Стефан и Добрин, медалисти по информатика, в БЛИЦ
Стефан е носител на сребърен и бронзов медал от Международната олимпиада по информатика през 2008 и 2009 г.
Добрин е сребърен и бронзов медалист от Балканската олимпиада по информатика през 2016 г., Европейската младежка олимпиада - EJOI от 2017 г., както и от Romanian Masters of Informatics от 2018 г.
Днес ги срещаме в блиц:
- Представи се в едно изречение!
Стефан: Стефан Аврамов, бивш състезател по информатика.
Добрин: Моето име е Добрин Башев и съм ученик от X клас в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ – гр. Габрово.
- В момента се занимавам с…
С: Програмирам на работа, имам разни и други хобита извън нея.
Д: Състезателна информатика.
- Как те наричат приятелите?
С: Стефчо, Стеф, Аврамов
Д: Използват всякакви вариации на името ми, но най-често Доби.
- Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
С: Приятели, интересна работа все още и някаква добра долна граница за най-лошото в неизвестното бъдеще.
Д: Възможността да се запозная с много хора със сходни интереси, всеки от които има нещо оригинално и неповторимо в себе си.
- Но ми взеха…
С: Не чувствам да са ми взели нещо, тогава исках това да правя, така си почивах и ми беше забавно, не съм жертвал нещо. По-късно разбрах за социалните контакти, но тогава не знаех, че съществува такова нещо, никой не ми каза.
Д: Значително количество свободно време, което така или иначе нямах представа какво ще правя.
- Последното международно състезание, на което участва?
С: Студентската по информатика в Букурещ сякаш? Но не помня кога беше, отдавна.
Д: Romanian Master of Informatics, което се проведе от 10 до 13 октомври 2018 г. в Букурещ.
- Какво отговаряше, когато те питаха „Когато порасна, искам да стана…“?
С: Динозавър, пилот, художник, имаше градация.
Д: Зъболекар, адвокат, хидроинженер.
- А сега как отговаряш?
С: Пенсионер. Шегувам се – рокзвезда ;)
Д: Искам да се занимавам в областта на компютърните науки. Времето ще покаже какво точно.
- Любимата история от състезание?
С: На една школа своеволно отидохме да гледаме на кино The Dark Knight, навръщане учителите ни издебнаха от храстите, накараха ни се и ни прокудиха към вкъщи веднага. Все още не съм напълно сигурен каква беше логиката, може би защото се прибрахме късно и сме си рискували живота, не знам. Но ако е за конкретно състезание точно… класирах се за националния отбор за 10 точки, от над 1000 максимум. На момчето след мен му беше доста тъпо.
Д: Бяхме на национална олимпиада по информатика в Хасково. Цялата габровска група отиде на награждаването (или както е прието да се нарича - сватбата). Спонсорите от „Дерони“ бяха подготвили по една торба с лютеница за ръководителите на победителите. След края на церемонията аз събрах смелост да помоля за една от останалите торби. На традиционната обща снимка с наградите всеки държеше по нещо от торбата. На път за общежитието се отбихме в хипермаркет като оставихме торбата с лютеница за съхранение на гишето за информация. Заедно с Цвета Тодорова няколко пъти обиколихме целия магазин, когато съобщиха, че магазинът затваря. Всички се запътиха към касите и се образуваха огромни опашки на касите. Докато чакахме да бъдем обслужени, чухме следното съобщение: „Моля госпожица Цвета Тодорова и господин Добрин Башев да се явят на информация“. Последва второ съобщение, което призоваваше групата от Габрово да се яви на информация, а аз бях достатъчно несъобразителен да успокоя Цвета с думите: „Спокойно, никой тук не знае че сме от Габрово“. Когато всичко приключи, срещнахме погледа на ръководителя ни Тоня Ноева, чието лице беше придобило цвета на лютеницата заради нашето огромно закъснение.
- Най-досадният въпрос за един информатик?
С: „Най-досадният въпрос за един информатик?“ ;) … предполагам „Имаш ли си приятелка?“.
Д: Как доказваш, че това е вярно?
- Три думи, с които би описал информатиката?
С: По-интересна математика.
Д: Иновативна, вълнуваща, оригинална.
- Три думи, с която ТЯ, ако можеше, би те описала?
С: Талант, макар пропилян.
Д: Решителен, креативен, инициативен.
- Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна?
С: Стартът беше завист към съученик и неговите успехи, но беше благородна. Реших и аз да се пробвам и се развих без да му преча. Оказа се, че ми се отдава, хареса ми колко разнообразни проблеми и по колко различни начини се решаваха и как можех често сам да ги измислям без да чета чужди теории.
Д: О, не беше просто една нишка, а много и то памучни. Говоря за тениската с телеришка нинджа, която носеше г-жа Галя Неделчева, когато в пети клас търсеше желаещи за школа по информатика.
- Най-великото изобретение, което българинът е дал на света?
С: Нямам силно мнение, но кирилицата предполагам?
Д: Прототип на съвременния компютър.
- А ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?
С: Нещо по-достъпно и безопасно за персонално хвърчене насам-натам, примерно.
Д: Квантов компютър.
- Как протича/ше една подготовка за състезание?
С: Нямах специална подготовка, често заспивах с проблем, понякога математически ;) Понякога сутрин се събуждах с решение и го пробвах през деня. Просто имах период в началото, в който нонстоп някаква задача не ми даваше мира и се чудех как се решава. Нямах нещо специално за преди състезание.
Д: Решаване на задачи. После идва най-трудната част – да си приготвя багажа.
- Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?
С: Al може би? Ще помогне да се разберем и ние самите повече, дали за добро или лошо, ще разберат внуците ни.
Д: Изкуствен интелект.
- Какво мобилно приложение му липсва на съвременния свят?
С: Не се сещам, всичко мобилни приложения си има сякаш, дори в излишък. Може би такова, което да те ограничава колко време си гледаш телефона, но не мисля, че някой че го ползва, а и предполагам има вече.
Д: Честно казано, не се сещам за някакво важно мобилно приложение, което още да не е създадено.
- Живот и здраве, къде си се представяш след 5 години?
С: На някоя сцена под земята.
Д: В университет, силно се надявам някой престижен.
- А след 50?
С: Просто под земята ;)
Д: Радвам се, че нямам никаква представа за това. Иначе защо ми е да живея, ако знаех как ще се развие животът ми.
- Къде може да те срещне най-често човек?
С: Да си карам колелото из парковете или да чета някоя книга пак там.
Д: В училище. Някаква тайнствена сила ме държи в него часове наред след последния звънец.
- Как протича едно твое ежедневие?
С: Работа, след това различно, или карам колело, или свиря, или ходя на суинг, или всичко, или нещо друго.
Д: След като стана от сън имам около час (понякога повече) за разни дейности, които изискват максимална концентрация. След закуска отивам на училище, а след училище се предполага, че пиша домашни. В свободното си време се старая да присъстват различни занимания и като цяло го използвам доста ефективно, макар че винаги може и по-добре.
- Ако можеше да измислиш нова величина, за какво би била тя?
С: За стойност на съществуване.
Д: Вероятно нещо свързано с поведението на елементарните частици.
- Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?
С: Акустична китара.
Д: Слънцезащитен крем.
- Номинация и награда за най-добър учител отива при…
С: Стоян Капралов, макар че ми е преподавал може би 5-6 часа максимум, за съжаление.
Д: Изпитвам огромна благодарност към всички свои учители, които са ме научили на нещо ново или са породили у мен интерес към даден предмет. Учителят, който е оказал най-голямо влияние върху мен, е Младен Манев. Той не пестеше усилия да помага на своите ученици, учеше ни на дисциплина и отговорност, беше мъдър, проницателен и винаги ни зареждаше с позитивното си излъчване.
- „Мисля, следователно съществувам“ – Съществувам, следователно…?
С: Няма да си губя времето особено.
Д: Мисля. Тоест: съществувам, тогава и само тогава, когато мисля. Още не съм открил смисъла в съществуването, лишено от мислене.
- Любимо занимание/хоби?
С: Да свиря.
Д: Като оставим настрана информатиката, обичам да свиря на пиано.
- Песента, която описва настроението ти в момента?
С: Touchè Amorè – Green
Д: Try everything
- Последната книга, която прочете?
С: Chuck Palahniuk – Choke, всъщност и препоръчвам, тъпите не ги дочитам.
Д: Червените мишки. Кой каза че приказките са само за малки деца?
- За какво никога не ти остава време?
С: За всичко имам време.
Д: Щеше ми се да имам повече време за четене.
- Какво му трябва на човек, за да е щастлив?
С: Не мисля, че има нещо, което да е валидно за всеки. Може би някаква сигурност и достъпност до базовите неща, нататък сам си го избираш…
Д: Цел.
- Благородно завиждам на…
С: Joshua Homme, примерно.
Д: Хората, които не се притесняват да споделят чувствата си и да казват това, което мислят.
- Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?
С: Суинг партита и фестивали, да посетя два големи рок фестивала в чужбина, да свирим пред хора с групата, надявам се, или поне да измислим добри песни ;)
Д: Първото и най-важно нещо е международният есенен турнир по информатика „Джон Атанасов“
- Поздрави събеседника си!
С: Йо!
Д: Привет!
- Пожелай ни нещо!
С: Пожелавам ви базовите неща и да си излизате от комфортната зона по-често ;)
Д: Бъдете все така мотивирани да подкрепяте българските състезатели по природни науки и споделяйте радостта от техните успехи.
- Съвет към младите състезатели?
С: Не правете нищо насила и не бъдете скучни.
Д: Да очакват неочакваното, особено на състезания по информатика.
