Последни блог постове

Уча в Американския колеж, тази година завърших 12 клас. Да, кандидатствах вече. В Щатите системата е по-различна – дисциплината не е водеща, няма такова нещо като “кандидатствах с физика или астрономия”. Иначе това са моите науки. Дали трябва да владееш английски, за да се занимаваш с тях? Не непременно. Аз обичам езиците – в тях има много симетрия, структура, това са интересни математически системи и математическата лингвистика го доказва – но си представям, че светският език не е определящ в общуването между двама учени. Иначе, да, английският език е важен, защото случайно неговите носители са развили съвременната информационна система. Тези хора са успели да опашат света с кабели, така че нормално е онлайн книгите да са достъпни предимно на английски. В момента чета руски учебник по физика. Не знам руски, някои думи звучат познато, но практически не владея езика. Когато видя формулите обаче, се сещам за какво става въпрос.

Когато бяхме със семейството ми на Карибите, на плажа си четях “2001: Космическа одисея”, дебела книга, но ми беше страшно приятно. Събирах корали и дреболии по плажа. Така е, природата помага на човек да съзерцава науката, да намира красотата в нея. Иначе напоследък не чета много художествена литература, не ми остава време, затова. Преди много четях. Мисля, че любимата ми книга е “Пътеводител на галактическия стопаджия”. Защо го казвам ли? Обичам научния разговор, който носи леко, отпуснато настроение. Преди Американския колеж, учех в Италианския лицей в Горна Баня. Напоследък той отново прилича на хуманитарна школа. Повлиян съм от нея, за мен разговорът и разказът означават много.

Брат ми е в 5 клас, разиграва сценки. Радвам се, че го навих да участва в олимпиадата по астрономия. Ами, за 5 клас въпросите не са свързани много с математика. Така, де, можеш да се занимаваш с физика без да разбираш от математика, но до един момент. После става невъзможно. Та, с брат ми решаваме задачи като “Колко е сборът от диаметрите на планетите в Слънчевата система?” и не толкова конкретни, например “Как изглежда слънчево затъмнение, гледано от Луната?” Зависи от коя страна на Луната се намираш. Иначе брат ми се вълнува от актьорско майсторство, затова казвам сценки. Прави се на умиращ дядо, такива неща.

Аз обичам да снимам архитектура. Както и трамваите и светофарите нощем, правят тези червените, цветни линии. Обичам да снимам и София, но отгоре – от Копитото например.

Проблемът на образованието у нас е, че никой не се стреми това, което учим, да ти показва красотата на науката. За мен тя е най-важната. Ето, повечето хора не обичат математиката, защото не могат да решават задачи, скучно им е. А това е така, защото обучението по математика е, как да кажа, демонстративно – да решиш едни задачи на изпита. Не е свързано с осъзнаването на самата дисциплина, с нейната същност. Науката е нещо изключително красиво и доколкото красивото е изкуство, тя също може да бъде изкуство. Знаеш, казва се beautiful mind – гений или човек с “красив ум”.

Още за тази връзка ли? Добре. Венера например е много интересна планета, ту се вижда, ту не, движи се бързо. Кръстена е на римската богиня на красотата. Преди известно време реших да начертая точките на движенията на Венера. Получиха се два вписани един в друг петоъгълника. А за гръко-римската цивилизация петоъгълникът е бил много важна геометрична фигура, пентаграмът. Чудя се, знаели ли са, че планетата чертае пентаграми с движението си. Със сигурност. Това е красотата на заниманието с наука.

Изобщо не се ограничавам в ученето заради социалния ми живот. Опитвам се да съчетавам това, което харесвам – науката, тези отвлечени, често неземни, неприложими на земята неща – с обикновеното всекидневие. Защото науката се проявява във всичко наоколо. Преди известно време се разхождахме с мой съученик, по-малък от мен, и си говорехме, че във всяка случка се прилагат определени закони на физиката. В летенето на гълъбите, но и в начина, по който ние възприемаме това летене.

Мисията до Марс, не знам. Не ми се струва интересна. На Марс няма атмосфера! Сега, да отидеш дотам, за да изследваш радиацията, не е моето… Дали сме сигурни? Да, сигурни сме, че там няма въздух. Има само гадни пясъчни бури, които даже не усещаш като пясъчни бури. Ръждясала работа. Нали знаеш, че Марс е червен, защото е ръждясал? Има много желязо и всякакви железни съединения.

Аз съм против идеята за свръхестествени същества. Защо ли? Защото те правят неща с “мисълта си”. А мисълта не е водеща. Водеща е причината. Мисълта не е определяща, в началото е причината – мисълта е подчинена на причината. Не вярвам в астрологията. Освен ако не я разглеждаме като ранна форма на наука, ако не говорим за астрологията в древния свят, когато хората са наричали астрология способността си да разбират в кой ден в кое съзвездие е слънцето. Което си е страшна сила. Влияние. Превръщаш се в полу-бог. Защото знаеш кога е следващото слънчево затъмнение, затова!

Три онлайн източника за лесен достъп до наука, които Косьо препоръчва:

Wikipedia на английски език – най-уникалното нещо, което се е случвало на интернета. Защо ли? Аз уча физика в интернет, защото класическата книга те задължава да я изчетеш от начало до край. Тук не е така – първо се заражда идеята какво искаш да знаеш, след което с един клик го намираш. Освен това, статиите в Wikipedia са комбинация от доста елементарен стил и високо научно съдържание. Ако не разбираш нещо, започваш от простото и продължаваш към сложното.

WolframAlfa – компютърен енджин, който първоначално е разпознавал човешка реч. Днес това е база с данни за всякакви неща, която обаче може да прави математически изчисления. Общо взето, използваш сметачната машина за намиране и обработване на знание, не просто на данни. Тук можеш да зададеш всякакъв научен въпрос, вкл. сложно математическо изчисление.

HyperPhisics – научен сайт, специализиран.