Последни блог постове

  • Янислав и магията на химията

    Янислав Данчовски е от Плевен и е напълно омагьосан от вълшебния свят на химията. Хобито му е да задава всякакви въпроси, свързани със заобикалящата го среда, както и да прави ефектни химични експерименти. Страстта му към химията започва още от най-ранна възраст, от малък задава въпроси на родителите си, за които те често нямат отговор. “Като малък беше много любознателно дете от всяко едно естество - “това защо така?” “как?”, и търсеше отговор, и то не само от един, а от няколко човека.”, спомня си бащата на Янислав. “Беше ми интересно всичко, което използваме в бита - защо сапуните мият ръцете, защото от сода с оцет се получават балони, това как виждаме от мръсния, черен петрол стават лекарства - нещо, без което не можем.”

    Първоначално бъдещият химик учи математика в Математическата гимназия в Плевен, малко по-късно е запленен от химията и така започва неговата борба за знание в областта на науката. Удовлетворение Яни изпитва и когато всичко около него е подредено точно както в аптека: “Без значение дали става въпрос за оправена стая, или за порядък във взаимоотношенията между хората, обичам всичко около мен да е спретнато, ясно и без заобиколки.”

    Без заобиколки е и пътят му към националните и международни олимпиади по химия, на които започва да ходи след 9 клас. Има 30 грамоти и 8 медала. “Най-ценният медал и най-голям повод за радост е бронзовият, който спечелих през август 2016 в Тбилиси, Грузия.” Освен че успява да пребори над 300 участници от 80 страни, Донка Ташева, ръководител на националния отбор по химия, го определя като “човек, който може да се сработи с всички в колектива така, че да има спокойна обстановка, в която да се работи добре, а това е изключително важно.”

    С приятели Янислав обича да кара колело, да се разхожда в планината, да ходи по купони; слуша музика и танцува народни танци. Не пропуска да помогне на някой в нежда, а със свой приятел неведнъж оборудват химическата лаборатория в родния му град с предмети, които намират от разпродажби или от интернет. “Химията е много скъпа наука. Самото оборудване, химикалите са скъпи - има такива, които дори 1 грам струва повече от 1 грам злато.”

    Тази година Янислав завършва 12 клас в Плевен и вече е приет във Факултета по химия и фармация към Софийския университет. “Иска ми се да допринеса за откриването на нови лекарства, за използването на целия научен ресурс - включително  кадрите, които имаме, защото имаме невероятни химици и учени в България. А всичко това трябва да се използва за подобряването стандарта на живот.”

     

    Настоящото интервю бе излъчено през октомври/2016 в рубриката “Талантливите българчета” в предаването “Преди обед” на БТВ.

    На снимката: Медалистът Янислав и Донка Ташева, ръководител на отбора по химия на Шестата годишна олимпийска среща

    Снимка: С. Спиридонова

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ВЕЛИЧКО И ЕЛИЦА, БИВШИ СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО ЛИНГВИСТИКА

     1. Представи се в едно изречение:

    В: Казвам се Величко Вълков, завършил съм Софийска Математическа Гимназия и бакалавър по „Информационни системи“ в Софийски университет, състезател съм по математическа лингвистика :)
    Е: Елица Миланова, състезател по математическа лингвистика, възпитаник на ГХП „Св. св. Кирил и Методий”, гр. Пловдив, в момента преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски”.

    2. В момента се занимавам с ...

    В: Следвам магистратура „Софтуерни технологии“ във Софийски университет и работя като програмист.
    Е: Лингвокултурология, китайски език и езда (в редките случаи, когато ми остане време :) )

    3. Как те наричат приятелите?

    В: Вел, най-често :)
    Е: Ели.

    4. Последното международно състезание, на което участва?

    В: Олимпиадата по математическа лингвистика в Стокхолм, 2010 година.
    Е: МОЛ в Стокхолм.

    5. Първата ти мисъл в деня на олимпиадата?

    В: Предполагам съм се чудил с какви задачи ще се сблъскам :)
    Е: Дали наистина е денят на олимпиадата (ужасно съм разсеяна и вечно бъркам дати ☺).

    6. Най-трудната задача, с която си се сблъсквал?

    В: На същата тази олимпиада имаше задача с наименованията на иРНК – полипептиди от биологична гледна точка – генетика. Най-трудната задача, с която съм се сблъсквал; на олимпиадата не успях да я реша :)
    Е: Общуването с администрацията.

    7. С кой известен учен би искал да срещнеш?

    В: Алфред Нобел. Бил е изключително интелигентен, работлив човек, а освен това и идеалист.
    Е: С Леонардо да Винчи – винаги съм го възприемала като доказателство, че науката и изкуството са двете страни на едно и също нещо.

    8. Най-големия компромис, който си правил заради подготовката за олимпиадите?

    В: Вероятно отделеното време. Гледах (и още гледам) на подготовката като на интересно хоби.
    Е: Не отидох на екскурзия след абитуриентския си бал, за да отида на лятна школа, но не помня да съм го преживявала като голям компромис.

    9. Участието в олимпиади е…

    В: Изживяване, което си заслужава. Екскурзии, познанства, слава, предизвикателства.
    Е: Възможност да създадеш невероятни приятелства.

    10. Най-вкусното/странното нещо, което си ял по време на международна олимпиада?

    В: Аз ям почти всичко. Не ми е направило нещо такова впечатление. Но мога да кажа какво не съм опитал – шведска кисела херинга (surströmming). А искам да опитам.
    Е: Уникален шоколадов сладкиш, но така и не разбрах името му.

    11. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…” ?

    В: Мислех,че ще стана икономист. В крайна сметка станах програмист.
    Е: Принцеса.

    12. А какво отговаряш сега?

    В: С удоволствие бих бил нещо средно между филолог и програмист. Компютърен лингвист например.
    Е: Все още искам да съм принцеса :)

    13. Най-красивата страна, в която си бил?

    В: Швеция, в Стокхолм. Безспорно. На второ място е Словакия, Братислава.
    Засега :)
    Е: Обожавам да пътувам. Харесвам всички места, на които съм била.

    14. Любима история от състезание?

    В: Когато един състезател от България се хвана на бас с един от Германия, като който загуби баса, трябва да тича около игрището на пансиона, в който беше състезанието. В крайна сметка така и стана – немският състезател тича :)
    Е: По време на отборния кръг на един НОЛ в Благоевград ни бяха оставили да решаваме по хотелските стаи. Половината от отбора спеше, а другата половина уж решаваше. Накрая се оказа, че най-важните моменти от задачата ги отбеляза едно момче, което основно спеше, но от време на време отваряше очи, казваше по някоя гениална мисъл и пак си заспиваше.

    15. Кой е най-трудният език?

    В: От тези, които съм учил (макар малко, и ми се учи още) – японски.
    Е: Казват, че арабският бил сред най-трудните. Смятам да пробвам някой ден.

    16. А най-странно звучащият?

    В: Вероятно някой ескимоски език би бил доста странен за нас. Има и езици с доста странни звукови системи в Африка.
    Е: Вероятно езиците с щракащи звукове.

    17. Колко езика говориш?

    В: Четири на ниво, на което мога да водя разговор – български, английски, немски, шведски. Също съм учил малко чешки, руски, френски и японски.
    Е: С българския - 4.

    18. А колко би искал да говориш? Кои?

    В: Искам да науча чешки/словашки, испански, руски, иврит и японски. Също някой угрофински език би бил интересен.
    Е: Колкото може повече. В момента уча сръбски.

    19. Кажи нещо на фински/индонезийски/арабски/ каквото ти хрумне!

    В: egészségedre (унгарски)
    Е: 有志者事竟成 - yǒuzhìzhě shì jìng chéng

    20. Какво каза току що?

    В: Наздраве!
    Е: Ако има кой да си го помечтае, значи има и как да го изпълни.

    21. Опиши лингвистиката с едно изречение?

    В: Нещо изключително интересно и свежо, което добавя и към общата култура.
    Е: Лингвистиката е наука за езика.

    22. Защо и за кого тя е полезна?

    В: За филологично насочените е нещо ключово. Иначе развива начин на мислене, който е полезен. И обща култура.
    Е: За всички. Не е лошо човек да познава това, което използва всеки ден.

    23. Колко подобласти на лингвистиката можеш да изброиш?

    В: Фонетика, синтаксис, семантика.
    Е: Няколко.

    24. Какво е психолингвистика?

    В: Емоционалната страна на лингвистиката. Връзка между психологията и езика.
    Е: Подходящо поле за изява за онези, които така и не са избрали дали искат да бъдат психолози, или лингвисти.

    25. Родното ти място?

    В: София, България.
    Е: София, но по чиста случайност.

    26. Любимо занимание/хоби?

    В: Лингвистика, боядисване на фигурки (войници), планинарстване.
    Е: Много са и постоянно се прибавят нови.

    27. Висше образование – в България или в чужбина?

    В: И двете си имат плюсове и минуси. Аз избрах да уча в България, но и в чужбина е хубаво.
    Е: В България.

    28. За какво мечтаеш?

    В: Да пътувам по света с любими хора.
    Е: Да имам възможността да обиколя света.

    29. Ако можеше да избираш, къде би се родил?

    В: В северозападна Европа. Някъде в Скандинавия.
    Е: Отново тук.

    30. А кога?

    В: Или в късното средновековие, или края на 19 век.
    Е: Отново сега.

    31. Ще открием ли perpetuum mobile?

    В: По-скоро не.
    Е: Вероятно.

    32. Какъв си бил в предишния си живот?

    В: Предполагам вълк. Все пак съм Вълков.
    Е: Вероятно също толкова разсеяна, колкото и сега :)

    33. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    В: Хладилник с ядене/пиене и вграден акумулатор.
    Е: Книга.

    34. Какво яде за закуска?

    В: Директно обядвах днес – свински врат със зелена салата.
    Е: Киви.

    35. Рок или рап?

    В: Рок :)
    Е: Рок.

    36. Театър или кино?

    В: Кино :)
    Е: Театър.

    37. Планина или море?

    В: Планина :)
    Е: Море.

    38. Японски или китайски?

    В: Японски :)
    Е: Китайски.

    39. Граматика или семантика?

    В: Семантика :)
    Е: Семантика.

    40. Какво ти предстои в следващите месеци?

    В: Стаж, след което дипломна работа :)
    Е: Няколко пътувания, и все повече слънчеви дни.

    41. Кого искаш да поздравиш?

    В: Лингвистите, с които се познавам. Интересно хоби и интересни хора :)
    Е: Първата си учителка по математическа лингвистика – г-жа Дима Родопска.

    42. А какво ще пожелаеш на събеседника си?

    В: Да пътува колкото може по света. Стига да не се излага на риск. Заслужава си.
    Е: Интересни възможности, от които да успява да се възползва.

    43. Какво си пожелаваш оттук нататък?

    В: Да посетя Исландия :)
    Е: Аз и хората, които обичам,  да сме здрави.

    44. Съвет към младите състезатели?

    В: Да работят здраво върху успехите си и да се забавляват.
    Е: Да гледат на състезанията като на възможност да откриват себе си и нови приятели.

  • Златният медалист по астрономия Бойко: Да надминеш учителя си

    През октомври 2016 г. България за първи път бе домакин на Международната олимпиада по астрономия в Смолян. Това бе и най-доброто представяне на страната ни до момента - четири бронзови, два сребърни и един златен медал. Носител на златото е състезателят Бойко Красимиров Борисов (X клас, СМГ), който категорично се наложи над останалите със своето абсолютно първо място в класирането. В надпреварата участие взимат над 80 състезатели от 18 държави.

     

    Подготовката за XI Mеждународна олимпиада по астрономия му отнема цяло лято, а последните две седмици преди форума решава задачи денонощно. “Тази година участниците в олимпиадата бяха доста силни и някак си изненадващо ми дойде факта, че станах абсолютен първенец.”, споделя пред БТВ медалистът.

    По астрономията шампионът се пали още от дете, но решава да се посвети на нея в гимназията - “Това е една доста приятна наука. Винаги съм бил запален, но средата на седми клас разбрах, че има и олимпиада по астрономия - просто реших да се пробвам. Така стигнах до национален кръг, където станах първи. След това на подбора пак станах първи и на Международната олимпиада успях да взема златен медал. “

    Основна роля за успехите на Бойко има учителят му Никола Каравасилев, докторант в Катедрата по астрономия на СУ, а от 2009 г. и ръководител на националния отбор по астрономия. “Още в самото начало ми направи впечатление, че той действително усвоява изключително бързо всички астрономически знания и което е по-важно: той намира най-краткия и елегантен начин за решаването на една задача. Трудно е да определя в какво е най-добър, тъй като почти във всичко е по-добър от мен, когато бях на неговите години. Освен това има изключителен талант да обяснява.” Тъй като Бойко все още не еизбрал по какъв път ще поеме след гимназията, учителят му без притеснения го съветва да се насочи към научна кариера.

    Настоящото интервю бе излъчено през декември/2016 в рубриката “Талантливите българчета” в предаването “Преди обед” на БТВ.

     Снимка статия: С. Спиридонова, Шеста годишна олимпийска среща 2016

     

  • "НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ" С МЕДАЛИСТА ПО БИОЛОГИЯ ЦВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ТЕЛОМЕРИ И ТЕЛОМЕРАЗА

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ


    КАКВО?

    Информацията за всеки наш белег се съхранява в нашите хромозоми – дълги линейни ДНК молекули, свързани с белтъци в ядрата на клетките. Едно от най-важните свойства на клетките е това, че се делят. За да има всяка дъщерна клетка същият брой хромозоми като майчината, всяка молекула ДНК трябва да бъде копирана преди деленето. В крайните си участъци ДНК остава некопирана и така при всяко делене би се губила част от молекулата. През 2009 г. трима учени получават Нобелова награда за откриването на механизма, предотвратяващ това: крайните участъци на ДНК, наречени теломери, нямат информационен смисъл и могат да се скъсяват, а за да започне един нов организъм със същите по дължина теломери като родителите си – ензим, наречен теломераза, ги удължава.

    ЗАЩО Е ВАЖНО?

    Теломерите имат определена дължина и след известен брой деления на клетките (в един организъм) се загубват напълно и започва да се уврежда ДНК с нформационен смисъл. Сега това се счита за един от факторите на стареенето и причинител на някои видове рак.

    КАКВО СЛЕДВА?

    В областта за момента се правят основно изследвания, но вбъ деще се очаква приложение в лечението на хора с хронично скъсени теломери (потенциално и удължаване на човешкия живот), противоракова терапия и удължаване на живота на in vitro отглеждани клетки.


    Цветослав Георгиев е ученик от Софийската математическа гимназия и е олимпийски
    състезател по биология. (Понстоящем - студент по медицина в Медицински университет - София - бел. ред.)
    Последното му постижение е сребърен медал от Международната олимпиада по биология,
    която се проведе в Ханой, Виетнам

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
    Настоящата статия и публикувана в бр. 81 / септември 2016.

  • Алексей Христов за олимпиадите, подготовката и подкрепата за българските състезатели по природни науки

    Алексей Христов е председател на УС на СРООПН и програмен директор на “Американска фондация за България” .
    Настоящото интервю бе публикувано в Наука OffNews през януари/2017.

     

    Как се появи идеята за Сдружението?

    Идеята за Олимпийското сдружение по природни науки възникна постепенно във времето след 2005 г., откогато започнах да работя с ръководителите на отборите и учениците, които участват в тях. Конкретният повод за създаването му бе началото на сътрудничеството с нашия основен партньор - Фондация "Америка за България". И така през 2010 г., с хората, които подготвят нашите олимпийци, се обединихме в "Сдружение на ръководители на олимпийските отбори по природни науки". Сега вече работим с ръководители на девет отбора: математика, информатика, физика, биология, химия, лингвистика, астрономия, астрофизика и отбора на младите физици.

     

    В какво се състои неговата дейност?

    Основно е свързана с финансиране и подпомагане на дейности по подготовката и участието на българските олимпийски отбори по природни науки в международните олимпиади или други традиционни състезания с международно участие.
    Някои отбори имат повече национални и регионални състезания от други. Най-много такива има по математика и информатика. За част от дисциплините пък има само три кръга - биологията, но и астрономия, астрофизика, лингвистика. Последните три науки дори не се изучават в училище по задължителния учебен план като отделни дисциплини. Затова отборите разчитат за подготовката на учениците на школи за извънкласни занимания из цялата страна. Най-добрите ученици от страната след това участват в така наречените Национални школи. Тази практика започна с отбора по информатика през 2007 г. и след като видяхме колко е успешна, предложихме и на другите отбори да я приложат. Е, разбира се не всички го правят, но например биолозите и химиците, които разполагат с модерните Олимпийски лаборатории „Америка за България“ в съответните факултети на СУ „Св. Климент Охридски“, не само започнаха да правят национални школи, но и сезонни – пролетни, зимни и летни, за да компенсират липсата на национални състезания.

    И така, за да се формира един национален олимпийски отбор, състезателите преминават през общински, областен и национален кръг на олимпиадата си. Тогава класираните на първите десет места формират разширения състав на отбора и започват подготовка за международната олимпиада. В процеса на интензивни занимания и след множество контролни се определя титулярният състав на отбора. И така е в случаите, когато няма други национални или международни състезания. Повечето отбори обаче имат. Даже на някои вече са им в тежест. Затова пък най-натоварените поддържат национални ранглисти по класове – математика и информатика.

    Такава е нашата дейност. Ръководителите на отбори участват в целогодишния процес по подбор и подготовка на отборите, а и ги водят на международните състезания и олимпиади.

    Какви са трудностите, които срещахте през годините?

     

    За трудностите могат да ви разкажат най-вече самите ръководители. Разбира се, знам за множество проблеми, повечето от които се стремим да решим. Един от постоянните проблеми е комуникацията с Министерството на образованието и науката (МОН). При честата напоследък смяна на политическите ръководства на МОН за всички нас е доста трудно всеки път да обясняваме кои сме, с какво помагаме на най-изявените ученици в международни състезания, защо го правим и защо се налага да го правим, след като служителите на МОН твърдят, че всичко с подготовката и участието на олимпийските отбори по природни науки е наред. Вече успяваме по-бързо да се „заявим“ пред министерството.

    В отношенията с държавните институции постигнахме напредък, като в последните няколко години се сприятелихме с президента на Републиката Росен Плевнелиев. С него не беше трудно, тъй като той самият като ученик е бил състезател и през 1982 година става лауреат на първото национално състезание по информатика. Президентът Плевнелиев беше патрон на множество инициативи на СРООПН от 2014 година насам и това даде нов тласък на отношенията ни с държавата.

    Друга основна трудност е с приемствеността в подготовката на учениците по места както в училище, така и в извънкласните школи. За радост, все още има стари „мохикани“, които самоотвержено се занимават с учениците в страната. Такива са Пламен Пенчев в Добрич, Бисерка Йовчева в Шумен, Руско и Антон Шикови в Ямбол, а и на много други места. Голяма част от тях вече няколко десетилетия подготвят медалисти от международни олимпиади, но някои вече са в пенсионна възраст. Проблемът е с младите учители, които трябва да поемат щафетата от тях. Много са малко или въобще ги няма. Затова ние често заедно с подготовките на отборите организираме и семинари за учители за работа с изявени ученици. (...) Сега нашата мисия е да бъдем успешни медиатори между учениците, учителите, ръководителите на школи и отборите и МОН, за да постигнем максимален резултат със средствата от ОПНОИР, държавния бюджет, дарители и отговорния бизнес.

    (...)

    Има ли сдружението планове за някакви бъдещи проекти и инициативи за привличане на интереса на по-голям брой ученици към природните науки и високите постижения в тях?

    Естествено е да имаме такива планове. През 2016 година, за да подобрим работата на Сдружението с обществеността и отговорния бизнес, за привличане на подкрепа и средства за отборите, създадохме Съвет за развитие към СРООПН. В него поканихме хора, които и досега са ни помагали. На първо място това е Председателят на Съвета за развитие Елена Маринова, президент на Мусала софт. Нейната компания има дългогодишни традиции в наемането на олимпийски медалисти по информатика. Един от водещите мениджъри на компанията е медалист от Международна олимпиада по информатика. Също през 2016 обявихме създаването на Мрежа на възпитаниците на олимпийските отбори, като разполагаме с данни от последните десет години за участниците във всички отбори, с които работим. Целта на мрежата с участието на олимпийски медалисти от предишните десетилетия е да подобрим подготовката и участието на състезателите в международни олимпиади.
    Някои от тях и сега, а и през годините назад са помагали и в подготовката, и във финансирането на отборите. Мнозина имат успешни академични и бизнес кариери по цял свят. Помагат със задачи и с лекции в подготовката на отборите.
    От няколко години работим по създаването на поне една мобилна лаборатория по природни науки, която да пътува по училища из страната, и вярваме, че с подкрепата на нашия основен партньор ФАБ, със съдействието на МОН и отговорния бизнес в страната, ще успеем да я осъществим. За повишаване на интереса към върховите постижения на най-талантливите и изявени български ученици създадохме Олимпийския пресклуб, в който участват в лично качество десетки журналисти от български медии. Създадохме и устойчиви институционални партньорства, които доведоха до множество публикации и участия в предавания на нашите момчета и момичета. Така техният пример е видим, а надяваме се да стане и заразителен.

    И ще завърша с най-значимата инициатива, която сме започнали - създаване на Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI) за ученици до 15,5 години.

     

    Пълния текст можете да прочетете тук.

  • "НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ" С МЕДАЛИСТА ПО МАТЕМАТИКА АЛЕКСАНДЪР ЧЕРГАНСКИ

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ХИПОТЕЗАТА ЗА ПРОСТИТЕ ЧИСЛА БЛИЗНАЦИ

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ


    КАКВО?
    Простите числа са безбройно множество от числа, които се делят само на числото 1 и на себе си (2, 3, 5 и т.н.) Понеже с нарастването на големината си те стават все по-редки, бихме очаквали, че разстоянието между последователните прости числа ще нараства. Въпреки това математиците забелязали, че колкото и напред да се движим по числовата ос ще продължаваме да намираме прости числа на разстояние 2 (възможно най-малкото разстояние между две прости числа по-големи от 2). Така била изказана хипотезата, че съществуват безброй много прости числа на разстояние 2 (прости числа близнаци). Опитвайки се да я докаже, през 2013 г. математикът Джан Итан показва, че има безброй много прости числа с разлика най-много 70 000 000.

    ЗАЩО Е ВАЖНО?
    На пръв поглед постижението на Джан Итан (Yitang Zhang) е далече от хипотезата. Въпреки това неговото доказателство показва нов и важен подход към този проблем. Точно така при решаването на много математически задачи по-важен е не самият факт, а начинът на доказването му. Често той води до разработването на нови математически теории, които намират широко приложение при решаването на редица други проблеми.

    КАКВО СЛЕДВА?
    Вдъхновени от подхода на Джан Итан, група математици организират всеобщ проект за подобряване на неговия резултат и успяват да докажат, че съществуват безброй много прости числа на разстояние най-много 246. Хипотезата остава недоказана, но усилията на учените не са напразни и поредната стъпка към желаното твърдение е направена.


    АЛЕКСАНДЪР ЧЕРГАНСКИ се занимава с математика от V клас и участва в национални и международни състезания.
    Последните му постижения са сребърен 
    медал от 32-рата Балканска олимпиада по математика (BMO 2015); бронзов медал от 56-ата Международна олимпиада по математика 2015 (IMO 2015); златен медал от 12-ата Международна Жаутиковска олимпиада (IZhO 2016); сребърен медал от 57-ата Международна олимпиада по математика 2016 (IMO 2016).

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
    Настоящата статия и публикувана в бр. 80 / август 2016.

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ВАНЕСА И ИВАН, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО ИНФОРМАТИКА

    1. Представи се в едно изречение!
    В: Ванеса. Усмихната, енергична и винаги готова за новости.
    И: Приятно момче на 17 години от град Шумен на име Иван, което се занимава с информатика.

    2. В момента се занимавам с …
    В: В момента се занимавам както със състезателна информатика, така и с работа по научни разработки в сферата на информатиката и математиката (изключително интересен процес :))
    И: Подготовка за есеннения турнир по информатика “Джон Атанасов”.

    3. Как те наричат приятелите?
    В: Копонеса!
    И: Ванка.

    4. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
    В: Със сигурност не би могло да се побере в едно изречение, но накратко казано: важни знания, ценен опит и незабравими моменти, прекарани с прекрасни хора.
    И: Нов начин на мислене.

    5. Но ми взеха…
    В: Голяма част от времето, за което дори за момент не съм съжалявала.
    И: Доста от времето.

    6. Последното международно състезание, на което участва ?
    В: Московска Отворена Олимпиада 2016, Русия.
    И: Romanian Masters of Informatics в Букурещ.

    7. Първата/последната ти мисъл в деня на олимпиада/състезание?
    В: “ Ще бъдат/Бяха едни интересни пет часа.”
    И: Първата - “Дано да мине гладко.” Последната - “Дано не само при мен не е минало гладко.”

    8. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
    В: Отговорите варираха от нинджа, през супергерой, та чак до програмист. Би се получила интересна комбинация.
    И: Може би космонавт.

    9. А сега как отговаряш?
    В: Ако съдим по това, не съм се променила – нинджа, супергерой и програмист все още звучи добре.
    И: Програмист или учител.

    10. Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?
    В: Предполагам отделеното време... не бих го нарекла компромис, тъй като процесът на работа ми е изключително приятен. :)
    И: Загърбване на други хобита и интереси.

    11. Любим момент/ история от състезание?
    В: Предполагам получаването на първата ми национална награда би могло да бъде наречено любим момент – то ми даде амбиция да продължа напред.
    И: Отивахме на състезание Русия и летяхме от Букурещ. Закъснявахме за самолета ни с много и когато пристигнахме ни казаха, че е твърде късно. Момент по-късно обаче се оказа, че може да стане, но трябва много да бързаме. След експресно чекиране, спринт през цялото летище, се качихме на самолета и излетяхме в момента, в който седнахме. Дори имаше служители, които бягаха с нас и ни навигираха из летището.

    12. Най-досадният въпрос за един информатик?
    В: "Не те ли заболяха очите от този компютър???"
    И: Не мога да определя кой е най-досадният, но е измежду тези: Може ли да хакнеш един facebook профил? / Ще ми смениш ли harddisk-а? / На състезания презентации ли правите?

    13. Три думи, с които би описал информатиката?
    В: Обширна, вълнуваща наука.
    И: Интересна, Иновативана, Интерактивна.

    14. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна - кога и как?
    В: Интересът ми към компютрите в далечния четвърти клас постави началото,  а интересът към програмирането беше причина за продължението... :)
    И: В пети клас се записах в курса по информатика в училище, защото момичето, което харесвах, ходеше, а там вече се запалих, защото е много интерактвина наука и изисква различно мислене.

    15. С кой известен учен би искал да срещнеш?
    В: Christopher Voigt.
    И: Ричард Файнман или Алберт Айнщайн.

    16. Най-великото изобретение, измисляно някога…
    В: Беше ми попаднало някъде, че тирбушонът оглавява някои класации... Простичките неща понякога са най-ценни.
    И: Интернет.

    17. А ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
    В: Бих заложила на вечния двигател, макар и невъзможен според съвременните закони.
    И: Добре контролиран изкуствен интелект.

    18. Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?
    В: Подреждането на приоритети, което се дължи на твърде разнообразните ми интереси.
    И: Не се сещам за най-трудната, но всяка свързана с 3D геометрия е нагоре в списъка.

    19. Как протича една твоя подготовка за състезание?
    В: Задачи, задачи и пак задачи. Трупането на опит е най-ефективният начин за подготовка.
    И: Решаване на задачи, учене и преговаряне на теория. Към края на деня вече играем настолни или други игри.

    20. Любимият ти научен виц?
    В: *в търсене на научни вицове* / Оптимистът вижда чашата наполовина пълна. Песимистът – наполовина празна. Инженерът – два пъти по-голяма, отколкото трябва да бъде. Примерно...
    И: Не точно виц. - “Трима души влизат в един бар. Бармана - Всички ли ще пиете бира? 1вия - Не знам. 2рия - Не знам. 3тия - Да.

    21. Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?
    В: Създаването на биоинформатични технологии.
    И: Машинното самообучение (Machine learning)

    22. Кой е отговорът на всички въпроси?
    В: Аз съм пас – Бими, 2016
    И: Отговорът на живота, вселената и всичко останало е 42.

    23. Развиваш се в поприще с непрестанни открития и обновения. Какво ново предстои в сектора, какво очакваш с нетърпение да бъде разработено?
    В: Едно от нещата, които очаквам и следя с интерес, е развитието на технологиите за 3D принтиране на органи.
    И: Електрически и безпилотни коли, които ще намалят инцидентите и замърсяванията неколкократно . Компанията Тесла на Илън Мъск може би най-добър пример за такива.

    24. Най-големият недостатък на българското IT образование - в училище и във ВУЗ?
    В: Като ученичка в 12ти клас на този етап, според мен недостатъците на IT образованието в училище със сигурност не са малко – накратко: малко отделени часове, без особено високи изисквания.
    И: В училище часовете по информатика или информационни технологии никога не успяха да ни запалят по предмета. Бройката на добри учители е твърде ниска.

    25. Къде може да те срещне най-често човек?
    В: За човек, който обича да пътува, вероятно „някъде из БДЖ“ би бил доста подходящ отговор.
    И: В Школа “А&Б” или училище.

    26. Любимо занимание/хоби?
    В: Изключвайки програмирането, движението и спорта са неизменна част от ежедневито ми – едно от любимите ми места в родния ми град Шумен не случайно е Шуменското плато – подходящо място за сутрешен, обеден, следобеден, вечерен джогинг.
    И: Скейт и баскетбол.

    27. Какво му трябва на човек, за да е щастлив?
    В: Добра компания.
    И: Любов, приятели и свобода.

    28. Ако можеше да избираш, къде би се родил?
    В: Не съжалявам, че съм се родила в малко градче в България, красиво е... и не бих го променила. :)
    И: Бих избрал България.

    29. А кога?
    В: 1998 беше подходяща година.
    И: В бъдещето, защото то е неясното.

    30. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?
    В: Хубава книга – няма батерии.
    И: Въдица.

    31. Песента, която описва настроението ти в момента?
    В: Michael Buble – Feeling Good
    И: Aerosmith - Dream On

    32. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?
    В: Мисля?
    И: Чувствам.

    33. Кокошката или яйцето?
    В: Кокошката.
    И: Може би яйцето.

    34. Последната книга, която прочете?
    В: „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси, невероятна книга.
    И: “Сигурно се шегувате, г-н Файнман!”

    35. За какво никога не ти остава време?
    В: За това, за което и нямам желание да остава.
    И: За училище и сън.

    36. Любим предмет в училище?
    В: Може би биология.
    И: Новият ни учител по физика е много интересен затова в момента е физиката.

    37. Благородно завиждам на....
    В: На всички, които успяват да справят с концентрацията в моментите, в които им е нужна. Е... аз рядко успявам.
    И: Много хора, но не искам да ги споменавам.

    38. Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?
    В: Ако се постарая...
    И: Да. Най-доборото ми време е 55 секунди.

    39. Судоку или кръстословица?
    В: Судоку.
    И: Кръстословица.

    40. Проза или поезия?
    В: Проза.
    И: Поезия.

    41. Планина или море?
    В: Планина.
    И: Планина, но все се получава, че ходя по-често на море..

    42. Какво ти предстои до края на академичната година?
    В: Състезания, конференции, изпити, кандидатстване... Ще бъде забавна година.
    И: Много състезания и мъки в училище.

    43. Кое е най-голямото ти лично и/или академично постижение през изминалата година?
    В: За най-голямо постижение през годината приемам всички онези положителни и насърчаващи коментари относно работата по разработките ми. Няма нищо по-хубаво от това да видиш, че трудът ти е оценен.
    И: Сребро от последното състезание, което беше в Румъния.

    44. Кого искаш да поздравиш?
    В: Всички прекрасни приятели, учители, организатори... Обич за вас и безкрайни благодарности. :)
    И: Шефа (Виктор Трезиев), Димитър Карев.

    45. И поздрав за събеседника ти (изненада):
    В: No diggity!
    И: Да е жив и здрав.

    46. Съвет към младите състезатели?
    В: Мотивацията е важна!!1!!!!! И все пак... забавлявайте с това, което правите.
    И: Дерзайте! 

  • ЕНЧО МИШИНЕВ, многократен медалист по информатика: "Макар резултатите да са важни, в дългосрочен план се запомнят преживяванията"

    Енчо Мишинев е дванадесетокласник в математическата гимназия “Атанас Радев”, гр. Ямбол. Още от 6-ти клас е състезател в областта на състезателната информатика, утвърждавайки се като неколкократен златен и сребърен медалист от Международната и Балканската олимпиади, Централноевропейската, Традиционна руска олимпиади и Romanian Master of Informatics.

    Последното международно състезание, на което взех участие, е Международният турнир по информатика в Шумен. Иначе беше много добра година и в състезателен, и в личностен план. Не мисля, че е имало нещо, за което да не ми остане време.
    В момента се концентрирам върху кандидатстването си в университет, но се старая и да поддържам добра форма за състезанията по информатика. В по-близък план очаквам отговори от университетите, в които съм кандидатствал, а в по-дългосрочен: и аз не зная, тъй като не знам какво да очаквам от евентуалното образование в чужбина.

    “Образование - тук или зад граница?” -  Зад граница. Не съм запознат с това каква е ситуацията в други науки, но за информатиката многократно съм чувал (и от хора, учещи в България), че просто образованието тук не е на ниво.

    Като ме питаха какъв искам да стана, сменях решението си много често. Спомням си, че доста пъти съм отговарял полицай. От много години обаче твърдо отговарям програмист и не смятам да променям решението си вбъдеще.

    Спомням си, че на първата ми международна олимпиада в Австралия през 2013-та, по време на първия състезателен ден, организаторите трябваше да преследват някакво животно подобно на опосум, което се беше вмъкнало и тичаше изпод масите на състезаващите се участници.

    Едно от най-важните неща, които състезанията предоставят, e възможността да пътуваш и да се срещаш с много различни хора. Ще ми се да бях осъзнал по-рано, че макар резултатите да са важни, в дългосрочен план се запомнят преживяванията. Много полезно е да общуваш с хора от съвсем различни места, за да осъзнаеш колко всъщност си приличаме всички.

    Информационната наука е сравнително нова, така че има много възможности за развитие. Надявам се областта на изкуствения интелект да се развие до толкова, че да може да бъде прилагана практично в ежедневието.
    Технологичната еволюция много улеснява ежедневния живот и недостатъци почти няма. Много хора смятат, че напредването на технологиите пречи на отношенията между хората, но аз мисля, че е тъкмо обратното. Все пак в днешно време няма никакъв проблем да поддържаш активна връзка със семейство и приятели, които са на хиляди километри от теб.

    След 50-100 години според мен ще има много развития в технологиите, но плавни. Вероятно ще имаме малка колония на Марс, компютрите ще са много по-мощни, космическите кораби ще са много по-бързи. Надявам се също глобализацията да е силно напреднала.

    През свободното си време не правя нищо особено - излизам с приятели и играя видеоигри. Харесвам различни филмови жанрове като най-вече комедии и психологически трилъри. Музика харесвам почти всякаква, а книги, да бъда честен, чета рядко. През лятото обичам да играя тенис на корт.

    “Какво би посъветвал младите олимпийци?” - Просто да се отдадат на това, което им е интересно. Успехите ще дойдат сами.

Календар Виж

В социалните мрежи

YouTube каналът ни