ПРОЕКТИТЕ НА ОЛИМПИЙЦИТЕ: ЗЛАТНИЯТ МЕДАЛИСТ РУМЕН ХРИСТОВ И ИНОВАЦИИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Шестият в света по информатика – Днес ви срещаме с Румен Христов, носител на 3 златни и 2 сребърни медала от Международната олимпиада по информатика (2008 - 2012), още 2 златни и 2 сребърни – от Балканиадата, 2 златни от Младежката балканиада, както и още 1 златно отличие от Централноевропейската олимпиада.
През 2012 г. Румен завършва ПМГ Шумен, възпитаник е на Школа А&Б. Още същата есен започва да учи в MIT в Бостън, САЩ, където завършва бакалавър и магистратура по компютърни науки.
Днес сме го поканили в рубриката „Проектите на олимпийците“, за да ни разкаже малко повече за проекта Emerald innovations и мисията за иновации в здравеопазването, както и какво е общото между международните олимпиади и участието в маратони.
Вижте и този съвсем скорошен материал за приложението на компанията в борбата с COVID-19.
"Подобно на много от нас, в последните седмици ми се налага да работя от вкъщи. За наша радост технологиите дават възможност на много хора да вършат работата си нормално от вкъщи и всичко, което им е необходимо, е компютър и интернет връзка. Това е уникално преимущество и нещо, което е било немислимо преди 20 години. Често се опитвам да се замисля и сравня живота ни сега с този преди няколко поколения. Технологичното развитие е направило работата ни не само лесна за вършене от дома, но също така и много по-малко. Даже по времето на моята баба е било нормално събота да се работи на половин работен ден, а преди само 100 години в САЩ работната седмица е била 70 часа на седмица и също така не е съществувало и понятието платена отпуска. Науката и технологиите са в центъра на развитието, което ни дава този значително по-лесен живот.
Естествено всяка нова технология винаги може да се използва и по деструктивен начин, и за да се предпазим от това, всички ние трябва да сме внимателни, да имаме правилните регулации и да планираме добре преди да ги инкорпорираме в живота си.
В университета се наложи да оставя състезанията на заден план. Повечето от предметите се фокусираха върху софтуерни системи и как големите компании правят нещата. Малко от алгоритмите, които бях научил в гимназията бяха често използвани и осъзнах, че в “истинския” живот важните неща са доста по-различни. Една от основните разлики е дължината на проектите. Една компания работи по проекти, които отнемат седмици, месеци и дори години, а международната олимпиада по информатика продължава 5 часа. Важно качество, което трябваше да науча, е да не се отказвам лесно и да преминавам към следващата задача, ако имам трудности, а да продължа да работя, докато не реша проблема напълно.
Състезателното програмиране ме научи на изключително важни качества, които все още използвам ежедневно. Например, любимото ми онлайн състезанието TopCoder включваше 10-минутна фаза, където всеки състезател преглежда десетки програми на други участници, и само четейки кода трябва да реши дали той е верен и ако не е - какъв примерен вход би накарал програмата да даде грешен изход. Най-добрите състезатели можеха да разгледат стотици редове код за минута и да намерят грешка. Това качество е изключително важно и в софтуерната индустрия, където програмистите преглеждат кода на другите, за да открият грешки. А състезателният ми дух е все още достатъчно силен, че приемам намирането на грешки на другите като изпитание и понякога получавам шеговити въпроси като:
“On a scale of 1-10, how much satisfaction do you get from pointing errors out to people haha” (По скалата от 1 до 10, колко удовлетворен се чувстваш, когато посочваш грешки на хората, бел. ред.)
За разлика от състезанията в една компания не искаш винаги да сочиш с пръст грешките на другите :)
„В последния семестър на бакалавъра си започнах да работя по проект, който след време се превърна в моя стартъп и 4 години по-късно все още влагам цялата си енергия и усилия върху работата за него. Всичко започна съвсем случайно, докато се разхождах в сградата по компютърни науки в MIT. Сградата е невероятно объркано място и една късна вечер случайно попаднах на втория етаж. По това време повечето офиси бяха полупразни, но една лаборатория беше пълна с хора, и всеки беше фокусиран върху задачата си. Лабораторията не беше пълна само с докторанти, а там активно работеше и професорът, който я води. Всички студенти работеха по много интересни проекти и очевидно бяха изключително трудолюбиви. Това ме грабна и скоро след това писах имейл на професора дали може да работя с нея и да помагам с каквото и да е. Тя отговори положително и на 1-и Февруари 2016 беше стартът на моята мисия с Emerald.“
Започвайки като проект в лабораториите в MIT, Емералд се превърна в компания, която сега комерсиализира технологията. Емералд променя начина, по който доктори, медицински изследователи и пациенти подхождат към здравеопазването у дома. Ние сме изработили устройство подобно на WiFi, което седи у дома и постоянно наблюдава здравето на обитателите без да изисква те да носят със себе си какъвто и да е сензор.
Устройството Емералд използва Machine Learning алгоритми да намери позицията на човека и да определи дали върви, лежи в леглото или седи на стол. Също така можем да извлечем жизнени показатели на човека като честота на дишане, пулс, а също така да анализира и съня на човека, различните фази на съня и да определи дали се някой се намира в дълбок сън или сънува.
Емералд е първият сензор, който може да извлече толкова жизнени показатели в дома на човек по безконтактен начин. Използвайки нашия продукт за наблюдение на здравето, можем да следим хората, докато те продължават с живота си без промяна. За хронично болни можем да запълним липсата на информация между две докторски посещения. Може да извлече промяна в подвижността, настроението, съня и други показатели, които може да са признаци на влошаване на здравето. Уникалната технология дава възможност за по-бързо, по-ефективно и по-евтино здравеопазване.
Компанията е основана от четирима човека - Дина Катаби, която е професор в MIT, други двама бивши нейни студенти, и аз. През последните 6 месеца наехме още 5 изключително добри човека и постоянно продължаваме да се разрастваме. Имаме страхотен офис само на 1 пресечка от MIT. В момента сме в много вълнуващ момент с компанията, когато постоянно се случват нови неща, но все още сме достатъчно малко хора, така че всеки да говори с всеки и да знае всичко, което се случва.
Започнахме с малко начално финансиране, но вече имаме няколко платени договора, които са достатъчни да покрият разходите ни. Работим с няколко фармацевтични компании, които използват нашия продукт в клиничните си изпитания, за да определят дали тяхното лекарство е ефективно и дали променя здравето на хората.
Проектът редовно е получавал медиен интерес и още през 2015 година началните разработки бяха представени в Белия Дом пред президент Обама. Сега, когато работим върху комерсиализирането, много медии осъзнаха уникалните възможности на нашата технология и как компанията може да промени цял дял от здравеопазването.
През 2019 започнахме да развиваме бизнеса на компанията и Форбс отличиха мен и Закари за едни от 30-е иноватори под 30 години в сферата на здравеопазването.
Едно от нещата, които ми липсват най-много от състезанията по програмиране, е тръпката от самото състезание. Бягането и градските маратони ми дават точно това и по някакъв странен начин намирам много прилики между IOI (International Olympiad of Informatics, бел. ред.) и маратоните. През 2019 избягах нюйоркския маратон и в седмицата преди бягане непрестанно мислех за това. Представих си как ще се развие състезанието, въпреки че както може да си представите, няма твърде много начини как би се развило едно бягане. Не бях изпитвал такава тръпка от първите ми международни олимпиади, когато със седмици сънувах самото състезание.
Както и в научната сфера, най-важните 90% от състезанието са подготовката преди това. Също така това е и най-трудната част - един маратон продължава 3-4 часа, но моята подготовка за него е няколко месеца. Голяма част от бяганията преминават твърде рано сутрин, за да мога да стигна навреме на работа и избягам 10-20-30 км, независимо дали е 30 градуса навън или вали сняг. Веднъж даже се наложи да бягам на пътечката близо два часа и половина, защото бях в Лас Вегас след дълъг уикенд, а навън беше почти 40 градуса."
"Пожелавам на прохождащите състезатели да се развълнуват страшно много за „ходенето“ и успеха им в състезанията. Когато прихванеш този състезателен дух, той не те отпуска и винаги те влече напред и ти помага с изпълването на всяка цел занапред."
