Последни блог постове

  • ИНФОРМАТИЦИТЕ ИВАН И АТАНАС В БЛИЦ

    Днес ви срещаме с двама състезатели по информатика - Иван Иванов и Атанас Димитров. Иван е възпитаник на Американския колеж, а понастоящем е студент в Кеймбридж. Той е носител на два сребърни медала от Младежките балканиади по информатика през 2014 и 2015 г. Атанас е ученик от Софийската математическа гимназия и сребърен медалист от Европейската младежка олимпиада по информатика от 2019 г

    Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, изпрати смс с текст
    DMS OLYMP на номер 17 777!

     

    1.     Представи се в едно изречение!

    Иван: Здравейте, аз съм Иван Иванов, на 19 години (скоро 20), и съм студент втора година в Кеймбридж със специалност Компютърни науки.
    Атанас: Аз съм Атанас Димитров, уча в СМГ и съм горе-долу успешен състезател по информатика.

    2.     Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?

    И: Ами като гледам май да си стоя вкъщи… :D, но по план: изпити, стаж и после пак университет.
    А: Ами трети кръг на олимпиадата по информатика и може би есенен турнир по информатика, ако се състои.

    3.     Как те наричат приятелите? 

    И: Тъй като сме много Ивановци си имаме прякори, моят е Миниван.
    А: Наско, Насе.

    4.     Последното състезание, на което участва ? 

    И: UKIEPC 2019, регионалното студентско състезание по информатика от ACM.
    А: Онлайн състезанието „Младен Манев“.

    5.     Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    И: Електрически инженер.
    А: Архитект.

    6.     А сега как отговаряш? 

    И: Програмист, защото не е нужно да те хваща ток, за да се забавляваш.
    А: Нещо, свързано с компютърни науки, или програмист.

    7.     Любима история от състезание?

    И: Амии има повече от една, но тази, за която си спомням с усмивка и сега, е Пролетният турнир през 2018, когато заедно с 8 човека бях на първо място с максимален брой точки. После разбрахме от авторите на задачите, че не е трябвало да има нито един с такъв брой точки. За мен това беше още по-интересно, защото имах проблеми с една от задачите по време на състезанието и затова успях да изпратя вярно решение на последната точно 2 минути преди края.
    А: На пролетни по информатика миналата година ходихме за скара и заваля дъжд. Аз не исках да се приберем с такси и поради факта, че не си бях взел яке, се разболях. Въпреки това преди състезанието софийските ръководители ми дадоха магическо лекарство, което ме накара да се чувствам по-добре и грабнах златото.

    8.     Най-досадният въпрос за един информатик? 

    И: Не знам кое е по лошо от: „Ох, не ми работи компютъра, ще го оправиш ли?“ или „Ей, Ванка, имам една страшна идея, ама ми трябва някой, който разбира от компютри!“
    А: „Ще ми решиш ли теста по информатика?“

    9.     Три думи, с които би описал информатиката? 

    И: Взискателна, потайнствена, запленяваща.
    А: Забавна, занимателна, развлекателна.

    10.  Три думи, с които ТЯ, ако можеше, би те описала? 

    И: Упорит, усърден, понякога невнимателен.
    А: Отдаден, разсеян, неадекватен.

    11.  Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (кога и как?)

    И: Това, което ме плени още почти в началото в 5-ти клас, е това, че е много гъвкава - с нея можеш да направиш всичко. Но най-вече една програма не се подчинява на определени числа или на определена ситуация, а на параметри. И от там обичам да казвам - математиката решава определена задача, но с информатиката си си решил проблема (което открих по-късно, че не е напълно вярно, но при мен беше приложимо за линейни уравнения).
    А: Има много онлайн състезания по информатика, в които ти се смята рейтинг, по което много прилича на видео игрите.

    12.  Най-великото изобретение, което българинът е дал на света?

    И: От материална гледна точка това е първият компютър, защото без него нямаше да има с какво да се занимавам. Но в по-широк план бих казал, че това е упоритостта, вироглавият дух и борбеността на всички състезатели, не само в информатиката и науките, които от ранни години започват упорит труд и прославят страната ни на не малко световни състезания и олимпиади.
    А: Лютеницата.

    13.  А ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    И: Колкото по-дълбоко навлизам в информатиката, осъзнавам, че всяка идея за иновация идва с много плюсове, но и с минуси. Но това, което ще ми е наистина интересно, е да създам, или да работя, следейки работата на, е утопичната идея за изкуствен интелект, който преминава теста на Тюринг.
    А: Машина, която ти позволява да се наспиваш по-бързо.

    14.  Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

    И: От една страна се вижда технологичният прогрес на хората и сложните платформи, които използваме в текущо време. Но това, което наистина ми прикова вниманието през последните дни, е прогресът на технологиите в почти всички сфери. В дни на епидемия и карантина работният процес видимо протича нормално за повечето хора поради възможността за работа от вкъщи, което се дължи само на технологичния прогрес и развитието на информатиката. Ето това наистина е постижение според мен!
    А: Като цяло изглежда доста интересно симулирането на някои неща от биологията.

    15.  Живот и здраве, къде си се представяш след 5 години?

    И: Нямам абсолютно точна визия за това бъдеще, но очаквам да съм завършил своето висше образование и вече да се реализирам в сферата като програмист. Нямам претенции за това къде ще работя и с какво точно ще се занимавам, стига да е свързано с информатиката и най-вече да ме кара да ставам с усмивка в 7 часа сутрин и да отивам на работа. :)
    А: В някой университет.

    16.  А след 50?

    И: Хмм, за тогава вече имам по-добри планове - да се наслаждавам на старостта си. Да имам автоматизирана къща и кола, щастливо семейство, по-малко болки в колената и от време на време все така ентусиазирано да си програмирам!
    А: На Карибите.

    17.  Къде може да те срещне най-често човек?

    И: Противно на очакваното бих казал, че това е залата за гребане: спорт, който започнах наскоро, но доста бързо се пристрастих.
    А: У нас.

    18.  Как протича едно твое ежедневие?

    И: Започва преди изгрев - около 6 часа, със сутрешна тренировка по гребане на реката. След това така желаната закуска, кратка почивка и лекции до обяд. Следобед е време за писане на различни видове домашни и предаване на проекти, докато не се стигне до вечерната земна тренировка. Късно вечер наваксвам ненаправеното през деня и често се събираме да играем различни игри с приятелите, а понякога гледаме и филми заедно. Накрая идва и нужната, но и недостатъчна доза сън, и повтаряме отново...
    А: Училище, решаване, и излизане навън с приятели.

    19.  Ако можеше да измислиш нова величина, за какво би била тя?

    И: Вдъхновено от едни мои скорошни проблеми - единицата дробност, с която се означава колко пъти е пренаписван код в даден метод или клас, докато се премахнат грешките в него. Колкото е по-малко, толкова по-добре :)
    А: Такава, която оценява колко забавен е човек.

    20.  Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

    И: Най-добре би било да взема лаптопа си, но днес без интернет не може нищо, така че прибягвам към другата ми страст - гребен тренажор, да има все някак да си уплътнявам времето.
    А: Наръчник за оцеляване.  

    21.  Номинация и награда за най-добър учител отива при...

    И: Елка Кондакова - моя учителка по информатика в Американския колеж, която изцяло организира участието ми в почти всички гимназиални състезания, но също така ми помогна и да създам клуб по информатика в училище, с който да споделям страстта си и с други. Тя продължава да е пример за това, че един амбициозен учител винаги ще успее да благоспособства развитието на един заинтересован в предмета ученик.
    А: Иван Тончев, който винаги ме е мотивирал да се състезавам и решавам по информатика.

    22.  “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно...?

    И: ...трябва да действам. Много често хората само мислят за неща, без да има следващо действие. Никой не знае какво си мислим, но всеки може да види нашите действия. И това е единственият начин, по който можем да направим това, което си  мислим, реалност.
    А: ...Се забавлявам. 

    23.  Любимо занимание/хоби?

    И: Гребането - на пръв поглед един груб спорт, но впоследствие е толкова технологичен и прецизен.
    А: Да играя компютърни игри.

    24.  Песента, която описва настроението ти в момента?

    И: Coldplay - A Sky Full of Stars - животът е пълен с възможности, ние само трябва да ги преследваме.
    А: Panic! At the disco - Victorious

    25.  Последната книга, която прочете?

    И: Fahrenheit 451 - Ray Bradbury
    А: „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“

    26.  За какво никога не ти остава време?

    И: За много неща - сън, почивка - но това означава, че съм си запълнил деня добре!
    А: Да спя.

    27.  Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

    И: Трябва да се чувства полезен и удовлетворен от себе си след всеки ден - това означава, че не го е пропилял...
    А: Любов и здраве.

    28.  Благородно завиждам на....

    И: Не мога да кажа, че завиждам на някого за нещо, защото сам се натоварвам със задачи, но знам, че рано или късно всичко, което правя, ще се окаже полезно по някакъв начин.
    А: Тези, които решават и се занимават повече от мен с нещото, което ги интересува. 

    29.  Поздрави събеседника си!

    И: Здравей! Все така успешен/на, жив/а и здрав/а в текущите условия, и смело напред!
    А: Наздраве!

    30.  Пожелай ни нещо!

    И: И за вас най-вече да сте здрави в текущата ситуация и искам да ви поздравя за усърдната работа по отношение поддържане на връзка с всички бивши и текущи олимпийци! Много е приятно да можеш да споделиш опит и преживявания!
    А: Да продължите да се развивате и да помагате на състезателите.

    31.  Съвет към стартиращите състезатели?

    И: Продължавайте да се борите и да работите усърдно - успехите няма да дойдат без усилия, но повярвайте насладата от тях ще си струва! Много е приятно да има такива млади ентусиазирани хора, които да развиват науката напред!
    А: Да не се предават, да са отдадени и да се забавляват.

     

     

    ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

    ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

  • ПРОЕКТИТЕ НА ОЛИМПИЙЦИТЕ: ЗЛАТНИЯТ МЕДАЛИСТ РУМЕН ХРИСТОВ И ИНОВАЦИИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

    Шестият в света по информатика – Днес ви срещаме с Румен Христов, носител на 3 златни и 2 сребърни медала от Международната олимпиада по информатика (2008 - 2012), още 2 златни и 2 сребърни – от Балканиадата, 2 златни от Младежката балканиада, както и още 1 златно отличие от Централноевропейската олимпиада.

    През 2012 г. Румен завършва ПМГ Шумен, възпитаник е на Школа А&Б. Още същата есен започва да учи в MIT в Бостън, САЩ, където завършва бакалавър и магистратура по компютърни науки.

    Днес сме го поканили в рубриката „Проектите на олимпийците“, за да ни разкаже малко повече за проекта Emerald innovations и мисията за иновации в здравеопазването, както и какво е общото между международните олимпиади и участието в маратони.

    Вижте и този съвсем скорошен материал за приложението  на компанията в борбата с COVID-19.

     

    "Подобно на много от нас, в последните седмици ми се налага да работя от вкъщи. За наша радост технологиите дават възможност на много хора да вършат работата си нормално от вкъщи и всичко, което им е необходимо, е компютър и интернет връзка. Това е уникално преимущество и нещо, което е било немислимо преди 20 години. Често се опитвам да се замисля и сравня живота ни сега с този преди няколко поколения. Технологичното развитие е направило работата ни не само лесна за вършене от дома, но също така и много по-малко. Даже по времето на моята баба е било нормално събота да се работи на половин работен ден, а преди само 100 години в САЩ работната седмица е била 70 часа на седмица и също така не е съществувало и понятието платена отпуска. Науката и технологиите са в центъра на развитието, което ни дава този значително по-лесен живот.

    Естествено всяка нова технология винаги може да се използва и по деструктивен начин, и за да се предпазим от това, всички ние трябва да сме внимателни, да имаме правилните регулации и да планираме добре преди да ги инкорпорираме в живота си.

    В университета се наложи да оставя състезанията на заден план. Повечето от предметите се фокусираха върху софтуерни системи и как големите компании правят нещата. Малко от алгоритмите, които бях научил в гимназията бяха често използвани и осъзнах, че в “истинския” живот важните неща са доста по-различни. Една от основните разлики е дължината на проектите. Една компания работи по проекти, които отнемат седмици, месеци и дори години, а международната олимпиада по информатика продължава 5 часа. Важно качество, което трябваше да науча, е да не се отказвам лесно и да преминавам към следващата задача, ако имам трудности, а да продължа да работя, докато не реша проблема напълно.

    Състезателното програмиране ме научи на изключително важни качества, които все още използвам ежедневно. Например, любимото ми онлайн състезанието TopCoder включваше 10-минутна фаза, където всеки състезател преглежда десетки програми на други участници, и само четейки кода трябва да реши дали той е верен и ако не е - какъв примерен вход би накарал програмата да даде грешен изход. Най-добрите състезатели можеха да разгледат стотици редове код за минута и да намерят грешка. Това качество е изключително важно и в софтуерната индустрия, където програмистите преглеждат кода на другите, за да открият грешки. А състезателният ми дух е все още достатъчно силен, че приемам намирането на грешки на другите като изпитание и понякога получавам шеговити въпроси като:

    “On a scale of 1-10, how much satisfaction do you get from pointing errors out to people haha” (По скалата от 1 до 10, колко удовлетворен се чувстваш, когато посочваш грешки на хората, бел. ред.)

    За разлика от състезанията в една компания не искаш винаги да сочиш с пръст грешките на другите :)

    „В последния семестър на бакалавъра си започнах да работя по проект, който след време се превърна в моя стартъп и 4 години по-късно все още влагам цялата си енергия и усилия върху работата за него. Всичко започна съвсем случайно, докато се разхождах в сградата по компютърни науки в MIT. Сградата е невероятно объркано място и една късна вечер случайно попаднах на втория етаж. По това време повечето офиси бяха полупразни, но една лаборатория беше пълна с хора, и всеки беше фокусиран върху задачата си. Лабораторията не беше пълна само с докторанти, а там активно работеше и професорът, който я води. Всички студенти работеха по много интересни проекти и очевидно бяха изключително трудолюбиви. Това ме грабна и скоро след това писах имейл на професора дали може да работя с нея и да помагам с каквото и да е. Тя отговори положително и на 1-и Февруари 2016 беше стартът на моята мисия с Emerald.“

    Започвайки като проект в лабораториите в MIT, Емералд се превърна в компания, която сега комерсиализира технологията. Емералд променя начина, по който доктори, медицински изследователи и пациенти подхождат към здравеопазването у дома. Ние сме изработили устройство подобно на WiFi, което седи у дома и постоянно наблюдава здравето на обитателите без да изисква те да носят със себе си какъвто и да е сензор.

    Устройството Емералд използва Machine Learning алгоритми да намери позицията на човека и да определи дали върви, лежи в леглото или седи на стол. Също така можем да извлечем жизнени показатели на човека като честота на дишане, пулс, а също така да анализира и съня на човека, различните фази на съня и да определи дали се някой се намира в дълбок сън или сънува.

    Емералд е първият сензор, който може да извлече толкова жизнени показатели в дома на човек по безконтактен начин. Използвайки нашия продукт за наблюдение на здравето, можем да следим хората, докато те продължават с живота си без промяна. За хронично болни можем да запълним липсата на информация между две докторски посещения. Може да извлече промяна в подвижността, настроението, съня и други показатели, които може да са признаци на влошаване на здравето. Уникалната технология дава възможност за по-бързо, по-ефективно и по-евтино здравеопазване.

    Компанията е основана от четирима човека - Дина Катаби, която е професор в MIT, други двама бивши нейни студенти, и аз. През последните 6 месеца наехме още 5 изключително добри човека и постоянно продължаваме да се разрастваме. Имаме страхотен офис само на 1 пресечка от MIT. В момента сме в много вълнуващ момент с компанията, когато постоянно се случват нови неща, но все още сме достатъчно малко хора, така че всеки да говори с всеки и да знае всичко, което се случва.

    Започнахме с малко начално финансиране, но вече имаме няколко платени договора, които са достатъчни да покрият разходите ни. Работим с няколко фармацевтични компании, които използват нашия продукт в клиничните си изпитания, за да определят дали тяхното лекарство е ефективно и дали променя здравето на хората.

    Проектът редовно е получавал медиен интерес и още през 2015 година началните разработки бяха представени в Белия Дом пред президент Обама. Сега, когато работим върху комерсиализирането, много медии осъзнаха уникалните възможности на нашата технология и как компанията може да промени цял дял от здравеопазването.

    През 2019 започнахме да развиваме бизнеса на компанията и Форбс отличиха мен и Закари за едни от 30-е иноватори под 30 години в сферата на здравеопазването.

    Едно от нещата, които ми липсват най-много от състезанията по програмиране, е тръпката от самото състезание. Бягането и градските маратони ми дават точно това и по някакъв странен начин намирам много прилики между IOI (International Olympiad of Informatics, бел. ред.) и маратоните. През 2019 избягах нюйоркския маратон и в седмицата преди бягане непрестанно мислех за това. Представих си как ще се развие състезанието, въпреки че както може да си представите, няма твърде много начини как би се развило едно бягане. Не бях изпитвал такава тръпка от първите ми международни олимпиади, когато със седмици сънувах самото състезание.

    Както и в научната сфера, най-важните 90% от състезанието са подготовката преди това. Също така това е и най-трудната част - един маратон продължава 3-4 часа, но моята подготовка за него е няколко месеца. Голяма част от бяганията преминават твърде рано сутрин, за да мога да стигна навреме на работа и избягам 10-20-30 км, независимо дали е 30 градуса навън или вали сняг. Веднъж даже се наложи да бягам на пътечката близо два часа и половина, защото бях в Лас Вегас след дълъг уикенд, а навън беше почти 40 градуса."

    "Пожелавам на прохождащите състезатели да се развълнуват страшно много за „ходенето“ и успеха им в състезанията. Когато прихванеш този състезателен дух, той не те отпуска и винаги те влече напред и ти помага с изпълването на всяка цел занапред."

  • БЛИЦ С ФЕРИТ И ИВО, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО ИНФОРМАТИКА

    Ферит Исмаилов и Иво Карагьозов са част от разширения отбор по информатика. Участвали са в XIII Откритата московска олимпиада, както и в няколко издания на Romanian masters of Informatics. Иво е и носител на сребърен медал от Младежката балканска олимпиада по информатика през 2016 г. Той се обучава във Варна, а Ферит е възпитаник в школата на Бисерка Йовчева “А&Б” - Шумен. 

    1. Представи се в едно изречение!

    Ферит: Здравейте, аз съм Ферит, на 17 години от град Шумен.
    Иво: Казвам се Иво, на 18 години, от Варна и се състезавам по информатика от 5-ти клас.

    2. В момента се занимавам с …

    Ф: Конкретно в този момент се занимавам с отговарянето на този въпросник, но по-общо се занимавам с подготовка за няколко предстоящи състезания, чета "Под игото" и наваксвам с доглеждането на един сериал и няколко филма. Тези дейности може би не са подредени по намаляващ приоритет. :)
    И: В момента усилията ми главно са насочени към кандидатстване в университет, но отделям и малко време на подготовка за състезанията. 

    3. Как те наричат приятелите?

    Ф: Най-често Феро, Ферко, Фери. Забележка: предпочитам Феро! :)
    И: Тъй като името ми е кратко няма много вариации, но най-често Иво и Ивака.

    4. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

    Ф: Винаги съм смятал, че най-важното, което едно състезание може да даде, са хората, с които се запознаваш и сприятеляваш. Няма нищо по-ценно от това. Съвсем близки по важност са опитът и знанията, които получваме от тях. В тези три неща за мен се крият богатствата на състезанията.
    И: Добри приятели, които ще останат част от живота ми завинаги, уникални спомени, страхотни изживявания и много смях и забавления.

    5. Но ми взеха…

    Ф: Време, което понякога ми се е искало да прекарам с най-близките ми хора, и огромни количества мисловна енергия. Случвало се е след подготовка за състезание да се прибера и да заспя след 3 минути заради умората. Но си струва!!!
    И: Доста от свободното време, но не мисля че щях да имам с какво да го запълня ако не бяха те :).

    6. Последното международно състезание, на което участва ?

    Ф: Това трябва да е Международният есенен турнир, който ежегодно се провежда в моя роден град - Шумен и е едно от най-големите и готини състезания, които се провеждат през годината.
    И: IATI, което се проведе в края на ноември в Шумен. 

    (бел.ред.: Виж резултати от IATI тук)

    7. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

    Ф: Това бе най-мразеният от мен въпрос, когато бях малък! Как хората очакват 8-годишно хлапе да има план за живота си след 15 години!? Умът ми не го побира, хахахах! Но щом питате.. отговорът беше: "Костенурка нинджа" :Д
    И: Откакто се помня винаги съм отговарял "програмист".

    8. А сега как отговаряш?

    Ф: Нещо от рода на: "Не знам, не съм решил, нещо с информатика и математика сигурно". Както споменах, не ми допада този въпрос, хахаха.
    И: По същия начин.

    9. Любима история от състезание?

    Ф: Всяка история е уникална сама по себе си. Трудно е да имам любима.
    И: Толкова са много, че ми е трудно да избера точно една, затова просто ще кажа, че всеки един момент прекаран с хората, с който се запознах по време на състезания е уникален и любим за мен.

    10. Най-досадният въпрос за един информатик?

    Ф: "Можеш ли да хакнеш Инстаграма на еди си кого?" Не. Не мога. А и да можех защо бих го направил!?
    И: “Какво представляват състезанията по информатика, хаквате някви работи ли?"

    11. Три думи, с които би описал информатиката?

    Ф: Динамична, трудна, значима. Или изваденото от учебниците: "Наука за информацията". 
    И: Комплексна, изискваща, интересна.

    12. Три думи, с които ТЯ, ако можеше, би те описала?

    Ф: Красив, умен, скромен. хахаха
    И: Амбициозен, упорит, старателен.

    13. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (кога и как?)

    Ф: Още в 5. клас тя успя да ме спечели с едно много просто нещо- тя обединява две любими мои неща - компютри и математика! Интересното е, че наистина много хора се запалват точно по информатиката по този начин! 
    И: Още от малък имах голям интерес към компютрите. Но преди 5-ти клас нямах възможност да се докосна до информатиката, затова се занимавах с математика (както всеки един състезател по информатика), но в мига, в който имах възможност да започна да се занимавам с информатика не се поколебах и за секунда, за мое щастие ми се получаваше (поне през първите няколко години :D). Нещото, което ми харесва най-много е, че тя комбинира както математическото мислене нужно да се реши дадена задача, така и познания по програмиране, с които да можеш да напишеш самата задача (в не малка част от случаите дори да си измислил решението на задачата е доста трудно да я програмираш).

    14. Най-великото изобретение, което българинът е дал на света?

    Ф: Наскоро попаднах на една много интересна статия, свързана с темата, която се казваше "Какво друго сме дали на света освен чалгата?". Най-значими от нещата, изброени там, бяха според мен компютърът и кирилицата.
    И: Киселото мляко - обожавам го :).

    15. А ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    Ф: Промишлено достъпен заместител на пластмасите.
    И: Машина за четене на мисли.

    16. Как протича една подготовка за състезание?

    Ф: До обяд тренировъчно състезание, след обяд - разбор и дорешаване. Понякога задачите изискваха знания, които нямахме. Повод да се преподаде новия материал.
    И: По различни начини - понякога просто отварям задачи от минали години на същото състезание, а понякога участвам в онлайн състезания, които се провеждат доста често в различни сайтове популярни между хората, които се занимаваме със състезателна информатика.

    17. Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

    Ф: Всяко едно е интересно само по себе си, но за мен най-впечатляващото е изкуственият интелект.
    И: През последните години изкуствения интелект (който естествено е базиран на информатиката) навлиза във все повече и повече сфери, но може би най-интересното и най-важното му приложение е в медицината, за диагностика и дори лекуване на различни болести и заболявания.

    18. Какво мобилно приложение му липсва на съвременния свят?

    Ф: Такова, което да не ми позволява да се скатавам от работата си... хахахах
    И: Може би някакъв вид органайзър, който сам преценява и намира най-оптималното разпределение на задачи за даден човек.

    19. Живот и здраве, къде си се представяш след 5 години?

    Ф: В някой много добър университет, тъкмо завършващ висшето си образование!
    И: Смятам да уча в Англия през следващите 4 години и след това да се върна в България, затова в момента отговорът на този въпрос е България, но много неща могат да се променят за 5 години.

    20. А след 50?

    Ф: Живот и здраве, пенсионер в някое много приятно кътче на света, в уютна къща, с любящо семейство около мен. И предполагам една-две котки.
    И: След 50 години си се представям да живея отново във Варна, защото този град е най-любимото ми място в целия свят и ще се радвам със семейството ми да живеем тук.

    21. Къде може да те срещне най-често човек?

    Ф: В школа "А&Б", вкъщи, в училище, в клуба по настолни игри и къде ли още не.
    И: Когато не съм вкъщи обикновено или съм навън с приятели или съм на тенис корта.

    22. Как протича едно твое ежедневие?

    Ф: Деля времето между училището, информатиката, контактите с другите хора и забавленията!
    И: Обикновено ставам към 9. Ако в този ден сме на училище, или отивам да тренирам, или отделям малко време за подготовка за състезания преди училище, след това съм на училище и вечер ако не съм много изморен излизам с приятели. Ако не сме на училище, нещата са долу горе същите, но имам малко повече свободно време да се видя с приятели.

    23. Ако можеше да измислиш нова величина, за какво би била тя?

    Ф: Величина за щастието. Много бих се радвал, ако мога да я кръстя на себе си, хахах!
    И: Не съм сигурен, но сегашната величина за степен на интелигентност ми се вижда малко неефикасна, затова може би ще бъде нещо от този род.

    24. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

    Ф: Добра компания. Ако съм разбрал нещо от Робинзон Крузо, то е, че самотата е ужасно нещо!
    И: Ако можех да взема някой приятел бих взел със сигурност човек, защото така ще се чувствам не толкова самотен, но ако не - най-вероятно ще взема лаптоп, за да има с какво да си запълвам малкото време преди да умра от глад или жажда :).

    25. Номинация и награда за най-добър учител отива при…

    Ф: Изключително много дължа на учителите си по математика и български език през годините, но според мен най-голям отпечатък върху моята личност е оставила г-жа Бисерка Йовчева. При нея отива тази награда.
    И: Юлия Димитрова - моята учителка, която разпали и разви моите знания по информатика, за което винаги ще й бъда благодарен.

    26. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    Ф: Съществувам, следователно трябва да създавам.
    И: Трябва да се наслаждавам на всеки един изминал ден.

    27. Любимо занимание/хоби?

    Ф: Хобитата ми включват настолни и компютърни игри, както и гледане на филми и театър.
    И: Още от много малък обожавам тенис на корт - както да гледам, така и да го играя.

    28. Песента, която описва настроението ти в момента?

    Ф: Queen - Under pressure. Постоянно.
    И: Mr. Brightside - The Killers

    29. Последната книга, която прочете?

    Ф: Сборникът с хорър разкази от Х.Ф.Лъвкрафт "Некрономикон".
    И: Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще.

    30. За какво никога не ти остава време?

    Ф: Обикновено времето никога не стига за нещата, които нямаме желание да свършим. Именно заради това никога не ми остава време да си подредя стаята или да си науча както трябва за училище. Въобще свършил ли си нещо, ако не си го направил в последния момент!?
    И: Да пробвам нови неща.

    31. Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

    Ф: Хора. Любов. Близост.
    И: Семейство, приятели и стабилност.

    32. Благородно завиждам на....

    Ф: Благородно завиждам на хората с добра дисциплина за разпределянето на време. Това ми е слаба страна и бих искал да го владея по-добре!
    И: На всеки, който не се отказва от това да преследва мечтите си.

    33. Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?

    Ф: Предстоят втори и трети кръг на олимпиадата по информатика, Откритата Московска олимпиада, Пролетните и Летните състезания по информатика, абе състезания да искаш...
    И: От състезателна гледна точка предстои най-важната част от годината, а именно селекцията на националния отбор, която започва от средата на март и приключва средата на юни, както и участие във финалите на Московската олимпиада по информатика в началото на март в Москва. А от академична гледна точка, да изкарам достатъчно висока диплома, което най-вече означава да се представя добре на матурите през май. След края на учебната година ми предстои едно лято, в което ще се опитам да не мисля много за учене и през септември се надявам да започна университет :).

    34. Поздрави събеседника си!

    Ф: Привет!
    И: Поздрави, Феро, радвам се, че точно ти си ми събеседник <3.
    (бел ред.: участниците по принцип не знаят събеседниците си, хаха)

    35. Пожелай ни нещо!

    Ф: Пожелавам ви усмивката да не пада от лицата ви!
    И: Пожелавам ви да продължавате да подпомагате участието на ученическите отбори по различни международни олимпиади, защото освен вас няма много хора и организации, които се грижат за това. И също така тези отбори да продължават да ви радват с резултатите, които постигат.

    36. Съвет към младите състезатели?

    Ф: Моят съвет към тях е да приемат успеха скромно, а провала- достойно. И попътен вятър! <3
    И: На първо място най-важното е да се забавлявате. В момента, в който усетите, че правите нещо, което не ви прави щастливи, спрете и си дайте малко почивка - по-добре така, отколкото да се насилвате и да загубите страстта си към предмета, в който се състезавате. На второ място са успехите и провалите, които са част от "състезателната" кариера на всеки един. Колкото и добри да сте, шансовете никога да не се провалите на състезание са малки, но провалът не е страшен, страшно е ако след провала се откажете. Лично на мен ми се е искало да се откажа неведнъж, но сега съм много щастлив, че не го направих. След провал трябва да се изправите още по-силни и мотивирани отпреди.

     

  • Бисерка Йовчева: 21 години в преследване на мечтите

    По повод 21-ия рожден ден на шуменската школа по информатика,ви споделяме едно скрито за специален повод интервю с основателката му г-жа Бисерка Йовчева.

    Тя е учител на големи имена в съвременната българска информатика и млади надежди - Ростислав Руменов, Румен Христов, Марин Йорданов, Антон и Ивайло Черневи, Михаил Ковачев. Освен това е и доктор по “Методика на обучението по информатика” в Шуменския университет.

     

    "Основахме школата заедно с проф. Антон Моллов. Моят любим учител и приятел. Идеята да направим частна школа по информатика, каквато дотогава в България нямаше, ни осени на гарата в Каспичан. Прибирахме се с влак след състезание в Русе. Носехме огромните си компютри. По онова време всеки състезател си носеше машината. Представете си колко тежаха!" 

    "Знаете ли, причината школата да остане в Шумен е дълбоко лична. Повярвайте, мястото й е там. В средата на 90-те, когато държава на практика нямаше, имах нужда от средства. Не за мен, за близък човек, който все още ми липсва. Започнах да търся работа и за кратко работих къде ли не. Докато един ден не проумях, че това, което мога да правя най-добре, е да преподавам. И разбрах какво се иска от мен. Най-интересното е, че веднъж взели решението да основем школата, сякаш всичко тръгна по вода. Ето, дни след това срещаме наш приятел на улицата в Шумен. Пита ни какво правим, ние му разказваме. А той “Еее, страшен късмет извадихте! Откога се чудя на кого да дам сграда за обучение!” Така че сграда си имахме почти от самото начало, малка, олющена, но наша. А защо не е в Математическата гимнация - Тогава, през 1997-ма, нямаше нищо. Никакви условия. Знаете ли вица за комунистическия и капиталистическия Ад? Ами, срещат се двама мъченици. Този от капиталистическия Ад носи кофа с катран, другият - две кофи с катран. Първият започва да се оплаква колко му е трудно, колко катран пренася по цял ден. С едната кофа! А онзи от комунистическия Ад, с двете кофи, се усмихва широко - “О, при нас е много добре! Вярно е, две кофи трябва да нося, но то я катран няма, я кофи”. Та, и при нас така - в сградата на гимназията я ток нямаше, я парно. Не можеш да учиш в такива условия. Исках на децата да им е топло, уютно. 

    Започнах с 6-цифров заем. Личен, нямаше какво да заложа. И до днес си мисля, че банката просто искаше да бъде излъгана. За капак първият ни учебен ден беше 1ви април! Малко преди това бях събрала родители на 30-ина деца и най-уверено им заявих, че ще докарам децата им до национално ниво. Това им обещах. Изобщо не знаех мога ли да се справя. Те също. Години по-късно ми признаха, че не са се надявали на много. Просто искали децата им да се занимават с нещо смислено... Урокът в Шумен в момента струва 4 лв. Малко преди да отворим, срещам моя приятелка от Турция. Казвам й какво съм намислила и тя решава да ми даде пари за 5 компютъра. Поръчвам ги, бяха последно поколение, Pentium, с цветни монитори, струваха 3 милиона лева. И й губя телефона! Затова отидох в банката. И всяка година продължавах да се връщам, за да рефинансирам заема си. 

    По онова време всички искаха да се научат да работят с компютър. Започнах да ходя в завода за фаянс в Исперих, за да обучавам служители им в компютърна грамотност. Ставах в 6 часа, взимах такси до Исперих, преподавах до 12. От 12 до 13 пътувах обратно до Шумен, защото в 13 започваха занятията ми в университета. И така до 17 часа, когато отивах в школата, за да преподавам до 21 вечерта.

    И не, не ми беше нужна почивка. Имах нужда да се съсипя от работа, за да заспя. И да не мисля.

    През 2010 г., отново трудна година, школата беше пред затваряне. Не съм добра в сметките. Хвърлям се във всичко със страшна емоция и забравям, че аз също трябва да се храня. Та, тогава отново събрах родителите, плакахме много. Заявих им - “Минавам в нелегалност. Само така школата може да оцелее.” Вече имахме доста успешни състезатели, всички знаеха за нас. При все това... На следващата сутрин баща на двама ученика идва да плати таксата. Помня, че тогава правех отстъпка за второ дете от семейството. Човекът, счетоводител, ми каза “Виж сега. Никакви отстъпки повече! И ако искаш да оцелееш, от днес годишната ти такса е не 300, а 500.” Този мъж цяла нощ беше смятал и изчислявал какво да направя, за да не загина. Всички родители го последваха. Така пак ми помогнаха да си стъпя на краката.

    Днес е лесно. Почти всички мои ученици са някъде по света. Наскоро се върнах от централата на Google в Цюрих. Пътувам толкова често къде ли не, но почвам да се уморявам. Имам нужда да остана на едно място. На година през школата ни минават между 100 и 120 деца. Първият випуск беше около 100-ина. Повечето са момчета, да, програмирането е по-скоро мъжка професия. Което не означава, че няма изключения. Когато говорим за работа с компютър, тя може да бъде в сферата на информационните технологии - тогава всичко се свежда до използването на готови програми, или в сферата на програмирането - тогава, когато пишем програми. Противно на общото впечатление, в България има недостиг на програмисти. Трябват ни още около 10 000. Да! Само в централа на Google в Швейцария работят 4 500 програмисти.

    Програмирането е стимулиране на човешко поведение. Средство, с което да обясним на една машина да свършат нещо като човек. Не, не, напротив. Далеч сме от това. Все още машините имат много елементарни възможности. А що се отнася до това дали децата ми се занимават с изкуство - Разбира се. Всичките ми информатици за танцьори!"

     Честит рожден ден, Школа А&Б!

    Виж още:

  • “ПРОЕКТИТЕ НА ОЛИМПИЙЦИТЕ” - ИВО И СТЕНЛИ, КОИТО СЪЗДАДОХА АКАДЕМИЯ ЗА ПОДГОТОВКА НА УЧЕНИЦИ И СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА

     В днешното издание на рубриката “Проектите на олимпийците” ви срещаме с Иво Дилов (дясно на снимката) и Станислав Димитров (ляво), възпитаници на СМГ и дългогодишни състезатели по математика и информатика на национално, балканско и международно ниво.

    Понастоящем са студенти във Факултета по математика и информатика при Софийския университет, но още докато са в гимназията започват да подготвят и да помагат на по-малките да следват техните стъпки. През свободното си време пътуват и се забавляват, тренират гимнастика и плуване, но много добре знаят какво искат и обичат да правят. Те следват своето призвание и през изминалата година създават СиКадеми - образователен център за метаматика и информатика, за забавно и интересно решаване на задачи, подготовки за кандидатстване и специализирани състезания.

    Иво Даниел Дилов е носител на бронзови медали от Балканиада по информатика 2015 и Жаутиковска олимпиада (по информатика) 2014, както и на сребърен медал на Жаутиковска олимпиада (по информатика) 2016. Продължава да се състезава и до сега като студент, като най-значимото постижение е класирането на отбора му (Иво, Даниел Атанасов и Антон Чернев) на световните финали на студентското състезание по програмиране - ACM ICPC 2018. От над 10 години български отбор не се бе класирал, а те успяха да се издигнат до 56-о място.

    Станислав Георгиев Димитров като ученик участва в националните състезания по математика, на Всерусийската олимпиада по математика, Шаригинската геометрична олимпиада и турнира на Младите математици, но като студент рядко намира време за математически състезания.  Той е и един от авторите на сборника “555 задачи по геометрия. Решения по “Геометрия в картинки” на А. В. Акопян” (прочети повече тук).

    И двамата са ангажирани с образованието си по Компютърни науки в СУ, където се нагърбват с нелеката задача да вземат 3 и 4 курс за една година. Иво води школи в SIcademy, Телерик и СМГ, подпомага националните състезания по информатика с авторски задачи, но е намерил време да поработи и по интересен deep learning проект на американска компания. А Станислав съчетава работата с деца и с водене на упражнения във ФМИ.

    Иво споделя, че ясно помни, когато за първи път стъпва “от другата страна”. “Бях още 7-ми клас и Яшу, който ме беше научил да програмирам в 5-ти клас, ми предложи да му помагам с преподаването на тазгодишните петокласници, които тепърва прохождаха в информатиката. До този момент ми изглеждаше сякаш всеки, който разбира от програмиране, може да го преподава на тези, които не разбират. Тогава осъзнах колко съм грешал! Как да обясниш това, което на теб ти е очевидно на човек, който дори не разбира основите? Трябва не просто да разбираш от това, за което говориш, ами да успееш да се поставиш на мястото на ученика и да подбереш точните думи, с които да го насочиш в правилната посока. Математиката много ми помогна за това, защото там те учат точно как да обясниш как от “неубеденост в X” да стигнеш до “убеденост в X”, демек да докажеш X. И така след още много лагер школи, курсове и обучения, които съм водил, стигнах до там където съм сега.”

    Станислав открива, че му харесва да работи с деца и в първи курс усилено изготвя планове, задачи и подходи за по-ефективна работа. “Бил съм жури на Младежката Балканска олимпиада през 2017, когато България беше домакин на събитието (във Варна - бел. ред.), както и две поредни години съм част от международното жури на Турнира на младите математици.”

    В момента екипът от преподаватели в СиКадеми е от 4 човека - освен Иво и Станислав (когото всички наричат Стенли), Костадин Гаров (бронзов медалист, БОМ 2016) и Станислав Йорданов - всички бивши състезатели с участия на международни състезания. Идеята за създаването на своя академия се се ражда още през 2017 г., а първите курсове стартират през април на изминалата година. “След цяла година водене на редовни курсове, Стенли беше решил, че много неща в процеса на организация на курсове могат и трябва да бъдат правени по начин, който се фокусира над важното, а именно - обучението на децата.” Стартират с курсове по математика за 4-и клас, а сега имат курсове от 2-и до 8-и клас.  Основната част от курсовете подготвя младите ученици за състезанията по математика, пред които са поставени най-малките. А от тази учебна година подготвят и ученици от 7-8-ми клас за младежката балканиада по математика.

    “Това, на което се осланя нашата академия, е състезатели да обучават състезатели в малки групи по интересен и забавен начин. Така ключовите знания и умения могат да се предават бързо и ефикасно. “, гордо отбелязва Иво Дилов.

    Може ли човек да посещава школата, ако е начинаещ? “Да! Повечето курсове, които предлагаме, са за напълно начинаещи.”

    На уебсайта на Сикадеми www.sicademy.bg има информация как може да се запише всеки желаещ.

    Контакти
    Телефон: +359 899856334, sicademymaths@gmail.com
    Адрес: Ж.К. Лозенец ул. Христо Смирненски номер 9

  • "Проектите на олимпийците" - Математикът Александър (Parkman) за хип хопа и науката в музиката

    Александър Шумаков учи във Факултета по Математика и Информатика към Софийския Университет, а преди това завършва ПМГ Хасково. 
    В различните етапи на училището любимите му предмети се въртят -  информатика, физика, математика, литература, английски език. Затова и е ходил на състезания по всички изброени, като постиженията му по информатика и математика се отличават най-много.

    "По информатика ходех в прогимназията, а с математика най-сериозно се занимавах в 11-ти и 12-ти клас. Пиедесталът на постиженията ми са бронзово и сребърно отличие съответно на азиатските състезания SASMO и AIMO през 2014 г.", казва Сашо. В момента работи като програмист. А сред нещата, с които обича да си запълва циферблата, са видеоигри, книги, филми и, разбира се, музика.

    "Има прекалено много наука в музиката, от която хората бягат. За мен всеки занимаващ се с музика човек, а дори и активните слушатели, са на едно интуитивно ниво физици и математици - имат нюх за броене, чуване на числа във формата на честоти, усещане на хармонии, които са връзки между различни честоти, и т.н. Относно моята музика - старая се във всяко едно парче, в което участвам по някакъв начин, да има химия и в изпълненията, и в посланието към слушателя."

    В музикалното му амплоа го познаваме като Parkman, а ние, разбира се, побързахме да разберем от къде идва арстистичния му псевдоним. 

    "Parkman малко звучи като супер герой и човек може би би си помислил, че съм активист за нещо като Грийн Пийс или тем подобни, но реалната история е доста по-неангажираща. Когато започвах да пиша първите си текстове излизах с една компания, от която всички бяха от една махала, и сборния ни пункт беше Градската градина. Там пък имаше едно заведение, което беше обърнало името на градината на английски, и се казваше Сити парк. По някаква причина ми звучеше добре и лесно запомнящо се да съм “момчето от градината” и оттам Parkman. От друга страна, обаче, това име нямаше да го има ако нямаше образ, който да запечатам в него, така че бих казал, че моите си кретени са виновни за него. Ако не бяха те, то най-вероятно щях да копирам Kota the Friend и да се кръстя Сашко Приятелят."

     Също така е част и от суперформацията, току-що изгряла на българския хип хоп хоризонт - Ф4, в която дели сцена, студио и микрофон с Михаил Павлов - MishMash и Камен Колев - Warp. 

    "Тази история е доста по-дълга. Накратко - другите двама главни замесени и основоположници на групата, Камен и Мишо, са от Шумен, та са си градски, аз се запознах с Мишо на морето преди години, защото му бях фен и отидох да му го кажа в лицето (и мисля че беше останал малко шокиран тогава), а с Камен се познаваме от интернет. Започнахме да се сформираме като групировка през далечната 2016-та, като идеята беше няколкото идиоти, които сме, да си имат моментален отдушник за лоши чакри. Тогава, обаче, нещата не се получиха и зарязахме идеята в архивите, откъдето и я изкарахме края на 2018-та. Успяхме да се съберем на едно място и за няколко месеца избълвахме достатъчно голямо количество продукция да ни издържи до края на лятото. Работният процес протича така - никога не знаем какво ще правим до последния момент, всеки се надвиква с останалите, Мишо може би се къпе, аз говоря с някой по телефона, Камен се рови в Ютуб и по някое време решаваме, че трябва да скалъпим нещо. Този момент се проточва между половин и един час и каквото стане бива оставено да съхне. Няма един генератор на идеи, всеки се меси в работата на другите и казва какво не му харесва, което според мен е и причината да звучим по-естествено и отличимо отколкото в самостоятелните си работи.             
    (TL;DR) Ф4 е полимеризация на захар, подправки и всичко, което сме сметнали за хубаво в някакъв момент. Пък ще видим дали наистина е хубаво по-нататък."

    "Като рападжии една от най-важните теми за нас е колко сме яки всъщност. Извън това често наблягаме на осмиване на статуквото и на самите себе си, защото единственото по-смешно от това да се водиш по стадото, е да си мислиш, че си нещо повече, ако не го правиш."

    Що се отнася до съвременната хип хоп сцена, според Александър "хората започват да се усещат, че има много почва, от която може да поникне и много хляб (да, според мен хлябът никне в тези среди, расте по дървета). Най-вълнуващо ми е когато някой от SoCalledCrew или Голям Юс има пръст в нова продукция и за тях бързам най-нетърпеливо. Въпреки това има още доста готини хора, които няма да споменавам поименно, защото ще стане твърде дълго."

    През годината Сашо си обещава да се захване по-сериозно с нещата, които все отлага. Планират общо около 8 албума от всички около Ф4, но за момента нямат по-конкретен план. "Песни ще има със сигурност и със същата сигурност ще се стараем ние, всички около нас и хората, които ни слушат, да са здрави и добре."

  • Блиц с Александър и Станислав, състезатели по информатика

    И двамата са състезатели по информатика. Александър Гьорев е носител на почетна грамота от Международната олимпиада по информатика от 2009 година, а Станислав Николов е участник в Младежката балканска олимпиада по информатика от 2016 година.

     
    Днес ги срещаме в блиц:

     

    1. Представи се в едно изречение!

    Александър: Казвам се Александър, на 25 г., роден в София, израснал в Пловдив, завършил в Германия, работещ в САЩ.
    Станислав: Няма пък!

    1. В момента се занимавам с ...

    А: … разработване на софтуер за hedge fund в Ню Йорк.
    С: Информатика, математика, лингвистика, физика... абе всичко.

    1. Как те наричат приятелите?

    А: Сашо, Сáка, Алекс.
    С: Джо, I guess е по-кратко и запомнящо се от Станислав.

    1. Най-ценното, което състезанията ми дадоха...

    А: … многобройни приятелства и възможности за развитие.
    С: Нови приятели, перспектива какво могат другите на моята възраст, купони.

    1. Но ми взеха...

    А: … много здравословен сън. По редица причини - от безсъници, заради трудна задача, която не можеш да оставиш, докато не си решил, през събуждане в 3 сутринта, за онлайн състезание (TopCoder), до среднощни LAN партита по време на състезания и лагер-школи.
    С: Невежеството и спокойствието, че мога да си седя на задника по цял ден и да очаквам добри резултати... също и здравето на черния дроб.

    1. Последното международно състезание, на което участва?

    А: Присъствено - ACM ICPC Northwestern Europe Regional Contest 2014 (NWERC) в Линшопинг, Швеция, онлайн - мисля, че беше един Facebook Hacker Cup около 2014 г.
    С: CodeIT финалите, които бяха в София.

    1. Какво отговаряше, когато те питаха "Когато порасна, искам да стана..."?

    А: Най-ранният ми спомен е, че исках да стана космонавт.
    С: Ми не помня, ама сигурно нещо тъпо като "работник във фабрика за шоколад".

    1. А сега как отговаряш?

    А: Професионален музикант.
    С: Учен, откривател.

    1. Любима история от състезание?

    А: Ах, труден въпрос… толкова много са! В по-ранните години, когато не всички хотели имаха WiFi си спомням как обикаляхме различни части на хотела, търсейки свободни WiFi мрежи (или такива с не толкова сигурна защита), връзвахме един компютър към намерената мрежа, носихме си и рутери, които да предават интернет на останалите и си правихме нощни LAN партита по стаите и коридорите.
    С: Не мисля, че която и да е от любимите ми е за разказване пред толкова широка публика :D

    1. Най-досадният въпрос за един информатик?

    А: “Ще може ли да ми преинсталираш Windows-а?”
    С: "Ще ми оправиш ли принтера/телефона/facebook-а?" или "Може ли да хакнеш ${ИМЕ}?". Запомнете, хора, ние не сме tech support.

    1. Три думи, с които би описал информатиката?

    А: Предизвикателна, възнаграждаваща, интересна.
    С: Мърдаща шарена математика

    1. Три думи, с които ТЯ, ако можеше, би те описала?

    А: “Имаше повече потенциал”.
    С: Off-by-one errors

    1. Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (кога и как?)

    А: В началото (~5. клас) беше малко битка между състезанията по информатика срещу тези по математика, тъй като по това време вече имах някаква зародена любов към математиката от 2-3 години. Нещата, които наклониха везните в полза на информатиката, може би са колко интерактивно и бързо получаваш обратна връзка за това как се справяш. Също така те оценяват компютри, а не хора (математици), което малко или много елиминира каквато и да било субективност.
    С: Като малък много обичах да играя компютърни игри, въпреки че никога не се бях замислял как и от къде идват. Просто се пръкваха. Често рисувах мои си измислени игри или се опитвах да разбера как работят механиките на някоя само по screenshot-ове в интернет. Един ден приятел на нашите ми показа html и как да си правя прости web странички. Предполагам може да се каже това е първото ми сблъскване с "код", дори и да не се води програмиране. Когато майка ми видя, че програмирането ми е интересно, тя ме записа в академията на телерик и останалото е история.

    1. Най-великото изобретение, което българинът е дал на света?

    А: Киселото мляко (fun fact - Стамен Григоров ми се пада прапрадядо).
    С: Баницата

    1. А ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

    А: Хм, устройство, което разчита и записва сънищата ти би било готино. Винаги, когато се събудя, си спомням, че съм сънувал нещо, но не и какво точно.
    С: Лек за смъртта

    1. Как протича/ше една подготовка за състезание?

    А: Ние се занимавахме с решаване на задачи общо взето целогодишно. Обсъждахме в междучасия със съученици, участвахме в онлайн състезанията (TopCoder, USACO и др). Също така обикновено пишехме молба до директора за освобождаване от часове през седмицата преди състезание и се събирахме в някоя компютърна зала и решавахме и обсъждахме задачи по цял ден (Е! Разпускахме и с някои компютърни игри между различните задачи). Също така последните години ходих за седмица преди състезание в шуменската школа “А и Б”. Много мотивиращо ми действаше фактът, че бях заобиколен от други състезатели.
    С: Нищо не се променя преди или след състезания, опитвам се да поддържам постоянно високо ниво.

    1. Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

    А: Целият напредък в сферата на изкуствения интелект и доста заинтригуващ. Ако успееш да достигнеш такова ниво, че да накараш компютри да започнат да се самообучават и правят експерименти и открития, с висока научна стойност, тогава смятам, че скоростта, с която ще започнат да се разрешават големи проблеми като например тези в здравния сектор ще започне да нараства с експоненциална скорост.
    С: Или ще са невероятните алгоритми на google, способни да разберат, сортират и индексират цялото човешко знание и да ни го поднесат при нужда за секунди, или nothotdog - приложението, което казва дали има хотдог на дадена снимка.

    1. Какво мобилно приложение му липсва на съвременния свят?

    А: Светът има достатъчно мобилни приложения както си е.
    С: Ако знаех, щяхте да слушате това интервю по новините... от личната ми яхта.

    1. Живот и здраве, къде си се представяш след 5 години?

    А: На някой плаж в Тайланд.
    С: Твърде дълъг период от време, за да мога да отговоря, твърде къс, за да приемете за сериозно това че не знам. За сега ще кажа просто Европа.

    1. А след 50?

    А: В къща на Балкана.
    С: На Луната или Марс (дори не се шегувам)

    1. Къде може да те срещне най-често човек?

    А: Чисто статистически погледнато или на работа или в леглото ми. Свободното си време прекарвам най-вече в дейности свързани със спорт (волейбол, йога, фитнес) или музика (свирене, ходене по концерти).
    С: СМГ или градинките наоколо :D

    1. Как протича едно твое ежедневие?

    А: Обикновено се събуждам в 6:30, правя си сутрешната рутина (оправям си леглото, пия една бутилка вода, преговарям си малко немския речник, и още 2-3 неща), отивам на фитнес или йога за 1-1.5 ч., после на работа през деня, някои дни след работа свиря музика с колеги или играя волейбол, прибирам се, готвя си вечеря и обяд за следващия ден и времето до лягане е свободно за каквото дойде.
    С: 1/3 преминава в сън, 1/3 в училище, останалото варира от ден на ден. Опитвам се сутрин да програмирам и да ходя на фитнес, а вечер да чета или уча нещо друго, но точно в момента програмата ми е в основен ремонт, така че няма да давам повече детайли.

    1. Ако можеше да измислиш нова величина, за какво би била тя?

    А: Величина за колко оптимално живееш живота си.
    С: Мързеливост. Мисля, че ще е много полезна на хората да се подобрят (визирам себе си в случая) в това отношение.

    1. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

    А: Ако трябва да е предмет, може би пиано, ако не - добър приятел.
    С: Самолет

    1. Номинация и награда за най-добър учител отива при...

    А: Дочка Панайотова и Лилия Иванова - първите ми учители по информатика в 5. клас. Без тях нищо, което последва нямаше да е възможно.
    С: Някой не толкова добър, защото всички учители, които познавам би трябвало да са получили вече такива.

    1. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?

    А: ... е мое задължение да помагам на хората около мен, които имат нужда.
    С: ...Мисля? wtf, какво мога да кажа :D

    1. Любимо занимание/хоби?

    А: Да свиря музика или да играя волейбол… все още не мога да реша кое ми харесва повече.
    С: Пътуване, особено с колело или влак. Ако youtube се брои за хоби, определено него практикувам най-много.

    1. Песента, която описва настроението ти в момента?

    А: Tom Misch - It Runs Through Me
    С: Milkshake... редакция: отварям интервюто 4 часа по-късно и сега си мисля за viva la vida

    1. Последната книга, която прочете?

    А: Умберто Еко - “Номер нула”.
    С: 1984

    1. За какво никога не ти остава време?

    А: Трудно съчетавам всичките всекидневни задължения с развлечения без да жертвам времето за здравословен сън.
    С: Абсолютно всичко. Дори и календарът да ми е празен, все не мога да сместя нищо като хората...

    1. Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

    А: Човек трябва коренно да погледне в себе си и да отдели време се опознае. Да се замисли как различните външни фактори му се отразяват, и да елиминира негативните влияния във всекидневието си. Струва ми се, че голяма част от хората прекарват ежедневието си на автопилот без да отделят време, когато се спираш и оценяваш до къде си стигнал, защо правиш това което правиш и какво може да промениш към по-добро.
    С: От биологична гледна точка, допамин.

    1. Благородно завиждам на....

    А: … реализиралите се професионални музиканти.
    С: Всички успешни състезатели и учени.

    1. Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?

    А: Много пътувания, концерти и живот и здраве сватба (не моя).
    С: Парти за посрещане на следващата.

    1. Поздрави събеседника си!

    А: Продължавай в същия дух и прави това, което те вълнува.
    С: Честит рожден ден!

    1. Пожелай ни нещо!

    А: Скоро да се разраснете достатъчно, че да правите и международни срещи извън България.
    С: ъъъъм, повече олимпийци?! Не съм сигурен как се пожелават неща на организации.

    1. Съвет към младите състезатели?

    А: Да не се страхуват да се запознават със състезатели от други градове и възрастови групи. Приятелствата създадени по време на състезания и школи траят надълго и надалече. Също така, ако има нещо, което искаш да постигнеш - започни от днес и си поставяй малки цели, които да те направляват. Чистият психичен ефект на това да зачеркнеш нещо завършено от TO DO листа си е адският мотиватор (пристрастяващо е веднъж, като започнеш).
    С: Не се отказвайте, дори и да изглежда трудно или да нямате успехи. Най-вероятно няма да стане по-лесно така или иначе xD. Важно е да имате ясна представа какво ще правите с живота си, какво ще постигнете и как състезаването ви приближава към това.

  • Стефан и Добрин, медалисти по информатика, в БЛИЦ

    Стефан е носител на сребърен и бронзов медал от Международната олимпиада по информатика през 2008 и 2009 г.
    Добрин е сребърен и бронзов медалист от Балканската олимпиада по информатика през 2016 г., Европейската младежка олимпиада - EJOI от 2017 г., както и от Romanian Masters of Informatics от 2018 г. 

    Днес ги срещаме в блиц: 

     

    1.       Представи се в едно изречение!

      Стефан: Стефан Аврамов, бивш състезател по информатика.
      Добрин: Моето име е Добрин Башев и съм ученик от X клас в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ – гр. Габрово.

     

    1.    В момента се занимавам с…

      С: Програмирам на работа, имам разни и други хобита извън нея.
      Д: Състезателна информатика.

     

    1.    Как те наричат приятелите?

      С: Стефчо, Стеф, Аврамов
      Д: Използват всякакви вариации на името ми, но най-често Доби.

     

    1.    Най-ценното, което състезанията ми дадоха…

      С: Приятели, интересна работа все още и някаква добра долна граница за най-лошото в неизвестното бъдеще.
      Д: Възможността да се запозная с много хора със сходни интереси, всеки от които има нещо оригинално и неповторимо в себе си.

     

    1.    Но ми взеха…

      С: Не чувствам да са ми взели нещо, тогава исках това да правя, така си почивах и ми беше забавно, не съм жертвал нещо. По-късно разбрах за социалните контакти, но тогава не знаех, че съществува такова нещо, никой не ми каза.
      Д: Значително количество свободно време, което така или иначе нямах представа какво ще правя.

     

    1.    Последното международно състезание, на което участва?

      С: Студентската по информатика в Букурещ сякаш? Но не помня кога беше, отдавна.
      Д: Romanian Master of Informatics, което се проведе от 10 до 13 октомври 2018 г. в Букурещ.

     

    1.    Какво отговаряше, когато те питаха „Когато порасна, искам да стана…“?

      С: Динозавър, пилот, художник, имаше градация.
      Д: Зъболекар, адвокат, хидроинженер.

     

    1.    А сега как отговаряш?

      С: Пенсионер. Шегувам се – рокзвезда ;)
      Д: Искам да се занимавам в областта на компютърните науки. Времето ще покаже какво точно.

     

    1.    Любимата история от състезание?

      С: На една школа своеволно отидохме да гледаме на кино The Dark Knight, навръщане учителите ни издебнаха от храстите, накараха ни се и ни прокудиха към вкъщи веднага. Все още не съм напълно сигурен каква беше логиката, може би защото се прибрахме късно и сме си рискували живота, не знам. Но ако е за конкретно състезание точно… класирах се за националния отбор за 10 точки, от над 1000 максимум. На момчето след мен му беше доста тъпо.

      Д: Бяхме на национална олимпиада по информатика в Хасково. Цялата габровска група отиде на награждаването (или както е прието да се нарича - сватбата). Спонсорите от „Дерони“ бяха подготвили по една торба с лютеница за ръководителите на победителите. След края на церемонията аз събрах смелост да помоля за една от останалите торби. На традиционната обща снимка с наградите всеки държеше по нещо от торбата. На път за общежитието се отбихме в хипермаркет като оставихме торбата с лютеница за съхранение на гишето за информация. Заедно с Цвета Тодорова няколко пъти обиколихме целия магазин, когато съобщиха, че магазинът затваря. Всички се запътиха към касите и се образуваха огромни опашки на касите. Докато чакахме да бъдем обслужени, чухме следното съобщение: „Моля госпожица Цвета Тодорова и господин Добрин Башев да се явят на информация“. Последва второ съобщение, което призоваваше групата от Габрово да се яви на информация, а аз бях достатъчно несъобразителен да успокоя Цвета с думите: „Спокойно, никой тук не знае че сме от Габрово“. Когато всичко приключи, срещнахме погледа на ръководителя ни Тоня Ноева, чието лице беше придобило цвета на лютеницата заради нашето огромно закъснение.

     

    1.   Най-досадният въпрос за един информатик?

      С: „Най-досадният въпрос за един информатик?“ ;) … предполагам „Имаш ли си приятелка?“.
      Д: Как доказваш, че това е вярно?

     

    1.   Три думи, с които би описал информатиката?

      С: По-интересна математика.
      Д: Иновативна, вълнуваща, оригинална.

     

    1.   Три думи, с която ТЯ, ако можеше, би те описала?

      С: Талант, макар пропилян.
      Д: Решителен, креативен, инициативен.

     

    1.   Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна?

      С: Стартът беше завист към съученик и неговите успехи, но беше благородна. Реших и аз да се пробвам и се развих без да му преча. Оказа се, че ми се отдава, хареса ми колко разнообразни проблеми и по колко различни начини се решаваха и как можех често сам да ги измислям без да чета чужди теории.
      Д: О, не беше просто една нишка, а много и то памучни. Говоря за тениската с телеришка нинджа, която носеше г-жа Галя Неделчева, когато в пети клас търсеше желаещи за школа по информатика.

     

    1.   Най-великото изобретение, което българинът е дал на света?

      С: Нямам силно мнение, но кирилицата предполагам?
      Д: Прототип на съвременния компютър.

     

    1.   А ако можеше ти да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

      С: Нещо по-достъпно и безопасно за персонално хвърчене насам-натам, примерно.
      Д: Квантов компютър.

     

    1.   Как протича/ше една подготовка за състезание?

      С: Нямах специална подготовка, често заспивах с проблем, понякога математически ;) Понякога сутрин се събуждах с решение и го пробвах през деня.  Просто имах период в началото, в който нонстоп някаква задача не ми даваше мира и се чудех как се решава. Нямах нещо специално за преди състезание.
      Д: Решаване на задачи. После идва най-трудната част – да си приготвя багажа.

     

    1.   Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

      С: Al може би? Ще помогне да се разберем и ние самите повече, дали за добро или лошо, ще разберат внуците ни.
      Д: Изкуствен интелект.

     

    1.   Какво мобилно приложение му липсва на съвременния свят?

      С: Не се сещам, всичко мобилни приложения си има сякаш, дори в излишък. Може би такова, което да те ограничава колко време си гледаш телефона, но не мисля, че някой че го ползва, а и предполагам има вече.
      Д: Честно казано, не се сещам за някакво важно мобилно приложение, което още да не е създадено.

     

    1.   Живот и здраве, къде си се представяш след 5 години?

      С: На някоя сцена под земята.
      Д: В университет, силно се надявам някой престижен.

     

    1.   А след 50?

      С: Просто под земята ;)
      Д: Радвам се, че нямам никаква представа за това. Иначе защо ми е да живея, ако знаех как ще се развие животът ми.

     

    1.   Къде може да те срещне най-често човек?

      С: Да си карам колелото из парковете или да чета някоя книга пак там.
      Д: В училище. Някаква тайнствена сила ме държи в него часове наред след последния звънец.

     

    1.   Как протича едно твое ежедневие?

      С: Работа, след това различно, или карам колело, или свиря, или ходя на суинг, или всичко, или нещо друго.
      Д: След като стана от сън имам около час (понякога повече) за разни дейности, които изискват максимална концентрация. След закуска отивам на училище, а след училище се предполага, че пиша домашни. В свободното си време се старая да присъстват различни занимания и като цяло го използвам доста ефективно, макар че винаги може и по-добре.

     

    1.   Ако можеше да измислиш нова величина, за какво би била тя?

      С: За стойност на съществуване.
      Д: Вероятно нещо свързано с поведението на елементарните частици.

     

    1.   Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

      С: Акустична китара.
      Д: Слънцезащитен крем.

     

    1.   Номинация и награда за най-добър учител отива при…

      С: Стоян Капралов, макар че ми е преподавал може би 5-6 часа максимум, за съжаление.
      Д: Изпитвам огромна благодарност към всички свои учители, които са ме научили на нещо ново или са породили у мен интерес към даден предмет. Учителят, който е оказал най-голямо влияние върху мен, е Младен Манев. Той не пестеше усилия да помага на своите ученици, учеше ни на дисциплина и отговорност, беше мъдър, проницателен и винаги ни зареждаше с позитивното си излъчване.

     

    1.    „Мисля, следователно съществувам“ – Съществувам, следователно…?

      С: Няма да си губя времето особено.
      Д: Мисля. Тоест: съществувам, тогава и само тогава, когато мисля. Още не съм открил смисъла в съществуването, лишено от мислене.

     

    1.   Любимо занимание/хоби?

      С: Да свиря.
      Д: Като оставим настрана информатиката, обичам да свиря на пиано.

     

    1.   Песента, която описва настроението ти в момента?

      С: Touchè Amorè – Green
      Д: Try everything

     

    1.   Последната книга, която прочете?

      С: Chuck Palahniuk – Choke, всъщност и препоръчвам, тъпите не ги дочитам.
      Д: Червените мишки. Кой каза че приказките са само за малки деца?

     

    1.   За какво никога не ти остава време?

      С: За всичко имам време.
      Д: Щеше ми се да имам повече време за четене.

     

    1.   Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

      С: Не мисля, че има нещо, което да е валидно за всеки. Може би някаква сигурност и достъпност до базовите неща, нататък сам си го избираш…
      Д: Цел.

     

    1.   Благородно завиждам на…

      С: Joshua Homme, примерно.
      Д: Хората, които не се притесняват да споделят чувствата си и да казват това, което мислят.

     

    1.   Какво ти предстои до края на академичната/календарната година?

      С: Суинг партита и фестивали, да посетя два големи рок фестивала в чужбина, да свирим пред хора с групата, надявам се, или поне да измислим добри песни ;)
      Д: Първото и най-важно нещо е международният есенен турнир по информатика „Джон Атанасов“

     

    1.   Поздрави събеседника си!

      С: Йо!
      Д: Привет!

     

    1.   Пожелай ни нещо!

      С: Пожелавам ви базовите неща и да си излизате от комфортната зона по-често ;)
      Д: Бъдете все така мотивирани да подкрепяте българските състезатели по природни науки и споделяйте радостта от техните успехи.

     

    1.   Съвет към младите състезатели?

      С: Не правете нищо насила и не бъдете скучни.
      Д: Да очакват неочакваното, особено на състезания по информатика.