Биологът Калоян Цанов: “Подробностите от ботаниката и зоологията се забравят, но приятелствата и контактите остават за цял живот”

Калоян Цанов е възпитаник съм на НПМГ София (специалност „Биология“) и на Харвардския Универсиет в САЩ (специалност „Молекулярна и клетъчна биология“), златен и бронзов медалист по биология.

В момента звършвам докторантура (PhD) по „Биомедицински науки“ в Харвард. Планирам да продължа да се заминвам с научна дейност в академичен център или биофармацевтичната индустрия, като в дългосрочен план се надявам да ръководя собствена научноизследователска група.
България има способни хора – студенти и преподавтели – но, за съжаление, имам впечатлението, че образованието не е национален приоритет. В много държави на запад, а и немалко на изток, нивото на инвестиции в образованието е по-високо от това в България и образователният ценз има важно значение за професионалната реализация. Това води до големи различия в качеството на обучението. По-конкретно, достъп до най-съвременни ресурси (от най-престижните научни журнали до най-модерната апаратура), високи стандарти за отличие, и най-важното – контакти с изключително мотивирани и способни хора. Големите академични центрове в чужбина привличат талант от целия свят, което създава специална атмосфера и възможности да се учиш от най-добрите специалисти в дадена област.

Олимпиадите създадоха много незабравими спомени, поставиха основата на професионалната ми кариера и ми дадоха изключително полезен опит в по-общ смисъл. Подготовката и участието в тези състезания не само задълбочиха интереса ми в биологията, но и ме научиха да си поставям цели и усилено да ги преследвам. И отново, най-важни са контактите с хората. Чрез олимпиадите се запознах с много впечатляващи хора – както в България, така и в чужбина – някои от които са близки приятели и до днес. Олимпиадите те учат и колко малък е светът. Например, на международната олимпиада в Пекин се сприятелихме с отбора на Канада. Пет години по-късно, в Бостън, биологията ме събра отново с един от тях, който също следва докторантура тук (дори работим в сходна област и обменяме идеи и реагенти). И това е само един пример!
Три думи, с които бих описал биологията: Науката за Живота! Дефиниция от речника, но в по-философски смисъл улавя многото измерения на биолгията.

Моят фаворит са областите в биологията, с които се занимавам в момента – молекулярна биология на стволовите клетки и на рака. Защо? От една страна, за мен разбирането на даден процес на фундаментално, молекулярно ниво носи особено удовлетворение. От друга, разшифроването на механизмите на стволовите клетки и ракообразуването води до нови методи за терапия, с голям потенциал да транформира медицината. Но всички области на биологията са важни. Например, две от съвременните революции в биологията, РНК интерференцията (започваща да жъне успех в клинични експерименти) и съвсем наскорошният метод за генетична модификация CRISPR (който най-вероятно ще промени медицинската практика) водят началото си от опити с кръгли червеи и млечнокисели бактерии!

В областта на научните изобретения бих искал да бъде създаден апарат или лекарство, който може да открие и унищожи ракови клетки или да регенерира увредени органи.
А ако можех да създам някое от вече съществуващите изобретения – в областта на биологията, бих казал микроскопа, защото способността да се вникне в клетъчната и субклетъчната структура на живота транформира биологията завинаги. Извън биологията, вероятно компютъра, понеже той заема централно място в съвременния живот.

Радвам се, че Сдружението съществува и функционира активно. Нямаше такава организация, когато аз бях участник в олимпиадите, а определено има полза от обмена на опит и обединените усилия на различните олимпийски отбори. За съжаление, нямам наблюдения през последните години и не зная какви са нуждите на отборите в момента. Това, което оказа голямо влияние за мен през 2005, бе щедрото спонсорство на Американска Фондация за България, за което съм изключително благодарен и до днес.
Младите олимпийци бих посъветвал да си поставят високи цели и да ги преследват, но да не забравят олимпийския принцип, че най-важно е участието. И да създават приятелства с другите състезатели, защото подробностите от ботаниката и зоологията се забравят, но приятелствата и контактите остават за цял живот.

Имам късмета да върша работа, която ми доставя голямо удовлетворение и дава смисъл на професионалния ми живот. В това отношение, за мен научната дейност сама по себе си е съчетание на приятното с полезното. В същото време, заниманията извън лабораторията са не по-малко важни. Въпреки че отделям много време за своята работа, аз постоянно целя да подобрявам баланса между личен и професионален живот, било чрез социални контакти или време за лично ползване. Според мен, постигането на този баланс, който изглежда различно за всеки човек, е ключов фактор за удовлетворението от живота в по-общ смисъл.
На първо място, в свободното си време се старая да поддържам контакти с моите приятели. А иначе се занимавам с фитнес, обичам да готвя и често пробвам рецепти от различни кухни, чета книги (напоследък в областта на психологията), ходя на кино (предпочитам научна фантастика, комедии и екшъни). Много обичам да пътувам и опознавам други култури, и го правя с удоволствие, когато ми се отвори възможност. Една от целите ми е да посетя всеки континент поне веднъж… остават ми Африка и Южна Америка (е, ако не броим Антарктида)!

3 онлайн научни източника на информация, които Калоян препоръчва:

• Все повече журнали имат безплатен достъп до статии (т. нар. „open access“), така че бих препоръчал някои от тях за запознаване с най-модерните достижения в биологията на високо ниво (напр. Cell Reports, Nature Communications, eLife).
• А за безплатни онлайн курсове и материали от най-реномираните университети в САЩ, силно препоръчвам платформата edX, както и курсовете на MIT.