Последни блог постове

Днес в рубриката “Проектите на олимпийците” ви запознаваме с Росита Кокотанекова, бронзов медалист от Международната олимпиада по астрономия през 2005 г., състезател по астрономия и лингвистика. Публикуваме откъси от интервюто на нашите колеги от MediaBricks.bg, тъй като са успели да подберат точните въпроси, които бихме й задали и ние самите за тези материали. 

Д-р Росита Кокотанекова е възпитаник на ПМГ Хасково, като през 2004 и 2005 г. е част от българския национален отбор по астрономия. Тогава участва на Международните олимпиади в Крим и Китай, и през 2005 г. печели бронзово отличие. Продължава образованието си в университета Якобс в Бремен, Германия, с бакалавър по Земни и космически науки, магистър - Астрофизика по програма Astromundus. Специализира в Харвард-Смитсониан център и докторантура по Изучаване на Слънчевата система към Института Макс Планк в Германия. В момента работи към Южната европейска обсерватория (ESO). 

В момента е research fellow (постдокторант – изследовател) в ESO (Европейската южна обсерватория) в Гархинг, близо до Мюнхен. Работи по изследването на еволюцията на кометните ядра в слънчевата система, и по проекти на обсерваторията.

42772 Кокотанекова:

Астероид бе кръстен на българския астроном през юни 2021 г. - 6-километровото парче скала (и може би малко лед), обикалящо в Главния астероиден пояс между Марс и Юпитер, вече носи името (42772) Kokotanekova.

На всеки 3 години по време на една от най-големите международни конференции по астрономия Asteroids, Comets, Meteors се обявява списък от астероиди, които са кръстени на учени, допринасящи за изучаването на малки тела в Слънчевата система. Признанието, което д-р Росита Кокотанекова получава, е за работата й по изучаване на повърхностните характеристики на комети, транснептунови обекти и други малки тела на Слънчевата система, използвайки наземна фотометрия.

“По време на празничната вечеря на тази конференция обикновено се обявяват имената на учените, чиито имена са дадени на астероиди. Този списък е събран от малка комисия от изявени и опитни учени, работещи по комети и астероиди. След селекцията им, списъкът преминава и през одобрението на Международния астрономически съюз. Тъй като конференцията беше отложена за 2023 заради пандемията, организаторите са решили да обявят одобрените имена още сега.

Нямам официална информация кой е предложил моето име и с каква точно обосновка. Предполагам, че признанието идва заради работата по време на докторантурата ми в Института „Макс Планк“ и Отворения университет в Англия. Тя беше посветена на физическите характеристики на кометните ядра и в нея се представя анализ на много нови, както и на всички публикувани до тогава свойства на кратко периодичните комети. Най-важното откритие, което направих с тези данни, е това, че фотометрични наблюдения, достъпни от Земята, могат да се използват за определянето на нивото на ерозия на повърхността на кометните ядра. Това е много обещаващо, защото детайли за повърхността на кометите до тогава можеха да бъдат разкрити само от космически сонди, изпратени до кометите. С метода, който аз разработих, можем да разкрием историята на изменение, а с това и стъпките в еволюцията на кометните ядра.”

„Когато човек прекара почти целия си живот наблюдажайки обекти на небето и знаейки, че едно малко парченце скала в космоса носи неговото име, определено е приятно усещане. А също и защото знам, че това е усещане за признание както към моето семейство, така и към учителите“, отбелязва Росита в интервю за бТВ.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ОЛИМПИАДИТЕ В УЧИЛИЩЕ И ОБЩНОСТТА ПОКРАЙ ТЯХ:

„И двамата ми родители са астрономи (прочети материала ни за Йоанна и Димитър Кокотанекови тук) и работят за популяризиране и преподаване на тази наука. С тях започнахме да ходим по наблюдения, още преди да си спомням. След това в училище продължих да се занимавам с физика, с точни науки и с астрофизика. Ходих на олимпиади, явявах се на различни конкурси и интересът ми стана по-дълбок и по-личен за мен, не само в семейството”, разказва Росита пред Нова ТВ.

“За първи път се явих на олимпиадата по астрономия в 7. клас. Още с първото участие успях да се класирам в разширения състав на националния отбор. По време на подборния кръг на олимпиадата за първи път имах възможността да получа знания от астрономи, различни от родителите ми. В занятията ни подготвяха Ева Божурова и Алексей Стоев, а в свободното време продължавах да решавам задачи с другите състезатели и най-вече с Христо Ставрев и Игнат Калинов, които изключително много ми помогнаха да се подготвя достатъчно и да намеря място в националния отбор.”

“На олимпиадите за първи път се запознах с ученици от най-различни страни и разбрах колко ми е приятно да прекарвам време в международна среда и да опознавам различни хора и култури. Това пробуди любопитството ми да уча и работя извън България.”, споделя изследователката пред MediaBricks.bg.

“След това събрах още незабравими преживявания и безценни приятелства по време на националните и подборните кръгове на олимпиадата. Но за мое огромно разочарование не успях да се класирам пак за международната олимпиада. Въпреки това интересът ми към астрономията продължаваше да расте, което беше много ясен знак, че не състезанието и победата, а познанията по астрономия са най-значими за мен. В 9. и 10. клас, когато загубите и разочарованията на олимпиадата бяха най-силни, получих и най-важните съвети от баща ми Димитър. Той ме увери, че постоянството е по-важно от медалите. А Ева Божурова ме накара да вярвам в себе си, карайки ме да й обещая, че някой ден ще ѝ пратя снимка с автограф на мое наблюдение от един от най-големите телескопи в света. Все още не съм пратила снимката на Ева, защото все се надявам да спечеля време за наблюдение на още по-голям и по-голям телескоп. Но със сигурност и аз, и Ева знаем, че тя се оказа права, аз нямаше как да не стана астроном.”

Преди началото на пандемията работата и е свързана с множество пътувания с цел наблюдение на космическите тела. “Досега съм учила и работила в институти и обсерватории в 8 държави (България, Германия, Швейцария, САЩ, Австрия, Италия, Сърбия и Великобритания). От началото на докторантурата си започнах многократно да посещавам обсерваториите Ла Сия и Паранал в Чили, както и Калар Алто и Ла Палма в Испания. А за да представям резултатите си и да се срещам с колеги през годините, съм била на най-разнообразни места като САЩ, Уругвай, Литва и т.н.”

ЗА РАБОТАТА И ВЪЛНУВАЩИТЕ ПРОЕКТИ:

“Може би най-вълнуващите проекти, по които работя, са свързани с космическите мисии на Европейската космическа агенция (ЕКА) - Comet Interceptior и HERA, както и DART на НАСА. Това са две мисии, които целят да развият технологиите за отклоняване на потенциално опасни астероиди, както да подобрят разбирането ни за тези обекти. DART ще бъде изстреляна в Космоса още тази година (2021, бел. ред.) и се очаква да достигне астероида Дидимос през септември 2022 г. Обектът на тази мисия представлява много интересна двойна система с главен астероид (с диаметър около 780 метра) и неговия спътник Диморфос (около 160 м). Целта на DART е да достигне до системата и да се блъсне в Диморфос. Това ще дистабилизира системата и да промени орбитата на астероида. 

Този първи тест за промяната на орбита на астероид е изключително важен за развитието на технологиите за защита на Земята (и по никакъв начин няма да предизвика опасност за насочване на астероида към Земята). 

След пренасочването на системата Дидимос от DART, HERA ще достигне до астероидите през 2027, за да изследва от близо ефектите от удара и отклоняващата маневра. Тъй като DART ще бъде разрушен при удара в Диморфос, единствената възможност да изследваме последствията преди HERA да достигне до системата е чрез наземни наблюдения на системата от астероиди. Моята работа по тези мисии е свързана точно с планирането и изпълнението на тези наблюдателни задачи.

Имам щастието да бъда и част и от бъдещата мисия на ЕКА - Comet Interceptor. С тази космическа сонда целим да достигнем за първи път дългопериодична комета или междузвезден обект. Тези тела прелитат през вътрешната част на слънчевата система изключително бързо и представляват сериозно предизвикателство за задълбочени наблюдения с наземни телескопи. В момента имам удоволствието да съм част от ръководния екип на мисията, като заместник ръководител на работната група по изучаване на кометното ядро”

“За мен едно от най-значимите открития на човечеството е наличието на вода и други ценни ресурси в астероидите. В околоземното пространство има много астероиди, които се очаква да бъдат използвани като „мини“ за тези суровини. Това ще даде на човечеството достъп до ценни метали, които са на изчерпване на Земята, както и възможност за производство на водородно гориво, което да улесни космическите полети вбъдеще.”

“Бих посъветвала всички ученици да подхранват любопитството си и да намерят среда, в която да научат повече за Космоса. В България това е възможно на много места. Като първа стъпка нека посетят някои от многобройните планетариуми в страната, които вече са оборудвани и с модерни дигитални прожектори. Посещение в НАО Рожен, където могат да се докоснат до най-голямата обсерватория на Балканския полуостров, също би оставило трайно впечатление у тях. В България има много популяризатори на астрономията, които поднасят интересни новини от тази област на достъпен език. Един страхотен пример за това са лекциите и подкастът на Ratio.bg."

Източници: MediaBricks.bg; Nova TV; БТВ новините; dir.bg;

Виж още:

• CURIOUS BUNCH: СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ С НАУЧЕН ПОДКАСТ
• НИКОЛА КАРАВАСИЛЕВ И РОЛЯТА МУ В НОВОТО УЧИЛИЩЕ IZZI SCIENCE FOR KIDS
• ​ЛИНГВИСТЪТ ХРИСТО СЪЗДАВА ПРИКЛЮЧЕНСКА НАСТОЛНА ИГРА С ФОЛКЛОРНИ ЕЛЕМЕНТИ
• ЗЛАТНИЯТ МЕДАЛИСТ РУМЕН ХРИСТОВ И ИНОВАЦИИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Днес в рубриката „Проектите на олимпийците“ сме поканили Христо, който освен сребърен медалист от Всерусийската олимпиада по лингвистика и архитектурно призвание, вече се е потопил надълбоко в света на бордовите игри. Проектът му “Threetale” (“Триказка”) е на финалната права и ако народните приказки и геройства са вашето нещо, четете надолу.

Христо Йорданов Христов е възпитаник на ПМГ Хасково, а после и на УАСГ със специалност архитектура, като преди година и половина се дипломира в катедра градоустройство. Той има опит в конкурси по математика, рисуване, дори и свързани с литература, но за най-важна за него дисциплина е открил математическата лингвистика. “Участието в състезанията и семинарите беше много ценно за мен в това да опозная хората, с които бяхме се впуснали в лингвистиката заедно. Имам ценни приятелства, които сме запазили и до ден-днешен и мисля, че това е най-ценният актив.“ 

През годините Христо работи на много места: от арт щанд, през архитектурно ателие, в лаборатория за макетиране като асистент за лейзър кътинг, 3D принтиране и CNC фрези, а след това и като визуализатор в родна компания, която работи за едни от най-големите световни имена в архитектурата. През цялото това време обаче не спира паралелно да разработва идеята си за настолна игра. “И тъй като в един момент работата там ставаше все повече, екипът ни се разширяваше и имаше все повече нужда от моето внимание, преди 6 месеца реших да напусна работа и да основа издателството “Бордерия” (Boarderia), в което работя в момента.” 

“Триказка” е първият проект на издателството. В самото начало започват двамата заедно с Мишо Топалов, който в момента е арт директор на екипа. С времето обаче от първоначалната идея за малка игра с карти, проучванията и любовта към това, което правят, ги кара да надграждат върху вече създаденото. Това, съвсем естествено, води до нуждата от разширяване на екипа, като момента в ядрото му са 8 човека. Лилия Иванова е главният художник, Ани Стоянова - дизайнерът, Мария Манева и Илиана Йотова отговарят за сторителинга, Илия Иванов работи по дигитализацията, а на Ая Тодорова разчитат за комуникацията с клиенти. 

“Триказка” е колаборативна, приключенска настолна игра за до трима души, в която играчите получават пророчество за едни бъдещи времена и пътуват във времето, за да станат истински герои и да успеят да спасят света. “В играта сме заложили изключително много нашенски мотиви и наблягаме на тракийската история и артефакти от тези земи, като ги преплитаме с познатите за българската публика народни приказки, към които обаче сме добавили малко авторски почерк. Интегрирането на фолклорни елементи е много отговорна и трудна задача и това е главната причина да разработваме играта вече повече от 2 години. Искаме визията на играта да бъде достойна визитка на страната ни не само пред родна публика, но да предизвика интерес и на чуждестранния пазар. Вече имаме много положителни коментари от международната трибуна, главно защото за тях това е нещо свежо на фона на зомбитата и дженерик фентъзито, което в момента затрупва пазара. Но истинската валидация тепърва предстои. Играта ще бъде пусната на световния пазар чрез краудфъндинг платформата Кикстартър, където всеки може да си заяви бройка от играта на английски език. Ако всичко върви по план, август трябва да сме стартирали кампанията.”, разказва ни Христо за проекта.

Проектът е претърпя доста промени, но се държи на няколко постулата, които им служат за основа, и които не се поклащат в нито един момент. - “Искахме играта ни да сдружава хората, а не да ги противопоставя един срещу друг. Също така искахме да промотираме българското и да презентираме нашата история и бит, и не на последно място - да говорим за истинския героизъм и какво прави качества трябва да има един достоен персонаж.”

“Като гейм дизайнер бих казал, че решаването на задачи по математическа лингвистика и създаването на механика за настолна игра имат повече сходства отколкото разлики. И в двата случая ти трябва да създадеш система, която да работи на базата на определени ограничения, които са поставени. Твоята работа е и да провериш всички възможни сценарии и да разбереш къде тя се счупва... В лингвистиката счупването на данните, които имаш, създава възможност за т.нар. “паразитни решения”, а в настолните игри съществува термина “one way of playing”, което е определен начин на изиграване на самата игра, който винаги ще бъде най-печеливш, без значение от странични фактори. Определено мога да кажа, че срещата ми с математическата лингвистика ми помага много в създаването на механики за настолни игри.”

Когато питаме Христо какво е мястото на настолните игри и времето, прекарано офлайн, в настоящите дни, той гледа реалистично: “Живеем в дигитална ера, в която хората все повече и повече прекарват време пред екраните си, което не бих оценил като добро или лошо, а за това че светът се променя. Все по-неестествена става за хората живата връзка и общуването лице в лице след събитията от последната година. Настолните игри са средство, чрез което хората да прекарват време заедно, да се опознават и да общуват. Всеки продукт предразполага различни неща у човека. Това, което искаме да направим естествено при играенето на “Триказка”, е хората да се сдружават и да планират ходовете си заедно.”

Екипът вече е организирал няколко събития, в които може да се тества играта, и им прави впечатление, че не е рядкост на масите да сядат хора, които не се познават, но час по-късно е видно как се борят наистина като отбор, за да победят играта. “Това сплотяване е най-ценното, с което може да допринесе “Триказка”. Надяваме се това още по-силно да важи за семействата, които играят играта.”

През идните седмици предстоят още събития за всеки, който прояви интерес. През август по план ще тръгне и кампанията за събиране на средства в Кикстартър. Слете ги на тяхната фейсбук страница и на уебсайта на издателството.

Напослесък задаваме един нестандартен въпрос на нашите олимпийци - ако могат да си имат едно митично същество за домашен любимец, какво би било то? - “Може и да не е много точен отговор на въпроса, но ще кажа Житената питка, толкова исках да включим героя, но екипът ми не ми дава.”, смее се Христо.

ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ? 

ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:

• ЗЛАТНИЯТ МЕДАЛИСТ РУМЕН ХРИСТОВ И ИНОВАЦИИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

• ЛИНГВИСТКАТА ИВА ПОМАГА НА БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ ДА СЕ РАЗВИЯТ ПРОФЕСИОНАЛНО

• CURIOUS BUNCH: СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ С НАУЧЕН ПОДКАСТ

Шестият в света по информатика – Днес ви срещаме с Румен Христов, носител на 3 златни и 2 сребърни медала от Международната олимпиада по информатика (2008 - 2012), още 2 златни и 2 сребърни – от Балканиадата, 2 златни от Младежката балканиада, както и още 1 златно отличие от Централноевропейската олимпиада.

През 2012 г. Румен завършва ПМГ Шумен, възпитаник е на Школа А&Б. Още същата есен започва да учи в MIT в Бостън, САЩ, където завършва бакалавър и магистратура по компютърни науки.

Днес сме го поканили в рубриката „Проектите на олимпийците“, за да ни разкаже малко повече за проекта Emerald innovations и мисията за иновации в здравеопазването, както и какво е общото между международните олимпиади и участието в маратони.

Вижте и този съвсем скорошен материал за приложението  на компанията в борбата с COVID-19.

"Подобно на много от нас, в последните седмици ми се налага да работя от вкъщи. За наша радост технологиите дават възможност на много хора да вършат работата си нормално от вкъщи и всичко, което им е необходимо, е компютър и интернет връзка. Това е уникално преимущество и нещо, което е било немислимо преди 20 години. Често се опитвам да се замисля и сравня живота ни сега с този преди няколко поколения. Технологичното развитие е направило работата ни не само лесна за вършене от дома, но също така и много по-малко. Даже по времето на моята баба е било нормално събота да се работи на половин работен ден, а преди само 100 години в САЩ работната седмица е била 70 часа на седмица и също така не е съществувало и понятието платена отпуска. Науката и технологиите са в центъра на развитието, което ни дава този значително по-лесен живот.

Естествено всяка нова технология винаги може да се използва и по деструктивен начин, и за да се предпазим от това, всички ние трябва да сме внимателни, да имаме правилните регулации и да планираме добре преди да ги инкорпорираме в живота си.

В университета се наложи да оставя състезанията на заден план. Повечето от предметите се фокусираха върху софтуерни системи и как големите компании правят нещата. Малко от алгоритмите, които бях научил в гимназията бяха често използвани и осъзнах, че в “истинския” живот важните неща са доста по-различни. Една от основните разлики е дължината на проектите. Една компания работи по проекти, които отнемат седмици, месеци и дори години, а международната олимпиада по информатика продължава 5 часа. Важно качество, което трябваше да науча, е да не се отказвам лесно и да преминавам към следващата задача, ако имам трудности, а да продължа да работя, докато не реша проблема напълно.

Състезателното програмиране ме научи на изключително важни качества, които все още използвам ежедневно. Например, любимото ми онлайн състезанието TopCoder включваше 10-минутна фаза, където всеки състезател преглежда десетки програми на други участници, и само четейки кода трябва да реши дали той е верен и ако не е - какъв примерен вход би накарал програмата да даде грешен изход. Най-добрите състезатели можеха да разгледат стотици редове код за минута и да намерят грешка. Това качество е изключително важно и в софтуерната индустрия, където програмистите преглеждат кода на другите, за да открият грешки. А състезателният ми дух е все още достатъчно силен, че приемам намирането на грешки на другите като изпитание и понякога получавам шеговити въпроси като:

“On a scale of 1-10, how much satisfaction do you get from pointing errors out to people haha” (По скалата от 1 до 10, колко удовлетворен се чувстваш, когато посочваш грешки на хората, бел. ред.)

За разлика от състезанията в една компания не искаш винаги да сочиш с пръст грешките на другите :)

„В последния семестър на бакалавъра си започнах да работя по проект, който след време се превърна в моя стартъп и 4 години по-късно все още влагам цялата си енергия и усилия върху работата за него. Всичко започна съвсем случайно, докато се разхождах в сградата по компютърни науки в MIT. Сградата е невероятно объркано място и една късна вечер случайно попаднах на втория етаж. По това време повечето офиси бяха полупразни, но една лаборатория беше пълна с хора, и всеки беше фокусиран върху задачата си. Лабораторията не беше пълна само с докторанти, а там активно работеше и професорът, който я води. Всички студенти работеха по много интересни проекти и очевидно бяха изключително трудолюбиви. Това ме грабна и скоро след това писах имейл на професора дали може да работя с нея и да помагам с каквото и да е. Тя отговори положително и на 1-и Февруари 2016 беше стартът на моята мисия с Emerald.“

Започвайки като проект в лабораториите в MIT, Емералд се превърна в компания, която сега комерсиализира технологията. Емералд променя начина, по който доктори, медицински изследователи и пациенти подхождат към здравеопазването у дома. Ние сме изработили устройство подобно на WiFi, което седи у дома и постоянно наблюдава здравето на обитателите без да изисква те да носят със себе си какъвто и да е сензор.

Устройството Емералд използва Machine Learning алгоритми да намери позицията на човека и да определи дали върви, лежи в леглото или седи на стол. Също така можем да извлечем жизнени показатели на човека като честота на дишане, пулс, а също така да анализира и съня на човека, различните фази на съня и да определи дали се някой се намира в дълбок сън или сънува.

Емералд е първият сензор, който може да извлече толкова жизнени показатели в дома на човек по безконтактен начин. Използвайки нашия продукт за наблюдение на здравето, можем да следим хората, докато те продължават с живота си без промяна. За хронично болни можем да запълним липсата на информация между две докторски посещения. Може да извлече промяна в подвижността, настроението, съня и други показатели, които може да са признаци на влошаване на здравето. Уникалната технология дава възможност за по-бързо, по-ефективно и по-евтино здравеопазване.

Компанията е основана от четирима човека - Дина Катаби, която е професор в MIT, други двама бивши нейни студенти, и аз. През последните 6 месеца наехме още 5 изключително добри човека и постоянно продължаваме да се разрастваме. Имаме страхотен офис само на 1 пресечка от MIT. В момента сме в много вълнуващ момент с компанията, когато постоянно се случват нови неща, но все още сме достатъчно малко хора, така че всеки да говори с всеки и да знае всичко, което се случва.

Започнахме с малко начално финансиране, но вече имаме няколко платени договора, които са достатъчни да покрият разходите ни. Работим с няколко фармацевтични компании, които използват нашия продукт в клиничните си изпитания, за да определят дали тяхното лекарство е ефективно и дали променя здравето на хората.

Проектът редовно е получавал медиен интерес и още през 2015 година началните разработки бяха представени в Белия Дом пред президент Обама. Сега, когато работим върху комерсиализирането, много медии осъзнаха уникалните възможности на нашата технология и как компанията може да промени цял дял от здравеопазването.

През 2019 започнахме да развиваме бизнеса на компанията и Форбс отличиха мен и Закари за едни от 30-е иноватори под 30 години в сферата на здравеопазването.

Едно от нещата, които ми липсват най-много от състезанията по програмиране, е тръпката от самото състезание. Бягането и градските маратони ми дават точно това и по някакъв странен начин намирам много прилики между IOI (International Olympiad of Informatics, бел. ред.) и маратоните. През 2019 избягах нюйоркския маратон и в седмицата преди бягане непрестанно мислех за това. Представих си как ще се развие състезанието, въпреки че както може да си представите, няма твърде много начини как би се развило едно бягане. Не бях изпитвал такава тръпка от първите ми международни олимпиади, когато със седмици сънувах самото състезание.

Както и в научната сфера, най-важните 90% от състезанието са подготовката преди това. Също така това е и най-трудната част - един маратон продължава 3-4 часа, но моята подготовка за него е няколко месеца. Голяма част от бяганията преминават твърде рано сутрин, за да мога да стигна навреме на работа и избягам 10-20-30 км, независимо дали е 30 градуса навън или вали сняг. Веднъж даже се наложи да бягам на пътечката близо два часа и половина, защото бях в Лас Вегас след дълъг уикенд, а навън беше почти 40 градуса."

"Пожелавам на прохождащите състезатели да се развълнуват страшно много за „ходенето“ и успеха им в състезанията. Когато прихванеш този състезателен дух, той не те отпуска и винаги те влече напред и ти помага с изпълването на всяка цел занапред."

 Ива Гумнишка е носител на златен медал от Международната олимпиада по лингвистика през 2013 г. в Манчестър, като ученик от 164. ГПИЕ София. Впоследствие заминава за Ню Йорк, САЩ, където учи Човешки права в Колумбия между 2013 и 2017.
Днес ви представяме Ива в „Проектите на олимпийците“ заради емпатията й, която я е довела до създаването на социалното предприятие “Humans in the loop” в София, което подпомага професионалното развитие на бежанци.

„Като ученичка бях в отбора по лингвистика и тя винаги ме е съпътствала с каквото и да се занимавам. Естествено много ми помага при изучаването на нови езици (в университета учих френски и арабски), а в момента компанията ми обработва сетове данни за изкуствен интелект, покрай което се сблъсквам много с обработката на естествени езици. Например, занимаваме се много с анализ на сентимент, съставяне на корпуси, извличане на назователни и т.н.“

Бизнесът дава решение на реален проблем. Как се тренира един млад предпримач да съзира решенията ? „Това, което много ми помогна в началото, беше да набележа няколко бизнеса от сферата (големи компании като Samasource, Cloudfactory и други) и да си избера една от техните услуги, в която да се специализираме. От ниша обработката на данни за изкуствен интелект се превърна в цяла индустрия междувременно. Но аз самата започнах, без да зная нищо за нея. След като бях избрала нашия фокус обаче, започнах да говоря с много клиенти, да слушам внимателно какви са техните нужди и да се опитвам да сме максимално гъвкави, за да се нагодим към всеки един от тях. Емпатията е ключова във всеки разговор и ти помага да решаваш реални проблеми.“

„Започнах да работя по идеята още докато бях в университета в началото на 2017. До края на годината вече започнахме да организираме курсове за бежанци и мигранти в сътрудничество с Червения Кръст, а в началото на 2018 направихме първия си пилот с реален клиент. От тогава насам сме работили с над 40 компании и сме предоставили работа на повече от 150 бежанци и мигранти, а сме обучили близо 100. От лятото на 2019 започнахме да работим с организации в Сирия, Ирак и Турция, за да изпращаме работа директно към зони, афектирани от конфликти, където има най-голяма нужда от подобни възможности. Екипът е съставен изцяло от жени: аз, нашият оперативен мениджър Тес и супервайзорът Рагда, която е родом от Палестина.“

„Курсовете, които предоставяхме доскоро, бяха по-общи - на теми като компютърни умения, английски език, графичен дизайн и подобни. Преподаватели бяха българи доброволци, с което помагахме да има повече взаимодействие и срещи между местната общност и бежанците.В момента обаче правим изцяло нова програма, базирана на уменията на 21 век за обучение на изкуствен интелект: как хората могат да обучат изкуствения интелект да мисли (а вбъдеще и да чувства) като човек. Ще обучаваме хората да се професионализират в подготвянето на сетове данни, премахването на предразсъдъци в данните, поправянето на резултатите на моделите за машинно обучение и т.н.“

„Компаниите определено са отворени и сами ни търсят, защото разрешаваме реален проблем, който имат. Не използваме социалната си мисия като основна мотивация за да им продаваме услугите си, защото те най-вече се вълнуват от качеството на работата и професионализма в управлението на проектите им.“

„Работим в много тясно сътрудничество с организациите в България, които се занимават с бежанци и мигранти: ВКБООН, Каритас, Съвета на Жените Бежанки и други. Те ни препоръчват хора или участваме в трудовите борси, организирани от тях, а напоследък идват толкова много хора, научили от свои приятели и познати, че не смогваме с интереса. В Сирия, Турция и Ирак също работим с партньорски организации.“

Относно хората, поддържаме връзка с всички, които са преминали през нашите програми, и ги подкрепяме винаги в бъдещето им професионално развитие.“

„Като малка исках да бъда моден дизайнер, винаги съм обичала рисуването и у нас е пълно с мои картини. Но в момента съм точно това, което най-силно искам да бъда.“

Групата любопитковци, обединени под името Curious Bunch, са бивши олимпийци по астрономия, физика и информационни технологии, хора от математически и природни гимназии. Понастоящем са разпръснати по цял свят, но продължават да искат да си говорят за наука, независимо какво правят професионално. Ядрото на Curious Bunch (CB) са Даниел Цветков, Кристина Кирова и Васил Тодоринов, заедно с Ивайло Полихронов, Чавдар Дуцов, Любомир Апостолов, Симеон Хвърчилков, Теодор Алексиев, Иво Илиев, Ванеса Стоянова, Боряна Щиркова. Гости са им били и Д-р Александър Куртенков и Цанимир Ангелов (QuantumAstronavt).

Рубриката е "Проектите на олимпийците", в която ви показваме какви ги вършат състезателите извън обичайните неща 

Даниел завършва НПМГ с физика през 2011, а понастоящем работи в Google в Цюрих, занимавайки се с облачните услуги. Откриваме го сред състезателите между 2008-2011 по физика и астрономия, а през 2007 г. печели бронзов медал от Международната олимпиада по астрономия в Крим.
Кристина е завършила ПМГ Димитровград с профил математика и английски, а в момента завършва бакалавър по физика в Университета в Глазгоу, Шотландия. Носител е на бронзов медал от Международната олимпиада по астрономия (МОА) през 2012 г. в Южна Корея.
Васил също е възпитаник на НПМГ и състезател по физика, астрономия и астрофизика, а понастоящем - докторант в Летбридж, Канада, и работи върху проблема с минималната дължина. Участник е в националния отбор по астрономия и астрофизика на олимпиадата в Полша през 2011 г.  

Любопитно е, че количествено екипът на Curious Bunch e завоювал 10 медала и 2 почетни грамоти на международно ниво и над 19 медала на национално в области астрономия, астрофизика, физика, роботика и компютърни науки.

Дани споделя, че с Васко често си говорят за физика, астрономия и въобще за наука, така са решили това да бъде директно на живо, възползвайки се от опциите на фейсбук, ютуб и др. - Така и публиката да може да се включва. Криси също проявява ентусиазъм към начинанието и бързо става част от екипа. „И така вече повече от половин година - ние тримата се занимаваме активно. Криси е тайният двигател и мотиватор, който поддържа огъня и не ни оставя да “изневеряваме” на проекта.“ 

Можете да гледате любопитковците всяка четвъртък вечер от 20 ч... на живо. След това, разбира се, видеото остава, и е достъпно за всеки, който реши да му отдели внимание колкото и които части поиска. „Подкастът в аудио формат пък е удобен, защото хората могат да го слушат докато шофират, вършат домакинска работа или спортуват. Видеокастовете също могат да са удобни във фитнеса, ако си на пътеката например.“, обяснава Даниел. 

Понякога се спират на конкретна тема, а друг път се пускат по течението, за да дойдат темите от самосебе си. „Обикновено споделяме кой с какво се занимава, какъв проект е подхванал, какво е научил и какво ново се случва в сферата на науката и технологиите. Разбира се, нужна ни е предварителна подготовка, както за да представим работата си на достъпен език, така и за да настроим техниката за “живото предаване”.

Добавената стойност е трудно да се измери, но знам, че когато аз бях ученик, щях да гледам подобен подкаст с интерес, за да участвам, да видя какъв е "реалният живот" извън училище, университет, да видя, че хората не губят страстта си към науката, въпреки трудностите.“

„Винаги отнема повече време, отколкото изглежда“, не скриват Curious Bunch. Изпитват трудности да нагласят микрофоните и да се синхронизират от вси(ки краища на света – Шотландия, Канада и Швейцария.  Съставят си сценарий, подготвят изрязани клипове, ангажирани са със социалните мрежи на проекта, научни нови и предстоящите теми.  

До момента са засягали темите за квантови компютри (еп. 6 и 17), как работи Гугъл (еп.7), астрономически обсерватории (еп. 5 с Александър Куртенков), климатични промени (еп. 12 с Боряна Щиркова), суперкомпютри (еп. 3 с Иво Илиев), блокчейн (еп. 13) и други неща като квантова гравитация (еп. 4) и астрофотография (еп.2). Заглавието на поредицата е "Любопитно ми е за…" и може да я видите тук. 

Питаме CB какво е мястото на науката в дигиталното пространство и необходимо ли е да пренасочим усилията си към използване на интернет повече за полезна информация, отколкото за развлечение. 

Дани е на мнение, че това зависи от самия човек, защото винаги около него е имало хора, които са по-любопитни и искат да знаят и научат повече, да участват по олимпиади и да се състезават с други хора по знания; други го използват повече за развлечение или за връзка с други хора, а повечето - за всичко това и още. „Разчитаме на любопитните и активни хора да го гледат и да се включват. Това са хора, които обикновено търсят нещо повече от "просто училище" или "просто работа" - искат нещо повече, търсят да научават било то от книги или уикипедия, или други образователни сайтове. Така че каналът е още една медия, която предоставя информация чрез слушане, гледане, участване.“ Заради това му е трудно и да определи дали българите имат критично мислене – защото няма универсална методология за измерване на подобна величина, а всеки е заобиколен от собствения си социален балон – хората, с които се заобикаля.

„Искам да уверя хората четящи това, които не се чувстват добре в гимназията или на работа, защото ги наричат зубъри или работохолици, - любопитството е най-естественото и доста основно нещо, което хората имаме. Положителното е, че всеки от нас има това любопитство вътре в себе си, зарито под пластове на защитни механизми, за да успяваме да живеем и да не чуваме постоянно рязане. Надявам се чрез подкаста да помогнем точно на онези, които се колебаят дали е ОК да си любопитен и да им дадем примери за хора, които са професионално любопитни!“ 

Последвай Curious Bunch в YouTube / Facebook

 ВИЖ ОЩЕ:

• Блиц интервю с Ивайло Полихронов
• Блиц интервю с Цанимир Ангелов
• "Проектите на олимпийците" - Физикът Йордан, който проектира научен робот

По повод 21-ия рожден ден на шуменската школа по информатика,ви споделяме едно скрито за специален повод интервю с основателката му г-жа Бисерка Йовчева.

Тя е учител на големи имена в съвременната българска информатика и млади надежди - Ростислав Руменов, Румен Христов, Марин Йорданов, Антон и Ивайло Черневи, Михаил Ковачев. Освен това е и доктор по “Методика на обучението по информатика” в Шуменския университет.

"Основахме школата заедно с проф. Антон Моллов. Моят любим учител и приятел. Идеята да направим частна школа по информатика, каквато дотогава в България нямаше, ни осени на гарата в Каспичан. Прибирахме се с влак след състезание в Русе. Носехме огромните си компютри. По онова време всеки състезател си носеше машината. Представете си колко тежаха!" 

"Знаете ли, причината школата да остане в Шумен е дълбоко лична. Повярвайте, мястото й е там. В средата на 90-те, когато държава на практика нямаше, имах нужда от средства. Не за мен, за близък човек, който все още ми липсва. Започнах да търся работа и за кратко работих къде ли не. Докато един ден не проумях, че това, което мога да правя най-добре, е да преподавам. И разбрах какво се иска от мен. Най-интересното е, че веднъж взели решението да основем школата, сякаш всичко тръгна по вода. Ето, дни след това срещаме наш приятел на улицата в Шумен. Пита ни какво правим, ние му разказваме. А той “Еее, страшен късмет извадихте! Откога се чудя на кого да дам сграда за обучение!” Така че сграда си имахме почти от самото начало, малка, олющена, но наша. А защо не е в Математическата гимнация - Тогава, през 1997-ма, нямаше нищо. Никакви условия. Знаете ли вица за комунистическия и капиталистическия Ад? Ами, срещат се двама мъченици. Този от капиталистическия Ад носи кофа с катран, другият - две кофи с катран. Първият започва да се оплаква колко му е трудно, колко катран пренася по цял ден. С едната кофа! А онзи от комунистическия Ад, с двете кофи, се усмихва широко - “О, при нас е много добре! Вярно е, две кофи трябва да нося, но то я катран няма, я кофи”. Та, и при нас така - в сградата на гимназията я ток нямаше, я парно. Не можеш да учиш в такива условия. Исках на децата да им е топло, уютно. 

Започнах с 6-цифров заем. Личен, нямаше какво да заложа. И до днес си мисля, че банката просто искаше да бъде излъгана. За капак първият ни учебен ден беше 1ви април! Малко преди това бях събрала родители на 30-ина деца и най-уверено им заявих, че ще докарам децата им до национално ниво. Това им обещах. Изобщо не знаех мога ли да се справя. Те също. Години по-късно ми признаха, че не са се надявали на много. Просто искали децата им да се занимават с нещо смислено... Урокът в Шумен в момента струва 4 лв. Малко преди да отворим, срещам моя приятелка от Турция. Казвам й какво съм намислила и тя решава да ми даде пари за 5 компютъра. Поръчвам ги, бяха последно поколение, Pentium, с цветни монитори, струваха 3 милиона лева. И й губя телефона! Затова отидох в банката. И всяка година продължавах да се връщам, за да рефинансирам заема си. 

По онова време всички искаха да се научат да работят с компютър. Започнах да ходя в завода за фаянс в Исперих, за да обучавам служители им в компютърна грамотност. Ставах в 6 часа, взимах такси до Исперих, преподавах до 12. От 12 до 13 пътувах обратно до Шумен, защото в 13 започваха занятията ми в университета. И така до 17 часа, когато отивах в школата, за да преподавам до 21 вечерта.

И не, не ми беше нужна почивка. Имах нужда да се съсипя от работа, за да заспя. И да не мисля.

През 2010 г., отново трудна година, школата беше пред затваряне. Не съм добра в сметките. Хвърлям се във всичко със страшна емоция и забравям, че аз също трябва да се храня. Та, тогава отново събрах родителите, плакахме много. Заявих им - “Минавам в нелегалност. Само така школата може да оцелее.” Вече имахме доста успешни състезатели, всички знаеха за нас. При все това... На следващата сутрин баща на двама ученика идва да плати таксата. Помня, че тогава правех отстъпка за второ дете от семейството. Човекът, счетоводител, ми каза “Виж сега. Никакви отстъпки повече! И ако искаш да оцелееш, от днес годишната ти такса е не 300, а 500.” Този мъж цяла нощ беше смятал и изчислявал какво да направя, за да не загина. Всички родители го последваха. Така пак ми помогнаха да си стъпя на краката.

Днес е лесно. Почти всички мои ученици са някъде по света. Наскоро се върнах от централата на Google в Цюрих. Пътувам толкова често къде ли не, но почвам да се уморявам. Имам нужда да остана на едно място. На година през школата ни минават между 100 и 120 деца. Първият випуск беше около 100-ина. Повечето са момчета, да, програмирането е по-скоро мъжка професия. Което не означава, че няма изключения. Когато говорим за работа с компютър, тя може да бъде в сферата на информационните технологии - тогава всичко се свежда до използването на готови програми, или в сферата на програмирането - тогава, когато пишем програми. Противно на общото впечатление, в България има недостиг на програмисти. Трябват ни още около 10 000. Да! Само в централа на Google в Швейцария работят 4 500 програмисти.

Програмирането е стимулиране на човешко поведение. Средство, с което да обясним на една машина да свършат нещо като човек. Не, не, напротив. Далеч сме от това. Все още машините имат много елементарни възможности. А що се отнася до това дали децата ми се занимават с изкуство - Разбира се. Всичките ми информатици за танцьори!"

 Честит рожден ден, Школа А&Б!

Виж още:

• Блиц интервю с Ванеса и Иван, ученици на Б. Йовчева
• Интервю с Румен Христов
• Интервю с Бисерка Йовчева по повод създаването на Европейската младежка олимпиада по информатика - eJOI, 2017

Днес в рубриката “Проектите на олимпийците” ви срещаме с Никола Каравасилев, бивш състезател по астрономия, и настоящ ръководител на не един национален отбор. Освен това преподавател и най-общо казано - ентусиаст.
Поводът за днешния материал е новото частно начално училище  Izzi Science for Kids, което ще следва методите на програмата STEAM (Science, Technology, Engineering, Art, Mathematics) на Cambridge Primary. А сред учителите в училището, което отваря врати през септември, е именно олимпиецът Никола.

----

Никола Каравасилев е възпитаник на НПМГ, която завършва през 2006 г.  с профил физика, след което записва Астрофизика, Метеорология и Геофизика във Физическия факултет на Софийския университет - с бакалавърска степен от 2010 г. , и магистърска от 2011 г. “В момента основно се занимавам с подготовка на ученици за различни състезания по физика и астрономия. Водя школи в Първа Частна Математическа гимназия. През следващата учебна година ще преподавам в новосъздаденото училище Izzi science for kids, за което ще говоря по-късно.”

Като ученик участва в три поредни Международни олимпиади по астрономия (2001, 2002 и 2003г.), а през 2009 г. е поканен да води отбора, който представя България в тази олимпиада, което прави и следващите две години.  През 2011 г. по негова инициатива страната ни се включва и в Международната олимпиада по астрономия и астрофизика. От тогава до днес, вече осем години, Никола е неотлъчно ръководител на отбора ни, който участва в нея ежегодно. (Към 2018 г. спечелените медали на МОАА са 22:  5 златни, 6 сребърни, 11 бронзови - бел. ред.)

Също така, младият ръководител е бил отговорен и за българските отбори от Международния турнир на младите физици през 2012, 2016 и 2018 година, като предстои и 2019 г. През 2017 и 2018 г. води и отборите за Международния турнир на младите естествоизпитатели. Лидерството му не спира до тук - от 2017 до сега Никола води и отбори на СМГ и ПЧМГ на Международната Жаутиковска олимпиада, а през изминалата есен - учениците на Международната олимпиада по експериментална физика.

“Без съмнение, любимият ми предмет в училище беше физиката.”, споделя Каравасилев, и с ръка на сърцето признава, че не си представя да работи нещо различно от това, което прави в момента. “Ако не бях станал физик (астроном) с еднаква вероятност можех да стана и футболист и заварчик :).”

Предвид динамичността и разнообразието на работния му ден, се интересуваме да разберем как минава един негов ден, но не се учудваме, че това изцяло зависи кой е денят. “Има дни, които прекарвам почти изцяло във Физическия факултет, например уикендите си. Тогава провеждам своите школи, в които се подготвяме за предстоящи състезания по физика и астрономия. През седмицата програмата ми е много различна, и както е модерно да се казва - динамична :). Много е вероятно да бъда открит в ПЧМГ, особено следобяд, защото тогава са школите ми. Може да ме намерите и във Физическия факултет, подготвяйки някой експеримент. През следващата учебна година все по-често, ще бъда и в новото ни училище - Izzi science for kids. “

В Izzi science for kids ще се изучават всички задължителни предмети, които са предвидени от МОН.  В добавка към тях ще има следобедни занимания по наука, в модерно оборудвани лаборатории, а също и занимания по интереси: всякакви видове спорт, танци, изучаване на музикални инструменти и т.н. Училището е двуезично и голяма част от заниманията ще се водят на английски език. По време на следобедните занимания ще използваме програмите на Cambridge primary.

Тяхната идея е децата да следват една много балансирана програма, в която да има акцент върху науката, но в никакъв случай да не се пренебрегват останалите аспекти на тяхното развитие. “Надяваме се, че по този начин ще успеем да изградим хармонично развити и критично мислещи личности.”

Астрофизикът ще води следобедните занимания по физика, като основната му задача ще бъде да представи тази сложна наука по достъпен и разбираем за децата начин. Също така, в лабораторията на училището ще води и свои ученици, с които се подготвят за различни състезания, за които се изисква експериментална дейност.

Вижте кои са другите замесени лица в проекта - сред екипа са и химикът Наско Стаменов, географът Димитър Желев и микробиологът Явор Денчев.

Тази година училището приема деца в предучилищна възраст, първи и втори клас. При наличие на интерес, възможно е да отворят приеми и за третокласници. Кандидатстването се състои от три етапа. В първия от тях, родителите трябва да изпратят снимка на нещо тримерно, което са изработили с децата си. Няма никакво ограничение от какъв материал и какво точно да се направи. “За нас е важно да видим какво е интересно на детето, а също така и каква е ангажираността на родителите му.”

Повече информация ще откриете на http://izzi.academy и на info@izzi.academy

 В днешното издание на рубриката “Проектите на олимпийците” ви срещаме с Иво Дилов (дясно на снимката) и Станислав Димитров (ляво), възпитаници на СМГ и дългогодишни състезатели по математика и информатика на национално, балканско и международно ниво.

Понастоящем са студенти във Факултета по математика и информатика при Софийския университет, но още докато са в гимназията започват да подготвят и да помагат на по-малките да следват техните стъпки. През свободното си време пътуват и се забавляват, тренират гимнастика и плуване, но много добре знаят какво искат и обичат да правят. Те следват своето призвание и през изминалата година създават СиКадеми - образователен център за метаматика и информатика, за забавно и интересно решаване на задачи, подготовки за кандидатстване и специализирани състезания.

Иво Даниел Дилов е носител на бронзови медали от Балканиада по информатика 2015 и Жаутиковска олимпиада (по информатика) 2014, както и на сребърен медал на Жаутиковска олимпиада (по информатика) 2016. Продължава да се състезава и до сега като студент, като най-значимото постижение е класирането на отбора му (Иво, Даниел Атанасов и Антон Чернев) на световните финали на студентското състезание по програмиране - ACM ICPC 2018. От над 10 години български отбор не се бе класирал, а те успяха да се издигнат до 56-о място.

Станислав Георгиев Димитров като ученик участва в националните състезания по математика, на Всерусийската олимпиада по математика, Шаригинската геометрична олимпиада и турнира на Младите математици, но като студент рядко намира време за математически състезания.  Той е и един от авторите на сборника “555 задачи по геометрия. Решения по “Геометрия в картинки” на А. В. Акопян” (прочети повече тук).

И двамата са ангажирани с образованието си по Компютърни науки в СУ, където се нагърбват с нелеката задача да вземат 3 и 4 курс за една година. Иво води школи в SIcademy, Телерик и СМГ, подпомага националните състезания по информатика с авторски задачи, но е намерил време да поработи и по интересен deep learning проект на американска компания. А Станислав съчетава работата с деца и с водене на упражнения във ФМИ.

Иво споделя, че ясно помни, когато за първи път стъпва “от другата страна”. “Бях още 7-ми клас и Яшу, който ме беше научил да програмирам в 5-ти клас, ми предложи да му помагам с преподаването на тазгодишните петокласници, които тепърва прохождаха в информатиката. До този момент ми изглеждаше сякаш всеки, който разбира от програмиране, може да го преподава на тези, които не разбират. Тогава осъзнах колко съм грешал! Как да обясниш това, което на теб ти е очевидно на човек, който дори не разбира основите? Трябва не просто да разбираш от това, за което говориш, ами да успееш да се поставиш на мястото на ученика и да подбереш точните думи, с които да го насочиш в правилната посока. Математиката много ми помогна за това, защото там те учат точно как да обясниш как от “неубеденост в X” да стигнеш до “убеденост в X”, демек да докажеш X. И така след още много лагер школи, курсове и обучения, които съм водил, стигнах до там където съм сега.”

Станислав открива, че му харесва да работи с деца и в първи курс усилено изготвя планове, задачи и подходи за по-ефективна работа. “Бил съм жури на Младежката Балканска олимпиада през 2017, когато България беше домакин на събитието (във Варна - бел. ред.), както и две поредни години съм част от международното жури на Турнира на младите математици.”

В момента екипът от преподаватели в СиКадеми е от 4 човека - освен Иво и Станислав (когото всички наричат Стенли), Костадин Гаров (бронзов медалист, БОМ 2016) и Станислав Йорданов - всички бивши състезатели с участия на международни състезания. Идеята за създаването на своя академия се се ражда още през 2017 г., а първите курсове стартират през април на изминалата година. “След цяла година водене на редовни курсове, Стенли беше решил, че много неща в процеса на организация на курсове могат и трябва да бъдат правени по начин, който се фокусира над важното, а именно - обучението на децата.” Стартират с курсове по математика за 4-и клас, а сега имат курсове от 2-и до 8-и клас.  Основната част от курсовете подготвя младите ученици за състезанията по математика, пред които са поставени най-малките. А от тази учебна година подготвят и ученици от 7-8-ми клас за младежката балканиада по математика.

“Това, на което се осланя нашата академия, е състезатели да обучават състезатели в малки групи по интересен и забавен начин. Така ключовите знания и умения могат да се предават бързо и ефикасно. “, гордо отбелязва Иво Дилов.

Може ли човек да посещава школата, ако е начинаещ? “Да! Повечето курсове, които предлагаме, са за напълно начинаещи.”

На уебсайта на Сикадеми www.sicademy.bg има информация как може да се запише всеки желаещ.

Контакти
Телефон: +359 899856334, sicademymaths@gmail.com
Адрес: Ж.К. Лозенец ул. Христо Смирненски номер 9