Медалистът по химия Евгени: "Емоцията преди и след награждаване е това, което осмисля всичките ти усилия"

Евгени Стателов е на 18 г., дванедесетокласник в Езикова гимназия „Пловдив“. Настоящ състезател по химия, когото познаваме като
участник и неколкократен сребърен медалист от Международната олимпиада 2018, и Менделеевските 2018 и 2019.

 

Наслаждавам се на последните си дни в училище в Пловдив, а през остатъка от 2019 г. ми предстоят матури, подготовка за и участие в международна олимпиада по химия, и всичко около кандидатстването (приемен изпит в единия университет и доста документация). Основно съм в Пловдив, в кабинета по химия по химия в училище или този в Общинския детски комплекс в Пловдив, където правя опити, или в Химическия факултет към ПУ. От април до началото на юли може да ме видите във Факултета по химия и фармация, когато съм на подготовка. И, с широка усмивка на устата, по новините след някое състезание.

Последно участвах на Международната Менделеевска олимпиада по химия (53.), която се проведе в края на април в Санкт Петербург, Русия. Бих казал, че бях много добре подготвен за това състезание, и единственото, което ми се опъна, беше не много добрата ми организация по време на теоретичните и на експерименталния кръг. Въпреки това имам сребърен медал и се радвам, че съм се справил с по-сложната теоретична част по-добре от миналата година. Има ли състезание без нови запознанства? Категорично не. Може да не съм от най-отворените хора, но с малко усилия и като си кажа, че не е толкова страшно да заговоря някого непознат, нещата се получават.

Беше много странно как заедно с други участници на МОХ 2018 решихме да си правим палчинки в полунощ на деня преди награждаването и понеже нямахме примерно шоколад, с който да ги ядем, ги ядохме със сухо какао на прах за топъл шоколад.

Положителната страна на състезанията и целогодишната подготовка – това са пътуванията до различни държави, пътуванията Пловдив-София с влак преди всяка подготовка (виждал съм природата по този път през почти всички сезони, хаха), запознанствата с участници от други страни (като ученик от ЕГ се възползвам много от това, за да се упражнявам да говоря свободно на чужд език – английски, немски и малко руски). Емоцията преди и след всяко награждаване е нещото, което обяснява всичките ти усилия да достигнеш до крайната цел. Събрал си се с най-добрите млади химици на страни от целия свят, с които някой ден може да работиш съвместно в дадена област. Виждаш множество усмихнати лица, които биват наградени за успехите си, те виждат как награждават теб, и как и ти си усмихнат. И след като свърши церемонията, се поздравявате взаимно. Тъмната страна (отрицателната) – невъзможността да излизам често с приятели, да бъда сред природата или пък на някакви културни събития. Все още не съм усетил много от Европейската столица на културата, въпреки че живея в нея. Надявам се да имам повече време за хората около мен през студентството си. Също така желанието да решаваш все по-сложни задачи, да надвиеш останалите те превръща в човек, който седи по цял ден пред компютъра да решава задачи или да препрочита страницата на предстоящото състезание. Стремя се да избягвам такива дни.

Решил съм да следвам химия в Австрия или Германия, подавам документи за четири университета: Виена и Грац в Австрия и Лайпциг и Байройт в Германия. Не съм решил точно в кой от четирите, за сега си мисля основно за Грац и Байройт. Трябва да си търся и общежитие: изобщо има много неща, с които трябва да се занимавам за кандидатстването.

Темата за висшето обучение у нас и в чужбина е мноого обширна. Все още нямам много опит. В университетите в България се разчита на солидни теоретични познания, не отсъстват и експериментите. Обикновено най-много знаещите имат възможността да извършват и по-сложни опити, ако са част от някаква изследователска група или просто разполагат с материалната база и необходимите знания, за да се справят и сами. В икономически силно развитите страни все по-малко млади хора се интересуват от точни науки  и особено от тяхната чисто теоретична страна. Именно заради това в някои висши училища там се залага основно на експериментална работа, която впоследствие да бъде подкрепена от тероретични познания. Това според мен не дава много възможности за развитие, защото само част от теорията се прилага успешно на практика до този момент, а останалата чака някой да измисли как да я приложи на практика. От тук става съвсем ясно, че някои университети предлагат на студентите си само една част от цялото познание. Останалото, неприложимото за сега, остава неизяснено и така интересът то да се изследва още, за да може да се види «на живо», се губи.  Все пак, има и такива университети, в които се прилага метода на българските университети, може би с малко повече практическа част.

В България има много възможности за развитие на химията и сродните ѝ дисциплини както в училище, така и в университета. Аз съм изумен от факта, че има много малки деца и пораснали млади хора, които се интересуват от науката химия. Организират се лаборатории за деца, летни лагери и посещения в химическите факултети на университетите. Взимат участие много деца, заинтересувани от химия, и които искат да се занимават вбъдеще с това. Сигурен съм, че всяко училище би осигурило достъп на такива деца до кабинета по химия, където в присъствието на преподавател да се правят експерименти и да с е научават нови знания, надхвърлящи училищното ниво. От друга страна има студенти, които се присъединяват към изследователски екипи във висшето училище, в което следват. В тази изследователска обстановка те се сблъскват с неизвестното, неоткритото и със своите знания и умения те допринасят за развитието на науката.

Националната олимпиада по химия, която отразява нивото на подготовка на учениците в училище, в последните години става все по-сложна. Причината вероятно е, че Националната комисия, представител на университета, и участниците, представители на училището, взаимно се мотиврат да се развиват и така си оказват взаимно и много силна подкрепа в развитието си.

Все пак има и две основни препятствия, които спъват развитието – едното е политиката на държавата, която не инвестира средства и не подкрепя чисто вербално развиването на химията и другите природни науки. Преди години всяко по-голямо училище е имало действащ кабинет по химия с поддържана база като литература, вещества и стъклария. Университетите са разполагали с добра апаратура и база с химикали. Сега във всеки химически факултет има поне едно огромно хранилище с изоставени вещества и стара аппаратура, а повечето кабинети по химия са превърнати в модерни класни стаи, в които няма никакви условия за провеждане на опити с учебна цел. Да добавя и още един щрих към тази картина – безброй многото изоставени химически заводи, чиито модерни за времето си лаборатории с все още можеща да се използва база, в момента биват завзети от увивна растителност.

Другата спънка е разочарованието на хората, които виждат картината по-горе. Но те се борят за по-добри условия и често успехът е на тяхна страна, така че мисля, че нещата стават все по-добре. Има много поводи за гордост – бих желал да спомена номинирането на Мария Спасова за елемента антимон (Sb) в Периодичната ситема на младите учени като едно от многото световни признания на работата на наши сънародници в областта на химията.


Три думи, с които бих описал химията: Опасни вещества, логика и миене. Защо миене? След всеки опит всичко, което си ползвал, трябва да се измие, за да ти се получи следващия път. За опасните вещества всеки знае, а в логиката на химията присъства невъобразимо много математика.

Тази наука ме грабна, когато съзнах, че със знанията ми (т.е. логиката) мога да експеиментирам с веществата съсвсем безопасно и така да видя повечето от нещата от учебниците на живо същите тези, които обясняват защо природата непрекъснато се променя.

Началото: 7. клас в хранилището по химия, където учителката ми ми показваше итнересни опити, позволяваше да правя и някои сам, и ми обясняваше и много други неща за химията. Искрено ѝ благодаря за което.

Всичко това ми помогна да не се доверявам винаги на мнението на авторитетни личности или организации, които често твърдят неща с цел да заблудят част от населението. Научих се да мисля логично и осъзнах, че нищо не може да бъде идеално – винаги се случва нещо не както трябва – в живота, на състезанията и по време на всеки опит. Като развивам своя интерес, имам възможността да се явявам на едни от най-сложните състезания по химия и разбирам защо е необходимо да се учат предмети като математика, физика, биология и информатика в училище.

Вбъдеще това непрекъснато натрупаване на занания със сигурност би ме изкарало една крачка по-напред от състудентите ми. Също така ще мотивира и други млади хора да се интересуват от химия и да се развиват в тази насока.

Най-интересното откритие в химията за мен е Законът за запазване масата на веществата, който гласи, че в резултат на която и да е химична реакция не се губи или се произвежда маса. Това е първото доказателство, че химията е точна наука, заради което сега съществуват задачи с кошмарни уравнения и тежки изчисления, ха-ха-ха.

Харесва ми един дял от химията, наречен химична кинетика, който изучава колко бързо протича която и да е реакция – от мигновеното взривяване на експлозив до бавното ръждясване на пирон. Переспективата му е, че дава отговори на въпроси, отнасящи се до промишлеността или до процеси в човешкото тяло, примерно с каква максимална скорост при дадени условия може да се произвежда дадено вещество, или пък колко бързо е действието на дадено лекарство в организма на човека. Свързана е с много математика и дано успея да я науча. И не е органична химия, която се развива много бързо, защото повечето млади химици искат с това да се занимават. Трябва и други сфери да се развиват.

Любимият ми елемент пък е мед (Cu), единственият метал с розово-червеникав цвят и основата на всички сини и зелени пигменти по каритините до началото на 18. век. Знаете ли, че за първата мина за мед в Европа се твърди, че се намира близо до Стара Загора? С риск да загубя публиката, ще спомена и съединения като хемоцианин, литиеви купрати и комплексни съединения във всички цветове на дъгата. Те всички съдържат метала във всеки електричен кабел в страната ни – именно медта.

Доста е опасен за околна среда, така че няма да си мисля колко от него отива в канализацията след опити. Иначе е много важен микроелемент във всеки оргнаизъм и е с ключовво значение за електротехниката и електрониката.

“Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?” - Ще трябва доста да си помисля, хммм… Много практичен ще е уред, който при контакт с дадено вещество може веднага да каже кое е то. Примерно да е комбинация от най-бързите уреди с такова предназначение (ЯМР, ИЧ, УВ-Видима, ЕПР и други спектроскопи) и при контакт с веществото да измерва някои свойства. Така в никоя лаборатория няма да има проблеми със съдове с вещества без надписи.

 

3 онлайн научни източника на информация, които Евгени препоръчва:

  • Една от страниците със систематизирана информация по органична химия: www.organic-chemistry.org
  • Сайтът на руското химическо общество (на руски) - http://www.chem.msu.ru/rus/
  • Форум за опити по химия и химична литература Sciencemadness

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни