Последни блог постове

  • БЛИЦ С БИОЛОЗИТЕ НИКОЛА И СИЯНА

    Запознайте се с биолозите Никола Димитров и Сияна Пеева.
    Никола е част от
    националния отбор по биология тази година и ще участва след броени дни в онлайн изданието на Международната олимпиада по биология, която трябваше да се проведе през юли в Нагасаки, Япония. Освен това е част от разширения отбор по биология през 2018 и 2019 г. Сияна също е част от разширения отбор през 2019 г.
    И двамата са демонстратори в научната лаборатория по химия и биология за деца
    BayLab –  Сияна през 2018 г., а Никола през 2019 г

    Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, можеш да го направиш тук.

     

    1.     Представи се в едно изречение. 

    Никола: Здравейте! Аз съм Никола Димитров и тази година завърших ППМГ “Акад. Никола Обрешков" в Бургас. Състезател по биология съм от седми клас.
    Сияна: Аз съм Сияна, уча в 12-ти клас в НПМГ и съм състезателка по биология.

    2.     В момента се занимавам с...

    Н: Подготовка за IBO Challenge 2020.
    С: Подготовка за кандидатстване в университет.

    3.     Как те наричат приятелите?

    Н: Никола / Коле.
    С: Най-често Сиси.

    4.     Последното състезание, на което участва?

    Н: Тазгодишната Националната олимпиада по биология.
    С: Националната олимпиада по биология тази година.

    5.     Имаш ли си талисман за късмет?

    Н: Да. Винаги на състезания нося верижката, която приятелите ми подариха.
    С: Да - Резус, една плюшена маймунка, която всъщност е талисман на всички биолози олимпийци от НПМГ.

    6.     Ако не се занимаваше с биология, щеше….?

    Н: Най-вероятно щях да се занимавам с кулинария.
    С: Не се сещам за нещо конкретно. Много неща могат да ми бъдат интересни, стига да се задълбоча в тях и да ги разбера.

    7.     Любим момент/ история от състезание?

    Н: Не мога да избера 1 конкретен момент. Бих казал, че цялото преживяване на EUSO 2018 (European Union Science Olympiad, бел. ред.) беше невероятно и ми даде възможност да се запозная с много готини хора от цяла Европа, както и с културата и красотата на Словения.
    С: Всички моменти са ми любими... олимпиадите са много хубаво преживяване.

    8.     Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!

    Н: Биологията е науката на живота!
    С: Биологията е да се опитаме да разберем как работят живите същества.

    9.     Опиши биологията с три думи?

    Н: Интересна, всеобхватна, жива.
    С: Красива, динамична, необятна.

    10.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    Н: ... е електричеството , защото то е предпоставка за повечето велики открития в новото време.
    С: Интернет - възможността да имаме достъп до всякаква информация по всяко време е невероятна.

    11.  Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    Н: Ако имах възможността и знанията, бих искал да създам устройство, което контролира водата.
    С: Нещо, което да пречиства въздуха, водите, земята като цяло. Днес животът ни е по-лесен от преди, но за сметка на това се замърсява природата.

    12.  А мобилно приложение?

    Н: Вече има приложения за всичко, но може би подобрено приложения за разпознаване на растения.
    С: Идеите, които ми хрумват, вече са осъществени, а и без това достатъчно време прекарваме на телефоните си. :D

    13.  Любима поднаука от биологията?

    Н: Ботаниката.
    С: Цитология.

    14.  Защо?

    Н: Винаги съм имал афинитет към нея и смятам, че има място за развитие, особено откъм физиологията и биохимията, с цел извличане на фитохимикали за всевъзможни приложения.
    С: Интересно ми е да разбирам все повече за това как работят животът и най-малката форма на живот - клетката. Толкова малка структура работи по толкова сложен и интригуващ начин…

    15.  Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?

    Н: Ленивец.
    С: Магьосница в някоя алтернативна вселена. Но като цяло обичам да съм си човек.

    16.  Кой е най-досадният въпрос за един биолог?

    Н: “Нали ще ни лекуваш като остареем".
    С: Поне докато съм в гимназията - "Медицина ли ще кандидатстваш?".

    17.  Най-трудният термин, с който си се сблъсквал?

    Н: Терминът, завинаги заключен в съзнанието ми определено е гръднично-ключично сисовиден мускул.
    С: Стадиите в развитието на чернодробния метил - мирацидиум, спороциста, редия, церкария, адолескария.

    18.  Как виждаш света след 10 години?

    Н: Много, много замърсен. Предполагам, че повечето хора, компании и предприятия ще са осъзнали, че трябва да променят начина си на живот/ работа, за да са по-отговорни към планетата.
    С: Не много по-различен от сегашния.

    19.  Ами след 50?

    Н: В най- добрия случай – световен мир, решени световни проблеми (глад, пандемии, боклук), равни права за всички и интелигентно използване на ресурсите.
    С: Вероятно ще е по-замърсен, но ще разполага с по-усъвършенствани технологии.

    20.  Растенията имат ли чувства?

    Н: Не точно, но може да се каже.
    С: Усещат промени, но не бих казала, че имат чувства... може би трябва да попитаме тях.

    21.  Кой е учителят, който те научи на най-много неща?

    Н: Безспорно учителят, който ме е научил на най-много неща и който ценя изключително много, е моята класна от началното училище Яна Маврова! Обичам ви, госпожо! 
    С: Госпожа Мариана Христова, учителката ми по биология. Освен часовете в училище сме имали и извънкласни проекти, които бяха много интересни.

    22.  Теория или практика?

    Н: Практика.
    С: Теория.

    23.  Ако те помоля да ми сготвиш нещо, какво ще е то?

    Н: Лазаня.
    С: Какво ти е любимо?

    24.  Къде си сега?

    Н: Вкъщи.
    С: Вкъщи.

    25.  Има ли живот след смъртта?

    Н: Аз лично вярвам, че душата на човек се преражда в друго тяло.
    С: И да, и не.

    26.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    Н: Беър Грилз.
    С: Приятел - не искам да съм самотна.

    27.  Какво беше последното нещо, което подари на някого?

    Н: Алкохолни маркери.
    С: Fanny pack.

    28.  Електронни или физически книги?

    Н: И двете си имат плюсове и минуси, но по-скоро електронни.
    С: Физически, по-приятни са.

    29.  Youtube или Facebook?

    Н: Youtube.
    С: Youtube.

    30.  Какво ти предстои в до края на академичната/календарната година?

    Н: Да почна университет.
    С: Онлайн училище и много стоене вкъщи заради карантината, изпити, завършване, кандидатстване, а след това приключения и слънце. :)

    31.  Поздрави събеседника си?

    Н: Да е успешен и да прави всичко със страст и много любов.
    С: Бъди щастлив!

    32.Съвет към начинаещите състезатели?

    Н: Моят съвет към начинаещите състезатели е да следват и развиват своите интереси и да се научат отрано да си поставят приоритети.
    С: Дерзайте, възползвайте се от възможностите, които имате... и много се забавлявайте!

     

    ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

    ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

  • Блиц с олимпийците по биология Иван и Кирил

    Днес ви представяме състезателите по биология Иван Георгиев и Кирил Тошев.
    Иван е двукратен бронзов медалист от Международните олимпиади по биология в Иран през 2018 г. и в Унгария през 2019 г., а Кирил е носител на бронзов медал от Международната олимпиада по биология през 2019 г

    Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, изпрати смс с текст
    DMS OLYMP на номер 17 777

     

    1.     Представи се в едно изречение !

    Иван: Иван Георгиев, МУ София, състезател по биология.
    Кирил: Здравейте, аз съм Кирил Тошев, ученик в 12. клас на Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ в гр. София, състезател по биология и химия.

    2.     В момента се занимавам с ...

    И: В момента уча медицина.
    К: В момента се занимавам с попълването на блиц-интервю.

    3.     Как те наричат приятелите?

    И: Зависи от настроението им.
    К: Кирчо, понякога Тошко (от фамилията).

    4.     Последното състезание, на което участва?

    И: 2019 IBO в Унгария, Сегед
    К: Международната олимпиада по биология, гр. Сегед, Унгария (IBO 2019)

    5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    И: „Днес всичко приключва.“
    К: „Започва се!“

    6.     А последната?

    И: “Най-сетне” (имаше страшни забавяния и 12 часа бяхме на практики).
    К: „Всичко мина добре, сега остава да чакаме“, аз, треперещ от притеснение.

    7.     Имаш ли си талисман за късмет?

    И: Не, разчитам на своите умения и подготовка.
    К: Личен талисман нямам, но биологизите от НПМГ използваме като талисман една плюшена маймунка „Резус“ (името произлиза от вида маймуни, при които е открит резус (Rh) фактора), която учениците биолози носят на олимпиада и всяка година от Международната олимпиада за него се нова купува значка, с нещо характерно за страната, в която е олимпиадата.

    Бел. ред: Виж кой още нпмг-еец отдели внимание на маймунката Резус

    8.     Ако не се занимаваше с биология, щеше….?

    И: Щях да се занимавам или със спорт, или с химия.
    К: Ако не се занимавах с биология, най-вероятно щях да се занимавам с химия или друга природна наука.

    9.     Любим момент/ история от състезание?

    И: То не е един, за да се разкаже.
    К: Празненството след награждаването, което продължи до сутринта.

    10.  Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!

    И: Наука за всичко живо.
    К: Биологията ни показва кое е живо и кое не е, какво се случва във всичко живо около нас и защо това се случва. 

    11.  Опиши биологията с три думи?

    И: Забавна, чудата, обширна.
    К: Разнообразие, всеобхватност, безкрай.

    12.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    И: Писмеността.
    К: Може би това е електричеството, без което съвременният свят не би могъл да съществува.

    13.  Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    И: Да ми прави титруванията точно.
    К: Наночастица, с която в реално време да се наблюдават процесите в клетката и тяхната динамика.

    14.  Какво ти предстои до края на годината?

    И: Все още никой не знае.
    К: Прекалено много неща – олимпиади, състезания, рожден ден, матури, бал, море, университет. (отговорът е към февруари 2020, бел.ред.)

    15.  Любима поднаука от биологията?

    И: Генетика.
    К: Биохимия.

    16.  Защо?

    И: Има хубави задачи.
    К: Защото съчетава в себе си две науки – биологията и химията, които се преплитат по един невероятен начин, показващ ти колко тънка е границата между едното и другото,. Едновременно съчетанието на двете дисциплини я прави доста трудна, което също има своята обаятелност. 

    17.  Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?

    И: Бухал.
    К: Котка.

    18.  Кой е най-досадният въпрос за един биолог?

    И: Няма досадни въпроси.
    К: За мен най-досадният въпрос е „Как се казва това цвете?“.

    19.  Най-трудният термин, с който си се сблъсквал?

    И: Протонема.
    К: В биологията - десенситизация, по принцип – анжамбман (термин от литературата).

    20.  Как виждаш света след 10 години?

    И: В недобро положение.
    К: Близък до днешния на пръв поглед, но реално с невероятен напредък в областта на природните науки и медицината.

    21.  Ами след 50?

    И: Още по-зле.
    К: Интересно място, с много нови технологии, може би дори с безсмъртни хори и, надявам се, с приключили световни конфликти.

    22.  Растенията имат ли чувства?

    И: Какво е чувство?
    К: Дори и да имат чувства, едва ли ще са тези, които ние си представяме. Като живи организми, растенията също се влияят от факторите на външната среда.

    23.  Кой е учителят, който те научи на най-много неща?

    И: Благодаря на всички, защото са ме научили на еднакво много.
    К: Учителят, който ме научи на най-много неща, не само от биологията, но и за хората, света и живота, това е госпожа Мариана Христова, преподавател по биология в НПМГ.

    24.  Теория или практика?

    И: По много и от двете.
    К: Зависи в какво настроение съм, обикновено практика.

    25.  Ако те помоля да ми сготвиш нещо, какво ще е то?

    И: Пържени картофи.
    К: Руло „Стефани“.

    26.  Би ли си купил парцел на Луната?

    И: Не.
    К: Това звучи интересно! Ако бях роден след 100 години и всеки можеше да отиде на Луната, бих си купил парцел там, но към момента това е леко извратено и просто начин да похарчиш многооо пари.

    27.  Къде си сега?

    И: На дивана.
    К: Вкъщи.

    28.  Любимо занимание?

    И: Да тренирам.
    К: Четене на книга, гледане на филми и сериали.

    29.  Най-неприятен предмет от училище?

    И: Химия и биология.
    К: Философията. 

    30.  Има ли живот след смъртта?

    И: Защо не?
    К: Според мен да.

    31.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    И: Мачете.
    К: Една, хубава, по-дебела книга.

    32.  Препоръчай ни книга!

    И: “Метро” - и трите. 
    К: Винаги, когато ме питат за книги, препоръчвам всички на Джеймс Ролинс, най-вече тези от серия „Сигма“, в които по уникален начин е съчетан екшън, наука, история и, разбира се, в които има и щипка любов. Горещо ви препоръчвам „Лабиринт от кости“ и „Шестото измиране“.

    33.  А филм?

    И: Вече няма много филми, които да си струват.
    К: За филм бих казал „Шпиони“ (Spy).

    34.  Какво беше последното нещо, което подари на някого?

    И: Молив.
    К: Може да прозвучи малко странно, но последното нещо, което подарих, бяха обеци и поднос за торта с капак. Казвам две неща, защото майка ми и най-добрата ми приятелка имат рождени дни в последователни дни.

    35.  Лютеница или кьополу?

    И: Лютеница.
    К: Лютеница.

    36.  За или против униформите в училище?

    И: Против.
    К: Носил съм униформа (за мое щастие само една година), но според мен всеки трябва да показва индивидуалността си чрез дрехите, като все пак спазва някакви граници. Униформите са добра идея за по-малки деца (нека кажем до 7. клас), но в гимназиалния етап това е близко до невъзможното....

    37.  Откъде черпиш информация?

    И: Отвсякъде.
    К: Много и разнообразни източници, най-вече на английски и български.

    38.  Поздрави събеседника си?

    И: Здрасти..
    К: Здрасти (усмивка).

    39.  Съвет към начинаещите състезатели?

    И: Не се отказвайте, никога не знаете откъде ще ви дойде късметът.
    К: За начинаещите състезатели най-добре е да четат, да натрупат някакъв обем от информация, след което да решават колкото се може повече задачи.
     

    ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

    ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:
     

  • Биолозите Деси и Виктор в блиц

    Десислава Илиева е сребърен медалист от Международната олимпиада по биология в Унгария през 2019 г. Виктор Гилин е състезател по биология в състезанията Международен турнир на младите естествоизпитатели през 2017 и 2018 г. и Европейската олимпиада по природни науки - EUSO през 2019 г., от които е носител на един сребърен и два бронзови медала. И двамата бяха демонстратори в Петата научна лаборатория на Bayer за деца. 

     

    1.     Представи се в едно изречение (име, училище/университет, състезател по…)

    Деси: Аз съм Деси от СМГ и се състезавам по биология и химия.
    Виктор: Виктор, НПМГ, биология.

    2.     В момента се занимавам с ...

    Д: Разглеждам си речника по български жестомимичен език.
    В: Биология. 

    3.     Как те наричат приятелите?

    Д: Деси.
    В: Вик, Виктор. 

    4.     Последното състезание, на което участва?

    Д: По-сериозно беше Международната олимпиада по биология = International Biology Olympiad = IBO
    В: EUSO 2019

    5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    Д: Първо да събудя гъркините (съквартирантките ми) или да си измия зъбите? (Измих си зъбите.).
    В: Много се вълнувам. Дано силата бъде с мен.

    6.     А последната?

    Д: Не очаквах хората да имат толкова много енергия и да са толкова шумни след 11 часа състезание (всъщност 6 часа чисто състезание, но организацията беше зле и то се проточи). 
    В: Задачите бяха забавни. Дано не съм се изложил. 

    7.     Имаш ли си талисман за късмет?

    Д: Да, винаги пиша с една и съща химикалка на състезания. Шампионът на IBO ми я пази по време на почивките на състезанието, защото нямах къде да я сложа, и затова сега химикалката е още по-специална. 
    В: Не.

    8.     Ако не се занимаваше с биология, щеше….?

    Д: Честно казано нямам идея. Мисля, че рано или късно, щях пак да стигна до биология.
    В: Ако не наука, бих правил филми.

    9.     Любим момент/ история от състезание?

    Д: Първият ми национален кръг по биология в 9-ти клас. Имала съм и по-забавни и “готини”, но без него нямаше да ги имам, затова и го избирам за любим.
    В: Награждаванията на националните олимпиади по биология и здравно образование през 2017г. и 2019г. - беше вълнуващо. 

    10.  Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!

    Д: Намираш нещо живо, наблюдаваш го достатъчно време и накрая обобщаваш правилата, които то спазва.
    В: Това е странна наука, която включва всички науки заедно с цел изследване на живота - какво е, защо е и къде е. 

    11.  Опиши биологията с три думи?

    Д: Дай ѝ време.
    В: Вълнуваща, красива, жива. 

    12.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    Д: Интернет.
    В: Дюнерът и неговите производни. 

    13.  Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    Д: Фотосинтезатор за хора.
    В: Ако ще изобретявам нещо, то би било някакво биологично устройство с помощта на генно инженерство или нещо подобно. Нямам точна идея. 

    14.  Какво ти предстои до края на годината?

    Д: Доста важни няколко месеца и после истинска почивка, каквато май ще имам само един път в живота (лятото след 12ти клас).
    В: Да уча за олимпиадите и да започна да разработвам някакъв научен проект. 

    15.  Любима поднаука от биологията?

    Д: Биохимия <3
    В: Всички са хубави по свой начин. Молекулярната биология е една от най-хубавите. 

    16.  Защо?

    Д: Защото е езикът на живото и не просто това, ами е универсален и съвършен език, минал през 4 милиарда години безпощадна еволюция. Напомня ми, че има перфектни неща навсякъде и ми връща идеята за красота в света. А и е толкова силно кодиран (но изключително логичен!), че е приятно аз да го разбирам в по-голяма степен от повечето хора, хахах.
    В: Защото е много приложима, има много неоткрити неща и е една от най-интересните. 

    17.  Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?

    Д: Чехълче - 1 сложна клетка, способна на живот, колкото сме и ние с нашите 30,000,000,000,000 (Проверих в гугъл числото, не ми вярвайте).
    В: Триока врана или Аватар (от анимацията). 

    18.  Кой е най-досадният въпрос за един биолог?

    Д: “Как запомняш толкова много неща?” ... ... ... ... ... ... …
    В: Не са ми задавали досега наистина досаден въпрос. 

    19.  Най-трудният термин, с който си се сблъсквал?

    Д: Не знам за труден термин, но съм си записала ето тази поредица от термини, която в момента ми е смешна:
    хепарин, хондроитин, хистамин, холин, хитин, хистидин.

    В: Няма трудни термини, има ненаучени.  

    20.  Как виждаш света след 10 години?

    Д: Решения на част от сегашните проблеми и нови “нерешими” проблеми.
    В: Not great, not terrible.  

    21.  Ами след 50?

    Д: Решения на част от “нерешимите” проблеми и нови “нерешими” проблеми.
    В: Апокалипсис, може би ;) 

    22.  Растенията имат ли чувства?

    Д: Да, даже си ги споделят.
    В: Не, но усещат доста неща.  

    23.  Кой е учителят, който те научи на най-много неща?

    Д: Надежда Буюклиева (учителката ми по математика от 5-ти клас).
    В: Д-р Радослав Александров.  

    24.  Теория или практика?

    Д: За състезание - практика, за всичко останало - теория.
    В: И двете. 

    25.  Ако те помоля да ми сготвиш нещо, какво ще е то?

    Д: Обичаш ли овесени ядки?
    В: Гуакамоле. 

    26.  Би ли си купил парцел на Луната?

    Д: Земята ми е достатъчно интересна засега.
    В: Ако цената е добра. 

    27.  Къде си сега?

    Д: Вкъщи, в София.
    В: Няма да ви кажа. 

    28.  Любимо занимание?

    Д: Да слушам песни и да чета в Интернет какво значат текстовете им или просто да слушам музика и да мисля за нея.
    В: Гледане на филми и дълбаене в биологията и други интересни неща. 

    29.  Най-неприятен предмет от училище?

    Д: Информатика.
    В: Няма предмет, който толкова да не харесвам, за да го категоризирам като най-неприятен. 

    30.  Има ли живот след смъртта?

    Д: Ако искаме да има, да.
    В: Нищо не може да докаже, че няма.  

    31.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    Д: Лодка. Не ми се стои на самотен остров.
    В: Кисело мляко да си правя айрян, че иначе не се живее. 

    32.  Препоръчай ни книга!

    Д: 1984, The unbearable lightness of being, Surely You're Joking, Mr. Feynman! и, разбира се, Lehninger Principles of Biochemistry.
    В: Игра на Тронове от Песен за огън и лед. 

    33.  А филм?

    Д: Shutter Island, но така: първо го изгледайте, след това прочетете за него в Интернет и накрая го изгледайте още веднъж (може и повече пъти). Готино е, защото всеки път ще е различно.
    В: Pulp fiction.  

    34.  Какво беше последното нещо, което подари на някого?

    Д: Тениска и 2 шоколада.
    В: Пари. 

    35.  Лютеница или кьополу?

    Д: Лютеница.
    В: И двете. 

    36.  За или против униформите в училище?

    Д: Против.
    В: Против. 

    37.  Откъде черпиш информация?

    Д: От интернет, света и хората около себе си.
    В: Извънкласни занятия в училище, английски учебници (особено Campbell Biology),научни статии във PubMed и доста ютуб. 

    38.  Какво ти предстои в до края на академичната/календарната година?

    Д: Засега три областни кръга (биология, химия, лингвистика), за по-натам ще видим.
    В: Олимпиадите по биология и химия, нормалните училищни дейности, може би някой научен проект, да взема сертификат по английски език и да се подготвя за кандидатстване в университет. 

    39.  Поздрави събеседника си?

    Д: Успех и се забавлявай!
    В: Поздрави :) 

    40.  Съвет към начинаещите състезатели?

    Д: Дали нещо ти е интересно или “за теб” не се определя от това колко си добър в него на първото си състезание. Много по-важни според мен са усещанията за обстановката и хората наоколо.
    В: Влезте в НПМГ, четете, не се ограничавайте с учебниците от училище (все пак не ги забравяйте и тях), бъдете малко нахални, ако се чудите за нещо търсете и питайте, за да разберете, и се забавлявайте.

  • ЗДРАВКО, МЕДАЛИСТ ПО БИОЛОГИЯ И ЛИНГВИСТИКА: „СМИСЪЛЪТ Е ДА ПРАВИШ КАКВОТО ТИ ХАРЕСВА. СЪСТЕЗАНИЯТА СА ДО ВРЕМЕ“

    Здравко Иванов е едва на 19 години, прясно завършил Софийската математическа гимназия и вече първокурсник по биохимия в университета на St Andrews, Шотландия. Потърсихме го за олимпийския блог, тъй като е сред малкото състезатели, които крачат бодро на няколко фронта, които не изглеждат особено близки помежду си.

    Здравко има 2 сребърни медала от Международните олимпиади по биология 2018 и 2019 г., но се е класирал и е участвал и на 5 последователни Международни олимпиади по лингвистика. От тях грабва 1 бронзов и цели 3 златни медала (2015-2019).

    Напоследък се занимава с три основни предмета – математика, химия и биология. Като за първа година не изискват много работа, за сметка на присъствията и допълнителната работа извън лекциител "Програмата ми е разнообразна, но оставя и достатъчно много свободно време, което предимно прекарвам посветен на лингвистиката и биологията на българско олимпийско ниво. До края на академичната си година през май съм планирал да присъствам на повечето национални събития в биологията и лингвистиката и да участвам “от другата страна”.

    Последното международно състезание, на което Здравко участва,  е Международната олимпиада по лингвистика в Йонгин, Южна Корея, изминалото лято, и откъдето се връща със златен медал. С усмивка си спомня за перипетиите, през които преминава по пътя от Сегед, Унгария на около 600 км от София, през Будапеща - Именно в Унгария се провeде миналата олимпиада по биология, но след уморителния престой остават за няколко дни в аквапарк. По пътя към София се сблъсква със закъснял полет и неволно прекарване на почти цяло денонощие във Виена, което пък от своя страна разбърка всичките му планове за почивка между двете олимпиади. „И ако това не е достатъчно, пътят на отбора по лингвистика за Южна Корея някак мина през центъра на Варшава и заведенията там.“

    „Участията ми през всички състезателни години неизменно остават запомнени и изпъстрени с множество интересни моменти и спомени, за някои от които току-що загатнах. Спомням си, например, как това лято на олимпиадата по биология в Унгария решихме, понеже не бяхме виждали ръководителите си от няколко дни, да ги обстреляме с водни пистолети като за добре заварили. Или как миналото лято пак на олимпиадата по биология Албена (както тя самата предпочита да бъде назовавана, доц. Йорданова е прекалено дълго и прекалено изтънчено) се опита да ни качи на автобус без осветление и без номер в 11 вечерта на тотално непознато място насред Техеран. И ни разкритикува после колко сме били скучни.“

    „Определено не се оказах на две международни олимпиади по толкова различни дисциплини изведнъж и внезапно.“ При Здравко всичко е процес, който започва още с  математиката отпреди влизането му в СМГ и последващия прием, а постепенно неговото поприще се явява лингвистиката между 6 и 8 клас. Казва, че лингвистиката е дисциплината, която го е привличала най-много, което е и причината много бързо да напредне и да стигне до международното ниво.

    "Когато нещо ми е интересно и искам да го постигна, не бих го оставил просто така и бих работил упорито, за да успея – та така и за биологията и лингвистиката.“

    „Те, впрочем, имат доста допирни точки – логическото мислене от лингвистиката, което тази дисциплина на състезателно ниво изисква (тъй като далеч не е свързана с натрупване на познания, както почти всички други науки, а доста повече на опит), се оказа изключително полезно за биологията на международно ниво. Друго безценно нещо, което научих от лингвистиката, е да прочитам внимателно всяка част от условието на задача или казус, тъй като огромен брой от задачите по биология се решават без особено усилие, когато условието се прочете и осмисли. Отделно има цели дисциплини като биолингвистиката, която открих наскоро, които се занимават с езика от гледна точка на биологията. Засега това изглежда изключително интересна област, която бих искал да изследвам в повече детайли вбъдеще.“

    Като любими поднауки медалистът определя биохимията (от биологията) и семантиката (от лингвистиката). Те са считаните за най-предизвикателни области от болшинството състезатели и студенти по собствени впечатления, и признава, че немалко главоболия са му създавали и на него в частност. Това не го притеснява, тъй като именно в трудностите Здравко вижда потенциал – „и в двете трябва да съзреш простата логика и съчетанието на множество прости концепции, изграждащи нещо по-голямо и качествено ново. Една иначе сложно построена и на пръв поглед хаотична система – клетката, от гледна точка на биологията, или езикът, от гледна точка на лингвистиката.“

    Веселин Златилов е човекът, който успява да запали интереса на Здравко към лингвистиката, и то още в 4 клас. Тогава бъдещият му ръководител му дава задача с числа на старохавайски, с която да се занимава, вместо да скучае.  „Тогава ми каза нещо от сорта на “Да те видим какво ще направиш”. Ако не ме лъже паметта, я реших, не беше сложна (пък и беше бройна система), но ми стана интересно, измолих си още задачи, получих една книжка, известна като “мозайката” и така започна всичко.“

    При биологията олимпиецът среща изключителни трудности в началото, но именно затова запретва ръкави да разбере науката в дълбочина, за да преодолее трудностите. „Оттам нататък само ми трябваше побутването в правилната посока, което госпожа Цветана Хинкова направи още в 7 клас. Заради това побутване предпочетох да отида на олимпиада по биология вместо на тази по български език и литература, и заради него биологията на олимпийско ниво не престава да ми бъде интересна и предизвикателна вече толкова години.“

    „Да се захванеш с лингвистика е доста лесно, задачите и материята са привлекателни на пръв поглед за повечето хора. Но да бъдеш добър състезател в тази област изисква:

    • концентрация (за да си прочетеш условието от начало до край и да не се объркаш в собствените си мисли),
    • постоянство (за да не се откажеш, ако не се представиш блестящо на някое от контролните на подбора),
    • упоритост (защото за да станеш добър, трябва да решаваш задачи),
    • логическа мисъл, малко късмет и най-важното – да си проверяваш контролните примери.“

    „Нямам никакъв спомен какъв съм искал да стана, когато съм бил 5-годишен, нито някой от роднините ми успя да отговори на този въпрос. Но си спомням, че в 5 клас отново някой ме беше попитал същия въпрос, явно все още не съм бил пораснал достатъчно, и тогава отговорих, че искам да стана фотограф на National Geographic. Сега отговорът на този въпрос е всъщност доста труден. Вероятно бих казал, че искам да се занимавам с подготовка на олимпийци – вече с някакъв ненулев опит в тази посока смея да твърдя, че е полезна за мен, тъй като ми доставя удоволствие, дава ми възможност да се занимавам с материята, която ми допада, и определено мисля, че може да се съчетае и с качествена научна работа – една от потенциалните ми цели за бъдещето, но също така и за самите олимпийци.“

    Противно на очакваното, че лингвистите са полиглоти, Здравко признава, че в училище и университета му се е налагало да употребява само 2 езика – български и английски. „Опитът показва, че повечето състезатели по лингвистика нямат солиден интерес към изучаването на езици (даже тази черта е характерна повече за биолозите по мои наблюдения), а повече към компютрите и компютърната лингвистика, така че олимпиец лингвист не се асоциира задължително с познаване на много езици. Естествено, има и такива случаи. Честно казано, нямам никакви амбиции в областта на изучаването на езиците, макар искрено да завиждам на хората, които владеят поне 2 чужди езика на високо ниво.“

    За Здравко най-великите научни открития са две, макар и да се колебае дали се считат  за такива, щом винаги са съществували, а просто някой е забелязал и описал. И двете имат тясна връзка помежду си – това са ентропията и теорията за произхода на видовете на Дарвин. Първото е т.нар. “мярка за хаоса” (с определени стойности и мерни единици), а второто е принципът на естествения отбор – и двете “открития” са велики с това, че успяват да обяснят логиката зад привидните хаос и липса на логика в природата. „И всъщност откриването на логика в хаоса и подреждането му е в основата на интереса ми към лингвистиката и това, което за мен прави задачите по лингвистика безкрайно впечатляващи и интересни. С приятна изненада установих, че това важи за състезателната биология извън заучаването на материал и изобщо за всички природни науки.“

    Свободното си време биологът лингвист посвещава почти изцяло на любимите си науки и разнообразните им форми. Преглежда и сортира стари задачи по явления и езици, проверява листове за отговори на общински кръг, например. Не обръща особено внимание на музиката и филмите, а сред книгите за най-любими са му не кое да е, а учебниците по биология, както на всеки състезател в областта. Харесва също и описателните граматики на езици. От художествената литература харесва романа “Тютюн“, една от много малкото книги, които прочита с истинска емоция и наслада от началото до края. Немалка част от свободното си време посвещава на опера и балет, а най-голямата му страст се оказват пътуванията и запознанството с разглеждането,  изживяването на нови места по света.

    „Състезанията са просто сравнение кой колко добре е решил задачите за няколко часа. Но те са до време и смисълът не е дали ще си най-добър винаги (освен това няма как да си най-добър винаги), а да правиш това, което ти харесва, заедно с други хора, на които същото нещо им харесва. Затова когато нещо събуди интерес у теб, няма причина да не бъдеш отворен за нови изживявания с него. Също така човек не знае в коя посока ще бъде отнесен накрая (за себе си дори не подозирах, че ще уча специалността биохимия) и колкото повече интереси има една личност, толкова повече възможности пред себе си има. Препятствие в дадена насока пред човек с разнообразни интереси ще му остави възможността да се развие в друга и след това да може да се върне обратно пред старото препятствие с повече опит и да го преодолее успешно. И независимо дали и кога се случи някой провал или спънка, ако правиш нещо с обич и отдаденост, рано или късно ще постигнеш успех. И това не важи само за състезанията, а за много аспекти от живота.“

    „Пожелавам на Сдружението да продължи успешно да бъде необходимото средство за комуникация и обмен на опит между олимпийските отбори, благодарение на което представянето на България в последните години на международните форуми стана по-отчетливо и впечатляващо. Бих искал да изкажа и огромната си благодарност към СООПН, защото това е организацията, без чиито усилия за осигуряване на спонсорство и организация на участието в международни олимпиади нямаше да имаме завидните успехи, които имаме в момента. А на самите отбори, които ще представят страната ни на тези международни олимпиади, пожелавам много успешна година и да останат поводи за гордост и радост, както винаги досега е било.“

    3 онлайн научни източника на информация, които Здравко препоръчва:

    • https://scholar.google.com/ – Google scholar – ползвам го на практика постоянно, когато търся публикации, върху които базирам задачите по биология, които предлагам
    • https://wals.info/ – Световният атлас на езиковите структури – друг силен инструмент, който започнах да използвам наскоро при създаването на лингвистични задачи
    • https://www.ethnologue.com/ – Ethnologue – с негова помощ съм написал забележките към 90% и повече от задачите ми по лингвистика; с ужас установих, че безплатният достъп до информацията от него във Великобритания е силно ограничен, но пък за сметка на това от България не е (все още)

  • МЕДАЛИСТЪТ ПО БИОЛОГИЯ ВИКТОР: "И АЗ, КАТО ДРУГИТЕ ДЕЦА, ИСКАХ ДА СТАНА ПРЕЗИДЕНТ"

    Виктор Георгиев e на 19 години, от Кюстендил. Току-що завършил НПМГ София, той грабна бронзов медал на тазгодишната
    Международна олимпиада по биология в Иран, и съвсем скоро започва обучението си в
    HAN University of Applied Sciences в Немехен, Холандия.

     

    Според моите наблюдения и разбирания основният проблем на образованието тук е, че липсва далновидност и се обръща твърде малко внимание на практическата страна на обучението, която е особено важна за научните специалности. Висшето образование в България не е задължително по-лошо, но определено се различава доста от това в някои други страни, като тези различия влияят на качеството. Всеки обаче трябва да вземе собственото си решение.

    Предстои първата ми година от бакалавъра в специалност „Life Sciences“, свързана с много работа, но и с възможности за много приятни запознанства и пътувания. Към момента вече съм се настанил в студентското си общежитие, а интересното тепърва ще се случва. Към края на тази година се надявам да прекарвам време със семейство и приятели отново в България. Очаква ме много работа, ако искам да завърша отлично първата си година в университета. Имам намерение също така да се включа в подготовката на олимпийците през следващия състезателен сезон, стига, естествено, да имам възможност.

    Според мен най-ценното, което дават олимпиадите на състезателя, е възможността да се развива като характер – да се старае честно и почтено за нещо, на което се е отдал, да се научи да печели и да губи с достойнство и да уважава себе си и другите.
    Най-хубави спомени имам от националния кръг на олимпиадата по биология във Варна през 2016 г. Разхождахме се вечер из морската градина, заравяхме се взаимно в пясъка, а последния ден едва намерихме ресторант край плажа, който да побере цялата ни група. На сутринта преди да заминем, след като почти не бяхме спали предишната нощ, отидохме на брега, където посрещнахме изгрева. 

    Когато ме питаха какъв искам да стана, като порасна голям, и аз, като много други деца, че ще стана президент. Сега вече отдавна съм осъзнал, че научноизследователската работа е нещото, с което мога да съм истински полезен.

    Ако можех да създам каквото и да е изобретение, бих изобретил технология, която много бързо да заличава химическо и радиационно замърсяване. А ако става въпрос за мобилно приложение, често съм си мислил, че такова, което може да определи дадено растение до вид само по снимка, която си направил в парка, би било много полезно.

    Моментът, в който реших да се занимавам конкретно с биология, беше след националния кръг на олимпиадата в седми клас, когато се представих учудващо добре и разбрах, че ме бива в това. От малък любопитствах за всичко свързано с природата. Но едва в НПМГ осъзнах какво наистина е науката и окончателно се убедих, че това е нещото за мен. Впоследствие намерих нещото, с което исках да се занимавам в професионален план, и с което мога до известна степен да се идентифицирам. Също така, науката влияе на възгледите ти за света и обществото, като те учи да се стремиш винаги да бъдеш рационален и да избягваш предубежденията. 

    Любимата ми поднаука е молекулярната биология. Иначе с особен интерес следя развитието на биомедицината и връзката й със съвременните когнитивни науки. Макар и много бавно, учените придобиват все повече познания за работата на човешкия мозък като част от цялостния организъм, които могат някога да се приложат за разработването на терапии срещу едни от най-тежките познати заболявания.

    Най-трудният термин, с който съм се сблъсквал, е Ретротранспозон – подвижен генетичен елемент; ДНК последователност, която се транскрибира в РНК и впоследствие чрез обратна транскрипция тази РНК молекула дава идентична ДНК последователност, която се вгражда на друго място в генома. Самото значение не е толкова сложно, но просто аз трудно произнасям буквата „р“.

    Любимото ми занимание за свободното време са разходките сам или с компания, тъй като ми действат доста разтоварващо и не ми позволяват да мисля сериозно за каквото и да било. Обичам и да чета. Харесвам книги с не толкова очевиден смисъл, които ми предлагат идеи, за които не съм се сещал, и върху които мога да разсъждавам допълнително. Същото важи и за филмите, сред които обикновено предпочитам некомерсиалните, направени заради замисъла. А относно музиката – напоследък слушам почти всичко, в зависимост от настроението и ситуацията.

     

    3 онлайн научни източника на информация, които Виктор препоръчва:

    • Първото, за което се сетих, беше Wikipedia. Но ако някой търси сериозна информация, поднесена по разбираем начин, може да открие поредица от видео уроци на теми от различни научни области на www.khanacademy.org.
    • Когато се подготвях за последната национална олимпиада и учих задълбочено по анатомия, използвах http://www.innerbody.com. Този сайт много ми помогна и изглежда полезен за студенти по медицина.
    • А когато някой търси конкретни научни статии, които да използва, препоръчвам да посети сайта на Националния център за биотехнологична информация на САЩ - www.ncbi.nlm.nih.gov. - Там има достъп до архив от статии и друга специализирана информация. Тук е моментът да отбележа, че е крайно време в часовете в училище да се ползват и такива източници на информация като допълнение на обичайните учебници, за да могат учениците да се научат да работят с огромни количества от данни, които трябва да оценят и представят правилно.

     

    ВИЖТЕ ОЩЕ:

  • ИНТЕРВЮ С ДОЦ. АЛБЕНА ЙОРДАНОВА, РЪКОВОДИТЕЛ ПО БИОЛОГИЯ : "КЪДЕТО И ДА БЪДА ПО СВЕТА, МОЕТО СЪРЦЕ Е ТУК!"

    Бихте ли се представили на нашите читатели?

    Казвам се Албена Йорданова и от 5 години съм доцент по биохимия в Медицински факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От 2010 г. имам честта и отговорността да бъда и ръководител на Националния отбор по биология. За мен е огромна привилегия да познавам и непрекъснато да откривам младите таланти на България, които обичат живота, природата, знанието и търсят отговори на въпросите, които ги вълнуват.

    Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

    Родена съм в квартал Върба на гр. Радомир, където израснах сред природата и от малка съм пленена от тайните на живота. Около мен винаги е имало много растения, градини, домашни любимци, за които се грижим и до днес със семейството ми. И след като попаднах и на прекрасни учители по биология в моя роден град животът ми логично тръгна в тази посока. След 8-ми клас кандидатствах в Националната природо-математическа гимназия и от 1983 година живея в София. Но връзката ми с моя любим град е много силна и почти всяка седмица прекарвам почивните си дни там, сред зеленината на поляните и хълмовете, наслаждавайки се на допира до истинския живот. След като завърших Биологически факултет на СУ през 1990 год. съдбата ме срещна с моя бъдещ научен ръководител, ментор и приятел проф. Здравко Лалчев, с когото и до сега работим по обща научна тематика, свързана с ранната диагностика и съвременното лечение на белодробна незрялост при недоносени новородени деца, както и на различни други белодробни заболявания при възрастни. Екипът ни е сплотен, лоялен и убедено мога да кажа, че колегите ми са и мои приятели, с които споделям както работните задължения, така и празниците в живота.

    Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

    Ако страстта към знания е в душата и сърцето им, няма сила, която да промени посоката на тяхната професионална реализация. За мен учените и преди време, и днес са авантюристи, носещи в себе си духа на Дон Кихот. Така че благородната лудост да постигнеш планираното от теб и да откриеш поредната тайна на живота, е лична удовлетвореност от постигнатата цел. А когато е споделена и от сплотен колектив, тогава признанието е пълноценно!

    Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

    Както споменах от 2010 г. съм ръководител на Националния отбор по биология заедно с доц. Снежана Томова и докторант Радослав Александров. За да достигнем до участието на Международна олимпиада, с колеги от СУ и БАН подготвяме тестове и практически задачи за Областния и Националния кръг на Националната олимпиада. Победителите в призовата десетка продължават надпреварата, като след нови изпити и практически задачи избираме четирима участници, представящи България на това най-сериозно състезание по биология в света. От 2010 година до сега нашите състезатели за завоювали 13 бронзови и два сребърни медала, както и 8 почетни грамоти. Така че Олимпиадата по биология е част от моето ежедневие, която ме зарежда позитивно, срещайки и развивайки младите умове на страната ни.

    Цялото интервю с доц. Албена Йорданова (юни 2017) прочетете на Българска Наука.

  • Блиц интервю с биолозите Ваня и Делян

    Ваня Миланова е настоящ състезател по биология, изявила се на Международната през 2017 г., а Делян Георгиев е бивш олимпиец, двукратен бронзов медалист от Международните през 2009 и 2010 г.

    Днес ги срещаме в блиц:

     

    1.     Представи се в едно изречение?

    Ваня: Аз съм Ваня Миланова, ученичка в НПМГ „Академик Любомир Чакалов“, състезател по биология.
    Делян: Казвам се Делян, завършил съм НПМГ, а от скоро и университа в Упсала, Швеция. Участвах в олимпиадите по биология в Япония (2009) и Южна Корея (2010).

    1.     В момента се занимавам с ...

    В: Учене. Балансирам между подготовката за матурите и подготовката за олимпиадата по биология.
    Д: Обучавам магистри в летен курс по синтетична биология (iGEM).

    1.     Как те наричат приятелите?

    В: Ванче.
    Д: Дидо.

    1.     Последното международно състезание, на което участва?

    В: Международната олимпиада по биология в Ковънтри, Великобритания, 2017 г.
    Д: iGEM 2016, университетско отборно състезание по синтетична биология.

    1.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    В: „Ти имаш потенциал, позволи си да го покажеш точно днес!“
    Д: Каквото стане - такова.

    1.     А последната?

    В: „Направих каквото можах, пък да става каквото ще!“
    Д: Дали не съм пропуснал някой въпрос?

    1.     Най-ценното, което ти дадоха олимпиадите?

    В: Срещнаха ме с прекрасни хора, които по един или друг начин ме направиха човека, който съм сега.
    Д: Чудесни преживявания.

    1.     А какво ти взеха?

    В: Не е като да не са ми взели нищо. Взеха ми част от свободното време и го направиха една идея по-смислено.
    Д: Последните 6 летни ваканции.

    1.     Имаш ли си талисман за късмет?

    В: Да, но не носи късмет само на мен, а на всички биолози олимпийци от моето училище. Казва се Резус и е плюшена маймунка.
    Д: Не, не съм суеверен.

    1.  Кой е най-важният момент от подготовката на един млад състезател?

    В: Постоянството. Независимо в каква област се състезаваш, трябва да поддържаш тонус. Трудът винаги се отплаща, а и гарантира вървене към прогрес.
    Д: Способността да размишляват. Запомнянето наизуст е умение, нужно на доктори и адвокати, не олимпийци.

    1.  Любим момент/ история от състезание?

    В: Най-пресният е от МОБ във Великобритания. Една голяма част от състезателите се бяхме събрали посред нощ, ядяхме лакомсва от целия свят, разменяхме си сувенири и накрая всеки трябваше да изпее химна на страната си. Това са най-ценните моменти от състезанията – създаването на приятелства.
    Д: Когато спечелих бронзовия медал от олимпиадата в Япония, с ръководителите отпразнувахме повода… с шишенце домашна ракия.

    1.  Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!

    В: Биологията е наука за живота. Ако разбереш биологията, ще научиш много за това защо и как съществуваме.
    Д: Биологията е наука, която се интересува от всичко, което е живо в момента.

    1.  Опиши биологията с три думи?

    В: Необятна, Интересна, Велика.
    Д: ДНК и компания.

    1.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    В: Интернет.
    Д: Електричеството.

    1.  Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    В: Бих изобретила карта памет, която да се поставя в мозъка, с цел увеличаване на неговия капацитет.
    Д: Устройство, сливащо човешкото съзнание с компютър.

    1.  Любима поднаука от биологията?

    В: Молекулярна биология.
    Д: Генетика.

    1.  Защо?

    В: Защото, за да разбереш процесите, които протичат в човешкото тяло или дори в рамките на екосистемата, неизменно трябва да разучиш първо клетката и нейната впечатляващо сложна машинария. 
    Д: Заради възможностите, които манипулирането на биологичния “софтуер” дава.

    1.  Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?

    В: Бих си останала човек.
    Д: Бих си останал човек.

    1.  Защо?

    В: Защото вярвам, че нашият вид е натоварен с отговорността да се развие достатъчно, че да открие всички неизвестни в уравнението на вселената.
    Д: С помощта на интелекта си, човек може да е и риба, и птица, и мравка.

    1.  Кой е най-досадният въпрос за един биолог?

    В: „Медицина ли ще учиш?“
    Д: Защо ни тровите с ГМО-та?

    1.  Най-трудният термин, с който си се сблъсквал?

    В: Онкомирацидиум – ларвен стадий от развитието на един паразитен плосък червей.
    Д: - 

    1.  Как виждаш света след 10 години?

    В: Предполагам ще има вече iPone 18 и това ще вълнува най-много хората. Ако се върнем 10 години назад, ще видим, че не са се променили много неща досега или поне не са били достатъчно важни, за да им обърнем внимание.
    Д: Не твърде различен от сега.

    1.  Ами след 50?

    В: Това вече е интервал, който позволява големи промени. Силно се надявам Земята да ни издържи дотогава. Започнали сме да черпим невъзвръщаеми ресурси и е малко късно да се осъзнаем. Мисля, че няма да караме летящи коли или да живеем на Луната, камо ли на Марс, но определено предричам голям пик в развитието на технологиите и научните открития.
    Д: Дълбока криза в следствие на унищожения климатичен баланс.

    1.  Растенията имат ли чувства?

    В: Не, но ако имаха, щяха да са много наранени от това, което им причинява човекът в днешно време.
    Д: Нямат животинските емоции, но като всеки жив организъм усещат. Затова веганите са много по-зли от “месоядците”, защото при пържолата телето поне е умряло, а картофа се реже и вари жив.

    1. Кой е учителят, който те научи на най-много неща?

    В: Казва се Радослав Александров и макар да не е редовен учител по биология, той е човекът, който ме подготви за изкачването на върховете в науката. Като бивш олимпиец, той дълги години се занимава с подготовката на състезателите по биология от нашата гимназия. Възхищавам се на такива интелигентни и мотивирани хора.
    Д: Господин Валентин Дойнов, учител по биология от НПМГ.

    1.  Теория или практика?

    В: Теория.
    Д: Практика със сигурност.

    1.  Би ли си купил парцел на Луната?

    В: Това е последното нещо, за което бих похарчила парите си.
    Д: Само ако имам собствен космически кораб.

    1.  Къде си сега?

    В: Вкъщи пред компютъра.
    Д: В Швеция, където работя като учител за момента.

    1.  Любимо занимание?

    В: Колебая се между рисуване и слушане на музика, но смятам, че рисуване, докато слушам музика, определено е добър отговор на въпроса.
    бД: Да модифицирам операционната система на телефона си.

    1.  Висше образование – в България или в чужбина?

    В: А защо не вБългария И чужбина“. Смятам, че не е лоша идея да започна образованието си в България, да изградя една основа, която да надградя в чужбина след време. Човек може да се развива еднакво добре навсякъде, стига да работи здраво за това, което иска да постигне. Аз в това отношение съм работохолик.
    Д: Тъй като вече завърших в чужбина, мисля че отговорът е ясен.

    1.  Най-неприятен предмет от училище?

    В: География.
    Д: История, не защото преподаването беше зле, а просто не ме бива да запомням факти и дати.

    1.  За какво мечтаеш?

    В: Да съм щастлива от това, което правя в професионален план, и да не съжалявам за направените избори в живота си.
    Д: Да намеря работа, която няма да ми е противна след 30 години.

    1.  Какво харесваш в себе си?

    В: Че съм употита, старателна, с чувство за хумор, скромна, но ако продължа да изброявам, няма да е много скромно от моя страна.
    Д: Способността ми да импровизирам.

    1.  А какво - не?

    В: Прекалено самокритична съм и мрънкам много.
    Д: Твърде много мисля.

    1.  Има ли живот след смъртта?

    В: Сложен въпрос. От биологична гледна точка, умирайки, се превръщаме в органична материя, която продължава да циркулира в кръговрата на веществата. От човешка гледна точка, живот след смъртта има за хората, които обичаме.
    Вярвам и в двете твърдения и не се опивам да доказвам истинността им.
    Д: Не, смъртта е финалният враг пред човечеството.

    1.  Какво е единственото нещо, което би взел със себе си на самотен остров?

    В: Приятел, за да не се чувствам самотна.
    Д: Компютър с достъп до интернет.

    1.  Препоръчай ни книга!

    В: „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун.
    Д: "Guards! Guards!" на Тери Пратчет.

    1.  А филм?

    В: „Кръстникът“.
    Д: "The Prestige by Cristopher Nolan."

    1.  Компютър или лаптоп?

    В: Лаптоп.
    Д: Лаптоп, преносимостта е незаменимо качество.

    1.  Васко Кръпката или Васко Кеца?

    В: Васко Кеца.
    Д: Говорил съм лично само с Васко Кръпката, тъй че…

    1.  Лютеница или кьополу?

    В: Лютеница is love, лютеница is life.
    Д: Лютеница.

    1.  За или против униформите в училище?

    В: Против.
    Д: Против, невъзможно е да се угоди на всички с едно облекло, независимо от дизайна.

    1.  Какво ти предстои в до края на академичната/календарната година?

    В: Олимпиада по биология, матури, бал, шофьорски курсове и надявам се хубави неща, които не съм предполагала, че ще се случат.
    Д: Да избутам учениците си до златен медал, или поне да ги засиля в правилната посока.

    1.  Поздрави събеседника си?

    В: Нека дните ти бъдат толкова хубави и ползотворни, че да не искаш да свършват!
    Д: Нека късметът винаги да е в твоя полза.

    1.  Съвет към младите/прохождащите състезатели?

    В: Повярвайте сами в способностите си, учете заради себе си и не забравяйте, че в науката всичко е въпрос на любопитство!
    Д: Да се състезават само ако наистина им харесва, а не заради нечии очаквания. И ако са дали всичко от себе си, да са доволни от резултата, независимо какъв е той. “Можех и по-добре” означава, че не са направили всичко по силите си.

     

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ЕМИЛИЯ И ГЕОРГИ, БИВШИ СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО БИОЛОГИЯ

     

    1. Представи се в едно изречение!
      Е: Аз съм Емилия, бивша състезателка по биология (основно) и ученичка от НПМГ, понастоящем съм студентка в Единбургския университет.
      Г: Георги К. Маринов, МГ „Гео Милев“ Плевен (випуск 2004), MIT (B.S. 2008), Caltech (PhD 2014). Олимпийски съзтезател по биология (IBO 2003 и IBO 2004).

       
    2. В момента се занимавам с ...
      Е: Молекулярна биология и по щипка от всичко останало!

      Г: Разнообразни научни изследвания в областта на функционалната геномика.
       
    3. Как те наричат приятелите?
      Е:
      Еми, Емчо, Емилия, чушка…

      Г: Името “Георги” има множество различни умалителни.
       
    4. Последното международно състезание, на което участва?
      Е: То е и единственото – международната олимпиада по биология през 2014 г.

      Г: IBO 2004 Australia.
       
    5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
      Е: “Колко е часът, дали не се успах?!”

      Г: Много отдавна беше, няма как да дам точен отговор. А и олимпиадата не е в един ден.
       
    6. А последната?
      Е:
      “По дяволите…”

      Г: Разочарование от неуспеха.
       
    7. Най-ценното, което ти дадоха олимпиадите?
      Е: Стабилни основни знания по биология и химия, които бяха добър старт за висшето ми образование.

      Г: Олимпиадата дава стимул да се научат много неща, които после служат за солидна основа за надграждане по-късно. И, разбира се, тя отваря определени врати, на които иначе би било немислимо да се чука.
       
    8. А какво ти взеха?
      Е:
      Малко от увереността в себе си.

      Г: Не мисля, че са отнели нещо съществено.
       
    9. Имаш ли си талисман за късмет?
      Е:
      Преди обичах да си нося разни разноцветни камъчета, но засега най-верният ми талисман е просто добрата закуска.

      Г: Стремя се да се придържам към научния светоглед във всички аспекти на живота си, а в него място за суеверия няма.
       
    10. Кой е най-важният момент от подготовката на един млад състезател?
      Е: Когато човек сам осъзнае че времето за самоподготовка е пропорционално на успеха.
      Г: Ако разбира се той се случи, най-важният момент е осъзнаването на пропастта между средното образование в България и световното ниво, което следва да стимулира работа в съответната насока. Друг важен момент е достигането до разбирането, че състезанията сами по себе си са безсмислени, освен ако не служат като подготовка за научна кариера по-късно (което би трябвало да информира подхода към тях, от който има два общи типа - научаване много добре на ограничения обем знания, които има някакъв шанс да потрябват на състезание от една страна, и от друга, натрупване на толкова голям обем знания, че той естествено да покрива по-голямата част от нужното за състезанието без това да е специфична цел), но това обикновено се случва, след като състезателната кариера е приключила.

       
    11. Любим момент/ история от състезание?
      Е: Хахахаха! Наистина е много трудно да избера! Имали сме доста забавни моменти, но като че ли най-приятно ми беше на купона след Националната олимпиада по химия (2013 г.) в Бургас, в ресторанта на хотела, където бяхме настанени. Играхме „Мафия”, бяхме „млади” и безгрижни… мил спомен!

      Г: Живите коали и кенгурута в Австралия.
       
    12. Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!
      Е: Биологията е науката за всички живи организми – не само хората и животните, а и растенията, и гъбите, и някои съвсем малки създания, които даже не се виждат без специални уреди. Има много различни дялове в биологията, някои се занимават с това да описват и изучават структурата на видовете живи същества на Земята, а други изучават процесите в съвсем малките единици, изграждащи тези живи същества.

      Г: Диференциална репродукция на саморепликатори. Максимална продукция на ентропия.
       
    13. Опиши биологията с три думи!
      Е: Наука за живота.

      Г: Фундаментален светогледоформиращ предмет.
       
    14. Най-великото изобретение, измисляно някога…
      Е: Компютърът!

      Г: Няма обективни критерии, по които да се рамкират.
       
    15. Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
      Е: Бих измислила уред за телепортиране до която и да е точка във Вселената, за да мога да изследвам не само Земята, но и непознати засега планети. Би било малко опасно, защото ако да речем объркам координатите, мога да се озова на звезда или в черна дупка, но рискът си струва!

      Г: Не е точно изобретение, но пълната де ново синтеза на жива еукариотна клетка е нещо, с което бих бил наистина горд.
       
    16. Любима поднаука от биологията?
      Е: Молекулярна биология!

      Г: Протистологията.
       
    17. Защо?
      Е: Дава ми удовлетворяващи отговори на въпросите „защо и как” дадени процеси в клетките се случват, а не просто ги описва.

      Г: Повечето от биологически най-интересните организми на планетата са едноклетъчни еукариоти..
       
    18. Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?
      Е: Стивън Хокинг.

      Г: Не заменям човешкия мозък за нищо известно на науката.
       
    19. Защо?
      Е: За да видя най-сетне какво значи да разбираш физика.

      Г: Никой друг известен ни организъм не е способен на толкова пълно разбиране за заобикалящия го свят.
       
    20. Кой е най-досадният въпрос за един биолог?
      Е: Наистина няма досадни въпроси, има само досадни биолози, които не обичат да обясняват на прост език.

      Г: Масовото неразбиране на еволюционната теория е неизчерпаем източник на такива, кой от кой по-досадни.
       
    21. Най-трудният термин, с който си се сблъсквал?
      Е: Сигурно има и други, но се сещам за термина “парасегмент” – така се наричат условните сегменти в ембрионите на насекомите, които дават начало на видимите сегменти в ларвите, но имат различни от тях граници.

      Г: Биологията като наука се характеризира с огромна широта, но с не толкова дълбочина, и съответно няма трудни термини, под които да стоят голям брой слоеве на пирамидата на познанието (както е например в математиката и физиката).
       
    22. Как виждаш света след 10 години?
      Е: Струва ми се че ще настъпи едно враждебно положение в Европа, което доста би затруднило развитието на новите технологии и науката, докато по-развитите азиатски държави биха продължавали да просперират.

      Г: Трудно е да се прогнозира, най-вероятно е негативните тенденции, които доминират сега, да продължат да се задълбочават, но до наистина сериозни катаклизми все още да не се е стигнало и нещата да са си както сега в проспериращите райони на света (които обаче ще са се смалили донякъде по размер).
       
    23. Ами след 50?
      Е: Световна криза за ресурси поради настъпващите климатични промени.
      Г: Но за сметка на това след 50 години е доста вероятно, в резултат на заформящата се глобална екологична катастрофа и изчерпването на критически важни невъзобновими ресурси, положението да е станало бедствено на много места. Проблемът е, че точно това е периодът, в който динамиката на глобалната система почва да се доминира от силно нелинейни процеси и точните прогнози стават невъзможни. По-лесно е да се каже какво ще е положението след 300 години.

       
    24. Растенията имат ли чувства?
      Е: Науката казва да! Учудващо, но има цял дял от биологията, основан преди 10-ина години, наречен растителна невробиология, който се занимава с именно този въпрос. Знае се например, че при допир и други въздействия от външната среда растенията реагират с калциеви импулси, подобни на акционния потенциал при животните.

      Г: Не.
       
    25. Кой е учителят, който те научи на най-много неща?
      Е: Благодарна съм на всички учители с които съм се срещнала през годините, но безспорно г-н Валентин Дойнов от НПМГ е човекът, който ми даде най-много основни знания с които да продължа да се развивам.

      Г: Недялка Андреева, от плевенското МГ.
       
    26. Теория или практика?
      Е: Разбира се и двете са важни, но на мен практиката ми се струва по-разнообразна и интересна, а и е единственият начин за достигане до истина.

      Г: Едното не може без другото.
       
    27. Би ли си купил парцел на Луната?
      Е: Не, не, искам поне Луната да е свободна от меркантилните интереси на когото и да е.

      Г: Не, едва ли някой пак ще стъпи на нея, съответно това са пари на вятъра.
       
    28. Къде си сега?
      Е: В едно прилично шотландско градче – Единбург.

      Г: В момента съм постдок в департамента по генетика в Станфорд.
       
    29. Любимо занимание?
      Е: Да си работя на спокойствие над експериментите в лабораторията.

      Г: Футбол и фрийстайл.
       
    30. Висше образование – в България или в чужбина?
      Е: За мен правилният отговор е в чужбина.

      Г: Имам чувството, че това не се разбира добре в България – мелниците за дипломи не са българско изобретение, а добре развита система в страните с дълга традиция на обществени отношения, въртящи се около принципите на свободния пазар. Като не говорим само за класическите печално известни for-profit колежи, дори и институции като Харвард, Принстън и пр. продават дипломи (разликата от ставащото в България и практиките там са цената и стойността на полученото в замяна). По света има няколкостотин университета, които определено са за предпочитане пред опциите в България, но съвсем не всеки университет в Западна Европа и САЩ дава по-добро образование от това, което може да се получи у нас.
       
    31. Най-неприятен предмет от училище?
      Е: Физика.

      Г: Литературата.
       
    32. За какво мечтаеш?
      Е: Да се занимавам с новаторски научни проекти, да правя нови открития и един ден да ръководя собствена лаборатория.

      Г: Голямо откритие.
       
    33. Какво харесваш в себе си?
      Е: Решителността си – ако правя нещо, това е, няма връщане назад.

      Г: Не съм се замислял.
       
    34. А какво - не?
      Е: Че ужасно много се притеснявам да говоря пред хора и че не мога да се абстрахирам лесно от емоции.

      Г: Списъкът е дълъг.
       
    35. Има ли живот след смъртта?
      Е: Надявам се не!

      Г: Както казах, като се има предвид огромния му емпирически му успех, придържането към научния светоглед във всички аспекти на живота е добра идея. Това означава, че отношението ми към религия, суеверия, псевдонаука и пр. е изключително негативно.
       
    36. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
      Е: Бих си взела компания – няма значение дали е животинка или човек, но просто нещо, което да прави дните малко по-разнообразни.

      Г: Няколко тона консерви и отварачка.
       
    37. Препоръчай ни книга!
      Е:
      „Пътеводител на галактическия стопаджия”

      Г: William R. Catton, Jr. - Overshoot (1981)
       
    38. А филм?
      Е: „Теорията на всичко” – един биографичен филм за Стивън Хокинг.

      Г: Не се сещам в момента.
       
    39. Компютър или лаптоп?
      Е: Лаптоп, доста по-удобно!

      Г: Лаптоп.
       
    40. Васко Кръпката или Васко Кеца?
      Е
      : Не мога да избера, не харесвам нито един от двамата.

      Г: Нито един.
       
    41. Лютеница или кьополу?
      Е: Кьопооолууу!!! Ммм...със сиренце!

      Г: Лютеница.
       
    42. За или против униформите в училище?
      Е: “ЗА” изискването на прилично облекло от учениците, но против пълната забрана за изява на стил… накратко съм против униформите.

      Г: В един идеален свят бих бил против. В реалните български условия съм по-скоро “за”.
       
    43. Какво ти предстои в до края на академичната/календарната година?
      Е: Изпити, шофьорски курс и стаж в лаборатория.

      Г: Работа.
       
    44. Поздрави събеседника си?
      Е: Здравей! Дуел в „Тривиадор” ?

      Г: Ами в момента не знам кой точно е той, така че ще трябва да се огранича с традиционните клишета за здраве, успехи и т.н.
       
    45. Съвет към младите състезатели?

      Е: Библията на биолога – Campbell’s Biology, има около 1400 страници (в зависимост от изданието). Ако човек прочита само по две страници на ден (10-15 минути), за две години може да получи горе-долу добра теоретична подготовка за международната олимпиада… ако можех да върна времето, бих направила това по-рано!


      Г: Конкретно по биология, най-важният съвет, който искам да дам, и то не само на състезателите, но и на всички, насочили се към нея, е да учат математика и статистика. Неразбирането от страна на управляващите образователната система на връзката между тези дисциплини, която става все по-дълбока и дълбока, е откровено трагично. И това обрича минаващите през нея в момента на лаборантско съществуване, ако искат да се занимават професионално с наука, и на неспособност да вършат работата си на световно ниво, ако искат да се занимават с медицина.
      А иначе по-общо, съветът ми е да не се гледа на олимпиадата като на самоцел. Успехът в нея, разбира се, е важен, и трябва да се преследва целенасочено, но подготовката за олимпиадата трябва да е подчинена на цялостното научно развитие, с по-високи цели за дългосрочното бъдеще.