Медалистът по лингвистика Валентин Димов: “Музиката е най-сериозното ми хоби”
Валентин Димов е ученик в 11 клас в Първа немска езикова гимназия, София. Участник е българския олимпийски отбор по лингвистика и носител на два сребърни медала. Казва, че го вълнува най-вече компютърната лингвистика, която се занимава с това как една задача да бъде решена от машина – например машинен превод, гласово разпознаване, всякакъв вид обработка и анализ на данни.
Ако не бях записал СМГ, а после и Немската, сигурно щях да се занимавам с музика. Но аз така или иначе го правя. Това ме разтоварва. Музиката е най-сериозното ми хоби. Аз съм вокалът, имаме рок група, казва се Shuffle. Скоро ще бъдем петима – барабанистката ни е от СМГ, басистът ни (надяваме се) ще бъде от Първа Английска, двамата ни китаристи също са от СМГ. Свирим всякакви форми на рок , метъл и т.н. – предимно кавъри, но имаме и няколко авторски парчета. А феновете стават все повече!
Елитните училища наричаме “елитни”, защото има смисъл да си там. Това е общото помежду им, както и подборът на учениците и високият клас учители. Специално Немската е интересна и защото отваря пътя към Германия. Много от нас искаме да завършим там. Немската школа е много силна в техническите специалности, в инженерството, но и в комютърните науки (Мюнхен, Щутгарт), макар че няма реномето на САЩ. Попаднах в Немската, след като в 4-ти клас записах СМГ. Връзката между двете гимназии е стара и здрава, доста ученици от СМГ след 7-ми клас кандидатстват в Първа немска. Различните програми, училищните обмени, семинарите и контактите на нашето училище с подобни школи в Германия са изключително предимство.
От 6-годишен пея. Започнах в хора на Борис Карадимчев – “Пим Пам”. Сцената ме научи на самоувереност и самообладание, а това са качества, които много помагат не само по принцип в живота, но и по време на състезание. И досега продължавам да пея, защото имам нужда от това. Иначе след 4-ти клас избягах от кварталното училище, защото не го харесвах. Влязох в СМГ – място, което подготвя изключителни състезатели – първо се състезавах по математика, а после и по физика. В 8-ми клас приключих с тях, защото в Немската доскоро нямаше школи по точни науки. Мисля, че ще възстановят традицията им, защото разбраха, че учениците имат желание, а и потенциал да ги посещават.
Изпитът за кандидатстване след 4-ти клас е състезание с нестандартни задачи. СМГ предлага курсове, които могат да подготвят детето, запознават го много добре с математическото мислене. Но си е сериозно занимание – по 10-12 часа на седмица. Когато кандидатствах, брат ми също учеше там, това ме мотивира допълнително. Сега той е в Англия, следва архитектура.
Като казвам, че СМГ подготвя състезатели, нямам предвид, че това се случва на всяка цена. Преподавателите там първо намират тези ученици, които могат, а сред тях – тези, които са мотивирани да участват, и подготвят именно тях. Състезанията дават различни качества – ефективно под стрес, но и в срок, учат те да не се паникьосваш, подготвят математическото ти мислене във всяка една сфера.
Александър Велинов, който подготвя националния ни отбор по лингвистика, е изключителен и нетипичен преподавател. Знае как да ни мотивира, има огромни познания за принципите на математическата лингвистика, добър оратор е и умее да поддържа специални отношения учител-ученик. Дали е важно учителят да скъсява дистанцията? В училище дистанцията е задължителна – трудно е да възпитаваш някой – защото преподавателят е и възпитател, когато той те мисли за равен. Но когато отношенията преминат на друго ниво и заниманията са вече полуакадемични, по-сериозни и задълбочени, либералното общуване помага. Като в университет сме.
Купоните ни по състезания за пословични. Никога няма да забравя първото ми състезания в Сливен, тогава срещнах компанията, с която днес се подготвяме заедно. Както и първия ни семинар в Слънчев бряг. А и олимпиадата в Благоевград тази година, където научих много неща и свикнах да спя на жега! Шегата настрана, в Благоевград имаше страхотни лектори – ръководители на отборите от други държави, членовете на журито, страхотно впечатление ми направи Драгомир Радев – българин, който подготвя американския олимпийски отбор по лингвистика! Имаше 270 участника, страшно много хора – чехи, австралийци, унгарци, индийци. Традиционно най-добрите в света са Русия и САЩ. България се нарежда веднага след тях – това е огромно признание! Историята на възникването на световната олимпиада по лингвистика е много интересна. Когато Московският университет основава специалността през 60-те години, никой не се записва – някаква нова, непозната специалност?! Тогава университетът решава да направи олимпиада, голяма съветска олимпиада. И интересът внезапно скача.
Отворен въпрос, който лингвистиката изследва доста напоследък, е доколко машината може да “разбира” езика и да работи с него по-задълбочено. Машините анализират огромни масиви (най-вече) текст по чисто статистически алгоритми. Най-големите хардуерни компании са най-добри в това, защото имат много машини. Google например има доооста текст. И понякога машините са много по-добри от човека – вземете проекта на IBM Watson – изкуствен интелект, създаден да се състезава в куиза Jeopardy!. На конкретни въпроси той размазва останалите състезатели. Когато обаче на машините им се наложи да се справят с езика в по-голяма дълбочина и да изпълняват по-сложни задачи, или просто да се справят с по-странни, написани на жаргон или не напълно правилни текстове, те рядко успяват – там се изисква начин на мислене и разбиране, който за момента е типичен само за човека. Въпросът е докога.
Сдружението на ръководителите на олимпийски отбори в България координира като общи всички отделни инициативи на различните отбори. Създава мрежа. Помага със средства. Тази година например ни осигури достъп до Олимпийския център, където се подготвяхме. Работи за популяризирането на дейността на отборите, засилва престижа на България. Мисля си, че Сдружението би могло да помогне на повече преподаватели да се усъвършенстват. Имаме нужда от това.
Три източника за популярно знание по лингвистика, които Валентин препоръчва:
- Linguistic Society of America
- Книгите на Александър Велинов и проф. Иван Держански – “Лингвистична мозайка” и “Лингвистиен калейдоскоп”
