БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ГРЕГОРИАН И ВАЛЕРИ, МЕДАЛИСТИ ПО МАТЕМАТИКА

И двамата са сребърни медалисти от Младежката Балканиада по математика. Грегориан - от 2011 г., а Валери - от 2018 г.

Днес ги срещаме в блиц:

 

Представи се в едно изречение?

Г: Грегориан Пириндев, на 21 години от гр. Банкя. (Завършил СМГ, бел. ред.)
В: Казвам се Валери Ванков, на 15 години, от София. (9 клас в Американски колеж)

В момента се занимавам с ...

Г: Трета година студент по Математика и Компютърни науки в Оксфорд.
В: Математика, защото ми е интересна и с нея времето минава неусетно.
 

Как те наричат приятелите?

Г: Греги
В: Предпочитам да ме наричат Валери, но, разбира се, това не спира приятелите ми да ме наричат и по безброй други начини.

Последното международно състезание, на което участва?

Г: The Harvard-MIT Math Tournament в Бостън, февруари 2015.
В: Младежката балканска олимпиада по математика, която тази година се проведе в Родос, Гърция.
 

Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

Г: Нещо средно между „Спи ми се“ и „Днеска пръскам“.
В: Обикновено, след като се разсъня, си спомням, че в този ден съм на състезание.
 

Кога би се отказал да решиш една задача?

Г: Когато ми отнема време от нещо по-важно.
В: Когато не ми е много интересна или когато осъзная, че съм ѝ отделил много часове, дни или дори месеци, без да напредна.
 

Какво може да те ядоса?

Г: Неадекватност, негативно настроение, автобуса Банкя-София.
В: Неспазено обещание.
 

На кого се възхищаваш?

Г: На родителите си. Възхищавам се на тяхната трудолюбивост, грижовност и енергия.
В: На родителите си, защото притежават качества, които се надявам да съм наследил или да придобия с времето.
 

Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

Г: Не съм правил кой знае какви компромиси. Изпускал съм ски лагер с класа.
В: Понякога ми се иска да разполагах с повече време, за да съчетавам подготовката по математика с всичко останало, което ме интересува.
 

Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

Г: Приятели, начин на мислене – как да разрешавам проблеми ефективно.
В: Увереност, упоритост и вярата, че след трудните моменти следват по-добри дни.
 

Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

Г: Актьор. Като малък много обичах да играя различни роли и да имитирам хора. Дори участвах в театралната трупа на началното ми училище.
В: Едно от желанията ми беше да стана архитект, тъй като професията съчетава математика и изобразително изкуство, а и защото бях вдъхновен от проектите на испанския архитект Антонио Гауди, сред които са Casa Batllo, La Pedrera и, разбира се, La Sagrada Familia.

Най-красивата страна, в която си бил?

Г: България. В нито една друга страна не съм видял толкова богато природно разнообразие на толкова малка площ. Ако говорим за чужбина, изборът е труден. Бих казал Италия.
В: Франция и по-конкретно Париж заради зашеметяващата архитектура и забележителности - Айфеловата кула, Лувъра и Версай.

Любима история от състезание?

Г: Твърде много са за да имам една която да ми е любима, затова ще разкажа забавна и даже човек може да си изведе поука.
В 8 клас се класирах за Младежката Балканиада, която се проведе в Кипър. След като пристигнахме първата вечер в хотела, разбрахме че двама българи ще споделяме стаята си с един румънец. Той още не беше пристигнал и ние, двамата българи, решихме да му спогодим номер. Оставихме му леглото под климатика, намалихме температурата до 10 градуса и скрихме дистанционното. Далеч не беше благородна постъпка, ама какво да ни прави човек. Не го дочакахме и заспахме. На следващата сутрин се събудихме премръзнали и схванати, а от румънеца следа няма – бил пристигнал късно и го настанили другаде. Поуката – шопската философия „Я не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле“ не е готина.

В: Когато се връщахме от състезание в Хонконг, в Истанбул имаше опит за преврат и затова полетът ни беше отменен. Трябваше да останем още една вечер в Хонконг, а на следващия ден полетът ни беше с две прекачвания – в Тайланд и Катар. Преживяването беше изморително, но и доста забавно!

Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

Г: Ако си представиш света като една голяма загадка, математиката е най-силното оръжие, с което да я разрешиш.
В: Математиката е това нещо, което обяснява света около нас.

Най-великото изобретение, измисляно някога…

Г: Интернет.
В: Печатарската преса, защото тя дава началото на по-бързото разпространяване на информация още по времето на Просвещението.

Най-великото българско изобретение?

Г: Пълнените чушки – моя голяма любов!
В: Електронно-изчислителната машина, която се смята за прародител на днешните компютри, създадена Джон Атанасов.

Последното нещо, което научи?

Г: Разни алгоритми, които намират решения близки до оптималните по ефективен начин.
В: Понятието „симетрична група“.

И защо математика?

Г: От малък ме влече. Обичам да решавам проблеми и да си човъркам мозъка. Математиката е наука, която развива мисленето ми и изгражда важни основи за която и да е сфера на живота. Тя ми дава инструментите, с които да следвам интересите и мечтите си.
В: Интересна е и е полезна. Това, което най-много ми харесва в нея, е възможността една задача да бъде решена по много начини, както и че тя свежда нещо по-сложно до друго, което е по-просто и разбираемо.

Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

Г: 3.1415926535… - 10 знака
В: 8, но повече от 5 никога не са ми потрябвали.

Питагор или Архимед?

Г: И двамата имат огромен принос в науката и не мога да ги сравня.
В: Архимед

Любима поднаука от математиката?

Г: Теория на вероятностите.
В: Алгебра

Защо?

Г: Моделирането на реалния събития като математически обекти е изключително интересно. Донякъде е вид изкуство. И ако някое дете ме пита какво е това, мога да му кажа, че предвиждам бъдещето.
В: Защото алгебрата е сложна и задачите дават възможност да се измислят интересни и креативни решения. Също така с алгебрични методи могат да бъдат решени множество сложни геометрични задачи.

Любимо занимание/хоби?

Г: Да пътувам, опознавам различни култури.
В: Любимите ми занимания са да чета, да слушам музика, да рисувам и да спортувам.

За какво мечтаеш?

Г: За интересен живот - да обикалям света, да допринасям за науката, да бъда глава на голямо семейство.
В: Животът ми е да изпълнен с много приятни изненади, както и да направя околосветско пътешествие.

Какво мобилно приложение би разработил?

Г: Някое, което да стимулира хората да излизат от домовете си.
В: Някое, което пуска безплатно музика в зависимост от настроението на потребителя, като максимално се придържа към вкусовете на човека.

Ако можеше да избираш, кога би се родил?

Г: Живеем в много интересно време. Не бих си сменил датата на раждане.
В: В края на 70-те/началото на 80-те, за да прекарам тийнейджърските си години с музика от 90-те.

Песента, която описва настроението ти в момента?

Г: So Called Crew – Отвън
В: Mariah Carey-If It’s Over

“Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

Г: Творя.
В: Не трябва да си губя времето, живеейки нечий чужд живот, а трябва да следвам своя път и да бъда щастлив от това, което постигам.

Ако беше на 80 години, какво би казал на децата си (внуците си)?

Г: Да излизат навън и да играят!
В:  „Ако трябва да избереш между това да си прав и да си мил, избери да бъдеш мил”- Dr. Wayne Dyer

Каква е твоята работа-мечта?

Г: Работа в която мога да творя, да се чувствам полезен и да я върша с кеф!
В: Психоисторик, което е измислена професия, описана в книгата, която чета в момента – “Foundation” от Айзък Азимов.

За какво никога не ти остава време?

Г: За подреждане, малко съм разхвърлян.
В: Д упражнявам по-сложните пиеси, които разучавам по пиано.

Има ли любов от пръв поглед?

Г: О, да! Може да трае секунди, може да трае години. Но със сигурност съществува.
В: Вярвам, че има.

Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

Г: Вълшебната лампа на Аладин.
В: Приятел, за да не се чувствам самотен.

 

Кафе или чай?

Г: И двете!
В: Чай 

Компютър или лаптоп?

Г: Лаптоп – не ме свърта на едно място за дълго.
В: Лаптоп. 

Планина или море?

Г: Обожавам и двете.
В: Планина. 

Какво ти предстои в следващите месеци?

Г: Ще съчетавам полезното с приятното. Очакват ме проект на Канарите и изпити в Оксфорд.
В: Надявам се да ми предстоят много хубави моменти. Смятам да продължа да работя усърдно по математика, за да напредвам. 

Поздрави събеседника си!

Г: Успех в състезанията, в училище (или университет/работа), в любовта!
В: Пожелавам ти здраве, щастие и късмет, както и математиката да продължава да ти доставя удоволствие. 

Съвет към другите състезатели?

Г: Да се трудят усърдно за състезанията, но и да си отделят време за други неща. Музика, спорт, театър, каквото ги влече. Да не се ограничават, а да опитват от всичко!
В: Не отивайте с предварителни нагласи на състезания, а се ориентирайте в обстановката на място.