Последни блог постове

  • "НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ" С ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ, МЕДАЛИСТ ПО АСТРОНОМИЯ

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ГРАВИТАЦИОННИ ВЪЛНИ

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

     


    КАКВО?
    Гравитационните вълни са предвидени от Общата теория на относителността на Айнщайн. Представляват деформация на пространство-времето, която се получава, когато две масивни тела (например черни дупки) се въртят бързо или се сливат. Ефектът бе експериментално потвърден на 11 февруари 2016 г. от двата детектора на LIGO в САЩ.

    ЗАЩО Е ВАЖНО?
    Гравитационните вълни са нов начин за наблюдение на небето, който ще ни позволи да придобием по-добра и пълна представа за Вселената.

    КАКВО СЛЕДВА? 
    Италианският детектор Virgo ще заработи отново през 2018 г., след като бе спрян за технически подобрения през 2011 г. Тогава се очаква да заработи и японската обсерватория KAGRA. Предстои усъвършенстване и на LIGO, като се очаква през 2021 г. детекторите да имат десет пъти по-голяма чувствителност от първоначалните.


    Георги Александров е ученик в Х клас в Софийската математическа гимназия. Носител е на сребърен медал от международната олимпиада по астрономия през 2015г. в гр. Казан и бронзов медал от Олимпиадата през 2016 г. в Пампорово.

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
    Настоящата статия и публикувана в бр. 85 / януари 2017.

  • МЛАДАТА НАДЕЖДА В ИНФОРМАТИКАТА - ЗЛАТНИЯТ МЕДАЛИСТ ХРИСТО ВЕНЕВ

    През август 2016 г. националният отбор на България се връща от Международната олимпиада по информатика в Казан, Русия, с един златен и два сребърни медала.
    Невероятно постижение постига вече дългогодишният състезател Христо Венев, който грабва поредно злато и заема трайно място в българската олимпийска хроника. Талантливият информатик става втори във вечната ранглиста, като така подобрява досегашния роден рекорд - до 2016 г. България се отличава в предните места в лицето на Румен Христов и неговото пето място.

    Настоящото интервю бе излъчено през ноември/2016 в рубриката “Талантливите българчета” в предаването “Преди обед” на БТВ.


    За 18-годишния Христо информатиката е начин на живот, запалва се по компютрите благодарение на майка си. “Разказа ми как се е занимавала с компютри, когато е била ученичка, оттам се записах и на школи по информатика..” След школата идват и олимпиадите. За пръв път се явава на национална по информатика, когато е есва 5 клас, следват медали, грамоти и признания. Става ученик в СМГ, където прави впечатление с аналитичната си и задълбочена мисъл.
    Президентът на Международната олимпиада по информатика, българинът Красимир Манев, споделя, че познава Христо от 7 години  - откакто се състезава и много бързо започва да показва високи резултати. Вече 5 години е представител в националния отбор на България за МОИ.

    Още на първата си МОИ талантливото момче печели сребърен медал, а след като на следващите четири олимпиади грабва златото, става най-добрият български състезател по информатика до сега. “С това свое постижение той заема второ място във вечната класация на участниците от международни олимпиади, след супер гения от Беларус Караткевич. А това е огромен резултат!”, гордо отбелязва проф. Манев. И въпреки че Генадий Караткевич има 1 сребърен и 6 златни медала от международни олимпиади по информатика, Христо не таи болни амбиции да задмине първенеца - приема успеха си с усмивка и без да се възгордява.

    “Не съм полагал твърде много усилия - занимавал съм се, когато ми е интересно, най-вече за да усъвършенствам себе си и да науча нови неща.”
    От международни състезания Христо може да се похвали с над 15 медала. Като най-ценни определя първото си злато - от 2013, МОИ в Австралия, второто - от МОИ 2014 в Тайван, и последното - от Международната в Казан, Русия, през 2016 г.
    Младият информатик признава, че се занимава с информатика, когато му е интересно и се чувства провокиран. Обича да решава задачи, да играе игри, в свободното си време излиза с приятели, чете книги. Любимият му писател е Тери Пратчет, а предпочитаният стил музика - метъл. През изминалата година завърши СМГ, на която подари два от медалите си, след което е приет да учи Компютърни науки в Оксфорд.
    Неговият ръководител не крие надеждите си, че Христо би се насочил към науката, тъй като има качества на учен, задълбочен поглед към проблемите. По-младите състезатели Христо съветва “Нека правят, това, което им е интересно, и нека това ги води напред.”

  • "НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ" С КРЪСТЬО ДРАГИНОВ, МЕДАЛИСТ ПО ХИМИЯ

    НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: МОЛЕКУЛЯРНИ МАШИНИ

    Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ


    КАКВО?
    Молекулярните машини са хиляди пъти по малки от човешки косъм. Както името подсказва, става дума за молекули, способни да извършват работа. Как? За да изпълнява своите функции, всяка машина се нуждае от възможността да придвижва своите части в пространството една спрямо друга. Това не би могло да се осъществи чрез добре познатата ни ковалентна връзка, която „зашива” атомитев пространството. За тази цел учените потърсиха и откриха нова (механична) връзка, чрез която молекули се свързват, без да контактуват пряко помежду си. За работата си в тази област учените Жан-Пиер Соваж, Фрейзър Стодарт и Бернард Феринга спечелиха Нобелова награда за химия през 2016 година.

    ЗАЩО Е ВАЖНО?
    Молекулярните машини могат да усъвършенстват широк кръг от технологии, улеснявайки ежедневието ни. Днес, в процеса на изследване на свойствата на молекулярните мотори, последните разкриват приложението си в сферата на компютърните технологии, биотехнологиите и в много други.


    КАКВО СЛЕДВА?
    В развитието си молекулярните мотори са на етап, подобен на електромоторите – открити са в лабораторни условия и реалното им приложение тепърва престои. Затова можем да очакваме следващата технологична революция да бъде предизвикана от откритията в химията.


    Кръстьо Драгинов е ученик в 12 клас в ПМГ „Яне Сандански”, гр. Гоце Делчев.
    Носител е на бронзов медал от 48-ата Международна олимпиада по химия, проведена в Тбилиси, Грузия (2016).

    “НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ.
    Настоящата статия и публикувана в бр. 84 / декември 2016.

  • СЪСТЕЗАТЕЛЯТ ИВАН РАЗРАБОТВА РОБОТИ И ПРЕДПОЧИТА САМ ДА СЪЗДАВА ИГРИ, ВМЕСТО ДА ИГРАЕ ЧУЖДИ

    Иван Иванов, който е едва на 16, вече програмира като второкурсник. От миналата година разработва проект за сумо роботи, а новата му страст са платки с процесор, които могат да са полезни в бита на всяко семейство. От 5 клас насам е събрал над 30 медала по информатика и математика.
    “Обичам да си автоматизирам някои неща в стаята. Например за сега имам температурен сензор, който документира температурата на уеб страницата ми.”
    Иван почти не използва социални мрежи и не играе компютърни игри: “За мен е по-приятно сам да си направя игра, отколкото да играя нечия друга. Струва ми се, че тези игри губят повече време и по-скоро не ти дават нищо. Докато решавайки задачи, получавам нещо за времето, което отделям.”

    Талантът започва да решава задачи по математика и информатика след 5 клас, когато е приет в СМГ, по това време преминава и курс по програмиране, а родителите му му купуват първия компютър. Неговият баща Даниел си спомня: “Тогава основното напрежение и труд бяха по адрес на математиката, защото първата година е много трудна - който успее да оцелее. Но тези усилия му се отблагодариха, защото следващата година се представи на международно състезание в Китай, откъдето отборът се върна с медали.
    Емил Келеведжиев, ръководител на националния отбор по информатика, споделя: “Той има вродени интелигентност и способности за тази дейност. И за да си добър програмист в състезателен аспект - дори е сравнимо със спортна дисциплина като шаха, както се казва - талантът не е достатъчен, трябва и труд.”

    След 7 клас Иван е приет в Американския колеж в столицата и ангажиментите съответно се увеличават, което далеч не му пречи да се явява на състезания. “Той е в каданс от края на август до края на юли - следва непрестанен ритъм, при който всяко едно отпускане води до провал. Има календарен план със състезания, който се следва стриктно. Но този, който не е на върха или не е добре квалифициран, е обречен.” - смята бащата на Иван по отношение на “изгубеното детство”.

    В свободното си време програмистът кара колело, плува, отскоро започва и уроци по тенис, но време за приятели почти няма, фокусирал се е най-много върху мечтите си, а именно да работи в софтуерна компания, да разработи полезен софтуерен продукт.

     

    Настоящото интервю бе излъчено в рубриката “Талантливите българчета” през април/2016 в предаването “Преди обед” на БТВ.

  • Янислав и магията на химията

    Янислав Данчовски е от Плевен и е напълно омагьосан от вълшебния свят на химията. Хобито му е да задава всякакви въпроси, свързани със заобикалящата го среда, както и да прави ефектни химични експерименти. Страстта му към химията започва още от най-ранна възраст, от малък задава въпроси на родителите си, за които те често нямат отговор. “Като малък беше много любознателно дете от всяко едно естество - “това защо така?” “как?”, и търсеше отговор, и то не само от един, а от няколко човека.”, спомня си бащата на Янислав. “Беше ми интересно всичко, което използваме в бита - защо сапуните мият ръцете, защото от сода с оцет се получават балони, това как виждаме от мръсния, черен петрол стават лекарства - нещо, без което не можем.”

    Първоначално бъдещият химик учи математика в Математическата гимназия в Плевен, малко по-късно е запленен от химията и така започва неговата борба за знание в областта на науката. Удовлетворение Яни изпитва и когато всичко около него е подредено точно както в аптека: “Без значение дали става въпрос за оправена стая, или за порядък във взаимоотношенията между хората, обичам всичко около мен да е спретнато, ясно и без заобиколки.”

    Без заобиколки е и пътят му към националните и международни олимпиади по химия, на които започва да ходи след 9 клас. Има 30 грамоти и 8 медала. “Най-ценният медал и най-голям повод за радост е бронзовият, който спечелих през август 2016 в Тбилиси, Грузия.” Освен че успява да пребори над 300 участници от 80 страни, Донка Ташева, ръководител на националния отбор по химия, го определя като “човек, който може да се сработи с всички в колектива така, че да има спокойна обстановка, в която да се работи добре, а това е изключително важно.”

    С приятели Янислав обича да кара колело, да се разхожда в планината, да ходи по купони; слуша музика и танцува народни танци. Не пропуска да помогне на някой в нежда, а със свой приятел неведнъж оборудват химическата лаборатория в родния му град с предмети, които намират от разпродажби или от интернет. “Химията е много скъпа наука. Самото оборудване, химикалите са скъпи - има такива, които дори 1 грам струва повече от 1 грам злато.”

    Тази година Янислав завършва 12 клас в Плевен и вече е приет във Факултета по химия и фармация към Софийския университет. “Иска ми се да допринеса за откриването на нови лекарства, за използването на целия научен ресурс - включително  кадрите, които имаме, защото имаме невероятни химици и учени в България. А всичко това трябва да се използва за подобряването стандарта на живот.”

     

    Настоящото интервю бе излъчено през октомври/2016 в рубриката “Талантливите българчета” в предаването “Преди обед” на БТВ.

    На снимката: Медалистът Янислав и Донка Ташева, ръководител на отбора по химия на Шестата годишна олимпийска среща

    Снимка: С. Спиридонова

  • Златният медалист по астрономия Бойко: Да надминеш учителя си

    През октомври 2016 г. България за първи път бе домакин на Международната олимпиада по астрономия в Смолян. Това бе и най-доброто представяне на страната ни до момента - четири бронзови, два сребърни и един златен медал. Носител на златото е състезателят Бойко Красимиров Борисов (X клас, СМГ), който категорично се наложи над останалите със своето абсолютно първо място в класирането. В надпреварата участие взимат над 80 състезатели от 18 държави.

     

    Подготовката за XI Mеждународна олимпиада по астрономия му отнема цяло лято, а последните две седмици преди форума решава задачи денонощно. “Тази година участниците в олимпиадата бяха доста силни и някак си изненадващо ми дойде факта, че станах абсолютен първенец.”, споделя пред БТВ медалистът.

    По астрономията шампионът се пали още от дете, но решава да се посвети на нея в гимназията - “Това е една доста приятна наука. Винаги съм бил запален, но средата на седми клас разбрах, че има и олимпиада по астрономия - просто реших да се пробвам. Така стигнах до национален кръг, където станах първи. След това на подбора пак станах първи и на Международната олимпиада успях да взема златен медал. “

    Основна роля за успехите на Бойко има учителят му Никола Каравасилев, докторант в Катедрата по астрономия на СУ, а от 2009 г. и ръководител на националния отбор по астрономия. “Още в самото начало ми направи впечатление, че той действително усвоява изключително бързо всички астрономически знания и което е по-важно: той намира най-краткия и елегантен начин за решаването на една задача. Трудно е да определя в какво е най-добър, тъй като почти във всичко е по-добър от мен, когато бях на неговите години. Освен това има изключителен талант да обяснява.” Тъй като Бойко все още не еизбрал по какъв път ще поеме след гимназията, учителят му без притеснения го съветва да се насочи към научна кариера.

    Настоящото интервю бе излъчено през декември/2016 в рубриката “Талантливите българчета” в предаването “Преди обед” на БТВ.

     Снимка статия: С. Спиридонова, Шеста годишна олимпийска среща 2016

     

  • Алексей Христов за олимпиадите, подготовката и подкрепата за българските състезатели по природни науки

    Алексей Христов е председател на УС на СРООПН и програмен директор на “Американска фондация за България” .
    Настоящото интервю бе публикувано в Наука OffNews през януари/2017.

     

    Как се появи идеята за Сдружението?

    Идеята за Олимпийското сдружение по природни науки възникна постепенно във времето след 2005 г., откогато започнах да работя с ръководителите на отборите и учениците, които участват в тях. Конкретният повод за създаването му бе началото на сътрудничеството с нашия основен партньор - Фондация "Америка за България". И така през 2010 г., с хората, които подготвят нашите олимпийци, се обединихме в "Сдружение на ръководители на олимпийските отбори по природни науки". Сега вече работим с ръководители на девет отбора: математика, информатика, физика, биология, химия, лингвистика, астрономия, астрофизика и отбора на младите физици.

     

    В какво се състои неговата дейност?

    Основно е свързана с финансиране и подпомагане на дейности по подготовката и участието на българските олимпийски отбори по природни науки в международните олимпиади или други традиционни състезания с международно участие.
    Някои отбори имат повече национални и регионални състезания от други. Най-много такива има по математика и информатика. За част от дисциплините пък има само три кръга - биологията, но и астрономия, астрофизика, лингвистика. Последните три науки дори не се изучават в училище по задължителния учебен план като отделни дисциплини. Затова отборите разчитат за подготовката на учениците на школи за извънкласни занимания из цялата страна. Най-добрите ученици от страната след това участват в така наречените Национални школи. Тази практика започна с отбора по информатика през 2007 г. и след като видяхме колко е успешна, предложихме и на другите отбори да я приложат. Е, разбира се не всички го правят, но например биолозите и химиците, които разполагат с модерните Олимпийски лаборатории „Америка за България“ в съответните факултети на СУ „Св. Климент Охридски“, не само започнаха да правят национални школи, но и сезонни – пролетни, зимни и летни, за да компенсират липсата на национални състезания.

    И така, за да се формира един национален олимпийски отбор, състезателите преминават през общински, областен и национален кръг на олимпиадата си. Тогава класираните на първите десет места формират разширения състав на отбора и започват подготовка за международната олимпиада. В процеса на интензивни занимания и след множество контролни се определя титулярният състав на отбора. И така е в случаите, когато няма други национални или международни състезания. Повечето отбори обаче имат. Даже на някои вече са им в тежест. Затова пък най-натоварените поддържат национални ранглисти по класове – математика и информатика.

    Такава е нашата дейност. Ръководителите на отбори участват в целогодишния процес по подбор и подготовка на отборите, а и ги водят на международните състезания и олимпиади.

    Какви са трудностите, които срещахте през годините?

     

    За трудностите могат да ви разкажат най-вече самите ръководители. Разбира се, знам за множество проблеми, повечето от които се стремим да решим. Един от постоянните проблеми е комуникацията с Министерството на образованието и науката (МОН). При честата напоследък смяна на политическите ръководства на МОН за всички нас е доста трудно всеки път да обясняваме кои сме, с какво помагаме на най-изявените ученици в международни състезания, защо го правим и защо се налага да го правим, след като служителите на МОН твърдят, че всичко с подготовката и участието на олимпийските отбори по природни науки е наред. Вече успяваме по-бързо да се „заявим“ пред министерството.

    В отношенията с държавните институции постигнахме напредък, като в последните няколко години се сприятелихме с президента на Републиката Росен Плевнелиев. С него не беше трудно, тъй като той самият като ученик е бил състезател и през 1982 година става лауреат на първото национално състезание по информатика. Президентът Плевнелиев беше патрон на множество инициативи на СРООПН от 2014 година насам и това даде нов тласък на отношенията ни с държавата.

    Друга основна трудност е с приемствеността в подготовката на учениците по места както в училище, така и в извънкласните школи. За радост, все още има стари „мохикани“, които самоотвержено се занимават с учениците в страната. Такива са Пламен Пенчев в Добрич, Бисерка Йовчева в Шумен, Руско и Антон Шикови в Ямбол, а и на много други места. Голяма част от тях вече няколко десетилетия подготвят медалисти от международни олимпиади, но някои вече са в пенсионна възраст. Проблемът е с младите учители, които трябва да поемат щафетата от тях. Много са малко или въобще ги няма. Затова ние често заедно с подготовките на отборите организираме и семинари за учители за работа с изявени ученици. (...) Сега нашата мисия е да бъдем успешни медиатори между учениците, учителите, ръководителите на школи и отборите и МОН, за да постигнем максимален резултат със средствата от ОПНОИР, държавния бюджет, дарители и отговорния бизнес.

    (...)

    Има ли сдружението планове за някакви бъдещи проекти и инициативи за привличане на интереса на по-голям брой ученици към природните науки и високите постижения в тях?

    Естествено е да имаме такива планове. През 2016 година, за да подобрим работата на Сдружението с обществеността и отговорния бизнес, за привличане на подкрепа и средства за отборите, създадохме Съвет за развитие към СРООПН. В него поканихме хора, които и досега са ни помагали. На първо място това е Председателят на Съвета за развитие Елена Маринова, президент на Мусала софт. Нейната компания има дългогодишни традиции в наемането на олимпийски медалисти по информатика. Един от водещите мениджъри на компанията е медалист от Международна олимпиада по информатика. Също през 2016 обявихме създаването на Мрежа на възпитаниците на олимпийските отбори, като разполагаме с данни от последните десет години за участниците във всички отбори, с които работим. Целта на мрежата с участието на олимпийски медалисти от предишните десетилетия е да подобрим подготовката и участието на състезателите в международни олимпиади.
    Някои от тях и сега, а и през годините назад са помагали и в подготовката, и във финансирането на отборите. Мнозина имат успешни академични и бизнес кариери по цял свят. Помагат със задачи и с лекции в подготовката на отборите.
    От няколко години работим по създаването на поне една мобилна лаборатория по природни науки, която да пътува по училища из страната, и вярваме, че с подкрепата на нашия основен партньор ФАБ, със съдействието на МОН и отговорния бизнес в страната, ще успеем да я осъществим. За повишаване на интереса към върховите постижения на най-талантливите и изявени български ученици създадохме Олимпийския пресклуб, в който участват в лично качество десетки журналисти от български медии. Създадохме и устойчиви институционални партньорства, които доведоха до множество публикации и участия в предавания на нашите момчета и момичета. Така техният пример е видим, а надяваме се да стане и заразителен.

    И ще завърша с най-значимата инициатива, която сме започнали - създаване на Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI) за ученици до 15,5 години.

     

    Пълния текст можете да прочетете тук.

  • Из архивите: VIII Международна олимпиада по математика, България 1966 г.

    Секретариатът на ЦК на БКП възлага на Министерството на народната просвета и на ЦК на ДКМС от 1 до 14 юли 1966 г.  да организират и проведат в София, България, VIII Международна олимпиада по математика за ученици от средните училища.

    Изграждат се: организационен комитет на олимпиадата под председателството на министъра на народната просвета Ганчо Ганев, оперативен комитет за олимпиадата с ръководител проф. Алипи Матеев и секретар Стоян Будуров, група за координиране с ръководител проф. Боян Петканчин и редица технически комисии.

    Организационният комитет отправя покана за участие до 14 страни - от социалистическия лагер и Финландия. Отзовават се да участват в олимпиадата 9 държави - Народна Република България, Германска демократична република, Монголска народна република, Полска народна република, Социалистическа република Румъния , Съветския съюз, Унгарска народна република, Чехословашка социалистическа република и Съциалистическа федеративна република Югославия.

    Съгласно уставно положение всяка страна участва с отбор от осем учиника и двама ръководители.

    Българската група ученици, както и на предните олимпиади, се съставя чрез подробен изпит, измежду предложените 36 ученика от 12 окръга, първенци на националната олимпиада: 

    1. Любомир Владимиров Михайлов, XI клас на 21 средно политехническо училище, гр. София, който получава на републиканския кръг на националната ни олимпиада 27 от възможните 40 точки, на на подробния изпит - 21 от 30 т.;
    2. Георги Колев Гаргов - XI клас на 114 средно политехническо училище, София, получава съответно 31 и 27 точки;
    3. Дечко Петров Матев - XI клас на I политехническа гимназия, Казанлък - 31 и 18 т.;
    4. Людмила Йорданова Кръстева - XI клас, II политехническа гимназия - Видин, 30 и 19 т.;
    5. Павел Сергеев Симеонов - XI клас на Политехническа гимназия “Гео Милев” - Плевен, 30 и 17 т.;
    6. Петко Иванов Казанджиев - XI клас, I политехническа гимназия - Казанлък, 40 и 19 т. (участва и на VII-ма МОМ);
    7. Раденко Тодоров Радков - XI клас, II политехническа гимназия - Русе, 40 и 16 т.;
    8. Христо Кръстев Христов - XI клас на II средно политехническо училище, Варна - 36 и 19 т.;

    За ръководители на нашия отбор се определят: проф. Спас Манолов от Висшия инжинерно-строителен институт в София - член на международното жури, и Костадин Петров - асистент в Софийския университет - педагогически ръководител.

    За VIII МОМ страните участнички представят 51 задачи. От тях оперативната комисия подбира 19, които предлага на международното жури, което пък се председателства от  проф. Алипи Матеев, декан на математическия факултет. Международното жури определя темите на състезателния изпит. За първия тур - 3 задачи: словесно-логическа (представена от СССР), планиметрия с тригонометрия (УНР), стереометрия (НРБ). За втория тур - 3 задачи: алгебра с тригонометрия (СФРЮ), алгебра (ЧССР), планиметрия (ПНР). За решение на задачите се определя по 4 часа на тур, за шестте задачи максималната оценка за един ученик е 40т., за отбор - 320, а за деветте отбора - 2880.
    На 5 юли 1966 в една от големите зали на Софийския университет става официално откриване на VIII МОМ с кратко слово на председателя, проф. Матеев.

    На 5 и 6 юли в същата зала се провежда състезателният изпит на олимпиадата. Ръководителите на отделните делегации проверяват и оценяват писмените работи на своите ученици, а български математици координират оценките на всички състезатели.

    Деветте състезаващи се колектива получават общо 2145 точки - 74% от възможните 2880 т. Най-добър успех има в решението на тригонометричното равенство, на която колективите набират 98%. Най-нисък успех се получава на задачата по стереометрия - 50% от възможните 504 т.

    Отделните ученически колективи се класират както следва:

    • Съветският съюз - 92%
    • Унгария - 88%
    • ГДР - 88%
    • Полша - 84%
    • Румъния - 80%
    • България - 74%

    НРБ - 238 т. (логическа - 38/48 т., планиметрия с тригонометрия - 50/56, стереометрия - 27/ 56 т., алгебра с тригонометрия - 35/40, алгебра - 29/56, планиметрия - 59/64 т.)

    • Югославия - 70%
    • Чехословакия - 67%
    • Монголия - 28%

    Интересно е да се отбележи, че на VIII МОМ всички отбори повишават успеха си в сравнение с миналата олимпиада - България с 45%, ГДР - с 33%, Полша - с 29% и тн.

    За учениците, постигнали висок успех на олимпиадата, междунородното жури определя три вида награди - дипломи: първа - от 40 до 39 т., втора - от 38 до 34 т., трета - от 33 до 31 т. Раздават се 13 първи, 15 втори и 11 трети награди.  Вън от тези награди журито определя за най-добре представилия се монголски ученик поощрителна награда.

    Единадесет са първенците на VIII МОМ, които набират по 40 т. Между тях особено изпъква работата на унгарския ученик Ласло Ловас.

    На VIII МОМ българската група ученици има амбицията да устоява математическата чест на своята родина - домакин на олимпиадата. Групата показва по-добър успех в сравнение с предишните години: 29% през 1965 г., 59% през 1964 г.

    Първенец по успех на нашия отбор е ученикът Георги Гаргов от София. Той получава 34 т. - т.е. 85% и достойно извоюва втора награда. Успех отбелязват и учениците: Людмила Кръстева от Видин - 33 т. (83%) и Петко Казанджиев от Казанлък и Владимир Михайлов от София с по 30 т. (80%), които получават трета награда.

    Закриването на VIII МОМ става на 13 юли в Аулата на Софийския университет. На тържеството присъстват участниците в олимпиадата, министърът на народната просвета, представител на ЦК на ДКМС, представители на някои посолства и на Съюза на учителите, председателят на физико-математическото дружество, видни наши професори математици, ръководни лица от МНП и отдел Просвета при СГНС, директори на училища, учители. Реч произнася Ганчо Ганев, министър на народната просвета и председател на организационния комитет на олимпиадата, слова произнасят още Ян Вишин (ЧССР) - от името на ръководителите на делегациите и Валтер Липе (ГДР) - от името на участниците.

    Участниците в олимпиадата се изкачват на планината Витоша, в София посещават мавзолея на вожда на българския народ Георги Димитров и музея на съпротивителното движение, разглеждат паметника на руските воини-освободители, паметника на Съветската армия, храм-паметник “Александър Невски”, присъстват на оперетен спектакъл. В четеридневна екскурзия гостите посещават градовете Търговище, Велико Търново, Варна, Несебър, Стара Загора, Пловдив. Любуват се нашето Черноморие, отдъхват в курортните комплекси “Дружба”, “Златни пясъци”, “Слънчев бряг”, “Боровец”. Разглеждат мавзолея на Владислав Варненчик и язовир “Искър”.

    (вж. още: "ИЗ АРХИВИТЕ: 1-ВА МЕЖДУНАРОДНА ОЛИМПИАДА ПО МАТЕМАТИКА, РУМЪНИЯ 1959 Г.")

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни