БЛИЦ ИНТЕРВЮ С МАГДАЛЕНА И ЕВГЕНИ, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО МАТЕМАТИКА

Магдалена Георгиева е сребърна медалистка от Европейската олимпиада по математика за момичета (2015), а Евгени Кайряков - двукратен златен медалист от Младежката Балканска олимпиада по математика (2015-2016).

1. Представи се в едно изречение!

М: Аз съм Магдалена и се интересувам от много неща, малко от които обаче са сериозни хобита; понякога съм доста скучна, но имам и своите добри моменти.
Е: Казвам се Евгени, на 16 съм, от Пловдив, зодия Водолей (поздрав за всички астрономи).

2. В момента се занимавам с ...

М: В по-общ план: малко с математика, испански, карате и всякакви неща според сезона и настроението.
Е: Математика, но ходя на състезания по физика, химия, информатика, интересни са ми и езиците.

3. Как те наричат приятелите?

М: Когато не са ми ядосани – Маги.
Е: Старая се да се придържат към Евгени.

4. Последното международно състезание, на което участва:

М: Европейската олимпиада по математика за момичета през 2015 в Минск.
Е: Harvard-MIT Mathematics Tournament в Бостън.

5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?

М: Това е трудно, не си спомням. Но вероятно не е било нещо по-различно от всеки друг ден – все пак трябва да се разсъня преди да осъзная какъв ден е и какво имам да правя.
Е: Принципно гледам да си пазя мисленето за състезанието, но може би винаги има нещо от рода на „Хм, стана време“.

6. Кога би се отказал да решиш една задача?

М: Ако съм започнала – вероятно не бих, но ако не съм – мога да се откажа, ако типът задача не ми хареса. А и не винаги съм в настроение за решаване на задачи.
Е: Обикновено не се отказвам толкова лесно, мислил съм някои задачи и с дни, но в крайна сметка се усещам, че толкова време нямам, и ми се налага да погледна решението.

7. С кой известен учен би искал да срещнеш?

М: Архимед. Може би банално, но е толкова напред спрямо времето си, че няма как да не му се възхищавам най-много.
Е: Ферма, да го питам в крайна сметка как е щял да го събере т’ва доказателство на една страница.

8. На кого се възхищаваш?

М: Това е дълъг списък... На родителите ми, на сестра ми, на Никола Вапцаров, Иван Вазов, вече споменатия – Архимед, на Ивет Лалова, Бионсе, Никол Кидман, Виктория Бекъм, може би Рузвелт и Ленин, както и всеки, който е много добър в нещо и развива таланта си.
Е: На гении, които обаче живеят тук и сега, и са преди всичко хора.

9. Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

М: Може би това, че за няколко месеца бях спряла да тренирам, за да свикна с часовата разлика и да си оправя режима на сън за едно състезание в Хонг Конг. Но този „компромис” ми се отрази доста затормозяващо всъщност.)
Е: Не са един или два, но най-големият е огромното количество отделено време. Въпреки това никога не съм и не бих съжалявал за него.

10. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

М: Абстрактно мислене, спокойствие в изпитни ситуации и много вдъхновение за бъдещето.
Е: Това, че ме научиха да вярвам в и на себе си.

11. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

М: Като малка исках да съм учителка. След това нотариус, дипломат, зъболекар. В края на началното училище исках да съм полицайка, а след това в гимназията много дълго исках да съм психолог, след това прокурор. Накрая все пак се спрях на нещо, с което има най-голям шанс да съм полезна – математика и статистика, с което наистина се надявам да върша нещо полезно за обществото.
Е: Адвокат, космонавт..., от 1-2 години отговорът стана „математик”.

12. Най-красивата страна, в която си бил:

М: Филипините, определено. Природата там беше прекрасна, видях места, до които сякаш не бяха стигали хора преди – толкова запазено и естествено. Освен това хората изглеждат изключително дружелюбни. Не знам дали просто аз бях попаднала на такова място, или навсякъде е толкова хубаво, но със сигурност имах голям късмет с това, че имах възможност да видя това райско кътче от света.
Е: Архитектурно - определено САЩ. Но по-красива природа от тази в България не съм виждал.

13. Любим момент/ история от състезание?

М: Имах доста познати и приятели състезатели от различни градове и на всяко състезание сме се събирали и сме си прекарвали супер забавно заедно – много моменти, които остават в съзнанието. Имали сме много забавни игри, които са продължавали и цяла нощ (вечерта след състезанието, разбира се) – асоциации, туистър, мафия... Но освен тези, две много конкретни неща ми изплуват в паметта. Едното е моментът, в който тръгнах с гаджето ми, който тогава също беше състезател, а другото – как с момичето, което беше с мен в стая веднъж убивахме с лакочистител 8-сантиметрова хлебарка (сериозно, мерихме я с линийка след като я убихме).
Е: Най-хубавият ми спомен от състезание е от малката Балканиада в Румъния, когато успяхме да се сближим много с гидовете (румънци). Бяха супер готини, беше много зареждащо преживяване.

14. Аз съм малко дете. Обясни ми какво е математика с изречение-две!

М: Математиката е числата и фигурите, които рисуваш. Всяко нещо, което виждаш има своето обяснение „защо?” написано на езика на математиката.
Е: Едно такова много готино и заразно. Трябва да пробваш, за да разбереш.

15. Опиши математиката с три думи!

М: Полезна, естествена, необятна.
Е: Предизвикателна, възпитаваща, мотивираща.

16. Най-великото изобретение, измисляно някога…

М: Езикът и азбуката.
Е: Компютъра.

17. Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

М: Истински мислоем или нещо,което да чете мисли и да насочва вниманието изключително върху идеите, които имат потенциал да пожънат голям успех.
Е: Решавач на задачи ми е първосигналният отговор. Иначе определено би било нещо като „универсално лекарство” – лек за всяка болест.

18. И защо математика?

М: Защото ме кара да мисля и защото може би имам някакъв усет за нея.
Е: Защото ти позволява да доказваш и дооткриваш себе си, използвайки въображението си. За мен математиката не е просто наука – тя е поглед към света.

19. Колко знака след запетаята знаеш от “пи” ?

М: Не знам дали трябва да се засрамя (но в моя защита, никога не съм мислела, че ми трябва да знам повече цифри) – само две.
Е: 5, а на другите никога не съм обръщал внимание.

20. Любимият ти математически/научен виц?

М: Не помня вицове, така че репертоара ми е много еднообразен. За научен виц не се сещам, но ето един забавен:
Руски археолози намерили при разкопките си медни кабели, които установили, че датират отпреди 1000 години. Така направили извода, че още преди 1000 години прадедите им са били достатъчно напреднали, че да разполагат с мрежа от кабели. За да се конкурират с тях, американците също започнали проучвания в областта. Намерили оптични кабели на 200 метра дълбочина. От тези открития те направили извода, че техните предци още преди 2000 години са разполагали с оптична мрежа от кабели. Тогава българите изследвали до 500 метра дълбочина и, като не открили нищо, заключили че още преди 5000 години предшествениците ни са ползвали безжичната мрежа.
Е: По-скоро е тъпизъм: 
Говорят си двама информатици:
- 100010110101.
- 01011011110100.

21. Питагор или Архимед?

М: Архимед, естествено. Въпреки че ми беше много интересно, когато се запознавах с Питагор и питагорейството.
Е: Питагор.

22. Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?

М: Спомням си, че имаше една от международна олимпиада, за която се възхищавах на единия или двамата, които я бяха решили – задача, която имаше май пет стъпки, които съвсем не бяха очевидни или навързани особено.
Е: Да балансирам приятели, семейство, училище, математика, хобита, сън и всичко друго, за което не ми остава време.

23. Любима поднаука от математиката?

М: Най-голямата ми любов – това е храната на въображението – геометрията, но най-чистата и красива геометрия (и стереометрия) – не аналитичните подходи за решаване. Можех да чертая един и същ чертеж с часове дори 1-2 дни, но винаги решавах геометричните задачи. Може да съм пренебрегвала други, но геометричните не помня да съм.
Е: Комбинаторика.

24. Защо?

М: С риск да прозвуча твърде пристрастна, геометрията е просто много красива. Когато решението се покаже, то изглежда толкова просто и логично (а гениалните неща са прости). Освен това, обичам да мисля в картинки и пространствено. А и геометрията никога не е праволинейна, което не е винаги сигурно за алгебрата например. И, може би един не съвсем важен аргумент, но аз не мога да напиша два реда, дори най-елементарна сметка, без да допусна грешка, а в геометрията не се налага да смяташ особено и няма нищо, което да се сгреши от разсеяност.
Е: Защото за мен е по-скоро нагласа на ума, отколкото поднаука на математиката (и общо взето е най-добрият контрапример на твърдението „Не ме бива в сметките, не ставам за математик”).

25. Любимо занимание/хоби?

М: Определено най-много обичам да си губя времето... Най-голямото ми изкушение са сериалите – като наркоман съм  в тази област; гледам всичко – когато остана с по-малко от 3-4 сериала, които да излизат в момента, (обикновено лятото, когато повечето сериали са в почивка) винаги си намирам още някой нов сериал за гледане. Разбира се, това би омръзнало, ако не разнообразявах с излизания и общуване с приятели, както и правене на дори малко, но полезни неща.
Е: Определено танците.

26. За какво мечтаеш?

М: За световен мир :D … Мечтая да променя живота на много хора към нещо хубаво. Мечтая хората да са по-щастливи и да не губя позитивния си поглед на света.
Е: Това, което правя, да продължава да ме прави щастлив.

27. Ако можеше да избираш, къде би се родил?

М: В някое прекрасно, щастливо и любящо семейство като моето. Мястото е формалност; България ми харесва, Бургас – също. Все пак не искам да се раждам в държави, където се водят войни, където жените не са напълно свободни от родителите си дори след навършване на пълнолетие (като в Япония) или не са равноправни на мъжете (заради вяра например), или където средната продължителност на живота е под 60 години.
Е: България е супер.

28. А кога?

М: Ако се бях родила дори само няколко века по-рано, нямаше да имам почти никакви права, а и как щях да се наслаждавам на любимата си история. Вярно, може би можех да се срещна с някой изключителен учен, писател или философ, но такива има и сега, просто както става обикновено, тези бъдещи велики личности не са съвсем оценени. Ето, аз например миналата година имах възможност да присъствам на едно събитие с Андрю Уайлс – гениалният математик зад доказателството на Последната Теорема на Ферма. Защо ми е да се раждам в миналото? Бъдещето ме изкушава по-малко. То крие прогреса, а с него идва и изнервяща може би уреденост (поне аз така си го представям). А може дори да е малко скучно – вероятно продължителността на живота ще е много по-голяма и хората ще пилеят толкова много повече от него. Сега всичко е толкова прекрасно!
Е: Малко по-рано, 1990 някъде, да се порадвам на 18 години без истерия около смартфоните.

29. Песента, която описва настроението ти в момента?

М: Sean Paul & Sia – Cheap Thrills
Е: The Weeknd – I Feel It Coming.

30. Кой е отговорът на всички въпроси?

М: Усмивка.
Е: 7.

31. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

М: Живея... И мога и трябва да изживея живота си по най-добрия начин.
Е: Трябва да осмисля съществуването си.

32. Кокошката или яйцето?

М: Кокошката – тя просто е еволюирала от някой друг вид.
Е: Яйцето.

33. Последната книга, която прочете?

М: “Азбучни убийства” на Агата Кристи.
Е: “Елизабет е изчезнала”.

34. За какво никога не ти остава време?

М: Да чета, а последните години и да пиша в дневника си.
Е: За мен и за семейството.

35. Има ли любов от пръв поглед?

М: Защо не?! Всичко е възможно…
Е: Да.

36. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?

М: Надявам се този остров да е топъл, защото иначе трябва да взема палто, което е много непрактично. Надявайки се на заточение на някой тропически остров, ще кажа уиндсърф: ще имам достатъчно време да се усъвършенствам в карането, а може с малки изследователски обиколки с него в последствие да намеря някое близко заселено островче (ама това след като съм сигурна, че няма да падна и да дам възможност на акулите да ме изядат).
Е: Хладилник със слънчеви батерии има ли?

37. Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

М: Преди около четири години се бях научила и дори се опитвах да си направя собствен рекорд за бързо нареждане, но наскоро установих, че вече съм забравила едната формула.
Е: Не, дори и след десетките опити (безуспешни, разбира се) на всякакви хора да ме научат.

38. Проза или поезия?

М: В общия случай – проза, но за поети като Вапцаров, Смирненски и Лилиев бих направила изключение.
Е: Проза.

39. Театър или кино?

М: Театър! Просто отговорът ми изглежда толкова очевиден, че сравнението ми се струва смешно.
Е: Кино.

40. Планина или море?

М: Зависи от сезона. Много обичам да карам ски в планината зимата и в морето лятото, много обичам да ходя на поход в планината за седмица всяка година през август и много обичам да скачам от едни скали на остров св.Иван в морето през лятото.
Е: Ако е планина, да е Трявна. Иначе море.

41. Какво ти предстои в следващите месеци?

М: Двайсетият ми рожден ден. Връщам се за втората си година в университета в Оксфорд. Освен това продължавам с ученето на испански. Имам планове и да пробвам тренировки по ШотоКан. Имам голямо желание също да стана доброволка към една организация, която работи с деца. Освен това кандидатствах по една програма за нещо като консултантски стаж по време на ученето, но за това първо ми предстои интервю и силно се надявам да се получат нещата.
Е: Много решаване на задачи и състезания.

42. Кого искаш да поздравиш?

М: Всички, които са прочели интервюто и са стигнали дотук. Благодаря ☺
Е:Групата на Димо.

43. Съвет към младите състезатели?

М: Открийте забавното в състезанията, защото най-важното е това да е една весела част от живота ви!
Е: Ами гответе се усилено, вярвайте, че ще стане, и помнете, че на никого не е било лесно.

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни