Последни блог постове

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С МАРТИН И КРИС, МЕДАЛИСТИ ПО ЛИНГВИСТИКА

    Мартин Николов е настоящ състезател по математическа лингвистика, бронзов медалист от МОЛ 2017. Кристиан Георгиев пък е участник в няколко международни състезания, носител на злато и сребро, а вече и студент в MIT.

    Днес ги срещаме в блиц:

    1. Представи се в едно изречение (име, училище/университет, състезател по…)

    Мартин: Името ми е Мартин Николов, в момента уча в 11 клас в ПЧМГ и се състезавам в областта на математическата лингвистика.
    Кристиан: Кристиан, MIT, състезател по лингвистика и математика.

    1. В момента се занимавам с ...

    М: Главно с подготовка за предстоящите състезания по лингвистика, както и с организацията на турнир по природни науки и лингвистика.
    К: Това лято гледам да си почивам повечко. Иначе с математика. (публикуваме го със закъснение, знаем! - бел.ред.)

    1. Как те наричат приятелите?

    М: Палитрата от обръщения варира.
    К: Крис.

    1. Последното международно състезание, на което участва?

    М: Международната олимпиада по лингвистика в Ирландия през 2017г.
    К: Международната Олимпиада по лингвистика в Майсор, Индия. (2016)

    1. Първата ти мисъл в деня на олимпиадата?

    М: „Не би трябвало да закъснея, ако поспя още малко...“
    К: „Ааа! Гущеер!“ После се сприятелихме с гущерчето, но в първия момент ме изненада доста.

    1. Най-трудната задача, с която си се сблъсквал?

    М: Честно казано, сблъсквал съм се с много сложни задачи и ми се струва трудно да излъча едноличен победител. Определено обаче мога да кажа, че задачите с разчитане на баркод ми създават сериозни главоболия.
    К: Да разпределям времето си ефективно

    1. С кой известен учен би искал да срещнеш?

    М: Джоузеф Уолстънхолм
    К: Терънс Тао

    1. Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    М: Не мисля, че ми се е налагало да правя големи компромиси заради подготовки, като може би изключим сравнително ранното ставане през уикенда.
    К: Време

    1. Участието в олимпиади е…

    М: Съревнование както с другите състезатели, така и със самия себе си.
    К: Забавно и в някои случаи полезно

    1.  Най-вкусното/странното нещо, което си ял по време на международна олимпиада?

    М: Ирландски картофи.
    К: Пилешки крака (с ноктите) в Китай. Това е най-странното, не беше супер вкусно.

    1.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    М: „Като мама, шеф на фирма“ 
    К: Май всеки път различно.

    1.  А какво отговаряш сега?

    М: „Само не и като мама“ :). Понякога се случва и да отговоря „лингвист“.
    К: Няма много промяна

    1.  Най-красивата страна, в която си бил?

    М: Колебая се между Сингапур и Ирландия.
    К: Индонезия

    1.  Любим момент/ история от състезание?

    М: Определено бих избрал real-life-quest-a, в който взех участие по време на миналогодишната подготовка за IOL (нищо, че не се брои за състезение). Не мисля, че някога пак ще ми се случи да обиколя цяла София за 2 часа и накрая да се озова в Борисовата градинка, търсейки един специфичен паметник.
    К: Доста са... един съвсем скорошен е как заменихме леглата в хотелската стая с детски басейн (и го ползвахме по предназначение впоследствие).

    1.  Кой е най-трудният език?

    М: Може би най-обективният отговор е „този, който все още не си успял да овладееш“. В моя случай са включени и всички програмни езици.
    К: Субективно е. Зависи от разстоянието в родословното дърво до майчиния език на човека, който отговаря.

    1.  А най-странно звучащият?

    М: Пираха.
    К: Силбо Гомеро 

    1.  Колко езика говориш?

    М: Към днешна дата говоря (с варираща успеваемост) три: български, английски и немски.
    К: Почти три (включвайки български)

    1.  А колко би искал да говориш? Кои?

    М: Колкото повече, толкова по-добре. 
    К: Не твърде много. Освен английски и италиански, искам да науча испански, руски и някой забавен език, който все пак да ми свърши работа някъде.

    1.  Кажи нещо на фински/индонезийски/арабски/ каквото ти хрумне?

    М: kilig (тагалог)
    К: Bolje da nosim kratko kosu (не е нещо много екзотично, сръбски е, но песента ми се е забила в главата от няколко дена)

    1.  Какво каза току що?

    М: Най-общо думата назовава чувството да имаш пеперуди в стомаха.
    К: По-добре е да сме с къса коса.

    1.  Опиши лингвистиката с едно изречение?

    М: Езикознание.
    К: Вече е направено: „Лингвистиката създава приятелства“

    1.  Защо и за кого тя е полезна?

    М: За всеки, който иска да се сблъска с различни езици/начини на мислене.
    К: Освен (очевидно) за тези, които се интересуват от теоретична лингвистика, състезанията са полезни на всеки, който желае да си разшири мирогледа и има нужното време и желание.

    1.  Колко подобласти на лингвистиката можеш да изброиш?

    М: Семантика, фонетика, синтаксис, морфология, социолингвистика, диалектология, психолингвистика…
    К: Между половин и една дузина.

    1.  Какво е психолингвистика?

    М: Дял от лингвистиката, който изучава как хората приемаме, обработваме и възпроизвеждаме езиковата информация, или накратко - дисциплината, с която бих искал да се занимавам вбъдеще.
    К: Принципно си има Google… иначе звучи малко като псевдонаука (надявам се да не засегна никого)

    1.  Родното ти място?

    М: София
    К: Монтана

    1.  Любимо занимание/хоби?

    М: В момента ходя на курсове по музикална продукция.
    К: Отборен спорт с приятели (няма толкова значение дали ще е футбол, волейбол или ядене)

    1.  Висше образование – в България или в чужбина?

    М: В чужбина
    К: Тук делата говорят: в чужбина.

    1.  За какво мечтаеш?

    М: За 8-часов сън по седем пъти в седмицата.
    К: Красотата да спаси света

    1.  Ако можеше да избираш, къде би се родил?

    М: В България.
    К: Барселона

    1.  А кога?

    М: Края на XIXв, началото на ХХ в.
    К: По същото време.

    1.  Ще открием ли perpetuum mobile?

    М: Сигурно е само, че няма да го открия аз :)
    К: Не

    1.  Какъв си бил в предишния си живот?

    М: Много вероятно Атанас Далчев.
    К: Не вярвам в прераждането.

    1.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    М: Надуваема лодка
    К: Приятел

    1. Какво яде за закуска?

    М: Пожертвах закуската, в името на още 10 минути сън.
    К: Точно днес...шкембе чорба

    1. Проза или поезия?

    М: Поезия
    К: Проза

    1. Рок или рап?

    М: Рап
    К: И двете, но ако трябва да избера едно - рап.

    1. Театър или кино?

    М: „Влезли сте във филма, защото не ходите на театър.“ Гринго-Богдан Григоров
    К: Кино

    1. Планина или море?

    М: Олимпийският център за подготовка.
    К: Планина

    1. Японски или китайски?

    М: Японски
    К: Японски

    1. Граматика или семантика?

    М: Семантика
    К: Семантика

    1.  Какво ти предстои в следващите месеци?

    М: Като за начало, няма да е зле да завърша 11 клас.

    К: Много учене

    1.  Кого искаш да поздравиш?

    М: Всички, които са ме подкрепяли до сега и продължават да ме подкрепят, както и всички, които тепърва се захващат с лингвистиката.
    К: Ще открадна отговора от някой от предните участвали: „Всеки, който е стигнал дотук“

    1.  А какво ще кажеш/пожелаеш на събеседника си?

    М: Да бъде здрав и да постигне всички свои цели.
    К: Да е жив и здрав

    1. Какво си пожелаваш оттук нататък?

    М: Да посетя о.Ман.
    К: Късмет

    1. Съвет към състезателите?

    М: Проверявайте си контролните примери!
    К: Да се състезават само ако това, което правят им доставя удоволствие

  • Блиц интервю с биолозите Ваня и Делян

    Ваня Миланова е настоящ състезател по биология, изявила се на Международната през 2017 г., а Делян Георгиев е бивш олимпиец, двукратен бронзов медалист от Международните през 2009 и 2010 г.

    Днес ги срещаме в блиц:

     

    1.     Представи се в едно изречение?

    Ваня: Аз съм Ваня Миланова, ученичка в НПМГ „Академик Любомир Чакалов“, състезател по биология.
    Делян: Казвам се Делян, завършил съм НПМГ, а от скоро и университа в Упсала, Швеция. Участвах в олимпиадите по биология в Япония (2009) и Южна Корея (2010).

    1.     В момента се занимавам с ...

    В: Учене. Балансирам между подготовката за матурите и подготовката за олимпиадата по биология.
    Д: Обучавам магистри в летен курс по синтетична биология (iGEM).

    1.     Как те наричат приятелите?

    В: Ванче.
    Д: Дидо.

    1.     Последното международно състезание, на което участва?

    В: Международната олимпиада по биология в Ковънтри, Великобритания, 2017 г.
    Д: iGEM 2016, университетско отборно състезание по синтетична биология.

    1.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    В: „Ти имаш потенциал, позволи си да го покажеш точно днес!“
    Д: Каквото стане - такова.

    1.     А последната?

    В: „Направих каквото можах, пък да става каквото ще!“
    Д: Дали не съм пропуснал някой въпрос?

    1.     Най-ценното, което ти дадоха олимпиадите?

    В: Срещнаха ме с прекрасни хора, които по един или друг начин ме направиха човека, който съм сега.
    Д: Чудесни преживявания.

    1.     А какво ти взеха?

    В: Не е като да не са ми взели нищо. Взеха ми част от свободното време и го направиха една идея по-смислено.
    Д: Последните 6 летни ваканции.

    1.     Имаш ли си талисман за късмет?

    В: Да, но не носи късмет само на мен, а на всички биолози олимпийци от моето училище. Казва се Резус и е плюшена маймунка.
    Д: Не, не съм суеверен.

    1.  Кой е най-важният момент от подготовката на един млад състезател?

    В: Постоянството. Независимо в каква област се състезаваш, трябва да поддържаш тонус. Трудът винаги се отплаща, а и гарантира вървене към прогрес.
    Д: Способността да размишляват. Запомнянето наизуст е умение, нужно на доктори и адвокати, не олимпийци.

    1.  Любим момент/ история от състезание?

    В: Най-пресният е от МОБ във Великобритания. Една голяма част от състезателите се бяхме събрали посред нощ, ядяхме лакомсва от целия свят, разменяхме си сувенири и накрая всеки трябваше да изпее химна на страната си. Това са най-ценните моменти от състезанията – създаването на приятелства.
    Д: Когато спечелих бронзовия медал от олимпиадата в Япония, с ръководителите отпразнувахме повода… с шишенце домашна ракия.

    1.  Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!

    В: Биологията е наука за живота. Ако разбереш биологията, ще научиш много за това защо и как съществуваме.
    Д: Биологията е наука, която се интересува от всичко, което е живо в момента.

    1.  Опиши биологията с три думи?

    В: Необятна, Интересна, Велика.
    Д: ДНК и компания.

    1.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    В: Интернет.
    Д: Електричеството.

    1.  Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    В: Бих изобретила карта памет, която да се поставя в мозъка, с цел увеличаване на неговия капацитет.
    Д: Устройство, сливащо човешкото съзнание с компютър.

    1.  Любима поднаука от биологията?

    В: Молекулярна биология.
    Д: Генетика.

    1.  Защо?

    В: Защото, за да разбереш процесите, които протичат в човешкото тяло или дори в рамките на екосистемата, неизменно трябва да разучиш първо клетката и нейната впечатляващо сложна машинария. 
    Д: Заради възможностите, които манипулирането на биологичния “софтуер” дава.

    1.  Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?

    В: Бих си останала човек.
    Д: Бих си останал човек.

    1.  Защо?

    В: Защото вярвам, че нашият вид е натоварен с отговорността да се развие достатъчно, че да открие всички неизвестни в уравнението на вселената.
    Д: С помощта на интелекта си, човек може да е и риба, и птица, и мравка.

    1.  Кой е най-досадният въпрос за един биолог?

    В: „Медицина ли ще учиш?“
    Д: Защо ни тровите с ГМО-та?

    1.  Най-трудният термин, с който си се сблъсквал?

    В: Онкомирацидиум – ларвен стадий от развитието на един паразитен плосък червей.
    Д: - 

    1.  Как виждаш света след 10 години?

    В: Предполагам ще има вече iPone 18 и това ще вълнува най-много хората. Ако се върнем 10 години назад, ще видим, че не са се променили много неща досега или поне не са били достатъчно важни, за да им обърнем внимание.
    Д: Не твърде различен от сега.

    1.  Ами след 50?

    В: Това вече е интервал, който позволява големи промени. Силно се надявам Земята да ни издържи дотогава. Започнали сме да черпим невъзвръщаеми ресурси и е малко късно да се осъзнаем. Мисля, че няма да караме летящи коли или да живеем на Луната, камо ли на Марс, но определено предричам голям пик в развитието на технологиите и научните открития.
    Д: Дълбока криза в следствие на унищожения климатичен баланс.

    1.  Растенията имат ли чувства?

    В: Не, но ако имаха, щяха да са много наранени от това, което им причинява човекът в днешно време.
    Д: Нямат животинските емоции, но като всеки жив организъм усещат. Затова веганите са много по-зли от “месоядците”, защото при пържолата телето поне е умряло, а картофа се реже и вари жив.

    1. Кой е учителят, който те научи на най-много неща?

    В: Казва се Радослав Александров и макар да не е редовен учител по биология, той е човекът, който ме подготви за изкачването на върховете в науката. Като бивш олимпиец, той дълги години се занимава с подготовката на състезателите по биология от нашата гимназия. Възхищавам се на такива интелигентни и мотивирани хора.
    Д: Господин Валентин Дойнов, учител по биология от НПМГ.

    1.  Теория или практика?

    В: Теория.
    Д: Практика със сигурност.

    1.  Би ли си купил парцел на Луната?

    В: Това е последното нещо, за което бих похарчила парите си.
    Д: Само ако имам собствен космически кораб.

    1.  Къде си сега?

    В: Вкъщи пред компютъра.
    Д: В Швеция, където работя като учител за момента.

    1.  Любимо занимание?

    В: Колебая се между рисуване и слушане на музика, но смятам, че рисуване, докато слушам музика, определено е добър отговор на въпроса.
    бД: Да модифицирам операционната система на телефона си.

    1.  Висше образование – в България или в чужбина?

    В: А защо не вБългария И чужбина“. Смятам, че не е лоша идея да започна образованието си в България, да изградя една основа, която да надградя в чужбина след време. Човек може да се развива еднакво добре навсякъде, стига да работи здраво за това, което иска да постигне. Аз в това отношение съм работохолик.
    Д: Тъй като вече завърших в чужбина, мисля че отговорът е ясен.

    1.  Най-неприятен предмет от училище?

    В: География.
    Д: История, не защото преподаването беше зле, а просто не ме бива да запомням факти и дати.

    1.  За какво мечтаеш?

    В: Да съм щастлива от това, което правя в професионален план, и да не съжалявам за направените избори в живота си.
    Д: Да намеря работа, която няма да ми е противна след 30 години.

    1.  Какво харесваш в себе си?

    В: Че съм употита, старателна, с чувство за хумор, скромна, но ако продължа да изброявам, няма да е много скромно от моя страна.
    Д: Способността ми да импровизирам.

    1.  А какво - не?

    В: Прекалено самокритична съм и мрънкам много.
    Д: Твърде много мисля.

    1.  Има ли живот след смъртта?

    В: Сложен въпрос. От биологична гледна точка, умирайки, се превръщаме в органична материя, която продължава да циркулира в кръговрата на веществата. От човешка гледна точка, живот след смъртта има за хората, които обичаме.
    Вярвам и в двете твърдения и не се опивам да доказвам истинността им.
    Д: Не, смъртта е финалният враг пред човечеството.

    1.  Какво е единственото нещо, което би взел със себе си на самотен остров?

    В: Приятел, за да не се чувствам самотна.
    Д: Компютър с достъп до интернет.

    1.  Препоръчай ни книга!

    В: „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун.
    Д: "Guards! Guards!" на Тери Пратчет.

    1.  А филм?

    В: „Кръстникът“.
    Д: "The Prestige by Cristopher Nolan."

    1.  Компютър или лаптоп?

    В: Лаптоп.
    Д: Лаптоп, преносимостта е незаменимо качество.

    1.  Васко Кръпката или Васко Кеца?

    В: Васко Кеца.
    Д: Говорил съм лично само с Васко Кръпката, тъй че…

    1.  Лютеница или кьополу?

    В: Лютеница is love, лютеница is life.
    Д: Лютеница.

    1.  За или против униформите в училище?

    В: Против.
    Д: Против, невъзможно е да се угоди на всички с едно облекло, независимо от дизайна.

    1.  Какво ти предстои в до края на академичната/календарната година?

    В: Олимпиада по биология, матури, бал, шофьорски курсове и надявам се хубави неща, които не съм предполагала, че ще се случат.
    Д: Да избутам учениците си до златен медал, или поне да ги засиля в правилната посока.

    1.  Поздрави събеседника си?

    В: Нека дните ти бъдат толкова хубави и ползотворни, че да не искаш да свършват!
    Д: Нека късметът винаги да е в твоя полза.

    1.  Съвет към младите/прохождащите състезатели?

    В: Повярвайте сами в способностите си, учете заради себе си и не забравяйте, че в науката всичко е въпрос на любопитство!
    Д: Да се състезават само ако наистина им харесва, а не заради нечии очаквания. И ако са дали всичко от себе си, да са доволни от резултата, независимо какъв е той. “Можех и по-добре” означава, че не са направили всичко по силите си.

     

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С МАРТИН И МОМЧИЛ, ОЛИМПИЙЦИ ПО ИНФОРМАТИКА

    Мартин е едва 8 клас, но е изгряваща звезда в информатиката - носител на единственото българско злато на първата Европейска младежка олимпиада по информатика, 2017. Момчил е трикратен сребърен и двукратен бронзов носител от Международни и Балкански олимпиади по информатика, вече завършил бакалавър в Кеймбридж.

    1.     Представи се в едно изречение!

    Мартин: Мартин Копчев - 14-годишно момче от Габрово, което обича да се занимава с математика и информатика.
    Момчил: Момчил Пейчев, на 22 години от Варна.

    1.     В момента се занимавам с ...

    М.К.: Aми, в момента отговарям на въпросите от блиц интервюто. Сега сериозно – участвам в състезания по математика, информатика и английски език и се подготвям за предстоящите сериозни състезания, в които ще се изисква прилагане на голям обем от знания.
    М.П.: Надявам се успешното ми приключване на бакалавъра по компютърни науки в Кеймбридж.

    1.     Как те наричат приятелите?

    М.К.: Тъй като фамилията ни не е често срещана, а и е малко по-странна, към всички от семейството се обръщат по фамилия. Като се замисля и аз не съм изключение. За роднините и приятелите съм просто Марти!
    М.П.: Момчил, Момчи, Момо.

    1.     Най-ценното, което състезанията ми дават/дадоха…

    М.К.: Благодарение на състезанията пътувах много и изживях много хубави моменти – награждавания, поощрения, признания, които едва ли щяха да ми се случат без това, с което се занимавам. Срещнах изключително умни хора, с които споделяме общ интерес – страстта към науката. Но най-ценни са знанията, които съм придобил.
    М.П.: Приятелства и пътувания. И от двете по много.

    1.     Но ми взеха…

    М.К.: Голяма част от свободното време.
    М.П.: Много време също така.

    1.     Последното международно състезание, на което участва?

    М.К.: International Autumn Tournament in Informatics 2017, където спечелих сребърен медал.
    М.П.: Като ученик – международната олимпиада по информатика в Тайван, 2014.
    Като студент – северозападните европейски регионали, които са квалификация за финалите на световното за студенти (NWERC ACM-ICPC), в Бат (Англия), 2016.

    1.     Първата/последната ти мисъл в деня на олимпиада/състезание?

    М.К.: Първата ми мисъл е "Време е!", а последната зависи от представянето ми.
    М.П.: Първата предполагам е ‘‘Оф, спи ми се‘‘, втората може би ‘‘Woohoo, време за екшън‘‘, веднага след състезанието: ‘‘Май не беше толкова зле‘‘ или ‘‘Пхаха, много го омазах‘‘. В края на деня вече гледам да не мисля за състезанието, така че няма нещо конкретно.

    1.     Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    М.К.: Учител по математика. Родителите ми са ме записали на уроци по математика още в трета-четвърта група на детската градина и е нормално тогава да съм давал този отговор.
    М.П.: Нямам спомен, но сигурно съм искал да стана спортист. Като малък спортувах много, чувах за Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилян Петров, Йордан Йовчев … по новините и може би съм искал да съм като тях. Също така националният отбор по волейбол за мъже играеше мачовете си от световната лига във Варна и много се впечатлявах, когато ходех да ги гледам. Сега ако бях 10-годишен, може би щях да искам да съм като Григор Димитров например.
    Когато тръгнах по състезания и започнах да чувам за хора, които са отишли да учат в Харвард, Оксфорд и т.н., мисля, че се впечатлих още повече, и някъде там започнах да искам да съм като тях. Позитивните примери са много важни.

    1.     А сега как отговаряш?

    М.К.: Мисля, че все още ми е рано да реша. Но като се замисля определено ще е нещо свързано с информатиката – програмиране и т.н.
    М.П.: И сега не знам какъв искам да съм, когато порасна. Предполагам, че е най-хубаво да имаш свободата да бъдеш какъвто и каквото си искаш.

    1.  Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    М.К.: Лишавам се от време за забавления. Лятото на 2017 г. го изкарах само в подготовка, национални лагер-школи и участия в олимпиади, свързани с младежките национални отбори по математика и информатика и затова за мен ваканцията реално започна на 13 септември.
    М.П.: Със съня, времето, пропускал съм събития на класа или рождени дни на приятели, защото е трябвало да пътувам нанякъде. Тогава може би съм го намирал за нормално и не ми е правело толкова впечатление.

    1.  Любима история от състезание?

    М.К.: Любими са ми спомените от цялото ми участие на Romanian Master of Informatics 2017 г. – съревноваването ми с по-големите от мен състезатели, купона и изживените моменти с тях.
    М.П.: Като включим всички състезания, пътувания и лагер-школи в продължение на 8-9 години, ми е трудно да се сетя за един конкретен момент. Предполагам на международната олимпиада в Австралия, когато посетихме зоопарка (и погалихме спяща коала и кенгуру) и след това отидохме до брега на океана.
    Едни от най-първите ми спомени от състезания са от зимните в Русе, 2006-та година. Тогава бях 4-ти клас и участвах на състезанието по математика и за първи път пътувах с МГ някъде извън Варна. Общежитията не бяха от най-хубавите, в които някога съм бил, но с приятелите ми си прекарахме страхотно (лапешки истории). Турнирът по информатика се провеждаше в същия град и си спомням, че втората вечер успях да попадна в стаята на ‘‘големите“ 12-класници. В едната стая се играеше свара, в другата StarCraft. Май не ми беше там мястото :D, но изглежда добре си прекарваха хората.

    1.  Най-досадният въпрос за един информатик?

    М.К.: Можеш ли да хакнеш …?" или въпрос свързан с информационните технологии.
    М.П.: “Брат, компютърът ми не се включва, ще може ли да ми го оправиш?”, “Ще ми инсталираш ли Уиндоуса?”, etc.

    1.  Три думи, с които би описал информатиката?

    М.К.: Интересна, предизвикателна и полезна.
    М.П.: Интересна, интерактивна, динамична.

    1.  Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)

    М.К.: В четвърти клас, г-жа Донка Капралова се обадила на майка ми, за да ме покани да се присъединя към школата по състезателно програмиране на Телерик, тъй като видяла, че се справям отлично на състезанията по математика. В началото идеята беше само да пробвам, но на мен ми хареса и продължих. И така до днес – вече  като капитан на младежкия национален отбор по информатика и единствен златен медалист от eJOI.
    М.П.: В 4. клас започнах да посещавам курсовете по информатика в МГ Варна. Вкъщи имахме само 1 компютър с телефонен интернет, който стоеше в стаята на сестра ми, така че го ползвах предимно вечерите преди школите, за да се упражнявам. Играех си да отпечатвам разни фигурки и символи и много се кефех като виждах черния екран и разни неща да се появяват на него така, както аз искам. Тогава ползвахме Borland за среда за програмиране и с този син екран си се чувствах все едно съм в матрицата.
    Тогава игри не играех, но поради факта, че бързо и лесно можех да виждам резултатите от действията си и от това, което правя/програмирам, всичко това ми се струваше като игра и ми беше достатъчно да се запаля.

    1.  Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    М.К.: Устройство, с което можеш да четеш мислите на хората.
    М.П.: Телепорт във времепространството. Нямам идея…

    1.  Най-трудната задача, с която си се сблъсквал (в състезанията)?

    М.К.: Тази година реших да участвам на Romanian Master of Informatics 2017 със състезатели от възрастова група А. Дадените задачи и през двата състезателни дни бяха наистина много трудни, но все пак успях да се преборя за бронзов медал.
    М.П.: От състезания по информатика най-трудните, за които се сещам, са Wombats от международната през 2013-а, задачата от есенния турнир през 2012-а на Данчо Чапъров, и може би задачите от втория ден на Балканската олимпиада в Сърбия, 2012-а.
    Обикновено повече помня задачите, които са ми харесали и съм успял да реша, и благодарение на които съм завършвал на по-предни позиции.
    В реалния живот най-трудната ми задача, на която все още търся решение, е как да съм максимално дисциплиниран и ефективен, така че да губя възможно най-малко време. Надявам се, че бележа известен напредък в това отношение :D

    1.   Как протича една (твоя) подготовка за състезание?

    М.К.: В трупане на теоретични знания, в решаване на задачи от предишни издания на състезанието и в решаване на нестандартни задачи, които да подобрят логическото ми мислене.
    М.П.: Обикновено подготовката си тече(ше) целогодишно. 1-2 седмици преди състезанията просто започвах (още) по-целенасочено да решавам задачи. Любимите ми ресурси бяха американски (USACO-та) и хърватски (COCI-та) задачи. Всички on-line състезания (topcoder, codeforces, usaco, coci) също бяха добри тренировки и гледах да участвам, когато имам възможност. Чувал съм, че някои хора сядат и решават стари теми от състезания във времево ограничение от 5 часа, но за това се иска още по-голяма дисциплина и при мен това работеше по-малко. Летата обикновено са най-добрият момент, в който може да се напредне бързо и ударно, така че е добре да се оползотворяват максимално.

    1.  Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

    М.К.: Това, че чрез различни програми и приложения улеснява значително живота на хората.
    М.П.: Най-известните/популярните/hype-нати неща, за които се говори в момента, са свързани с изкуствения интелект и машинното самообучение (Machine Learning).
    Интересно може би би било приложението на информатиката в областите на здравеопазването, образованието и развитието на по-изостанали райони по света.

    1.  Развиваш се в поприще с непрестанни открития и обновения. Какво ново предстои в сектора, какво очакваш с нетърпение да бъде разработено?

    М.К.: Летяща кола.
    М.П.: В близките години работата в областта на Machine Learning-а ще продължи. Има доста компании, които работят по създаването на самоуправляващи се коли (Self-driving cars). Друга гореща тема е виртуалната и добавената реалност (Virtual Reality / Augmented Reality).
    Аз лично очаквам до 5-10-15 години да се намери сериозно приложение и в областта на здравеопазването, но поради някаква причина за това се говори и пише по-малко.

    1.  Най-големият недостатък на българското IT образование - в училище и във ВУЗ?

    М.К.: Недостатъците на българското образование са много – късното започване на изучаването на информатика в училище, недостатъчният брой часове, неподходящо подбраните теми в учебните програми на МОН, липсата на добри учители и липсата на средства в бюджетите.
    М.П.: В училище – малкият брой часове за изучаване на информатика предполагам. Честно казано IT образованието, което получих в МГ-Варна, беше на не лошо ниво. Единствено може би съжалявам за това, че след училище си останах с доста ограничена представа за това що са компютърни науки и какво е важно да се знае. Чак след като влязох в университета започнах да виждам по-широка картина.
    В български ВУЗ не съм бил, така че не мога да дам обективна оценка. Предполагам малко се губи връзката в това студентите да разберат какъв е смисълът на това, което им се преподава.
    Съществува дебатът, че в българското IT образование няма достатъчно практика, но според мен това е въпрос повече на лична мотивация и желание за развитие (също така някои области на компютърните науки са изцяло теоретични и това на някои хора им харесва). Според мен голям проблем е липсата на мотивация и високи цели на достатъчно голям процент от учениците и студентите (има и изключения естествено).

    1.  Къде може да те срещне най-често човек?

    М.К.: В училище, а през останалото време съм пред компютъра вкъщи.
    М.П.: Тази година съм най-често в компютърната лаборатория в Кеймбридж, библиотеката, в стаята си, или в една от стаите за учене в колежа. Boring, I’m sorry.

    1.  С кой известен учен би искал да срещнеш?
      М.П.: 
      Миналата година (вече по-миналата, бел.ред.) веднъж видях Стивън Хокинг докато си вървях в Кеймбридж. Предполагам би ми било интересно да слушам някоя негова лекция на живо. 

    2. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

    М.К.: Сигнален пистолет.
    М.П.: Нож.

    1.  Любимият ти научен виц?

    М.К.: Програмист към пианист: - Много сериозна клавиатура имаш - с цели 89 клавиша. Обаче, това дето shift-a го натискаш с крак - е, т'ва вече е яко!

    М.П.: Тъй като ми отне време да намеря поста с вицовете, публикувам няколко. Credits to Facebook стената на Юлия Маркова и съответните коментиращи.

    Q: What did the male magnet say to the female magnet? A: From your backside, I thought you were repulsive. However, after seeing you from the front, I find you rather attractive.
    Spends 5 years of his life studying physics. Laws of physics change.
    Physics puns are no joke. It’s a relatively dark matter.

    И един тъп информатичен виц: There are 10 types of people: those who understand binary, and those who don’t.

    1.  Номинация и награда за най-добър учител отива при...

    М.К.: Първата ми учителка по математика г-жа Росица Коева и преподавателя ми по информатика г-н Младен Манев (поклон пред паметта му).

    1.  "Мисля, следователно съществувам" - Съществувам, следователно..?

    М.К.: Създавам.
    М.П.: Създавам.

    1.  Любимо занимание/хоби?

    М.К.: Компютърни игри, разходки със семейството и кучето ни.
    М.П.: Спорт!!!

    1.  Кокошката или яйцето?

    М.К.: Определено е яйцето. А то как се е появило без кокошката? Е, това вече е загадка. 
    М.П.: Кокошката.

    1.  Песента, която описва настроението ти в момента?

    М.К.: "Hall of Fame" на The Script ft. Will.i.am
    М.П.: Swedish House Mafia – Don’t you worry child

    1.  Последната книга, която прочете?

    М.К.: "Сборник от задачи по геометрия за факултативна подготовка".
    М.П.: “Zero to One” на Peter Thiel

    1.  За какво никога не ти остава време?

    М.К.: За спортуване.
    М.П.: За спорт.

    1.  Любим предмет в училище/университета?

    М.К.: Естествено информатика.
    М.П.: Бих ги определил като направления – Machine Learning и компилатори/компютърна архитектура.

    1.  Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

    М.К.: Семейство, приятели и споделена любов.
    М.П.: Здраве, храна, вода, сън, сигурност, приятели, любов и нещо интересно за правене. Намирам Maslow’s hierarchy of needs за доста правдоподобен модел в общия случай.

    1.  Благородно завиждам на....

    М.К.: Успехът на другите трябва само да те мотивира, а не да те кара да завиждаш, дори и благородно.
    М.П.: Хората, които са по-продуктивни от мен.

    1.  Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

    М.К.: Не. Всъщност не съм се и опитвал.
    М.П.: Не.

    1.  Судоку или кръстословица?

    М.К.: Кръстословица.
    М.П.: Кръстословица, но със судокутата се справям по-добре.

    1.  Какво ти предстои до края на академичната година?

    М.К.: Да участвам в много състезания, да се срещна с прекрасни хора и да отида на много нови за мен места. Така да се каже, най-интересното тепърва предстои.
    М.П.: Изпити и да напиша дипломната си работа.

    1.  Кого искаш да поздравиш?

    М.К.: Моите преподаватели и семейството ми – това са хората, които стоят винаги зад мен. Без всички тях, аз нямаше да бъда човекът, който съм в момента.
    М.П.: Родителите ми, сестра ми, всички учители, които са ме обучавали, и приятелите ми :D

    1.  И поздрав за събеседника ти (изненада е)?

    М.К.: Да бъде здрав и да постигне това, което си е поставил като цел през годината.
    М.П.: Здраве и късмет. Олимпийските състезатели по информатика не мисля, че имат нужда от по-специални пожелания. 

    1.  Съвет към другите/младите състезатели?

    М.К.: Да се развиват, да са смели и да поемат рискове. Както и никога да не се отказват пред трудностите.
    М.П.: Да са упорити и търпеливи.

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С КАЛОЯН И ЦАНИМИР, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО АСТРОНОМИЯ

    Калоян е бронзов медалист по астрономия и участник в две международни олимпиади, а Цанимир - сребърен и бронзов медалист от три олимпиади - по астрономия и астрофизика.

    1. Представи се в едно изречение (име, курс/клас, университет, град, състезател по…)

    Калоян: Казвам се Калоян Генков, докторант съм във Физически факултет на СУ и като ученик в НПМГ се състезавах в олимпиадите по информационни технологии, физика и астрономия.
    Цанимир: Аз съм Цанимир Ангелов от Перник и уча 2-ри курс (вече 3ти, бел.ред.) Квантова и космическа теоретична физика в Софийския университет. Аз съм бивш състезалел по астрономия, астрофизика и физика.

    1. В момента се занимавам с …

    К: Експерименти по докторантската ми работа.
    Ц: Сканирам записки по теоретична механика в 3 през нощта, защото съм в сесия.

    1. Как те наричат приятелите?

    К: Най-често „Генков“. В училище половината съученици имаха повтарящи се имена и ни стана навик да си говорим на фамилии. Може на някой да му звучи странно или превзето, но на мен всъщност ми харесва.
    Ц: Цани.

    1. Последното международно състезание, на което участва:

    К: Турнирът на младите физици през 2010 година във Виена (леле, остарявам!)
    Ц: Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Гърция 2013 година.

    1. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    К: Трябва да се разсъня.
    Ц: “Това в шкафчето мирише и трябва да го изхвърлим!”

    1. А на деня след това?

    К: Всъщност по-интересни са часовете след олимпиадата. Тогава обсъждаш с приятели задачите и кой как ги е решил, чудиш се какво ли си пропуснал и се ядосваш на всяка грешка, която си откриеш. Очакваш официалните решения, резултатите, с две думи – ентусиазъм и адреналин. На следващия ден обикновено си се върнал вече към „нормалния живот“.
    Ц: “Наистина трябва да го изхвърлим!”

    1. Кога би се отказал да решиш една задача?

    К: Когато знам, че няма да имам достатъчно време или пък, че ще изкарам повече точки, ако реша останалите.
    Ц: Когато надвиша времето, което мога да заделя за нея.

    1. На кого се възхищаваш?

    К: На истинските учители, които независимо от западащото състояние на образователната система като цяло, дискредитирането на тяхната професия и неблагоприятните условия на труд продължават да правят това, за което са призвани в името на учениците си.
    Ц: Илон Мъск!

    1. Най-ценното, което състезанията ти дадоха?

    К: Трудно ми е да избера само на едно нещо. Все пак ще се спра на множеството познанства с умни хора и чудесно прекараното време из страната и в чужбина.
    Ц: На Международния турнир на младите физици в Германия 2012 ни дадоха едни раници... По дяволите колко са здрави тези раници!

    1. А пък ти взеха...?

    К: Не мисля, че има нещо, което да са ми взели, Ако и да са ми взели, то вероятно е било нещо, което така или иначе не съм желал.
    Ц: Удовлетворението. Вече каквото и да правя чувствам, че не е достатъчно.

    1. Ако можеше да си избереш една-единствена суперсила, каква би била тя?

    К: Емоционалният отговор е да мога да чета мисли. По-рационалният – със силата на мисълта да локализирам всяка загубена вещ.
    Ц: Регенерация. Останалото сам мога да си го уредя.

    1. Ако притежаваше машина на времето, напред или назад във времето би предпочел да пътуваш?

    К: Бих попътувал и в двете посоки. Ако все пак трябва да избирам, ще предпочета бъдещето. Все пак аз съм любопитен човек, а за света на миналото имаме представа от историческите извори. За бъдещето имаме само прогнози и хипотези, но по същество то е непредвидимо и съответно интересно.
    Ц: Ако имам регенерация назад за да подобря настоящето, защото бъдещето така или иначе ще го дочакам. Ако нямам регенерация в бъдещето за да го прегледам.

    1. Любим момент/ история от състезание?

    К: За тази история се сетих още, докато отговарях на 6-ти въпрос. МОА в Индия, 2006 година, бях 8 клас. Теоретичният кръг отмина, и в разпаленото обсъждане на задачите и със съотборниците стигнах до извода, че съм се изложил здраво. За малко бях унил, но не след дълго си казах „какво пък толкова“ и на един лист написах „Show must go on“. И се разхождах с тази табелка сред останалите олимпийци. Голям смях падна, а ръководителката на отбора Ева Божурова още обича да разказва тази история.
    Ц: 2013 година бяха последните ученически олимпиади, в които участвах. Тогава националната олимпиада по астрономия беше последната възможност аз и братовчед ми Дилян Христов категорично да спечелим олимпиадата. Така и стана – аз бях първи на тема 11-12 клас, а той първи на тема 9-10 клас. Още не мога да повярвам, че реално успяхме и взехме двата златни медала!

    1. Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

    К: Астрономията не е астрология! Това е една истинска наука, която изследва планетите и звездите и е толкова интересна, че мнозина смятат, че това е била първата наука, с която са се занимавали хората!
    Ц: Аналогия на географията върху небесната сфера, обединена с физика и геометрия.

    1. Защо астрономия?

    К: Защото всеки, погледнал красотата на нощното небе е бил възхитен от необятността и величието на Вселената.
    Ц: Защото ако човек така или иначе се занимава с физика са му нужни съвсем малко усилия за да навлезе в астрономията.

    1. Опиши астрономията с три думи!

    К: Необятна, загадъчна, възхитителна.
    Ц: Вход към астрофизиката.

    1. Защо и за кого тя е полезна?

    К: Без ранните астрономически наблюдения вероятно още щяхме да смятаме, че Земята е плоска, нямаше да имаме точен календар и щяхме да си въобразяваме, че Вселената е едно малко парче земя, върху което живеем. Благодарение на астрономията хората са имали смелостта да пътуват по океаните и да заселват нови земи, благодарение на нея имаме и мечтата да пътуваме из космоса и да заселваме нови планети!
    Ц: Астрономията не е полезна за нито един човек. Тя е полезна за човечеството като цяло, защото е добро средство за потвърждаване на идеи като общата и специалната теория на относителността и отхвърляне на идеи като религиите.

    1. Астрономите са готини, защото…

    К: Са нощни птици!
    Ц: Астрономите в гимназията се делят на 2 вида - такива, които се любуват на небето и после отиват да учат медицина или право (над 90%) и такива, които остават да се занимават с наука. С първите не съм контактувал особено, а вторите не са представителна извадка.

    1. Най-великото изобретение, измисляно някога…?

    К: В по-близкото минало – електричеството. Но като цяло, бих казал писмеността.
    Ц: Писмеността.

    1. Астрономия или астрофизика?

    К: В момента по-активно се развива астрофизиката. Но пък без астрономията днешното време нямаше да е същото. Така, че вие изберете!
    Ц: Астрофизика.

    1. Плутон планета ли е?

    К: Не.
    Ц: Европа не е континент по геоложки, а по исторически причини. Мисля, че същото трябва да стане и с Плутон, за да спрат хората да задават този въпрос.

    1. Любимо съзвездие?

    К: Орион.
    Ц: Ралица.

    1. Вярваш ли в извънземни?

    К: Няма научна причина да бъде отречено възникването на (разумен) живот и на други планети, подобни на Земята. При това, съществуват и теории, че животът на Земята всъщност е дошъл от космоса. Но не вярвам, че ни посещават или следят извънземни. 
    Ц: Не, аз в нищо не вярвам. Знам какви са следствията от уравнението на Дрейк.

    1. А в зодии?

    К: Интересен факт: зодиакалните съзвездия са всъщност 13. Освен добре познатите от хороскопите, съзвездието Змиеносец също лежи на еклиптиката (т.е. Слънцето преминава през него). Как да вярвам в зодиите, след като дори и бройката им не е коректна? Още повече – периодите на зодиите вече не са валидни. Поради прецесията на земната ос се променят датите, в които Слънцето навлиза в границите на различните зодиакални съзвездия. Тъй като периодът на прецесия е около 26000 години, то около 2200 години са нужни, за да имаме отклонение с точно една зодия. А по-сериозно – не мога да твърдя или отричам, че характерът на даден човек може да бъде различен в зависимост от това в кой сезон е роден. Може би метеорологичните условия по време на различните фази от нашия растеж по някакъв начин влияят върху изграждането на характерите ни. Но в никакъв случай положението на Луната, орбиталното движение на Меркурий или пък настроението на кометите имат отношение по този въпрос.

    Ц: Не. Този въпрос е обиден.

    1. Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

    К: Нищо особено. Като лунната нощ, но без да се вижда Земята. На Луната няма атмосфера, така че небето е обсипано със звезди и денем, и нощем. Стига човек да не гледа към Слънцето или Земята, ще вижда едно прекрасно небе, отрупано със звезди. Слънчево затъмнение ще можем да видим само от тази страна на Луната, която е винаги обърната към Земята. По време на лунния ден, тя е осветена от Слънцето, а по време на лунната нощ – от разсеяната светлина на Земята. Слънчевото затъмнение ще е „специално“ с това, че тогава Лунната повърхност ще е най-слабо осветена – нито Слънцето ще я огрява, нито дневната страна на Земята.
    Ц: Комунистическо.

    1. Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

    К: Опознаването на тъмната материя и тъмната енергия. А с нетърпение очаквам да избухне Бетелгейзе.
    Ц: Те не биха били точно астрономически открития, но бих се впечатлил, ако някой разгадае тъмната материя и енергия.

    1. Родното ти място?

    К: София.
    Ц: Перник.

    1. Любимо занимание/хоби?

    К: Планинско колоездене (за съжаление все по-трудно намирам време за него), настолни игри с приятели.
    Ц: Имам научно-популярен канал в YouTube - QuantumAstronavt, в който демонстрирам и обяснявам физични експерименти, говоря за астрономия, математика и физика, а от скоро дори оборвам конспиративни теории, влизащи в противоречие с научни изследвания.

    1. За какво мечтаеш?

    К: В личен план предпочитам да го запазя за себе си. В общ план мечтая за свят с образовани хора, в който ресурсите се използват разумно и целесъобразно, навсякъде се използва електрическа енергия, а пък тя от своя страна се добива по чист и устойчив начин (и не, не говоря за вярътна или слънчева енергия, а по-скоро за гарантирано безопасна ядрена енергия).
    Ц: За последиците от това Falcon Heavy на SpaceX да направи първия си полет. Да съществува активна ракета, която да може да прати смислени товари на приемливи цени до Луната и Марс променя всичко.

    1. Кой е отговорът на всички въпроси?

    К: Пет. Изненада! Понякога и 426 (ако го знаех, нямаше да пиша толкова много отговори досега).
    Ц: “Не знам.”

    1. В какво се крие красотата на науката?

    К: В това отношение науката е като хората. Истинската красота се показва само тогава, когато я опознаеш. Усещането да разбереш как работи света около теб е неописуемо. Усещането да намериш просто и разумно обяснение на това, което изглежда като магия е несравнимо. За съжаление доста хора не съумяват да оценят това и остават слепи за красотата на природните закони.
    Ц: В това, че всичко друго е грозно.

    1. Какъв си бил в предишния си живот?

    К: Това е провокативен въпрос. За да отговоря, трябва да си задам въпроса какво съм аз – съзнанието ми или физическото ми тяло? Ако говорим за съзнанието ми – ами не съм бил нищо в предишния си живот – възникнал съм преди 26 години и съм уникален и неповторим. Не вярвам в прераждането, колкото и изкушаващо да е това.
    Ако говорим за физическата ми форма – бил съм много неща. Атомите, от които съм изграден, са били части от растения, животни, минерали, морета, реки, облаци (всъщност основно сме изградени от вода!)… Със всяка хапка храна, всяка глътка вода, та дори и със всяко вдишване моят състав се променя! Но нека намесим и астрономията – тъй като химичните елементи по-тежки от лития се синтезират в звездите, то може да се каже, че съм със звезден произход. Всъщност по време на живота на звездите се синтезират само елементите не по-тежки от желязото. Останалите елементи се получават при избухването на свръхновите – един доста зрелищен начин, по който умират по-големите звезди. Така че в себе си съдържаме и тленните останки на някоя свръхнова!

    Ц: Не.

    1. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    К: Машина за телепортиране!
    Ц: Метална тенджера със семена.

    1. Кокошката или яйцето?

    К: Ако трябва да избирам кое да ям – повече обичам яйцата. Но предполагам, че задавате до болка познатият въпрос кое е било първото. Всъщност отговорът е пределно ясен – яйцето. Според скромните ми познания по биология, кокошката далеч не е единственият вид, който снася яйца (в частност динозаврите са снасяли яйца доста преди да се появят кокошките).
    Ц: Пилешки бутчета с яйчена салатка.

    1. Театър или кино?

    К: Театър. Хората, които ме познават, знаят, че киното не е моята страст.
    Ц: Кино.

    1. Планина или море?

    К: Планина.
    Ц: Морета на Марс!

    1. Изгрев или залез?

    К: Залез. Горещата атмосфера прави залезите по-красиви, пък и не се налага да ставаш рано, за да им се порадваш.
    Ц: Зависи от посоката на времето. От друга страна, имам източно изложение и се радвам на изгревите.

    1. Какво ти предстои в следващите месеци?

    К: Участие в конференции.
    Ц: Да се измъча със сесията и после да работя двойни смени цяло лято.

    1. Кого искаш да поздравиш?

    К: Всеки, който успя да стигне до края на интервюто! Но специално поздравявам любимите си хора!
    Ц: По-здравявам всички, които погледнаха канала след като видяха 28 въпрос.

    1. Пожелай ни нещо!

    К: Пожелавам ви много успешни олимпийци, на които да задавате провокативни въпроси! Но преди всичко, здраве! 
    Ц: Пожелавам ви да се подобри средното ниво на образованието в България и да се класират все по-добри състезатели.

    1. Съвет към младите състезатели?

    К: Обичайте това, което правите и правете това, което обичате! Бъдете любопитни, задавайте въпроси и търсете отговорите им, а след като ги намерите, ги подлагайте на съмнение! И решавайте задачи, но също така знайте, че нищо прекалено не е хубаво!
    И малко по-встрани от клишатата. Много обичам един съвет, който Ева Божурова обича да дава: „Ако задачата на олимпиадата ви се стори много трудна, бъдете внимателни. Ако ви се стори много лесна, бъдете още по-внимателни!“

    Ц: Ако искате да сте щастливи, доволни и уважавани, не се занимавайте с наука. Ако искате да сте от значение, продължавайте в същия дух.

     

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ЕМИЛИЯ И ГЕОРГИ, БИВШИ СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО БИОЛОГИЯ

     

    1. Представи се в едно изречение!
      Е: Аз съм Емилия, бивша състезателка по биология (основно) и ученичка от НПМГ, понастоящем съм студентка в Единбургския университет.
      Г: Георги К. Маринов, МГ „Гео Милев“ Плевен (випуск 2004), MIT (B.S. 2008), Caltech (PhD 2014). Олимпийски съзтезател по биология (IBO 2003 и IBO 2004).

    2. В момента се занимавам с ...
      Е: Молекулярна биология и по щипка от всичко останало!

      Г: Разнообразни научни изследвания в областта на функционалната геномика.

    3. Как те наричат приятелите?
      Е:
      Еми, Емчо, Емилия, чушка…

      Г: Името “Георги” има множество различни умалителни.

    4. Последното международно състезание, на което участва?
      Е: То е и единственото – международната олимпиада по биология през 2014 г.

      Г: IBO 2004 Australia.

    5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
      Е: “Колко е часът, дали не се успах?!”

      Г: Много отдавна беше, няма как да дам точен отговор. А и олимпиадата не е в един ден.

    6. А последната?
      Е:
      “По дяволите…”

      Г: Разочарование от неуспеха.

    7. Най-ценното, което ти дадоха олимпиадите?
      Е: Стабилни основни знания по биология и химия, които бяха добър старт за висшето ми образование.

      Г: Олимпиадата дава стимул да се научат много неща, които после служат за солидна основа за надграждане по-късно. И, разбира се, тя отваря определени врати, на които иначе би било немислимо да се чука.

    8. А какво ти взеха?
      Е:
      Малко от увереността в себе си.

      Г: Не мисля, че са отнели нещо съществено.

    9. Имаш ли си талисман за късмет?
      Е:
      Преди обичах да си нося разни разноцветни камъчета, но засега най-верният ми талисман е просто добрата закуска.

      Г: Стремя се да се придържам към научния светоглед във всички аспекти на живота си, а в него място за суеверия няма.

    10. Кой е най-важният момент от подготовката на един млад състезател?
      Е: Когато човек сам осъзнае че времето за самоподготовка е пропорционално на успеха.
      Г: Ако разбира се той се случи, най-важният момент е осъзнаването на пропастта между средното образование в България и световното ниво, което следва да стимулира работа в съответната насока. Друг важен момент е достигането до разбирането, че състезанията сами по себе си са безсмислени, освен ако не служат като подготовка за научна кариера по-късно (което би трябвало да информира подхода към тях, от който има два общи типа - научаване много добре на ограничения обем знания, които има някакъв шанс да потрябват на състезание от една страна, и от друга, натрупване на толкова голям обем знания, че той естествено да покрива по-голямата част от нужното за състезанието без това да е специфична цел), но това обикновено се случва, след като състезателната кариера е приключила.


    11. Любим момент/ история от състезание?
      Е: Хахахаха! Наистина е много трудно да избера! Имали сме доста забавни моменти, но като че ли най-приятно ми беше на купона след Националната олимпиада по химия (2013 г.) в Бургас, в ресторанта на хотела, където бяхме настанени. Играхме „Мафия”, бяхме „млади” и безгрижни… мил спомен!

      Г: Живите коали и кенгурута в Австралия.

    12. Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!
      Е: Биологията е науката за всички живи организми – не само хората и животните, а и растенията, и гъбите, и някои съвсем малки създания, които даже не се виждат без специални уреди. Има много различни дялове в биологията, някои се занимават с това да описват и изучават структурата на видовете живи същества на Земята, а други изучават процесите в съвсем малките единици, изграждащи тези живи същества.

      Г: Диференциална репродукция на саморепликатори. Максимална продукция на ентропия.

    13. Опиши биологията с три думи!
      Е: Наука за живота.

      Г: Фундаментален светогледоформиращ предмет.

    14. Най-великото изобретение, измисляно някога…
      Е: Компютърът!

      Г: Няма обективни критерии, по които да се рамкират.

    15. Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
      Е: Бих измислила уред за телепортиране до която и да е точка във Вселената, за да мога да изследвам не само Земята, но и непознати засега планети. Би било малко опасно, защото ако да речем объркам координатите, мога да се озова на звезда или в черна дупка, но рискът си струва!

      Г: Не е точно изобретение, но пълната де ново синтеза на жива еукариотна клетка е нещо, с което бих бил наистина горд.

    16. Любима поднаука от биологията?
      Е: Молекулярна биология!

      Г: Протистологията.

    17. Защо?
      Е: Дава ми удовлетворяващи отговори на въпросите „защо и как” дадени процеси в клетките се случват, а не просто ги описва.

      Г: Повечето от биологически най-интересните организми на планетата са едноклетъчни еукариоти..

    18. Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?
      Е: Стивън Хокинг.

      Г: Не заменям човешкия мозък за нищо известно на науката.

    19. Защо?
      Е: За да видя най-сетне какво значи да разбираш физика.

      Г: Никой друг известен ни организъм не е способен на толкова пълно разбиране за заобикалящия го свят.

    20. Кой е най-досадният въпрос за един биолог?
      Е: Наистина няма досадни въпроси, има само досадни биолози, които не обичат да обясняват на прост език.

      Г: Масовото неразбиране на еволюционната теория е неизчерпаем източник на такива, кой от кой по-досадни.

    21. Най-трудният термин, с който си се сблъсквал?
      Е: Сигурно има и други, но се сещам за термина “парасегмент” – така се наричат условните сегменти в ембрионите на насекомите, които дават начало на видимите сегменти в ларвите, но имат различни от тях граници.

      Г: Биологията като наука се характеризира с огромна широта, но с не толкова дълбочина, и съответно няма трудни термини, под които да стоят голям брой слоеве на пирамидата на познанието (както е например в математиката и физиката).

    22. Как виждаш света след 10 години?
      Е: Струва ми се че ще настъпи едно враждебно положение в Европа, което доста би затруднило развитието на новите технологии и науката, докато по-развитите азиатски държави биха продължавали да просперират.

      Г: Трудно е да се прогнозира, най-вероятно е негативните тенденции, които доминират сега, да продължат да се задълбочават, но до наистина сериозни катаклизми все още да не се е стигнало и нещата да са си както сега в проспериращите райони на света (които обаче ще са се смалили донякъде по размер).

    23. Ами след 50?
      Е: Световна криза за ресурси поради настъпващите климатични промени.
      Г: Но за сметка на това след 50 години е доста вероятно, в резултат на заформящата се глобална екологична катастрофа и изчерпването на критически важни невъзобновими ресурси, положението да е станало бедствено на много места. Проблемът е, че точно това е периодът, в който динамиката на глобалната система почва да се доминира от силно нелинейни процеси и точните прогнози стават невъзможни. По-лесно е да се каже какво ще е положението след 300 години.


    24. Растенията имат ли чувства?
      Е: Науката казва да! Учудващо, но има цял дял от биологията, основан преди 10-ина години, наречен растителна невробиология, който се занимава с именно този въпрос. Знае се например, че при допир и други въздействия от външната среда растенията реагират с калциеви импулси, подобни на акционния потенциал при животните.

      Г: Не.

    25. Кой е учителят, който те научи на най-много неща?
      Е: Благодарна съм на всички учители с които съм се срещнала през годините, но безспорно г-н Валентин Дойнов от НПМГ е човекът, който ми даде най-много основни знания с които да продължа да се развивам.

      Г: Недялка Андреева, от плевенското МГ.

    26. Теория или практика?
      Е: Разбира се и двете са важни, но на мен практиката ми се струва по-разнообразна и интересна, а и е единственият начин за достигане до истина.

      Г: Едното не може без другото.

    27. Би ли си купил парцел на Луната?
      Е: Не, не, искам поне Луната да е свободна от меркантилните интереси на когото и да е.

      Г: Не, едва ли някой пак ще стъпи на нея, съответно това са пари на вятъра.

    28. Къде си сега?
      Е: В едно прилично шотландско градче – Единбург.

      Г: В момента съм постдок в департамента по генетика в Станфорд.

    29. Любимо занимание?
      Е: Да си работя на спокойствие над експериментите в лабораторията.

      Г: Футбол и фрийстайл.

    30. Висше образование – в България или в чужбина?
      Е: За мен правилният отговор е в чужбина.

      Г: Имам чувството, че това не се разбира добре в България – мелниците за дипломи не са българско изобретение, а добре развита система в страните с дълга традиция на обществени отношения, въртящи се около принципите на свободния пазар. Като не говорим само за класическите печално известни for-profit колежи, дори и институции като Харвард, Принстън и пр. продават дипломи (разликата от ставащото в България и практиките там са цената и стойността на полученото в замяна). По света има няколкостотин университета, които определено са за предпочитане пред опциите в България, но съвсем не всеки университет в Западна Европа и САЩ дава по-добро образование от това, което може да се получи у нас.

    31. Най-неприятен предмет от училище?
      Е: Физика.

      Г: Литературата.

    32. За какво мечтаеш?
      Е: Да се занимавам с новаторски научни проекти, да правя нови открития и един ден да ръководя собствена лаборатория.

      Г: Голямо откритие.
       
    33. Какво харесваш в себе си?
      Е: Решителността си – ако правя нещо, това е, няма връщане назад.

      Г: Не съм се замислял.

    34. А какво - не?
      Е: Че ужасно много се притеснявам да говоря пред хора и че не мога да се абстрахирам лесно от емоции.

      Г: Списъкът е дълъг.

    35. Има ли живот след смъртта?
      Е: Надявам се не!

      Г: Както казах, като се има предвид огромния му емпирически му успех, придържането към научния светоглед във всички аспекти на живота е добра идея. Това означава, че отношението ми към религия, суеверия, псевдонаука и пр. е изключително негативно.

    36. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
      Е: Бих си взела компания – няма значение дали е животинка или човек, но просто нещо, което да прави дните малко по-разнообразни.

      Г: Няколко тона консерви и отварачка.

    37. Препоръчай ни книга!
      Е:
      „Пътеводител на галактическия стопаджия”

      Г: William R. Catton, Jr. - Overshoot (1981)

    38. А филм?
      Е: „Теорията на всичко” – един биографичен филм за Стивън Хокинг.

      Г: Не се сещам в момента.

    39. Компютър или лаптоп?
      Е: Лаптоп, доста по-удобно!

      Г: Лаптоп.

    40. Васко Кръпката или Васко Кеца?
      Е
      : Не мога да избера, не харесвам нито един от двамата.

      Г: Нито един.

    41. Лютеница или кьополу?
      Е: Кьопооолууу!!! Ммм...със сиренце!

      Г: Лютеница.

    42. За или против униформите в училище?
      Е: “ЗА” изискването на прилично облекло от учениците, но против пълната забрана за изява на стил… накратко съм против униформите.

      Г: В един идеален свят бих бил против. В реалните български условия съм по-скоро “за”.

    43. Какво ти предстои в до края на академичната/календарната година?
      Е: Изпити, шофьорски курс и стаж в лаборатория.

      Г: Работа.

    44. Поздрави събеседника си?
      Е: Здравей! Дуел в „Тривиадор” ?

      Г: Ами в момента не знам кой точно е той, така че ще трябва да се огранича с традиционните клишета за здраве, успехи и т.н.

    45. Съвет към младите състезатели?

      Е: Библията на биолога – Campbell’s Biology, има около 1400 страници (в зависимост от изданието). Ако човек прочита само по две страници на ден (10-15 минути), за две години може да получи горе-долу добра теоретична подготовка за международната олимпиада… ако можех да върна времето, бих направила това по-рано!


      Г: Конкретно по биология, най-важният съвет, който искам да дам, и то не само на състезателите, но и на всички, насочили се към нея, е да учат математика и статистика. Неразбирането от страна на управляващите образователната система на връзката между тези дисциплини, която става все по-дълбока и дълбока, е откровено трагично. И това обрича минаващите през нея в момента на лаборантско съществуване, ако искат да се занимават професионално с наука, и на неспособност да вършат работата си на световно ниво, ако искат да се занимават с медицина.
      А иначе по-общо, съветът ми е да не се гледа на олимпиадата като на самоцел. Успехът в нея, разбира се, е важен, и трябва да се преследва целенасочено, но подготовката за олимпиадата трябва да е подчинена на цялостното научно развитие, с по-високи цели за дългосрочното бъдеще.

     

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ФАНИ И НЕРИ, СЪСТЕЗАТЕЛКИ ПО ХИМИЯ

     

      1. Представи се в едно изречение!
        Ф: Фани, на 25 години, бивш състезател по химия и възпитаник на НПМГ, завършила съм магистратура по химия в Humboldt-Universität zu Berlin.
        Н: Казвам се Нери Калфова, възпитаничка на НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ и състезателка по химия.

      2. В момента се занимавам с ...  
        Ф: Правя докторантура.
        Н: Следвам медицина в Софийски университет.

      3. Как те наричат приятелите?
        Ф: Фани.
        Н: По най-различен начин – Нери, Нер, Нерита, Нерви :D Наистина ми е трудно да изброя всичките.

      4. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
        Ф: Дадоха ми ясна цел, към която да се стремя и по-важното - удоволствие от участието. 
        Н: Наистина много. Благодарение на тях имах възможността да се запозная с изключително интелигентни хора, с голяма част от които не само се сприятелихме, но и станахме едно голямо семейство. Освен това състезанията ме научиха на много неща - да се справям с проблеми, с които никога не съм се сблъсквала преди, да не се отказвам при първия неуспешен опит.

      5. Но ми взеха...
        Ф: Не мисля, че са ми взели нещо.  
        Н: Не мисля, че има такова :)

      6. Последното международно състезание, на което участва:
        Ф: Международната олимпиада по химия в Токио през 2010.
        Н: Международната Менделеевска олимпиада по химия (ММОХ) в Москва през 2014 г.

      7. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
        Ф: Относно самата олимпиада: „Стегни се, трябва да се класираш за следващия кръг.“
        Н: „Започва се“

      8. Кога би се отказала да решиш една задача?
        Ф: Когато виждам, че предвиденото време за нея е изтекло, а има други задачи за (до)решаване. 
        Н: Когато се убедя, че вече съм дала всичко от себе си.

      9. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…” ?
        Ф: Секретарка (обичах, а и все още обичам най-различни канцеларски материали).
        Н: Първо беше лекар, след това фризьор, адвокат, журналист и какво ли още не…

      10. А сега как отговаряш?
        Ф: Научен изследовател. 
        Н: Лекар :)

      11. Любима история от състезание?
        Ф: Спомням си за Международната Менделеевска олимпиада през 2009 в Туркменистан, която явно беше сравнително интересно събитие за страната. Почти навсякъде, където ни водеха, имаше журналисти и давахме интервюта, в края на които винаги трябваше да поздравим и благодарим на президента им.
        Н: За експерименталния кръг на ММОХ щяха да ни превозват с автобуси от пансиона, в който бяхме настанени, до Москва. Чакайки автобуса да потегли, изведнъж осъзнах, че съм забравила баджа в стаята си, а без него няма да ме допуснат до лабораторията. Помолих шофьора да ме изчака и се затичах към стаята. За нещастие на стълбите се засякох с част от комисията и с ръководителите си, които не трябваше да виждам до края на експерименталния кръг, за да не изтече информация относно задачите. Щом ме видяха, се обърнаха на другата страна и се направиха, че не ме познават, за да не ме дисквалифицират. За щастие успях да си взема баджа и да се кача в автобуса преди да е потеглил. Беше изпълнена с адреналин сутрин…

      12. Три думи, с които би описала химията?
        Ф: Миризлива, мръсна и интересна.
        Н: Логична, необятна, забавна.

      13. А математиката?
        Ф: Сложна, но важна и необходима.
        Н: Скучна, но необходима.

      14. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна?
        Ф: В 7 клас, първата ми олимпиада по химия и подготовката за нея. Спечели ме с това, че можех да решавам всички задачи с лекота. 
        Н: Химията ми беше интересна още в 7-ми клас, когато започнахме да я изучаваме – харесваше ми колко е логична тази наука, както и опитите, които ни демонстрираха. Любовта ми към нея обаче се зароди, когато влязох в НПМГ. Страстта на учителите към химията и старанието им да представят нещата по най-лесния, разбираем и забавен начин ме грабна и ме накара да я заобичам не по-малко от тях. Благодарности на г-жа Антония Илиева, както и на останалите учители по химия в НПМГ, които всеки ден вдъхновяват бъдещите химици, фармацевти, лекари и стоматолози на България!

      15. Най-великото изобретение, измисляно някога…
        Ф: Интернет.
        Н: Несъмнено електричеството – едно от нещата, без които не можем да си представим ежедневието ни, и което е дало възможност за създаването на редица изобретения.

      16. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
        Ф: Ако имах идея за ново изобретение, за което никой досега не се е сещал, не бих я споделила преди да си направя изобретението ;). 
        Н: Машина за телепортиране, въпреки че изобщо не е в моята област.

      17. Най-трудната задача, с която си се сблъсквала?
        Ф: Научаването на немски и адаптирането в Германия.
        Н:  О! Ужас! – задача от практическия кръг на НОХ 2002 г. Спомням си, че доста се мъчих над тази задача в 10 клас.
      18. Любим /химичен/ елемент?
        Ф: Нямам любим елемент, гледам да не ги дискриминирам.
        Н: Fe.

      19. В какви съединения участва, важен ли е за околната среда?
        Ф: Всички елементи са важни за околната среда, освен може би създадените в лабораторни условия.
        Н: Fe е вторият по разпространение метал. Изключително важен е за организма, тъй като участва в структурата нa хема, който е кофактор на много белтъци  – хемоглобин, миоглобин, цитохроми, пероксидази. Редица сплави на желязото, поради добрите си механични и физикохимични свойства, се използват широко в практиката – чугун, стомана. Една от неговите соли, наречена зелен камък ( FeSO4.7H20) намира приложение в селското стопанство за борба с вредителите по растенията.

      20. Кой е най-важният момент от подготовката на един млад състезател?
        Ф: Да не се отказва и да решава задачи.
        Н: Най-важна е мотивацията. За да бъдеш добър състезател е необходим изключително много труд – в свободното си време решаваш задачи, четеш допълнителна литература, посещаваш различни курсове и проекти, често прекарваш дори събота и неделя в училище.  Затова е важно да обичаш това, с което се занимаваш и да бъдеш мотивиран, в противен случай е много трудно.

      21. Има ли нещо, което, да речем, физиката не може да обясни?
        Ф: Все още много неща, за съжаление или може би по-скоро за щастие.
        Н: Не разбирам чак толкова от физика, но най-вероятно има.

      22. Кое е най-интересното откритие в химията?
        Ф: Познанията в химията се натрупват бавно, постепенно и много учени допринасят за разясняване на наблюдаваните явления, затова е трудно да се говори за едно-единствено откритие. От практична гледна точка, предполагам, са били най-важни откритията през 19ти век, когато учените са започнали да синтезират органични съединения. А от философска гледна точка - най-интересният феномен според мен е концептът за равновесието.
        Н: Катализата и различни проучвания в тази област.

      23. Кой е любимият ти аспект/ раздел от химията?
        Ф: Теориетичната химия.
        Н: Органична химия.

      24. Кое според теб е най-интересното приложение на химията?
        Ф: Фармацията.
        Н: За мен - като бъдещ лекар, най-интересното приложение на химията е фармацевтичната индустрия.

      25. Любимо занимание?
        Ф: Да седна да си почина с чиста съвест след изморителен ден.
        Н: Да ходя на кино с приятели.

      26. Ако имаше супер сила, каква щеше да е тя?
        Ф: Да спирам времето.
        Н: Да чета мисли (особено на преподавателите ми по време на изпит :D)

      27. Любим предмет в училище/университета?
        Ф: В училище: химия, в университета: квантова химия.
        Н: Биохимия.

      28. А най-омразен?
        Ф: Литература.
        Н: Все още на първо място е географията.

      29. Най-големият минус на българската образователна система?
        Ф: Последните 1-2 години от гимназията са общо взето губене на време, което би могло да бъде по-добре оползотворено чрез наблягане на повече математика и информатика.
        Н: Един от основните проблеми е, че учениците са затрупвани с прекалено много фактология по всяка една дисциплина. Според мен учебното съдържание трябва да се преработи по такъв начин, че да се изучават важните неща, а не детайли, които в голяма степен се забравят в даден момент. По този начин ще има повече време за упражнения, които да затвърдят знанията, както и за придобиване на практически умения по дадените дисциплини.

      30. Имаш ли любима сентенция?
        Ф: Не.
        Н: Много харесвам една мисъл на Мартин Лутер Кинг Младши:
        "If you can’t fly, then run/ if you can’t run, then walk/ if you can’t walk, then crawl/ but whatever you do,/ you have to keep moving forward!"

      31. Последния виц, който те разсмя?
        Ф: Не помня, ще разкажа един, за който се сещам:
        Попитали Бай Ганьо: Какво правиш, когато има спешна работа за вършене?
        -
        Лягам да спя. Ако някой друг я е свършил като се събудя, значи наистина е била спешна, а ако не – то не е била спешна и може да почака още.
        Н: Попитали американеца: - Коя обичаш повече – любовницата или жената?
        - Ооо, тук е Америка – бизнес, къща, семейство, жена…разбира се, че жената.
        Попитали италианеца: Коя обичаш повече – любовницата или жената?
        - Ооо, тук е Италия – амор, жени, любов…разбира се, че любовницата.
        Попитали накрая и българина:А ти коя обичаш повече – любовницата или жената? 
        Той се замислил малко и казал:- Абе, *** ги и двете, но най-много си обичам мама!

      32. Най-голямата беля, която си правила? 
        Ф: Не се сещам за най-голямата, но например наскоро успях да усмърдя всички лаборатории на катедрата, както и целия коридор на етажа на серни съединения.
        Н: Като бях малка обичах да правя различни прически на куклите си. Един ден след като бях подстригала вече всичките си кукли, реших да подстрижа и малката ми сестричка, която имаше прекрасни руси къдрици. За съжаление никой не оцени творението ми, а майка ми и до днес не може да ми го прости :D

      33. Препоръчай ни книга!
        Ф: Ако знаете руски - S.N.U.F.F на Виктор Пелевин, ако не - поредицата за „Фондацията“ от Айзък Азимов.
        Н: “Престъпление и наказание” на Достоевски.

      34. А филм?
        Ф: “Interstellar”.
        Н: “The theory of everything”.

      35. Коя е песента, която слуша последно?
        Ф: Queen – Scandal.
        Н: Кристиян Костов - Beautiful mess. Песента е страхотна и съм  много горда с моя приятел Петър, който участва като танцьор в клипа.

      36. Формулата за щастие?
        Ф: (добро здраве) x (кратка памет)^2
        Н: Да обичаш себе си за това, което си + Да се занимаваш, с нещо, което ти е интересно и забавно + Да си заобиколен от верни приятели = Щастие

      37. Какво никога не си пробвала, а би искала? 
        Ф: Да ям торта без ръце.
        Н: Латиноамерикански танци.

      38. Ако не беше химия - какво?
        Ф: Може би математика.
        Н: Най-вероятно щях да се пренасоча към биологията. Винаги съм се опитвала да отделям време и на двете науки. Подготовката за състезания обаче изисква много време и затова реших, че ще се съсредоточа върху химията. Малко са хората, които успяват да се подготвят наистина добре и да отидат на международни олимпиади по различни науки в една година.

      39. Колело или мотор? 
        Ф: Колело.
        Н: Колело.

      40. Айрян или таратор?
        Ф: Айрян.
        Н: Таратор.

      41. Шах или Не се сърди човече?
        Ф: Не се сърди човече.
        Н: И двете.

      42. Футбол или волейбол?
        Ф: Волейбол.
        Н: Футбол.

      43. Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?
        Ф: Работа в лабораторията, писане на статии и посещение на няколко конференции в Европа.
        Н: Много учене и тежки изпити :(

      44. Поздрави събеседника си? 
        Ф: Да е жив и здрав, и щастлив.
        Н: Поздравявам го с тази песен - The Script и Will.I.Am - Hall of fame.

      45. Съвет към младите състезатели?
        Ф: Най-важното в състезанието е участието, затова борете се УПОРИТО да участвате във всеки един кръг, особено международния ;) – там вече резултатите не са толкова важни, колкото да си прекарате добре и да се запознаете с умни хора от цял свят (все пак недейте да се представяте зле нарочно, хубаво е родителите и сънародниците ви да имат допълнителен повод да се гордеят с вас). В 12ти клас не забравяйте да отделите време и да вземете решение относно какво и къде искате да следвате. Това е по-важно за бъдещия ви живот от участието в олимпиадата, която за жалост приключва окончателно на този етап ☹.

        Н: Вярвайте в себе, учете се от грешките си и не губете кураж независимо какво се случва. Бъдете все така мотивирани и устремени напред, но не забравяйте и да се забавлявате, защото това е част от идеята на състезанията!

    Фани Маджарова е бронзова медалистка, участвала на Международната по химия през 2009 и 2010, а Нери познаваме от изданията на олимпиадата през 2014.

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ФЕОДОР И КАЛИНА, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО АСТРОНОМИЯ

    1. Представи се в едно изречение!
      Ф: Аз съм Феодор Светланов Кономаев.
      К: Лудо дете на 18, което ходи по планините, наблюдава с телескопи и постоянно се усмихва

    2. В момента се занимавам с:
      Ф:
      Астрофизика, астрономия и физика.
      К: С хората от катедра „Астрономия“ на СУ организираме много интересни неща – кръжок, наблюдения, лекции и се радвам, че мога да съм част от това. Правя и доста наблюдения и събирам данни, за да напиша научна статия. Готвя се за малкото останали състезания, за матури, за бал. И естествено ходя по планините постоянно, обикалям страхотни места и се радвам на всичко около мен.

    3. Как те наричат приятелите?
      Ф:
      Обикновено ме наричат Федя, но в на последната международна един колумбиец ми измисли прякор – Магнус.
      К: Кали.

    4. Последното международно състезание, на което участва ?
      Ф: X-та Международна Олимпиада по Астрономия и Астрофизика, Бубанешвар, Одиша, Индия. (декември 2016, бел. ред.)
      К: Международен турнир на младите физици през 2016г. в Русия.

    5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
      Ф: „Няма да се справя.“
      К: “Не може ли да започват малко по-късно, не ми се става…”

    6. Кога би се отказал да решиш една задача?
      Ф: Когато са минали пет минути след края на теоретичния кръг и е крайно време да започна номерирането на страниците и попълването на бланките.
      К: Когато олимпиадата е 4 часа, а имам още три други задачи :D

    7. С кой известен учен би искал да срещнеш?
      Ф: Професор Стивън Уилям Хокинг.
      К: Карл Сейгън
      .
    8. На кого се възхищаваш?
      Ф: На своите ръководители по астрономия.
      К: На Боян Петров, защото съчетава науката с височинния алпинизъм, бори се за опазването на българската природа и доказва, че човек може да постигне много, работейки здраво. Пожелавам му само успехи и един ден да четем и за вторите седем.

    9. Най-големия компромис, който правиш заради подготовките?
      Ф: През последните два месеца посветих страшно много време на подготовката си по астрофизика.
      К: Не празнувах Рождения си ден, защо трябваше да бъда на състезание по физика в Сандански. Което не беше лошо, защото пак си изкарах супер, но по-голям „компромис“ от това не мога да измисля – състезанията са си част от живота ми.

    10. Най-ценното, което състезанията ми дадоха..?
      Ф: Познанството с много хора, с които споделям толкова много общи неща. Запознах се с толкова прекрасни хора като моите настоящи ръководители.
      К: Всички невероятни спомени, за които се сещам. Знанията определено са най-полезното нещо, но най-ценни за мен са спомените и приятелите. Защото вече главата ми не побира всички случки, които сме преживели по състезания къде ли не и мога да разказвам с дни и винаги с усмивка. Запознах се с хора, които обичам и много ценя и винаги ще съм благодарна, че ги има.

    11. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
      Ф: 4-годишен: космонавт; 6г.- палеонтолог или астронавт; 11г. – астроном;
      14г. – програмист; 15г. – астрофизик; 16г. – космолог; 17г. – астрофизик програмист.
      К: Художничка, стюардеса, интериорен дизайнер, астронавт, сеизмолог…

    12. Най-красивата страна, в която си бил?
      Ф: От природна гледна точка – Индия, от културна – Киргизия и Русия, от архитектурна – Катар. Но като цяло – България.
      К: България.

    13. Любим момент/ история от състезание?
      Ф: Може би награждаването на XIX Международната Олимпиада по Астрономия в Киргизия.
      К: Ох, толкова са много, че е невъзможно да посоча любим. Ще се пробвам с няколко... Миналата година на втори кръг по астрономия влязохмe в стаята с кебапчета. В Димитровград се натъкнахме на някакъв фестивал и решихме да се включим в хорото (с доста скромните си умения). Бяхме в Пловдив и звъннахме на пицария в Русе да си поръчаме пица. В Севлиево ни заваля брутален сняг (през октомври) и едвам се прибрахме, но пък си взехме една котка и си я донесохме в София. В Кюстендил търсихме илюминати. В Пловдив гоних влак на високи токчета и с тежък куфар, а пък във Варна на фара един особено интересен местен човек, попрекалил с виното, ни каза, че човек винаги трябва да е романтичен. Май трябва да спра дотук :D

    14. Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!
      Ф: Астрономията е науката за вселената като цяло и всяка нейна част поотделно. Изучаването ѝ разкрива на човека истинските мащаби на всемира и дава на човек нов поглед върху живота и света.
      К: Учим се да разбираме Вселената!

    15. Защо астрономия?
      Ф: От четиригодишен ми купуваха енциклопедии за космоса. Това отключи интереса ми към тази наука. С нетърпение чаках да стана пети клас, за да мога да започна да посещавам кръжока във варненската обсерватория. Попаднах при госпожа Ева Божурова. Ходех на метеорни експедиции и слушах лекции в обсерваторията. Тогава разбрах и за олимпиадата по астрономия…
      К: Защото всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите! (Оскар Уайлд)

    16. Опиши астрономията с три думи:
      Ф: Интересна, необятна и красива.
      К: Красива, итересна наука.

    17. Защо и за кого тя е полезна?
      Ф: За всички, за цялото човечество.
      К: Реално погледнато, за всички. Изследвайки небесните тела, правим открития, които после могат да се приложат във всички останали сфери.

    18. Астрономите са готини, защото:
      Ф: Това са хората, с които можеш да запалиш лагерен огън на покрива на индийското общежитие и да прекараш най-прекрасните вечери в живота си.
      К: Защото са всеотдайни в това, което правят, на всяка цена ще ти помогнат и се забавляват страхотно!

    19. Най-великото изобретение, измисляно някога:
      Ф: Колелото. Последвано от лоста и макарата.
      К: Колкото и да е клиширано - компютър.

    20. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
      Ф: Заради „парадокса за дядото“ не бих избрал машината на времето, а по-скоро хипердрайва от „Междузвездни войни“.
      К: Генератор на енергия от възобновяеми източници, достатъчно малък, но и достатъчно мощен, че да е достатъчен за голям брой хора.

    21. Астрономия или астрофизика?
      Ф: От състезателна гледна точка, Олимпиадата по астрономия предлага много по-добри и интересни задачи от тази по астрофизика. Там се изисква интелект и придобит усет. Олимпиадата по астрофизика се свежда нерядко до скоростно решаване на задачи или пък до задачи по математика.
      От научна гледна точка по-интересна ми е астрофизиката. С нея искам да се занимавам и вбъдеще.
      К: Астрофизика.

    22. Плутон планета ли е?
      Ф: Не, разбира се.
      К: Не точно, планета-джудже е.

    23. Любимо съзвездие?
      Ф: Кил.
      К: Орион.

    24. Вярваш ли в извънземни?
      Ф: Няма причина, която да ме кара да смятам, че не съществуват.
      К: Те или съществуват, или не. Няма как да вярвам в тях. Дали има или няма според мен – отговорът е: не знаем.

    25. А в зодии? Коя зодия си?
      Ф: Водя се стрелец, иначе съм змиеносец. Но това е като не отчитаме прецесията на земната орбита… Ама по-скоро съм си магаре.
      К: Когато съм се родила, Слънцето е било между съзвездията Водолей и Риби. НО
      Това няма никакво значение :) Разположението на небесните тела на фона на звездите в момента на раждане на човек не влияят по какъвто и да е начин на формирането на неговия характер, на постъпките му и на това какво го очаква.

    26. Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?
      Ф: Ако става дума за слънчево затъмнение (луната затъмнява слънцето за земния наблюдател), от луната бихме виждали само осветената част на земята.
      Обаче ако става дума за затъмнение на слънцето от земята за наблюдател от луната, то би било много зрелищно. Ще се вижда земната атмосфера, през която се пречупват слънчевите лъчи. Освен това ще се вижда и красивата слънчева корона.
      К: Ако на Земята се наблюдава слънчево затъмнение и си на страната на Луната, обърната към Земята, ще видиш осветената от Слънцето Земя и Лунната сянка, плъзгаща се по диска ѝ.
      Ако пък на самата Луна се наблюдава Слънчево затъмнение, ще видиш диска на Земята да преминава пред Слънчевия.

    27. Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?
      Ф: Предстоят много нови открития. Надявам се да се намери начин на предаване на информацията със скорост, по-висока от тази на светлината, въпреки че едва ли ще има такава възможност. Очаквам в скоро време човечеството да погледне към вселената по нов начин, използвайки вече не само електромагнитните, но и гравитационните вълни.
      К: Определено астрономията я чакат доста добри години. Предстои пускането на няколко нови телескопа: Космическият телескоп Джеймс Уеб ще бъде пуснат в експлоатация в края на 2018г. Огледалото му ще е с диаметър 6,5м (в сравнение – на Хъбъл е 2,4м). До 2024г. се очаква пускането няколко огромни наземни телескопа в Чили, на Хаваите и в САЩ.
      С помощта на всичко това смятам, че ще можем да напреднем много в различните астрономически проучвания и дори не мога да си представя докъде ще стигнем. Очаквам го с голямо нетърпение.

    28. Родното ти място?
      Ф: Град Варна.
      К: София.

    29. Любимо занимание?
      Ф: Харесвам информатиката (в информатическа паралелка съм), но ме влече и ботаниката (градинарството).
      К: Да ходя в планината. С приятеля ми се стараем да прекарваме там колкото се може повече време и определено мечтаем да обиколим и българските и чуждестранните планини и да се качваме по все по-високи върхове.

    30. За какво мечтаеш?
      Ф: Световна държава с общ език, култура и управление.
      К: Да успея да изкача много високи върхове. И нищо да не се променя, защото съм изключително щастлива сега. Мечтая да виждам повече усмивки по улиците :). Вярвам неизменно в хората и си мечтая всички да споделят тази моя вяра.

    31. Кой е отговорът на всички въпроси?
      Ф: Според една книга („Пътеводител на галактическия стопаджия“) е 42. Според мен универсален отговор съществува и трябва да бъде открит.
      К: 42.

    32. В какво се крие красотата на науката?
      Ф: В разбирането на механизма на действие на вселената, явленията и вникването на човечеството все по-надълбоко в познанието, търсейки смисъла на всичко и горепосочения отговор на всички въпроси.
      К: В това, че винаги задава въпроси и съмнява. Никога не се примирява с нещо неизвестно, а търси неговото обяснение. В това, че не ѝ пука дали „вярваш“ в нея или не – ако нещо е факт, то си остава факт, колкото и някой да твърди, че не вярва.

    33. Кокошката или яйцето?
      Ф: Коацерватната капка.
      К: Яйцето, твърдо сварено, със сол и червен пипер или по панагюрски.

    34. Какъв си бил в предишния си живот?
      Ф: Не вярвам в прераждането. Би било жалко, ако хората се прераждат, но би било жалко и ако човешката душа изчезва.
      К: Звезда. В края на живота си избухнала като свръхнова, вследствие на което се синтезирали химичните елементи, от които съм изградена сега.

    35. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
      Ф: Квадрант.
      К: Сигнална ракета или нещо, което би ми помогнало да оцелея (аптечка) и да се върна невредима вкъщи. Прагматична съм, знам.

    36. Книга или електронен четец?
      Ф: Тъй като съм традиционалист, предпочитам книгата.
      К: Книга.

    37. Проза или поезия?
      Ф: Предпочитам поезия.
      К: Поезия.

    38. Рок или рап?
      Ф: Рок, разбира се.
      К: Рок.

    39. Театър или кино?
      Ф: Опера.
      К: Кино.

    40. Планина или море?
      Ф: Тъй като съм роден в морски град, интерес за мен представлява изследването на вътрешността на континента. По време на лагерите за подготовка ходих на много походи в планината, от които останах много доволен.
      К: Планина (ако на някого още не му е станало ясно :D )

    41. За или против униформите в училище?
      Ф: Твърдо против.
      К: Против (но ЗА това да се съобразяваш какво обличаш)

    42. Изгрев или залез?
      Ф: Изгрев. Това е краят на дългата наблюдателна нощ и началото на новия ден.
      К: Залез.

    43. Какво ти предстои в следващите месеци?
      Ф: Подготовки. Състезателният сезон няма край.
      К: Олимпиада по астрономия, после матури, после бал.  Кандидатстване и после цяло лято в Рила, в Пирин и в Родопите.

    44. Кого искаш да поздравиш?
      Ф: Искам да поздравя своите ръководители, които изградиха състезателя в мен – доктор Ева Стефанова Божурова и господин Захари Дончев Дончев. Без тях аз нямаше да бъда човекът, който съм, и нямаше да стигна дотук.
      К: Учените и преподавателите от катедра „Астрономия“, за това, че са страхотни, готини и ми помагат с всичко.
      Никола Каравасилев, който отделя почти цялото си време, за да обучава хората като мен и освен това е и много добър приятел.
      Милен Минев и Ганчо Ганчев – докторанти в катедра Астрономия и като цяло най-готините приятели, които мога да имам
      Ангел Димитров – за това, че е винаги до мен защото го обичам безкрайно много
      И всички, на които им се налага да ме търпят рано сутрин, преди да си изпия третото кафе.

    45. Какво си пожелаваш оттук нататък?
      Ф: Да давам от себе си каквото мога и, ако е рекъл Господ, това да даде добри резултати.
      К: Здраве за мен и всички около мен.

    46. Съвет към младите състезатели?
      Ф: В последно време все повече се убеждавам, че всичко е възможно и че няма непостижими неща за човешкото същество, в частност – състезателя. Разбрах, че абсолютно всичко е постижимо, ако се положат необходимото количество труд и упоритост.
      Моят ръководител, господин Дончев, неведнъж ми е казвал, че за пълен успех на едно състезание са необходими три неща – познания, спокойствие и късмет, като и трите са еднакво важни. Две от тях зависят от самия човек и за тях той сам трябва да се погрижи.
      К: -

    Феодор Кономаев е олимпиец от националните отбори по астрономия и астрофизика, а Калина Стоименова - от отбора на Младите физици и кръжока по астрономия.

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С МАГДАЛЕНА И ЕВГЕНИ, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО МАТЕМАТИКА

    Магдалена Георгиева е сребърна медалистка от Европейската олимпиада по математика за момичета (2015), а Евгени Кайряков - двукратен златен медалист от Младежката Балканска олимпиада по математика (2015-2016).

    1. Представи се в едно изречение!

    М: Аз съм Магдалена и се интересувам от много неща, малко от които обаче са сериозни хобита; понякога съм доста скучна, но имам и своите добри моменти.
    Е: Казвам се Евгени, на 16 съм, от Пловдив, зодия Водолей (поздрав за всички астрономи).

    2. В момента се занимавам с ...

    М: В по-общ план: малко с математика, испански, карате и всякакви неща според сезона и настроението.
    Е: Математика, но ходя на състезания по физика, химия, информатика, интересни са ми и езиците.

    3. Как те наричат приятелите?

    М: Когато не са ми ядосани – Маги.
    Е: Старая се да се придържат към Евгени.

    4. Последното международно състезание, на което участва:

    М: Европейската олимпиада по математика за момичета през 2015 в Минск.
    Е: Harvard-MIT Mathematics Tournament в Бостън.

    5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    М: Това е трудно, не си спомням. Но вероятно не е било нещо по-различно от всеки друг ден – все пак трябва да се разсъня преди да осъзная какъв ден е и какво имам да правя.
    Е: Принципно гледам да си пазя мисленето за състезанието, но може би винаги има нещо от рода на „Хм, стана време“.

    6. Кога би се отказал да решиш една задача?

    М: Ако съм започнала – вероятно не бих, но ако не съм – мога да се откажа, ако типът задача не ми хареса. А и не винаги съм в настроение за решаване на задачи.
    Е: Обикновено не се отказвам толкова лесно, мислил съм някои задачи и с дни, но в крайна сметка се усещам, че толкова време нямам, и ми се налага да погледна решението.

    7. С кой известен учен би искал да срещнеш?

    М: Архимед. Може би банално, но е толкова напред спрямо времето си, че няма как да не му се възхищавам най-много.
    Е: Ферма, да го питам в крайна сметка как е щял да го събере т’ва доказателство на една страница.

    8. На кого се възхищаваш?

    М: Това е дълъг списък... На родителите ми, на сестра ми, на Никола Вапцаров, Иван Вазов, вече споменатия – Архимед, на Ивет Лалова, Бионсе, Никол Кидман, Виктория Бекъм, може би Рузвелт и Ленин, както и всеки, който е много добър в нещо и развива таланта си.
    Е: На гении, които обаче живеят тук и сега, и са преди всичко хора.

    9. Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    М: Може би това, че за няколко месеца бях спряла да тренирам, за да свикна с часовата разлика и да си оправя режима на сън за едно състезание в Хонг Конг. Но този „компромис” ми се отрази доста затормозяващо всъщност.)
    Е: Не са един или два, но най-големият е огромното количество отделено време. Въпреки това никога не съм и не бих съжалявал за него.

    10. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    М: Абстрактно мислене, спокойствие в изпитни ситуации и много вдъхновение за бъдещето.
    Е: Това, че ме научиха да вярвам в и на себе си.

    11. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    М: Като малка исках да съм учителка. След това нотариус, дипломат, зъболекар. В края на началното училище исках да съм полицайка, а след това в гимназията много дълго исках да съм психолог, след това прокурор. Накрая все пак се спрях на нещо, с което има най-голям шанс да съм полезна – математика и статистика, с което наистина се надявам да върша нещо полезно за обществото.
    Е: Адвокат, космонавт..., от 1-2 години отговорът стана „математик”.

    12. Най-красивата страна, в която си бил:

    М: Филипините, определено. Природата там беше прекрасна, видях места, до които сякаш не бяха стигали хора преди – толкова запазено и естествено. Освен това хората изглеждат изключително дружелюбни. Не знам дали просто аз бях попаднала на такова място, или навсякъде е толкова хубаво, но със сигурност имах голям късмет с това, че имах възможност да видя това райско кътче от света.
    Е: Архитектурно - определено САЩ. Но по-красива природа от тази в България не съм виждал.

    13. Любим момент/ история от състезание?

    М: Имах доста познати и приятели състезатели от различни градове и на всяко състезание сме се събирали и сме си прекарвали супер забавно заедно – много моменти, които остават в съзнанието. Имали сме много забавни игри, които са продължавали и цяла нощ (вечерта след състезанието, разбира се) – асоциации, туистър, мафия... Но освен тези, две много конкретни неща ми изплуват в паметта. Едното е моментът, в който тръгнах с гаджето ми, който тогава също беше състезател, а другото – как с момичето, което беше с мен в стая веднъж убивахме с лакочистител 8-сантиметрова хлебарка (сериозно, мерихме я с линийка след като я убихме).
    Е: Най-хубавият ми спомен от състезание е от малката Балканиада в Румъния, когато успяхме да се сближим много с гидовете (румънци). Бяха супер готини, беше много зареждащо преживяване.

    14. Аз съм малко дете. Обясни ми какво е математика с изречение-две!

    М: Математиката е числата и фигурите, които рисуваш. Всяко нещо, което виждаш има своето обяснение „защо?” написано на езика на математиката.
    Е: Едно такова много готино и заразно. Трябва да пробваш, за да разбереш.

    15. Опиши математиката с три думи!

    М: Полезна, естествена, необятна.
    Е: Предизвикателна, възпитаваща, мотивираща.

    16. Най-великото изобретение, измисляно някога…

    М: Езикът и азбуката.
    Е: Компютъра.

    17. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    М: Истински мислоем или нещо,което да чете мисли и да насочва вниманието изключително върху идеите, които имат потенциал да пожънат голям успех.
    Е: Решавач на задачи ми е първосигналният отговор. Иначе определено би било нещо като „универсално лекарство” – лек за всяка болест.

    18. И защо математика?

    М: Защото ме кара да мисля и защото може би имам някакъв усет за нея.
    Е: Защото ти позволява да доказваш и дооткриваш себе си, използвайки въображението си. За мен математиката не е просто наука – тя е поглед към света.

    19. Колко знака след запетаята знаеш от “пи” ?

    М: Не знам дали трябва да се засрамя (но в моя защита, никога не съм мислела, че ми трябва да знам повече цифри) – само две.
    Е: 5, а на другите никога не съм обръщал внимание.

    20. Любимият ти математически/научен виц?

    М: Не помня вицове, така че репертоара ми е много еднообразен. За научен виц не се сещам, но ето един забавен:
    Руски археолози намерили при разкопките си медни кабели, които установили, че датират отпреди 1000 години. Така направили извода, че още преди 1000 години прадедите им са били достатъчно напреднали, че да разполагат с мрежа от кабели. За да се конкурират с тях, американците също започнали проучвания в областта. Намерили оптични кабели на 200 метра дълбочина. От тези открития те направили извода, че техните предци още преди 2000 години са разполагали с оптична мрежа от кабели. Тогава българите изследвали до 500 метра дълбочина и, като не открили нищо, заключили че още преди 5000 години предшествениците ни са ползвали безжичната мрежа.
    Е: По-скоро е тъпизъм: 
    Говорят си двама информатици:
    - 100010110101.
    - 01011011110100.

    21. Питагор или Архимед?

    М: Архимед, естествено. Въпреки че ми беше много интересно, когато се запознавах с Питагор и питагорейството.
    Е: Питагор.

    22. Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?

    М: Спомням си, че имаше една от международна олимпиада, за която се възхищавах на единия или двамата, които я бяха решили – задача, която имаше май пет стъпки, които съвсем не бяха очевидни или навързани особено.
    Е: Да балансирам приятели, семейство, училище, математика, хобита, сън и всичко друго, за което не ми остава време.

    23. Любима поднаука от математиката?

    М: Най-голямата ми любов – това е храната на въображението – геометрията, но най-чистата и красива геометрия (и стереометрия) – не аналитичните подходи за решаване. Можех да чертая един и същ чертеж с часове дори 1-2 дни, но винаги решавах геометричните задачи. Може да съм пренебрегвала други, но геометричните не помня да съм.
    Е: Комбинаторика.

    24. Защо?

    М: С риск да прозвуча твърде пристрастна, геометрията е просто много красива. Когато решението се покаже, то изглежда толкова просто и логично (а гениалните неща са прости). Освен това, обичам да мисля в картинки и пространствено. А и геометрията никога не е праволинейна, което не е винаги сигурно за алгебрата например. И, може би един не съвсем важен аргумент, но аз не мога да напиша два реда, дори най-елементарна сметка, без да допусна грешка, а в геометрията не се налага да смяташ особено и няма нищо, което да се сгреши от разсеяност.
    Е: Защото за мен е по-скоро нагласа на ума, отколкото поднаука на математиката (и общо взето е най-добрият контрапример на твърдението „Не ме бива в сметките, не ставам за математик”).

    25. Любимо занимание/хоби?

    М: Определено най-много обичам да си губя времето... Най-голямото ми изкушение са сериалите – като наркоман съм  в тази област; гледам всичко – когато остана с по-малко от 3-4 сериала, които да излизат в момента, (обикновено лятото, когато повечето сериали са в почивка) винаги си намирам още някой нов сериал за гледане. Разбира се, това би омръзнало, ако не разнообразявах с излизания и общуване с приятели, както и правене на дори малко, но полезни неща.
    Е: Определено танците.

    26. За какво мечтаеш?

    М: За световен мир :D … Мечтая да променя живота на много хора към нещо хубаво. Мечтая хората да са по-щастливи и да не губя позитивния си поглед на света.
    Е: Това, което правя, да продължава да ме прави щастлив.

    27. Ако можеше да избираш, къде би се родил?

    М: В някое прекрасно, щастливо и любящо семейство като моето. Мястото е формалност; България ми харесва, Бургас – също. Все пак не искам да се раждам в държави, където се водят войни, където жените не са напълно свободни от родителите си дори след навършване на пълнолетие (като в Япония) или не са равноправни на мъжете (заради вяра например), или където средната продължителност на живота е под 60 години.
    Е: България е супер.

    28. А кога?

    М: Ако се бях родила дори само няколко века по-рано, нямаше да имам почти никакви права, а и как щях да се наслаждавам на любимата си история. Вярно, може би можех да се срещна с някой изключителен учен, писател или философ, но такива има и сега, просто както става обикновено, тези бъдещи велики личности не са съвсем оценени. Ето, аз например миналата година имах възможност да присъствам на едно събитие с Андрю Уайлс – гениалният математик зад доказателството на Последната Теорема на Ферма. Защо ми е да се раждам в миналото? Бъдещето ме изкушава по-малко. То крие прогреса, а с него идва и изнервяща може би уреденост (поне аз така си го представям). А може дори да е малко скучно – вероятно продължителността на живота ще е много по-голяма и хората ще пилеят толкова много повече от него. Сега всичко е толкова прекрасно!
    Е: Малко по-рано, 1990 някъде, да се порадвам на 18 години без истерия около смартфоните.

    29. Песента, която описва настроението ти в момента?

    М: Sean Paul & Sia – Cheap Thrills
    Е: The Weeknd – I Feel It Coming.

    30. Кой е отговорът на всички въпроси?

    М: Усмивка.
    Е: 7.

    31. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    М: Живея... И мога и трябва да изживея живота си по най-добрия начин.
    Е: Трябва да осмисля съществуването си.

    32. Кокошката или яйцето?

    М: Кокошката – тя просто е еволюирала от някой друг вид.
    Е: Яйцето.

    33. Последната книга, която прочете?

    М: “Азбучни убийства” на Агата Кристи.
    Е: “Елизабет е изчезнала”.

    34. За какво никога не ти остава време?

    М: Да чета, а последните години и да пиша в дневника си.
    Е: За мен и за семейството.

    35. Има ли любов от пръв поглед?

    М: Защо не?! Всичко е възможно…
    Е: Да.

    36. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    М: Надявам се този остров да е топъл, защото иначе трябва да взема палто, което е много непрактично. Надявайки се на заточение на някой тропически остров, ще кажа уиндсърф: ще имам достатъчно време да се усъвършенствам в карането, а може с малки изследователски обиколки с него в последствие да намеря някое близко заселено островче (ама това след като съм сигурна, че няма да падна и да дам възможност на акулите да ме изядат).
    Е: Хладилник със слънчеви батерии има ли?

    37. Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

    М: Преди около четири години се бях научила и дори се опитвах да си направя собствен рекорд за бързо нареждане, но наскоро установих, че вече съм забравила едната формула.
    Е: Не, дори и след десетките опити (безуспешни, разбира се) на всякакви хора да ме научат.

    38. Проза или поезия?

    М: В общия случай – проза, но за поети като Вапцаров, Смирненски и Лилиев бих направила изключение.
    Е: Проза.

    39. Театър или кино?

    М: Театър! Просто отговорът ми изглежда толкова очевиден, че сравнението ми се струва смешно.
    Е: Кино.

    40. Планина или море?

    М: Зависи от сезона. Много обичам да карам ски в планината зимата и в морето лятото, много обичам да ходя на поход в планината за седмица всяка година през август и много обичам да скачам от едни скали на остров св.Иван в морето през лятото.
    Е: Ако е планина, да е Трявна. Иначе море.

    41. Какво ти предстои в следващите месеци?

    М: Двайсетият ми рожден ден. Връщам се за втората си година в университета в Оксфорд. Освен това продължавам с ученето на испански. Имам планове и да пробвам тренировки по ШотоКан. Имам голямо желание също да стана доброволка към една организация, която работи с деца. Освен това кандидатствах по една програма за нещо като консултантски стаж по време на ученето, но за това първо ми предстои интервю и силно се надявам да се получат нещата.
    Е: Много решаване на задачи и състезания.

    42. Кого искаш да поздравиш?

    М: Всички, които са прочели интервюто и са стигнали дотук. Благодаря ☺
    Е:Групата на Димо.

    43. Съвет към младите състезатели?

    М: Открийте забавното в състезанията, защото най-важното е това да е една весела част от живота ви!
    Е: Ами гответе се усилено, вярвайте, че ще стане, и помнете, че на никого не е било лесно.

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни