Медалистът по математика Кристиян: "Заради състезанията и подготовките сега съм такъв, какъвто съм"

Кристиян Василев е на 19 години от София и тъкмо е завършил ПЧМГ. Той е неколкократен участник и медалист от Младежката Балканска олимпиада през 2015 г.,
Международната олимпиада по математика през 2018 г. и Балканската олимпиада по математика през 2018 и 2019 г.


Казвам се Кристиян Василев, преди няколко дни официално завърших ПЧМГ и ми предстои, живот и здраве, да уча математика в Оксфорд.  

Реално погледнато смятам, че в някои от университетите тук нивото на преподаване е не по-лошо от това в реномираните чуждестранни такива. Проблемът е, че средата в българските ВУЗ не е достатъчно конкурентна и заради това повечето олимпийци се ориентират към западноевропейските или американските университети. В следствие на това нивото на студентите в България спада, така и престижа на университетите намалява, заради което пък олимпийците предпочитаме чужбина.

В момента ми предстоят три подготовки за МОМ, а в средата на юли ще имам честта да участвам на самaта Международна олимпиада по математика.

Състезанията ми дадоха, от една страна, мотивацията да опозная в дълбочина математиката и да видя красотата й, както и от друга страна ми дадоха цел в годините от гимназията. Заради тези състезания се запознах с много хора, споделящи моите интереси. Освен хубавите моменти, прекарани по състезания и лагер-школи, имах и преживявания, които допринесоха за формирането на личността и характера ми и в крайна сметка сега съм такъв, какъвто съм, заради състезанията и подготовките.

Трите думи, с които бих описал математиката са - изкуство, необятна, съвършена. Основно започнах да се занимавам с математика заради господин Иван Симеонов, който ми преподаваше в часовете по математика СИП в училище в 5-ти и 6-ти клас, заради което реших и да отида на школата по математика, която отново той я водеше. На този човек дължа всичките си постижения, защото ако не беше той съм почти сигурен, че нямаше да знам какво всъщност е математиката, защото в часовете в училище човек добива представа за нея като решаване на уравнения и правене на изчисления, което е все едно да определяме произволни драсканици за произведение на изкуството – да, те имат някакви качества, но не е това, на което се възхищаваме.

Винаги любимият ми дял на математиката е бил геометрията основно заради изключителната красота, която почти всяка геометрична конфигурация съдържа в себе си. Но харесвам и изключително много теория на числата, заради това, че на вид прости и интуитивни твърдения доста често се оказват изключително трудни за доказване и понякога даже се оказват отворени проблеми в математиката.

Научно изобретение, което бих искал да бъде създадено е телепортът, защото много мразя да пътувам...особено тези 12 км, които са от вкъщи до ИМИ-БАН и трябва да изминавам всяка сутрин, когато има контролно или подготовка. От вече съществуващите изобретения бих се спрял на електричеството, защото без него светът нямаше да може да се развие до такава степен като в момента. Нямам абсолютно никаква идея как би се развил светът след 50-100 години, единствено мисля, че ще е много различен, и нямам търпение да го видя...Живее ми се мамооо…

Като бях малък исках да стана пожарникар. Спомням си колко забавно ми изглеждаше да се спускам по пилоните, по които пожарникарите се спускат, когато ги повикат.  Сега съм сигурен единствено, че не искам да стана премиер.

През свободното си време обичам да се разхождам с приятели или с кучето си. Обичам и да ходя на кино, като харесвам горе-долу всякакви филми освен тези на Marvel и DC. Докато съм сам, обичам да слушам качествена музика, а докато съм с приятели ми е приятно да слушам и популярна българска музика. Много е важно да си разпределяме времето, но честно казано аз като започна да решавам задачи, забравям за него и се отнасям. Затова бих казал, че по-скоро е важно да отделяме достатъчно време на приоритетите си, пък за всичко останало, колкото време намерим за добре.

Оценявам цялата работа, която Сдружението върши, наистина без вас много от нашите резултати по състезанията нямаше да са възможни. От името на всички състезатели по математика, които активно взимат участие в подготовките за международни състезания, бих искал да помоля, ако е възможно, тези подготовки да се провеждат в олимпийския център, както преди няколко години, а не в ИМИ-БАН, защото олимпийският център се намира на много по-достъпно място, има повече възможности за хранене по време на обедната почивка, а и освен това атмосферата там е някак по-приятна от тази в института.

Бих посъветвал младите олимпийци да се занимават с това, което им харесва, да не правят нищо на сила или само за да се класират на някое състезание, защото идеята на състезанията не е да се занимаваш с математика, за да печелиш медали, а да откриеш призванието си и да осъзнаеш, че математиката е изкуство, не по-малко изящно от всяко друго. И както хората не стават художници, за да печелят пари, така и ние не ставаме математици, за да печелим състезания. Постоянно ни се говори колко е важно да се представим добре на това или на онова състезание, но наистина има и по-важни неща и не трябва състезанията да се превръщат в самоцел. Ако правите всичко със сърце, резултатите сами ще дойдат. И да, наистина, решаването на много задачи е почти задължително, но ако това ви носи личностно удовлетворение и не го правите, защото трябва, нещата ще се наредят от самосебе си.

 

3 онлайн научни източника на информация, които Кристиян препоръчва:

 

За състезателите по математика много подходящи източници за самоподготовка са:

 

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни