БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ЕМИЛИЯ И ГЕОРГИ, БИВШИ СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО БИОЛОГИЯ
- Представи се в едно изречение!
Е: Аз съм Емилия, бивша състезателка по биология (основно) и ученичка от НПМГ, понастоящем съм студентка в Единбургския университет.
Г: Георги К. Маринов, МГ „Гео Милев“ Плевен (випуск 2004), MIT (B.S. 2008), Caltech (PhD 2014). Олимпийски съзтезател по биология (IBO 2003 и IBO 2004).
- В момента се занимавам с ...
Е: Молекулярна биология и по щипка от всичко останало!
Г: Разнообразни научни изследвания в областта на функционалната геномика.
- Как те наричат приятелите?
Е: Еми, Емчо, Емилия, чушка…
Г: Името “Георги” има множество различни умалителни.
- Последното международно състезание, на което участва?
Е: То е и единственото – международната олимпиада по биология през 2014 г.
Г: IBO 2004 Australia.
- Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
Е: “Колко е часът, дали не се успах?!”
Г: Много отдавна беше, няма как да дам точен отговор. А и олимпиадата не е в един ден.
- А последната?
Е: “По дяволите…”
Г: Разочарование от неуспеха.
- Най-ценното, което ти дадоха олимпиадите?
Е: Стабилни основни знания по биология и химия, които бяха добър старт за висшето ми образование.
Г: Олимпиадата дава стимул да се научат много неща, които после служат за солидна основа за надграждане по-късно. И, разбира се, тя отваря определени врати, на които иначе би било немислимо да се чука.
- А какво ти взеха?
Е: Малко от увереността в себе си.
Г: Не мисля, че са отнели нещо съществено.
- Имаш ли си талисман за късмет?
Е: Преди обичах да си нося разни разноцветни камъчета, но засега най-верният ми талисман е просто добрата закуска.
Г: Стремя се да се придържам към научния светоглед във всички аспекти на живота си, а в него място за суеверия няма.
- Кой е най-важният момент от подготовката на един млад състезател?
Е: Когато човек сам осъзнае че времето за самоподготовка е пропорционално на успеха.
Г: Ако разбира се той се случи, най-важният момент е осъзнаването на пропастта между средното образование в България и световното ниво, което следва да стимулира работа в съответната насока. Друг важен момент е достигането до разбирането, че състезанията сами по себе си са безсмислени, освен ако не служат като подготовка за научна кариера по-късно (което би трябвало да информира подхода към тях, от който има два общи типа - научаване много добре на ограничения обем знания, които има някакъв шанс да потрябват на състезание от една страна, и от друга, натрупване на толкова голям обем знания, че той естествено да покрива по-голямата част от нужното за състезанието без това да е специфична цел), но това обикновено се случва, след като състезателната кариера е приключила.
- Любим момент/ история от състезание?
Е: Хахахаха! Наистина е много трудно да избера! Имали сме доста забавни моменти, но като че ли най-приятно ми беше на купона след Националната олимпиада по химия (2013 г.) в Бургас, в ресторанта на хотела, където бяхме настанени. Играхме „Мафия”, бяхме „млади” и безгрижни… мил спомен!
Г: Живите коали и кенгурута в Австралия.
- Аз съм малко дете. Обясни ми биологията с изречение-две!
Е: Биологията е науката за всички живи организми – не само хората и животните, а и растенията, и гъбите, и някои съвсем малки създания, които даже не се виждат без специални уреди. Има много различни дялове в биологията, някои се занимават с това да описват и изучават структурата на видовете живи същества на Земята, а други изучават процесите в съвсем малките единици, изграждащи тези живи същества.
Г: Диференциална репродукция на саморепликатори. Максимална продукция на ентропия.
- Опиши биологията с три думи!
Е: Наука за живота.
Г: Фундаментален светогледоформиращ предмет.
- Най-великото изобретение, измисляно някога…
Е: Компютърът!
Г: Няма обективни критерии, по които да се рамкират.
- Ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
Е: Бих измислила уред за телепортиране до която и да е точка във Вселената, за да мога да изследвам не само Земята, но и непознати засега планети. Би било малко опасно, защото ако да речем объркам координатите, мога да се озова на звезда или в черна дупка, но рискът си струва!
Г: Не е точно изобретение, но пълната де ново синтеза на жива еукариотна клетка е нещо, с което бих бил наистина горд.
- Любима поднаука от биологията?
Е: Молекулярна биология!
Г: Протистологията.
- Защо?
Е: Дава ми удовлетворяващи отговори на въпросите „защо и как” дадени процеси в клетките се случват, а не просто ги описва.
Г: Повечето от биологически най-интересните организми на планетата са едноклетъчни еукариоти..
- Ако можеше да се превъплътиш в което и да е същество, кое би било то?
Е: Стивън Хокинг.
Г: Не заменям човешкия мозък за нищо известно на науката.
- Защо?
Е: За да видя най-сетне какво значи да разбираш физика.
Г: Никой друг известен ни организъм не е способен на толкова пълно разбиране за заобикалящия го свят.
- Кой е най-досадният въпрос за един биолог?
Е: Наистина няма досадни въпроси, има само досадни биолози, които не обичат да обясняват на прост език.
Г: Масовото неразбиране на еволюционната теория е неизчерпаем източник на такива, кой от кой по-досадни.
- Най-трудният термин, с който си се сблъсквал?
Е: Сигурно има и други, но се сещам за термина “парасегмент” – така се наричат условните сегменти в ембрионите на насекомите, които дават начало на видимите сегменти в ларвите, но имат различни от тях граници.
Г: Биологията като наука се характеризира с огромна широта, но с не толкова дълбочина, и съответно няма трудни термини, под които да стоят голям брой слоеве на пирамидата на познанието (както е например в математиката и физиката).
- Как виждаш света след 10 години?
Е: Струва ми се че ще настъпи едно враждебно положение в Европа, което доста би затруднило развитието на новите технологии и науката, докато по-развитите азиатски държави биха продължавали да просперират.
Г: Трудно е да се прогнозира, най-вероятно е негативните тенденции, които доминират сега, да продължат да се задълбочават, но до наистина сериозни катаклизми все още да не се е стигнало и нещата да са си както сега в проспериращите райони на света (които обаче ще са се смалили донякъде по размер).
- Ами след 50?
Е: Световна криза за ресурси поради настъпващите климатични промени.
Г: Но за сметка на това след 50 години е доста вероятно, в резултат на заформящата се глобална екологична катастрофа и изчерпването на критически важни невъзобновими ресурси, положението да е станало бедствено на много места. Проблемът е, че точно това е периодът, в който динамиката на глобалната система почва да се доминира от силно нелинейни процеси и точните прогнози стават невъзможни. По-лесно е да се каже какво ще е положението след 300 години.
- Растенията имат ли чувства?
Е: Науката казва да! Учудващо, но има цял дял от биологията, основан преди 10-ина години, наречен растителна невробиология, който се занимава с именно този въпрос. Знае се например, че при допир и други въздействия от външната среда растенията реагират с калциеви импулси, подобни на акционния потенциал при животните.
Г: Не.
- Кой е учителят, който те научи на най-много неща?
Е: Благодарна съм на всички учители с които съм се срещнала през годините, но безспорно г-н Валентин Дойнов от НПМГ е човекът, който ми даде най-много основни знания с които да продължа да се развивам.
Г: Недялка Андреева, от плевенското МГ.
- Теория или практика?
Е: Разбира се и двете са важни, но на мен практиката ми се струва по-разнообразна и интересна, а и е единственият начин за достигане до истина.
Г: Едното не може без другото.
- Би ли си купил парцел на Луната?
Е: Не, не, искам поне Луната да е свободна от меркантилните интереси на когото и да е.
Г: Не, едва ли някой пак ще стъпи на нея, съответно това са пари на вятъра.
- Къде си сега?
Е: В едно прилично шотландско градче – Единбург.
Г: В момента съм постдок в департамента по генетика в Станфорд.
- Любимо занимание?
Е: Да си работя на спокойствие над експериментите в лабораторията.
Г: Футбол и фрийстайл.
- Висше образование – в България или в чужбина?
Е: За мен правилният отговор е в чужбина.
Г: Имам чувството, че това не се разбира добре в България – мелниците за дипломи не са българско изобретение, а добре развита система в страните с дълга традиция на обществени отношения, въртящи се около принципите на свободния пазар. Като не говорим само за класическите печално известни for-profit колежи, дори и институции като Харвард, Принстън и пр. продават дипломи (разликата от ставащото в България и практиките там са цената и стойността на полученото в замяна). По света има няколкостотин университета, които определено са за предпочитане пред опциите в България, но съвсем не всеки университет в Западна Европа и САЩ дава по-добро образование от това, което може да се получи у нас.
- Най-неприятен предмет от училище?
Е: Физика.
Г: Литературата.
- За какво мечтаеш?
Е: Да се занимавам с новаторски научни проекти, да правя нови открития и един ден да ръководя собствена лаборатория.
Г: Голямо откритие.
- Какво харесваш в себе си?
Е: Решителността си – ако правя нещо, това е, няма връщане назад.
Г: Не съм се замислял.
- А какво - не?
Е: Че ужасно много се притеснявам да говоря пред хора и че не мога да се абстрахирам лесно от емоции.
Г: Списъкът е дълъг.
- Има ли живот след смъртта?
Е: Надявам се не!
Г: Както казах, като се има предвид огромния му емпирически му успех, придържането към научния светоглед във всички аспекти на живота е добра идея. Това означава, че отношението ми към религия, суеверия, псевдонаука и пр. е изключително негативно.
- Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
Е: Бих си взела компания – няма значение дали е животинка или човек, но просто нещо, което да прави дните малко по-разнообразни.
Г: Няколко тона консерви и отварачка.
- Препоръчай ни книга!
Е: „Пътеводител на галактическия стопаджия”
Г: William R. Catton, Jr. - Overshoot (1981)
- А филм?
Е: „Теорията на всичко” – един биографичен филм за Стивън Хокинг.
Г: Не се сещам в момента.
- Компютър или лаптоп?
Е: Лаптоп, доста по-удобно!
Г: Лаптоп.
- Васко Кръпката или Васко Кеца?
Е: Не мога да избера, не харесвам нито един от двамата.
Г: Нито един.
- Лютеница или кьополу?
Е: Кьопооолууу!!! Ммм...със сиренце!
Г: Лютеница.
- За или против униформите в училище?
Е: “ЗА” изискването на прилично облекло от учениците, но против пълната забрана за изява на стил… накратко съм против униформите.
Г: В един идеален свят бих бил против. В реалните български условия съм по-скоро “за”.
- Какво ти предстои в до края на академичната/календарната година?
Е: Изпити, шофьорски курс и стаж в лаборатория.
Г: Работа.
- Поздрави събеседника си?
Е: Здравей! Дуел в „Тривиадор” ?
Г: Ами в момента не знам кой точно е той, така че ще трябва да се огранича с традиционните клишета за здраве, успехи и т.н.
- Съвет към младите състезатели?
Е: Библията на биолога – Campbell’s Biology, има около 1400 страници (в зависимост от изданието). Ако човек прочита само по две страници на ден (10-15 минути), за две години може да получи горе-долу добра теоретична подготовка за международната олимпиада… ако можех да върна времето, бих направила това по-рано!
Г: Конкретно по биология, най-важният съвет, който искам да дам, и то не само на състезателите, но и на всички, насочили се към нея, е да учат математика и статистика. Неразбирането от страна на управляващите образователната система на връзката между тези дисциплини, която става все по-дълбока и дълбока, е откровено трагично. И това обрича минаващите през нея в момента на лаборантско съществуване, ако искат да се занимават професионално с наука, и на неспособност да вършат работата си на световно ниво, ако искат да се занимават с медицина.
А иначе по-общо, съветът ми е да не се гледа на олимпиадата като на самоцел. Успехът в нея, разбира се, е важен, и трябва да се преследва целенасочено, но подготовката за олимпиадата трябва да е подчинена на цялостното научно развитие, с по-високи цели за дългосрочното бъдеще.
