Последни блог постове

Рени Паскалева от ПЧМГ е носител на бронзови медали от Младежката балканиада по информатика 2021 и Жаутиковската олимпиада, като участва и на eJOI миналата година, а Юлиян Славчев, представител на СМГ, взе участие в eJOI 2020, когато се окичи с бронз. Днес срещаме двамата състезатели в поредното ни вълнуващо БЛИЦ интервю!

Ако желаете да подкрепите олимпийските отбори по природни науки, научете как можете да го направите - тук, или изпратете SMS с текст DMS OLYMP на номер 17 777.

1. Представи се в едно изречение!

Р: Казвам се Рени Паскалева, на 15 години, уча в ПЧМГ, гр.София и се занимавам с информатика.
Ю: Аз съм Юлиян Славчев, ученик от СМГ, състезател в най-различни дисциплини, но най-вече информатика.

2. Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?

Р: Участия в няколко национални турнира по информатика, също и в контролни състезания на разширения национален отбор, момичета.
Ю: Повечето състезания отминаха, остана само Летният турнир. Затова ми остава да се насладя на времето, прекарано с моите съученици и приятели до края на учебната година.

3. Как те наричат приятелите?

Р: Рени
Ю: Почти всички ме наричат Юли, но има и по-екстравагантни вариации: Джулка, Цезаре…

4. Последното състезание, на което участва ?

Р: Национален кръг на олимпиадата по физика
Ю: Последното състезание по информатика, на което участвах, беше руската олимпиада „Технокубок“. А иначе като цяло последното състезание беше Областният кръг на олимпиадата по география и икономика :)

5. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

Р: Лекар.
Ю: Като цяло винаги съм предусещал, че ще се занимавам с компютри, дори и преди да тръгна на училище и да започна да взимам участие в състезания по математика и информатика. Накратко, още от малък си казвах „Програмист“, без да си имам никаква идея от професията.

6. А сега как отговаряш?

Р: Не знам. Може би, нещо, свързано с информатиката и непременно полезно за хората.
Ю: Мнението по въпроса между мен и моята версия от ранно детство е в пълен синхрон.

7. Любима история от състезание?

Р: Харесвам отборните състезания, работата в екип. Имам сестра близначка – Нора. Интересите ни са еднакви. И двете се явяваме на почти едни и същи състезания. С нея винаги се подготвяме заедно, помагаме си, подкрепяме се. Миналото лято се явих на Международен турнир на младите естествоизпитатели – отборно състезание. В продължение на много дни, заедно, с още петима състезатели,  правихме експерименти, анализирахме, дискутирахме, презентирахме и т.н.. Беше изключително интересно. Спечелихме първо място. Да споделяш е чудесно.

Ю: Ще си позволя да се върна много назад, чак в първи клас. Предстоеше едно от известните математически състезания и аз реших, че няма да ми пречи да участвам. Моите родители бяха много изненадани от моя избор, но на самото състезание успях да изкарам почти пълния брой точки. Макар по никакъв начин това да не звучи „вълнуващо“, ако го нямаше онова състезание, то нямаше да ми се бяха случили никой от безценните моменти по-нататък, и нямаше да се запозная с незаменимите хора, които имам щастието да познавам днес.

8. Най-досадният въпрос за един информатик?

Р: “Имам проблем с компютъра, ще ми помогнеш ли?”
Ю:  Учителката: „Деца, проекторът не работи, има ли информатик сред вас, който може да се справи с проблема?“

9. Три думи, с които би описала информатиката?

Р: Интересна, необятна, полезна.
Ю: Трудна; но; забавна

10. Три думи, с които ТЯ, ако можеше, би те описала? 

Р: Любознателна, трудолюбива, упорита.
Ю: Много; си; бавен

11. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (кога и как?)

Р: Със сестра ми Нора започнахме да се занимаваме с информатика в пети клас, в школа в МГ Варна, с ръководител г-жа Юлия Димитрова. Помня първото ни състезание - Национален есенен турнир по информатика в град Шумен. Не бях сигурна дали ще мога да участвам, тъй като бях болна, с много висока температура. Освен това, подготовката ни беше малко. Оздравях вечерта преди Турнира. Представихме се много добре – четвърто и пето място от петдесетина участници. Случката ми даде увереност. От тогава всяка следваща задача по информатика е предизвикателство за мен и ми става все по-интересно.

Ю: Може да се каже, че информатиката успя да ме спечели още преди да се запозная с нея. Именно заради това никога не съм бил по-уверен от онази вечер в пети клас, в която след първия час по информатика в училище, казах, че искам да се занимавам с нея отсега нататък.

12. Най-великото изобретение, което българинът е дал на света?

Р: Компютъра.
Ю: Изречението „Каква е тая такава една някаква никаква кола?“

13. А ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

Р: Машина или хапче, които лекуват всички болести.
Ю: От всичко на света най-много обичам да пътувам и затова - колкото и да е банално, бих създал телепортатор, за да може всеки ден да съм на различно място.

14. Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

Р: В здравеопазването, в космическите изследвания. 
Ю: Киберсигурността. 

15. Живот и здраве, къде си се представяш след 5 години?

Р: В университет, сред умни и позитивни хора.
Ю: В някой западноевропейски университет, където ще се срещам и ще общувам с хора от цял свят.

16. А след 50?

Р: Сред много приятели и голямо семейство.
Ю: Тук мога да напиша само някоя утопична представа за своето бъдеще, като например, че ще имам къща на брега на Средиземно море, откъдето ще мога да работя за някоя компания, а щом стане зима в Европа, ще се преместя в дома си в Австралия… Пък, като след 50 години отново ме поканите на блиц-интервю, ще ви разкажа по-подробно!

17. Къде може да те срещне най-често човек?

Р: В училище
Ю: Като се замисля, бих казал СМГ, там прекарвам наистина много от времето си. Освен часовете, там посещавам и различни извънкласни дейности, в последните години всички състезания се провеждат там, школата по информатика е наблизо…

18. Как протича едно твое ежедневие?

Р: Училище, школи, домашни, задачи, а понякога остава време и за разходки и срещи с приятели.
Ю: Като човек, който обича да планира своето ежедневие, то протича сравнително еднообразно – училище, домашни, тренировки (които не си личат особено), понякога някоя разходка… Въпреки това винаги има нещо извънредно, което изскача и пренарежда целия ми план за деня. 

19. Ако можеше да измислиш нова величина, за какво би била тя?

Р: Величина, измерваща степента на способност на човек да обича.
Ю: Колко вкусна е определена храна за конкретния човек. (Вече разбирате защо тренировките не си личат.)

20. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

Р: Сестра ми. :)
Ю: Телепортаторът, който съм си изобретил.

21. Номинация и награда за най-добър учител отива при...

Р: Г-жа Венелина Петрова – моята начална учителка от ОУ”Цар Симеон I”, гр.Варна. Благодарна съм и на всички учители, които са ми помагали и подкрепяли и продължават да го правят.
Ю: Моите родители, които са ме научили и ме учат на всичко най-важно в живота. Без тези знания нямаше да имам сегашните си успехи и нямаше да пиша това интервю днес.

22. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

Р: Трябва да има смисъл..
Ю: Трябва да взема възможно най-много от дадената ми възможност. 

23. Любимо занимание/хоби?

Р: Да решавам задачи по информатика, да свиря на пиано и укулеле, да пея, да танцувам, да чета.
Ю: Всякакви неща, свързани с пътуване – да опознавам света (ако е възможно лично, ако не – чрез всякакви ресурси), учене на езици, различни култури, чуждестранна кулинария ☺

24. Песента, която описва настроението ти в момента?

Р: “A Million Dreams”
Ю: Franzl Lang – Auf und auf voll Lebenslust

25. Последната книга, която прочете?

Р: „Крадецът на книги“ – Маркъс Зюсак
Ю: „Тютюн“ – Димитър Димов

26. За какво никога не ти остава време?

Р: Да чета книги и да излизам с приятели, толкова, колкото ми се иска.
Ю: Да се видя с приятели. Един определен от тях винаги уцелва най-неподходящите моменти за това.

27. Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

Р: Цел.
Ю: Слънце.

28. Благородно завиждам на....

Р: Не завиждам на никого, възхищавам се на тези, които постигат мечтите си.
Ю: Хората, които не се страхуват да поемат рискове, да пробват нещо ново и взимат възможно най-много от живота.

29. Поздрави събеседника си!

Р: Здравей! Желая ти здраве, много успехи и сбъднати мечти!
Ю: Добър ден! Пожелавам ти много много щастие, да гледаш само с високо вдигната глава право към мечтите си и по този начин те няма как да ти избягат!

30. Пожелай ни нещо!

Р: Бъдете здрави! Продължавайте да подкрепяте младите таланти! 
Ю: Пожелавам Ви да бъдете все така всеотдайни, да продължавате да мотивирате талантливите ученици и да не спирате да бъдете организацията, която формира бъдещето на България само в положителна посока!

31. Съвет към “прохождащите” състезатели?

Р: Вярвайте в себе си и въпреки трудностите, не се предавайте! 

Ю: И най-добрите състезатели имат своите слаби моменти. Да бъдеш състезател си е цяла психология, не оставяйте вашите провали да ви препънат и вярвайте, че всяка минута всеотдаен труд рано или късно ще ви се отплати!

ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

• Блиц интервю с ДОБРОМИР и БОРИС
• Медалистите по информатика ДАНИЕЛ и РУМЕН в блиц
• Блиц интервю с ЯСЕН и ВЕСЕЛИН, медалисти по информатика
• Информатиците ИВАН и АТАНАС в блиц
• Златният медалист РУМЕН ХРИСТОВ в за иновациите в здравеопазването
• Международна олимпиада по информатика: НАЧАЛОТО

Добромир Ангелов е ученик от МГ Варна, носител на бронзови медали от Европейската младежка олимпиада по информатика (eJOI) и Младежката Балканиада 2021. Борис Михов е ученик от СМГ, като от същите олимпиади спечели съответно бронзов и сребърен медали. Размразяваме рубриката с блиц интервюта и днес ги срещаме в блог секцията ни, за да ви запознаем с някои от новите лица на състезателната информатика у нас.

Ако желаете да подкрепите олимпийските отбори по природни науки, научете как можете да го направите - тук, или изпратете SMS с текст DMS OLYMP на номер 17 777.

1. Здравей! Представи се в едно изречение!

Д: Казвам се Добромир Ангелов, уча в МГ „Д-р Петър Берон“, гр. Варна, и съм състезател по математика и информатика.
Б: Здрасти, аз съм Боби, що-годе добър състезател по информатика за възрастта си, както и ценител на храна, музика и сериали.

2. Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?

Д: Предстоят ми няколко национални състезания по математика и информатика и национален кръг на олимпиадата по химия.
Б: За мой огромен късмет, успях да вляза в старшия разширен отбор по информатика, тъй че засега ми предстоят състезания в А група, както и, надявам се, много международни такива. Освен самите състезания, ми предстои и решаване на мноооого задачи ☺.

3. Как те наричат приятелите?

Д: Най-често Доба или Добчо.
Б: По много начини, колкото по-нестандартно, толкова по-добре. Например: Боби, Бобе, Бобчо, Бобандо…

4. Последното състезание, на което участва?

Д: Националната олимпиада по информатика.
Б: Третия кръг на Националната олимпиада. Не очаквах, че ще ми трябват знания по покер…

5. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

Д: Всякакви различни неща – шофьор, футболист, инженер…
Б: Всичко, което звучеше интересно и носеше пари – астронавт, учен, политик.

6. А сега как отговаряш?

Д: Честно казано още не съм решил. Може би програмист или нещо друго, свързано с математика и информатика.
Б: Не искам да пораствам.

7. Любима история от състезание?

Д: На летния турнир по информатика през 2019 г., едната вечер се включи противопожарната аларма в хотела около 11 – 12 часа и излязохме навън. Имахме топка и докато се разбере какво става, решихме да поиграем футбол в центъра на Русе. На едно от момчетата му стана топло и влезе да се разхлади в един фонтан, което ни изглеждаше доста забавно.

Б: Покрай ковид обстановката, не успях да участвам на много присъствени състезания и за жалост, не успях да натрупам много забележителни спомени. Е, освен една дъъълга вечер на тазгодишната ямболска лагер-школа.

8. Най-досадният въпрос за един информатик?

Д: „Нали можеш да ми оправиш компютъра/телефона?“, и вечният въпрос: „Можеш ли да хакнеш една парола?“ :D
Б: Толкова са много, че един въпрос не може да се определи за по-досаден от всички останали. Ето няколко примера:

Нали разбираш, става ли да ми оправиш хардуера на компютъра? / Можеш ли да хакнеш фейсбука на онзи, защото е много дразнещ? / Ще ми кажеш ли коя криптовалута трябва да копая? Все пак си програмист, трябва да знаеш. / Кога ще си хванеш гадже…

9. Три думи, с които би описал информатиката?

Д: Последователна, логична, забавна.
Б: Предизвикателство, красота, гениална.

10. Три думи, с които ТЯ, ако можеше, би те описала?

Д: Упорит, отдаден, малко разсеян.
Б: Отдаден луд карък…

11. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (кога и как?)

Д: Започнах да се занимавам с информатика в пети клас. Още тогава ми хареса това, че с една програма можеш веднага да намериш решението на задачата за всякакви стойности на параметрите.
Б: Информатиката винаги ми е била интересна, даже в пети клас, когато не знаех в какво ще се забъркам. Бих казал, че напълно ме спечели в седми клас, когато започнах да решавам задачи редовно, защото открих красотата ѝ.

12. Най-великото изобретение, което българинът е дал на света?

Д: Компютърът.
Б: Чалгата. Или пък – шопската салата.

13. А ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

Д: SD карта за хора, защото ще е супер да можеш да запомниш всичко, което искаш.
Б: Машина, която изобретява каквото ѝ кажеш. Чаша с три дръжки? Готово. Нещо като свръхъпгрейднат 3D принтер. Или пък машина, в която като влезнеш, веднагически се наспиваш. Безкрайни възможности…

14. Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

Д: Най-интересен ми се струва изкуственият интелект.
Б: Когато изчакаме 50 години, информатиката вероятно ще е най-полезната наука. Компютър ще е намерил отговор на физично уравнение, което би ни позволило използването на червееви дупки. Наноботи лекуват рак, инфаркт и инсулт. Програма успява да симулира бъдещето ефикасно и да направи обективна оценка на предстоящи решения. 

15. Живот и здраве, къде си се представяш след 5 години?

Д: Вероятно в някой университет.
Б: В някой кампус, вероятно в Холандия. Купонясване по цял ден с тогавашните ми нови приятели. А защо не и сегашните? 

16. А след 50?

Д: Да живея със семейството си в някой малък град и да се радвам на живота.
Б: До моето прекрасно семейство, като щастлив дядо, който показва на внуците си как да мият чинии, вместо кухненския робот. Вероятно ще изобретявам наноботите или ще пиша програмата за решаването на физичното уравнение. Кой знае?

17. Къде може да те срещне най-често човек?

Д: Вкъщи.
Б: Зависи. Ако е типичен ден, вероятно решавайки някоя задача или говорейки с приятели, вкъщи. Ако ми се излиза, вероятно ще играя билярд или боулинг. Ако ми се купонясва… не мисля, че трябва да ме срещате. 

18. Как протича едно твое ежедневие?

Д: Сравнително еднообразно – училище, задачи и понякога излизам.
Б: Всяко ежедневие си е независимо от останалите, но най-често решавам задачи и говоря с приятели. Също, разбира се, много слушам музика и пия солидно количество кафе.

19. Ако можеше да измислиш нова величина, за какво би била тя?

Д: Такава, която показва колко щастлив е човек.
Б: Такава, с която да можеш да видиш колко си подхождаш с хората. Слагаш специални очила и виждаш на челата на хората около теб колко ти подхождат. А и също за това колко абсурдно е дадено нещо.

20. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

Д: Сигнален пистолет.
Б: Свръхъпгрейднатия 3D принтер. Ще си направя компютър, интернет мрежа и колонка. Целият остров ще гърми от музика, докато не дойдат да ме спасят. Може и да не идват.

21. Номинация и награда за най-добър учител отива при...

Д: Г-жа Юлия Димитрова, която ми показа колко интересна е информатиката и винаги ме е подкрепяла да се развивам и да вървя напред.
Б: Ще си позволя да я поделя между Петър Петров и Илиян Йорданов. Пешо ме държеше запален през цялото време в шести клас, докато още се чудих какво е информатиката. В момента всяка школа с Илиян освежава и развива моите знания.

22. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

Д: Мога да оставя нещо след себе си.
Б: Ям. Или пък лежа и гледам някой сериал. Няма значение, тук съм, заради това, нека си го направя готино.

23. Любимо занимание/хоби?

Д: Да слушам музика и да чета разни интересни неща за Космоса.
Б: Информатиката, веднъж като видиш истинската ѝ същност, няма отърване.

24. Песента, която описва настроението ти в момента?

Д: Amon Amarth – When Once Again We Can Set Our Sails
Б: Without Me – Eminem

25. Последната книга, която прочете?

Д: The Strange Case of Dr. Jekyll and Mr. Hyde - Robert Louis Stevenson
Б: Васко да Гама от село Рупча? В четвърти клас? Отне ми време, за да се сетя за отговора на въпроса…

26. За какво никога не ти остава време?

Д: За сън.
Б: За всичко. Ако можех да направя деня 30 часа, нямаше да се двоумя.

27. Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

Д: Спокойствие, приятели и удовлетворение от това, което е свършил.
Б: Единствено взаимната безусловна любов между него и хората, които му допадат на 100%. Всичко останало ще се нареди.

28. Благородно завиждам на....

Д: Хората, които намират време за всичко.
Б: Останалите от бившия първи младши национален отбор. Те са най-добрата възможна конкуренция. Всеки може да научи нещо от всеки.

29. Поздрави събеседника си!

Д: Здравей! Пожелавам ти здраве и много бъдещи успехи.
Б: Здрасти! Ако си състезател като мен, ти пожелавам по-малко интерактивни задачи и покери. Ако пък си завършил, ти пожелавам да поддържаш страстта към информатиката като никой друг.

30. Пожелай ни нещо!

Д: Да сте здрави, успешни и да продължавате да подкрепяте българските състезатели.
Б: Пожелавам ви да продължавате все така да ни подкрепяте в нашето приключенстване в света на науките, както никой друг. Пожелавам ви (по-скоро на себе си ☺) да не спирате да ни освежавате с блиц интервютата. 

31. Съвет към начинаещите състезатели?

Д: Работете здраво за това, което искате, защото удоволствието от това, че си постигнал нещо, е уникално. Не се отказвайте, защото успехът е някъде зад трудностите, и винаги се забавлявайте, докато решавате задачи.

Б: Една от моите грешки в началото беше, че отивах на състезания без да имам никаква подготовка. Решавайте задачи, моля ви. Ако не бях решавал задачи, вероятно нямаше да пиша тези отговори в момента. Участвайте на състезания по информатика по своя воля, а не защото някой го иска от вас, иначе няма как да се случи. Ще успеете на състезанията, само ако влагате чувство и старание в информатиката.

ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

• Медалистите по информатика ДАНИЕЛ и РУМЕН в блиц
• Блиц интервю с ЯСЕН и ВЕСЕЛИН, медалисти по информатика
• Информатиците ИВАН и АТАНАС в блиц
• Златният медалист РУМЕН ХРИСТОВ в за иновациите в здравеопазването
• Международна олимпиада по информатика: НАЧАЛОТО

Днес в блиц рубриката ви срещаме с двама обещаващи таланти в информатиката, представители на две от най-силните школи в страната - Шумен и Ямбол. Даниел Койнов е сребърен медалист от Европейската младежка олимпиада по информатика 2020, а Румен Михов се окичи с бронз от тазгодишната онлайн Международна олимпиада.

1. Здравей, представи се в едно изречение!

Д: Аз съм Даниел Койнов, уча в ППМГ „Нанчо Попович“, гр. Шумен, състезател по информатика, възпитаник на Школа „А&B”.
Р: Аз съм Румен, на 18 години съм, от Ямбол, и съм състезател по информатика.

2. Как те наричат приятелите?

Д: Повечето ме наричат Койнов или Дани.
Р: Румен, Румка, Румба. Някои приятели ме наричат Бос :D Но как се появи прякорът ми вече никой не си спомня.

3.Последното състезание, на което участва ?

Д: Пролетния турнир по информатика.
Р: Международната олимпиада по информатика (IOI)

4. Къде може да те срещне най-често човек?

Д: В школата или да бродя някъде по улиците.
Р: Често се разхождам в парка с приятели или караме колело заедно... Е, разбира се, може и да ме намерите вкъщи пред лаптопа.

5. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

Д: Космонавт или адвокат.
Р: Много обичах този въпрос и всеки път отговарях различно – художник, готвач,...

6. А сега как отговаряш?

Д: Нещо, което може да съчетае любовта ми към космоса с програмирането, но човек никога не знае.
Р: Програмист, разбира се.

7. Имаш ли някакъв скрит талант, за който не подозираме?

Д: Преди около 2 години се занимавах със скоростно редене на кубчета на Рубик.
Р: Да се спъвам на равно.

8. Любим спомен от състезание?

Д: На Romanian Masters in Informatics през 2019, човекът, който трябваше да ме наглежда, отиде на парти и се лутах сам из центъра на Букурещ. Незабравимо преживяване. 
Р: Когато бяхме в гр. Казан, Русия, малко преди да тръгнем към летището, за да се прибираме, едно от момчетата се беше изгубило и всички го търсехме.Сега ми звучи забавно, но тогава всички се бяхме притеснили много.

9. Номинация и награда за най-добър учител отива при...

Д: Има много учители, които ме направиха този, който съм, затова ще трябва да изброя няколко имена :D Началната ми учителка Димитринка Рачева, която ми даде тласък. Госпожа Валентина Дянкова, която започна цялото ми приключение с информатиката. Бисерка Йовчева и Димитър Добрев, които се занимаваха много усилено с подготовката ми последните няколко години и винаги бяха до мен на всяко състезание. Благодаря от сърце на всички!

Р: Г-н Руско Шиков без никакви колебания! Благодарен съм за подкрепата и обучението, които съм получил от него през най-важните години от живота ми. Възхищавам се и на всичко, което е напрвил за развитието на българската информатика.

10. Три думи, с които ТЯ, информатиката, ако можеше, би те описала?

Д: Ненормален, обсебен, всеотдаен.
Р: Упорит, търпелив, понякога доста разсеян.

11. Най-досадният въпрос за един информатик?

Д: Твърде много… Но един се откроява: „Можеш ли да ми направиш игра?“.
Р: „Ааа ти си програмист... можеш ли да хакнеш един фейсбук профил...? „ или: „Ааа информатик, ти правиш презентации, нали?“

12. Кой е любимият ти предмет в училище (освен информатика)?

Д: Математиката, защото е пряко свързана с информатиката и е също толкова необятна.
Р: Математиката е любимият ми предмет, но също са ми много интересни часовете по философия/ гражданско образование, където разглеждаме реални житейски проблеми и идеи, както и дискусиите в часовете по литература.  

13. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (кога и как?)

Д: Веднага щом започнах да се занимавам с информатика, комбинацията от състезателния характер заедно със всеки алгоритъм, структура от данни или напълно случаен трик, който е бил измислен някога от хората, ме накара да я заобичам и тя зае огромна част от живота ми.

Р: Фактът, че може може да създадеш нещо, което реално да виждаш, че работи. Започнах да се занимавам още в 5 клас. Не разбирах много и мислех да се отказвам, но тогава моят баща ми помогна с основните неща, и ето - вече седем години никакво отказване.

14. А ако можеше ти да създадеш каквото и да е мобилно приложение, какво би било то?

Д: Според мен е изключително важно да има приложение, което ти напомня какво си забравил. Така човек никога няма да загуби брилянтна идея или поне няма да си изгори къщата.
Р: Може би такова, което да прави статистика за темите, за които говориш през деня, и колко думи използваш

15. Играеш ли видеоигри? Какви?

Д: Играя видеоигри, откакто се помня. В момента: League of Legends, Dota 2, osu!. 
Р: Не играя видеоигри.

16. Ами бордови?

Д: До скоро единствената бордова игра, която бях играл, беше Монополи. Но от 2 години насам съм член на клуб по настолни игри, основан от мои приятели (Феро и Сали Басри), който ми показа, че има много повече от простото хвърляне на зар. 
Р: Ооо, тях ги обожавам. Monopoly, Dixit, Catan, you name it..    

17. Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

Д: Най-интересното, което съм видял до сега, е изкуственият интелект, заради способността му да се адаптира и подобрява сам.
Р: Използването й в медицината и по-конкретно в биониката, където програмата разбира какво човек иска да направи и му помага (изкуствен крак, ръка например).

18. В коя подсфера на информатиката би желал да се развиеш?

Д: Все още не съм сигурен, но ще е някоя, която да предлага повече от чистото писане на код по цял ден.
Р: Със сигурност бих искал да работя за създаването на физически продукт, който да помага на хората по някакъв начин.

19. А виждаш ли в себе си потенциал да бъдеш учител/ментор?

Д: Въпреки че много обичам да преподавам, не се виждам като учител вбъдеще. 

Р: Още едно нещо, което силно ме привлича. Преди контролно по математика често може да ме видите в 1 през нощта да обяснявам задачи; или през деня, докато ходя, да изпращам гласови съобщения с решения на задачи. Тази година съм поканен да водя школа на Училищна Телерик Академия по разработка на игри 4-7 клас и много се радвам, че ще имам възможността да се развивам и в тази посока.

20. Ако можеше да измислиш нова величина, за какво би била тя?

Д: Величина, която показва колко обичаш нещо/някого.
Р: Такава, която измерва колко се смее човек.    

21. Ако можеше да притежаваш каквото и да е митично създание за домашен любимец, какво би било то?

Д: Хипогриф. Струва ми се доста по-интересен начин на транспорт от кола.
Р: Един Феникс, моля.

22. Какво те разсмя последно?

Д: Не помня, та аз се смея постоянно.
Р: Един виц, който чух наскоро: 

- Тате, тате, ти бил ли си програмист?
- Бил съм тате, и програмист, и дизайнер и QA съм бил. Но най-много бих системния администратор! 

23. Кое е най-вкусното нещо, което си ял?

Д: Наистина не мога да избера точно, но едно от любимите ми е кебап с ориз.
Р: Питката и баницата на баба.

24. Най-голямата беля, която си правил?

Д: Като бях на 9, без да исках си пукнах черепа, докато карах колело. Не съжалявам, защото когато излязох от болницата, вече виждах света по напълно различен начин. 
Р: Не се сещам за конкретен пример, но обикновено са свързани със забравяне на неща (билети, документи, куфари)

25. Къде би се телепортирал на мига?

Д: На място, където небето е достатъчно чисто, за да наблюдавам ясно звездите.
Р: Няма ли бутон "случайна дестинация"? Където и да е - веднага тръгвам.

26. Препоръчай ни някой филм, който ти е допаднал!

Д: Interstellar или Ready Player One.
Р: За филм „Inception", а за сериал силно препоръчвам „Peaky Blinders".

27. Песента, която описва настроението ти в момента?

Д: Fun. - We Are Young 
Р: Happy – Pharrell Williams

28. За какво никога не ти остава време?

Д: Да легна и да не мисля за нищо.
Р: Май по-скоро го ползвам за оправдание да се скатавам, но да спортувам, чета книги, оправям стаята.

29. Какъв е любимият вкус на сладолед?
Д: Пъпеш.
Р: Чийзкейк или ванилия.

30. Любимо занимание/хоби?

Д: Освен видеоигрите, да играя тенис на корт и да излизам с приятели. 
Р: Преходи в планината.         

31. Кажи ни някой интересен факт, за който се сещаш!

Д: Имаш по-голям шанс да спечелиш джакпота от лотарията, от колкото да те удари мълния.
Р: Носът и ушите са единствените органи, които растат до края на живота ни.

32. Поздрави някого, с когото си се сприятелил покрай състезанията! 

Д: През последните няколко години се запознах с едни от най-талантливите, умни, всеотдайни хора, на които съм изключително благодарен и им желая всичко най-добро! 
Р: Покрай информатиката открих много и невероятни приятели и чакам с нетърпение да се видим отново присъстено на състезание, за да ги поздравя лично. Специални поздрави за Виктор Кожухаров и Добрин Башев, които тази година завършиха.

33. Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?
Д: Предстои ми летния турнир по информатика и контролата за националния отбор след него. (Даниел даде своите отговори през месец май - бел. ред.)
Р: Каране на шофьорски курсове и кандидатстване в университет.

34. Съвет към стартиращите състезатели?

Д: Ако правите това, което обичате, няма да съжалявате и ден от живота си. Бъдете упорите и не се отказвайте, когато срещнете стена – зад нея става само по-забавно :)
Р: Да се наслаждават и забавляват на всяко предизвикателство, което състезателната информатика ще им даде, както и да бъдат постоянни в решаването на задачи. АААА - И ДА ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО УСЛОВИЕТО.

ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 
ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

• БЛИЦ ИНТЕРВЮ С ЯСЕН И ВЕСЕЛИН, МЕДАЛИСТИ ПО ИНФОРМАТИКА
• ИНФОРМАТИЦИТЕ ИВАН И АТАНАС В БЛИЦ
• БЛИЦ С ФЕРИТ И ИВО, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО ИНФОРМАТИКА
• ЗЛАТНИЯТ МЕДАЛИСТ РУМЕН ХРИСТОВ И ИНОВАЦИИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
• ИВО И СТЕНЛИ, КОИТО СЪЗДАДОХА АКАДЕМИЯ ЗА ПОДГОТОВКА НА УЧЕНИЦИ И СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА
• МЕЖДУНАРОДНА ОЛИМПИАДА ПО ИНФОРМАТИКА: НАЧАЛОТО

Ясен Пенчев е ученик от Габрово, а Веселин Маркович - от Варна. Те са състезатели по математика и информатика, като миналата година участваха на 4-ата Европейска олимпиада по информатика (eJOI), спечелвайки сребърни отличия. Ясен е носител и на още един сребърен медал, от Младежката балканиада по математика 2020. 

Днес ви срещаме с тях двамата в новото издание на блиц рубриката ни с олимпийци!

Ако желаете да подкрепите олимпийските отбори по природни науки, научете как можете да го направите - тук.

1.    Здравей! Представи се в едно изречение!

Ясен: Аз съм Ясен Пенчев, уча в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ – гр. Габрово, и много обичам математиката и информатиката.
Веселин: Казвам се Веселин Маркович, ученик съм от 8-ми клас в МГ “Д-р Петър Берон“, гр. Варна, и съм състезател по информатика и математика.

2.    Как те наричат приятелите?

Я: Ясен, Ясене, Яско.
В: Повечето приятели ми викат Веско, но съм имал и няколко интересни обръщения – Весо, Весун, Марко и други.

3.    Последното състезание, на което участва ?

Я: Последно участвах в Пролетния турнир по информатика и Пролетните състезания по математика.
В: Националната олимпиада по математика – 15.05.2021 г.

4.    Къде може да те срещне най-често човек?

Я: У дома.
В: Почти никъде - основно съм си вкъщи.

5.    Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

Я: Желаната от мен професия се променяше с течение на времето, но мисля, че в началото желаех да стана археолог.
В: Строителен предприемач.

6.    А сега как отговаряш?

Я: Искам да се занимавам с нещо, свързано с математика и информатика, което да ми доставя удоволствие.
В: Програмист, а понякога и „не съм решил“.

7.    Имаш ли някакъв скрит талант, за който не подозираме?

Я: Преди да започна да се занимавам с математика и информатика, участвах активно в конкурси по изобразително изкуство. Също така свирех на гайда и пеех народни песни.
В: Ако се брои за талант – много обичам да имитирам жестовете и мимиките на хората. 

8.    Любим спомен от състезание?

Я: Когато бях в четвърти клас, се явих за първи път на състезание по информатика, само месец и половина след като бях започнал да посещавам школа. Тогава неочаквано изкарах много добър резултат и това ме стимулира да се занимавам още по-усилено.
В: На националната лагер-школа по информатика, когато бях пети клас, един от варненските състезатели се беше загубил при обиколката на Пазарджишкия зоопарк. На останалите ученици ни беше много забавно, но учителката ни доста се беше притеснила.

9.    Номинация и награда за най-добър учител отива при...

Я: За мен, тази награда делят г-жа Донка Капралова, която запали интереса ми по информатиката, и г-жа Галя Неделчева, която впоследствие го доразви. Също така съм много благодарен и на всеки друг, който е допринесъл за моето развитие в тази област.
В: Госпожа Юлия Димитрова, която запали любовта ми към информатиката и ме научи на всичко, което днес ме прави успешен състезател.

10.    Три думи, с които ТЯ, информатиката, ако можеше, би те описала? 

Я: Упорит, борбен, понякога малко разсеян.
В: Упорит, спокоен, борбен.

11.    Най-досадният въпрос за един информатик?

Я: „Ще ми решиш ли теста по информатика?“ или „Можеш ли да ми оправиш компютъра?“
В: „Може ли да ми помогнеш да си открия грешката в задачата?“, и виждаш пред себе си 300 реда нечетим код :D

12.    Кой е любимият ти предмет в училище (освен информатика, хахах)?

Я: Математика, а също и физика, химия и биология.
В: Най-вероятно математиката – харесва ми спокойствието и тишината, които учителката ни успява да създаде в час.

13.    Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (кога и как?)

Я: Когато бях в четвърти клас, един ден ми се обади г-жа Донка Капралова и ме покани да се включа в школата по информатика, която организираше. Отначало мислех, че ще правим нещо като видеоигри, но впоследствие разбрах, че информатиката е много по-интересна и полезна, защото развива алгоритмичното мислене. Мисля, че поради близостта си с математиката, тя ме спечели.

В: Бях четвърти клас, когато за първи път отидох на школа по информатика. Най-много ми хареса, как компютрите никога не грешаха при изчисленията, и това позволява на човек спокойно да реализира своите идеи.

14.    А ако можеше ти да създадеш каквото и да е мобилно приложение, какво би било то?

Я: Може би такова, което да ни позволява да общуваме с животните.
В: Смятам, че е практично да имаш архив на преживените емоции с всички хора, които познаваш, вероятно бих разработил приложението в тази посока.

15.    Играеш ли видеоигри? 

Я: Не играя видеоигри.
В: Да, обичам да играя стратегически игри.

16.    Ами бордови?

Я: Да, често играем със семейството и приятелите.
В: Наскоро се запалих по една настолна игра по едноименния сериал „Game of Thrones“, която играя доста често.

17.    Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

Я: Може би изкуственият интелект.
В: Приятното на информатиката е, че човек не просто решава 3 или 4 задачи, а намира решенията на цял тип проблеми. Някой ден може науката да се развие до такава степен, че всички проблеми да бъдат класифицирани и решени.

18.    В коя подсфера на информатиката би желал да се развиеш?

Я: Такава, която се основава на алгоритмичното програмиране и дава възможност да вложиш нещо от себе си, а не изисква единствено писане на код по шаблон.
В: Винаги ми е бил интересен изкуственият интелект, може би вбъдеще бих работил в тази сфера.

19.    А виждаш ли в себе си потенциал да бъдеш учител/ментор?

Я: Към момента се виждам само като ментор на по-малката си сестра, тъй като ѝ помагам, когато срещне затруднение с някоя задача.
В: Мисля, че да. Аз много обичам да помагам на съучениците си, защото по този начин затвърждавам и собствените си знания.

20.    Ако можеше да измислиш нова величина, за какво би била тя?

Я: Такава, която оценява креативността на даден човек.
В: Вероятно ще е за продуктивността на мозъка.

21.    Ако можеше да притежаваш каквото и да е митично създание за домашен любимец, какво би било то?

Я: Бих си избрал митичния крилат кон Пегас, с който да обиколя света.
В: Птица Феникс.

22.    Какво те разсмя последно?

Я: Последно се засмях, когато видях как кучето ни, Топчо, си играе на двора и си гони опашката – той винаги успява да ни развесели.
В: Един виц наскоро особено ми беше допаднал – „Има десет вида хора – тези, които разбират двоичната бройна система, и тези, които не я разбират.“

23.    Кое е най-вкусното нещо, което си ял?

Я: Според мен, всяко нещо, ако се приготви и овкуси добре, може да бъде много вкусно. Не мога да избера точно определено ястие, но ще спомена няколко, за които се сещам – октопод на клечка, тигрови скариди, parotta (вид индийски хляб) и др.
В: Като любител на просто устроените неща - палачинки с шунка и кашкавал.

24.    Най-голямата беля, която си правил?

Я: Когато съм бил на около 1 година (все още съм пълзял), в желанието си да помогна на майка си, съм пренесъл и подредил картофите от кухнята в шкафа с чистите бели чаршафи в спалнята на родителите си.

В: В шести клас бяхме спечелили едно отборно състезание по математика. Учителката ни връчи купата в училище, и попита кой от нас ще я вземе и занесе във фирмата, за да поръчаме същата и за останалите членове на отбора. Аз се съгласих, и още на първото междучасие я забравих под чина в кабинета по история. Едва в края на учебния ден се сетих, че нещо ми липсва, и веднага се втурнах към стаята. За радост една от чистачките ми каза, че е намерила и занесла купата в заместник-дирекцията.

25.    Къде би се телепортирал на мига?

Я: Може би в някоя екзотична и непозната страна, тъй като много обичам да пътувам и да опознавам други култури.
В: Бих се телепортирал на Луната (естествено, ако после мога да се върна обратно :D)

26.    Препоръчай ни някой филм, който ти е допаднал!

Я: Game Night.
В: “Shutter Island”

27.    Песента, която описва настроението ти в момента?

Я: Queen – Don’t stop me now.
В: Under the northern star – на любимата ми група Amon Amarth.

28.    За какво никога не ти остава време?

Я: Да се наспя.
В: „Нямам време“ винаги ми е било оправдание, че не чета книги, че не си оправям стаята, и други :D

29.    Какъв е любимият вкус на сладолед?

Я: Отново не мога да се огранича само до един избор, затова ще кажа няколко – шоколад, ванилия, карамел, плодов.
В: Горски плодове.

30.    Любимо занимание/хоби?

Я: Освен да решавам интересни и предизвикателни задачи, обичам и да чета, да гледам филми и да се разхождам сред природата.
В: Любимото ми хоби е шахматът.

31.    Кажи ни някой интересен факт, за който се сещаш!

Я: За мен беше много интересно да науча в един час по история за Хиро Онода – човек, който до 1974 г. продължава да следва заповедите, дадени му през Втората световна война, и в продължение на години отказва да се предаде, дори и когато до него достигат сведения, че войната е свършила.
В: Името „България“ е най-дълго запазеното от всички държави на Земята.

32.    Поздрави някого, с който си се сприятелил покрай състезанията!

Я: Покрай състезанията се запознах с много прекрасни хора, имащи същите интереси като мен. Искам да поздравя всички до един и да им пожелая да бъдат здрави и да продължават да преследват мечтите си.
В: Поздравите ми са за Илиян Йорданов – продължавай все така със сърце да вършиш това, което правиш за българската състезателна информатика.

33.    Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?

Я: До края на учебната година ми предстои да участвам в националния кръг на Националната олимпиада по математика, в Летния турнир по информатика, във финала на ARML (Американската математическа лига), както и в някои други състезания.
В: Предстоят ми още няколко национални състезания, от които ще се определят българските национални отбори по математика и информатика.

34.    Съвет към стартиращите състезатели?

Я: Съветвам ги да се състезават с желание, да изпитват удоволствие от това и да се забавляват. Също така, ако на някое състезание не успеят да се справят добре, да не се отказват, а да си вземат поука от грешките си и да се мотивират да работят още по-усърдно. Да бъдат смели, да се борят за всяка точка и да четат много внимателно условията на задачите.

В: Винаги се забавлявайте, решавайки задачи, и знайте, че един ден усилията ви ще се възнаградят с успехи. Най-важното за мен е – никога не се предавайте! Нищо не носи по-голямо удоволствие от това по време на състезание да видиш, че изпратеното ти решение се е оцветило в зелено.

ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

• Блиц интервю с информатиците Иван и Атанас
• Блиц с нформатиците иФерит и Иво
• Блиц интервю с Александър и Станислав, състезатели по информатика
• Блиц интерю със Стефан и Добрин, медалисти по информатика
• Из "Проектите на олимпийците" - Многократният медалист Румен Христов за иновациите в здравеопазването
• Из "Проектите на олимпийците" - Стенли и Иво, които създадоха школа за подготовка на състезатели

Днес ви срещаме с двама състезатели по информатика - Иван Иванов и Атанас Димитров. Иван е възпитаник на Американския колеж, а понастоящем е студент в Кеймбридж. Той е носител на два сребърни медала от Младежките балканиади по информатика през 2014 и 2015 г. Атанас е ученик от Софийската математическа гимназия и сребърен медалист от Европейската младежка олимпиада по информатика от 2019 г. 

Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, изпрати смс с текст
DMS OLYMP на номер 17 777!

1.     Представи се в едно изречение!

Иван: Здравейте, аз съм Иван Иванов, на 19 години (скоро 20), и съм студент втора година в Кеймбридж със специалност Компютърни науки.
Атанас: Аз съм Атанас Димитров, уча в СМГ и съм горе-долу успешен състезател по информатика.

2.     Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?

И: Ами като гледам май да си стоя вкъщи… :D, но по план: изпити, стаж и после пак университет.
А: Ами трети кръг на олимпиадата по информатика и може би есенен турнир по информатика, ако се състои.

3.     Как те наричат приятелите? 

И: Тъй като сме много Ивановци си имаме прякори, моят е Миниван.
А: Наско, Насе.

4.     Последното състезание, на което участва ? 

И: UKIEPC 2019, регионалното студентско състезание по информатика от ACM.
А: Онлайн състезанието „Младен Манев“.

5.     Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

И: Електрически инженер.
А: Архитект.

6.     А сега как отговаряш? 

И: Програмист, защото не е нужно да те хваща ток, за да се забавляваш.
А: Нещо, свързано с компютърни науки, или програмист.

7.     Любима история от състезание?

И: Амии има повече от една, но тази, за която си спомням с усмивка и сега, е Пролетният турнир през 2018, когато заедно с 8 човека бях на първо място с максимален брой точки. После разбрахме от авторите на задачите, че не е трябвало да има нито един с такъв брой точки. За мен това беше още по-интересно, защото имах проблеми с една от задачите по време на състезанието и затова успях да изпратя вярно решение на последната точно 2 минути преди края.
А: На пролетни по информатика миналата година ходихме за скара и заваля дъжд. Аз не исках да се приберем с такси и поради факта, че не си бях взел яке, се разболях. Въпреки това преди състезанието софийските ръководители ми дадоха магическо лекарство, което ме накара да се чувствам по-добре и грабнах златото.

8.     Най-досадният въпрос за един информатик? 

И: Не знам кое е по лошо от: „Ох, не ми работи компютъра, ще го оправиш ли?“ или „Ей, Ванка, имам една страшна идея, ама ми трябва някой, който разбира от компютри!“
А: „Ще ми решиш ли теста по информатика?“

9.     Три думи, с които би описал информатиката? 

И: Взискателна, потайнствена, запленяваща.
А: Забавна, занимателна, развлекателна.

10.  Три думи, с които ТЯ, ако можеше, би те описала? 

И: Упорит, усърден, понякога невнимателен.
А: Отдаден, разсеян, неадекватен.

11.  Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (кога и как?)

И: Това, което ме плени още почти в началото в 5-ти клас, е това, че е много гъвкава - с нея можеш да направиш всичко. Но най-вече една програма не се подчинява на определени числа или на определена ситуация, а на параметри. И от там обичам да казвам - математиката решава определена задача, но с информатиката си си решил проблема (което открих по-късно, че не е напълно вярно, но при мен беше приложимо за линейни уравнения).
А: Има много онлайн състезания по информатика, в които ти се смята рейтинг, по което много прилича на видео игрите.

12.  Най-великото изобретение, което българинът е дал на света?

И: От материална гледна точка това е първият компютър, защото без него нямаше да има с какво да се занимавам. Но в по-широк план бих казал, че това е упоритостта, вироглавият дух и борбеността на всички състезатели, не само в информатиката и науките, които от ранни години започват упорит труд и прославят страната ни на не малко световни състезания и олимпиади.
А: Лютеницата.

13.  А ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

И: Колкото по-дълбоко навлизам в информатиката, осъзнавам, че всяка идея за иновация идва с много плюсове, но и с минуси. Но това, което ще ми е наистина интересно, е да създам, или да работя, следейки работата на, е утопичната идея за изкуствен интелект, който преминава теста на Тюринг.
А: Машина, която ти позволява да се наспиваш по-бързо.

14.  Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

И: От една страна се вижда технологичният прогрес на хората и сложните платформи, които използваме в текущо време. Но това, което наистина ми прикова вниманието през последните дни, е прогресът на технологиите в почти всички сфери. В дни на епидемия и карантина работният процес видимо протича нормално за повечето хора поради възможността за работа от вкъщи, което се дължи само на технологичния прогрес и развитието на информатиката. Ето това наистина е постижение според мен!
А: Като цяло изглежда доста интересно симулирането на някои неща от биологията.

15.  Живот и здраве, къде си се представяш след 5 години?

И: Нямам абсолютно точна визия за това бъдеще, но очаквам да съм завършил своето висше образование и вече да се реализирам в сферата като програмист. Нямам претенции за това къде ще работя и с какво точно ще се занимавам, стига да е свързано с информатиката и най-вече да ме кара да ставам с усмивка в 7 часа сутрин и да отивам на работа. :)
А: В някой университет.

16.  А след 50?

И: Хмм, за тогава вече имам по-добри планове - да се наслаждавам на старостта си. Да имам автоматизирана къща и кола, щастливо семейство, по-малко болки в колената и от време на време все така ентусиазирано да си програмирам!
А: На Карибите.

17.  Къде може да те срещне най-често човек?

И: Противно на очакваното бих казал, че това е залата за гребане: спорт, който започнах наскоро, но доста бързо се пристрастих.
А: У нас.

18.  Как протича едно твое ежедневие?

И: Започва преди изгрев - около 6 часа, със сутрешна тренировка по гребане на реката. След това така желаната закуска, кратка почивка и лекции до обяд. Следобед е време за писане на различни видове домашни и предаване на проекти, докато не се стигне до вечерната земна тренировка. Късно вечер наваксвам ненаправеното през деня и често се събираме да играем различни игри с приятелите, а понякога гледаме и филми заедно. Накрая идва и нужната, но и недостатъчна доза сън, и повтаряме отново...
А: Училище, решаване, и излизане навън с приятели.

19.  Ако можеше да измислиш нова величина, за какво би била тя?

И: Вдъхновено от едни мои скорошни проблеми - единицата дробност, с която се означава колко пъти е пренаписван код в даден метод или клас, докато се премахнат грешките в него. Колкото е по-малко, толкова по-добре :)
А: Такава, която оценява колко забавен е човек.

20.  Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

И: Най-добре би било да взема лаптопа си, но днес без интернет не може нищо, така че прибягвам към другата ми страст - гребен тренажор, да има все някак да си уплътнявам времето.
А: Наръчник за оцеляване.  

21.  Номинация и награда за най-добър учител отива при...

И: Елка Кондакова - моя учителка по информатика в Американския колеж, която изцяло организира участието ми в почти всички гимназиални състезания, но също така ми помогна и да създам клуб по информатика в училище, с който да споделям страстта си и с други. Тя продължава да е пример за това, че един амбициозен учител винаги ще успее да благоспособства развитието на един заинтересован в предмета ученик.
А: Иван Тончев, който винаги ме е мотивирал да се състезавам и решавам по информатика.

22.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно...?

И: ...трябва да действам. Много често хората само мислят за неща, без да има следващо действие. Никой не знае какво си мислим, но всеки може да види нашите действия. И това е единственият начин, по който можем да направим това, което си  мислим, реалност.
А: ...Се забавлявам. 

23.  Любимо занимание/хоби?

И: Гребането - на пръв поглед един груб спорт, но впоследствие е толкова технологичен и прецизен.
А: Да играя компютърни игри.

24.  Песента, която описва настроението ти в момента?

И: Coldplay - A Sky Full of Stars - животът е пълен с възможности, ние само трябва да ги преследваме.
А: Panic! At the disco - Victorious

25.  Последната книга, която прочете?

И: Fahrenheit 451 - Ray Bradbury
А: „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“

26.  За какво никога не ти остава време?

И: За много неща - сън, почивка - но това означава, че съм си запълнил деня добре!
А: Да спя.

27.  Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

И: Трябва да се чувства полезен и удовлетворен от себе си след всеки ден - това означава, че не го е пропилял...
А: Любов и здраве.

28.  Благородно завиждам на....

И: Не мога да кажа, че завиждам на някого за нещо, защото сам се натоварвам със задачи, но знам, че рано или късно всичко, което правя, ще се окаже полезно по някакъв начин.
А: Тези, които решават и се занимават повече от мен с нещото, което ги интересува. 

29.  Поздрави събеседника си!

И: Здравей! Все така успешен/на, жив/а и здрав/а в текущите условия, и смело напред!
А: Наздраве!

30.  Пожелай ни нещо!

И: И за вас най-вече да сте здрави в текущата ситуация и искам да ви поздравя за усърдната работа по отношение поддържане на връзка с всички бивши и текущи олимпийци! Много е приятно да можеш да споделиш опит и преживявания!
А: Да продължите да се развивате и да помагате на състезателите.

31.  Съвет към стартиращите състезатели?

И: Продължавайте да се борите и да работите усърдно - успехите няма да дойдат без усилия, но повярвайте насладата от тях ще си струва! Много е приятно да има такива млади ентусиазирани хора, които да развиват науката напред!
А: Да не се предават, да са отдадени и да се забавляват.

ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

• Блиц с Ферит и Иво, състезатели по информатика
• Блиц с Александър и Станислав, състезатели по информатика
• Стефан и Добрин, медалисти по информатика, в блиц
• Блиц интервю с Мартин и Момчил, олимпийци по информатика
• Блиц интервю с Ванеса и Иван, състезатели по информатика

Шестият в света по информатика – Днес ви срещаме с Румен Христов, носител на 3 златни и 2 сребърни медала от Международната олимпиада по информатика (2008 - 2012), още 2 златни и 2 сребърни – от Балканиадата, 2 златни от Младежката балканиада, както и още 1 златно отличие от Централноевропейската олимпиада.

През 2012 г. Румен завършва ПМГ Шумен, възпитаник е на Школа А&Б. Още същата есен започва да учи в MIT в Бостън, САЩ, където завършва бакалавър и магистратура по компютърни науки.

Днес сме го поканили в рубриката „Проектите на олимпийците“, за да ни разкаже малко повече за проекта Emerald innovations и мисията за иновации в здравеопазването, както и какво е общото между международните олимпиади и участието в маратони.

Вижте и този съвсем скорошен материал за приложението  на компанията в борбата с COVID-19.

"Подобно на много от нас, в последните седмици ми се налага да работя от вкъщи. За наша радост технологиите дават възможност на много хора да вършат работата си нормално от вкъщи и всичко, което им е необходимо, е компютър и интернет връзка. Това е уникално преимущество и нещо, което е било немислимо преди 20 години. Често се опитвам да се замисля и сравня живота ни сега с този преди няколко поколения. Технологичното развитие е направило работата ни не само лесна за вършене от дома, но също така и много по-малко. Даже по времето на моята баба е било нормално събота да се работи на половин работен ден, а преди само 100 години в САЩ работната седмица е била 70 часа на седмица и също така не е съществувало и понятието платена отпуска. Науката и технологиите са в центъра на развитието, което ни дава този значително по-лесен живот.

Естествено всяка нова технология винаги може да се използва и по деструктивен начин, и за да се предпазим от това, всички ние трябва да сме внимателни, да имаме правилните регулации и да планираме добре преди да ги инкорпорираме в живота си.

В университета се наложи да оставя състезанията на заден план. Повечето от предметите се фокусираха върху софтуерни системи и как големите компании правят нещата. Малко от алгоритмите, които бях научил в гимназията бяха често използвани и осъзнах, че в “истинския” живот важните неща са доста по-различни. Една от основните разлики е дължината на проектите. Една компания работи по проекти, които отнемат седмици, месеци и дори години, а международната олимпиада по информатика продължава 5 часа. Важно качество, което трябваше да науча, е да не се отказвам лесно и да преминавам към следващата задача, ако имам трудности, а да продължа да работя, докато не реша проблема напълно.

Състезателното програмиране ме научи на изключително важни качества, които все още използвам ежедневно. Например, любимото ми онлайн състезанието TopCoder включваше 10-минутна фаза, където всеки състезател преглежда десетки програми на други участници, и само четейки кода трябва да реши дали той е верен и ако не е - какъв примерен вход би накарал програмата да даде грешен изход. Най-добрите състезатели можеха да разгледат стотици редове код за минута и да намерят грешка. Това качество е изключително важно и в софтуерната индустрия, където програмистите преглеждат кода на другите, за да открият грешки. А състезателният ми дух е все още достатъчно силен, че приемам намирането на грешки на другите като изпитание и понякога получавам шеговити въпроси като:

“On a scale of 1-10, how much satisfaction do you get from pointing errors out to people haha” (По скалата от 1 до 10, колко удовлетворен се чувстваш, когато посочваш грешки на хората, бел. ред.)

За разлика от състезанията в една компания не искаш винаги да сочиш с пръст грешките на другите :)

„В последния семестър на бакалавъра си започнах да работя по проект, който след време се превърна в моя стартъп и 4 години по-късно все още влагам цялата си енергия и усилия върху работата за него. Всичко започна съвсем случайно, докато се разхождах в сградата по компютърни науки в MIT. Сградата е невероятно объркано място и една късна вечер случайно попаднах на втория етаж. По това време повечето офиси бяха полупразни, но една лаборатория беше пълна с хора, и всеки беше фокусиран върху задачата си. Лабораторията не беше пълна само с докторанти, а там активно работеше и професорът, който я води. Всички студенти работеха по много интересни проекти и очевидно бяха изключително трудолюбиви. Това ме грабна и скоро след това писах имейл на професора дали може да работя с нея и да помагам с каквото и да е. Тя отговори положително и на 1-и Февруари 2016 беше стартът на моята мисия с Emerald.“

Започвайки като проект в лабораториите в MIT, Емералд се превърна в компания, която сега комерсиализира технологията. Емералд променя начина, по който доктори, медицински изследователи и пациенти подхождат към здравеопазването у дома. Ние сме изработили устройство подобно на WiFi, което седи у дома и постоянно наблюдава здравето на обитателите без да изисква те да носят със себе си какъвто и да е сензор.

Устройството Емералд използва Machine Learning алгоритми да намери позицията на човека и да определи дали върви, лежи в леглото или седи на стол. Също така можем да извлечем жизнени показатели на човека като честота на дишане, пулс, а също така да анализира и съня на човека, различните фази на съня и да определи дали се някой се намира в дълбок сън или сънува.

Емералд е първият сензор, който може да извлече толкова жизнени показатели в дома на човек по безконтактен начин. Използвайки нашия продукт за наблюдение на здравето, можем да следим хората, докато те продължават с живота си без промяна. За хронично болни можем да запълним липсата на информация между две докторски посещения. Може да извлече промяна в подвижността, настроението, съня и други показатели, които може да са признаци на влошаване на здравето. Уникалната технология дава възможност за по-бързо, по-ефективно и по-евтино здравеопазване.

Компанията е основана от четирима човека - Дина Катаби, която е професор в MIT, други двама бивши нейни студенти, и аз. През последните 6 месеца наехме още 5 изключително добри човека и постоянно продължаваме да се разрастваме. Имаме страхотен офис само на 1 пресечка от MIT. В момента сме в много вълнуващ момент с компанията, когато постоянно се случват нови неща, но все още сме достатъчно малко хора, така че всеки да говори с всеки и да знае всичко, което се случва.

Започнахме с малко начално финансиране, но вече имаме няколко платени договора, които са достатъчни да покрият разходите ни. Работим с няколко фармацевтични компании, които използват нашия продукт в клиничните си изпитания, за да определят дали тяхното лекарство е ефективно и дали променя здравето на хората.

Проектът редовно е получавал медиен интерес и още през 2015 година началните разработки бяха представени в Белия Дом пред президент Обама. Сега, когато работим върху комерсиализирането, много медии осъзнаха уникалните възможности на нашата технология и как компанията може да промени цял дял от здравеопазването.

През 2019 започнахме да развиваме бизнеса на компанията и Форбс отличиха мен и Закари за едни от 30-е иноватори под 30 години в сферата на здравеопазването.

Едно от нещата, които ми липсват най-много от състезанията по програмиране, е тръпката от самото състезание. Бягането и градските маратони ми дават точно това и по някакъв странен начин намирам много прилики между IOI (International Olympiad of Informatics, бел. ред.) и маратоните. През 2019 избягах нюйоркския маратон и в седмицата преди бягане непрестанно мислех за това. Представих си как ще се развие състезанието, въпреки че както може да си представите, няма твърде много начини как би се развило едно бягане. Не бях изпитвал такава тръпка от първите ми международни олимпиади, когато със седмици сънувах самото състезание.

Както и в научната сфера, най-важните 90% от състезанието са подготовката преди това. Също така това е и най-трудната част - един маратон продължава 3-4 часа, но моята подготовка за него е няколко месеца. Голяма част от бяганията преминават твърде рано сутрин, за да мога да стигна навреме на работа и избягам 10-20-30 км, независимо дали е 30 градуса навън или вали сняг. Веднъж даже се наложи да бягам на пътечката близо два часа и половина, защото бях в Лас Вегас след дълъг уикенд, а навън беше почти 40 градуса."

"Пожелавам на прохождащите състезатели да се развълнуват страшно много за „ходенето“ и успеха им в състезанията. Когато прихванеш този състезателен дух, той не те отпуска и винаги те влече напред и ти помага с изпълването на всяка цел занапред."

Ферит Исмаилов и Иво Карагьозов са част от разширения отбор по информатика. Участвали са в XIII Откритата московска олимпиада, както и в няколко издания на Romanian masters of Informatics. Иво е и носител на сребърен медал от Младежката балканска олимпиада по информатика през 2016 г. Той се обучава във Варна, а Ферит е възпитаник в школата на Бисерка Йовчева “А&Б” - Шумен. 

1. Представи се в едно изречение!

Ферит: Здравейте, аз съм Ферит, на 17 години от град Шумен.
Иво: Казвам се Иво, на 18 години, от Варна и се състезавам по информатика от 5-ти клас.

2. В момента се занимавам с …

Ф: Конкретно в този момент се занимавам с отговарянето на този въпросник, но по-общо се занимавам с подготовка за няколко предстоящи състезания, чета "Под игото" и наваксвам с доглеждането на един сериал и няколко филма. Тези дейности може би не са подредени по намаляващ приоритет. :)
И: В момента усилията ми главно са насочени към кандидатстване в университет, но отделям и малко време на подготовка за състезанията. 

3. Как те наричат приятелите?

Ф: Най-често Феро, Ферко, Фери. Забележка: предпочитам Феро! :)
И: Тъй като името ми е кратко няма много вариации, но най-често Иво и Ивака.

4. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

Ф: Винаги съм смятал, че най-важното, което едно състезание може да даде, са хората, с които се запознаваш и сприятеляваш. Няма нищо по-ценно от това. Съвсем близки по важност са опитът и знанията, които получваме от тях. В тези три неща за мен се крият богатствата на състезанията.
И: Добри приятели, които ще останат част от живота ми завинаги, уникални спомени, страхотни изживявания и много смях и забавления.

5. Но ми взеха…

Ф: Време, което понякога ми се е искало да прекарам с най-близките ми хора, и огромни количества мисловна енергия. Случвало се е след подготовка за състезание да се прибера и да заспя след 3 минути заради умората. Но си струва!!!
И: Доста от свободното време, но не мисля че щях да имам с какво да го запълня ако не бяха те :).

6. Последното международно състезание, на което участва ?

Ф: Това трябва да е Международният есенен турнир, който ежегодно се провежда в моя роден град - Шумен и е едно от най-големите и готини състезания, които се провеждат през годината.
И: IATI, което се проведе в края на ноември в Шумен. 

(бел.ред.: Виж резултати от IATI тук)

7. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

Ф: Това бе най-мразеният от мен въпрос, когато бях малък! Как хората очакват 8-годишно хлапе да има план за живота си след 15 години!? Умът ми не го побира, хахахах! Но щом питате.. отговорът беше: "Костенурка нинджа" :Д
И: Откакто се помня винаги съм отговарял "програмист".

8. А сега как отговаряш?

Ф: Нещо от рода на: "Не знам, не съм решил, нещо с информатика и математика сигурно". Както споменах, не ми допада този въпрос, хахаха.
И: По същия начин.

9. Любима история от състезание?

Ф: Всяка история е уникална сама по себе си. Трудно е да имам любима.
И: Толкова са много, че ми е трудно да избера точно една, затова просто ще кажа, че всеки един момент прекаран с хората, с който се запознах по време на състезания е уникален и любим за мен.

10. Най-досадният въпрос за един информатик?

Ф: "Можеш ли да хакнеш Инстаграма на еди си кого?" Не. Не мога. А и да можех защо бих го направил!?
И: “Какво представляват състезанията по информатика, хаквате някви работи ли?"

11. Три думи, с които би описал информатиката?

Ф: Динамична, трудна, значима. Или изваденото от учебниците: "Наука за информацията". 
И: Комплексна, изискваща, интересна.

12. Три думи, с които ТЯ, ако можеше, би те описала?

Ф: Красив, умен, скромен. хахаха
И: Амбициозен, упорит, старателен.

13. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (кога и как?)

Ф: Още в 5. клас тя успя да ме спечели с едно много просто нещо- тя обединява две любими мои неща - компютри и математика! Интересното е, че наистина много хора се запалват точно по информатиката по този начин! 
И: Още от малък имах голям интерес към компютрите. Но преди 5-ти клас нямах възможност да се докосна до информатиката, затова се занимавах с математика (както всеки един състезател по информатика), но в мига, в който имах възможност да започна да се занимавам с информатика не се поколебах и за секунда, за мое щастие ми се получаваше (поне през първите няколко години :D). Нещото, което ми харесва най-много е, че тя комбинира както математическото мислене нужно да се реши дадена задача, така и познания по програмиране, с които да можеш да напишеш самата задача (в не малка част от случаите дори да си измислил решението на задачата е доста трудно да я програмираш).

14. Най-великото изобретение, което българинът е дал на света?

Ф: Наскоро попаднах на една много интересна статия, свързана с темата, която се казваше "Какво друго сме дали на света освен чалгата?". Най-значими от нещата, изброени там, бяха според мен компютърът и кирилицата.
И: Киселото мляко - обожавам го :).

15. А ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

Ф: Промишлено достъпен заместител на пластмасите.
И: Машина за четене на мисли.

16. Как протича една подготовка за състезание?

Ф: До обяд тренировъчно състезание, след обяд - разбор и дорешаване. Понякога задачите изискваха знания, които нямахме. Повод да се преподаде новия материал.
И: По различни начини - понякога просто отварям задачи от минали години на същото състезание, а понякога участвам в онлайн състезания, които се провеждат доста често в различни сайтове популярни между хората, които се занимаваме със състезателна информатика.

17. Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

Ф: Всяко едно е интересно само по себе си, но за мен най-впечатляващото е изкуственият интелект.
И: През последните години изкуствения интелект (който естествено е базиран на информатиката) навлиза във все повече и повече сфери, но може би най-интересното и най-важното му приложение е в медицината, за диагностика и дори лекуване на различни болести и заболявания.

18. Какво мобилно приложение му липсва на съвременния свят?

Ф: Такова, което да не ми позволява да се скатавам от работата си... хахахах
И: Може би някакъв вид органайзър, който сам преценява и намира най-оптималното разпределение на задачи за даден човек.

19. Живот и здраве, къде си се представяш след 5 години?

Ф: В някой много добър университет, тъкмо завършващ висшето си образование!
И: Смятам да уча в Англия през следващите 4 години и след това да се върна в България, затова в момента отговорът на този въпрос е България, но много неща могат да се променят за 5 години.

20. А след 50?

Ф: Живот и здраве, пенсионер в някое много приятно кътче на света, в уютна къща, с любящо семейство около мен. И предполагам една-две котки.
И: След 50 години си се представям да живея отново във Варна, защото този град е най-любимото ми място в целия свят и ще се радвам със семейството ми да живеем тук.

21. Къде може да те срещне най-често човек?

Ф: В школа "А&Б", вкъщи, в училище, в клуба по настолни игри и къде ли още не.
И: Когато не съм вкъщи обикновено или съм навън с приятели или съм на тенис корта.

22. Как протича едно твое ежедневие?

Ф: Деля времето между училището, информатиката, контактите с другите хора и забавленията!
И: Обикновено ставам към 9. Ако в този ден сме на училище, или отивам да тренирам, или отделям малко време за подготовка за състезания преди училище, след това съм на училище и вечер ако не съм много изморен излизам с приятели. Ако не сме на училище, нещата са долу горе същите, но имам малко повече свободно време да се видя с приятели.

23. Ако можеше да измислиш нова величина, за какво би била тя?

Ф: Величина за щастието. Много бих се радвал, ако мога да я кръстя на себе си, хахах!
И: Не съм сигурен, но сегашната величина за степен на интелигентност ми се вижда малко неефикасна, затова може би ще бъде нещо от този род.

24. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

Ф: Добра компания. Ако съм разбрал нещо от Робинзон Крузо, то е, че самотата е ужасно нещо!
И: Ако можех да взема някой приятел бих взел със сигурност човек, защото така ще се чувствам не толкова самотен, но ако не - най-вероятно ще взема лаптоп, за да има с какво да си запълвам малкото време преди да умра от глад или жажда :).

25. Номинация и награда за най-добър учител отива при…

Ф: Изключително много дължа на учителите си по математика и български език през годините, но според мен най-голям отпечатък върху моята личност е оставила г-жа Бисерка Йовчева. При нея отива тази награда.
И: Юлия Димитрова - моята учителка, която разпали и разви моите знания по информатика, за което винаги ще й бъда благодарен.

26. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

Ф: Съществувам, следователно трябва да създавам.
И: Трябва да се наслаждавам на всеки един изминал ден.

27. Любимо занимание/хоби?

Ф: Хобитата ми включват настолни и компютърни игри, както и гледане на филми и театър.
И: Още от много малък обожавам тенис на корт - както да гледам, така и да го играя.

28. Песента, която описва настроението ти в момента?

Ф: Queen - Under pressure. Постоянно.
И: Mr. Brightside - The Killers

29. Последната книга, която прочете?

Ф: Сборникът с хорър разкази от Х.Ф.Лъвкрафт "Некрономикон".
И: Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще.

30. За какво никога не ти остава време?

Ф: Обикновено времето никога не стига за нещата, които нямаме желание да свършим. Именно заради това никога не ми остава време да си подредя стаята или да си науча както трябва за училище. Въобще свършил ли си нещо, ако не си го направил в последния момент!?
И: Да пробвам нови неща.

31. Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

Ф: Хора. Любов. Близост.
И: Семейство, приятели и стабилност.

32. Благородно завиждам на....

Ф: Благородно завиждам на хората с добра дисциплина за разпределянето на време. Това ми е слаба страна и бих искал да го владея по-добре!
И: На всеки, който не се отказва от това да преследва мечтите си.

33. Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?

Ф: Предстоят втори и трети кръг на олимпиадата по информатика, Откритата Московска олимпиада, Пролетните и Летните състезания по информатика, абе състезания да искаш...
И: От състезателна гледна точка предстои най-важната част от годината, а именно селекцията на националния отбор, която започва от средата на март и приключва средата на юни, както и участие във финалите на Московската олимпиада по информатика в началото на март в Москва. А от академична гледна точка, да изкарам достатъчно висока диплома, което най-вече означава да се представя добре на матурите през май. След края на учебната година ми предстои едно лято, в което ще се опитам да не мисля много за учене и през септември се надявам да започна университет :).

34. Поздрави събеседника си!

Ф: Привет!
И: Поздрави, Феро, радвам се, че точно ти си ми събеседник <3.
(бел ред.: участниците по принцип не знаят събеседниците си, хаха)

35. Пожелай ни нещо!

Ф: Пожелавам ви усмивката да не пада от лицата ви!
И: Пожелавам ви да продължавате да подпомагате участието на ученическите отбори по различни международни олимпиади, защото освен вас няма много хора и организации, които се грижат за това. И също така тези отбори да продължават да ви радват с резултатите, които постигат.

36. Съвет към младите състезатели?

Ф: Моят съвет към тях е да приемат успеха скромно, а провала- достойно. И попътен вятър! <3
И: На първо място най-важното е да се забавлявате. В момента, в който усетите, че правите нещо, което не ви прави щастливи, спрете и си дайте малко почивка - по-добре така, отколкото да се насилвате и да загубите страстта си към предмета, в който се състезавате. На второ място са успехите и провалите, които са част от "състезателната" кариера на всеки един. Колкото и добри да сте, шансовете никога да не се провалите на състезание са малки, но провалът не е страшен, страшно е ако след провала се откажете. Лично на мен ми се е искало да се откажа неведнъж, но сега съм много щастлив, че не го направих. След провал трябва да се изправите още по-силни и мотивирани отпреди.

По повод 21-ия рожден ден на шуменската школа по информатика,ви споделяме едно скрито за специален повод интервю с основателката му г-жа Бисерка Йовчева.

Тя е учител на големи имена в съвременната българска информатика и млади надежди - Ростислав Руменов, Румен Христов, Марин Йорданов, Антон и Ивайло Черневи, Михаил Ковачев. Освен това е и доктор по “Методика на обучението по информатика” в Шуменския университет.

"Основахме школата заедно с проф. Антон Моллов. Моят любим учител и приятел. Идеята да направим частна школа по информатика, каквато дотогава в България нямаше, ни осени на гарата в Каспичан. Прибирахме се с влак след състезание в Русе. Носехме огромните си компютри. По онова време всеки състезател си носеше машината. Представете си колко тежаха!" 

"Знаете ли, причината школата да остане в Шумен е дълбоко лична. Повярвайте, мястото й е там. В средата на 90-те, когато държава на практика нямаше, имах нужда от средства. Не за мен, за близък човек, който все още ми липсва. Започнах да търся работа и за кратко работих къде ли не. Докато един ден не проумях, че това, което мога да правя най-добре, е да преподавам. И разбрах какво се иска от мен. Най-интересното е, че веднъж взели решението да основем школата, сякаш всичко тръгна по вода. Ето, дни след това срещаме наш приятел на улицата в Шумен. Пита ни какво правим, ние му разказваме. А той “Еее, страшен късмет извадихте! Откога се чудя на кого да дам сграда за обучение!” Така че сграда си имахме почти от самото начало, малка, олющена, но наша. А защо не е в Математическата гимнация - Тогава, през 1997-ма, нямаше нищо. Никакви условия. Знаете ли вица за комунистическия и капиталистическия Ад? Ами, срещат се двама мъченици. Този от капиталистическия Ад носи кофа с катран, другият - две кофи с катран. Първият започва да се оплаква колко му е трудно, колко катран пренася по цял ден. С едната кофа! А онзи от комунистическия Ад, с двете кофи, се усмихва широко - “О, при нас е много добре! Вярно е, две кофи трябва да нося, но то я катран няма, я кофи”. Та, и при нас така - в сградата на гимназията я ток нямаше, я парно. Не можеш да учиш в такива условия. Исках на децата да им е топло, уютно. 

Започнах с 6-цифров заем. Личен, нямаше какво да заложа. И до днес си мисля, че банката просто искаше да бъде излъгана. За капак първият ни учебен ден беше 1ви април! Малко преди това бях събрала родители на 30-ина деца и най-уверено им заявих, че ще докарам децата им до национално ниво. Това им обещах. Изобщо не знаех мога ли да се справя. Те също. Години по-късно ми признаха, че не са се надявали на много. Просто искали децата им да се занимават с нещо смислено... Урокът в Шумен в момента струва 4 лв. Малко преди да отворим, срещам моя приятелка от Турция. Казвам й какво съм намислила и тя решава да ми даде пари за 5 компютъра. Поръчвам ги, бяха последно поколение, Pentium, с цветни монитори, струваха 3 милиона лева. И й губя телефона! Затова отидох в банката. И всяка година продължавах да се връщам, за да рефинансирам заема си. 

По онова време всички искаха да се научат да работят с компютър. Започнах да ходя в завода за фаянс в Исперих, за да обучавам служители им в компютърна грамотност. Ставах в 6 часа, взимах такси до Исперих, преподавах до 12. От 12 до 13 пътувах обратно до Шумен, защото в 13 започваха занятията ми в университета. И така до 17 часа, когато отивах в школата, за да преподавам до 21 вечерта.

И не, не ми беше нужна почивка. Имах нужда да се съсипя от работа, за да заспя. И да не мисля.

През 2010 г., отново трудна година, школата беше пред затваряне. Не съм добра в сметките. Хвърлям се във всичко със страшна емоция и забравям, че аз също трябва да се храня. Та, тогава отново събрах родителите, плакахме много. Заявих им - “Минавам в нелегалност. Само така школата може да оцелее.” Вече имахме доста успешни състезатели, всички знаеха за нас. При все това... На следващата сутрин баща на двама ученика идва да плати таксата. Помня, че тогава правех отстъпка за второ дете от семейството. Човекът, счетоводител, ми каза “Виж сега. Никакви отстъпки повече! И ако искаш да оцелееш, от днес годишната ти такса е не 300, а 500.” Този мъж цяла нощ беше смятал и изчислявал какво да направя, за да не загина. Всички родители го последваха. Така пак ми помогнаха да си стъпя на краката.

Днес е лесно. Почти всички мои ученици са някъде по света. Наскоро се върнах от централата на Google в Цюрих. Пътувам толкова често къде ли не, но почвам да се уморявам. Имам нужда да остана на едно място. На година през школата ни минават между 100 и 120 деца. Първият випуск беше около 100-ина. Повечето са момчета, да, програмирането е по-скоро мъжка професия. Което не означава, че няма изключения. Когато говорим за работа с компютър, тя може да бъде в сферата на информационните технологии - тогава всичко се свежда до използването на готови програми, или в сферата на програмирането - тогава, когато пишем програми. Противно на общото впечатление, в България има недостиг на програмисти. Трябват ни още около 10 000. Да! Само в централа на Google в Швейцария работят 4 500 програмисти.

Програмирането е стимулиране на човешко поведение. Средство, с което да обясним на една машина да свършат нещо като човек. Не, не, напротив. Далеч сме от това. Все още машините имат много елементарни възможности. А що се отнася до това дали децата ми се занимават с изкуство - Разбира се. Всичките ми информатици за танцьори!"

 Честит рожден ден, Школа А&Б!

Виж още:

• Блиц интервю с Ванеса и Иван, ученици на Б. Йовчева
• Интервю с Румен Христов
• Интервю с Бисерка Йовчева по повод създаването на Европейската младежка олимпиада по информатика - eJOI, 2017