нужно на доктори и адвокати, не олимпийци.

    1.  Любим момент/ история от състезание?

    В: Най-пресният е от МОБ във Великобритания. Една голяма част от състезателите се бяхме събрали посред нощ, ядяхме лакомсва от целия свят, разменяхме си сувенири и накрая всеки трябваше да изпее химна на страната си. Това са най-ценните моменти от състезанията – създаването на приятелства.
    Д: Когато спечелих бронзовия медал от олимпиадата в Япония, с ръководителите отпразнувахме повода… с шишенце домашна ракия.

    1.  Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!

    В: Биологията е наука за живота. Ако разбереш биологията, ще научиш много за това защо и как съществуваме.
    Д: Биологията е наука, която се интересува от всичко, което е живо в момента.

    1.  Опиши биологията с три думи?

    В: Необятна, Интересна, Велика.
    Д: ДНК и компания.

    1.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    В: Интернет.
    Д: Електричеството.

    1.  Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    В: Бих изобретила карта памет, която да се поставя в мозъка, с цел увеличаване на неговия капацитет.
    Д: Устройство, сливащо човешкото съзнание с компютър.

    1.  Любима поднаука от биологията?

    В: Молекулярна биология.
    Д: Генетика.

    1.  Защо?

    В: Защото, за да разбереш процесите, които протичат в човешкото тяло или дори в рамките на екосистемата, неизменно трябва да разучиш първо клетката и нейната впечатляващо сложна машинария. 
    Д: Заради възможностите, които манипулирането на биологичния “софтуер” дава.

    1.  Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?

    В: Бих си останала човек.
    Д: Бих си останал човек.

    1.  Защо?

    В: Защото вярвам, че нашият вид е натоварен с отговорността да се развие достатъчно, че да открие всички неизвестни в уравнението на вселената.
    Д: С помощта на интелекта си, човек може да е и риба, и птица, и мравка.

    1.  Кой е най-досадният въпрос за един биолог?

    В: „Медицина ли ще учиш?“
    Д: Защо ни тровите с ГМО-та?

    1.  Най-трудният термин, с който си се сблъсквал?

    В: Онкомирацидиум – ларвен стадий от развитието на един паразитен плосък червей.
    Д: - 

    1.  Как виждаш света след 10 години?

    В: Предполагам ще има вече iPone 18 и това ще вълнува най-много хората. Ако се върнем 10 години назад, ще видим, че не са се променили много неща досега или поне не са били достатъчно важни, за да им обърнем внимание.
    Д: Не твърде различен от сега.

    1.  Ами след 50?

    В: Това вече е интервал, който позволява големи промени. Силно се надявам Земята да ни издържи дотогава. Започнали сме да черпим невъзвръщаеми ресурси и е малко късно да се осъзнаем. Мисля, че няма да караме летящи коли или да живеем на Луната, камо ли на Марс, но определено предричам голям пик в развитието на технологиите и научните открития.
    Д: Дълбока криза в следствие на унищожения климатичен баланс.

    1.  Растенията имат ли чувства?

    В: Не, но ако имаха, щяха да са много наранени от това, което им причинява човекът в днешно време.
    Д: Нямат животинските емоции, но като всеки жив организъм усещат. Затова веганите са много по-зли от “месоядците”, защото при пържолата телето поне е умряло, а картофа се реже и вари жив.

    1. Кой е учителят, който те научи на най-много неща?

    В: Казва се Радослав Александров и макар да не е редовен учител по биология, той е човекът, който ме подготви за изкачването на върховете в науката. Като бивш олимпиец, той дълги години се занимава с подготовката на състезателите по биология от нашата гимназия. Възхищавам се на такива интелигентни и мотивирани хора.
    Д: Господин Валентин Дойнов, учител по биология от НПМГ.

    1.  Теория или практика?

    В: Теория.
    Д: Практика със сигурност.

    1.  Би ли си купил парцел на Луната?

    В: Това е последното нещо, за което бих похарчила парите си.
    Д: Само ако имам собствен космически кораб.

    1.  Къде си сега?

    В: Вкъщи пред компютъра.
    Д: В Швеция, където работя като учител за момента.

    1.  Любимо занимание?

    В: Колебая се между рисуване и слушане на музика, но смятам, че рисуване, докато слушам музика, определено е добър отговор на въпроса.
    бД: Да модифицирам операционната система на телефона си.

    1.  Висше образование – в България или в чужбина?

    В: А защо не вБългария И чужбина“. Смятам, че не е лоша идея да започна образованието си в България, да изградя една основа, която да надградя в чужбина след време. Човек може да се развива еднакво добре навсякъде, стига да работи здраво за това, което иска да постигне. Аз в това отношение съм работохолик.
    Д: Тъй като вече завърших в чужбина, мисля че отговорът е ясен.

    1.  Най-неприятен предмет от училище?

    В: География.
    Д: История, не защото преподаването беше зле, а просто не ме бива да запомням факти и дати.

    1.  За какво мечтаеш?

    В: Да съм щастлива от това, което правя в професионален план, и да не съжалявам за направените избори в живота си.
    Д: Да намеря работа, която няма да ми е противна след 30 години.

    1.  Какво харесваш в себе си?

    В: Че съм употита, старателна, с чувство за хумор, скромна, но ако продължа да изброявам, няма да е много скромно от моя страна.
    Д: Способността ми да импровизирам.

    1.  А какво - не?

    В: Прекалено самокритична съм и мрънкам много.
    Д: Твърде много мисля.

    1.  Има ли живот след смъртта?

    В: Сложен въпрос. От биологична гледна точка, умирайки, се превръщаме в органична материя, която продължава да циркулира в кръговрата на веществата. От човешка гледна точка, живот след смъртта има за хората, които обичаме.
    Вярвам и в двете твърдения и не се опивам да доказвам истинността им.
    Д: Не, смъртта е финалният враг пред човечеството.

    1.  Какво е единственото нещо, което би взел със себе си на самотен остров?

    В: Приятел, за да не се чувствам самотна.
    Д: Компютър с достъп до интернет.

    1.  Препоръчай ни книга!

    В: „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун.
    Д: "Guards! Guards!" на Тери Пратчет.

    1.  А филм?

    В: „Кръстникът“.
    Д: "The Prestige by Cristopher Nolan."

    1.  Компютър или лаптоп?

    В: Лаптоп.
    Д: Лаптоп, преносимостта е незаменимо качество.

    1.  Васко Кръпката или Васко Кеца?

    В: Васко Кеца.
    Д: Говорил съм лично само с Васко Кръпката, тъй че…

    1.  Лютеница или кьополу?

    В: Лютеница is love, лютеница is life.
    Д: Лютеница.

    1.  За или против униформите в училище?

    В: Против.
    Д: Против, невъзможно е да се угоди на всички с едно облекло, независимо от дизайна.

    1.  Какво ти предстои в до края на академичната/календарната година?

    В: Олимпиада по биология, матури, бал, шофьорски курсове и надявам се хубави неща, които не съм предполагала, че ще се случат.
    Д: Да избутам учениците си до златен медал, или поне да ги засиля в правилната посока.

    1.  Поздрави събеседника си?

    В: Нека дните ти бъдат толкова хубави и ползотворни, че да не искаш да свършват!
    Д: Нека късметът винаги да е в твоя полза.

    1.  Съвет към младите/прохождащите състезатели?

    В: Повярвайте сами в способностите си, учете заради себе си и не забравяйте, че в науката всичко е въпрос на любопитство!
    Д: Да се състезават само ако наистина им харесва, а не заради нечии очаквания. И ако са дали всичко от себе си, да са доволни от резултата, независимо какъв е той. “Можех и по-добре” означава, че не са направили всичко по силите си.

     

  • Никола Каравасилев: Човекът, който учи децата на астрофизика за олимпийски медали

    Никола Каравасилев е астрофизик и любим учител на десетки деца, които изследват Космоса. Ръководител е на националния отбор по астрономия, по астрономия и астрофизика, подготвя и ученици за Международния турнир на младите физици. Самият той е медалист по астрономия от международните олимпиади през 2001, 2002 и 2003 г. Също така е и член на Управителния съвет на СООПН. (бел.ред.)

    “Занимавам се с ученици, от началото по свое желание. Моето желание е, когато им преподавам, да им преподавам така, че уроците на мен да са ми интересни. Явно се получава така, че те се палят по физиката и астрономията много бързо.” 

     

    - Как работите с децата? Как правите тази материя толкова интересна за тях?

    Моите школи се провеждат главно през почивните дни, събота и неделя във Физическия факултет на Софийски университет, но водя школи и в няколко столични училища през работната седмица. Честно казано, старая се така да предам нещата, че те да бъдат интересни за мен самия. Никога не пропускам в иначе сериозните ни уроци, в сериозните задачи, които решаваме, да има и зрънце хумор.

    - Как става интересна тази материя? Защото от моите спомени от ученическите години изпитвам дълбок респект към физиката.

    - Честно казано, това, което аз се опитвам да правя, е да копирам онези неща, които съм видял и са ми харесали в моите учители. Искам тук да спомена д-р Ева Божурова, която е създател на Българската национална олимпиада по астрономия вече преди приблизително 20 години, от която аз съм научил наистина много. Също така, не мога да пропусна примера, който взимам от учителя по физика, знаменитият Теодосий Теодосиев. Той е един от моите наистина най-големи идоли.
    Каква е тайната? Според мен учителят трябва да умее да говори на езика на учениците. Тоест, той трябва да успее да им обясни нещата, с думичките, които те самите биха употребили, да им даде подходящите примери, които са близко до техния живот.

    - Какво им казвате първо, когато се срещате с деца, които за първи път се сблъскват с космоса?

    - Водя една школа, която е изцяло за начинаещи, тоест, за ученици, които никога не са учили астрономия. Моите ученици са в гимназиалните години, 7-8 до 12 клас. Имам и една школа, която е за 5-6 клас, но идеята й е по-скоро да бъде забавна, отколкото да се готвим за състезания. Това, с което започвам, обикновено е близко до тяхното съзнание. Например, разказвам им за това сложните астрономически понятия как се прилагат в нашия живот. Да речем, какво са това часови зони. Ето сега, например, вие знаете, че при нас тук в момента е 18 часа без 15 минути, но в Чикаго е 10 без 15. И така започва един наш урок.
    Когато ниредстоеше едно пътуване до Македония им обясних, че като отидем там, ще видим колко рано ще залязва слънцето, защото ние се придвижваме един час назад, но сме се преместили съвсем малко на запад. И те така, всъщност, разбират какво са часови зони, например. Или, преди броени дни трябваше да обяснявам какво е това интензитет на светлината на едни ученици, които са в 11 клас от Софийската математическа гимназия. И им го обясних като това, че заради интензитетът може да е различен на светлината, когато тя пада под различен ъгъл. На това се дължи, например, смяната на сезоните, защото светлината пада почти отвесно, грее повече, през зимата тя пада съвсем полегато и тогава, съответно, енергията, която получаваме от нея е по-малка и е по-студено.

    - А коя е най-сложната задача, която решавате, когато участвате на олимпиади?

    - По традиция, най-сложните задачи, които решаваме, са от раздела на астрономията, наричан космология. Тоест, това е един раздел на астрономията, който разглежда света цялостно. Първо, там има много неясни неща, дори и в съвременната наука. Второ, там нещата са прекалено абстрактни.

    - Каква задача, например, сега се бориха нашите олимпийци, за да я решат?

    - Ще се опитам да разкажа една от моите любими задачи максимално разбираемо. Например, имате една галактика, която е разположена, да речем, на три милиона светлинни години и е дадено, че е еди-колко си ярка. Ако е разположена на три милиарда светлинни години, колко ярка ще бъде тогава? И, всъщност, тук има един много неприятен подводен камък, който е такъв, че трябва да отчетете, че ако е на три милиарда светлинни години, тя от вас ще се отдалечава с много висока скорост, което ще я кара да изглежда още по-слаба, защото светлинните вълни, които идват от нея към вас, те просто ще губят енергия по пътя и така тя ще изглежда още по-слаба.

     

    - Вярвате ли в извънземен интелект?

    - Да. Често ми задават този въпрос и често пъти хората очакват ние, учените, да им кажем, че за нас извънземните са нещо несериозно, нещо, за което не бива да се говори. Не, напротив. Извънземните вероятно са една реалност, но проблемът е, че ние към момента не се сме успели да усъществим контакт с тях, като най-вероятната причина, която поне аз виждам пред себе си, е голямото разстояние между нас и тях. Просто, това разстояние ние все още не сме способни да го преодолеем по никакъв начин.

    - А знаем ли изобщо колко може да е това разстояние?

    - Според една оценка, направена от един американски астроном, който се наричал Дрейк, който измислил формула, с която да се изчисли бройката цивилизации, с които ние можем да влезем в контакт тук, в Млечния път, тази бройка е не по-малко от 10. Обаче това не е песимистичният сценарии. Тоест, ние можем да предположим, че най-голямото разстояние, на което трябва да има цивилизация, с която ние можем да комуникираме, е 10 хиляди светлинни години, което за мащабите на астрономията не е никак много.

    - В контекста на този разговор, подготвяйки се за него, прочетох, че в момента в рамките на своята дисертация, Вие подготвяте някакъв много специален софтуер, който трябва да преподреди и препотвърди част от представите за звездното небе. Може ли да обясните, така че да Ви разберем, като на своите ученици, всъщност какво правите?

    - Основната тема, с която аз се занимавам в моята дисертация, е изследване на така наречените кълбовидни звездни купове в местната група от галактики. Първо, какво са това кълбовидни звездни купове. Това са, какти ние, астрономите, ги наричаме, едни големи звездни градове. Тоест, това са едни такива области от пространството, където много нагъсто живеят няколко стотин звезди. Тяхната бройка може да достигне до половин милион. За това казваме, че това е един звезден град. И кълбовидните звездни купове, те обикновено съдържат много стари звезди, примерно на възраст 7-8-10 милиарда години, дори и повече понякога. И се оказва, че в съвременен стадий на развитието на астрономията, те предлагат страшно много такива нови загадки, които ние можем да изследваме. Темата на моята дисертация е да изследваме точно такива сферични купове, обаче не в Млечния път, а в близко разположените до него галактики. Вие може би знаете, че Млечният път, заедно с галактиката Андромеда и с още няколко други галактики, образуват така наречената Местна група. Това е нашето място във Вселената, където ние живеем.”

    - А какво ще прави този софтуер? Прочетох, че той би бил, ако се случи, уникално постижение за астрономията.

    - Този софтуер, към момента, не е съвсем на дневен ред в моята дисертация, твърде амбициозна е към момента, а софтуерът е на по-заден план. Първоначалната идея беше да коригира неточностите в кадрите, които са получени в един инфрачервен обзор на небето, кадри, които са получени преди около 15 години, но в които има леки неточности за изправяне, тоест, измерванията, които могат да се правят по тях, съдържат леки грешки и те трябва да бъдат коригирани. 

    - Ако имахте възможност да пътувате в космоса, къде бихте отишли?

    - Това е един любим въпрос. Честно казано би ми било интересно да посетя, примерно, някоя комета, просто защото ми е интересно да видя нейната повърхност какво представлява от близко. Ние, разбира се, видяхме снимки миналата година от сондата “Розета”, но на мен ще ми е много любопитно да ги видя на живо всички тези кадри.
    Също така бих се радвал да видя Плутон от близко, защото ми е интересно как изглежда неговата замръзнала атмосфера, която е далеч от Слънцето.Една планета, която стана планета - джудже.

    - Вие разсърдихте ли се, че го извадиха от списъка на планетите?

    - Честно казано не. Те просто въведоха дефиниция какво е това планета. И се оказа, че Плутон не отговаря на тази дефиниция вече и беше включен в новоучредения списък на планетите - джуджета.

    - А какво мислите за потенциалното заселване на Марс?

    Това е една доста модерна тема, по която много се пише и много се работи. Има даже не един филм за т.нар. тереформация на Марс, тоест, да създадем условия за живот Марс, подобни на тези, които са на Земята. Към момента това технически не е възможно, но според мен в близкото бъдеще, близкото столетие не е изключено това да стане напълно технически реализируемо. Може би от това ще има смисъл в близкото бъдеще, когато Земята се окаже вече или твърде тясна, или твърде замърсена, или с твърде малко ресурси за нас.
    Според една моя любима поговорка  “ние с нашата Земя се отнасяме така, все едно имаме още една планета на разположение”. За съжаление ние все още нямаме, но Марс може да се окаже наистина нашия нов дом в близките едно-две столетия.

    Следното интервю бе излъчено в ефира на BiTelevision, август 2017.

     

  • Теория на всичко: Шест цитата от безсмъртния Стивън Хокинг

    14 март 2018. И  светът на науката вече няма да е същият.

    На вчерашния ден този свят напусна гениалният британски физик и астрофизик Стивън Хокинг на 76-годишна възраст. Отдаваме заслужено внимание и минута мълчание в тихо четене и осмисляне на някои от любимите ни цитати на световноизвестния учен.

     

    • “Въпреки че не мога да се движа и говоря без помощта на компютър, умът ми е напълно свободен.”
    • “Едно от основните правила във Вселената е, че нищо не е съвършено. Съвършенство просто не съществува. … Без несъвършенство не бихме съществували нито вие, нито аз.”
    • “Животът би бил трагичен, ако не беше забавен.”
    • “Интелигентността е способността да се адаптираш към промените.”
    • “Мисля, че компютърните вируси трябва да се броят като форма на живот. Мисля, че те ни казват нещо за човешката природа: че единствената форма на живот, която сме създали досега, е изцяло разрушителна. Ние създадохме живот по свой собствен образ и подобие.”
    • “Първо, помни, че трябва да гледаш нагоре към звездите, а не надолу в краката си. Второ, никога не се отказвай да работиш. Работата ти дава смисъл и цел, защото без нея животът е празен. Трето, ако имаш достатъчно късмет да намериш любовта – помни, че я има, и не я отхвърляй.”

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С МАРТИН И МОМЧИЛ, ОЛИМПИЙЦИ ПО ИНФОРМАТИКА

    Мартин е едва 8 клас, но е изгряваща звезда в информатиката - носител на единственото българско злато на първата Европейска младежка олимпиада по информатика, 2017. Момчил е трикратен сребърен и двукратен бронзов носител от Международни и Балкански олимпиади по информатика, вече завършил бакалавър в Кеймбридж.

    1.     Представи се в едно изречение!

    Мартин: Мартин Копчев - 14-годишно момче от Габрово, което обича да се занимава с математика и информатика.
    Момчил: Момчил Пейчев, на 22 години от Варна.

    1.     В момента се занимавам с ...

    М.К.: Aми, в момента отговарям на въпросите от блиц интервюто. Сега сериозно – участвам в състезания по математика, информатика и английски език и се подготвям за предстоящите сериозни състезания, в които ще се изисква прилагане на голям обем от знания.
    М.П.: Надявам се успешното ми приключване на бакалавъра по компютърни науки в Кеймбридж.

    1.     Как те наричат приятелите?

    М.К.: Тъй като фамилията ни не е често срещана, а и е малко по-странна, към всички от семейството се обръщат по фамилия. Като се замисля и аз не съм изключение. За роднините и приятелите съм просто Марти!
    М.П.: Момчил, Момчи, Момо.

    1.     Най-ценното, което състезанията ми дават/дадоха…

    М.К.: Благодарение на състезанията пътувах много и изживях много хубави моменти – награждавания, поощрения, признания, които едва ли щяха да ми се случат без това, с което се занимавам. Срещнах изключително умни хора, с които споделяме общ интерес – страстта към науката. Но най-ценни са знанията, които съм придобил.
    М.П.: Приятелства и пътувания. И от двете по много.

    1.     Но ми взеха…

    М.К.: Голяма част от свободното време.
    М.П.: Много време също така.

    1.     Последното международно състезание, на което участва?

    М.К.: International Autumn Tournament in Informatics 2017, където спечелих сребърен медал.
    М.П.: Като ученик – международната олимпиада по информатика в Тайван, 2014.
    Като студент – северозападните европейски регионали, които са квалификация за финалите на световното за студенти (NWERC ACM-ICPC), в Бат (Англия), 2016.

    1.     Първата/последната ти мисъл в деня на олимпиада/състезание?

    М.К.: Първата ми мисъл е "Време е!", а последната зависи от представянето ми.
    М.П.: Първата предполагам е ‘‘Оф, спи ми се‘‘, втората може би ‘‘Woohoo, време за екшън‘‘, веднага след състезанието: ‘‘Май не беше толкова зле‘‘ или ‘‘Пхаха, много го омазах‘‘. В края на деня вече гледам да не мисля за състезанието, така че няма нещо конкретно.

    1.     Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    М.К.: Учител по математика. Родителите ми са ме записали на уроци по математика още в трета-четвърта група на детската градина и е нормално тогава да съм давал този отговор.
    М.П.: Нямам спомен, но сигурно съм искал да стана спортист. Като малък спортувах много, чувах за Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилян Петров, Йордан Йовчев … по новините и може би съм искал да съм като тях. Също така националният отбор по волейбол за мъже играеше мачовете си от световната лига във Варна и много се впечатлявах, когато ходех да ги гледам. Сега ако бях 10-годишен, може би щях да искам да съм като Григор Димитров например.
    Когато тръгнах по състезания и започнах да чувам за хора, които са отишли да учат в Харвард, Оксфорд и т.н., мисля, че се впечатлих още повече, и някъде там започнах да искам да съм като тях. Позитивните примери са много важни.

    1.     А сега как отговаряш?

    М.К.: Мисля, че все още ми е рано да реша. Но като се замисля определено ще е нещо свързано с информатиката – програмиране и т.н.
    М.П.: И сега не знам какъв искам да съм, когато порасна. Предполагам, че е най-хубаво да имаш свободата да бъдеш какъвто и каквото си искаш.

    1.  Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    М.К.: Лишавам се от време за забавления. Лятото на 2017 г. го изкарах само в подготовка, национални лагер-школи и участия в олимпиади, свързани с младежките национални отбори по математика и информатика и затова за мен ваканцията реално започна на 13 септември.
    М.П.: Със съня, времето, пропускал съм събития на класа или рождени дни на приятели, защото е трябвало да пътувам нанякъде. Тогава може би съм го намирал за нормално и не ми е правело толкова впечатление.

    1.  Любима история от състезание?

    М.К.: Любими са ми спомените от цялото ми участие на Romanian Master of Informatics 2017 г. – съревноваването ми с по-големите от мен състезатели, купона и изживените моменти с тях.
    М.П.: Като включим всички състезания, пътувания и лагер-школи в продължение на 8-9 години, ми е трудно да се сетя за един конкретен момент. Предполагам на международната олимпиада в Австралия, когато посетихме зоопарка (и погалихме спяща коала и кенгуру) и след това отидохме до брега на океана.
    Едни от най-първите ми спомени от състезания са от зимните в Русе, 2006-та година. Тогава бях 4-ти клас и участвах на състезанието по математика и за първи път пътувах с МГ някъде извън Варна. Общежитията не бяха от най-хубавите, в които някога съм бил, но с приятелите ми си прекарахме страхотно (лапешки истории). Турнирът по информатика се провеждаше в същия град и си спомням, че втората вечер успях да попадна в стаята на ‘‘големите“ 12-класници. В едната стая се играеше свара, в другата StarCraft. Май не ми беше там мястото :D, но изглежда добре си прекарваха хората.

    1.  Най-досадният въпрос за един информатик?

    М.К.: Можеш ли да хакнеш …?" или въпрос свързан с информационните технологии.
    М.П.: “Брат, компютърът ми не се включва, ще може ли да ми го оправиш?”, “Ще ми инсталираш ли Уиндоуса?”, etc.

    1.  Три думи, с които би описал информатиката?

    М.К.: Интересна, предизвикателна и полезна.
    М.П.: Интересна, интерактивна, динамична.

    1.  Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)

    М.К.: В четвърти клас, г-жа Донка Капралова се обадила на майка ми, за да ме покани да се присъединя към школата по състезателно програмиране на Телерик, тъй като видяла, че се справям отлично на състезанията по математика. В началото идеята беше само да пробвам, но на мен ми хареса и продължих. И така до днес – вече  като капитан на младежкия национален отбор по информатика и единствен златен медалист от eJOI.
    М.П.: В 4. клас започнах да посещавам курсовете по информатика в МГ Варна. Вкъщи имахме само 1 компютър с телефонен интернет, който стоеше в стаята на сестра ми, така че го ползвах предимно вечерите преди школите, за да се упражнявам. Играех си да отпечатвам разни фигурки и символи и много се кефех като виждах черния екран и разни неща да се появяват на него така, както аз искам. Тогава ползвахме Borland за среда за програмиране и с този син екран си се чувствах все едно съм в матрицата.
    Тогава игри не играех, но поради факта, че бързо и лесно можех да виждам резултатите от действията си и от това, което правя/програмирам, всичко това ми се струваше като игра и ми беше достатъчно да се запаля.

    1.  Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    М.К.: Устройство, с което можеш да четеш мислите на хората.
    М.П.: Телепорт във времепространството. Нямам идея…

    1.  Най-трудната задача, с която си се сблъсквал (в състезанията)?

    М.К.: Тази година реших да участвам на Romanian Master of Informatics 2017 със състезатели от възрастова група А. Дадените задачи и през двата състезателни дни бяха наистина много трудни, но все пак успях да се преборя за бронзов медал.
    М.П.: От състезания по информатика най-трудните, за които се сещам, са Wombats от международната през 2013-а, задачата от есенния турнир през 2012-а на Данчо Чапъров, и може би задачите от втория ден на Балканската олимпиада в Сърбия, 2012-а.
    Обикновено повече помня задачите, които са ми харесали и съм успял да реша, и благодарение на които съм завършвал на по-предни позиции.
    В реалния живот най-трудната ми задача, на която все още търся решение, е как да съм максимално дисциплиниран и ефективен, така че да губя възможно най-малко време. Надявам се, че бележа известен напредък в това отношение :D

    1.   Как протича една (твоя) подготовка за състезание?

    М.К.: В трупане на теоретични знания, в решаване на задачи от предишни издания на състезанието и в решаване на нестандартни задачи, които да подобрят логическото ми мислене.
    М.П.: Обикновено подготовката си тече(ше) целогодишно. 1-2 седмици преди състезанията просто започвах (още) по-целенасочено да решавам задачи. Любимите ми ресурси бяха американски (USACO-та) и хърватски (COCI-та) задачи. Всички on-line състезания (topcoder, codeforces, usaco, coci) също бяха добри тренировки и гледах да участвам, когато имам възможност. Чувал съм, че някои хора сядат и решават стари теми от състезания във времево ограничение от 5 часа, но за това се иска още по-голяма дисциплина и при мен това работеше по-малко. Летата обикновено са най-добрият момент, в който може да се напредне бързо и ударно, така че е добре да се оползотворяват максимално.

    1.  Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

    М.К.: Това, че чрез различни програми и приложения улеснява значително живота на хората.
    М.П.: Най-известните/популярните/hype-нати неща, за които се говори в момента, са свързани с изкуствения интелект и машинното самообучение (Machine Learning).
    Интересно може би би било приложението на информатиката в областите на здравеопазването, образованието и развитието на по-изостанали райони по света.

    1.  Развиваш се в поприще с непрестанни открития и обновения. Какво ново предстои в сектора, какво очакваш с нетърпение да бъде разработено?

    М.К.: Летяща кола.
    М.П.: В близките години работата в областта на Machine Learning-а ще продължи. Има доста компании, които работят по създаването на самоуправляващи се коли (Self-driving cars). Друга гореща тема е виртуалната и добавената реалност (Virtual Reality / Augmented Reality).
    Аз лично очаквам до 5-10-15 години да се намери сериозно приложение и в областта на здравеопазването, но поради някаква причина за това се говори и пише по-малко.

    1.  Най-големият недостатък на българското IT образование - в училище и във ВУЗ?

    М.К.: Недостатъците на българското образование са много – късното започване на изучаването на информатика в училище, недостатъчният брой часове, неподходящо подбраните теми в учебните програми на МОН, липсата на добри учители и липсата на средства в бюджетите.
    М.П.: В училище – малкият брой часове за изучаване на информатика предполагам. Честно казано IT образованието, което получих в МГ-Варна, беше на не лошо ниво. Единствено може би съжалявам за това, че след училище си останах с доста ограничена представа за това що са компютърни науки и какво е важно да се знае. Чак след като влязох в университета започнах да виждам по-широка картина.
    В български ВУЗ не съм бил, така че не мога да дам обективна оценка. Предполагам малко се губи връзката в това студентите да разберат какъв е смисълът на това, което им се преподава.
    Съществува дебатът, че в българското IT образование няма достатъчно практика, но според мен това е въпрос повече на лична мотивация и желание за развитие (също така някои области на компютърните науки са изцяло теоретични и това на някои хора им харесва). Според мен голям проблем е липсата на мотивация и високи цели на достатъчно голям процент от учениците и студентите (има и изключения естествено).

    1.  Къде може да те срещне най-често човек?

    М.К.: В училище, а през останалото време съм пред компютъра вкъщи.
    М.П.: Тази година съм най-често в компютърната лаборатория в Кеймбридж, библиотеката, в стаята си, или в една от стаите за учене в колежа. Boring, I’m sorry.

    1.  С кой известен учен би искал да срещнеш?
      М.П.: 
      Миналата година (вече по-миналата, бел.ред.) веднъж видях Стивън Хокинг докато си вървях в Кеймбридж. Предполагам би ми било интересно да слушам някоя негова лекция на живо. 

    2. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

    М.К.: Сигнален пистолет.
    М.П.: Нож.

    1.  Любимият ти научен виц?

    М.К.: Програмист към пианист: - Много сериозна клавиатура имаш - с цели 89 клавиша. Обаче, това дето shift-a го натискаш с крак - е, т'ва вече е яко!

    М.П.: Тъй като ми отне време да намеря поста с вицовете, публикувам няколко. Credits to Facebook стената на Юлия Маркова и съответните коментиращи.

    Q: What did the male magnet say to the female magnet? A: From your backside, I thought you were repulsive. However, after seeing you from the front, I find you rather attractive.
    Spends 5 years of his life studying physics. Laws of physics change.
    Physics puns are no joke. It’s a relatively dark matter.

    И един тъп информатичен виц: There are 10 types of people: those who understand binary, and those who don’t.

    1.  Номинация и награда за най-добър учител отива при...

    М.К.: Първата ми учителка по математика г-жа Росица Коева и преподавателя ми по информатика г-н Младен Манев (поклон пред паметта му).

    1.  "Мисля, следователно съществувам" - Съществувам, следователно..?

    М.К.: Създавам.
    М.П.: Създавам.

    1.  Любимо занимание/хоби?

    М.К.: Компютърни игри, разходки със семейството и кучето ни.
    М.П.: Спорт!!!

    1.  Кокошката или яйцето?

    М.К.: Определено е яйцето. А то как се е появило без кокошката? Е, това вече е загадка. 
    М.П.: Кокошката.

    1.  Песента, която описва настроението ти в момента?

    М.К.: "Hall of Fame" на The Script ft. Will.i.am
    М.П.: Swedish House Mafia – Don’t you worry child

    1.  Последната книга, която прочете?

    М.К.: "Сборник от задачи по геометрия за факултативна подготовка".
    М.П.: “Zero to One” на Peter Thiel

    1.  За какво никога не ти остава време?

    М.К.: За спортуване.
    М.П.: За спорт.

    1.  Любим предмет в училище/университета?

    М.К.: Естествено информатика.
    М.П.: Бих ги определил като направления – Machine Learning и компилатори/компютърна архитектура.

    1.  Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

    М.К.: Семейство, приятели и споделена любов.
    М.П.: Здраве, храна, вода, сън, сигурност, приятели, любов и нещо интересно за правене. Намирам Maslow’s hierarchy of needs за доста правдоподобен модел в общия случай.

    1.  Благородно завиждам на....

    М.К.: Успехът на другите трябва само да те мотивира, а не да те кара да завиждаш, дори и благородно.
    М.П.: Хората, които са по-продуктивни от мен.

    1.  Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

    М.К.: Не. Всъщност не съм се и опитвал.
    М.П.: Не.

    1.  Судоку или кръстословица?

    М.К.: Кръстословица.
    М.П.: Кръстословица, но със судокутата се справям по-добре.

    1.  Какво ти предстои до края на академичната година?

    М.К.: Да участвам в много състезания, да се срещна с прекрасни хора и да отида на много нови за мен места. Така да се каже, най-интересното тепърва предстои.
    М.П.: Изпити и да напиша дипломната си работа.

    1.  Кого искаш да поздравиш?

    М.К.: Моите преподаватели и семейството ми – това са хората, които стоят винаги зад мен. Без всички тях, аз нямаше да бъда човекът, който съм в момента.
    М.П.: Родителите ми, сестра ми, всички учители, които са ме обучавали, и приятелите ми :D

    1.  И поздрав за събеседника ти (изненада е)?

    М.К.: Да бъде здрав и да постигне това, което си е поставил като цел през годината.
    М.П.: Здраве и късмет. Олимпийските състезатели по информатика не мисля, че имат нужда от по-специални пожелания. 

    1.  Съвет към другите/младите състезатели?

    М.К.: Да се развиват, да са смели и да поемат рискове. Както и никога да не се отказват пред трудностите.
    М.П.: Да са упорити и търпеливи.

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С КАЛОЯН И ЦАНИМИР, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО АСТРОНОМИЯ

    Калоян е бронзов медалист по астрономия и участник в две международни олимпиади, а Цанимир - сребърен и бронзов медалист от три олимпиади - по астрономия и астрофизика.

    1. Представи се в едно изречение (име, курс/клас, университет, град, състезател по…)

    Калоян: Казвам се Калоян Генков, докторант съм във Физически факултет на СУ и като ученик в НПМГ се състезавах в олимпиадите по информационни технологии, физика и астрономия.
    Цанимир: Аз съм Цанимир Ангелов от Перник и уча 2-ри курс (вече 3ти, бел.ред.) Квантова и космическа теоретична физика в Софийския университет. Аз съм бивш състезалел по астрономия, астрофизика и физика.

    1. В момента се занимавам с …

    К: Експерименти по докторантската ми работа.
    Ц: Сканирам записки по теоретична механика в 3 през нощта, защото съм в сесия.

    1. Как те наричат приятелите?

    К: Най-често „Генков“. В училище половината съученици имаха повтарящи се имена и ни стана навик да си говорим на фамилии. Може на някой да му звучи странно или превзето, но на мен всъщност ми харесва.
    Ц: Цани.

    1. Последното международно състезание, на което участва:

    К: Турнирът на младите физици през 2010 година във Виена (леле, остарявам!)
    Ц: Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Гърция 2013 година.

    1. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    К: Трябва да се разсъня.
    Ц: “Това в шкафчето мирише и трябва да го изхвърлим!”

    1. А на деня след това?

    К: Всъщност по-интересни са часовете след олимпиадата. Тогава обсъждаш с приятели задачите и кой как ги е решил, чудиш се какво ли си пропуснал и се ядосваш на всяка грешка, която си откриеш. Очакваш официалните решения, резултатите, с две думи – ентусиазъм и адреналин. На следващия ден обикновено си се върнал вече към „нормалния живот“.
    Ц: “Наистина трябва да го изхвърлим!”

    1. Кога би се отказал да решиш една задача?

    К: Когато знам, че няма да имам достатъчно време или пък, че ще изкарам повече точки, ако реша останалите.
    Ц: Когато надвиша времето, което мога да заделя за нея.

    1. На кого се възхищаваш?

    К: На истинските учители, които независимо от западащото състояние на образователната система като цяло, дискредитирането на тяхната професия и неблагоприятните условия на труд продължават да правят това, за което са призвани в името на учениците си.
    Ц: Илон Мъск!

    1. Най-ценното, което състезанията ти дадоха?

    К: Трудно ми е да избера само на едно нещо. Все пак ще се спра на множеството познанства с умни хора и чудесно прекараното време из страната и в чужбина.
    Ц: На Международния турнир на младите физици в Германия 2012 ни дадоха едни раници... По дяволите колко са здрави тези раници!

    1. А пък ти взеха...?

    К: Не мисля, че има нещо, което да са ми взели, Ако и да са ми взели, то вероятно е било нещо, което така или иначе не съм желал.
    Ц: Удовлетворението. Вече каквото и да правя чувствам, че не е достатъчно.

    1. Ако можеше да си избереш една-единствена суперсила, каква би била тя?

    К: Емоционалният отговор е да мога да чета мисли. По-рационалният – със силата на мисълта да локализирам всяка загубена вещ.
    Ц: Регенерация. Останалото сам мога да си го уредя.

    1. Ако притежаваше машина на времето, напред или назад във времето би предпочел да пътуваш?

    К: Бих попътувал и в двете посоки. Ако все пак трябва да избирам, ще предпочета бъдещето. Все пак аз съм любопитен човек, а за света на миналото имаме представа от историческите извори. За бъдещето имаме само прогнози и хипотези, но по същество то е непредвидимо и съответно интересно.
    Ц: Ако имам регенерация назад за да подобря настоящето, защото бъдещето така или иначе ще го дочакам. Ако нямам регенерация в бъдещето за да го прегледам.

    1. Любим момент/ история от състезание?

    К: За тази история се сетих още, докато отговарях на 6-ти въпрос. МОА в Индия, 2006 година, бях 8 клас. Теоретичният кръг отмина, и в разпаленото обсъждане на задачите и със съотборниците стигнах до извода, че съм се изложил здраво. За малко бях унил, но не след дълго си казах „какво пък толкова“ и на един лист написах „Show must go on“. И се разхождах с тази табелка сред останалите олимпийци. Голям смях падна, а ръководителката на отбора Ева Божурова още обича да разказва тази история.
    Ц: 2013 година бяха последните ученически олимпиади, в които участвах. Тогава националната олимпиада по астрономия беше последната възможност аз и братовчед ми Дилян Христов категорично да спечелим олимпиадата. Така и стана – аз бях първи на тема 11-12 клас, а той първи на тема 9-10 клас. Още не мога да повярвам, че реално успяхме и взехме двата златни медала!

    1. Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

    К: Астрономията не е астрология! Това е една истинска наука, която изследва планетите и звездите и е толкова интересна, че мнозина смятат, че това е била първата наука, с която са се занимавали хората!
    Ц: Аналогия на географията върху небесната сфера, обединена с физика и геометрия.

    1. Защо астрономия?

    К: Защото всеки, погледнал красотата на нощното небе е бил възхитен от необятността и величието на Вселената.
    Ц: Защото ако човек така или иначе се занимава с физика са му нужни съвсем малко усилия за да навлезе в астрономията.

    1. Опиши астрономията с три думи!

    К: Необятна, загадъчна, възхитителна.
    Ц: Вход към астрофизиката.

    1. Защо и за кого тя е полезна?

    К: Без ранните астрономически наблюдения вероятно още щяхме да смятаме, че Земята е плоска, нямаше да имаме точен календар и щяхме да си въобразяваме, че Вселената е едно малко парче земя, върху което живеем. Благодарение на астрономията хората са имали смелостта да пътуват по океаните и да заселват нови земи, благодарение на нея имаме и мечтата да пътуваме из космоса и да заселваме нови планети!
    Ц: Астрономията не е полезна за нито един човек. Тя е полезна за човечеството като цяло, защото е добро средство за потвърждаване на идеи като общата и специалната теория на относителността и отхвърляне на идеи като религиите.

    1. Астрономите са готини, защото…

    К: Са нощни птици!
    Ц: Астрономите в гимназията се делят на 2 вида - такива, които се любуват на небето и после отиват да учат медицина или право (над 90%) и такива, които остават да се занимават с наука. С първите не съм контактувал особено, а вторите не са представителна извадка.

    1. Най-великото изобретение, измисляно някога…?

    К: В по-близкото минало – електричеството. Но като цяло, бих казал писмеността.
    Ц: Писмеността.

    1. Астрономия или астрофизика?

    К: В момента по-активно се развива астрофизиката. Но пък без астрономията днешното време нямаше да е същото. Така, че вие изберете!
    Ц: Астрофизика.

    1. Плутон планета ли е?

    К: Не.
    Ц: Европа не е континент по геоложки, а по исторически причини. Мисля, че същото трябва да стане и с Плутон, за да спрат хората да задават този въпрос.

    1. Любимо съзвездие?

    К: Орион.
    Ц: Ралица.

    1. Вярваш ли в извънземни?

    К: Няма научна причина да бъде отречено възникването на (разумен) живот и на други планети, подобни на Земята. При това, съществуват и теории, че животът на Земята всъщност е дошъл от космоса. Но не вярвам, че ни посещават или следят извънземни. 
    Ц: Не, аз в нищо не вярвам. Знам какви са следствията от уравнението на Дрейк.

    1. А в зодии?

    К: Интересен факт: зодиакалните съзвездия са всъщност 13. Освен добре познатите от хороскопите, съзвездието Змиеносец също лежи на еклиптиката (т.е. Слънцето преминава през него). Как да вярвам в зодиите, след като дори и бройката им не е коректна? Още повече – периодите на зодиите вече не са валидни. Поради прецесията на земната ос се променят датите, в които Слънцето навлиза в границите на различните зодиакални съзвездия. Тъй като периодът на прецесия е около 26000 години, то около 2200 години са нужни, за да имаме отклонение с точно една зодия. А по-сериозно – не мога да твърдя или отричам, че характерът на даден човек може да бъде различен в зависимост от това в кой сезон е роден. Може би метеорологичните условия по време на различните фази от нашия растеж по някакъв начин влияят върху изграждането на характерите ни. Но в никакъв случай положението на Луната, орбиталното движение на Меркурий или пък настроението на кометите имат отношение по този въпрос.

    Ц: Не. Този въпрос е обиден.

    1. Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

    К: Нищо особено. Като лунната нощ, но без да се вижда Земята. На Луната няма атмосфера, така че небето е обсипано със звезди и денем, и нощем. Стига човек да не гледа към Слънцето или Земята, ще вижда едно прекрасно небе, отрупано със звезди. Слънчево затъмнение ще можем да видим само от тази страна на Луната, която е винаги обърната към Земята. По време на лунния ден, тя е осветена от Слънцето, а по време на лунната нощ – от разсеяната светлина на Земята. Слънчевото затъмнение ще е „специално“ с това, че тогава Лунната повърхност ще е най-слабо осветена – нито Слънцето ще я огрява, нито дневната страна на Земята.
    Ц: Комунистическо.

    1. Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

    К: Опознаването на тъмната материя и тъмната енергия. А с нетърпение очаквам да избухне Бетелгейзе.
    Ц: Те не биха били точно астрономически открития, но бих се впечатлил, ако някой разгадае тъмната материя и енергия.

    1. Родното ти място?

    К: София.
    Ц: Перник.

    1. Любимо занимание/хоби?

    К: Планинско колоездене (за съжаление все по-трудно намирам време за него), настолни игри с приятели.
    Ц: Имам научно-популярен канал в YouTube - QuantumAstronavt, в който демонстрирам и обяснявам физични експерименти, говоря за астрономия, математика и физика, а от скоро дори оборвам конспиративни теории, влизащи в противоречие с научни изследвания.

    1. За какво мечтаеш?

    К: В личен план предпочитам да го запазя за себе си. В общ план мечтая за свят с образовани хора, в който ресурсите се използват разумно и целесъобразно, навсякъде се използва електрическа енергия, а пък тя от своя страна се добива по чист и устойчив начин (и не, не говоря за вярътна или слънчева енергия, а по-скоро за гарантирано безопасна ядрена енергия).
    Ц: За последиците от това Falcon Heavy на SpaceX да направи първия си полет. Да съществува активна ракета, която да може да прати смислени товари на приемливи цени до Луната и Марс променя всичко.

    1. Кой е отговорът на всички въпроси?

    К: Пет. Изненада! Понякога и 426 (ако го знаех, нямаше да пиша толкова много отговори досега).
    Ц: “Не знам.”

    1. В какво се крие красотата на науката?

    К: В това отношение науката е като хората. Истинската красота се показва само тогава, когато я опознаеш. Усещането да разбереш как работи света около теб е неописуемо. Усещането да намериш просто и разумно обяснение на това, което изглежда като магия е несравнимо. За съжаление доста хора не съумяват да оценят това и остават слепи за красотата на природните закони.
    Ц: В това, че всичко друго е грозно.

    1. Какъв си бил в предишния си живот?

    К: Това е провокативен въпрос. За да отговоря, трябва да си задам въпроса какво съм аз – съзнанието ми или физическото ми тяло? Ако говорим за съзнанието ми – ами не съм бил нищо в предишния си живот – възникнал съм преди 26 години и съм уникален и неповторим. Не вярвам в прераждането, колкото и изкушаващо да е това.
    Ако говорим за физическата ми форма – бил съм много неща. Атомите, от които съм изграден, са били части от растения, животни, минерали, морета, реки, облаци (всъщност основно сме изградени от вода!)… Със всяка хапка храна, всяка глътка вода, та дори и със всяко вдишване моят състав се променя! Но нека намесим и астрономията – тъй като химичните елементи по-тежки от лития се синтезират в звездите, то може да се каже, че съм със звезден произход. Всъщност по време на живота на звездите се синтезират само елементите не по-тежки от желязото. Останалите елементи се получават при избухването на свръхновите – един доста зрелищен начин, по който умират по-големите звезди. Така че в себе си съдържаме и тленните останки на някоя свръхнова!

    Ц: Не.

    1. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    К: Машина за телепортиране!
    Ц: Метална тенджера със семена.

    1. Кокошката или яйцето?

    К: Ако трябва да избирам кое да ям – повече обичам яйцата. Но предполагам, че задавате до болка познатият въпрос кое е било първото. Всъщност отговорът е пределно ясен – яйцето. Според скромните ми познания по биология, кокошката далеч не е единственият вид, който снася яйца (в частност динозаврите са снасяли яйца доста преди да се появят кокошките).
    Ц: Пилешки бутчета с яйчена салатка.

    1. Театър или кино?

    К: Театър. Хората, които ме познават, знаят, че киното не е моята страст.
    Ц: Кино.

    1. Планина или море?

    К: Планина.
    Ц: Морета на Марс!

    1. Изгрев или залез?

    К: Залез. Горещата атмосфера прави залезите по-красиви, пък и не се налага да ставаш рано, за да им се порадваш.
    Ц: Зависи от посоката на времето. От друга страна, имам източно изложение и се радвам на изгревите.

    1. Какво ти предстои в следващите месеци?

    К: Участие в конференции.
    Ц: Да се измъча със сесията и после да работя двойни смени цяло лято.

    1. Кого искаш да поздравиш?

    К: Всеки, който успя да стигне до края на интервюто! Но специално поздравявам любимите си хора!
    Ц: По-здравявам всички, които погледнаха канала след като видяха 28 въпрос.

    1. Пожелай ни нещо!

    К: Пожелавам ви много успешни олимпийци, на които да задавате провокативни въпроси! Но преди всичко, здраве! 
    Ц: Пожелавам ви да се подобри средното ниво на образованието в България и да се класират все по-добри състезатели.

    1. Съвет към младите състезатели?

    К: Обичайте това, което правите и правете това, което обичате! Бъдете любопитни, задавайте въпроси и търсете отговорите им, а след като ги намерите, ги подлагайте на съмнение! И решавайте задачи, но също така знайте, че нищо прекалено не е хубаво!
    И малко по-встрани от клишатата. Много обичам един съвет, който Ева Божурова обича да дава: „Ако задачата на олимпиадата ви се стори много трудна, бъдете внимателни. Ако ви се стори много лесна, бъдете още по-внимателни!“

    Ц: Ако искате да сте щастливи, доволни и уважавани, не се занимавайте с наука. Ако искате да сте от значение, продължавайте в същия дух.

     

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни