БЛИЦ ИНТЕРВЮ С КАЛОЯН И ЦАНИМИР, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО АСТРОНОМИЯ
Калоян е бронзов медалист по астрономия и участник в две международни олимпиади, а Цанимир - сребърен и бронзов медалист от три олимпиади - по астрономия и астрофизика.
- Представи се в едно изречение (име, курс/клас, университет, град, състезател по…)
Калоян: Казвам се Калоян Генков, докторант съм във Физически факултет на СУ и като ученик в НПМГ се състезавах в олимпиадите по информационни технологии, физика и астрономия.
Цанимир: Аз съм Цанимир Ангелов от Перник и уча 2-ри курс (вече 3ти, бел.ред.) Квантова и космическа теоретична физика в Софийския университет. Аз съм бивш състезалел по астрономия, астрофизика и физика.
- В момента се занимавам с …
К: Експерименти по докторантската ми работа.
Ц: Сканирам записки по теоретична механика в 3 през нощта, защото съм в сесия.
- Как те наричат приятелите?
К: Най-често „Генков“. В училище половината съученици имаха повтарящи се имена и ни стана навик да си говорим на фамилии. Може на някой да му звучи странно или превзето, но на мен всъщност ми харесва.
Ц: Цани.
- Последното международно състезание, на което участва:
К: Турнирът на младите физици през 2010 година във Виена (леле, остарявам!)
Ц: Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Гърция 2013 година.
- Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
К: Трябва да се разсъня.
Ц: “Това в шкафчето мирише и трябва да го изхвърлим!”
- А на деня след това?
К: Всъщност по-интересни са часовете след олимпиадата. Тогава обсъждаш с приятели задачите и кой как ги е решил, чудиш се какво ли си пропуснал и се ядосваш на всяка грешка, която си откриеш. Очакваш официалните решения, резултатите, с две думи – ентусиазъм и адреналин. На следващия ден обикновено си се върнал вече към „нормалния живот“.
Ц: “Наистина трябва да го изхвърлим!”
- Кога би се отказал да решиш една задача?
К: Когато знам, че няма да имам достатъчно време или пък, че ще изкарам повече точки, ако реша останалите.
Ц: Когато надвиша времето, което мога да заделя за нея.
- На кого се възхищаваш?
К: На истинските учители, които независимо от западащото състояние на образователната система като цяло, дискредитирането на тяхната професия и неблагоприятните условия на труд продължават да правят това, за което са призвани в името на учениците си.
Ц: Илон Мъск!
- Най-ценното, което състезанията ти дадоха?
К: Трудно ми е да избера само на едно нещо. Все пак ще се спра на множеството познанства с умни хора и чудесно прекараното време из страната и в чужбина.
Ц: На Международния турнир на младите физици в Германия 2012 ни дадоха едни раници... По дяволите колко са здрави тези раници!
- А пък ти взеха...?
К: Не мисля, че има нещо, което да са ми взели, Ако и да са ми взели, то вероятно е било нещо, което така или иначе не съм желал.
Ц: Удовлетворението. Вече каквото и да правя чувствам, че не е достатъчно.
- Ако можеше да си избереш една-единствена суперсила, каква би била тя?
К: Емоционалният отговор е да мога да чета мисли. По-рационалният – със силата на мисълта да локализирам всяка загубена вещ.
Ц: Регенерация. Останалото сам мога да си го уредя.
- Ако притежаваше машина на времето, напред или назад във времето би предпочел да пътуваш?
К: Бих попътувал и в двете посоки. Ако все пак трябва да избирам, ще предпочета бъдещето. Все пак аз съм любопитен човек, а за света на миналото имаме представа от историческите извори. За бъдещето имаме само прогнози и хипотези, но по същество то е непредвидимо и съответно интересно.
Ц: Ако имам регенерация назад за да подобря настоящето, защото бъдещето така или иначе ще го дочакам. Ако нямам регенерация в бъдещето за да го прегледам.
- Любим момент/ история от състезание?
К: За тази история се сетих още, докато отговарях на 6-ти въпрос. МОА в Индия, 2006 година, бях 8 клас. Теоретичният кръг отмина, и в разпаленото обсъждане на задачите и със съотборниците стигнах до извода, че съм се изложил здраво. За малко бях унил, но не след дълго си казах „какво пък толкова“ и на един лист написах „Show must go on“. И се разхождах с тази табелка сред останалите олимпийци. Голям смях падна, а ръководителката на отбора Ева Божурова още обича да разказва тази история.
Ц: 2013 година бяха последните ученически олимпиади, в които участвах. Тогава националната олимпиада по астрономия беше последната възможност аз и братовчед ми Дилян Христов категорично да спечелим олимпиадата. Така и стана – аз бях първи на тема 11-12 клас, а той първи на тема 9-10 клас. Още не мога да повярвам, че реално успяхме и взехме двата златни медала!
- Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!
К: Астрономията не е астрология! Това е една истинска наука, която изследва планетите и звездите и е толкова интересна, че мнозина смятат, че това е била първата наука, с която са се занимавали хората!
Ц: Аналогия на географията върху небесната сфера, обединена с физика и геометрия.
- Защо астрономия?
К: Защото всеки, погледнал красотата на нощното небе е бил възхитен от необятността и величието на Вселената.
Ц: Защото ако човек така или иначе се занимава с физика са му нужни съвсем малко усилия за да навлезе в астрономията.
- Опиши астрономията с три думи!
К: Необятна, загадъчна, възхитителна.
Ц: Вход към астрофизиката.
- Защо и за кого тя е полезна?
К: Без ранните астрономически наблюдения вероятно още щяхме да смятаме, че Земята е плоска, нямаше да имаме точен календар и щяхме да си въобразяваме, че Вселената е едно малко парче земя, върху което живеем. Благодарение на астрономията хората са имали смелостта да пътуват по океаните и да заселват нови земи, благодарение на нея имаме и мечтата да пътуваме из космоса и да заселваме нови планети!
Ц: Астрономията не е полезна за нито един човек. Тя е полезна за човечеството като цяло, защото е добро средство за потвърждаване на идеи като общата и специалната теория на относителността и отхвърляне на идеи като религиите.
- Астрономите са готини, защото…
К: Са нощни птици!
Ц: Астрономите в гимназията се делят на 2 вида - такива, които се любуват на небето и после отиват да учат медицина или право (над 90%) и такива, които остават да се занимават с наука. С първите не съм контактувал особено, а вторите не са представителна извадка.
- Най-великото изобретение, измисляно някога…?
К: В по-близкото минало – електричеството. Но като цяло, бих казал писмеността.
Ц: Писмеността.
- Астрономия или астрофизика?
К: В момента по-активно се развива астрофизиката. Но пък без астрономията днешното време нямаше да е същото. Така, че вие изберете!
Ц: Астрофизика.
- Плутон планета ли е?
К: Не.
Ц: Европа не е континент по геоложки, а по исторически причини. Мисля, че същото трябва да стане и с Плутон, за да спрат хората да задават този въпрос.
- Любимо съзвездие?
К: Орион.
Ц: Ралица.
- Вярваш ли в извънземни?
К: Няма научна причина да бъде отречено възникването на (разумен) живот и на други планети, подобни на Земята. При това, съществуват и теории, че животът на Земята всъщност е дошъл от космоса. Но не вярвам, че ни посещават или следят извънземни.
Ц: Не, аз в нищо не вярвам. Знам какви са следствията от уравнението на Дрейк.
- А в зодии?
К: Интересен факт: зодиакалните съзвездия са всъщност 13. Освен добре познатите от хороскопите, съзвездието Змиеносец също лежи на еклиптиката (т.е. Слънцето преминава през него). Как да вярвам в зодиите, след като дори и бройката им не е коректна? Още повече – периодите на зодиите вече не са валидни. Поради прецесията на земната ос се променят датите, в които Слънцето навлиза в границите на различните зодиакални съзвездия. Тъй като периодът на прецесия е около 26000 години, то около 2200 години са нужни, за да имаме отклонение с точно една зодия. А по-сериозно – не мога да твърдя или отричам, че характерът на даден човек може да бъде различен в зависимост от това в кой сезон е роден. Може би метеорологичните условия по време на различните фази от нашия растеж по някакъв начин влияят върху изграждането на характерите ни. Но в никакъв случай положението на Луната, орбиталното движение на Меркурий или пък настроението на кометите имат отношение по този въпрос.
Ц: Не. Този въпрос е обиден.
- Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?
К: Нищо особено. Като лунната нощ, но без да се вижда Земята. На Луната няма атмосфера, така че небето е обсипано със звезди и денем, и нощем. Стига човек да не гледа към Слънцето или Земята, ще вижда едно прекрасно небе, отрупано със звезди. Слънчево затъмнение ще можем да видим само от тази страна на Луната, която е винаги обърната към Земята. По време на лунния ден, тя е осветена от Слънцето, а по време на лунната нощ – от разсеяната светлина на Земята. Слънчевото затъмнение ще е „специално“ с това, че тогава Лунната повърхност ще е най-слабо осветена – нито Слънцето ще я огрява, нито дневната страна на Земята.
Ц: Комунистическо.
- Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?
К: Опознаването на тъмната материя и тъмната енергия. А с нетърпение очаквам да избухне Бетелгейзе.
Ц: Те не биха били точно астрономически открития, но бих се впечатлил, ако някой разгадае тъмната материя и енергия.
- Родното ти място?
К: София.
Ц: Перник.
- Любимо занимание/хоби?
К: Планинско колоездене (за съжаление все по-трудно намирам време за него), настолни игри с приятели.
Ц: Имам научно-популярен канал в YouTube - QuantumAstronavt, в който демонстрирам и обяснявам физични експерименти, говоря за астрономия, математика и физика, а от скоро дори оборвам конспиративни теории, влизащи в противоречие с научни изследвания.
- За какво мечтаеш?
К: В личен план предпочитам да го запазя за себе си. В общ план мечтая за свят с образовани хора, в който ресурсите се използват разумно и целесъобразно, навсякъде се използва електрическа енергия, а пък тя от своя страна се добива по чист и устойчив начин (и не, не говоря за вярътна или слънчева енергия, а по-скоро за гарантирано безопасна ядрена енергия).
Ц: За последиците от това Falcon Heavy на SpaceX да направи първия си полет. Да съществува активна ракета, която да може да прати смислени товари на приемливи цени до Луната и Марс променя всичко.
- Кой е отговорът на всички въпроси?
К: Пет. Изненада! Понякога и 426 (ако го знаех, нямаше да пиша толкова много отговори досега).
Ц: “Не знам.”
- В какво се крие красотата на науката?
К: В това отношение науката е като хората. Истинската красота се показва само тогава, когато я опознаеш. Усещането да разбереш как работи света около теб е неописуемо. Усещането да намериш просто и разумно обяснение на това, което изглежда като магия е несравнимо. За съжаление доста хора не съумяват да оценят това и остават слепи за красотата на природните закони.
Ц: В това, че всичко друго е грозно.
- Какъв си бил в предишния си живот?
К: Това е провокативен въпрос. За да отговоря, трябва да си задам въпроса какво съм аз – съзнанието ми или физическото ми тяло? Ако говорим за съзнанието ми – ами не съм бил нищо в предишния си живот – възникнал съм преди 26 години и съм уникален и неповторим. Не вярвам в прераждането, колкото и изкушаващо да е това.
Ако говорим за физическата ми форма – бил съм много неща. Атомите, от които съм изграден, са били части от растения, животни, минерали, морета, реки, облаци (всъщност основно сме изградени от вода!)… Със всяка хапка храна, всяка глътка вода, та дори и със всяко вдишване моят състав се променя! Но нека намесим и астрономията – тъй като химичните елементи по-тежки от лития се синтезират в звездите, то може да се каже, че съм със звезден произход. Всъщност по време на живота на звездите се синтезират само елементите не по-тежки от желязото. Останалите елементи се получават при избухването на свръхновите – един доста зрелищен начин, по който умират по-големите звезди. Така че в себе си съдържаме и тленните останки на някоя свръхнова!
Ц: Не.
- Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
К: Машина за телепортиране!
Ц: Метална тенджера със семена.
- Кокошката или яйцето?
К: Ако трябва да избирам кое да ям – повече обичам яйцата. Но предполагам, че задавате до болка познатият въпрос кое е било първото. Всъщност отговорът е пределно ясен – яйцето. Според скромните ми познания по биология, кокошката далеч не е единственият вид, който снася яйца (в частност динозаврите са снасяли яйца доста преди да се появят кокошките).
Ц: Пилешки бутчета с яйчена салатка.
- Театър или кино?
К: Театър. Хората, които ме познават, знаят, че киното не е моята страст.
Ц: Кино.
- Планина или море?
К: Планина.
Ц: Морета на Марс!
- Изгрев или залез?
К: Залез. Горещата атмосфера прави залезите по-красиви, пък и не се налага да ставаш рано, за да им се порадваш.
Ц: Зависи от посоката на времето. От друга страна, имам източно изложение и се радвам на изгревите.
- Какво ти предстои в следващите месеци?
К: Участие в конференции.
Ц: Да се измъча със сесията и после да работя двойни смени цяло лято.
- Кого искаш да поздравиш?
К: Всеки, който успя да стигне до края на интервюто! Но специално поздравявам любимите си хора!
Ц: По-здравявам всички, които погледнаха канала след като видяха 28 въпрос.
- Пожелай ни нещо!
К: Пожелавам ви много успешни олимпийци, на които да задавате провокативни въпроси! Но преди всичко, здраве!
Ц: Пожелавам ви да се подобри средното ниво на образованието в България и да се класират все по-добри състезатели.
- Съвет към младите състезатели?
К: Обичайте това, което правите и правете това, което обичате! Бъдете любопитни, задавайте въпроси и търсете отговорите им, а след като ги намерите, ги подлагайте на съмнение! И решавайте задачи, но също така знайте, че нищо прекалено не е хубаво!
И малко по-встрани от клишатата. Много обичам един съвет, който Ева Божурова обича да дава: „Ако задачата на олимпиадата ви се стори много трудна, бъдете внимателни. Ако ви се стори много лесна, бъдете още по-внимателни!“
Ц: Ако искате да сте щастливи, доволни и уважавани, не се занимавайте с наука. Ако искате да сте от значение, продължавайте в същия дух.