Последни блог постове

Теодор Маслянков e на 18 години, към настоящия момент е последна година ученик в Софийската Математическа Гимназия „Паисий Хилендарски". Носител е на две бронзови отличия по химия, и е участник в миналогодишните и тазгодишните издания на Менделеевската и Международната олимпиади по химия. Състезава се и в областта на астрономията.

Теодор Маслянков споделя, че му предстоят доста интересни и напрегнати седмици, а след това и много динамично лято, тъй като през идния месец ще участва на последните си национални олимпиади – тези по физика и по астрономия, а някъде между тях място ще намерят, разбира се, и двете матури. По-късно през лятото ще се подготвя в Софийския Университет за участие на последното си ученическо състезание - престижната Международната олимпиада по химия (International Chemistry Olympiad). Предстои му да се справи и с изпита си по английски, за да ни се похвали догодина като студент в Кеймбридж.

Последното състезание, на което Теодор участва, е Международната Менделеевска олимпиада по химия 2021, която отново се наложи да се проведе онлайн в края на април. От нея зрелостникът спечели бронзов медал. „Определено смятам, че можеше да се представя по-добре, но се радвам че успях да се преборя поне за бронзов медал, за разлика от миналата година.“, ни сподели той.

„Определено бих определил (и още определям) състезанията като най-ключовият фактор за моето развитие досега. На първо място смятам, че състезанията ме мотивираха да уча, защото съм доста състезателен по природа, и запълниха свободното ми време, което иначе щеше да бъде в по-голямата си част пропиляно. Самото учене и подготовка за състезание ме научи на упоритост, запазване на спокойствие, концентрация, да вярвам в себе си и още много важни умения, които ме изградиха като характер. Към допълнение към това, аз преспокойно мога да кажа, че много от най-страхотните ми изживявания досега и едни от най-добрите ми приятелства определено са или били заради някое състезание, или непряко свързани с него, което беше един много готин бонус.“

„Даже ако бяхте разговаряли с моето аз отпреди година и половина, то щеше да ви каже, че няма и недостатъци – да, губиш си част от свободното време, но аз знам, че това „свободно“ време щях да го прекарвам в гледане на нетфликс и цъкане по телефона – почти никога не съм отказвал някакво излизане с приятели или друго такова нещо, освен ако не е дни преди самото състезание. И да, понякога има стрес, но аз лично винаги много съм се наслаждавал на напрежението, и винаги, когато съм се провалял, знаех, че само аз съм си виновен, и бях още по-мотивиран да се представя по-добре следващия път.

В последната година и половина обаче насъбрах много негативни чувства, заради неща, които не мога да контролирам аз. Моята крайна цел на състезанията винаги е била да отида на международна олимпиада, но под „отида“ имам предвид наистина да се отиде някъде. Това, че след толкова много усилия не можах нито веднъж да отида на истинска международна олимпиада, а само се явих на 4-5 онлайн олимпиади, продължава и ще продължи за вбъдеще да ме ядосва всеки път, в който се замисля. Така че определено има и недостатъци, произтичащи от състезанията, но не смятам, че те превъзхождат предимствата.“

„Въпреки че през последните две години не успях да събера никакви интересни спомени от състезания, най-вече от някъде извън България, определено имам купища такива от преди това, като от всяко едно, което се е провеждало извън София, мога да разкажа скандална история. На първо място определено изникват спомени като на най-великият гол, който съм виждал, последния етаж на хотела в Кърджали, както и редовното цъкане на футбол на всяко състезание по физика, което ми липсва много:(“

Когато го питаме какъв е искал да стане, когато порасне, въпросът ни го затруднява. „Не мога да си спомня неща, които съм чел вчера, камо ли какво съм мислил тогава.  Единствено си спомням, че много обичах да изработвам неща с ръцете си, и много харесвах Майстор Мани, изводите ще оставя на читателя. Учудващо е, че въпросът какво искам да стана, като порасна, ме затруднява също и днес, особено имайки предвид, че ми предстои да отида в университет. Определено мисля, че засега не е нужно да знам точният отговор, и стига да съм мотивиран и да продължа да се занимавам усърдно в нещата, които са ми интересни и за вбъдеще, нещата ще се наредят и ще знам отговора когато му дойде времето.“

Тео казва, че химията, и науката въобще, са сферите, които дават най-голямо развитие на човешката цивилизация, и не изключва, че точно това е нещото, което най-много го е пленило. „Занимавайки се с химия, вярвам, че мога да подпомогна обществото, което от своя страна помага и на мен.“

За да разберем по-добре научните интереси на всеки състезател, винаги ги разпитваме за техните лични интереси в дадената сфера, любими поднауки, и какви открития смятат за най-любопитни. За химика това е „Колкото и скучно да звучи, е процесът на Хабер-Бош за производство на амоняк. Дълго време знаех за това, и не му обръщах особено внимание, но наскоро прочетох, че заради този процес и масовото производство на амоняк, който се използва за торове, сме могли неимоверно много да подобрим качеството на реколтите. Кой знае ако го нямаше този процес какво щеше да е сега, но най-вероятно населението щеше да е с около 30-40% по-малко и качеството ни на живот щеше да е много по-зле отколкото е сега.“

„Най-интересната част от химията за мен е тази, занимаваща се с производство и съхранение на енергия. Хората в днешно време са свикнали страшно много и вземат като даденост неща като електричеството, батериите, начините ни за отопление, превоза и т. н., но аз продължавам да се възхищавам и да оценявам колко много дължим на науката, която ни е дала всичко това. Сфери като ядрената и слънчевата енергия, биогорива, съхранението и преноса на енергия определено имат много място за развитие и ще са ключови занапред, особено със растящото потребление на енергия, дължащо се на  увеличаващия се брой на населението и изчерпването на горивните полезни изкопаеми.“

Любимият химичен елемент на Теодор е молибден, „защото звучи много данк и на една олимпиада, просто гледах периодичната таблица и за пръв път го забелязах и си казах, че ще ми е любимият. Не познавам нито едно съединение на молибдена, не знам къде се използва, но един приятел химик веднъж ми разказа една много яка история с молибден.“

Предизвикваме Тео да се вживее в ролята на изобретател и да ни сподели какво би създал. „Определено би било нещо, което да подпомогне преминаването към „зелени“ алтернативи, било то в производството на енергия или в производството на материали като стомана, пластмаса и бетон, т.к. двете неща допринасят за общо около 60% от отделения в атмосферата въглероден диоксид. А защо бих направил така мисля, че трябва да е очевидно за всеки, имайки предвид как живеем в днешно време и доказаните негативи на гореспоменатото съединение.“

„Един от позитивите на пандемията за мен определено беше, че осъзнах, че трябва да разнообразя малко ежедневието си, и че трябва да си намеря хобита, които да ме допълнят като личност, а не само да налягам над учебниците, както правех преди това. Сега намерих време да тренирам почти ежедневно, без това да се отразява на ефективното време, през което уча, а преди само се оплаквах, че нямам време. Имам и още няколко хобита, а и най-вече се опитвам да чета повече и да гледам по-малко. Обичам всякакви филми – от фантастики, през екшъни, до комедии, а любимите ми книги са криминалните. Човек най-често може да ме срещне вкъщи, тъй като не съм най-социалният тип и си прекарвам бая време у нас.“

3 онлайн източника на научна информация, които Тео препоръчва:

• brilliant.org/courses - Не знам дали се води като научен източник, но сайтът Brilliant е определено нещо, за което разбрах твърде твърде късно, и въпреки че се плаща, го препоръчвам на всеки, който започва да се занимава с наука;
• youtube.com/user/Kurzgesagt - Ще продължа с най-якия youtube канал – Kurzgesagt. Не се подвеждайте по шантавото име, изгледате ли едно видео, ще видите колко готино представят най-различни научни теми, а под всяко видео качват сайт с ресурси, ако желаете допълнително проучване и проверка на фактите;
• nautil.us - Любимият ми сайт за научни статии;

ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

• Блиц интервю с Камен и Явор, състезатели по химия
• Блиц интервю с Яна и Кристиян, състезатели по химия
• СВЕТОСЛАВ АНАЧКОВ: "ОТКАКТО ХИМИЯТА МЕ ПЛЕНИ, НЕ МЕ Е ПУСКАЛА"
• МИХАИЛ ПАСКАЛЕВ: "ЧОВЕК ПРОСТО НЕ ОСЪЗНАВА КОЛКО ВАЖНА Е ХИМИЯТА"
• ХРИСТО ВЪРБАНОВ, БИВШ СЪСТЕЗАТЕЛ ПО ХИМИЯ: "ВСЯКО ТВОЕ СЪЕДИНЕНИЕ Е ДЕТЕ, ЗА КОЕТО СЕ НАДЯВАШ ДА СТАНЕ ГОЛЯМ ЧОВЕК И ДА ОСТАВИ СЛЕДА"

  Петър Гайдаров, по-често наричан „Пешо от Кеймбридж“  завършва Математическата гимназия в Пловдив през 2015, а скоро - и гореспоменатия университет. Състезател по математика и участник в ежегодната международна ученическа школа RSI (Research Science Institute), на Европейския конкурс за млади учени (EUCYS) и др.

"В момента трябваше да се занимавам нонстоп с решаване на задачи по теория на вероятностите, или по-конкретно по курсовете ми от магистърския курс в Кеймбридж. Ако всичко мине по план, след 2 месеца завършвам, а след това се захващам поне в близкото бъдеще с нещо далеч по приложно - финанси. Самите курсове са изключително интересни, но и също толкова технически (изискват доста решаване). В момента уча за мартингали (игри, в които средната очаквана печалба е винаги нулева), перколации (разпространението на някакъв процес като напр. коронавируса върху някаква мрежа от индивиди) и дори някакви изключително неочаквани за мен неща като "геометрия на случайните разходки" или с други думи как геометрията на мрежа от градове определя поведението на случайна разходка между градовете.

Като 5-годишен исках да стана като баща ми - защото той беше най-готиният. По някое време явно осъзнах, че "умен" не е професия и затова питах наш'те какво работи баща ми. На тях явно им се стори, че "инженер по електроника" ще отнеме прекалено много време, че да ми го обяснят, затова решиха да ме залъжат, че е учил висша математика... та така, почти 20 години по-късно те са виновни, че станах математик.

Състезанията през годините ми дадоха солидна база и увереност в способностите ми. Това са двете неща, които са най-важни може би за всяка дейност, а олимпиадите предлагат шанс и за двете. Базата идва от преподавателите, които се занимават с подготовка на олимпийци, както и от самите олимпийци чрез разговори относно "интересни" задачи или техники (в този контекст "интересен" е изключително субективна дума). А увереността идва с резултатите - не е нужно да си първи всеки път, но ако в повечето случаи си сред топ 5-10 от състезателите, това ти дава някакво спокойствие, че си на правилния път. Не мисля, че състезателите трябва непременно да се стремят към тези "ценни неща", а те по-скоро идват естествено. 

А как този опит ми помогна в Кеймбридж? Най-малкото ми помогна да не изгубя вярата, че все пак ставам за нещо и в края на годината ще се справя добре. Може би един от най-трудните за мен аспекти от обучението в Кеймбридж беше липсата на обратна връзка относно прогреса ми през годината - имам 4 изпита в рамките на една седмица в края на годината, а през останалото време съм малко или много сляп за това на какво ниво съм. Добрите резултати ти дават спокойствие да продължаваш в същия дух, а лошите - настървеност да постигнеш повече следващия път. Липсата на резултати води обаче само до притеснение...
 

Мога да посоча 3 причини за моя личен избор да уча в чужбина и само 1 от тях може би е обвързана индиректно с качеството на образование:

• Най-добрите учени в техните сфери обикновено са концентрират в няколко ключови, добре известни университета. Затова и ние като студенти, очакваме, че тези места биха ни дали възможността за контакт с множество от тези "корифеи" на научната мисъл, и че ще получим до някаква степен по-добро образование от тях. Разбира се, това не значи, че няма добри преподаватели и извън топ            университетите - те обаче често имат топ специалисти само в няколко области и в този смисъл може би са по-подходящи на по-късен етап от      научната кариера, когато човек се специализира към конкретно тези области;
• Самото име на Кеймбридж въздейства и ни дава високи очаквания за образованието. Традициите и името със сигурност обещават много, но дали това наистина е така, е отделен въпрос;
• Не на последно място, името Кеймбридж въздейства не само на нас, но и на бъдещи работодатели и сътрудници. Сама по себе си дипломата от Кеймбридж не "отваря много врати", но със сигурност дава по-голям шанс да бъдеш изслушан защо трябва тези врати да ти бъдат отворени.

Когато бях 9 клас, в Бургас се провеждаше някакво азиатско състезание. Знам, че Бургас не е типичният азиатски град, но явно бяха направили изключение и това щастливо стечение на обстоятелствата ми позволи да участвам. В деня на състезанието всичко изглеждаше нормално, отидох на чина си, отворих задачите и започнах да решавам. Към края вече имах усещането, че се справям сравнително добре, но имах и друго усещане... че трябва да отида до тоалетната. Накрая обаче зовът на природата надделя и изгубих 4-5 минути и не можах да завърша една от последните задачи. Вечерта вече трепнех в очакване да видя резултатите и когато излязоха, се оказа, че съм най-добрият български участник.... но бях изпуснал златото за половин задача. Доста неприятна случка, но както каза тогава бащата на ръководителя на отбора: "По-добре сребро на гърдите, отколкото .... на гащите".

Три думи, с които бих описал математиката:  

• Когато нямаш изпити - интересна,
• Когато имаш изпити - безинтересна
• Когато имаш изпити, но не са твърде скоро - горе-долу, по средата

Никога не съм обичал особено дълги уравнения, прилагане на формули и сметки, които продължават няколко страници. Винаги съм предпочитал кратки и елегантни, логически издържани и хитри решения на проблеми. Още от малък математиката ми беше интересна, но едно от нещата, които най-много ме грабна, беше в шести клас, когато научих как да броя различни комбинации по бърз и хитър начин. Например, колко 6-цифрени числа могат да се съставят от цифрите от 1 до 6 (използвани само веднъж). Звучи някак глупаво първоначално - трябва да напишеш бая числа, а после и да ги броиш... не особено интересно. Има обаче много по-елегантно решение: за цифрата на единиците има 6 възможности (всичките числа между 1 и 6), за цифрата на десетиците - 5 възможности (тъй като вече едно число е избрано за единиците), за стотиците - 4 възможности и т.н. Накрая общия брой възможности са 6 (за единици) по 5 (за десетици), по 4 (за стотици), по 3, по 2, по 1, общо 720. Много хитро, много елегантно и става за секунди - без да се налага да разписваш стотици числа.

Любима поднаука от математическите ми е теория на вероятностите. Идеите там ми идват много интуитивно и са много подобни на по-горната задача за броенето. А и защото от малък играя карти, а там да имаш добра преценка за вероятности е ключово. А и защото предлага множество интересни въпроси, които поставят на съмнение самите ти възприятия за света, в който живееш. Например, какво точно е вероятността? Всеки може би има някаква интуитивна представа. Но ако светът, в който живеем се управлява от физични закони, които са предопределени, тогава как е възможно да съществува вероятност, различна от 0 или 100%? Отговорът на този въпрос не е толкова лесен не само от философска гледна точка, но и от чисто математическа (за да се дефинира вероятност като хората, трябва да се мине поне двуседмичен интензивен курс за сигма-алгебри). Един от интуитивните отговори е, че вероятността за нещо (да кажем монета да се падне ези), е да видим средно каква част от хвърлените монети ще са ези (средно очакваме това да е около половината, т.е. 50%). Фактът, че на базата на много наблюдения можем да заключим действителната стойност за вероятността е известен като "Закона за големите числа" и на него се базира почти цялата теория за статистиката. Но какво значи "действителна стойност"? И какво се случва, когато законът за големите числа не важи (в действителност има такива случаи). Този подход има и други пропуски. Далеч по-интересно тълкувание на вероятността е като мярка за нашето субективно възприятие - с други думи вероятността за дадено събитие се измерва спрямо нашата лична сигурност относно това събитие... но и това тълкувание има своите опоненти...

Най-вероятно след 50 или 100 години ще има още множество технологии, които е почти невъзможно да предвидим днес (всички филми от 80-те очакваха летящи коли, а не смартфони, но такава е реалността...). Нещото, което обаче няма да се промени толкова бързо, е отношенията на хората (въпреки че конкретният начин, по който се проявяват зависи от средата). Това е причината въпросите, зададени от философи преди 2 хиладолетия и половина, и техните отговори да са все още важни за нас, а творбите на изкуството от преди 5 века, все още да предизвикват реакция.

Едно от наблюденията ми е, че напоследък се появяват все повече школи за подготовка на олимпийци и някои от тях на доста добро ниво, тъй че вероятно от завършването ми нататък се движим в правилната посока. Бих посъветвал по-младите състезатели да гледат да правят каквото им е интересно без особени притеснения, и да гледат то до голяма степен да съвпада с целите им като олимпийци.

Изключително важен фактор е да учееш да съчетаваш полезното с приятното. Според мен е почти невъзможно да постигнеш добри резултати в нещо, което не те влече. Не казвам, че ако нещо не ти харесва, трябва веднага да се откажеш... но по-скоро трябва да намериш защо това нещо е важно за теб, въпреки че не ти харесва особено. Например, аз не харесвам особено математическия анализ и гледам да стоя далеч от него. Но често ми трябва в заниманията с вероятности - затова понякога решавам задачи по анализ, но винаги знаейки, че го правя за по-важното благо!

Преди 5 години с обещания за пица след края на вечерта, ме убедиха да се занимавам с техническата част от подготовката на джаз-вечери в Кеймбридж... и по някакво стечение на обстоятелствата пак почнах да се занимавам с интересите на баща ми - а именно неговата най-голяма страст - усилватели. Освен това ходя на катерене, което е интересно, защото хем тренираш, хем всеки маршрут изисква доста мислене как точно да подходиш, за да го минеш, а не е просто мускулна сила. Обичам много да чета различни статии за история, напоследък ме накараха съвсем случайно да се запиша в клуба по рисуване и нарисувах много готина котка.

Обичам да пътувам в различни държави - почти цяла Европа, Турция, Русия, Китай, Щатите, ако не беше короната - можех да бъда в Африка сега. Като цяло гледам да не си губя времето. Любимите ми филми са приключенски или криминални, от онези много зловещите. Книги не чета толкова - но обичам да чета произволни статии, на които попадам и като цяло да научавам нова информация (била тя и безполезна в повечето случаи). А най-голямото ми хоби са игрите на карти."

3 онлайн научни източника на информация, които Петър препоръчва:

• Quanta Magazine е може би най-добрият източник за научна информация - статиите там са изключително достъпни и предоставят източниците си в случай на по-дълбок интерес.
• Ройтерс е също много добър сайт за каквато и да било информация - повечето новинарски агенции го ползват като основен вторичен източник на информация, а и са известни с непристрастността си в отразяването на новини
• Marca.com/en - със сигурност незаменим източник на информация относно най-важните научни открития, свързани с Реал Мадрид и испанското футболно първенство. 

Здравко Иванов е едва на 19 години, прясно завършил Софийската математическа гимназия и вече първокурсник по биохимия в университета на St Andrews, Шотландия. Потърсихме го за олимпийския блог, тъй като е сред малкото състезатели, които крачат бодро на няколко фронта, които не изглеждат особено близки помежду си.

Здравко има 2 сребърни медала от Международните олимпиади по биология 2018 и 2019 г., но се е класирал и е участвал и на 5 последователни Международни олимпиади по лингвистика. От тях грабва 1 бронзов и цели 3 златни медала (2015-2019).

Напоследък се занимава с три основни предмета – математика, химия и биология. Като за първа година не изискват много работа, за сметка на присъствията и допълнителната работа извън лекциител "Програмата ми е разнообразна, но оставя и достатъчно много свободно време, което предимно прекарвам посветен на лингвистиката и биологията на българско олимпийско ниво. До края на академичната си година през май съм планирал да присъствам на повечето национални събития в биологията и лингвистиката и да участвам “от другата страна”.

Последното международно състезание, на което Здравко участва,  е Международната олимпиада по лингвистика в Йонгин, Южна Корея, изминалото лято, и откъдето се връща със златен медал. С усмивка си спомня за перипетиите, през които преминава по пътя от Сегед, Унгария на около 600 км от София, през Будапеща - Именно в Унгария се провeде миналата олимпиада по биология, но след уморителния престой остават за няколко дни в аквапарк. По пътя към София се сблъсква със закъснял полет и неволно прекарване на почти цяло денонощие във Виена, което пък от своя страна разбърка всичките му планове за почивка между двете олимпиади. „И ако това не е достатъчно, пътят на отбора по лингвистика за Южна Корея някак мина през центъра на Варшава и заведенията там.“

„Участията ми през всички състезателни години неизменно остават запомнени и изпъстрени с множество интересни моменти и спомени, за някои от които току-що загатнах. Спомням си, например, как това лято на олимпиадата по биология в Унгария решихме, понеже не бяхме виждали ръководителите си от няколко дни, да ги обстреляме с водни пистолети като за добре заварили. Или как миналото лято пак на олимпиадата по биология Албена (както тя самата предпочита да бъде назовавана, доц. Йорданова е прекалено дълго и прекалено изтънчено) се опита да ни качи на автобус без осветление и без номер в 11 вечерта на тотално непознато място насред Техеран. И ни разкритикува после колко сме били скучни.“

„Определено не се оказах на две международни олимпиади по толкова различни дисциплини изведнъж и внезапно.“ При Здравко всичко е процес, който започва още с  математиката отпреди влизането му в СМГ и последващия прием, а постепенно неговото поприще се явява лингвистиката между 6 и 8 клас. Казва, че лингвистиката е дисциплината, която го е привличала най-много, което е и причината много бързо да напредне и да стигне до международното ниво.

"Когато нещо ми е интересно и искам да го постигна, не бих го оставил просто така и бих работил упорито, за да успея – та така и за биологията и лингвистиката.“

„Те, впрочем, имат доста допирни точки – логическото мислене от лингвистиката, което тази дисциплина на състезателно ниво изисква (тъй като далеч не е свързана с натрупване на познания, както почти всички други науки, а доста повече на опит), се оказа изключително полезно за биологията на международно ниво. Друго безценно нещо, което научих от лингвистиката, е да прочитам внимателно всяка част от условието на задача или казус, тъй като огромен брой от задачите по биология се решават без особено усилие, когато условието се прочете и осмисли. Отделно има цели дисциплини като биолингвистиката, която открих наскоро, които се занимават с езика от гледна точка на биологията. Засега това изглежда изключително интересна област, която бих искал да изследвам в повече детайли вбъдеще.“

Като любими поднауки медалистът определя биохимията (от биологията) и семантиката (от лингвистиката). Те са считаните за най-предизвикателни области от болшинството състезатели и студенти по собствени впечатления, и признава, че немалко главоболия са му създавали и на него в частност. Това не го притеснява, тъй като именно в трудностите Здравко вижда потенциал – „и в двете трябва да съзреш простата логика и съчетанието на множество прости концепции, изграждащи нещо по-голямо и качествено ново. Една иначе сложно построена и на пръв поглед хаотична система – клетката, от гледна точка на биологията, или езикът, от гледна точка на лингвистиката.“

Веселин Златилов е човекът, който успява да запали интереса на Здравко към лингвистиката, и то още в 4 клас. Тогава бъдещият му ръководител му дава задача с числа на старохавайски, с която да се занимава, вместо да скучае.  „Тогава ми каза нещо от сорта на “Да те видим какво ще направиш”. Ако не ме лъже паметта, я реших, не беше сложна (пък и беше бройна система), но ми стана интересно, измолих си още задачи, получих една книжка, известна като “мозайката” и така започна всичко.“

При биологията олимпиецът среща изключителни трудности в началото, но именно затова запретва ръкави да разбере науката в дълбочина, за да преодолее трудностите. „Оттам нататък само ми трябваше побутването в правилната посока, което госпожа Цветана Хинкова направи още в 7 клас. Заради това побутване предпочетох да отида на олимпиада по биология вместо на тази по български език и литература, и заради него биологията на олимпийско ниво не престава да ми бъде интересна и предизвикателна вече толкова години.“

„Да се захванеш с лингвистика е доста лесно, задачите и материята са привлекателни на пръв поглед за повечето хора. Но да бъдеш добър състезател в тази област изисква:

• концентрация (за да си прочетеш условието от начало до край и да не се объркаш в собствените си мисли),
• постоянство (за да не се откажеш, ако не се представиш блестящо на някое от контролните на подбора),
• упоритост (защото за да станеш добър, трябва да решаваш задачи),
• логическа мисъл, малко късмет и най-важното – да си проверяваш контролните примери.“

„Нямам никакъв спомен какъв съм искал да стана, когато съм бил 5-годишен, нито някой от роднините ми успя да отговори на този въпрос. Но си спомням, че в 5 клас отново някой ме беше попитал същия въпрос, явно все още не съм бил пораснал достатъчно, и тогава отговорих, че искам да стана фотограф на National Geographic. Сега отговорът на този въпрос е всъщност доста труден. Вероятно бих казал, че искам да се занимавам с подготовка на олимпийци – вече с някакъв ненулев опит в тази посока смея да твърдя, че е полезна за мен, тъй като ми доставя удоволствие, дава ми възможност да се занимавам с материята, която ми допада, и определено мисля, че може да се съчетае и с качествена научна работа – една от потенциалните ми цели за бъдещето, но също така и за самите олимпийци.“

Противно на очакваното, че лингвистите са полиглоти, Здравко признава, че в училище и университета му се е налагало да употребява само 2 езика – български и английски. „Опитът показва, че повечето състезатели по лингвистика нямат солиден интерес към изучаването на езици (даже тази черта е характерна повече за биолозите по мои наблюдения), а повече към компютрите и компютърната лингвистика, така че олимпиец лингвист не се асоциира задължително с познаване на много езици. Естествено, има и такива случаи. Честно казано, нямам никакви амбиции в областта на изучаването на езиците, макар искрено да завиждам на хората, които владеят поне 2 чужди езика на високо ниво.“

За Здравко най-великите научни открития са две, макар и да се колебае дали се считат  за такива, щом винаги са съществували, а просто някой е забелязал и описал. И двете имат тясна връзка помежду си – това са ентропията и теорията за произхода на видовете на Дарвин. Първото е т.нар. “мярка за хаоса” (с определени стойности и мерни единици), а второто е принципът на естествения отбор – и двете “открития” са велики с това, че успяват да обяснят логиката зад привидните хаос и липса на логика в природата. „И всъщност откриването на логика в хаоса и подреждането му е в основата на интереса ми към лингвистиката и това, което за мен прави задачите по лингвистика безкрайно впечатляващи и интересни. С приятна изненада установих, че това важи за състезателната биология извън заучаването на материал и изобщо за всички природни науки.“

Свободното си време биологът лингвист посвещава почти изцяло на любимите си науки и разнообразните им форми. Преглежда и сортира стари задачи по явления и езици, проверява листове за отговори на общински кръг, например. Не обръща особено внимание на музиката и филмите, а сред книгите за най-любими са му не кое да е, а учебниците по биология, както на всеки състезател в областта. Харесва също и описателните граматики на езици. От художествената литература харесва романа “Тютюн“, една от много малкото книги, които прочита с истинска емоция и наслада от началото до края. Немалка част от свободното си време посвещава на опера и балет, а най-голямата му страст се оказват пътуванията и запознанството с разглеждането,  изживяването на нови места по света.

„Състезанията са просто сравнение кой колко добре е решил задачите за няколко часа. Но те са до време и смисълът не е дали ще си най-добър винаги (освен това няма как да си най-добър винаги), а да правиш това, което ти харесва, заедно с други хора, на които същото нещо им харесва. Затова когато нещо събуди интерес у теб, няма причина да не бъдеш отворен за нови изживявания с него. Също така човек не знае в коя посока ще бъде отнесен накрая (за себе си дори не подозирах, че ще уча специалността биохимия) и колкото повече интереси има една личност, толкова повече възможности пред себе си има. Препятствие в дадена насока пред човек с разнообразни интереси ще му остави възможността да се развие в друга и след това да може да се върне обратно пред старото препятствие с повече опит и да го преодолее успешно. И независимо дали и кога се случи някой провал или спънка, ако правиш нещо с обич и отдаденост, рано или късно ще постигнеш успех. И това не важи само за състезанията, а за много аспекти от живота.“

„Пожелавам на Сдружението да продължи успешно да бъде необходимото средство за комуникация и обмен на опит между олимпийските отбори, благодарение на което представянето на България в последните години на международните форуми стана по-отчетливо и впечатляващо. Бих искал да изкажа и огромната си благодарност към СООПН, защото това е организацията, без чиито усилия за осигуряване на спонсорство и организация на участието в международни олимпиади нямаше да имаме завидните успехи, които имаме в момента. А на самите отбори, които ще представят страната ни на тези международни олимпиади, пожелавам много успешна година и да останат поводи за гордост и радост, както винаги досега е било.“

3 онлайн научни източника на информация, които Здравко препоръчва:

• https://scholar.google.com/ – Google scholar – ползвам го на практика постоянно, когато търся публикации, върху които базирам задачите по биология, които предлагам
• https://wals.info/ – Световният атлас на езиковите структури – друг силен инструмент, който започнах да използвам наскоро при създаването на лингвистични задачи
• https://www.ethnologue.com/ – Ethnologue – с негова помощ съм написал забележките към 90% и повече от задачите ми по лингвистика; с ужас установих, че безплатният достъп до информацията от него във Великобритания е силно ограничен, но пък за сметка на това от България не е (все още)

Михаил Паскалев - или просто Мишо -  е на 18 години и е студент първи курс Фармация  в Ludwig-Maximilian Universität – München, Германия. Носител е на бронзов медал от тазгодишната Международна олимпиада по химия 2019 в Париж и е възпитаник на НПМГ. В МОХ участват отбори от по 4ма ученици, от над 80 държави от всички континенти, освен Антрактида. Споделя, че тази година (и не само) го очаква много учене, както и практитка в обществена аптека, тъй като всеки студент по фармация или медицина в Германия има това задължение. „Заедно с това все още свиквам и с обстановката, езика, културата и общо взето всичко ново в моето ежедневие, но чувствам, че бързо ще успея да се адаптирам.“

Виж още: Интервю с Евгени Стателов, златен медалист от МОХ 2019

„Неразделна част от нашия отбор е, разбира се, нашият талисман. Настоящият ни талисман се казва Арений (името му идва от наименованието на ароматните въглеводороди - арени) и представлява малко сладко плюшено мече. Арений е нашият доверен спътник, който следва отбора по химия на България на всяка международна олимпиада, и както можете да си представите, е обиколил доста голяма част от страните не само в Европа, но и в Азия.

Всички подготовки и състезания изискват разбира се много време и много голяма мотивация и желание за учене. Когато човек се отдава напълно на нещо, винаги има и плюсове и минуси. Понякога - дори когато резултатите са разочароващи за теб, изпитваш тъга, разочарование и ти идва да се откажеш. Но ако това, което правиш, наистина те влече, и знаеш, че искаш да го правиш, то мога да кажа, че ако човек не се отказва, накрая ще разбере, че всичко си е струвало. Защото дори едно постижение те кара да погледнеш на своите неуспехи не като такива, а като стъпала, които трябва да изкачиш, за да стигнеш до върха. Най-голямата награда, която според мен човек получава, е удовлетворението, от постигане на мечтите си. Това е, кето осмисля всички твои усилия.
Разбира се покрай състезанията има и много други положителни неща - като създаването на контакти с хора от различни култури и националности, които в бъдеще дори могат да ти бъдат колеги Също и хилядите спомени, които ти остават и те карат да се усмихнеш, когато си спомниш за тях. Един такъв спомен, който ще помня много много дълго време, а може би винаги, е когато с момчетата от отбора ми за пръв път видяхме Айфеловата кула на живо. Това беше моя мечта още от много малък и изпитах емоции и чувства, които не бях изпитвал до тогава. Почувствах се най-щастливият човек на света!

Ако имам само 3 думи да опиша химията, то те биха били - логична, развлекателна и невероятна. Още когато за първи път видях химичен опит, а имено натрий с вода, химията ме впечатли  колко магия има в нея и пожелах да я изучавам. А когато започнах да я изучавам по-подробно и видях, че всъщност няма толкова много магия, а просто невероятна наука, която е  логична и обяснява толкова много неща за света около нас, изцяло ме грабна. Най-интересния за мен раздел от химията е органичната химия. Където от прости елементи като въглерод, водорд, кислород и прости молекули като вода, метан, алкохол човек създава молекули, които имат хиляди различни действия върху живите организми. Както и молекули, без които нашето ежедневие нямаше да е същото. Човек просто не осъзнава колко важна е химията.

Най-интересното откритие в химията за мен е откриването на периодичността на свойствата на елементите, или по-просто казано - Периодичната система. Винаги съм се възхищавал на Менделеев как е успял от нищото да структурира таблица с елементите, известни по това време, и да ги подреди по свойства в периоди и групи, и да състави закони, които и до днес да се използват непроменени.

Смятам, че в днешно време има страшно много изобретения и е много трудно човек да измисли нещо, което е възможно, и да го няма. Но ако можех да го направя, то това би било лекарство, което да лекува болестта рак, дори в най-напреднали фази. В интерес на истината, това ми е мечта още от малък, и след като звърша обучението си, ще направя всичко възможно тази мечта да се превърне в реалност.

През свободното си време обичам много да спортувам и по възможност да прекарвам времето си навън, най-често с приятели. Често може да ме видите заедно с колелото ми, тъй като обожавам да карам колело, било то за развлечение, да отида до училище или дори до магазина. Но нещото, което винаги е с мен, това са слушалките ми за музика. Обичам да слушам музика, когато съм в метрото, на колелото, в магазина или в стаята, защото винаги ме успокоява, когато съм напрегнат, развеселява, когато съм тъжен, и да изпитвам по-силни чувства, когато съм щаслив."

3 онлайн източника на научна информация, които Михаил препоръчва:

• За органична химия бих препоръчал този сайт: https://www.organic-chemistry.org/ , тъй като в него има изключително много органични реакции с обяснени механизми.
• https://www.chemguide.co.uk/ е изключително добър сайт, в който може да се научи както основните неща, така и малко по-подробно за атома, неорганична химия, термодинамика и др.
• И тъй като най-трудното нещо за мен в обучението в момента са термините и различните имена на реакции и елементи на немски, бих препоръчал още: https://www.internetchemie.info/chemie/index.php , който е страхотен уебсайт, в който могат да се научат основите на различни дялове от химията на немски език

ВИЖ ОЩЕ:

• Интервю с медалиста по математика Кристиян Василев
• Интервю с младия физик Йордан, който създава роботи
• Интервю с главния асистент по химия Светослав Аначков

Кристиян Василев е на 19 години от София и тъкмо е завършил ПЧМГ. Той е неколкократен участник и медалист от Младежката Балканска олимпиада през 2015 г.,
Международната олимпиада по математика през 2018 г. и Балканската олимпиада по математика през 2018 и 2019 г.
 

Казвам се Кристиян Василев, преди няколко дни официално завърших ПЧМГ и ми предстои, живот и здраве, да уча математика в Оксфорд.  

Реално погледнато смятам, че в някои от университетите тук нивото на преподаване е не по-лошо от това в реномираните чуждестранни такива. Проблемът е, че средата в българските ВУЗ не е достатъчно конкурентна и заради това повечето олимпийци се ориентират към западноевропейските или американските университети. В следствие на това нивото на студентите в България спада, така и престижа на университетите намалява, заради което пък олимпийците предпочитаме чужбина.

В момента ми предстоят три подготовки за МОМ, а в средата на юли ще имам честта да участвам на самaта Международна олимпиада по математика.

Състезанията ми дадоха, от една страна, мотивацията да опозная в дълбочина математиката и да видя красотата й, както и от друга страна ми дадоха цел в годините от гимназията. Заради тези състезания се запознах с много хора, споделящи моите интереси. Освен хубавите моменти, прекарани по състезания и лагер-школи, имах и преживявания, които допринесоха за формирането на личността и характера ми и в крайна сметка сега съм такъв, какъвто съм, заради състезанията и подготовките.

Трите думи, с които бих описал математиката са - изкуство, необятна, съвършена. Основно започнах да се занимавам с математика заради господин Иван Симеонов, който ми преподаваше в часовете по математика СИП в училище в 5-ти и 6-ти клас, заради което реших и да отида на школата по математика, която отново той я водеше. На този човек дължа всичките си постижения, защото ако не беше той съм почти сигурен, че нямаше да знам какво всъщност е математиката, защото в часовете в училище човек добива представа за нея като решаване на уравнения и правене на изчисления, което е все едно да определяме произволни драсканици за произведение на изкуството – да, те имат някакви качества, но не е това, на което се възхищаваме.

Винаги любимият ми дял на математиката е бил геометрията основно заради изключителната красота, която почти всяка геометрична конфигурация съдържа в себе си. Но харесвам и изключително много теория на числата, заради това, че на вид прости и интуитивни твърдения доста често се оказват изключително трудни за доказване и понякога даже се оказват отворени проблеми в математиката.

Научно изобретение, което бих искал да бъде създадено е телепортът, защото много мразя да пътувам...особено тези 12 км, които са от вкъщи до ИМИ-БАН и трябва да изминавам всяка сутрин, когато има контролно или подготовка. От вече съществуващите изобретения бих се спрял на електричеството, защото без него светът нямаше да може да се развие до такава степен като в момента. Нямам абсолютно никаква идея как би се развил светът след 50-100 години, единствено мисля, че ще е много различен, и нямам търпение да го видя...Живее ми се мамооо…

Като бях малък исках да стана пожарникар. Спомням си колко забавно ми изглеждаше да се спускам по пилоните, по които пожарникарите се спускат, когато ги повикат.  Сега съм сигурен единствено, че не искам да стана премиер.

През свободното си време обичам да се разхождам с приятели или с кучето си. Обичам и да ходя на кино, като харесвам горе-долу всякакви филми освен тези на Marvel и DC. Докато съм сам, обичам да слушам качествена музика, а докато съм с приятели ми е приятно да слушам и популярна българска музика. Много е важно да си разпределяме времето, но честно казано аз като започна да решавам задачи, забравям за него и се отнасям. Затова бих казал, че по-скоро е важно да отделяме достатъчно време на приоритетите си, пък за всичко останало, колкото време намерим за добре.

Оценявам цялата работа, която Сдружението върши, наистина без вас много от нашите резултати по състезанията нямаше да са възможни. От името на всички състезатели по математика, които активно взимат участие в подготовките за международни състезания, бих искал да помоля, ако е възможно, тези подготовки да се провеждат в олимпийския център, както преди няколко години, а не в ИМИ-БАН, защото олимпийският център се намира на много по-достъпно място, има повече възможности за хранене по време на обедната почивка, а и освен това атмосферата там е някак по-приятна от тази в института.

Бих посъветвал младите олимпийци да се занимават с това, което им харесва, да не правят нищо на сила или само за да се класират на някое състезание, защото идеята на състезанията не е да се занимаваш с математика, за да печелиш медали, а да откриеш призванието си и да осъзнаеш, че математиката е изкуство, не по-малко изящно от всяко друго. И както хората не стават художници, за да печелят пари, така и ние не ставаме математици, за да печелим състезания. Постоянно ни се говори колко е важно да се представим добре на това или на онова състезание, но наистина има и по-важни неща и не трябва състезанията да се превръщат в самоцел. Ако правите всичко със сърце, резултатите сами ще дойдат. И да, наистина, решаването на много задачи е почти задължително, но ако това ви носи личностно удовлетворение и не го правите, защото трябва, нещата ще се наредят от самосебе си.

3 онлайн научни източника на информация, които Кристиян препоръчва:

За състезателите по математика много подходящи източници за самоподготовка са:

• artofproblemsolving.com
• matol.kz
• web.evanchen.cc

Евгени Стателов е на 18 г., дванадесетокласник в Езикова гимназия „Пловдив“. Настоящ състезател по химия, когото познаваме като
участник и неколкократен сребърен медалист от Международната олимпиада 2018, и Менделеевските 2018 и 2019.

Наслаждавам се на последните си дни в училище в Пловдив, а през остатъка от 2019 г. ми предстоят матури, подготовка за и участие в международна олимпиада по химия, и всичко около кандидатстването (приемен изпит в единия университет и доста документация). Основно съм в Пловдив, в кабинета по химия в училище или този в Общинския детски комплекс в Пловдив, където правя опити, или в Химическия факултет към ПУ. От април до началото на юли може да ме видите във Факултета по химия и фармация, когато съм на подготовка. И, с широка усмивка на устата, по новините след някое състезание.

Последно участвах на Международната Менделеевска олимпиада по химия (53.), която се проведе в края на април в Санкт Петербург, Русия. Бих казал, че бях много добре подготвен за това състезание, и единственото, което ми се опъна, беше не много добрата ми организация по време на теоретичните и на експерименталния кръг. Въпреки това имам сребърен медал и се радвам, че съм се справил с по-сложната теоретична част по-добре от миналата година. Има ли състезание без нови запознанства? Категорично не. Може да не съм от най-отворените хора, но с малко усилия и като си кажа, че не е толкова страшно да заговоря някого непознат, нещата се получават.

Беше много странно как заедно с други участници на МОХ 2018 решихме да си правим палчинки в полунощ на деня преди награждаването и понеже нямахме примерно шоколад, с който да ги ядем, ги ядохме със сухо какао на прах за топъл шоколад.

Положителната страна на състезанията и целогодишната подготовка – това са пътуванията до различни държави, пътуванията Пловдив-София с влак преди всяка подготовка (виждал съм природата по този път през почти всички сезони, хаха), запознанствата с участници от други страни (като ученик от ЕГ се възползвам много от това, за да се упражнявам да говоря свободно на чужд език – английски, немски и малко руски). Емоцията преди и след всяко награждаване е нещото, което обяснява всичките ти усилия да достигнеш до крайната цел. Събрал си се с най-добрите млади химици на страни от целия свят, с които някой ден може да работиш съвместно в дадена област. Виждаш множество усмихнати лица, които биват наградени за успехите си, те виждат как награждават теб, и как и ти си усмихнат. И след като свърши церемонията, се поздравявате взаимно. Тъмната страна (отрицателната) – невъзможността да излизам често с приятели, да бъда сред природата или пък на някакви културни събития. Все още не съм усетил много от Европейската столица на културата, въпреки че живея в нея. Надявам се да имам повече време за хората около мен през студентството си. Също така желанието да решаваш все по-сложни задачи, да надвиеш останалите те превръща в човек, който седи по цял ден пред компютъра да решава задачи или да препрочита страницата на предстоящото състезание. Стремя се да избягвам такива дни.

Решил съм да следвам химия в Австрия или Германия, подавам документи за четири университета: Виена и Грац в Австрия и Лайпциг и Байройт в Германия. Не съм решил точно в кой от четирите, за сега си мисля основно за Грац и Байройт. Трябва да си търся и общежитие: изобщо има много неща, с които трябва да се занимавам за кандидатстването.

Темата за висшето обучение у нас и в чужбина е мноого обширна. Все още нямам много опит. В университетите в България се разчита на солидни теоретични познания, не отсъстват и експериментите. Обикновено най-много знаещите имат възможността да извършват и по-сложни опити, ако са част от някаква изследователска група или просто разполагат с материалната база и необходимите знания, за да се справят и сами. В икономически силно развитите страни все по-малко млади хора се интересуват от точни науки  и особено от тяхната чисто теоретична страна. Именно заради това в някои висши училища там се залага основно на експериментална работа, която впоследствие да бъде подкрепена от тероретични познания. Това според мен не дава много възможности за развитие, защото само част от теорията се прилага успешно на практика до този момент, а останалата чака някой да измисли как да я приложи на практика. От тук става съвсем ясно, че някои университети предлагат на студентите си само една част от цялото познание. Останалото, неприложимото за сега, остава неизяснено и така интересът то да се изследва още, за да може да се види «на живо», се губи.  Все пак, има и такива университети, в които се прилага метода на българските университети, може би с малко повече практическа част.

В България има много възможности за развитие на химията и сродните ѝ дисциплини както в училище, така и в университета. Аз съм изумен от факта, че има много малки деца и пораснали млади хора, които се интересуват от науката химия. Организират се лаборатории за деца, летни лагери и посещения в химическите факултети на университетите. Взимат участие много деца, заинтересувани от химия, и които искат да се занимават вбъдеще с това. Сигурен съм, че всяко училище би осигурило достъп на такива деца до кабинета по химия, където в присъствието на преподавател да се правят експерименти и да с е научават нови знания, надхвърлящи училищното ниво. От друга страна има студенти, които се присъединяват към изследователски екипи във висшето училище, в което следват. В тази изследователска обстановка те се сблъскват с неизвестното, неоткритото и със своите знания и умения те допринасят за развитието на науката.

Националната олимпиада по химия, която отразява нивото на подготовка на учениците в училище, в последните години става все по-сложна. Причината вероятно е, че Националната комисия, представител на университета, и участниците, представители на училището, взаимно се мотиврат да се развиват и така си оказват взаимно и много силна подкрепа в развитието си.

Все пак има и две основни препятствия, които спъват развитието – едното е политиката на държавата, която не инвестира средства и не подкрепя чисто вербално развиването на химията и другите природни науки. Преди години всяко по-голямо училище е имало действащ кабинет по химия с поддържана база като литература, вещества и стъклария. Университетите са разполагали с добра апаратура и база с химикали. Сега във всеки химически факултет има поне едно огромно хранилище с изоставени вещества и стара аппаратура, а повечето кабинети по химия са превърнати в модерни класни стаи, в които няма никакви условия за провеждане на опити с учебна цел. Да добавя и още един щрих към тази картина – безброй многото изоставени химически заводи, чиито модерни за времето си лаборатории с все още можеща да се използва база, в момента биват завзети от увивна растителност.

Другата спънка е разочарованието на хората, които виждат картината по-горе. Но те се борят за по-добри условия и често успехът е на тяхна страна, така че мисля, че нещата стават все по-добре. Има много поводи за гордост – бих желал да спомена номинирането на Мария Спасова за елемента антимон (Sb) в Периодичната ситема на младите учени като едно от многото световни признания на работата на наши сънародници в областта на химията.

Три думи, с които бих описал химията: Опасни вещества, логика и миене. Защо миене? След всеки опит всичко, което си ползвал, трябва да се измие, за да ти се получи следващия път. За опасните вещества всеки знае, а в логиката на химията присъства невъобразимо много математика.

Тази наука ме грабна, когато съзнах, че със знанията ми (т.е. логиката) мога да експеиментирам с веществата съсвсем безопасно и така да видя повечето от нещата от учебниците на живо същите тези, които обясняват защо природата непрекъснато се променя.

Началото: 7. клас в хранилището по химия, където учителката ми ми показваше итнересни опити, позволяваше да правя и някои сам, и ми обясняваше и много други неща за химията. Искрено ѝ благодаря за което.

Всичко това ми помогна да не се доверявам винаги на мнението на авторитетни личности или организации, които често твърдят неща с цел да заблудят част от населението. Научих се да мисля логично и осъзнах, че нищо не може да бъде идеално – винаги се случва нещо не както трябва – в живота, на състезанията и по време на всеки опит. Като развивам своя интерес, имам възможността да се явявам на едни от най-сложните състезания по химия и разбирам защо е необходимо да се учат предмети като математика, физика, биология и информатика в училище.

Вбъдеще това непрекъснато натрупаване на занания със сигурност би ме изкарало една крачка по-напред от състудентите ми. Също така ще мотивира и други млади хора да се интересуват от химия и да се развиват в тази насока.

Най-интересното откритие в химията за мен е Законът за запазване масата на веществата, който гласи, че в резултат на която и да е химична реакция не се губи или се произвежда маса. Това е първото доказателство, че химията е точна наука, заради което сега съществуват задачи с кошмарни уравнения и тежки изчисления, ха-ха-ха.

Харесва ми един дял от химията, наречен химична кинетика, който изучава колко бързо протича която и да е реакция – от мигновеното взривяване на експлозив до бавното ръждясване на пирон. Переспективата му е, че дава отговори на въпроси, отнасящи се до промишлеността или до процеси в човешкото тяло, примерно с каква максимална скорост при дадени условия може да се произвежда дадено вещество, или пък колко бързо е действието на дадено лекарство в организма на човека. Свързана е с много математика и дано успея да я науча. И не е органична химия, която се развива много бързо, защото повечето млади химици искат с това да се занимават. Трябва и други сфери да се развиват.

Любимият ми елемент пък е мед (Cu), единственият метал с розово-червеникав цвят и основата на всички сини и зелени пигменти по каритините до началото на 18. век. Знаете ли, че за първата мина за мед в Европа се твърди, че се намира близо до Стара Загора? С риск да загубя публиката, ще спомена и съединения като хемоцианин, литиеви купрати и комплексни съединения във всички цветове на дъгата. Те всички съдържат метала във всеки електричен кабел в страната ни – именно медта.

Доста е опасен за околна среда, така че няма да си мисля колко от него отива в канализацията след опити. Иначе е много важен микроелемент във всеки оргнаизъм и е с ключовво значение за електротехниката и електрониката.

“Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?” - Ще трябва доста да си помисля, хммм… Много практичен ще е уред, който при контакт с дадено вещество може веднага да каже кое е то. Примерно да е комбинация от най-бързите уреди с такова предназначение (ЯМР, ИЧ, УВ-Видима, ЕПР и други спектроскопи) и при контакт с веществото да измерва някои свойства. Така в никоя лаборатория няма да има проблеми със съдове с вещества без надписи.

3 онлайн научни източника на информация, които Евгени препоръчва:

• Една от страниците със систематизирана информация по органична химия: www.organic-chemistry.org
• Сайтът на руското химическо общество (на руски) - http://www.chem.msu.ru/rus/
• Форум за опити по химия и химична литература Sciencemadness

Виктор Георгиев e на 19 години, от Кюстендил. Току-що завършил НПМГ София, той грабна бронзов медал на тазгодишната
Международна олимпиада по биология в Иран, и съвсем скоро започва обучението си в
HAN University of Applied Sciences в Немехен, Холандия.

Според моите наблюдения и разбирания основният проблем на образованието тук е, че липсва далновидност и се обръща твърде малко внимание на практическата страна на обучението, която е особено важна за научните специалности. Висшето образование в България не е задължително по-лошо, но определено се различава доста от това в някои други страни, като тези различия влияят на качеството. Всеки обаче трябва да вземе собственото си решение.

Предстои първата ми година от бакалавъра в специалност „Life Sciences“, свързана с много работа, но и с възможности за много приятни запознанства и пътувания. Към момента вече съм се настанил в студентското си общежитие, а интересното тепърва ще се случва. Към края на тази година се надявам да прекарвам време със семейство и приятели отново в България. Очаква ме много работа, ако искам да завърша отлично първата си година в университета. Имам намерение също така да се включа в подготовката на олимпийците през следващия състезателен сезон, стига, естествено, да имам възможност.

Според мен най-ценното, което дават олимпиадите на състезателя, е възможността да се развива като характер – да се старае честно и почтено за нещо, на което се е отдал, да се научи да печели и да губи с достойнство и да уважава себе си и другите.
Най-хубави спомени имам от националния кръг на олимпиадата по биология във Варна през 2016 г. Разхождахме се вечер из морската градина, заравяхме се взаимно в пясъка, а последния ден едва намерихме ресторант край плажа, който да побере цялата ни група. На сутринта преди да заминем, след като почти не бяхме спали предишната нощ, отидохме на брега, където посрещнахме изгрева. 

Когато ме питаха какъв искам да стана, като порасна голям, и аз, като много други деца, че ще стана президент. Сега вече отдавна съм осъзнал, че научноизследователската работа е нещото, с което мога да съм истински полезен.

Ако можех да създам каквото и да е изобретение, бих изобретил технология, която много бързо да заличава химическо и радиационно замърсяване. А ако става въпрос за мобилно приложение, често съм си мислил, че такова, което може да определи дадено растение до вид само по снимка, която си направил в парка, би било много полезно.

Моментът, в който реших да се занимавам конкретно с биология, беше след националния кръг на олимпиадата в седми клас, когато се представих учудващо добре и разбрах, че ме бива в това. От малък любопитствах за всичко свързано с природата. Но едва в НПМГ осъзнах какво наистина е науката и окончателно се убедих, че това е нещото за мен. Впоследствие намерих нещото, с което исках да се занимавам в професионален план, и с което мога до известна степен да се идентифицирам. Също така, науката влияе на възгледите ти за света и обществото, като те учи да се стремиш винаги да бъдеш рационален и да избягваш предубежденията. 

Любимата ми поднаука е молекулярната биология. Иначе с особен интерес следя развитието на биомедицината и връзката й със съвременните когнитивни науки. Макар и много бавно, учените придобиват все повече познания за работата на човешкия мозък като част от цялостния организъм, които могат някога да се приложат за разработването на терапии срещу едни от най-тежките познати заболявания.

Най-трудният термин, с който съм се сблъсквал, е Ретротранспозон – подвижен генетичен елемент; ДНК последователност, която се транскрибира в РНК и впоследствие чрез обратна транскрипция тази РНК молекула дава идентична ДНК последователност, която се вгражда на друго място в генома. Самото значение не е толкова сложно, но просто аз трудно произнасям буквата „р“.

Любимото ми занимание за свободното време са разходките сам или с компания, тъй като ми действат доста разтоварващо и не ми позволяват да мисля сериозно за каквото и да било. Обичам и да чета. Харесвам книги с не толкова очевиден смисъл, които ми предлагат идеи, за които не съм се сещал, и върху които мога да разсъждавам допълнително. Същото важи и за филмите, сред които обикновено предпочитам некомерсиалните, направени заради замисъла. А относно музиката – напоследък слушам почти всичко, в зависимост от настроението и ситуацията.

3 онлайн научни източника на информация, които Виктор препоръчва:

• Първото, за което се сетих, беше Wikipedia. Но ако някой търси сериозна информация, поднесена по разбираем начин, може да открие поредица от видео уроци на теми от различни научни области на www.khanacademy.org.
• Когато се подготвях за последната национална олимпиада и учих задълбочено по анатомия, използвах http://www.innerbody.com. Този сайт много ми помогна и изглежда полезен за студенти по медицина.
• А когато някой търси конкретни научни статии, които да използва, препоръчвам да посети сайта на Националния център за биотехнологична информация на САЩ - www.ncbi.nlm.nih.gov. - Там има достъп до архив от статии и друга специализирана информация. Тук е моментът да отбележа, че е крайно време в часовете в училище да се ползват и такива източници на информация като допълнение на обичайните учебници, за да могат учениците да се научат да работят с огромни количества от данни, които трябва да оценят и представят правилно.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

• БЛИЦ ИНТЕРВЮ С БИОЛОЗИТЕ ВАНЯ И ДЕЛЯН
• БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ЕМИЛИЯ И ГЕОРГИ, БИВШИ СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО БИОЛОГИЯ
• БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ВИКТОРИЯ И ГАБРИЕЛА, СЪСТЕЗАТЕЛКИ ПО БИОЛОГИЯ
• Интервю с Цветослав Георгиев

Светослав Аначков е златен и сребърен медалист по химия. През 2014 година защитава докторска степен по теоретична химия във Факултета по Химия и Фармация на Софийския Университет. От 2015 година насам е главен асистент във ФХФ-СУ.

Последното състезание, на което участвах, беше през далечната 2005 година на 37-та Международна олимпиада по химия в Тайпе, Тайван, където завоювах сребърен медал. От 2016 година преминах към „тъмната страна“ – вече не съм участник, а член на Националната комисия за олимпиадата по химия и ООС.
По време на олимпиадата в Тайван за първи път посетих увеселителен парк и водните атракции (тип рафтинг) ми харесаха супер много. Този спомен беше споделен с участниците от Холандия, с които бяхме в една лодка, подскачаща по бързеите.

През годините преди всичко се срещнах с много интересни хора по време на самите олимпиади, а и след това на сбирките на бившите олимпийци по природни науки. Също така, подготовката за олимпиадата ми донесе и много знания, които са ми полезни и до момента. Тук е интересно да отбележа, че олимпийските задачи биха затруднили даже докторантите в университети като Кеймбридж: „The International Chemistry Olympiad (IChO) brings together teams of the most talented pre-university chemists from around the world to compete in a gruelling competition that would challenge many graduate students“ (41st IChO, 2009, Cambridge, UK).
Най-важните моменти от една подготовка според мен, са зараждането на страстта към науката и намирането на необходимата мотивация за успех. За да се случат, са необходими много добри и ентусиазирани учители; отлична материална база, за да се правят експерименти във всяко училище; лесен достъп до учебници и учебни материали; и, не на последно място, организиране на школи, където бивши олимпийци помагат на настоящите.

Три думи, с които бих описал химията: Химията е магия. Тя е необятна, но пък подредена. Както химията, така и физиката, ме спечелиха с това, че обясняват явленията в света около нас. Плениха ме, когато се докоснах до тях за пръв път, а именно в 7 клас през 1999-2000 година. И очевидно след като ме е пленила, не ме е пускала. Занимавам се с нея до ден-днешен и не си представям да спра.

Ако трябва да избера едно любимо откритие в химията, това е откритието на молекулните машини. Те изглеждат като научна фантастика, но са напълно реални – отговорни са за мускулното съкращение (кинезин), за доставянето на енергия (АТФ синтаза) и т.н. За тяхното откритие беше присъдена и Нобеловата награда по химия за 2016 година. За мен химията е едно цяло, но ако трябва да избера раздел фаворит, избирам Физикохимия.
Ако можех да създадам каквото и да е изобретение, това би било устройство за телепортация. Много обичам да посещавам и разглеждам различни места по света, но пътуването до тях е често дълго и понякога мъчително. Освен това, ако има устройство за телепортация, човек може да живее, където пожелае, и да учи / работи даже на „другия край“ на света.

Винаги отговорът на въпроса „Какъв искаш да станеш, като пораснеш голям?“ е бил еднакъв – учен. С възрастта се менеше само конкретната научна област: математика, физика, астрономия, химия и т.н. Важно е обаче да осъзнаем, че отделните научни области са силно свързани и можем само да спечелим, ако знаем по „малко“ във всяка от тях.

Каква е формулата за щастие? Една (химична) смес, която носи щастие (буквално), е шоколадът. При похапване на шоколад отделяме ендорфини, които ни карат да се чувстваме щастливи, намаляват усещането за болка и стрес. В заключение, яжте шоколад не само по време на олимпиада.

През свободното си време обичам да чета книги и да гледам фентъзи / научно-фантастични сериали. Когато времето позволява обичам да ходя по планини, да посещавам природни забележителности и да правя много любителски снимки.
Сега (даже докато пиша тези редове) съм във ФХФ-СУ. През предстоящата учебна година ще се занимавам с преподавателска дейност, научна работа по договори с международни компании и университети (Unilever, S.C. Johnson, ETHZ) и, разбира се, ще подготвям задачи за олимпиадата по химия. 

3 онлайн научни източника на информация, които Светослав препоръчва:

• http://gen.lib.rus.ec
• http://libgen.pw/
• http://sci-hub.tw/ - Последният сайт е много полезен за всички научни работници в България, тъй като там можем да намерим научни статии, които иначе са недостъпни. Издателствата, разбира се, правят опити да спрат достъпа до тези сайтове, но за сега поне опитите са неуспешни.