ХРИСТО, СЪСТЕЗАТЕЛ ПО ХИМИЯ: "ВСЯКО ТВОЕ СЪЕДИНЕНИЕ Е ДЕТЕ, ЗА КОЕТО СЕ НАДЯВАШ ДА СТАНЕ ГОЛЯМ ЧОВЕК И ДА ОСТАВИ СЛЕДА"

Казвам се Христо Пламенов Върбанов и съм на 33 години. Завърших НПМГ, специалност “Химия”, през вече далечната 2003 г. Следващите стъпки бяха магистър по фармация (МУ София) и докторантура по химия във Виенския университет. След 2.5 години постдок в Лозана, Швейцария, сега съм обратно във Виена и за момента работя във Виенския университет като изследовател по проект в областта на медицинската химия (разработване на противоракови метални комплекси). Тази и следващата година са от изключителна важност за мен с оглед на професионалното ми развитие. Предстои да взема някои важни решения, които ще определят бъдещия ми път в науката и живота. 


И в България, и в Австрия има големи разлики между отделните училища. Като цяло впечатлението ми е, че повечето австрийски студенти влизат в университета със слаби познания по химия… Ако сравнявам с това, което съм учил и научил в НПМГ, мога смело да кажа, че в НПМГ се получава много по-солидна подготовка по природните науки, отколкото в повечето австрийски училища. Обратно, австрийските професионални училища дават по-добро образование отколкото родните техникуми/професионални гимназии. Западноевропейските университети имат две основни предимства спрямо българските: 1) по-добра материална база; 2) по-голям брой мотивирани студенти и преподаватели. В Австрия висшето образование е безплатно (семестриална такса от 17 евро) и за повечето специалности няма приемни изпити (достатъчно е да си изкарал матура). Това води до доста проблеми и като цяло снижаване на качеството на образование, както и на удължаване на времето, което студентите прекарват в университета преди да се дипломират.

Аз завърших висшето си образование в България и не съжалявам за това; когато човек е мотивиран, има начин да получи много и от българското висше образование, въпреки многото му недостатъци и по-бедна материална база. На ниво докторантура и като цяло научно-изследователска дейност разликите между България и Европа са големи - и за съжаление не в полза на България.  

Олимпиадите и съзтезанията ми дадоха много като познания, преживявания, запознанства, личностно израстване, състезателен дух, ентусиазъм. Не мисля, че са ми взели нещо. Те бяха и важен стимул да се развивам, както и истинска проверка какво съм научил и какво мога. Това, на което учат подобни преживявания, са: воля, дисциплина, състезателен дух, развитие на аналитичния ум, последователност, здравословна доза амбиция. Най-много харесвах времето след края на състезателния ден и преди научаването на резултатите. Докато учителите проверяваха какво сме сътворили, ние разпускахме, разхождахме се.
Най-важното за един състезател е мотивацията му, желанието и интереса към съответната наука, неговия хъс; естествено, всичко това трябва да е подплатено с постоянство и трудолюбие.

В НПМГ съществува традицията настоящи и бивши олимпийци (ученици от по-горен клас, както и бивши ученици) да участват в подготовката за олипиaди на бъдещите олимпийци. Това според мен е много ценно, защото новата генерация олимпийци получава много от техните батковци и каки: не само като споделен опит и познания, но и като мотивация и вдъхновение.
Доста неща се промениха и подобриха в организацията и подготовката за олимпиади през последните 10-15 години. Когато аз бях олимпиец, до последно не се знаеше дали ще се намерят пари да отидем на международна олимпиада; накрая се наложи да пътуваме с автобус. Добре че олимпиадата беше в Атина; не знам как бихме отишли, ако беше в Канада, например. Следващи подобрения биха дошли, и ако в организацията на олимпиади и подготовката за тях участват само мотивирани хора с много ентусиазъм.

На 5-6 годишна възраст ме занимаваха няколко „професии”, сред които изобретател, оптимизиране на градския транспорт и създаване на нови линии и донякъде готвач..... В интерес на истината и 3-те неща са свързани с химията по някакъв начин. Какво бих отговорил сега? Като изследовател и учен в момента съм поставил този въпрос на ново изследване, чиито резултати очаквам да станат ясни към края на годината. :)
Бъдещето в академичната наука в днешно време е като цяло несигурно и трудно предсказуемо. Системата не функционира особено добре, повечето неща се правят на парче... проекти за 1-3 години, базирани повече на „модни” тенденции, отколкото на реaлни нужди, възможности, експертиза на съответния екип от учени.... Моето желание е да създам своя научно-изследователска група, в която да продължа да развивам проектите над които работя в момента; да имам дълъг времеви хоризонт за работа, който позволява развитие на идеите ми.

В 7-ми клас участвах на олимпиaдата по химия, с която и влезнах да уча специалност химия в НПМГ... Всичко това, в голяма степен предопредели и личния ми живот, приятелите, връзките ми... следване, заминаване в чужбина.
“Химията е океан от знания”, казваше моя учител в гимназията....та, трудно е да се обхване само с три думи. Вълнуваща, магична, красиво логична. Винаги съм имал слабост към природата и към изучаването й (още от дете), химията ме привличаше още преди първия ми сблъсък с нея... Спомням си впечатлението, което ми оставяха сцените с химични опити или алхимични лаборатории в анимационните филми, които гледах като дете. Впоследствие природните науки ми бяха любимите и най-интересни предмети в училище. Спомням си и първия ми учебник по химия (за 7-ми клас).... С какъв интерес четях историите за това как са открити алкалните, алкалоземните и халогенните елементи... те ме поглъщаха и ги бях прочел още преди да стигнем до тези теми в клас. Друго, което ме впечатли от сблъсъка с първия ми учебник по химия, беше, че химията освен всичко друго има и свой структуриран език: знаците на химичните елементи са буквите, съставящи азбуката на химията, формулите на химичните съединения, думите, а химичните уравнения, изреченията... и всичко това също подлежи на свои собствени правила на синтаксис и морфология.

Химията, за разлика от останалите природни науки, не само изучава природата, веществата създадени от нея и природните процеси, но и сама създава обекти, които да изучава. Да проектираш, след това създадеш (синтезираш) дадено вещество (химическо съединение), след това да го охарактеризираш (като структура и свойства) и накрая да го изследваш за приложението, заради което си го създал или да му откриеш ново приложение... всичко това е невероятно вълнуващ процес, а всяко съединение, което ти си “създал” и “възпитал”, е по някакъв начин твое дете, за което се надяваш да стане голям човек, който да остави следа.

Всеки раздел на химията носи своята красота и логика и има аспекти, които ме вълнуват. Най предпочитаните ми дялове са и тези, които познавам най-добре, и с които е свързана работата ми: медицинска химия, координационна химия и неорганична химия.
Любимият ми химичен елемент е платината (Pt) - уникален и с много, много приложения: в катализата, бижутерията, електрохимията. Повечето хора свързват платината основно с това че е благороден и скъп метал и не подозират, че платинови комплекси са едни от най-успешните противоракови лекарства. Всъщност, покрай изследователската дейност, свързана с разработване на платинови комплекси с противотуморна активност се зароди и моята връзка с платината, с която сме неразделни вече 12 години.

Най-интересното за мен откритие в химията е периодичният закон и периодичната система (Д. Менделеев, 1869). Това откритие само по себе си е ядро на разбирането на логиката на химията. В моята област бих отличил откриването на противотуморната активност на cisplatin (B. Rosenberg, 1965) и впоследствие превръщането му в едно от най-успешните противоракови лекарства.
Ако можех аз да създам каквото и да е изобретение, за моята област това би бил ефективен химиотерапевтик срещу проблемни тумори (например, рак на панкреаса); по-добър модел за изследване на нови кандидати за противоракови лекарства, които намаляват изследванията с животни и броя на жертваните животни.
А извън медицинската химия: изобретение, което намалява чудовищния отпечатък на човека  върху природата и околната среда (например, обезврежда/разлага тоновете безрасъдно изхвърлен боклук или отровни газове). Макар че в това отношение най-голямата промяна би била дошла, ако можеше да се изобрети средство, което да промени мисленето на масата от хората, така че глупостта и егоизма да отстъпят място на разума и на разбирането, че и други живеят на тази земя...

В свободното си време обичам да ходя на планина, да се срещам с приятели, да се разхождам из града, да посещавам нови места, да ходя на театър, да слушам музика; имам и слабост към обществения транспорт (особено релсовата му разновидност) и на всяко ново място на което отивам разучавам транспортната схема, какви трамваи, влакове, метро има.
Слушам основно рок и филмови композиции, близо 50% от музиката на компютъра ми е българска, като една от любимите ми групи е ФСБ. От филмите харесвам комедии, детективски истории, някои филми за супергерои, анимации, филми като „Красив ум“; голям фен съм на „Досиетата X“. Книги: от класически, през детективски, до автори като Ричард Бах и Хорхе Букай.


Онлайн източници на научна информация, които Христо препоръчва:

  • https://scifinder.cas.org/ - Основен онлайн научен източник на информация и на търсене на такава (извън Гугъл), е SciFinder (не е безплатен, но повечето университети имат лиценз) :
  • Друго, което бих препоръчал, е да се абонирате да получавате заглавията на новите статии, които излизат в основните  списания във вашата област (областта, която ви интересува). По този начин всяка седмица получавате e-mail с всички заглавия (+ абстракти) на последните публикации излезнали във вашта област (безплатно).
    Аз съм се абонирал основно за списания на RSC (http://pubs.rsc.org) и ACS (http://pubs.acs.org)

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни