Последни блог постове

  • МЕДАЛИСТЪТ ПО ХИМИЯ МИХАИЛ: "ЧОВЕК ПРОСТО НЕ ОСЪЗНАВА КОЛКО ВАЖНА Е ХИМИЯТА"

    Михаил Паскалев - или просто Мишо -  е на 18 години и е студент първи курс Фармация  в Ludwig-Maximilian Universität – München, Германия. Носител е на бронзов медал от тазгодишната Международна олимпиада по химия 2019 в Париж и е възпитаник на НПМГ. В МОХ участват отбори от по 4ма ученици, от над 80 държави от всички континенти, освен Антрактида. Споделя, че тази година (и не само) го очаква много учене, както и практитка в обществена аптека, тъй като всеки студент по фармация или медицина в Германия има това задължение. „Заедно с това все още свиквам и с обстановката, езика, културата и общо взето всичко ново в моето ежедневие, но чувствам, че бързо ще успея да се адаптирам.“

    Виж още: Интервю с Евгени Стателов, златен медалист от МОХ 2019

    „Неразделна част от нашия отбор е, разбира се, нашият талисман. Настоящият ни талисман се казва Арений (името му идва от наименованието на ароматните въглеводороди - арени) и представлява малко сладко плюшено мече. Арений е нашият доверен спътник, който следва отбора по химия на България на всяка международна олимпиада, и както можете да си представите, е обиколил доста голяма част от страните не само в Европа, но и в Азия.

    Всички подготовки и състезания изискват разбира се много време и много голяма мотивация и желание за учене. Когато човек се отдава напълно на нещо, винаги има и плюсове и минуси. Понякога - дори когато резултатите са разочароващи за теб, изпитваш тъга, разочарование и ти идва да се откажеш. Но ако това, което правиш, наистина те влече, и знаеш, че искаш да го правиш, то мога да кажа, че ако човек не се отказва, накрая ще разбере, че всичко си е струвало. Защото дори едно постижение те кара да погледнеш на своите неуспехи не като такива, а като стъпала, които трябва да изкачиш, за да стигнеш до върха. Най-голямата награда, която според мен човек получава, е удовлетворението, от постигане на мечтите си. Това е, кето осмисля всички твои усилия.
    Разбира се покрай състезанията има и много други положителни неща - като създаването на контакти с хора от различни култури и националности, които в бъдеще дори могат да ти бъдат колеги Също и хилядите спомени, които ти остават и те карат да се усмихнеш, когато си спомниш за тях. Един такъв спомен, който ще помня много много дълго време, а може би винаги, е когато с момчетата от отбора ми за пръв път видяхме Айфеловата кула на живо. Това беше моя мечта още от много малък и изпитах емоции и чувства, които не бях изпитвал до тогава. Почувствах се най-щастливият човек на света!

    Ако имам само 3 думи да опиша химията, то те биха били - логична, развлекателна и невероятна. Още когато за първи път видях химичен опит, а имено натрий с вода, химията ме впечатли  колко магия има в нея и пожелах да я изучавам. А когато започнах да я изучавам по-подробно и видях, че всъщност няма толкова много магия, а просто невероятна наука, която е  логична и обяснява толкова много неща за света около нас, изцяло ме грабна. Най-интересния за мен раздел от химията е органичната химия. Където от прости елементи като въглерод, водорд, кислород и прости молекули като вода, метан, алкохол човек създава молекули, които имат хиляди различни действия върху живите организми. Както и молекули, без които нашето ежедневие нямаше да е същото. Човек просто не осъзнава колко важна е химията.

    Най-интересното откритие в химията за мен е откриването на периодичността на свойствата на елементите, или по-просто казано - Периодичната система. Винаги съм се възхищавал на Менделеев как е успял от нищото да структурира таблица с елементите, известни по това време, и да ги подреди по свойства в периоди и групи, и да състави закони, които и до днес да се използват непроменени.

    Смятам, че в днешно време има страшно много изобретения и е много трудно човек да измисли нещо, което е възможно, и да го няма. Но ако можех да го направя, то това би било лекарство, което да лекува болестта рак, дори в най-напреднали фази. В интерес на истината, това ми е мечта още от малък, и след като звърша обучението си, ще направя всичко възможно тази мечта да се превърне в реалност.

    През свободното си време обичам много да спортувам и по възможност да прекарвам времето си навън, най-често с приятели. Често може да ме видите заедно с колелото ми, тъй като обожавам да карам колело, било то за развлечение, да отида до училище или дори до магазина. Но нещото, което винаги е с мен, това са слушалките ми за музика. Обичам да слушам музика, когато съм в метрото, на колелото, в магазина или в стаята, защото винаги ме успокоява, когато съм напрегнат, развеселява, когато съм тъжен, и да изпитвам по-силни чувства, когато съм щаслив."

    3 онлайн източника на научна информация, които Михаил препоръчва:

    • За органична химия бих препоръчал този сайт: https://www.organic-chemistry.org/ , тъй като в него има изключително много органични реакции с обяснени механизми.
    • https://www.chemguide.co.uk/ е изключително добър сайт, в който може да се научи както основните неща, така и малко по-подробно за атома, неорганична химия, термодинамика и др.
    • И тъй като най-трудното нещо за мен в обучението в момента са термините и различните имена на реакции и елементи на немски, бих препоръчал още: https://www.internetchemie.info/chemie/index.php , който е страхотен уебсайт, в който могат да се научат основите на различни дялове от химията на немски език

     

    ВИЖ ОЩЕ:

  • Медалистът по математика Кристиян: "Заради състезанията и подготовките сега съм такъв, какъвто съм"

    Кристиян Василев е на 19 години от София и тъкмо е завършил ПЧМГ. Той е неколкократен участник и медалист от Младежката Балканска олимпиада през 2015 г.,
    Международната олимпиада по математика през 2018 г. и Балканската олимпиада по математика през 2018 и 2019 г.


    Казвам се Кристиян Василев, преди няколко дни официално завърших ПЧМГ и ми предстои, живот и здраве, да уча математика в Оксфорд.  

    Реално погледнато смятам, че в някои от университетите тук нивото на преподаване е не по-лошо от това в реномираните чуждестранни такива. Проблемът е, че средата в българските ВУЗ не е достатъчно конкурентна и заради това повечето олимпийци се ориентират към западноевропейските или американските университети. В следствие на това нивото на студентите в България спада, така и престижа на университетите намалява, заради което пък олимпийците предпочитаме чужбина.

    В момента ми предстоят три подготовки за МОМ, а в средата на юли ще имам честта да участвам на самaта Международна олимпиада по математика.

    Състезанията ми дадоха, от една страна, мотивацията да опозная в дълбочина математиката и да видя красотата й, както и от друга страна ми дадоха цел в годините от гимназията. Заради тези състезания се запознах с много хора, споделящи моите интереси. Освен хубавите моменти, прекарани по състезания и лагер-школи, имах и преживявания, които допринесоха за формирането на личността и характера ми и в крайна сметка сега съм такъв, какъвто съм, заради състезанията и подготовките.

    Трите думи, с които бих описал математиката са - изкуство, необятна, съвършена. Основно започнах да се занимавам с математика заради господин Иван Симеонов, който ми преподаваше в часовете по математика СИП в училище в 5-ти и 6-ти клас, заради което реших и да отида на школата по математика, която отново той я водеше. На този човек дължа всичките си постижения, защото ако не беше той съм почти сигурен, че нямаше да знам какво всъщност е математиката, защото в часовете в училище човек добива представа за нея като решаване на уравнения и правене на изчисления, което е все едно да определяме произволни драсканици за произведение на изкуството – да, те имат някакви качества, но не е това, на което се възхищаваме.

    Винаги любимият ми дял на математиката е бил геометрията основно заради изключителната красота, която почти всяка геометрична конфигурация съдържа в себе си. Но харесвам и изключително много теория на числата, заради това, че на вид прости и интуитивни твърдения доста често се оказват изключително трудни за доказване и понякога даже се оказват отворени проблеми в математиката.

    Научно изобретение, което бих искал да бъде създадено е телепортът, защото много мразя да пътувам...особено тези 12 км, които са от вкъщи до ИМИ-БАН и трябва да изминавам всяка сутрин, когато има контролно или подготовка. От вече съществуващите изобретения бих се спрял на електричеството, защото без него светът нямаше да може да се развие до такава степен като в момента. Нямам абсолютно никаква идея как би се развил светът след 50-100 години, единствено мисля, че ще е много различен, и нямам търпение да го видя...Живее ми се мамооо…

    Като бях малък исках да стана пожарникар. Спомням си колко забавно ми изглеждаше да се спускам по пилоните, по които пожарникарите се спускат, когато ги повикат.  Сега съм сигурен единствено, че не искам да стана премиер.

    През свободното си време обичам да се разхождам с приятели или с кучето си. Обичам и да ходя на кино, като харесвам горе-долу всякакви филми освен тези на Marvel и DC. Докато съм сам, обичам да слушам качествена музика, а докато съм с приятели ми е приятно да слушам и популярна българска музика. Много е важно да си разпределяме времето, но честно казано аз като започна да решавам задачи, забравям за него и се отнасям. Затова бих казал, че по-скоро е важно да отделяме достатъчно време на приоритетите си, пък за всичко останало, колкото време намерим за добре.

    Оценявам цялата работа, която Сдружението върши, наистина без вас много от нашите резултати по състезанията нямаше да са възможни. От името на всички състезатели по математика, които активно взимат участие в подготовките за международни състезания, бих искал да помоля, ако е възможно, тези подготовки да се провеждат в олимпийския център, както преди няколко години, а не в ИМИ-БАН, защото олимпийският център се намира на много по-достъпно място, има повече възможности за хранене по време на обедната почивка, а и освен това атмосферата там е някак по-приятна от тази в института.

    Бих посъветвал младите олимпийци да се занимават с това, което им харесва, да не правят нищо на сила или само за да се класират на някое състезание, защото идеята на състезанията не е да се занимаваш с математика, за да печелиш медали, а да откриеш призванието си и да осъзнаеш, че математиката е изкуство, не по-малко изящно от всяко друго. И както хората не стават художници, за да печелят пари, така и ние не ставаме математици, за да печелим състезания. Постоянно ни се говори колко е важно да се представим добре на това или на онова състезание, но наистина има и по-важни неща и не трябва състезанията да се превръщат в самоцел. Ако правите всичко със сърце, резултатите сами ще дойдат. И да, наистина, решаването на много задачи е почти задължително, но ако това ви носи личностно удовлетворение и не го правите, защото трябва, нещата ще се наредят от самосебе си.

     

    3 онлайн научни източника на информация, които Кристиян препоръчва:

     

    За състезателите по математика много подходящи източници за самоподготовка са:

     

  • Медалистът по химия Евгени: "Емоцията преди и след награждаване е това, което осмисля всичките ти усилия"

    Евгени Стателов е на 18 г., дванадесетокласник в Езикова гимназия „Пловдив“. Настоящ състезател по химия, когото познаваме като
    участник и неколкократен сребърен медалист от Международната олимпиада 2018, и Менделеевските 2018 и 2019.

     

    Наслаждавам се на последните си дни в училище в Пловдив, а през остатъка от 2019 г. ми предстоят матури, подготовка за и участие в международна олимпиада по химия, и всичко около кандидатстването (приемен изпит в единия университет и доста документация). Основно съм в Пловдив, в кабинета по химия в училище или този в Общинския детски комплекс в Пловдив, където правя опити, или в Химическия факултет към ПУ. От април до началото на юли може да ме видите във Факултета по химия и фармация, когато съм на подготовка. И, с широка усмивка на устата, по новините след някое състезание.

    Последно участвах на Международната Менделеевска олимпиада по химия (53.), която се проведе в края на април в Санкт Петербург, Русия. Бих казал, че бях много добре подготвен за това състезание, и единственото, което ми се опъна, беше не много добрата ми организация по време на теоретичните и на експерименталния кръг. Въпреки това имам сребърен медал и се радвам, че съм се справил с по-сложната теоретична част по-добре от миналата година. Има ли състезание без нови запознанства? Категорично не. Може да не съм от най-отворените хора, но с малко усилия и като си кажа, че не е толкова страшно да заговоря някого непознат, нещата се получават.

    Беше много странно как заедно с други участници на МОХ 2018 решихме да си правим палчинки в полунощ на деня преди награждаването и понеже нямахме примерно шоколад, с който да ги ядем, ги ядохме със сухо какао на прах за топъл шоколад.

    Положителната страна на състезанията и целогодишната подготовка – това са пътуванията до различни държави, пътуванията Пловдив-София с влак преди всяка подготовка (виждал съм природата по този път през почти всички сезони, хаха), запознанствата с участници от други страни (като ученик от ЕГ се възползвам много от това, за да се упражнявам да говоря свободно на чужд език – английски, немски и малко руски). Емоцията преди и след всяко награждаване е нещото, което обяснява всичките ти усилия да достигнеш до крайната цел. Събрал си се с най-добрите млади химици на страни от целия свят, с които някой ден може да работиш съвместно в дадена област. Виждаш множество усмихнати лица, които биват наградени за успехите си, те виждат как награждават теб, и как и ти си усмихнат. И след като свърши церемонията, се поздравявате взаимно. Тъмната страна (отрицателната) – невъзможността да излизам често с приятели, да бъда сред природата или пък на някакви културни събития. Все още не съм усетил много от Европейската столица на културата, въпреки че живея в нея. Надявам се да имам повече време за хората около мен през студентството си. Също така желанието да решаваш все по-сложни задачи, да надвиеш останалите те превръща в човек, който седи по цял ден пред компютъра да решава задачи или да препрочита страницата на предстоящото състезание. Стремя се да избягвам такива дни.

    Решил съм да следвам химия в Австрия или Германия, подавам документи за четири университета: Виена и Грац в Австрия и Лайпциг и Байройт в Германия. Не съм решил точно в кой от четирите, за сега си мисля основно за Грац и Байройт. Трябва да си търся и общежитие: изобщо има много неща, с които трябва да се занимавам за кандидатстването.

    Темата за висшето обучение у нас и в чужбина е мноого обширна. Все още нямам много опит. В университетите в България се разчита на солидни теоретични познания, не отсъстват и експериментите. Обикновено най-много знаещите имат възможността да извършват и по-сложни опити, ако са част от някаква изследователска група или просто разполагат с материалната база и необходимите знания, за да се справят и сами. В икономически силно развитите страни все по-малко млади хора се интересуват от точни науки  и особено от тяхната чисто теоретична страна. Именно заради това в някои висши училища там се залага основно на експериментална работа, която впоследствие да бъде подкрепена от тероретични познания. Това според мен не дава много възможности за развитие, защото само част от теорията се прилага успешно на практика до този момент, а останалата чака някой да измисли как да я приложи на практика. От тук става съвсем ясно, че някои университети предлагат на студентите си само една част от цялото познание. Останалото, неприложимото за сега, остава неизяснено и така интересът то да се изследва още, за да може да се види «на живо», се губи.  Все пак, има и такива университети, в които се прилага метода на българските университети, може би с малко повече практическа част.

    В България има много възможности за развитие на химията и сродните ѝ дисциплини както в училище, така и в университета. Аз съм изумен от факта, че има много малки деца и пораснали млади хора, които се интересуват от науката химия. Организират се лаборатории за деца, летни лагери и посещения в химическите факултети на университетите. Взимат участие много деца, заинтересувани от химия, и които искат да се занимават вбъдеще с това. Сигурен съм, че всяко училище би осигурило достъп на такива деца до кабинета по химия, където в присъствието на преподавател да се правят експерименти и да с е научават нови знания, надхвърлящи училищното ниво. От друга страна има студенти, които се присъединяват към изследователски екипи във висшето училище, в което следват. В тази изследователска обстановка те се сблъскват с неизвестното, неоткритото и със своите знания и умения те допринасят за развитието на науката.

    Националната олимпиада по химия, която отразява нивото на подготовка на учениците в училище, в последните години става все по-сложна. Причината вероятно е, че Националната комисия, представител на университета, и участниците, представители на училището, взаимно се мотиврат да се развиват и така си оказват взаимно и много силна подкрепа в развитието си.

    Все пак има и две основни препятствия, които спъват развитието – едното е политиката на държавата, която не инвестира средства и не подкрепя чисто вербално развиването на химията и другите природни науки. Преди години всяко по-голямо училище е имало действащ кабинет по химия с поддържана база като литература, вещества и стъклария. Университетите са разполагали с добра апаратура и база с химикали. Сега във всеки химически факултет има поне едно огромно хранилище с изоставени вещества и стара аппаратура, а повечето кабинети по химия са превърнати в модерни класни стаи, в които няма никакви условия за провеждане на опити с учебна цел. Да добавя и още един щрих към тази картина – безброй многото изоставени химически заводи, чиито модерни за времето си лаборатории с все още можеща да се използва база, в момента биват завзети от увивна растителност.

    Другата спънка е разочарованието на хората, които виждат картината по-горе. Но те се борят за по-добри условия и често успехът е на тяхна страна, така че мисля, че нещата стават все по-добре. Има много поводи за гордост – бих желал да спомена номинирането на Мария Спасова за елемента антимон (Sb) в Периодичната ситема на младите учени като едно от многото световни признания на работата на наши сънародници в областта на химията.


    Три думи, с които бих описал химията: Опасни вещества, логика и миене. Защо миене? След всеки опит всичко, което си ползвал, трябва да се измие, за да ти се получи следващия път. За опасните вещества всеки знае, а в логиката на химията присъства невъобразимо много математика.

    Тази наука ме грабна, когато съзнах, че със знанията ми (т.е. логиката) мога да експеиментирам с веществата съсвсем безопасно и така да видя повечето от нещата от учебниците на живо същите тези, които обясняват защо природата непрекъснато се променя.

    Началото: 7. клас в хранилището по химия, където учителката ми ми показваше итнересни опити, позволяваше да правя и някои сам, и ми обясняваше и много други неща за химията. Искрено ѝ благодаря за което.

    Всичко това ми помогна да не се доверявам винаги на мнението на авторитетни личности или организации, които често твърдят неща с цел да заблудят част от населението. Научих се да мисля логично и осъзнах, че нищо не може да бъде идеално – винаги се случва нещо не както трябва – в живота, на състезанията и по време на всеки опит. Като развивам своя интерес, имам възможността да се явявам на едни от най-сложните състезания по химия и разбирам защо е необходимо да се учат предмети като математика, физика, биология и информатика в училище.

    Вбъдеще това непрекъснато натрупаване на занания със сигурност би ме изкарало една крачка по-напред от състудентите ми. Също така ще мотивира и други млади хора да се интересуват от химия и да се развиват в тази насока.

    Най-интересното откритие в химията за мен е Законът за запазване масата на веществата, който гласи, че в резултат на която и да е химична реакция не се губи или се произвежда маса. Това е първото доказателство, че химията е точна наука, заради което сега съществуват задачи с кошмарни уравнения и тежки изчисления, ха-ха-ха.

    Харесва ми един дял от химията, наречен химична кинетика, който изучава колко бързо протича която и да е реакция – от мигновеното взривяване на експлозив до бавното ръждясване на пирон. Переспективата му е, че дава отговори на въпроси, отнасящи се до промишлеността или до процеси в човешкото тяло, примерно с каква максимална скорост при дадени условия може да се произвежда дадено вещество, или пък колко бързо е действието на дадено лекарство в организма на човека. Свързана е с много математика и дано успея да я науча. И не е органична химия, която се развива много бързо, защото повечето млади химици искат с това да се занимават. Трябва и други сфери да се развиват.

    Любимият ми елемент пък е мед (Cu), единственият метал с розово-червеникав цвят и основата на всички сини и зелени пигменти по каритините до началото на 18. век. Знаете ли, че за първата мина за мед в Европа се твърди, че се намира близо до Стара Загора? С риск да загубя публиката, ще спомена и съединения като хемоцианин, литиеви купрати и комплексни съединения във всички цветове на дъгата. Те всички съдържат метала във всеки електричен кабел в страната ни – именно медта.

    Доста е опасен за околна среда, така че няма да си мисля колко от него отива в канализацията след опити. Иначе е много важен микроелемент във всеки оргнаизъм и е с ключовво значение за електротехниката и електрониката.

    “Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?” - Ще трябва доста да си помисля, хммм… Много практичен ще е уред, който при контакт с дадено вещество може веднага да каже кое е то. Примерно да е комбинация от най-бързите уреди с такова предназначение (ЯМР, ИЧ, УВ-Видима, ЕПР и други спектроскопи) и при контакт с веществото да измерва някои свойства. Така в никоя лаборатория няма да има проблеми със съдове с вещества без надписи.

     

    3 онлайн научни източника на информация, които Евгени препоръчва:

    • Една от страниците със систематизирана информация по органична химия: www.organic-chemistry.org
    • Сайтът на руското химическо общество (на руски) - http://www.chem.msu.ru/rus/
    • Форум за опити по химия и химична литература Sciencemadness
  • МЕДАЛИСТЪТ ПО БИОЛОГИЯ ВИКТОР: "И АЗ, КАТО ДРУГИТЕ ДЕЦА, ИСКАХ ДА СТАНА ПРЕЗИДЕНТ"

    Виктор Георгиев e на 19 години, от Кюстендил. Току-що завършил НПМГ София, той грабна бронзов медал на тазгодишната
    Международна олимпиада по биология в Иран, и съвсем скоро започва обучението си в
    HAN University of Applied Sciences в Немехен, Холандия.

     

    Според моите наблюдения и разбирания основният проблем на образованието тук е, че липсва далновидност и се обръща твърде малко внимание на практическата страна на обучението, която е особено важна за научните специалности. Висшето образование в България не е задължително по-лошо, но определено се различава доста от това в някои други страни, като тези различия влияят на качеството. Всеки обаче трябва да вземе собственото си решение.

    Предстои първата ми година от бакалавъра в специалност „Life Sciences“, свързана с много работа, но и с възможности за много приятни запознанства и пътувания. Към момента вече съм се настанил в студентското си общежитие, а интересното тепърва ще се случва. Към края на тази година се надявам да прекарвам време със семейство и приятели отново в България. Очаква ме много работа, ако искам да завърша отлично първата си година в университета. Имам намерение също така да се включа в подготовката на олимпийците през следващия състезателен сезон, стига, естествено, да имам възможност.

    Според мен най-ценното, което дават олимпиадите на състезателя, е възможността да се развива като характер – да се старае честно и почтено за нещо, на което се е отдал, да се научи да печели и да губи с достойнство и да уважава себе си и другите.
    Най-хубави спомени имам от националния кръг на олимпиадата по биология във Варна през 2016 г. Разхождахме се вечер из морската градина, заравяхме се взаимно в пясъка, а последния ден едва намерихме ресторант край плажа, който да побере цялата ни група. На сутринта преди да заминем, след като почти не бяхме спали предишната нощ, отидохме на брега, където посрещнахме изгрева. 

    Когато ме питаха какъв искам да стана, като порасна голям, и аз, като много други деца, че ще стана президент. Сега вече отдавна съм осъзнал, че научноизследователската работа е нещото, с което мога да съм истински полезен.

    Ако можех да създам каквото и да е изобретение, бих изобретил технология, която много бързо да заличава химическо и радиационно замърсяване. А ако става въпрос за мобилно приложение, често съм си мислил, че такова, което може да определи дадено растение до вид само по снимка, която си направил в парка, би било много полезно.

    Моментът, в който реших да се занимавам конкретно с биология, беше след националния кръг на олимпиадата в седми клас, когато се представих учудващо добре и разбрах, че ме бива в това. От малък любопитствах за всичко свързано с природата. Но едва в НПМГ осъзнах какво наистина е науката и окончателно се убедих, че това е нещото за мен. Впоследствие намерих нещото, с което исках да се занимавам в професионален план, и с което мога до известна степен да се идентифицирам. Също така, науката влияе на възгледите ти за света и обществото, като те учи да се стремиш винаги да бъдеш рационален и да избягваш предубежденията. 

    Любимата ми поднаука е молекулярната биология. Иначе с особен интерес следя развитието на биомедицината и връзката й със съвременните когнитивни науки. Макар и много бавно, учените придобиват все повече познания за работата на човешкия мозък като част от цялостния организъм, които могат някога да се приложат за разработването на терапии срещу едни от най-тежките познати заболявания.

    Най-трудният термин, с който съм се сблъсквал, е Ретротранспозон – подвижен генетичен елемент; ДНК последователност, която се транскрибира в РНК и впоследствие чрез обратна транскрипция тази РНК молекула дава идентична ДНК последователност, която се вгражда на друго място в генома. Самото значение не е толкова сложно, но просто аз трудно произнасям буквата „р“.

    Любимото ми занимание за свободното време са разходките сам или с компания, тъй като ми действат доста разтоварващо и не ми позволяват да мисля сериозно за каквото и да било. Обичам и да чета. Харесвам книги с не толкова очевиден смисъл, които ми предлагат идеи, за които не съм се сещал, и върху които мога да разсъждавам допълнително. Същото важи и за филмите, сред които обикновено предпочитам некомерсиалните, направени заради замисъла. А относно музиката – напоследък слушам почти всичко, в зависимост от настроението и ситуацията.

     

    3 онлайн научни източника на информация, които Виктор препоръчва:

    • Първото, за което се сетих, беше Wikipedia. Но ако някой търси сериозна информация, поднесена по разбираем начин, може да открие поредица от видео уроци на теми от различни научни области на www.khanacademy.org.
    • Когато се подготвях за последната национална олимпиада и учих задълбочено по анатомия, използвах http://www.innerbody.com. Този сайт много ми помогна и изглежда полезен за студенти по медицина.
    • А когато някой търси конкретни научни статии, които да използва, препоръчвам да посети сайта на Националния център за биотехнологична информация на САЩ - www.ncbi.nlm.nih.gov. - Там има достъп до архив от статии и друга специализирана информация. Тук е моментът да отбележа, че е крайно време в часовете в училище да се ползват и такива източници на информация като допълнение на обичайните учебници, за да могат учениците да се научат да работят с огромни количества от данни, които трябва да оценят и представят правилно.

     

    ВИЖТЕ ОЩЕ:

  • Медалистът Светослав: "Откакто химията ме плени, не ме е пускала"

    Светослав Аначков е златен и сребърен медалист по химия. През 2014 година защитава докторска степен по теоретична химия във Факултета по Химия и Фармация на Софийския Университет. От 2015 година насам е главен асистент във ФХФ-СУ.

     

    Последното състезание, на което участвах, беше през далечната 2005 година на 37-та Международна олимпиада по химия в Тайпе, Тайван, където завоювах сребърен медал. От 2016 година преминах към „тъмната страна“ – вече не съм участник, а член на Националната комисия за олимпиадата по химия и ООС.
    По време на олимпиадата в Тайван за първи път посетих увеселителен парк и водните атракции (тип рафтинг) ми харесаха супер много. Този спомен беше споделен с участниците от Холандия, с които бяхме в една лодка, подскачаща по бързеите.

    През годините преди всичко се срещнах с много интересни хора по време на самите олимпиади, а и след това на сбирките на бившите олимпийци по природни науки. Също така, подготовката за олимпиадата ми донесе и много знания, които са ми полезни и до момента. Тук е интересно да отбележа, че олимпийските задачи биха затруднили даже докторантите в университети като Кеймбридж: „The International Chemistry Olympiad (IChO) brings together teams of the most talented pre-university chemists from around the world to compete in a gruelling competition that would challenge many graduate students“ (41st IChO, 2009, Cambridge, UK).
    Най-важните моменти от една подготовка според мен, са зараждането на страстта към науката и намирането на необходимата мотивация за успех. За да се случат, са необходими много добри и ентусиазирани учители; отлична материална база, за да се правят експерименти във всяко училище; лесен достъп до учебници и учебни материали; и, не на последно място, организиране на школи, където бивши олимпийци помагат на настоящите.

    Три думи, с които бих описал химията: Химията е магия. Тя е необятна, но пък подредена. Както химията, така и физиката, ме спечелиха с това, че обясняват явленията в света около нас. Плениха ме, когато се докоснах до тях за пръв път, а именно в 7 клас през 1999-2000 година. И очевидно след като ме е пленила, не ме е пускала. Занимавам се с нея до ден-днешен и не си представям да спра.

    Ако трябва да избера едно любимо откритие в химията, това е откритието на молекулните машини. Те изглеждат като научна фантастика, но са напълно реални – отговорни са за мускулното съкращение (кинезин), за доставянето на енергия (АТФ синтаза) и т.н. За тяхното откритие беше присъдена и Нобеловата награда по химия за 2016 година. За мен химията е едно цяло, но ако трябва да избера раздел фаворит, избирам Физикохимия.
    Ако можех да създадам каквото и да е изобретение, това би било устройство за телепортация. Много обичам да посещавам и разглеждам различни места по света, но пътуването до тях е често дълго и понякога мъчително. Освен това, ако има устройство за телепортация, човек може да живее, където пожелае, и да учи / работи даже на „другия край“ на света.

    Винаги отговорът на въпроса „Какъв искаш да станеш, като пораснеш голям?“ е бил еднакъв – учен. С възрастта се менеше само конкретната научна област: математика, физика, астрономия, химия и т.н. Важно е обаче да осъзнаем, че отделните научни области са силно свързани и можем само да спечелим, ако знаем по „малко“ във всяка от тях.

    Каква е формулата за щастие? Една (химична) смес, която носи щастие (буквално), е шоколадът. При похапване на шоколад отделяме ендорфини, които ни карат да се чувстваме щастливи, намаляват усещането за болка и стрес. В заключение, яжте шоколад не само по време на олимпиада.

    През свободното си време обичам да чета книги и да гледам фентъзи / научно-фантастични сериали. Когато времето позволява обичам да ходя по планини, да посещавам природни забележителности и да правя много любителски снимки.
    Сега (даже докато пиша тези редове) съм във ФХФ-СУ. През предстоящата учебна година ще се занимавам с преподавателска дейност, научна работа по договори с международни компании и университети (Unilever, S.C. Johnson, ETHZ) и, разбира се, ще подготвям задачи за олимпиадата по химия. 

     

    3 онлайн научни източника на информация, които Светослав препоръчва:

     

    • http://gen.lib.rus.ec
    • http://libgen.pw/
    • http://sci-hub.tw/ - Последният сайт е много полезен за всички научни работници в България, тъй като там можем да намерим научни статии, които иначе са недостъпни. Издателствата, разбира се, правят опити да спрат достъпа до тези сайтове, но за сега поне опитите са неуспешни.

     

  • Никола Каравасилев: Човекът, който учи децата на астрофизика за олимпийски медали

    Никола Каравасилев е астрофизик и любим учител на десетки деца, които изследват Космоса. Ръководител е на националния отбор по астрономия, по астрономия и астрофизика, подготвя и ученици за Международния турнир на младите физици. Самият той е медалист по астрономия от международните олимпиади през 2001, 2002 и 2003 г. Също така е и член на Управителния съвет на СООПН. (бел.ред.)

    “Занимавам се с ученици, от началото по свое желание. Моето желание е, когато им преподавам, да им преподавам така, че уроците на мен да са ми интересни. Явно се получава така, че те се палят по физиката и астрономията много бързо.” 

     

    - Как работите с децата? Как правите тази материя толкова интересна за тях?

    Моите школи се провеждат главно през почивните дни, събота и неделя във Физическия факултет на Софийски университет, но водя школи и в няколко столични училища през работната седмица. Честно казано, старая се така да предам нещата, че те да бъдат интересни за мен самия. Никога не пропускам в иначе сериозните ни уроци, в сериозните задачи, които решаваме, да има и зрънце хумор.

    - Как става интересна тази материя? Защото от моите спомени от ученическите години изпитвам дълбок респект към физиката.

    - Честно казано, това, което аз се опитвам да правя, е да копирам онези неща, които съм видял и са ми харесали в моите учители. Искам тук да спомена д-р Ева Божурова, която е създател на Българската национална олимпиада по астрономия вече преди приблизително 20 години, от която аз съм научил наистина много. Също така, не мога да пропусна примера, който взимам от учителя по физика, знаменитият Теодосий Теодосиев. Той е един от моите наистина най-големи идоли.
    Каква е тайната? Според мен учителят трябва да умее да говори на езика на учениците. Тоест, той трябва да успее да им обясни нещата, с думичките, които те самите биха употребили, да им даде подходящите примери, които са близко до техния живот.

    - Какво им казвате първо, когато се срещате с деца, които за първи път се сблъскват с космоса?

    - Водя една школа, която е изцяло за начинаещи, тоест, за ученици, които никога не са учили астрономия. Моите ученици са в гимназиалните години, 7-8 до 12 клас. Имам и една школа, която е за 5-6 клас, но идеята й е по-скоро да бъде забавна, отколкото да се готвим за състезания. Това, с което започвам, обикновено е близко до тяхното съзнание. Например, разказвам им за това сложните астрономически понятия как се прилагат в нашия живот. Да речем, какво са това часови зони. Ето сега, например, вие знаете, че при нас тук в момента е 18 часа без 15 минути, но в Чикаго е 10 без 15. И така започва един наш урок.
    Когато ниредстоеше едно пътуване до Македония им обясних, че като отидем там, ще видим колко рано ще залязва слънцето, защото ние се придвижваме един час назад, но сме се преместили съвсем малко на запад. И те така, всъщност, разбират какво са часови зони, например. Или, преди броени дни трябваше да обяснявам какво е това интензитет на светлината на едни ученици, които са в 11 клас от Софийската математическа гимназия. И им го обясних като това, че заради интензитетът може да е различен на светлината, когато тя пада под различен ъгъл. На това се дължи, например, смяната на сезоните, защото светлината пада почти отвесно, грее повече, през зимата тя пада съвсем полегато и тогава, съответно, енергията, която получаваме от нея е по-малка и е по-студено.

    - А коя е най-сложната задача, която решавате, когато участвате на олимпиади?

    - По традиция, най-сложните задачи, които решаваме, са от раздела на астрономията, наричан космология. Тоест, това е един раздел на астрономията, който разглежда света цялостно. Първо, там има много неясни неща, дори и в съвременната наука. Второ, там нещата са прекалено абстрактни.

    - Каква задача, например, сега се бориха нашите олимпийци, за да я решат?

    - Ще се опитам да разкажа една от моите любими задачи максимално разбираемо. Например, имате една галактика, която е разположена, да речем, на три милиона светлинни години и е дадено, че е еди-колко си ярка. Ако е разположена на три милиарда светлинни години, колко ярка ще бъде тогава? И, всъщност, тук има един много неприятен подводен камък, който е такъв, че трябва да отчетете, че ако е на три милиарда светлинни години, тя от вас ще се отдалечава с много висока скорост, което ще я кара да изглежда още по-слаба, защото светлинните вълни, които идват от нея към вас, те просто ще губят енергия по пътя и така тя ще изглежда още по-слаба.

     

    - Вярвате ли в извънземен интелект?

    - Да. Често ми задават този въпрос и често пъти хората очакват ние, учените, да им кажем, че за нас извънземните са нещо несериозно, нещо, за което не бива да се говори. Не, напротив. Извънземните вероятно са една реалност, но проблемът е, че ние към момента не се сме успели да усъществим контакт с тях, като най-вероятната причина, която поне аз виждам пред себе си, е голямото разстояние между нас и тях. Просто, това разстояние ние все още не сме способни да го преодолеем по никакъв начин.

    - А знаем ли изобщо колко може да е това разстояние?

    - Според една оценка, направена от един американски астроном, който се наричал Дрейк, който измислил формула, с която да се изчисли бройката цивилизации, с които ние можем да влезем в контакт тук, в Млечния път, тази бройка е не по-малко от 10. Обаче това не е песимистичният сценарии. Тоест, ние можем да предположим, че най-голямото разстояние, на което трябва да има цивилизация, с която ние можем да комуникираме, е 10 хиляди светлинни години, което за мащабите на астрономията не е никак много.

    - В контекста на този разговор, подготвяйки се за него, прочетох, че в момента в рамките на своята дисертация, Вие подготвяте някакъв много специален софтуер, който трябва да преподреди и препотвърди част от представите за звездното небе. Може ли да обясните, така че да Ви разберем, като на своите ученици, всъщност какво правите?

    - Основната тема, с която аз се занимавам в моята дисертация, е изследване на така наречените кълбовидни звездни купове в местната група от галактики. Първо, какво са това кълбовидни звездни купове. Това са, какти ние, астрономите, ги наричаме, едни големи звездни градове. Тоест, това са едни такива области от пространството, където много нагъсто живеят няколко стотин звезди. Тяхната бройка може да достигне до половин милион. За това казваме, че това е един звезден град. И кълбовидните звездни купове, те обикновено съдържат много стари звезди, примерно на възраст 7-8-10 милиарда години, дори и повече понякога. И се оказва, че в съвременен стадий на развитието на астрономията, те предлагат страшно много такива нови загадки, които ние можем да изследваме. Темата на моята дисертация е да изследваме точно такива сферични купове, обаче не в Млечния път, а в близко разположените до него галактики. Вие може би знаете, че Млечният път, заедно с галактиката Андромеда и с още няколко други галактики, образуват така наречената Местна група. Това е нашето място във Вселената, където ние живеем.”

    - А какво ще прави този софтуер? Прочетох, че той би бил, ако се случи, уникално постижение за астрономията.

    - Този софтуер, към момента, не е съвсем на дневен ред в моята дисертация, твърде амбициозна е към момента, а софтуерът е на по-заден план. Първоначалната идея беше да коригира неточностите в кадрите, които са получени в един инфрачервен обзор на небето, кадри, които са получени преди около 15 години, но в които има леки неточности за изправяне, тоест, измерванията, които могат да се правят по тях, съдържат леки грешки и те трябва да бъдат коригирани. 

    - Ако имахте възможност да пътувате в космоса, къде бихте отишли?

    - Това е един любим въпрос. Честно казано би ми било интересно да посетя, примерно, някоя комета, просто защото ми е интересно да видя нейната повърхност какво представлява от близко. Ние, разбира се, видяхме снимки миналата година от сондата “Розета”, но на мен ще ми е много любопитно да ги видя на живо всички тези кадри.
    Също така бих се радвал да видя Плутон от близко, защото ми е интересно как изглежда неговата замръзнала атмосфера, която е далеч от Слънцето.Една планета, която стана планета - джудже.

    - Вие разсърдихте ли се, че го извадиха от списъка на планетите?

    - Честно казано не. Те просто въведоха дефиниция какво е това планета. И се оказа, че Плутон не отговаря на тази дефиниция вече и беше включен в новоучредения списък на планетите - джуджета.

    - А какво мислите за потенциалното заселване на Марс?

    Това е една доста модерна тема, по която много се пише и много се работи. Има даже не един филм за т.нар. тереформация на Марс, тоест, да създадем условия за живот Марс, подобни на тези, които са на Земята. Към момента това технически не е възможно, но според мен в близкото бъдеще, близкото столетие не е изключено това да стане напълно технически реализируемо. Може би от това ще има смисъл в близкото бъдеще, когато Земята се окаже вече или твърде тясна, или твърде замърсена, или с твърде малко ресурси за нас.
    Според една моя любима поговорка  “ние с нашата Земя се отнасяме така, все едно имаме още една планета на разположение”. За съжаление ние все още нямаме, но Марс може да се окаже наистина нашия нов дом в близките едно-две столетия.

    Следното интервю бе излъчено в ефира на BiTelevision, август 2017.

     

  • Д-Р БИСЕРКА ЙОВЧЕВА: "EJOI е един от големите проекти в моя живот. Щастлива съм, че вече виждам неговата реализация!"

    Бисерка Йовчева е главен асистент в Катедрата по компютърна информатика в Шуменския университет. Доктор по методика на преподаването по информатика. Чете лекции по програмиране и теория на графите. Преди всичко обаче Бисерка Йовчева е учителка, треньорка на българския отбор по програмиране. В частната Школа „А & Б“ в Шумен тя обучава и тренира млади програмисти от цялата страна - дистанционно и на място. 

    Бисерка Йовчева, заедно с проф. Красимир Манев и Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН),  е инициатор на EJOI – първата европейска младежка олимпиада по информатика, която ще бъде проведена в България от 7 до 13 септември. В нея ще участват 23 европейски държави и 96 състезателя. 


    • Защо eJOI е важна за страната ни? И защо Младежка?

    България е инициатор и създател на Първата Международна олимпиада по информатика. Освен това нашите информатици се нареждат на пето място в неофициалното класиране за всички времена. В Топ 20 на света вече има четирима българи: Христо Венев (който е втори), Румен Христов, Енчо Мишинев и Ростислав Руменов. Успехите ни се дължат на много добрата подготовка на нашите състезатели и създадената система за откриване и подготовка на млади таланти в областта на програмирането. Всичко това съвсем естествено показва защо ние инициирахме еJOI. Освен това тази идея отново поставя България в елита на държавите, подготвящи отлични кадри в областта на Информационните технологии.

    През годините стана ясно, че за да се подготви един добър състезател (в частност - добър програмист) са необходими около 4-5 години усилен труд, както на обучаемия, така и на неговите учители и треньори. Това изисква голямо себеотдаване, подготовката е трудна, а детската психика е такава, че ако не се виждат реални резултати, много скоро интересът спада. Макар да има много международни състезания за ученици в гимназиална възраст, но освен Международния Есенен Турнир в Шумен и Балканската Младежка Олимпиада по Информатика (които са в доста ограничен обем), няма други международни състезания за “малки” ученици (до 15 години). Тази олимпиада ще ги мотивира и ще помогне за по-добрата им подготовка.

    • Какво се надявате да постигнете с учредяването на олимпиадата?

    Ще предоставим на малките състезатели платформа за изява, като по този начин ще повишим тяхната мотивация. Освен това ще издигнем авторитета на България сред Европейската и Световната ИТ общност.

    Преди всичко отличната работа на хората, които се занимават с подготовката на нашите национали. Това са хора ентусиасти, които със знанията и възможностите си биха могли да се реализират на много престижни и високо платени позиции в различни ИТ фирми, но те са приели като своя мисия работата с младите хора - бъдещи програмисти и посланици на страната ни по света.
    Ако се загледате в класиранията на национални състезания, ще видите, че се очертават няколко центъра за подготовка в страната - Варна, Шумен, Ямбол, София, Пловдив, Плевен и др. Единствено в България има програма за подготовка на малки ученици  (от 10-11-годишна възраст)  по програмиране, независимо че тя не е включена в учебната програма на училищата. При подготовката се използва уникална методика, известна под името “Спираловиден подход в обучението по програмиране”, която през 2008 година беше представена в моята дисертация. Всичко изброено, както и подкрепата на ИТ бизнеса и МОН, са предпоставка за нашето отлично представяне. Все пак да не забравяме нашите отлични, неуморни, умни и амбициозни деца, които правят всичко това възможно.

    • Какъв е потенциалът на българските състезатели по информатика на състезанията - като цяло?

    Както вече казах, България се нарежда сред страните, показали най-високи резултати в състезанията по информатика и се надяваме, че и тук ще запазим тази тенденция.

    • Как върви подготовката и организацията?

    За сега всичко е по план :) Подготвяме едно страхотно състезание за участниците в него. Получихме мощна подкрепа от бизнеса и от редица държавни и обществени институции. Не искам да изброявам, за да не пропусна някого, но сме благодарни на всички, особено на нашите златни спонсори - Фондация "Америка за България", Абритес и Телелинк, както и на МОН, за това, че застана зад идеята и я прие като своя. Всички министри в периода на организация, като започнем от Меглена Кунева, която направи възможен старта на олимпиадата, преминем през проф. Николай Денков, и стигнем до сегашния министър Красимир Вълчев, са подкрепяли нашето начинание и са съдействали максимално за реализацията му.

    • Какво ви остава в предстоящия месец до състезанието?

    Много работа!!! По организацията, по подготовката на отбора - все пак има мой Шуменски състезател в българския отбор и аз трябва да обърна внимание на подготовката му. Предстои уточняване на всички дейности, подготовка на материали, вече работят научния и технически комитет, трябва да се решат проблемите с настаняването, храненето и забавленията на нашите гости. Подготвили сме им много интересни изненади и приятни преживявания в часовете извън състезанието. Всичко това обаче изисква още много работа на целия екип.

    • А какво следва след eJOI - в личностен и академичен план?

    EJOI е един от големите проекти в моя живот. Щастлива съм, че вече виждам неговата реализация. Но аз имам пред себе си и други цели, така че веднага след този се заемам с реализацията на другите си проекти. В момента не искам да ги споделям, защото са на много начален етап - има време. Като цяло оставам вярна на това, на което съм посветила живота си - децата и тяхната подготовка по информатика. Естествено ще продължим работата в Школа А&Б заедно с моите колеги, с които сме заедно и в EJOI.

     

    Вижте още:

    ОСТАВА ПО-МАЛКО ОТ МЕСЕЦ ДО EJOI - ЕВРОПЕЙСКА МЛАДЕЖКА ОЛИМПИАДА ПО ИНФОРМАТИКА

    КОГАТО ДА СИ УЧИТЕЛ Е ИСТИНСКО ПРИЗВАНИЕ И СТРАСТ – ИНТЕРВЮ С БИСЕРКА ЙОВЧЕВА

    ЗЛАТЕН И ТРИ БРОНЗОВИ МЕДАЛА ЗА БЪЛГАРИЯ ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА ОЛИМПИАДА ПО ИНФОРМАТИКА

     


  • ХРИСТО, СЪСТЕЗАТЕЛ ПО ХИМИЯ: "ВСЯКО ТВОЕ СЪЕДИНЕНИЕ Е ДЕТЕ, ЗА КОЕТО СЕ НАДЯВАШ ДА СТАНЕ ГОЛЯМ ЧОВЕК И ДА ОСТАВИ СЛЕДА"

    Казвам се Христо Пламенов Върбанов и съм на 33 години. Завърших НПМГ, специалност “Химия”, през вече далечната 2003 г. Следващите стъпки бяха магистър по фармация (МУ София) и докторантура по химия във Виенския университет. След 2.5 години постдок в Лозана, Швейцария, сега съм обратно във Виена и за момента работя във Виенския университет като изследовател по проект в областта на медицинската химия (разработване на противоракови метални комплекси). Тази и следващата година са от изключителна важност за мен с оглед на професионалното ми развитие. Предстои да взема някои важни решения, които ще определят бъдещия ми път в науката и живота. 


    И в България, и в Австрия има големи разлики между отделните училища. Като цяло впечатлението ми е, че повечето австрийски студенти влизат в университета със слаби познания по химия… Ако сравнявам с това, което съм учил и научил в НПМГ, мога смело да кажа, че в НПМГ се получава много по-солидна подготовка по природните науки, отколкото в повечето австрийски училища. Обратно, австрийските професионални училища дават по-добро образование отколкото родните техникуми/професионални гимназии. Западноевропейските университети имат две основни предимства спрямо българските: 1) по-добра материална база; 2) по-голям брой мотивирани студенти и преподаватели. В Австрия висшето образование е безплатно (семестриална такса от 17 евро) и за повечето специалности няма приемни изпити (достатъчно е да си изкарал матура). Това води до доста проблеми и като цяло снижаване на качеството на образование, както и на удължаване на времето, което студентите прекарват в университета преди да се дипломират.

    Аз завърших висшето си образование в България и не съжалявам за това; когато човек е мотивиран, има начин да получи много и от българското висше образование, въпреки многото му недостатъци и по-бедна материална база. На ниво докторантура и като цяло научно-изследователска дейност разликите между България и Европа са големи - и за съжаление не в полза на България.  

    Олимпиадите и съзтезанията ми дадоха много като познания, преживявания, запознанства, личностно израстване, състезателен дух, ентусиазъм. Не мисля, че са ми взели нещо. Те бяха и важен стимул да се развивам, както и истинска проверка какво съм научил и какво мога. Това, на което учат подобни преживявания, са: воля, дисциплина, състезателен дух, развитие на аналитичния ум, последователност, здравословна доза амбиция. Най-много харесвах времето след края на състезателния ден и преди научаването на резултатите. Докато учителите проверяваха какво сме сътворили, ние разпускахме, разхождахме се.
    Най-важното за един състезател е мотивацията му, желанието и интереса към съответната наука, неговия хъс; естествено, всичко това трябва да е подплатено с постоянство и трудолюбие.

    В НПМГ съществува традицията настоящи и бивши олимпийци (ученици от по-горен клас, както и бивши ученици) да участват в подготовката за олипиaди на бъдещите олимпийци. Това според мен е много ценно, защото новата генерация олимпийци получава много от техните батковци и каки: не само като споделен опит и познания, но и като мотивация и вдъхновение.
    Доста неща се промениха и подобриха в организацията и подготовката за олимпиади през последните 10-15 години. Когато аз бях олимпиец, до последно не се знаеше дали ще се намерят пари да отидем на международна олимпиада; накрая се наложи да пътуваме с автобус. Добре че олимпиадата беше в Атина; не знам как бихме отишли, ако беше в Канада, например. Следващи подобрения биха дошли, и ако в организацията на олимпиади и подготовката за тях участват само мотивирани хора с много ентусиазъм.

    На 5-6 годишна възраст ме занимаваха няколко „професии”, сред които изобретател, оптимизиране на градския транспорт и създаване на нови линии и донякъде готвач..... В интерес на истината и 3-те неща са свързани с химията по някакъв начин. Какво бих отговорил сега? Като изследовател и учен в момента съм поставил този въпрос на ново изследване, чиито резултати очаквам да станат ясни към края на годината. :)
    Бъдещето в академичната наука в днешно време е като цяло несигурно и трудно предсказуемо. Системата не функционира особено добре, повечето неща се правят на парче... проекти за 1-3 години, базирани повече на „модни” тенденции, отколкото на реaлни нужди, възможности, експертиза на съответния екип от учени.... Моето желание е да създам своя научно-изследователска група, в която да продължа да развивам проектите над които работя в момента; да имам дълъг времеви хоризонт за работа, който позволява развитие на идеите ми.

    В 7-ми клас участвах на олимпиaдата по химия, с която и влезнах да уча специалност химия в НПМГ... Всичко това, в голяма степен предопредели и личния ми живот, приятелите, връзките ми... следване, заминаване в чужбина.
    “Химията е океан от знания”, казваше моя учител в гимназията....та, трудно е да се обхване само с три думи. Вълнуваща, магична, красиво логична. Винаги съм имал слабост към природата и към изучаването й (още от дете), химията ме привличаше още преди първия ми сблъсък с нея... Спомням си впечатлението, което ми оставяха сцените с химични опити или алхимични лаборатории в анимационните филми, които гледах като дете. Впоследствие природните науки ми бяха любимите и най-интересни предмети в училище. Спомням си и първия ми учебник по химия (за 7-ми клас).... С какъв интерес четях историите за това как са открити алкалните, алкалоземните и халогенните елементи... те ме поглъщаха и ги бях прочел още преди да стигнем до тези теми в клас. Друго, което ме впечатли от сблъсъка с първия ми учебник по химия, беше, че химията освен всичко друго има и свой структуриран език: знаците на химичните елементи са буквите, съставящи азбуката на химията, формулите на химичните съединения, думите, а химичните уравнения, изреченията... и всичко това също подлежи на свои собствени правила на синтаксис и морфология.

    Химията, за разлика от останалите природни науки, не само изучава природата, веществата създадени от нея и природните процеси, но и сама създава обекти, които да изучава. Да проектираш, след това създадеш (синтезираш) дадено вещество (химическо съединение), след това да го охарактеризираш (като структура и свойства) и накрая да го изследваш за приложението, заради което си го създал или да му откриеш ново приложение... всичко това е невероятно вълнуващ процес, а всяко съединение, което ти си “създал” и “възпитал”, е по някакъв начин твое дете, за което се надяваш да стане голям човек, който да остави следа.

    Всеки раздел на химията носи своята красота и логика и има аспекти, които ме вълнуват. Най предпочитаните ми дялове са и тези, които познавам най-добре, и с които е свързана работата ми: медицинска химия, координационна химия и неорганична химия.
    Любимият ми химичен елемент е платината (Pt) - уникален и с много, много приложения: в катализата, бижутерията, електрохимията. Повечето хора свързват платината основно с това че е благороден и скъп метал и не подозират, че платинови комплекси са едни от най-успешните противоракови лекарства. Всъщност, покрай изследователската дейност, свързана с разработване на платинови комплекси с противотуморна активност се зароди и моята връзка с платината, с която сме неразделни вече 12 години.

    Най-интересното за мен откритие в химията е периодичният закон и периодичната система (Д. Менделеев, 1869). Това откритие само по себе си е ядро на разбирането на логиката на химията. В моята област бих отличил откриването на противотуморната активност на cisplatin (B. Rosenberg, 1965) и впоследствие превръщането му в едно от най-успешните противоракови лекарства.
    Ако можех аз да създам каквото и да е изобретение, за моята област това би бил ефективен химиотерапевтик срещу проблемни тумори (например, рак на панкреаса); по-добър модел за изследване на нови кандидати за противоракови лекарства, които намаляват изследванията с животни и броя на жертваните животни.
    А извън медицинската химия: изобретение, което намалява чудовищния отпечатък на човека  върху природата и околната среда (например, обезврежда/разлага тоновете безрасъдно изхвърлен боклук или отровни газове). Макар че в това отношение най-голямата промяна би била дошла, ако можеше да се изобрети средство, което да промени мисленето на масата от хората, така че глупостта и егоизма да отстъпят място на разума и на разбирането, че и други живеят на тази земя...

    В свободното си време обичам да ходя на планина, да се срещам с приятели, да се разхождам из града, да посещавам нови места, да ходя на театър, да слушам музика; имам и слабост към обществения транспорт (особено релсовата му разновидност) и на всяко ново място на което отивам разучавам транспортната схема, какви трамваи, влакове, метро има.
    Слушам основно рок и филмови композиции, близо 50% от музиката на компютъра ми е българска, като една от любимите ми групи е ФСБ. От филмите харесвам комедии, детективски истории, някои филми за супергерои, анимации, филми като „Красив ум“; голям фен съм на „Досиетата X“. Книги: от класически, през детективски, до автори като Ричард Бах и Хорхе Букай.


    Онлайн източници на научна информация, които Христо препоръчва:

    • https://scifinder.cas.org/ - Основен онлайн научен източник на информация и на търсене на такава (извън Гугъл), е SciFinder (не е безплатен, но повечето университети имат лиценз) :
    • Друго, което бих препоръчал, е да се абонирате да получавате заглавията на новите статии, които излизат в основните  списания във вашата област (областта, която ви интересува). По този начин всяка седмица получавате e-mail с всички заглавия (+ абстракти) на последните публикации излезнали във вашта област (безплатно).
      Аз съм се абонирал основно за списания на RSC (http://pubs.rsc.org) и ACS (http://pubs.acs.org)

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни