Последни блог постове

  • Бисерка Йовчева: 21 години в преследване на мечтите

    По повод 21-ия рожден ден на шуменската школа по информатика,ви споделяме едно скрито за специален повод интервю с основателката му г-жа Бисерка Йовчева.

    Тя е учител на големи имена в съвременната българска информатика и млади надежди - Ростислав Руменов, Румен Христов, Марин Йорданов, Антон и Ивайло Черневи, Михаил Ковачев. Освен това е и доктор по “Методика на обучението по информатика” в Шуменския университет.

     

    "Основахме школата заедно с проф. Антон Моллов. Моят любим учител и приятел. Идеята да направим частна школа по информатика, каквато дотогава в България нямаше, ни осени на гарата в Каспичан. Прибирахме се с влак след състезание в Русе. Носехме огромните си компютри. По онова време всеки състезател си носеше машината. Представете си колко тежаха!" 

    "Знаете ли, причината школата да остане в Шумен е дълбоко лична. Повярвайте, мястото й е там. В средата на 90-те, когато държава на практика нямаше, имах нужда от средства. Не за мен, за близък човек, който все още ми липсва. Започнах да търся работа и за кратко работих къде ли не. Докато един ден не проумях, че това, което мога да правя най-добре, е да преподавам. И разбрах какво се иска от мен. Най-интересното е, че веднъж взели решението да основем школата, сякаш всичко тръгна по вода. Ето, дни след това срещаме наш приятел на улицата в Шумен. Пита ни какво правим, ние му разказваме. А той “Еее, страшен късмет извадихте! Откога се чудя на кого да дам сграда за обучение!” Така че сграда си имахме почти от самото начало, малка, олющена, но наша. А защо не е в Математическата гимнация - Тогава, през 1997-ма, нямаше нищо. Никакви условия. Знаете ли вица за комунистическия и капиталистическия Ад? Ами, срещат се двама мъченици. Този от капиталистическия Ад носи кофа с катран, другият - две кофи с катран. Първият започва да се оплаква колко му е трудно, колко катран пренася по цял ден. С едната кофа! А онзи от комунистическия Ад, с двете кофи, се усмихва широко - “О, при нас е много добре! Вярно е, две кофи трябва да нося, но то я катран няма, я кофи”. Та, и при нас така - в сградата на гимназията я ток нямаше, я парно. Не можеш да учиш в такива условия. Исках на децата да им е топло, уютно. 

    Започнах с 6-цифров заем. Личен, нямаше какво да заложа. И до днес си мисля, че банката просто искаше да бъде излъгана. За капак първият ни учебен ден беше 1ви април! Малко преди това бях събрала родители на 30-ина деца и най-уверено им заявих, че ще докарам децата им до национално ниво. Това им обещах. Изобщо не знаех мога ли да се справя. Те също. Години по-късно ми признаха, че не са се надявали на много. Просто искали децата им да се занимават с нещо смислено... Урокът в Шумен в момента струва 4 лв. Малко преди да отворим, срещам моя приятелка от Турция. Казвам й какво съм намислила и тя решава да ми даде пари за 5 компютъра. Поръчвам ги, бяха последно поколение, Pentium, с цветни монитори, струваха 3 милиона лева. И й губя телефона! Затова отидох в банката. И всяка година продължавах да се връщам, за да рефинансирам заема си. 

    По онова време всички искаха да се научат да работят с компютър. Започнах да ходя в завода за фаянс в Исперих, за да обучавам служители им в компютърна грамотност. Ставах в 6 часа, взимах такси до Исперих, преподавах до 12. От 12 до 13 пътувах обратно до Шумен, защото в 13 започваха занятията ми в университета. И така до 17 часа, когато отивах в школата, за да преподавам до 21 вечерта.

    И не, не ми беше нужна почивка. Имах нужда да се съсипя от работа, за да заспя. И да не мисля.

    През 2010 г., отново трудна година, школата беше пред затваряне. Не съм добра в сметките. Хвърлям се във всичко със страшна емоция и забравям, че аз също трябва да се храня. Та, тогава отново събрах родителите, плакахме много. Заявих им - “Минавам в нелегалност. Само така школата може да оцелее.” Вече имахме доста успешни състезатели, всички знаеха за нас. При все това... На следващата сутрин баща на двама ученика идва да плати таксата. Помня, че тогава правех отстъпка за второ дете от семейството. Човекът, счетоводител, ми каза “Виж сега. Никакви отстъпки повече! И ако искаш да оцелееш, от днес годишната ти такса е не 300, а 500.” Този мъж цяла нощ беше смятал и изчислявал какво да направя, за да не загина. Всички родители го последваха. Така пак ми помогнаха да си стъпя на краката.

    Днес е лесно. Почти всички мои ученици са някъде по света. Наскоро се върнах от централата на Google в Цюрих. Пътувам толкова често къде ли не, но почвам да се уморявам. Имам нужда да остана на едно място. На година през школата ни минават между 100 и 120 деца. Първият випуск беше около 100-ина. Повечето са момчета, да, програмирането е по-скоро мъжка професия. Което не означава, че няма изключения. Когато говорим за работа с компютър, тя може да бъде в сферата на информационните технологии - тогава всичко се свежда до използването на готови програми, или в сферата на програмирането - тогава, когато пишем програми. Противно на общото впечатление, в България има недостиг на програмисти. Трябват ни още около 10 000. Да! Само в централа на Google в Швейцария работят 4 500 програмисти.

    Програмирането е стимулиране на човешко поведение. Средство, с което да обясним на една машина да свършат нещо като човек. Не, не, напротив. Далеч сме от това. Все още машините имат много елементарни възможности. А що се отнася до това дали децата ми се занимават с изкуство - Разбира се. Всичките ми информатици за танцьори!"

     Честит рожден ден, Школа А&Б!

    Виж още:

  • “Проектите на олимпийците” - Никола Каравасилев и ролята му в новото училище Izzi Science for Kids

    Днес в рубриката “Проектите на олимпийците” ви срещаме с Никола Каравасилев, бивш състезател по астрономия, и настоящ ръководител на не един национален отбор. Освен това преподавател и най-общо казано - ентусиаст.
    Поводът за днешния материал е новото частно начално училище  Izzi Science for Kids, което ще следва методите на програмата STEAM (Science, Technology, Engineering, Art, Mathematics) на Cambridge Primary. А сред учителите в училището, което отваря врати през септември, е именно олимпиецът Никола.

    ----

    Никола Каравасилев е възпитаник на НПМГ, която завършва през 2006 г.  с профил физика, след което записва Астрофизика, Метеорология и Геофизика във Физическия факултет на Софийския университет - с бакалавърска степен от 2010 г. , и магистърска от 2011 г. “В момента основно се занимавам с подготовка на ученици за различни състезания по физика и астрономия. Водя школи в Първа Частна Математическа гимназия. През следващата учебна година ще преподавам в новосъздаденото училище Izzi science for kids, за което ще говоря по-късно.”

    Като ученик участва в три поредни Международни олимпиади по астрономия (2001, 2002 и 2003г.), а през 2009 г. е поканен да води отбора, който представя България в тази олимпиада, което прави и следващите две години.  През 2011 г. по негова инициатива страната ни се включва и в Международната олимпиада по астрономия и астрофизика. От тогава до днес, вече осем години, Никола е неотлъчно ръководител на отбора ни, който участва в нея ежегодно. (Към 2018 г. спечелените медали на МОАА са 22:  5 златни, 6 сребърни, 11 бронзови - бел. ред.)

    Също така, младият ръководител е бил отговорен и за българските отбори от Международния турнир на младите физици през 2012, 2016 и 2018 година, като предстои и 2019 г. През 2017 и 2018 г. води и отборите за Международния турнир на младите естествоизпитатели. Лидерството му не спира до тук - от 2017 до сега Никола води и отбори на СМГ и ПЧМГ на Международната Жаутиковска олимпиада, а през изминалата есен - учениците на Международната олимпиада по експериментална физика.

    “Без съмнение, любимият ми предмет в училище беше физиката.”, споделя Каравасилев, и с ръка на сърцето признава, че не си представя да работи нещо различно от това, което прави в момента. “Ако не бях станал физик (астроном) с еднаква вероятност можех да стана и футболист и заварчик :).”

    Предвид динамичността и разнообразието на работния му ден, се интересуваме да разберем как минава един негов ден, но не се учудваме, че това изцяло зависи кой е денят. “Има дни, които прекарвам почти изцяло във Физическия факултет, например уикендите си. Тогава провеждам своите школи, в които се подготвяме за предстоящи състезания по физика и астрономия. През седмицата програмата ми е много различна, и както е модерно да се казва - динамична :). Много е вероятно да бъда открит в ПЧМГ, особено следобяд, защото тогава са школите ми. Може да ме намерите и във Физическия факултет, подготвяйки някой експеримент. През следващата учебна година все по-често, ще бъда и в новото ни училище - Izzi science for kids. “

    В Izzi science for kids ще се изучават всички задължителни предмети, които са предвидени от МОН.  В добавка към тях ще има следобедни занимания по наука, в модерно оборудвани лаборатории, а също и занимания по интереси: всякакви видове спорт, танци, изучаване на музикални инструменти и т.н. Училището е двуезично и голяма част от заниманията ще се водят на английски език. По време на следобедните занимания ще използваме програмите на Cambridge primary.

    Тяхната идея е децата да следват една много балансирана програма, в която да има акцент върху науката, но в никакъв случай да не се пренебрегват останалите аспекти на тяхното развитие. “Надяваме се, че по този начин ще успеем да изградим хармонично развити и критично мислещи личности.”

    Астрофизикът ще води следобедните занимания по физика, като основната му задача ще бъде да представи тази сложна наука по достъпен и разбираем за децата начин. Също така, в лабораторията на училището ще води и свои ученици, с които се подготвят за различни състезания, за които се изисква експериментална дейност.

    Вижте кои са другите замесени лица в проекта - сред екипа са и химикът Наско Стаменов, географът Димитър Желев и микробиологът Явор Денчев.

    Тази година училището приема деца в предучилищна възраст, първи и втори клас. При наличие на интерес, възможно е да отворят приеми и за третокласници. Кандидатстването се състои от три етапа. В първия от тях, родителите трябва да изпратят снимка на нещо тримерно, което са изработили с децата си. Няма никакво ограничение от какъв материал и какво точно да се направи. “За нас е важно да видим какво е интересно на детето, а също така и каква е ангажираността на родителите му.”

    Повече информация ще откриете на http://izzi.academy и на info@izzi.academy

  • “ПРОЕКТИТЕ НА ОЛИМПИЙЦИТЕ” - ИВО И СТЕНЛИ, КОИТО СЪЗДАДОХА АКАДЕМИЯ ЗА ПОДГОТОВКА НА УЧЕНИЦИ И СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА

     В днешното издание на рубриката “Проектите на олимпийците” ви срещаме с Иво Дилов (дясно на снимката) и Станислав Димитров (ляво), възпитаници на СМГ и дългогодишни състезатели по математика и информатика на национално, балканско и международно ниво.

    Понастоящем са студенти във Факултета по математика и информатика при Софийския университет, но още докато са в гимназията започват да подготвят и да помагат на по-малките да следват техните стъпки. През свободното си време пътуват и се забавляват, тренират гимнастика и плуване, но много добре знаят какво искат и обичат да правят. Те следват своето призвание и през изминалата година създават СиКадеми - образователен център за метаматика и информатика, за забавно и интересно решаване на задачи, подготовки за кандидатстване и специализирани състезания.

    Иво Даниел Дилов е носител на бронзови медали от Балканиада по информатика 2015 и Жаутиковска олимпиада (по информатика) 2014, както и на сребърен медал на Жаутиковска олимпиада (по информатика) 2016. Продължава да се състезава и до сега като студент, като най-значимото постижение е класирането на отбора му (Иво, Даниел Атанасов и Антон Чернев) на световните финали на студентското състезание по програмиране - ACM ICPC 2018. От над 10 години български отбор не се бе класирал, а те успяха да се издигнат до 56-о място.

    Станислав Георгиев Димитров като ученик участва в националните състезания по математика, на Всерусийската олимпиада по математика, Шаригинската геометрична олимпиада и турнира на Младите математици, но като студент рядко намира време за математически състезания.  Той е и един от авторите на сборника “555 задачи по геометрия. Решения по “Геометрия в картинки” на А. В. Акопян” (прочети повече тук).

    И двамата са ангажирани с образованието си по Компютърни науки в СУ, където се нагърбват с нелеката задача да вземат 3 и 4 курс за една година. Иво води школи в SIcademy, Телерик и СМГ, подпомага националните състезания по информатика с авторски задачи, но е намерил време да поработи и по интересен deep learning проект на американска компания. А Станислав съчетава работата с деца и с водене на упражнения във ФМИ.

    Иво споделя, че ясно помни, когато за първи път стъпва “от другата страна”. “Бях още 7-ми клас и Яшу, който ме беше научил да програмирам в 5-ти клас, ми предложи да му помагам с преподаването на тазгодишните петокласници, които тепърва прохождаха в информатиката. До този момент ми изглеждаше сякаш всеки, който разбира от програмиране, може да го преподава на тези, които не разбират. Тогава осъзнах колко съм грешал! Как да обясниш това, което на теб ти е очевидно на човек, който дори не разбира основите? Трябва не просто да разбираш от това, за което говориш, ами да успееш да се поставиш на мястото на ученика и да подбереш точните думи, с които да го насочиш в правилната посока. Математиката много ми помогна за това, защото там те учат точно как да обясниш как от “неубеденост в X” да стигнеш до “убеденост в X”, демек да докажеш X. И така след още много лагер школи, курсове и обучения, които съм водил, стигнах до там където съм сега.”

    Станислав открива, че му харесва да работи с деца и в първи курс усилено изготвя планове, задачи и подходи за по-ефективна работа. “Бил съм жури на Младежката Балканска олимпиада през 2017, когато България беше домакин на събитието (във Варна - бел. ред.), както и две поредни години съм част от международното жури на Турнира на младите математици.”

    В момента екипът от преподаватели в СиКадеми е от 4 човека - освен Иво и Станислав (когото всички наричат Стенли), Костадин Гаров (бронзов медалист, БОМ 2016) и Станислав Йорданов - всички бивши състезатели с участия на международни състезания. Идеята за създаването на своя академия се се ражда още през 2017 г., а първите курсове стартират през април на изминалата година. “След цяла година водене на редовни курсове, Стенли беше решил, че много неща в процеса на организация на курсове могат и трябва да бъдат правени по начин, който се фокусира над важното, а именно - обучението на децата.” Стартират с курсове по математика за 4-и клас, а сега имат курсове от 2-и до 8-и клас.  Основната част от курсовете подготвя младите ученици за състезанията по математика, пред които са поставени най-малките. А от тази учебна година подготвят и ученици от 7-8-ми клас за младежката балканиада по математика.

    “Това, на което се осланя нашата академия, е състезатели да обучават състезатели в малки групи по интересен и забавен начин. Така ключовите знания и умения могат да се предават бързо и ефикасно. “, гордо отбелязва Иво Дилов.

    Може ли човек да посещава школата, ако е начинаещ? “Да! Повечето курсове, които предлагаме, са за напълно начинаещи.”

    На уебсайта на Сикадеми www.sicademy.bg има информация как може да се запише всеки желаещ.

    Контакти
    Телефон: +359 899856334, sicademymaths@gmail.com
    Адрес: Ж.К. Лозенец ул. Христо Смирненски номер 9

  • "ПРОЕКТИТЕ НА ОЛИМПИЙЦИТЕ" - ФИЗИКЪТ ЙОРДАН СЪЗДАВА УЧЕБЕН РОБОТ

    В тазседмичната статия в рубриката “Проектите на олимпийците” ви срещаме със 17-годишния Йордан, част от националния отбор за Турнира на младите физици през 2018 г. Неотдавна го срещнахме в блиц интервю, а днес посвещаваме материала на интереса му към роботиката
    и разработаката му - четирикрак учебен робот, който да е лесен за сглобяване и ползване.  
    Той се надява роботът да може да се използва в училище в часовете по информатика и физика.

     

    Йордан започва да прави роботи във видеоигри като Kerbal Space Program, Besiege и подобни, даже много преди да знае какво е серво мотор или Arduino платка. Именно те го запалват по ходещите машини и роботиката като цяло. В десети клас прави първия ми истински робот, “ако 4 серво мотора, държани с ластици един за друг може да се нарече робот“, споделя състезателя. А след много пот и молитви нещо да не изгори разработва прототипа на сегашния си проект. По това време роботиката все му е хоби, но нещата бързо се променят, след като усеща тръпката след първото си състезание с прототипната версия.

    Името на робота е ILEX – съкратено от Intelligent Life Exterminator.

    "Накратко, състои се от две части – самият четирикрак робот и Arduino библиотека за работа с него. И двете са разработени да се използват от българските училища, които се занимават главно с точни науки като математическите гимназии. Често експериментите в учебния план не се правят, защото установките са похабени или са трудни за използване или на учителя не му се разправя... С цел разрешаването на два от проблемите, разработих компонентите да са възможно най-здрави и лесни за подмяна при нужда. Всъщност това го потвърдих „експериментално“ – на първото състезание с новия робот се наложи да сменя единия мотор ден преди представянето. След кратко обикаляне по софийските магазини за части успях да намеря мотор и роботът беше като нов. За да се накара ILEX да ходи е достатъчно да напишеш само robot.walk(), като програмирането на нови команди също не е трудно поради разположението на краката. “

    Освен това Йордан разработва и няколко различни варианта на не-електронните части, по-точно за 3D-принтиране и за лазерно рязане, тъй като не всяко училище има достъп до 3D принтер. “Ако случайно някой счупи един от краката на робота, той може да продължи да функционира на три крака, а откачането и свързването на нови компоненти е лесно. Това отново съм го потвърдил по трудния начин – на едно друго състезание по случайност скъсах кабелите на един мотор и след като открих, че секундно лепило, изолирбанд и светена вода не помагат, просто откачих целия крак и роботът беше способен да ходи. В зависимост от нуждите на училището съм разработил две шасита – едното е с по-висока здравина, а другото има допълнителна поставка за още един серво мотор, върху когото могат да се поставят различни сензори.
    Може би най-важната черта на този робот е, че неговата потенциална цена е около два пъти по-ниска в сравнение с най-евтините подобни установки за обучение по роботика, което ще е в голям плюс за училищата, проявяващи интерес към него.

    В момента работя по алгоритъм, който да позволява на робота да се движи стабилно по неравен терен само с помощта на жироскоп. В действителност, фокусът ми в момента е да разширя моя проект да засяга не само учебната среда.

    Реших да се занимавам с роботика, след като забелязах, че много от моите съученици се питат „Абе за какво ще ни е тази математика и информатика в живота?“. Истината е, че от всички науки най-лесно ще е да посочиш някой проект по роботика и да кажеш „Ето за това.“. Освен това, роботите са навсякъде около нас и предвид автоматизацията на нашия свят, те ще продължават да ни заобикалят. Тази наука е и връзката между реалността и идеализираните светове на физиката, математиката и информатиката – за мен лично е прекрасно да гледаш как числата и алгоритмите, които си писал след множеството обиди и ругатни по адрес на compiler-а се превръщат в истински, носещи смисъл движения като ходене, преодоляване на препятствия или даване на лапа за high five.

    Поради горните причини е изключително важно обучението по роботика да започва колкото се може по-рано. Аз започнах да се занимавам с тази наука сравнително късно, защото нямаше кой да ме насочва в проектирането на робота и в резултат - главно сам съм се обучавал на това, което ми е трябвало като умения и знание. Би било прекрасно, ако учениците с интерес биват обучавани в извънкласни школи по роботика или дори тя да се преподава в училище не само в малкото на брой специализирани паралелки. Освен това програмирането на роботи ще доведе и към придаване на смисъл на часовете по математика и информатика – каква е ползата от суха теория, ако не се показва и практическото й приложение?

    За да можеш да проектираш робот, който да не се разпадне като кула от карти при първото му пускане, имаш нужда от познания главно по физика, инжинерни науки и информатика.  По-точно, трябва да знаеш под какъв ъгъл трябва да е завъртян всеки мотор, за да може крайната точка на роботския крайник да има дадени координати, да знаеш как изглежда походката на типичното четирикрако животно, как можеш да я оптимизираш за специфичния случай на твоя робот... Освен това трябва да можеш да работиш с поялник и като цяло с ръцете си. Но най-важното нещо, което трябва да притежава един човек, занимаващ се с роботиката (роботик?) е да не се отчайва, когато нещо не стане от първия път. Всичко останало може да се научи в процеса на работа.”

    Разпитваме го и какво му предстои тази година -  това са освен участия и състезания по ИТ и роботика, така и важно кандидатстване в университет. “Разбира се, продължавам да правя промени и одобрения по ILEX с надеждата, че някой ден като роботите се обърнат срещу хората, мен ще ме пощадят.”

  • "Проектите на олимпийците" - Математикът Александър (Parkman) за хип хопа и науката в музиката

    Александър Шумаков учи във Факултета по Математика и Информатика към Софийския Университет, а преди това завършва ПМГ Хасково. 
    В различните етапи на училището любимите му предмети се въртят -  информатика, физика, математика, литература, английски език. Затова и е ходил на състезания по всички изброени, като постиженията му по информатика и математика се отличават най-много.

    "По информатика ходех в прогимназията, а с математика най-сериозно се занимавах в 11-ти и 12-ти клас. Пиедесталът на постиженията ми са бронзово и сребърно отличие съответно на азиатските състезания SASMO и AIMO през 2014 г.", казва Сашо. В момента работи като програмист. А сред нещата, с които обича да си запълва циферблата, са видеоигри, книги, филми и, разбира се, музика.

    "Има прекалено много наука в музиката, от която хората бягат. За мен всеки занимаващ се с музика човек, а дори и активните слушатели, са на едно интуитивно ниво физици и математици - имат нюх за броене, чуване на числа във формата на честоти, усещане на хармонии, които са връзки между различни честоти, и т.н. Относно моята музика - старая се във всяко едно парче, в което участвам по някакъв начин, да има химия и в изпълненията, и в посланието към слушателя."

    В музикалното му амплоа го познаваме като Parkman, а ние, разбира се, побързахме да разберем от къде идва арстистичния му псевдоним. 

    "Parkman малко звучи като супер герой и човек може би би си помислил, че съм активист за нещо като Грийн Пийс или тем подобни, но реалната история е доста по-неангажираща. Когато започвах да пиша първите си текстове излизах с една компания, от която всички бяха от една махала, и сборния ни пункт беше Градската градина. Там пък имаше едно заведение, което беше обърнало името на градината на английски, и се казваше Сити парк. По някаква причина ми звучеше добре и лесно запомнящо се да съм “момчето от градината” и оттам Parkman. От друга страна, обаче, това име нямаше да го има ако нямаше образ, който да запечатам в него, така че бих казал, че моите си кретени са виновни за него. Ако не бяха те, то най-вероятно щях да копирам Kota the Friend и да се кръстя Сашко Приятелят."

     Също така е част и от суперформацията, току-що изгряла на българския хип хоп хоризонт - Ф4, в която дели сцена, студио и микрофон с Михаил Павлов - MishMash и Камен Колев - Warp. 

    "Тази история е доста по-дълга. Накратко - другите двама главни замесени и основоположници на групата, Камен и Мишо, са от Шумен, та са си градски, аз се запознах с Мишо на морето преди години, защото му бях фен и отидох да му го кажа в лицето (и мисля че беше останал малко шокиран тогава), а с Камен се познаваме от интернет. Започнахме да се сформираме като групировка през далечната 2016-та, като идеята беше няколкото идиоти, които сме, да си имат моментален отдушник за лоши чакри. Тогава, обаче, нещата не се получиха и зарязахме идеята в архивите, откъдето и я изкарахме края на 2018-та. Успяхме да се съберем на едно място и за няколко месеца избълвахме достатъчно голямо количество продукция да ни издържи до края на лятото. Работният процес протича така - никога не знаем какво ще правим до последния момент, всеки се надвиква с останалите, Мишо може би се къпе, аз говоря с някой по телефона, Камен се рови в Ютуб и по някое време решаваме, че трябва да скалъпим нещо. Този момент се проточва между половин и един час и каквото стане бива оставено да съхне. Няма един генератор на идеи, всеки се меси в работата на другите и казва какво не му харесва, което според мен е и причината да звучим по-естествено и отличимо отколкото в самостоятелните си работи.             
    (TL;DR) Ф4 е полимеризация на захар, подправки и всичко, което сме сметнали за хубаво в някакъв момент. Пък ще видим дали наистина е хубаво по-нататък."

    "Като рападжии една от най-важните теми за нас е колко сме яки всъщност. Извън това често наблягаме на осмиване на статуквото и на самите себе си, защото единственото по-смешно от това да се водиш по стадото, е да си мислиш, че си нещо повече, ако не го правиш."

    Що се отнася до съвременната хип хоп сцена, според Александър "хората започват да се усещат, че има много почва, от която може да поникне и много хляб (да, според мен хлябът никне в тези среди, расте по дървета). Най-вълнуващо ми е когато някой от SoCalledCrew или Голям Юс има пръст в нова продукция и за тях бързам най-нетърпеливо. Въпреки това има още доста готини хора, които няма да споменавам поименно, защото ще стане твърде дълго."

    През годината Сашо си обещава да се захване по-сериозно с нещата, които все отлага. Планират общо около 8 албума от всички около Ф4, но за момента нямат по-конкретен план. "Песни ще има със сигурност и със същата сигурност ще се стараем ние, всички около нас и хората, които ни слушат, да са здрави и добре."

Календар Виж

В социалните мрежи

Каналът ни