ХРИСТИНА И КАЛИНА, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО АСТРОНОМИЯ И АСТРОФИЗИКА, В БЛИЦ

Христина е състезател от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Румъния през 2014 година.
Калина е участвала в Международната олимпиада по астрономия през 2016 година в България, където печели бронзов медал, и през 2018 година в Шри Ланка.

Днес ги срещаме в блиц:

 

  1.      Представи се в едно изречение (име, курс/клас, университет, град, състезател по…)

Христина: Казвам се Христина Илиева, завършила средното си образование в ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ Бургас и бакалавър по физика в Durham University (UK). Състезавах се по 4 (ако правилно ги броя?) предмета в гимназията, но мисля, че астрофизиката заслужава споменаване най-много.
Калина: Калина, 11кл., МГ”Д-р Петър Берон”, Варна, астрономия.

  1.      В момента се занимавам с ...

Х: Преподаване и програмиране. Имам доста да уча и в двете направления и смятам, че в наши дни и двете са много важни за хора, които искат академична кариера.
К: Решаване на задачи по математика и физика, подготовка по 2 езика за изпити.

  1.      Как те наричат приятелите?

Х: Хрис.
К: Кали, Калина, сестра ми понякога ме нарича Кики. А други хора понякога ме наричат Калино.

  1.      Последното международно състезание, на което участва

Х: Международната по Астрономия и Астрофизика (IOAA) в Румъния, 2014. Бях 11ти клас, ако някой се опита да го сметне. Нищо не взех там, но бях първия бургаски ученик на международна по астрономическа дисциплина.
К: Международна олимпиада по астрономия в Шри Ланка.

  1.      Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

Х: „Снощи наистина трябваше да си легна 5 часа по-рано“
К: Май не си мисля много неща в деня на олимпиадата. Всичко си е нормално. Зависи по какво е олимпиадата, разбира се. Някои са по-важни от други.

  1.      А на деня след това?

Х: Обикновено „Можеше и по-зле да е“.
К: Колко е забавно да съм с готини хора в друг град/държава. Общо взето се наслаждавам на хубавите и забавните моменти, защото знам, че никога нищо няма да е същото. Никога вече няма да съм на конкретно състезание, с конкретни хора и никога няма да почувствам същото или да решавам същите задачи.

  1.      Кога би се отказал да решиш една задача?

Х: Когато ми „изяжда“ от времето да реша някоя друга задача, която ми е по-по силите и/или „струва“ повече точки. Но това е сега, докато бях състезател нямах такова мислене и имах ужасния навик да блъскам най-трудната задача тъпо и упорито, докато не ми хареса отговора.
К: Когато нямам нужните знания, за да я реша или съответно времето не ми стига.

  1.      На кого се възхищаваш?

Х: Труден въпрос. Не съм срещнала или слушала за човек от реалния живот, който да задържи възхищението ми за твърде дълго. Рано или късно винаги ми става ясно, че това, което буди възхищение у хората, е дошло с цената на недостатък в характера на човека. Възхищението ми не разделя плодове на труда от личност и принципи. Не е най-оптимистичният възможен възглед, знам.
К: Тук сигурно се очаква да отговоря нещо умно, а именно някой учен или някой състезател, който има високи постижения в своята си научна област. Това може би е доста добър пример, за човек, на когото да се възхищавам, защото зад успехите се крият хиляди лишения, много време и т.н. Аз, разбира се, се възхищавам на тези хора, но се възхищавам много повече на хора, владеещи баланс между науката и личността; хора, които помагат на другите и мислят по-различно от обикновените; хора, които забелязват малките неща в живота и се опитват да направят някого друг щастлив, а не мислят само за своя успех и своето щастие. Възхищавам се на позитивни и успяващи в живота хора.

  1.      Най-ценното, което състезанията ти дадоха?

Х: Да се науча да губя с достойнство, да се уча от грешките си, и да знам, че една битка война не прави. А, и че не е важно да си ходещ справочник, а да можеш да мислиш логично.
К: Приятелствата и аутистичните преживявания. Смея да твърдя, че това означава много за мен и ако не бяха състезанията нямаше да се развия по този начин като личност. Именно заради приятелствата в състезанията аз научих изключително много и зад гърба ми има прекрасни спомени, които може да избледнеят, но никога няма да бъдат забравени и винаги като се сещам за тях, ще съм с усмивка на уста.

  1.  А пък ти взеха...?

Х: Безгрижието от ужким най-безгрижните години в живота. Разглеждайки нещата ретроспективно, не подхождах по най-здравословния начин към тях.
К: Други приятелства и нормален живот. Честно казано за второто въобще не съжалявам, защото ненормалният живот е нещо много по-вълнуващо и по-интересно.

  1.  Ако можеше да си избереш една-единствена суперсила, каква би била тя?

Х: Безотказен самоконтрол.
К: Труден въпрос. Може би да не ми се налага да спя, но въпреки това мозъкът ми да пресъздава сънищата по всяко време. Така ще имам много време за полезни неща.

  1.  Ако притежаваше машина на времето, напред или назад във времето би предпочел да пътуваш?

Х: Назад. Напред така или иначе отивам.
К: Назад, естествено. Доста неща бих променила, бих преживяла отново хубавите моменти, бих решавала повече задачи, бих променила отношението си към любимите си хора и всичко би било различно в настоящето - например личността ми, взаимоотношенията ми с другите и успехите ми.

  1.  Любим момент/ история от състезание?

Х: Любимите ми моменти са прекалено много, че да избера един абсолютен фаворит. Не знам защо, но се сещам как по време на един национален кръг по астрономия Захари Дончев трябваше да дава дефиниция на радиус (на окръжност) на международен медалист. Доколкото помня, въпросът беше резултат на комбинация от недоразумение и закусване с вафла Хумор (което все пак успешно повдигна духа в момент, в който всички бяха притеснени), но беше и ярък пример как от астроном всичко можеш да очакваш.
К: Изключително много са ми любите моменти. Всички са свързани с други състезатели. Много забавни бяха така наречените “мамби” - това е когато направиш нещо гадно на приятел по време на лагер или състезание, но това нещо не причинява трайни щети. Любимите моменти са много и не мога да избера един единствен.

  1.  Аз съм малко дете. Обясни ми астрономията с изречение-две!

Х: Астрономията ни учи защо светят звездите, защо нощното небе е тъмно, как работи времето, колко е голяма и стара е Вселената и още колко ще остарее, какво представляват черните дупки и още куп неща, за които не се сещаме в ежедневието. За да станеш астроном, трябва да имаш само огромен запас от любопитство и желание да разбираш света, в който живееш.
К: Астрономията е нещо велико и безкрайно. Ще те научи как работи вселената и защо се случват доста интересни неща.

  1.  Защо астрономия?

Х: Ако трябва да съм честна, при мен причината беше, че ми беше много по-лесна от другите природни науки. А това пък защо – до ден днешен не съм сигурна. Най-голяма страст съм имала към нея може би (дори не помня кога за първи път съм разглеждала енциклопедии за космоса)? Най-логична ми е била (с доброто количество математика в нея, няма как да няма още повече логика)? Била е достатъчно забутано и неприличащо на никое друго поле, че да ми се хареса на хипстърския тийнейджърски мозък? Никога няма да разбера.
К: Защото не е предмет в училище и астрономите са най-големите балъци (в хубавия смисъл, разбира се)!

  1.  Опиши астрономията с три думи!

Х: Начин на мислене.
К: Величествена, задълбочаваща, вдъхновяваща.

  1.  Защо и за кого тя е полезна?

Х: Краткият отговор – за всички, по един или друг начин, защото е изключително разнообразна. Като при всяка фундаментална наука, не е тривиално да се посочи ползата ѝ за отделни хора (питате „за кого“), но следствията ѝ и възможностите, които тя създава, са това, което ни прави толкова напреднала цивилизация. Без всичките сателити около Земята, всички сме съгласни, че комуникацията ни нямаше да е същата. Има много изобретения, предвидени да бъдат инструмент за астрономически изследвания, но са навлезли в живота на всички нас, защото са изключително практични.
К: За човечеството като цяло. Дава информация за мащабите. Щом наблюдаваме в космоса, виждаме в миналото.

  1.  Астрономите са готини, защото…

Х: Следващия въпрос :D
К: Са астрономи. Това е напълно достатъчно. Всеки астроном би разбрал.

  1.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

Х: Айряна, който казва нещо различно, е долен лъжец.
К: Не се сещам за нещо конкретно, освен баналния отговор-колелото.

  1.  Астрономия или астрофизика?

Х: Астрофизика. Но всеки трябва да започне от някъде, затова астрономията също е важна.
К: Астрофизика.

  1.  Плутон планета ли е?

Х: Наскоро прочетох статия, в която Земята и Луната бяха определени като „планетна двойка“, импликация, че Луната е планета. Не е напълно грешно, но не бих казала, че е и вярно. Истината е, че около дефиницията на думата „планета“ още има дебати. Отговорът ми: това е просто от въпрос на дефиниция, която няма да ни доведе до нищо съществено. Вместо да задаваме този въпрос и в следващите 20 години, можем например да се кефим, че вече можем да картографираме Плутон и Харон.
К: Не

  1.  Любимо съзвездие?

Х: Водно конче
К: Касиопея, защото това беше първото съзвездие, което научих и винаги виждах в небето, за разлика от другите съзвездия.

  1.  Вярваш ли в извънземни?

Х: Този въпрос можеше да е отговор на въпроса „Кой е най-досадният въпрос за един астрофизик?“. Не ми стига паметта да се сетя колко пъти са ме питали това хората, когато разберат с какво се занимавам и обикновено е сигнал да се изнижа от разговора директно. Но сериозно – Не е въпрос на вярване, а какво имаме като технология да открием и да докажем. Освен това, извънземни какво по-точно? Микроорганизми? Цивилизации?
К: Не мисля, че е до вяра или не. Зависи какво е виждането на хората за извънземни. Но моето със сигурност не е малки зелени човечета с големи глави и 3 пръста.

  1.  А в зодии? Коя зодия си?

Х: Вярвам, че шарлатанията е по-стара и от науката, защото винаги ще има хора, които не обичат да се замислят, когато не разбират нещо. Много по-лесно да вярваш в нещо плоско и мистично, за да си отговориш на въпросите за живота. Откровено ми е тъжно за възрастни хора, които неиронично говорят за зодии в 21ви век. Няма нужда да си астроном за да разбираш що за глупости са това. В крайна сметка, ако за някой е толкова важно, според Космополитан например, бих била скорпион. А ако се опитваме да спазвам някаква дефиниция на зодия (т.е. в кое съзвездие е било слънцето като съм се раждала) – дева.
К: Както един друг състезател казва: ”Аз не съм зодия, аз съм човек!”

  1.  Как изглежда Слънчево затъмнение, гледано от Луната?

Х: Слънчево затъмнение на Земята, гледано от Луната би било готино – да гледаш как сянката на Луната минава по повърхността на Земята. 
Слънчево затъмнение на Луната от Луната – ако не се случи Тихия океан да сочи към Луната, ще е още по-красиво – очертанията на континентите ще светят.
К: По-продължително и малко по-грозно. Честно казано не съм наблюдавала слънчево затъмнение, гледано откъдето и да е, но знам, че понякога може да е изключително красиво заради появата на слънчевата корона.

  1.  Какво предстои на астрономията? Кои открития очакваш с нетърпение?

Х: Астрономията ще се автоматизира все повече и всичко ще стане въпрос на това колко големи са ни най-големите телескопи. В този ред на мисли, по-скоро очаквам с нетърпение изобретения, не открития.
К: Доста неща все още не са открити. Очаквам тези, за които бих допринесла аз или някой мой познат.

  1.  Родното ти място?

Х: Бургас. Отворена покана за всеки, който иска да се пие с мен мента на пейка в някоя лятна нощ в бургаската морска, hmu
К: Най-добрият град за живеене в България - Варна.

  1.  Любимо занимание/хоби?

Х: Танци. Плашещо бързо измести старото ми хоби, рисуването (а то така ми липсва... но всеки си има периоди на различна креативност, предполагам)
К: Преди рисувах, но в последствие спрях, въпреки че много ми харесва. Иначе обичайните неща за човек. Ако имаше наблизо планина, хобито ми със сигурност щеше да е планинарство.

  1.  За какво мечтаеш?

Х: Точно в момента си мечтая за вита баничка със спанак.
К: За един пълноценен и щастлив живот. Мечтая и за други, по-малки неща всеки ден. Но няма ден, в който да не се отделя от света и да започна да си мечтая моите си неща.

  1.  Кой е отговорът на всички въпроси?

Х: *няма да го направя*
*няма да го кажа*
*Христина, НЕ*

  1. :D

К: 42

  1.  В какво се крие красотата на науката?

Х: В това, че на нея не ѝ пука кой я мисли за красива. Или вярна. Тя борави с доказуеми факти и просто Е.
К: Красотата се крие в тайните, които все още не са открити.

  1.  Какъв си бил в предишния си живот?

Х: Като бях много малка, едната ми баба ме заведе на врачка. Според врачката съм била принцеса. Според мен е твърде вероятно да съм била сврака.
К: Няма откъде да знам, че съществува нещо като предишен живот.

  1.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

Х: Добре напълнена електронна книга на слънчеви батерии. Набелязала съм си литература за сигурно сумарно 20 години чисто време само четене, и все се жалвам, че нямам време да чета.
К: Човек, когото да изям. Другият вариант е високо технологична лодка, с която да се върна, но май първият отговор е по-рационален.

  1.  Кокошката или яйцето?

Х: Яйцето. И ако въпросът е кое е дошло първо (много преди кокошките да евюлюират като вид някакви твари са се люпели, вместо да се раждат), и ако въпросът е кое е по-вкусно.
К: Повече обичам да ям пиле, а не яйца, въпреки че яйцата са по-полезни.

  1.  Театър или кино?

Х: Зависи. Театърът е по-важен за актьорството според мен и един страхотен театрален спектакъл буди у мен много по-силно уважение от безупречен филм. Но неоспоримо консумирам повече кино. Киното за мен е по-скоро развлечение.
К: Не гледам често подобни неща. И двете си имат предимства и недостатъци. Особено днешните филми и постановки са несравними с тези от преди 30 години.

  1.  Планина или море?

Х: Море. Корените ми са котви.
К: И двете ми въздействат по уникален и велик начин.  Обожавам и двете и не бих могла да избера. Лятото ходя на планина, а зимата често се разхождам по брега. Много ми харесват и двете и винаги бих се съгласила да посетя което и да е от двете, ако няма много хора там.

  1.  Изгрев или залез?

Х: Изгрев.
К: Залез, защото вечерта е нещо по-вълнуващо и лично от деня. Иначе доста често наблюдавам изгреви, особено на многото лагери през лятото.

  1.  Какво ти предстои в следващите месеци?

Х: Да се науча как да преподавам на деца под 14 години. Разглеждам го като приключение и критична част от развитието си като учен. Няма голям смисъл да правиш открития, ако не можеш да ги обясниш разбираемо на света после.
К: Олимпиади, състезания, подготовка за изпити по езици и много хубави моменти с приятели, надявам се.

  1.  Кого искаш да поздравиш?

Х: Wut. Не съм попаднала някак в рубрика на ТянковТВ, нали?
К: Хората, с които напоследък не си комуникирам много и разбира се, хората, които знаят, че са важна част от живота ми. Абе, непознати съинтервюиран, поздравявам и теб!

  1.  Пожелай ни нещо!

Х: Достигайте до повече ученици и продължавайте да се развивате в същия дух! Но моля, не се поддавайте на изкушението да пишете статии за кликове.
К: Живи, здрави, прави и корави! Продължавайте си напред с всичко, с което се захванете и дори да се провали, не се отказвайте! Надявам се да не сте се отчаяли от дългите ми отговори, но бях посъветвана да отговарям по този начин.

  1.  Съвет към младите състезатели?

Х: Пазете се. Грижете се за здравето си – това ЩЕ ви направи по-добри и в науката (да, Пешо, ако ходиш на фитнес за тонус, няма да станеш батка и няма да станеш по-тъп). Вслушвайте се в инстинктите си. Много внимавайте на кого за какво се доверявате (уви, да, и по състезания и по школи също). Не си трайте, ако на вас или на някой около вас му се случва нещо нередно.
НЕ разчитайте само на учителите и ръководителите си, за да ви подготвят, това е най-голямата грешка, която можете да допуснете, ако гоните медали. Реалността е такава, че няма да ви стигат часовете подготовка само по школи, а понякога неминуемо ще ви се преподават и грешни неща. Учителите ви са хора и допускат грешки.
А ако някой ден наистина решите да се занимавате с наука и действително да допринасяте за развитието ѝ (ама не мерилото да е леля Мария от осми вход да ви казва, че сте велик, защото по телевизора са ви пуснали и са казали, че сте учен или да е да сте писани 690ти автор в статия със 700 автора), бъдете готови да имате непоклатимо постоянство и самодисциплина и да направите някои жертви - най-вече се подгответе психически да работите в чужбина. Не защото в България не може, а защото в науката е нещо глобално и в нея се пътува за обмяна на опит и за повишаване на квалификация. Това е напълно нормално и си струва нервите.

К: Живейте живота си умерено и правете така, че след време като погледнете в миналото, да се чувствате удовлетворени от всичко, което ви се е случило - състезания, преживявания и хора. Опитвайте се да вниквате в науката, а не само да решавате задачи, защото това не води до траен успех и удовлетворение. Опитвайте да не се лишавате много от човешки неща и преживявания в името на състезанията!

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни