КЪОНГ И КСЕНИЯ, СЪСТЕЗАТЕЛИ ПО МАТЕМАТИКА, В БЛИЦ
Запознайте се с математиците Къонг Виет До и Ксения Цочева. Къонг е ученик в 11 клас в СМГ и е носител на 3 сребърни и 1 бронзов медала от Международната олимпиада по математика във Великобритания, Балканиадата по математика в Молдова през 2019 г., както и Младежките Балканиади през 2016 и 2017 г.
Ксения Цочева е възпитаничка на МГ “Гео Милев” - Плевен, а в момента завършва магистърска степен по “Изчислителна математика и математическо моделиране” в Софийски университет. Носител е на почетна грамота от първото издание на Европейската олимпиада за момичета през 2012 г.
Ако искаш да подкрепиш олимпийците ни по природни науки, изпрати смс с текст
DMS OLYMP на номер 17 777!
1. Представи се в едно изречение!
Къонг: Здравейте, аз съм Къонг, състезател по математика
Ксения: Казвам се Ксения Цочева, на 26 години, все още влюбена в математиката, стараeйки се да я прилага ежедневно в живота.
2. В момента се занимавам с ...
К.Д.: Опитвам се да чета по история.
К.Ц.: Работя, преоткривам себе си, опитвам се да градя стабилни основи за бъдещето.. и си седя вкъщи.
3. Как те наричат приятелите?
К.Д.: Къни.
К.Ц.: Имам много галени имена, с които приятелите ме наричат, любимото ми е Кси (ξ), една от най-често използваните гръцки букви в математиката (най-вече в математическия анализ).
4. Последното състезание, на което участва?
К.Д.: Romanian master of mathematics 2020.
К.Ц.: Националната студентска олимпиада по Компютърна математика през 2017 г.
5. Първата ти мисъл в деня на олимпиада?
К.Д.: Обикновени неща, например закуска. Избягвам да си мисля за състезанието, за да не се прецакам.
К.Ц.: Ще дам всичко от себе си и ще реша всички задачи.
6. Кога би се отказал да решиш една задача?
К.Д.: Обикновено желанието ми умира при 30 минути без напредък.
К.Ц.: С времето съм придобила усет, който ми подсказва кога усилията ми ще бъдат възнаградени с успех. Кога времето, прекарано за решаването на задачата, ще бъде повече от удовлетворението и знанията, които би донесло решаването ѝ и кога това време, вложено в по-пълноценно начинание, би било по-ползотворно.
7. Какво може да те ядоса?
К.Д.: Мама. (пак я обичам)
К.Ц.: Лъжата и несправедливостта.
8. На кого се възхищаваш?
К.Д.: На всекиго, който живее със "всичка сила", независимо какъв живот.
К.Ц.: На хората, притежаващи здравословна амбиция и борбеност, на силните характери, отстояващи себе си и постигащи целите си, на достигнатото познание, на извоювания успех, въпреки трудностите, на екстремумите, които доказват, че всичко е възможно с труд, отдаденост, всеотдайност и голямо сърце.
9. Най-големия компромис, който правиш/си правил заради подготовката за олимпиадите?
К.Д.: Никога не съм чувствал, че правя компромиси.
К.Ц.: Времето, прекарано с хората, които обичам.
10. Най-ценното, което състезанията ми дадоха…
К.Д.: Нещо като кариера по време на училище. Покрай тях срещнах много готини хора и не безделничех през цялото време.
К.Ц.: Научиха ме да бъда боец, да не се предавам, да посрещам трудностите, да бъда мъжко момиче в суровия свят на ожесточена борба, непригоден за жени. Направиха ме по-силна, по-борбена, по-непреклонна. Създадоха в мен състезателен дух и хъс за победа, развиха аналитичното ми мислене и ми дадоха подход за справяне с всяка трудност, изправила се на пътя ми. Показаха ми, че с труд, постоянство, амбиция и любов към това, което прави, човек може да достигне всеки връх. Срещнаха ме и с много стойностни хора, които са част от живота ми и до днес.
11. Какво отговаряше, когато те питаха “Когато порасна, искам да стана…”?
К.Д.: Исках да стана пожарникар.
К.Ц.: С годините желаните професии бяха изключително волатилни – от водолаз, ядрен физик и компютърен специалист, до лекар и накрая математик.
12. Най-красивата страна, в която си бил/а?
К.Д.: С колебание, Южна Корея. Иначе всяка страна за 2-3 дни си е специално преживяване.
К.Ц.: Всяка страна има своя чар със собствените си обичаи, култура, природни забележителности, история, индивидуалности. Свързвам пребиваването си в една страна не с красотата, породена от природата и архитектурата, с които съм се срещнала, а с хората, с които съм я посетила и преживяванията, които съм имала. Взимайки предвид тази моя собствена дефиниция на красота, бих казала непременно България, тъй като тук са най-милите ми спомени, но не мога да пропусна и едно изключително съкровено място за мен – Индонезия.
13. Любима история от състезание?
К.Д.: Когато китаеца обърнал на другата страница и казал: Ой, зайчик.
К.Ц.: Беше зимата на 2012 г., контролните преди Европейската олимпиада за момичета (EGMO). Пътувахме от Плевен за София с влак, в който нямаше отопление и навяваше сняг от прозореца. Вечерта спахме в общежития, в които нямаше парно, а на прозореца бяхме сложили одеяло, за да не духа и да навява сняг в стаята. Спомням си, че се завих през глава, искаше ми се поне малко да успея да поспя и да се стопля. Ужасно много исках да се класирам за първата ми Международна олимпиада до тогава и исках да съм в най-добрата си кондиция. Макар нереалните условия, студа и виелицата, на които бяхме подложени, след като научих, че се класирам за Олимпиадата, това беше най-хубавото екстремно преживяване на състезание за мен до този момент.
14. Аз съм малко дете. Обясни ми математика с изречение-две!
К.Д.: Банално ще ти споделя, че математиката не е крайната цел, а пътят до нея.
К.Ц.: Имаш любими песнички, нали? Подреждането на звуците в тях, които ги карат да звучат по този начин, е математика. Някои картинки в книжките ти изглеждат по-красиви от други? Това е математика. Когато играеш игра с останалите деца, искаш да спечелиш, нали? Математиката е това, което може да ти покаже как да играеш, така че винаги да печелиш. Всичко, което виждаш и искаш да опишеш точно, това е математика – целият видим свят, заедно с невидимите граници на въображението.
15. Най-великото изобретение, измисляно някога…
К.Д.: Печатната машина.
К.Ц.: Лекарствата.
16. Най-великото българско изобретение?
К.Д.: България изобрети чувството ми за обич, когато гледам нищото на полето край магистрала Тракия.
К.Ц.: Киселото мляко.
17. Последното нещо, което научи?
К.Д.: Че водачите на Япония по време на Мейджи реставрацията са сравними по динамичност и визия с герои като Джордж Вашингтон и реформаторите от Младотурската революция.
К.Ц.: Научих, че няма нищо по-силно от природата, че има ситуации, които дори науката е непосилна да овладее, че макар да живеем във високотехнологичен свят, рано или късно се завръщаме към истински ценното в живота, а именно – да бъдем добри един към друг, да надмогнем егоизма си и да бъдем общност, да се грижим за природата, и бидейки сплотени в една обща кауза, да бъдем истински силни и непобедими.
18. И защо математика?
К.Д.: Глупак би казал, че математиката е стремеж към истината, и затова във всяка задача и всяко решение е красива. Геният ще разбере, че е страшно забавно да не решиш задача, да погледнеш решението и да си въобразиш, че си бил близо до него.
К.Ц.: Математиката не е просто наука, тя е начин на мислене. Логиката да разбереш човека срещу себе си, да приложиш творчество и креативност в решаването на даден житейски проблем, е истинска ценност, която математиката ти дава. Жаждата да преоткриваш и градиш, да прилагаш нещо далечно и аналитично в нещо реално, близко и познато и да получаваш резултат, базиран на логиката, е истинско творчество. Математиката е атомът на познанието, градивната частица на всяка наука, тя е в основата на Вселената, тя е универсален език, който обединява.
Математиката е изящна в своята прецизност, обаятелна в копнежа за творчество и откривателство и един непрестанен стремеж към съвършенство. Тя предоставя невероятната възможност да моделираш света около себе си, да го анализираш и предсказваш, да надникнеш дълбоко, да разбереш необяснимото. Математиката е точност, логика, последователност, абстракция, своеобразен начин на мислене, до който докоснал се веднъж, бива с теб цял живот като пътеводна светлина и непрестанен стремеж към необятното, към истината, към усъвършенстването и достигането на хармония.
19. Колко знака след запетаята знаеш от “пи”?
К.Д.: 2-3 хаха.
К.Ц.: 3,1415... Останалите мога да изведа.
20. Питагор или Архимед?
К.Д.: Архимед.
К.Ц.: Нютон.
21. Любима поднаука от математиката?
К.Д.: Любими са ми комбинаториката и геометрията.
К.Ц.: Математически анализ.
22. Защо?
К.Д.: Харесват ми, защото са удобни за представяне с картинки и са приятни за гледане.
К.Ц.: Защото вярвам, че светът е непрекъснат.
23. Любимо занимание/хоби?
К.Д.: Обичам да гледам филми.
К.Ц.: Пътуване, фитнес, ски.
24. За какво мечтаеш?
К.Д.: За повече време да гледам филми.
К.Ц.: Да бъда истински щастлива.
25. Какво мобилно приложение би разработил?
К.Д.: Нещо като goodreads, но хубаво.
К.Ц.: Приложение, което помага за локализацията на хора в неравностойно положение и събира средства за снабдяването им с необходимите за тях ресурси.
26. Ако можеше да избираш, кога би се родил?
К.Д.: 2002, прекрасно е. Имаме интернет, и никога не е било по-лесно да сме част от света.
К.Ц.: Понякога ми се иска да съм се родила векове назад, в епохата на Ренесанса и неподправените ценности и човешки отношения, друг път ужасно ми се иска да съм свидетел на момента, в който хората напуснат пределите на Слънчевата система.
27. Песента, която описва настроението ти в момента?
К.Д.: Настроението ми сега и по принцип е Renai Circulation.
К.Ц.: Sia - Unstoppable
28. “Мисля, следователно съществувам” - Съществувам, следователно..?
К.Д.: Съществувам, следователно консумирам.
К.Ц.: Имам уникалната възможност с мисълта си да създавам, да градя, да оставя следа, да променя света, да бъда.
29. Ако беше на 80 години, какво би казал на децата си /внуците си ?
К.Д.: Сигурно ще им кажа ме слушат, защото възрастните знаят най-добре.
К.Ц.: Винаги търсете моментите, които спират дъха ви. Те са тези, които придават цвят на живота, мечтайте, дерзайте. Животът е действие и трябва да се живее във всяка една секунда, гребете от него с пълни шепи и се възползвайте от всяка възможност. Бъдете щастливи.
30. Каква е твоята работа-мечта?
К.Д.: Искам да съм програмист. Според мен обаче работа мечта е почти оксиморон.
К.Ц.: Работа, която ми носи знание ежедневно и ме стимулира да се развивам и която ми дава възможността да дарявам и разпространявам знание.
31. За какво никога не ти остава време?
К.Д.: Все ми се ще да се запиша на някакъв курс.
К.Ц.: За сън.
32. Има ли любов от пръв поглед?
К.Д.: Не, не бих го нарекъл любов.
К.Ц.: Не.
33. Какво е единственото нещо, което би взел на самотен остров?
К.Д.: Въже.
К.Ц.: Любим човек.
34. Кафе или чай?
К.Д.: Кафето ми помага да чета книга вместо да спя в училище.
К.Ц.: Кафе.
35. Компютър или лаптоп?
К.Д.: Лаптоп.
К.Ц.: Лаптоп.
36. Планина или море?
К.Д.: Морето, защото го свързвам с летни лагери, състезания и екскурзии, които препоръчвам на всеки петокласник.
К.Ц.: Море.
37. Какво ти предстои в следващите месеци?
К.Д.: Стоене вкъщи. Но иначе продължавам напред със същия дух!
К.Ц.: Нова работа, нов дом и, надявам се, някое пътешествие.
38. Поздрави събеседника си!
К.Д.: Пожелавам ти здраве и бъдещи успехи.
К.Ц.: Пожелавам му/ѝ здраве, смелост и малко късмет.
39. Съвет към прохождащите състезатели?
К.Д.: Не забравяйте да си губите времето.
К.Ц.: Обичайте математиката, влагайте душата си във всяка задача и знайте, че вие сте откриватели и изобретатели, вие сте хората, които влагате частичка от душата си във всеки чертеж и всяко уравнение. Бъдете смели и никога не се отказвайте – знанието се трупа и идва момент, в който всеки миг труд бива възнаграден. Вярвайте в себе си и не спирайте да се борите, да творите, да обичате Математиката и знайте, че рано или късно Тя ще ви отвърне със същото.
ИНТЕРЕСЕН ЛИ ТИ БЕШЕ ТОЗИ МАТЕРИАЛ?
ЕТО ОЩЕ НЯКОЛКО, НА КОИТО ДА ХВЪРЛИШ ПОГЛЕД:
