БРОНЗОВИЯТ НОСИТЕЛ МИРОСЛАВ: "АКО НЕ БЕШЕ АСТРОНОМИЯТА, СЕГА ЩЯХ ДА СЪМ АРХИТЕКТ ИЛИ МУЗИКАНТ"

Мирослав Владимиров Радомиров е двукратен бронзов медалист по астрономия. Възпитаник е на Природо математическа гимназия „Акад. Боян Петканчин” град Хасково, Хасково, в момента е на 25 години и е магистър 2 курс  по Теоретична и Математическа Физика в Софийския Университет. Последното международно състезание, на което участва, е петата Международна Олимпиада по Астрономия и Астрофизика в Полша (2011), откъдето пък се завръща с почетна грамота.

 

Следващата учебна година започвам докторантура в областта на теоретичната физика, сега предстои ми защита на магистърска дипломна работа. Интересите ми са най-вече свързани с квантова теория на полето, теория на струните, суперсиметрия и теория на относителността.   
Олимпиадите и състезанията развиха мисленето и пространственото ми въображение, дадоха ми и доста незабравими спомени, пътувания в чужбина и нови приятели, с които и до днес поддържам връзка. И не мисля, че са ми взели нещо. Определено най-същественият момент за един млад състезател е самоподготовката - човек научава нещата най-добре, когато си ги чете сам. От опит знам, че няма много полза, ако само гледаш как учителят решава задачите на дъската. За да се научиш и ти да ги решаваш, трябва непрекъснато да се опитваш. 
Едно от нещата, които научих е, че човек колкото и да е умен, няма как да достигне до върха, ако не по положи достатъчно усилия. Другото е да не се отчайваш, ако не си от най-добрите. Не е важно да си най-добрият, а всеки следващ път да си все по-добър.

Когато бях във втори клас открих, че имам дарба да рисувам и поради тази причина исках да стана художник. Година по-късно реших, че като порасна ще стана архитект, защото много се интересувам от всякакви сгради и съоръжения (къщи, небостъргачи, мостове), а в свободното си време ще рисувам за удоволствие. В пети клас започнах да се занимавам с астрономия, но изобщо не съм си мислел, че като порасна ще се занимавам с наука. Може би чак в девети или десети клас разбрах, че искам да стана учен. Това бих отговорил и сега.  

Четиринадесета Международната Олимпиада по Астрономия в Ханг Джоу, Китай. След като олимпиадата свърши и трябваше вече да се прибираме, българите решихме да останем още един ден, за да посетим Шан Хай. До там пътувахме с влак, който се движеше на магнитна възглавница с 450 km/h. Както се досещате, пътуването с този влак за жалост продължи доста кратко време. В центъра на града беше пълно с интересни сгради и високи небостъргачи.

Трите думи, с които бих описвал астрономията:  Красота, вълшебство, страст. Когато бях малък, прочетох една детска енциклопедия и много се запалих по астрономията. В пети клас разбрах, че във Хасково има астрономическа обсерватория и там се провежда кръжок. Веднага се записах. Госпожата, която води кръжока, се нарича Йоанна Кокотанекова и тя носи най-голяма отговорност за успехите и интереса ми към науката.  (Прочетете и интервюто ни с астрономическото семейство Кокотанекови, бел. ред.)

Любимият ми аспект от астрономията е изследването на неутронните звезди и черните дупки, защото за описанието им са необходими двата най-съвременни дяла във физиката, а именно: квантова теория на полето и теория на относителността. Най-интересното за мен астрономическо откритие са гравитационните вълни причинени от сблъсък на две черни дупки, които бяха открити през 2015 г. Тези вълни са предречени преди 100 години в Общата теория на относителността от Алберт Айнщайн.

Ако можех аз да създам каквото и да е изобретение, бих създал вълшебна отвара, която предотвратява възможността една жена да има повече от две деца, и ако можех, бих направил тази отвара задължителна за всички жени по света. Според мен най-големият проблем на човечеството е многобройното население, което с всяка изминала година расте с все по-голяма скорост. Проблеми като глобалното затопляне, замърсяването на въздуха, водите, почвите, изчезването на много животински и растителни видове - всички те са вследствие на огромния брой хора, които населяват планетата.

В близкото бъдеще техниката ще се развива все повече и повече и ще става неизменна част от живота на хората. До 20 години човек ще е стъпил на Марс, след около 50 - петролът на Земята ще е свършил, затова всички ще се придвижват с електрически коли. Голяма част от професиите ще се вършат от роботи. Космическото пространство около Земята ще става все по-достъпно. Ще бъдат изградени още космически станции в орбита около Земята, на Луната и на Марс. Съмнявам се, че имам достатъчно въображение, за да си представя света и в далечното бъдеще.    

Най-неприятният предмет в училище ми беше литературата. Никога не съм се интересувал от това какво е искал да каже авторът и какви изразни средства е ползвал, за да го направи, и мразех, когато трябваше да пишем интерпретативни съчинения или есета. Общо взето този предмет доста ме натоварваше психически.

Покрай астрономията започнах да се занимавам с астрофотография, фотография и физика. Научих се да обяснявам доста добре задачи по математика и физика на мои приятели и познати. Ако не беше астрономията, в момента най-вероятно щях да съм архитект или музикант. Обичам да свиря на китара и пиано, да ходя на тренировки по плуване и винг чун (китайско бойно изкуство). Слушам най-вече класическа музика, рок и поп. Гледам всякакъв жанр филми, но не съм от хората, които четат книги. Любимата ми книга е Шестото клеймо на Дан Браун.  

 

3 онлайн научни източника на информация, които Мирослав препоръчва: 

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни