Блиц интервю с биолозите Ваня и Делян
Ваня Миланова е настоящ състезател по биология, изявила се на Международната през 2017 г., а Делян Георгиев е бивш олимпиец, двукратен бронзов медалист от Международните през 2009 и 2010 г.
Днес ги срещаме в блиц:
- Представи се в едно изречение?
Ваня: Аз съм Ваня Миланова, ученичка в НПМГ „Академик Любомир Чакалов“, състезател по биология.
Делян: Казвам се Делян, завършил съм НПМГ, а от скоро и университа в Упсала, Швеция. Участвах в олимпиадите по биология в Япония (2009) и Южна Корея (2010).
- В момента се занимавам с ...
В: Учене. Балансирам между подготовката за матурите и подготовката за олимпиадата по биология.
Д: Обучавам магистри в летен курс по синтетична биология (iGEM).
- Как те наричат приятелите?
В: Ванче.
Д: Дидо.
- Последното международно състезание, на което участва?
В: Международната олимпиада по биология в Ковънтри, Великобритания, 2017 г.
Д: iGEM 2016, университетско отборно състезание по синтетична биология.
- Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
В: „Ти имаш потенциал, позволи си да го покажеш точно днес!“
Д: Каквото стане - такова.
- А последната?
В: „Направих каквото можах, пък да става каквото ще!“
Д: Дали не съм пропуснал някой въпрос?
- Най-ценното, което ти дадоха олимпиадите?
В: Срещнаха ме с прекрасни хора, които по един или друг начин ме направиха човека, който съм сега.
Д: Чудесни преживявания.
- А какво ти взеха?
В: Не е като да не са ми взели нищо. Взеха ми част от свободното време и го направиха една идея по-смислено.
Д: Последните 6 летни ваканции.
- Имаш ли си талисман за късмет?
В: Да, но не носи късмет само на мен, а на всички биолози олимпийци от моето училище. Казва се Резус и е плюшена маймунка.
Д: Не, не съм суеверен.
- Кой е най-важният момент от подготовката на един млад състезател?
В: Постоянството. Независимо в каква област се състезаваш, трябва да поддържаш тонус. Трудът винаги се отплаща, а и гарантира вървене към прогрес.
Д: Способността да размишляват. Запомнянето наизуст е умение, нужно на доктори и адвокати, не олимпийци.
- Любим момент/ история от състезание?
В: Най-пресният е от МОБ във Великобритания. Една голяма част от състезателите се бяхме събрали посред нощ, ядяхме лакомсва от целия свят, разменяхме си сувенири и накрая всеки трябваше да изпее химна на страната си. Това са най-ценните моменти от състезанията – създаването на приятелства.
Д: Когато спечелих бронзовия медал от олимпиадата в Япония, с ръководителите отпразнувахме повода… с шишенце домашна ракия.
- Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!
В: Биологията е наука за живота. Ако разбереш биологията, ще научиш много за това защо и как съществуваме.
Д: Биологията е наука, която се интересува от всичко, което е живо в момента.
- Опиши биологията с три думи?
В: Необятна, Интересна, Велика.
Д: ДНК и компания.
- Най-великото изобретение, измисляно някога…
В: Интернет.
Д: Електричеството.
- Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
В: Бих изобретила карта памет, която да се поставя в мозъка, с цел увеличаване на неговия капацитет.
Д: Устройство, сливащо човешкото съзнание с компютър.
- Любима поднаука от биологията?
В: Молекулярна биология.
Д: Генетика.
- Защо?
В: Защото, за да разбереш процесите, които протичат в човешкото тяло или дори в рамките на екосистемата, неизменно трябва да разучиш първо клетката и нейната впечатляващо сложна машинария.
Д: Заради възможностите, които манипулирането на биологичния “софтуер” дава.
- Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?
В: Бих си останала човек.
Д: Бих си останал човек.
- Защо?
В: Защото вярвам, че нашият вид е натоварен с отговорността да се развие достатъчно, че да открие всички неизвестни в уравнението на вселената.
Д: С помощта на интелекта си, човек може да е и риба, и птица, и мравка.
- Кой е най-досадният въпрос за един биолог?
В: „Медицина ли ще учиш?“
Д: Защо ни тровите с ГМО-та?
- Най-трудният термин, с който си се сблъсквал?
В: Онкомирацидиум – ларвен стадий от развитието на един паразитен плосък червей.
Д: -
- Как виждаш света след 10 години?
В: Предполагам ще има вече iPone 18 и това ще вълнува най-много хората. Ако се върнем 10 години назад, ще видим, че не са се променили много неща досега или поне не са били достатъчно важни, за да им обърнем внимание.
Д: Не твърде различен от сега.
- Ами след 50?
В: Това вече е интервал, който позволява големи промени. Силно се надявам Земята да ни издържи дотогава. Започнали сме да черпим невъзвръщаеми ресурси и е малко късно да се осъзнаем. Мисля, че няма да караме летящи коли или да живеем на Луната, камо ли на Марс, но определено предричам голям пик в развитието на технологиите и научните открития.
Д: Дълбока криза в следствие на унищожения климатичен баланс.
- Растенията имат ли чувства?
В: Не, но ако имаха, щяха да са много наранени от това, което им причинява човекът в днешно време.
Д: Нямат животинските емоции, но като всеки жив организъм усещат. Затова веганите са много по-зли от “месоядците”, защото при пържолата телето поне е умряло, а картофа се реже и вари жив.
- Кой е учителят, който те научи на най-много неща?
В: Казва се Радослав Александров и макар да не е редовен учител по биология, той е човекът, който ме подготви за изкачването на върховете в науката. Като бивш олимпиец, той дълги години се занимава с подготовката на състезателите по биология от нашата гимназия. Възхищавам се на такива интелигентни и мотивирани хора.
Д: Господин Валентин Дойнов, учител по биология от НПМГ.
- Теория или практика?
В: Теория.
Д: Практика със сигурност.
- Би ли си купил парцел на Луната?
В: Това е последното нещо, за което бих похарчила парите си.
Д: Само ако имам собствен космически кораб.
- Къде си сега?
В: Вкъщи пред компютъра.
Д: В Швеция, където работя като учител за момента.
- Любимо занимание?
В: Колебая се между рисуване и слушане на музика, но смятам, че рисуване, докато слушам музика, определено е добър отговор на въпроса.
бД: Да модифицирам операционната система на телефона си.
- Висше образование – в България или в чужбина?
В: А защо не в „България И чужбина“. Смятам, че не е лоша идея да започна образованието си в България, да изградя една основа, която да надградя в чужбина след време. Човек може да се развива еднакво добре навсякъде, стига да работи здраво за това, което иска да постигне. Аз в това отношение съм работохолик.
Д: Тъй като вече завърших в чужбина, мисля че отговорът е ясен.
- Най-неприятен предмет от училище?
В: География.
Д: История, не защото преподаването беше зле, а просто не ме бива да запомням факти и дати.
- За какво мечтаеш?
В: Да съм щастлива от това, което правя в професионален план, и да не съжалявам за направените избори в живота си.
Д: Да намеря работа, която няма да ми е противна след 30 години.
- Какво харесваш в себе си?
В: Че съм употита, старателна, с чувство за хумор, скромна, но ако продължа да изброявам, няма да е много скромно от моя страна.
Д: Способността ми да импровизирам.
- А какво - не?
В: Прекалено самокритична съм и мрънкам много.
Д: Твърде много мисля.
- Има ли живот след смъртта?
В: Сложен въпрос. От биологична гледна точка, умирайки, се превръщаме в органична материя, която продължава да циркулира в кръговрата на веществата. От човешка гледна точка, живот след смъртта има за хората, които обичаме.
Вярвам и в двете твърдения и не се опивам да доказвам истинността им.
Д: Не, смъртта е финалният враг пред човечеството.
- Какво е единственото нещо, което би взел със себе си на самотен остров?
В: Приятел, за да не се чувствам самотна.
Д: Компютър с достъп до интернет.
- Препоръчай ни книга!
В: „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун.
Д: "Guards! Guards!" на Тери Пратчет.
- А филм?
В: „Кръстникът“.
Д: "The Prestige by Cristopher Nolan."
- Компютър или лаптоп?
В: Лаптоп.
Д: Лаптоп, преносимостта е незаменимо качество.
- Васко Кръпката или Васко Кеца?
В: Васко Кеца.
Д: Говорил съм лично само с Васко Кръпката, тъй че…
- Лютеница или кьополу?
В: Лютеница is love, лютеница is life.
Д: Лютеница.
- За или против униформите в училище?
В: Против.
Д: Против, невъзможно е да се угоди на всички с едно облекло, независимо от дизайна.
- Какво ти предстои в до края на академичната/календарната година?
В: Олимпиада по биология, матури, бал, шофьорски курсове и надявам се хубави неща, които не съм предполагала, че ще се случат.
Д: Да избутам учениците си до златен медал, или поне да ги засиля в правилната посока.
- Поздрави събеседника си?
В: Нека дните ти бъдат толкова хубави и ползотворни, че да не искаш да свършват!
Д: Нека късметът винаги да е в твоя полза.
- Съвет към младите/прохождащите състезатели?
В: Повярвайте сами в способностите си, учете заради себе си и не забравяйте, че в науката всичко е въпрос на любопитство!
Д: Да се състезават само ако наистина им харесва, а не заради нечии очаквания. И ако са дали всичко от себе си, да са доволни от резултата, независимо какъв е той. “Можех и по-добре” означава, че не са направили всичко по силите си.
