Кокотанекови, семейство астрономи: “Интересът на човек към звездите гради богата обща култура”
Димитър Кокотанеков
Аз съм в Димитровград, Йоанна – в Хасково. Обсерваторията в Димитровград, която е и първият планетариум в България, се казва “Джордано Бруно”. Не знам защо са я кръстили точно така. Работя там от 30 години, а през последните съм и неин директор. Започнах да предподавам, като пишех съобщения по училищата, канех децата да наблюдаваме заедно звездното небе…
И моята преподавателска дейност, и тази на Йоанна, са безплатни за децата. Имаме знание, което можем да дадем на децата без да вземем обратно, а и защото сме в конкуренция с много занимания за ученици – езици, танци. Tанците особено са много популярни. После математика, литература. И нашата астрономия за капак! Нещо толкова абстрактно, неуловимо, сякаш без практическо приложение в живота ни днес. Все още неприложимо!
След 50 години може би ще е друго. Замислете се колко полета с пътнически самолет е имало преди 100 години и колко са те днес. Само за един ден във всяка точка на света… Така вероятно ще стане и с полетите към звездите.
Олимпиадата по астрономия, заедно с тази по математическа лингвистика, са най-бързо развиващите се олимпиади за гимназисти в света. Тази по астрономия се проведе преди 17 години във Варна, където е построена и първата българска обсерватория. Ние участвахме в нея. И оттогава все така.
Нашите ученици винаги стигат до националния кръг на олимпиадата по астрономия, а често се класират и за националния олимпийски отбор. Надяваме се, че следващата година международната олимпиада ще бъде у нас. Със сигурност такава молба вече е постъпила в комитета, който организира международните олимпиади. Но да се върнем обратно във Варна – тък за 41-ва година след броени дни ще се проведе Националната младежка конференция по астрономия. Тук тийнейджърите представят свои наблюдения и техните резултати във вид на доклади.
И правят нови запознанства, което е може би най-голямото богатство на участията в състезания – разговорите с твои връстници със силни интереси в една и съща област, различните отбори, а често и различните олимпийски дисциплини… След такива срещи децата поддържат контакт и затвърждават наистина трайни приятелства. Знаем го от нашите собствени деца. Имаме син и дъщеря, които – общо взето – обучавахме експериментално. В момента и двамата следват извън България в Холандия и Германия. Пътуват често и ни разказват, че където и по света да отидат, има на кого да се обадят и с кого да поговорят за живота, но и за астрономията.
Наблюдаваме затъмнения – слънчеви и лунни, гледаме комети, правим снимки на комети. Изучаваме звездното небе. Това е астрономията. Астрофизиката се занимава със звездите, галактиките, с Вселената. Знаете ли, тъжно е, че децата днес не познават звездното небе… Толкова е лесно, у нас има условия то да бъде наблюдавано, дори без специална подготовка. Науката за звездите винаги е била и винаги ще бъде… Тя е в най-дълбоката древност и в най-далечното бъдеще. Интересът на човек към звездите гради богата обща култура, отваря сетивата за всяко едно знание.
В България има 10 обсерватории и 5-6 планетариума, които извършват популяризаторска дейност. Всички те са дело на местните общности, това е много ценно. Всички те са преживели трудни времена, но са оцелели до днес и ги има.
Йоанна Кокотанекова
В Хасково ръководя астрономическата обсерватория към Младежкия център в общината, както и един от първите любителски клубове по астрономия у нас – “Хелиос”. В клуба членуват не само младежи, ами хора на всякаква възраст и с всякакви професии. Всъщност, 90% от членовете ни са с други професии. Често това са наши бивши ученици, които от малки са били наоколо. Всяка Коледа – защото тогава всеки си идва от някъде – провеждаме разговори, в които някой представя по-задълбочено нова, интересна тема, обект на неговата работа в момента. Мило е, защото за много хора е някак престижно да участват в клуба и в тези разговори. Те са най-различни – наш ученик, който работеше в група с нобелови лауреати по биология, ни разказа за това. Друг наш ученик, който навремето се колебаеше дали да продължи с научна дейност или да избере приложна професия извън полето на астрономията, в крайна сметка избра научната дейност, и днес се занимава със струнната теория извън България. Емил Иванов, световноизвестният български тенор и изключителен астрофотограф, също участва в клуба ни. Снимките му се търсят дори от НАСА.
Дисциплината Физика и астрономия в Софийския университет е стара, изучава се над 100 години. Тъгата е, че след университета никой не иска да се върне в училище… И днес децата сякаш нямат желание да положат усилия, да се гмурнат по-дълбоко, след като задоволят първичното си любопитство. Даваме си сметка, че в астрономията пътят от откритието до неговото внедравяне е наистина дълъг. За разлика от химията, физиката, които в последните 100 години намериха начин да внедряват в масово производство своите открития.
Заниманията ни към двете обсерватории – в Хасково, и в Димитровград, не са като в класната стая. Винаги се стараем на децата да им бъде интересно, водим ги по други обсерватории, в планината, наблюдаваме, заснемаме, доказваме.
Сдружението на ръководителите на олимпийски отбори ни помага най-вече с това, че финансира подготовката ни за международни олимпиади, а също и с това, че сплотява децата.
Моята страст си остава Слънцето. Следващото пълно слънчево затъмнение е само след месец, на 20-ти март тази година. Ще бъде на Фарьорските острови, архипелаг в Дания.
Любопитна астрномия онлайн от Йоанна:
