БЛИЦ интервю с Ралица и Юлия, състезателки по ЛИНГВИСТИКА
- Представи се в едно изречение!
Р: Аз съм Ралица Дарджонова, първи курс в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и се състезавах по математическа лингвистика.
Ю: Юлия Маркова, бивш възпитаник на МГ Варна, официално - състезател по лингвистика, по призвание също и състезател по физика.
- В момента се занимавам с....
Р: Уча Компютърни науки.
Ю: Уча електроника в Глазгоуския университет. В момента – правя стаж в България и си почивам по плажовете.
- Как те наричат приятелите?
Р: Рали.
Ю: От лингвистиката – Юле, повечето от другите – Юли.
- Последното международно състезание, на което участва:
Р: На Международната олимпиада по лингвистика 2015, която се проведе в Благоевград, България.
Ю: Международната олимпиада по лингвистика в Пекин през 2014.
- Първата ти мисъл в деня на олимпиадата?
Р: “Трябва отборът ни да покаже на какво е способен, защото втора възможност няма да има.”
Ю: „Само още 5 минути” – следва отлагане на алармата.
- Кога би се отказала да решиш една задача?
Р: Трудно се отказвам и ще се мъча, докато не се отчая съвсем.
Ю: Когато от петнайсетина минути не съм постигнала особен прогрес, имам други нерешени задачи и не много време до края. Извън състезателни условия не се отказвам – нечесто решавам, но когато го правя, не мога да оставя задачата си недовършена.
- С кой известен учен би искала да срещнеш?
Р: Винаги съм искала да срещна Ноам Чомски.
Ю: Малко банално, но Айнщайн. Жив – Стивън Хокинг.
- На кого се възхищаваш?
Р: Освен човекът от горния въпрос, естествено и на Иван Держански.
Ю: На Держански. Не е нужно да си голяма работа, за да знаеш например пет езика, но когато не знаеш точно колко езика знаеш, това вече е впечатляващо.
- Най-големият компромис, който правиш/си правила заради подготовката за олимпиадите?
Р: Освен летата, прекарани по подготовки и олимпиади, май няма....но не го чувствам като компромис, защото аз исках точно това да правя.
Ю: Като цяло не съм правила големи компромиси. Ходех си на школа и допълнително решавах задачи в часовете в училище, които ми бяха скучни. Но не съм се лишавала от социален живот, не съм и изоставяла уроците, за да се подготвям. А ако все пак ми е трябвало да открадна време от някъде, то е било от времето за сън.
- Участието в олимпиади е…
Р: Вълнуващо и неповторимо.
Ю: Шанс да докажеш, че си най-добрият.
- Най-вкусното/странното нещо, което си яла по време на международна олимпиада?
Р: Като бяхме в Китай имаше доста неща, които дори не знаехме какво са. Със сигурност ме впечатли цялата кокошка, заедно с главата сцепена на две и краката.
Ю: За вкусно нямам фаворит. Била съм на три международни – в САЩ, Англия и Китай – все държави, които не се хвалят с особено добра кухня. За странно обаче имам не едно предложение. В САЩ попаднахме на нещо, което приличаше на „паниран кашон в доматен сос” – какво е било, така и не разбрахме.
- Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…” ?
Р: Архитект. Обичах да рисувам и друго не ме интересуваше.
Ю: Ветеринар, винаги много съм обичала животните. Обаче също се радвах на боклукчиите, защото се возят отвън на камиона. Сега като знам колко биология трябва да научи човек, за да бъде ветеринар, май бих заложила на возенето…
- Любим момент/ история от състезание?
Р: Може би когато обявяваха кой ще се класира за международната олимпиада 2015. Бях последният човек и не знаех къде се намирам!
Ю: На олимпиадата в Пекин с още няколко съотборници си купихме глупави цветни хартиени шапки с променяща се форма, които сложени по определен начин караха главите ни да изглеждат като лук. Затова и ги кръстихме „Лукчо”.
А после с едно от момчетата не издържахме и добавихме към визията очила с мустаци и раздуващи се настрани свирки. След което поне час се заливахме от смях и всеки път, когато някой се опиташе да ни каже нещо, му отговаряхме със свирене и поредните пристъпи на кикотене до сълзи.
(П.П. Очаквам благодарности от всички (особено от лицата М.И. и А.В.), които четат това интервю и се сещат за по-забавни истории, с които съм решила да не ги излагам публично.)
- Кой е най-трудният език?
Р: Доста сложен въпрос. От известните езици унгарският и китайският си ги бива.
Ю: Според мен няма непосилно трудни езици, има само нежелание човек да ги научи. По тази причина за мен най-труден е немският – никой и нищо не може да ме накара да поискам да го науча.
- А най-странно звучащият?
Р: На българите са ни доста странни езиците с цъкащи съгласни, като например койсанските езици в Африка.
Ю: Африканските цъкащи езици – след малка справка с Интернет – койсански езици.
- Имаш ли любим език?
Р: Нямам, но винаги съм харесвала японския и полския.
Ю: Италиански – много красив, но за жалост разбирам само отделни думички.
- Има ли друга дума за „лингвистика“ ?
Р: Езикознание.
Ю: Езикознание. Но за мен не са взаимозаменяеми – „лингвистика” свързвам със задачите, състезанията, приятелите, докато „езикознание” е някакво безлично знание за езици.
- Колко езика говориш?
Р: Само два :D
Ю: Свободно само български и английски. Ако ми се наложи знам и руски и до някаква степен испански, но не обичам да говоря, когато не съм безупречна. Учила съм и малко есперанто. И съм присъствала четири години в часове по немски, но отказвам да имам нещо общо с него. Та в крайна сметка два, единия от които ми е майчин.
Тайна от кухнята – далеч не е нужно да знаеш много езици, за да си добър състезател по лингвистика. Но пък веднъж станеш ли добър състезател по лингвистика, е доста по-лесно да учиш нови езици.
- А колко би искала да говориш? Кои?
Р: Поне немски, френски и испански, но ми се искат колкото може повече.
Ю: Езиците са богатство, което разширява мирогледа на човек, така че бих искала да ги говоря и всичките. От подготовките помня примера, че езиците са като очите – можеш да виждаш с едно, но с две картината е малко по-обширна. Така с всеки нов език виждаш още малко от света през погледа на говорещите го.
А реалистично погледнато искам да си подобря испанския и да науча италиански.
- Кажи нещо на фински/индонезийски/арабски/ каквото ти хрумне
Р: Ногоон нохой - на монголски.
Ю: En puhu suomea.
- Какво каза току що?
Р: Зелено куче.
Ю: „Не говоря фински.”, или поне това, което google translate ми изкара по въпроса. Нямам си ни най-малка представа от тези езици.
- Опиши лингвистиката с едно изречение!
Р: Лингвистиката е наука за езика.
Ю: Наука за езика (като средство за общуване).
- Защо и за кого тя е полезна?
Р: Полезна е на археолозите и историците, а и освен това в днешно врме се използва в IT сферата, за направата на търсачки, речници, гласово разпознаване и др.
Ю: За всички, които използват езици, т.е. за всички. Чрез лингвистиката се разгадават мъртви езици, което я прави мост към миналото, систематизират се езикови знания, развиват се технологии на бъдещето като машинни преводи, а защо не дори и четене на мисли.
- Лингвистите са готини, защото…
Р: Имат разнообразни интереси, а и естествено, могат да се забавляват.
Ю: Са много различни помежду си. Лингвистичните компании са цветни, разнообразни и пълни с щури идеи, които не ги е страх да реализират. Освен това не решават твърде много, не учат излишни неща, а печелят много медали.
- Колко подобласти на лингвистиката можеш да изброиш?
Р: Граматика, фонология, семантика, прагматика и т.н.
Ю: Няколко… Теоретичната част не ми е силна. Винаги по време на състезания съм разчитала на логика, а не на знания.
- Родното ти място?
Р: София.
Ю: Варна.
- Любимо занимание/хоби?
Р: Обичам да чета книги и да плувам.
Ю: Плуване. Особено откакто съм в университета е половината ми живот. А винаги съм готова да се включа и във всякакви екстремни занимания – може ли да ме убие – там съм!
- Висше образование – в България или в чужбина?
Р: Аз съм се ориентирала към България :D. Но все пак мисля, че за някои дисцилини тук няма перспективи.
Ю: По принцип в чужбина – там има университети, които могат да предложат много по-добро образование. Но пък не си струва човек да замине в някой треторазряден колеж, само и само за да се хвали, че не е в България.
- За какво мечтаеш?
Р: Един ден да правя нещо полезно за човечеството.
Ю: Един ден да имам всичките си приятели наблизо. Може и в България. И освен това да хапвам доволно без да пълнея.
- Ако можеше да избираш, къде би се родила?
Р: Честно казано радвам се, че съм родена в България- много е цветущо.
Ю: Не знам. Няма конкретно място, на което да смятам, че бих имала перфектния живот. И докато няма значение къде бих искала да се родя, защото нямам избор за това, трябва да реша къде бих искала да живея в бъдеще, което честно казано малко ме плаши.
- А кога?
Р: Може би след някое друго десетилетие.
Ю: В наше време – едновременно животът е напреднал и пълен с удобства, но има и още много неща, които чакат да ги открия.
- Ще открием ли perpetuum mobile?
Р: Не, няма.
Ю: Да! Аз съм оптимист и вярвам в развитието на науката и технологиите. И може би не като лингвист, но като инженер, бих поработила по въпроса.
- Какъв си бил в предишния си живот?
Р: Не се знае дали изобщо съм имала предишен живот :D
Ю: Тюлен – ухилен, леко пълничък и доволно цамбуркащ се във водата по цял ден.
- Какво е единственото нещо, което би взела на самотен остров?
Р: Голям нож.
Ю: Лодка, с която да се опитам да избягам. Не мога да живея сама и не бих чакала провидението да ме избави.
- Какво яде за закуска?
Р: Зеленчуци на фурна.
Ю: Не закусвам. Това е време за сън.
- Книга или електронен четец?
Р: Електронен четец.
Ю: Книга. А и ако някой може да реши неразпечатана лингвистична задача, да ми се обади.
- Проза или поезия?
Р: Проза.
Ю: Проза.
- Рок или рап?
Р: Рок.
Ю: И двете. Но ако все пак трябва да избирам – рап (български, некомерсиален).
- Компютър или лаптоп?
Р: Лаптоп.
Ю: Компютър. Обаче зимата обичам да се топля с лаптопа в леглото…
- Изгрев или залез?
Р: И двете са по веднъж на ден, значи 50/50. Но все пак обожавам изгрева.
Ю: Залез. Ранното ставане ми убива удоволствието от изгрева.
- Японски или китайски?
Р: Японски.
Ю: Японски. Нито съм особено запозната езиците, нито съм почитател на източните култури, но Япония свързвам с технологични чудеса, а Китай с чуплива пластмаса.
- Граматика или семантика?
Р: Граматика.
Ю: И двете. Граматиката развива логиката, а семантиката – въображението. За един успешен лингвист (а според мен и човек като цяло), това са ключови качества.
- Какво ти предстои в следващите месеци?
Р: Май предимно учене.
Ю: Да си довърша стажа, да се видя с възможно повече приятели, малко планина, повече море, да се върна в университета. Трябва да започна да работя, а също планирам да кандидатствам за година обучение на разменни начала.
- Кого искаш да поздравиш?
Р: Поздравявам всички, които правят състезанията възможни.
Ю: На първо място госпожа Момчилова, която е главният виновник за успехите ми. Също Александър Велинов (между нас просто Сашо) - човекът с най-големия принос за това лингвистиката да се случва и същевременно приятел на голяма част от учениците. И, разбира се, на всичките ми бойни другари, а най-специално Мили, Марин, Крис, Йоанка, Гери, Ицо, Лили и Маги, която не съм виждала от години, но много ми липсва и ще се радвам да прочете това.
- Какво си пожелаваш оттук нататък?
Р: Пожелавам си да не спирам да се развивам.
Ю: Успехи в учението, да имам винаги приятна компания, време и средства за пътувания, любов и щастливи моменти. И да мога да посещавам лингвистичните събития, за да се срещам с приятели и да помагам с каквото мога.
- Съвет към другите състезатели?
Р: Давайте всичко от себе си, защото това време идва и си отива. И все пак се забавлявайте!
Ю: Да се забавляват – няма как всички да отидат на международна олимпиада, но пък може всички да намерят нови приятели и да създадат страхотни спомени. В дългосрочен план това е по-важното (макар че аз лично доста си обичам и медалите). Разбира се, също да не предават празни листи и да си проверяват контролните примери. И Енчо да напише реферат.
