БЪЛГАРСКАТА ОЛИМПИЙСКА СЛЕДА

"За какво се сещате първосигнално, когато чуете “български олимпийски успехи”? За Стефка Костадинова, Йордан Йовчев, Ивет Лалова? Да, но не само! В едни по-различни спортове - тези за ума, българите оставят своите следи вече 60 години. Става въпрос за националните и международните състезания, които също наричаме олимпиади, а сферата, в която сме най-силни, е тази на природните науки. Химия, физика, биология, математика, информатика, астрономия, астрофизика. Звучат сякаш твърде далеч, а малко известен факт е, че българските ученици стоят с успехите си редом до тези на САЩ, Китай, Русия.

Знаете ли, че първата международна олимпиада по природни науки е тази по математика? Още през 1959 г. се поставят основите - в Румъния, а България, Унгария и Румъния са единствените държави, които са участвали във всички издания на олимпиадата по математика от създаването ѝ до днес. Към 2017 г. страната ни е участвала 58 пъти и е била домакин два пъти - 1966 - София и през 1975 в Бургас. Още много интересни факти за българската олимпийска следа ни съобщават от СООПН - Сдружение на ръководители на олимпийските отбори по природни науки.

Всяка година около 60 ученици от гимназиална възраст участват в над 15 от най-елитните международни форуми по природни науки. Активният сезон е лятото, когато са съсредоточени най-важните финални кръгове, и то не на всеки 4 години, а абсолютно всяка година. Усилията от страна на състезателите, досущ като при спортистите, са ежедневни, целогодишни и изискват изключителна амбициозност, постоянство и отдаденост. Изключително важна роля имат и техните “треньори” - ръководителите - елитни преподаватели от водещите гимназии, университети, БАН. Научните олимпийци имат и друга допирна точка с колегите им от спортната арена - условията на труд често не са такива, каквито би трябвало да бъдат, за да могат децата да се подготвят редовно и качествено. Вече бивши състезатели разказват, че се е случвало на практическия кръг от Международна олимпиада да се сблъскат за пръв път с някой уред, невиждан в българските лаборатории.

Факт е обаче, че резултатате на въпреки са налице - общо 821 медала от 1959 към момента, като само 95 от тях са от изминалия сезон 2016/2017. Фернандо Магелан пропътува повече от 60 000 км в околосветското си пътешествие, цялата обиколка на Земята е повече от 39 000 000 км, има 7 континента, 194 държави и близо 500 планети. През IX век България за пръв път достига територии на три морета. Днес обаче нашите научни откриватели достигат дори отвъд звездите и Космоса."

Цялата статия прочетете на VarrioSport.bg.

 

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни