Марин Иванов, олимпийски медалист по лингвистика, разказва за тази непозната за повечето хора наука

Марин Иванов, носител на златен и бронзов медал от международни олимпиади по лингвистика, носител на втора награда от Традиционната всерусийска олимпиада по лингвистика, както и на редица отличия на национално ниво. В момента студент по икономика и управление с преподаване на английски език, УНСС.

В училище избрах лингвистиката, защото ми беше напълно непозната. След това избрах икономиката, защото и с нея никога не се бях занимавал. Това е общото между моите интереси – разнообразни дисциплини, съвършено нови за мен. Не мисля, че трупането на информация е най-важното нещо в образованието. Бих заложил по-скоро на мисленето. Това ме палеше и в лингвистиката – учи те да мислиш.

Мечтая да се занимавам с маркетинг. Ужасно ми е любопитно да разбера какво би харесал човекът отсреща, да вляза в главата му. Езиците са интересни, защото разбираш как различните хора мислят. Какво ги определя като хора и цивилизация, от какво се вълнуват, как с времето моделират представите си за света. Ето например, има езици, които днес се говорят от страшно малко хора. Ще кажеш, сигурно си приличат по нещо, най-малкото по факта, че носителите им постепенно изчезват. Но не е така. Някои от тях са изключително прости и хората, които ги говорят, го правят само помежду си, свеждат ги до набор от точни, директни и конкретни думи. Няма нищо сложно, което да ги разсейва, няма двусмислие. Тези прости езици са островни, срещат се например в Папуа Нова Гвинея, където е важно, когато се качиш на лодка и доплаваш до съседното племе, да се разберете, дори да говорите на различни диалекти. От друга страна, някои индиански езици, които също се говорят от шепа хора, са толкова сложни, че не е за вярване. И ето – всичко се свежда до корените, до първите носители на езика, до техните нужди. До това колко ограничена е твоята култура, имам предвид доколко излизаш от границите на познатия свят и изобщо – има ли нужда да изнасяш културата си навън.

Има много митове  в езиците. Сигурно много хора мислят, че ескимосите имат 100 думи за сняг. Не е вярно.

Има и много богати, образни езици, които едновременно с това са пестеливи. Измислят думи, които побират максимално количество информация, като глагола извеждам лодка в открито море. Една дума. Съществуват страшно много езикови феномени. Не всички могат да бъдат обяснени.

Задачите на олимпиадите по математическа лингвистика не са математически, а езикови. Но методите за тяхното разгадаване са математически. На състезанието по лингвистика няма нужда да “знаеш” – просто идваш и извличаш отговорите на задачите от самите тях. Не толкова учиш, колкото се подготвяш. Не е същото, като с олимпиада по история или литература. Фактологически отговори няма, има системи, благодарение на които стигаш до крайния резултат.

Започнах да практикувам математическа лингвистика в девети клас – събрахме се желаещи за школата по лингвистика в Испанската гимназия в София. Помня думите на момичето, което навиваше хора да се запишат: “То е като решаване на пъзели!”. И не беше далеч от истината.

Последваха три успешни години като състезател, в момента карам втората си година като асистент и помощник-организатор на състезанията по лингвистика в България. Занимавам се с подготовката на ученици, участвах и в организацията на Международната олимпиада, която тази година се проведе в България. На 21 години съм.

Преподавателят е много важен. Никога няма да мога да изразя благодарността си към Александър Велинов, чиито методи на преподаване винаги са били голямо вдъхновение за нас. Сега му помагам и просто наблюдавам какво прави, как го прави. Това ми е напълно достатъчно.

Избрах да уча в България, защото нямах избор. Нямах средствата да замина, а и не исках да оставям майка ми сама в София. Като се замисля обаче, сякаш и не исках. България е прекрасно място в много отношения, имам толкова много приятели и преживявания тук – не искам да ги оставя зад себе си.

Говоря английски, френски, испански. Английски език трябва да знаеш. Все за нещо ще ти послужи. Големите езици са силно повлияни от много други езици, през които колонизаторът или просто пътешественик е минал, чул, запомнил, пренесъл или усложнил в своя собствен език. Начинът, по който човек възприема света и взаимоотношенията в него, оказва несъмнено влияние върху езика. Но да не забравяме, че богатството на един език не е критерий за цивилизационен прогрес.

Лично аз обичам романските езици. Изпитвам нещо като патос на откривателя, когато намирам общи черти между тях. И не само между тях. Френският език е особен с това, че французите обичат да се отделят както в културен, така и в езиков аспект. Защитават много идентичността на собствения си език. Когато си говорим за заедно и отделно в една обща Европа, за мен е важно да допускаш чужди влияния, а колко ще им позволиш да те променят – това зависи само от теб.

Ако трябва да разкажа на човек, който за първи път чува за математическа лингвистика, какво е това, ще му кажа – декодиране на езици. След което, разбира се, ще му обясня. Смятам математическата лингвистика за безкрайно полезна извънучебна дейност, способна да изпита умението на човек да разсъждава. Лингвистика, защото произлиза от науката за езиците, и математическа, защото всяко езиково явление може да бъде представено и обяснено чрез математически похвати. Но за да се занимаваш наистина сериозно с нещо, трябва да имаш съзнание за това.

Най-големите предизвикателства в лингвистиката днес са изкуственият интелект и универсалният преводач. И малкият пробив в тези сфери ще окаже огромно влияние върху цивилизационния ни прогрес. В следващите 10-15 години ще има роботи, които мислят.

Онлайн източници на знание и вдъхновение за мен са:

Youtube – каналите Numberphile, CGPGrey, Vsauce

Archive.org – стотици хиляди архивирани файлове, книги и документи за… на практика за всичко

Reddit.com – едновременно един от най-полезните и най-вредните сайтове в интернет, а и чудесно място за разпускане