Последни блог постове
-
БЛИЦ С ГРИГОРИ И МАРТИН, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО ФИЗИКА
Григори Матеин е възпитаник на Немската гимназия в София и на University of Cambridge. Състезател по физика и астрономия, участвал на Romanian Masters of Physics (2014, бронз) и на Международната олимпиада по астрономия и астрофизика през същата година.
Мартин Игнатов пък е възпитаник на НПМГ, а понастоящем - студент в Лондон. Той спечели бронзов медал от Първата Европейска олимпиада по физика (2017), когато участва и на престижното румънско състезание.Днес ви срещаме с двамата физици в специално блиц интервю!
Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, можеш да го направиш тук.
- Представи се в едно изречение!
Григори: Младеж на 24, наскоро завършил физика, но с интерес и в почти всичко останало.
Мартин: Смятам, че съм критичен и забавен човек, обичам аналитични предизвикателства и съм мечтател.
- В момента се занимавам с ...
Г: Предимно пиша код за квантови компютри, алгоритми, малко и в посока квантова комуникация – де факто все квантови неща. Надявам се натам да е бъдещето и аз да му помогна.
М: Програмирам два летни проекта към университета, единият е симулация на оптична лаборатория, а другият ще бъде машинно изучаване на химични системи.
- Как те наричат приятелите?
Г: Гриша най-вече, но ако залепите звучни букви накрая, вероятно и така са ме наричали.
М: Мартине, Игнатов, Марто в този ред по честота.
- Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
Г: Дълбоко вкоренената идея „че мога и че е възможно“ и самочувствието да се целя още по-високо.
М: Удоволствието от това да се занимавам с аналитични предизвикателства.
- Последното международно състезание, на което участва?
Г: Мисля, че беше INESPO – и като за последно се върнах май с единствения златен медал, който някога съм изкарвал :D
М: По спомен е било Есенното състезание по физика, където се явявах на специална тема.
- Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
Г: Първата: „It’s game on”. Втората: „It’s now or never.“ Третата: „Go big or go home.“ …
М: Защо си причинявам този стрес.
- Кога би се отказал да решиш една задача?
Г: Когато съм уверен, че при все инвестицията до момента, новата би ми донесла повече – най-вече откъм разбиране и способности.
М: Когато загубя интерес или си нямам понятие как да подходя.
- Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
Г: Най-първото, което си спомням да съм казвал, май беше „адвокат“ – много обичах да споря.
М: Не знам, накъдето ме отведе вятъра.
- А сега как отговаряш?
Г: Трудно. Някак си предпочитам да вярвам, че ще стана нещо, което още го няма – съответно не мога да го опиша.
М: Същото.
- Най-големия компромис, който си правил заради подготовката за олимпиадите?
Г: Доколкото си спомням, състезанията за мен бяха най-важното и кажи-речи единственото. Каквото ми пречеше, го премахвах без да мисля много.М: Вложение на времето си, но не съм правил особени компромиси.
- Любим момент/ история от състезание?
Г: Много са, но ужасно силен беше моментът, когато във влака на връщане, Никола (Каравасилев, бел. ред.) ми се обади да ми каже, че съм „втора астрономическа сила в България“, съответно съм класиран на международна. Така избухнах (най-накрая и аз да се класирам на международна!), то не беше скачане, викане не можех да си намеря място поне за няколко минути.
М: Девети клас на състезание по информатика взех пето място, когато бяха дали особено трудни задачи, и въпреки че имах 50 от 300 точки, бях доволен от резултата си. За протокола - не бях много добър.
- Аз съм малко дете. Обясни ми какво е физиката с изречение-две!
Г: „Чудил/а ли си се някога защо небето е синьо, морето е синьо, но тревата е зелена? А морковите оранжеви?“ – „Без физика никога нямаше да разбера.“
М: Науката за същността на природата.
- Три думи, с които би описал физиката?
Г: Езикът на природата.
М: Проба, грешка, математика
- Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна ?
Г: Един ден (май бях 7 клас) се попитах напълно сериозно дали я искам тази физика – още навлизах и ми харесваше, но не бях сигурен колко – струва ли си инвестицията? Затова си представих как съм в една празна стая, без никакви стимули.. и с един лист пред мен с нарисувана електрическа верига. Тогава се замислих, че определено мноого бих искал да й намеря еквивалентното въпротивление. Нямаше да намеря покой, докато не разбера колко точно ток ще тече при дадено напрежение. Така и се запалих и ме държа.. 10 години.
М: Комбинацията от аналитично предизвикателство и реална приложимост.
- С кой известен учен би искал да се срещнеш?
Г: В момента – с Леонардо да Винчи.
М: С Никола Тесла.
- Най-великото изобретение, измисляно някога…
Г: Езикът – за предаване на знание (а не всеки роден да започва от абсолютната нула) и рисунки и писменост – за съхранението му.
М: Огънят.
- Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
Г: Най-практично като че ли би било един разпознавател на закономерности. Но и крила не бих отказал.
М: Космически кораб.
- Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?
Г: Може би не най-трудната, но определено дразнещо сложна:
Можете ли да си представите, че едно нищо и никакво махало няма точно решение (тоест зависимост на път от време) като е разлюляно далеч от равновесното си положение? Аз като разбрах, бях бесен. Да не говорим за повечето частни диференциални уравнения, Навие-Стокс и т.н.. какво правим?
М: Балон с хелий, вързан за пода на кола, която ускорява. Какво става с балона? На пръв поглед изглежда лесно, но трябва да се вземат доста ефекти предвид, за да се изведе резултат.
- Любимият ти научен виц?
Г: Имаше един с протон и електрон май и единият казва I am positive, обаче все го забравям :D
М: Не мога да използвам нецензурирана реч.
- Има ли нещо, което физиката не може да обясни?
Г: Всичко, което спада в категорията физика, би трябвало да може да се обясни с физика – дори и още необяснени явления като защо примерно има 3 семейства частици? Но ако нещо не може да се представи като задача по физика, способите й няма да могат да се използват. И нормално, задачата няма да може да бъде обяснена.
М: Защо когато си измия прозорците, вечерта ще завали?
- Теоретична или експериментална физика?
Г: Очевидно отговорът е и двете. Обаче при дадено безкрайно много време, бидейки експериментатор, би трябвало да можеш физически да пресъздадеш света, а и да създадеш много повече. С теория – всичко ще е само в главата ти (и на доста хартия). Първото ми звучи по-приложимо.
М: Да. Това не е шега.
- Кое според теб е най-интересното приложение на физиката?
Г: Удивително е с разбиране на прости механизми и принципи колко много неща можеш да си построиш. Да, някои по-инженерно трудно от други, но щом физиката казва „да“ имаш зелена светлина да пробваш, докато не стане.
М: Всичките освен термодинамика са интересни.
- Любимо занимание/хоби?
Г: Да задавам въпроси и да търся отговори.
М: Разходки в планините.
- За какво мечтаеш?
Г: За момента, в който няма да има въпрос, на който да нямам отговор.
М: За удовлетворение.
- Ако можеше да избираш, къде би се родил?
Г: Тук си ми е супер.
М: Както един мой учител казваше: “Ако баба ми беше мъж”, така че не се замислям за това.
- А кога?
Г: И времето мисля, че е подходящо. А и, надявам се, да няма такова голямо значение.
М: Би ми било интересно да видя Древна Гърция и Рим.
- Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?
Г: Разсъдъка си.
М: Предполагам шепа семена или сателитен телефон.
- Песента, която описва настроението ти в момента?
Г: Let’s Go на Calvin Harris
М: The search - NF
- Кой е отговорът на всички въпроси?
Г: Хаос.
М: ***** ** * *****
- “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно.. ?
Г: Следователно да си свърша работата.
М: Не обичам философия.
- Кокошката или яйцето?
Г: Определено един от най-трудните въпроси. Яйцето се готви по-бързо, но пък кокошката е по-вкусна, хмм.
М: Големият взрив.
- Последната книга, която прочете?
Г: Коледна песен на Чарлз Дикенс – реакцията ми беше „Ахаа, значи чичо Скрудж не идва от Мики Маус, я гледай ти“ :D
М: Нещо научно беше…
- За какво никога не ти остава време?
Г: Няма такова. Ако искам нещо, му намирам време.
М: Всичко.
- Любим предмет в училище/университета?
Г: В училище – математика, защото все бях напред с материала и в часовете си правех каквото си искам. В университета – курсът по квантова информатика, защото беше що-годе същата ситуация :D
М: Математика.
- Благородно завиждам на....
Г: На всички онези, които могат да живеят спокойно, скромно и щастливо. Аз за да не се чувствам зле, трябва нон-стоп нещо да правя и по-добре да е нещо полезно и надграждащо.
М: Камъните, на тях им е лесно.
- Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?
Г: Можех преди. Сега и да не мога, ще седна, ще го разуча и ще замога.
М: За три часа и с интернет - сигурно.
- Судоку или кръстословица?
Г: Судокото е едно и също, а Кръстословиците са всякакви + можеш да научиш нещо ново. Затова кръстословица.
М: Судоку.
- Проза или поезия?
Г: Това, което ще ми даде повече изживяване за по-кратко време.
М: Проза.
- Театър или кино?
Г: По-скоро театър.
М: Кино.
- Планина или море?
Г: Тук е много лесно. Обожавам планина, а морето ми е безсмислено.
М: И двете, моля.
- Какво ти предстои до края на академичната година?
Г: Ако всичко се развива по план, може да съм записал докторантура.
М: Да намеря време.
- Кого искаш да поздравиш?
Г: Всички онези, които до момента са променили живота ми. И всички онези, които още не познавам, нито съм срещал, но ще го променят.
М: Нашите и приятелите ми, че ме търпят.
- Съвет към начинаещите състезатели?
Г: Да не гледат колко е далече краят. Да правят всеки ден крачка по крачка и да не губят нито търпение, нито вяра, защото това е Начинът.
М: Абрашев е Бог.
ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ?
ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:
- Представи се в едно изречение!
-
ФИЗИЦИТЕ РУСКО И ИВО В БЛИЦ
Руско Русков е носител на два сребърни медала от Европейската олимпиада по физика през 2017 и 2018 г., както и на почетна грамота от Международната олимпиада по физика от 2018 г.
Иво Петров е бронзов медалист на Европейската олимпиада по физика през 2018 и 2019 г., носител на сребърни медали от Международната олимпиада по физика през 2018 и 2019 г. както и бронзов медалист от Международната олимпиада по експериментална физика през 2019 г. и Жаутиковската олимпиада през 2020 г. През изминалата година Иво беше част и от националния отбор на Международната олимпиада по математика в Бат, откъдето се завърна със сребърен медал.- Представи се в едно изречение
Руско: Казвам се Руско и съм студент по физика втора година в Оксфордския университет.
Иво: Иво Петров, СМГ, 12 клас в най-яката немска паралелка.
- В момента се занимавам с...
Р: Физика/Математика.
И: Физика, математика, астрономия, от догодина сериозно и с информатика.
- Как те наричат приятелите?
Р: Руско.
И: Обикновено Иво, но някои ми викат и Банан (не коментирам).
- Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
Р: На първо място – близки приятелства и среда от хора със сходни интереси. На второ – да решавам задачи под напрежение.
И: Възможността да се запозная с много готини хора и да се сближа с някои от тях.
- Последното международно състезание, на което участва
Р: Международната олимпиада по физика 2018 в Португалия.
И: Жаутиковската олимпиада (физика) този януари. (Новина с резултатите виж тук - бел. ред.)
- Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
Р: Кафе.
И: Защо дойдох тук изобщо?
- Кога би се отказал да решиш една задача?
Р: Когато задачата не ми е интересна.
И: Когато свърши времето.
- Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
Р: Пилот.
И: По едно време исках да стана учител, за да обучавам по-малките, така че да не повтарят моите грешки.
- А сега как отговаряш?
Р: „Ще видим.“
И: Всичко, с което ще се забавлявам, докато си върша задачите.
- Най-големия компромис, който правиш/ си правил заради подготовката за олимпиадите?
Р: Сънят си всяка събота.
И: Времето за развлечения с и без приятели.
- Любим момент/ история от състезание?
Р: Национален кръг 2018. Бях единственият участник с 15/15 на задачата на доц. д-р Димитър Мърваков, като следващият най-добър беше с 10,5/15. По-горд момент от този в състезателната си кариера не съм имал.
И: Парти бусът на последната международна по физика. Всеки пускаше на целия автобус каквато музика си искаше... и май всички разбраха за шкембе чорбата ;)
- Аз съм малко дете. Обясни ми какво е физиката с изречение-две!
Р: Физиката е науката, която обяснява защо ябълката пада от дървото, защо лампата свети и защо корабите не потъват.
И: Физиката е нещото, което ще обясни защо филията ти винаги пада с намазаното надолу и после родителите ти се карат, че си нацапал отново.
- Три думи, с които би описал физиката?
Р: Пи, равно, три.
И: Трябва ми само една – всичко.
- Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)
Р: Физиката ме спечели, когато учителката ми по физика в 9 клас, Мариана Анастасова, ми показа, че предметът е повече от това, което правим в училище. Задачите от национални състезания ми се сториха доста интересни и от там започна всичко.
И: В 7 клас отидох на олимпиада, за да изкарам шестица в училище. След втория кръг си казах: Абе тая наука всъщност е много интересна. And the rest is history.
- С кой известен учен би искал да срещнеш?
Р: Роджър Пенроуз.
И: Ричард Файнман.
- Най-великото изобретение, измисляно някога…
Р: Компютърът.
И: Комбайнът.
- Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
Р: 3D принтер, ама за храна.
И: Това сигурно е много стандартен отговор, но не бих отказал една машина на времето. Постоянно си мисля как съм могъл да направя някакви неща различно и как съм си пропилял детството.- Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?
Р: Какво иска Марти.
И: Да си организирам времето и живота, както и да стана от леглото по-рано от 8 сутринта.
- Любимият ти научен виц?
Р: Трима професори по логика влизат в бар. Барманът пита „Всички бира ли ще пиете?“. Първият казва, че не знае. Вторият също. Третият отговаря „Да“.
И: Основна формулировка на закона на Архимед: На тяло, потопено в 40-градусова течност, не действат никакви закони.
- Има ли нещо, което физиката не може да обясни?
Р: Да – защо има хора, които не си слагат колана като карат.
И: Бих казал, че в момента има и още необяснени неща във Вселената, но всичко е въпрос на време. (Как мислят жените)
- Теоретична или експериментална физика?
Р: Теоретична.
И: Лично предпочитам теорията, защото доставя голямо удоволствие да измислиш математически модел, който да описва сравнително точно някакво явление.
- Кое според теб е най-интересното приложение на физиката?
Р: Поправката, идваща от общата теория на относителността, която позволява на GPS-ите да работят.
И: Наскоро започнах да осъзнавам колко голямо приложение има и може да има електромагнетизма: от безжично зареждане на телефони до движение на огромни влакове.
- Любимо занимание/хоби?
Р: Гребане.
И: Да се виждам с приятели и да играя на някакви компютърни игри. Има и едно друго нещо, за което ще стане въпрос по-надолу. (и естествено, да ям)
- За какво мечтаеш?
Р: За момента, в който няма да ми се налага да предавам домашни.
И: Предпочитам да живея в реалността, за да не остана разочарован.
- Ако можеше да избираш, къде би се родил?
Р: Айтос.
И: Не бих сменил родното си място, защото съм доволен от живота си в момента, а всичките ми социални контакти и случки са ме направили човека, който съм.
- А кога?
Р: Зимата на 1999 г.
И: Отново не бих променил нищо. Колкото и да не го оценяваме, живеем в най-свободното време в историята.
- Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?
Р: Беър Грилс.
И: Някаква яхта да си тръгна възможно най-бързо. Не мога да седя на едно място и да нямам какво да правя, а на самотен остров предполагам, че няма дискотеки или футболни топки.
- Песента, която описва настроението ти в момента?
Р: Toma Zdravkovic - Dotako sam dno zivota
И: Disturbed – What are you waiting for
- Кой е отговорът на всички въпроси?
Р: Ще видим.
И: 26
- “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?
Р: Не мисля.
И: Ме мързи да мисля.
- Кокошката или яйцето?
Р: Кокошката.
И: Омлета.
- Последната книга, която прочете?
Р: Последно стигнах до средата на Animal Farm на Orwell.
И: “Убийство на игрището за голф“ на Агата Кристи. Но до скоро имаше доста дълъг период, в който бих казал „Основи на физиката“.
- За какво никога не ти остава време?
Р: За четене на странични неща.
И: Не бих казал, че има нещо, за което да не ми остава време, стига да си организирам времето като хората.
- Любим предмет в училище/университета?
Р: Мм, не мисля, че имам в момента.
И: ФВС, главно заради футбола, който играем с класа. Нищо против повечето науки, но винаги съм бил на мнението, че в тези, от които се интересувам, бих напреднал много по-бързо, ако се занимавам самостоятелно.
- Благородно завиждам на....
Р: Хората, които могат да си организират времето успешно.
И: Малките деца, които не знаят какво ги очаква в живота.
- Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?
Р: Можех. В момента мога само първите два реда.
И: В момента гоня средно време 15 секунди за 3 на 3, както и да науча как да редя едно със затворени очи. Съучениците могат да потвърдят, че се чуваше доста щракане.
- Судоку или кръстословица?
Р: Судоку.
И: Аз обща култура нямам, така че судоку. Също така ми харесват всякакви пъзели, които изискват логика.
- Проза или поезия?
Р: Проза.
И: Зависи от произведението. В повечето случаи бих казал проза, защото предпочитам нещо, което да ми грабне вниманието за по-дълго време, но поезията много често те кара да се замисляш за по-deep теми.
- Театър или кино?
Р: Кино.
И: Кино: с големите бюджети, които имат компаниите днес, филмите имат много по-голям потенциал от постановките.
- Планина или море?
Р: 50/50.
И: Планина – дългите разходки са по-забавни от излежаването за мен.
- Какво ти предстои до края на академичната година?
Р: Гадни изпити.
И: Дори не ми се коментира – изпити по английски, баджильон състезания, матурите... и все пак да не откача покрай тях.
- Кого искаш да поздравиш?
Р: Сашко Проданов.
И: Всичките ми приятели, които ме накараха да направя интервюто и партньора ми в него.
- Съвет към младите състезатели?
Р: Да не вземат състезанията твърде насериозно.
И: Не се отказвайте, но и не поставяйте състезанията на много предно място в живота си. Живейте да сте здрави и щастливи, така че да не съжалявате напред във времето. -
CURIOUS BUNCH: СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ С НАУЧЕН ПОДКАСТ
Групата любопитковци, обединени под името Curious Bunch, са бивши олимпийци по астрономия, физика и информационни технологии, хора от математически и природни гимназии. Понастоящем са разпръснати по цял свят, но продължават да искат да си говорят за наука, независимо какво правят професионално. Ядрото на Curious Bunch (CB) са Даниел Цветков, Кристина Кирова и Васил Тодоринов, заедно с Ивайло Полихронов, Чавдар Дуцов, Любомир Апостолов, Симеон Хвърчилков, Теодор Алексиев, Иво Илиев, Ванеса Стоянова, Боряна Щиркова. Гости са им били и Д-р Александър Куртенков и Цанимир Ангелов (QuantumAstronavt).
Рубриката е "Проектите на олимпийците", в която ви показваме какви ги вършат състезателите извън обичайните неща
Даниел завършва НПМГ с физика през 2011, а понастоящем работи в Google в Цюрих, занимавайки се с облачните услуги. Откриваме го сред състезателите между 2008-2011 по физика и астрономия, а през 2007 г. печели бронзов медал от Международната олимпиада по астрономия в Крим.
Кристина е завършила ПМГ Димитровград с профил математика и английски, а в момента завършва бакалавър по физика в Университета в Глазгоу, Шотландия. Носител е на бронзов медал от Международната олимпиада по астрономия (МОА) през 2012 г. в Южна Корея.
Васил също е възпитаник на НПМГ и състезател по физика, астрономия и астрофизика, а понастоящем - докторант в Летбридж, Канада, и работи върху проблема с минималната дължина. Участник е в националния отбор по астрономия и астрофизика на олимпиадата в Полша през 2011 г.Любопитно е, че количествено екипът на Curious Bunch e завоювал 10 медала и 2 почетни грамоти на международно ниво и над 19 медала на национално в области астрономия, астрофизика, физика, роботика и компютърни науки.
Дани споделя, че с Васко често си говорят за физика, астрономия и въобще за наука, така са решили това да бъде директно на живо, възползвайки се от опциите на фейсбук, ютуб и др. - Така и публиката да може да се включва. Криси също проявява ентусиазъм към начинанието и бързо става част от екипа. „И така вече повече от половин година - ние тримата се занимаваме активно. Криси е тайният двигател и мотиватор, който поддържа огъня и не ни оставя да “изневеряваме” на проекта.“
Можете да гледате любопитковците всяка четвъртък вечер от 20 ч... на живо. След това, разбира се, видеото остава, и е достъпно за всеки, който реши да му отдели внимание колкото и които части поиска. „Подкастът в аудио формат пък е удобен, защото хората могат да го слушат докато шофират, вършат домакинска работа или спортуват. Видеокастовете също могат да са удобни във фитнеса, ако си на пътеката например.“, обяснава Даниел.
Понякога се спират на конкретна тема, а друг път се пускат по течението, за да дойдат темите от самосебе си. „Обикновено споделяме кой с какво се занимава, какъв проект е подхванал, какво е научил и какво ново се случва в сферата на науката и технологиите. Разбира се, нужна ни е предварителна подготовка, както за да представим работата си на достъпен език, така и за да настроим техниката за “живото предаване”.
Добавената стойност е трудно да се измери, но знам, че когато аз бях ученик, щях да гледам подобен подкаст с интерес, за да участвам, да видя какъв е "реалният живот" извън училище, университет, да видя, че хората не губят страстта си към науката, въпреки трудностите.“
„Винаги отнема повече време, отколкото изглежда“, не скриват Curious Bunch. Изпитват трудности да нагласят микрофоните и да се синхронизират от вси(ки краища на света – Шотландия, Канада и Швейцария. Съставят си сценарий, подготвят изрязани клипове, ангажирани са със социалните мрежи на проекта, научни нови и предстоящите теми.
До момента са засягали темите за квантови компютри (еп. 6 и 17), как работи Гугъл (еп.7), астрономически обсерватории (еп. 5 с Александър Куртенков), климатични промени (еп. 12 с Боряна Щиркова), суперкомпютри (еп. 3 с Иво Илиев), блокчейн (еп. 13) и други неща като квантова гравитация (еп. 4) и астрофотография (еп.2). Заглавието на поредицата е "Любопитно ми е за…" и може да я видите тук.
Питаме CB какво е мястото на науката в дигиталното пространство и необходимо ли е да пренасочим усилията си към използване на интернет повече за полезна информация, отколкото за развлечение.
Дани е на мнение, че това зависи от самия човек, защото винаги около него е имало хора, които са по-любопитни и искат да знаят и научат повече, да участват по олимпиади и да се състезават с други хора по знания; други го използват повече за развлечение или за връзка с други хора, а повечето - за всичко това и още. „Разчитаме на любопитните и активни хора да го гледат и да се включват. Това са хора, които обикновено търсят нещо повече от "просто училище" или "просто работа" - искат нещо повече, търсят да научават било то от книги или уикипедия, или други образователни сайтове. Така че каналът е още една медия, която предоставя информация чрез слушане, гледане, участване.“ Заради това му е трудно и да определи дали българите имат критично мислене – защото няма универсална методология за измерване на подобна величина, а всеки е заобиколен от собствения си социален балон – хората, с които се заобикаля.
„Искам да уверя хората четящи това, които не се чувстват добре в гимназията или на работа, защото ги наричат зубъри или работохолици, - любопитството е най-естественото и доста основно нещо, което хората имаме. Положителното е, че всеки от нас има това любопитство вътре в себе си, зарито под пластове на защитни механизми, за да успяваме да живеем и да не чуваме постоянно рязане. Надявам се чрез подкаста да помогнем точно на онези, които се колебаят дали е ОК да си любопитен и да им дадем примери за хора, които са професионално любопитни!“
Последвай Curious Bunch в YouTube / Facebook
ВИЖ ОЩЕ:
-
СТЕФАН И ДИМИТЪР, МЕДАЛИСТИ ПО ФИЗИКА, В БЛИЦ
И двамата са бронзови медалисти от Международната олимпиада по физика. Стефан е от тазгодишния национален отбор, а Димитър - от 2017 г.
Освен това печелят медали и от Romanian Masters of Physics и Eвропейската по физика, а Стефан има немалко постижения на международната сцена и по астрономия и астрофизика и през ноември ще се състезава в Китай.Днес ги срещаме в блиц:
- Представи се в едно изречение
Стефан: Стефан Иванов от Бургас, на 17 -> 18 години.
Димитър: Димитър Ружев, на 19 години от гр. София.- В момента се занимавам с ...
С: Рожден ден.
Д: Инженерни науки, като втора година студент в Оксфорд.- Как те наричат приятелите?
С: По различни начини, не съм обръщал много внимание.
Д: Почти всички ми викат по фамилия – Ружев или Ружко, но семейството и приятели от детството използват обичайното Митко.- Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
С: Знания, приятели, контакт с много добри преподаватели и учени.
Д: Нагласата да не се притеснявам независимо какво се случва.- Последното международно състезание, на което участва
С: Международната олимпиада по физика (21-29.07.) в Лисабон.
Д: Международната олимпиада по физика в Индонезия, юли 2017.- Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
С: Напоследък е “Защо не спах повече?”.
Д: Защо всеки път трябва да започва толкова рано :D- Кога би се отказал да решиш една задача?
С: Когато няма време. За нещастие се оказва, че на определени олимпиади трудността е не толкова в нивото на задачите, а в малкото време.
Д: Когато спре да ми бъде интересна.- Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
С: Багерист.
Д: Физик в ЦЕРН, въпреки че сигурно съм имал и други отговори.- А сега как отговаряш?
С: Сега не съм толкова сигурен.
Д: Не знам, твърде напред в бъдещето е да го мисля.- Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?
С: Самата подготовка ми носи удоволствие покрай новите знания, така че не бих говорил за компромиси.
Д: Мисля че само веднъж съм приемал подготовката като компромис, когато аз решавах задачи или бях на състезание, а приятелите ми караха ски. Извън този случай не считам, че съм изпуснал нещо важно.- Любим момент/ история от състезание?
С: Сещам се за едно състезание в Индия, където церемониите (откриване, закриване, културна вечер) бяха над 5 часа, не можеше да се спи от мегафоните на организаторите, отсервирахме чиниите си в легени, които после само поливаха с маркуч, и т.н. От един момент нататък вече ни беше забавно.
Д: Леко глуповата история но ето я: Действието се развива началото на осми клас в Пекин. Всички участници имахме организирана вечеря, която се състоеше от местни ястия, непонятни за нас. Съответно ние решихме да изследваме тези толкова странни съчетания от вкусове и неизвестни съставки. Първо тествахме една особена супа от белтъци като я капнахме на салфетка и тя не попи в следващите десетина минути и решихме да не ѝ се доверяваме. След това ни сервираха известната Патица по Пекински с гарнитура варени картофи (всъщност това бяха твърдосварени яйца), за която съчинихме теория, че се ражда от остатъците на въпросните яйца и израства в каналите на града където после я ловят и сготвят. Толкова сме се смяли, че на следващия ден имах мускулна треска.
- Аз съм малко дете. Обясни ми какво е физиката с изречение-две!
С: Физиката ще ти обясни защо нещата падат към земята, защо небето е синьо, защо бумерангът се връща…
Д: Когато изследваме света около нас, планети, звезди, много малки и невидими частици, наричаме го физика. А сега отиди да си играеш с приятелите.- Три думи, с които би описал физиката?
С: Всеобхватна, логична, приложима.
Д: Всеобятна, фактологична, вдъхновяваща.- Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)
С: Първите олимпиади, на които съм се явявал (преди пет години), всъщност не са по физика, а по астрономия. Но само за да разгледа процесите в една звезда, например, на човек са му нужни термодинамика, квантова механика, магнетизъм и доста други неща, та постепенно любопитството ми се насочи към физиката.
Д: -- С кой известен учен би искал да срещнеш?
С: Ричард Файнман.
Д: В момента бих предпочел да се запозная не с физик, а с човекът, който считам, че въвежда иновативните технологии от лабораториите в реалния свят - Elon Musk.- Най-великото изобретение, измисляно някога…
С: Транзисторът.
Д: Интернет.- Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
С: Нещо, даващо безсмъртие на хората.
Д: Телепортиращо устройство, би улеснило почти всичко и би решило голяма част от проблемите пред които сме изправени.- Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?
С: Ако става дума за задача от олимпиада, спомням си за една задача от тазгодишната Европейска олимпиада по физика, провела се в Москва. Авторското решение заема само няколко реда, но възпроизвеждането му е отнело на останалата част от журито дни.
Д: Ставането рано сутрин.- Любимият ти научен виц?
С: Не уча вицове.
Д: Какво е характерно за социалния математик – гледа в обувките на другия.- Има ли нещо, което физиката не може да обясни?
С: Има значение как се дефинира “физика”, но все пак със сигурност има такива неща.
Д: На този етап много неща, черни дупки, квантова механика, изкривяване на време-пространството и какво се случва около скоростта на светлината. Но с времето и те ще бъдат обяснени.- Теоретична или експериментална физика?
С: Теоретична.
Д: И двете – една теория без експериментално потвърждение е също толкова безсмислена като таблица от данни, които не разбираш.- Кое според теб е най-интересното приложение на физиката?
С: В системите на човешкото тяло се разпознават всякакви концепции от физиката – топлопроводимост, дифузия, електрически вериги и др.
Д: Тази година изучавахме механизма на работа на транзисторите (които изграждат процесорите на компютрите) и се оказва, че работят на изключително хитър и интересен принцип.- Любимо занимание/хоби?
С: Шах, нумизматика, тенис на маса…
Д: Да си строя разни неща у нас – роботи, платки и да ги програмирам.- За какво мечтаеш?
С: Да бъда максимално полезен на обществото с работата си.
Д: Всичко да продължва да върви гладко както до сега.- Ако можеше да избираш, къде би се родил?
С: По света съм виждал по-красиви градове от българските и по-красива природа, но не бих се родил другаде.
Д: Защо бих променил каквото и да било?- А кога?
С: В днешно време. Правят се повече полезни открития, отколкото във всеки друг момент от историята.
Д: Отново не бих променил нищо.- Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?
С: Фотоапарат.
Д: Кораб.- Песента, която описва настроението ти в момента?
С: В момента? Нещо, свързано с рожден ден.
Д: Стефан Вълдобрев – По-полека- Кой е отговорът на всички въпроси?
С: После.
Д: 42- “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?
С: От съществуването само по себе си не следва нищо, всеки сам трябва да търси целите си.
Д: Действам.- Кокошката или яйцето?
С: Яйцето.
Д: Аз съм инженер, не биолог, но както госпожата ни по биология казва – еволюционно яйцето съществува много преди появата на птиците (още при влечугите), така че е яйцето.- Последната книга, която прочете?
С: “Дюн”.
Д: Човекът във високия замък от Филип К. Дик, става дума за алтернативен изход от Втората световна война, много ми хареса и силно я препоръчвам.- За какво никога не ти остава време?
С: Да чета книги.
Д: Ако не ми е стигнало времето за нещо, то то не е било толкова важно.- Любим предмет в училище/университета?
С: Физика?
Д: Най-много ми харесват практическите упражнения които имаме в университета. Миналата година строихме мост и радио приемник, които в момента стоят като трофеи в стаята ми.- Благородно завиждам на....
С: Хората, които реално могат да направят това интервю за 20 минути :(.
Д: Никого.- Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?
С: Не.
Д: Да, но сигурно ще ми отнеме няколко минути понеже не съм се знаимавал от няколко години.- Судоку или кръстословица?
С: Кръстословица.
Д: Судоку, не ме бива особено много с думите, така че дори и лесните кръстословици са предизвикателство.- Проза или поезия?
С: Проза.
Д: Проза, понеже с поезията съм скаран още от училище.- Театър или кино?
С: Кино.
Д: Кино, въпреки че ходя много рядко.- Планина или море?
С: Планина (нали съм от Бургас).
Д: И двете са много важна част от мен и когато съм на едно от местата си мисля за другото.- Какво ти предстои до края на академичната година?
С: Кандидатстване за университети, матури, последни олимпиади.
Д: Много учене, доста пътуване, весели случки със стари приятели и надяваме се нови запознанства.- Кого искаш да поздравиш?
С: Бабите и дядовците си.
Д: Неизвестният на мен събеседник в това интервю! Успех във всичко с което си се захванал или ще се захванеш!- Съвет към младите състезатели?
С: Абстрахирайте се от очакванията си за състезание. Те само биха ви стресирали, а това би попречило да покажете възможностите си.
Д: Да се трудят, но и забавляват на състезанията, както и извън тях. Да не си тровят живота с неща които са им неприятни, но да пробват от всичко! -
Проф. Мирослав Абрашев, ръководител по физика: "Умни деца у нас винаги има, въпросът е да се намерят и да се стимулират"
– Проф. Абрашев, защо има олимпиади по природни науки всяка година, а не както са спортните една на 4 години?
– Толкова бързо растат децата, че всеки випуск е различен. Ако не се провежда олимпиада всяка година, някои деца няма да имат шанс да се явят. Състезателният живот на един спортист е между 17 и 25 години, а продължителността на състезателния живот на един ученик е 1 или 2 години. Самият факт, че всяка година отборът е различен – най-много един-двама ученика да се повторят, е показателен.
– Вие бил ли сте олимпиец като ученик?
– Да, аз също съм бил олимпиец през 1981 година и тогава имах бронзов медал. България е била два пъти домакин през 1971 и 1981 година, защото в този период малко държави са участвали на Международната олимпиада по физика и е трябвало да се въртят като домакини. На моята олимпиада, която беше 12-та поред, се явиха 14 държави, а България беше точно по средата – 7-ма. Като тогава вече имаше пробив и освен бившите социалистически държави, участваха и държави като Германия, Финландия, Швеция и Италия.
– От колко години има олимпиада по физика?
– Нашата олимпиада е една от най-старите! Тя се провежда ежегодно от 1967 година и през юли ще бъде 49-та поред. Олимпиадата по физика е тръгнала като инициатива на бившите соц държави. Интересното е, че на първата, която е по инициатива на Полша, СССР не е участвал – имало е пет държави: Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България. Така че ние сме съоснователи на олимпиадата и сме участвали във всички досега. Нямало е ГДР, нямало е СССР.
– А от колко време сте ръководител на олимпийския ни отбор по физика?
– Истината е, че няма много желаещи за този пост. Обикновено един ръководител, като тръгне да остарява, търси някой да го замести. Дълги години ръководител е бил доц. Максим Максимов, някъде около 1999 година доц. Виктор Иванов го замени. Тъй като ние сме и преподаватели, и учени, и много други неща едновременно, през 2003 г. на Виктор му се наложи да ходи на една командировка във Франция точно по време на подготовката. Тогава той ме помоли да го заместя. И така станахме двама.
– Кои са учениците, които са определени да представят България?
– Тази година съставът на националния отбор по физика е Георги Александров (СМГ), Руско Русков (ПГПАЕ Бургас), Владислав Стефанов (МГ „Гео Милев“ Плевен), Стефан Иванов (МГ Бургас) и Иво Петров (СМГ).
– Каква е вашата задача през дните на олимпиадата?
Ръководителите от повече от 90 държави се събират в една зала, обявяват им се задачите и започват дискусии. Винаги може да се открият грешки. Обикновено по-слабите държави искат да се облекчат темите, а всъщност най-добрите въобще не се обаждат. Аз до сега не съм чул ръководител на Китай или Тайван да се обади въобще. След края на дискусиите ръководителите на тези държави, които искат да преведат задачите на собствения си език, се захващат с него. Преводът обикновено е посред нощите, защото дискусиите са продължили цял ден. Ръководителите продължават да работят и през следващите дни, тъй като независимо от домакините трябва да оценят работите на своя отбор. След това се провежда т. нар. „модерация“ – сравняване на оценките и дискусия между ръководителите и домакините за окончателните резултати.
– Вие нямате достъп до учениците през тези дни?
– Не, нещо повече – на нас ни е забранено. На нас ни оставят средства за комуникация, но на тях им ги взимат. Взимат им лаптопи и мобилни телефони. Обикновено като мине единият кръг, ни събират, за да си споделим как е минало и след това пак ни засекретяват. Ние по правило сме в различни хотели от децата, нямаме право да контактуваме. В правилата на олимпиадите е заложено, че, ако се установи изтичане на информация или контакт, съответният ръководител се изключва за вечни времена. Но досега не е имало такъв случай, макар че доста пъти е имало съмнения. Не за нашия отбор, разбира се.
Цялото интервю с проф. Абрашев прочетете на MediaBricks.bg
Тук може да видите един тренировъчен ден на учениците ни по физика
-
БЛИЦ интервю с Александър и Бойко, състезатели по ФИЗИКА
-
Представи се в едно изречение!
А: Аз съм Александър, студент първа година в University of Oxford, специалност Engineering Science, но и горд бивш възпитаник на СМГ.
Б: Казвам се Бойко, на 20 години съм и обичам да уча физика (както и много други неща, но физиката засега преобладава) !-
В момента се занимавам с ...
А: Последните два дни се уча да връзвам папийонка и да решавам диференциални уравнения. Вчера правих двете едновременно!
Б: Учене! Студент съм в Англия.-
Как те наричат приятелите?
А: Просто Съни.
Б: Бойко, Боци, Boyko.-
Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
А: Умението да оставам концентриран за четвърт ден.
Б: Поле за изява, което да възнаграждава усилията ми. Когато изкараш добър резултат, това винаги те мотивира да работиш още по-усърдно. Освен това и е приятно да прекараш време с други хора, които споделят интереса ти.-
Последното международно състезание, на което участва:
А: Международната Олимпиада по Физика 2016, Швейцария.
Б: Международната олимпиада по физика в Индия (2015 г. в Мумбай, където Бойко печели бронз - бел. ред.) . Българският отбор се представи много добре и замалко да се върнем с 5 сребърни медала. Уви, бяха само 2 сребърни и 3 бронзови.-
Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
А: Да изпия един Имодиум ( първата ми мисъл преди всяко състезание, изпит, пътуване).
Б: “Какво ли ще има за закуска..?”-
Кога би се отказал да решиш една задача?
А: Когато знам как да я реша.
Б: Опитвам се винаги да стигна до някакво заключение по задачата. Ако то е различно от това на автора, така да бъде – бих се радвал да го дискутирам с него/нея. Понякога знанията по материала не ми стигат. Може би тогава бих се отказал, за да прочета теорията (надявайки се да не забравя да се върна на задачата!).-
Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
А: Ветеринар и гипсаджия.
Б: Физик! (…всъщност беше „полицай“…)-
А сега как отговаряш?
А: Със сигурност не ветеринар, защото ме е страх от кучета. Иначе не знам.
Б: „Ще правя каквото и да е, стига да има положителен ефект върху обществото и да ме предизвиква да решавам интересни проблеми“. Или нещо от този род.-
Най-големия компромис, който си правил заради подготовката за олимпиадите?
А: Всяка година с класа ходихме на ски за по седмица, и преди 2 години си тръгнах на втория ден заради наближаващо състезание по физика, за което трябваше да се готвя. Иначе не бих казал че съм се лишавал от нещо друго. Успявах да съчетая физиката с всичко останало.
Б: Уикендът.-
Любим момент/ история от състезание?
А: За да не засрамя някой мой приятел, ще засрамя себе си с история, която не мисля че съм разказвал.
По-рано тази година, сутринта преди Националния Турнир на Младите Физици преядох с баница, бисквити и боза. Впоследствие повърнах 5 минути преди началото на презентацията си. Но пък ми беше за късмет – изкарах един от най-високите резултати за сутринта :D
Б: Много са... Една от тях се случи на рождения ми ден, който случайно съвпадна с олимпиадата в Индия. Според момчетата от отбора трябваше да го отбележим някак. Какъв по-добър начин от това да ме хвърлят в басейна? Охраната забеляза как ме носят натам и със съжаление им обясни, че басейнът е затворен по това време. Нямаше друг вариант освен да напълнят ваната в стаята ми и да ме хвърлят там. Беше трудно да обясня на руснака, с който живеех, какво точно се е случило и защо всичко е във вода.-
Аз съм малко дете. Обясни ми какво е физиката с изречение-две!
А: Не мисля, че съществува дефиниция на физиката. Може би накратко, е наука, която изследва причините и влиянието на явленията във Вселената.
Б: Физиците си представят, че сложните неща, като движението на планетите и ураганните ветрове, всъщност са прости неща – падащи топчета и движеща се течност, но в по-голям размер. В много случаи се оказват прави!-
Три думи, с които би описал физиката?
А: Всеобхватна, интересна, логична.
Б: Математика и въображение.-
Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)
А: Мисля, че се запалих по физиката в 9 клас, когато учихме класическа механика. Хареса ми това, че написаното на листа представя нещо истинско, което може да се наблюдава, за разлика от всичко останало, което бях учил в училище дотогава.
Б: --
С кой известен учен би искал да срещнеш?
А: Не смятам, че среща с известен учен би ме обогатило по някакъв начин – мога да науча повече за него и работата му от учебник, отколкото от разговор. Бих се снимал с Нютон - за лайковете, де.
Б: Ричард Файнман. Той е бил човек с наистина уникален поглед в науката и един от малкото, които могат да обяснят идеите си достъпно!-
Най-великото изобретение, измисляно някога…
А: Бих казал, че това е транзисторът – ускорил е развитието на практически всичко.
Б: Езикът, за да може другите велики изобретения да се изобретят по веднъж.-
Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
А: Машина за четене на мисли.
Б: Може би компютърен език, на който да се решават задачи. Не съм видял нищо иновативно в тази сфера, докато има готови езици за доказване на теореми в математиката. Двадесет и първи век е и все още пишем ред след ред на хартия!-
Най-трудната задача, с която се се сблъсквал?
А: Въпрос 41 на матурата по БЕЛ.
Б: Това постоянно се променя. Като студент се сблъсквам с много различни задачи, някои от които са много различни от тези, които решавах като ученик. Важното е, че намирам някакво решение и минавам на следващата! ☺-
Любимият ти научен виц?
А: Има 10 типа хора – такива, които разбират двоичната бройна система, и такива, които не я разбират.
Б: Знам няколко, но не са много добри ☹.-
Има ли нещо, което физиката не може да обясни?
А: Има, и то може би повече отколкото може да обясни. Засега, де.
Б: Много неща! Физиката не може да отговори защо стават повечето неща, които описва. Задайте въпроса „защо“ достатъчно пъти на някой физик и ще разберете за какво говоря.-
Теоретична или експериментална физика?
А: Теоретична.
Б: Аз предпочитам теоретична, но експерименталната май е по-важна.-
Кое според теб е най-интересното приложение на физиката?
А: Не мога да се спра на едно и ще посоча две – в електрониката и авиационното инженерство.
Б: Има толкова много: от двигателите, които трябва да качат хора на Марс, до създаването на единиците за съхранение на информация в квантовия компютър…-
Любимо занимание/хоби?
А: Последния месец гребане. Обичам и да отглеждам риби и водни растения, но напоследък не ми стигат времето и средствата.
Б: Напоследък предпочитам да спортувам – фитнес, тичане, въобще всякакъв вид движение. Доста често ги променям, но винаги съм готов да науча нещо ново.-
За какво мечтаеш?
А: Не мисля, че някога съм мечтал за нещо . Просто си поставям малки цели за близкото бъдеще. В момента обаче нямам конкретна.
Б: Мечтая думата „наука“ да не е табу в България, когато се говори за кариерно развитие.-
Ако можеше да избираш, къде би се родил?
А: На същото място, където съм се родил.
Б: На Марс, след като колонията ни се развие и сме сключили мир с марсианците.-
А кога?
А: По същото време, доволен съм си.
Б: Колкото може по-напред в бъдещето.-
Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?
А: Лодка.
Б: Кърпа, естествено.-
Песента, която описва настроението ти в момента?
А: Галена – Пей сърце.
Б: Pierce Fulton - Make Me Blue-
Кой е отговорът на всички въпроси?
А: “Не”.
Б: Това го знам, 42.-
“Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?
А: Виж въпрос 29. (не си падам философ)
Б: Мисля по въпроса.-
Кокошката или яйцето?
А: Зависи как са приготвени.
Б: Кокошката? От еволюционна гледна точка...-
Последната книга, която прочете?
А: Трябва ли да съм честен?
Б: Nation от Тери Пратчет. Препоръчвам я на всеки.-
За какво никога не ти остава време?
А: За книги.
Б: Да си готвя.-
Любим предмет в училище/университета?
А: В училище – математика.
Б: Това винаги зависи от учителя... За добро или лошо.-
Благородно завиждам на ....
А: Себе си преди 4 години.“
Б: Elon Musk, за огромните приноси към развитието на технологията в правилните посоки.-
Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?
А: Никога не съм опитвал, защото не мисля, че мога.
Б: Няколко пъти съм пробвал, но не става :(-
Судоку или кръстословица?
А: В свободното време - судоку. В час – и двете.
Б: Задача по физика.-
Проза или поезия?
А: Проза.
Б: И двете имат невероятни представители, но бих предпочел прозата. Героите имат повече поле за развитие.-
Театър или кино?
А: Кино (за предпочитане вкъщи).
Б: Много зависи от постановката/филма.-
Планина или море?
А: Море.
Б: Планина!-
Какво ти предстои до края на академичната година?
А: Със сигурност много учене, няколко изпита, надявам се успешни, както и първата ми регата!
Б: За многото работа и изпитите съм сигурен, но за останалото не знам.-
Кого искаш да поздравиш?
А: Всеотдайните си учители, най-вече Л. Минчева, Н. Каравасилев и И. Ушагелов. <3
Б: Който реши да прочете интервюто :)-
Съвет към младите състезатели?
А: Да не го приемат навътре ако не са много успешни състезатели, защото това не е определящ фактор за научната им кариера и бъдещето като цяло. А към тези, които го приемат навътре – да не решават много задачи, а да четат решенията. Няма как да открият топлата вода, но могат да я използват! Знам, че всеки учител би ме убил за тези ми думи, но аз така най-много съм научил :D
Б: Не спирайте да учите нови неща, особено извън предмета ви. -
-
“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” с медалиста по физика Симеон Стефанов
НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ЯДРЕН СИНТЕЗ
Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ
КАКВО? Независимо от това колко сложен или далечен от нас звучи, ядреният синтез е процес, протичащ и в този момент в нашата собствена звезда – Слънцето. При него, под въздействието на изключително високи температура и налягане, две или повече по-леки атомни ядра се сливат, за да образуват едно ново. Новосъздаденото ядро обаче е с маса, по-малка от сумата на образуващите го маси и тук се намесва безспорно най-добре рекламираното уравнение E = m.c2. Чрез него Алберт Айнщайн ни помага да изчислим точно в колко енергия се превръща „липсващата” маса.
ЗАЩО Е ВАЖНО? За разлика от съществуващите ядрени реактори, работещи на принципа на ядреното делене, реактор, в който се извършва синтез, не произвежда радиоактивни отпадъци. Освен че не би замърсявал околната среда, подобен реактор би бил над 100 пъти по-ефективен в производството на енергия, а това, комбинирано с ниската цена на необходимото гориво (изотопите на водорода – деутерий и тритий), го правят привлекателен избор за тези, търсещи оптималния енергиен източник.
КАКВО СЛЕДВА? Към момента прототипни реактори са били тествани само за части от секундата като водещите в надпреварата са френският (ITER) и Stellarator в немския Институт по физика на плазмата „Макс Планк“ (показан на илюстрацията). Въпреки огромния напредък в тази област за последните 10 години учените все още са скептично настроени към реализацията на проекта в близкото бъдеще. Засега енергията, нужна за получаването на синтез, е много по-голяма от генерираната от реакторите, но едно е сигурно… това няма да спре стремежа ни към едно по-светло и чисто бъдеще.
Симеон Стефанов е носител на сребърен медал от Международния турнир на младите физици в Тайланд през 2015г. Ученик е в XII клас на МГ „Баба Тонка” в Русе.
“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия е публикувана в бр. 78 / юни 2016.
-
“Науката в 60 секунди” с Константин Карчев, олимпийски медалист по астрономия, астрофизика и физика
Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ
КАКВО?
Според наскоро публикувана статия вселената се разширява по-бавно, отколкото се смяташе досега. Екип астрофизици от Аризонския университет, ръководени от Питър А. Милн, изследвали спектрите на специален вид избухвания, наречени свръхнови тип Ia. Те са смятани за едни от най-еднакво протичащите катаклизми във вселената. Поради това им свойство учените ги използват като “стандартни свещи”, за да определят разстоянията до далечни обекти.
КАК СА ГО НАПРАВИЛИ?
Милн и колегите му обаче открили, че според ултравиолетовото си излъчване тези свръхнови може да се разделят на два подтипа с различна светимост. Оказало се също така, че по-силните избухвания са доминирали през по-ранните етапи от развитието на вселената.
ЗАЩО Е ВАЖНО?
Според думите на Милн откритието му е еквивалентно на това да разбереш, че 100-ватовите крушки са светели по-ярко в миналото, отколкото сега. Отклонението между
двата типа обаче не е достатъчно голямо, за да може само по себе си да е обяснението за наблюдаваното от Сол Пърлмутер, Брайън Шмид и Адам Рийз привидно ускоряване на разширението на вселената, което през 2011 г. им донесе и Нобелова награда. Това, което следва оттук нататък, е да се направят наново множество изчисления, които да покажат какво е наистина ускорението на вселената и колко точно тъмна енергия има в нея.Константин Карчев е олимпийски състезател по астрономия, астрофизика и физика с 10 медала от международни и национални олимпиади.
