Последни блог постове

По повод 21-ия рожден ден на шуменската школа по информатика,ви споделяме едно скрито за специален повод интервю с основателката му г-жа Бисерка Йовчева.

Тя е учител на големи имена в съвременната българска информатика и млади надежди - Ростислав Руменов, Румен Христов, Марин Йорданов, Антон и Ивайло Черневи, Михаил Ковачев. Освен това е и доктор по “Методика на обучението по информатика” в Шуменския университет.

"Основахме школата заедно с проф. Антон Моллов. Моят любим учител и приятел. Идеята да направим частна школа по информатика, каквато дотогава в България нямаше, ни осени на гарата в Каспичан. Прибирахме се с влак след състезание в Русе. Носехме огромните си компютри. По онова време всеки състезател си носеше машината. Представете си колко тежаха!" 

"Знаете ли, причината школата да остане в Шумен е дълбоко лична. Повярвайте, мястото й е там. В средата на 90-те, когато държава на практика нямаше, имах нужда от средства. Не за мен, за близък човек, който все още ми липсва. Започнах да търся работа и за кратко работих къде ли не. Докато един ден не проумях, че това, което мога да правя най-добре, е да преподавам. И разбрах какво се иска от мен. Най-интересното е, че веднъж взели решението да основем школата, сякаш всичко тръгна по вода. Ето, дни след това срещаме наш приятел на улицата в Шумен. Пита ни какво правим, ние му разказваме. А той “Еее, страшен късмет извадихте! Откога се чудя на кого да дам сграда за обучение!” Така че сграда си имахме почти от самото начало, малка, олющена, но наша. А защо не е в Математическата гимнация - Тогава, през 1997-ма, нямаше нищо. Никакви условия. Знаете ли вица за комунистическия и капиталистическия Ад? Ами, срещат се двама мъченици. Този от капиталистическия Ад носи кофа с катран, другият - две кофи с катран. Първият започва да се оплаква колко му е трудно, колко катран пренася по цял ден. С едната кофа! А онзи от комунистическия Ад, с двете кофи, се усмихва широко - “О, при нас е много добре! Вярно е, две кофи трябва да нося, но то я катран няма, я кофи”. Та, и при нас така - в сградата на гимназията я ток нямаше, я парно. Не можеш да учиш в такива условия. Исках на децата да им е топло, уютно. 

Започнах с 6-цифров заем. Личен, нямаше какво да заложа. И до днес си мисля, че банката просто искаше да бъде излъгана. За капак първият ни учебен ден беше 1ви април! Малко преди това бях събрала родители на 30-ина деца и най-уверено им заявих, че ще докарам децата им до национално ниво. Това им обещах. Изобщо не знаех мога ли да се справя. Те също. Години по-късно ми признаха, че не са се надявали на много. Просто искали децата им да се занимават с нещо смислено... Урокът в Шумен в момента струва 4 лв. Малко преди да отворим, срещам моя приятелка от Турция. Казвам й какво съм намислила и тя решава да ми даде пари за 5 компютъра. Поръчвам ги, бяха последно поколение, Pentium, с цветни монитори, струваха 3 милиона лева. И й губя телефона! Затова отидох в банката. И всяка година продължавах да се връщам, за да рефинансирам заема си. 

По онова време всички искаха да се научат да работят с компютър. Започнах да ходя в завода за фаянс в Исперих, за да обучавам служители им в компютърна грамотност. Ставах в 6 часа, взимах такси до Исперих, преподавах до 12. От 12 до 13 пътувах обратно до Шумен, защото в 13 започваха занятията ми в университета. И така до 17 часа, когато отивах в школата, за да преподавам до 21 вечерта.

И не, не ми беше нужна почивка. Имах нужда да се съсипя от работа, за да заспя. И да не мисля.

През 2010 г., отново трудна година, школата беше пред затваряне. Не съм добра в сметките. Хвърлям се във всичко със страшна емоция и забравям, че аз също трябва да се храня. Та, тогава отново събрах родителите, плакахме много. Заявих им - “Минавам в нелегалност. Само така школата може да оцелее.” Вече имахме доста успешни състезатели, всички знаеха за нас. При все това... На следващата сутрин баща на двама ученика идва да плати таксата. Помня, че тогава правех отстъпка за второ дете от семейството. Човекът, счетоводител, ми каза “Виж сега. Никакви отстъпки повече! И ако искаш да оцелееш, от днес годишната ти такса е не 300, а 500.” Този мъж цяла нощ беше смятал и изчислявал какво да направя, за да не загина. Всички родители го последваха. Така пак ми помогнаха да си стъпя на краката.

Днес е лесно. Почти всички мои ученици са някъде по света. Наскоро се върнах от централата на Google в Цюрих. Пътувам толкова често къде ли не, но почвам да се уморявам. Имам нужда да остана на едно място. На година през школата ни минават между 100 и 120 деца. Първият випуск беше около 100-ина. Повечето са момчета, да, програмирането е по-скоро мъжка професия. Което не означава, че няма изключения. Когато говорим за работа с компютър, тя може да бъде в сферата на информационните технологии - тогава всичко се свежда до използването на готови програми, или в сферата на програмирането - тогава, когато пишем програми. Противно на общото впечатление, в България има недостиг на програмисти. Трябват ни още около 10 000. Да! Само в централа на Google в Швейцария работят 4 500 програмисти.

Програмирането е стимулиране на човешко поведение. Средство, с което да обясним на една машина да свършат нещо като човек. Не, не, напротив. Далеч сме от това. Все още машините имат много елементарни възможности. А що се отнася до това дали децата ми се занимават с изкуство - Разбира се. Всичките ми информатици за танцьори!"

 Честит рожден ден, Школа А&Б!

Виж още:

• Блиц интервю с Ванеса и Иван, ученици на Б. Йовчева
• Интервю с Румен Христов
• Интервю с Бисерка Йовчева по повод създаването на Европейската младежка олимпиада по информатика - eJOI, 2017

През 1987 г. България става инициатор на идеята за Международна олимпиада по информатика (МОИ). Първата МОИ се провежда в гр. Правец през 1989 г. с участието на ученици от 13 страни.

Инициативата на България за Международна олимпиада по информатика се корени още в началото на 70-те години на миналия век, когато, по примера на извънкласната работа по математика, се слага началото и на извънкласната работа по информатика. Започва се със семинари, задочни и летни школи, конкурси в списания, състезания и олимпиади по информатика на различни равнища в страната.

С времето училищните състезания прерастват в градски, те от своя страна – в национални, започват участия в международни състезания нас и в чужбина. Така се стига до идеята и за Международна олимпиада по информатика (МОИ).

Обединител и инициатор на извънкласната дейност по математика и информатика в страната е Екипът за извънкласна работа по математика и информатика (ръководител Петър Кендеров) към Съюза на математиците в България (СМБ). Опитът на екипа в международните олимпиади по математика (МОМ) се адаптира по-късно и към организацията на първите две международни олимпиади по информатика (вж. Началото).

СЪСТЕЗАНИЯ ПО ИФОРМАТИКА ПРЕДИ 1989 г.

Състезания по програмиране

В началото на 70-те години на ХХ век в някои български училища започват да се провеждат Състезания по програмиране. По това време броят на компютрите в страната не е голям и достъпът на ученици до тях – силно ограничен. Състезателите пишат програмите си на хартия, които журито оценява. Ако има компютърно време на разположение, програмите се изпълняват. След появата на микрокомпютрите, състезанията започват да се организират подобно на днешните – изпълнението на програмата на компютър става задължителен елемент от оценяването.

От 1985 г. Екипът за извънкласна работа по математика и информатика към СМБ, съвместно с Министерството на образованието и науката, организира ежегодно Национална олимпиада по информатика (НОИ). Първата се провежда през май 1985 г. в София. Олимпиадата протича в два кръга за две възрастови групи. Успешно представилите се ученици от 8-11 клас се допускат до втория – републиканки кръг на олимпиадата, който се провежда в различни градове на страната.

Във втората половина на 80-те години на миналия век в България вече е натрупан сериозен опит в провеждането на състезания по програмиране за ученици. От 1987 г. започва организирането на международни състезания по програмиране:

През май 1987 г. София е домакин на Втората международна конференция на IFIP и UNESCO Децата в информационния век (19-23 V.1987). По идея на акад. Благовест Сендов, председател на Организационния комитет на конференцията, Екипът за извънкласна работа по математика и информатика към СМБ организира паралелно с конференцията Междуна­родно отворено състезание по програмиране за ученици (17-19 V.1987). Състезанието се провежда в две възрастови групи (до 14 и над 14 го­дини). Участват 28 ученици от 6 страни: България, ГФР (дн. Германия), Румъния, Съветският съюз (дн. Русия), Унгария и Чехословакия. Председател на Международното жури е акад. Петър Кендеров. Победител в старшата възрастова група е Вълчо Вълчев, ученик от Математическата гимназия в Бургас.

През лятото на 1987 г. в Братислава се провежда Международно състезание по програмиране. В него участват България, Съветският съюз (дн. Русия) и Чехословакия.

През 1988 г. Варна е домакин на Международното състезание по програмиране за професионални училища и техникуми. В него участват общо 18 ученици от България, ГДР, Куба, Полша. Съветски съюз (дн. Русия) и Унгария. Председател на Международното жури е Павел Азълов.

През 1988 се провежда и Международно състезание по компютърни науки в Нова Горица, бивша Югославия.

Подбор и подготовка на българските отбори

Участниците в българските отбори за международни състезания по информатика се подбират измежду най-добре представилите се ученици в Националната олимпиада по информатика. С избраните десетина от тях се провежда двуседмична подготовка. Тя се ръководи от преподаватели и аспиранти към Математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет и МИ с ИЦ (дн. ИМИ) при БАН, както и от изявени учители. Резултатите от контролните работи на участниците и преките впечатления от тяхната работа са базата за сформиране на български отбор за международни състезания.

Източник: Музей на математиката и информатиката в България

Проф. Красимир Манев е завършил Математика във ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация по теоретични основи на информатиката. От 1976 г. до 2013 г. преподава Дискретна математика, Алгоритми и Програмиране във ФМИ на СУ, а от 2013 г. преподава и в Нов български университет (НБУ). Автор е на повече от 75 научни публикации и над 30 учебници и учебни помагала за ученици и студенти. От 1981 г. до 2001 г. е член на Национална комисия за извънкласна работа по информатика, а между 1999 г. и 2001 г. е председател на Комисията. Многократно е бил ръководител на българските отбори за участие в международни и балкански олимпиади. Член е на международния комитет на IOI в периодите 2001 г. – 2003 г. и 2006 г. – 2013 г. и е Президент на IOI през 2009 г., както и от 2014 до 2017 г. Професорът е и един от учредителите на младежката олимпиада eJOI - София, 2017.

International Olympiad of Informatics (IOI) е международно състезание по програмиране. То е едно от най-старите в света и едно от най-мащабните по рода си. Провежда се ежегодно вече повече от четвърт век. IOI води началото си от времето, когато България има международна известност с компютрите “Правец”, които произвежда ъс световна известност, което напомня за мястото на България в тази индустрия.

“Ние сме екип от хора, които направиха първата олимпиада по информатика, която съществува и до днес и, която е втората може би по големина след математическата. Има една особеност, че някои от държавите изчезнаха, появиха се под друга форма и не всички държави са участвали равен брой пъти. Но във вечната класация на първо място е Китай, безусловно, които са участници още от първата олимпиада. Не са пропускали нито една. Следва Руската федерация, която, така да се каже, губи медалите си във времето когато е била Съветски съюз, за това е малко по-назад от Китай. На трето място в тази вечна класация е Полша. На четвърто - Румъния. А на пето място - България. Съединените щати, които са пропуснали първите няколко години, все още не могат да наваксат тази липса на ранните медали и са малко след нас. Къде ще се проведе олимпиадата решава международният комитет на олимпиадата, чийто президент съм аз. (2016, към момента на интервюто, бел. ред.)

Всяка година разглеждаме кандидатури на различни държави и в зависимост от характера на предложенията и възможностите избираме един от кандидатите, който да стане домакин. Четири години след като сме го избрали, за да има време да се подготви за това събитие. През 2018 г. олимпиадата ще бъде в Япония. През 2019 г. Азербайджан ще посрещне олимпиадата, а през 2020 г. - Сингапур.” 

“В съвременните институции, специално тези, които се борят с престъпността, просто не е възможна работа без софтуер. Не можете да оставите един човек да ходи от град на град да краде и във всеки град да му бъде налагано минимално наказание, като че ли за пръв път е хванат, просто защото няма данни от другите места, където е злоупотребил и е крал. Тези неща са абсолютно необходими в 21 век и е редно българските софтуерни фирми, които са доказали качествата си, да изпълняват тези проекти, а не да бъдат раздавани срещу невероятно големи суми на чужди компании."

"Коя българска черта от характера пречи за успеха?" - “Чертата на българина да живее по лекия начин. Да може да спечели без да се труди. Ако има начин да се печели без труд, това е мечта на много българи, според мен. Българинът сякаш не може да повярва, че човек може да забогатее с работа или от работата може да получи удоволствие. Това ми се с струва, просто убива всички инициативи и е причина да не сме много добре.”

“Преподавам от 1976 година. Грубо казано, това са 40 години. Ако около 300 души, смятам, че на година са били мои студенти, за 40 години по 300 души, това са 12000 студенти. Срещат ме хода на улицата, които говорят за мен, с мен като сякаш сме много близки, от което аз разбирам, че някога аз съм бил техен учител, но не за всички знам. Хората, на които съм преподавал, са предимно много успешни програмисти. Те са топ специалисти, топ мениджъри вече в индустрията. (..) Много мои студенти работят в престижни фирми. Google, в Цюрихския филиал, във филиала в Калифорния, в Лондон. С някои хора се чуваме по-често, с някои по-рядко. Някои ми се обаждат, за да помогна за нещо. Някои се обаждат и питат могат ли те да помогнат за нещо. Неотдавна се състоя Балканиадата за ученици - всяка година балканските държави се събират, което е много хубава подготовка за международната олимпиада. През 2015 г. олимпиадата беше в Русе. Имаше известно недофинансиране. Не достигаха малко пари. Обади се наш състезател Емил Ибришимов, който също е вече успешен мениджър в областта на софтуера, и каза, че фирмата му се интересува, без да знае за олимпиадата, дали може да помогне с нещо и беше добре дошъл. Той помогна да стане една хубава Балканиада в Русе.”

“Започнах да уча в София на 15 години. Сам в общежитието на Националната гимназия. Нямаше кой да ме изпере. Беше ми трудно, но всички мои съученици бяха в същото положение, помагахме си един на друг. Дъщеря ми беше много добра по математика, но избра друга професия -психолог, занимава се с модерния сега human resources management. Синът ми е приет в университета от Националната олимпиада по информатика. Той се занимаваше с информатика почти непрекъснато в ученически години, но предпочете да следва бизнес стопанско управление в Стопанския факултет на СУ. Стана мениджър на софтуерна фирма, която по-късно стана и филиал на американска софтуерна компания. Сега той е вице-президент на българския клон на тази софтуерна компания, така че и двамата имаха математически качества.

Баща ми не ми даваше съвети. Майка ми, напротив, тя съветваше непрекъснато. Тя, когато ме забележи, че през деня не уча, молеше, понеже сме в едно и също училище, колегите, с които имам час, да ме изпитат и да ми напишат лоша бележка, за да ми натрие носа и следващия път да се готвя по-усилено. Не ме допускаше изобщо да се отпускам. Караше ме да уча непрекъснато и да бъда в час и така завърших с пълно отличие осми клас в историческото училище Априлов.”

“Олимпиадата събира около 300-320 ученици от 80-85 държави. Ние сме една от силите. силите, олимпиадата е върхът на една пирамида от участници. По-важното за нас като тийм, който работи по организация на олимпиадата, е, че увличаме достатъчно деца, които да се занимават с програмиране без да са състезатели. А такива хора са важни за индустрията.

Селекцията се прави след трите кръга на Националната олимпиада. Общински избира хора за областния кръг. В областния кръг се избират хората за националния. А националният кръг избираме 12 души за разширен състав. Следват няколко контролни състезания, подготовка на тези 12 човека и няколко контролни, от които избираме четворката, която ще ни представя през съответната година.

Известно е, че човечеството понякога ражда гении. Генадий Кераткевич е едно такова все още дете. Той е студент, влезе в четвърти клас в Международната олимпиада и още с първото си явяване на тази 10-годишна възраст завоюва първия сребърен, няколко точки го делиха от златните медали. След това Караткевич още 6 пъти участва в олимпиада. Няма друг човек със 7 участия. В следващите 6 участия завоюва 6 златни медала, като три от шестте беше абсолютен първенец. Това е много рядко срещан феномен. Имаме много добри позиции. В челната 100-ца за всички времена имаме 7 човека. (към момента второ място заема Христо Венев с четири златни и един сребърен медали, бел. ред.)

Нашата професия е много трудна. В областта на информатиката е необходим огромен труд, който обаче се отплаща много сериозно. За това бих казал “не спирайте да работите, трудете се много и ще имате успех в нашата област”.”

Следното интервю с Красимир Манев, част от рубриката VIB - Very Important Bulgarians,
бе излъчено в ефира на Bloomberg TV през май 2016 - вижте цялото тук.

14 март 2018. И  светът на науката вече няма да е същият.

На вчерашния ден този свят напусна гениалният британски физик и астрофизик Стивън Хокинг на 76-годишна възраст. Отдаваме заслужено внимание и минута мълчание в тихо четене и осмисляне на някои от любимите ни цитати на световноизвестния учен.

• “Въпреки че не мога да се движа и говоря без помощта на компютър, умът ми е напълно свободен.”
  
• “Едно от основните правила във Вселената е, че нищо не е съвършено. Съвършенство просто не съществува. … Без несъвършенство не бихме съществували нито вие, нито аз.”
  
• “Животът би бил трагичен, ако не беше забавен.”
  
• “Интелигентността е способността да се адаптираш към промените.”
  
• “Мисля, че компютърните вируси трябва да се броят като форма на живот. Мисля, че те ни казват нещо за човешката природа: че единствената форма на живот, която сме създали досега, е изцяло разрушителна. Ние създадохме живот по свой собствен образ и подобие.”
  
• “Първо, помни, че трябва да гледаш нагоре към звездите, а не надолу в краката си. Второ, никога не се отказвай да работиш. Работата ти дава смисъл и цел, защото без нея животът е празен. Трето, ако имаш достатъчно късмет да намериш любовта – помни, че я има, и не я отхвърляй.”
  
  

Пенчо Бейков  има 12 медала от национални и международни олимпиади и състезания. 22-годишният Пенчо се занимава с химия от 7 години. (В момента е студент по медицина в Софийския университет, бел.ред.) Признава, че любовта му към природната наука е голяма, интересът му към химията се заражда случайно.

Всичко започва, когато е ученик в седми клас и все още се колебае каква гимназия да избере и какво да учи. “В последния момент реших да се явя на състезанието “Талантлив химик”, и то не защото имаше определена причина, а защото и другите решиха да ходят.”

До онзи момент Пенчо харесва химията, но не смята да се ориентира към нея по-сериозно. След състезанието нещата се променят: “Помня, тогава закъснях за час и моята госпожа тогава по химия, госпожа Закарян, дойде при мен: “Искам да те поздравя за успеха, понеже ти имаш над 5.50 на “Талантлив химик” и с тази оценка можеш спокойно да кандидатстваш в НПМГ.” - Така Пенчо влиза в Националната природо-математическа гимназия без изпит.

“Там попаднах в една страхотна среда, която предразполага наистина хората да се занимават по-задълбочено с химия и с другите природни науки биология, физика, математика също. Вече оттам започна истинският ми интерес към химията, към състезанията, национални и международни.”

Пенчо започва активно участие на състезания по химия в България и по света. Става лауреат от национални олимпиади и състезания по химия. Носител е на бронзови отличия и най-голямото му постижение - сребърен медал от международна олимпиада по химия в Азербайджан през 2015 година.

На въпросите колко медала има и кои са му най-ценните, Пенчо отговаря: “Имам 12 медала. В 11 клас започнах и с по-сериозните ми успехи. Тогава първият ми медал от международна олимпиада е, всъщност на Менделеевската олимпиада в Москва.”

Съществуват две международни олимпиади по химия - Менделеевска и международна. В първата участват деца от страните от бившия Съветски съюз, както и някои други страни като България, Турция, Саудитска Арабия, а във втората деца от целия свят. На международна олимпиада по химия обикновено участниците могат да стигнат 300 от около 80 страни, казва ръководителят на Пенчо доцент Христо Чанев.

“За да има успех в олимпиади и състезания, не само по химия, ключова е индивидуалната извънкласна работа. Тези форуми не разчитат на ученици, които са учили химия единствено и само в клас. Нивото е изключително различно. Пенчо за годините направи изумителен възход. Далеч надмина това, което ние очакваме. Един изключително четящ човек.”, споделя Христо Чанев, ръководител на националния отбор по химия. 

На въпроса кой е любимият му елемент Пенчо отговаря: “Въглеродът е любимият ми елемент, защото все пак той е основата на органичната материя, която изгражда всичко живо около нас.”

Пенчо постига успехите си по химия в България и за радост на всички решава вместо да завърши висшето си образование в чужбина, да остане в родината. Решава да избере България, защото знае, че “всяко начинание по принцип е много трудно, но в последствие усилията, които си вложил, наистина си заслужават и ти се отплащат за това.”

Настоящото интервю бе излъчено в рубриката “Талантливите българчета” през декември/2015 в предаването “Преди обед” на БТВ.

"За какво се сещате първосигнално, когато чуете “български олимпийски успехи”? За Стефка Костадинова, Йордан Йовчев, Ивет Лалова? Да, но не само! В едни по-различни спортове - тези за ума, българите оставят своите следи вече 60 години. Става въпрос за националните и международните състезания, които също наричаме олимпиади, а сферата, в която сме най-силни, е тази на природните науки. Химия, физика, биология, математика, информатика, астрономия, астрофизика. Звучат сякаш твърде далеч, а малко известен факт е, че българските ученици стоят с успехите си редом до тези на САЩ, Китай, Русия.

Знаете ли, че първата международна олимпиада по природни науки е тази по математика? Още през 1959 г. се поставят основите - в Румъния, а България, Унгария и Румъния са единствените държави, които са участвали във всички издания на олимпиадата по математика от създаването ѝ до днес. Към 2017 г. страната ни е участвала 58 пъти и е била домакин два пъти - 1966 - София и през 1975 в Бургас. Още много интересни факти за българската олимпийска следа ни съобщават от СООПН - Сдружение на ръководители на олимпийските отбори по природни науки.

Всяка година около 60 ученици от гимназиална възраст участват в над 15 от най-елитните международни форуми по природни науки. Активният сезон е лятото, когато са съсредоточени най-важните финални кръгове, и то не на всеки 4 години, а абсолютно всяка година. Усилията от страна на състезателите, досущ като при спортистите, са ежедневни, целогодишни и изискват изключителна амбициозност, постоянство и отдаденост. Изключително важна роля имат и техните “треньори” - ръководителите - елитни преподаватели от водещите гимназии, университети, БАН. Научните олимпийци имат и друга допирна точка с колегите им от спортната арена - условията на труд често не са такива, каквито би трябвало да бъдат, за да могат децата да се подготвят редовно и качествено. Вече бивши състезатели разказват, че се е случвало на практическия кръг от Международна олимпиада да се сблъскат за пръв път с някой уред, невиждан в българските лаборатории.

Факт е обаче, че резултатате на въпреки са налице - общо 821 медала от 1959 към момента, като само 95 от тях са от изминалия сезон 2016/2017. Фернандо Магелан пропътува повече от 60 000 км в околосветското си пътешествие, цялата обиколка на Земята е повече от 39 000 000 км, има 7 континента, 194 държави и близо 500 планети. През IX век България за пръв път достига територии на три морета. Днес обаче нашите научни откриватели достигат дори отвъд звездите и Космоса."

Цялата статия прочетете на VarrioSport.bg.

Секретариатът на ЦК на БКП възлага на Министерството на народната просвета и на ЦК на ДКМС от 1 до 14 юли 1966 г.  да организират и проведат в София, България, VIII Международна олимпиада по математика за ученици от средните училища.

Изграждат се: организационен комитет на олимпиадата под председателството на министъра на народната просвета Ганчо Ганев, оперативен комитет за олимпиадата с ръководител проф. Алипи Матеев и секретар Стоян Будуров, група за координиране с ръководител проф. Боян Петканчин и редица технически комисии.

Организационният комитет отправя покана за участие до 14 страни - от социалистическия лагер и Финландия. Отзовават се да участват в олимпиадата 9 държави - Народна Република България, Германска демократична република, Монголска народна република, Полска народна република, Социалистическа република Румъния , Съветския съюз, Унгарска народна република, Чехословашка социалистическа република и Съциалистическа федеративна република Югославия.

Съгласно уставно положение всяка страна участва с отбор от осем учиника и двама ръководители.

Българската група ученици, както и на предните олимпиади, се съставя чрез подробен изпит, измежду предложените 36 ученика от 12 окръга, първенци на националната олимпиада: 

1. Любомир Владимиров Михайлов, XI клас на 21 средно политехническо училище, гр. София, който получава на републиканския кръг на националната ни олимпиада 27 от възможните 40 точки, на на подробния изпит - 21 от 30 т.;
2. Георги Колев Гаргов - XI клас на 114 средно политехническо училище, София, получава съответно 31 и 27 точки;
3. Дечко Петров Матев - XI клас на I политехническа гимназия, Казанлък - 31 и 18 т.;
4. Людмила Йорданова Кръстева - XI клас, II политехническа гимназия - Видин, 30 и 19 т.;
5. Павел Сергеев Симеонов - XI клас на Политехническа гимназия “Гео Милев” - Плевен, 30 и 17 т.;
6. Петко Иванов Казанджиев - XI клас, I политехническа гимназия - Казанлък, 40 и 19 т. (участва и на VII-ма МОМ);
7. Раденко Тодоров Радков - XI клас, II политехническа гимназия - Русе, 40 и 16 т.;
8. Христо Кръстев Христов - XI клас на II средно политехническо училище, Варна - 36 и 19 т.;

За ръководители на нашия отбор се определят: проф. Спас Манолов от Висшия инжинерно-строителен институт в София - член на международното жури, и Костадин Петров - асистент в Софийския университет - педагогически ръководител.

За VIII МОМ страните участнички представят 51 задачи. От тях оперативната комисия подбира 19, които предлага на международното жури, което пък се председателства от  проф. Алипи Матеев, декан на математическия факултет. Международното жури определя темите на състезателния изпит. За първия тур - 3 задачи: словесно-логическа (представена от СССР), планиметрия с тригонометрия (УНР), стереометрия (НРБ). За втория тур - 3 задачи: алгебра с тригонометрия (СФРЮ), алгебра (ЧССР), планиметрия (ПНР). За решение на задачите се определя по 4 часа на тур, за шестте задачи максималната оценка за един ученик е 40т., за отбор - 320, а за деветте отбора - 2880.
На 5 юли 1966 в една от големите зали на Софийския университет става официално откриване на VIII МОМ с кратко слово на председателя, проф. Матеев.

На 5 и 6 юли в същата зала се провежда състезателният изпит на олимпиадата. Ръководителите на отделните делегации проверяват и оценяват писмените работи на своите ученици, а български математици координират оценките на всички състезатели.

Деветте състезаващи се колектива получават общо 2145 точки - 74% от възможните 2880 т. Най-добър успех има в решението на тригонометричното равенство, на която колективите набират 98%. Най-нисък успех се получава на задачата по стереометрия - 50% от възможните 504 т.

Отделните ученически колективи се класират както следва:

• Съветският съюз - 92%
• Унгария - 88%
• ГДР - 88%
• Полша - 84%
• Румъния - 80%
• България - 74%

НРБ - 238 т. (логическа - 38/48 т., планиметрия с тригонометрия - 50/56, стереометрия - 27/ 56 т., алгебра с тригонометрия - 35/40, алгебра - 29/56, планиметрия - 59/64 т.)

• Югославия - 70%
• Чехословакия - 67%
• Монголия - 28%

Интересно е да се отбележи, че на VIII МОМ всички отбори повишават успеха си в сравнение с миналата олимпиада - България с 45%, ГДР - с 33%, Полша - с 29% и тн.

За учениците, постигнали висок успех на олимпиадата, междунородното жури определя три вида награди - дипломи: първа - от 40 до 39 т., втора - от 38 до 34 т., трета - от 33 до 31 т. Раздават се 13 първи, 15 втори и 11 трети награди.  Вън от тези награди журито определя за най-добре представилия се монголски ученик поощрителна награда.

Единадесет са първенците на VIII МОМ, които набират по 40 т. Между тях особено изпъква работата на унгарския ученик Ласло Ловас.

На VIII МОМ българската група ученици има амбицията да устоява математическата чест на своята родина - домакин на олимпиадата. Групата показва по-добър успех в сравнение с предишните години: 29% през 1965 г., 59% през 1964 г.

Първенец по успех на нашия отбор е ученикът Георги Гаргов от София. Той получава 34 т. - т.е. 85% и достойно извоюва втора награда. Успех отбелязват и учениците: Людмила Кръстева от Видин - 33 т. (83%) и Петко Казанджиев от Казанлък и Владимир Михайлов от София с по 30 т. (80%), които получават трета награда.

Закриването на VIII МОМ става на 13 юли в Аулата на Софийския университет. На тържеството присъстват участниците в олимпиадата, министърът на народната просвета, представител на ЦК на ДКМС, представители на някои посолства и на Съюза на учителите, председателят на физико-математическото дружество, видни наши професори математици, ръководни лица от МНП и отдел Просвета при СГНС, директори на училища, учители. Реч произнася Ганчо Ганев, министър на народната просвета и председател на организационния комитет на олимпиадата, слова произнасят още Ян Вишин (ЧССР) - от името на ръководителите на делегациите и Валтер Липе (ГДР) - от името на участниците.

Участниците в олимпиадата се изкачват на планината Витоша, в София посещават мавзолея на вожда на българския народ Георги Димитров и музея на съпротивителното движение, разглеждат паметника на руските воини-освободители, паметника на Съветската армия, храм-паметник “Александър Невски”, присъстват на оперетен спектакъл. В четеридневна екскурзия гостите посещават градовете Търговище, Велико Търново, Варна, Несебър, Стара Загора, Пловдив. Любуват се нашето Черноморие, отдъхват в курортните комплекси “Дружба”, “Златни пясъци”, “Слънчев бряг”, “Боровец”. Разглеждат мавзолея на Владислав Варненчик и язовир “Искър”.

(вж. още: "ИЗ АРХИВИТЕ: 1-ВА МЕЖДУНАРОДНА ОЛИМПИАДА ПО МАТЕМАТИКА, РУМЪНИЯ 1959 Г.")

От 21 до 31 юли 1959 година в гр. Брашов, Румъния се провежда I Международна олимпиадата по математика за ученици от средните училища.

В олимпиадата вземат участие седем страни от социалистическия лагер. Всяка страна се представя с ученически отбори (делегации) с по осем ученика. Като изключение Съветският съъз участва с четири ученика.

На I МОМ нашата страна се прадставя с учениците:

1. Венцислав Хараламбиев Андрейчев, XI клас, Езикова гимназия в Ловеч;
2. Иван Костадинов Цицелков, XI клас на VI Политехническа гимназия, Пловдив;
3. Любозар Михайлов Димитров, XI клас на V Политехническа гимназия в гр. Варна;
4. Недка Неделчева Иванова, XI клас на V Средно политехническо училище, Стара Загора;
5. Петър Здравков Баларев, XI клас на XX средно политехническо училище, София;
6. Рафаил Райнов Златаров, XI клас, Средно опитно училище, Бургас;
7. Тодор Пенев Тодоров, XI клас, Политехническа гимназия в гр. Две Могили;
8. Цветана Христова Пенковска, XI клас, XXV средно политехничско училище, София;

Учениците, влизащи в състава на нашия отбор, са предложени от отделите на Народна просветапри Окръжните народни съвети, като най-изтъкнати ученици, известни с добрата си математическа подготовка.

Международното жури, председателствано от акад. Г. Моисил (ССР) разглежда задачите, предлагани от страните участнички в олимпиадата. От тях подбира шест задачи и уточнява критерия за оценката им. За първия тур - три задачи - аритметика (ПНР), алгебра (ССР), тригонометрия (УНР). За втория тур - три задачи - по плавиметрия (УНР), планиметрия (ССР), стереометрия (ЧССР).
Времетраене за всеки тур - 4 часа. Максималният брой точки за един ученик за шестте задачи е 40, за всеки тур - по 20. Максималният брой точки за един отбор е 320 т.

Олимпиадата се открива с подходящо тържество в гр. Брашов. По поръчение на румънското дружество за математически и физически науки и румънското Министерство на просветата, при откриването проф. Никола Теодореску, член-кореспондент на Академия на науките в ССР, произнася реч. Той пожелава МОМ все повече да се развива и да обхване повече страни.

Най-добре се представя отборът на Румъния, следван от отборите на: Унгария, Съветския съюз, Чехословакия, България, Полша, ГДР.

По решение на междунородното жури на отличилите се на олимпиадата се определят четири вида индивидуални награди - дипломи: първа (за получилите 40-37 точки), втора - 36 т., трета - от 35-33, и грамоти - от 32 до 24 т. Възможни максимален брой 40 т. получава само Богослав Дивиш от Чехословакия, първенец на I МОМ.

Българският отбор получава 133 т. - 42% от възможните 320. В общото класиране заемаме пето място. В първия тур -в  решението на алгебричните въпроси - отборът ни получава 61% от възможните 160 т. В решението на геометричните задачи отборът ни няма успех и това понижава общия му резултат.

Задоволителен е успехът ни и на задачите по аритметика и тригонометрия. Най-голям успех показва нашият ученик Иван Цицелков от Пловдив. Той набира 30 от мъзможните 40 т. и с право си извоюва първенството на българската група на I МОМ. На И. Цицелков журито отрежда наградата - грамота, гордостта на българската група от олимпиадата. 

Из книгата "Международни олимпиади по математика : 1969-1978 : Очерци за българското участие и решени задачи"