Последни блог постове

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ГЛАСОВО РАЗПОЗНАВАНЕ
Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?
Да си говориш с компютър като по филмите, може да е звучало като мечта преди десетина години, но днес се доближава все повече до реалността. Системите за гласово разпознаване са продукт на изследване в множество научни дисциплини. Те „слушат“ говорената реч и я превръщат в писмена. Подобрения се правят постоянно, едно от последните е използването на алгоритми за т.нар. дълбоко научаване, които работят на принципа на невроните в мозъка.

ЗАЩО?
Естественият език е много бърз и лесен начин за общуване на човека, затова възможността да се управляват компютрите (в т.ч. и смартфоните) по този начин представлява огромно удобство, спестено време и има потенциала да промени завинаги компютърния интерфейс.

КАКВО СЛЕДВА?
С развитието на науката и увеличаването на възможностите на компютрите системите за гласово разпознаване ще стават все по-ефективни. Възможно е в бъдещето способността да се слуша и да се разбира човешкият език от компютъра, да бъде ключова в създаването на истински изкуствен интелект.

Валентин Димов e носител на сребърен медал от XIII Международна олимпиада по лингвистика 2015 г. и ученик в 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“, гр. София.

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и  сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 76 / април 2016.

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ДНК – НОВИЯТ СТАР КОД
Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?
ДНК представлява познатата ни елегантна двойноверижна спирала, изградена от четири по вид нуклеотида, свързващи се по двойки – цитозин и гуанин (Ц-Г), и аденин и тимин (А-Т). Учени от инстута Скрипс през 2014 г. са успели да въведат в ДНК на клетка E.coli нова синтетична двойка нуклеотиди, която може да се предава безпроблемно на дъщерните клетки при деленето на майчината клетка.

ЗАЩО Е ВАЖНО?
ДНК е безспорно най-успешният носител на информация, съхраняващ в себе си наследствената информация на всеки един жив организъм. Освен значително подобряване на възможностите да съхранява генетична информация, увеличаването на буквите на генетичната азбука от 4 на 6 отваря и цяло измерение от нови възможности в бъдещето на генното и клетъчното инженерство.

КАКВО СЛЕДВА?
Например, вместо стандартните 20 аминокиселини, които сега изграждат нашите белтъци, ДНК с 6 вида нуклеотиди би могла до доведе тази бройка до 172. При това би било възможно да се създадат много нови белтъци с интересни и необичайни свойства, които към днешна дата е много трудно или невъзможно да се синтезират. Но на този етап учените имат да изминат все още доста дълъг път, докато подобна революция в науката стане реалност.

ПЕНЧО БЕЙКОВ е носител на сребърен медал от международната олимпиада по химия в Баку през 2015 г. Студент в СУ “Св. Климент Охридски”

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и  сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 70 / октомври 2015.

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ПРЕДВИЖДАЩ АЛГОРИТЪМ
Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?
Биоинженери са разработили математически алгоритъм, който може да „види“ намерението (целта) при извършване на обикновени действия като взимане на чаша или шофиране – дори ако действието е прекъснато преждевременно.

ЗАЩО Е ВАЖНО?
Алгоритъмът може да се използва, за да помогне на шофьор при поднасяне на лед, като предвиди начина, по който шофьорът е искал автомобилът да се придвижи. След това ще промени посоката на движението на колата към тази, която шофьорът е опитал да постигне. Алгоритъмът може да реагира на възникналия проблем много пъти по-бързо, отколкото човек. Аналогично може да бъде използван и за „умни“ протези, които да разбират целта при дадено движение на човек, дори то да бъде неправилно повлияно от самия него – поради мускулни спазми или треперене.

КАКВО СЛЕДВА?
Откритието вероятно ще бъде тествано и усъвършенствано допълнително, след което ще бъде добавено към някои от новите модели автомобили, протези и други видове техника. В зависимост от това, дали хората го намират за достатъчно полезно и добре работещо, откритието може да стане част от ежедневието на милиони и да е важно допълнение към автомобилните системи за сигурност.

ДАНИЕЛ АТАНАСОВ е ученик в Софийската математическа гимназия. Носител е на медали от Международните олимпиади по информатика.

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и  сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 74

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?

С помощта на ускорителя LHC учените от ЦЕРН откриха т.нар. пентакварк. Това е частица, съставена от пет кварка в стабилна конфигурация. Голяма част от познатите ни частици, като протона и неутрона, са съставени от само три кварка. Ето защо пентакваркът е относително екзотична частица. Съществуването му е предсказано още през 70-те години на ХХ в., но откриването на подобни частици е изключително трудно.

КАК СА ГО НАПРАВИЛИ?

Процесът за получаване на пентакварка е познатият на физиците метод на сблъскване на частици при високи енергии. Учените от ЦЕРН откриват въпросната частица в детектора LCHb. Тя се е получила в резултат от разпада на специален вид барион, известен като “ламбда-нула-би”. Анализът показва, че откритието не се дължи на случайна грешка или флуктуация, а е истинска частица.

ЗАЩО Е ВАЖНО?

Защото може да доведе до по-дълбокото ни разбиране за това, как кварките си взаимодействат в частиците. Възможно е две частици да изглеждат като една вследствие на слабо свързване между кварките. Да вземем като нагледен например водната молекула, в която има 2 атома водород и един кислород, свързани помежду си. Аналогично, пентакваркът може да съществува вследствие на подобно взаимодействие между мезон и барион. Но ако взаимодействието е достатъчно силно, последните биха могли да се слеят. Произходът на подобни взаимодействия е труден за изследване и новото откритие може да помогне за разбирането им.

АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ е медалист от множество национални и международни състезания. Тази година е участвал в състезанията EUSO и IYPT, където българските отбори взеха сребърни медали. Интересува се от математика, физика, квантова физика, астрономия и астрофизика.

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и  сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 68.

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ: ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НЕВРОНИ

КАКВО?
Молекулярни биолози от Пенсилванския университет в САЩ откриха непознат досега механизъм за регенерация на неврони. Това може да доведе до успешни опити за по-бързото заздравяване на мозъчната тъкан.
Научният пробив показа, че дендритите (частите от невроните, които служат за приемане на информация), имат възможността да се възстановяват след прекарана мозъчна травма.

КАК СА ГО НАПРАВИЛИ?
Предишни проучвания показват, че увредени нервни клетки поправят нанесената щета единствено чрез регенериране на техните аксони – частта от неврона, която предава нервния импулс на други клетки. Новите резултати използват плодовата мушица
Drosophila. С помощта на UV лазер екипът от учени премахнал всички дендрити в множество нервни клетки. Очакваните резултати били, че непосредствено след това клетката би загинала. За огромно учудване
обаче те не само не загивали, а и възстановявали дендритите си с много
по-голяма скорост, отколкото възстановяват аксони. Едва след 48 часа в клетката може да се наблюдава почти пълна регенерация.

КАКВО СЛЕДВА?
Приложенията за човешкото здраве са изключително важни. При случаи на инсулт например, когато част от мозъчната тъкан страда от недостиг на кръв, дендритите на невроните биват тежко увредени и могат да бъдат поправени само когато щетите са нищожни. Учените се надяват значително да подобрят процес по възстановяване.

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и  сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 72.

Виктория Христова е ученик в НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“, гр. София. Носител на два медала от международни състезания и почетна грамота от Международната олимпиада по биология=

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?
Еволюцията на машинния превод поставя отново въпроса “Ще могат ли компютрите да заменят преводачите?” От средата на миналия век човекът се опитва да научи компютъра как да превежда текст от един естествен език на друг. Сред последните големи напредъци в тази област е разбиването на текста на фрази, а не на отделни думи. След това фразите се превеждат и се сглобяват в изречението.

ЗАЩО?
Машинният превод е от изключителна важност. Наличието на универсален преводач би улеснило в пъти комуникацията. Днес повечето от нас са свикнали да използват Google Translate или друг подобен софтуер за бърз превод на определена информация. Лесно може да се види обаче, че преводът не е особено прецизен и надежден.

КАКВО СЛЕДВА?
Възможно ли е компютрите да изместят хората в тази област? Едва ли, поне докато използват статистически данни, но без да разбират онова, което “четат”. Това обаче не означава, че не могат да бъдат полезни. Машините са отлична алтернатива при нужда от бърз превод като, например, когато пътувате в чужбина или имате нужда от спешна справка на чужд език.

“НАУКАТА В 60 СЕКУНДИ” е съвместна рубрика на СРООПН и  сп. ВВС ЗНАНИЕ. Настоящата статия и публикувана в бр. 67.

Кристиан Георгиев е носител на почетна грамота от Международната олимпиада по математическа лингвистика в Пекин през 2014 г., както и на златен медал от Националната олимпиада през 2015. Ученик е в ОМГ, гр. Пловдив.

Статията е част от рубриката „Науката в 60 секунди“ на сп. ВВС ЗНАНИЕ

КАКВО?
Според наскоро публикувана статия вселената се разширява по-бавно, отколкото се смяташе досега. Екип астрофизици от Аризонския университет, ръководени от Питър А. Милн, изследвали спектрите на специален вид избухвания, наречени свръхнови тип Ia. Те са смятани за едни от най-еднакво протичащите катаклизми във вселената. Поради това им свойство учените ги използват като “стандартни свещи”, за да определят разстоянията до далечни обекти.
КАК СА ГО НАПРАВИЛИ?
Милн и колегите му обаче открили, че според ултравиолетовото си излъчване тези свръхнови може да се разделят на два подтипа с различна светимост. Оказало се също така, че по-силните избухвания са доминирали през по-ранните етапи от развитието на вселената.
ЗАЩО Е ВАЖНО?
Според думите на Милн откритието му е еквивалентно на това да разбереш, че 100-ватовите крушки са светели по-ярко в миналото, отколкото сега. Отклонението между
двата типа обаче не е достатъчно голямо, за да може само по себе си да е обяснението за наблюдаваното от Сол Пърлмутер, Брайън Шмид и Адам Рийз привидно ускоряване на разширението на вселената, което през 2011 г. им донесе и Нобелова награда. Това, което следва оттук нататък, е да се направят наново множество изчисления, които да покажат какво е наистина ускорението на вселената и колко точно тъмна енергия има в нея.

Константин Карчев е олимпийски състезател по астрономия, астрофизика и физика с 10 медала от международни и национални олимпиади.