БЛИЦ ИНТЕРВЮ С МАРТИН И МОМЧИЛ, ОЛИМПИЙЦИ ПО ИНФОРМАТИКА

Мартин е едва 8 клас, но е изгряваща звезда в информатиката - носител на единственото българско злато на първата Европейска младежка олимпиада по информатика, 2017. Момчил е трикратен сребърен и двукратен бронзов носител от Международни и Балкански олимпиади по информатика, вече завършил бакалавър в Кеймбридж.

  1.     Представи се в едно изречение!

Мартин: Мартин Копчев - 14-годишно момче от Габрово, което обича да се занимава с математика и информатика.
Момчил: Момчил Пейчев, на 22 години от Варна.

  1.     В момента се занимавам с ...

М.К.: Aми, в момента отговарям на въпросите от блиц интервюто. Сега сериозно – участвам в състезания по математика, информатика и английски език и се подготвям за предстоящите сериозни състезания, в които ще се изисква прилагане на голям обем от знания.
М.П.: Надявам се успешното ми приключване на бакалавъра по компютърни науки в Кеймбридж.

  1.     Как те наричат приятелите?

М.К.: Тъй като фамилията ни не е често срещана, а и е малко по-странна, към всички от семейството се обръщат по фамилия. Като се замисля и аз не съм изключение. За роднините и приятелите съм просто Марти!
М.П.: Момчил, Момчи, Момо.

  1.     Най-ценното, което състезанията ми дават/дадоха…

М.К.: Благодарение на състезанията пътувах много и изживях много хубави моменти – награждавания, поощрения, признания, които едва ли щяха да ми се случат без това, с което се занимавам. Срещнах изключително умни хора, с които споделяме общ интерес – страстта към науката. Но най-ценни са знанията, които съм придобил.
М.П.: Приятелства и пътувания. И от двете по много.

  1.     Но ми взеха…

М.К.: Голяма част от свободното време.
М.П.: Много време също така.

  1.     Последното международно състезание, на което участва?

М.К.: International Autumn Tournament in Informatics 2017, където спечелих сребърен медал.
М.П.: Като ученик – международната олимпиада по информатика в Тайван, 2014.
Като студент – северозападните европейски регионали, които са квалификация за финалите на световното за студенти (NWERC ACM-ICPC), в Бат (Англия), 2016.

  1.     Първата/последната ти мисъл в деня на олимпиада/състезание?

М.К.: Първата ми мисъл е "Време е!", а последната зависи от представянето ми.
М.П.: Първата предполагам е ‘‘Оф, спи ми се‘‘, втората може би ‘‘Woohoo, време за екшън‘‘, веднага след състезанието: ‘‘Май не беше толкова зле‘‘ или ‘‘Пхаха, много го омазах‘‘. В края на деня вече гледам да не мисля за състезанието, така че няма нещо конкретно.

  1.     Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?

М.К.: Учител по математика. Родителите ми са ме записали на уроци по математика още в трета-четвърта група на детската градина и е нормално тогава да съм давал този отговор.
М.П.: Нямам спомен, но сигурно съм искал да стана спортист. Като малък спортувах много, чувах за Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилян Петров, Йордан Йовчев … по новините и може би съм искал да съм като тях. Също така националният отбор по волейбол за мъже играеше мачовете си от световната лига във Варна и много се впечатлявах, когато ходех да ги гледам. Сега ако бях 10-годишен, може би щях да искам да съм като Григор Димитров например.
Когато тръгнах по състезания и започнах да чувам за хора, които са отишли да учат в Харвард, Оксфорд и т.н., мисля, че се впечатлих още повече, и някъде там започнах да искам да съм като тях. Позитивните примери са много важни.

  1.     А сега как отговаряш?

М.К.: Мисля, че все още ми е рано да реша. Но като се замисля определено ще е нещо свързано с информатиката – програмиране и т.н.
М.П.: И сега не знам какъв искам да съм, когато порасна. Предполагам, че е най-хубаво да имаш свободата да бъдеш какъвто и каквото си искаш.

  1.  Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?

М.К.: Лишавам се от време за забавления. Лятото на 2017 г. го изкарах само в подготовка, национални лагер-школи и участия в олимпиади, свързани с младежките национални отбори по математика и информатика и затова за мен ваканцията реално започна на 13 септември.
М.П.: Със съня, времето, пропускал съм събития на класа или рождени дни на приятели, защото е трябвало да пътувам нанякъде. Тогава може би съм го намирал за нормално и не ми е правело толкова впечатление.

  1.  Любима история от състезание?

М.К.: Любими са ми спомените от цялото ми участие на Romanian Master of Informatics 2017 г. – съревноваването ми с по-големите от мен състезатели, купона и изживените моменти с тях.
М.П.: Като включим всички състезания, пътувания и лагер-школи в продължение на 8-9 години, ми е трудно да се сетя за един конкретен момент. Предполагам на международната олимпиада в Австралия, когато посетихме зоопарка (и погалихме спяща коала и кенгуру) и след това отидохме до брега на океана.
Едни от най-първите ми спомени от състезания са от зимните в Русе, 2006-та година. Тогава бях 4-ти клас и участвах на състезанието по математика и за първи път пътувах с МГ някъде извън Варна. Общежитията не бяха от най-хубавите, в които някога съм бил, но с приятелите ми си прекарахме страхотно (лапешки истории). Турнирът по информатика се провеждаше в същия град и си спомням, че втората вечер успях да попадна в стаята на ‘‘големите“ 12-класници. В едната стая се играеше свара, в другата StarCraft. Май не ми беше там мястото :D, но изглежда добре си прекарваха хората.

  1.  Най-досадният въпрос за един информатик?

М.К.: Можеш ли да хакнеш …?" или въпрос свързан с информационните технологии.
М.П.: “Брат, компютърът ми не се включва, ще може ли да ми го оправиш?”, “Ще ми инсталираш ли Уиндоуса?”, etc.

  1.  Три думи, с които би описал информатиката?

М.К.: Интересна, предизвикателна и полезна.
М.П.: Интересна, интерактивна, динамична.

  1.  Каква е интересната и любопитна за теб нишка, която те спечели на нейна страна (и кога и как?)

М.К.: В четвърти клас, г-жа Донка Капралова се обадила на майка ми, за да ме покани да се присъединя към школата по състезателно програмиране на Телерик, тъй като видяла, че се справям отлично на състезанията по математика. В началото идеята беше само да пробвам, но на мен ми хареса и продължих. И така до днес – вече  като капитан на младежкия национален отбор по информатика и единствен златен медалист от eJOI.
М.П.: В 4. клас започнах да посещавам курсовете по информатика в МГ Варна. Вкъщи имахме само 1 компютър с телефонен интернет, който стоеше в стаята на сестра ми, така че го ползвах предимно вечерите преди школите, за да се упражнявам. Играех си да отпечатвам разни фигурки и символи и много се кефех като виждах черния екран и разни неща да се появяват на него така, както аз искам. Тогава ползвахме Borland за среда за програмиране и с този син екран си се чувствах все едно съм в матрицата.
Тогава игри не играех, но поради факта, че бързо и лесно можех да виждам резултатите от действията си и от това, което правя/програмирам, всичко това ми се струваше като игра и ми беше достатъчно да се запаля.

  1.  Ако можеше да създадеш каквото и да е изобретение, какво би било то?

М.К.: Устройство, с което можеш да четеш мислите на хората.
М.П.: Телепорт във времепространството. Нямам идея…

  1.  Най-трудната задача, с която си се сблъсквал (в състезанията)?

М.К.: Тази година реших да участвам на Romanian Master of Informatics 2017 със състезатели от възрастова група А. Дадените задачи и през двата състезателни дни бяха наистина много трудни, но все пак успях да се преборя за бронзов медал.
М.П.: От състезания по информатика най-трудните, за които се сещам, са Wombats от международната през 2013-а, задачата от есенния турнир през 2012-а на Данчо Чапъров, и може би задачите от втория ден на Балканската олимпиада в Сърбия, 2012-а.
Обикновено повече помня задачите, които са ми харесали и съм успял да реша, и благодарение на които съм завършвал на по-предни позиции.
В реалния живот най-трудната ми задача, на която все още търся решение, е как да съм максимално дисциплиниран и ефективен, така че да губя възможно най-малко време. Надявам се, че бележа известен напредък в това отношение :D

  1.   Как протича една (твоя) подготовка за състезание?

М.К.: В трупане на теоретични знания, в решаване на задачи от предишни издания на състезанието и в решаване на нестандартни задачи, които да подобрят логическото ми мислене.
М.П.: Обикновено подготовката си тече(ше) целогодишно. 1-2 седмици преди състезанията просто започвах (още) по-целенасочено да решавам задачи. Любимите ми ресурси бяха американски (USACO-та) и хърватски (COCI-та) задачи. Всички on-line състезания (topcoder, codeforces, usaco, coci) също бяха добри тренировки и гледах да участвам, когато имам възможност. Чувал съм, че някои хора сядат и решават стари теми от състезания във времево ограничение от 5 часа, но за това се иска още по-голяма дисциплина и при мен това работеше по-малко. Летата обикновено са най-добрият момент, в който може да се напредне бързо и ударно, така че е добре да се оползотворяват максимално.

  1.  Кое според теб е най-интересното приложение на информатиката?

М.К.: Това, че чрез различни програми и приложения улеснява значително живота на хората.
М.П.: Най-известните/популярните/hype-нати неща, за които се говори в момента, са свързани с изкуствения интелект и машинното самообучение (Machine Learning).
Интересно може би би било приложението на информатиката в областите на здравеопазването, образованието и развитието на по-изостанали райони по света.

  1.  Развиваш се в поприще с непрестанни открития и обновения. Какво ново предстои в сектора, какво очакваш с нетърпение да бъде разработено?

М.К.: Летяща кола.
М.П.: В близките години работата в областта на Machine Learning-а ще продължи. Има доста компании, които работят по създаването на самоуправляващи се коли (Self-driving cars). Друга гореща тема е виртуалната и добавената реалност (Virtual Reality / Augmented Reality).
Аз лично очаквам до 5-10-15 години да се намери сериозно приложение и в областта на здравеопазването, но поради някаква причина за това се говори и пише по-малко.

  1.  Най-големият недостатък на българското IT образование - в училище и във ВУЗ?

М.К.: Недостатъците на българското образование са много – късното започване на изучаването на информатика в училище, недостатъчният брой часове, неподходящо подбраните теми в учебните програми на МОН, липсата на добри учители и липсата на средства в бюджетите.
М.П.: В училище – малкият брой часове за изучаване на информатика предполагам. Честно казано IT образованието, което получих в МГ-Варна, беше на не лошо ниво. Единствено може би съжалявам за това, че след училище си останах с доста ограничена представа за това що са компютърни науки и какво е важно да се знае. Чак след като влязох в университета започнах да виждам по-широка картина.
В български ВУЗ не съм бил, така че не мога да дам обективна оценка. Предполагам малко се губи връзката в това студентите да разберат какъв е смисълът на това, което им се преподава.
Съществува дебатът, че в българското IT образование няма достатъчно практика, но според мен това е въпрос повече на лична мотивация и желание за развитие (също така някои области на компютърните науки са изцяло теоретични и това на някои хора им харесва). Според мен голям проблем е липсата на мотивация и високи цели на достатъчно голям процент от учениците и студентите (има и изключения естествено).

  1.  Къде може да те срещне най-често човек?

М.К.: В училище, а през останалото време съм пред компютъра вкъщи.
М.П.: Тази година съм най-често в компютърната лаборатория в Кеймбридж, библиотеката, в стаята си, или в една от стаите за учене в колежа. Boring, I’m sorry.

  1.  С кой известен учен би искал да срещнеш?
    М.П.: 
    Миналата година (вече по-миналата, бел.ред.) веднъж видях Стивън Хокинг докато си вървях в Кеймбридж. Предполагам би ми било интересно да слушам някоя негова лекция на живо. 

  2. Ако можеше да вземеш едно-единствено нещо със себе си на самотен остров, какво би било то?

М.К.: Сигнален пистолет.
М.П.: Нож.

  1.  Любимият ти научен виц?

М.К.: Програмист към пианист: - Много сериозна клавиатура имаш - с цели 89 клавиша. Обаче, това дето shift-a го натискаш с крак - е, т'ва вече е яко!

М.П.: Тъй като ми отне време да намеря поста с вицовете, публикувам няколко. Credits to Facebook стената на Юлия Маркова и съответните коментиращи.

Q: What did the male magnet say to the female magnet? A: From your backside, I thought you were repulsive. However, after seeing you from the front, I find you rather attractive.
Spends 5 years of his life studying physics. Laws of physics change.
Physics puns are no joke. It’s a relatively dark matter.

И един тъп информатичен виц: There are 10 types of people: those who understand binary, and those who don’t.

  1.  Номинация и награда за най-добър учител отива при...

М.К.: Първата ми учителка по математика г-жа Росица Коева и преподавателя ми по информатика г-н Младен Манев (поклон пред паметта му).

  1.  "Мисля, следователно съществувам" - Съществувам, следователно..?

М.К.: Създавам.
М.П.: Създавам.

  1.  Любимо занимание/хоби?

М.К.: Компютърни игри, разходки със семейството и кучето ни.
М.П.: Спорт!!!

  1.  Кокошката или яйцето?

М.К.: Определено е яйцето. А то как се е появило без кокошката? Е, това вече е загадка. 
М.П.: Кокошката.

  1.  Песента, която описва настроението ти в момента?

М.К.: "Hall of Fame" на The Script ft. Will.i.am
М.П.: Swedish House Mafia – Don’t you worry child

  1.  Последната книга, която прочете?

М.К.: "Сборник от задачи по геометрия за факултативна подготовка".
М.П.: “Zero to One” на Peter Thiel

  1.  За какво никога не ти остава време?

М.К.: За спортуване.
М.П.: За спорт.

  1.  Любим предмет в училище/университета?

М.К.: Естествено информатика.
М.П.: Бих ги определил като направления – Machine Learning и компилатори/компютърна архитектура.

  1.  Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

М.К.: Семейство, приятели и споделена любов.
М.П.: Здраве, храна, вода, сън, сигурност, приятели, любов и нещо интересно за правене. Намирам Maslow’s hierarchy of needs за доста правдоподобен модел в общия случай.

  1.  Благородно завиждам на....

М.К.: Успехът на другите трябва само да те мотивира, а не да те кара да завиждаш, дори и благородно.
М.П.: Хората, които са по-продуктивни от мен.

  1.  Можеш ли да наредиш кубчето на Рубик?

М.К.: Не. Всъщност не съм се и опитвал.
М.П.: Не.

  1.  Судоку или кръстословица?

М.К.: Кръстословица.
М.П.: Кръстословица, но със судокутата се справям по-добре.

  1.  Какво ти предстои до края на академичната година?

М.К.: Да участвам в много състезания, да се срещна с прекрасни хора и да отида на много нови за мен места. Така да се каже, най-интересното тепърва предстои.
М.П.: Изпити и да напиша дипломната си работа.

  1.  Кого искаш да поздравиш?

М.К.: Моите преподаватели и семейството ми – това са хората, които стоят винаги зад мен. Без всички тях, аз нямаше да бъда човекът, който съм в момента.
М.П.: Родителите ми, сестра ми, всички учители, които са ме обучавали, и приятелите ми :D

  1.  И поздрав за събеседника ти (изненада е)?

М.К.: Да бъде здрав и да постигне това, което си е поставил като цел през годината.
М.П.: Здраве и късмет. Олимпийските състезатели по информатика не мисля, че имат нужда от по-специални пожелания. 

  1.  Съвет към другите/младите състезатели?

М.К.: Да се развиват, да са смели и да поемат рискове. Както и никога да не се отказват пред трудностите.
М.П.: Да са упорити и търпеливи.

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни