ИСТОРИЯТА НА... БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

В новата ни рубрика ще ви разказваме историите на създаване на международните олимпиади и състезания, на приятелски и партньорски организации и институции. Днес започваме с Българската академия на науките.

Българската академия на науките (БАН) е водещият научен, духовен и експертен център на България. В нея се извършва научна дейност, обучение и дейности от национално и международно значение и се решават проблеми, свързани с развитието на българското общество и държава. 

Българската академия на науките, правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД), е най-старата и най-голямата научна институция в страната, основана 9 години преди Третата българска държава. Българското Книжовно Дружество (БКД) е основано в гр. Браила в къщата на Варвара хаджи Велева, в края на септември 1869 година. Благодарение на апостолската дейност на Васил Стоянов средства се набират от средите на по-заможните българи в големите емигрантски центрове – Букурещ, Одеса, Виена, Галац, Гюргево, Болград и Браила. В Кондиката (сметководната книга) са записани имената на 322 родолюбиви сънародници, съпричастни към създаването на новата институция, изразили готовност ДА станат спомоществователи. С техните пожертвованията до 1869 г. се натрупва дружествен капитал в размер на 3 хил. рубли. 

На 29.09.1869 г. е приет първият Устав на БКД, с тайно гласуване е избрано първото ръководство на БКД, състоящо се от Настоятелство и действителни членове. На 30.09. Николай Ценов получава цялата документация на БКД. Всички присъстващи на Учредителното събрание полагат клетва. 

Сред основателите са видни възрожденски личности като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит), Гаврил Кръстевич (губернатор на Източна Румелия). Този исторически за България акт е дело на различни слоеве на обществото – от утвърдени имена в науката до Апостола на свободата Васил Левски, който също е сред нейните учредители и първи дарители. Високо родолюбивият дух на българина личи особено ярко в силната обществена подкрепа, която превръща Дружеството в обединителен символ на нацията.

Дружеството се изгражда на широка демократична, общонационална и европейска основа. Според целите, залегнали в устава му, то ще се грижи да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език, да изучава българската история и народен бит, както и бита на съседните балкански народи. БКД ще играе ролята на научен център и ще установява контакти с учените и с други подобни центрове в чужбина. 

Първият дарителски фонд при БКД, учреден през 1892 г. с капиталите на дружеството „Напредък“. Създадено на 1 май 1869 г. във Виена от българските търговци Сава Паница, Никола Ковачев, Георги Киселов, Григор Начович и други, дружеството има за цел да отпуска стипендии на български младежи, живеещи в България, Тракия, Македония, Молдова и Влашко, и да ги подпомага да се подготвят за учители по тези места. Към 1 ян. 1951 г. фонд „Напредък“ има 285 314 лв. капитал.  Други фондове от този период са: Фонд „Иван Евстратиев Гешов“, „д-р Христо Ничев“, „Христо Г. Данов“, „д-р Димитър Моллов“, „Антон Каблешков“, “Иван Попович Грудов“, „Професорски“, „Иван Ковачев“ и много други през първата половина на XX в.

През 1870 г. е издадено първото българско научно и литературнокритическо списание - първата книжка на „Периодическото списание на Българското Книжовно Дружество“, орган на БКД. Списанието излиза в Браила през 1870-76 гг и в София през 1882-1910 гг. От 1911 г. е преименувано на “Списание на Българската академия на науките”.

В средата на миналия век Академията определена като „най-висшия научен институт в страната”. За издигането на международния престиж на Дружеството заслуга имат и европейци като Константин Иречек, министър на народното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на съвременна България не забравят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния научен статус обаче е свързано преди всичко с името на най-дългогодишния председател – Иван Евстратиев Гешов, виден банкер, политик и общественик и щедър дарител на институцията. 

Благодарение на неговите усилия и нагласите на обществото, от 06.03.1911 г. книжовното дружество прераства в Българска академия на науките. Първият закон за БАН е обнародван на 1 февруари 1912 г.

Основана само с три клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, БАН играе роля за утвърждаване на младата българска държава на Балканите и в Европа. През тези години нейната обществена мисия е особено силно изразена с научни разработки в областта на етногенезиса на българския народ, търсене на историческите му корени и формиране на нова ценностна система.

• СГРАДАТА: В края на ноември 18978 г. се провежда Извънредно главно събрание в Браила, което взема решение за преместване седалището на БКД в София. Днешната сграда на Българската академия на науките (София 1000,ул. “15 ноември”, №1) е построена на няколко етапа. Основният камък на сградата е положен на 5 октомври 1890 г.  Между 1890 и 1892 г. по проект на архитектите Майер и Хюнервадел е построена Г-образната ъглова част при булевард "Цар Освободител".
• През 1906 г. се извършва допълнително строителство на две крила към сградата на БКД, а сградата се отдава под наем на МВнРИ (Министерството на външните работи и изповеданията), тъй като строежът се осъществява със заем. (първата снимка под този абзац)
• На 27 май 1926 г. се полага основният камък на новата сграда на БАН, представляваща продължение на сградата, отдавана под наем. През същата година 22-ма академици теглят личен кредит от БНБ в размер на 3 млн. лв. срещу ипотека за довършване на новостроящата се сграда, която е официално открита 14 май 1929 г. по време на тържественото събрание на Академията по случай 50 години от Освобождението на България и 1000 годишнината на цар Симеон I. 
• Част от сградата е разрушена част от сградата на БАНИ в резултат на бомбардировките през 1944 г. (на снимката долу), което временно възпира и дейността на БАНИ (Българска Академия на Науките и Изкуствата, от 1940 г. до 1947 г). - вж. втората снимка под този абзац;

След Втората световна война постепенно Академията се разраства, превръщайки се в полиструктурна научна институция. Започват да изпъкват приложните и точни науки, които в предходните десетилетия се развиват основно в университетските среди. Така нейната социална ангажираност отговаря на нуждите на новата планова икономика и нарасналите стопански възможности на страната.

През този период в институтите на БАН се извършват редица пионерски разработки в различни области, които нареждат страната ни на значимо място в световната технологична карта. Академията се развива в области като: електронната промишленост в България, ядрената енергетика, роботиката, космическите изследвания, развитието на наноматериали и нови технологии, биомедицина и редица други:

• През 60-те и 70-те години се създават: Институт по енергетика, Технически институт, Институт по градоустройство и архитектура, самостоятелни секции по автоматика и телемеханика и по металознание и технология на металите; Академия на селскостопанските науки; Институт по органична химия; Институт по физикохимия; Физически институт с Атомна научноекспериментална база; Институт по балканистика; Институт по социология; Централна лаборатория по фотографски процеси в твърди тела; Научноизследователски център за Африка и Азия; Централна лаборатория по приложна физика и др.

• 1962 г. се създава и монтира първата българска цифрова електронна лампова изчислителна машина с програмно действие „Витоша“.

• 1964 г. се внедрява в производство първият български и четвърти в света електронен калкулатор “Елка”.

• 1981 г. - Учредена е Златната книга на откривателите и изобретателите в България - “Вписваме изобретатели, които имат значителен принос за техническото творчество в страната, хора, които последователно създават технически решения. Те се отличават от останалите с това, че са творци в областта на техниката. Понякога те самите участват в бизнес процесите по внедряване, независимо дали в България или в чужбина, или пък се свързват с представители на бизнеса, които реализират и внедряват в практиката техните изобретения. Вписването в Златната книга е един акт на признание към творчеството на тези българи.” - споделя в интервю Костадин Манев, председател на Патентното ведомство през 2011 г.

В началото на 1989 г. се закриват единните центрове и научните обединения за научни изследвания и подготовка на кадри по решение на МС. На 15.10.1991 г. е приет  Законът за БАН, според който Академията е „национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена“. Според новия Устав от 1992 г., Академията извършва фундаментални изследвания, популяризира ги и създава високоспециализирани кадри.

След настъпването на новото хилядолетие, БАН става член на Европейската научна фондация; открива Единен център за иновации, Национален антропологичен музей, Национален център за ядрен магнитен резонанс, създават се първите регионални академични центрове в Пловдив и Варна. 

През 2010 г. настъпва реформа, при която институтите се окрупняват и стават 42 на брой + 5 специализирани звена, обединени в 9 основни научни направления. От 2011 г. се изравняват академичните длъжности в БАН и във висшите училища.От декември 2016 г. насам председател на Българската академия на науките е акад. Юлиан Ревалски. Математикът е зам.-директор на Института по математика и информатика (2011-2012), а от 2013-а е негов директор. Той е сред учредителите на наградата на института за постижения на млади български учени в областта на математиката. През 1981 г. завършва математика във факултета по математика и механика на СУ със златна значка. През 1986 г. става кандидат на математическите науки, през 1997 г. – доктор на науките. В БАН работи от 1986 г. в Института по математика и информатика, като последователно преминава през всички академични длъжности. Научните интереси на акад. Юлиан Ревалски са в сферата на вариационния анализ, многозначни изображения, топологични оптимизационни методи и др.

“Днес Българската академия на науките е най-голямата научна институция в България с доказан авторитет в международен план. Тя въплъщава в себе си както традициите от миналото, така и предизвикателството на страната по пътя на нейната европейска интеграция. Неразривно свързана с държавността, БАН е колкото научна, толкова и обществена организация – органична част от духовното развитие на българската нация.”, споделя акад. Ревалски по повод честването на 150-годишнината на Академията през изминалата година.

Към днешна дата БАН включва общо 42 научни института и няколко специализирани звена. В БАН работят около 3000 учени, което представлява около 15% от кадрите, заети с наука в България. 

Източници: Портал на БАН, bas.bg, Енциклопедия "Дарителството", БНР

Снимки: БАН, Музей на математиката и информатиката, Стара София