Последни блог постове

  • БЛИЦ ИНТЕРВЮ С МАТЕМАТИЦИТЕ БОРИС И МАРИН

     Борис и Марин са млади състезатели по математика, и златни медалисти от Младежката балканиада по математика 2020 г. като ученици от Софийската математическа гимназия. 

    Днес ви запознаваме с тях в новото олимпийско блиц интервю!

    Ако желаете да подкрепите олимпийските отбори по природни науки, научете как можете да го направите - тук.

    1.    Здравей! Представи се в едно изречение!

    Борис: Казвам се Борис Гачевски, ученик от 9 клас в СМГ.
    Марин: Аз съм Марин Христов, на 15 години, уча в СМГ и съм състезател по математика.

    2.    Как те наричат приятелите?

    Б: Боби - не харесвам някой да ме нарича с цяло име, а за примери като Борко или Борислав просто няма да коментирам.
    М: Марин или Марончо.

    3.    Къде се намираш в момента?

    Б: На ръба да умра от недоспиване.
    М:  На бюрото вкъщи.

    4.    Последното състезание, на което участва?

    Б: Националният кръг на олимпиадата по математика.
    М: Пролетни математически състезания.

    5.    И защо математика?

    Б: Защото е едно от много малкото неща, с които мога да се занимавам с часове, без да разбера колко време е минало. Пък и рядко се налага да се зубри някаква теория, за по-мързеливите хора като мен това е голям плюс.
    М: Понеже математиката, и по-точно красивите задачи, носят радост.

    6.    Най-ценното, което състезанията ми дават…

    Б: Покрай тях се запознах с много хора, измежду които и най-близките ми приятели. Също така ми дават някаква цел по време на училището, научиха ме, че за постигането на успеха е нужен много труд, оказват влияние и върху самочувствието ми. И да не забравяме най-важното, а именно стипендиите. :)

    М: Търпението и упоритостта да не се предава човек пред лицето на трудност.

    7.    Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    Б: Мечтаех да стана химик и да смесвам различни течности, докато не експлодират.
    М: Архитект.

    8.    А какво отговаряш сега?

    Б:  Опцията с химика вече съм я отписал... Засега се надявам за нещо, свързано по някакъв начин с математика или информатика.
    М: Нямам точен отговор. Знам само, че ще е нещо, свързано с математика.

    9.    На кого се възхищаваш?

    Б: На хора с добро чувство за хумор.
    М: На по-успешните състезатели от мен.

    10.    Любим спомен от състезание?

    Б: Никога няма да забравя как на връщане от състезание в Южна Корея преди около година и половина прекачвахме в Истанбул и си изпуснахме полета... Интересното беше, че от трите отбора на СМГ, с които бяхме там, този на най-големите успя да се качи на самолета и пристигна навреме. Наложи се останалите да изчакаме още няколко часа за следващия полет, но пък беше изключително забавно, пък и имахме повече време да обиколим цялото огромно летище. Честно казано, никой не се беше притеснил особено.

    М: В седми клас на Пролетните математически състезания аз и много други съученици бяхме попаднали в интересна ситуация. Въпреки че всеки от нас смяташе, че вярно е решил една от задачите, никой нямаше съответни точки. Затова на следващия ден десетина или повече човека отидохме на контестации. Оказа се, че понеже било станало късно предната вечер, проверяващите не били дочели всички решения. Нямаше проблем обаче, понеже всички си представихме работите и те бяха оценени, но беше забавно да попаднем на такова неочаквано положение.

    11.    Представи си, че съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

    Б:  Математиката е много интересна и логична, зависи от теб дали ще я оставиш да те впечатли, или ще решиш да я мразиш завинаги.
    М: Математиката е науката, която обяснява всичко в света около нас. За едни е предизвикателство, а за други е удоволствие.

    12.    Най-великото изобретение, измисляно някога…

    Б:  Тик Ток.
    М: Електричеството.

    13.    Какво мобилно приложение би разработил?

    Б:  Такова, което ти показва песни, които много биха ти харесали, но никога не си чувал поради това, че не са известни или някога си бил скептично настроен към тях, без да осъзнаваш, че всъщност са жестоки.
    М: Приложение за превеждане на гласови съобщения, за да може да се преодолее бариерата, която са езиците. Би било хубаво изобретение и доколкото знам вече има опити в такава насока.

    14.    Кажи ни някой интересен факт, за който се сещаш!

    Б:  Някои жаби могат да почистват вътрешността на стомаха си с крак.
    М: Колкото и да бъркате кафе, чай или някоя друга течност винаги ще има точка, която ще си остане на същото място както в началото (затова нека по-добре се откажем от по-рано). На когото му е интересно може да прочете за теорема на Брауер (Brouwer fixed point theorem).

    15.    Кога би се отказал да решиш една задача?

    Б:  Ако не е геометрия, сравнително бързо бих се насочил към решението... Иначе бих се мъчил, докато не стане ясно, че няма да се появи напредък. Обикновено правилно усещам кога положението е безнадеждно.
    М: Много рядко бих загубил интерес към задача. Често мисля сложни задачи в продължение на седмици - дори месеци - ей така просто, когато имам свободно време. Единствено ако от дълго време не съм измислил нищо ново и имам да решавам други задачи бих се отказал от задача.

    16.    Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

    Б: 3,14... Следващ въпрос.
    М: 3,1415926 и нататък не съм сигурен, значи седем.

    17.    Питагор или Архимед?

    Б: Питагор.
    М: Питагор.

    18.    Любима поднаука от математиката?

    Б:  Определено геометрия.
    М: Комбинаториката.

    19.    Защо?

    Б:  Защото решенията винаги са гениални и обожавам как всичко може да се визуализира, понякога идеите ти идват точно поради това, че определено нещо изглежда вярно на чертежа.
    М: Понеже креативните интерпретации на комбинаторни задачи са наистина елегантни. Освен това не се изисква широко знание на теореми или факти, а по-скоро логическо мислене или някое остроумно хрумване.

    20.    Любимо занимание/хоби?

    Б: Освен да решавам задачи, постоянно слушам музика, двете винаги ги комбинирам... Проблемът е, че на състезанията това няма как да стане. Също така често се заглеждам по сериали и стоя до 3 през нощта, за да гледам... И после защо не съм се наспал.
    М: Преди много обичах да рисувам, но за съжаление отдавна не съм имал времето да практикувам това си хоби.

    21.    Какво може да те ядоса?

    Б:  Несправедливост към някого или например арогантност. Също така и учителят ни по английски, няма да му споменавам името....
    М: Ако съм недоспал всичко може да ме ядоса.

    22.    Имаш ли мечти, или по-скоро би казал, че имаш цели?

    Б:  Старая се да превръщам повечето си мечти в цели, а останалите са точно онези нереалистични мечти, за които често е ясно, че са непостижими, но въпреки това не можем без тях.
    М: Мисля, че имам и двете. Няма лошо да мечтаем за невъзможното и да се целим към постижимото.

    23.    Ако можеше да избираш, кога и къде би се родил?

    Б: Не бих променил времето и мястото, в което съм се родил.

    М: Бих предпочел да бъда роден преди около 4-5 години, така че да избегна отлагането и отменянето на състезания поради пандемията от коронавирус. Иначе 21-ви век ми се струва като много добро време, с изключение разбира се на споменатия вирус. Относно мястото, нямам нищо против България и не бих искал да съм се родил никъде другаде.

    24.    Ако сега беше на 80 години, какво би казал на децата си (внуците си)?

    Б: Да не пилеят времето си, защото не могат да си го върнат. Да се обградят с хора, които ги карат да се чувстват добре и пред които могат да бъдат себе си.
    М: Преследвайте мечтите си и не се отказвайте пред никакви пречки.

    25.    За какво никога не ти остава време?

    Б:  Да се наспя.
    М: За сън.

    26.    Песента, която описва настроението ти в момента?

    Б:  Lana del Rey – Lust for Life
    М: El Neon - Flash Mob

    27.    Какво е единственото нещо, което би взел със себе си на самотен остров?

    Б:  Близък човек.
    М: Извинявам се за черния хумор, но ако островът наистина е самотен (и няма начин да се върнем към цивилизацията) бих взел въже...

    28.    Филми или сериали?

    Б:  Сериали, задържат вниманието ти повече време.
    М: Филми.

    29.    Баничка. С боза или с айрян?

    Б: Кой харесва боза?!
    М: С боза, не съм голям фен на айряна с каквото и да било.

    30.    Планина или море?

    Б:  Море.
    М: Море.

    31.    Какво ти предстои в следващите месеци?

    Б:  До края на учебната година за мен май почти няма повече състезания, така че... време е за сериал.
    М: Няколко състезания по математика и тестове за края на учебната година в училище.

    32.    Поздрави събеседника си!

    Б:  Здравей! Пожелавам ти множество бъдещи успехи и незабравими моменти.
    М: Здравей! Пожелавам ти най-вече здраве и успехи за вбъдеще.

    33.    Съвет към прохождащите състезатели?

    Б:  Не се страхувайте от провалите и не ги приемайте твърде драматично, всеки е преминавал през такива. Те вече са минали, важно е какво ще решите да направите после. Не се отказвайте, а упорито продължете напред. Само така ще се отличите като победители.

    М: Не се преуморявайте и имайте куража да превъзмогнете неуспехи. И трето за късмет: каквото и да правите, правете го защото ви харесва, а не защото го приемате за задължение.

      

    ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

    ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

  • КЪОНГ И КСЕНИЯ, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО МАТЕМАТИКА, В БЛИЦ

    Запознайте се с математиците Къонг Виет До и Ксения Цочева. Къонг е ученик в 11 клас в СМГ и е носител на 3 сребърни и 1 бронзов медала от Международната олимпиада по математика във ВеликобританияБалканиадата по математика в Молдова през 2019 г., както и Младежките Балканиади през 2016 и 2017 г. 

    Ксения Цочева е възпитаничка на МГ “Гео Милев” - Плевен, а в момента завършва магистърска степен по “Изчислителна математика и математическо моделиране” в Софийски университет. Носител е на почетна грамота от първото издание на Европейската олимпиада за момичета през 2012 г

    Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, изпрати смс с текст
    DMS OLYMP на номер 17 777!

     

    1.     Представи се в едно изречение!

    Къонг: Здравейте, аз съм Къонг, състезател по математика
    Ксения: Казвам се Ксения Цочева, на 26 години, все още влюбена в математиката, стараeйки се да я прилага ежедневно в живота.

    2.     В момента се занимавам с ...

    К.Д.: Опитвам се да чета по история.
    К.Ц.: Работя, преоткривам себе си, опитвам се да градя стабилни основи за бъдещето.. и си седя вкъщи.

    3.     Как те наричат приятелите?

    К.Д.: Къни.
    К.Ц.: Имам много галени имена, с които приятелите ме наричат, любимото ми е Кси (ξ), една от най-често използваните гръцки букви в математиката (най-вече в математическия анализ).

    4.     Последното състезание, на което участва?

    К.Д.: Romanian master of mathematics 2020.
    К.Ц.: Националната студентска олимпиада по Компютърна математика през 2017 г.

    5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    К.Д.: Обикновени неща, например закуска. Избягвам да си мисля за състезанието, за да не се прецакам.
    К.Ц.: Ще дам всичко от себе си и ще реша всички задачи.

    6.     Кога би се отказал да решиш една задача?

    К.Д.: Обикновено желанието ми умира при 30 минути без напредък.
    К.Ц.: С времето съм придобила усет, който ми подсказва кога усилията ми ще бъдат възнаградени с успех. Кога времето, прекарано за решаването на задачата, ще бъде повече от удовлетворението и знанията, които би донесло решаването ѝ и кога това време, вложено в по-пълноценно начинание, би било по-ползотворно.

    7.     Какво може да те ядоса?

    К.Д.: Мама. (пак я обичам)
    К.Ц.: Лъжата и несправедливостта.

    8.     На кого се възхищаваш?

    К.Д.: На всекиго, който живее със "всичка сила", независимо какъв живот.
    К.Ц.: На хората, притежаващи здравословна амбиция и борбеност, на силните характери, отстояващи себе си и постигащи целите си, на достигнатото познание, на извоювания успех, въпреки трудностите, на екстремумите, които доказват, че всичко е възможно с труд, отдаденост, всеотдайност и голямо сърце.

    9.     Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    К.Д.: Никога не съм чувствал, че правя компромиси.
    К.Ц.: Времето, прекарано с хората, които обичам.

    10.  Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    К.Д.: Нещо като кариера по време на училище. Покрай тях срещнах много готини хора и не безделничех през цялото време. 
    К.Ц.: Научиха ме да бъда боец, да не се предавам, да посрещам трудностите, да бъда мъжко момиче в суровия свят на ожесточена борба, непригоден за жени. Направиха ме по-силна, по-борбена, по-непреклонна. Създадоха в мен състезателен дух и хъс за победа, развиха аналитичното ми мислене и ми дадоха подход за справяне с всяка трудност, изправила се на пътя ми. Показаха ми, че с труд, постоянство, амбиция и любов към това, което прави, човек може да достигне всеки връх. Срещнаха ме и с много стойностни хора, които са част от живота ми и до днес.

    11.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    К.Д.: Исках да стана пожарникар.
    К.Ц.: С годините желаните професии бяха изключително волатилни – от водолаз, ядрен физик и компютърен специалист, до лекар и накрая математик.

    12.  Най-красивата страна, в която си бил/а?

    К.Д.: С колебание, Южна Корея. Иначе всяка страна за 2-3 дни си е специално преживяване.
    К.Ц.: Всяка страна има своя чар със собствените си обичаи, култура, природни забележителности, история, индивидуалности. Свързвам пребиваването си в една страна не с красотата, породена от природата и архитектурата, с които съм се срещнала, а с хората, с които съм я посетила и преживяванията, които съм имала. Взимайки предвид тази моя собствена дефиниция на красота, бих казала непременно България, тъй като тук са най-милите ми спомени, но не мога да пропусна и едно изключително съкровено място за мен – Индонезия.

    13.  Любима история от състезание?

    К.Д.: Когато китаеца обърнал на другата страница и казал: Ой, зайчик.
    К.Ц.: Беше зимата на 2012 г., контролните преди Европейската олимпиада за момичета (EGMO). Пътувахме от Плевен за София с влак, в който нямаше отопление и навяваше сняг от прозореца. Вечерта спахме в общежития, в които нямаше парно, а на прозореца бяхме сложили одеяло, за да не духа и да навява сняг в стаята. Спомням си, че се завих през глава, искаше ми се поне малко да успея да поспя и да се стопля. Ужасно много исках да се класирам за първата ми Международна олимпиада до тогава и исках да съм в най-добрата си кондиция. Макар нереалните условия, студа и виелицата, на които бяхме подложени, след като научих, че се класирам за Олимпиадата, това беше най-хубавото екстремно преживяване на състезание за мен до този момент.

    14.  Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

    К.Д.: Банално ще ти споделя, че математиката не е крайната цел, а пътят до нея.
    К.Ц.: Имаш любими песнички, нали? Подреждането на звуците в тях, които ги карат да звучат по този начин, е математика. Някои картинки в книжките ти изглеждат по-красиви от други? Това е математика. Когато играеш игра с останалите деца, искаш да спечелиш, нали? Математиката е това, което може да ти покаже как да играеш, така че винаги да печелиш. Всичко, което виждаш и искаш да опишеш точно, това е математика – целият видим свят, заедно с невидимите граници на въображението. 

    15.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    К.Д.: Печатната машина.
    К.Ц.: Лекарствата. 

    16.  Най-великото българско изобретение?

    К.Д.: България изобрети чувството ми за обич, когато гледам нищото на полето край магистрала Тракия.
    К.Ц.: Киселото мляко. 

    17.  Последното нещо, което научи?

    К.Д.: Че водачите на Япония по време на Мейджи реставрацията са сравними по динамичност и визия с герои като Джордж Вашингтон и реформаторите от Младотурската революция.
    К.Ц.: Научих, че няма нищо по-силно от природата, че има ситуации, които дори науката е непосилна да овладее, че макар да живеем във високотехнологичен свят, рано или късно се завръщаме към истински ценното в живота, а именно – да бъдем добри един към друг, да надмогнем егоизма си и да бъдем общност, да се грижим за природата, и бидейки сплотени в една обща кауза, да бъдем истински силни и непобедими.

    18.  И защо математика?

    К.Д.: Глупак би казал, че математиката е стремеж към истината, и затова във всяка задача и всяко решение е красива. Геният ще разбере, че е страшно забавно да не решиш задача, да погледнеш решението и да си въобразиш, че си бил близо до него.

    К.Ц.: Математиката не е просто наука, тя е начин на мислене. Логиката да разбереш човека срещу себе си, да приложиш творчество и креативност в решаването на даден житейски проблем, е истинска ценност, която математиката ти дава. Жаждата да преоткриваш и градиш, да прилагаш нещо далечно и аналитично в нещо реално, близко и познато и да получаваш резултат, базиран на логиката, е истинско творчество. Математиката е атомът на познанието, градивната частица на всяка наука, тя е в основата на Вселената, тя е универсален език, който обединява.

    Математиката е изящна в своята прецизност, обаятелна в копнежа за творчество и откривателство и един непрестанен стремеж към съвършенство. Тя предоставя невероятната възможност да моделираш света около себе си, да го анализираш и предсказваш, да надникнеш дълбоко, да разбереш необяснимото. Математиката е точност, логика, последователност, абстракция, своеобразен начин на мислене, до който докоснал се веднъж, бива с теб цял живот като пътеводна светлина и непрестанен стремеж към необятното, към истината, към усъвършенстването и достигането на хармония. 

    19.  Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

    К.Д.: 2-3 хаха.
    К.Ц.: 3,1415... Останалите мога да изведа.

    20.  Питагор или Архимед?

    К.Д.: Архимед.
    К.Ц.: Нютон.

    21.  Любима поднаука от математиката?

    К.Д.: Любими са ми комбинаториката и геометрията.
    К.Ц.: Математически анализ.

    22.  Защо?

    К.Д.: Харесват ми, защото са удобни за представяне с картинки и са приятни за гледане.
    К.Ц.: Защото вярвам, че светът е непрекъснат.

    23.  Любимо занимание/хоби?

    К.Д.: Обичам да гледам филми.
    К.Ц.: Пътуване, фитнес, ски.

    24.  За какво мечтаеш?

    К.Д.: За повече време да гледам филми.
    К.Ц.: Да бъда истински щастлива.

    25.  Какво мобилно приложение би разработил?

    К.Д.: Нещо като goodreads, но хубаво.
    К.Ц.: Приложение, което помага за локализацията на хора в неравностойно положение и събира средства за снабдяването им с необходимите за тях ресурси. 

    26.  Ако можеше да избираш, кога би се родил?

    К.Д.: 2002, прекрасно е. Имаме интернет, и никога не е било по-лесно да сме част от света.
    К.Ц.: Понякога ми се иска да съм се родила векове назад, в епохата на Ренесанса и неподправените ценности и човешки отношения, друг път ужасно ми се иска да съм свидетел на момента, в който хората напуснат пределите на Слънчевата система.

    27.  Песента, която описва настроението ти в момента?

    К.Д.: Настроението ми сега и по принцип е Renai Circulation.
    К.Ц.: Sia - Unstoppable

    28.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    К.Д.: Съществувам, следователно консумирам.
    К.Ц.: Имам уникалната възможност с мисълта си да създавам, да градя, да оставя следа, да променя света, да бъда. 

    29. Ако беше на 80 години, какво би казал на децата си /внуците си ?

    К.Д.: Сигурно ще им кажа ме слушат, защото възрастните знаят най-добре.
    К.Ц.: Винаги търсете моментите, които спират дъха ви. Те са тези, които придават цвят на живота, мечтайте, дерзайте. Животът е действие и трябва да се живее във всяка една секунда, гребете от него с пълни шепи и се възползвайте от всяка възможност. Бъдете щастливи.

    30. Каква е твоята работа-мечта?

    К.Д.: Искам да съм програмист. Според мен обаче работа мечта е почти оксиморон.
    К.Ц.: Работа, която ми носи знание ежедневно и ме стимулира да се развивам и която ми дава възможността да дарявам и разпространявам знание.

    31.  За какво никога не ти остава време?

    К.Д.: Все ми се ще да се запиша на някакъв курс.
    К.Ц.: За сън.

    32.  Има ли любов от пръв поглед?

    К.Д.: Не, не бих го нарекъл любов.
    К.Ц.: Не.

    33.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    К.Д.: Въже.
    К.Ц.: Любим човек.

    34.  Кафе или чай?

    К.Д.: Кафето ми помага да чета книга вместо да спя в училище.
    К.Ц.: Кафе.

    35.  Компютър или лаптоп?

    К.Д.: Лаптоп.
    К.Ц.: Лаптоп.

    36.  Планина или море?

    К.Д.: Морето, защото го свързвам с летни лагери, състезания и екскурзии, които препоръчвам на всеки петокласник.
    К.Ц.: Море.

    37.  Какво ти предстои в следващите месеци?

    К.Д.: Стоене вкъщи. Но иначе продължавам напред със същия дух!
    К.Ц.: Нова работа, нов дом и, надявам се, някое пътешествие.

    38.  Поздрави събеседника си!

    К.Д.: Пожелавам ти здраве и бъдещи успехи.
    К.Ц.: Пожелавам му/ѝ здраве, смелост и малко късмет. 

    39.  Съвет към прохождащите състезатели?

    К.Д.: Не забравяйте да си губите времето.
    К.Ц.: Обичайте математиката, влагайте душата си във всяка задача и знайте, че вие сте откриватели и изобретатели, вие сте хората, които влагате частичка от душата си във всеки чертеж и всяко уравнение. Бъдете смели и никога не се отказвайте – знанието се трупа и идва момент, в който всеки миг труд бива възнаграден. Вярвайте в себе си и не спирайте да се борите, да творите, да обичате Математиката и знайте, че рано или късно Тя ще ви отвърне със същото.
     

    ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

    ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

  • СЪСТЕЗАТЕЛИТЕ ПО МАТЕМАТИКА ЛЮБА И КОНСТАНТИН В БЛИЦ

    Днес ви срещаме с двама състезатели по математика - Люба Конова и Константин Гаров.

    Люба е възпитаник на СМГ и носител на два сребърни и един бронзов медала от Европейската олимпиада за момичета (
    20172018 и 2019 г.). 

    Константин е възпитаник на ППМГ Бургас и многократен златен и сребърен медалист от множество състезания, сред които Международната олимпиада по математика от 2017 и 2018 г., Балканската олимпиада по математика от 2017 и 2018 г., Жаутиковска и Всерусийска олимпиади.  

     

    1.     Представи се в едно изречение?

    Люба: Аз съм Люба, състезателка по математика.
    Константин:  Първа страница на паспорт няма ли да е по-лесно да пратя?

    2.     В момента се занимавам с: 

    Л: Университета главно.
    К: Попълване на въпросник.

    3.     Как те наричат приятелите?

    Л: Името ми не предполага към сладки съкращения.
    К: Явно дори и стотиците съкратени варианти на първото ми име не са достатъчни и най-често ми казват Гаров, а някой път Звяр. На Коце и Косьо също имам навик да се отзовавам – все пак би било малко странно, ако майка ми ми казваше Гаров (или пък Звяр).

    4.     Последното състезание, на което участва?

    Л: Някаква онлайн таджикистанска олимпиада. 
    К: Онзи ден с ролерите срещу братята ми нагоре по един баир в морската. Завърших втори (от 4), но, ще подшушна, че пуснах на най-малкия си брат, нали съм много великодушен.

    5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    Л: Каквато всеки ден - какво ще се закусва.
    К: Като че ли  би било леко скучновато, ако имах универсална мисъл за започване на всички такива дни, а те са бая.

    6.  Кога би се отказал да решиш една задача?

    Л: Ако я започна, я гледам до последно.
    К: Ако е геометрия, преди да почна.

    7.     Какво може да те ядоса?

    Л: Като цяло се дразня на всички човешки пороци.
    К: Ако съм гладен или ми се спи, горе-долу всичко. Иван Ганев го може и докато съм сит и наспан.

    8.     На кого се възхищаваш?

    Л: Петя Тодорова и на всички хора на науката, които не са поддръжници на сексизма.
    К: Динко Раднев - най-големия.

    9.     Най-големият компромис, който си правил заради подготовката за олимпиадите?

    Л: Не прекарвах достатъчно време с дядо си. Сега, когато вече ме остави, нито олимпиадите имат значение, нито ще мога да наваксам с него.
    К: Изпадал съм в неразбирателства с храносмителния си тракт и сънния си цикъл, покрай всичките пътувания, лекции и състезания.

    10.  Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    Л: Дисциплина и здрави нерви.
    К: Запознах се с някакви маняци, попътувах си, понаучих и някакви неща също, каквото не съм забравил досега поне. Така отговорих, че догодина всички през глава ще се втурнат на олимпиади да ходят.

    11.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    Л: По едно време живеех в заблуда, че ще стана певица, но въпреки очевадния ми певчески талант и визия на Шакира, нещо се обърка…
    К: Пътешественик-изследовател.

    12.  Най-красивата страна, в която си бил:

    Л: Австрия.
    К: Да сравняваш страни по красота, в 75% от които си разгледал по един град, няма и толкоз, сякаш има и по-благоразумно.

    13.  Любима история от състезание?

    Л: Созопол 2018, който ще бъде запомнен от всички учителки. Беше време някой да си отвори устата каква помия ядем, макар че главният готвач беше възмутен от критиката ми. За съжаление, революционните ми действия не промениха нищо - на следващата година е било хем по-скъпо, хем по-безвкусно.

    К: Тази е любопитна, а и не помня да съм я разказвал. Не че се гордея или нещо…

    Краят на февруари, пристигаме на състезание в Букурещ (RMM за запознатите). Падам  се в стая с българин и още двама чужденци. Вече в нея, избирам стратегическия втори етаж на единственото двуетажно легло и отварям прозореца. Вечерта ни пристига първият съквартирант от Бразилия, и малко по-късно,уморени от пътуване, си лягаме рано. Половин час по-късно пристига и вторият и последен, този път кореец. Оставя си багажа на последното свободно легло, това до все още открехнатия прозорец и решително му хваща дръжката. В този момент аз, все още буден и дебнещ в пълна тишина и полумрак, прошептявам авторитарно: „Не, не, не, недей! Остави го отворен! Не е толкова студено!“. Скоро след това най-накрая се унасям.
    На сутринта се събуждам първи, поглеждам  от своята наблюдателница и какво да видя? Кореецът спи свит на топка под одеалото, облечен в дебело зимно яке и с плетена шапка, но не посмял да наруши молбата ми. Над него прозорецът зее вече широко отворен. Мога само да предполагам защо, но 2 дни по-късно и кореецът и бразилецът се бяха изнесли барабар с матраците си.

    14.  Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

    Л: Все още избягвам общуването с малки деца.
    К: Винаги ме е било страх от малки деца, питащи какво е математиката.

    15.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    Л: Instragram естествено. Нещо друго да е осмислило живота на толкова много хора??
    К: Писмеността.

    16.  Най-великото българско изобретение?

    Л: Кирилицата.
    К: Прегледах набързо страницата в Уикипедия под името “Български научни открития” и най ми допадна киселото мляко.

    17.  Последното нещо, което научи?

    Л: Къде се намира Флорида.
    К: Малко срамно, че досега съм живял в невежество, но по-добре късно отколкото никога: компромат=компрометиращ материал. (Всъщност не е най-последното, но доста тематично сега, когато съчинявам доброволно това свое публично харакири).

    18.  И защо математика?

    Л: Щом с пеенето не потръгна…
    К: Свежа е, а и натам бе течението.

    19.  Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

    Л: Хм, не се славя с уникална памет.
    К: Бяха 4, но докато проверявах дали са правилни, станаха 5. Иначе това помнене на цифри на случайни константи, е безхаберно пилеене на енергия, време, памет и други ограничени ресурси. 

    20.  Питагор или Архимед?

    Л: Не знам, не си мисля за тях често.
    К: И двамата са лудаци, но само Архимед – преносно.

    21.  Любима поднаука от математиката?

    Л: Геометрия.
    К: От състезателните - комбинаторика.

    22.  Защо?

    Л: Красиво е как в хаоса намираме ред.
    К: Най-добре се съчетава с мързела.

    23.  Любимо занимание/хоби?

    Л: Да критикувам хората.
    К: Да разцъквам спортове.

    24.  За какво мечтаеш?

    Л: Пътешествие из Тайланд.
    К: Всеобщо благоденствие и мир.

    25.  Какво мобилно приложение би разработил?

    Л: Ако зависеше от мен, никакво. Има си хора, които разбират и харесват програмирането, и аз искрено им се възхищавам.
    К: Мобилен телепорт сякаш би влязло добре.

    26.  Ако можеше да избираш, кога би се родил?

    Л: 1895 примерно.
    К: Като цяло е ок, както си е. 

    27.  Песента, която описва настроението ти в момента?

    Л: „Stressed out” – 21 pilots
    К: В последната седмица “I’m Only Sleeping”.

    28.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    Л: Нямам оправдание да мрънкам за всичко и въпреки това понякога го забравям.
    К: Аз тия не ги умея много. Единствената валидна импликация, която виждам, е „Съществувам => съществувам“ .

    29. Ако беше на 80 години, какво би казал на децата си (внуците си)?

    Л: Дайте едно по едно, а първо - да стигна до 20.
    К: Единствено мога да кажа, че не би било „Стига спа, проспа си младостта!“ - подсигурявам за бъдеще с бележка, че често ми го казват на мен, а не е добре.

    30. Каква е твоята работа мечта?

    Л: Да преподавам.
    К: Космонавт. Поне в това отношение има израстване. (въпрос 11).

    31.  За какво никога не ти остава време?

    Л: Да изгледам „Шерлок“.
    К: Да съм навреме за каквото и да е.

    32.  Има ли любов от пръв поглед?

    Л: Обикновено ми отнема точно 3 секунди да си избера торта, така че да.
    К: Да.

    33.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    Л: Четка за зъби.
    К: Зареден сателитен телефон изглежда оптимално.

    34.  Кафе или чай?

    Л: Кафе.
    К: Чайчето е в пъти по-свежо.

    35.  Компютър или лаптоп?

    Л: Лаптоп. 
    К: Лаптоп.

    36.  Планина или море?

    Л: Ако не включва твърде много активности, бих казала планина.
    К: Планина през зимата, море през останалото време.

    37.  Какво ти предстои в следващите месеци?

    Л: Каквото каже генерал Мутафчийски.
    К: Кой знае? Каквото дойде, такова.

    38.  Поздрави събеседника си!

    Л: Всичко най-най!
    К: Пóздрави, събеседнико мой! Живи и здрави!

    39.  Съвет към прохождащите състезатели?

    Л: Да бъдат удовлетворени от успехите си и да не поставят математиката преди всичко друго. Освен това да не се заблуждават, че образованието в България е на ниско ниво.
    К: Да редуват краката.
     

     

    ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

    ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

     

  • МАТЕМАТИКЪТ ПЕТЪР ГАЙДАРОВ ЗА КРАСОТАТА НА ЗАДАЧИТЕ

      Петър Гайдаров, по-често наричан „Пешо от Кеймбридж“  завършва Математическата гимназия в Пловдив през 2015, а скоро - и гореспоменатия университет. Състезател по математика и участник в ежегодната международна ученическа школа RSI (Research Science Institute), на Европейския конкурс за млади учени (EUCYS) и др.

    "В момента трябваше да се занимавам нонстоп с решаване на задачи по теория на вероятностите, или по-конкретно по курсовете ми от магистърския курс в Кеймбридж. Ако всичко мине по план, след 2 месеца завършвам, а след това се захващам поне в близкото бъдеще с нещо далеч по приложно - финанси. Самите курсове са изключително интересни, но и също толкова технически (изискват доста решаване). В момента уча за мартингали (игри, в които средната очаквана печалба е винаги нулева), перколации (разпространението на някакъв процес като напр. коронавируса върху някаква мрежа от индивиди) и дори някакви изключително неочаквани за мен неща като "геометрия на случайните разходки" или с други думи как геометрията на мрежа от градове определя поведението на случайна разходка между градовете.

    Като 5-годишен исках да стана като баща ми - защото той беше най-готиният. По някое време явно осъзнах, че "умен" не е професия и затова питах наш'те какво работи баща ми. На тях явно им се стори, че "инженер по електроника" ще отнеме прекалено много време, че да ми го обяснят, затова решиха да ме залъжат, че е учил висша математика... та така, почти 20 години по-късно те са виновни, че станах математик.

    Състезанията през годините ми дадоха солидна база и увереност в способностите ми. Това са двете неща, които са най-важни може би за всяка дейност, а олимпиадите предлагат шанс и за двете. Базата идва от преподавателите, които се занимават с подготовка на олимпийци, както и от самите олимпийци чрез разговори относно "интересни" задачи или техники (в този контекст "интересен" е изключително субективна дума). А увереността идва с резултатите - не е нужно да си първи всеки път, но ако в повечето случаи си сред топ 5-10 от състезателите, това ти дава някакво спокойствие, че си на правилния път. Не мисля, че състезателите трябва непременно да се стремят към тези "ценни неща", а те по-скоро идват естествено. 

    А как този опит ми помогна в Кеймбридж? Най-малкото ми помогна да не изгубя вярата, че все пак ставам за нещо и в края на годината ще се справя добре. Може би един от най-трудните за мен аспекти от обучението в Кеймбридж беше липсата на обратна връзка относно прогреса ми през годината - имам 4 изпита в рамките на една седмица в края на годината, а през останалото време съм малко или много сляп за това на какво ниво съм. Добрите резултати ти дават спокойствие да продължаваш в същия дух, а лошите - настървеност да постигнеш повече следващия път. Липсата на резултати води обаче само до притеснение...
     


     

    Мога да посоча 3 причини за моя личен избор да уча в чужбина и само 1 от тях може би е обвързана индиректно с качеството на образование:

    • Най-добрите учени в техните сфери обикновено са концентрират в няколко ключови, добре известни университета. Затова и ние като студенти, очакваме, че тези места биха ни дали възможността за контакт с множество от тези "корифеи" на научната мисъл, и че ще получим до някаква степен по-добро образование от тях. Разбира се, това не значи, че няма добри преподаватели и извън топ            университетите - те обаче често имат топ специалисти само в няколко области и в този смисъл може би са по-подходящи на по-късен етап от      научната кариера, когато човек се специализира към конкретно тези области;
    • Самото име на Кеймбридж въздейства и ни дава високи очаквания за образованието. Традициите и името със сигурност обещават много, но дали това наистина е така, е отделен въпрос;
    • Не на последно място, името Кеймбридж въздейства не само на нас, но и на бъдещи работодатели и сътрудници. Сама по себе си дипломата от Кеймбридж не "отваря много врати", но със сигурност дава по-голям шанс да бъдеш изслушан защо трябва тези врати да ти бъдат отворени.

    Когато бях 9 клас, в Бургас се провеждаше някакво азиатско състезание. Знам, че Бургас не е типичният азиатски град, но явно бяха направили изключение и това щастливо стечение на обстоятелствата ми позволи да участвам. В деня на състезанието всичко изглеждаше нормално, отидох на чина си, отворих задачите и започнах да решавам. Към края вече имах усещането, че се справям сравнително добре, но имах и друго усещане... че трябва да отида до тоалетната. Накрая обаче зовът на природата надделя и изгубих 4-5 минути и не можах да завърша една от последните задачи. Вечерта вече трепнех в очакване да видя резултатите и когато излязоха, се оказа, че съм най-добрият български участник.... но бях изпуснал златото за половин задача. Доста неприятна случка, но както каза тогава бащата на ръководителя на отбора: "По-добре сребро на гърдите, отколкото .... на гащите".

    Три думи, с които бих описал математиката:  

    • Когато нямаш изпити - интересна,
    • Когато имаш изпити - безинтересна
    • Когато имаш изпити, но не са твърде скоро - горе-долу, по средата

    Никога не съм обичал особено дълги уравнения, прилагане на формули и сметки, които продължават няколко страници. Винаги съм предпочитал кратки и елегантни, логически издържани и хитри решения на проблеми. Още от малък математиката ми беше интересна, но едно от нещата, които най-много ме грабна, беше в шести клас, когато научих как да броя различни комбинации по бърз и хитър начин. Например, колко 6-цифрени числа могат да се съставят от цифрите от 1 до 6 (използвани само веднъж). Звучи някак глупаво първоначално - трябва да напишеш бая числа, а после и да ги броиш... не особено интересно. Има обаче много по-елегантно решение: за цифрата на единиците има 6 възможности (всичките числа между 1 и 6), за цифрата на десетиците - 5 възможности (тъй като вече едно число е избрано за единиците), за стотиците - 4 възможности и т.н. Накрая общия брой възможности са 6 (за единици) по 5 (за десетици), по 4 (за стотици), по 3, по 2, по 1, общо 720. Много хитро, много елегантно и става за секунди - без да се налага да разписваш стотици числа.

    Любима поднаука от математическите ми е теория на вероятностите. Идеите там ми идват много интуитивно и са много подобни на по-горната задача за броенето. А и защото от малък играя карти, а там да имаш добра преценка за вероятности е ключово. А и защото предлага множество интересни въпроси, които поставят на съмнение самите ти възприятия за света, в който живееш. Например, какво точно е вероятността? Всеки може би има някаква интуитивна представа. Но ако светът, в който живеем се управлява от физични закони, които са предопределени, тогава как е възможно да съществува вероятност, различна от 0 или 100%? Отговорът на този въпрос не е толкова лесен не само от философска гледна точка, но и от чисто математическа (за да се дефинира вероятност като хората, трябва да се мине поне двуседмичен интензивен курс за сигма-алгебри). Един от интуитивните отговори е, че вероятността за нещо (да кажем монета да се падне ези), е да видим средно каква част от хвърлените монети ще са ези (средно очакваме това да е около половината, т.е. 50%). Фактът, че на базата на много наблюдения можем да заключим действителната стойност за вероятността е известен като "Закона за големите числа" и на него се базира почти цялата теория за статистиката. Но какво значи "действителна стойност"? И какво се случва, когато законът за големите числа не важи (в действителност има такива случаи). Този подход има и други пропуски. Далеч по-интересно тълкувание на вероятността е като мярка за нашето субективно възприятие - с други думи вероятността за дадено събитие се измерва спрямо нашата лична сигурност относно това събитие... но и това тълкувание има своите опоненти...

    Най-вероятно след 50 или 100 години ще има още множество технологии, които е почти невъзможно да предвидим днес (всички филми от 80-те очакваха летящи коли, а не смартфони, но такава е реалността...). Нещото, което обаче няма да се промени толкова бързо, е отношенията на хората (въпреки че конкретният начин, по който се проявяват зависи от средата). Това е причината въпросите, зададени от философи преди 2 хиладолетия и половина, и техните отговори да са все още важни за нас, а творбите на изкуството от преди 5 века, все още да предизвикват реакция.

    Едно от наблюденията ми е, че напоследък се появяват все повече школи за подготовка на олимпийци и някои от тях на доста добро ниво, тъй че вероятно от завършването ми нататък се движим в правилната посока. Бих посъветвал по-младите състезатели да гледат да правят каквото им е интересно без особени притеснения, и да гледат то до голяма степен да съвпада с целите им като олимпийци.

    Изключително важен фактор е да учееш да съчетаваш полезното с приятното. Според мен е почти невъзможно да постигнеш добри резултати в нещо, което не те влече. Не казвам, че ако нещо не ти харесва, трябва веднага да се откажеш... но по-скоро трябва да намериш защо това нещо е важно за теб, въпреки че не ти харесва особено. Например, аз не харесвам особено математическия анализ и гледам да стоя далеч от него. Но често ми трябва в заниманията с вероятности - затова понякога решавам задачи по анализ, но винаги знаейки, че го правя за по-важното благо!

    Преди 5 години с обещания за пица след края на вечерта, ме убедиха да се занимавам с техническата част от подготовката на джаз-вечери в Кеймбридж... и по някакво стечение на обстоятелствата пак почнах да се занимавам с интересите на баща ми - а именно неговата най-голяма страст - усилватели. Освен това ходя на катерене, което е интересно, защото хем тренираш, хем всеки маршрут изисква доста мислене как точно да подходиш, за да го минеш, а не е просто мускулна сила. Обичам много да чета различни статии за история, напоследък ме накараха съвсем случайно да се запиша в клуба по рисуване и нарисувах много готина котка.

    Обичам да пътувам в различни държави - почти цяла Европа, Турция, Русия, Китай, Щатите, ако не беше короната - можех да бъда в Африка сега. Като цяло гледам да не си губя времето. Любимите ми филми са приключенски или криминални, от онези много зловещите. Книги не чета толкова - но обичам да чета произволни статии, на които попадам и като цяло да научавам нова информация (била тя и безполезна в повечето случаи). А най-голямото ми хоби са игрите на карти."

    3 онлайн научни източника на информация, които Петър препоръчва:

    • Quanta Magazine е може би най-добрият източник за научна информация - статиите там са изключително достъпни и предоставят източниците си в случай на по-дълбок интерес.
    • Ройтерс е също много добър сайт за каквато и да било информация - повечето новинарски агенции го ползват като основен вторичен източник на информация, а и са известни с непристрастността си в отразяването на новини
    • Marca.com/en - със сигурност незаменим източник на информация относно най-важните научни открития, свързани с Реал Мадрид и испанското футболно първенство. 
  • БЛИЦ СЪС СЪСТЕЗАТЕЛКИТЕ ПО МАТЕМАТИКА ИВАЙЛА И МАРГАРИТА

    На въпросите ни в днешното блиц-интервю отговарят състезателките по математика Ивайла Радкова и Маргарита Стефанова. Ивайла е сребърен медалист от Младежката балканска олимпиада по математика в Кипър през 2019 г., а Маргарита е носител на сребърни медали от Европейската олимпиада по математика за момичета през 2019 г. в Киев, и от виртуалната EGMO 2020 тази седмица. 

    Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, изпрати смс с текст
    DMS OLYMP на номер
    17 777

     

    1.     Представи се в едно изречение!

    Ивайла: Здравейте, аз съм Ивайла Радкова, ученичка в 9 клас в 125 СУ „Боян Пенев“ и съм състезател по математика.
    Маргарита: Казвам се Маргарита Стефанова, 11 клас от немската паралелка в СМГ и съм състезател по математика.

    2.     В момента се занимавам с ...

    И: Математика и физика.
    М: Намиране на мотивация, за да продължа обичайните си дейностни и през извънредното положение.

    3.     Как те наричат приятелите?

    И: Някои приятели ме наричат Ива или Ивайла, по-близките се обръщат към мен с Иве или Ивенце, а най-близките - Ивка.
    М: Маги или Марги, както дойде.

    4.     Последното състезание, на което участва?

    И: Това щяха да бъдат Пролетните математически състезания, ако не беше обявено извънредното положение, а иначе последното състезание, на което участвах, преди това, беше областният кръг на Олимпиадата по математика.
    М: EGMO 2019 (European Girls’ Mathematical Olympiad – бел. ред.)

    5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    И: „Днес е твоят ден, ще се справиш, само бъди спокойна!“
    М: „Да почва по-бързо.”

    6.     Кога би се отказал/а да решиш една задача?

    И: Не се отказвам, докато не съм се изчерпала напълно и не ми омръзне и доскучае задачата. Тогава записвам всички изводи, до които съм стигнала на един лист и го оставям настрана. Обикновено задачата остава в главата ми и понякога в най-неочакваните моменти се сещам за решението.
    М: Когато не ми е вече интересна, а по време на състезание, когато видя, че не вървя в правилна посока, а времето изтича.

    7.     Какво може да те ядоса?

    И: Несправедливост, човешка простотия и глупави хора.
    М: Незачитането на нещо, което е важно за някого.

    8.     На кого се възхищаваш?

    И: На своите родители, които работят толкова упорито, за да могат да ни осигурят всичко и в същото време успяват да прекарват време със семейството, и на своята учителка по математика – Мадлен Христова, на която подражавам и която ми служи за пример в професионалното развитие. Също и на добрите хора, които смятам, че са на изчезване.
    М: На хората, които са достатъчно смели да поемат рискове и не ги е страх да променят себе си.

    9.     Най-големият компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    И: Най-големите компромиси са сънят и свободното време.
    М: Определено време за приятели и за хобита.

    10.  Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    И: Състезанията ми дадоха увереност в себе си и ме научиха, че трябва да работиш, за да постигнеш целите си, няма невъзможни неща. Те ми дадоха и много ценни приятелства и познанства.
    М: Е способността да се концентрирам под напрежение.

    11.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    И: Ветеринар.
    М: Бързо се сменяха: дизайнер, архитект, пожарникар, но нищо не се задържа в дългосрочен план.

    12.  Най-красивата страна, в която си бил?

    И: Извън България – Индия. Там всички са щастливи въпреки условията, в които живеят и въпреки трудностите, пред които са поставени. Иначе няма по-красива страна от нашата родина.
    М: Австрия, природата и атмосферата много ми допаднаха.

    13.  Любима история от състезание?

    И: Действието се развива в Южна Африка на състезанието SAIMC (South Africa International Mathematics Competition). В деня на състезанието ни закараха на мястото много рано. Самото състезание започна два-три часа по-късно, отколкото трябваше. После, вечерта, на същото място имаше пъзел състезание, което също се проточи и общо взето цял ден чакане и висене навън. Свършихме вечерта около 11 часа. Всички бяхме много изморени и раздразнени. В автобуса, в последния момент се качиха група гидове местни и започнаха да тропат, подскачат танцуват и пеят, точно като по филмите. Беше невероятно изживяване и всички им бяхме страшно благодарни за представлението - сякаш вече бяхме забравили за умората.
    М: Не е по математика, но преди години, като ходех на състезания по инфoрматика, не бях разбрала, че съм се класирала. Както сутринта към 10 отивах на английски, ми звъннаха да ме питат защо не съм на Централна гара. Впоследствие се наложи да пътувам с влака с двама по-големи загубени като мен ученици и беше интересно приключение.

    14.  Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

    И: Математиката не е просто наука, тя е начин на живот, тя е всичко красиво, тя е всичко и е навсякъде.
    М: Тя е това, което свързва всичко около нас.

    15.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    И: Интернет.
    М: Самолетът.

    16.  Най-великото българско изобретение?

    И: Създадената от Джон Атанасов електронно-изчислителна машина, която е смятана за прародител на днешните компютри.
    М: Компютърът.

    17.  Последното нещо, което научи?

    И: Различните очни заболявания, какво представляват, как се лекуват и какви са симптомите им. (правих презентация по биология)
    М: Куп неща, свързани с проекта по философия за училище. Знаехте ли, че вероятно истинското име на Платон е било Аристокъл?

    18.  И защо математика?

    И: Математиката ме грабна, когато живеехме в Русия. Там, макар и за кратко, моите учителки успяха да ми разкрият нейната красота и оттогава тя е моя живот.
    М: Защото е красива и логична.

    19.  Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

    И: Единадесет - 3,14159265358... От песента за числото π.
    М: След кратко излизане в някакво предаване в 6ти клас по повод деня на числото пи, все още си спомням 3.1415926… и толкоз.

    20.  Питагор или Архимед?

    И: Питагор.
    М: Питагор.

    21.  Любима поднаука от математиката?

    И: Теория на числата.
    М: Теория на числата.

    22.  Защо?

    И: Защото целите числа имат много, различни и интересни свойства, които можеш да моделираш и в крайна сметка се получават много красиви задачи.
    М: Без конкретна причина, просто винаги съм намирала този тип задачи за много интересни и занимателни.

    23.  Любимо занимание/хоби?

    И: Да решавам задачи, разбира се, и да разхождам и да прекарвам време със своите кучета – Тоби и Майки.
    М: От малка се занимавам с народни танци и колкото и неща да съм опитвала, това продължава да ми е любимото.

    24.  За какво мечтаеш?

    И: Мечтая за това да имам щастлив, интересен и немонотонен начин на живот. Мечтая да създам свое семейство и да възпитам децата си да бъдат добри хора.
    М: Да имам възможност да обиколя колкото се може повече държави.

    25.  Какво мобилно приложение би разработил?

    И: Не съм мислила по въпроса.
    М: Преди все си мислех колко би било полезно да има приложение за разположението на чешмите в България, но откакто открих, че съществува, не съм имала други хрумвания.

    26.  Ако можеше да избираш, кога би се родил?

    И: Не бих променила датата си на раждане.
    М: Най-много десетина години по-рано, струва ми се, че все пак харесвам времето, през което живея.

    27.  Песента, която описва настроението ти в момента?

    И: Happy на Pharrell Williams
    М: Long gone day - Mad season

    28.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    И: Трябва да направя нещо, трябва да оставя следа.
    М: Чувствам.

    29. Ако беше на 80 години, какво би казал на децата си (внуците си)?

    И: Времето лети. Наслаждавайте се на всеки миг и не го пилейте. Никога не се отказвайте и следвайте мечтите си.
    М: Да внимават за какво използват времето си.

    30.    Каква е твоята работа-мечта?

    И: Мечтаната работа за мен е тази, която харесвам, която ми е интересна и която няма да ми омръзне. Силно вероятно да е свързана пряко с математиката.
    М: Не съм разбрала каква е още и се надявам да я намеря в един момент, но нещо, което ще включва математика, евентуално езици и възможността да пътувам.

    31.  За какво никога не ти остава време?

    И: Старая се да намирам време за всичко.
    М: За някоя безцелна разходка, а напоследък имам чувството, че имам нужда от една.

    32.  Има ли любов от пръв поглед?

    И: Мисля, че да. Всеки има сродна душа и като я намери ще я познае.
    М: Все още не ми се е случвало на мен, но ми се иска да вярвам, че има.

    33.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    И: Лодка!
    М: Някой човек, който освен да е приятен, да има познания за оцеляване в дивото, тъй като аз определено нямам.

    34.  Кафе или чай?

    И: Чай.
    М: Чай.

    35.  Компютър или лаптоп?

    И: Лаптоп.
    М: Лаптоп.

    36.  Планина или море?

    И: И двете харесвам еднакво.
    М: Море.

    37.  Какво ти предстои в следващите месеци?

    И: Усилена самоподготовка по математика. Другото е неясно заради така създалото се положение и проблемите с COVID-19.
    М: Отложени състезания и концерти, а изненадващо и дистанционното провеждане на EGMO 2020.

    38.  Поздрави събеседника си!

    И: Поздравявам те за постигнатите успехи и ти пожелавам още много, не само в математиката, а и в живота и любовта. Пожелавам ти много щастливи моменти и много сбъднати мечти.
    М: Хей, пожелавам ти здраве и пълноценна карантина!

    39.  Съвет към прохождащите състезатели?

    И: Няма да Ви лъжа, не е лесно, ще трябва да положите много усилия и няма да минете без лишения. Моят съвет е да не се отказвате и да вярвате в себе си.
    М: Не се отказвайте, състезанията могат само да са ви от полза, а за отрицателните ефекти - те идват от начина, по който подхождате. Затова имайте предвид, че не са най-важното нещо и го правете заради математиката, а не заради състезанието.
     

    ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

    ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

  • БЛИЦ С МАТЕМАТИЦИТЕ МАРИЯ И СТЕФАН

    Мария Дренчева и Стефан Хаджистойков са състезатели по математика. И двамата са носители на сребърни медали от Младежката балканска олимпиада по математика, като Мария взе участие през 2019 г. в Кипър, а Стефан - през 2017 г. в България

    Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, изпрати смс с текст
    DMS OLYMP на номер
    17 777

    1.     Представи се в едно изречение?

    Мария: Аз съм Мария Дренчева от София, България, на 14 години и уча в СМГ, много обичам математиката и красивите задачи.
    Стефан: Аз съм Стефан Хаджистойков, ученик в СМГ, 11 клас. 

    2.     В момента се занимавам с ...

    М: В момента се занимавам с онлайн олимпиади по математика и състезания по информатика.
    С: Основно математика.

    3.     Как те наричат приятелите?

    М: Дренчева.
    С: Стефчо.

    4.     Последното състезание, на което участва?

    М: Руската олимпиада имени Ойлер за 8 клас, която е считана за еквивалента на Всерусийската олимпиада за по-малките.
    С: Romanian Masters of Mathematics.

    5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    М: “Отивам да се забавлявам с красиви задачи”.
    С: „Дано имат кафе на закуска“.

    6.     Кога би се отказал да решиш една задача?

    М: Ако е на състезание, когато мога да оползотворя времето си, за да спечеля точки от другите задачи. Ако си решавам у дома, нe бих искала да се откажа. 
    С: Когато ми отнема твърде много време и не ми идват нови идеи по нея.

    7.     Какво може да те ядоса?

    М: Несправедливостите на състезания и в живота.
    С: Хора, които отказват да приемат разумни доводи, когато не са в техен интерес.

    8.     На кого се възхищаваш?

    М: На хората, които постигат мечтите и целите си и правят света ни по-добър.
    С: На хората, които умеят да убеждават.

    9.     Най-големият компромис, който правиш заради подготовката за олимпиадите?

    М: Нямам толкова време, колкото би ми се искало, да чета книги и да се занимавам повече с информатика.
    С: Отделеното време.

    10.  Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    М: Силата да не се отказвам, а и радостта от победите. Когато във втори клас спечелих Московската Олимпиада за малки ученици, бях толкова щастлива, че дни след това възкликвах: “Толкова съм щастлива и не може да ми мине!” ха-ха-ха.
    С: Възможността да се запозная с много хора, както и способността да мисля нестандартно, да търся причинно-следствените връзки.

    11.  Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    М: Откривател.
    С: Различно с течение на времето - фотограф, архитект, автомобилен дизайнер…

    12.  Най-красивата страна, в която си бил?

    М: Най-красивите - България и Франция, а “най-вкусната” – Белгия.
    С: България, защото са много малко страните, които обединяват такова културно и природно богатство. В технологично отношение обаче любимата ми е ОАЕ.

    13.  Любима история от състезание?

    М: Веднъж на отборно състезание в пълна зала с деца, родители и учители трябваше да изляза пред всички и да обясня задача, която до момента не бях чела, за да спечеля решаващи точки за отбора. И успях!
    С: Любимият ми момент е от едни пролетни състезания - става дума за втората подточка на трета задача, в която се търсеше число със специфично свойство. Тогава намерих числото буквално в последната минута - и това ми напомня да не се отказвам до самия край.

    14.  Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

    М: Математиката е като лабиринт, в който се забавляваш и търсиш пътищата. Понякога е трудно, но твоите открития могат да улеснят много живота на хората.
    С: Математиката е като швейцарско ножче - помага ти в много и най-различни ситуации.

    15.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    М: Електричеството, а тези дни - онлайн обучението.
    С: Електричеството.

    16.  Най-великото българско изобретение?

    М: Компютърът и въздушната възглавница.
    С: Компютърът.

    17.  Последното нещо, което научи?

    М: Че хората могат да бъдат много единни в общите трудности.
    С: За развитието на Индокитайската война.

    18.  И защо математика?

    М: Заради удоволствието да се намират красиви решения.
    С: Математиката ми хареса още от малък, защото обичам креативните идеи и това да решавам различни проблеми.

    19.  Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

    М: Осем (току-що научих още един от любопитство към въпроса).
    С: 6 знака.

    20.  Питагор или Архимед?

    М: Питагор.
    С: Питагор.

    21.  Любима поднаука от математиката?

    М: Комбинаторика.
    С: Геометрията.

    22.  Защо?

    М: В някои комбинаторни задачи лесно можеш да обясниш и условието, и решението на дете, но същевременно те могат да затруднят и професор – решението не изисква допълнителни знания, а красив начин на мислене. И както ни е казвал господин Иван Симеонов, “Трябва да си преведете този неразбираем български език на прост математически език”.
    С: Заради красивата интерпретация на идеите в геометричните конструкции.

    23.  Любимо занимание/хоби?

    М: Освен да решавам задачи, много обичам да чета и да спортувам.
    С: Обичам да играя шах, интересувам се и от автомобили.

    24.  За какво мечтаеш?

    М: Да откривам нови неща в своята област и така да подобрявам света.
    С: Да продължава да ми харесва и да ми е интересно това, което правя.

    25.  Какво мобилно приложение би разработил?

    М: Бих разработила такова за управление на частния бизнес.
    С: Такова, което ти позволява да намериш името на някаква песен, докато си мислиш за нея.

    26.  Ако можеше да избираш, кога би се родил?

    М: Смятам, че съм се родила в добро време, изпълнено с предизвикателства.
    С: Може би година-две по-рано, за да избегна неяснотите около Брекзит и отлагането на състезанията от коронавируса.

    27.  Песента, която описва настроението ти в момента?

    М: It’s my life – Jon Bon Jovi.
    С: “Jumpin’ in" на Joe Satriani.

    28.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    М: Мога.
    С: Творя.

    29. Ако беше на 80 години, какво би казал на децата/внуците си ?

    М: Не се отказвайте от мечтите си!
    С: Да се занимават с това, което им харесва и да следват мечтите си.

    30. Каква е твоята работа-мечта?

    М: Да съм програмист, защото това съчетава математиката, която обичам, с творчески приложения във всички области в живота.
    С: Такава, която да ми бъде интересна и да ми остава достатъчно свободно време.

    31.  За какво никога не ти остава време?

    М: Ако искам да направя нещо, винаги намирам време, понякога дори и да се разхождам безцелно.
    С: Да се упражнявам сериозно на китара.

    32.  Има ли любов от пръв поглед?

    М: Може би.
    С: Да. 

    33.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    М: Моторница.
    С: Яхта, с която да се върна в цивилизацията.

    34.  Кафе или чай?

    М: Чай.
    С: Кафе.

    35.  Компютър или лаптоп?

    М: Лаптоп.
    С: Лаптоп.

    36.  Планина или море?

    М: Море.
    С: И двете.

    37.  Какво ти предстои в следващите месеци?

    М: Олимпиади и да ходя на море.
    С: Шофьорски курсове и много състезания.

    38.  Поздрави събеседника си!

    М: Здравей! Пожелавам ти здраве и много много бъдещи успехи!
    С: Пожелавам ти успех във всичките ти начинания!

    39.  Съвет към прохождащите състезатели?

    М: Решавайте много задачи, а на състезанията внимавайте и решавайте с удоволствие! Успехът ще дойде. 
    С: Четете внимателно условията. Един внимателен прочит в самото начало наистина е полезен, и си запишете идеите, които ви идват.
     

    ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

    ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

  • БЛИЦ С ИЛИЯС И ЗЛАТИНА, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО МАТЕМАТИКА

    Илияс Номан и Златина Милева са състезатели по математика. Илияс е златен медалист от Младежката балканска олимпиада по математика през 2019 г. и носител на бронзов медал от Международния есенен турнир по информатика – IATI от същата година. Златина взе участие в Европейската олимпиада по математика за момичета през 2017 г., откъдето има почетна грамота, както и в Жаутиковската олимпиада през 2019 г., откъдето печели бронзов медал. 

     

    1.     Представи се в едно изречение?

    Илияс: Илияс Номан - състезател по математика и информатика. 
    Златина: Здравейте, аз съм Златина, почти на 20 години и съм от Варна, в момента уча в Imperial College London.

    2.     В момента се занимавам с ...

    И: С... математика и информатика. 
    З: Главно с проектите и изпитите ми в университета – запълват огромна част от деня ми. Опитвам се да отделям време за приятелите си и да се забавлявам.

    3.     Как те наричат приятелите?

    И: Илияс. 
    З: Злати, Златина, Злато, но не обичам много да използват цялото ми име. В Лондон свикнах да харесвам всичко, защото всички слагат ударението на буквата „а“.

    4.     Последното състезание, на което участва?

    И: IATI 2019 в Шумен. 
    З: Мисля, че беше Жаутиковската олимпиада в Казахстан през 2019, но всъщност докато това интервю се публикува, ще съм участвала в Imperial College Team Mathematics Competition.

    5.     Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

    И: Оставете ме да спя!
    З: Пак забравих да си сложа батерии в часовника и сега ще трябва да питам квестора за часа през половин час.

    6.     Кога би се отказал да решиш една задача?

    И: Когато спре да ми бъде интересна.
    З: Обикновено имам интуиция, която ми подсказва дали изобщо ще имам прогрес, ако продължа да опитвам различни подходи.

    7.  Какво може да те ядоса?

    И: Хора, които не са себе си. 
    З: Несправедливостта.

    8.     На кого се възхищаваш?

    И: На по-успешните от мен. 
    З: На всички хора, които са постигнали целите си с много труд и не са се отказали, това включва и много от състезателите, които познавам, и част от тях са и мои приятели.

    9.     Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

    И: Свободното ми време.
    З: Сънят, може би. Тъй като съм от хората, които не искат да се отказват от нищо, през годините се научих да си взимам само нужното количество сън, а понякога и под нужното.

    10.  Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    И: Някои от най-добрите ми приятели. Научиха ме да мисля по различен начин и че в живота трябва да се правят компромиси.
    З: Научиха ме да се боря, да не се отказвам. Дадоха ми и много приятелства, хора с които ще си остана близка, въпреки разстоянията, и с които имам хубави спомени.

    11. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    И: Президент.
    З: Архитект, но в един момент осъзнах, че рисуването не е един от талантите ми.

    12.  Най-красивата страна, в която си бил:
    И: България. Няма по-красива, а Видин е най-красивият град, който съм виждал.
    З: Определено някоя в Азия или Европа, но страните в Азия са много различни от тези в Европа и не мога да ги сравня. От Азия бих избрала Тайланд, а от Европа – Швейцария.

    13.  Любима история от състезание?

    И: В шести клас не успях да се класирам за отбора на училището ми за състезание по математика в Шумен. Въпреки това реших да отида самостоятелно с баща ми. На индивидуалното състезание реших всички задачи и грабнах златото и на отборното станахме първи, като бях сложен в отбор, избран от организаторите.
    З: Всяко състезание ми носи огромно количество забавни моменти и истории, които сигурно ще си припомням всеки път, когато видя хората, с които съм преживяла тези моменти. Нямам любима, но има моменти, в които си припомням някоя и започвам да се смея от нищото.

    14.  Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!

    И: Начин на мислене, в който идеите са най-важното нещо.
    З: Тя е всичко, което ни заобикаля – красива и необятна.

    15.  Най-великото изобретение, измисляно някога…

    И: Компютърът.
    З: Трудно ми е да реша – може би телефонът? Представете си в миналото колко се е чакало и вечният въпрос е бил – „Вестоносецът дали е жив още?“

    16.  Най-великото българско изобретение?

    И: Компютърът. 
    З: Кирилицата.

    17.  Последното нещо, което научи?

    И: Да не излизам по-рано от състезание дори и да съм решил всички задачи, защото така другите състезатели ще знаят, че задачите не са толкова трудни.
    З: Научно - частично диференциране, а иначе, че Google Chrome има Video Speed Controller, с който можеш да гледаш всяко видео, което пуснеш, с каквато и да е скорост – в момента ми е много полезно.

    18.  И защо математика?

    И: Защото не е биология.
    З: Защото мозъкът ми е настроен да мисли математически, така че и да искам, не мога да избягам от нея, и защото още когато бях малка, открих, че ми доставя удоволствие.

    19.  Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?

    И: 3,14159265... ааа ... ами май 8.
    З: Знам стихчето, с което да си ги открия: „Как е леко и бързо изчислено пи, всички знаят, щом желаят.“ Без да смятам колко букви има всяка дума, мисля, че знам 4.

    20.  Питагор или Архимед?

    И: Архимед.
    З: Питагор.

    21.  Любима поднаука от математиката?

    И: Геометрия.
    З: Геометрия.

    22.  Защо?

    И: Защото красивите решения са наистина красиви.
    З: Защото е красива и всичко се визуализира.

    23.  Любимо занимание/хоби?

    И: Да гледам футбол.
    З: Имам няколко – да свиря на пиано, да танцувам народни танци и да играя карти.

    24.  За какво мечтаеш?

    И: Да съм истински щастлив до края на живота си.
    З: Да мога да съм на две места едновременно.

    25.  Какво мобилно приложение би разработил?

    И: Такова, което помага на слепите хора да се ориентират само с телефона си.
    З: За момента нямам предпочитания, но бих посветила много време на всяко нещо, ако смятам, че е полезно и си струва.

    26.  Ако можеше да избираш, кога би се родил?

    И: Не и през комунизма. 
    З: Смятам, че съм се родила в много добър момент.

    27.  Песента, която описва настроението ти в момента?

    И: “Phenomenal” на Eminem.
    З: Ed Sheeran – Photograph.

    28.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    И: Побеждавам.
    З: Трябва да се наслаждавам на всеки момент.

    29. Ако беше на 80 години, какво би казал на децата си (внуците си)?

    И: Да пазят планетата, като не я замърсяват.
    З: Не изпускайте нито един момент с любимите си хора и следвайте мечтите си.

    30. Каква е твоята работа-мечта?

    И: Да работя това, което ми харесва.
    З: Такава, която ще ми позволява да отделям време за себе си и семейството си.

    31.  За какво никога не ти остава време?

    И: За сън.
    З: Както вече казах – за сън.

    32.  Има ли любов от пръв поглед?

    И: Мисля, че има.
    З: Иска ми се да вярвам, че има.

    33.  Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

    И: Компютър със сателитен интернет.
    З: Приятел.

    34.  Кафе или чай?

    И: Чай. 
    З: Зависи колко съм натоварена. Но ако чаят е плодов – определено чай.

    35.  Компютър или лаптоп?

    И: Лаптоп.
    З: Лаптоп.

    36.  Планина или море?

    И: Море, но и планината. 
    З: Не мисля, че е защото съм от Варна, но бих избрала море. Обичам водата и да плувам.

    37.  Какво ти предстои в следващите месеци?

    И: Някои състезания по математика.
    З: Първо, да си отпразнувам рождения ден за първи път в Англия.
    Много работа. Да науча много нови интересни неща, още много изпити и проекти. Да прекарам един месец вкъщи и да се видя с всички хора, които ме чакат, и, разбира се, да се забавлявам.

    38.  Поздрави събеседника си!

    И: Здраве, щастие, успех и, естествено, малко късмет ;)
    З: Поздрави! Ще ми се и аз като Иво да знам кой е събеседникът ми, но уви.

    (Прочети блица на информатиците Иво и Ферит тук)

    39.  Съвет към прохождащите състезатели?

    И: Състезавайте се, защото ви харесва да правите това.
    З: Не се отказвайте, винаги идва момент, в който усилията ви биват възнаградени и оценени. Но и не забравяйте, че не всичко е състезания и е важно да балансирате всичко, което вършите. След като завършите училище, състезанията свършват, но пък връзките и приятелствата, които са ви донесли, остават.

  • Медалистът по математика Кристиян: "Заради състезанията и подготовките сега съм такъв, какъвто съм"

    Кристиян Василев е на 19 години от София и тъкмо е завършил ПЧМГ. Той е неколкократен участник и медалист от Младежката Балканска олимпиада през 2015 г.,
    Международната олимпиада по математика през 2018 г. и Балканската олимпиада по математика през 2018 и 2019 г.

     

    Казвам се Кристиян Василев, преди няколко дни официално завърших ПЧМГ и ми предстои, живот и здраве, да уча математика в Оксфорд.  

    Реално погледнато смятам, че в някои от университетите тук нивото на преподаване е не по-лошо от това в реномираните чуждестранни такива. Проблемът е, че средата в българските ВУЗ не е достатъчно конкурентна и заради това повечето олимпийци се ориентират към западноевропейските или американските университети. В следствие на това нивото на студентите в България спада, така и престижа на университетите намалява, заради което пък олимпийците предпочитаме чужбина.

    В момента ми предстоят три подготовки за МОМ, а в средата на юли ще имам честта да участвам на самaта Международна олимпиада по математика.

    Състезанията ми дадоха, от една страна, мотивацията да опозная в дълбочина математиката и да видя красотата й, както и от друга страна ми дадоха цел в годините от гимназията. Заради тези състезания се запознах с много хора, споделящи моите интереси. Освен хубавите моменти, прекарани по състезания и лагер-школи, имах и преживявания, които допринесоха за формирането на личността и характера ми и в крайна сметка сега съм такъв, какъвто съм, заради състезанията и подготовките.

    Трите думи, с които бих описал математиката са - изкуство, необятна, съвършена. Основно започнах да се занимавам с математика заради господин Иван Симеонов, който ми преподаваше в часовете по математика СИП в училище в 5-ти и 6-ти клас, заради което реших и да отида на школата по математика, която отново той я водеше. На този човек дължа всичките си постижения, защото ако не беше той съм почти сигурен, че нямаше да знам какво всъщност е математиката, защото в часовете в училище човек добива представа за нея като решаване на уравнения и правене на изчисления, което е все едно да определяме произволни драсканици за произведение на изкуството – да, те имат някакви качества, но не е това, на което се възхищаваме.

    Винаги любимият ми дял на математиката е бил геометрията основно заради изключителната красота, която почти всяка геометрична конфигурация съдържа в себе си. Но харесвам и изключително много теория на числата, заради това, че на вид прости и интуитивни твърдения доста често се оказват изключително трудни за доказване и понякога даже се оказват отворени проблеми в математиката.

    Научно изобретение, което бих искал да бъде създадено е телепортът, защото много мразя да пътувам...особено тези 12 км, които са от вкъщи до ИМИ-БАН и трябва да изминавам всяка сутрин, когато има контролно или подготовка. От вече съществуващите изобретения бих се спрял на електричеството, защото без него светът нямаше да може да се развие до такава степен като в момента. Нямам абсолютно никаква идея как би се развил светът след 50-100 години, единствено мисля, че ще е много различен, и нямам търпение да го видя...Живее ми се мамооо…

    Като бях малък исках да стана пожарникар. Спомням си колко забавно ми изглеждаше да се спускам по пилоните, по които пожарникарите се спускат, когато ги повикат.  Сега съм сигурен единствено, че не искам да стана премиер.

    През свободното си време обичам да се разхождам с приятели или с кучето си. Обичам и да ходя на кино, като харесвам горе-долу всякакви филми освен тези на Marvel и DC. Докато съм сам, обичам да слушам качествена музика, а докато съм с приятели ми е приятно да слушам и популярна българска музика. Много е важно да си разпределяме времето, но честно казано аз като започна да решавам задачи, забравям за него и се отнасям. Затова бих казал, че по-скоро е важно да отделяме достатъчно време на приоритетите си, пък за всичко останало, колкото време намерим за добре.

    Оценявам цялата работа, която Сдружението върши, наистина без вас много от нашите резултати по състезанията нямаше да са възможни. От името на всички състезатели по математика, които активно взимат участие в подготовките за международни състезания, бих искал да помоля, ако е възможно, тези подготовки да се провеждат в олимпийския център, както преди няколко години, а не в ИМИ-БАН, защото олимпийският център се намира на много по-достъпно място, има повече възможности за хранене по време на обедната почивка, а и освен това атмосферата там е някак по-приятна от тази в института.

    Бих посъветвал младите олимпийци да се занимават с това, което им харесва, да не правят нищо на сила или само за да се класират на някое състезание, защото идеята на състезанията не е да се занимаваш с математика, за да печелиш медали, а да откриеш призванието си и да осъзнаеш, че математиката е изкуство, не по-малко изящно от всяко друго. И както хората не стават художници, за да печелят пари, така и ние не ставаме математици, за да печелим състезания. Постоянно ни се говори колко е важно да се представим добре на това или на онова състезание, но наистина има и по-важни неща и не трябва състезанията да се превръщат в самоцел. Ако правите всичко със сърце, резултатите сами ще дойдат. И да, наистина, решаването на много задачи е почти задължително, но ако това ви носи личностно удовлетворение и не го правите, защото трябва, нещата ще се наредят от самосебе си.

     

    3 онлайн научни източника на информация, които Кристиян препоръчва:

     

    За състезателите по математика много подходящи източници за самоподготовка са: