Последни блог постове

– Проф. Абрашев, защо има олимпиади по природни науки всяка година, а не както са спортните една на 4 години?

– Толкова бързо растат децата, че всеки випуск е различен. Ако не се провежда олимпиада всяка година, някои деца няма да имат шанс да се явят. Състезателният живот на един спортист е между 17 и 25 години, а продължителността на състезателния живот на един ученик е 1 или 2 години. Самият факт, че всяка година отборът е различен – най-много един-двама ученика да се повторят, е показателен.

– Вие бил ли сте олимпиец като ученик?

– Да, аз също съм бил олимпиец през 1981 година и тогава имах бронзов медал. България е била два пъти домакин през 1971 и 1981 година, защото в този период малко държави са участвали на Международната олимпиада по физика и е трябвало да се въртят като домакини. На моята олимпиада, която беше 12-та поред, се явиха 14 държави, а България беше точно по средата – 7-ма. Като тогава вече имаше пробив и освен бившите социалистически държави,  участваха и държави като Германия, Финландия, Швеция и Италия.

– От колко години има олимпиада по физика?

– Нашата олимпиада е една от най-старите! Тя се провежда ежегодно от 1967 година и през юли ще бъде 49-та поред. Олимпиадата по физика е тръгнала като инициатива на бившите соц държави. Интересното е, че на първата, която е по инициатива на Полша, СССР не е участвал – имало е пет държави: Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България. Така че ние сме съоснователи на олимпиадата и сме участвали във всички досега. Нямало е ГДР, нямало е СССР.

– А от колко време сте ръководител на олимпийския ни отбор по физика?

– Истината е, че няма много желаещи за този пост. Обикновено един ръководител, като тръгне да остарява, търси някой да го замести. Дълги години ръководител е бил доц. Максим Максимов, някъде около 1999 година доц. Виктор Иванов го замени. Тъй като ние сме и преподаватели, и учени, и много други неща едновременно, през 2003 г. на Виктор му се наложи да ходи на една командировка във Франция точно по време на подготовката. Тогава той ме помоли да го заместя. И така станахме двама.

– Кои са учениците, които са определени да представят България?

– Тази година съставът на националния отбор по физика е Георги Александров (СМГ), Руско Русков (ПГПАЕ Бургас), Владислав Стефанов (МГ „Гео Милев“ Плевен), Стефан Иванов (МГ Бургас) и Иво Петров (СМГ).

– Каква е вашата задача през дните на олимпиадата?

Ръководителите от повече от 90 държави се събират в една зала, обявяват им се задачите и започват дискусии. Винаги може да се открият грешки. Обикновено по-слабите държави искат да се облекчат темите, а всъщност най-добрите въобще не се обаждат. Аз до сега не съм чул ръководител на Китай или Тайван  да се обади въобще. След края на дискусиите ръководителите на тези държави, които искат да преведат задачите на собствения си език, се захващат с него. Преводът обикновено е посред нощите, защото дискусиите са продължили цял ден. Ръководителите продължават да работят и през следващите дни, тъй като независимо от домакините трябва да оценят работите на своя отбор. След това се провежда т. нар. „модерация“ – сравняване на оценките и дискусия между ръководителите и домакините за окончателните резултати.

– Вие нямате достъп до учениците през тези дни?

– Не, нещо повече – на нас ни е забранено. На нас ни оставят средства за комуникация, но на тях им ги взимат. Взимат им лаптопи и мобилни телефони. Обикновено като мине единият кръг, ни събират, за да си споделим как е минало и след това пак ни засекретяват. Ние по правило сме в различни хотели от децата, нямаме право да контактуваме. В правилата на олимпиадите е заложено, че, ако се установи изтичане на информация или контакт, съответният ръководител се изключва за вечни времена. Но досега не е имало такъв случай, макар че доста пъти е имало съмнения. Не за нашия отбор, разбира се.

Цялото интервю с проф. Абрашев прочетете на MediaBricks.bg 

Тук може да видите един тренировъчен ден на учениците ни по физика 

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Албена Йорданова и от 5 години съм доцент по биохимия в Медицински факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От 2010 г. имам честта и отговорността да бъда и ръководител на Националния отбор по биология. За мен е огромна привилегия да познавам и непрекъснато да откривам младите таланти на България, които обичат живота, природата, знанието и търсят отговори на въпросите, които ги вълнуват.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Родена съм в квартал Върба на гр. Радомир, където израснах сред природата и от малка съм пленена от тайните на живота. Около мен винаги е имало много растения, градини, домашни любимци, за които се грижим и до днес със семейството ми. И след като попаднах и на прекрасни учители по биология в моя роден град животът ми логично тръгна в тази посока. След 8-ми клас кандидатствах в Националната природо-математическа гимназия и от 1983 година живея в София. Но връзката ми с моя любим град е много силна и почти всяка седмица прекарвам почивните си дни там, сред зеленината на поляните и хълмовете, наслаждавайки се на допира до истинския живот. След като завърших Биологически факултет на СУ през 1990 год. съдбата ме срещна с моя бъдещ научен ръководител, ментор и приятел проф. Здравко Лалчев, с когото и до сега работим по обща научна тематика, свързана с ранната диагностика и съвременното лечение на белодробна незрялост при недоносени новородени деца, както и на различни други белодробни заболявания при възрастни. Екипът ни е сплотен, лоялен и убедено мога да кажа, че колегите ми са и мои приятели, с които споделям както работните задължения, така и празниците в живота.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Ако страстта към знания е в душата и сърцето им, няма сила, която да промени посоката на тяхната професионална реализация. За мен учените и преди време, и днес са авантюристи, носещи в себе си духа на Дон Кихот. Така че благородната лудост да постигнеш планираното от теб и да откриеш поредната тайна на живота, е лична удовлетвореност от постигнатата цел. А когато е споделена и от сплотен колектив, тогава признанието е пълноценно!

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Както споменах от 2010 г. съм ръководител на Националния отбор по биология заедно с доц. Снежана Томова и докторант Радослав Александров. За да достигнем до участието на Международна олимпиада, с колеги от СУ и БАН подготвяме тестове и практически задачи за Областния и Националния кръг на Националната олимпиада. Победителите в призовата десетка продължават надпреварата, като след нови изпити и практически задачи избираме четирима участници, представящи България на това най-сериозно състезание по биология в света. От 2010 година до сега нашите състезатели за завоювали 13 бронзови и два сребърни медала, както и 8 почетни грамоти. Така че Олимпиадата по биология е част от моето ежедневие, която ме зарежда позитивно, срещайки и развивайки младите умове на страната ни.

Цялото интервю с доц. Албена Йорданова (юни 2017) прочетете на Българска Наука.

Никола Каравасилев е астрофизик и любим учител на десетки деца, които изследват Космоса. Ръководител е на националния отбор по астрономия, по астрономия и астрофизика, подготвя и ученици за Международния турнир на младите физици. Самият той е медалист по астрономия от международните олимпиади през 2001, 2002 и 2003 г. Също така е и член на Управителния съвет на СООПН. (бел.ред.)

“Занимавам се с ученици, от началото по свое желание. Моето желание е, когато им преподавам, да им преподавам така, че уроците на мен да са ми интересни. Явно се получава така, че те се палят по физиката и астрономията много бързо.” 

- Как работите с децата? Как правите тази материя толкова интересна за тях?

Моите школи се провеждат главно през почивните дни, събота и неделя във Физическия факултет на Софийски университет, но водя школи и в няколко столични училища през работната седмица. Честно казано, старая се така да предам нещата, че те да бъдат интересни за мен самия. Никога не пропускам в иначе сериозните ни уроци, в сериозните задачи, които решаваме, да има и зрънце хумор.

- Как става интересна тази материя? Защото от моите спомени от ученическите години изпитвам дълбок респект към физиката.

- Честно казано, това, което аз се опитвам да правя, е да копирам онези неща, които съм видял и са ми харесали в моите учители. Искам тук да спомена д-р Ева Божурова, която е създател на Българската национална олимпиада по астрономия вече преди приблизително 20 години, от която аз съм научил наистина много. Също така, не мога да пропусна примера, който взимам от учителя по физика, знаменитият Теодосий Теодосиев. Той е един от моите наистина най-големи идоли.
Каква е тайната? Според мен учителят трябва да умее да говори на езика на учениците. Тоест, той трябва да успее да им обясни нещата, с думичките, които те самите биха употребили, да им даде подходящите примери, които са близко до техния живот.

- Какво им казвате първо, когато се срещате с деца, които за първи път се сблъскват с космоса?

- Водя една школа, която е изцяло за начинаещи, тоест, за ученици, които никога не са учили астрономия. Моите ученици са в гимназиалните години, 7-8 до 12 клас. Имам и една школа, която е за 5-6 клас, но идеята й е по-скоро да бъде забавна, отколкото да се готвим за състезания. Това, с което започвам, обикновено е близко до тяхното съзнание. Например, разказвам им за това сложните астрономически понятия как се прилагат в нашия живот. Да речем, какво са това часови зони. Ето сега, например, вие знаете, че при нас тук в момента е 18 часа без 15 минути, но в Чикаго е 10 без 15. И така започва един наш урок.
Когато ниредстоеше едно пътуване до Македония им обясних, че като отидем там, ще видим колко рано ще залязва слънцето, защото ние се придвижваме един час назад, но сме се преместили съвсем малко на запад. И те така, всъщност, разбират какво са часови зони, например. Или, преди броени дни трябваше да обяснявам какво е това интензитет на светлината на едни ученици, които са в 11 клас от Софийската математическа гимназия. И им го обясних като това, че заради интензитетът може да е различен на светлината, когато тя пада под различен ъгъл. На това се дължи, например, смяната на сезоните, защото светлината пада почти отвесно, грее повече, през зимата тя пада съвсем полегато и тогава, съответно, енергията, която получаваме от нея е по-малка и е по-студено.

- А коя е най-сложната задача, която решавате, когато участвате на олимпиади?

- По традиция, най-сложните задачи, които решаваме, са от раздела на астрономията, наричан космология. Тоест, това е един раздел на астрономията, който разглежда света цялостно. Първо, там има много неясни неща, дори и в съвременната наука. Второ, там нещата са прекалено абстрактни.

- Каква задача, например, сега се бориха нашите олимпийци, за да я решат?

- Ще се опитам да разкажа една от моите любими задачи максимално разбираемо. Например, имате една галактика, която е разположена, да речем, на три милиона светлинни години и е дадено, че е еди-колко си ярка. Ако е разположена на три милиарда светлинни години, колко ярка ще бъде тогава? И, всъщност, тук има един много неприятен подводен камък, който е такъв, че трябва да отчетете, че ако е на три милиарда светлинни години, тя от вас ще се отдалечава с много висока скорост, което ще я кара да изглежда още по-слаба, защото светлинните вълни, които идват от нея към вас, те просто ще губят енергия по пътя и така тя ще изглежда още по-слаба.

- Вярвате ли в извънземен интелект?

- Да. Често ми задават този въпрос и често пъти хората очакват ние, учените, да им кажем, че за нас извънземните са нещо несериозно, нещо, за което не бива да се говори. Не, напротив. Извънземните вероятно са една реалност, но проблемът е, че ние към момента не се сме успели да усъществим контакт с тях, като най-вероятната причина, която поне аз виждам пред себе си, е голямото разстояние между нас и тях. Просто, това разстояние ние все още не сме способни да го преодолеем по никакъв начин.

- А знаем ли изобщо колко може да е това разстояние?

- Според една оценка, направена от един американски астроном, който се наричал Дрейк, който измислил формула, с която да се изчисли бройката цивилизации, с които ние можем да влезем в контакт тук, в Млечния път, тази бройка е не по-малко от 10. Обаче това не е песимистичният сценарии. Тоест, ние можем да предположим, че най-голямото разстояние, на което трябва да има цивилизация, с която ние можем да комуникираме, е 10 хиляди светлинни години, което за мащабите на астрономията не е никак много.

- В контекста на този разговор, подготвяйки се за него, прочетох, че в момента в рамките на своята дисертация, Вие подготвяте някакъв много специален софтуер, който трябва да преподреди и препотвърди част от представите за звездното небе. Може ли да обясните, така че да Ви разберем, като на своите ученици, всъщност какво правите?

- Основната тема, с която аз се занимавам в моята дисертация, е изследване на така наречените кълбовидни звездни купове в местната група от галактики. Първо, какво са това кълбовидни звездни купове. Това са, какти ние, астрономите, ги наричаме, едни големи звездни градове. Тоест, това са едни такива области от пространството, където много нагъсто живеят няколко стотин звезди. Тяхната бройка може да достигне до половин милион. За това казваме, че това е един звезден град. И кълбовидните звездни купове, те обикновено съдържат много стари звезди, примерно на възраст 7-8-10 милиарда години, дори и повече понякога. И се оказва, че в съвременен стадий на развитието на астрономията, те предлагат страшно много такива нови загадки, които ние можем да изследваме. Темата на моята дисертация е да изследваме точно такива сферични купове, обаче не в Млечния път, а в близко разположените до него галактики. Вие може би знаете, че Млечният път, заедно с галактиката Андромеда и с още няколко други галактики, образуват така наречената Местна група. Това е нашето място във Вселената, където ние живеем.”

- А какво ще прави този софтуер? Прочетох, че той би бил, ако се случи, уникално постижение за астрономията.

- Този софтуер, към момента, не е съвсем на дневен ред в моята дисертация, твърде амбициозна е към момента, а софтуерът е на по-заден план. Първоначалната идея беше да коригира неточностите в кадрите, които са получени в един инфрачервен обзор на небето, кадри, които са получени преди около 15 години, но в които има леки неточности за изправяне, тоест, измерванията, които могат да се правят по тях, съдържат леки грешки и те трябва да бъдат коригирани. 

- Ако имахте възможност да пътувате в космоса, къде бихте отишли?

- Това е един любим въпрос. Честно казано би ми било интересно да посетя, примерно, някоя комета, просто защото ми е интересно да видя нейната повърхност какво представлява от близко. Ние, разбира се, видяхме снимки миналата година от сондата “Розета”, но на мен ще ми е много любопитно да ги видя на живо всички тези кадри.
Също така бих се радвал да видя Плутон от близко, защото ми е интересно как изглежда неговата замръзнала атмосфера, която е далеч от Слънцето.Една планета, която стана планета - джудже.

- Вие разсърдихте ли се, че го извадиха от списъка на планетите?

- Честно казано не. Те просто въведоха дефиниция какво е това планета. И се оказа, че Плутон не отговаря на тази дефиниция вече и беше включен в новоучредения списък на планетите - джуджета.

- А какво мислите за потенциалното заселване на Марс?

Това е една доста модерна тема, по която много се пише и много се работи. Има даже не един филм за т.нар. тереформация на Марс, тоест, да създадем условия за живот Марс, подобни на тези, които са на Земята. Към момента това технически не е възможно, но според мен в близкото бъдеще, близкото столетие не е изключено това да стане напълно технически реализируемо. Може би от това ще има смисъл в близкото бъдеще, когато Земята се окаже вече или твърде тясна, или твърде замърсена, или с твърде малко ресурси за нас.
Според една моя любима поговорка  “ние с нашата Земя се отнасяме така, все едно имаме още една планета на разположение”. За съжаление ние все още нямаме, но Марс може да се окаже наистина нашия нов дом в близките едно-две столетия.

Следното интервю бе излъчено в ефира на BiTelevision, август 2017.

"За какво се сещате първосигнално, когато чуете “български олимпийски успехи”? За Стефка Костадинова, Йордан Йовчев, Ивет Лалова? Да, но не само! В едни по-различни спортове - тези за ума, българите оставят своите следи вече 60 години. Става въпрос за националните и международните състезания, които също наричаме олимпиади, а сферата, в която сме най-силни, е тази на природните науки. Химия, физика, биология, математика, информатика, астрономия, астрофизика. Звучат сякаш твърде далеч, а малко известен факт е, че българските ученици стоят с успехите си редом до тези на САЩ, Китай, Русия.

Знаете ли, че първата международна олимпиада по природни науки е тази по математика? Още през 1959 г. се поставят основите - в Румъния, а България, Унгария и Румъния са единствените държави, които са участвали във всички издания на олимпиадата по математика от създаването ѝ до днес. Към 2017 г. страната ни е участвала 58 пъти и е била домакин два пъти - 1966 - София и през 1975 в Бургас. Още много интересни факти за българската олимпийска следа ни съобщават от СООПН - Сдружение на ръководители на олимпийските отбори по природни науки.

Всяка година около 60 ученици от гимназиална възраст участват в над 15 от най-елитните международни форуми по природни науки. Активният сезон е лятото, когато са съсредоточени най-важните финални кръгове, и то не на всеки 4 години, а абсолютно всяка година. Усилията от страна на състезателите, досущ като при спортистите, са ежедневни, целогодишни и изискват изключителна амбициозност, постоянство и отдаденост. Изключително важна роля имат и техните “треньори” - ръководителите - елитни преподаватели от водещите гимназии, университети, БАН. Научните олимпийци имат и друга допирна точка с колегите им от спортната арена - условията на труд често не са такива, каквито би трябвало да бъдат, за да могат децата да се подготвят редовно и качествено. Вече бивши състезатели разказват, че се е случвало на практическия кръг от Международна олимпиада да се сблъскат за пръв път с някой уред, невиждан в българските лаборатории.

Факт е обаче, че резултатате на въпреки са налице - общо 821 медала от 1959 към момента, като само 95 от тях са от изминалия сезон 2016/2017. Фернандо Магелан пропътува повече от 60 000 км в околосветското си пътешествие, цялата обиколка на Земята е повече от 39 000 000 км, има 7 континента, 194 държави и близо 500 планети. През IX век България за пръв път достига територии на три морета. Днес обаче нашите научни откриватели достигат дори отвъд звездите и Космоса."

Цялата статия прочетете на VarrioSport.bg.

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ГРАВИТАЦИОННИ ВЪЛНИ

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?
Гравитационните вълни са предвидени от Общата теория на относителността на Айнщайн. Представляват деформация на пространство-времето, която се получава, когато две масивни тела (например черни дупки) се въртят бързо или се сливат. Ефектът бе експериментално потвърден на 11 февруари 2016 г. от двата детектора на LIGO в САЩ.

ЗАЩО Е ВАЖНО?
Гравитационните вълни са нов начин за наблюдение на небето, който ще ни позволи да придобием по-добра и пълна представа за Вселената.

КАКВО СЛЕДВА? 
Италианският детектор Virgo ще заработи отново през 2018 г., след като бе спрян за технически подобрения през 2011 г. Тогава се очаква да заработи и японската обсерватория KAGRA. Предстои усъвършенстване и на LIGO, като се очаква през 2021 г. детекторите да имат десет пъти по-голяма чувствителност от първоначалните.

Георги Александров е ученик в Х клас в Софийската математическа гимназия. Носител е на сребърен медал от международната олимпиада по астрономия през 2015г. в гр. Казан и бронзов медал от Олимпиадата през 2016 г. в Пампорово.

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
Настоящата статия и публикувана в бр. 85 / януари 2017.

През август 2016 г. националният отбор на България се връща от Международната олимпиада по информатика в Казан, Русия, с един златен и два сребърни медала.
Невероятно постижение постига вече дългогодишният състезател Христо Венев, който грабва поредно злато и заема трайно място в българската олимпийска хроника. Талантливият информатик става втори във вечната ранглиста, като така подобрява досегашния роден рекорд - до 2016 г. България се отличава в предните места в лицето на Румен Христов и неговото пето място.

Настоящото интервю бе излъчено през ноември/2016 в рубриката “Талантливите българчета” в предаването “Преди обед” на БТВ.

За 18-годишния Христо информатиката е начин на живот, запалва се по компютрите благодарение на майка си. “Разказа ми как се е занимавала с компютри, когато е била ученичка, оттам се записах и на школи по информатика..” След школата идват и олимпиадите. За пръв път се явава на национална по информатика, когато е есва 5 клас, следват медали, грамоти и признания. Става ученик в СМГ, където прави впечатление с аналитичната си и задълбочена мисъл.
Президентът на Международната олимпиада по информатика, българинът Красимир Манев, споделя, че познава Христо от 7 години  - откакто се състезава и много бързо започва да показва високи резултати. Вече 5 години е представител в националния отбор на България за МОИ.
Още на първата си МОИ талантливото момче печели сребърен медал, а след като на следващите четири олимпиади грабва златото, става най-добрият български състезател по информатика до сега. “С това свое постижение той заема второ място във вечната класация на участниците от международни олимпиади, след супер гения от Беларус Караткевич. А това е огромен резултат!”, гордо отбелязва проф. Манев. И въпреки че Генадий Караткевич има 1 сребърен и 6 златни медала от международни олимпиади по информатика, Христо не таи болни амбиции да задмине първенеца - приема успеха си с усмивка и без да се възгордява.

“Не съм полагал твърде много усилия - занимавал съм се, когато ми е интересно, най-вече за да усъвършенствам себе си и да науча нови неща.”
От международни състезания Христо може да се похвали с над 15 медала. Като най-ценни определя първото си злато - от 2013, МОИ в Австралия, второто - от МОИ 2014 в Тайван, и последното - от Международната в Казан, Русия, през 2016 г.
Младият информатик признава, че се занимава с информатика, когато му е интересно и се чувства провокиран. Обича да решава задачи, да играе игри, в свободното си време излиза с приятели, чете книги. Любимият му писател е Тери Пратчет, а предпочитаният стил музика - метъл. През изминалата година завърши СМГ, на която подари два от медалите си, след което е приет да учи Компютърни науки в Оксфорд.
Неговият ръководител не крие надеждите си, че Христо би се насочил към науката, тъй като има качества на учен, задълбочен поглед към проблемите. По-младите състезатели Христо съветва “Нека правят, това, което им е интересно, и нека това ги води напред.”

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: МОЛЕКУЛЯРНИ МАШИНИ

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?
Молекулярните машини са хиляди пъти по малки от човешки косъм. Както името подсказва, става дума за молекули, способни да извършват работа. Как? За да изпълнява своите функции, всяка машина се нуждае от възможността да придвижва своите части в пространството една спрямо друга. Това не би могло да се осъществи чрез добре познатата ни ковалентна връзка, която „зашива” атомитев пространството. За тази цел учените потърсиха и откриха нова (механична) връзка, чрез която молекули се свързват, без да контактуват пряко помежду си. За работата си в тази област учените Жан-Пиер Соваж, Фрейзър Стодарт и Бернард Феринга спечелиха Нобелова награда за химия през 2016 година.

ЗАЩО Е ВАЖНО?
Молекулярните машини могат да усъвършенстват широк кръг от технологии, улеснявайки ежедневието ни. Днес, в процеса на изследване на свойствата на молекулярните мотори, последните разкриват приложението си в сферата на компютърните технологии, биотехнологиите и в много други.

КАКВО СЛЕДВА?
В развитието си молекулярните мотори са на етап, подобен на електромоторите – открити са в лабораторни условия и реалното им приложение тепърва престои. Затова можем да очакваме следващата технологична революция да бъде предизвикана от откритията в химията.

Кръстьо Драгинов е ученик в 12 клас в ПМГ „Яне Сандански”, гр. Гоце Делчев.
Носител е на бронзов медал от 48-ата Международна олимпиада по химия, проведена в Тбилиси, Грузия (2016).

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
Настоящата статия и публикувана в бр. 84 / декември 2016.

Иван Иванов, който е едва на 16, вече програмира като второкурсник. От миналата година разработва проект за сумо роботи, а новата му страст са платки с процесор, които могат да са полезни в бита на всяко семейство. От 5 клас насам е събрал над 30 медала по информатика и математика.
“Обичам да си автоматизирам някои неща в стаята. Например за сега имам температурен сензор, който документира температурата на уеб страницата ми.”
Иван почти не използва социални мрежи и не играе компютърни игри: “За мен е по-приятно сам да си направя игра, отколкото да играя нечия друга. Струва ми се, че тези игри губят повече време и по-скоро не ти дават нищо. Докато решавайки задачи, получавам нещо за времето, което отделям.”

Талантът започва да решава задачи по математика и информатика след 5 клас, когато е приет в СМГ, по това време преминава и курс по програмиране, а родителите му му купуват първия компютър. Неговият баща Даниел си спомня: “Тогава основното напрежение и труд бяха по адрес на математиката, защото първата година е много трудна - който успее да оцелее. Но тези усилия му се отблагодариха, защото следващата година се представи на международно състезание в Китай, откъдето отборът се върна с медали.
Емил Келеведжиев, ръководител на националния отбор по информатика, споделя: “Той има вродени интелигентност и способности за тази дейност. И за да си добър програмист в състезателен аспект - дори е сравнимо със спортна дисциплина като шаха, както се казва - талантът не е достатъчен, трябва и труд.”

След 7 клас Иван е приет в Американския колеж в столицата и ангажиментите съответно се увеличават, което далеч не му пречи да се явява на състезания. “Той е в каданс от края на август до края на юли - следва непрестанен ритъм, при който всяко едно отпускане води до провал. Има календарен план със състезания, който се следва стриктно. Но този, който не е на върха или не е добре квалифициран, е обречен.” - смята бащата на Иван по отношение на “изгубеното детство”.

В свободното си време програмистът кара колело, плува, отскоро започва и уроци по тенис, но време за приятели почти няма, фокусирал се е най-много върху мечтите си, а именно да работи в софтуерна компания, да разработи полезен софтуерен продукт.

Настоящото интервю бе излъчено в рубриката “Талантливите българчета” през април/2016 в предаването “Преди обед” на БТВ.