Проектите на олимпийците: д-р Росита Кокотанекова с астероид на нейно име (42772) Kokotanekova
Днес в рубриката “Проектите на олимпийците” ви запознаваме с Росита Кокотанекова, бронзов медалист от Международната олимпиада по астрономия през 2005 г., състезател по астрономия и лингвистика. Публикуваме откъси от интервюто на нашите колеги от MediaBricks.bg, тъй като са успели да подберат точните въпроси, които бихме й задали и ние самите за тези материали.
Д-р Росита Кокотанекова е възпитаник на ПМГ Хасково, като през 2004 и 2005 г. е част от българския национален отбор по астрономия. Тогава участва на Международните олимпиади в Крим и Китай, и през 2005 г. печели бронзово отличие. Продължава образованието си в университета Якобс в Бремен, Германия, с бакалавър по Земни и космически науки, магистър - Астрофизика по програма Astromundus. Специализира в Харвард-Смитсониан център и докторантура по Изучаване на Слънчевата система към Института Макс Планк в Германия. В момента работи към Южната европейска обсерватория (ESO).
В момента е research fellow (постдокторант – изследовател) в ESO (Европейската южна обсерватория) в Гархинг, близо до Мюнхен. Работи по изследването на еволюцията на кометните ядра в слънчевата система, и по проекти на обсерваторията.
42772 Кокотанекова:
Астероид бе кръстен на българския астроном през юни 2021 г. - 6-километровото парче скала (и може би малко лед), обикалящо в Главния астероиден пояс между Марс и Юпитер, вече носи името (42772) Kokotanekova.
На всеки 3 години по време на една от най-големите международни конференции по астрономия Asteroids, Comets, Meteors се обявява списък от астероиди, които са кръстени на учени, допринасящи за изучаването на малки тела в Слънчевата система. Признанието, което д-р Росита Кокотанекова получава, е за работата й по изучаване на повърхностните характеристики на комети, транснептунови обекти и други малки тела на Слънчевата система, използвайки наземна фотометрия.
“По време на празничната вечеря на тази конференция обикновено се обявяват имената на учените, чиито имена са дадени на астероиди. Този списък е събран от малка комисия от изявени и опитни учени, работещи по комети и астероиди. След селекцията им, списъкът преминава и през одобрението на Международния астрономически съюз. Тъй като конференцията беше отложена за 2023 заради пандемията, организаторите са решили да обявят одобрените имена още сега.
Нямам официална информация кой е предложил моето име и с каква точно обосновка. Предполагам, че признанието идва заради работата по време на докторантурата ми в Института „Макс Планк“ и Отворения университет в Англия. Тя беше посветена на физическите характеристики на кометните ядра и в нея се представя анализ на много нови, както и на всички публикувани до тогава свойства на кратко периодичните комети. Най-важното откритие, което направих с тези данни, е това, че фотометрични наблюдения, достъпни от Земята, могат да се използват за определянето на нивото на ерозия на повърхността на кометните ядра. Това е много обещаващо, защото детайли за повърхността на кометите до тогава можеха да бъдат разкрити само от космически сонди, изпратени до кометите. С метода, който аз разработих, можем да разкрием историята на изменение, а с това и стъпките в еволюцията на кометните ядра.”
„Когато човек прекара почти целия си живот наблюдажайки обекти на небето и знаейки, че едно малко парченце скала в космоса носи неговото име, определено е приятно усещане. А също и защото знам, че това е усещане за признание както към моето семейство, така и към учителите“, отбелязва Росита в интервю за бТВ.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ОЛИМПИАДИТЕ В УЧИЛИЩЕ И ОБЩНОСТТА ПОКРАЙ ТЯХ:
„И двамата ми родители са астрономи (прочети материала ни за Йоанна и Димитър Кокотанекови тук) и работят за популяризиране и преподаване на тази наука. С тях започнахме да ходим по наблюдения, още преди да си спомням. След това в училище продължих да се занимавам с физика, с точни науки и с астрофизика. Ходих на олимпиади, явявах се на различни конкурси и интересът ми стана по-дълбок и по-личен за мен, не само в семейството”, разказва Росита пред Нова ТВ.
“За първи път се явих на олимпиадата по астрономия в 7. клас. Още с първото участие успях да се класирам в разширения състав на националния отбор. По време на подборния кръг на олимпиадата за първи път имах възможността да получа знания от астрономи, различни от родителите ми. В занятията ни подготвяха Ева Божурова и Алексей Стоев, а в свободното време продължавах да решавам задачи с другите състезатели и най-вече с Христо Ставрев и Игнат Калинов, които изключително много ми помогнаха да се подготвя достатъчно и да намеря място в националния отбор.”
“На олимпиадите за първи път се запознах с ученици от най-различни страни и разбрах колко ми е приятно да прекарвам време в международна среда и да опознавам различни хора и култури. Това пробуди любопитството ми да уча и работя извън България.”, споделя изследователката пред MediaBricks.bg.
“След това събрах още незабравими преживявания и безценни приятелства по време на националните и подборните кръгове на олимпиадата. Но за мое огромно разочарование не успях да се класирам пак за международната олимпиада. Въпреки това интересът ми към астрономията продължаваше да расте, което беше много ясен знак, че не състезанието и победата, а познанията по астрономия са най-значими за мен. В 9. и 10. клас, когато загубите и разочарованията на олимпиадата бяха най-силни, получих и най-важните съвети от баща ми Димитър. Той ме увери, че постоянството е по-важно от медалите. А Ева Божурова ме накара да вярвам в себе си, карайки ме да й обещая, че някой ден ще ѝ пратя снимка с автограф на мое наблюдение от един от най-големите телескопи в света. Все още не съм пратила снимката на Ева, защото все се надявам да спечеля време за наблюдение на още по-голям и по-голям телескоп. Но със сигурност и аз, и Ева знаем, че тя се оказа права, аз нямаше как да не стана астроном.”
Преди началото на пандемията работата и е свързана с множество пътувания с цел наблюдение на космическите тела. “Досега съм учила и работила в институти и обсерватории в 8 държави (България, Германия, Швейцария, САЩ, Австрия, Италия, Сърбия и Великобритания). От началото на докторантурата си започнах многократно да посещавам обсерваториите Ла Сия и Паранал в Чили, както и Калар Алто и Ла Палма в Испания. А за да представям резултатите си и да се срещам с колеги през годините, съм била на най-разнообразни места като САЩ, Уругвай, Литва и т.н.”
ЗА РАБОТАТА И ВЪЛНУВАЩИТЕ ПРОЕКТИ:
“Може би най-вълнуващите проекти, по които работя, са свързани с космическите мисии на Европейската космическа агенция (ЕКА) - Comet Interceptior и HERA, както и DART на НАСА. Това са две мисии, които целят да развият технологиите за отклоняване на потенциално опасни астероиди, както да подобрят разбирането ни за тези обекти. DART ще бъде изстреляна в Космоса още тази година (2021, бел. ред.) и се очаква да достигне астероида Дидимос през септември 2022 г. Обектът на тази мисия представлява много интересна двойна система с главен астероид (с диаметър около 780 метра) и неговия спътник Диморфос (около 160 м). Целта на DART е да достигне до системата и да се блъсне в Диморфос. Това ще дистабилизира системата и да промени орбитата на астероида.
Този първи тест за промяната на орбита на астероид е изключително важен за развитието на технологиите за защита на Земята (и по никакъв начин няма да предизвика опасност за насочване на астероида към Земята).
След пренасочването на системата Дидимос от DART, HERA ще достигне до астероидите през 2027, за да изследва от близо ефектите от удара и отклоняващата маневра. Тъй като DART ще бъде разрушен при удара в Диморфос, единствената възможност да изследваме последствията преди HERA да достигне до системата е чрез наземни наблюдения на системата от астероиди. Моята работа по тези мисии е свързана точно с планирането и изпълнението на тези наблюдателни задачи.
Имам щастието да бъда и част и от бъдещата мисия на ЕКА - Comet Interceptor. С тази космическа сонда целим да достигнем за първи път дългопериодична комета или междузвезден обект. Тези тела прелитат през вътрешната част на слънчевата система изключително бързо и представляват сериозно предизвикателство за задълбочени наблюдения с наземни телескопи. В момента имам удоволствието да съм част от ръководния екип на мисията, като заместник ръководител на работната група по изучаване на кометното ядро”
“За мен едно от най-значимите открития на човечеството е наличието на вода и други ценни ресурси в астероидите. В околоземното пространство има много астероиди, които се очаква да бъдат използвани като „мини“ за тези суровини. Това ще даде на човечеството достъп до ценни метали, които са на изчерпване на Земята, както и възможност за производство на водородно гориво, което да улесни космическите полети вбъдеще.”
“Бих посъветвала всички ученици да подхранват любопитството си и да намерят среда, в която да научат повече за Космоса. В България това е възможно на много места. Като първа стъпка нека посетят някои от многобройните планетариуми в страната, които вече са оборудвани и с модерни дигитални прожектори. Посещение в НАО Рожен, където могат да се докоснат до най-голямата обсерватория на Балканския полуостров, също би оставило трайно впечатление у тях. В България има много популяризатори на астрономията, които поднасят интересни новини от тази област на достъпен език. Един страхотен пример за това са лекциите и подкастът на Ratio.bg."
Източници: MediaBricks.bg; Nova TV; БТВ новините; dir.bg;
Виж още:
