Никола Каравасилев: Човекът, който учи децата на астрофизика за олимпийски медали

Никола Каравасилев е астрофизик и любим учител на десетки деца, които изследват Космоса. Ръководител е на националния отбор по астрономия, по астрономия и астрофизика, подготвя и ученици за Международния турнир на младите физици. Самият той е медалист по астрономия от международните олимпиади през 2001, 2002 и 2003 г. Също така е и член на Управителния съвет на СООПН. (бел.ред.)

“Занимавам се с ученици, от началото по свое желание. Моето желание е, когато им преподавам, да им преподавам така, че уроците на мен да са ми интересни. Явно се получава така, че те се палят по физиката и астрономията много бързо.” 

 

- Как работите с децата? Как правите тази материя толкова интересна за тях?

Моите школи се провеждат главно през почивните дни, събота и неделя във Физическия факултет на Софийски университет, но водя школи и в няколко столични училища през работната седмица. Честно казано, старая се така да предам нещата, че те да бъдат интересни за мен самия. Никога не пропускам в иначе сериозните ни уроци, в сериозните задачи, които решаваме, да има и зрънце хумор.

- Как става интересна тази материя? Защото от моите спомени от ученическите години изпитвам дълбок респект към физиката.

- Честно казано, това, което аз се опитвам да правя, е да копирам онези неща, които съм видял и са ми харесали в моите учители. Искам тук да спомена д-р Ева Божурова, която е създател на Българската национална олимпиада по астрономия вече преди приблизително 20 години, от която аз съм научил наистина много. Също така, не мога да пропусна примера, който взимам от учителя по физика, знаменитият Теодосий Теодосиев. Той е един от моите наистина най-големи идоли.
Каква е тайната? Според мен учителят трябва да умее да говори на езика на учениците. Тоест, той трябва да успее да им обясни нещата, с думичките, които те самите биха употребили, да им даде подходящите примери, които са близко до техния живот.

- Какво им казвате първо, когато се срещате с деца, които за първи път се сблъскват с космоса?

- Водя една школа, която е изцяло за начинаещи, тоест, за ученици, които никога не са учили астрономия. Моите ученици са в гимназиалните години, 7-8 до 12 клас. Имам и една школа, която е за 5-6 клас, но идеята й е по-скоро да бъде забавна, отколкото да се готвим за състезания. Това, с което започвам, обикновено е близко до тяхното съзнание. Например, разказвам им за това сложните астрономически понятия как се прилагат в нашия живот. Да речем, какво са това часови зони. Ето сега, например, вие знаете, че при нас тук в момента е 18 часа без 15 минути, но в Чикаго е 10 без 15. И така започва един наш урок.
Когато ниредстоеше едно пътуване до Македония им обясних, че като отидем там, ще видим колко рано ще залязва слънцето, защото ние се придвижваме един час назад, но сме се преместили съвсем малко на запад. И те така, всъщност, разбират какво са часови зони, например. Или, преди броени дни трябваше да обяснявам какво е това интензитет на светлината на едни ученици, които са в 11 клас от Софийската математическа гимназия. И им го обясних като това, че заради интензитетът може да е различен на светлината, когато тя пада под различен ъгъл. На това се дължи, например, смяната на сезоните, защото светлината пада почти отвесно, грее повече, през зимата тя пада съвсем полегато и тогава, съответно, енергията, която получаваме от нея е по-малка и е по-студено.

- А коя е най-сложната задача, която решавате, когато участвате на олимпиади?

- По традиция, най-сложните задачи, които решаваме, са от раздела на астрономията, наричан космология. Тоест, това е един раздел на астрономията, който разглежда света цялостно. Първо, там има много неясни неща, дори и в съвременната наука. Второ, там нещата са прекалено абстрактни.

- Каква задача, например, сега се бориха нашите олимпийци, за да я решат?

- Ще се опитам да разкажа една от моите любими задачи максимално разбираемо. Например, имате една галактика, която е разположена, да речем, на три милиона светлинни години и е дадено, че е еди-колко си ярка. Ако е разположена на три милиарда светлинни години, колко ярка ще бъде тогава? И, всъщност, тук има един много неприятен подводен камък, който е такъв, че трябва да отчетете, че ако е на три милиарда светлинни години, тя от вас ще се отдалечава с много висока скорост, което ще я кара да изглежда още по-слаба, защото светлинните вълни, които идват от нея към вас, те просто ще губят енергия по пътя и така тя ще изглежда още по-слаба.

 

- Вярвате ли в извънземен интелект?

- Да. Често ми задават този въпрос и често пъти хората очакват ние, учените, да им кажем, че за нас извънземните са нещо несериозно, нещо, за което не бива да се говори. Не, напротив. Извънземните вероятно са една реалност, но проблемът е, че ние към момента не се сме успели да усъществим контакт с тях, като най-вероятната причина, която поне аз виждам пред себе си, е голямото разстояние между нас и тях. Просто, това разстояние ние все още не сме способни да го преодолеем по никакъв начин.

- А знаем ли изобщо колко може да е това разстояние?

- Според една оценка, направена от един американски астроном, който се наричал Дрейк, който измислил формула, с която да се изчисли бройката цивилизации, с които ние можем да влезем в контакт тук, в Млечния път, тази бройка е не по-малко от 10. Обаче това не е песимистичният сценарии. Тоест, ние можем да предположим, че най-голямото разстояние, на което трябва да има цивилизация, с която ние можем да комуникираме, е 10 хиляди светлинни години, което за мащабите на астрономията не е никак много.

- В контекста на този разговор, подготвяйки се за него, прочетох, че в момента в рамките на своята дисертация, Вие подготвяте някакъв много специален софтуер, който трябва да преподреди и препотвърди част от представите за звездното небе. Може ли да обясните, така че да Ви разберем, като на своите ученици, всъщност какво правите?

- Основната тема, с която аз се занимавам в моята дисертация, е изследване на така наречените кълбовидни звездни купове в местната група от галактики. Първо, какво са това кълбовидни звездни купове. Това са, какти ние, астрономите, ги наричаме, едни големи звездни градове. Тоест, това са едни такива области от пространството, където много нагъсто живеят няколко стотин звезди. Тяхната бройка може да достигне до половин милион. За това казваме, че това е един звезден град. И кълбовидните звездни купове, те обикновено съдържат много стари звезди, примерно на възраст 7-8-10 милиарда години, дори и повече понякога. И се оказва, че в съвременен стадий на развитието на астрономията, те предлагат страшно много такива нови загадки, които ние можем да изследваме. Темата на моята дисертация е да изследваме точно такива сферични купове, обаче не в Млечния път, а в близко разположените до него галактики. Вие може би знаете, че Млечният път, заедно с галактиката Андромеда и с още няколко други галактики, образуват така наречената Местна група. Това е нашето място във Вселената, където ние живеем.”

- А какво ще прави този софтуер? Прочетох, че той би бил, ако се случи, уникално постижение за астрономията.

- Този софтуер, към момента, не е съвсем на дневен ред в моята дисертация, твърде амбициозна е към момента, а софтуерът е на по-заден план. Първоначалната идея беше да коригира неточностите в кадрите, които са получени в един инфрачервен обзор на небето, кадри, които са получени преди около 15 години, но в които има леки неточности за изправяне, тоест, измерванията, които могат да се правят по тях, съдържат леки грешки и те трябва да бъдат коригирани. 

- Ако имахте възможност да пътувате в космоса, къде бихте отишли?

- Това е един любим въпрос. Честно казано би ми било интересно да посетя, примерно, някоя комета, просто защото ми е интересно да видя нейната повърхност какво представлява от близко. Ние, разбира се, видяхме снимки миналата година от сондата “Розета”, но на мен ще ми е много любопитно да ги видя на живо всички тези кадри.
Също така бих се радвал да видя Плутон от близко, защото ми е интересно как изглежда неговата замръзнала атмосфера, която е далеч от Слънцето.Една планета, която стана планета - джудже.

- Вие разсърдихте ли се, че го извадиха от списъка на планетите?

- Честно казано не. Те просто въведоха дефиниция какво е това планета. И се оказа, че Плутон не отговаря на тази дефиниция вече и беше включен в новоучредения списък на планетите - джуджета.

- А какво мислите за потенциалното заселване на Марс?

Това е една доста модерна тема, по която много се пише и много се работи. Има даже не един филм за т.нар. тереформация на Марс, тоест, да създадем условия за живот Марс, подобни на тези, които са на Земята. Към момента това технически не е възможно, но според мен в близкото бъдеще, близкото столетие не е изключено това да стане напълно технически реализируемо. Може би от това ще има смисъл в близкото бъдеще, когато Земята се окаже вече или твърде тясна, или твърде замърсена, или с твърде малко ресурси за нас.
Според една моя любима поговорка  “ние с нашата Земя се отнасяме така, все едно имаме още една планета на разположение”. За съжаление ние все още нямаме, но Марс може да се окаже наистина нашия нов дом в близките едно-две столетия.

Следното интервю бе излъчено в ефира на BiTelevision, август 2017.

 

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни