Последни блог постове

След като вече ви запознахме с Историята на Българското книжовно дружество - Българска академия на науките, е ред да ви представим и други наши партньори и съмишленици с любопитно минало. Рубриката е "Историята на..", очаквайте още статии всяка седмица!

Институтът по математика и информатика (ИМИ) е единственият институт на БАН в областта на математиката и един от водещите в страната с тема информатика и компютърни науки. Към днешна дата сградата на ИМИ се помещава в бл. 8 на ул. "Академик Георги Бончев"  в София.

През 2017 г. чествахме 70-годишнината от създаването на Института. За “рожден ден” се брои 27.10.1947 г., когато Управителният съвет на БАН приема план за нучната дейност през 1947/1948 г. 

Институтът е създаден малко след края на Втората световна война, “отглеждайки” няколко поколения бележити учени математици със сериозен принос. Оттогава насам ИМИ продължава да е водещ български център за изследвания и подготовка на висококвалифицирани кадри, развивайки основните тенденции в развитето на математиката, информатиката и информационните технологии. 

В частта си за математически науки през 1947 г., той включва работа на три комисии:

• Комисия за демографски изучавания (акад. Кирил Попов)
• Комисия за математически изучавания на репрезентативния метод в
• статистиката (акад. Никола Обрешков)
• Комисия за финансово математическо проучване на държавните и гарантираните от държавата външни облигационни заеми (акад. Кирил Попов) 

Планът за научната дейност включва и подробни индивидуални планове на академиците математици Иван Ценов, Любомир Чакалов, Никола Обрешков и Кирил Попов. Това е първа крачка към реализиране на, същестуващата и обсъждана вече няколо години към онази дата, идея за създаване на природоматематически клон на академията - за развитие на научно-изследователски институти по отделни научни направления.

На 27 юни 1951 г. УС на БАН утвърждава първия Научен съвет на Математическия институт в състав: акад. Н. Обрешков (председател), проф. Б. Петканчин (секретар), и членове: акад. Л. Чакалов, акад. К. Попов, акад. Ив. Ценов, проф. Л. Илиев, проф. Я. Тагамлицки, проф. Г. Брадистилов, проф. А. Стоянов, доц. А. Матеев.

Директорите на ИМИ през годините са били:

• 1947 – 1950 - акад. Любомир Чакалов
• 1951 – 1963 - акад. Никола Обрешков
• 1964 – 1988 - акад. Любомир Илиев
• 1988 – 1993 - акад. Петър Кендеров
• 1993 – 1999 - проф. Николай Янев
• 1999 – 2012 - акад. Стефан Додунеков
• 2013 – чл.-кор. Юлиан Ревалски
• 2017 - акад Веселин Дренски

Някои от научните постижения и реализации през годините, с които ИМИ се гордее, и за които можете да научите повече в Музея на математиката и информатиката* :

• 1961 г. - създава се първият в България изчислителен център;
• 1962-1964 г. - създава се първата българска цифрова електронноизчислителна машина “Витоша”;
• 1965 г. - създава се първият електронен калкулатор “Елка 6521”;
• 1966 г. - отделяне на Централния институт по изчислителна техника (ЦИИТ, днес „Бизнес иновационен център – ИЗОТ“ АД);
• 1970 г. - МИ с ИЦ и ФММ на СУ се интегрират в Единния център по математика и механика (ЕЦММ), който просъществува до 1988 г. Въвежда се Моделът на тристепенната система на университетско образование, която две десетилетия по-късно е възприета в цяла Европа (бакалавърска програма в Блок A, магистърска програма в Блок B и докторантска програма в Блок C).
• 2000 г. - Съвместно с фондация „Св. Св. Кирил и Методий“, фондация „Еврика“ и Съюза на математиците в България, се учредява Ученически институт по математика и информатика (УчИМИ)**. 
• 2014 г. - В резултат от успешната работа на УчИМИ, инициативата се доразвива и се създава Ученическият институт при БАН.

Сред целите и дейностите на Института по математика и инофрматика е да осигури и подготви най-важните състезания по математика, информатика и математическа лингвистика. Изготвят се теми, провеждат се лекции, упражнения, контролни състезания, провеждат се нови състезания, определят се разширените национални отбори и самите национали. Ръководствота на ИМИ на националните отбори се осъщестява за престижни международни състезания: Балканиада по математика (БОМ), Балканиада по информатика (БОИ), Международна олимпиада по математика (МОМ), Международна олимпиада по информатика (МОИ), Международна олимпиада по лингвистика (МОЛ), Европейска олимпиада по математика за момичета (EGMO), Romanian Master of Mathematics (RMM), Romanian Master of Informatics (RMI), Всерусийска олимпиада и др.

* Музеят има и виртуална част на адрес http://mmib.math.bas.bg , и е посветен на историята на математиката и информатиката в България, обхванати предимно периоди от Освобождението (1878) до 90-те години на ХХ в. Виртуалният Музей на математиката и информатиката в България (ММИБ) и музейната колекция от артефакти са проект на ИМИ, а спонсори са Американска фондация за България и фондация Георги Чиликов.

** УчИМИ представлява школа за млади изследователи, над 140 ученици годишно в две сесии и лятна школа. Учениците разработват класически и модерни теми по математика, информатика и информационни технологии, след което ги защитават, представят и развиват. 

Източници:

• https://math.bas.bg/ 
• Дренски, Веселин - „70 години Институт по математика и информатика при БАН“ – юбилеен доклад за историята и постиженията на ИМИ
• Бойваленков, Петър - „ИМИ и бъдещите поколения математици и информатици“

В новата ни рубрика ще ви разказваме историите на създаване на международните олимпиади и състезания, на приятелски и партньорски организации и институции. Днес започваме с Българската академия на науките.

Българската академия на науките (БАН) е водещият научен, духовен и експертен център на България. В нея се извършва научна дейност, обучение и дейности от национално и международно значение и се решават проблеми, свързани с развитието на българското общество и държава. 

Българската академия на науките, правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД), е най-старата и най-голямата научна институция в страната, основана 9 години преди Третата българска държава. Българското Книжовно Дружество (БКД) е основано в гр. Браила в къщата на Варвара хаджи Велева, в края на септември 1869 година. Благодарение на апостолската дейност на Васил Стоянов средства се набират от средите на по-заможните българи в големите емигрантски центрове – Букурещ, Одеса, Виена, Галац, Гюргево, Болград и Браила. В Кондиката (сметководната книга) са записани имената на 322 родолюбиви сънародници, съпричастни към създаването на новата институция, изразили готовност ДА станат спомоществователи. С техните пожертвованията до 1869 г. се натрупва дружествен капитал в размер на 3 хил. рубли. 

На 29.09.1869 г. е приет първият Устав на БКД, с тайно гласуване е избрано първото ръководство на БКД, състоящо се от Настоятелство и действителни членове. На 30.09. Николай Ценов получава цялата документация на БКД. Всички присъстващи на Учредителното събрание полагат клетва. 

Сред основателите са видни възрожденски личности като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит), Гаврил Кръстевич (губернатор на Източна Румелия). Този исторически за България акт е дело на различни слоеве на обществото – от утвърдени имена в науката до Апостола на свободата Васил Левски, който също е сред нейните учредители и първи дарители. Високо родолюбивият дух на българина личи особено ярко в силната обществена подкрепа, която превръща Дружеството в обединителен символ на нацията.

Дружеството се изгражда на широка демократична, общонационална и европейска основа. Според целите, залегнали в устава му, то ще се грижи да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език, да изучава българската история и народен бит, както и бита на съседните балкански народи. БКД ще играе ролята на научен център и ще установява контакти с учените и с други подобни центрове в чужбина. 

Първият дарителски фонд при БКД, учреден през 1892 г. с капиталите на дружеството „Напредък“. Създадено на 1 май 1869 г. във Виена от българските търговци Сава Паница, Никола Ковачев, Георги Киселов, Григор Начович и други, дружеството има за цел да отпуска стипендии на български младежи, живеещи в България, Тракия, Македония, Молдова и Влашко, и да ги подпомага да се подготвят за учители по тези места. Към 1 ян. 1951 г. фонд „Напредък“ има 285 314 лв. капитал.  Други фондове от този период са: Фонд „Иван Евстратиев Гешов“, „д-р Христо Ничев“, „Христо Г. Данов“, „д-р Димитър Моллов“, „Антон Каблешков“, “Иван Попович Грудов“, „Професорски“, „Иван Ковачев“ и много други през първата половина на XX в.

През 1870 г. е издадено първото българско научно и литературнокритическо списание - първата книжка на „Периодическото списание на Българското Книжовно Дружество“, орган на БКД. Списанието излиза в Браила през 1870-76 гг и в София през 1882-1910 гг. От 1911 г. е преименувано на “Списание на Българската академия на науките”.

В средата на миналия век Академията определена като „най-висшия научен институт в страната”. За издигането на международния престиж на Дружеството заслуга имат и европейци като Константин Иречек, министър на народното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на съвременна България не забравят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния научен статус обаче е свързано преди всичко с името на най-дългогодишния председател – Иван Евстратиев Гешов, виден банкер, политик и общественик и щедър дарител на институцията. 

Благодарение на неговите усилия и нагласите на обществото, от 06.03.1911 г. книжовното дружество прераства в Българска академия на науките. Първият закон за БАН е обнародван на 1 февруари 1912 г.

Основана само с три клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, БАН играе роля за утвърждаване на младата българска държава на Балканите и в Европа. През тези години нейната обществена мисия е особено силно изразена с научни разработки в областта на етногенезиса на българския народ, търсене на историческите му корени и формиране на нова ценностна система.

• СГРАДАТА: В края на ноември 18978 г. се провежда Извънредно главно събрание в Браила, което взема решение за преместване седалището на БКД в София. Днешната сграда на Българската академия на науките (София 1000,ул. “15 ноември”, №1) е построена на няколко етапа. Основният камък на сградата е положен на 5 октомври 1890 г.  Между 1890 и 1892 г. по проект на архитектите Майер и Хюнервадел е построена Г-образната ъглова част при булевард "Цар Освободител".
• През 1906 г. се извършва допълнително строителство на две крила към сградата на БКД, а сградата се отдава под наем на МВнРИ (Министерството на външните работи и изповеданията), тъй като строежът се осъществява със заем. (първата снимка под този абзац)
• На 27 май 1926 г. се полага основният камък на новата сграда на БАН, представляваща продължение на сградата, отдавана под наем. През същата година 22-ма академици теглят личен кредит от БНБ в размер на 3 млн. лв. срещу ипотека за довършване на новостроящата се сграда, която е официално открита 14 май 1929 г. по време на тържественото събрание на Академията по случай 50 години от Освобождението на България и 1000 годишнината на цар Симеон I. 
• Част от сградата е разрушена част от сградата на БАНИ в резултат на бомбардировките през 1944 г. (на снимката долу), което временно възпира и дейността на БАНИ (Българска Академия на Науките и Изкуствата, от 1940 г. до 1947 г). - вж. втората снимка под този абзац;

След Втората световна война постепенно Академията се разраства, превръщайки се в полиструктурна научна институция. Започват да изпъкват приложните и точни науки, които в предходните десетилетия се развиват основно в университетските среди. Така нейната социална ангажираност отговаря на нуждите на новата планова икономика и нарасналите стопански възможности на страната.

През този период в институтите на БАН се извършват редица пионерски разработки в различни области, които нареждат страната ни на значимо място в световната технологична карта. Академията се развива в области като: електронната промишленост в България, ядрената енергетика, роботиката, космическите изследвания, развитието на наноматериали и нови технологии, биомедицина и редица други:

• През 60-те и 70-те години се създават: Институт по енергетика, Технически институт, Институт по градоустройство и архитектура, самостоятелни секции по автоматика и телемеханика и по металознание и технология на металите; Академия на селскостопанските науки; Институт по органична химия; Институт по физикохимия; Физически институт с Атомна научноекспериментална база; Институт по балканистика; Институт по социология; Централна лаборатория по фотографски процеси в твърди тела; Научноизследователски център за Африка и Азия; Централна лаборатория по приложна физика и др.

• 1962 г. се създава и монтира първата българска цифрова електронна лампова изчислителна машина с програмно действие „Витоша“.

• 1964 г. се внедрява в производство първият български и четвърти в света електронен калкулатор “Елка”.

• 1981 г. - Учредена е Златната книга на откривателите и изобретателите в България - “Вписваме изобретатели, които имат значителен принос за техническото творчество в страната, хора, които последователно създават технически решения. Те се отличават от останалите с това, че са творци в областта на техниката. Понякога те самите участват в бизнес процесите по внедряване, независимо дали в България или в чужбина, или пък се свързват с представители на бизнеса, които реализират и внедряват в практиката техните изобретения. Вписването в Златната книга е един акт на признание към творчеството на тези българи.” - споделя в интервю Костадин Манев, председател на Патентното ведомство през 2011 г.

В началото на 1989 г. се закриват единните центрове и научните обединения за научни изследвания и подготовка на кадри по решение на МС. На 15.10.1991 г. е приет  Законът за БАН, според който Академията е „национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена“. Според новия Устав от 1992 г., Академията извършва фундаментални изследвания, популяризира ги и създава високоспециализирани кадри.

След настъпването на новото хилядолетие, БАН става член на Европейската научна фондация; открива Единен център за иновации, Национален антропологичен музей, Национален център за ядрен магнитен резонанс, създават се първите регионални академични центрове в Пловдив и Варна. 

През 2010 г. настъпва реформа, при която институтите се окрупняват и стават 42 на брой + 5 специализирани звена, обединени в 9 основни научни направления. От 2011 г. се изравняват академичните длъжности в БАН и във висшите училища.От декември 2016 г. насам председател на Българската академия на науките е акад. Юлиан Ревалски. Математикът е зам.-директор на Института по математика и информатика (2011-2012), а от 2013-а е негов директор. Той е сред учредителите на наградата на института за постижения на млади български учени в областта на математиката. През 1981 г. завършва математика във факултета по математика и механика на СУ със златна значка. През 1986 г. става кандидат на математическите науки, през 1997 г. – доктор на науките. В БАН работи от 1986 г. в Института по математика и информатика, като последователно преминава през всички академични длъжности. Научните интереси на акад. Юлиан Ревалски са в сферата на вариационния анализ, многозначни изображения, топологични оптимизационни методи и др.

“Днес Българската академия на науките е най-голямата научна институция в България с доказан авторитет в международен план. Тя въплъщава в себе си както традициите от миналото, така и предизвикателството на страната по пътя на нейната европейска интеграция. Неразривно свързана с държавността, БАН е колкото научна, толкова и обществена организация – органична част от духовното развитие на българската нация.”, споделя акад. Ревалски по повод честването на 150-годишнината на Академията през изминалата година.

Към днешна дата БАН включва общо 42 научни института и няколко специализирани звена. В БАН работят около 3000 учени, което представлява около 15% от кадрите, заети с наука в България. 

Източници: Портал на БАН, bas.bg, Енциклопедия "Дарителството", БНР

Снимки: БАН, Музей на математиката и информатиката, Стара София

През 1987 г. България става инициатор на идеята за Международна олимпиада по информатика (МОИ). Първата МОИ се провежда в гр. Правец през 1989 г. с участието на ученици от 13 страни.

Инициативата на България за Международна олимпиада по информатика се корени още в началото на 70-те години на миналия век, когато, по примера на извънкласната работа по математика, се слага началото и на извънкласната работа по информатика. Започва се със семинари, задочни и летни школи, конкурси в списания, състезания и олимпиади по информатика на различни равнища в страната.

С времето училищните състезания прерастват в градски, те от своя страна – в национални, започват участия в международни състезания нас и в чужбина. Така се стига до идеята и за Международна олимпиада по информатика (МОИ).

Обединител и инициатор на извънкласната дейност по математика и информатика в страната е Екипът за извънкласна работа по математика и информатика (ръководител Петър Кендеров) към Съюза на математиците в България (СМБ). Опитът на екипа в международните олимпиади по математика (МОМ) се адаптира по-късно и към организацията на първите две международни олимпиади по информатика (вж. Началото).

СЪСТЕЗАНИЯ ПО ИФОРМАТИКА ПРЕДИ 1989 г.

Състезания по програмиране

В началото на 70-те години на ХХ век в някои български училища започват да се провеждат Състезания по програмиране. По това време броят на компютрите в страната не е голям и достъпът на ученици до тях – силно ограничен. Състезателите пишат програмите си на хартия, които журито оценява. Ако има компютърно време на разположение, програмите се изпълняват. След появата на микрокомпютрите, състезанията започват да се организират подобно на днешните – изпълнението на програмата на компютър става задължителен елемент от оценяването.

От 1985 г. Екипът за извънкласна работа по математика и информатика към СМБ, съвместно с Министерството на образованието и науката, организира ежегодно Национална олимпиада по информатика (НОИ). Първата се провежда през май 1985 г. в София. Олимпиадата протича в два кръга за две възрастови групи. Успешно представилите се ученици от 8-11 клас се допускат до втория – републиканки кръг на олимпиадата, който се провежда в различни градове на страната.

Във втората половина на 80-те години на миналия век в България вече е натрупан сериозен опит в провеждането на състезания по програмиране за ученици. От 1987 г. започва организирането на международни състезания по програмиране:

През май 1987 г. София е домакин на Втората международна конференция на IFIP и UNESCO Децата в информационния век (19-23 V.1987). По идея на акад. Благовест Сендов, председател на Организационния комитет на конференцията, Екипът за извънкласна работа по математика и информатика към СМБ организира паралелно с конференцията Междуна­родно отворено състезание по програмиране за ученици (17-19 V.1987). Състезанието се провежда в две възрастови групи (до 14 и над 14 го­дини). Участват 28 ученици от 6 страни: България, ГФР (дн. Германия), Румъния, Съветският съюз (дн. Русия), Унгария и Чехословакия. Председател на Международното жури е акад. Петър Кендеров. Победител в старшата възрастова група е Вълчо Вълчев, ученик от Математическата гимназия в Бургас.

През лятото на 1987 г. в Братислава се провежда Международно състезание по програмиране. В него участват България, Съветският съюз (дн. Русия) и Чехословакия.

През 1988 г. Варна е домакин на Международното състезание по програмиране за професионални училища и техникуми. В него участват общо 18 ученици от България, ГДР, Куба, Полша. Съветски съюз (дн. Русия) и Унгария. Председател на Международното жури е Павел Азълов.

През 1988 се провежда и Международно състезание по компютърни науки в Нова Горица, бивша Югославия.

Подбор и подготовка на българските отбори

Участниците в българските отбори за международни състезания по информатика се подбират измежду най-добре представилите се ученици в Националната олимпиада по информатика. С избраните десетина от тях се провежда двуседмична подготовка. Тя се ръководи от преподаватели и аспиранти към Математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет и МИ с ИЦ (дн. ИМИ) при БАН, както и от изявени учители. Резултатите от контролните работи на участниците и преките впечатления от тяхната работа са базата за сформиране на български отбор за международни състезания.

Източник: Музей на математиката и информатиката в България

Секретариатът на ЦК на БКП възлага на Министерството на народната просвета и на ЦК на ДКМС от 1 до 14 юли 1966 г.  да организират и проведат в София, България, VIII Международна олимпиада по математика за ученици от средните училища.

Изграждат се: организационен комитет на олимпиадата под председателството на министъра на народната просвета Ганчо Ганев, оперативен комитет за олимпиадата с ръководител проф. Алипи Матеев и секретар Стоян Будуров, група за координиране с ръководител проф. Боян Петканчин и редица технически комисии.

Организационният комитет отправя покана за участие до 14 страни - от социалистическия лагер и Финландия. Отзовават се да участват в олимпиадата 9 държави - Народна Република България, Германска демократична република, Монголска народна република, Полска народна република, Социалистическа република Румъния , Съветския съюз, Унгарска народна република, Чехословашка социалистическа република и Съциалистическа федеративна република Югославия.

Съгласно уставно положение всяка страна участва с отбор от осем учиника и двама ръководители.

Българската група ученици, както и на предните олимпиади, се съставя чрез подробен изпит, измежду предложените 36 ученика от 12 окръга, първенци на националната олимпиада: 

1. Любомир Владимиров Михайлов, XI клас на 21 средно политехническо училище, гр. София, който получава на републиканския кръг на националната ни олимпиада 27 от възможните 40 точки, на на подробния изпит - 21 от 30 т.;
2. Георги Колев Гаргов - XI клас на 114 средно политехническо училище, София, получава съответно 31 и 27 точки;
3. Дечко Петров Матев - XI клас на I политехническа гимназия, Казанлък - 31 и 18 т.;
4. Людмила Йорданова Кръстева - XI клас, II политехническа гимназия - Видин, 30 и 19 т.;
5. Павел Сергеев Симеонов - XI клас на Политехническа гимназия “Гео Милев” - Плевен, 30 и 17 т.;
6. Петко Иванов Казанджиев - XI клас, I политехническа гимназия - Казанлък, 40 и 19 т. (участва и на VII-ма МОМ);
7. Раденко Тодоров Радков - XI клас, II политехническа гимназия - Русе, 40 и 16 т.;
8. Христо Кръстев Христов - XI клас на II средно политехническо училище, Варна - 36 и 19 т.;

За ръководители на нашия отбор се определят: проф. Спас Манолов от Висшия инжинерно-строителен институт в София - член на международното жури, и Костадин Петров - асистент в Софийския университет - педагогически ръководител.

За VIII МОМ страните участнички представят 51 задачи. От тях оперативната комисия подбира 19, които предлага на международното жури, което пък се председателства от  проф. Алипи Матеев, декан на математическия факултет. Международното жури определя темите на състезателния изпит. За първия тур - 3 задачи: словесно-логическа (представена от СССР), планиметрия с тригонометрия (УНР), стереометрия (НРБ). За втория тур - 3 задачи: алгебра с тригонометрия (СФРЮ), алгебра (ЧССР), планиметрия (ПНР). За решение на задачите се определя по 4 часа на тур, за шестте задачи максималната оценка за един ученик е 40т., за отбор - 320, а за деветте отбора - 2880.
На 5 юли 1966 в една от големите зали на Софийския университет става официално откриване на VIII МОМ с кратко слово на председателя, проф. Матеев.

На 5 и 6 юли в същата зала се провежда състезателният изпит на олимпиадата. Ръководителите на отделните делегации проверяват и оценяват писмените работи на своите ученици, а български математици координират оценките на всички състезатели.

Деветте състезаващи се колектива получават общо 2145 точки - 74% от възможните 2880 т. Най-добър успех има в решението на тригонометричното равенство, на която колективите набират 98%. Най-нисък успех се получава на задачата по стереометрия - 50% от възможните 504 т.

Отделните ученически колективи се класират както следва:

• Съветският съюз - 92%
• Унгария - 88%
• ГДР - 88%
• Полша - 84%
• Румъния - 80%
• България - 74%

НРБ - 238 т. (логическа - 38/48 т., планиметрия с тригонометрия - 50/56, стереометрия - 27/ 56 т., алгебра с тригонометрия - 35/40, алгебра - 29/56, планиметрия - 59/64 т.)

• Югославия - 70%
• Чехословакия - 67%
• Монголия - 28%

Интересно е да се отбележи, че на VIII МОМ всички отбори повишават успеха си в сравнение с миналата олимпиада - България с 45%, ГДР - с 33%, Полша - с 29% и тн.

За учениците, постигнали висок успех на олимпиадата, междунородното жури определя три вида награди - дипломи: първа - от 40 до 39 т., втора - от 38 до 34 т., трета - от 33 до 31 т. Раздават се 13 първи, 15 втори и 11 трети награди.  Вън от тези награди журито определя за най-добре представилия се монголски ученик поощрителна награда.

Единадесет са първенците на VIII МОМ, които набират по 40 т. Между тях особено изпъква работата на унгарския ученик Ласло Ловас.

На VIII МОМ българската група ученици има амбицията да устоява математическата чест на своята родина - домакин на олимпиадата. Групата показва по-добър успех в сравнение с предишните години: 29% през 1965 г., 59% през 1964 г.

Първенец по успех на нашия отбор е ученикът Георги Гаргов от София. Той получава 34 т. - т.е. 85% и достойно извоюва втора награда. Успех отбелязват и учениците: Людмила Кръстева от Видин - 33 т. (83%) и Петко Казанджиев от Казанлък и Владимир Михайлов от София с по 30 т. (80%), които получават трета награда.

Закриването на VIII МОМ става на 13 юли в Аулата на Софийския университет. На тържеството присъстват участниците в олимпиадата, министърът на народната просвета, представител на ЦК на ДКМС, представители на някои посолства и на Съюза на учителите, председателят на физико-математическото дружество, видни наши професори математици, ръководни лица от МНП и отдел Просвета при СГНС, директори на училища, учители. Реч произнася Ганчо Ганев, министър на народната просвета и председател на организационния комитет на олимпиадата, слова произнасят още Ян Вишин (ЧССР) - от името на ръководителите на делегациите и Валтер Липе (ГДР) - от името на участниците.

Участниците в олимпиадата се изкачват на планината Витоша, в София посещават мавзолея на вожда на българския народ Георги Димитров и музея на съпротивителното движение, разглеждат паметника на руските воини-освободители, паметника на Съветската армия, храм-паметник “Александър Невски”, присъстват на оперетен спектакъл. В четеридневна екскурзия гостите посещават градовете Търговище, Велико Търново, Варна, Несебър, Стара Загора, Пловдив. Любуват се нашето Черноморие, отдъхват в курортните комплекси “Дружба”, “Златни пясъци”, “Слънчев бряг”, “Боровец”. Разглеждат мавзолея на Владислав Варненчик и язовир “Искър”.

(вж. още: "ИЗ АРХИВИТЕ: 1-ВА МЕЖДУНАРОДНА ОЛИМПИАДА ПО МАТЕМАТИКА, РУМЪНИЯ 1959 Г.")

От 21 до 31 юли 1959 година в гр. Брашов, Румъния се провежда I Международна олимпиадата по математика за ученици от средните училища.

В олимпиадата вземат участие седем страни от социалистическия лагер. Всяка страна се представя с ученически отбори (делегации) с по осем ученика. Като изключение Съветският съъз участва с четири ученика.

На I МОМ нашата страна се прадставя с учениците:

1. Венцислав Хараламбиев Андрейчев, XI клас, Езикова гимназия в Ловеч;
2. Иван Костадинов Цицелков, XI клас на VI Политехническа гимназия, Пловдив;
3. Любозар Михайлов Димитров, XI клас на V Политехническа гимназия в гр. Варна;
4. Недка Неделчева Иванова, XI клас на V Средно политехническо училище, Стара Загора;
5. Петър Здравков Баларев, XI клас на XX средно политехническо училище, София;
6. Рафаил Райнов Златаров, XI клас, Средно опитно училище, Бургас;
7. Тодор Пенев Тодоров, XI клас, Политехническа гимназия в гр. Две Могили;
8. Цветана Христова Пенковска, XI клас, XXV средно политехничско училище, София;

Учениците, влизащи в състава на нашия отбор, са предложени от отделите на Народна просветапри Окръжните народни съвети, като най-изтъкнати ученици, известни с добрата си математическа подготовка.

Международното жури, председателствано от акад. Г. Моисил (ССР) разглежда задачите, предлагани от страните участнички в олимпиадата. От тях подбира шест задачи и уточнява критерия за оценката им. За първия тур - три задачи - аритметика (ПНР), алгебра (ССР), тригонометрия (УНР). За втория тур - три задачи - по плавиметрия (УНР), планиметрия (ССР), стереометрия (ЧССР).
Времетраене за всеки тур - 4 часа. Максималният брой точки за един ученик за шестте задачи е 40, за всеки тур - по 20. Максималният брой точки за един отбор е 320 т.

Олимпиадата се открива с подходящо тържество в гр. Брашов. По поръчение на румънското дружество за математически и физически науки и румънското Министерство на просветата, при откриването проф. Никола Теодореску, член-кореспондент на Академия на науките в ССР, произнася реч. Той пожелава МОМ все повече да се развива и да обхване повече страни.

Най-добре се представя отборът на Румъния, следван от отборите на: Унгария, Съветския съюз, Чехословакия, България, Полша, ГДР.

По решение на междунородното жури на отличилите се на олимпиадата се определят четири вида индивидуални награди - дипломи: първа (за получилите 40-37 точки), втора - 36 т., трета - от 35-33, и грамоти - от 32 до 24 т. Възможни максимален брой 40 т. получава само Богослав Дивиш от Чехословакия, първенец на I МОМ.

Българският отбор получава 133 т. - 42% от възможните 320. В общото класиране заемаме пето място. В първия тур -в  решението на алгебричните въпроси - отборът ни получава 61% от възможните 160 т. В решението на геометричните задачи отборът ни няма успех и това понижава общия му резултат.

Задоволителен е успехът ни и на задачите по аритметика и тригонометрия. Най-голям успех показва нашият ученик Иван Цицелков от Пловдив. Той набира 30 от мъзможните 40 т. и с право си извоюва първенството на българската група на I МОМ. На И. Цицелков журито отрежда наградата - грамота, гордостта на българската група от олимпиадата. 

Из книгата "Международни олимпиади по математика : 1969-1978 : Очерци за българското участие и решени задачи"