Последни блог постове

  • Медалистът Светослав: "Откакто химията ме плени, не ме е пускала"

    Светослав Аначков е златен и сребърен медалист по химия. През 2014 година защитава докторска степен по теоретична химия във Факултета по Химия и Фармация на Софийския Университет. От 2015 година насам е главен асистент във ФХФ-СУ.

     

    Последното състезание, на което участвах, беше през далечната 2005 година на 37-та Международна олимпиада по химия в Тайпе, Тайван, където завоювах сребърен медал. От 2016 година преминах към „тъмната страна“ – вече не съм участник, а член на Националната комисия за олимпиадата по химия и ООС.
    По време на олимпиадата в Тайван за първи път посетих увеселителен парк и водните атракции (тип рафтинг) ми харесаха супер много. Този спомен беше споделен с участниците от Холандия, с които бяхме в една лодка, подскачаща по бързеите.

    През годините преди всичко се срещнах с много интересни хора по време на самите олимпиади, а и след това на сбирките на бившите олимпийци по природни науки. Също така, подготовката за олимпиадата ми донесе и много знания, които са ми полезни и до момента. Тук е интересно да отбележа, че олимпийските задачи биха затруднили даже докторантите в университети като Кеймбридж: „The International Chemistry Olympiad (IChO) brings together teams of the most talented pre-university chemists from around the world to compete in a gruelling competition that would challenge many graduate students“ (41st IChO, 2009, Cambridge, UK).
    Най-важните моменти от една подготовка според мен, са зараждането на страстта към науката и намирането на необходимата мотивация за успех. За да се случат, са необходими много добри и ентусиазирани учители; отлична материална база, за да се правят експерименти във всяко училище; лесен достъп до учебници и учебни материали; и, не на последно място, организиране на школи, където бивши олимпийци помагат на настоящите.

    Три думи, с които бих описал химията: Химията е магия. Тя е необятна, но пък подредена. Както химията, така и физиката, ме спечелиха с това, че обясняват явленията в света около нас. Плениха ме, когато се докоснах до тях за пръв път, а именно в 7 клас през 1999-2000 година. И очевидно след като ме е пленила, не ме е пускала. Занимавам се с нея до ден-днешен и не си представям да спра.

    Ако трябва да избера едно любимо откритие в химията, това е откритието на молекулните машини. Те изглеждат като научна фантастика, но са напълно реални – отговорни са за мускулното съкращение (кинезин), за доставянето на енергия (АТФ синтаза) и т.н. За тяхното откритие беше присъдена и Нобеловата награда по химия за 2016 година. За мен химията е едно цяло, но ако трябва да избера раздел фаворит, избирам Физикохимия.
    Ако можех да създадам каквото и да е изобретение, това би било устройство за телепортация. Много обичам да посещавам и разглеждам различни места по света, но пътуването до тях е често дълго и понякога мъчително. Освен това, ако има устройство за телепортация, човек може да живее, където пожелае, и да учи / работи даже на „другия край“ на света.

    Винаги отговорът на въпроса „Какъв искаш да станеш, като пораснеш голям?“ е бил еднакъв – учен. С възрастта се менеше само конкретната научна област: математика, физика, астрономия, химия и т.н. Важно е обаче да осъзнаем, че отделните научни области са силно свързани и можем само да спечелим, ако знаем по „малко“ във всяка от тях.

    Каква е формулата за щастие? Една (химична) смес, която носи щастие (буквално), е шоколадът. При похапване на шоколад отделяме ендорфини, които ни карат да се чувстваме щастливи, намаляват усещането за болка и стрес. В заключение, яжте шоколад не само по време на олимпиада.

    През свободното си време обичам да чета книги и да гледам фентъзи / научно-фантастични сериали. Когато времето позволява обичам да ходя по планини, да посещавам природни забележителности и да правя много любителски снимки.
    Сега (даже докато пиша тези редове) съм във ФХФ-СУ. През предстоящата учебна година ще се занимавам с преподавателска дейност, научна работа по договори с международни компании и университети (Unilever, S.C. Johnson, ETHZ) и, разбира се, ще подготвям задачи за олимпиадата по химия. 

     

    3 онлайн научни източника на информация, които Светослав препоръчва:

     

    • http://gen.lib.rus.ec
    • http://libgen.pw/
    • http://sci-hub.tw/ - Последният сайт е много полезен за всички научни работници в България, тъй като там можем да намерим научни статии, които иначе са недостъпни. Издателствата, разбира се, правят опити да спрат достъпа до тези сайтове, но за сега поне опитите са неуспешни.

     

  • Никола Каравасилев: Човекът, който учи децата на астрофизика за олимпийски медали

    Никола Каравасилев е астрофизик и любим учител на десетки деца, които изследват Космоса. Ръководител е на националния отбор по астрономия, по астрономия и астрофизика, подготвя и ученици за Международния турнир на младите физици. Самият той е медалист по астрономия от международните олимпиади през 2001, 2002 и 2003 г. Също така е и член на Управителния съвет на СООПН. (бел.ред.)

    “Занимавам се с ученици, от началото по свое желание. Моето желание е, когато им преподавам, да им преподавам така, че уроците на мен да са ми интересни. Явно се получава така, че те се палят по физиката и астрономията много бързо.” 

     

    - Как работите с децата? Как правите тази материя толкова интересна за тях?

    Моите школи се провеждат главно през почивните дни, събота и неделя във Физическия факултет на Софийски университет, но водя школи и в няколко столични училища през работната седмица. Честно казано, старая се така да предам нещата, че те да бъдат интересни за мен самия. Никога не пропускам в иначе сериозните ни уроци, в сериозните задачи, които решаваме, да има и зрънце хумор.

    - Как става интересна тази материя? Защото от моите спомени от ученическите години изпитвам дълбок респект към физиката.

    - Честно казано, това, което аз се опитвам да правя, е да копирам онези неща, които съм видял и са ми харесали в моите учители. Искам тук да спомена д-р Ева Божурова, която е създател на Българската национална олимпиада по астрономия вече преди приблизително 20 години, от която аз съм научил наистина много. Също така, не мога да пропусна примера, който взимам от учителя по физика, знаменитият Теодосий Теодосиев. Той е един от моите наистина най-големи идоли.
    Каква е тайната? Според мен учителят трябва да умее да говори на езика на учениците. Тоест, той трябва да успее да им обясни нещата, с думичките, които те самите биха употребили, да им даде подходящите примери, които са близко до техния живот.

    - Какво им казвате първо, когато се срещате с деца, които за първи път се сблъскват с космоса?

    - Водя една школа, която е изцяло за начинаещи, тоест, за ученици, които никога не са учили астрономия. Моите ученици са в гимназиалните години, 7-8 до 12 клас. Имам и една школа, която е за 5-6 клас, но идеята й е по-скоро да бъде забавна, отколкото да се готвим за състезания. Това, с което започвам, обикновено е близко до тяхното съзнание. Например, разказвам им за това сложните астрономически понятия как се прилагат в нашия живот. Да речем, какво са това часови зони. Ето сега, например, вие знаете, че при нас тук в момента е 18 часа без 15 минути, но в Чикаго е 10 без 15. И така започва един наш урок.
    Когато ниредстоеше едно пътуване до Македония им обясних, че като отидем там, ще видим колко рано ще залязва слънцето, защото ние се придвижваме един час назад, но сме се преместили съвсем малко на запад. И те така, всъщност, разбират какво са часови зони, например. Или, преди броени дни трябваше да обяснявам какво е това интензитет на светлината на едни ученици, които са в 11 клас от Софийската математическа гимназия. И им го обясних като това, че заради интензитетът може да е различен на светлината, когато тя пада под различен ъгъл. На това се дължи, например, смяната на сезоните, защото светлината пада почти отвесно, грее повече, през зимата тя пада съвсем полегато и тогава, съответно, енергията, която получаваме от нея е по-малка и е по-студено.

    - А коя е най-сложната задача, която решавате, когато участвате на олимпиади?

    - По традиция, най-сложните задачи, които решаваме, са от раздела на астрономията, наричан космология. Тоест, това е един раздел на астрономията, който разглежда света цялостно. Първо, там има много неясни неща, дори и в съвременната наука. Второ, там нещата са прекалено абстрактни.

    - Каква задача, например, сега се бориха нашите олимпийци, за да я решат?

    - Ще се опитам да разкажа една от моите любими задачи максимално разбираемо. Например, имате една галактика, която е разположена, да речем, на три милиона светлинни години и е дадено, че е еди-колко си ярка. Ако е разположена на три милиарда светлинни години, колко ярка ще бъде тогава? И, всъщност, тук има един много неприятен подводен камък, който е такъв, че трябва да отчетете, че ако е на три милиарда светлинни години, тя от вас ще се отдалечава с много висока скорост, което ще я кара да изглежда още по-слаба, защото светлинните вълни, които идват от нея към вас, те просто ще губят енергия по пътя и така тя ще изглежда още по-слаба.

     

    - Вярвате ли в извънземен интелект?

    - Да. Често ми задават този въпрос и често пъти хората очакват ние, учените, да им кажем, че за нас извънземните са нещо несериозно, нещо, за което не бива да се говори. Не, напротив. Извънземните вероятно са една реалност, но проблемът е, че ние към момента не се сме успели да усъществим контакт с тях, като най-вероятната причина, която поне аз виждам пред себе си, е голямото разстояние между нас и тях. Просто, това разстояние ние все още не сме способни да го преодолеем по никакъв начин.

    - А знаем ли изобщо колко може да е това разстояние?

    - Според една оценка, направена от един американски астроном, който се наричал Дрейк, който измислил формула, с която да се изчисли бройката цивилизации, с които ние можем да влезем в контакт тук, в Млечния път, тази бройка е не по-малко от 10. Обаче това не е песимистичният сценарии. Тоест, ние можем да предположим, че най-голямото разстояние, на което трябва да има цивилизация, с която ние можем да комуникираме, е 10 хиляди светлинни години, което за мащабите на астрономията не е никак много.

    - В контекста на този разговор, подготвяйки се за него, прочетох, че в момента в рамките на своята дисертация, Вие подготвяте някакъв много специален софтуер, който трябва да преподреди и препотвърди част от представите за звездното небе. Може ли да обясните, така че да Ви разберем, като на своите ученици, всъщност какво правите?

    - Основната тема, с която аз се занимавам в моята дисертация, е изследване на така наречените кълбовидни звездни купове в местната група от галактики. Първо, какво са това кълбовидни звездни купове. Това са, какти ние, астрономите, ги наричаме, едни големи звездни градове. Тоест, това са едни такива области от пространството, където много нагъсто живеят няколко стотин звезди. Тяхната бройка може да достигне до половин милион. За това казваме, че това е един звезден град. И кълбовидните звездни купове, те обикновено съдържат много стари звезди, примерно на възраст 7-8-10 милиарда години, дори и повече понякога. И се оказва, че в съвременен стадий на развитието на астрономията, те предлагат страшно много такива нови загадки, които ние можем да изследваме. Темата на моята дисертация е да изследваме точно такива сферични купове, обаче не в Млечния път, а в близко разположените до него галактики. Вие може би знаете, че Млечният път, заедно с галактиката Андромеда и с още няколко други галактики, образуват така наречената Местна група. Това е нашето място във Вселената, където ние живеем.”

    - А какво ще прави този софтуер? Прочетох, че той би бил, ако се случи, уникално постижение за астрономията.

    - Този софтуер, към момента, не е съвсем на дневен ред в моята дисертация, твърде амбициозна е към момента, а софтуерът е на по-заден план. Първоначалната идея беше да коригира неточностите в кадрите, които са получени в един инфрачервен обзор на небето, кадри, които са получени преди около 15 години, но в които има леки неточности за изправяне, тоест, измерванията, които могат да се правят по тях, съдържат леки грешки и те трябва да бъдат коригирани. 

    - Ако имахте възможност да пътувате в космоса, къде бихте отишли?

    - Това е един любим въпрос. Честно казано би ми било интересно да посетя, примерно, някоя комета, просто защото ми е интересно да видя нейната повърхност какво представлява от близко. Ние, разбира се, видяхме снимки миналата година от сондата “Розета”, но на мен ще ми е много любопитно да ги видя на живо всички тези кадри.
    Също така бих се радвал да видя Плутон от близко, защото ми е интересно как изглежда неговата замръзнала атмосфера, която е далеч от Слънцето.Една планета, която стана планета - джудже.

    - Вие разсърдихте ли се, че го извадиха от списъка на планетите?

    - Честно казано не. Те просто въведоха дефиниция какво е това планета. И се оказа, че Плутон не отговаря на тази дефиниция вече и беше включен в новоучредения списък на планетите - джуджета.

    - А какво мислите за потенциалното заселване на Марс?

    Това е една доста модерна тема, по която много се пише и много се работи. Има даже не един филм за т.нар. тереформация на Марс, тоест, да създадем условия за живот Марс, подобни на тези, които са на Земята. Към момента това технически не е възможно, но според мен в близкото бъдеще, близкото столетие не е изключено това да стане напълно технически реализируемо. Може би от това ще има смисъл в близкото бъдеще, когато Земята се окаже вече или твърде тясна, или твърде замърсена, или с твърде малко ресурси за нас.
    Според една моя любима поговорка  “ние с нашата Земя се отнасяме така, все едно имаме още една планета на разположение”. За съжаление ние все още нямаме, но Марс може да се окаже наистина нашия нов дом в близките едно-две столетия.

    Следното интервю бе излъчено в ефира на BiTelevision, август 2017.

     

  • Д-Р БИСЕРКА ЙОВЧЕВА: "EJOI е един от големите проекти в моя живот. Щастлива съм, че вече виждам неговата реализация!"

    Бисерка Йовчева е главен асистент в Катедрата по компютърна информатика в Шуменския университет. Доктор по методика на преподаването по информатика. Чете лекции по програмиране и теория на графите. Преди всичко обаче Бисерка Йовчева е учителка, треньорка на българския отбор по програмиране. В частната Школа „А & Б“ в Шумен тя обучава и тренира млади програмисти от цялата страна - дистанционно и на място. 

    Бисерка Йовчева, заедно с проф. Красимир Манев и Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН),  е инициатор на EJOI – първата европейска младежка олимпиада по информатика, която ще бъде проведена в България от 7 до 13 септември. В нея ще участват 23 европейски държави и 96 състезателя. 


    • Защо eJOI е важна за страната ни? И защо Младежка?

    България е инициатор и създател на Първата Международна олимпиада по информатика. Освен това нашите информатици се нареждат на пето място в неофициалното класиране за всички времена. В Топ 20 на света вече има четирима българи: Христо Венев (който е втори), Румен Христов, Енчо Мишинев и Ростислав Руменов. Успехите ни се дължат на много добрата подготовка на нашите състезатели и създадената система за откриване и подготовка на млади таланти в областта на програмирането. Всичко това съвсем естествено показва защо ние инициирахме еJOI. Освен това тази идея отново поставя България в елита на държавите, подготвящи отлични кадри в областта на Информационните технологии.

    През годините стана ясно, че за да се подготви един добър състезател (в частност - добър програмист) са необходими около 4-5 години усилен труд, както на обучаемия, така и на неговите учители и треньори. Това изисква голямо себеотдаване, подготовката е трудна, а детската психика е такава, че ако не се виждат реални резултати, много скоро интересът спада. Макар да има много международни състезания за ученици в гимназиална възраст, но освен Международния Есенен Турнир в Шумен и Балканската Младежка Олимпиада по Информатика (които са в доста ограничен обем), няма други международни състезания за “малки” ученици (до 15 години). Тази олимпиада ще ги мотивира и ще помогне за по-добрата им подготовка.

    • Какво се надявате да постигнете с учредяването на олимпиадата?

    Ще предоставим на малките състезатели платформа за изява, като по този начин ще повишим тяхната мотивация. Освен това ще издигнем авторитета на България сред Европейската и Световната ИТ общност.

    Преди всичко отличната работа на хората, които се занимават с подготовката на нашите национали. Това са хора ентусиасти, които със знанията и възможностите си биха могли да се реализират на много престижни и високо платени позиции в различни ИТ фирми, но те са приели като своя мисия работата с младите хора - бъдещи програмисти и посланици на страната ни по света.
    Ако се загледате в класиранията на национални състезания, ще видите, че се очертават няколко центъра за подготовка в страната - Варна, Шумен, Ямбол, София, Пловдив, Плевен и др. Единствено в България има програма за подготовка на малки ученици  (от 10-11-годишна възраст)  по програмиране, независимо че тя не е включена в учебната програма на училищата. При подготовката се използва уникална методика, известна под името “Спираловиден подход в обучението по програмиране”, която през 2008 година беше представена в моята дисертация. Всичко изброено, както и подкрепата на ИТ бизнеса и МОН, са предпоставка за нашето отлично представяне. Все пак да не забравяме нашите отлични, неуморни, умни и амбициозни деца, които правят всичко това възможно.

    • Какъв е потенциалът на българските състезатели по информатика на състезанията - като цяло?

    Както вече казах, България се нарежда сред страните, показали най-високи резултати в състезанията по информатика и се надяваме, че и тук ще запазим тази тенденция.

    • Как върви подготовката и организацията?

    За сега всичко е по план :) Подготвяме едно страхотно състезание за участниците в него. Получихме мощна подкрепа от бизнеса и от редица държавни и обществени институции. Не искам да изброявам, за да не пропусна някого, но сме благодарни на всички, особено на нашите златни спонсори - Фондация "Америка за България", Абритес и Телелинк, както и на МОН, за това, че застана зад идеята и я прие като своя. Всички министри в периода на организация, като започнем от Меглена Кунева, която направи възможен старта на олимпиадата, преминем през проф. Николай Денков, и стигнем до сегашния министър Красимир Вълчев, са подкрепяли нашето начинание и са съдействали максимално за реализацията му.

    • Какво ви остава в предстоящия месец до състезанието?

    Много работа!!! По организацията, по подготовката на отбора - все пак има мой Шуменски състезател в българския отбор и аз трябва да обърна внимание на подготовката му. Предстои уточняване на всички дейности, подготовка на материали, вече работят научния и технически комитет, трябва да се решат проблемите с настаняването, храненето и забавленията на нашите гости. Подготвили сме им много интересни изненади и приятни преживявания в часовете извън състезанието. Всичко това обаче изисква още много работа на целия екип.

    • А какво следва след eJOI - в личностен и академичен план?

    EJOI е един от големите проекти в моя живот. Щастлива съм, че вече виждам неговата реализация. Но аз имам пред себе си и други цели, така че веднага след този се заемам с реализацията на другите си проекти. В момента не искам да ги споделям, защото са на много начален етап - има време. Като цяло оставам вярна на това, на което съм посветила живота си - децата и тяхната подготовка по информатика. Естествено ще продължим работата в Школа А&Б заедно с моите колеги, с които сме заедно и в EJOI.

     

    Вижте още:

    ОСТАВА ПО-МАЛКО ОТ МЕСЕЦ ДО EJOI - ЕВРОПЕЙСКА МЛАДЕЖКА ОЛИМПИАДА ПО ИНФОРМАТИКА

    КОГАТО ДА СИ УЧИТЕЛ Е ИСТИНСКО ПРИЗВАНИЕ И СТРАСТ – ИНТЕРВЮ С БИСЕРКА ЙОВЧЕВА

    ЗЛАТЕН И ТРИ БРОНЗОВИ МЕДАЛА ЗА БЪЛГАРИЯ ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА ОЛИМПИАДА ПО ИНФОРМАТИКА

     


  • ХРИСТО, СЪСТЕЗАТЕЛ ПО ХИМИЯ: "ВСЯКО ТВОЕ СЪЕДИНЕНИЕ Е ДЕТЕ, ЗА КОЕТО СЕ НАДЯВАШ ДА СТАНЕ ГОЛЯМ ЧОВЕК И ДА ОСТАВИ СЛЕДА"

    Казвам се Христо Пламенов Върбанов и съм на 33 години. Завърших НПМГ, специалност “Химия”, през вече далечната 2003 г. Следващите стъпки бяха магистър по фармация (МУ София) и докторантура по химия във Виенския университет. След 2.5 години постдок в Лозана, Швейцария, сега съм обратно във Виена и за момента работя във Виенския университет като изследовател по проект в областта на медицинската химия (разработване на противоракови метални комплекси). Тази и следващата година са от изключителна важност за мен с оглед на професионалното ми развитие. Предстои да взема някои важни решения, които ще определят бъдещия ми път в науката и живота. 


    И в България, и в Австрия има големи разлики между отделните училища. Като цяло впечатлението ми е, че повечето австрийски студенти влизат в университета със слаби познания по химия… Ако сравнявам с това, което съм учил и научил в НПМГ, мога смело да кажа, че в НПМГ се получава много по-солидна подготовка по природните науки, отколкото в повечето австрийски училища. Обратно, австрийските професионални училища дават по-добро образование отколкото родните техникуми/професионални гимназии. Западноевропейските университети имат две основни предимства спрямо българските: 1) по-добра материална база; 2) по-голям брой мотивирани студенти и преподаватели. В Австрия висшето образование е безплатно (семестриална такса от 17 евро) и за повечето специалности няма приемни изпити (достатъчно е да си изкарал матура). Това води до доста проблеми и като цяло снижаване на качеството на образование, както и на удължаване на времето, което студентите прекарват в университета преди да се дипломират.

    Аз завърших висшето си образование в България и не съжалявам за това; когато човек е мотивиран, има начин да получи много и от българското висше образование, въпреки многото му недостатъци и по-бедна материална база. На ниво докторантура и като цяло научно-изследователска дейност разликите между България и Европа са големи - и за съжаление не в полза на България.  

    Олимпиадите и съзтезанията ми дадоха много като познания, преживявания, запознанства, личностно израстване, състезателен дух, ентусиазъм. Не мисля, че са ми взели нещо. Те бяха и важен стимул да се развивам, както и истинска проверка какво съм научил и какво мога. Това, на което учат подобни преживявания, са: воля, дисциплина, състезателен дух, развитие на аналитичния ум, последователност, здравословна доза амбиция. Най-много харесвах времето след края на състезателния ден и преди научаването на резултатите. Докато учителите проверяваха какво сме сътворили, ние разпускахме, разхождахме се.
    Най-важното за един състезател е мотивацията му, желанието и интереса към съответната наука, неговия хъс; естествено, всичко това трябва да е подплатено с постоянство и трудолюбие.

    В НПМГ съществува традицията настоящи и бивши олимпийци (ученици от по-горен клас, както и бивши ученици) да участват в подготовката за олипиaди на бъдещите олимпийци. Това според мен е много ценно, защото новата генерация олимпийци получава много от техните батковци и каки: не само като споделен опит и познания, но и като мотивация и вдъхновение.
    Доста неща се промениха и подобриха в организацията и подготовката за олимпиади през последните 10-15 години. Когато аз бях олимпиец, до последно не се знаеше дали ще се намерят пари да отидем на международна олимпиада; накрая се наложи да пътуваме с автобус. Добре че олимпиадата беше в Атина; не знам как бихме отишли, ако беше в Канада, например. Следващи подобрения биха дошли, и ако в организацията на олимпиади и подготовката за тях участват само мотивирани хора с много ентусиазъм.

    На 5-6 годишна възраст ме занимаваха няколко „професии”, сред които изобретател, оптимизиране на градския транспорт и създаване на нови линии и донякъде готвач..... В интерес на истината и 3-те неща са свързани с химията по някакъв начин. Какво бих отговорил сега? Като изследовател и учен в момента съм поставил този въпрос на ново изследване, чиито резултати очаквам да станат ясни към края на годината. :)
    Бъдещето в академичната наука в днешно време е като цяло несигурно и трудно предсказуемо. Системата не функционира особено добре, повечето неща се правят на парче... проекти за 1-3 години, базирани повече на „модни” тенденции, отколкото на реaлни нужди, възможности, експертиза на съответния екип от учени.... Моето желание е да създам своя научно-изследователска група, в която да продължа да развивам проектите над които работя в момента; да имам дълъг времеви хоризонт за работа, който позволява развитие на идеите ми.

    В 7-ми клас участвах на олимпиaдата по химия, с която и влезнах да уча специалност химия в НПМГ... Всичко това, в голяма степен предопредели и личния ми живот, приятелите, връзките ми... следване, заминаване в чужбина.
    “Химията е океан от знания”, казваше моя учител в гимназията....та, трудно е да се обхване само с три думи. Вълнуваща, магична, красиво логична. Винаги съм имал слабост към природата и към изучаването й (още от дете), химията ме привличаше още преди първия ми сблъсък с нея... Спомням си впечатлението, което ми оставяха сцените с химични опити или алхимични лаборатории в анимационните филми, които гледах като дете. Впоследствие природните науки ми бяха любимите и най-интересни предмети в училище. Спомням си и първия ми учебник по химия (за 7-ми клас).... С какъв интерес четях историите за това как са открити алкалните, алкалоземните и халогенните елементи... те ме поглъщаха и ги бях прочел още преди да стигнем до тези теми в клас. Друго, което ме впечатли от сблъсъка с първия ми учебник по химия, беше, че химията освен всичко друго има и свой структуриран език: знаците на химичните елементи са буквите, съставящи азбуката на химията, формулите на химичните съединения, думите, а химичните уравнения, изреченията... и всичко това също подлежи на свои собствени правила на синтаксис и морфология.

    Химията, за разлика от останалите природни науки, не само изучава природата, веществата създадени от нея и природните процеси, но и сама създава обекти, които да изучава. Да проектираш, след това създадеш (синтезираш) дадено вещество (химическо съединение), след това да го охарактеризираш (като структура и свойства) и накрая да го изследваш за приложението, заради което си го създал или да му откриеш ново приложение... всичко това е невероятно вълнуващ процес, а всяко съединение, което ти си “създал” и “възпитал”, е по някакъв начин твое дете, за което се надяваш да стане голям човек, който да остави следа.

    Всеки раздел на химията носи своята красота и логика и има аспекти, които ме вълнуват. Най предпочитаните ми дялове са и тези, които познавам най-добре, и с които е свързана работата ми: медицинска химия, координационна химия и неорганична химия.
    Любимият ми химичен елемент е платината (Pt) - уникален и с много, много приложения: в катализата, бижутерията, електрохимията. Повечето хора свързват платината основно с това че е благороден и скъп метал и не подозират, че платинови комплекси са едни от най-успешните противоракови лекарства. Всъщност, покрай изследователската дейност, свързана с разработване на платинови комплекси с противотуморна активност се зароди и моята връзка с платината, с която сме неразделни вече 12 години.

    Най-интересното за мен откритие в химията е периодичният закон и периодичната система (Д. Менделеев, 1869). Това откритие само по себе си е ядро на разбирането на логиката на химията. В моята област бих отличил откриването на противотуморната активност на cisplatin (B. Rosenberg, 1965) и впоследствие превръщането му в едно от най-успешните противоракови лекарства.
    Ако можех аз да създам каквото и да е изобретение, за моята област това би бил ефективен химиотерапевтик срещу проблемни тумори (например, рак на панкреаса); по-добър модел за изследване на нови кандидати за противоракови лекарства, които намаляват изследванията с животни и броя на жертваните животни.
    А извън медицинската химия: изобретение, което намалява чудовищния отпечатък на човека  върху природата и околната среда (например, обезврежда/разлага тоновете безрасъдно изхвърлен боклук или отровни газове). Макар че в това отношение най-голямата промяна би била дошла, ако можеше да се изобрети средство, което да промени мисленето на масата от хората, така че глупостта и егоизма да отстъпят място на разума и на разбирането, че и други живеят на тази земя...

    В свободното си време обичам да ходя на планина, да се срещам с приятели, да се разхождам из града, да посещавам нови места, да ходя на театър, да слушам музика; имам и слабост към обществения транспорт (особено релсовата му разновидност) и на всяко ново място на което отивам разучавам транспортната схема, какви трамваи, влакове, метро има.
    Слушам основно рок и филмови композиции, близо 50% от музиката на компютъра ми е българска, като една от любимите ми групи е ФСБ. От филмите харесвам комедии, детективски истории, някои филми за супергерои, анимации, филми като „Красив ум“; голям фен съм на „Досиетата X“. Книги: от класически, през детективски, до автори като Ричард Бах и Хорхе Букай.


    Онлайн източници на научна информация, които Христо препоръчва:

    • https://scifinder.cas.org/ - Основен онлайн научен източник на информация и на търсене на такава (извън Гугъл), е SciFinder (не е безплатен, но повечето университети имат лиценз) :
    • Друго, което бих препоръчал, е да се абонирате да получавате заглавията на новите статии, които излизат в основните  списания във вашата област (областта, която ви интересува). По този начин всяка седмица получавате e-mail с всички заглавия (+ абстракти) на последните публикации излезнали във вашта област (безплатно).
      Аз съм се абонирал основно за списания на RSC (http://pubs.rsc.org) и ACS (http://pubs.acs.org)
  • ЗЛАТНАТА МЕДАЛИСТКА ТИНА: "Лингвистът трябва да бъде широко скроен и да се наслаждава на разнообразието от култури и езици по света."

    Казвам се Тина Владимирова и съм на 18 години, тази година завършвам Софийската математическа гимназия и съм олимпиец по математическа лингвистика. До момента съм участвала в три Международни олимпиади по лингвистика, на които съм спечелила два сребърни медала, както и в две Традиционни всерусийски олимпиади по лингвистика, от които съм носител на сребърен и златен медал. В идните месеци ми предстои участие в 15. МОЛ в Дъблин, Ирландия.

    Последно участвах в тазгодишната Традиционната всерусийска олимпиада по лингвистика в Санкт Петербург, където спечелих диплом I степен. Може би най-вълнуващото и най-запомнящото се състезание за мен беше 13. МОЛ, която се проведе в Благоевград. Когато разбрахме, че МОЛ ще се проведе в България, първоначално бяхме малко скептично настроени – голяма част от вълненията около международните олимпиади са свързани с пътуването до някоя далечна и екзотична дестинация. Впоследствие преживяването се оказа ключово както за сплотяването на отбора, така и за популярността ни сред чужденците – завързахме много приятелства, голяма част от които започнаха покрай темата за българската култура и език. Още повече че тогава беше едно от най-силните представяния на българския отбор в историята на МОЛ – спечелихме 7 медала, сред които беше и моят първи от международно състезание.

    Едно от най-важните неща, които олимпиадите ми дадоха и продължават да ми дават, са контактите – връзките с интелигентни хора, които споделят интересите ми, усещането, че принадлежа към една общност. Освен това ме научиха на дисциплина и отдаденост, както и да успявам да се мобилизирам и да давам всичко от себе си в деня на състезанието. Още нещо, върху което повлияха състезанията, е начинът ми на мислене – усвоих качеството да разпознавам проблеми, да виждам една ситуация от всички страни и да търся креативни решения, без да се отказвам. Не мога да се сетя за нещо, което състезанията да са ми отнели, освен евентуално... свободно време през лятото. Но цената си струва.
    Олимпиадите могат да се превърнат в доста ценно преживяване за един млад човек. Освен че ни учат как да работим по-добре в екип и да полагаме максимални усилия, те със сигурност разширяват светогледа – всичките познанства с хора от разнообразни страни и култури определено обогатяват начина, по който човек възприема света.

    Първото нещо, което ме грабна, когато чух за математическата лингвистика, беше припокриването на математика и език в една дисциплина. Още повече и това, че не бях чувала за нея преди, за мен тази наука беше напълно непозната. След като се запознах с материята, най-много ми допадна това, че задачите са самодостатъчни – човек трябва да разчита само на собствената си способност да разсъждава (и на натрупания опит от вече решени задачи). За да бъде човек добър в математическата лингвистика, му трябват като цяло умение да мисли логично, но и нестандартно, да бъде наблюдателен, за да открива отношенията между на пръв поглед независими едни от други явления, да бъде широко скроен и да се наслаждава на разнообразието на културите и езиците по света.

    Лингвистиката е най-общо наука за езика. Математическата лингвистика позволява представянето на дадено езиково явление чрез формални математически и логически модели. В една задача по математическа лингвистика решаващият трябва без предварителни знания за съответния език, по пътя на логиката, да открие явлението, около което е построена задачата (често става въпрос например за образуване на конкретен вид форми на някои думи, за конструиране на изречения, за звукови промени и пр.) От съответните примери в условието решаващият трябва да изведе правила, които след това да приложи в контролните примери като доказателство, че е разбрал как работи явлението.

    Говоря английски и немски език на сравнително високо ниво, някога съм учила и съвсем малко руски. За мен би било най-интересно да уча езици, възможно най-различни от тези, които вече знам. От една страна имам желание да опозная езиците на източна Азия, но са ми любопитни също така и изкуствените езици, като например есперанто и лоджбан.

    През всичките години, в които съм се занимавала с математическа лингвистика, съм научила изключително много както от учителите в школите, така и от лекторите, но определено доста полезно за мен е било и общуването с по-опитните състезатели. Благодарна съм на всички тези хора, че винаги са ме подкрепяли и са осигурявали възможно най-добрите условия за развитие.

    Както всички завършващи, не разполагам с особено много свободно време, но при наличие на такова, се старая да го оползотворявам максимално. Най-често свиря на пиано или чета книги, а отскоро се занимавам и със салса. При подходящи условия навън карам ролери. За мен музиката е начин на живот – когато не свиря, слушалките са в ушите ми през цялото време. Слушам най-различни жанрове: от рок и метъл през класика до дъбстеп. Фен съм и на българския ъндърграунд хип-хоп.

    Пожелавам на СООПН да продължава да подкрепя всичките талантливи деца на България и да им дава възможности да се изявяват.


    Три онлайн научни източници на информация, които Тина препоръчва:

    • khanacademy.org
    • academia.edu
    • youtube.com
  • БРОНЗОВИЯТ НОСИТЕЛ МИРОСЛАВ: "АКО НЕ БЕШЕ АСТРОНОМИЯТА, СЕГА ЩЯХ ДА СЪМ АРХИТЕКТ ИЛИ МУЗИКАНТ"

    Мирослав Владимиров Радомиров е двукратен бронзов медалист по астрономия. Възпитаник е на Природо математическа гимназия „Акад. Боян Петканчин” град Хасково, Хасково, в момента е на 25 години и е магистър 2 курс  по Теоретична и Математическа Физика в Софийския Университет. Последното международно състезание, на което участва, е петата Международна Олимпиада по Астрономия и Астрофизика в Полша (2011), откъдето пък се завръща с почетна грамота.

     

    Следващата учебна година започвам докторантура в областта на теоретичната физика, сега предстои ми защита на магистърска дипломна работа. Интересите ми са най-вече свързани с квантова теория на полето, теория на струните, суперсиметрия и теория на относителността.   
    Олимпиадите и състезанията развиха мисленето и пространственото ми въображение, дадоха ми и доста незабравими спомени, пътувания в чужбина и нови приятели, с които и до днес поддържам връзка. И не мисля, че са ми взели нещо. Определено най-същественият момент за един млад състезател е самоподготовката - човек научава нещата най-добре, когато си ги чете сам. От опит знам, че няма много полза, ако само гледаш как учителят решава задачите на дъската. За да се научиш и ти да ги решаваш, трябва непрекъснато да се опитваш. 
    Едно от нещата, които научих е, че човек колкото и да е умен, няма как да достигне до върха, ако не по положи достатъчно усилия. Другото е да не се отчайваш, ако не си от най-добрите. Не е важно да си най-добрият, а всеки следващ път да си все по-добър.

    Когато бях във втори клас открих, че имам дарба да рисувам и поради тази причина исках да стана художник. Година по-късно реших, че като порасна ще стана архитект, защото много се интересувам от всякакви сгради и съоръжения (къщи, небостъргачи, мостове), а в свободното си време ще рисувам за удоволствие. В пети клас започнах да се занимавам с астрономия, но изобщо не съм си мислел, че като порасна ще се занимавам с наука. Може би чак в девети или десети клас разбрах, че искам да стана учен. Това бих отговорил и сега.  

    Четиринадесета Международната Олимпиада по Астрономия в Ханг Джоу, Китай. След като олимпиадата свърши и трябваше вече да се прибираме, българите решихме да останем още един ден, за да посетим Шан Хай. До там пътувахме с влак, който се движеше на магнитна възглавница с 450 km/h. Както се досещате, пътуването с този влак за жалост продължи доста кратко време. В центъра на града беше пълно с интересни сгради и високи небостъргачи.

    Трите думи, с които бих описвал астрономията:  Красота, вълшебство, страст. Когато бях малък, прочетох една детска енциклопедия и много се запалих по астрономията. В пети клас разбрах, че във Хасково има астрономическа обсерватория и там се провежда кръжок. Веднага се записах. Госпожата, която води кръжока, се нарича Йоанна Кокотанекова и тя носи най-голяма отговорност за успехите и интереса ми към науката.  (Прочетете и интервюто ни с астрономическото семейство Кокотанекови, бел. ред.)

    Любимият ми аспект от астрономията е изследването на неутронните звезди и черните дупки, защото за описанието им са необходими двата най-съвременни дяла във физиката, а именно: квантова теория на полето и теория на относителността. Най-интересното за мен астрономическо откритие са гравитационните вълни причинени от сблъсък на две черни дупки, които бяха открити през 2015 г. Тези вълни са предречени преди 100 години в Общата теория на относителността от Алберт Айнщайн.

    Ако можех аз да създам каквото и да е изобретение, бих създал вълшебна отвара, която предотвратява възможността една жена да има повече от две деца, и ако можех, бих направил тази отвара задължителна за всички жени по света. Според мен най-големият проблем на човечеството е многобройното население, което с всяка изминала година расте с все по-голяма скорост. Проблеми като глобалното затопляне, замърсяването на въздуха, водите, почвите, изчезването на много животински и растителни видове - всички те са вследствие на огромния брой хора, които населяват планетата.

    В близкото бъдеще техниката ще се развива все повече и повече и ще става неизменна част от живота на хората. До 20 години човек ще е стъпил на Марс, след около 50 - петролът на Земята ще е свършил, затова всички ще се придвижват с електрически коли. Голяма част от професиите ще се вършат от роботи. Космическото пространство около Земята ще става все по-достъпно. Ще бъдат изградени още космически станции в орбита около Земята, на Луната и на Марс. Съмнявам се, че имам достатъчно въображение, за да си представя света и в далечното бъдеще.    

    Най-неприятният предмет в училище ми беше литературата. Никога не съм се интересувал от това какво е искал да каже авторът и какви изразни средства е ползвал, за да го направи, и мразех, когато трябваше да пишем интерпретативни съчинения или есета. Общо взето този предмет доста ме натоварваше психически.

    Покрай астрономията започнах да се занимавам с астрофотография, фотография и физика. Научих се да обяснявам доста добре задачи по математика и физика на мои приятели и познати. Ако не беше астрономията, в момента най-вероятно щях да съм архитект или музикант. Обичам да свиря на китара и пиано, да ходя на тренировки по плуване и винг чун (китайско бойно изкуство). Слушам най-вече класическа музика, рок и поп. Гледам всякакъв жанр филми, но не съм от хората, които четат книги. Любимата ми книга е Шестото клеймо на Дан Браун.  

     

    3 онлайн научни източника на информация, които Мирослав препоръчва: 

  • БРОНЗОВИЯТ МЕДАЛИСТ МАРТИН: "ХИМИЯТА Е МНОГО ИНТЕРЕСНА , А АЗ СЪМ СЪСТЕЗАТЕЛ ПО ДУША. ТАКА СЕ ОТКРИХМЕ"

    Казвам се Мартин Мартинов, на 27 години, от Козлодуй. От 14-годишен живея в София. Основното си образование завърших в НПМГ “Акад. Л. Чакалов” през 2009 година. Продължих в Медицински Университет-София по специалност медицина, където през 2015 година се дипломирах като Първенец на випуск - ”Златен Хипократ”. От декември 2015 работя в Клиника по Изгаряне и Пластична хирургия на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, към момента като лекар-специализант по Пластично-Възстановителна и Естетична Хирургия.
    Когато бях малък и ме попитаха какъв искам да стана, когато порасна, отговарях адвокат, а сега бих отговорил Човек. С каквото и да се занимаваме, на първо място трябва да сме хора, в добрия и пълен смисъл на думата.

    Олимпиадите ми дадоха ми незабравими моменти, приятелства, знания, мотивация и амбиция,  научиха ме никога да не се отказвам, да бъда максималист, но и да умея да балансирам между липсата на време и качеството. Но не мисля, че са ми отнели каквото и да било. Сред ценните неща, на които може да се научи един олимпиец от всичко това, са дисциплина, качествена и бърза работа дори и в моменти на стрес и, разбира се, креативност.

    Най-важният момент в подготовката на един млад състезател е желанието за прогрес. Наистина трябва да го искаш, за да успееш и да си добър. След това идва и сериозната теоритична и прктическа подготовка. От личен опит мога да кажа, че времето за подготовка на отборите е малко, поне преди години беше така. На международно ниво се съревновавахме с отбори, подготвяни месеци, дори години, а ние разчитахме на две седмици.
    Качеството на образованието в България продължава да спада, а причините за това са комплексни. Много често липсва мотивация, както у ученици/студенти, така и у преподаватели. Материалната база на много места е твърде оскъдна и стара. Все още има “острови”, където нивото е високо, но те намаляват. Каква е водещата причина за обучение зад граница и каква е разликата, не мога да коментирам от личен опит, затова и няма да го направя.

    Имам много хубави спомени от състецателните години, и не мога да определя конкретен фаворит. Просто човек трябва да го изпита, за да разбере. Заслужава си. Химията е много интересна област, а аз съм си състезател по душа. Така се открихме :) Всичко, което ти се случва, те изгражда като човек. Така и тя ми помогна доста комплексно в последващите години на развитие. Трите думи, с които бих я описал, са: постоянство, мотивация, креативност.
    За мен интересни и значими открития са тези, които са в помощ на човечеството и имат реално и широко приложение. Може би най-интересното откритие в химията  за мен са полимерите, а любимият ми раздел - аналитичната химия. По мое мнение в този дял бях и най-добър. Като любим химичен елемент бих определил Въглерода. Той е в основата на живота, изгражда диамантите, отговорен е за глобалното затопляне и в редица съединения може да убива. Въпрос на гледна точка и обстоятелства.

    В бъдеще смятам да се развивам в сферата на медицината и времето ще покаже от научна гледна точка посоката. В свободното време? В медицината “свободно време” е доста неясно понятие, но все пак от филмите предпочитам комедиите, качествен звук и да прекарвам време с важните за мен хора. Обичам да пътувам, а понякога обичам да не правя нищо.

     

      3 онлайн научни източника на информация,  които Мартин препоръчва:

     

     

  • БРОНЗОВИЯТ МЕДАЛИСТ ЦВЕТАН И МАГИЯТА НА ХИМИЯТА: НЕОБИЧАЙНА. НЕПРЕДВИДИМА. НЕОБЯТНА.

    Казвам се Цветан Захариев, на 28 години съм и завърших НПМГ „Академик Любомир Чакалов“ през 2006 година. Роден съм и към настоящия момент живея в град София. Работя в Института по Обща и неорганична химия на БАН.

    В момента съм в България, работя над научноизследователски проект върху луминесцентни материали за оптични диоди. В края на месец юни ми предстои да участвам в 67-та среща с Нобелови лауреати по химия в град Линдау, Германия – възможност, която се дава само на 400-те най-високо квалифицирани млади учени в света! Извън научната дейност, бях избран за наблюдател от квотата на младите учени в Общото събрание на БАН. Предстои още половин година заседания и обсъждания на важни въпроси от управлението на Академията.

    Получих образованието си в България – от ранните ученически години, до дипломирането ми като доктор по Теоретична химия. Наблюденията ми върху чуждестранното образование са фрагментарни, предимно въз основа на разказите на мои познати, приятели и роднини, които учат или работят зад граница. Отделно имам някои бегли впечатления от различни материали (лекции, упражнения), давани на студентите от преподаватели в реномирани западни университети.
    Може да се каже, че образованието в чужбина е концентрирано върху изграждането на конкретни умения – да се работи с различна апаратура, да се обработват бързо и ефективно данните, и да се усвояват в рамките на кратки срокове нови методи и информация. В нашата образователна система е залегнала основната цел студентите и учениците да придобият солидни познания, основани на реално разбиране на усвояваната материя. Тези системи имат своите предимства и недостатъци, и аз съм на мнение, че реформите в средното и висшето образование трябва да бъдат проведени така, че да съчетвават най-доброто от двете. Това би дало сериозно предимство на България и нейните учени в сферата на фундаменталните изследвания.
    По-голямата част от нашите олимпийци бързо се ориентират, че образователната система у нас може да им предложи твърде малко по отношение на възможности и реализация. След като човек е бил на предна линия, той предпочита да не губи темпо и да продължи да се състезава с най-добрите. Да има достъп до най-модерното оборудване. Да работи с международно признати изследователи и да се учи от тях. В нашите университети това се знае, но не се предприемат никакви действия за да се покаже на онези състезатели които остават, че натрупаните от тях знания и положените от тях усилия се оценяват.  Отделни преподаватели се противопоставят на тази тенденция, но те са единици. Накрая трябва да се отбележи, че дори когато попаднат в чужбина, нашите студенти далеч не винаги успяват да се реализират като учени, а навлизат в други сфери. Много от моите приятели, медалисти от международните олимпиади, работят в различни компании в IT-сферата, производството и т.н. В това няма нищо лошо, но в същото време подобно преориентиране ми изглежда като сериозно пропиляване на интелектуален потенциал.

    Състезанията по химия бяха първите събития, в които успях да се почувствам като част от една голяма общност от хора с общи интереси. През тези години срещнах много приятели. С някои от тях по-късно загубихме връзка, но контактите ни през онези ранни години ни позволяваха да обменяме идеи, информация за ценни учебници, дори да се учим взаимно един от друг – понякога се оказваше, че всеки е чел нещо, което другите не са. Олимпиадите бяха и първото „бойно поле“, което ни показа колко добре трябва да бъдем подготвени, не само в избраната от нас област, но и в редица други - математика, физика и биология. Никога не знаеш пред каква задача ще се изправиш и какви средства ще ти бъдат необходими за нейното решаване.

    Нещо, което трудно осъзнах след като олимпийските години приключиха, беше фактът, че в реални условия се преследват доста по-прагматични и лесни цели. Вече не беше важно колко знаем и какво умеем, стига да „произвеждаме“ нещо, което да е от полза. Университетските преподаватели имаха проблеми от съвсем друго естество и за тях ентусиазмът, който ни владееше, беше малко необичаен и обременяващ.

    Сред най-ценните неща, които един млад състезател се учи в подобна среда, е да вярва в себе си – всичко може да бъде постигнато, когато има воля и последователност! Да вярва в своя собствен избор – никое усилие не отива напразно. Да цени учителите си и да общува с тях при всяка възможност- в моменти на сериозни затруднения или съмнение в себе си, общуването с тях е източник на мотивация и духовни сили.
    Има случаи, в които на състезателя се доказва колко малко знае (това ни беше заявявано и гласно, по време на нашата подготовка за МОХ през 2006 година). Подобна идея е погрешна и води само до демотивация на учениците. Разбира се, те няма как да знаят всичко, но да се създава у тях усещане, че след дълга и упорита работа са стигнали до никъде, е абсурдно! Още повече, хората, които трябва да ръководят подготовката, не винаги проявяват необходимото старание.

     

     

    С учредяването на СРООПН и с оборудването на лабораториите за подготовка на олимпийските ни отбори, подобни неприятни аспекти се проявяват доста по-рядко. Въпреки това разглеждам настоящите подобрения като малка стъпка от далеч по-дълъг път на развитие: едно сравнение между подготовката на нашите отбори и тези на страни като Германия и САЩ, показва, че там с въпросната дейност са ангажирани много повече хора. В Германия това са предимно студенти (олимпийци) доброволци. Тук трябва да бъде разширен значително кръга от специалисти, активно ангажирани с олимпийската подготовка. Добра идея в тази посока би било основаването на Ученически институт по химия към БАН (подобен на УчИМИ), който да се фокусира върху посочените по-горе дейности и проблеми.

    Най-интересният спомен от състезателните ми години е олимпиадата в Южна Корея, това беше второто ми пътуване извън пределите на България и много от това, което виждахме, ми се струваше различно и интересно – традиционната кухня, обичаите, старата им архитектура, интересни бяха и посещенията в петролната рафинерия на една от най-големите им компании – SK Corporation. Спомням си, че обикаляхме с автобус между огромните тръбопроводи поне 40 минути. Същия ден посетихме и един от автомобилните заводи на компанията Hyundai и ни беше позволено да видим поточната линия, където автомобилите се сглобяват. Бяха ни обърнали внимание, че на територия 2 пъти по-малка от нашата живеят приблизително 50 милиона души. Когато пътувахме с автобусите им не видяхме нито едно парче необработена земя.

    Една от задачите на експерименталния кръг включваше работа със спектрофотометър – апарат, който измерва погълнатата от веществото светлина. При подготовката в София бяхме работили с една по-стара версия на този апарат, който имаше размерите на голяма картонена кутия (подозирам, че студентитев СУ все още се обучават с такива „динозаври“). В Корея всяко едно работно място (участниците бяха повече от 800!), беше оборудвано с малък спектрофотометър (мисля, че този модел се използва за полеви тестове), който можеше да се носи в едната ръка. Последният беше управляван с помощта на лаптоп. Прекрасно е да учиш и работиш в условия, в които имаш достъп до последната дума на техниката.

    Трите думи, с които бих описал химията са: Необичайна. Непредвидима. Необятна.

    Такава ми се струваше още от първия момент, когато видях онези странни символи в тетрадката на по-големия ми брат (той беше в 7-ми клас, а аз в 1-ви).  Той се отнасяше с огромно старание и прилежност към тази наука, доста по-сериозно отколкото към математиката или физиката например, и фактът, че умееше да разчита онова особено йероглифно писмо, будеше у всичките ни роднини реакции на уважение и възхищение. Още тогава си казах, че искам да усвоя и аз това странно искуство, което би ме превърнало в сериозна и уважавана персона за околните. На практика това предопредели цялата ми биография, поне до настоящия момент. Всичко, което правех оттам нататък беше съсредоточено около идеята, че искам да бъда химик – също като брат ми Иван, и че искам един ден да уча в същата гимназия, където учеха и той, и другият ми брат Росен (той беше в математическа паралелка).

    Лично за мен най-интересното откритие в химията е периодичната система. Впечатляващо е не само успешното обобщаване на свойствата на познатите дотогава (1869г.) химични елементи, но и фактът, че с помощта на получения периодичен закон Менделеев предсказва съществуването на елементите Галий (Ga), Скандий (Sc), Германий (Ge) и благородните газове (хелий, неон, аргон и т.н.) - още преди те да бъдат открити. Това е един от първите случаи в съвременното развитие на химията, при който теорията изпреварва експеримента.

    Любима ми е квантовата химия – това е област, в която химични задачи се решават с помощта на физични методи, разработени на основата на квантовата механика. Това, което я прави интересно за мен е, че може да разкрие редица подробности за свойствата на молекулите, които по никакъв начин не могат да бъдат наблюдавани или възпроизведени с методите на класическата химия. В някои случаи, химикът теоретик влиза в ролята на предсказател, тъй-като някои от получените резултати не са наблюдавани експериментално.

    А любимият ми химичен елемент е Паладий (Pd), пореден номер 46, представител на т.нар. „платинова група“ (паладий, платина, родий, рутений, иридий и осмий). Образува оксиди, хлориди и може да участва в редица комплексни съединения. Уникална е способността му да абсорбира (поглъща) водород – многократно по-висока от тази на който и да е друг метал. Паладият, също така, катализира и редица реакции в органичната химия. Токсичността му е относително ниска, изключение представляват някои растителни видове, за които паладиевите соли са летални дори в малки дози.  

    Ако можех да създам каквото и да е изобретение, това би била Атомната батерия от разказите на Айзък Азимов – малък енергиен източник, разработен на основата на ядрения разпад. Достатъчно мощен да захрани всяко устройство – от LED крушка до космически кораб!

    На 5-годишна възраст исках да стана космонавт. Тази моя мечта е все още жива и се надявам, че в някакъв момент ще успея да полетя в междузвездното пространство. Донякъде се доближих до нея преди 3 години, когато гостувах в изследователския център NASA Ames, в Mountain View, Калифорния.

    Бъдещите ми научни начинания са свързани вероятно със специализация и усвояването на нови теоретични методи. Това все още е въпрос на организация. Планирам и написването на оригинален учебник по Теоретична и изчислителна химия за студенти на български език (такъв учебник у нас не е съставян, въпреки че отдавна има такива и в англоезичната, и в рускоезичната литература).
    Свободното време най-често използвам за разходки – както в града, така и сред природата. Това е най-добрият начин да разтоваря ума си от всички мисли за работа, предстоящи събития и пр. Срещите с приятели са друг начин, по който „презареждам батериите“. Може да прозвучи като парадокс, но някои от най-интересните идеи идват именно по време на такива дейности. Обичам да съчетавам разходките и с посещения на културни събития, на музеи и галерии или на библиотеките. Имам сериозна слабост по отношение на класическата музика и по-конкретно – към бароковата. Друга страст ми е историята. Интересувам се и от изящни изкуства, много харесвам книгите на Кенет Кларк, както и заснетата от него филмова поредица „Цивилизацията“. Почитател съм на Уди Алън и неговите филми.

     

    Три онлайн научни източника на информация, които Цветан препоръчва:

    • https://pubchem.ncbi.nlm.nih.gov/# - база данни, в която може да се търси информация за голям брой вещества. Включва изчерпателна информация за техния строеж, химични и физични свойства.
    • http://mathworld.wolfram.com/ - този сайт е удобен за справки при появата на непознати математически понятия.
    • https://www.nist.gov/pml/productsservices/physical-reference-data - база данни, подсигурена от Националния институт по стандартизация и технологии (NIST) на САЩ. Съдържа информация за физични константи, спектроскопски данни, информация за въздействието на рентгенови и гама лъчи с различни вещества и други полезни данни.

     

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни