"Very Important Bulgarians": проф. Красимир Манев и как се създават състезатели по информатика на световно ниво
Проф. Красимир Манев е завършил Математика във ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация по теоретични основи на информатиката. От 1976 г. до 2013 г. преподава Дискретна математика, Алгоритми и Програмиране във ФМИ на СУ, а от 2013 г. преподава и в Нов български университет (НБУ). Автор е на повече от 75 научни публикации и над 30 учебници и учебни помагала за ученици и студенти. От 1981 г. до 2001 г. е член на Национална комисия за извънкласна работа по информатика, а между 1999 г. и 2001 г. е председател на Комисията. Многократно е бил ръководител на българските отбори за участие в международни и балкански олимпиади. Член е на международния комитет на IOI в периодите 2001 г. – 2003 г. и 2006 г. – 2013 г. и е Президент на IOI през 2009 г., както и от 2014 до 2017 г. Професорът е и един от учредителите на младежката олимпиада eJOI - София, 2017.
International Olympiad of Informatics (IOI) е международно състезание по програмиране. То е едно от най-старите в света и едно от най-мащабните по рода си. Провежда се ежегодно вече повече от четвърт век. IOI води началото си от времето, когато България има международна известност с компютрите “Правец”, които произвежда ъс световна известност, което напомня за мястото на България в тази индустрия.
“Ние сме екип от хора, които направиха първата олимпиада по информатика, която съществува и до днес и, която е втората може би по големина след математическата. Има една особеност, че някои от държавите изчезнаха, появиха се под друга форма и не всички държави са участвали равен брой пъти. Но във вечната класация на първо място е Китай, безусловно, които са участници още от първата олимпиада. Не са пропускали нито една. Следва Руската федерация, която, така да се каже, губи медалите си във времето когато е била Съветски съюз, за това е малко по-назад от Китай. На трето място в тази вечна класация е Полша. На четвърто - Румъния. А на пето място - България. Съединените щати, които са пропуснали първите няколко години, все още не могат да наваксат тази липса на ранните медали и са малко след нас. Къде ще се проведе олимпиадата решава международният комитет на олимпиадата, чийто президент съм аз. (2016, към момента на интервюто, бел. ред.)
Всяка година разглеждаме кандидатури на различни държави и в зависимост от характера на предложенията и възможностите избираме един от кандидатите, който да стане домакин. Четири години след като сме го избрали, за да има време да се подготви за това събитие. През 2018 г. олимпиадата ще бъде в Япония. През 2019 г. Азербайджан ще посрещне олимпиадата, а през 2020 г. - Сингапур.”
“В съвременните институции, специално тези, които се борят с престъпността, просто не е възможна работа без софтуер. Не можете да оставите един човек да ходи от град на град да краде и във всеки град да му бъде налагано минимално наказание, като че ли за пръв път е хванат, просто защото няма данни от другите места, където е злоупотребил и е крал. Тези неща са абсолютно необходими в 21 век и е редно българските софтуерни фирми, които са доказали качествата си, да изпълняват тези проекти, а не да бъдат раздавани срещу невероятно големи суми на чужди компании."
"Коя българска черта от характера пречи за успеха?" - “Чертата на българина да живее по лекия начин. Да може да спечели без да се труди. Ако има начин да се печели без труд, това е мечта на много българи, според мен. Българинът сякаш не може да повярва, че човек може да забогатее с работа или от работата може да получи удоволствие. Това ми се с струва, просто убива всички инициативи и е причина да не сме много добре.”
“Преподавам от 1976 година. Грубо казано, това са 40 години. Ако около 300 души, смятам, че на година са били мои студенти, за 40 години по 300 души, това са 12000 студенти. Срещат ме хода на улицата, които говорят за мен, с мен като сякаш сме много близки, от което аз разбирам, че някога аз съм бил техен учител, но не за всички знам. Хората, на които съм преподавал, са предимно много успешни програмисти. Те са топ специалисти, топ мениджъри вече в индустрията. (..) Много мои студенти работят в престижни фирми. Google, в Цюрихския филиал, във филиала в Калифорния, в Лондон. С някои хора се чуваме по-често, с някои по-рядко. Някои ми се обаждат, за да помогна за нещо. Някои се обаждат и питат могат ли те да помогнат за нещо. Неотдавна се състоя Балканиадата за ученици - всяка година балканските държави се събират, което е много хубава подготовка за международната олимпиада. През 2015 г. олимпиадата беше в Русе. Имаше известно недофинансиране. Не достигаха малко пари. Обади се наш състезател Емил Ибришимов, който също е вече успешен мениджър в областта на софтуера, и каза, че фирмата му се интересува, без да знае за олимпиадата, дали може да помогне с нещо и беше добре дошъл. Той помогна да стане една хубава Балканиада в Русе.”
“Започнах да уча в София на 15 години. Сам в общежитието на Националната гимназия. Нямаше кой да ме изпере. Беше ми трудно, но всички мои съученици бяха в същото положение, помагахме си един на друг. Дъщеря ми беше много добра по математика, но избра друга професия -психолог, занимава се с модерния сега human resources management. Синът ми е приет в университета от Националната олимпиада по информатика. Той се занимаваше с информатика почти непрекъснато в ученически години, но предпочете да следва бизнес стопанско управление в Стопанския факултет на СУ. Стана мениджър на софтуерна фирма, която по-късно стана и филиал на американска софтуерна компания. Сега той е вице-президент на българския клон на тази софтуерна компания, така че и двамата имаха математически качества.
Баща ми не ми даваше съвети. Майка ми, напротив, тя съветваше непрекъснато. Тя, когато ме забележи, че през деня не уча, молеше, понеже сме в едно и също училище, колегите, с които имам час, да ме изпитат и да ми напишат лоша бележка, за да ми натрие носа и следващия път да се готвя по-усилено. Не ме допускаше изобщо да се отпускам. Караше ме да уча непрекъснато и да бъда в час и така завърших с пълно отличие осми клас в историческото училище Априлов.”
“Олимпиадата събира около 300-320 ученици от 80-85 държави. Ние сме една от силите. силите, олимпиадата е върхът на една пирамида от участници. По-важното за нас като тийм, който работи по организация на олимпиадата, е, че увличаме достатъчно деца, които да се занимават с програмиране без да са състезатели. А такива хора са важни за индустрията.
Селекцията се прави след трите кръга на Националната олимпиада. Общински избира хора за областния кръг. В областния кръг се избират хората за националния. А националният кръг избираме 12 души за разширен състав. Следват няколко контролни състезания, подготовка на тези 12 човека и няколко контролни, от които избираме четворката, която ще ни представя през съответната година.
Известно е, че човечеството понякога ражда гении. Генадий Кераткевич е едно такова все още дете. Той е студент, влезе в четвърти клас в Международната олимпиада и още с първото си явяване на тази 10-годишна възраст завоюва първия сребърен, няколко точки го делиха от златните медали. След това Караткевич още 6 пъти участва в олимпиада. Няма друг човек със 7 участия. В следващите 6 участия завоюва 6 златни медала, като три от шестте беше абсолютен първенец. Това е много рядко срещан феномен. Имаме много добри позиции. В челната 100-ца за всички времена имаме 7 човека. (към момента второ място заема Христо Венев с четири златни и един сребърен медали, бел. ред.)
Нашата професия е много трудна. В областта на информатиката е необходим огромен труд, който обаче се отплаща много сериозно. За това бих казал “не спирайте да работите, трудете се много и ще имате успех в нашата област”.”
Следното интервю с Красимир Манев, част от рубриката VIB - Very Important Bulgarians,
бе излъчено в ефира на Bloomberg TV през май 2016 - вижте цялото тук.
