ЗДРАВКО, МЕДАЛИСТ ПО БИОЛОГИЯ И ЛИНГВИСТИКА: „СМИСЪЛЪТ Е ДА ПРАВИШ КАКВОТО ТИ ХАРЕСВА. СЪСТЕЗАНИЯТА СА ДО ВРЕМЕ“

Здравко Иванов е едва на 19 години, прясно завършил Софийската математическа гимназия и вече първокурсник по биохимия в университета на St Andrews, Шотландия. Потърсихме го за олимпийския блог, тъй като е сред малкото състезатели, които крачат бодро на няколко фронта, които не изглеждат особено близки помежду си.

Здравко има 2 сребърни медала от Международните олимпиади по биология 2018 и 2019 г., но се е класирал и е участвал и на 5 последователни Международни олимпиади по лингвистика. От тях грабва 1 бронзов и цели 3 златни медала (2015-2019).

Напоследък се занимава с три основни предмета – математика, химия и биология. Като за първа година не изискват много работа, за сметка на присъствията и допълнителната работа извън лекциител "Програмата ми е разнообразна, но оставя и достатъчно много свободно време, което предимно прекарвам посветен на лингвистиката и биологията на българско олимпийско ниво. До края на академичната си година през май съм планирал да присъствам на повечето национални събития в биологията и лингвистиката и да участвам “от другата страна”.

Последното международно състезание, на което Здравко участва,  е Международната олимпиада по лингвистика в Йонгин, Южна Корея, изминалото лято, и откъдето се връща със златен медал. С усмивка си спомня за перипетиите, през които преминава по пътя от Сегед, Унгария на около 600 км от София, през Будапеща - Именно в Унгария се провeде миналата олимпиада по биология, но след уморителния престой остават за няколко дни в аквапарк. По пътя към София се сблъсква със закъснял полет и неволно прекарване на почти цяло денонощие във Виена, което пък от своя страна разбърка всичките му планове за почивка между двете олимпиади. „И ако това не е достатъчно, пътят на отбора по лингвистика за Южна Корея някак мина през центъра на Варшава и заведенията там.“

„Участията ми през всички състезателни години неизменно остават запомнени и изпъстрени с множество интересни моменти и спомени, за някои от които току-що загатнах. Спомням си, например, как това лято на олимпиадата по биология в Унгария решихме, понеже не бяхме виждали ръководителите си от няколко дни, да ги обстреляме с водни пистолети като за добре заварили. Или как миналото лято пак на олимпиадата по биология Албена (както тя самата предпочита да бъде назовавана, доц. Йорданова е прекалено дълго и прекалено изтънчено) се опита да ни качи на автобус без осветление и без номер в 11 вечерта на тотално непознато място насред Техеран. И ни разкритикува после колко сме били скучни.“

„Определено не се оказах на две международни олимпиади по толкова различни дисциплини изведнъж и внезапно.“ При Здравко всичко е процес, който започва още с  математиката отпреди влизането му в СМГ и последващия прием, а постепенно неговото поприще се явява лингвистиката между 6 и 8 клас. Казва, че лингвистиката е дисциплината, която го е привличала най-много, което е и причината много бързо да напредне и да стигне до международното ниво.

"Когато нещо ми е интересно и искам да го постигна, не бих го оставил просто така и бих работил упорито, за да успея – та така и за биологията и лингвистиката.“

„Те, впрочем, имат доста допирни точки – логическото мислене от лингвистиката, което тази дисциплина на състезателно ниво изисква (тъй като далеч не е свързана с натрупване на познания, както почти всички други науки, а доста повече на опит), се оказа изключително полезно за биологията на международно ниво. Друго безценно нещо, което научих от лингвистиката, е да прочитам внимателно всяка част от условието на задача или казус, тъй като огромен брой от задачите по биология се решават без особено усилие, когато условието се прочете и осмисли. Отделно има цели дисциплини като биолингвистиката, която открих наскоро, които се занимават с езика от гледна точка на биологията. Засега това изглежда изключително интересна област, която бих искал да изследвам в повече детайли вбъдеще.“

Като любими поднауки медалистът определя биохимията (от биологията) и семантиката (от лингвистиката). Те са считаните за най-предизвикателни области от болшинството състезатели и студенти по собствени впечатления, и признава, че немалко главоболия са му създавали и на него в частност. Това не го притеснява, тъй като именно в трудностите Здравко вижда потенциал – „и в двете трябва да съзреш простата логика и съчетанието на множество прости концепции, изграждащи нещо по-голямо и качествено ново. Една иначе сложно построена и на пръв поглед хаотична система – клетката, от гледна точка на биологията, или езикът, от гледна точка на лингвистиката.“

Веселин Златилов е човекът, който успява да запали интереса на Здравко към лингвистиката, и то още в 4 клас. Тогава бъдещият му ръководител му дава задача с числа на старохавайски, с която да се занимава, вместо да скучае.  „Тогава ми каза нещо от сорта на “Да те видим какво ще направиш”. Ако не ме лъже паметта, я реших, не беше сложна (пък и беше бройна система), но ми стана интересно, измолих си още задачи, получих една книжка, известна като “мозайката” и така започна всичко.“

При биологията олимпиецът среща изключителни трудности в началото, но именно затова запретва ръкави да разбере науката в дълбочина, за да преодолее трудностите. „Оттам нататък само ми трябваше побутването в правилната посока, което госпожа Цветана Хинкова направи още в 7 клас. Заради това побутване предпочетох да отида на олимпиада по биология вместо на тази по български език и литература, и заради него биологията на олимпийско ниво не престава да ми бъде интересна и предизвикателна вече толкова години.“

„Да се захванеш с лингвистика е доста лесно, задачите и материята са привлекателни на пръв поглед за повечето хора. Но да бъдеш добър състезател в тази област изисква:

• концентрация (за да си прочетеш условието от начало до край и да не се объркаш в собствените си мисли),
• постоянство (за да не се откажеш, ако не се представиш блестящо на някое от контролните на подбора),
• упоритост (защото за да станеш добър, трябва да решаваш задачи),
• логическа мисъл, малко късмет и най-важното – да си проверяваш контролните примери.“

„Нямам никакъв спомен какъв съм искал да стана, когато съм бил 5-годишен, нито някой от роднините ми успя да отговори на този въпрос. Но си спомням, че в 5 клас отново някой ме беше попитал същия въпрос, явно все още не съм бил пораснал достатъчно, и тогава отговорих, че искам да стана фотограф на National Geographic. Сега отговорът на този въпрос е всъщност доста труден. Вероятно бих казал, че искам да се занимавам с подготовка на олимпийци – вече с някакъв ненулев опит в тази посока смея да твърдя, че е полезна за мен, тъй като ми доставя удоволствие, дава ми възможност да се занимавам с материята, която ми допада, и определено мисля, че може да се съчетае и с качествена научна работа – една от потенциалните ми цели за бъдещето, но също така и за самите олимпийци.“

Противно на очакваното, че лингвистите са полиглоти, Здравко признава, че в училище и университета му се е налагало да употребява само 2 езика – български и английски. „Опитът показва, че повечето състезатели по лингвистика нямат солиден интерес към изучаването на езици (даже тази черта е характерна повече за биолозите по мои наблюдения), а повече към компютрите и компютърната лингвистика, така че олимпиец лингвист не се асоциира задължително с познаване на много езици. Естествено, има и такива случаи. Честно казано, нямам никакви амбиции в областта на изучаването на езиците, макар искрено да завиждам на хората, които владеят поне 2 чужди езика на високо ниво.“

За Здравко най-великите научни открития са две, макар и да се колебае дали се считат  за такива, щом винаги са съществували, а просто някой е забелязал и описал. И двете имат тясна връзка помежду си – това са ентропията и теорията за произхода на видовете на Дарвин. Първото е т.нар. “мярка за хаоса” (с определени стойности и мерни единици), а второто е принципът на естествения отбор – и двете “открития” са велики с това, че успяват да обяснят логиката зад привидните хаос и липса на логика в природата. „И всъщност откриването на логика в хаоса и подреждането му е в основата на интереса ми към лингвистиката и това, което за мен прави задачите по лингвистика безкрайно впечатляващи и интересни. С приятна изненада установих, че това важи за състезателната биология извън заучаването на материал и изобщо за всички природни науки.“

Свободното си време биологът лингвист посвещава почти изцяло на любимите си науки и разнообразните им форми. Преглежда и сортира стари задачи по явления и езици, проверява листове за отговори на общински кръг, например. Не обръща особено внимание на музиката и филмите, а сред книгите за най-любими са му не кое да е, а учебниците по биология, както на всеки състезател в областта. Харесва също и описателните граматики на езици. От художествената литература харесва романа “Тютюн“, една от много малкото книги, които прочита с истинска емоция и наслада от началото до края. Немалка част от свободното си време посвещава на опера и балет, а най-голямата му страст се оказват пътуванията и запознанството с разглеждането,  изживяването на нови места по света.

„Състезанията са просто сравнение кой колко добре е решил задачите за няколко часа. Но те са до време и смисълът не е дали ще си най-добър винаги (освен това няма как да си най-добър винаги), а да правиш това, което ти харесва, заедно с други хора, на които същото нещо им харесва. Затова когато нещо събуди интерес у теб, няма причина да не бъдеш отворен за нови изживявания с него. Също така човек не знае в коя посока ще бъде отнесен накрая (за себе си дори не подозирах, че ще уча специалността биохимия) и колкото повече интереси има една личност, толкова повече възможности пред себе си има. Препятствие в дадена насока пред човек с разнообразни интереси ще му остави възможността да се развие в друга и след това да може да се върне обратно пред старото препятствие с повече опит и да го преодолее успешно. И независимо дали и кога се случи някой провал или спънка, ако правиш нещо с обич и отдаденост, рано или късно ще постигнеш успех. И това не важи само за състезанията, а за много аспекти от живота.“

„Пожелавам на Сдружението да продължи успешно да бъде необходимото средство за комуникация и обмен на опит между олимпийските отбори, благодарение на което представянето на България в последните години на международните форуми стана по-отчетливо и впечатляващо. Бих искал да изкажа и огромната си благодарност към СООПН, защото това е организацията, без чиито усилия за осигуряване на спонсорство и организация на участието в международни олимпиади нямаше да имаме завидните успехи, които имаме в момента. А на самите отбори, които ще представят страната ни на тези международни олимпиади, пожелавам много успешна година и да останат поводи за гордост и радост, както винаги досега е било.“

3 онлайн научни източника на информация, които Здравко препоръчва:

• https://scholar.google.com/ – Google scholar – ползвам го на практика постоянно, когато търся публикации, върху които базирам задачите по биология, които предлагам
• https://wals.info/ – Световният атлас на езиковите структури – друг силен инструмент, който започнах да използвам наскоро при създаването на лингвистични задачи
• https://www.ethnologue.com/ – Ethnologue – с негова помощ съм написал забележките към 90% и повече от задачите ми по лингвистика; с ужас установих, че безплатният достъп до информацията от него във Великобритания е силно ограничен, но пък за сметка на това от България не е (все още)