БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ЕМИЛИЯ И ГЕОРГИ, БИВШИ СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО БИОЛОГИЯ

 

  1. Представи се в едно изречение!
    Е: Аз съм Емилия, бивша състезателка по биология (основно) и ученичка от НПМГ, понастоящем съм студентка в Единбургския университет.
    Г: Георги К. Маринов, МГ „Гео Милев“ Плевен (випуск 2004), MIT (B.S. 2008), Caltech (PhD 2014). Олимпийски съзтезател по биология (IBO 2003 и IBO 2004).

  2. В момента се занимавам с ...
    Е: Молекулярна биология и по щипка от всичко останало!

    Г: Разнообразни научни изследвания в областта на функционалната геномика.

  3. Как те наричат приятелите?
    Е:
    Еми, Емчо, Емилия, чушка…

    Г: Името “Георги” има множество различни умалителни.

  4. Последното международно състезание, на което участва?
    Е: То е и единственото – международната олимпиада по биология през 2014 г.

    Г: IBO 2004 Australia.

  5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
    Е: “Колко е часът, дали не се успах?!”

    Г: Много отдавна беше, няма как да дам точен отговор. А и олимпиадата не е в един ден.

  6. А последната?
    Е:
    “По дяволите…”

    Г: Разочарование от неуспеха.

  7. Най-ценното, което ти дадоха олимпиадите?
    Е: Стабилни основни знания по биология и химия, които бяха добър старт за висшето ми образование.

    Г: Олимпиадата дава стимул да се научат много неща, които после служат за солидна основа за надграждане по-късно. И, разбира се, тя отваря определени врати, на които иначе би било немислимо да се чука.

  8. А какво ти взеха?
    Е:
    Малко от увереността в себе си.

    Г: Не мисля, че са отнели нещо съществено.

  9. Имаш ли си талисман за късмет?
    Е:
    Преди обичах да си нося разни разноцветни камъчета, но засега най-верният ми талисман е просто добрата закуска.

    Г: Стремя се да се придържам към научния светоглед във всички аспекти на живота си, а в него място за суеверия няма.

  10. Кой е най-важният момент от подготовката на един млад състезател?
    Е: Когато човек сам осъзнае че времето за самоподготовка е пропорционално на успеха.
    Г: Ако разбира се той се случи, най-важният момент е осъзнаването на пропастта между средното образование в България и световното ниво, което следва да стимулира работа в съответната насока. Друг важен момент е достигането до разбирането, че състезанията сами по себе си са безсмислени, освен ако не служат като подготовка за научна кариера по-късно (което би трябвало да информира подхода към тях, от който има два общи типа - научаване много добре на ограничения обем знания, които има някакъв шанс да потрябват на състезание от една страна, и от друга, натрупване на толкова голям обем знания, че той естествено да покрива по-голямата част от нужното за състезанието без това да е специфична цел), но това обикновено се случва, след като състезателната кариера е приключила.


  11. Любим момент/ история от състезание?
    Е: Хахахаха! Наистина е много трудно да избера! Имали сме доста забавни моменти, но като че ли най-приятно ми беше на купона след Националната олимпиада по химия (2013 г.) в Бургас, в ресторанта на хотела, където бяхме настанени. Играхме „Мафия”, бяхме „млади” и безгрижни… мил спомен!

    Г: Живите коали и кенгурута в Австралия.

  12. Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!
    Е: Биологията е науката за всички живи организми – не само хората и животните, а и растенията, и гъбите, и някои съвсем малки създания, които даже не се виждат без специални уреди. Има много различни дялове в биологията, някои се занимават с това да описват и изучават структурата на видовете живи същества на Земята, а други изучават процесите в съвсем малките единици, изграждащи тези живи същества.

    Г: Диференциална репродукция на саморепликатори. Максимална продукция на ентропия.

  13. Опиши биологията с три думи!
    Е: Наука за живота.

    Г: Фундаментален светогледоформиращ предмет.

  14. Най-великото изобретение, измисляно някога…
    Е: Компютърът!

    Г: Няма обективни критерии, по които да се рамкират.

  15. Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
    Е: Бих измислила уред за телепортиране до която и да е точка във Вселената, за да мога да изследвам не само Земята, но и непознати засега планети. Би било малко опасно, защото ако да речем объркам координатите, мога да се озова на звезда или в черна дупка, но рискът си струва!

    Г: Не е точно изобретение, но пълната де ново синтеза на жива еукариотна клетка е нещо, с което бих бил наистина горд.

  16. Любима поднаука от биологията?
    Е: Молекулярна биология!

    Г: Протистологията.

  17. Защо?
    Е: Дава ми удовлетворяващи отговори на въпросите „защо и как” дадени процеси в клетките се случват, а не просто ги описва.

    Г: Повечето от биологически най-интересните организми на планетата са едноклетъчни еукариоти..

  18. Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?
    Е: Стивън Хокинг.

    Г: Не заменям човешкия мозък за нищо известно на науката.

  19. Защо?
    Е: За да видя най-сетне какво значи да разбираш физика.

    Г: Никой друг известен ни организъм не е способен на толкова пълно разбиране за заобикалящия го свят.

  20. Кой е най-досадният въпрос за един биолог?
    Е: Наистина няма досадни въпроси, има само досадни биолози, които не обичат да обясняват на прост език.

    Г: Масовото неразбиране на еволюционната теория е неизчерпаем източник на такива, кой от кой по-досадни.

  21. Най-трудният термин, с който си се сблъсквал?
    Е: Сигурно има и други, но се сещам за термина “парасегмент” – така се наричат условните сегменти в ембрионите на насекомите, които дават начало на видимите сегменти в ларвите, но имат различни от тях граници.

    Г: Биологията като наука се характеризира с огромна широта, но с не толкова дълбочина, и съответно няма трудни термини, под които да стоят голям брой слоеве на пирамидата на познанието (както е например в математиката и физиката).

  22. Как виждаш света след 10 години?
    Е: Струва ми се че ще настъпи едно враждебно положение в Европа, което доста би затруднило развитието на новите технологии и науката, докато по-развитите азиатски държави биха продължавали да просперират.

    Г: Трудно е да се прогнозира, най-вероятно е негативните тенденции, които доминират сега, да продължат да се задълбочават, но до наистина сериозни катаклизми все още да не се е стигнало и нещата да са си както сега в проспериращите райони на света (които обаче ще са се смалили донякъде по размер).

  23. Ами след 50?
    Е: Световна криза за ресурси поради настъпващите климатични промени.
    Г: Но за сметка на това след 50 години е доста вероятно, в резултат на заформящата се глобална екологична катастрофа и изчерпването на критически важни невъзобновими ресурси, положението да е станало бедствено на много места. Проблемът е, че точно това е периодът, в който динамиката на глобалната система почва да се доминира от силно нелинейни процеси и точните прогнози стават невъзможни. По-лесно е да се каже какво ще е положението след 300 години.


  24. Растенията имат ли чувства?
    Е: Науката казва да! Учудващо, но има цял дял от биологията, основан преди 10-ина години, наречен растителна невробиология, който се занимава с именно този въпрос. Знае се например, че при допир и други въздействия от външната среда растенията реагират с калциеви импулси, подобни на акционния потенциал при животните.

    Г: Не.

  25. Кой е учителят, който те научи на най-много неща?
    Е: Благодарна съм на всички учители с които съм се срещнала през годините, но безспорно г-н Валентин Дойнов от НПМГ е човекът, който ми даде най-много основни знания с които да продължа да се развивам.

    Г: Недялка Андреева, от плевенското МГ.

  26. Теория или практика?
    Е: Разбира се и двете са важни, но на мен практиката ми се струва по-разнообразна и интересна, а и е единственият начин за достигане до истина.

    Г: Едното не може без другото.

  27. Би ли си купил парцел на Луната?
    Е: Не, не, искам поне Луната да е свободна от меркантилните интереси на когото и да е.

    Г: Не, едва ли някой пак ще стъпи на нея, съответно това са пари на вятъра.

  28. Къде си сега?
    Е: В едно прилично шотландско градче – Единбург.

    Г: В момента съм постдок в департамента по генетика в Станфорд.

  29. Любимо занимание?
    Е: Да си работя на спокойствие над експериментите в лабораторията.

    Г: Футбол и фрийстайл.

  30. Висше образование – в България или в чужбина?
    Е: За мен правилният отговор е в чужбина.

    Г: Имам чувството, че това не се разбира добре в България – мелниците за дипломи не са българско изобретение, а добре развита система в страните с дълга традиция на обществени отношения, въртящи се около принципите на свободния пазар. Като не говорим само за класическите печално известни for-profit колежи, дори и институции като Харвард, Принстън и пр. продават дипломи (разликата от ставащото в България и практиките там са цената и стойността на полученото в замяна). По света има няколкостотин университета, които определено са за предпочитане пред опциите в България, но съвсем не всеки университет в Западна Европа и САЩ дава по-добро образование от това, което може да се получи у нас.

  31. Най-неприятен предмет от училище?
    Е: Физика.

    Г: Литературата.

  32. За какво мечтаеш?
    Е: Да се занимавам с новаторски научни проекти, да правя нови открития и един ден да ръководя собствена лаборатория.

    Г: Голямо откритие.
     
  33. Какво харесваш в себе си?
    Е: Решителността си – ако правя нещо, това е, няма връщане назад.

    Г: Не съм се замислял.

  34. А какво - не?
    Е: Че ужасно много се притеснявам да говоря пред хора и че не мога да се абстрахирам лесно от емоции.

    Г: Списъкът е дълъг.

  35. Има ли живот след смъртта?
    Е: Надявам се не!

    Г: Както казах, като се има предвид огромния му емпирически му успех, придържането към научния светоглед във всички аспекти на живота е добра идея. Това означава, че отношението ми към религия, суеверия, псевдонаука и пр. е изключително негативно.

  36. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
    Е: Бих си взела компания – няма значение дали е животинка или човек, но просто нещо, което да прави дните малко по-разнообразни.

    Г: Няколко тона консерви и отварачка.

  37. Препоръчай ни книга!
    Е:
    „Пътеводител на галактическия стопаджия”

    Г: William R. Catton, Jr. - Overshoot (1981)

  38. А филм?
    Е: „Теорията на всичко” – един биографичен филм за Стивън Хокинг.

    Г: Не се сещам в момента.

  39. Компютър или лаптоп?
    Е: Лаптоп, доста по-удобно!

    Г: Лаптоп.

  40. Васко Кръпката или Васко Кеца?
    Е
    : Не мога да избера, не харесвам нито един от двамата.

    Г: Нито един.

  41. Лютеница или кьополу?
    Е: Кьопооолууу!!! Ммм...със сиренце!

    Г: Лютеница.

  42. За или против униформите в училище?
    Е: “ЗА” изискването на прилично облекло от учениците, но против пълната забрана за изява на стил… накратко съм против униформите.

    Г: В един идеален свят бих бил против. В реалните български условия съм по-скоро “за”.

  43. Какво ти предстои в до края на академичната/календарната година?
    Е: Изпити, шофьорски курс и стаж в лаборатория.

    Г: Работа.

  44. Поздрави събеседника си?
    Е: Здравей! Дуел в „Тривиадор” ?

    Г: Ами в момента не знам кой точно е той, така че ще трябва да се огранича с традиционните клишета за здраве, успехи и т.н.

  45. Съвет към младите състезатели?

    Е: Библията на биолога – Campbell’s Biology, има около 1400 страници (в зависимост от изданието). Ако човек прочита само по две страници на ден (10-15 минути), за две години може да получи горе-долу добра теоретична подготовка за международната олимпиада… ако можех да върна времето, бих направила това по-рано!


    Г: Конкретно по биология, най-важният съвет, който искам да дам, и то не само на състезателите, но и на всички, насочили се към нея, е да учат математика и статистика. Неразбирането от страна на управляващите образователната система на връзката между тези дисциплини, която става все по-дълбока и дълбока, е откровено трагично. И това обрича минаващите през нея в момента на лаборантско съществуване, ако искат да се занимават професионално с наука, и на неспособност да вършат работата си на световно ниво, ако искат да се занимават с медицина.
    А иначе по-общо, съветът ми е да не се гледа на олимпиадата като на самоцел. Успехът в нея, разбира се, е важен, и трябва да се преследва целенасочено, но подготовката за олимпиадата трябва да е подчинена на цялостното научно развитие, с по-високи цели за дългосрочното бъдеще.

 

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни